EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013SC0148

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА ОБОБЩЕНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, придружаваща Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците и служителите в контекста на свободното движение на работници

/* SWD/2013/0148 final */

52013SC0148

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА ОБОБЩЕНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, придружаваща Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците и служителите в контекста на свободното движение на работници /* SWD/2013/0148 final */


СЪДЪРЖАНИЕ

1........... ВЪВЕДЕНИЕ............................................................................................................... 3

2........... ПРОЦЕДУРНИ ВЪПРОСИ И КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ      3

3........... ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОБЛЕМА............................................................................... 4

3.1........ Сегашно състояние..................................................................................................... 4

3.2........ Какви са проблемите?................................................................................................ 4

3.2.1..... Неспазване на правото на ЕС от страна на публичните органи (несъобразено с правилата законодателство или неправилно прилагане) и последиците от това за работниците и служителите — мигранти от ЕС...................................................................................................... 4

3.2.2..... Неспазване на законодателството на ЕС от страна на работодателите и правните консултанти (невъзможност или нежелание за правилно прилагане на правото на ЕС) и последиците от това за работниците и служителите — мигранти от ЕС..................................................... 5

3.2.3..... Работниците и служителите — мигранти от ЕС, нямат достъп до информация и до средства за гарантиране на правата си......................................................................................... 5

3.3........ Причини и основни фактори..................................................................................... 5

3.4........ Кои са засегнатите лица и по какъв начин?............................................................. 6

3.5........ Базов сценарий и необходимост от намеса.............................................................. 6

4........... АНАЛИЗ НА СУБСИДИАРНОСТТА....................................................................... 6

5........... ЦЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА......................................................................................... 7

6........... ВАРИАНТИ НА ПОЛИТИКА.................................................................................... 7

6.1........ Не се предприема действие на равнището на ЕС (базов сценарий)...................... 7

6.2........ Общи документи с насоки.......................................................................................... 7

6.3........ Препоръка на Комисията към държавите членки.................................................... 7

6.4........ Директива, с която се въведат мерки за подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС, и по-конкретно за:....................................................................................................... 8

6.5........ Директива, с която се въвежда по-цялостна защита за работниците и служителите — мигранти от ЕС................................................................................................................................. 8

7........... АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА.............................................................................. 8

7.1........ Вариант 1: Базов сценарий........................................................................................ 8

7.2........ Вариант 2: Общи документи с насоки....................................................................... 9

7.3........ Вариант 3: Препоръка на Комисията към държавите членки................................. 9

7.4........ Вариант 4: Директива, с която се въвеждат мерки за подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС......................................................................................................... 10

7.5........ Вариант 5: Директива, с която се въвежда по-цялостна защита за работниците и служителите — мигранти от ЕС......................................................................................................... 11

8........... СЪПОСТАВКА НА ВАРИАНТИТЕ........................................................................ 12

9........... НАБЛЮДЕНИЯ И ОЦЕНКА................................................................................... 12

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

ОБОБЩЕНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО,

придружаваща

Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците и служителите в контекста на свободното движение на работници

(текст от значение за ЕИП)

1.           ВЪВЕДЕНИЕ

Свободното движение на работници е една от четирите свободи, залегнали в основата на вътрешния пазар, наред със свободното движение на стоки, услуги и капитали. Тази свобода е провъзгласена в член 45 от ДФЕС и е закрепена нормативно във вторичното законодателство с приемането на Регламент (ЕС) № 492/2011 (преди това Регламент (ЕИО) № 1612/68).

Това означава, че гражданите на ЕС, които се преместват в друга държава членка с цел заетост, имат правото да не бъдат дискриминирани на основание своето гражданство по отношение на: достъпа до заетост, условията на заетост, достъпа до социални придобивки и данъчни облекчения, членството в профсъюзи, достъпа до обучение, достъпа до жилищно настаняване, достъпа до образование за децата.

