11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/48

1.1

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията доколкото тя гарантира сигурността на източниците на правото на Съюза, има за цел опростяване и повишаване на ефективността и гарантира пълноценното упражняване на правомощията за демократичен контрол и ясна и прозрачна информация за всички заинтересовани лица.

1.2

Комитетът изразява задоволство от факта, че при изготвянето на настоящите предложения Комисията е взела предвид някои елементи, изразени в негови предходни становища.

1.3

Комитетът отбелязва, че предложението на Комисията обхваща промени в над 80 правни акта — регламенти и директиви — и изразява съжаление, че не е в състояние да извърши оценка на всеки акт, предвид разнообразието от теми в областта на:

1.4

Комитетът препоръчва да се извършат допълнителни задълбочени проучвания относно целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането, с цел да се даде възможност за пълното упражняване на демократичен контрол на европейско равнище, както и прерогативите и функциите, гарантирани на националните парламенти в европейския законодателен процес. Комитетът смята, че понятията „несъществена мярка“ и „делегирани правомощия“ следва да бъдат определени еднозначно, като се вземе в пълна степен предвид тълкуването на Съда на ЕС.

1.5

Комитетът подчертава голямото значение на:

1.6

Комитетът потвърждава, че процедурите по комитология трябва да бъдат възможно най-прозрачни и разбираеми за всички европейски граждани и особено за тези, които са пряко заинтересовани от въпросните актове.

1.7

Комитетът припомня, че ще е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат на възможно най-близко до гражданите равнище и да се гарантира пълен достъп до информацията на гражданите и на гражданското общество.

1.8

Накрая, Комитетът желае да се извърши оценка на въздействието на приложението на новата процедура чрез предоставяне на Парламента, Съвета и на самия Комитет на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на информацията.

2.1

С влизането в сила на Договора от Лисабон беше въведено разграничение между правомощията, делегирани на Комисията за приемане на делегирани актове, т.е. незаконодателни актове от общ характер, които да включват или изменят несъществени елементи от законодателен акт чрез процедура, предвидена в член 290 от ДФЕС (процедура на делегиране) и предоставените на Комисията правомощия, чрез процедурата, посочена в член 291, да приема така наречените актове за изпълнение, тоест еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на ЕС.

2.1.1

Редът и условията на изпълнението на делегираните правомощия се уточняват в правни актове с незадължителна сила, като:

2.2

Както ЕИСК припомни в становището си относно процедурата по регулиране с контрол от 2008 г. (3), още през юли 2006 г. (4)Съветът измени Решението за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5), като добави нова процедура: регулиране с контрол.

2.2.1

Благодарение на тази процедура законодателят може да се противопостави на приемането на „квазизаконодателни“ мерки — мерки от общ характер, насочени към изменение на несъществени елементи от основния акт, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решение, всеки път, когато прецени, че този проект надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, или е несъвместим с целта или съдържанието на основния акт, или че не спазва принципите на субсидиарност или пропорционалност.

2.2.2

Разпоредбите са типични за процеса по комитология, обхванати от Решението на Съвета № 1999/468/ЕО, изменено с Решение № 2006/512/ЕО, които предвиждат задължението Комисията да представя проект на мерки за изпълнение от страна на комитети, съставени от длъжностни лица от националните администрации, съгласно пет процедури по комитология: консултиране, управление, регулиране, регулиране с контрол и предпазна процедура. Още през декември 2006 г. Комисията прие 25-те предложения (6), за които Комитетът има възможност да даде своето мнение (7).

2.3

Процедурата по регулиране с контрол беше използвана за приемането на мерки за изпълнение за изменение, предназначени за изменение на несъществените елементи на основни законодателни актове. Между 2009 г. и 2014 г., член 5а от Решението относно комитологията и процедурата по регулиране с контрол останаха в сила, като преход, в очакване на адаптиране на съществуващите разпоредби към режима на делегирани актове чрез хармонизиране на поредица от регламенти, директиви и решения.

2.4

Напоследък ЕИСК отново получи възможност да се произнесе (8) относно две предложения за т.нар. регламенти „омнибус“ в 12 различни сектора, подкрепяйки инициативата, като „необходима за осигуряване на източници на правото на Съюза“, с „цел на опростяване и повишаване на ефикасността“, но препоръчва на Съвета и Европейския парламент да проявят „максимална бдителност и да се проучат подробно всички актове, включени в този процес на сближаване на законодателството“, който включва 165 законодателни акта, първоначално предмет на системата на процедурата по регулиране с контрол, а понастоящем — на новата система на делегирани актове.

