EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013PC0260

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно здравеопазването на животните

/* COM/2013/0260 final - 2013/0136 (COD) */

52013PC0260

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно здравеопазването на животните /* COM/2013/0260 final - 2013/0136 (COD) */


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           ОБОСНОВКА И ЦЕЛ

Здравето на животните предизвиква загриженост у всички европейски граждани. Тази загриженост произтича както от аспектите на общественото здраве, безопасността на храните и продоволствената сигурност, свързани със здравеопазването на животните, така и от икономическите разходи, които могат да бъдат причинени от огнищата на болести по животните, и съображенията за хуманно отношение към животните, включително отраженията на мерките за контрол на болестите върху хуманното отношение към животните.

В същото време в предложението са отразени приоритетите на интелигентното законотворчество[1] — с него се цели опростяването на действащата правна уредба, като едновременно с това са взети предвид очакванията на заинтересованите страни за намаляване на административната тежест.

И накрая, с предложението се отразяват приоритетите на Комисията, сред които целта за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“[2], като се създават условия за по-голяма устойчивост на сектора чрез активни мерки за превенция и по-гъвкаво управление на риска.

Анализ на проблема

Действащата правна уредба на ЕС в областта на здравеопазването на животните включва близо 50 основни директиви и регламенти и около 400 акта от вторичното законодателство, някои от които са приети още през 1964 г.

През 2004 г. Комисията възложи извършването на външна оценка с цел цялостно преразглеждане на резултата от действията на ЕС в областта на здравеопазването на животните, което доведе до приемането на нова стратегия за здравето на животните през 2007 г. Поради редица обстоятелства извършването на преоценка на нашата политика стана наложително:

Ÿ        до голяма степен основните елементи на съществуващата политика бяха изготвени между 1988 г. и 1995 г., когато все още бяхме общност от дванадесет държави членки;

Ÿ        очертаха се нови предизвикателства: появиха се болести, които преди десет години бяха непознати, докато други, като например шап, син език и птичи грип, в последно време поставят нови предизвикателства, като ни напомнят, че продължават да представляват много сериозен риск;

Ÿ        със силното нарастване на обема на търговията с животни и продукти от животински произход както в рамките на ЕС, така и с трети държави, коренно се промениха и условията на търговия; и

Ÿ        науката, технологията и нашата институционална рамка претърпяха съществено развитие.

Бе установено наличието на редица проблеми във връзка с действащото законодателство. Някои са свързани с общия подход на политиката, а именно:

– действащата общностна политика за здравеопазването на животните е особено сложна;

– липсва цялостна стратегия;

– не се обръща достатъчно внимание на профилактиката на болестите, с акцент по-специално върху необходимостта от по-голяма биологична сигурност.

Други проблеми бяха свързани със специфични проблеми при функционирането на действащото законодателство, и по-специално:

– въпроси, свързани с вътресъюзната търговия с живи животни.

Както общите, така и специфичните проблеми ще бъдат отстранени с настоящия законодателен акт или с произтичащите от него делегирани актове и актове за изпълнение.

Цели на предложението

Законодателният акт за здравеопазването на животните представлява правната уредба в подкрепа на публикуваната през 2007 г. стратегия на ЕС за здравето на животните. Както е посочено в стратегията, основните цели са:

Ÿ        да се осигури високо равнище на общественото здраве и безопасността на храните чрез постигане на минимална честота на поява на биологични и химични рискове за хората;

Ÿ        да се насърчи здравеопазването на животните посредством профилактика/намаляване на заболеваемостта на животните и по този начин да се окаже подкрепа на селското стопанство и икономиката в селските райони;

Ÿ        да се подобри икономическият растеж/сближаването/конкурентоспособността, като се осигури свободно обращение на стоките и пропорционално движение на животните;

Ÿ        да се поощрят селскостопанските практики и хуманното отношение към животните, които предотвратяват заплахи, свързани със здравето на животните, и свеждат до минимум въздействието върху околната среда в подкрепа на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

Конкретните цели на настоящия законодателен акт за здравеопазването на животните са:

Ÿ        да се изготви единна, опростена, прозрачна и ясна правна уредба, която да определя систематично целите, обхвата и принципите на регулаторната намеса; тя да се основава на добро управление и да съответства на международните стандарти (например стандартите на OIE); вниманието да се съсредоточи върху дългосрочните превантивни мерки и съвместната работа с всички заинтересовани страни;

Ÿ        да се въведат всеобхватни общи принципи, които да позволят изграждането на опростена правна уредба с цел готовност за новите предизвикателства, т.е. да се предостави възможност за бърза реакция в случай на нововъзникващи болести; успоредно с това да се гарантира същото качество на реакция като предвиденото в действащото законодателство;

Ÿ        да се осигури съгласуваност между хоризонталните принципи на законодателството в областта на политиките по здравеопазването на животните, хуманното отношение към животните и безопасността на храните, както и по-обширните политики на ЕС по отношение на изменението на климата, общата селскостопанска политика и устойчивостта;

Ÿ        да се намали въздействието на болестите по животните върху здравето на животните и общественото здраве, хуманното отношение към животните, икономиката и обществото, доколкото е възможно, чрез повишаване на осведомеността относно болестите, по-добра готовност и системи за надзор и реагиране при спешни случаи на национално равнище и на равнището на ЕС;

Ÿ        да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар за животни и животински продукти при висока степен на защита на здравето на животните и общественото здраве и в подкрепа на целите на стратегията „Европа 2020“.

Оперативните цели на настоящия законодателен акт за здравеопазването на животните са:

Ÿ        в основата на политиката за здравеопазването на животните да бъде интегриран новият подход, основан на профилактиката и насочен към стимулите;

Ÿ        да се предвиди ясно и равностойно разпределение на функциите и отговорностите между компетентните органи, институциите на ЕС, секторът на селското стопанство, собствениците на животни и други;

Ÿ        да се въведе категоризация на болестите като основа за намеса от страна на ЕС;

Ÿ        да се предвидят ефективни механизми за бързо реагиране в случай на болести, включително нови предизвикателства, като например нововъзникващи болести;

Ÿ        да се осигури действителна готовност за извънредни ситуации и за ранно реагиране при болести по животните и зоонози, включително използване на ваксини, ако е целесъобразно;

Ÿ        да се въведат опростени процедури, когато е възможно поради технически и други причини, като се вземе предвид спецификата на дребните земеделски стопани и микропредприятията и се премахнат необоснованите административни тежести и разходи, когато това е възможно;

Ÿ        да се гарантира, че с новата правна уредба се предвижда достатъчно гъвкавост за плавно адаптиране към бъдещото научно и технологично развитие;

Ÿ        да се намали рискът от нарушаване на търговията, като се потърси подходяща степен на придържане към съответните международни стандарти и същевременно се гарантира поемането на твърд ангажимент за високи стандарти за здравето на животните.

2.           ПРАВЕН КОНТЕКСТ

Правно основание

Правното основание за законодателните мерки на ЕС в областта на здравеопазването на животните са членове 43, 114 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като те представляват основна част от политиката на ЕС по отношение на селското стопанство, общественото здраве и защитата на потребителите, търговията и единния пазар.

– С член 43 се предоставя правното основание за законодателните мерки на ЕС относно общата селскостопанска политика. Този член също така се превърна в основание за законодателството във ветеринарната област, тъй като от правна гледна точка общностната политика за здравето на животните се приема за част от общата селскостопанска политика, като съответно се прилагат едни и същи законодателни и административни процедури.

– С член 114 се предоставя правното основание за създаването и функционирането на вътрешния пазар и за сближаването на разпоредбите, установени със законови, подзаконови или административни мерки в тази област.

– Член 168 относно общественото здраве се отнася за защитата на здравето на човека от всички причини за неговото нарушаване, включително свързаните със здравето на животните. В резултат на разпоредбите на този член ветеринарните мерки, които са насочени пряко към защитата на общественото здраве, също бяха приети по процедурата за съвместно вземане на решение.

Съгласуваност с другите политики на Съюза

Този набор от законодателни инструменти относно здравеопазването на животните влиза във взаимодействие с правната уредба в областта на хуманното отношение към животните, безопасността на храните, общественото здраве, храненето на животните, ветеринарномедицинските продукти, опазването на околната среда, официалния контрол, общата политика в областта на рибарството и общата селскостопанска политика.

Връзка с другите предложения от пакета

Предложението е част от пакет от четири акта, с които се преразглежда законодателството в областта на здравеопазването на животните, здравето на растенията, качеството на растителния размножителен материал и официалния контрол върху растения, животни, храни и фуражи.

С преразглеждането на регламента относно официалния контрол се дава възможност за по-последователно прилагане на мерките за официален контрол за целите на защитата на здравето на животните и по-съгласувана обвързаност с регламента относно здравеопазването на животните.

3.           СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Субсидиарност

Доброто здравословно състояние на животните е важно не само за частните лица — то е обществено благо, ползите от което се отразяват в най-различни аспекти на обществения живот. Фактът, че много болести по животните са заразни, означава, че би било много по-полезно да се възприеме общ подход, отколкото редица отделни действия.

Ползата от хармонизирания подход на ЕС е широко призната, като той допринася за намаляване на административната тежест за операторите, търговците, ветеринарните лекари и свързаните с ветеринарната дейност сектори. Този подход имаше ключова роля при изграждането на единния пазар, улеснявайки вътресъюзната търговия с животни и животински продукти (месо, мляко и т.н.) чрез създаването на хармонизирани условия за здравеопазване на животните и насърчаването на успеха на общата селскостопанска политика.

При появата на огнища на болести по животните напоследък ясно проличаха предимствата от наличието на хармонизирани правила на равнището на ЕС относно профилактиката, уведомяването, контрола и ликвидирането на болестите по животните. Отговорът на тези кризи показа способността на ЕС да реагира бързо, ограничавайки разпространението на болестите и свеждайки до минимум тяхното отражение. Това се дължи в голяма степен на хармонизирания подход при контрола на болестите, в т.ч. предоставянето на финансови компенсации за загубите на стопанствата в резултат на мерките за ликвидиране на болести. Освен това, като се вземе предвид измерението на единния пазар, ако една болест не бъде контролирана в дадена държава членка, това може сериозно да засегне здравния статус на Съюза и да застраши неговия потенциал за износ. Предвид тези различни елементи действието на равнището на ЕС е оправдано, като е ясно, че ако действат сами, държавите членки не могат да постигнат тези цели в задоволителна степен, и че ЕС може да постигне последователен подход по-ефективно и ефикасно.

Пропорционалност

Със законодателния акт за здравеопазването на животните се установява обща уредба относно профилактиката, контрола и ликвидирането на болестите по животните. Тази уредба е изградена върху правила, основани на резултата, като в нея се избягва прекомерно прескриптивният характер и на държавите членки се оставя възможност при необходимост да регламентират или установяват по-подробни правила, като по този начин се предоставя гъвкавост за приспособяване на правилата към обстоятелствата на национално, регионално или местно равнище. От друга страна, необходимо е правилата относно търговията да бъдат достатъчно подробни и точни, за да се намали рискът от различни практики при прилагането им от страна на операторите и компетентните органи и последващото нарушаване на конкуренцията и евентуално намаляване на съгласуваността на подхода за справяне с болестите. По тази причина със законодателния акт за здравеопазването на животните се търси баланса на една пропорционална, но в същото време необходима мярка.

4.           КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Процес на консултация

Настоящият законодателен акт за здравеопазването на животните е резултат от дълга поредица задълбочени анализи.

През 2004 г. Комисията предприе независима оценка с цел анализ на функционирането на общностната политика за здравеопазването на животните[3] през предходното десетилетие и нейната съгласуваност с други намеси на политиките на ЕС. Целта бе да се установят елементите от общностната политика за здравето на животните, които биха могли да бъдат подобрени, и да се предложат варианти за това подобрение.

Наред с други въпроси, в оценката на общностната политика за здравето на животните бе препоръчано да се разработи единна стратегия за здравето на животните с цел да се предотврати разработването на политиката „на парче“ или в отговор на кризи. Резултатът бе стратегията на ЕС за здравето на животните (2007—2013 г.) с мотото „По-добре превенция, отколкото лечение“[4].

В стратегията за здравето на животните се предвижда приемането на „единна правна уредба в областта на здравето на животните, наблягаща повече на стимулите, отколкото на наказанията, съвместима с другите политики на ЕС и придържаща се към международните стандарти“, която ще „определя и интегрира общите принципи и изискванията на съществуващото законодателство“. В отговора си на съобщението на Комисията относно новата стратегия Европейският парламент[5], Съветът[6] и Европейският икономически и социален комитет[7] приветстваха инициативата. Впоследствие в плана за действие за изпълнение на стратегията[8] бе потвърдено, че „основната цел на стратегията за здравето на животните е разработване на законодателство на ЕС по отношение на здравето на животните“.

От самото начало на процеса бе налице тясно сътрудничество с основните заинтересовани страни, компетентните органи на държавите членки, международните организации и търговските партньори, които имаха централна роля в обсъжданията. Освен това, в съответствие със стандартите за консултации на Комисията, в редица случаи бяха проведени консултации с икономическите и социалните заинтересовани страни, като например европейските асоциации, за които здравето на животните и хуманното отношение към тях представляват интерес, както и със заинтересованите лица от обществеността.

5.           ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Част I: Общи правила

Със законодателния акт за здравеопазването на животните се определят общите принципи за добро здраве на животните в законодателството на ЕС. В него са обединени мерките в областта на здравеопазването на сухоземните и водните животни.

В част I също така се предвижда степенуването по важност и съставянето на списък на болестите, които е вероятно да окажат значително въздействие. За първи път това ще позволи системното подреждане по приоритет на ресурсите на Съюза въз основа на научни сведения и доказателства.

За първи път изрично се определят отговорностите на всички участници, които имат ключова роля за опазването на здравето на животните, като например операторите, ветеринарните лекари и стопаните на домашни любимци. По-специално, от операторите и специалистите по отглеждането на животни се изисква да придобият основни знания за здравето на животните и свързаните с него въпроси.

Част II: Уведомяване, надзор, програми за ликвидиране, статут „свободен от болест“

В част II се изясняват отговорностите за уведомяването и надзора, в т.ч. посещенията за проверка на здравословното състояние на животните. В нея ясно се определя ролята на операторите, компетентните органи и други лица по отношение на надзора на ситуацията във връзка със здравето на животните в Съюза. Новата система позволява по-добро използване на полезното взаимодействие между надзора, извършван от различните участници в тази област, с цел да се гарантира най-ефективното и икономически целесъобразно използване на ресурсите за надзор.

Друга основна промяна в тази област е, че компартментите, които понастоящем са разрешени само за мерки, свързани с птичия грип, или при аквакултурата, вече могат да се използват по-широко. По този начин се предоставя повече гъвкавост при мерките за контрол на болестите, като се въвежда възможността движението и търговията да продължат при определени обстоятелства, преценени от гледна точка на риска.

Част III: Готовност, осведоменост и контрол на болестите

В част III се запазва изискването към държавите членки за изготвяне на планове за действие при извънредни ситуации за справяне с някои болести и за прилагането на тези планове на практика.

Вече изрично и съгласувано е предвидена правната уредба относно ваксинацията.

Установени са правилата за използването на банки за антигени, ваксини и реактиви.

