8.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 214/31

1.1

ИКТ инструментите постепенно навлизат във всички сфери на ежедневието. ЕИСК смята, че възприемането на цифров подход в рамките на образователните системи може да спомогне за подобряване на качеството и творчеството на образованието, предоставяно на обществото, особено ако това се прави, следвайки здравия разум.

1.2

ЕИСК е убеден, че ролята на учителите е от основно значение за успеха на инициативата „Отваряне на образованието“. Тяхното участие в проектирането и прилагането на инициативата, в съчетание с подходящо обучение, е ключът за „отварянето на образованието“ по иновативен начин посредством нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп (ОРСД) в среда на преподаване и учене, която отговаря на интересите на всички.

1.3

ЕИСК подчертава, че за успеха на инициативата и практическите резултати от съществено значение e всички заинтересовани страни да са активизирани и да подкрепят създаването в обществото на „партньорства за обучение“, които включват училища, предприятия, градски управи, социални партньори, организации на гражданското общество, младежки НПО, хора, работещи с младежи и с други групи, родители и ученици в проектирането и прилагането на „учебни програми“, в здрава рамка за промяна на парадигмата в образованието.

1.4

ЕИСК привлича внимание върху необходимостта ефективно да се използват наличните европейски и, по-специално, национални програми за финансиране в подкрепа на оптималното използване, надлежно адаптирано спрямо учебните програми, на нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп. Трябва да се проучат, разпространяват и насърчават съществуващите добри практики в някои държави членки, с оглед, например, на стимулите, които да се предоставят на предприятията, желаещи да оборудват училища с нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

1.5

ЕИСК смята, че е съществено инструментите за признаване на умения, придобити посредством използването на ИКТ, да бъдат ясни и известни на цялото общество, както и тяхното прилагане да се оценява редовно. Европейското пространство на умения и квалификации, което понастоящем се изгражда, би трябвало да допринесе за тези усилия за прозрачност и валидиране на уменията. Това е съществено, за да се гарантира, че цялото общество приема системата.

1.6

ЕИСК изразява категоричното си съгласие, че е необходим добре планиран всеобхватен подход в прилагането на мерките за насърчаване използването на нови технологии в учебните процеси, както на масови отворени онлайн курсове (МООК), така и образователни ресурси със свободен достъп (ОРСД). Учителите определено ще продължат да играят основна роля в образователния процес посредством подходящо обучение и стимули. Основаващото се на технологии образование донесе нови предизвикателства за Европа. Без учители технологиите губят своята образователна стойност, от друга страна, учителите, които знаят как да използват цифровите технологии, ще останат основните фигури, които повишават привлекателността на образованието за учащите се.

1.7

ЕИСК би искал да подчертае необходимостта от повече приобщаване при използването на ИКТ инструментите в образованието, по-специално на ученици в неравностойно положение, които нямат възможност да придобият необходимите устройства, да получат подходящ достъп до Интернет и да закупят съответно съдържание. Съществуват редица примери за най-добри практики от цяла Европа за преодоляването на тези препятствия и предоставянето на съответните лица на инструментите, от които се нуждаят. Тези най-добри практики трябва да бъдат обменяни и насърчавани.

1.8

ЕИСК също така смята, че новите технологии, базирани на интернет, позволяват трансфера на знания през граница, като по този начин насърчават сближаването на образователните системи в държавите членки. Това е важно за мобилността на бъдещите служители и работодатели на обединените пазари на Европейския съюз, от която ЕС ще извлече полза.

1.9

ЕИСК смята, че Европейската комисия би трябвало да осигури необходимата подкрепа и координационни механизми за бързо и ефективно прилагане на предложенията, обсъждани в настоящия документ, за измерване на напредъка и насърчаване на обмена на добри практики на равнището на ЕС. ЕИСК смята, че подходящо прилагане на предложенията също ще спомогне за постигане на общите цели на стратегията „Европа 2020“.

2.1

Европейската комисия даде ход на инициативата „Отваряне на образованието“ като план за действие за справяне с недостатъчното и неефективно използване на ИКТ в образованието, както и други цифрови проблеми, които пречат на училищата и университетите да предоставят висококачествено образование и цифрови умения, които ще бъдат необходими за 90 % от работните места до 2020 г.

