EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013JC0022

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ КЪМ ВСЕОБХВАТЕН ПОДХОД НА ЕС СПРЯМО КРИЗАТА В СИРИЯ

/* JOIN/2013/022 final */

52013JC0022

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ КЪМ ВСЕОБХВАТЕН ПОДХОД НА ЕС СПРЯМО КРИЗАТА В СИРИЯ /* JOIN/2013/022 final */


СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

КЪМ ВСЕОБХВАТЕН ПОДХОД НА ЕС СПРЯМО КРИЗАТА В СИРИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ

Конфликтът в Сирия се влошава с такава скорост през последните месеци, че хуманитарната катастрофа се разпространява из целия регион. Освен причинените човешки страдания този конфликт не само разрушава традиционната структура на сирийското общество, но също така сериозно застрашава стабилността на съседните държави — по-специално Ливан и Йордания, като липсва перспектива за край на конфликта в обозримо бъдеще.

В настоящото съвместно съобщение се предлага всеобхватен подход на Европейския съюз (ЕС) спрямо конфликта и неговите последици както в Сирия, така и в съседните ѝ държави.

От началото на конфликта сме свидетели на рязък спад на сигурността на хората, който се илюстрира с над 93 000 смъртни случая и 1,6 милиона бежанци по данни от юни 2013 г. По консервативни оценки 6,8 милиона души се нуждаят от помощ, 4,25 милиона са вътрешно разселени лица (ВРЛ), а Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) предвижда, че до края на настоящата година е възможно бежанците да наброяват 3,45 милиона. Ситуацията по отношение на правата на човека в Сирия също се влоши драстично. В доклада си от юни 2013 г. независимата международна Анкетна комисия на ООН за Сирия осъжда достигнатите нови равнища на жестокост на конфликта и за първи път документира систематичното налагане на обсади, използването на химически агенти и насилствените разселвания. Анкетната комисия припомня, че правителствените сили и свързаната с тях милиция извършват престъпления против човечеството, военни престъпления и груби нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право. Съществуват и доказателства за това, че антиправителствени въоръжени групировки извършват военни престъпления и други тежки нарушения, макар и не със същата интензивност и мащаб като тези, извършени от сирийските власти. През юни 2013 г. генералният секретар на ООН докладва на Съвета за сигурност, че както Свободната сирийска армия (за която се твърди, че набира деца войници), така и правителствените сили, в това число сирийските въоръжени сили, службите за разузнаване и милицията на режима, участват в груби нарушения на правата на децата.

Първостепенният приоритет на ЕС е да насърчава намирането на политическо решение, целящо прекратяване на насилието. С навлизането в третата година от кризата в Сирия и въпреки постигнатия от правителствените сили на Сирия известен успех по места, много вероятно е конфликтът да се проточи, като никоя от страните не успее да наложи убедително военно превъзходство. Досега няма особен напредък по постигането на консенсус в рамките на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН). Въпреки това постигнатото наскоро съгласие между държавния секретар на САЩ Кери и руския външен министър Лавров за възобновяване на преговорите въз основа на комюникето от Женева от юни 2012 г. и организиране на международна мирна конференция за Сирия („Женева II“) даде нов тласък на политическия процес.

Успоредно с усилията в политически план, ЕС мобилизира всички свои средства, за да допринесе за по-широк международен отговор. Съответно ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ. Към днешна дата от държавите членки и от бюджета на ЕС са заделени 678 милиона евро за хуманитарна помощ. Освен това ЕС мобилизира 175 милиона евро от други бюджетни инструменти, несвързани с хуманитарната помощ. Накратко, общата сума, заделена в отговор на кризата, вече надвиши 850 милиона евро. Дори и тази значителна сума обаче е недостатъчна за справяне с огромните и нарастващи хуманитарни нужди.

Основното предизвикателство, пред което е изправен ЕС при предоставянето на помощ, е сложната и опасна обстановка, в която международното хуманитарно право твърде често се пренебрегва. В съответствие с хуманитарните принципи ЕС работи с всички страни в конфликта, като изгражда по-тесни връзки с местните общности и техните местни съвети, за да спомогне за задоволяването на основните нужди, като тези от медицинска помощ, продоволствена сигурност, електричество, вода и други услуги. Тази помощ следва да се предоставя по всички възможни канали, за да достигне до своето местоназначение.

Последиците на дестабилизиращо действащия сирийски конфликт, който става все по-трудно предсказуем, се усещат отвъд границите на Сирия. Ливан и Йордания, които вече бяха изправени пред значителни предизвикателства преди началото на кризата, сега се намират в безпрецедентно положение, което застрашава вътрешната им стабилност. Турция и Ирак също са изправени пред потенциални политически проблеми, които са пряко свързани с етническата, религиозната и политическата принадлежност на бежанците, въпреки че относителният им социално-икономически капацитет за прием е по-висок от този на Ливан и Йордания.

Драматичното развитие и бързо растящите нужди налагат приемането на неотложен и всеобхватен пакет с ответни мерки, съобразен с предизвикателствата. Този пакет с ответни мерки следва да обединява политиките и инструментите на ЕС и неговите държави членки, за да отговори на непосредствените нужди от хуманитарна помощ по координиран и всеобхватен начин, да ограничи и намери изход от кризата в Сирия, да насърчи достъпа до правосъдие и търсенето на отговорност, да запази стабилността на съседните държави и да ръководи международните усилия за реконструкция в по-дългосрочен план след установяването на траен мир.

ЕС е в добра позиция, за да направи решителен принос, тъй като той може да се опре на i) здравите си политически отношения и влияние по отношение на различните заинтересовани страни, много от които очакват ЕС да играе решителна роля, ii) способността си да улеснява координацията и iii) опита си не само в предоставянето на хуманитарна помощ, но и по отношение на въпросите на сигурността, както и на фазата непосредствено след края на конфликта и фазата на реконструкция.

В настоящото съвместно съобщение се предлагат основните елементи на един всеобхватен отговор на ЕС на кризата, като едновременно с това се подчертават досега предприетите от върховния представител и Европейската комисия действия и инициативи.

1.           ВСЕОБХВАТЕН ОТГОВОР НА ЕС

Всеобхватният отговор на ЕС следва да има за цел а) да подпомогне постигането на политическо решение, което води до траен изход от кризата, б) да предотврати регионалната дестабилизация поради пренасяне на конфликта в съседните държави, в) да реагира на драматичното хуманитарно положение и да окаже помощ на засегнатото население, г) да реагира на последиците на конфликта за ЕС и на негова територия.

