Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014AE0637

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Програма за чист въздух за Европа“ — COM(2013) 918 final , „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО“ — COM(2013) 920 final — 2013/0443 (COD) , „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации“ — COM(2013) 919 final — 2013/0442 (COD) , „Предложение за решение на Съвета за приемането на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон“ — COM(2013) 917 final

OJ C 451, 16.12.2014, p. 134–141 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/134


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Програма за чист въздух за Европа“

COM(2013) 918 final

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО“

COM(2013) 920 final — 2013/0443 (COD)

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации“

COM(2013) 919 final — 2013/0442 (COD)

„Предложение за решение на Съвета за приемането на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон“

COM(2013) 917 final

(2014/C 451/22)

Докладчик:

г-н Pezzini

На 13 януари 2014 г. Европейският парламент, на 15 януари 2014 г. Съветът и на 18 декември 2013 г. Европейската комисия решиха, в съответствие с член 192 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма за чист въздух за Европа“

COM(2013) 918 final,

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно намаляването на националните емисии на някои замърсители на атмосферата и изменение на Директива 2003/35/ЕО

COM(2013) 920 final — 2013/0443 (COD),

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно ограничаването на емисиите на някои замърсители на въздуха, генерирани от средните горивни инсталации“

COM(2013) 919 final — 2013/0442 (COD),

„Предложение за решение на Съвета за приемането на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон“

COM(2013) 917 final.

Специализираната секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 10 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 82 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът изрично подчертава необходимостта да се гарантира здравословна околна среда и оптимално качество на чистия въздух, като основно условие за благоденствието и условията на живот и работа на всички европейски граждани, и изразява съжаление, че този толкова съществен елемент за Европа вече не фигурира сред приоритетите на европейския и национален политически дневен ред с необходимата тежест.

1.2

ЕИСК отправя искане към новия Парламент, новата Комисия и Съвета да дадат на дейността за опазването на здравословната и чиста атмосферна среда най-висок политически приоритет в бъдещето на европейските институции, с пълно присъединяване на социалните сили и на организираното гражданско общество.

1.3

Комитетът смята, че замърсяването на въздуха представлява една от най-сериозните опасности за здравето на човека и за околната среда, със силни отрицателни последици, изразяващи се в дихателни проблеми, случаи на преждевременна смърт, еутрофикация и увреждане на екосистемите. Той приветства инициативата на Комисията за създаване на нова Програма за чист въздух и за ограничаване на перспективите за намаляване на продължителността на живота в ЕС от 8,5 месеца през 2005 г. на 4,1 през 2030 г., при което се печелят 180 милиона години живот и се връщат 200 хиляди км2 на биологичното разнообразие.

1.3.1

Комитетът е убеден, че за насърчаване на прехода към по-устойчива икономика в Европа е необходимо да се наложи цел до 2030 г., с по-сигурна перспектива в средносрочен и дългосрочен план за предприятията и инвеститорите.

1.4

Според ЕИСК е целесъобразно да се ускори прилагането на ограниченията на „Евро 6“ за емисиите на NOx от леките дизелови двигатели, измерени въз основа на „действителни емисии при шофиране“ (по примера на условията за замяна на двутактовите двигатели), тъй като Комитетът е скептичен, че прилагането на тези мерки ще успее да доведе до желаните резултати още от 2020 г.

1.5

ЕИСК одобрява крайната цел на Комисията, предложена както в Програмата за чист въздух, така и в рамката относно енергетиката и климата за периода 2020 — 2030 г., прагът за емисиите за 2030 г. да бъде определен на 70 % от намаляването на разликата (gap closure) между настоящото референтно законодателство и максималното технически възможно намаляване на емисиите.