2.2

Тази съвместна инициатива, ръководена от г-жа Androulla Vassiliou, комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта, и г-жа Neelie Kroes, заместник-председател на Комисията, отговарящ за Програмата в областта на цифровите технологии, акцентира върху три основни области:

2.3

Инициативите, свързани с „Отваряне на образованието“, ще бъдат финансирани с подкрепа от програма „Еразъм+“ — новата програма на ЕС за образование, обучение, младежта и спорта, и от програма „Хоризонт 2020“ — новата програма за научни изследвания и иновации, както и от структурните фондове на ЕС. „Еразъм+“, например, ще предоставя финансиране на образователните институции, за да се гарантира, че бизнес моделите са адаптирани към технологичните промените, и с цел подкрепа за развитието на учителите чрез отворени курсове онлайн. Обществеността ще има свободен достъп до всички образователни материали, подкрепени от „Еразъм+“, чрез отворени лицензи.

2.4

Въздействието на инициативата „Отваряне на образованието“ ще бъде повишено от препоръките, които се очаква да бъдат публикувани през лятото на 2014 г. от Групата на високо равнище за модернизиране на висшето образование. Групата, създадена от комисар Vassiliou, и председателствана от бившия президент на Ирландия г-жа Mary McAleese, понастоящем прави оценка на това как висшето образование може да се възползва в най-голяма степен от новите методи за преподаване и учене.

2.5

Тази инициатива е свързана също така с Широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии — платформа с участие на редица заинтересовани страни за борба с проблема на липсата на умения в областта на ИКТ и непопълнените почти 9 00  000 свободни работни места в този сектор.

3.1

„Образованието е социален процес“ (Джон Дюи) и така ще продължи да бъде с широкомащабното използване на ИКТ. Ролята му е не само да предава знания, но и да формира граждани.

3.2

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно „Отваряне на образованието“ като начин за насърчаване на модерна образователна система, която подкрепя развитието на капацитета на ученическата общност, преподавателите и обществото като цяло, при което се улеснява използването на нови компютърни умения и нови ИКТ решения и се гарантира ефективен процес на трансфер на знания.

3.3

Образованието е един от стълбовете на модерните общества и е право на човека. Нито една държава не може да оцелее или да се развива без добра образователна система. В днешно време ключът към успеха се крие в прилагането на ИКТ при трансфера на знания чрез съчетаването на модерни и традиционни методи. Образованието трябва да следва правилния подход с акцент върху интегрираното развитие на всеки човек, като едновременно с това се отговаря на реалното търсене на умения на пазара. Освен това без да се пренебрегват потребностите на търговските пазари, образователните системи в ЕС би трябвало също да обслужват потребностите и на пазарите с нестопанска цел като някои области на изследванията, науката и изкуствата.

3.4

Училищата винаги са били в авангарда на иновациите. Ето защо за ЕИСК балансът между т.нар. „традиционни“ методи на преподаване и използването на нови технологии и подходи е ключът към успешното образование. Освен това ЕИСК смята, че образователните системи трябва да бъдат приспособени към глобалните промени в обществото и новите предизвикателства.

3.5

През изминалите години ЕИСК разгледа въпросите на иновативните подходи в образованието (1). Така например, в неотдавнашното становище на ЕИСК „Преосмисляне на образованието“ се посочва, че в образователните системи би трябвало да продължи да се поставя специален акцент върху преподаването на дисциплините „НТИМ“ (наука, технологии, инженерни науки и математика), тъй като те са от основно значение за развитието на технологичното общество, в което живеем, където ще има голямо търсене на човешки ресурси с високи научни и технологични познания. Въпреки това е съществено тези дисциплини да бъдат представяни на учениците по по-творчески и привлекателен начин още от детската градина. Този подход от ранна детска възраст носи добри резултати и може да се разглежда като добра практика в няколко държави членки.

3.6

Както цифровият, така и онлайн подходът са важни за образованието. Въпреки това ЕИСК смята, че когато се използват нови материали, формати и умения, за да се осигури трансфер на знания, от съществено значение е да се подобри съдържанието, ефикасността на ученето и резултатите от него.

3.7

ЕИСК смята, че участието на преподавателите и социалните партньори, които представляват техните интереси, е съществено за ефикасността на процеса на отваряне на образованието. С оглед на това ЕИСК приветства идеята за насърчаване на мрежи от учители на доброволни начала, които да обменят добри практики и да предприемат нови инициативи.

3.8

От гледна точка на бизнеса ЕИСК осъзнава, че възможностите, предлагани от новите цифров подход и цифрова среда, са огромни. При все това ЕИСК смята, че е необходима предпазливост, по-специално когато се използват „отворени източници“. Въпреки че ЕИСК смята, че откритите курсове и ресурси имат важна роля в процеса, пазарът се нуждае от (доброволна) класификация и стандартизация във връзка с процеса на сертифициране и правата върху интелектуалната собственост (ПИС) (2). Също така е важно и препоръчително да се извърши критичен анализ на качеството на образователните ресурси.

