52013DC0310

СЪДЪРЖАНИЕ

1........... Въведение.................................................................................................................... 3

2........... Заключения от третия доклад за оценка на прилагането на Директива 93/7/ЕИО (2004—2007 г.)   3

3........... Развитие след третия доклад..................................................................................... 4

3.1........ Опит за кодификация на Директивата...................................................................... 4

3.2........ Работна група „Връщане на културните продукти“................................................. 4

3.3........ Други инициативи, свързани с паметниците на културата.................................... 5

4........... Прилагане на директивата в периода 2008—2011 г................................................ 7

4.1........ Доклади на държавите членки за прилагането на Директивата............................ 7

4.2........ Оценка на прилагането на Директивата.................................................................. 9

5........... Следващ етап............................................................................................................... 9

Приложение............................................................................................................................. 11

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Четвърти доклад за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка

(Текст от значение за ЕИП)

1.           Въведение

Директива 93/7/ЕИО на Съвета, приета на 15 март 1993 г.[1], създаде механизми за административно сътрудничество между националните органи и въведе възможността за предявяване на иск пред съдилищата за връщането на някои паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка.

В съответствие с член 16 от Директива 93/7/ЕИО (наричана по-долу „Директивата“) държавите членки изпратиха на Комисията доклад за прилагането на Директивата за периода 2008—2011 г.[2]. Въз основа на тези доклади Комисията изготви настоящия документ, който представлява четвъртият доклад за оценка на прилагането на Директивата[3]. Настоящият доклад се адресира до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

2.           Заключения от третия доклад за оценка на прилагането на Директива 93/7/ЕИО (2004—2007 г.)

В заключението на третия доклад за оценка на прилагането на Директивата се посочва, че тя е удачен нормативен инструмент за възстановяването на някои паметници на културата и следователно е подходящо средство на Европейският съюз за подпомагане на държавите членки в усилията им за опазване на културното им наследство. Въпреки това в доклада бе отразено и съжалението, изразено от държавите членки, по отношение на ограниченията на Директивата, и по-специално по отношение на краткия срок за предявяване на иск за връщане.

Според този доклад административното сътрудничество и обменът на информация са се подобрили както в рамките на държавите членки (между компетентните органи в областта на културата, митниците, полицията и т.н.), така и между органите, които са отговорни за прилагането на Директивата в отделните държави членки. В него обаче се посочва, че сътрудничеството и обменът на информация между държавите членки все още се нуждаят от подобрение.

Държавите членки бяха на мнение, че Директивата не се прилага в достатъчна степен (както по отношение на административното сътрудничество, така и на предявяването на искове пред националните съдилища) поради прекалено ограниченото ѝ приложно поле, както и поради ограничителните условия, наложени във връзка с предявяването на искове за връщане.

В посочения доклад Комисията пое ангажимент да започне обмислянето на евентуално преразглеждане на Директивата, като първата стъпка за целта бе създаването на работна група в рамките на Комитета по износа и връщането на паметници на културата с оглед извършването на задълбочен анализ на прилагането на Директивата.

3.           Развитие след третия доклад

3.1.        Опит за кодификация на Директивата

През 2007 г. кодификацията на Директива 93/7/ЕИО бе част от програмата на Комисията за опростяване на достиженията на правото на Общността. Предложението за кодификация бе оттеглено от програмата след постановяването на 6 май 2008 г. на решението на Съда на Европейския съюз по дело C-133/06[4].

От решението стана ясно, че предложението за кодификация на Директива 93/7/ЕИО съдържа в постановителната си част[5] вторично правно основание. Вследствие на това бе невъзможно процедурата по кодификация на Директивата да бъде продължена, тъй като съответната разпоредба трябваше да бъде заличена, което би представлявало изменение по същество, излизащо извън обхвата на кодификация.

3.2.        Работна група „Връщане на културните продукти“

С оглед на направените в третия доклад заключения, Комисията предприе необходимите мерки за преразглеждане на Директивата.

На първо време Комисията създаде през 2009 г. работната група „Връщане на културните продукти“, съставена от представители на националните органи, отговорни за прилагането на Директивата. Задачата на тази група бе i) да идентифицира основните проблеми, свързани с прилагането на Директивата, и ii) да предложи ефективни и приемливи решения с оглед на евентуално преразглеждане на Директивата. Тази група бе създадена в рамките на Комитета по износа и връщането на паметници на културата.