1.6

В стремежа към тази цел, която трябва да бъде възприета и постигната с участието на всички заинтересовани страни, Комитетът счита, че трябва да бъдат предприети решителни действия, които да включват:

включването на задълженията за намаляване на емисиите на метан през 2020 г. и на живак през 2020 г., 2025 г. и 2030 г.;

по-строги пределни стойности на емисиите от горивни инсталации със среден размер;

отказ от факултативните дерогации, предвидени в Директивата за емисиите от промишлеността, когато са налице конкретни опасности от отражение върху здравето;

специфични действия за намаляване на амоняка и метана в сектора на селското стопанство;

по-решителни действия по отношение на емисиите от транспорта, включително на системите за измерване в „реалния живот“ и прилагането на доказателства в този смисъл през 2014 г., при въвеждането на стандартите Eвро 6;

решително въвеждане до 2016 г. на стандартите на ММО за емисиите на NOx и SO2 от плавателните съдове, съгласно договореното през 2008 г. във всички морски зони около Европа, като зони за контрол на емисиите;

действия за въвеждане на високи стандарти относно праховите частици (ПЧ) за новите домакински уреди;

разработване и проектиране на екологосъобразни машини и оборудване;

пълното прилагане на жизнения цикъл на продуктите — LCA;

средносрочно и дългосрочно прогнозиране, а не дублиране на интервенционните мерки;

подкрепа за възпитанието и обучението на потребителите, работниците и младите хора, насочено към опазване и развитие на здравословна среда за производство, отдих и живеене;

насърчаване на научните изследвания и инвестициите в иновативни пазарни приложения (НДНТ), устойчив растеж и достойна и трайна заетост;

международно измерение на действията за устойчивост на околната среда;

гаранция за съгласуваност между тази нова стратегия и другите политики и цели на ЕС.

1.7

Комитетът изразява пълно съгласие с необходимостта в законодателството на ЕС да се включат промените, договорени в Протокола към Конвенцията от 1979 г. относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния.

1.8

Въпреки че дългосрочните качествени цели на предложената нова Директива NERC не се оспорват, ЕИСК изразява съжаление, че целите за 2025 г. не са задължителни, така че да гарантират пълно изпълнение.

1.9

Комитетът подчертава необходимостта от интегриране на опазването на здравословна и чиста атмосферна среда в действията на регионалната политика с убеждението, че управлението на качеството на въздуха може да функционира единствено ако бъде подкрепяно от политиките на ЕС за намаляване на емисиите — поради високото равнище на натрупано замърсяване и специфичните регионални метеорологични особености.

1.10

Необходим е постоянен ангажимент на националните правителства и местните власти за планиране на конкретни действия, насочени към намаляване на вредните емисии, чрез изготвянето на подробни планове за качество на въздуха — PRIA (регионални планове за мерки в областта на качество на въздуха) — като се отдели значително внимание на различните сектори: производствения, селскостопанския, третичния, частния и на производството и разпределението на енергията; Комисията би трябвало да отправи ясно послание относно реалното им прилагане и да вземе решителни мерки срещу държавите членки, които не изпълняват изискванията. ЕИСК обаче отчита факта, че няколко държави членки вече предприеха стъпки в правилната посока.

1.11

Трябва да се предприемат инициативи за привличане на професионалните организации, организираното гражданско общество, НПО, третичния сектор, образователните институции на всички равнища и изследователските центрове, за постигане на целта за по-чист въздух, абсолютно необходим за благоденствието на гражданите и за екосистемата.

1.12

ЕИСК потвърждава убеждението си относно необходимостта да се даде нов тласък на устойчивото развитие на европейската икономика, при което приоритет да бъдат качеството на живота, работата и здравето на европейските граждани и опазването на околната среда, в тясна връзка с всички други политически приоритети на стратегията „Европа 2020“, и което напълно се вписва в една глобална стратегия за преход към световен баланс, основаващ се на качествен икономически растеж, спомагащ за изкореняването на бедността и социалната несправедливост, като едновременно с това се запазват природните ресурси за бъдещите поколения.

2.   Въведение

2.1

Замърсяването на въздуха представлява една от най-сериозните опасности за здравето на човека и за околната среда: дихателните проблеми, преждевременната смърт, еутрофикацията и увреждането на екосистемите вследствие на отлагането на азот и киселинни вещества са само някои от последиците от този проблем, който е едновременно местен и трансграничен.

2.2

През последните десетилетия политиките, възприети от ЕС и международната общност вече постигнаха успехи, ограничавайки някои проблеми, свързани със замърсяването на въздуха, както в случая на емисиите на серен диоксид (в основата на явлението киселинни дъждове), които бяха намалени с повече от 80 %.