Стремежът на настоящата инициатива не е да се създадат нови права за работниците и служителите — мигранти от ЕС, а да се даде отговор на загрижеността, изразявана многократно от различни страни, относно необходимостта да се гарантира, че правата на европейските граждани в действителност се спазват и да се премахнат пречките, които те срещат, когато пътуват зад граница. Тя е съобразена със стратегията „Европа 2020“, както и с Пакета за заетостта, приети от Комисията.

2.           ПРОЦЕДУРНИ ВЪПРОСИ И КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

Бяха взети предвид проведени проучвания и изготвени доклади на експертите в областта на свободното движение на работници, като например мрежата от независими експерти, която подпомага дейността на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.

В периода от юни до август 2011 г. бе проведена обществена консултация, в която граждани и организации бяха приканени да изразят мнение по основните проблеми, свързани с мобилността на работниците от ЕС, със съществуващото равнище на предоставяна закрила, както и с необходимостта от мерки от страна на ЕС, за да се съдейства на работниците и служителите да упражняват пълноценно правата си.

Този въпрос бе обсъден в рамките на Консултативния комитет за свободното движение на работници, в чийто състав влизат представители на държавите членки и на социалните партньори на национално и на европейско равнище.

3.           ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОБЛЕМА

3.1.        Сегашно състояние

Свободното движение на работници, което съществува вече над 40 години, е гарантирано с набор от значими и стабилни права. Съдът предостави важни насоки относно тълкуването на съответните разпоредби.

Производствата за установяване на неизпълнение на задължения от страна на държавите членки също са важно средство за осигуряване на това, че разпоредбите се прилагат. Те водят до промени на несъобразеното с правилата законодателство и на общите практики. Те обаче не могат да дадат решение на конкретните случаи на отделните лица и не могат да бъдат образувани в случаи, когато става дума за частни дружества.

За разлика от практиките, прилагани на равнището на ЕС в други области, като например дискриминацията, основана на раса, религия, възраст или пол, когато става дума за работници и служители — мигранти от ЕС, които са обект на дискриминация, основана на гражданството, няма друг начин, освен да се разчита на действията на Комисията и на делата, образувани пред националните съдилища. Следователно по отношение на възможността отделните работници и служители реално да упражняват правата си, съществуващите мерки на равнището на ЕС са ограничени.

В съответствие с правната си система всяка държава членка определя какъв вид подкрепа и закрила следва да се предоставя на работниците и служителите — мигранти от ЕС. Следователно между различните държави членки съществуват различия по отношение на подкрепата и закрилата. В своите доклади експертите в областта правят констатацията, че в държавите, в които дискриминацията въз основа на гражданството е изрично забранена, гражданите на ЕС се ползват с по-добра защита.

Това показва, че е налице голям потенциал за активизиране на географската мобилност в държавите от ЕС. според Изследването на работната сила в ЕС през 2011 г. едва 3,1 % от европейските граждани в трудоспособна възраст са живели в държава — членка на ЕС, различна от собствената им страна.

3.2.        Какви са проблемите?

Макар че правата, свързани със свободното движение на работници и служители, са стабилни, редица показатели сочат, че дискриминация, основана на гражданството, има и че за работниците и служителите е трудно в действителност да упражняват тези права. Бяха установени следните проблеми:

3.2.1.     Неспазване на правото на ЕС от страна на публичните органи (несъобразено с правилата законодателство или неправилно прилагане) и последиците от това за работниците и служителите — мигранти от ЕС

Разпоредбите относно свободното движение на работници са в сила от над 40 години. Въпреки това в държавите членки все още са налице проблеми, свързани с липсата на съответствие на националното законодателство и на общите практики с правилата, за които Комисията продължава да получава сигнали. Тези проблеми могат да окажат силно неблагоприятно въздействие върху гражданите на ЕС, тъй като могат да засегнат възможностите им за работа, условията на труд или достъпа им до социални придобивки и се отразяват отрицателно върху техния живот както в професионален, така и в личен план. Това от своя страна влияе върху начина, по който гражданите на ЕС се интегрират на пазара на труда и в обществото на приемащата държава. Макар че за тези проблеми може да се търси решение на равнището на ЕС посредством производствата за установяване на неизпълнение на задължения от страна на държавите членки, това няма да окаже пряко въздействие върху отделните граждани.