Ние възнамеряваме: · да подкрепим намирането на политическо решение чрез солидна позиция на ЕС на предстоящата международна конференция „Женева II“; · да работим съвместно с опозицията, за да участва в конференцията „Женева II“ и да излъчи легитимни представители, които могат да поемат ангажименти; · да продължим да работим, за да гарантираме, че хуманитарната помощ ще достигне до всички засегнати от конфликта райони; · да въведем допълнителни изключения от режима на санкции, за да окажем подкрепа на сирийското население; · да увеличим финансовата помощ от бюджета на ЕС с 400 милиона евро през 2013 г., за да покрием приоритетните нужди на засегнатото население в Сирия и региона; · да увеличим подкрепата за приемащите общности в съседните на Сирия държави с цел да подкрепим и подобрим капацитета им за посрещане на бежанците; · да продължим да настояваме пред Организацията на обединените нации да разгледа твърденията за нарушения на правата на човека, международното хуманитарно право и основните свободи; · да насърчаваме солидарността с особено уязвимите лица, които може да се нуждаят от преселване; · да предотвратим радикализацията на гражданите на ЕС и да се занимаем с „чуждестранни бойци“ от ЕС, които са отпътували до зоната на конфликта; · да се подготвим за фазата на реконструкция и възстановяване след края на конфликта.

1.1         Работа с цел политическо уреждане на конфликта

Като първостепенен приоритет ЕС следва да подпомага политическото уреждане на конфликта, водещо до преход към демократичен процес, като същевременно се работи за справяне с тежкото хуманитарно положение. ЕС следва да подкрепя всички усилия, за да гарантира, че този процес не е доминиран от участници, които целят постигането на резултати, обслужващи интересите само на определени общности.

ЕС следва да продължи да подкрепя активно усилията на САЩ/Русия за възобновяване на политическите преговори въз основа на комюникето от Женева от юни 2012 г. Върховният представител вече изрази силната си подкрепа за тези усилия. В тази връзка също така ЕС трябва да има готовност да предостави необходимата подкрепа на съвместния специален представител на ООН и Лигата на арабските държави, както и на ООН. С оглед на възможното организиране на конференцията „Женева II“ ЕС следва да направи съществен принос и да изрази стабилна позиция.

В рамките на подготовката за предстоящата конференция ЕС следва да работи в тясно сътрудничество със САЩ и Русия за създаване на условия, благоприятстващи водено от Сирия политическо уреждане на конфликта. Това ще наложи на първо място да се намери общ подход, що се отнася до представителите на двете страни, които трябва да бъдат легитимни и да разполагат с правомощия за поемане на ангажименти. Посредством наличните канали ЕС следва да насърчава и двете страни да вземат участие в преговорите на мирната конференция. ЕС има готовност да окаже помощ на различните групи от Националната коалиция на революционните и опозиционните сили на Сирия (Сирийската опозиционна коалиция) да се подготвят за конференцията.

ЕС следва да продължи съвместната работа със Сирийската опозиционна коалиция, като едновременно с това остане отворен за сътрудничество с други умерени групировки, които да подпомага в процеса им на конституиране като надеждни партньори. В своята подкрепа за Сирийската опозиционна коалиция ЕС следва да насърчава по-широко участие и да гарантира спазването на правата на човека.

В рамките на мирната конференция за Сирия ЕС следва да разработи мерки за изграждане на доверие, които да се прилагат постепенно с оглед насърчаване на: достъпа до хуманитарна помощ и осигуряването на безпрепятствен достъп за хуманитарните работници; зачитането на международното хуманитарно право; освобождаването на политическите затворници; завръщането на наблюдателите на ООН и постепенното прилагане на примирие.

В координация със САЩ и Русия ЕС следва да продължи дипломатическата си работа както с членовете на Съвета за сигурност на ООН, така и с други ключови държави от двете страни на конфликта, по-специално с Турция, Саудитска Арабия, Катар, Египет, Ирак, Йордания и Иран.

1.2         Взаимодействие с трети държави и недържавни организации

Сред основните участници са САЩ, Русия, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Египет, Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Арабската лига. Ролята на Иран като част от политическото и военното уравнение ще трябва да бъде призната и подробно разгледана.

През юни 2012 г. в декларацията от Баабда, приета от всички основни политически сили, ливанските лидери се ангажираха да водят политика на ненамеса. Засиленото присъствие на Хизбула в Сирия обаче, както твърди — в защита на ливанския народ и светилища, както и доставките на оръжия и бойците в подкрепа на сирийската опозиция от страна на Ливан нарушават официална политика на ненамеса. Някои сирийски опозиционни групировки и Хизбула започнаха да се изказват по-остро в контекста на нарастващ брой трансгранични инциденти. ЕС осъди извършваните .... нарушения по отношение на в сирийския конфликт, и ще засили посланието, че всички в Ливан трябва да продължат да поддържат ангажимента за политика на ненамеса и да го спазват в пълна степен. Освен това, ЕС ще проучи възможностите за укрепване на капацитета на структурите за сигурност на ливанската държава като средство за подобряване на стабилността в Ливан и стабилността на региона като цяло.

Държавите от Персийския залив и Турция са важни партньори за намирането на трайно решение. ЕС ще продължи да взаимодейства активно с тези партньори, като подчертава необходимостта внимателно да се оценява всяко участие в конфликта и неговите последици, включително по отношение на крайните получатели на тяхната военна и политическа подкрепа. ЕС също така ще подчертае неотложната нужда от оказване на подкрепа за настоящите усилия за възраждане на Женевския процес и използване на наличните канали за доставка на невоенна помощ.

Заедно с всички партньори и участници ЕС ще продължи да набляга на спешната необходимост от политически процес и преговори с цел бързо прекратяване на конфликта и ограничаване на по-нататъшното му разпространение в региона.

1.3         Правосъдие и търсене на отговорност

От началото на кризата ЕС участва в многостранни форуми с цел да гарантира, че се предприемат действия по отношение на текущите и систематични нарушения на правата на човека, международното хуманитарно право и основните свободи. ЕС пое водеща роля, работейки в тясно сътрудничество с държавите от региона, в Съвета на ООН по правата на човека, за да бъдат свикани три специални сесии относно Сирия и да се създаде независима анкетна комисия на ООН.

ЕС следва да гарантира, че по отношение на неговите опасения във връзка с широкоразпространените нарушения на правата на човека се вземат мерки, които представляват неразделна част от процеса на прекратяване на конфликта. В утвърждаването на най-важните елементи от комюникето от Женева следва да се подчертае ангажиментът за търсене на отговорност и национално помирение, и особено нуждата от цялостен пакет за правосъдието в преход, включително обезщетение или възстановяване на жертвите на конфликта, както и стъпки в посока на национално помирение. ЕС следва също така да припомни необходимостта от предприемане на ефективни мерки за гарантиране на защитата на уязвимите групи, за да се предотвратят по-нататъшни нарушения.

ЕС трябва да продължи да отстоява позицията, че ако по отношение на опасенията за военни престъпления и престъпления срещу човечеството не се предприемат адекватни действия на национално равнище, със ситуацията трябва да се заеме Международният наказателен съд. Тъй като Съветът за сигурност на ООН може по всяко време да отнесе въпроса за положението в Сирия пред Международния наказателен съд, ЕС следва да продължи да призовава Съвета за сигурност на ООН спешно да разгледа всички аспекти от ситуацията в Сирия, включително този въпрос.