През 2011 г. групата „Връщане на културните продукти“ стигна до заключението, че е необходимо Директива 93/7/ЕИО да бъде преразгледана, за да бъде увеличена ефективността на разпоредбите за връщане на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“. Във връзка с обхвата на едно евентуално преразглеждане на Директивата бяха отправени различни предложения, като голяма част от членовете изразиха своята подкрепа за: i) удължаване на срока за предявяване на иск за връщане с една година и на срока, с който разполагат компетентните органи на отправилата искане държава членка да проверят естеството на паметника на културата, открит в друга държава членка, с два месеца, ii) поясняване на някои разпоредби на Директивата с цел по-доброто ѝ прилагане, като например определяне на общи критерии за по-еднозначно тълкуване на понятието „надлежна грижа и внимание“, с оглед обезщетяването на владелеца, или iii) удължаване на периода за изготвяне на докладите за прилагането на Директивата.

Членовете на групата отправиха и други предложения във връзка с приложното поле на Директивата, и по-специално за заличаване на финансовите прагове и/или на критериите за старинност в приложението за някои категории паметници и за заличаване на приложението, за определяне на задължението за доказване на надлежна грижа и внимание или за възможността частни лица да предявят иск за връщане.

Членовете на групата изтъкнаха и ползата от използването на други незаконодателни инструменти за подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи и за подпомагане на връщането на паметници на културата.

Заседанията на работната група и становищата на отделните членове на групата бяха много важен източник на информация за оценката на въздействието от преразглеждането на Директива 93/7/ЕИО[6].

Заключенията на групата „Връщане на културните продукти“ бяха представени на Комитета по износа и връщането на паметници на културата по време на 17-то му заседание, проведено на 24 октомври 2011 г.

3.3.        Други инициативи, свързани с паметниците на културата

Предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата бяха предмет на нарастващ интерес от страна на институциите на Европейския съюз и на държавите членки, както и на някои международни организации като Интерпол и ЮНЕСКО.

Регламентът на Съвета относно износа на паметници на културата бе кодифициран през 2008 г. (Регламент (ЕО) № 116/2009 от 18 декември 2008 г.[7]). През 2011 г. Комисията прие втория доклад за прилагането на посочения регламент, обхващащ периода 2000—2010 г.[8]

По молба, отправена през 2008 г.[9] от Съвета на Европейския съюз, Комисията поръча извършването на проучване относно предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата в Европейския съюз. В окончателния доклад от това проучване от края на 2011 г. се посочват инструментите на международното право и на правото на Европейския съюз в областта на паметниците на културата, както и препятствията и проблемите, които се срещат в предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата[10].

В заключение докладът представя пакет от препоръки за предотвратяване и борба с този трафик. В доклада се препоръчва например създаването на система за сътрудничество между отделните администрации и институции, занимаващи се с предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата на европейско равнище, създаването на европейски интернет портал, позоваването на международните конвенции на ЮНЕСКО и UNIDROIT[11], въвеждането на задължение за предоставяне на информация на равнището на Съюза относно сайтовете за онлайн продажби, уеднаквяването на националните документи, с които се разрешава износът на паметници на културата, създаването на карта за свободно движение в рамките на Съюза („паспорт“) или въвеждането на общо задължение за воденето на полицейски регистри за движимите паметници на културата. В него се препоръчва и преразглеждането на Директива 93/7/ЕИО с цел подобряване на нейната ефективност по отношение на връщането и изготвянето на ръководство за добрите практики в областта на връщането на паметници на културата.

С оглед на посочения доклад и на други работни документи в тази област, на 13 и 14 декември 2011 г. Съветът на Европейския съюз отправи препоръки до Комисията и държавите членки относно борбата с незаконния трафик на паметници на културата. Комисията бе призована да оказва подкрепа на държавите членки в усилията им за ефективно опазване на паметници на културата с цел предотвратяване и борба с незаконния трафик и стимулиране на допълнителни мерки, където е уместно[12].

В рамките на Европейската програма за култура и на Работния план за културата за периода 2008—2010 г., група от национални експерти (отворен метод на координация) разгледа въпроса с подобряването на движението на произведения на изкуството („Мобилност на колекциите“). Една от подгрупите на групата за отворен метод на координация, посветена на въпросите за предотвратяването на кражби и незаконен трафик, както и на въпроса за полагането на надлежна грижа и внимание, препоръча да се приемат основни изисквания по отношение на надлежната грижа и внимание[13].