3.9

ЕИСК признава предимствата на „индустрия“ на „образователните ресурси със свободен достъп“, при положение че те се отнасят до образователните процеси и могат да насърчат изучаването на езици. Няма полза от денонощен универсален достъп до висококачествено образователно съдържание със свободен достъп, ако не може да бъде проучвано от дадена общност поради факта, че това съдържание е на език, който не се владее от повечето от отделните членове на тази общност.

3.10

За ЕИСК е ясно, че независимо от препоръчаните в документа политики на равнището на ЕС, действителното изпълнение на решенията зависи от това по какъв начин всяка държава членка очертава своята политика. Ето защо ЕИСК призовава за действителен ангажимент на политическите лидери в държавите членки, за да се гарантира прилагането на предложените решения на европейско равнище, независимо от различния напредък в държавите членки по тези въпроси.

3.11

Като всяка голяма промяна тази „революция“, както вече беше споменато, изисква политическо лидерство от всяка държава членка. С оглед на това ЕИСК призовава за подходящо използване на наличните европейски и, по-специално, национални програми за финансиране в подкрепа на предложената образователна „революция“. Въпреки че програмата „Еразъм+“ и някои мерки по „Хоризонт 2020“ (независимо от приветстваното увеличение на бюджетните кредити) не предоставят решения за всичко, правилната комбинация от национални бюджети и тези програми ще даде реален стимул на образователните системи. Подобен подход изисква правилни стратегии и политически решения от страна на всяка държава членка, като се има предвид, че не съществува универсално решение.

3.12

Независимо от заявеното относно значението на цифровите технологии образованието трябва да бъде отворено и за други форми на учене (напр. неформално образование извън училищата). В този контекст би трябвало да се спомене, че медиите (като неформален образователен ресурс) все още имат значително малък дял в образователния процес въпреки значителния потенциал за допълване на формалното образование и техния принос за разбирането на цифровото съдържание.

3.13

Насърчаването на нови технологии трябва да се основава на принципите на достъп и социално приобщаване за цялата образователна общност, като се отделя особено внимание на различния социален произход на учениците и различните видове контакт с цифрова среда, които произтичат от този произход.

3.14

ЕИСК изтъква необходимостта от привличане не само на образователната общност, но и на обществото като цяло в определянето на най-добрите практики и подходи, които ще допринесат решително за подобряване на учебните резултати.

4.1.1

Изискват се повече и по-добри инвестиции в качеството на образованието и обучението, за да се подобрят уменията и пригодността за заетост в държавите на ЕС. Приоритетите трябва да бъдат ясни на цялата общност, особено в някои държави членки. Няма смисъл да се инвестира в инфраструктура, като едновременно с това не се инвестира достатъчно в обучението на учители. Инвестициите трябва да имат две цели: i) засилване на логистичния капацитет на училищата и подкрепата на инфраструктурата и ii) подобряване на компонента „знания“ на образователния процес. Тази възможност е от решаващо значение, за да се гарантира, че се извлича пълна полза от възможностите, предоставяни от различните европейски и национални програмите за финансиране.

4.1.2

Най-добрите практики трябва да бъдат обменяни в широк мащаб. Въпреки че съществуват различия (не само структурни, но и културни) между държавите членки, идеите, процесите и подходите могат да бъдат адаптирани към ситуацията по места в конкретната държава. ЕИСК приветства идеята на Комисията за създаване на мрежа на европейско равнище за насърчаване на подобни най-добри практики и осигуряването на достъп до тях за всички държави членки.

4.1.3

Учениците може да имат естествена склонност за работа с цифровите технологии, но те все пак се нуждаят от направляване, за да се научат как да използват новите технологии за образователни цели, ако искаме процесът на цифровото образование да постигне успех. Някои технологични навици също ще трябва да се променят. Те ще трябва да се адаптират да извършват задачи, използвайки технологиите, което в началото може и да е трудно, но ползата ще се усети по-късно. В редица аспекти учениците ще трябва да се променят също толкова много колкото и техните учители, като и двете страни трябва да полагат усилия.

4.1.4

Технологиите трябва да се разглеждат като средство, а не като самоцел. Ако учителите и учениците не са обучени, те ще използват новите инструменти по остарял начин. Училищните директори и други образователни органи трябва да гарантират, че родителите са информирани за новите образователни методи, за да могат тези методи да се наложат. На образователния сектор ще се необходими лидери с визия.

