This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52012PC0360
Proposal for a DIRECTIVE OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL on insurance mediation (recast)
Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно застрахователното посредничество (преработен текст)
Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно застрахователното посредничество (преработен текст)
/* COM/2012/0360 final - 2012/0175 (COD) */
Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно застрахователното посредничество (преработен текст) /* COM/2012/0360 final - 2012/0175 (COD) */
ОБЯСНИТЕЛЕН
МЕМОРАНДУМ 1. Контекст
на
предложението Директива
2002/92/ЕО на
Европейския
парламент и на
Съвета от 9
декември 2002
година
относно застрахователното
посредничество[1] е
единственият
законодателен
акт на ЕС, който
урежда
каналите за
продажба на
застрахователни
продукти с
цел гарантиране
на правата на
потребителите.
Тя бе приета
на 9 декември
2002 г. и
трябваше да
бъде транспонирана
от държавите
членки до 15
януари 2005 г.
Директивата
е осигуряващ
минимална хармонизация
акт, съдържащ
общи принципи,
и бе въведена
в 27-те държави
членки по значително
различаващ
се начин.
Необходимостта
от
преразглеждане
на
посочената
директива
(наричана
„ДЗП 1“) бе
призната още
при проверката
на
изпълнението,
извършена от
Комисията
през 2005—2008 г. Финансовата
нестабилност
понастоящем
и през
последните
години
показа колко
е важно да се
осигури ефективна
защита на
потребителите
във всички
финансови
сектори. През
ноември 2010 г. Г-20
поиска от
Организацията
за
икономическо
сътрудничество
и развитие
(ОИСР), Съвета
за финансова
стабилност
(СФБ) и други
международни
организации
да
разработят
общи принципи
в областта на
финансовите
услуги, за да
подсилят
защитата на
потребителите.
В проекта на
общи
принципи на
Г-20 за защита
на потребителите
на финансови
услуги се
подчертава
необходимостта
от правилно
регулиране
и/или надзор
на всички
доставчици и
посредници
на финансови
услуги, които
работят
пряко с
потребители.
Съгласно
тези принципи
за
потребителите
винаги
следва да важат
сходни норми
за защита.
Настоящото
преразглеждане
на ДЗП 1
следва да
бъде
разглеждано
в контекста
на тези
насоки и
свързаните с
тях международни
инициативи. По време
на
обсъжданията
в
Европейския
парламент
във връзка с
директивата,
уреждаща
основания на
риска подход
към
капитализацията
и надзора на
застрахователните
предприятия
(Директивата
„Платежоспособност
ІІ“)[2],
приета през
2009 г., бе
отправено
искане за преразглеждане
на ДЗП 1. Някои
членове на
Парламента и
някои
потребителски
организации сметнаха,
че е
необходимо
засилване на
защитата на
притежателите
на
застрахователни
полици в
резултат на
финансовата
криза и че
практиките
при
продажбите
на
различните
застрахователни
продукти
биха могли да
бъдат
усъвършенствани.
По-конкретно
бе изразена
голяма загриженост
във връзка с
изискванията
за продажбите
на
животозастрахователни
продукти с
инвестиционни
елементи. За
да се осигури
съгласуваност
на
изискванията
във всички
сектори,
Европейският
парламент
поиска преразглеждането
на ДЗП 1 да
бъде
съобразено с
извършваното
преразглеждане
на Директивата
за пазарите
на финансови
инструменти
(ДПФИ ІІ)[3]. Това
означава, че
когато се
уреждат
продажбите
на
животозастрахователни
продукти с
инвестиционни
елементи,
предложението
за
преразгледаната
директива
(ДЗП 2) следва да
съдържа
същите норми
за защита на
потребителите
както ДПФИ
ІІ. 1.1. Цели
на
предложението Предназначението
на
преразгледаната
директива
(ДЗП 2) е да
подобри
уредбата на
застрахователния
пазар на
дребно по
ефикасен начин.
Целта е
осигуряване
на
равнопоставеност
за всички
участници в
продажбите
на застрахователни
продукти и
засилване на
защитата на
притежателите
на полици. Крайните
цели на
извършваното
преразглеждане
са
гарантиране
на
конкуренция
без нарушения,
защита на
потребителите
и интеграция
на пазарите.
Проектът ДЗП
2 има за задача
постигането
на следните
конкретни
подобрения:
да бъде разширен
обхватът на
прилагане на
ДЗП 1 чрез включването
на всички
канали за
разпространение
в него (напр.