3.2.2.     Неспазване на законодателството на ЕС от страна на работодателите и правните консултанти (невъзможност или нежелание за правилно прилагане на правото на ЕС) и последиците от това за работниците и служителите — мигранти от ЕС

Има сигнали за случаи, в които работодатели от публичния и частния сектор не прилагат разпоредбите на ЕС, независимо от това, дали националното законодателство е в съответствие с европейското, или не. Според информацията на експертите и на Комисията това е често срещан проблем, макар че осведомеността за този вид проблеми много зависи от това, в каква степен им се дава гласност. Проблемите, свързани с действията от страна на работодателите от частния сектор, не могат да бъдат решени на равнището на ЕС с помощта на производствата за установяване на неизпълнение на задължения от страна на държавите членки. Затова гражданите, които са обект на дискриминация, могат да разчитат единствено на механизмите, които съществуват на национално ниво. Действията на работодателите могат да имат тежки последици върху личното положение на съответните работници и служители, тъй като могат да попречат на възможностите им за заетост и/или да засегнат условията им на труд.

3.2.3.     Работниците и служителите — мигранти от ЕС, нямат достъп до информация и до средства за гарантиране на правата си

В различни проучвания анкетираните споделят, че не знаят към кого да се обърнат при проблеми по отношение на правата, предоставени им от Съюза, което показва, че липсва ясно определена референтна институция, която да бъде на разположение на гражданите. Посочва се също и липсата на яснота относно най-подходящото място, където може да се получи информация относно предоставяните в рамките на ЕС права. Поради редица фактори (като например непознаване на процедурите, непознаване на националните системи, липса на езикови умения) за работниците и служителите от ЕС, които упражняват правото си на свободно движение, се оказва трудно да използват и съществуващите средства за закрила. Това бе потвърдено от резултатите от проведената обществена консултация, в която голяма част от гражданите посочиха, че нивото на оказваната защита на работниците би повлияло в много голяма степен решението им да заминат на работа в друга държава членка. Важно е значението и на друг фактор — нежеланието на хората да съобщават за случаите на дискриминация.

3.3.        Причини и основни фактори

Четири са основните фактори, които бяха установени: 1) непознаване на определените в законодателството на ЕС права на работниците от ЕС и непознаване на съществуващите средства за правна защита; 2) неразбиране на законодателството на ЕС и липса на правна сигурност; 3) недостатъчна подкрепа, оказвана на работниците и служителите — мигранти от ЕС, за упражняване на правата им; 4) протекционизъм и нежелание за спазване на правилата.

3.4.        Кои са засегнатите лица и по какъв начин?

Установените проблеми засягат гражданите на ЕС, които се преместват в друга държава членка с цел заетост, включително търсещите работа и гражданите на дадена държава членка, които са упражнили правото си на свободно движение и са се завърнали в родината си, за да работят там.

Средно 67,9 % от гражданите на ЕС в трудоспособна възраст, които живеят в друга държава членка, работят, а 9,1 % са безработни. Теоретично всички те в даден момент могат да срещнат проблеми, свързани с реалното упражняване на правата си. Гражданите, които възнамеряват да се преместят в даден момент в бъдеще (17 %), също могат да бъдат засегнати.

Проблемите могат да засегнат всички работници и служители от ЕС и всички професии и сфери на дейност. Същото важи и за членовете на семействата им, тъй като съгласно законодателството на ЕС те също се ползват с определени права.

Работодателите и националните органи също могат да бъдат засегнати, тъй като по-доброто прилагане на правата на работниците и служителите мигранти може да предполага понасянето на известни разходи.

3.5.        Базов сценарий и необходимост от намеса

В настоящия икономически и социален контекст не може да се изключи възможността правата на работниците и служителите — мигранти от ЕС, да бъдат допълнително ограничени. Провеждането на определени действия в Европа, както и информацията от различни проучвания сочат, че липсата на толерантност към работниците и служителите — мигранти в ЕС, продължава да нараства, което на свой ред може да доведе до дискриминационни действия.