Подобно на това вторият работен план за културата за периода 2011—2014 г., приет от Съвета[14], предвижда три основни инициативи, свързани с паметниците на културата.

На първо място, създаването на група от експерти, която да отговаря за разработването на набор от инструменти, включващи насоки за добри практики и етичен кодекс за полагането на надлежна грижа и внимание в борбата с незаконния трафик и кражбите на паметници на културата. Следва да се отбележи, че в тази връзка на заседанието на Съвета на Европейския съюз, което се проведе на 13 и 14 декември 2011 г., се препоръча на компетентните заинтересовани страни да вземат участие в създаването на тази група от експерти.

На второ място, извършаването на преглед на начините за опростяване на процедурите по даване и вземане под наем на произведения на изкуството в рамките на Европейския съюз[15] от страна на група от национални експерти, която заседава в рамките на отворен метод на координация:

На трето място, провеждането на проучване относно системите за оценка на произведения на изкуството, що се отнася до държавните гаранции, застраховките и споделената отговорност.

И на последно място, през 2010 г. Комисията прие предложение за преработване на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В това предложение се предвижда, че съдилищата на мястото, на което се намира паметникът, са тези, които са компетентни да разглеждат граждански искове относно вещни права или права на собственост на движими паметници на културата. Тези компетентни съдилища, в които се разглеждат искове по дела относно движими паметници като цяло, са компетентни и за искове за възстановяване на паметници на културата на техните собственици. Новият регламент ще допринесе за укрепване на опазването на паметниците на културата[16].

4.           Прилагане на Директивата в периода 2008—2011 г.

4.1.        Доклади на държавите членки за прилагането на Директивата

Държавите членки посочват, че поради очевидни причини не разполагат с информация за всички паметници на културата, които са незаконно изнесени от тяхната територия.[17] Поради това е трудно да определят дали броят на незаконно изнесените паметници се е увеличил или е намалял.

В националните доклади се констатира:

· рядкото прилагане на Директивата, и по-специално на исковете за връщане (вж. таблиците в приложението[18]).

Държавите членки отдават слабото прилагане на Директивата на ограниченията на нейния правен обхват, и по-специално на категориите, определени в нейното приложение, както и на краткия срок за предявяване на иск за връщане и на затруднението, което националните съдии изпитват във връзка с еднаквото прилагане на член 9 относно обезщетяването на владелеца в случай на връщане на паметника.

Освен това някои държави членки посочват финансовите разходи, свързани с исковете за връщане, или трудностите при установяването на компетентния съд в друга държава членка;

· постепенното подобряване на административното сътрудничество и обмена на информация между централните органи на държавите членки, което следва да продължи с оглед по-доброто прилагане на Директивата.

Повечето държави членки са на мнение, че сътрудничеството и обменът на информация с органите на другите държави членки функционират добре. Белгия, България, Чешката република, Германия и Обединеното кралство обаче са на мнение, че сътрудничеството и обменът на информация не са достатъчни. Органите посочват например, че е важно да се разполага с подходящи технически средства, за да може да се изисква издирването на изчезнали предмети и/или да се използват няколко работни езика в контактите между органите;

· необходимост от преразглеждане на Директивата.

Държавите членки са на мнение, че Директивата следва да се превърне в по-ефективен инструмент за връщане на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са незаконни изнесени от тяхната територия след 1993 г. включително. С оглед на това те подкрепят формулираните от работната група „Връщане на културните продукти“ предложения в подкрепа на преразглеждането на настоящите разпоредби.

Освен това България и Италия изтъкват проблема с незаконния трафик на археологически артефакти, открити при незаконни разкопки, предвид трудностите, пред които са изправени, за да докажат произхода на тези паметници и датата на незаконния им износ. Тези държави настояват при преразглеждането на Директивата да се намери решение на този проблем.

Държавите членки потвърждават целесъобразността на приоритетното прилагане на националните разпоредби, с които се транспонира Директивата. Ограничителните условия, наложени от Директивата, биха наложили обаче често да се прибягва до международните конвенции или до наказателни производства за възстановяване на паметниците на културата[19].

4.2.        Оценка на прилагането на Директивата

В приложението към настоящия доклад Комисията изброява случаите на прилагане на членове 4 и 5 от Директивата на базата на информацията, предоставена от централните органи на държавите членки. Невинаги обаче тези данни съответстват помежду си и понякога могат да се окажат непълни.