преките
застрахователи,
предприятията
за отдаване
на
автомобили под
наем и т.н.);
установяване,
управление и
ограничаване
на
конфликтите
на интереси;
повишаване
на равнището
на
хармонизация
на административните
наказания и
мерки, налагани
за нарушения
на основните
разпоредби
на
Директивата;
осигуряване
на предоставянето
на по-уместни
и обективни
съвети; да се
гарантира, че
професионалната
квалификация
на продавачите
съответства
на
сложността
на продаваните
продукти;
опростяване
и сближаване
на
процедурите
за навлизане
на застрахователните
пазари на
други
държави членки
в целия ЕС. 1.2. Съответствие
с други
политики и
цели на Съюза Целите
на
предложението
съответстват
на политиките
и целите на
Съюза. В
Договора се предвижда
предприемане
на действия
за установяването
и
функционирането
на вътрешния
пазар при
високо
равнище на
защита на потребителите,
както и
гарантиране на
свободата на
предоставяне
на услуги. Настоящото
предложение
се представя
за приемане
като част от
пакета от
законодателни
предложения
за защитата
на потребителите
при
продажбите
на дребно,
заедно с предложението
за
разкриването
на информация
във връзка с
инвестиционните
продукти
(предложението
за пакетите
инвестиционни
продукти на дребно
— ПИПД) и
изменението
на
Директивата за
предприятията
за
колективно
инвестиране
в
прехвърлими
ценни книжа
(Директивата
„ПКИПЦК V“).
Инициативата
за ПИПД има
за цел да се
осигури
единен
хоризонтален
подход за разкриването
на
информация
за
инвестиционните
продукти и
застрахователните
продукти с
инвестиционни
елементи
(т.нар. застрахователни
ПИПД)[4],
а разпоредби
за
продажбите
ще бъдат
включени в
преразгледаните
ДЗП 1 и ДПФИ. Настоящото
предложение
съответства
и на други
законодателни
актове и
политики на ЕС
и ги допълва,
по-конкретно
в областта на
защитата на
потребителите,
защитата на
инвеститорите
и
пруденциалния
надзор, напр. Директивата
„Платежоспособност
ІІ“, ДПФИ ІІ и
инициативата
за ПИПД. В ДЗП 2 ще
се уреждат
продажбите
на всички застрахователни
продукти — от
общозастрахователните
продукти
като
застраховките
на моторни
превозни
средства до
животозастрахователните
продукти, в
т.ч. онези,
които
съдържат
инвестиционни
елементи
като
застраховките
„Живот“,
свързани с
инвестиционен
фонд. ДЗП 2
също ще
притежава
характеристиките
на
законодателен
акт за
постигане на
минимална
хармонизация.
Това
означава, че
държавите
членки могат
да решат да
приемат по-строги
изисквания,
ако това е
необходимо
за защитата
на потребителите.
Минималните
изисквания в
ДЗП 1 обаче ще
бъдат
повишени
значително.
Някои части на
новата
директива ще
бъдат
допълнени от мерки
на равнище 2 с
цел
съобразяване
с разпоредбите
на ДПФИ,
по-конкретно
главата, в която
се урежда
разпространението
на животозастрахователни
продукти с
инвестиционни
елементи. 2. Резултати
от
консултациите
със заинтересованите
страни и
оценка на
въздействието Службите
на Комисията
поискаха
съвети от Европейския
орган за
застраховане
и професионално
пенсионно
осигуряване
(ЕОЗППО,
предишният
Комитет на
европейските
надзорни
органи в
областта на
застраховането
и
професионалните
пенсии) по
множество
въпроси,
свързани с
преразглеждането
на ДЗП.
Окончателният
доклад на
ЕОЗППО бе представен
през ноември
2010 г.[5]
През 2010 и 2011 г.
службите на
Комисията
редовно се
срещаха с
представители
на
застрахователния
сектор, на
потребителски
организации
и на надзорни
органи с цел
обсъждане на предстоящото
преразглеждане.
От 16 ноември 2010 г.
до 28 февруари
2011 г. службите
на Комисията
проведоха обществена
консултация
във връзка с
преразглеждането
на ДЗП 1.
Резултатите
от консултацията
също като
цяло бяха в
подкрепа на преразглеждането
в посоката,
изложена от службите
на Комисията[6].