2.3

Въпреки този напредък ЕС все още е далеч от своята дългосрочна цел, т.е. подобряване на качеството на въздуха, така че да се премахне рискът от значителни вреди за човешкото здраве и околната среда, и фините прахови частици и озонът в тропосферата продължават да причиняват сериозни проблеми, които според оценките на Комисията (1) са причина за 406 хиляди смъртни случая годишно.

2.4

Фините прахови частици и озонът, по-специално, продължават да пораждат сериозни рискове за здравето: безопасните пределни стойности на тези вещества редовно се превишават.

2.5

Комисията оценява, че общата стойност на страничните ефекти на замърсяването на въздуха върху здравето е от порядъка на 330-940 милиарда евро годишно, докато предложените цели за 2030 г. биха довели до ползи в размер от 44 до 140 милиарда евро.

2.6

Според Комисията през 2010 г. замърсяването на въздуха в ЕС, освен че е довело до стотици хиляди случаи на преждевременна смърт, е изложило почти две трети от земите на вредно замърсяване. И това се дължи на емисиите.

2.7

По отношение на здравето на европейските граждани годишните разходи за болнично лечение се оценяват на над 4 млрд. евро, а изгубените работни дни са 100 милиона всяка година.

2.8

В международен план през декември 2012 г. САЩ решиха да преразгледат годишните стандарти за качеството на въздуха, установявайки предела за фините прахови частици на 12 микрограма на кубичен метър, т.е. доста под сегашните стандарти на ЕС от 25 микрограма на кубичен метър, докато в Китай правителството реши да инвестира в контрол на качеството на въздуха, само за зоната на Пекин, 160 милиарда евро през следващите пет години. Следователно изглежда, че ЕС изостава спрямо предприетите на международно равнище действия.

3.   Общи бележки

3.1

ЕИСК подкрепя общите цели за значително подобряване на качеството на въздуха, с прехода към икономика с ниски въглеродни емисии, по отношение както на опазването на здравето, така и на околната среда — цели, очертани в стратегията за замърсяването на въздуха от 2005 г. и преразгледани от Комисията в нейната програма за чист въздух за Европа.

3.2

Още от самото целите за намаляване на емисиите за всяка държава членка бяха определени съгласно съображенията за разходна ефективност поради различните условия на околната среда. Търсените намаления на емисиите варират в различните държави според принципа „Диференциран подход, вместо еднакъв размер“.

3.2.1

Предвид щетите, които замърсяването на въздуха нанася върху здравето и качеството на живота, както и върху екосистемите, Комитетът изразява загриженост, че качеството на въздуха вече няма необходимата тежест в политическия дневен ред на европейско и национално равнище, и смята, че за да се стимулира преходът към по-устойчива икономика в Европа е важно да се определи цел за 2030 г., със средносрочна и дългосрочна перспектива, необходима за предприятията и инвеститорите.

3.3

При преразглеждането на стратегията относно замърсяването на въздуха целта е да се сложи край на настоящите нарушения по отношение на действащите стандарти за качество, за да се постигне пълното им спазване от 2020 г. нататък, като се намаляват емисиите на NOx от леки дизелови двигатели чрез прилагането на стандарта Евро 6, измерван въз основа на „реалните емисии при шофиране“. ЕИСК е скептичен, че тези мерки ще бъдат в състояние да доведат до желаните резултати още през 2020 г., тъй като задължението влиза в сила едва през 2017 г. и обновяването на съществуващия парк би могло да отнеме повече време спрямо зададения срок 2020 г.

3.4

Освен това тази стратегия се основава на приноса на дейностите, осъществявани на местно и регионално равнище, с всички ограничения, присъщи на тези мерки: досега ефективността на мерките на регионално равнище беше ограничена, особено по отношение на натрупаното високо равнище на замърсяване и за специфичните регионални метеорологични условия. ЕИСК е убеден, че управлението на качеството на въздуха, при тези равнища, може да проработи единствено ако е подкрепено от политики на ЕС за намаляване на емисиите при източника.