Като се има предвид колко важно е да се документират нарушенията, извършени на място, включително евентуалното използване на химични агенти и оръжия, както и колко важно е това, за да се гарантира ефективното търсене на отговорност от извършителите, ЕС следва да продължи да подкрепя анкетната комисия. Той следва също така да потвърди призивите си към сирийските власти да сътрудничат изцяло на анкетната комисия, включително като ѝ предоставят пълен, незабавен и неограничен достъп до сирийската територия. На анкетната комисия следва да бъде позволено да работи безпрепятствено също и в районите, контролирани от опозицията.

1.4.        Санкции

ЕС започна да въвежда изключения от режима си на санкции, за да окаже подкрепа на опозицията и сирийското население. В този дух за икономически мерки в петролния, газовия и банковия сектор бяха въведени изключения, които следва да бъдат разрешени от компетентните органи на държавите членки. В хода на процеса на даване на разрешение ще се проведат консултации със Сирийската опозиционна коалиция. Изключенията следва да са в помощ на цивилното сирийско население, по-специално във връзка с решаването на хуманитарни проблеми, запазването на основни услуги, реконструкцията, възстановяването на нормална икономическа дейност или други граждански цели. Работи се за осигуряване на ефективно прилагане и за идентифициране на евентуални допълнителни изключения в полза на сирийското население. От 1 юни възможните доставки на оръжие за Сирия ще бъдат предмет на националните политики при строги условия, както е определено в декларацията на Съвета, приети на 27 май. Всеки друг вид помощ следва да е в съответствие със заключения на Съвета по външни работи от месец май и съществуващата рамка на ЕС (обща позиция относно контрола на износа на оръжие).

1.5.        Химически и биологични заплахи

Растат опасенията във връзка с данните за използването на химически и биологични оръжия в Сирия. ЕС ще продължи да призовава инспекторите на ООН да бъдат допуснати в страната, за да разследват всички подобни твърдения. С цел предотвратяване, откриване и реагиране на такива опустошителни събития с потенциално смъртоносни последствия за населението в региона, в момента ЕС проучва възможните варианти за евентуална по-нататъшна координация и сътрудничество с държавите −членки на ЕС, съответните международни органи (Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси, Международния комитет на Червения кръст, Световната здравна организация, Интерпол и Организацията за забрана на химическото оръжие) и стратегически партньори.

Осъществените наскоро с администрацията на САЩ контакти, насочени към засилване на координацията между ЕС и САЩ в областта на ХБРЯ (химични, биологични, радиологични и ядрени материали), особено във връзка със конкретната подкрепа за Йордания, представляват положително развитие и показват ползата от засиленото сътрудничество в тази област.

ЕС ще продължи да отправя призиви към Сирия да се присъедини към Конвенцията за химическите оръжия, както и спешно да ратифицира Конвенцията за биологичните оръжия. ЕС припомня, че всяко използване на химическо оръжие от който и да е и при каквито и да е обстоятелства би било осъдително и в пълно противоречие с правните норми и стандарти на международната общност. Сирийските власти носят особена отговорност за това да гарантират сигурното съхранение на химическите си оръжия до унищожаването на последните, което да е удостоверено от независима страна, както и че няма да се допусне тези оръжия да попаднат в ръцете на друга държава или недържавна организация.

1.6.        Увеличаване на помощта

Комисията отпуска допълнителни 400 милиона евро през 2013 г. за хуманитарна помощ и друга икономическа помощ и помощ за развитие за задоволяване на спешните нужди и справяне с последствията от кризата в Сирия и съседните държави, по-специално Ливан и Йордания. За тази цел ЕС ще използва съществуващи резерви и ще извърши преразпределяне на средствата за външна помощ. Държавите в региона се нуждаят от хуманитарна помощ, помощ за реакция при кризи и подпомагане по линия на сътрудничеството за развитие, за да окажат помощ на бежанците и на другите лица, нуждаещи се от закрила, на приемащото население, както и за да подпомогнат здравните и образователните системи, който са достигнали границите на своя капацитет.

Комисията насърчава агенциите на ООН,НПО, международните организации и другите донори на помощ да отредят приоритет на операциите за оказване на помощ, да насочат действията към най-уязвимите групи, и да засилят координацията, за да се оптимизира използването на наличното финансиране. Създаването на доверителен фонд на ЕС за Сирия може да се предвиди на по-късен етап като средство за привличане и координиране на участието на всички донори от ЕС и другите заинтересовани донори.

Ще бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че планирането и осъществяването на отговора на ЕС са актуални спрямо събитията на място. Това включва прегледа на всички инструменти за външно подпомагане, използването на ускорени процедури за реакция при кризи за икономическа помощ и помощ за развитие (различна от хуманитарната) в най-засегнатите съседни държави, както и възможността за макроикономическа подкрепа.

Комисията вече предложи да предостави макрофинансова помощ от ЕС в размер до 180 милиона евро на Йордания. Тя също така ще обмисли възможността за мобилизиране на други инструменти на ЕС в допълнение към операциите, които вече са планирани.

През последните пет години 344 сирийски студенти и академични кадри са се възползвали от схемата „Еразмус Мундус“ на ЕС; освен това до момента през 2013 г. стипендии са били отпуснати на 21 сирийски студенти (включително разселени студенти) , а около 40 студенти следва да получат нови стипендии през академичната 2013—2014 г. академична година. Комисията и държавите членки следва да гарантират, че ще се намерят подходящи решения за тези студенти при изтичане на срока на техните стипендии, по-специално за да се избегне сценарий, при който те са принудени да се върнат в Сирия. Комисията ще продължи да предлага стипендии на сирийски студенти, принадлежащи към бежанските групи и ще намери начини да увеличи техния брой.

ЕС потвърждава принципа на зачитане и защита на световното културно наследство и изразява дълбоката си загриженост във връзка с причинените щети на предмети на културата, археологически обекти и паметници от незаменима историческа стойност в Сирия.

ЕС също така ще засили своята публична дипломация с държавите в региона и международните партньори, както и с широката общественост, за даосъществява адекватна комуникация относно действията на ЕС в отговор на кризата в Сирия и за да спомогне за това да се гарантира, че другите донори изпълнят своите задължения и ангажименти за отпускане на финансиране.