На 10 декември
2010 г. бе
извършено
обществено
обсъждане на
ДЗП 2.
Дискусията
бе
съсредоточена
върху обхвата
на
Директивата,
върху
изискванията
за предоставяне
на
информация
от страна на
застрахователните
посредници,
върху конфликтите
на интереси,
върху
презграничната
търговия и
върху
изискванията
за
професионалната
квалификация[7].
На 11 април 2011 г.
бе
организирана
среща със специалисти
от държавите
членки и
ЕОЗППО, на която
бяха
обсъдени
резултатите
от обществената
консултация
и възможната
структура и
съдържание
на ДЗП 2. Повечето
от
присъствалите
заинтересовани
лица на трите
срещи
подкрепиха
преразглеждането
на ДЗП 1,
представено
от службите
на Комисията.
В
съответствие
с политиката
си за
по-добро законотворчество
Комисията
направи оценка
на
въздействието
на
вариантите
за действие.
Няколко
конкретни
проучвания,
поръчани от
различни
служби на
Комисията,
бяха
използвани
за
подготовка
на оценката.
Първо, ГД
„Вътрешен
пазар и
услуги“ нае
„PricewaterhouseCoopers“ („PWC“) за извършаването
на цялостен
обзор на
разпространението
на застрахователни
продукти в
ЕС. Докладът
бе завършен
през юли 2011 г. и
бе
публикуван
на интернет
сайта на
Комисията[8].
Второ, в
настоящото
предложение
се отчитат
резултатите
от едно
проучване,
поръчано през
2010 г. и
отнасящо се
до разходите
и ползите от
възможните
изменения на
разпоредбите
за разпространението
на
застрахователните
продукти и
инвестиционните
застрахователни
продукти[9].
Трето, взети
са предвид
констатациите
от едно
изследване
на
качеството
на съветите, предоставяни
в целия ЕС[10].
Отчетено е и
още едно,
четвърто
проучване, в
което с
методите на
поведенческата
икономика се
разглеждат
различните
фактори,
свързани с
вземането на
решения от
инвеститорите[11]. Вариантите
за действие,
разгледани в
оценката на
въздействието,
бяха оценени
по различни
критерии:
интеграция
на пазарите
за пазарните
участници,
защита на
потребителите
и доверие, равнопоставеност
на
различните
пазарни участници,
икономическа
ефективност,
т.е. доколко
при
съответните
варианти се
постигат
преследваните
цели и се
улеснява
действието
на
застрахователните
пазари по
ефективен и ефикасен
начин. Като
цяло според
оценката на
административната
тежест въз
основа на
гореспоменатото
проучване на
„PWC“ и на
статистически
данни от
сектора,
преработени
от службите
на Комисията,
с оглед на
големия брой
засегнати
предприятия
(около 1
милион) предложеният
акт ще доведе
до
сравнително
умерени
разходи от
около средно
730 евро на предприятие. Работата
по оценката
на
въздействието
бе завършена
през 2012 г.
Препоръките
на Комитета
за оценка на
въздействието
към
Европейската
комисия бяха
отчетени, особено
що се отнася
до
въздействието
върху
малките и
средните
предприятия
(МСП). Например,
посредниците
МСП, които
понастоящем са
извън
обхвата на
Директивата
и които ще бъдат
включени в
него чрез
настоящото
предложение,
са главно
предприятия,
чиято
основна дейност
не е
застрахователно
посредничество
(и
посредничеството
е само
допълнение
спрямо
основата им
дейност като
туристически
агенции или
предприятия
за отдаване
на
автомобили
под наем). За
тези
посредници
ще важат
по-леки
изисквания
(процедура по
деклариране,
член 4 от
настоящото
предложение)
като
пропорционален
подход с
оглед на
допълнителния
характер на
извършваната
от тях посредническа
дейност. Като
цяло бяха въведени
пропорционални
изисквания,
за да бъдат
отчетени
опасенията
на МСП и да
бъде спазен
принципът
„по-прости
продукти —
по-малко
правила“.