2.5

ЕИСК припомня, че подробният му доклад относно процедурата на делегиране беше приет наскоро и препоръчва да бъде взет предвид с оглед разбирането на настоящото становище.

3.1

Настоящото предложение следва методичните насоки, възприети в предишните предложения, с регулаторна рамка.

3.2

Предложената регулаторна рамка обхваща промени на 76 правни акта — регламенти и директиви в различни области. Освен това, отново с цел приравняване към разпоредбите на ДФЕС са предвидени промени, свързани с премахване на Регламент (ЕО) № 66/2010 и Регламент (ЕО) № 1221/2009 в областта на околната среда; Директива 97/70/EО в областта на транспорта; Регламент (ЕО) № 1333/2008 и Директива 2002/46/EО в областта на здравеопазването и потребителите (9); и Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета относно хуманитарната помощ.

4.1

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията доколкото тя гарантира сигурността на източниците на правото на Съюза, има за цел опростяване и повишаване на ефективността и гарантира пълноценното упражняване на правомощията за демократичен контрол на Европейския парламент и на Съвета.

4.2

Въпреки че изразява задоволство от факта, че при изготвянето на разглежданите предложения Комисията е взела предвид някои елементи, изразени в негови предходни становища, Комитетът припомня наскоро изтъкнатото, а именно „че съгласно член 290 от ДФЕС продължителността на делегирането трябва да бъде изрично предвидена в основния законодателен инструмент и че досега, с малки изключения, делегиранията като цяло са за определен период, като при целесъобразност са възобновяеми посредством доклад относно изпълнението на делегирането“ (10).

4.3

ЕИСК припомня, че самият Европейски парламент, в своята резолюция от 5 май 2010 г. относно правото на делегиране на законодателни правомощия, изтъква деликатния характер на действието на делегиране, като подчертава, че „целите, съдържанието, обхватът и продължителността на делегирането съгласно член 290 от ДФЕС трябва да бъдат изрично и прецизно определени във всеки основен акт“: Комитетът смята, че тези елементи трябва да позволяват и пълното упражняване на прерогативите и функциите, гарантирани на националните парламенти в европейския законодателен процес.

4.4

Освен това, според Комитета, прибягването до делегиране би трябвало да бъде потвърдено единствено в случай на необходимост от „приемане на незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт“ по смисъла на член 290, и, в случай на актове от чисто изпълнителен характер, трябва да се прилагат разпоредбите на член 291 от ДФЕС, като при това трябва да се изключи всякаква възможност за делегиране на актове, свързани със „съществени елементи от една област“. Освен това все още е необходимо понятието за „несъществени елементи“ да бъде определено, и да се извърши подробна оценка на функционирането на този механизъм.

4.5

В това отношение ЕИСК отново отправя препоръките си към Комисията „да адаптира „ан блок“ привеждането в съответствие, като отчете в по-голяма степен особеностите на някои основни правни актове“ (11) и да вземе предвид тълкуванията на понятието „несъществена мярка“ и „делегирани правомощия на Комисията от страна на Съда на Европейския съюз.

4.6

Комитетът подчертава важността на:

4.7

Комитетът потвърждава, както вече беше споменато, че „процедурите по комитология, в които участват единствено представители на Комисията и на правителствата на държавите членки, и които са предназначени, според естеството на съответния комитет, да управляват, консултират или да регламентират в резултат от проследяването и прилагането на законодателните актове, би трябвало да бъдат по-прозрачни и по-разбираеми за хората, които живеят на европейската територия, и по-конкретно за онези от тях, които са засегнати от тези актове“ (12).

4.8

ЕИСК смята, че е важно да се извършва периодична оценка на въздействието на приложението на предложената нова регулаторна рамка чрез представяне на Парламента, Съвета и Комитета на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на разбираема и достъпна за всеки информация относно делегираните актове, с цел да се даде възможност за упражняване на контрол върху тази дейност, в която са комбинирани регулиране и изпълнителни мерки, в същинския смисъл на думата.

4.9

Във връзка с това Комитетът припомня, че в този случай е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат на възможно най-близко до гражданите равнище и да се гарантира пълен достъп до информацията на гражданите и на гражданското общество.