3.5

Комитетът смята, че Комисията при всички случаи трябва да вземе предвид редица фактори с еднакво значение и важност:

оценка на съотношението разходи/ефикасност на предложените мерки;

конкурентоспособност и устойчиви иновации;

международно измерение на устойчивостта на околната среда;

намаляване на бюрокрацията и улесняване на процедурите;

последователност и координация между съответните различни политики на ЕС;

подкрепа на равнището на ЕС и на национално равнище за образованието и обучението в тази сфера;

съсредоточаване на равнището на ЕС и на национално равнище на усилията за научни изследвания и иновации за прилагане на най-добрите пазарни технологии;

решително прилагане на новите стандарти за качество във всички заинтересовани сектори.

3.5.1

Комитетът смята, че на европейско равнище и в отделните държави членки трябва да се подкрепя политическият приоритет, отреден на темите за научните изследвания и иновациите, обучението и образованието, които трябва да имат за цел възобновяването на растежа и създаването на устойчиви работни места, и да доведат до по-добра качествена реиндустриализация на европейската икономика, особено за малките и средни предприятия и за новосъздадените предприятия, без да се прибягва до настоящите европейски бюджетни ограничения.

3.6

Освен това Комитетът счита, че е необходимо да се осигури последователност между тази нова преразгледана стратегия и други политики на Съюза. Така например може да се види, че, въпреки факта, че горенето на дърва за огрев води до емисии на частици ПЧ 2,5, използването им като алтернативни източници на енергия се насърчава, при положение че това би изисквало класификация на оборудването по отношение на емисиите и оценка на ефективността им.

3.7

Във всички случаи, според ЕИСК в международното споразумение за климата до 2015 г. би трябвало да се отчетат редица фактори с еднакво значение и важност.

3.8

ЕИСК подчертава значението на насърчаването на публично-частните партньорства (ПЧП) — на европейско равнище, като например това, чието начало беше поставено със съвместното предприятие за инициативата „Чисто небе 2“ за периода 2014–2020 г., имащо за цел да ограничи емисиите от въздушния транспорт и да допринесе за научноизследователската дейност съгласно Регламент (ЕО) № 71/2008 и рамковата програма „Хоризонт 2020“.

4.   Специфични бележки (I)

4.1   Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния

4.1.1

Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, сключена под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ/ООН), представлява основната международна правна рамка за сътрудничеството и мерките за ограничаване и постепенно ограничаване и намаляване на замърсяването на въздуха, посредством осемте си протокола, включително Протоколът от 1999 г.

4.1.2

ЕИСК подкрепя общностното транспониране на измененията на Протокола.

4.2   Предложението за преразгледана Директива относно националните тавани за емисии — NERC

4.2.1

Предложената директива установява национални ангажименти за намаляване на емисиите („NERCs“) за 2020 г., 2025 г. и 2030 г. за всяка държава членка, изразено като процент от годишните емисии на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), амоняк (NH3), летливите органични съединения (ЛОС), различни от метана, фини частици (ПЧ 2,5) и метан (CH4), спрямо общия размер на емисиите на тези замърсители от всяка държава членка през 2005 г.

4.2.2

През последните 20 години в ЕС беше регистрирано значително подобряване на качеството на въздуха и антропогенните атмосферните емисии, благодарение на политики и стратегии относно замърсяването на въздуха, приети от Съюза и неговите държави членки с дългосрочната цел за постигане на равнища на качество на въздуха, които да не предизвикват значителни отрицателни въздействия или рискове за човешкото здраве и околната среда, както е предвидено в Седмата програма за действие за околната среда (2).

4.2.3

Това изглежда очевидно, независимо че се наблюдава ясно забавяне на този напредък по отношение на качеството на въздуха, и предлаганите понастоящем цели действително са по-малко амбициозни спрямо равнищата, които държавите членки биха постигнали с пълното прилагане на задълженията, предвидени от действащото законодателство на ЕС.

4.2.4

Въпреки че предложените дългосрочни цели за качество на практика са неоспорими, Комитетът изразява съжаление, че целите за 2025 г. не са обвързващи, поради констатацията, че спазването на съществуващите стандарти е трудно.

4.2.5

ЕИСК е на мнение, че са необходими по-стабилни платформи, даващи възможност за специализирани и интерактивни диалози, за да се извлече ползата от разпоредбите в предложената директива.