Например
някои
инвестиционни
продукти се
представят
като
застраховки
„Живот“. За
продажбите
на тези
продукти
(застраховки
„Живот“ с
инвестиционни
елементи,
наричани още
инвестиционни
застрахователни
продукти или
застрахователни
ПИПД) ще
бъдат въведени
по-строги
разпоредби
(глава VІІ). 3. Правни
елементи на
предложението 3.1. Правно
основание Предложеният
акт се
основава на
член 53, параграф
1 и член 62 от
ДФЕС. Той ще
замени
Директива
2002/92/ЕО,
хармонизирайки
националните
разпоредби
за
застрахователните
посредници и
другите
продавачи на
застрахователни
продукти. В
обхвата на
акта ще
влязат някои
лица, които
продават
застрахователни
продукти
като
допълнителна
дейност, и
лица, които
извършват
следпродажбени
дейности
като
определяне
размера на
причинените
вреди и
уреждане на
застрахователни
претенции. В
предложението
се разяснява упражняването
на свободата
на установяване
и свободата
на
предоставяне
на услуги, както
и правомощията
на
надзорните
органи в тази
връзка в
държавата
членка по
произход и
приемащата
държава
членка.
Главната цел
и предметът
на
предложения
акт е
хармонизиране
на
националните
разпоредби
относно извършаването
на дейността
за всички
продавачи на
застрахователни
продукти и
другите лица,
участващи на
застрахователните
и презастрахователните
пазари,
изискванията
към управлението
им и
надзорната
им рамка. 3.2. Субсидиарност
и
пропорционалност Според
принципа на
субсидиарност
(член 5, параграф 3
от Договора
за
Европейския
съюз)
действие на
равнището на
ЕС следва да
бъде
предприемано
само когато
заложените
цели не могат
да бъдат постигнати
в достатъчна
степен от
държавите
членки и
следователно
могат да
бъдат постигнати
по-добре от
ЕС поради
мащаба или въздействието
на
предложеното
действие. Повечето
от въпросите,
обхванати от
преразглеждането,
вече са
включени в
действащата
ДЗП 1. Освен
това все
повече се
засилва презграничният
характер на
застрахователните
пазари.
Условията,
при които
предприятията
могат да се
конкурират в
този
контекст,
независимо дали
това са
разпоредби
за
прозрачността
или защитата
на
потребителите,
трябва да бъдат
сходни в
различните
държави
членки и всички
те са в
основата на
ДЗП 1 днес.
Сега са необходими
действия на
европейско
равнище, за
да бъде
актуализирана
и променена
нормативната
уредба,
създадена с
ДЗП 1, с цел отчитане
на
развитието
на
застрахователните
пазари от
началото на
нейното
прилагане. Поради
тази
интеграция
изолираната
намеса на
национално
равнище би
била далеч
по-неефикасна
и би довела
до
разпокъсване
на пазарите,
което от своя
страна води
до
регулаторен
арбитраж и
нарушаване
на
конкуренцията.
ЕОЗППО
следва да
играе
ключова роля
при прилагането
на новата
нормативна
уредба за целия
ЕС. Органът
трябва да има
специална компетентност,
за да се
подобри
функционирането
на
застрахователните
пазари. Предложението
е напълно
съобразено с
принципа на
пропорционалността,
според който
действието
на равнището
на ЕС следва
да бъде
подходящо за
изпълнението
на целите и да
не надхвърля
необходимото
за
постигането
им. То е
съобразено с
този принцип,
като се
отчита
точното съотношение
на
засегнатите
обществени интереси
и
икономическата
ефективност
на мерките:
по-специално,
при
определянето
на тези
изисквания
от основно
значение бе
нуждата от
постигане на
баланс между
защитата на
потребителите,
ефективността
на пазарите и
разходите за
сектора. Въз
основа на
посочения
принцип в
предложението
се прави
разлика
между
отделните канали
за продажба
на
застрахователни
продукти и се
предвиждат
по-малко
обременяващи
изисквания
за
регистрация
и за
професионална
квалификация
за лицата,
които
продават
несложни
застрахователни
продукти.
Например за
продавачите
на допълнителни
застрахователни
продукти с нисък
риск като
предприятията
за отдаване
на
автомобили
под наем и
туристическите
агенции се
прилага
опростената
процедура по
деклариране
вместо
регистрация
като
застрахователни
посредници. В
предложението
се прави разлика
и между
животозастрахователните
и общозастрахователните
продукти във
връзка
изискванията
за
прозрачност
на
възнагражденията.