1.7.        Грижа за хората, нуждаещи се от международна закрила

От началото на кризата през април 2011 г. до края на 2012 г. близо 32 000 лица, които твърдят, че са сирийски граждани, са подали молба за закрила в ЕС, като до този момент на 2013 г. се очакват още 7 500 души. Понастоящем изглежда съществува общ консенсус, че сирийците, намиращи се в ЕС не следва да бъдат връщани в Сирия, независимо от правния им статут. Наскоро, върховният комисар за бежанците, призова в писмо, адресирано до Комисията и държавите членки, за прием по хуманитарни причини на 10 000 сирийски бежанци от държавите от Близкия изток и Северна Африка и за преселване на допълнителни 2 000 сирийски граждани, предимно особено уязвими бежанци, включително сериозни медицински случаи и лица с увреждания. Комисията призовава държавите членки да дадат положителен отговор на настоящата покана, като предоставят места за преселване или прием по хуманитарни причини на тези хора. В допълнение, Комисията призовава държавите членки да бъдат щедри при предоставянето на хуманитарни визи на лицата, разселени вследствие на сирийската криза, които имат членове на семейството на територията на ЕС, и също така да приемат всички сирийци, които пристигат на външните граници на Съюза. Понастоящем единадесет страни, които са част от шенгенското пространство изискват от сирийските граждани визи за летищен транзит. С оглед на настоящите обстоятелства Комисията счита, че не е целесъобразно Сирия да се добави в общия списък на държавите, които са предмет на изискване за виза за летищен транзит, както беше поискано от някои държави членки в рамките на текущото годишно преразглеждане на националните изисквания за притежаване на виза за летищен транзит.

Освен това, като се ръководи от оценката на ВКБООН на положението на място, Комисията е готова да обмисли предприемането на допълнителни мерки, които може да са необходими за облекчаване на тежестта, породена от непрекъснато по-нарастващия брой бежанци, намиращи се понастоящем в съседните на Сирия страни. Освен това Комисията въвежда регионална програма за закрила, която ще влезе в действие до края на 2013 г., насочена към укрепването на дългосрочния капацитет на съседните на Сирия държави, за да им помогне да се справят с бежанците в съответствие с международните стандарти. Програмата, със сегашния си общ бюджет от над 13,2 милиона евро, от които 10 милиона евро от бюджета на ЕС, а останалите 3,2 милиона евро от държавите членки, които възнамеряват да участват, ще включва както елементът силна защита, като регистрация, изграждане на административен капацитет и застъпничество, така и действия в пряка полза на бежанците, например подобряване на достъпа до някои социално-икономически права, като образование или здравеопазване. Точният му обхват ще зависи от готовността на приемащите съседни на Сирия страни да участват в някои дейности.

Накрая, Комисията възнамерява да продължи — заедно с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището — обсъждания с държавите членки относно положението на сирийското население в ЕС, за да осигури по-голяма степен на сближаване между подходите на държавите членки към третирането на сирийците, търсещи убежище, и по-специално по отношение на оценяването на техните молби за убежище.

1.8.        Предотвратяване на радикализацията и справяне с „чуждестранните бойци“

ЕС трябва да остане бдителен по отношение на възможната заплаха, която може да представляват за неговата сигурност гражданите на ЕС, отиващи в Сирия като чуждестранни бойци. Комисията ще продължи да подкрепя действията, насочени към разубеждаване на хората да се радикализират и да напускат територията на ЕС, за да отидат в Сирия като чуждестранни бойци, като засилва париращите инициативи и предлага помощ на държавите членки по отношение на възможната заплаха, която може да представляват завърналите се лица. Това ще бъде направено във връзка с работата, започната от Комисията в рамките на мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията, работейки по действия, насочени към предотвратяването и противодействието на екстремисткото насилие. Комисията насърчава държавите членки да използват по-добре Шенгенска информационна система от второ поколение, за да контролират по-успешно движението на чуждестранните бойци. Комисията също така ще продължи да работи с Европейския парламент и Съвета по отношение на приемането на предложение за директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците (PNR), тъй като обработката на PNR данните е инструмент за откриване на движение на чуждестранни бойци, които напускат или се завръщат в ЕС с въздушен транспорт. Освен това, възможно е по-широко използване на инструменти на ЕС, както и на останалите налични съгласно международните споразумения средства, като например Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) — за проследяване на плащанията, свързани с терористични движения. И накрая, Комисията ще продължи да благоприятства извършването на анализ на риска, насочен към идентифициране на основните рискове за сигурността на ЕС, произтичащи от все по-широко разпространяващото се явление, свързано с чуждестранните бойци, и да подкрепя определянето на възможни смекчаващи мерки. Това ще стане съвместно с Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen), Европол и Frontex.

Въз основа на доклад на координатора на ЕС за борба с тероризма състоялият се на 7 юни 2013 г. Съвет по правосъдие и вътрешни работи постигна съгласие да бъдат предприети съвместни действия за справянето с тази заплаха. Те може да включват обмен на информация и най-добри практики; извършване на по-задълбочен анализ на мотивацията на чуждестранните бойци; по-тясно взаимодействие с трети държави; засилено използване и координация на съществуващите инструменти, мрежи и агенции.

1.9.        Планиране на бъдещето и подобряване на координацията

ЕС започна планирането на периода след приключването на конфликта, включително, но не само, ангажимента си в областта на мира и сигурността, реконструкцията и възстановяването, изборите, правосъдието и върховенството на закона, както и хуманитарните въпроси.

Нуждите ще се основават или на оценки на ООН, или евентуално на оценка на нуждите след края на конфликта. Като използва сателитни изображения, Комисията вече предприема извършването на оценка на пораженията, за да прогнозира потенциалния размер на разходите за реконструкция, и предварителните данни показват наличието на големи поражения в повечето засегнати от конфликти области, особено в Халеб. Инициативата се провежда в контекста на основната група от донори за Сирия, съвместно със САЩ и Япония. Освен това през 2014 г. и след това ЕС има готовност да мобилизира допълнителна помощ (както хуманитарна, така и различна от хуманитарната), независимо от това дали през 2013 г. ще настъпи прелом, или кризата ще продължи.

С цел оптимално координиране на усилия за подпомагане по време на кризата и за да може ЕС да играе по-значима и активна роля, Комисията и върховният представител предлагат проследяването на процеса да се ръководи и следи съвместно от службите на Комисията и групата на ЕСВД, които ще контролират и координират дейностите на ЕС. Едновременно с това, ЕС възнамерява също така да засили координационната си роля спрямо донорите във връзка с икономическата помощ и помощта за развитие за Сирия, но също така за Ливан и Йордания, по-специално тъй като двете страни са икономически най-засегнати от кризата в Сирия, и да послужи като топла връзка между основните донори, ООН и международните финансови институции за планиране на прехода, тъй като всички имат специфични сравнителни предимства в това отношение. ЕС ще продължи активно да участват в работната група за икономическо възстановяване към групата „Приятели на сирийския народ“.

2.           ПОДКРЕПА ОТ СТРАНА НА ЕС В СИРИЯ И В СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ.

Заради конфликта най-малко 6,8 милиона души се нуждаят от помощ, а 4,25 милиона души са вътрешно разселени. Несигурността и достъпът остават главната пречка за предоставянето на помощта. От края на 2011 г. и в пряк отговор на кризата бюджетът на ЕС е финансирал дейности в Сирия и извън нея в размер на 440 милиона евро (хуманитарна помощ — 265 милиона евро и помощ, различна от хуманитарната — 175 милиона евро). Държавите — членки на ЕС, предоставиха допълнителни 413 милиона евро.