Установени са правила относно мерките за контрол, които трябва да бъдат взети в случай на съмнение за възникване на огнища на определени болести или на потвърждение за такива, като измененията спрямо действащата система са малки, тъй като се смята, че тя функционира добре.

Част IV: Изисквания относно регистрацията, одобряването, проследимостта и движението

Част IV е разделена на три дяла с отделни правила относно сухоземните, водните и другите видове животни. Необходимостта те да бъдат разглеждани поотделно се дължи на различните методи на производство и епидемиология. В дяловете, посветени на сухоземните и водните животни, са установени мерки, които подпомагат идентифицирането и проследяването на животните и животновъдните обекти. Проследимостта на животните е от решаващо значение при поява на огнище на дадена болест, за да може епидемиологията на болестта да бъде разбрана и тя да бъде контролирана по-успешно. С тези дялове се въвежда също така възможността повече животни да бъдат регистрирани и проследявани с електронни средства, с което се насърчава опростяването и по-доброто регламентиране, а с използването на технологиите се намалява административната тежест. Третият дял относно другите видове животни е въведен само за евентуални бъдещи разпоредби, в случай че се появят нови заплахи за тези животни.

Част V: Въвеждане в Съюза и износ

В част V се определят стандартите и изискванията към трети държави, изпращащи животни, зародишни продукти, продукти от животински произход и други материали, с които може да се пренесат болести по животните в Съюза, с цел предотвратяване въвеждането на болести. В нея също така са установени изискванията за износ. Не се предвиждат практически промени спрямо действащото законодателство, за което се смята, че функционира добре.

Част VI: Спешни мерки

Спешните мерки имат централно място в управлението на болестите. В част VI се установяват процедурите, които трябва да бъдат следвани при спешни случаи, като по този начин се гарантира бърза и съгласувана реакция от страна на Съюза. Предвиждат само няколко практически промени спрямо действащото законодателство, за което се смята, че функционира много добре.

Част VII: Заключителни и преходни разпоредби

В заключителните и преходните разпоредби се посочват националните разпоредби, условията за приемане на делегирани актове, отмяната на актове и други необходими правни разпоредби.

6.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото предложение не предполага разходи, които да не са вече включени във финансовата обосновка на общата финансова рамка за хранителната верига, здравето на животните и хуманното отношение към тях и относно здравето на растенията и растителния размножителен материал.

2013/0136 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно здравеопазването на животните

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2, член 114, параграф 3 и член 168, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[9],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[10],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Заразните болести по животните и мерките за техния контрол могат да окажат пагубно въздействие върху отделните животни, животинските популации, животновъдите и икономиката.

(2)       Както стана ясно от неотдавнашните случаи, заразните болести по животните може да имат сериозно отражение и върху общественото здраве, какъвто е случаят например с птичия грип и салмонелата.

(3)       Освен това може да се наблюдават неблагоприятни взаимосвързани ефекти по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата и други аспекти, свързани с околната среда. Изменението на климата може да окаже влияние върху появата на нови болести, разпространението на съществуващи такива и географското разпространение на болестотворни агенти и вектори, включително такива, които засягат дивите животни.

(4)       С цел да се гарантират високи стандарти за здравето на животните и общественото здраве в Съюза и рационално развитие на селското стопанство и сектора на аквакултурата и да се повиши производителността правилата за здравеопазване на животните следва да бъдат установени на равнището на Съюза. Тези правила са необходими, inter alia, за да се допринесе за завършването на вътрешния пазар и да се избегне разпространението на инфекциозни болести.

(5)       Действащото законодателство на Съюза в областта на здравеопазването на животните се състои от поредица сродни и взаимосвързани основни актове, с които се установяват правила за здравеопазване на животните, които се прилагат за вътресъюзната търговия, въвеждането в Съюза на животни и продукти, ликвидирането на болести, ветеринарния контрол, уведомяването за болести и финансовата подкрепа във връзка с различни животински видове, но липсва цялостна правна уредба, в която да са предвидени хармонизирани принципи в рамките на сектора.

(6)       Стратегията на Съюза за здравето на животните (2007—2013 г.) с мотото „По-добре превенция, отколкото лечение“, бе приета от Комисията с нейното съобщение от 19 септември 2007 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите[11]. С нея се цели да се обърне по-голямо внимание на профилактичните мерки, надзора върху болестите, техния контрол и научните изследвания, за да се намали заболеваемостта при животните и да се сведе до минимум въздействието на огнищата, когато такива действително възникнат. В стратегията се предлага да бъде приета „единна и опростена правна уредба в областта на здравето на животните“, с която се цели придържане към съответните международни стандарти, като същевременно се гарантира поемането на твърд ангажимент за високи стандарти за здравето на животните.

(7)       Целта на настоящия регламент е да бъдат изпълнени поетите в стратегията за здравето на животните ангажименти и заложените в нея цели, в т.ч. принципът „Едно здраве“, и да се консолидира правната уредба за обща политика на Съюза за здравеопазването на животните чрез единна, опростена и гъвкава правна уредба в областта на здравеопазването на животните.

(8)       Животните могат да страдат от редица инфекциозни и неинфекциозни болести. Много болести могат да бъдат лекувани, отразяват се само на отделното засегнато животно или не се разпространяват към други животни или към човека. От друга страна, заразните болести могат да имат по-широко отражение върху здравето на животните и общественото здраве, като ефектът от тях се наблюдава на равнището на популацията. Установените в настоящия регламент правила за здравеопазване на животните следва да бъдат ограничени само до втория случай.

(9)       При установяването на правилата за здравеопазване на животните е от особено значение да се вземе предвид връзката между здравето на животните и общественото здраве, околната среда, безопасността на храните и фуражите, хуманното отношение към животните, продоволствената сигурност, икономическите, социалните и културните аспекти.

(10)     С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 г. относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.)[12], бяха одобрени от името на тогавашната Европейската общност Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), както и споразуменията от приложения 1, 2 и 3 към него, които включват споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, по отношение на онази част от въпросите, които са от компетентността на Европейската общност. Със Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се урежда използването на мерки, необходими за опазване на живота или здравето на хората, животните или растенията, така че те да не водят до произволна или необоснована дискриминация между членовете на СТО. Ако съществуват международни стандарти, те се използват за основа. Членовете обаче имат право да въвеждат свои собствени стандарти, при условие че тези стандарти се основават на научни доказателства.

(11)     Що се отнася до здравеопазването на животните, в споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се прави препратка към стандартите на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) по отношение на здравословното състояние на животните за целите на международната търговия. С цел да се намали рискът от нарушаване на търговията следва да се положат усилия за постигане на подходящо равнище на съответствие на мерките на ЕС в областта на здравеопазването на животните със стандартите на OIE.

(12)     При определени обстоятелства, когато съществува значителен риск за здравето на животните или общественото здраве, но е налице научна несигурност, с член 5, параграф 7 от споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, който е разтълкуван за целите на Съюза в Съобщение на Комисията от 2 февруари 2000 г. относно принципа на предохранителните мерки[13], се позволява дадена държава, която е страна по споразумението, да приеме временни мерки въз основа на наличната информация по въпроса. При такива обстоятелства от държавата — членка на СТО, се изисква да получи допълнителната информация, необходима за по-обективна оценка на риска, и да преразгледа мярката в разумно обоснован срок.

(13)     Оценката на риска, въз основа на която се вземат мерките по силата на настоящия регламент, следва да се основава на наличните научни доказателства и да бъде извършена по независим, обективен и прозрачен начин. Следва да бъдат взети предвид и становищата на Европейския орган за безопасност на храните, създаден по силата на член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните[14].

(14)     С Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти)[15] се установяват правила за общественото здраве и здравето на животните за някои странични животински продукти и производни продукти с цел предотвратяване и свеждане до минимум на рисковете за общественото здраве и здравето на животните, произтичащи от тези продукти, и по-специално опазване безопасността на хранителните вериги на хората и животните. С цел да се избегнат припокривания на законодателството на Съюза, настоящият регламент следва да се прилага само за странични животински продукти и производни продукти, по отношение на които в Регламент (ЕО) № 1069/2009 не са установени конкретни правила и при които е налице риск за здравето на животните. Така например, в Регламент (ЕО) № 1069/2009 не е уредено по какъв начин се борави със странични животински продукти и производни продукти в контекста на мерки за контрол на болести, и съответно тези въпроси са надлежно обхванати от настоящия регламент.

(15)     Освен това вече са предвидени специални правила относно заразните болести по животните, в т.ч. тези, които са заразни за хората („зоонози“), в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии[16], Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета[17] и Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига[18], и специални правила относно заразните болести при хората — в Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. за създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в Общността[19]. Посочените актове следва да останат в сила и след приемането на настоящия регламент. Съответно, за да се избегне евентуално припокриване на законодателството на Съюза, настоящият регламент следва да се прилага за зоонози само дотолкова, доколкото вече не са установени специални правила в другите посочени актове на Съюза.

(16)     Болестите, които се появяват сред популациите от диви животни, могат да имат пагубно влияние върху селското стопанство и сектора на аквакултурата, общественото здраве и биологичното разнообразие. Поради това в такива случаи е целесъобразно в обхвата на настоящия регламент да бъдат включени дивите животни — както като потенциални жертви на тези болести, така и като техни преносители.

(17)     Болестите по животните не се предават единствено чрез пряк контакт между животните или между тях и хората. Те се предават на още по-голямо разстояние чрез водата и по въздуха, чрез вектори като например насекоми, или чрез семенна течност, яйцеклетки и ембриони, използвани при изкуствено осеменяване, даряване на яйцеклетки или трансфер на ембриони. Болестотворните агенти може да се съдържат и в храните и в други продукти от животински произход, като например кожи, пера, рога и всички други материали, които произхождат от тялото на животното. Освен това болестотворните агенти може да се разпространяват и чрез различни други предмети като например превозни средства, оборудване, фураж, сено и слама. Поради това ефективните правила за здравеопазване на животните трябва да обхващат всички пътища на заразяване и материала, свързан с тях.

(18)     Болестите по животните могат да имат пагубно влияние върху географското разпространение на животинските видове в дивата среда и съответно да засегнат биологичното разнообразие. Следователно микроорганизмите, причиняващи болести по животните, могат да бъдат включени в определението за инвазивни чуждоземни видове съгласно Конвенцията на ООН относно биологичното разнообразие. В предвидените в настоящия регламент мерки също така се взема предвид биологичното разнообразие и съответно той следва да обхване животински видове и болестотворни агенти, в т.ч. определените като инвазивни животински видове, които имат роля при предаването на болестите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, или могат да бъдат засегнати от тези болести.

(19)     В законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, правилата за здравеопазване на животните са установени поотделно за сухоземните и за водните животни. С Директива 2006/88/EО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни[20] се установяват специални правила относно водните животни. В повечето случаи обаче основните принципи на доброто управление на здравеопазването на животните са приложими и за двете групи животински видове. Поради това в приложното поле на настоящия регламент влизат както сухоземните, така и водните животни, като, когато е приложимо, съответните правила за здравеопазване на животните са приведени в съответствие едни с други. По отношение на някои аспекти обаче, и по-специално регистрацията и одобряването на животновъдни обекти и проследимостта и движението на животни в рамките на Съюза, настоящият регламент се придържа към възприетия в миналото подход, а именно — установяване на различен набор от правила за здравеопазване на животните за сухоземните и водните животни поради тяхната различна среда и съответно различните изисквания за опазване на здравето.

(20)     В законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, и по-специално в Директива 92/65/EО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО[21], също се установяват основни правила за здравеопазване на животните за други животински видове, които не са уредени в други актове на Съюза, като влечуги, земноводни, морски бозайници и други, които не са нито водни, нито сухоземни животни съгласно определението в настоящия регламент. Обикновено тези видове не представляват значителен риск за здравето на хората и на другите животни, поради което в случаите, когато се прилагат някакви правила за здравеопазване на животните, те са ограничени на брой. С цел да се избегне ненужната административна тежест и разходи настоящият регламент се придържа към възприетия в миналото подход, а именно — да се предвиди правната уредба, която да позволява да бъдат установени подробни правила за здравеопазване на животните за движението на такива животни и продукти от тях, ако това се налага поради свързаните с тях рискове.

(21)     Отглеждането на домашни любимци, в т.ч. декоративни водни животни в домакинствата и в декоративни аквариуми за нетърговски цели, както вътрешни, така и външни, като цяло представлява по-нисък здравен риск в сравнение с други начини на отглеждане или движение на животни в по-широк мащаб, като обичайните използвани начини в селското стопанство. Поради това не е целесъобразно общите изисквания относно регистрацията, воденето на дневник и движението в рамките на Съюза да се прилагат за такива животни, тъй като това би представлявало неоправдана административна тежест и разходи. Следователно изискванията за регистрация и водене на дневник не следва да се прилагат за стопаните на домашни любимци. Освен това следва да бъдат установени специални правила относно движението с нетърговска цел на домашни любимци в рамките на Съюза.

(22)     Някои определени групи животни, за които в настоящия регламент съществуват специални правила за здравеопазване на животните, трябва да бъдат изброени като видове в приложението поради широкия обхват на групата. Такъв е случаят с групата на копитните бозайници, класифицирани като копитни животни. В бъдеще може да се наложи този списък да бъде изменен поради промени в таксономията, научно развитие или научно обосновани технически актуализации. По същия начин списъкът на видовете домашни любимци трябва да бъде адаптиран към развитието в обществото или промяната в навиците при отглеждането на домашни любимци, и по-специално когато тези животни могат да предават болести. Поради това, с цел да се вземат предвид тези промени, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със списъците на домашни любимци и копитни животни, установени в приложения I и II към настоящия регламент.

(23)     Не всички заразни болести по животните могат, нито следва да бъдат предотвратявани и контролирани чрез регулаторни мерки, например ако болестта е твърде широко разпространена, не са налични диагностични средства или частният сектор може сам да предприеме мерки за контрол на болестта. Регулаторните мерки за профилактика и контрол на заразните болести по животните могат да имат важни икономически последици за съответните сектори и да нарушат търговията. Поради това е от съществено значение тези мерки да се прилагат само когато е пропорционално и необходимо, като например когато дадена болест представлява или се подозира, че представлява значителен риск за здравето на животните или общественото здраве.

(24)     Освен това мерките за профилактика и контрол на всяка заразна болест по животните следва да бъдат разработени за конкретния случай, така че да бъдат насочени към индивидуалния ѝ епидемиологичен профил и последиците от нея. Поради това правилата относно профилактиката и контрола следва да бъдат специфични за всяка отделна болест.

(25)     При заразните болести по животните болестното състояние обикновено се свързва с клинична или патологична проява на заразяването. За целите на настоящия регламент обаче, с който се цели ограничаване на разпространението и ликвидиране на някои заразни болести по животните, определението за болести следва да бъде по-широко, за да може да включва други преносители на болестотворния агент.

(26)     Някои заразни болести по животните не се разпространяват лесно по други животни или по хората и съответно не причиняват щети на икономиката или на биологичното разнообразие в по-широк мащаб. Поради това не представляват сериозна заплаха за здравето на животните или общественото здраве в Съюза и по желание могат да бъдат предмет на национални правила.