4.3   Предложение за Директива относно емисиите от средни горивни инсталации

4.3.1

ЕИСК смята, че разширяването на обхвата на контрола на емисиите на замърсители в атмосферата от горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност между 1 и 50 MW, които са използвани в разнообразни приложения, трябва да се извършва с помощта на опростени и евтини процедури, за да се подкрепя и насърча развитието на малките и средни предприятия и новосъздадените предприятия, както и малките инфраструктури, разположени на цялата територия.

5.   Специфични бележки (II)

5.1

Замърсителите на въздуха могат да бъдат изпускани от различни източници и се разпространяват на дълги разстояния.

5.2

За пълното осъществяване на „Програмата за чист въздух за Европа“ е необходимо регионите, след консултации със социалните партньори и с организираното гражданско общество, да подготвят и одобрят планове за действие в областта на качеството на въздуха (PRIA), при които трябва да се вземат под внимание, най-вече:

пътният, морският и въздушният транспорт и мобилността;

производството и потреблението на енергия;

производствената система;

третичният сектор;

селското стопанство, животновъдството и горското стопанство;

частният сектор.

5.3

Публикуваният от Комисията пакет мерки за чист въздух включва досега разработените политики и ги засилва с цел продължаване на борбата с атмосферното замърсяване, в противоречие с тенденциите на политическия дневен ред.

5.3.1

Според ЕИСК от основно значение е регионалното, териториалното и националното равнище да бъдат привлечени за участие в този процес, заедно със социалните сили и организираното гражданско общество.

5.4   Предложения за плановете за транспониране по места на пакета мерки за чист въздух

5.4.1

При транспонирането по места на пакета мерки за чист въздух трябва да се определят необходимите синергии с различните равнища:

отпадъци, оползотворяване на енергията, намаляване на производителността на глава от населението, рециклиране на материали;

транспорт и мобилност, развитие на обществения транспорт, велосипедни маршрути, насърчаване на мобилността и ниските емисии на CO2, интеграция на транспортните средства, морска и въздушна навигация;

територия и урбанистика, земеползване, разработване на нови модели на заселване, обновяване на сградния фонд;

земеделие и животновъдство, верига гора-дървесина-енергия (нула км.), биомаса и биогаз, намаляване на емисиите на амоняк, въглеродни кладенци;

промишленост, технологично развитие с намалено въздействие върху околната среда, иновации и сертифициране на качеството (ISO 14  000 и EMAS), акцент върху екологичния дизайн, етикети за екологичното качество на продуктите, системи за управление на енергията и спазването на нормативната уредба относно потреблението на електродвигателите.

5.4.2

Това транспониране на териториално равнище би трябвало освен това да отчита най-спешните действия, които са свързани с икономическите реалности и производствените области, и да предвижда правила за изгарянето на биомасата, както и задължения и стимули за подновяване на автомобилния парк.

5.5

Мерките за допълнително ограничаване на емисиите на серен диоксид (SO2) са необходими най-вече в регионите, където изгарянето в промишленото производство е значително и където се произвежда енергия и се преработват горива.

5.6   Дейности в селското стопанство

5.6.1

Необходимо е в целия ЕС, и особено в регионите със засилен селскостопански характер, да се въведат мерки за намаляване на емисиите на амоняк (NH3), двуазотен оксид (N2O), метан (CH4) и летливи органични съединения (ЛОС), по примера на мерките, които вече се прилагат в различни държави членки. Използването на азотни торове и производни торове от цикъла на течните торове е основен източник (98 %) на емисии на NH3, които в реакция със SO2 и NO2 образуват амониеви соли, основен компонент на праховите частици.

5.6.2

Много важно изглежда да се следи за пълното спазване на Директивата за нитратите (Директива 91/676/ЕИО), да се наложи изискването за покриване на резервоарите за съхранение на зоотехнически отпадъци, да се създадат системи за рециклиране чрез анаеробно разлагане за производството на компост с характеристики, сравними със синтетичните торове, правилно управление на торта и разпръскването на нейните вредни за здравето течни съставки. Тези мерки обаче трябва надлежно да отчитат баланса между икономическите, социалните и екологичните интереси: намаляването на емисиите в селското стопанство е много сложен въпрос, който налага необходимостта от мащабни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

5.6.3

Необходимо е използването на селскостопански машини с ниски прахови емисии.