2.1.        В Сирия

Хуманитарната помощ

На 7 юни 2013 г. ООН прие преработени призиви за положението в Сирия и съседните държави, в които се предвижда, че 10 милиона сирийци — половината от населението на страната — ще се нуждаят от помощ преди края на годината, и отправи нова покана за внасяне на средства в размер на 4,4 милиарда долара (3,3 милиарда евро).

Все по-трудният достъп може още повече да затрудни предоставянето на хуманитарна помощ, като същевременно ще принуди все повече сирийци да търсят убежище в съседните държави. Накратко, ако достъпът на територията на Сирия стане невъзможен, хуманитарната помощ на ЕС и международната хуманитарна помощ ще трябва да бъдат изразходвани за хората, които се разселват вследствие на това. Освен това ЕС е в процес на тестване на алтернативни канали за доставянето ѝ във вътрешността на Сирия. Очаква се, че те ще се увеличат, когато съседните държави концентрират вниманието си в по-голяма степен върху улесняването на хуманитарната помощ в Сирия.  

Какво постигнахме до момента: · Предоставихме 124 милиона евро за хуманитарна помощ от бюджета на ЕС. · В Сирия хуманитарната помощ на ЕС осигурява спешна медицинска помощ, защита, храна и продоволствена помощ, вода, санитарни и хигиенни условия, подслон и логистични услуги. Отвъд сирийската граница финансирането гарантира, че хората, които бягат от страната, ще получат животоспасяваща помощ, като здравеопазване, храна, подслон, комплекти с хигиенни принадлежности, вода и санитарни услуги, и защита. · Хуманитарната помощ на ЕС се доставя чрез движението на Червения кръст/Червения полумесец, различни международни неправителствени организации и хуманитарните агенции на ООН, включително ВКБООН и тези, чиято мисия е съсредоточена върху предоставянето на защита и помощ на децата, като УНИЦЕФ и „Спасете децата“. · Помощ в натура беше предоставена и на Турция и Йордания чрез активиране на механизма на ЕС за гражданска защита, което доведе до предоставянето на линейки, одеяла, отоплителни уреди и други вещи на обща стойност 1 милион евро. · Центърът на ЕС за спешно реагиране разположи експертни екипи в Йордания и Ливан, които да оценят нуждите от помощ на сирийските бежанци. Това беше осъществено в тясно сътрудничество с хуманитарните експерти и местните органи. Ние възнамеряваме да: · увеличим хуманитарната помощ с 250 милиона евро, за да достигне общо 515 милиона евро в Сирия и в съседните ѝ държави за оставащата част на 2013 г.; · предоставим допълнителна помощ в натура и експертни умения чрез механизма на ЕС за гражданска защита и Центъра на ЕС за спешно реагиране.

Икономическа помощ и помощ за развитие

Помощта, която понастоящем се предоставя от бюджета на ЕС, се съсредоточава главно върху осигуряване на подкрепа и изграждане на капацитет на защитниците на правата на човека и младите активисти и осигуряване на достъп до някои услуги, несвързани с хуманитарната помощ, като образование, психо-социална подкрепа или подкрепа за осигуряване на препитание. Комисията набеляза по-нататъшни действия в тези сектори, несвързани с хуманитарната помощ, които могат да бъдат финансирани. Те включват професионално обучение, здравеопазване, помощ за независимите и свободните медиите, опазване на културното наследство, насърчаване на диалога, подготовка на прехода и изграждане на капацитет на сирийските организации на гражданското общество (ОГО). Освен това наскоро Комисията одобри ново финансиране (10 милиона евро от Инструмента за стабилност) за северните райони на Сирия за пилотна дейност, съвместно с някои агенции на държавите членки.

В бъдеще, равнището на икономическата помощ и помощта за развитие, което може да бъде осигурено в Сирия, ще зависи пряко от политическото и военното развитие на конфликта. Наложително е да се консолидират и разширят каналите за доставка, за да може повече помощ да се предоставя на цивилното население възможно най-бързо, но усилията на донорите може да бъдат значително възпрепятствани или дори осуетени от военните действия между враждуващите страни. При сегашните обстоятелства основното предизвикателство продължават да бъдат условията за изпълнение, тъй като е изключително важно да се следи внимателно кой получава помощта, защото с нея би могло да се злоупотреби с цел подхранване на конфликта.

Разглеждат се различни варианти за насочване на повече несвързани с хуманитарната помощ икономическа помощ и помощ за развитие, които могат да задоволят нуждите на населението. Съгласно заключенията на Европейския съвет от 13—14 декември 2012 г.[1] се проучват и други канали за оказване на подкрепа на сирийското население чрез наскоро създадените местни административни съвети в областите в северна Сирия, които се държат от опозицията.    

Какво постигнахме до момента: · Предоставихме 53 милиона евро за икономическа помощ и помощ за развитие от бюджета на ЕС, включително примерите по-долу. · Поставихме началото на два проекта — понастоящем в ход в Сирия (10 милиона евро), които се изпълняват от Агенцията на ООН за подпомагане и строителство, главно насочени към палестинските бежанци, но чрез които се оказва подкрепа и на сирийското население. Първият (7,3 милиона евро) цели да създаде умения у младите хора и да гарантира участието им в техните местни общности, като им даде възможност да започнат инициативи за местно развитие, които спомагат за намаляване на въздействието на кризата. Вторият (2,7 милиона евро) предоставя социална помощ на най-уязвимите домакинства, засегнати от повишаването на цените на храните и на други основни услуги като последица от кризата. · Работихме с УНИЦЕФ (5,7 милиона евро), за да допринесем за това уязвимите и разселени деца да получат достъп до образование в Сирия. · Чрез неправителствени организации осъществихме други проекти, насочени към изграждането на капацитет на представители на сирийското гражданско общество, за да осъществят проекти с малък мащаб в Сирия. Комисията също така предоставя подкрепа за правата на човека (чрез подкрепа за защитниците на правата на човека и проследяване на нарушенията на тези права) и медийния сектор. Ние възнамеряваме: · в допълнение към предоставяната хуманитарна помощ, да увеличим размера чрез всички възможни канали на вече е предоставяната подкрепа, за да отговорим на нарастващите нужди в Сирия; · да осигурим допълнителна подкрепа за НПО за предоставянето на основни услуги, като здравеопазване, образование и подкрепа за независимите медии; · да осигурим допълнителна подкрепа за ООН за предоставянето на основни услуги, като здравеопазване, образование и опазване на културното наследство; · да оказваме подкрепа на опозиционните сили за по-ефективно координиране на получаването на помощта от цивилното население; да подпомагаме местните съвети за възстановяване и поддържане на най-важните основни услуги, като например здравеопазване, електроенергия, събиране на отпадъците или селскостопански производствени фактори.