(27)     За заразните болести по животните, които не са предмет на установени на равнището на Съюза мерки, но имат известно стопанско значение за частния сектор на местно равнище, последният може с помощта на компетентните органи на държавата членка да предприеме действия за профилактика или контрол на тези болести, например чрез мерки за саморегулиране или чрез разработване на кодекси за добра практика.

(28)     За разлика от заразните болести по животните, описани в съображения 26 и 27, особено заразните болести по животните могат лесно да се разпространят зад граница и ако представляват зоонози, могат да имат отражение върху общественото здраве и безопасността на храните. Поради това особено заразните болести по животните и зоонозите следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент.

(29)     В действие № 5 от „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“[22] се подчертава превантивната роля на настоящия регламент и съответното очаквано намаляване на употребата на антибиотици при животните. Нараства резистентността на микроорганизмите към антимикробни средства, които по-рано са им въздействали. Тази резистентност усложнява лечението на инфекциозни болести при хората и животните. В резултат на това микроорганизмите, които са развили резистентност към антимикробни средства, следва да бъдат третирани като заразни болести и съответно да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент.

(30)     Поради изменението на околната среда, климата, животновъдните практики, земеделските традиции, както и поради социалните промени могат да се появят нови опасности, свързани с някои болести или видове. Научният прогрес също може да доведе до нови знания и по-добра осведоменост относно съществуващите болести. Освен това болестите и видовете, които са важни днес, в бъдеще може да бъдат от второстепенно значение. Поради това обхватът на настоящия регламент следва да бъде широк и правилата да бъдат насочени към болестите с голямо значение за обществото. С подкрепата на Европейската комисия OIE е разработила система за подреждане по приоритет и категоризиране, публикувана под формата на проучване, озаглавено „Изброяване и категоризиране на приоритетни болести по животните, в т.ч. болестите, заразни за хората“[23], както и инструмент за тази цел. С настоящия регламент следва да бъде въведен такъв подход и в законодателството на Съюза.

(31)     С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент по отношение на заразните болести по животните на равнището на Съюза е необходимо да се установи хармонизиран списък на заразните болести по животните („болести от списъка“). Поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на такъв списък.

(32)     В бъдеще може да се появят нововъзникващи болести, които потенциално да доведат до сериозни рискове за общественото здраве или здравето на животните и да окажат въздействие върху здравето, икономиката или околната среда. След оценяването на такива болести и приемането на временни спешни мерки, когато е приложимо, може да са необходими бърза реакция и вписването на тези болести в списъка на болестите от списъка. Поради това на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с процедурата по спешност в надлежно обосновани случаи на риск за общественото здраве или здравето на животните.

(33)     По отношение на болестите от списъка ще се изискват различни управленски подходи. За някои особено заразни болести, които понастоящем не се срещат в Съюза, се изискват строги мерки за незабавно ликвидиране непосредствено след възникването им. За други болести, които вече може да се срещат в някои части на Съюза, се изисква тяхното задължително или доброволно ликвидиране. И в двата случая е целесъобразно да се въведат ограничения на движението на животни и продукти, като например забрана на движението към и от засегнатите области или просто изследване преди експедиране. В други случаи може да е целесъобразно само да се извършва надзор над географското разпространение на болестта, без да се предприемат допълнителни мерки. Такъв би бил случаят по-специално при нововъзникваща болест, за която е налична ограничена информация.

(34)     С цел да се осигури съгласуваност и последователност следва да бъдат установени критерии, за да се гарантира, че са взети предвид всички значими аспекти при определянето на това кои заразни болести по животните да бъдат включени в списъка за целите на настоящия регламент и да се прецени приложимостта на предвидените в регламента правила относно профилактиката и контрола по отношение на различните болести от списъка. С цел да се гарантира, че са взети предвид научно-техническият прогрес и развитието на съответните международни стандарти на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с евентуални изменения на посочените критерии.

(35)     Правилата, предвидени в настоящия регламент относно профилактиката и контрола на конкретна заразна болест по животните, се прилагат за животински видове, които могат да пренасят съответната болест, тъй като са възприемчиви към нея или защото действат като вектори. С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент е необходимо да се установи хармонизиран списък на видовете, за които мерките по отношение на конкретни болести от списъка следва да се прилагат на равнището на Съюза („видове от списъка“), поради което на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на такъв списък.

(36)     В зависимост от значението и степента на въздействие на болестта от списъка, нейното географско разпространение, болестност и заболеваемост в Съюза, както и от наличието на мерки за профилактика и контрол на съответната болест от списъка, за всяка болест от списъка следва съгласувано и последователно да се прилага различна категория от конкретни правила относно профилактиката и контрола на болестта, предвидени в настоящия регламент.

(37)     С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент по отношение на мерките за профилактика и контрол на болести, приложими към болести от списъка, е необходимо да се определи прилагането на предвидените в настоящия регламент правила за болести от списъка на равнището на Съюза. Поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да определи за кои болести от списъка какви правила следва да се прилагат.

(38)     Операторите, специалистите по отглеждането на животни и стопаните на домашни любимци, които работят с животни, се намират в най-подходяща позиция да наблюдават и гарантират здравето на животните и продуктите, за които носят отговорност. Поради това те следва да носят основната отговорност за осъществяване на мерките за профилактика и контрол на разпространението на болести сред животните и продуктите, за които носят отговорност.

(39)     Биологичната сигурност е един от основните инструменти за профилактика, с който разполагат операторите и останалите лица, които работят с животни, за предотвратяване на внасянето, развитието и разпространението на заразни болести по животните към, от и сред дадена животинска популация. Ролята на биологичната сигурност е призната и в оценката на въздействието за приемането на законодателния акт на ЕС относно здравеопазването на животните, като е извършена оценка конкретно на нейната възможни въздействия. С цел да се гарантира, че мерките за биологична сигурност, прилагани от операторите, специалистите по отглеждането на животни и стопаните на домашни любимци, са достатъчно гъвкави, че са адаптирани, за да отговарят на вида производство и съответните видове или категории животни и че отчитат местните обстоятелства и техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълнителни и по-подробни изисквания по отношение на биологичната сигурност.

(40)     Биоцидите, като например дезинфектантите, използвани за ветеринарна хигиена или в областта на храните и фуражите, инсектицидите, репелентите или родентицидите имат важна роля в стратегиите за биологична сигурност както на равнището на стопанството, така и по време на транспортирането на животните. Поради това те следва да се разглеждат като част от биологичната сигурност.

(41)     Знанията за здравето на животните, в т.ч. признаци на болести, последици от болестите и евентуални профилактични средства, включително биологична сигурност, лечение и контрол, са предварително изискване за ефикасно управление на здравеопазването на животните и са от основно значение за гарантиране на ранно откриване на болести по животните. По тази причина операторите и останалите специалисти по отглеждането на животни следва да придобият такива знания по целесъобразност. Тези знания могат да бъдат придобити по различни начини, например чрез официално обучение, но и чрез съществуващата в селскостопанския сектор система за съвети в земеделието или чрез неофициално обучение, за което може да имат ценен принос националните и европейските организации на земеделските стопани, както и други организации. Посочените алтернативни начини за придобиване на такива знания следва също да бъдат признати с настоящия регламент.

(42)     Ветеринарните лекари и специалистите в областта на здравеопазването на водните животни имат съществена роля във всички аспекти на управлението на здравето на животните и в настоящия регламент следва да бъдат установени общи правила относно тяхната роля и отговорности.

(43)     Ветеринарните лекари разполагат с образователните и професионални квалификации, които гарантират, че те са придобили знанията, уменията и способностите, необходими, inter alia, за диагностициране на болести и лекуване на животни. Освен това в някои държави членки, по традиция или поради липса на ветеринарни лекари, компетентни в областта на болестите по водните животни, съществува отделна професия, наречена „специалисти в областта на здравеопазването на водните животни“. Обикновено тези специалисти не са ветеринарни лекари, а практикуват медицина в областта на водните животни. Поради това в настоящия регламент следва да бъде зачетено решението на държавите членки, които признават тази професия. В тези случаи специалистите в областта на здравеопазването на водните животни следва да имат същите отговорности и задължения като ветеринарните лекари по отношение на съответната им сфера на дейност. Този подход е в съответствие със Здравния кодекс на OIE за водните животни.

(44)     С цел да се гарантира, че ветеринарните лекари и специалистите в областта на здравеопазването на водните животни, които предприемат дейности, попадащи в обхвата на настоящия регламент, са с подходяща квалификация и получават необходимото обучение, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с тяхната квалификация и обучение.

(45)     Държавите членки, и по-специално техните компетентни органи, отговорни за здравеопазването на животните, са сред основните действащи лица при профилактиката и контрола на заразните болести по животните. Органът, компетентен по въпросите на здравеопазването на животните, има важна роля във връзка с надзора, ликвидирането, мерките за контрол на болестите, изготвянето на планове за действие при извънредни ситуации, повишаването на осведомеността относно болестите и улесняването на движението на животните, както и при международната търговия, издавайки ветеринарни сертификати. За да могат да изпълняват своите задължения съгласно настоящия регламент, държавите членки зависят от достъпа до подходящи финансови ресурси, инфраструктура и персонал повсеместно на тяхната територия, включително до лабораторен капацитет и научно и друго ноу-хау в тази област.

(46)     Поради ограничените ресурси компетентният орган не винаги може да изпълни всички дейности, които се изискват от него по силата на настоящия регламент Затова е необходимо да се предвиди правно основание за делегиране на изпълнението на тези дейности на ветеринарните лекари. С цел да се гарантира, че са установени необходимите условия за общото прилагане на мерките за профилактика и контрол на болести в рамките на Съюза на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с делегирането на изпълнението на посочените дейности на ветеринарните лекари и тяхното подходящо обучение.

(47)     Оптимално управление на здравето на животните може да бъде постигнато само в сътрудничество с животновъдите, операторите, другите заинтересовани страни и търговските партньори. С оглед на осигуряването на тяхната подкрепа е необходимо да бъдат организирани процедури по вземане на решение и предвидените в настоящия регламент мерки да се прилагат ясно и прозрачно. Поради това компетентният орган следва да предприеме необходимото за поддържане на осведомеността на обществеността, особено когато са налице основания за съмнение, че дадени продукти от животински произход може да представляват риск за здравето на животните или общественото здраве, а също и ако случаят е от обществен интерес.

(48)     С цел да се избегне изпускането на болестотворни агенти от лабораториите, институтите и другите структури, които боравят с болестотворни агенти, е жизненоважно те да предприемат подходящи мерки за осигуряване на биологична сигурност и биологична безопасност и за ограничаване на биологичното въздействие. Поради това с настоящия регламент следва да се предвидят мерки за безопасност, които да бъдат спазвани при боравене с такива болестотворни агенти, ваксини или други биологични продукти или при тяхното транспортиране. Това задължение следва да се прилага и за всяко юридическо или физическо лице, което се занимава с такива дейности. С цел да се гарантира, че при боравенето с особено заразни биологични агенти, ваксини и други биологични продукти се спазват стандартите за безопасност, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с мерките за безопасност в съответните лаборатории, институти и други структури и за движението на болестотворни агенти.

(49)     Ранното откриване и ясната верига за уведомяване и докладване за болести са от основно значение за ефективния контрол на болестите. За целите на ефикасната и бърза реакция компетентният орган следва да бъде уведомен незабавно при всяко съмнение или потвърждение за огнище на определени болести от списъка. Посочените задължения за уведомяване следва да бъдат приложими за всяко физическо и юридическо лице, за да се гарантира, че появата на огнище на нито една болест няма да остане незабелязана.

(50)     Ветеринарните лекари имат ключова роля при проучването на болестите и представляват основната връзка между операторите и компетентния орган. Поради това те следва да бъдат уведомявани от оператора в случай на необичайна смъртност, други сериозни болестни проблеми или значително намаляване на производителността по неустановени причини.

(51)     С цел да се гарантира ефективното и ефикасно уведомяване и да се изяснят различните обстоятелства, свързани с необичайна смъртност и други признаци за сериозни болести, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с критериите за определяне на това в кои случаи са налице съответните обстоятелства, изискващи уведомяване, и правилата за допълнително проучване, когато е приложимо.

(52)     Жизненоважно е Комисията и останалите държави членки да бъдат уведомявани незабавно за някои болести от списъка. Едно такова уведомяване на равнището на Съюза ще позволи на съседните или на други засегнати държави членки да вземат предпазни мерки, когато са налице основания за това. С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на това уведомяване на равнището на Съюза, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия.

(53)     От друга страна, за някои болести не е необходимо незабавно уведомяване и предприемане на действия. В тези случаи събирането на информация и докладването относно случаите на тези болести е от основно значение за контролирането на ситуацията, свързана с болестта, и, когато е необходимо, за вземането на мерки за профилактиката и контрола ѝ. Това изискване за докладване може да се прилага и за болести, които подлежат на уведомяване на равнището на Съюза, но за случаи, когато за привеждането в действие на ефективни мерки за профилактика и контрол на болестта е необходима допълнителна информация. С цел да се гарантира събирането в необходимия срок на вярна информация и данни, необходими за предотвратяване на разпространението или за контрол на всяка конкретна болест, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с въпросите, по които следва да бъде докладвано.

(54)     Една от ключовите цели на уведомяването и докладването за болести е да се съберат надеждни, прозрачни и достъпни епидемиологични данни. За ефективното събиране и управление на получените от надзора данни следва да бъде създадена компютризирана информационна система на равнището на Съюза за болестите от списъка и, когато е уместно, за нововъзникващи болести или за патогени, резистентни на антимикробни средства. С тази система следва да се насърчава оптималната наличност на данни, да се улеснява техният обмен и да се намали административната тежест за компетентните органи на държавите членки чрез обединяване на уведомяването и докладването за нововъзникващи болести в Съюза и на международно равнище в един процес (т.е. базата данни WAHIS/WAHID на OIE). Следва да бъде гарантирана и съгласуваност с обмена на информация в съответствие с Директива 2003/99/ЕО[24].

(55)     С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на правилата относно уведомяването и докладването за болести на равнището на Съюза, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на списък на болестите, за които се прилагат предвидените в настоящия регламент правила за уведомяване и докладване на равнището на Съюза, и за утвърждаване на необходимите процедури, формати, обмен на данни и информация във връзка с уведомяването и докладването за болести.

(56)     Надзорът е ключов елемент от политиката за контрол на болестите. Той следва да позволява ранното откриване на заразни болести по животните и ефикасното уведомяване за тях, като по този начин даде възможност на сектора и на компетентния орган да изпълнят, където е осъществимо, своевременно мерките за профилактика и контрол на болести и да ликвидират болестта. Освен това чрез надзора следва да се предоставя информация за здравния статус на животните във всяка отделна държава членка и в Съюза, като по този начин се доказва статута „свободен от болест“ и се улеснява търговията с трети държави.

(57)     Операторите редовно наблюдават своите животни и се намират в най-подходяща позиция да открият необичайна смъртност или други признаци за сериозни болести. Поради това операторите заемат централно място при всички видове надзор и са от основно значение за надзора, извършван от компетентния орган.