След двете вълни на разширяване на Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г. работниците и служителите от други държави — членки на ЕС, се сблъскват с нови проблеми, свързани с прилагането на законодателството на ЕС, което налага използването на по-педагогически подход в областта на свободното движение.

Чрез настоящата инициатива може да се насърчи и улесни мобилността, тъй като фактът, че има противодействие на дискриминацията, основана на гражданството, ще бъде положителен сигнал за хората, които имат намерение да започнат работа в друга държава членка, и ще намали броя на мобилните работници, които са обезкуражени в резултат на минал лош опит или поради това, че очакват да срещнат проблеми.

4.           АНАЛИЗ НА СУБСИДИАРНОСТТА

В член 46 от ДФЕС е установено правомощието на ЕС да приема с директиви или регламенти необходимите мерки с оглед осъществяването на свободното движение на работници така, както то е определено в член 45 от ДФЕС.

Настоящата инициатива ще позволи на държавите членки да приемат съответните мерки за изпълнение, като по този начин се гарантира спазването на принципа на пропорционалността. Няма да е необходимо държавите членки, които вече са приели разпоредби за правна защита срещу дискриминацията, основана на гражданството, да правят съществени изменения в националните си системи.

Постигането на целите, залегнали в настоящата инициатива, ще подобри спазването на основните права, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

5.           ЦЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА

Настоящата инициатива е свързана с общата цел да се гарантира равно третиране за гражданите на ЕС. То е сред ключовите ценности на Европейския съюз и представлява важен елемент от гражданството на Съюза. Гарантирането, че тази цел е постигната, ще помогне вътрешният пазар да функционира по-безпроблемно.

Определени са следните конкретни цели:

– намаляване на проявите на дискриминация спрямо работниците и служителите — мигранти от ЕС, въз основа на гражданството;

– намаляване на разминаването между определените в законодателството права и практическото им упражняване, което ще допринесе за цялостно и правилно прилагане на съществуващото законодателство и за по-добро функциониране на вътрешния пазар.

За постигането на тези цели на политиката бяха набелязани следните оперативни цели:

– повишаване на осведомеността на гражданите, работодателите, публичните органи и другите заинтересовани лица относно правата на работниците и служителите — мигранти от ЕС;

– подобряване на правната сигурност;

– предоставяне на работниците и служителите от ЕС на необходимите средства за подкрепа, когато упражняват правата си.

6.           ВАРИАНТИ НА ПОЛИТИКА

Бяха определени следните варианти:

6.1.        Не се предприема действие на равнището на ЕС (базов сценарий)

6.2.        Общи документи с насоки

При този вариант държавите членки и Комисията приемат общи насоки с цел да се осигури общ подход при прилагането и тълкуването на разпоредбите на ЕС в областта на свободното движение на работници. В допълнение към тях Комисията ще приема документи за тълкуването им.

6.3.        Препоръка на Комисията към държавите членки

При този вариант Комисията приема обща препоръка към държавите членки с цел да ги насърчи да предприемат действия, насочени към:

– повишаване на осведомеността относно правата на работниците и служителите — мигранти от ЕС;

– оказване на по-голяма подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС, чрез изискването да се предоставят средства за правна защита, да се създадат структури за подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС, и да се даде възможност на асоциациите и организациите да предприемат правни действия от името и в подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС.

6.4.        Директива, с която се въведат мерки за подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС, и по-конкретно за:

— въвеждане на законоустановено задължение на работниците и служителите — мигранти от ЕС, да бъдат предоставени средства за правна защита,

— създаване на структури за оказване на подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС. Това означава популяризиране на правата, подкрепа за работници и служители — мигранти от ЕС, при упражняването на практика на правата им, провеждане на проучвания, изготвяне на доклади и приемане на препоръки,

— гарантиране, че сдружения, организации или правни субекти, които имат интерес от популяризирането на правото на свободно движение на работниците и служителите могат да участват в административни или съдебни процедури от името на работниците и служителите — мигранти от ЕС, и в тяхна подкрепа.