2.2.        Ливан

В никоя друга държава рискът конфликтът в Сирия да се пренесе през границата ѝ не е толкова голям, колкото в Ливан. Границата на Ливан продължава да бъде напълно отворена за всички бежанци, които към момента са над 513 000. Страната е изправена пред сериозна криза с бежанците, които понастоящем са над 10 % от населението на Ливан и се очаква да нараснат до 25 % до края на годината. 70 % от бежанците са жени и деца. Властите сами не са в състояние да се справят с кризата, която има широки по обхват хуманитарни, политически и социално-икономически последици и последици за сигурността.     

Какво постигнахме до момента: · Предоставихме общо 113 милиона евро от бюджета на ЕС за помощ (хуманитарна и различна от хуманитарната). · Хуманитарната помощ е съсредоточена върху регистрацията на бежанците, здравните дейности (включително спешни медицински грижи за ранени лица), продоволствената помощ, раздаването на нехранителни стоки (палатки, матраци, одеяла, отоплителни уреди и др.), предоставянето на подслон, вода и санитарни услуги, правна помощ и логистика. · Поставихме началото на различни проекти, подпомагащи ВКБООН, УНИЦЕФ, UNWRA, организациите на гражданското общество и правителството на Ливан — 45 милиона евро за посрещане на средносрочните и дългосрочните нужди на сирийските бежанци, включително от педагогическо съдействие и реконструкция и възстановяване. Ние възнамеряваме: · да увеличим още хуманитарната помощ с допълнителна сума от 250 милиона евро; Транш в размер на 20 милиона евро ще бъде усвоен до края на юли; · да поставим начало на инициатива за 40 милиона евро за продължаване на подкрепата за дейности в областта на образованието, реконструкцията и възстановяването, както и да подпомагаме координационните усилия на правителството; · да назначим военен експерт на ЕС в делегацията на ЕС, за да съветва по въпроси, свързани със сигурността, и да оказва подкрепа на ливанските въоръжени сили; · да преориентираме текущите програми (в общ размер до 75 милиона евро) в областта на образованието, реконструкцията, възстановяването и създаването на поминък, за да се вземат предвид последиците от кризата в Сирия.

Това увеличава риска за вече нестабилното политическо и макроикономическо положение. През януари 2013 г. правителството на Ливан и ВКБООН оцениха общите годишни разходи за приемане на бежанците на над 700 милиона долара. Въпреки че въздействието на сирийската криза върху цялостната икономическа дейност е нееднозначно, несъмнено е, че бюджетът на Ливан ще пострада. В настоящото предложение за проект на бюджета за 2013 г. се предвижда дефицит от 3,5 милиарда долара.

Освен това, продължаващата политическа несигурност, придружена с нарастваща поляризация, излага официалната политика на Ливан на ненамеса на риск. Междуобщностното насилие в Северен Ливан, тежките трансгранични сблъсъци и повтарящите се нарушения на териториалната цялост на Ливан тласкат страната в опасна посока.

От началото на кризата подкрепата на ЕС за Ливан възлиза на 113 милиона евро. Продължаващото влошаване на положението изисква обаче допълнителна извънредна реакция от страна на ЕС, съдържаща краткосрочни и дългосрочни мерки за стабилизиране на Ливан. Трябва на всяка цена да предпазим страната от усилията на някои от местните и регионалните участници да пренесат сирийската борба на ливанска почва. Усилията за смекчаване на конфликта трябва да са в основата на действията на ЕС. Усилията за сформиране на правителство и залавяне с реалните дейности, включително за управление на бежанския поток, следва да се подкрепят, за да се избегне създаването на опасен политически вакуум. Отлагането на изборите и удължаването на мандата на парламента със 17 месеца рискува да доведе до демократичен дефицит в Ливан и да задълбочи междуобщностната поляризация.

В контекста на всеобхватния пакет с помощите, който прилагаме, трябва да се работи за укрепване на капацитета на ливанските органи за справяне с кризата, включително чрез подпомагане на социалната инфраструктура и укрепване на междуведомствената и донорската координацията. Същевременно хуманитарната помощ ще трябва да се увеличи, за да се отговори на нарастващите нужди на бежанците. Помощта на ЕС отново се адаптира, за да се съсредоточи върху образованието и здравеопазването, както и върху уязвимите групи от населението, включително палестинските бежанци от Сирия. Наскоро обявената от ливанските власти възможност за изграждане на бежански лагери трябва също да се вземе предвид, включително неизбежните рискове за сигурността, които тя носи. Когато се решават проблемите на Ливан, е важно да се проучат всички възможности, включително участието на международните финансови институции.

Във всеобхватния отговор на ЕС трябва да се съдържа и подкрепа за ливанските въоръжени сили (ЛВС). ЛВС са основен стълб на апарата за сигурността на Ливан, но те действат при липсата на правителствена/военната стратегия за отбрана. ЛВС се радват на уважение и понеже са мултиконфесионални по структура, се считат като безпристрастни и неутрални. Необходимо е по-нататъшно провеждане на диалог и сътрудничество, за да се укрепи капацитетът на ЛВС в качеството им на безпристрастен гарант на сигурността в Ливан.

2.3.        Йордания

Въпреки все по-трудното макроикономическо положение Йордания играе жизненоважна роля в осигуряването на подкрепа за непрестанно нарастващия брой хора, бягащи от зверствата (над 472 000 регистрирани или в процес на регистриране от ВКБООН до началото на юни).

Какво постигнахме до момента: · Предоставихме 87 милиона евро от бюджета на ЕС за помощ (хуманитарна и различна от хуманитарната). · Хуманитарната помощ е съсредоточена върху здравните дейности (включително спешни медицински грижи за ранени от военните действия лица), продоволствената помощ, раздаването на нехранителни стоки (палатки, матраци, одеяла, отоплителни уреди и др.), предоставянето на подслон, вода и санитарни услуги, психо-социална помощ и защита. · Поставихме началото на различни проекти, подпомагащи УНИЦЕФ и ЮНЕСКО — 20,9 милиона евро за осигуряване на достъп до формално и неформално образование и други услуги на най-уязвимите сирийци, особено децата, както и на местните общности. Ние възнамеряваме: · да увеличим още хуманитарната помощ с допълнителна сума от 250 милиона евро; Транш в размер на 20 милиона евро ще бъде усвоен до края на юли; · да увеличим подкрепата си за приемащите общности в северната част на Йордания и да поемем водеща роля в координирането на международната помощ за тези общности; · да предоставим 25 милиона евро за икономическа помощ и помощ за развитие — 20,4 милиона евро за бюджетна подкрепа за йорданските власти, за да ги подпомогнем в разходите за предоставяне на образование на сирийските деца бежанци в селата и градовете на Йордания, които са особено засегнати от кризата с бежанците, както и допълнителни 4,6 милиона евро за УНИЦЕФ; да мобилизираме допълнителен транш от 25 милиона евро на втория етап.