(58)     С цел да се гарантира тясно сътрудничество и обмен на информация между операторите и ветеринарните лекари или специалистите в областта на здравеопазването на водните животни и да се допълни надзора, извършван от операторите, в зависимост от вида на производството и други оказващи влияние фактори животновъдните обекти следва да бъдат обект на посещения за проверка на здравословното състояние на животните. С цел да се осигури равнище на надзора, което да бъде пропорционално на рисковете, свързани с различните видове животновъдни обекти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с критериите и естеството на тези посещения за проверка на здравословното състояние на животните в различни видове животновъдни обекти.

(59)     От съществено значение е компетентният орган да разполага със система за надзор за болестите от списъка, които подлежат на надзор. Това следва да се прилага за нововъзникващите болести, когато е необходима оценка на потенциалните здравни рискове от съответната болест, като за тази цел бъдат събрани епидемиологични данни. С цел да се гарантира най-доброто оползотворяване на ресурсите информацията следва да бъде събирана, споделяна и използвана възможно най-ефективно и ефикасно.

(60)     Методологията, честотата и интензитетът на надзора следва да бъдат адаптирани за всяка конкретна болест и да отчитат специфичната цел на надзора, здравния статус на животните в съответния регион и всякакъв допълнителен надзор, осъществяван от операторите.

(61)     В зависимост от епидемиологичния профил на дадена болест и от съответните рискови фактори, в някои случаи може да е необходимо въвеждането на структурирана програма за надзор. В този случай е целесъобразно държавите членки да разработят програми за надзор, основани на епидемиологични данни. На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с разработването на надзора, критериите за официално потвърждение на огнища на болести и определението на случаи за същите болести и изисквания за програми за надзор във връзка с тяхното съдържание, информацията, която да бъде включена, и срока за тяхното прилагане.

(62)     С цел да се насърчава координацията между държавите членки и да се гарантира, че посочените програми за надзор са в съответствие с целите на Съюза, те следва да бъдат представени на Комисията и на останалите държави членки за информация. Освен това държавите членки, които изпълняват програма за надзор, следва също така да представят на Комисията редовни доклади за резултатите от програмата за надзор. С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на програмата за надзор, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на списък на болестите, които могат да бъдат предмет на програми за надзор, и за създаване на хармонизирани процедури, формати и обмен на данни и информация.

(63)     От държавите членки, които не са свободни или за които липсват сведения, че са свободни от болести от списъка, предмет на мерки за ликвидиране съгласно предвиденото в настоящия регламент, следва да се изисква да въведат задължителни програми за ликвидиране на съответните болести, в случай че ликвидирането е задължително в Съюза или имат възможност да въведат доброволни програми за ликвидиране на съответните болести, в случай че ликвидирането е предвидено в Съюза, но не е задължително. С цел да се осигурят еднакви условия за общото прилагане в рамките а Съюза е необходимо да се установят хармонизирани изисквания за посочените програми за задължително или доброволно ликвидиране. С цел да се гарантира ефективно ликвидиране на болестите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с целите на стратегиите за контрол на болестите, мерките за контрол на болестите в рамките на програмите за задължително или доброволно ликвидиране и изискванията на тези програми.

(64)     С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на програмите за ликвидиране на болести, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на процедури за представянето на тези програми, показатели за изпълнение и докладване.

(65)     Освен това държавите членки следва да имат възможност да декларират цялата си територия, зони или компартменти от нея като свободни от една или повече болести от списъка, които са предмет на правилата за програмите за задължително или доброволно ликвидиране, с цел да бъдат предпазени от внасянето на такива болести от списъка от други части на Съюза или от трети държави или територии. За целта следва да бъде въведена ясна хармонизирана процедура, включително необходимите критерии за статут „свободен от болест“. С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на признаването на статута „свободен от болест“ в рамките на Съюза е необходимо този статут да бъде утвърден официално и поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за утвърждаване на този статут.

(66)     В рамките на своите здравни кодекси за сухоземните и водните животни (кодексите на OIE) OIE е въвела понятието „компартментализация“. В приетото преди настоящия регламент законодателство на Съюза това понятие се признава само за определени животински видове и болести, посочени в конкретни законодателни актове на Съюза, а именно — за инфлуенца по птиците и за болести по водните животни. С настоящия регламент следва да се предвиди възможност за използване на системата на компартментите за други животински видове и болести. С оглед установяването на подробни условия за признаването на компартментите, правилата за тяхното одобряване и изискванията към тях, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(67)     Държавите членки следва да оповестят публично своята територия, зони и компартменти, които са свободни от болест, с цел да информират търговските партньори и да улеснят търговията.

(68)     С цел да се установят подробните условия за признаване на статута „свободен от болест“, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с критериите за получаване на такъв статут, необходимите доказателства в подкрепа на статута „свободен от болест“, специалните мерки за профилактика и контрол на болести, ограниченията, информацията, която да бъде предоставена, дерогациите и условията за поддържане, спиране на действието, отнемане или възстановяване на статута „свободен от болест“.

(69)     С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на процедурите за получаване на статут „свободен от болест“, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на болестите от списъка, които могат да бъдат предмет на компартментализация, и за установяване на подробни правила относно формàта за подаване на заявления и обмен на информация.

(70)     Съществуването на изцяло неимунизирана популация от животни, възприемчиви към някои болести от списъка, изисква постоянна осведоменост и готовност по отношение на болестите. Плановете за действие при извънредни ситуации доказаха своята решаваща роля за успешния контрол на спешните случаи във връзка с болести в миналото. С цел да се осигури този ефективен и ефикасен инструмент за контрола на спешните случаи във връзка с болести, който да е гъвкав, за да може да се пригоди към спешните ситуации, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с подробните изисквания и условия за плановете за действие при извънредни ситуации.

(71)     При кризите, свързани със здравето на животните в миналото, бяха доказани ползите от наличието на конкретни, подробни и бързи управленски процедури при спешни случаи във връзка с болести. Чрез посочените организационни процедури следва да се гарантира бърза и ефективна реакция и да се подобри координацията на усилията на всички участници, и по-специално на компетентните органи и на заинтересованите страни.

(72)     С цел да се гарантира приложимостта на плановете за действие при извънредни ситуации при действителни спешни случаи е от основно значение да се провеждат упражнения и да се проверява дали системите функционират. За тази цел компетентните органи от държавите членки следва да провеждат симулации в сътрудничество с компетентните органи от съседните държави членки и трети държави и територии, когато това е осъществимо и от значение.

(73)     С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнение на плановете за действие при извънредни ситуации и на симулациите, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила за практическото изпълнение на съответните планове и тренировки.

(74)     Ветеринарномедицинските продукти като ваксини, хиперимунни серуми и антимикробни средства имат важна роля за профилактиката и контрола на заразните болести по животните. В оценката на въздействието за приемането на законодателството в областта на здравеопазването на животните се подчертава по-специално значението на ваксините като средство за профилактика, контрол и ликвидиране на болести по животните.

(75)     Стратегиите за контрол на някои заразни болести по животните обаче изискват забрана или ограничаване на използването на някои ветеринарномедицински продукти, тъй като тяхното използване може да застраши ефективността на тези стратегии. Така например, хиперимунните серуми или антимикробните агенти могат да прикрият проявата на дадена болест, да направят невъзможно откриването на даден болестотворен агент или да затруднят бързата и диференциална диагностика и съответно да застрашат правилното установяване на болестта.

(76)     Тези стратегии за контрол обаче могат да варират значително между различните болести от списъка. Съответно в настоящия регламент следва да се предвидят правила за използването на ветеринарномедицински продукти за профилактика и контрол на болестите от списъка, както и хармонизирани критерии, които да бъдат отчитани при вземането на решение за това дали и по какъв начин да се използват ваксини, хиперимунни серуми и антимикробни средства. С цел да се осигури гъвкав подход и да се вземат предвид специфичните особености на различните болести от списъка и наличността на ефективно лечение, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с ограниченията, забраните или задълженията за използване на някои ветеринарномедицински продукти в рамките на контрола на някои болести от списъка. При спешни случаи и за да се вземат предвид нововъзникващите рискове с евентуални пагубни последици за здравето на животните, общественото здраве, икономиката, обществото или околната среда следва да бъде възможно такива мерки да се приемат по процедурата по спешност.

(77)     Съгласно заключенията от експертното становище относно банките за ваксини и/или диагностичните банки за най-важните болести по животните[25] следва също така да се предвиди възможност Съюзът и държавите членки да създадат резерви от антигени, ваксини и диагностични реактиви за болести от списъка, които представляват сериозна заплаха за здравето на животните или общественото здраве. Създаването на банка на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви би допринесло за изпълнението на целите на Съюза в областта на здравеопазването на животните, като в случай на нужда от тези ресурси се осигурява възможност за бърза и ефективна реакция и ефикасно използване на ограничените ресурси.

(78)     С цел да се гарантира възможността за такава бърза и ефективна реакция на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със създаването и управлението на такива банки, както и относно стандартите и изискванията за безопасност при тяхното функциониране. В настоящия регламент обаче не следва да се предвиждат правила относно финансирането на мерките за профилактика и контрол на болести, в т.ч. ваксинацията.

(79)     Следва да бъдат установени критерии за приоритетен достъп до ресурсите на банката на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви, за да се гарантира тяхното ефективно разпределение при спешни случаи.

(80)     От съображения за сигурност във връзка с био- и агротероризма някои подробни сведения относно банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви следва да бъдат третирани като класифицирана информация и тяхното публикуване да бъде забранено.

(81)     С цел да се осигурят еднакви условия за управление на банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да определи подробни правила за това кои биологични продукти трябва да бъдат включени в тези банки, както и във връзка с кои болести, и подробни правила относно снабдяването, количествата, съхранението, доставката, процедурните и техническите изисквания за ваксините, антигените и диагностичните реактиви, а също и относно съдържанието на подаваната до Комисията информация.

(82)     В случай на поява на болест от списъка, за която се смята, че представлява висок риск за здравето на животните или общественото здраве в Съюза, е необходимо да се предприемат незабавни мерки за контрол на болестта от списъка за нейното ликвидиране с цел опазване на здравето на животните и общественото здраве и съответните сектори.

(83)     Операторите, специалистите по отглеждането на животни и стопаните на домашни любимци следва да носят основната отговорност за контрола и предотвратяването на разпространението на заразни болести по животните. В случай на съмнение или потвърждение за поява на особено заразни болести, те следва незабавно да предприемат действия.

(84)     Компетентният орган следва да отговаря за започване на първите проучвания за потвърждаване или отхвърляне на появата на дадена особено заразна болест от списъка, за която се смята, че представлява висок риск за здравето на животните или общественото здраве в Съюза.

(85)     Компетентният орган следва да въведе предварителни мерки за контрол на болестите, за да се предотврати евентуалното разпространение на болестта от списъка и да предприеме епидемиологично проучване.

(86)     Веднага след потвърждаване на появата на дадена болест от списъка компетентният орган следва да вземе необходимите мерки за контрол на болестта, включително при необходимост да установи ограничителни зони, с цел ликвидиране и предотвратяване на допълнителното разпространение на болестта.

(87)     Появата на болест от списъка сред дивите животни може да представлява риск за общественото здраве и за здравето на отглежданите животни. Поради това следва да се установят специални правила относно мерките за контрол и ликвидиране на болести по дивите животни, когато е необходимо.

(88)     За болести от списъка, които не са особено заразни и са предмет на задължително ликвидиране, мерките за контрол на болестите следва да бъдат приложени с цел предотвратяване на разпространението на посочените болести от списъка, особено към незаразени области. Посочените мерки обаче може да бъдат по-ограничени или да се различават от приложимите за най-опасните болести от списъка. Поради това с настоящия регламент следва да се предвидят специални правила относно посочените болести. Държавите членки, които са въвели доброволна програма за ликвидиране, също следва да изпълнят посочените мерки за контрол на болести. Степента и интензивността на мерките за контрол на болестите обаче следва да бъдат пропорционални и да отчитат характеристиките на съответната болест от списъка, нейното географско разпространение и значението ѝ за засегнатата държава членка и за Съюза като цяло.

(89)     С цел да се гарантира ефективното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерките за контрол на болестите от страна на операторите, стопаните на домашни любимци и компетентните органи и като се вземат предвид специфичните особености на мерките за контрол на болестите за конкретни болести от списъка и свързаните с тях рискови фактори, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с подробните мерки за контрол на болестите в случай на съмнение или потвърждение за наличието на дадена болест от списъка в животновъдни обекти, други места или ограничителни зони.

(90)     С цел да се предвиди възможността Комисията да приема временно специални мерки за контрол на болестите, в случай че установените в настоящия регламент мерки за контрол на болестите не са достатъчни или не са подходящи за справяне със съответния риск, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на специални мерки за контрол на болестите за ограничен срок.

(91)     Регистрацията на някои животновъдни обекти, в които се отглеждат сухоземни животни или се борави със зародишни продукти, и превозвачи, които ги транспортират, е необходима, за да се даде възможност на компетентните органи да извършват подходящ надзор и дейности по профилактика, контрол и ликвидиране на заразните болести по животните.

(92)     Когато даден вид животновъден обект, в който се отглеждат сухоземни животни, борави се със зародишни продукти или такива се съхраняват в него, представлява особен риск за здравето на животните, той следва да бъде предмет на одобрение от компетентния орган.

(93)     С цел избягване на неоправдана административна тежест и разходи, особено за малките и средните предприятия (МСП), на държавите членки следва да се предостави гъвкавост да адаптират системата за регистрация и одобряване към местните и регионалните условия и производствени модели.

(94)     С оглед намаляване на административната тежест регистрацията и одобряването следва по възможност да бъдат включени в система за регистрация или одобрение, която държавата членка може вече да е създала за други цели.

(95)     Операторите познават отблизо животните, за които се грижат. Поради това те следва да поддържат актуализирани дневници с информация, които са от значение за оценката на здравния статус на животните, проследимостта и епидемиологичното проучване при поява на болест от списъка. Посочените дневници следва да бъдат леснодостъпни за компетентния орган.

(96)     С цел да се гарантира, че актуалната информация относно регистрираните животновъдни обекти и превозвачи и одобрените животновъдни обекти е обществено достъпна, компетентният орган следва да създаде и води регистър на тези животновъдни обекти и превозвачи. На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с информацията, която трябва да съдържа регистърът на животновъдните обекти и на превозвачите, и изискванията за водене на дневник по отношение на информацията, която да бъде записвана, дерогации от изискванията за водене на дневник и специалните допълнителни изисквания за зародишните продукти.

(97)     С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнение на установените в настоящия регламент изисквания относно регистрацията и одобряването на животновъдните обекти и воденето на дневници и регистри, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно задълженията за информиране, изключенията и други правила, както и относно формàта и оперативните спецификации на регистрите и дневниците.

(98)     Ефикасната проследимост е ключов елемент от политиката за контрол на болестите. Следва да бъдат въведени специфични за различните видове отглеждани сухоземни животни и зародишни продукти изисквания за идентификация и регистрация, за да се улесни ефективното прилагане на предвидените в настоящия регламент правила за профилактика и контрол на болести. Освен това е важно да се предвиди възможност за създаване на система за идентификация и регистрация за видове, за които понастоящем не съществува такава уредба, или когато това е обосновано поради промяна на обстоятелствата и на рисковете.