Административното сътрудничество между националните органи обхваща най-често издирването на даден паметник на културата, изнесен незаконно от тяхната територия, или уведомяването за откриване на даден паметник. Няколко държави членки, сред които Германия, Ирландия, Унгария, Латвия, Австрия, Нидерландия, Полша и Румъния, посочват, че са взели мерки за проверка на естеството на предмета, за неговото съхранение или за предотвратяване на всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане.

В изпратените от държавите членки коментари се дават примери за действителни случаи на връщане на паметници на културата вследствие на преговори между национални органи. Случаите на връщане по взаимно съгласие са по-чести от тези, настъпили вследствие на съдебен иск; те са отразени в приложението.

В националните доклади се посочва, че са внесени шест искания за връщане, от които едно е било отхвърлено. Някои национални органи, отговорни за прилагането на Директивата, изтъкнаха, че не са разполагали с информация относно съдебните процедури за връщане.

Когато става въпрос за гарантиране връщането на паметници, няколко държави членки, сред които Белгия, България, Италия, Унгария, Полша и Финландия, подчертават ограниченията на Директивата, наложени по-специално от финансовите прагове, приложими спрямо определено национално богатство, и от едногодишния срок за предявяване на съдебен иск за връщане. Те наблягат и на проблема с гарантиране връщането на тяхна територия на археологически артефакти, открити при незаконни разкопки, поради трудното доказване на произхода на артефакта и/или датата на незаконния му износ (България и Италия).

В националните доклади се подчертава необходимостта от добро сътрудничество и пълноценен обмен на информация между всички заинтересовани органи, и по-специално между централните органи, отговорни за прилагането на Директивата. В тях се стига до заключението, че административното сътрудничество между централните органи на държавите членки се е подобрило, но не е достатъчно добре структурирано и среща проблеми, свързани с езиковите бариери. Освен това в докладите се идентифицират и пропуските в обмена на информация между заинтересованите органи, което понижава неговата ефективност.

5.           Следващ етап

Незаконният трафик на паметници на културата представлява голям проблем за страните в Европейския съюз. Съветът на Европейския съюз призовава Комисията да оказва подкрепа на държавите членки с цел предотвратяване и борба с незаконния трафик на паметници на културата.

Процедурата по преразглеждане на Директива 93/7/ЕИО започна през 2009 г. На 5 март 2012 г.[20] приключи обществената консултация по този проект.

Преразглеждането на Директива 93/7/ЕИО е удобен момент за подобряване на възможностите за гарантиране връщането на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са незаконно изнесени от територията на държава членка след 1993 г. включително.

В този контекст Комисията анализира и начина за подобряване на административното сътрудничество и консултациите между органите, които изпълняват предвидените в директивата задачи.

xxx

Комисията призовава Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет да се запознаят с настоящия доклад.   

Приложение

Таблици на случаите на връщане по взаимно съгласие, на административно сътрудничество и на искове за връщане в периода от 2008 г. до 2011 г.[21]

· Обобщение на случаите на връщане по взаимно съгласие

Година || Връщаща държава членка || Отправила искане държава || Резултат

2008 г. || Германия || Чешка република || 1 дървена статуя на милосърдието (Močidlec)

2008 г. || Германия || Чешка република || 4 дървени статуи на Отците на църквата (Semín)

2008 г. || Германия || Чешка република || 1 дървена статуя на ангел (Klokočka)

2008 г. || Испания || Швеция || Археологически артефакти

2009 г. || Германия || Чешка република || 1 дървена статуя на ангел, Алегория на любовта (Česká Skalice)

2009 г. || Германия || Чешка република || 1 дървена скулптура на ангел (Hněvčeves)

2009 г. || Австрия || Чешка република || 1 дървена статуя на Св. Ян Непомуцки (Přistoupim)

2009 г. || Словения || Италия || Книга на Гордзанис

2009 г. || Австрия || Чешка република || 1 църковна картина на Св. Ана (Noutonice)

2009 г. || Германия || Гърция || 90 старинни предмета

2010 г. || Нидерландия || Чешка република || Статуи на ангели (Hněvotín) (2)

2010 г. || Германия || Чешка република || 1 дървена статуя на Св. Никола (Libníč)