Към настоящия момент правителството основава оценките си за разходите за 2013 г. на общ брой от 660 000 бежанци. Прогнозите са, че общите разходи за подкрепа на толкова бежанци чрез държавния бюджет и международните организации възлизат на 1,4 милиарда долара.

От 2011 г. насам Йордания е изправена пред влошаващи се икономически условия, дължащи се на регионалната нестабилност и влошената икономическа обстановка в регионален и световен план. След избухването на сирийския конфликт разходите за прием на сирийските бежанци се оценяват на над 600 милиона евро (около 3 % от БВП). Под натиска на резкия спад на международните резерви през първата половина на 2012 г., властите на Йордания се договориха с Международния валутен фонд (МВФ) за 36-месечно стендбай споразумение на стойност 2 милиарда долара.

От началото на кризата подкрепата на ЕС за Йордания възлиза на 87 милиона евро. Съществува ясна нужда от допълнителна подкрепа. Освен допълнителната необходима хуманитарна помощ от бюджета на ЕС, оценена в размер на 50—75 милиона евро, действията на ЕС в отговор на молбата на Йордания за предоставяне на помощ следва да бъдат предприети предимно посредством секторна бюджетна подкрепа чрез допълване на съществуващите програми, особено в областта на образованието.

Освен това, горещо насърчаваме Съвета и Парламента да вземат решение по предложението на Комисията за отпускане на макрофинансова помощ на Йордания под формата на безвъзмездни средства в размер на 180 милиона евро, което също ще допринесе за облекчаване на икономическите проблеми на Йордания.

2.4.        Турция

От началото на кризата Турция вече прие в своите 17 приемни центъра над 380 000 сирийски бежанци в допълнение към много други (370 000 според някои оценки), навлезли на турска територия, без да бъдат незабавно регистрирани в лагерите, които понастоящем пребивават в различни градове в страната. ВКБООН предполага, че до края на 2013 г. близо 1 милион бежанци може да се намират на турска територия. Турция обяви изграждането на 5 нови лагера с общ допълнителен капацитет от 60 000 места, единият от които ще приема сирийски християни. Турските власти имат заслугата да осигуряват приемни центрове с високо качество и да предоставят подходяща хуманитарна помощ.

До този момент Турция понесе значителна финансова тежест от около 600 милиона евро, със слаба подкрепа от страна на международната общност. ЕС обеща цялостен пакет на стойност 27 милиона евро, по-специално в подкрепа на ВКБООН и местните организации и общности, които се занимават с бежанците. Властите трябваше да се справят и с увеличаващия се натиск върху местната общност и напрежението сред нея (във връзка inter alia с достъпа до здравни и образователни услуги). Това напрежение може да нарасне след влизането в сила на новия Закон за чужденците и международната закрила, които в крайна сметка позволява на бежанците да търсят работа на свободния пазар. Освен това, и най-вече след бомбените нападения в Рейханли в южната част на провинция Хатай, при които загинаха над 50 души, турското население като цяло изразява загриженост относно изложеността на Турция на сирийската криза. Допълнителна регистрация от страна на Турция на международните НПО и достъпът до тях биха позволили повече ресурси да достигнат до Турция.

2.5.        Ирак

До началото на юни Ирак беше приел близо 158 000 бежанци, мнозинството от които в северната част на страната (региона на Кюрдистан). Спешното реагиране на хуманитарните нужди на бежанците понастоящем се управлява с подкрепата на Министерството на миграцията и разселването на Ирак в сътрудничество с ВКБООН и други агенции на ООН. Границата на Ирак в Анбар Говернорате е затворена през по-голямата част от времето и на ден могат да преминават само ограничен брой лица. От май 2013 г. е закрит основният граничен контролно-пропускателен пункт между Сирия и кюрдския регион на Ирак.

Ирак е изправен пред тежка политическа криза. Междуобщностното напрежение се увеличава, което е причина за безпокойство в страна, в която политическият живот се основава на нестабилно етническо/междуобщностно равновесие. Има опасност политическият процес в Ирак след 2003 г. да излезе от релси.

Вътрешното положение се утежнява от сериозни политически и свързани със сигурността последици от пренасянето на сирийската криза. Потвърдени са връзките между членове на Ал Кайда в Ирак — отговорни за повечето терористичните нападения — и радикални елементи в Сирия, по-специално Джабхат ал-Нусра.

И обратно, ескалираща криза в Ирак — държава, която отново представлява разделната линия между общностите на шиитите и сунитите, би имала огромно регионално разпространение. Ето защо ЕС следва да подобри контактите си с иракските власти и представители на всички политически партии, за да може да подкрепи всяка местна инициатива, благоприятстваща по-голяма стабилност.

3.           ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Положението в Сирия е най-драматичното хуманитарно положение, пред което е изправен светът днес. ЕС има хуманитарно и морално задължение да помага на хората в нужда. Ето защо Комисията и върховният представител поеха ангажимент да мобилизират значителен пакет от помощи. Комисията ще задели допълнителни 400 милиона евро от тазгодишния бюджет за хуманитарни и икономически и свързани с развитието нужди в Сирия и съседния ѝ регион, по-специално Йордания и Ливан, с което към настоящия момент общата вноска на ЕС надвишава 1,25 милиарда евро.

Тежестта на кризата и човешките страдания в Сирия и в съседните държави обаче не могат да бъдат облекчени с допълнителни средства. Ето защо от решаващо значение е бързото намиране на трайно политическо решение, което да осигури спиране на насилието и да доведе до сформиране на приобщаващо преходно правителство. Това може да бъде постигнато само чрез диалог. Подпомагането на постигането на такова политическо решение е в основата на действията на ЕС и на всеобхватния подход, представен в настоящото съвместно съобщение.

Политическата и финансовата подкрепа на ЕС е както в непосредствен, така и в дългосрочен план. С настоящото съобщение се подчертава решимостта на ЕС да предостави подкрепа на всички, които се стремят към мир и демокрация в региона, и да облекчи страданията и нищетата, причинени от конфликта. ЕС е в подходяща позиция, за да направи решителен принос чрез обединяване на инструментите и политиките, с които разполага. Същевременно, с оглед на увеличаващата се регионална нестабилност и нарастващите хуманитарни нужди, настоящото съобщение е и призив към други донори да удвоят усилията си за справяне с кризата.       