(99)     С цел осигуряване на безпроблемното функциониране на системата за идентификация и регистрация и на проследимостта, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със задълженията относно базите данни, определянето на компетентния орган и подробните изисквания относно идентификацията и регистрацията за различните видове животни и документи.

(100)   Целесъобразно е административната тежест и разходите да се намалят и да се предвиди гъвкавост на системата, в случай че изискванията за проследимост могат да бъдат изпълнени по начин, различен от предвидените в настоящия регламент. Поради това на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с дерогациите от изискванията за идентификация и регистрация.

(101)   С цел да се осигурят еднакви условия за привеждане в действие на системата за идентификация и регистрация и за проследимостта, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно техническите спецификации за базите данни, средствата за идентификация, документите и форматите, сроковете и критериите за дерогации от такива системи.

(102)   Използването на ограничения на движението на животни и продукти, които могат да предават болести, е важен инструмент за предотвратяване на внасянето и разпространението на дадена заразна болест по животните. Ограничаването на движението на животни и продукти обаче може да има сериозно икономическо отражение и да бъде в разрез с функционирането на вътрешния пазар. Поради това такива ограничения следва да се прилагат само по необходимост и да бъдат пропорционални на съответните рискове. Този подход съответства на принципите, установени в Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки и международните стандарти на OIE.

(103)   Общите изисквания, установени в настоящия регламент, следва да се прилагат за всички видове движение на животни, като например забрана на движението на животни от животновъден обект, в който са налице необичайна смъртност или други признаци на болест по неустановени причини, или изисквания за профилактика на болести по време на транспортиране.

(104)   С установената понастоящем в законодателството на Съюза правна уредба за движението на сухоземни животни се предвиждат хармонизирани правила основно за движението на сухоземни животни и продукти между държавите членки, като държавите членки определят необходимите изисквания по отношение на движението на своята територия. В оценката на въздействието относно законодателния акт на ЕС в областта на здравеопазването на животните е изложено подробно сравнение на настоящата ситуация с вариант, при който правилата относно движението в рамките на държавите членки също са хармонизирани на равнището на Съюза. Заключението бе, че следва да се запази настоящият подход, тъй като пълното хармонизиране на всички видове движение би било много сложно, а ползите от гледна точка на улесняването на движението между държавите членки няма да компенсират отрицателното отражение, което това би могло да окаже върху способността за контрол на болестите.

(105)   По отношение на животните, които се придвижват между държавите членки, се прилага набор от основни изисквания относно здравето на животните. По-специално, животните не могат да бъдат придвижвани от животновъдни обекти, в които се наблюдава необичайна смъртност или признаци на болест по неустановени причини. При все това смъртността — дори необичайна, свързана с научни процедури, разрешени съгласно Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели[26], която не е от инфекциозен произход, свързан с болести от списъка, не следва да бъде основание за възпрепятстване на движението на животни, предназначени за научни цели.

(106)   В настоящия регламент обаче следва да се предвиди гъвкавост с цел улесняване на движението на видовете и категориите сухоземни животни, които представляват нисък риск от разпространение на болести от списъка между държавите членки. Освен това следва да бъдат предвидени допълнителни възможности за дерогации, в случай че държавите членки или операторите успешно въведат алтернативни мерки за ограничаване на риска, като например високи равнища на биологична сигурност и ефективни системи за надзор.

(107)   Копитните животни и домашните птици са групи от животински видове с голямо стопанско значение и са предмет на специални изисквания по отношение на движението по силата на законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, а именно – Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине[27], Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността[28], Директива 2009/156/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни[29], Директива 2009/158/EО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене[30] и отчасти Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО[31]. Основните правила относно движението на посочените видове следва да бъдат установени в настоящия регламент. Подробните изисквания, зависещи до голяма степен зависят от болестите, които могат да бъдат пренесени от различните видове или категории животни, следва да бъдат уредени в последващи актове на Комисията, като се вземат предвид специфичните особености на съответните болести, видове и категории животни.

(108)   Тъй като операциите по събирането на копитни животни и домашни птици представляват особено висок риск, целесъобразно е в настоящия регламент да се установят специални правила с цел да се опази здравето на животните, включени при тези операции, и да се предотврати разпространяването на заразни болести по животните.

(109)   В зависимост от болестите от списъка и видовете от списъка е необходимо да се установят специални изисквания по отношение на здравето на животните за някои животински видове, различни от отглеждани копитни животни и домашни птици. Правила относно посочените видове бяха установени и в правната уредба, приложима преди настоящия регламент, и по-специално в Директива 92/65/ЕИО. С посочената директива се установяват специални правила относно движението на животински видове, в т.ч. пчели, земни пчели, маймуни, кучета и котки и т.н., поради което с настоящия регламент следва да се предвиди правното основание за приемането на делегирани актове и актове за изпълнение за определяне на специални правила относно движението на посочените животински видове.

(110)   Обособените специализирани животновъдни обекти, които обикновено се използват за отглеждане на лабораторни животни или за животни от зоологически градини, обикновено са свързани с високо равнище на биологична сигурност, благоприятен и добре контролиран здравен статус и са предмет на по-малко движение или движение единствено в затворените кръгове на посочените животновъдни обекти. Статутът на обособен специализиран животновъден обект, за който операторите могат да подават заявления доброволно, бе въведен за първи път в Директива 92/65/ЕИО, с която са установени правилата и изискванията за одобряване, както и изискванията по отношение на движението, приложими за одобрени органи, институти и центрове. С посочената система се дава възможност на съответните животновъдни обекти да обменят животни помежду си при по-малко изисквания по отношение на движението, като същевременно предоставят здравни гаранции в рамките на кръга от обособени специализирани животновъдни обекти. Поради това тази възможност получи широка подкрепа от операторите и бе използвана като доброволен вариант. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се запази идеята за обособени специализирани животновъдни обекти и да се установят правила за движението между съответните животновъдни обекти.

(111)   Може да е необходимо за научни цели да бъдат придвижени животни, които не отговарят на установените в настоящия регламент общи изисквания относно здравето на животните и представляват по-висок риск за здравето на животните — например за изследователски или диагностични цели, и по-специално за целите, разрешени по реда на Директива 2010/63/ЕС. Посочените видове движение не следва да бъдат забранявани, нито неоснователно ограничавани с разпоредбите на настоящия регламент, тъй като това би могло да възпрепятства разрешените по принцип изследователски дейности и да забави научния прогрес. Въпреки това обаче е от основно значение в настоящия регламент да бъдат установени разпоредби, с които да се осигури безопасното движение на съответните животни.

(112)   Схемите на движение на цирковите животни, животните, отглеждани в зоологически градини, животните, предназначени за изложби, и някои други видове животни често се отклонява от схемите на движение на други отглеждани видове. Адаптирането на правилата на Съюза относно движението за тези животни следва да се обмисли внимателно, като се вземат предвид специфичните рискове и алтернативните мерки за ограничаване на риска.

(113)   За да се осигури постигането на целите от съображения 102—112 от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с мерките за профилактика на болести при транспортиране, специфичните правила относно движението на някои животински видове и при специални обстоятелства, като например при операции по събиране или отхвърлени пратки, и специални изисквания или дерогации за други видове движение като например движение за научни цели.

(114)   С цел да се предостави възможност за специални правила относно движението, когато правилата относно движението не са достатъчни или подходящи за ограничаване на разпространението на дадена болест, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на специални правила относно движението за ограничен срок.

(115)   Отглежданите сухоземни животни, които се придвижват между държавите членки, следва да отговарят на изискванията за такова движение. Видовете с по-голямо стопанско значение, които представляват риск за здравето, следва да бъдат придружени от ветеринарен сертификат, издаден от компетентния орган.

(116)   Доколкото е осъществимо от техническа, практическа и финансова гледна точка, технологичното развитие следва да бъде използвано за намаляване на административната тежест върху операторите и компетентния орган във връзка със сертифицирането и уведомяването, като чрез информационните технологии се замени документацията на хартиен носител и се улеснят процедурите по уведомяване, а самите информационни технологии се използват възможно най-широко за множество цели.

(117)   В случай че не се изисква ветеринарен сертификат, издаден от компетентните органи, операторът, който придвижва животни към друга държава членка, следва да издаде собственоръчна декларация, с която да потвърди, че животните отговарят на установените в настоящия регламент изисквания по отношение на движението.

(118)   За да се осигури постигането на целите, посочени в съображения 115, 116 и 117 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с правилата относно съдържанието, задълженията за информиране и дерогациите от изискванията във връзка с ветеринарното сертифициране, специалните правила относно сертифицирането и задълженията на официалните ветеринарни лекари да извършват необходимите проверки, преди да подпишат ветеринарния сертификат.

(119)   Уведомяването за движение на животни и зародишни продукти между държавите членки, а в някои случаи — и в рамките на националните територии на държавите членки, е от съществено значение за гарантиране на проследимостта на животните и на зародишните продукти, когато това движение може да бъде свързано с риск от разпространение на заразни болести по животните. Поради това е необходимо да бъде предоставяно уведомление за това движение и то да бъде регистрирано. За тази цел следва да бъде използвана системата IMSOC, предвидена в член 130, параграф 1 от Регламент (ЕС) № ххх/ххх на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед гарантиране прилагането на законодателството в областта на фуражите и храните, правилата относно здравето на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния размножителен материал, продуктите за растителна защита и за изменение на регламенти (EО) № 999/2001, 1829/2003, 1831/2003, 1/2005, 396/2005, 834/2007, 1099/2009, 1069/2009, 1107/2009, регламенти (ЕС) № 1151/2012, [….]/2013 и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО, 2008/120/EО и 2009/128/EО (регламент относно официалния контрол)[32] [Служба за публикации].

(120)   За да се осигурят еднакви условия за изпълнение на установените в настоящия регламент правила относно ветеринарното сертифициране и уведомяването за движение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно образците на ветеринарни сертификати, собственоръчните декларации, форматите и сроковете за уведомяване за движение както за сухоземни, така и за водни животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, когато е приложимо.

(121)   Специфичното естество на движението на домашни любимци представлява риск за здравето на животните, който се отличава в значителна степен от този при другите отглеждани животни. Поради това в настоящия регламент следва да се установят специални правила за тяхното движение. За да се гарантира, че домашните животни не представляват значителен риск от разпространение на заразни болести по животните, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с подробните правила относно движението на такива животни. С цел да се осигурят еднакви условия изпълнение на установените в настоящия регламент изисквания относно здравето на животните във връзка с движението на домашни любимци, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно мерките за профилактика и контрол на болести, които да бъдат взети за целите на това движение.

(122)   По ред причини дивите животни могат да представляват риск за здравето на животните и за общественото здраве – например ако бъдат придвижени в даден животновъден обект или от една среда в друга. Може да е необходимо да се предприемат подходящи превантивни мерки за движението на посочените животни, за да се избегне разпространението на заразни болести по животните. С цел да се гарантира, че дивите животни не представляват значителен риск от разпространение на заразни болести по животните, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълнителните изисквания относно движението на диви сухоземни животни.

(123)   Зародишните продукти могат да представляват подобен риск от разпространяване на заразни болести по животните към живите животни. Освен това при тяхното производство има някои специфични особености, които са свързани с високите изисквания към здравето на животните за разплод и налагат по-строги или специални изисквания по отношение на здравето на животните, засягащи животните донори. За да се гарантира безопасното движение на зародишни продукти и очакваният от тях висок здравен стандарт и да се вземат предвид някои специфични видове употреба, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с подробните изисквания относно движението на зародишни продукти от някои животински видове, специалните изисквания, например тяхното движение за научни цели, и дерогациите от задължението за ветеринарно сертифициране.

(124)   Продуктите от животински произход могат да представляват риск от разпространение на заразни болести по животните. С установените в законодателството на Съюза изисквания за безопасност на храните за продуктите от животински произход се гарантират добри хигиенни практики и се намаляват свързаните със здравето на животните рискове при тези продукти. За някои случаи обаче в настоящия регламент следва да се установят специални мерки в областта на здравеопазването на животните, като например мерки за контрол на болести и спешни мерки, за да се гарантира, че няма да бъдат разпространени болести по животните чрез продукти от животински произход. За да се гарантира безопасното движение на продукти от животински произход в тези конкретни случаи, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с подробните правила относно движението на продукти от животински произход по отношение на взетите мерки за контрол на болести, задълженията за ветеринарно сертифициране и дерогациите от посочените правила, когато рискът, свързан с това движение, и въведените мерки за неговото ограничаване го позволяват.

(125)   Когато държавите членки вземат национални мерки относно движението на животни и зародишни продукти или решат да вземат национални мерки, за да ограничат въздействието от заразни болести по животните, различни от болестите от списъка, на своята собствена територия, посочените национални мерки следва да не противоречат на установените в законодателството на Съюза правила относно вътрешния пазар. Поради това е целесъобразно да се установи рамката за такива национални мерки и да се гарантира, че те остават в границите на позволеното съгласно правото на Съюза.

(126)   Регистрацията и одобряването на животновъдните обекти за аквакултура са необходими, за да се даде възможност на компетентните органи да извършват подходящ надзор и дейности по профилактика, контрол и ликвидиране на заразните болести по животните. С Директива 2006/88/ЕО се изисква всички обекти, които придвижват водни животни, да имат разрешение. Посочената система за издаване на разрешения следва да бъде запазена при настоящия регламент, независимо от факта, че на някои официални езици на ЕС са използвани различни термини за тази система за издаване на разрешения в настоящия регламент и в Директива 2006/88/ЕО.

(127)   При умъртвяването и преработката на аквакултурни животни, които са обект на мерки за контрол на болести, могат да бъдат разпространени заразни болести по животните, например като резултат от изтичането на отпадни води, съдържащи патогени, от преработвателни обекти. Поради това е необходимо преработвателните обекти, които прилагат мерки за ограничаване на риска, да бъдат одобрени за извършването на такива видове клане и преработка. Поради това в настоящия регламент следва да се предвиди одобряването на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести.

(128)   С цел да се гарантира, че актуалната информация относно регистрираните и одобрените обекти е обществено достъпна, компетентният орган следва да създаде и поддържа съответен регистър. На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с информацията, която да бъде включена в регистъра на животновъдните обекти за аквакултура и изискванията за водене на дневник за животновъдните обекти за аквакултура и превозвачите.

(129)   С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнение на установените в настоящия регламент правила относно регистрацията и одобряването на животновъдните обекти за аквакултура и на обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, воденето на дневник и на регистри на животновъдните обекти, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно задълженията за информиране, дерогациите и други правила за прилагане, и на формàта и оперативните спецификации на регистрите и дневниците.

(130)   Тъй като в повечето случаи не е възможно водните животни да бъдат идентифицирани поотделно, воденето на дневници от животновъдните обекти за аквакултура, обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, и от превозвачите е основен инструмент за гарантиране на проследимостта на водните животни. Дневниците също така са от полза при осъществяването на надзора на здравната ситуация в животновъдните обекти.

(131)   Подобно на сухоземните животни, необходимо е да се установят хармонизирани правила относно движението на водни животни, в т.ч. правила относно ветеринарното сертифициране и уведомяването за това движение.

(132)   С Директива 2006/88/ЕО се установяват правила относно движението на водни животни, които се прилагат по един и същи начин за движението в държавите членки и между тях. Основният определящ фактор за правилата относно движението на водни животни е здравният статус по отношение на болестите от списъка на държавите членки, зоните и компартментите по местоназначение.