5.6.4

ЕИСК отбелязва, че в сектора вече се прилагат редица разпоредби, чието пълно спазване обаче тепърва трябва да се гарантира, и изразява убеждението си, че Комисията пропусна възможността да установи консолидирана нормативна рамка за регулиране на емисиите. Едрият рогат добитък остава извън приложното поле на съобщението. Съществуват обаче други разпоредби, засягащи едрия рогат добитък, който допринася в най-голяма степен за емисиите на амоняк.

5.7   Дейности в градските центрове

5.7.1

В градските гъсто населени райони и в зоните с интензивен трафик е необходимо да се отдели специално внимание на въпроса за емисиите на ПЧ 2,5, ПЧ 10 (фини частици с диаметър по-малък от 10 микрометра), CO и CO2 (въглероден оксид и въглероден диоксид) и намаляването на NOx. Филтрите за прахови частици са в състояние да постигнат при дизеловите двигатели (а с експерименталните филтри дори и при бензиновите) ефективност над 90 % (филтри със затворен цикъл) по отношение на намаляването на емисиите.

5.7.2

В училищните и офисните сгради с изложение към пътища с натоварен трафик е много важно да се предвиждат и осъществяват мерки за непрозрачна и прозрачна вертикална изолация на стените, с цел да се ограничи замърсяването с летливи органични съединения и прахови частици (ПЧ 10 и ПЧ 2,5) (3).

5.8   Дейности в транспорта на различните равнища — местно, регионално, национално и общностно:

5.8.1

По отношение на търговските превозни средства и средствата за превоз на пътници да се предвиди, чрез ограничения за движението и стимули, замяната на превозните средства тип „Евро 3“ с превозни средства тип „Евро 5“ и „Евро 6“. Да се заменят, по същия начин, двутактовите двигатели (мотоциклети, мотопеди, моторни триони и машини за косене на трева) тип „Евро 1“. Поради това на различните равнища — местно, регионално и национално — е необходимо:

5.8.1.1

Да се приемат при първа възможност на общностно и национално равнище — без да се чака крайният срок 2017 г. — подходящи методи за измерване на емисиите на NOx от леки дизелови автомобили, предвид сериозното им отрицателно отражение върху качеството на градския въздух.

5.8.1.2

Да се подкрепи на национално и регионално равнище разпространението на използването на метан и LPG (втечнен нефтен газ), водород, втечнен природен газ, етанол и други биогорива от ново поколение. Да се ускори развитието на електрическата мобилност и инфраструктурата за зареждане. Да се даде възможност за разпознаването на класа по отношение на емисиите благодарение на електронни устройства, монтирани на борда.

5.8.1.3

Да се увеличи капацитетът на разпределителната мрежа за газа метан чрез финансова подкрепа на равнище ЕС, национално и местно равнище за предприятията и общините, с цел създаване и/или укрепване на съществуващите мрежи.

5.8.1.4

Да се финансират инвестициите в местния обществен транспорт посредством многогодишни проекти на ЕС, съфинансирани на национално и местно равнище. Автобусите трябва да са:

екологични, задвижвани с алтернативни горива;

с двумодално хибридно задвижване;

електрически (напълно електрически, задвижвани с акумулаторна батерия на борда) и с презареждане посредством електрически контакт или индукционна система (Фарадей).

5.8.1.5

Да се използва интерактивният потенциал между стационарните структури, информационните технологии и видовете транспорт. По-конкретно, да се подкрепя използването на материали, съдържащи фотокаталитични вещества с нанопигменти на титаниев диоксид (TiO2), които разделят молекулите на замърсителите, превръщайки ги в безвредни вещества (пътища, бариери за спиране на движението, замазки и други строителни работи). Във връзка с това интерес представляват пътните възли, построени въз основа на патент от Italcementi, които пречистват въздуха, светлоотразителни са и светят силно.

Брюксел, 10 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  COM(2013) 918 final.

(2)  COM(2012) 710 final.

(3)  Вж. Стандарт UNI EN 15242:2008 — Вентилация на сградите — Методи на изчисление за определяне на въздушните потоци в сградите, включително инфилтрациите.


Top