Приложение 1

Общ размер на финансирането на ЕС в отговор на кризата в Сирия (към 11.6.2013 г.) ||

Видове помощ || Вече предоставена помощ || Общо || Допълнителна помощ || ОБЩО

Сирия || Йордания || Ливан || Турция || Ирак || Регионална

Хуманитарната помощ на ЕС || 124 || 63 || 66 || 6 || 6 || 0 || 265 || 400 || 840

Помощ на ЕС, различна от хуманитарната (икономическа помощ, помощ за развитие и стабилизиране) || 53 || 24 || 48 || 22 || 7 || 21 || 175

ОБЩ СБОР за бюджета на ЕС || 178 || 87 || 113 || 27 || 14 || 21 || 440 || 400 || 840

Процент || 40 % || 20 % || 26 % || 6 % || 3 % || 5 % ||

Вноска на държавите — членки на ЕС (хуманитарна помощ) || || || || || || || 413 || || 413

ОБЩ СБОР за ЕС (бюджет на ЕС + държави членки) || || || || || || || 853 || 400 || 1 253

Приложение 2

ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1         Наименование на предложението/инициативата

Съвместно съобщение на Комисията и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност: „Към всеобхватен подход на ЕС спрямо кризата в Сирия“

1.2.        Съответни области на политиката в структурата на УД/БД[2]

Външни отношения

1.3.        Естество на предложението/инициативата

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[3]

Х Предложението/инициативата е във връзка с удължаването на съществуващо действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Европа в света: по-голяма тежест на световната сцена

1.4.2.     Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Съответни дейности във връзка с УД/БД

19.08 Европейска политика за съседство и отношения с Русия

23.02 Хуманитарна помощ

Конкретни цели във връзка с УД — 19.08

1. Подобряване на условията за тясно сътрудничество между ЕС и съседните му държави и за регионалнa и многостраннa интеграция;

2. Подпомагане на икономическите и секторните реформи в съседните на ЕС държави и стимулиране на по-нататъшна интеграция с ЕС и между самите съседни държави;

3. Утвърждаване на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона и принос за разрешаването на конфликти в съседните на ЕС държави.

Конкретни цели във връзка с УД — 23.02

1. Гарантиране на бързо, ефективно и основано на нуждите предоставяне на спешна хуманитарна помощ и хуманитарна помощ на ЕС на хората, които са засегнати от непосредствените последици на природни и предизвикани от човека бедствия, и оказване на помощ на жертвите на продължителни кризи.

1.5.        Срок на действие и финансово отражение

X Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

– X  Предложение/инициатива в сила през 2013 г.

– X  Финансово отражение за 2013 г.

¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последвано от функциониране с пълен капацитет.

1.6.        Предвидени методи на управление за бюджета за 2013 г.[4]

X Пряко централизирано управление от Комисията

X Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– X  изпълнителни агенции

– ¨ органи, създадени от Общностите[5]

– X  национални органи от публичния сектор/организации, предоставящи обществени услуги

– X  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите членки

X Децентрализирано управление с трети държави

X Съвместно управление с международни организации

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Ще се прилагат се правилата за мониторинг и докладване, предвидени в съответните правни основания.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установени рискове

1) Липсата на политическа и административна стабилност в страните партньори може да доведе до затруднения при разработването на програмите, забавяне в изплащането на средствата и спад на ефективността;

2) Липсата на разпространение на информацията може да възпрепятства разрешаването на проблемни въпроси, свързани с управлението на помощта.

2.2.2.     Предвидени методи на контрол

Предвидените методи на контрол отговарят на стандартите за вътрешен контрол на Комисията, предвидени в Плановете за управление на съответните служби.

В сферата на хуманитарната помощ съществува ефективна система за контрол, основана на използването на външни експерти, които извършват предварителни оценки на проектите и мониторинг, както и последващи оценки. Хуманитарните проекти подлежат на външен одит.

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата срещу измамите и нередностите са неразделна част от съответните правни основания. За административния мониторинг на договорите и плащанията ще отговаря съответният разпоредител с бюджетни кредити, а за хуманитарната помощ отговаря централната служба, подпомагана от експертите на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ в тази сфера. Обръща се особено внимание на характера на разходите (допустимост на разходите), на съблюдаването на бюджетите (реални разходи) и на проверката на поддържащата информация и съответната документация (доказателство за разходите).

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид разход || Вноска

Брой [Наименование…………………...……….] || МБК/ЕБК ([6]) || от държави от ЕАСТ[7] || от държави кандидатки[8] || от трети държави || по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

23.02.01 || HUMA — Хуманитарна помощ || МБК || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

19.08.01 || ЕИСП — Финансово сътрудничество със средиземноморските страни || МБК || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

19.04.01 || ЕИДПЧ — Европейски инструмент за демокрация и права на човека || МБК || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

3.2.        Очаквано отражение върху разходите в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Обобщение

|| || Очаквано отражение върху разходите

Функция от многогодишната финансова рамка || || || Функция 4 — Външни отношения

|| || || 2013 г. || || 2014 г.

Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || ||

|| || || || ||

23.02.01 — Хуманитарна помощ || Поети задължения || (1) || 250 000 || || -

|| Плащания || (2) || 140 000 || || 110 000

|| || || || ||

|| || || || ||

19.08.01 — ЕИСП Финансово сътрудничество със средиземноморските страни || Поети задължения || (3) || 145 000 || || -

|| Плащания || (4) || 75 400 || || 69 600

|| || || || ||

19.04.01 — ЕИДПЧ Европейски инструмент за демокрация и права на човека || Поети задължения || (5) || 5 000 || || -

|| Плащания || (6) || 2 600 || || 2 400

|| || || || ||

|| || || || ||

ОБЩО Бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (1+3+5) || 400 000 || || -

|| Плащания || (2+4+6) || 218 000 || || 182 000

|| || || || ||

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми || || - || || -

|| || || || ||

ОБЩО Бюджетни кредити || Поети задължения || (1+3+5) || 400 000 || || -

|| Плащания || (2+4+6) || 218 000 || || 182 000

3.2.1. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.1.1.  Обобщение

– X  Предложението/инициативата не води до използване на допълнителни бюджетни кредити за административни разходи

– ¨  Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

3.2.1.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– X  Предложението/инициативата не налага използване на допълнителни човешки ресурси

– ¨ Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

3.2.3.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– X  Предложението/инициативата е съвместимо/а с настоящата многогодишна финансова рамка.

– X  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Допълнителното финансиране на дейностите, посочени в настоящата обосновка, ще бъде изцяло осигурено чрез преразпределяне и препрограмиране на пакетите на инструментите за външни отношения, които са част от функция 4 от Многогодишната финансова рамка, по-конкретно в полза на HUMA и ЕИСП за 2013 г.

Допълнителната сума от 400 милиона евро ще дойде от различни инструменти за външни отношения по функция 4, както е описано в таблицата по-долу.

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост[9].

3.2.4.     Участие на трети страни във финансирането

– X Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– ¨ Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

3.3.        Очаквано отражение върху приходите

– X  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨  върху собствените ресурси

– ¨  върху разните приходи

в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[10]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || ... да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Член ............. || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

[…]

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[…]

[1]               В тях се призовава Съветът „да работи по всички варианти за подкрепа и помощ за опозицията и да даде възможност за по-голяма подкрепа за защита на цивилното население“.

[2]               УД — управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[3]               Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[4]               Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[5]               Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[6]               МБК = многогодишни бюджетни кредити ЕБК = едногодишни бюджетни кредити

[7]               ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[8]               Държави кандидатки и, ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[9]               Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[10]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

Top