(133)   Същата система следва да бъде предвидена и в настоящия регламент. С оглед на насърчаването на държавите членки да подобрят здравния статус на своите популации от водни животни следва да се предвидят някои корекции и допълнителна гъвкавост.

(134)   С цел да се гарантира контролът на движението на водните животни, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с профилактичните мерки по отношение на болестите, приложими към транспортирането, специални правила за движението на някои категории водни животни за различни цели, специални изисквания или дерогации за някои видове движение, като например движението за научни цели, и допълнителни изисквания при движение на диви водни животни.

(135)   За да се предостави възможност за временни дерогации и специални изисквания по отношение на движението на водни животни, когато предвидените в настоящия регламент правила относно движението не са достатъчни или подходящи за ограничаване на разпространението на дадена болест от списъка, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на специални правила относно движението или дерогации за ограничен срок.

(136)   Аквакултурата в Съюза е особено разнообразна от гледна точка на видовете и производствените системи, като тази диверсификация се увеличава с бързи темпове. Това може да бъде основание държавите членки да вземат национални мерки спрямо болести, различни от болестите, смятани за болести от списъка в съответствие с настоящия регламент. Тези национални мерки обаче следва да бъдат основателни, необходими и пропорционални на целите, които да следва да бъдат постигнати. Освен това те не следва да засягат движението между държавите членки, освен ако това не е необходимо за предотвратяване на внасянето на дадена болест или за контролиране на нейното разпространение. Националните мерки, които засягат търговията между държавите членки, следва да бъдат одобрявани и преразглеждани редовно на равнището на Съюза.

(137)   Понастоящем болестите от списъка засягат животински видове, различни от определените с настоящия регламент като сухоземни и водни животни, например влечуги, земноводни, насекоми и други, само в много ограничена степен. Поради това е целесъобразно да се изиска всички разпоредби на настоящия регламент да се прилагат за посочените животни. Ако обаче в списъка следва да бъде включена дадена болест, която засяга видове, различни от сухоземните и водните животни, съответните изисквания относно здравето на животните, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат за посочените видове, за да се гарантира, че може да бъдат взети подходящи и пропорционални мерки за профилактика и контрол на болестта.

(138)   За да се предостави възможност за установяване на правила относно движението на животните, които не са определени като сухоземни или водни животни в настоящия регламент, и на зародишни продукти и продукти от животински произход от посочените животни, когато това е обосновано поради риска, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с регистрацията и одобряването на животновъдни обекти, воденето на дневник и регистри, изискванията по отношение на идентификацията, регистрацията и проследимостта на движението, задълженията за ветеринарно сертифициране, издаването на собственоръчни декларации и уведомяването за движение за животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от посочените видове.

(139)   Когато е необходимо с цел осигуряване на еднакви условия за изпълнението на изискванията относно здравето на животните за посочените други видове животни и зародишни продукти и продукти от животински произход от посочените животни, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на подробни правила относно посочените изисквания.

(140)   За да се предотврати внасянето на болести от списъка и нововъзникващи болести в Съюза е необходимо наличието на ефикасни правила относно въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които може да пренасят такива болести.

(141)   Изискванията относно въвеждането на животни и продукти в Съюза следва да отразяват изискванията за движението в рамките на Съюза на животни и продукти от едни и същи категория и вид и с едно и също предназначение.

(142)   С цел да се гарантира, че животните, зародишните продукти и продуктите от животински произход от трети държави или територии отговарят на изискванията относно здравето на животните, предоставящи гаранции, равностойни на предвидените съгласно законодателството на Съюза, особено важно е те да бъдат обект на целесъобразен контрол от страна на компетентния орган на третите държави или територии, които извършват износ за Съюза. Когато е уместно, здравният статус на трета държава или територия на произход следва да бъде проверен, преди да бъде прието въвеждането на такива животни, зародишни продукти или продукти от животински произход. Съответно износът на животни и продукти за Съюза следва да се допуска само от трети държави и територии, които могат да докажат, че отговарят на стандартите относно здравето на животните във връзка с въвеждането на животни и продукти в Съюза, и които следва да бъдат включени в списък за тази цел.

(143)   В актовете на Съюза, приети преди датата на приемане на настоящия регламент, не са установени списъци на третите държави и територии, от които е разрешено въвеждането в Съюза на някои видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. В такива случаи и до приемането на правила по силата на регламента на държавите членки следва да бъде позволено да определят от кои държави и територии може да бъде разрешено въвеждането на тяхна територия на такива животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. При това определяне държавите членки следва да вземат предвид установените в настоящия регламент критерии за списъците на Съюза на трети държави и територии.

(144)   С цел да се гарантира, че предвидените в настоящия регламент изисквания по отношение на здравето на животните за въвеждането им в Съюза се спазват и че те съответстват на принципите на здравните кодекси на OIE, всички животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които се въвеждат в Съюза, следва да бъдат придружени от ветеринарен сертификат, издаден от компетентния орган на третата държава или територия на произход, с който се потвърждава, че всички изисквания по отношение на здравето на животните за въвеждането им в Съюза са спазени. Въпреки това за стоки, които представляват нисък риск за здравето на животните, следва да се позволи отклоняване от това правило.

(145)   Ветеринарните сертификати могат да бъдат запазени, но често пъти в законодателството на Съюза се изисква сертифициране за други цели, например за да се удостовери, че са спазени изискванията към животните или продуктите по отношение на общественото здраве или хуманното отношение към животните. Това трябва да бъде взето предвид. С цел да се намали административната тежест и разходите следва да се разреши в посочените ветеринарни сертификати да се включва и информация, изисквана по силата на други законодателни актове на Съюза в областта на безопасността на храните и фуражите.

(146)   Болестите могат да бъдат разпространени и по други начини освен чрез животни, зародишни продукти, продукти от животински произход и странични животински продукти и производни продукти. Например превозните средства, транспортните контейнери, сеното, сламата, растителните продукти, материалите, които може да са били в контакт със заразени животни и оборудване, също може да разпространят болести. При необходимост следва да бъдат взети мерки за предотвратяване на тези пътища за предаване чрез посочените средства.

(147)   С цел да се гарантира, че изискванията за въвеждане в Съюза са достатъчно подробни, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълването и изменянето на критериите за включване на трети държави и територии в списъка, критериите за временно или окончателно изключване от списъка, допълването на правилата за одобряване на животновъдни обекти в трети държави и територии и дерогации, изискванията по отношение на здравето на животните за въвеждането в Съюза на пратки от трети държави и територии, съдържанието на ветеринарните сертификати и изискванията по отношение на здравето на животните за болестотворни агенти, други материали, превозни средства и оборудване, чрез които може да се пренесат болести по животните.

(148)   С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на изискванията по отношение на здравето на животните за въвеждане в Съюза на пратки животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на правила относно, inter alia, списъка на третите държави и територии, от които е разрешено въвеждането на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход в Съюза, и на образците на ветеринарни сертификати.

(149)   Опитът показва, че при появата на сериозна болест в дадена държава членка или в трети държави или територии, от които в Съюза се въвеждат животни или продукти, е необходимо незабавно да бъдат взети мерки за профилактика и контрол на болестта, за да бъде ограничено нейното внасяне и разпространение. Такива спешни случаи може да са свързани с болести от списъка, нововъзникващи болести или други опасности за здравето на животните. В този контекст следва да бъде изяснено кой набор от предвидените в настоящия регламент мерки за профилактика и контрол на болести може да бъде използван в случай на поява на болест от списъка или на нововъзникваща болест или опасност. При всички случаи е особено важно мерките да бъдат взети в много кратки срокове и без никакво забавяне. Тъй като тези мерки биха ограничили движението в рамките на Съюза или към него, те следва да се прилагат на равнището на Съюза винаги, когато това е възможно.

(150)   С цел да се гарантира ефективна и бърза реакция при нововъзникващи рискове, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на спешни мерки.

(151)   Комисията следва да приема незабавно приложими актове за изпълнение в надлежно обосновани случаи, свързани със, inter alia, съставянето на списъци на болестите и видовете, болестите от списъка, които следва да бъдат обект на наборите от правила за профилактика и контрол на болестите, складирането, снабдяването, съхранението, доставката и други процедури на банките на Съюза за антигени, ваксини и диагностични реактиви, установяването на специални мерки за контрол на болести и дерогации за ограничен срок, специалните правила относно движението за сухоземни и водни животни за ограничен срок, спешните мерки и съставянето на списъци на третите страни и територии, от които е разрешено въвеждането в Съюза.

(152)   С настоящия регламент се установяват общите и специалните правила за профилактика и контрол на заразните болести по животните и се осигурява хармонизиран подход към здравеопазването на животните в Съюза. В някои области, като например общи отговорности за здравеопазването на животните, уведомяване, надзор, регистрация и одобряване или проследимост, на държавите членки следва да бъде позволено да прилагат допълнителни или по-строги национални мерки или да бъдат насърчени в тази насока. Тези национални мерки обаче следва да се разрешават единствено ако не излагат на риск целите на настоящия регламент в областта на здравеопазването на животните, не противоречат на установените в него правила и не възпрепятстват движението на животни и продукти между държавите членки, освен ако това е необходимо за предотвратяване на внасянето на дадена болест или за ограничаване на нейното разпространение.

(153)   Посочените в съображение 152 национални мерки следва да бъдат предмет на опростена процедура за уведомяване, за да се намали административната тежест. Опитът показва, че общата процедура за уведомяване, установена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество[33], е важен инструмент за насочване и подобряване на качеството на националните технически регламенти от гледна точка на тяхната по-висока степен на прозрачност, четимост и ефективност в нехармонизирани или частично хармонизирани области. Поради това е целесъобразно да се приложи общата процедура за уведомяване, установена в Директива 98/34/ЕО.

(154)   Понастоящем правилата на Съюза относно здравеопазването на животните са установени в следните актове на Европейския парламент и на Съвета и в приетите по тяхната сила актове на Комисията:

– Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине[34],

– Директива 77/391/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за въвеждане на мерки на Общността за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и левкозата по говедата[35],

– Директива 78/52/ЕИО на Съвета от 13 декември 1977 г. за установяване на критерии на Общността за национални планове за ускорено ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и ензоотичната левкоза по говедата[36],

– Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 14 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на едрия рогат добитък[37],

– Директива 80/1095/ЕИО на Съвета от 11 ноември 1980 г. за установяване на условията, предназначени за ликвидиране на класическата треска по свинете на територията на Общността и запазването на територията свободна от болестта[38],

– Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността[39],

– Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък[40],

– Директива 90/429/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете[41],

– Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността[42],

– Решение 91/666/ЕИО на Съвета от 11 декември 1991 г. относно създаване на резерви в Общността на противошапни ваксини[43],

– Директива 92/35/ЕИО на Съвета от 29 април 1992 г. за определяне на правила за контрол и мерките за борба с болестта Африканска чума по конете[44],

– Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО[45],

– Директива 92/66/ЕИО на Съвета от 14 юли 1992 година за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест[46],

– Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени по отношение на посочените изисквания на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и по отношение на патогените на Директива 90/425/ЕИО[47],

– Директива 92/119/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете[48],

– Решение 95/410/ЕО на Съвета от 22 юни 1995 г. за определяне на правилата за микробиологично изследване чрез вземане на проби в предприятието на произход на домашните птици за клане, предназначени за Финландия и Швеция[49],

– Директива 2000/75/ЕО на Съвета от 20 ноември 2000 г. за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език[50],

– Решение 2000/258/ЕО на Съвета от 20 март 2000 г. за определяне на специален институт, който отговаря за определяне на критериите, необходими за стандартизиране на серологичните тестове за мониторинг на ефикасността на ваксините против бяс[51],

– Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета[52],

– Директива 2001/89/EO на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете[53],

– Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете и за отмяна на Директива 92/119/EИО относно болестта на Тешен и африканската чума по свинете[54],

– Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека[55],

– Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и Решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО[56],

– Регламент (ЕС) № XXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета от …. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (EО) № 998/2003 [Служба за публикации] [57],

– Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (EO) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО[58],

– Директива 2004/68/ЕИО на Съвета от 26 април 2004 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните правила за внос и транзит в Общността на някои живи копитни животни, за изменение на Директиви 90/426/ЕИО и 92/65/ЕИО и за отмяна на Директива 72/462/ЕИО[59],

– Директива 2009/156/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни[60],

– Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО[61],

– Директива 2006/88/EО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни[62],

– Директива 2008/71/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. относно идентификацията и регистрацията на прасета (кодифицираща директива 92/102/ЕИО)[63],

– Директива 2009/158/EО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене[64].

(155)   Правилата, установени в изброените в съображение 154 законодателни актове, ще бъдат заменени с настоящия регламент и с последващи актове на Комисията, които ще бъдат приети по силата на настоящия регламент. Съответно посочените законодателни актове следва да бъдат отменени. С цел да се гарантира правна яснота и да се избегне празнота в правото обаче отмяната следва да породи действие едва след приемането на съответните делегирани актове и актове за изпълнение в съответствие с настоящия регламент. Следователно е необходимо на Комисията да бъдат предоставени правомощия за определяне на датите, на които отмяната на посочените законодателни актове следва да породи действие.

(156)   Следните актове на Съвета в областта на здравеопазването на животните са остарели и с оглед на яснотата на законодателството на Съюза следва да бъдат изрично отменени: Решение 78/642/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно мерките за опазване на здравето по отношение на Република Ботсуана[65]; Директива 79/110/ЕИО на Съвета от 24 януари 1979 г. за разрешаване на Италианската република да отложи уведомяването и изпълнението на своите национални планове за ускореното ликвидиране на бруцелозата и туберкулозата по говедата[66]; Директива 81/6/ЕИО на Съвета от 1 януари 1981 г. за разрешаване на Република Гърция да съобщи за своите национални планове за ускореното ликвидиране на бруцелозата и туберкулозата по говедата и да ги и изпълни[67]; Решение 89/455/ЕИО на Съвета от 24 юли 1989 г. относно въвеждане на мерки на Общността за започване на пилотни проекти за борба с бяса с оглед неговото ликвидиране или предотвратяване[68]; Директива 90/423/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за изменение на Директива 85/511/ЕИО относно въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап[69]; Решение 90/678/ЕИО на Съвета от 13 декември 1990 г. за признаване на някои части от територията на Общността като официално свободни от класическа чума по свинете или свободни от класическа чума по свинете[70].

(157)   Изискванията на настоящия регламент не следва да се прилагат, докато не започнат да се прилагат всички делегирани актове и актове за изпълнение, които предстои да бъдат приети от Комисията по силата на настоящия регламент. Целесъобразно е да се предвидят най-малко 36 месеца между датата на влизане в сила на настоящия регламент и датата, на която започват да се прилагат новите правила, за да се осигури достатъчно време на засегнатите оператори да се адаптират.

(158)   С цел осигуряване на правна сигурност по отношение на прилагането на правилата за идентифициране и регистриране на животните, мерки за контрол на болести и движение на домашни любимци с нетърговска цел, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с датата, на която регламенти (ЕО) № 1760/2000, (EС) № XXX/XXX [предишен 998/2003] и (ЕО) № 21/2004 и директиви 92/66/ЕИО, 2000/75/ЕО, 2001/89/ЕО, 2002/60/ЕО, 2003/85/ЕО, 2005/94/ЕО и 2008/71/ЕО престават да се прилагат.