6.5.        Директива, с която се въвежда по-цялостна защита за работниците и служителите — мигранти от ЕС

Освен елементите, описани в вариант на политика 4, тук се включва и:

— задължение за работодателите да предотвратяват случаи на дискриминация в своите предприятия,

— мерки за налагане на санкции или обезщетения,

— законова разпоредба, чиято цел е да се защитават работниците и служителите — мигранти в ЕС, от неблагоприятно третиране поради това, че са подали жалба.

7.           АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА

От икономическа гледна точка не беше установено въздействие, различно от това, което възниква естествено поради предполаганото социално въздействие и поради реалните разходи при прилагането. Намаляването на дискриминацията, основана на гражданството, по отношение на заетостта може да направи мобилността в рамките на ЕС по-привлекателна. Макар активизирането на мобилността да не е съществено, тъй като дискриминацията е само един от факторите, които играят роля за решението на човек да се премести, отражението ѝ върху функционирането на единния пазар ще бъде ползотворно, тъй като мобилността може да има значение за икономическия растеж.

7.1.        Вариант 1: Базов сценарий

Социално въздействие

Набелязаните проблеми и основни фактори ще останат без отговор. Няма да има съществена промяна в поведението на националните органи и на работодателите. Няма да има съществено въздействие върху осведомеността за правата и върху правната сигурност. Запазването на съществуващото положение би означавало, че няма да има минимална консолидирана подкрепа или закрила на равнище на ЕС за работниците и служителите мигранти. Така ще продължи неблагоприятното въздействие върху лицата, които се местят с цел работа, и няма да се сложи край на ограничената възможност на работниците и служителите — мигранти от ЕС, да участват пълноценно в пазара на труда и в обществения живот на приемащата държава членка.

Икономическо въздействие

Не са набелязани разходи за прилагането.

7.2.        Вариант 2: Общи документи с насоки

Социално въздействие

Приемането на насоки предполага общо тълкуване на настоящите разпоредби на ЕС с оглед на изпълнението им на практика от националните администрации. Така се допринася за увеличаване на правната сигурност и за ограничаване на различията при прилагането. Това би могло да спомогне за намаляване на случаите на дискриминация.

Насоките ще спомогнат и за повишаване на осведомеността сред националните органи относно правата, свързани със свободното движение на работниците, но ще зависят и от гласността, която им се даде, и от разпространението им в държавите членки.

Насоките се съсредоточават върху въпроси, свързани с тълкуването на законодателството на ЕС, но не съдържат конкретни мерки, с които се предлага съдействие и подкрепа за работниците и служителите. Следователно, макар че с тях може да се насърчат работниците и служителите да се възползват от правата си в по-висока степен поради по-голямата правна сигурност, която им се предлага, те няма да им помогнат да упражняват тези права при наличието на проблеми.

Следователно може да се каже, че цялостното им социално въздействие ще бъде благоприятно, но ограничено.

Икономическо въздействие

Този вариант може да предполага някои разходи за изпълнение, свързани с разпространението и публикуването на насоките, включително и разходи за превод. Разходите зависят от конкретните усилия, полагани в тази област от държавите членки.

Този вариант би могъл да намали степента на неправилно прилагане на законодателството на ЕС от страна на националните администрации, но няма да е от значение за по-широк кръг от заинтересовани лица и следователно може да има ограничено въздействие върху броя на жалбите и съдебните процедури.

За предприятията не са набелязани разходи за прилагането.

7.3.        Вариант 3: Препоръка на Комисията към държавите членки

Въздействието от този вариант потенциално може да е като това на вариант на политика 4, тъй като ще се разглеждат същите проблеми. Разликата между вариантите, а следователно и съответните им въздействия, се крие в задължителния или незадължителния им характер.

Социално въздействие

С препоръка ще се даде повече гласност на проблема, което би могло да подобри информираността за правата сред гражданите, съответните заинтересовани лица и национални органи. С нея може да се активизира участието на националните органи за намаляване на различията при прилагането и в укрепване на съдействието и механизмите за помощ, които са на разположение на работниците и служителите — мигранти от ЕС.