2010 г. || Австрия || България || Археологически монети

2010 г. || Швеция || Латвия || Картини

2010 г. || Франция || Испания || Картина

2011 г. || Чешка република || Австрия || Дървена скулптура „Христос спасител“

2011 г. || Обединено кралство || Гърция || 6 икони

2011 г. || Естония || Латвия || 3 икони

2011 г. || Обединено кралство || Италия || 2 ръкописа от XIV и XV век и един службеник от XIV век

2011 г. || Германия || Австрия || Колекция от ръкописи

2011 г. || Германия || Италия || Ръкопис

2011 г. || Франция || Германия || 2 скулптури

· Искания за издирване на предмети (член 4, точка 1 от Директива 93/7/ЕИО)

Година || Отправила искане държава || Държава, до която е отправено искане || Резултат

|| България || Белгия || Предметите не са намерени

|| Италия Белгия || Германия (6) || Предметите са намерени (2)

|| Германия || Австрия || Предметът не е намерен

2010 г. || Унгария Франция Гърция Чешка република || Италия || Издирването продължава понастоящем (картина) Издирването продължава понастоящем (архиви) Издирването продължава понастоящем (старинни монети) Издирването продължава понастоящем (статуя)

2008 г. || Литва || Австрия || Предметът е намерен (процедурата е в ход)

2008 г. 2010 г. || Белгия Обединено кралство || Нидерландия || Предметите са намерени (църковни предмети) Предметите са намерени (археологически артефакти)

2008—2011 г. || Германия България || Австрия || (7) Някои предмети са намерени, други — не (2) Предметите са намерени и върнати (археологически монети)

2008—2011 г. || Австрия || Германия (3) || Предметите са намерени

2008—2011 г. || Белгия България Чешка република Германия Франция Унгария Австрия Португалия Румъния Словакия Финландия || Гърция || Предметите не са намерени

|| България || Полша || Издирването продължава понастоящем

|| Полша || Германия || Предметите не са намерени

|| България || Румъния || Предметите не са намерени

|| Италия (1) Унгария (3) Чешка република (1) || Обединено кралство (5) || Предметите са намерени 1 предмет е намерен, 2 предмета не са намерени Предметът не е намерен

2008—2011 г. || Гърция || Всички държави членки (39 случая) || Предметите не са намерени

· Уведомления за откриване на предмети (член 4, точка 2 от Директива 93/7/ЕИО)

Година || Държава, която изпраща уведомлението || Уведомена държава || Резултат

|| Германия (5) || Франция България Италия Испания Дания || Положителен (две скулптури са върнати) Без последващи действия Положителен (вазата е върната) Без последващи действия Без последващи действия

2011 г. || Унгария Гърция Испания || Италия || Без последващи действия (ваза от Пулия) В процес на връщане (богослужебни предмети) Положителен (върнати са произведения на изкуството и старинни книги)

|| Италия || Франция || Положителен (картината е върната)

|| Естония || Латвия || Положителен (3 икони са върнати)

2010 г. 2011 г. 2010 г. || Нидерландия || Франция Франция Обединено кралство || В процес на връщане (статуя) Без последващи действия (архиви) Без последващи действия (археологически артефакти)

|| Словения || Австрия || Предметът, за който е уведомено, не е идентифициран от Австрия

|| Германия Франция || Полша || Положителен (скулптурата е върната) Оказване на съдействие за опазване на предметите (10 картини)

|| Финландия || Франция || Без последващи действия

· Искания за връщане (член 5 от Директива 93/7/ЕИО)

Година || Отправила искане държава || Държава, до която е отправено искане || Предмет

2008 г. || Чешка република || Австрия || 4 дървени статуи на светци и 2 ковчежета с мощи (процедурата бе анулирана)

2008 г. || Италия || Германия || Старинен бронзов шлем (искането е отхвърлено)

2009 г. || Чешка република || Нидерландия || Статуя на Св. Ана (в ход)

2009 г. || Литва || Австрия || Скулптура „Възкръсналият Христос“ (в ход)

2010 г. || Чешка република || Австрия || 2 статуи (в ход) 10 статуи (върнати)

2011 г. || Чешка република || Австрия || 1 статуя на Св. Ян Непомуцки (Čímyšl)

[1]               Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (ОВ L 74, 27.3.1993 г., стр. 74), изменена с Директива 96/100/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 февруари 1997 г. (ОВ L 60, 1.3.1997 г., стр. 59) и с Директива 2001/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 г. (ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 43).