(159)   Изпълнителните правомощия, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[71].

(160)   Особено важно е по време на подготовката Комисията да провежда целесъобразни консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване по целесъобразност на съответните документи на Европейския парламент и Съвета.

(161)   С настоящия регламент не следва да се създава непропорционална административна тежест, нито да се оказва непропорционално икономическо въздействие върху малките и средните предприятия. В него, след консултации със заинтересованите страни, е взето предвид специалното положение на малките и средните предприятия. С оглед на целите на обществената политика за опазване на здравето на животните и на общественото здраве не е разглеждана възможността за универсално освобождаване на тези предприятия от изискванията на настоящия регламент. За такива предприятия обаче следва да се предвидят редица дерогации във връзка с различните изисквания на настоящия регламент, като се вземат предвид свързаните рискове.

(162)   Целите на настоящия регламент, а именно — да се установят правила за здравеопазване на животните по отношение на животните, зародишните продукти, продуктите от животински произход, страничните животински продукти и производните продукти, доколкото те не са обхванати от специални правила в други законодателни актове на Съюза, и други материали, които може да са свързани с разпространяването на заразни болести по животните — не може да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но може да бъдат постигнати по-ефикасно на равнището на Съюза посредством една обща и координирана правна уредба в областта на здравеопазването на животните. Следователно настоящият регламент е в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I ОБЩИ ПРАВИЛА

Глава 1 Предмет, приложно поле и определения

Член 1 Предмет

1.           С настоящия регламент се установяват правила за профилактика и контрол на болестите по животните, които се предават на животните или на хората.

С посочените правила се уреждат:

а)      степенуването по важност и категоризирането на болестите от значение за Съюза и определянето на отговорности в областта на здравеопазването на животните (част I);

б)      ранното откриване, уведомяване и докладване за болести, надзорът, програмите за ликвидиране и статутът „свободен от болест“ (част II);

в)      осведомеността, готовността и контролът на болестите (част III);

г)       регистрацията и одобряването на животновъдни обекти и превозвачи, движението и проследимостта на пратки животни, зародишни продукти и продукти от животински произход в рамките на Съюза (част IV);

д)      въвеждането на пратки животни, зародишни продукти и продукти от животински произход в Съюза и износът на такива пратки от Съюза (част V);

е)      спешните мерки, които да бъдат взети при извънредни ситуации, свързани с дадена болест (част VI).

2.           С посочените в параграф 1 правила:

а)      се гарантира

i)        устойчиво селскостопанско производство и аквакултура в Съюза;

ii)       ефективното функциониране на вътрешния пазар;

iii)      намаляване на неблагоприятното въздействие върху околната среда на:

– някои болести;

– мерките, взети за профилактика и контрол на болестите;

б)      се вземат под внимание

i)        връзката между здравеопазването на животните и:

– общественото здраве;

– околната среда, както и въздействието на изменението на климата;

– безопасност на храните и фуражите;

– хуманното отношение към животните;

– продоволствената сигурност;

ii)       икономическите, социалните и културните последици, както и последиците за околната среда от прилагането на мерки за контрол и профилактика на болести.

Член 2 Приложно поле на настоящия регламент

1.           Настоящият регламент се прилага за:

а)      отглеждани и диви животни;

б)      зародишни продукти;

в)      продукти от животински произход;

г)       странични животински продукти и производни продукти, без да се засягат правилата, установени в Регламент (ЕО) № 1069/2009;

д)      съоръжения, превозни средства, оборудване и всички други пътища на заразяване и материали, свързани или които може да бъдат свързани с разпространението на заразни болести по животните.

2.           Настоящият регламент се прилага за заразни болести, включително зоонози, без да се засягат правилата, установени във:

а)      Решение № 2119/98/ЕО;

б)      Регламент (ЕО) № 999/2001;

в)      Директива 2003/99/ЕО;

г)       Регламент (ЕО) № 2160/2003.

Член 3 Обхват на част IV относно регистрацията, одобряването, проследимостта и движението

1.           Част IV, дял I се прилага за:

а)      сухоземни животни и животни, които не са сухоземни животни, но които може да предават болести, засягащи сухоземните животни;

б)      зародишни продукти от сухоземни животни;

в)      продукти от животински произход от сухоземни животни.

2.           Част IV, дял II се прилага за:

а)      водни животни и животни, които не са водни животни, но които може да предават болести, засягащи водните животни;

б)      продукти от животински произход от водни животни.

3.           Част IV, дял III се прилага за:

а)      животни по член 4, параграф 1, точка 4, различни от определените като сухоземни животни и водни животни;

б)      зародишни продукти и продукти от животински произход от другите видове животни, посочени в буква а).

4.           Част IV, дял I, глави 1 и 3 и част IV, дял II, глави 1 и 2 не се прилагат за домашни любимци.

Член 4 Определения

1.           За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)      „животни“ означава гръбначни и безгръбначни животни;

2)      „сухоземни животни“ означава птици, сухоземни бозайници, пчели и земни пчели;

3)      „водни животни“ означава животни във всеки жизнен стадий, в т.ч. оплоден хайвер, сперматозоиди и гамети, от следните видове:

i)        риби, принадлежащи към надклас Agnatha и към класовете Chondrichthyes Sarcopterygii и Actinopterygii;

ii)       водни мекотели, принадлежащи към тип Mollusca;

iii)      ракообразни водни животни, принадлежащи към подтип Crustacea;

4)      „други видове животни“ означава животни от видове, различни от определените като сухоземни и водни животни;

5)      „отглеждани животни“ означава животни, които са отглеждани от човека; при водните животни означава аквакултурни животни;

6)      „аквакултура“ означава развъждане на водни животни с помощта на техники, предназначени да повишат продукцията на тези животни над естествения капацитет на околната среда, като животните остават собственост на едно или повече физически или юридически лица по време на развъждането или култивирането до прибирането на добива, включително по време на прибирането на добива, с изключение на добива или улова с цел консумация от човека на диви водни животни, които впоследствие се отглеждат временно до умъртвяването им, без да бъдат хранени;

7)      „аквакултурни животни“ означава водни животни, които са обект на аквакултура;

8)      „диви животни“ означава животни, които не са отглеждани животни;

9)      „домашни птици“ означава птици, които се развъждат или отглеждат в плен за:

а)       производството на:

i)        месо;

ii)       яйца за консумация;

iii)      други продукти;

б)      възстановяване на запасите от пернат дивеч;

в)      целите на развъждането на птици, използвани за видовете производство, посочени в буква а);

10)    „птици, отглеждани в плен“ означава всички птици, различни от домашните птици, които се отглеждат в плен поради причини, различни от тези по точка 9, включително отглежданите за представления, надбягвания, изложби, състезания, развъждане или продажба;

11)    „домашен любимец“ означава животно от изброените в приложение I видове, което:

а)       се отглежда в домакинство, а при водните животни – в декоративен аквариум с нетърговска цел;

б)      при придвижване то придружава лицето, отглеждащо домашния любимец, или физическо лице, което действа от името на лицето, отглеждащо домашния любимец, и в съгласие с него, за целите на движение с нетърговска цел, като по време на това движение с нетърговска цел отговорност за животното носи лицето, отглеждащо домашния любимец, или съответното физическо лице;

12)    „стопанин на домашен любимец“ означава физическо лице, което отглежда домашен любимец;

13)    „движение с нетърговска цел“ е всяко движение на домашни любимци, което не включва, нито има за цел, пряко или непряко, финансова печалба или прехвърляне на собственост;

14)    „болест“ означава появата на случаи на зараза и опаразитяване при животните, със или без клинични или патологични прояви, причинени от един или повече болестотворни агенти, които се предават на животните или на хората;

15)    „болести от списъка“ означава болестите, включени в списъка по член 5, параграф 2;

16)    „нововъзникваща болест“ означава болест, която е различна от болест от списъка и потенциално може да отговори на предвидените в член 6, параграф 1, буква а) критерии за болести от списъка, тъй като тя е:

а)       нова болест, която е резултат от развитието или изменението на съществуващ болестотворен агент;

б)      позната болест, която се разпространява към нова географска област или нова популация; или

в)      непризнат до момента болестотворен агент или диагностицирана за първи път болест;

17)    „профил на болестта“ означава критериите за дадена болест, посочени в член 6, параграф 1, буква а);

18)    „видове от списъка“ означава животински видове или група животински видове, включени в списъка по член 7, параграф 2, или, в случай на нововъзникващи болести, животински видове или групи животински видове, които отговарят на критериите за видове от списъка, установени в член 7, параграф 2;

19)    „опасност“ означава болестотворен агент в животно или продукт или състояние на животно или продукт с потенциал да окаже неблагоприятно въздействие върху здравето на хората или животните;

20)    „риск“ означава вероятността от настъпване на биологичните и икономическите последици от дадено неблагоприятно въздействие върху здравето на животните или общественото здраве и вероятния мащаб на това въздействие;

21)    „биологична сигурност“ означава съвкупността от управленски и физически мерки, предназначени за намаляване на риска от въвеждане, развитие и разпространение на болести в, от и сред:

а)       дадена животинска популация или

б)      даден животновъден обект, зона, компартмент, транспортно средство или всякакви други съоръжения, помещения или места;

22)    „оператор“ означава физическо или юридическо лице, което притежава животни и продукти и носи отговорност за тях, включително животновъдите и превозвачите, с изключение на стопаните на домашни любимци и на ветеринарите;

23)    „специалист по отглеждане на животни“ означава физическо или юридическо лице, занимаващо се професионално с животни или продукти и различно от операторите или ветеринарните лекари;

24)    „животновъден обект“ означава всички помещения, структури или всички видове среда, в които се отглеждат животни или зародишни продукти, с изключение на:

а)       домакинства, в които се отглеждат домашни любимци;

б)      аквариуми с нетърговски цели, в които се отглеждат водни животни;

в)      ветеринарни кабинети или клиники;

25)    „зародишни продукти“ означава:

а)       сперматозоиди, семенна течност, овоцити и ембриони, предназначени за изкуствено размножаване;

б)      яйца за люпене;

26)    „продукти от животински произход“ означава:

а)       храни от животински произход, включително мед и кръв;

б)      живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи мантийни и живи морски коремоноги, предназначени за консумация от човека; и

в)      животни, различни от посочените в буква б), предназначени за подготовка с оглед да бъдат доставени живи до крайния потребител;

27)    „странични животински продукти“ означава цели трупове или части от животни, продукти от животински произход или други продукти, получени от животни, които не са предназначени за консумация от човека, с изключение на зародишните продукти;

28)    „производни продукти“ означава продукти, получени след един или повече видове обработка, трансформация или етапи от преработката на странични животински продукти;

29)    „продукти“ означава:

а)       зародишни продукти;

б)      продукти от животински произход;

в)      странични животински продукти и производни продукти;

30)    „официален контрол“ означава официален контрол съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № ХХХ/ХХХ [Служба за публикации – да се добави номерът: относно официалния контрол и другите официални дейности];

31)    „здравен статус“ означава статуса спрямо всички болести от списъка за определен вид от списъка по отношение на:

а)       дадено животно;

б)      животните в:

i)        даден животновъден обект;

ii)       даден компартмент;

iii)      дадена зона;

iv)      дадена държава членка;

v)       дадена трета държава или територия;

32)    „зона“ означава:

а)       за сухоземните животни — ясно определена част от държава членка, трета държава или територия, в която се намира животинска субпопулация с отличителен здравен статус по отношение на конкретна болест или конкретни болести и която е обект на целесъобразни мерки за надзор, контрол на болести и биологична сигурност;

б)      за водните животни — прилежаща хидрологична система с отличителен здравен статус по отношение на конкретна болест или конкретни болести, която образува област, представляваща едно от следните:

i)        цял водосборен басейн, от извора на водния поток до устието или езерото;

ii)       повече от един водосборен басейн;

iii)      част от водосборен басейн, от извора на водния поток до бариера, която предотвратява въвеждането на конкретна болест или болести;

iv)      част от крайбрежна област с точно географско разграничение;

v)       устие с точно географско разграничение;

33)    „водосборен басейн“ означава област или част от земната повърхност, ограничена от природни елементи като например хълмове или планини, към която се стичат всички течащи води;

34)    „компартмент“ означава субпопулация от животни, която се намира в един или повече животновъдни обекти, а за водните животни – в един или повече животновъдни обекти за аквакултура, в рамките на обща система за управление на биологичната сигурност и с отличителен здравен статус по отношение на една или повече конкретни болести, която субпопулация е обект на целесъобразни мерки за надзор, контрол на болести и биологична сигурност;

35)    „карантина“ означава държането на животни в изолация под контрола на компетентния орган, без пряк или непряк контакт с други животни, с цел да се гарантира, че не се разпространяват болести, като същевременно животните се подлагат на наблюдение за определен срок и, ако е целесъобразно, на изследване и лечение;

36)    „епидемиологична единица“ означава група животни, за които съществува еднаква вероятност да бъдат изложени на даден болестотворен агент;

37)    „огнище“ означава един или повече случаи в даден животновъден обект, домакинство или друго място, където животните се отглеждат или се намират;

38)    „случай“ означава официалното потвърждение на наличието на болест от списъка или на нововъзникваща болест у живо или мъртво животно;

39)    „ограничителна зона“ означава зона, в която се прилагат ограничения по отношение на движението на определени животни или продукти и други мерки за контрол на болести с оглед предотвратяване на разпространението на конкретна болест в области, където не се прилагат ограничения; когато е целесъобразно, дадена ограничителна зона може да включва защитни и надзорни зони;

40)    „защитна зона“ означава зона с един или повече случаи на болест, която е определена след официалното потвърждение на появата на огнище и където се прилагат мерки за контрол на болестта с цел предотвратяване на разпространението на болестта извън посочената зона;

41)    „надзорна зона“ означава зона, която е определена след официалното потвърждение на появата на огнище, разположена е около защитната зона и в нея се прилагат мерки за контрол на болестта с цел предотвратяване на разпространението на болестта извън посочената зона и защитната зона;

42)    „яйца за люпене“ означава снесени от домашни птици яйца, предназначени за инкубация;

43)    „копитни животни“ означава животните, включени в списъка в приложение II;

44)    „животновъден обект за зародишни продукти“ означава:

а)       животновъден обект за събиране, производство, преработка и съхранение на зародишни продукти;

б)      люпилня;

45)    „люпилня“ означава животновъден обект, в който се събират, съхраняват, инкубират и люпят яйца за доставка на:

а)       яйца за инкубиране;

б)      еднодневни пилета или новоизлюпени птици от други видове;

46)    „превозвач“ означава оператор, който транспортира животни за своя сметка или за трета страна;

47)    „обособен специализиран животновъден обект“ означава всеки постоянен, географски ограничен животновъден обект, създаден доброволно и одобрен за целите на движението, в който животните:

а)       се отглеждат или развъждат с цел изложби, обучение, опазване на видовете или научни изследвания;

б)      са обособени и отделени от заобикалящата ги среда;

в)      са предмет на строги мерки за надзор на здравето на животните и биологична сигурност;

48)    „операция по събиране“ означава събирането на отглеждани сухоземни животни от повече от един животновъден обект за срок, по-кратък от изисквания срок на пребиваване за съответния вид животни;

49)    „срок на пребиваване“ означава минималния срок, за който се изисква дадено животно да остане в даден животновъден обект, преди да бъде преместено от него;

50)    „IMSOC“ означава компютризираната система за управление на информацията, предвидена в член 130, параграф 1 от Регламент (ЕС) № XXX/XXX [Служба за публикации – да се добави номерът: относно официалния контрол и другите официални дейности];

51)    „обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести“ означава предприятие за храни, одобрено в съответствие със следните разпоредби:

а)       за преработката на аквакултурни животни за хранителни цели — член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004;

б)      за умъртвяването на водни животни с цел контрол на болести в съответствие с част III, дял II — член 177 от настоящия регламент.