С препоръка не се налагат задължения на държавите членки. Предвид различните разбирания и действия в областта на свободното движение на работници и правата им може да се каже, че има опасност от увеличаване на кръга от възможни решения за тези проблеми в държавите членки.

Следователно възможно е социалното въздействие да е ползотворно, но то ще зависи от степента на прилагане във всяка държава членка, като разнообразието от възможните решения може да намали ефекта от предимствата.

Икономическо въздействие

Въздействията, свързани с разходи, ще зависят от конкретните действия, предприети от държавите членки.

7.4.        Вариант 4: Директива, с която се въвеждат мерки за подкрепа на работниците и служителите — мигранти от ЕС

Социално въздействие

Ако се обвържат мерките за правна защита с проблемите на дискриминацията, основана на гражданството, това ще повиши нивото на правна сигурност, тъй като гражданите ще добият увереност, че имат на разположение конкретни процедури без значение в коя държава членка решат да се преместят и да работят.

Правната сигурност ще се повиши, ако има специализирани органи, които се занимават с проблемите на дискриминацията, основана на гражданството, и когато закрилата от този вид дискриминация не зависи от разнородното тълкуване на законодателството, приложимо в другите области.

Работата на органите, оказващи подкрепа (проучвания, доклади, препоръки), ще спомогне за повишаване на осведомеността и за слагане на край на дискриминационните закони и практики. Тъй като те предоставят на работниците и служителите — мигранти от ЕС, консултации и съдействие, може да се очаква също така, че ще насърчават работниците и служителите да отстояват правата си. Създаването на такива органи в целия Европейски съюз ще гарантира, че гражданите ще имат достъп до подкрепа и информация във всяка държава членка. Фактът, че сдружения и организации ще могат да предприемат правни действия, ще бъде допълнителна мотивация за работниците и служителите — мигранти от ЕС, да отстояват правата си.

Органите, оказващи подкрепа, ще имат възможност също така да съдействат на предприятията и на профсъюзите, когато те се нуждаят от консултация по даден въпрос, свързан с правата на работниците и служителите мигранти. Предвиждането на разпоредба, по силата на която сдруженията и организациите ще могат да предприемат правни действия, ще увеличи броя на заинтересованите лица, ангажирани с противодействието на дискриминацията, основана на гражданството.

Като цяло социалното въздействие ще бъде благотворно, тъй като дискриминацията, основана на гражданството, ще бъде намалена.

Икономическо въздействие

Създаването на органи, оказващи подкрепа, предполага поемането на разходи по прилагането от страна на националните органи. Тъй като обаче на държавите членки ще бъде предоставена възможността да определят съответните органи, реалните разходи ще се различават в зависимост от това, дали ще се създаде нова структура или дали новите задачи са възложени на вече съществуващи органи. Всички 27 държави членки към момента имат създадени структури по въпросите на дискриминацията въз основа на други признаци; следователно ако те решат да им възложат задачата да работят за противодействие на дискриминацията, основана на гражданството, разходите по прилагането ще бъдат ограничени до разходите, необходими за разширяване на обхвата на дейността на тези органи.

Очаква се предложените мерки да имат превантивно действие и да спомогнат за намаляване на необходимостта да се разчита на съдебните процедури за разрешаване на споровете, както изглежда е в страните, където вече съществуват органи за подкрепа и занимаващи се с въпросите на дискриминацията, основана на гражданството.

Макар да не се отчита необходимост от понасяне на разходи по прилагането за предприятията, този вариант обаче предполага известни разходи за сдруженията и организациите, на които ще е позволено да предприемат правни действия, тъй като те ще трябва да понесат разходите, свързани с тях.

7.5.        Вариант 5: Директива, с която се въвежда по-цялостна защита за работниците и служителите — мигранти от ЕС

Разпоредбите, които ще бъдат приети в рамките на този вариант на политика, освен вече предвидените по варианта на политика 4, също ще наложат някои задължения за работодателите.