[2]               Комисията получи доклади от 22 държави членки.

[3]               Първи доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3911/92 на Съвета относно износа на паметници на културата, както и за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, COM (2000) 325 окончателен, 25.5.2000 г. Втори доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, COM (2005) 675 окончателен, 21.12.2005 г. Трети доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, COM (2009) 408 окончателен, 30.7.2009 г.

[4]               Вж. Решение от 6 май 2008 г., Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз по дело C-133/06, Сборник съдебна практика 2008 г., стp.I-03189:            http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:62006CJ0133:FR:HTML.

[5]               Става въпрос за разпоредбата, която предвижда, че на всеки три години Съветът, по предложение на Комисията, разглежда и, при необходимост, актуализира посочените в приложението към Директивата суми.

[6]               Тази документация не е обществено достъпна.

[7]               OВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.

[8]               Доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет за прилагането на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно износа на паметници на културата, COM(2011)382 окончателен, 27.6.2011 г.

[9]               Заключения на Съвета относно предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата, Брюксел 27 и 28 ноември 2008 г., http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/08/st14/st14224-re02.fr08.pdf.

[10]             „Проучване относно предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата в рамките на Европейския съюз“, проведено от Центъра за изследване на международното правно сътрудничество, CECOJI-CNRS-UMR 6224 (Франция). Проучването е достъпно на френски и на английски език на следния адрес: http://ec.europa.eu/home-affairs/doc_centre/crime/docs/Rapport%20Trafic%20des%20biens%20culturels%20UE%20-%20FR.pdf#zoom=100.

[11]             Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на паметници на културата от 1970 г. и Конвенцията на UNIDROIT за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата от 1995 г.

[12]             Заключения на Съвета на Европейския съюз относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи предмети на културата, 13 и 14 декември 2011 г., http://register.consilium.europa.eu/pdf/fr/11/st17/st17541.fr11.pdf.

[13]             http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/working-group-on-museum-activities_en.htm.

[14]             Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно Работния план за културата за периода 2011—2014 г., ОВ C 325, 2.12.2010 г., стp.1. http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/european-agenda_fr.htm.

[15]             Работните документи на тази група са достъпни на следния адрес:

                http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/policy-documents/omc-working-groups_en.htm.

[16]             Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

[17]             Въпреки това Чешката република представи списък на предметите, които са изнесени незаконно и са открити на територията на други държави членки (189 на брой от 1995 г. насам), и на паметниците с незаконен произход, открити на нейната територия (243 на брой от 1995 г. насам). Италия също предостави информация за предметите, които са изнесени незаконно (10 372 на брой в периода 2008—2011 г.). Тези данни се основават на откритията, извършени от полицейските органи, отговорни за опазването на културното наследство. В повечето случаи става въпрос за археологически артефакти, открити при незаконни разкопки. Унгария смята, че броят на незаконно изнесените предмети възлиза на няколко стотици на година. Според румънската полиция 11 530 паметника на културата (от които 11 300 археологически артефакта) са изнесени незаконно от нейната територия; Гърция посочва, че от нейната територия незаконно са изнесени предмети, сред които 274 икони, 44 архитектурни детайла от римския, византийския и поствизантийския период), 1 картина от ХХ век, 5 вази (от класическия и римския период), 8 монети и 23 богослужебни предмета. Тази държава членка отбелязва значително повишаване на брой на откраднатите поствизантийски икони.

[18]             С цел да получи съпоставими данни, Комисията изпрати на централните органи, които отговарят за прилагането на директивата, въпросник, сходен с този, който бе изпратен за подготовката на предходните доклади. За да се улесни събирането на данни и за да се подобри тяхната надеждност, системата с въпросника ще бъде преразгледана.

[19]             В тази връзка България и Полша посочват, че са гарантирали връщането на паметници на културата с помощта на Конвенцията на ЮНЕСКО, а Румъния си е върнала 235 предмета посредством Конвенцията на UNIDROIT.

[20]             http://ec.europa.eu/culture/news/201112-consultation_fr.htm.

[21]             Източник: национални доклади за прилагането на директивата. Таблиците са били проверени от централните органи, отговорни за прилагането на Директива 93/7/ЕИО. Някои данни обаче бяха потвърдени само от една от двете засегнати държави членки. Постъпките, свързани с конкретно връщане, могат да фигурират в различни таблици.