2.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с изменения на списъка на:

а)      домашните любимци, установен в приложение I;

б)      копитните животни, установен в приложение II.

Глава 2 Болести от списъка, нововъзникващи болести и видове от списъка

Член 5 Съставяне на списък на болестите

1.           Предвидените в настоящия регламент правила за профилактика и контрол на болестите, които са специфични за всяка болест, се прилагат за:

а)      болестите от списъка;

б)      нововъзникващи болести.

2.           Чрез актове за изпълнение Комисията установява списък на болестите от списъка съгласно посоченото в параграф 1, буква а).

Посоченият списък включва болестите, които отговарят на условията, установени по-нататък в букви а) и б) от настоящия параграф, като се вземат предвид критериите за включване на болести в списъка, установени в член 6:

а)      болести, които има вероятност да окажат значително въздействие върху най-малко едно от следните:

i)        общественото здраве;

ii)       селскостопанското производство и или аквакултурата или свързани с тях сектори на икономиката;

iii)      обществото в държавите членки и, където е целесъобразно, в трети държави или територии;

iv)      околната среда;

б)      болести, за които са налице или могат да бъдат разработени мерки за ограничаване на риска, пропорционални на свързаните с посочените болести рискове.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 255, параграф 2.

По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с болест, която представлява нововъзникващ риск с особено голямо въздействие, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение по реда на член 255, параграф 3.

Член 6 Критерии за вписване на болести в списъка

1.           Когато определя дали дадена болест отговаря на условията за включване в списъка по член 5, параграф 2, Комисията взема предвид следните критерии:

а)      профила на болестта, който включва следното:

i)        животинските видове, засягани от болестта;

ii)       заболяемостта и смъртността сред животинските популации в резултат на болестта;

iii)      зоонозния характер на болестта;

iv)      способността за развиване на резистентност към леченията;

v)       упоритото запазване на болестта сред дадена животинска популация или в околната среда;

vi)      пътищата и скоростта на предаване на болестта между животните и, когато това е от значение, между животните и хората;

vii)     липсата или наличието и географското разпространение на болестта в Съюза, а когато болестта не се среща в Съюза, риска от нейното въвеждане в Съюза;

viii)    съществуването на инструменти за диагностика и контрол на болестта;

б)      въздействието на болестта върху:

i)        селскостопанското производство и аквакултурата и други сектори на икономиката:

– степента на наличие на болестта в Съюза;

– производствените загуби поради болестта;

– други загуби;

ii)       здравето на човека:

– възможността за предаване между животните и хората;

– възможността за предаване между хората;

– сериозността на разновидностите на болестта при хората;

– наличието на ефективно профилактично средство или медицинско лечение при хората;

iii)      хуманното отношение към животните;

iv)      биологичното разнообразие и замърсяването на околната среда;

в)      нейният потенциал за създаване на кризисни ситуации и възможността тя да бъде използвана в биотероризма;

г)       осъществимостта, наличието и ефективността на следните мерки за профилактика и контрол на болести:

i)        диагностични средства и капацитет;

ii)       ваксинация;

iii)      медицинско лечение;

iv)      мерки за биологична сигурност;

v)       ограничения на движението на животни и продукти;

vi)      умъртвяване и обезвреждане на животните;

д)      въздействието на мерките за профилактика и контрол на болести върху:

i)        преките и непреките разходи за засегнатите сектори и икономиката като цяло;

ii)       приемането им от обществото;

iii)      хуманното отношение към засегнатите субпопулации от отглеждани и диви животни;

iv)      околната среда и биологичното разнообразие.

2.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с изменения на критериите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, с цел да вземе предвид научно-техническия прогрес и развитието на съответните международни стандарти.

Член 7 Съставяне на списък на видовете

1.           Предвидените в настоящия регламент специални правила за всяка болест от списъка и приетите по силата на настоящия регламент правила се прилагат за видовете от списъка.

2.           Чрез актове за изпълнение Комисията установява списък на видовете съгласно посоченото в параграф 1.

В списъка се включват животинските видове или групите животински видове, които представляват значителен риск от разпространение на конкретни болести от списъка, като се вземат предвид следните критерии:

а)      възприемчивостта на изложената на риск животинска популация;

б)      продължителността на инкубационния и на заразния период за животните;

в)      способността на съответните животни да предават указаните конкретни болести.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 255, параграф 2.

По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с болест, която представлява нововъзникващ риск с особено голямо въздействие, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение по реда на член 255, параграф 3.

Член 8 Прилагане на правилата за профилактика и контрол на болести за болестите от списъка

1.           Чрез актове за изпълнение Комисията определя прилагането на посочените в подточките по-долу правила за профилактика и контрол на болести по отношение на болести от списъка:

а)      болести от списъка, предмет на правилата относно:

i)        осведомеността и готовността по отношение на болестите, предвидени в част III, дял I, и мерките за контрол на болести, предвидени в част III, дял II, глава 1;

ii)       компартментализацията, предвидена в член 37, параграф 1;

б)      болести от списъка, предмет на правилата за профилактика и контрол на болестите относно:

i)        задължителните програми за ликвидиране, предвидени в член 30, параграф 1;

ii)       свободните от болест държави членки и зони, предвидени в член 36;

iii)      компартментализацията, предвидена в член 37, параграф 2;

iv)      мерките за контрол на болести, предвидени в част III, дял II, глава 2;

в)      болести от списъка, предмет на правилата за профилактика и контрол на болестите относно:

i)        доброволните програми за ликвидиране, предвидени в член 30, параграф 2;

ii)       свободните от болест държави членки и зони, предвидени в член 36;

iii)      компартментализацията, предвидена в член 37, параграф 2;

iv)      мерките за контрол на болести, предвидени в част III, дял II, глава 2;

г)       болести от списъка, предмет на правилата за профилактика и контрол на болестите относно:

i)        движението в рамките на Съюза, предвидено в част IV, дял I, глави 3—7 и част IV, дял II, глави 2, 3 и 4;

ii)       въвеждането в Съюза и износа от Съюза, предвидено в част V;

д)      болести от списъка, предмет на правилата за профилактика и контрол на болестите относно:

i)        уведомяването и докладването, предвидени в част II, глава 1;

ii)       надзора, предвиден в част II, глава 2.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 255, параграф 2.

По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с болест, която представлява нововъзникващ риск с особено голямо въздействие, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение по реда на член 255, параграф 3.

2.           При приемане на актовете за изпълнение, предвидени параграф 1, Комисията взема предвид следните критерии:

а)      степента на въздействие на болестта върху здравето на животните и човешкото здраве, хуманното отношение към животните и икономиката;

б)      болестността, заболеваемостта и географското разпространение на болестта в Съюза;

в)      наличието, осъществимостта и ефективността на различните набори от мерки за профилактика и контрол на болести, предвидени в настоящия регламент, по отношение на болестта.

Глава 3 Отговорности за здравеопазването на животните

Раздел 1 Оператори, специалисти по отглеждане на животни и стопани на домашни любимци

Член 9 Отговорности за здравето на животните и мерки за биологична сигурност

1.           Операторите, специалистите по отглеждане на животни и стопаните на домашни любимци:

а)      отговарят за здравето на отглежданите животни и продуктите, за които носят отговорност;

б)      вземат целесъобразни мерки за биологична сигурност, като отчитат присъщите рискове, за да гарантират здравето на отглежданите животни и продукти и да предотвратят въвеждането, развитието и размножаването на болести в и сред тях и разпространението на болести между и от такива отглеждани животни и продукти, за които носят отговорност, с изключение на случаите, когато това е разрешено изрично за научни цели, по целесъобразност, за:

i)        категориите и видовете отглеждани животни и за продуктите;

ii)       вида на производството.

2.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с мерките за биологична сигурност, с които се допълват правилата, установени в параграф 1, буква б) от настоящия член.

Член 10 Основни знания за здравето на животните

1.           Операторите и специалистите по отглеждането на животни придобиват знания за:

а)      болестите по животните, в т.ч. онези, които се предават на човека;

б)      принципите на биологична сигурност;

в)      взаимодействието между здравето на животните, хуманното отношение към тях и здравето на хората.

2.           Съдържанието и равнището на знанията, изисквани в съответствие с параграф 1, зависят от:

а)      категориите и видовете отглеждани животни или продукти, за които носят отговорност;

б)      вида на производството;

в)      изпълняваните задачи.

3.           Предвидените в параграф 1 знания се придобиват по един от следните начини:

а)      професионален опит или обучение;

б)      съществуващи програми в сектора на селското стопанство или на аквакултурата, които са от значение за здравеопазването на животните;

в)      официално образование.

Раздел 2 Ветеринарни лекари и специалисти в областта на здравеопазването на водните животни

Член 11 Отговорности на ветеринарните лекари и специалистите в областта на здравеопазването на водните животни

1.           В хода на своите дейности, попадащи в обхвата на настоящия регламент, ветеринарните лекари:

а)      вземат всички необходими мерки за предотвратяване на въвеждането, развитието и разпространението на болести;

б)      гарантират ранното откриване на болести чрез извършването на подходяща диагностика и диференциална диагностика за отхвърляне или потвърждаване наличието на дадена болест преди започване на симптоматичното лечение;

в)      имат активна роля при:

i)        повишаването на осведомеността във връзка със здравеопазването на животните;

ii)       профилактиката срещу болести;

iii)      ранното откриване и бързата реакция при болести.

г)       си сътрудничат с компетентния орган, операторите, специалистите по отглеждане на животните и стопаните на домашни любимци при прилагането на мерките за профилактика и контрол на болести, предвидени в настоящия регламент.

2.           По отношение на водните животни специалистите в областта на здравеопазването на водните животни могат да извършват дейностите, възлагани на ветеринарните лекари по силата на настоящия регламент, при условие че те са оправомощени за целта съгласно националното законодателство. В такъв случай параграф 1 се прилага за посочените специалисти в областта на здравеопазването на водните животни.

3.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с квалификациите на ветеринарните лекари и специалистите в областта на здравеопазването на водните животни, които извършват дейностите, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

Раздел 3 Държави членки

Член 12 Отговорности на държавите членки

1.           С цел да се гарантира, че компетентният орган в областта на здравеопазването на животните е в състояние да взема необходимите и целесъобразни мерки и да извършва дейностите, изисквани с настоящия регламент, държавите членки гарантират, че той разполага със:

а)      квалифициран персонал, съоръжения, оборудване, финансови ресурси и ефективна организация, която обхваща цялата територия на държавата членка;

б)      достъп до лаборатории с квалифициран персонал, съоръжения, оборудване и финансови ресурси, за да се гарантира бързата и точна диагностика и диференциална диагностика на болестите от списъка и нововъзникващи болести;

в)      достатъчно обучени ветеринарни лекари, които участват в изпълнението на посочените в член 11 дейности, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

2.           Държавите членки оказват подкрепа на операторите и специалистите по отглеждане на животни при придобиването, поддържането и развиването на основните знания за здравето на животните, предвидени в член 10, посредством съответните програми в сектора на селското стопанство или аквакултурата или чрез официалното образование.

Член 13 Делегиране на други официални дейности от страна на компетентния орган

1.           Компетентният орган може да делегира на ветеринарните лекари една или повече от следните дейности:

а)      дейностите по уведомяване и докладване съгласно предвиденото в част II, глава 1 и дейностите по надзор съгласно предвиденото в част II, глава 2;

б)      дейностите, свързани със:

i)        осведомеността, готовността и контрола на болестите съгласно предвиденото в част III;

ii)       регистрацията, одобряването, проследимостта и движението съгласно предвиденото в част IV;

iii)      спешните мерки съгласно предвиденото в част VI.

2.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка със:

а)      обстоятелствата и условията, при които се делегират дейностите, предвидени в параграф 1;

б)      определянето на това кои други дейности може да бъдат делегирани на ветеринарните лекари в допълнение към дейностите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, при какви обстоятелства и при какви условия;

в)      минималните изисквания за обучението на ветеринарните лекари, предвидени в член 12, параграф 1, буква в).

При приемането на посочените делегирани актове Комисията взема предвид естеството на посочените задачи и международните задължения на Съюза и на държавите членки.

Член 14 Обществена информация

Когато са налице основателни причини за съмнение, че животни или продукти може да представляват риск, компетентният орган предприема необходимите действия за осведомяване на обществеността относно естеството на риска и мерките, които са взетите или предстои да бъдат взети с цел предотвратяване или контрол на съответния риск, като отчита естеството, сериозността и обхвата на риска и обществения интерес от осведомеността.

Раздел 4 Лаборатории, структури и други физически и юридически лица, които боравят с болестотворни агенти, ваксини и други биологични продукти

Член 15 Задължения на лаборатории, структури и други, които боравят с болестотворни агенти, ваксини и други биологични продукти

1.           Като вземат предвид международните стандарти, в случай че такива съществуват, лабораториите, структурите и другите физически или юридически лица, които боравят с болестотворни агенти с цел научни изследвания, образование, диагностика или производство на ваксини и други биологични продукти:

а)      вземат подходящи мерки за биологична сигурност, биологична безопасност и ограничаване на биологичното въздействие за предотвратяване на изпускането на болестотворните агенти и впоследствие техния контакт с животни извън лабораторията или друг вид структура, която борави с болестотворни агенти с цел научни изследвания;

б)      гарантират, че движението на болестотворни агенти, ваксини и други биологични продукти между лабораториите или другите структури не води до риск от разпространение на болести от списъка или на нововъзникващи болести.

2.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 253 във връзка с мерките за сигурност за лабораториите, структурите и другите физически или юридически лица, които боравят с болестотворни агенти, ваксини и други биологични продукти по отношение на:

а)      мерките за биологична сигурност, биологична безопасност и ограничаване на биологичното въздействие;

б)      изискванията по отношение на движението на болестотворни агенти, ваксини и други биологични продукти.

ЧАСТ II УВЕДОМЯВАНЕ И ДОКЛАДВАНЕ ЗА БОЛЕСТИ, НАДЗОР, ПРОГРАМИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ, СТАТУТ „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“

Глава 1 Уведомяване и докладване за болести

Член 16 Уведомяване в държавите членки

1.           Физическите и юридическите лица уведомяват незабавно:

а)      компетентния орган при поява или съмнение за появата на болест от списъка, посочена в член 8, параграф 1, буква д);

б)      ветеринарния лекар за необичайна смъртност и други признаци за сериозни болести или значително намаляване на производителността п