Тези мерки за
осигуряване
на
пропорционалност
са
предвидени с
оглед на
различните
равнища на
сложност и
рискове за
потребителите
във връзка с
различните
застрахователни
продукти,
както и с цел
намаляване
на административната
тежест за
МСП, които
продават
застрахователни
продукти. 3.3. Съответствие
с членове 290 и 291
от ДФЕС На
23 септември
2009 г.
Комисията
прие предложения
за
регламенти
за
създаването
на Европейския
банков орган
(ЕБО), ЕОЗППО и
ЕОЦКП. В тази
връзка Комисията
припомня
декларациите
относно членове 290
и 291 от ДФЕС,
направени от
нея при приемането
на
регламентите
за създаване
на европейските
надзорни
органи: „По
отношение на
процедурата
за приемане
на
регулаторни
стандарти
Комисията
подчертава
уникалния характер
на сектора на
финансовите
услуги, който
произтича от
„структурата
Ламфалуси“ и
е изрично
признат в
Декларация 39
към ДФЕС.
Комисията
има сериозни
съмнения
обаче дали
ограничаването
на ролята ѝ
при приемане
на
делегирани
актове и
мерки за
изпълнение е
в
съответствие
с членове 290 и 291
от ДФЕС.“ 3.4. Позовавания
на други
директиви Тъй като
Директива
2009/138/ЕО относно
започването
и
упражняването
на
застрахователна
и презастрахователна
дейност
(Платежоспособност
II) все още не се
прилага,
настоящото предложение
се позовава
на
определенията
в Директива
73/239/EИО,
Директива
2002/83/EО и
Директива
2005/68/EО.
Директиви
73/239/EИО, 2002/83/EО и 2005/68/EО
ще бъдат
отменени от
Директива
2009/138/EО. 3.5. Подробно
обяснение на
предложението Глава І
— Обхват и
определения С член 1
обхватът на
ДЗП 1 се
разширява,
като в него се
включват и
продажбите
на
застрахователни
продукти от
застрахователни
и презастрахователни
предприятия
без намесата
на застрахователен
посредник. В
обхвата на Директивата
се включват и
дейностите
по уреждане
на
застрахователни
претенции от
и за
застрахователни
предприятия,
по
определяне
размера на
причинените
вреди и по
изготвяне на
експертни оценки
във връзка
със
застрахователни
претенции. Минималните
изключения
от обхвата на
ДЗП 1 остават
същите
(продажби на
застрахователни
продукти
като
допълнителна
дейност към
продажбата
на стоки,
годишен
размер на премиите
под 500 евро и
изпълнение
на други критерии
за
изключението),
като
единствената
разлика е, че
ограничението
за годишния
размер на
премиите се
увеличава
пропорционално
на 600 евро (под 2
евро на ден).
Горепосочената
сума от 2 евро
е размерът на
премията по
един договор
за един ден.
Например
оптиките, в
които се
продават
допълнителни
застраховки за
очила,
продължават
да бъдат
извън
обхвата на
Директивата. Застрахователните
продукти,
продавани като
допълнителна
дейност към
продажбата на
услуги,
попадат в
обхвата на
Директивата
след
преразглеждането
ѝ. Например,
това са
продажбите
на
застраховки
за помощ при
пътуване,
извършвани
от туристическите
агенции, и
продажбите
на общи
застраховки,
извършвани
от
предприятията
за отдаване
на
автомобили
под наем и лизинговите
предприятия. В член 2
се повтарят
определенията
от ДЗП 1 с
известни
изменения и
се добавят
нови
определения. · Определението
за понятието
застрахователно
посредничество
се разширява
в
съответствие
с разширяването
на обхвата на
Директива по
член 1, като
се посочва,
че някои
дейности,
извършани от
интернет
сайтове за
сравняване
на различни
застрахователни
продукти,
представляват
застрахователно
посредничество.
Премахва се
дейността
„представяне“.