Социално въздействие

Реални мерки за предотвратяване на дискриминацията ще бъдат пряко приложими там, където е необходимо — на работното място. Това означава, че ще гарантира информацията да достига там, където е предвидено. Санкциите и обезщетенията за жертвите на дискриминация ще повишат правната сигурност, тъй като ще бъде създаден набор от права и задължения.

Задължението за информация и/или реалните мерки за предотвратяване на дискриминацията могат да направят равното третиране част от политиката на дружествата относно човешките ресурси, като така се повиши осведомеността за приложимите права сред работниците и служителите и предприемачите, които са местни граждани, както и за деликатното естество на проблема.

Мерките за предотвратяване на дискриминацията по своето естество са предназначени да спомогнат за премахване на дискриминационните практики. Заплахата от налагането на санкции може да повлияе на работодателите да не постъпват дискриминиращо.

Въвеждането на разпоредби за виктимизация ще създадат по-стабилни позиции за работниците и служителите и ще ги кара да отстояват правата си по-активно.

Разпоредбите по този вариант на политика ще помогнат за намаляване на дискриминацията, основана на гражданството, посредством подход, който съчетава насърчаване на работниците и служителите да упражняват правата си (вариант 4) и въвеждане на начините за предотвратяване на дискриминация.

Макар с предвидените мерки да се изпраща важно послание към обществото относно противодействието на дискриминацията, не бе възможно да се докаже дали те ще имат значение на практика за заинтересованите лица.

Икономическо въздействие

Разходите по прилагането за националните органи са същите като тези от вариант на политика 4. Възможно е да се промени броят на съдебните дела, но това не е сигурно; освен това краткосрочното и дългосрочното въздействие може да са напълно различни. Затова не беше възможно да се включи този аспект в анализа.

Този вариант на политика предполага разходи за спазването на разпоредбите от страна на работодателите, които основно ще се изразяват в разходи в човекочасове, свързани с предприемането на активни мерки, напр. за помещения и дейности за обучение. Трудно е да се направи точен разчет на тези разходи, тъй като те зависят от мерките, предприети от работодателите. За по-голямата част от тях обаче може да се очаква, че ще се различават поради размера на предприятието, докато за малка фиксирана част от разходите ще е без значение какъв е размерът на дружеството.

Ще има и разходи за прилагане поради разпоредбите относно санкциите/обезщетенията. Определянето на конкретните суми обаче ще бъде оставено на държавите членки. Конкретното икономическо и финансово въздействие ще зависи от всяка държава членка.

8.           СЪПОСТАВКА НА ВАРИАНТИТЕ

Беше направена съпоставка на вариантите по отношение на ефективността им при постигането на конкретните цели на инициативата, функционалността им, съответствието им с общите цели на ЕС и въздействието им върху заинтересованите лица.

Предпочитаният вариант е съчетание между варианти 2 и 4. Те са малко по-малко ефективни от вариант на политика 5, но този подход е най-добре действащ. Взети заедно, тези два варианта предлагат задълбочено решение на всички набелязани конкретни проблеми, без да налагат допълнителни разходи за съответствието. Те отговарят в по-голяма степен на общите цели, отколкото вариант 5, който предполага несъразмерни разходи за дружествата. По отношение на резултатите те също така са най-предвидимите варианти.

9.           НАБЛЮДЕНИЯ И ОЦЕНКА

За целите на наблюдението ще се използват няколко показателя — както количествени (напр. брой на жалбите), така и качествени (доклади от мрежата на експертите), заедно с докладите, проучванията и препоръките, изготвени от органите за подкрепа, които ще бъдат създадени съгласно настоящата инициатива.

Две години след срока за транспониране ще се извърши оценка от Комисията с помощта на външни експерти. С тази оценка ще се обърне внимание на:

– информираността сред гражданите и заинтересованите лица относно наличието на мерките, въведени с директивата,

– дейностите, извършвани от органите, оказващи подкрепа, и ролята на другите организации и сдружения,

– видовете дискриминация, на които най-често се обръща внимание, и дали това положение се е променило.

Като цяло с тази оценка следва да се проследи дали нововъведените мерки са довели до положителни промени и да се посочат какви са били трудностите за това.

Top