4.1.5

В образователния процес по-важни са учителите отколкото размерът на класните стаи и часовете, наличието или липсата на технологии и организацията на училищата и класовете. Фактът, че технологиите навлизат в класната стая, може да се разглежда като възможност за подобряване на статута на учителите, което означава признаване и укрепване на тяхната важна роля в обществото. Интегрирането на нови образователни процеси и технологии за преподаване в класните стаи не е проста задача и ще изисква квалифицирани учители, които да насочват процеса на промяна.

4.1.6

Следователно политиците трябва да гарантират, че технологиите не се налагат на образованието по начин, който подкопава професионализма и отдадеността на учителите. Технологиите трябва да обслужват образователния процес, направляван от учителите, а не обратното.

4.1.7

Като общо правило инвестициите в обучението на учители трябва да надхвърля сумите, изразходвани за технологии.

4.1.8

Технологиите се оказват най-полезни на онези ученици, които в най-малка степен се нуждаят от помощ. Статистиката показва, че студентите и абсолвентите са по-склонни да преминават МООК отколкото другите категории. МООК не са достатъчни за решаването на най-спешните предизвикателства пред образованието, но би било от полза те да бъдат въведени в средното училище и професионалното обучение.

4.1.9

От голямо значение са прозрачността и признаването на уменията, придобити посредством ИКТ (както в училищата, така и извън тях), както и осигуряването на качеството на процесите на признаване. Обучаващи се, обучители и работодатели трябва да участват в проектирането на процесите на признаване и да бъдат мотивирани от тях.

4.2.1

За да се стимулира използването на цифрови ресурси и съдържание, съществува очевидна необходимост от засилване на изучаването на чужди езици (особено английски), не само сред учениците, но и сред учителите.

4.2.2

За да бъдат създадени цифрови класни стаи, трябва тези, които ги проектират, да имат необходимите педагогически и организационни умения. Класните стаи ще могат да засилят обучението посредством цифрови технологии, ако са проектирани като пространство за активно учене, в което централно място заемат учениците, и са оборудвани с ресурсите за посрещане на образователните потребности на всички типове ученици.

4.2.3

ЕИСК изразява съгласие, че уебсайтът „Open Education Europa“ е важна стъпка, позволяваща на общността да следва този процес. Комитетът смята, че използването на сайта би трябвало да бъде подходящо популяризирано и съдържанието му да бъде постоянно наблюдавано и оценявано. Трябва да се отдели специално внимание на езиковото многообразие на ресурсите, за да се улесни тяхното използване.

4.3.1

ЕИСК осъзнава, че капацитетът на ИКТ инфраструктурата се различава в отделните държави членки — важен факт, който трябва да се има предвид при прилагането на различните предложения. Независимо от това развитието на широколентовата инфраструктура, особено в отдалечените райони, би трябвало най-малкото да стане или да остане приоритет.

4.3.2

Важно е да се гарантира по-широк достъп до ИКТ за необлагодетелствани групи, което би позволило тяхната интеграция. Огромен е потенциалът на обществените служби/центрове, предоставящи достъп до интернет и онлайн обучение, както и на училищните „електронни библиотеки“.

4.4.1

ЕИСК смята, че е от основно значение да се измерва въздействието на подобни политики. Както беше посочено, съществуват различни подходи и различни равнища на участие на общността в образователния процес. Трябва да е възможно да се измерва „цифровата революция“, като се използват основни показатели за изпълнението, които обхващат не само практически въпроси (процентен дял на учениците в образователната система, брой нови потребители на ресурси със свободен достъп, брой компютри и електронни книги в класните стаи и др.), но и отражението на новите цифрови методи върху училищата, учениците и учителите, включително по отношение на подобряване на техните езикови умения.

4.4.2

Изключително голяма е необходимостта в процеса да участва цялата общност. Вече се отдава дължимото значение на учителите и тяхната централна роля, но трябва да се признае и основната роля на семействата и социалната среда. При прилагането на иновативни и приобщаващи образователни политики семействата винаги ще имат решаващо значение в подпомагането на учениците при адаптирането им към новите цифрови образователни инструменти. От съществено значение е семействата да играят положителна роля в този процес на промяна. Освен това ЕИСК признава изключителния принос на хората, работещи с младежи и с други групи, които в рамките на своята професионална дейност дават възможност и мотивират хората от всички възрастови групи да се възползват от различни образователни инициативи.