По подобен начин
се определя
понятието
презастрахователно
посредничество. · Понятието
инвестиционни
застрахователни
продукти се
определя
съгласно
определението
на понятието
инвестиционен
продукт по
Регламента
за
документите
с основна
информация
за
инвестиционните
продукти
(Регламента
за ПИПД). · Понятието
обвързан
застрахователен
посредник се
разширява,
като в него
се включват и
посредниците,
които
работят на
отговорността
на друг
застрахователен
посредник. · Понятието
съвет е
определено
като отправянето
на лична
препоръка
към клиент,
независимо
дали по
негово
искане или
не. · Определението
на понятието
професионален
клиент е
включено във
връзка с
изключението
от
изискванията
за
предоставяне
на информация. · Съгласно
определението
на понятието
кръстосани
продажби
това е
практика, при
която два или
повече
продукта се
продават в
пакет. · Понятието
условна
комисиона е
определено
като
комисиона,
чийто размер
зависи от изпълнението
на
договорените
цели. · Според
определението
на понятието
тесни връзки
това са
отношения
със свързани
лица и
отношения,
които могат
да попречат
на надзорния
орган да
упражнява
ефективен
надзор. · Понятието
възнаграждение
според
определението
включва не
само парични
плащания (такси,
комисиони и
др.), но и
всички
видове
икономически
ползи. · В
определенията
на понятията
държава членка
по произход,
приемаща
държава
членка, застрахователен
посредник,
презастрахователен
посредник и
траен
носител са
внесени
изменения за
постигане на
повече яснота. Глава
ІІ —
Изисквания
за
регистрация Изискванията
за
регистрация
по ДЗП 1 остават
като цяло
непроменени
в член 3, но
се добавя
изискването
за създаване
на единен
електронен
регистър от
страна на ЕОЗППО
(свързване на
националните
бази данни) и
за разкриване
на
определени
отношения с
други лица.
Този единен
електронен
регистър ще
действа като
средство за
връзка с
националните
регистри. От
изискванията
за регистрация
се
освобождават
лицата, за
които ще важи
процедурата
по
деклариране
(вж. член 4). Глава
ІІІ —
Процедура по
деклариране С член 4
се
установява
опростена
процедура, с
която две
групи лица се
освобождават
от горепосочената
процедура по
регистрация,
като им се
дава право да
извършват
посреднически
дейности
само въз
основа на
декларация. Това
са: · Лицата,
които
извършват
застрахователно
посредничество
като
допълнителна
дейност
спрямо
основната си
дейност по
занятие и
които
отговарят на
определени
други условия
(например
туристическите
агенции). Накратко,
другите
условия са
продажбите
на продуктите
да бъдат
допълнителни
спрямо
продажбите
на друг
продукт или
услуга и да
не се предоставя
покритие на
животозастрахователни
рискове или
свързани с
отговорност
рискове
освен при
отделни
поводи. · Лицата,
които
извършват
само
уреждане на застрахователни
претенции по
занятие и
определяне
размера на причинените
вреди. Процедурата
по
деклариране
важи главно за
туристическите
агенции и
предприятията
за отдаване
на
автомобили
под наем,
които продават
застрахователни
продукти,
както и за
лицата,
извършващи
определяне
размера на
причинените
вреди и
уреждане на
застрахователни
претенции. Глава ІV —
Свобода на
предоставяне
на услуги и
свобода на
установяване Членове
5, 6 и 7
отразяват
разпоредбите
на член 5 от
ДЗП 1, предложението
за
преразгледаната
ДПФИ и Протокола
от
Люксембург[12]. В
тях се урежда
и
разпределението
на правомощията
между
надзорния
орган в
държавата
членка по
произход и
приемащата
държава членка,
особено
когато даден
застрахователен
или
презастрахователен
посредник не
спазва
задълженията
си при
извършване
на дейност в
приемащата
държава
членка. Глава V —
Други
организационни
изисквания В член 8
се
установяват
професионалните
и организационните
изисквания,
които сега са
включени в
член 4 от ДЗП 1:
изискване за
подходящи
знания и
умения;
изискване за
добра репутация;
изискване за
сключване на
застраховка
„Професионална
отговорност“
и мерки за
защита срещу
невъзможността
на посредника
да преведе
застрахователната
премия на
застрахователното
предприятие
или да
преведе
застрахователното
обезщетение
или възстановената
застрахователна
премия на
застрахованото
лице. Тук се
включва и
изискването
за
непрекъснато
професионално
развитие. За
да се
постигне
пропорционално
въздействие,
разпоредбите,
които важат
за лицата, извършващи
посредничество
като допълнителна
дейност или
извършващи
само
уреждане на
застрахователни
претенции по
занятие, ще
бъдат пропорционални
спрямо
сложността
на продавания
продукт.
Съответно
член 8 не се
прилага
изцяло за
тези
посредници. На
Комисията се
предоставят
правомощията
да приема
делегирани
актове, с
които да
определя
съдържанието
на понятието
подходящи
знания и
умения. В член 9
се урежда
публикуването
на
разпоредбите
за общото
благо.
Текстът на
този член е
изменен в
сравнение с
текста на
член 6 от ДЗП 1,
като от
държавите
членки вече
се изисква да
публикуват
разпоредбите
за общото
благо, а
ЕОЗППО — да
събира и
публикува
информация
за тези
разпоредби
(за примерно
изложение на
принципите
на общото
благо във връзка
с Третите
директиви за
застраховането
вж.
Тълкувателното
съобщение на
Комисията относно
свободата на
предоставяне
на услуги и
общото благо
в
застрахователния
сектор, 2000/C 43/03). Членове
10—12
съдържат
същия текст
като
сегашните
членове 7, 9 и 10 и
се отнасят до
компетентните
органи,
обмена на
информация
между
държавите членки
и жалбите. Разпоредбите
на член 13 се
отнасят до
процедурите
за
извънсъдебно
уреждане на
спорове с
участието на
клиенти и са
по-строги в
сравнение с
разпоредбите
на член 11 от
ДЗП 1, тъй като
изискват от
държавите
членки (а не
ги
насърчават)
да въведат
такива процедури
и да осигурят
участието на
съответните
лица в тях. Член 14 се отнася
до
ограниченията
за
използването
на
посредници.
Неговите
разпоредби
са разширени
в сравнение с
член 3,
параграф 6 от ДЗП
1, като в тях се
включват и
презастрахователните
предприятия
и се отчита
процедурата
по деклариране
(вж. член 4). Глава VІ —
Изисквания
за
предоставяне
на информация
и разпоредби
за
извършването
на дейността В членове
15—20 се
повтарят
изискванията
за
предоставяне
на
информация,
изключението
във връзка с големите
рискове,
по-строгите
разпоредби
на предишния
член 12 и
условията за
информацията
от предишния
член 13. Те
съдържат и
следните допълнителни
разпоредби: · общ
принцип,
съгласно
който
посредниците
следва да
действат,
отчитайки
максимално интереса
на клиентите
си; · сходни
изисквания
за
предоставяне
на информация
за
застрахователните
предприятия; · изискване
за обявяване
на начина на
изчисляване
и размера на
възнаграждението
на застрахователните
посредници; · изискване
за обявяване
на размера на
променливото
възнаграждение,
получавано
от
отговарящите
за продажбите
служители на
застрахователните
предприятия
и посредници;
· изискване
за
задължително
предоставяне
на
информация
при
продажбите
на животозастрахователни
продукти и
изискване за
предоставяне
на
информация
при
поискване от
клиента при
продажбите
на общозастрахователни
продукти с
преходен период
от 5 години.
След
изтичането
на 5-годишния
преходен
период
автоматично
ще важи изискването
за
задължително
предоставяне
на
информация и
при
продажбите
на общозастрахователни
продукти. В
предложението
животозастрахователните
и
общозастрахователните
продукти се
третират
различно по
време на
преходния
период. При
продажбата
на животозастрахователни
продукти
възнаграждението
(комисионата)
обикновено е
по-високо. Освен
това животозастрахователните
продукти са
по-близки до
инвестиционните
продукти и
покупката на
такъв
продукт
представлява
дългосрочна
инвестиция.
При
общозастрахователните
продукти
положението
е различно. Възнаграждението
обикновено е
по-ниско (комисионата
е около 5—10 % от
премията), а
продуктът е
свързан с
по-малко
рискове. В
повечето
държави от ЕС
потребителят
може да се
прехвърли на
друг, заместващ
продукт
много лесно и
при поносими
разходи; · задължение
за
застрахователните
предприятия
и посредници
преди сключването
на договор да
предоставят
на клиента
достатъчно
информация
за
застрахователния
продукт, за
да може
клиентът да
вземе информирано
решение; · изискване
ЕОЗППО да
предава
информацията,
която
получава във
връзка с
по-строгите национални
разпоредби,
на застрахователните
предприятия
и посредници
и
потребителите;
и · допълнителни
изключения
от общото
изискване
информацията
да бъде
предоставяна
на траен
носител. Що се
отнася до
засилването
на защитата
на потребителите,
тези
разпоредби
осигуряват
повече
прозрачност
в сравнение с
действащата
Директива 2002/92/ЕО
във връзка с
вида,
структурата
и размера на
възнаграждението
на
посредника и
внасят
яснота по
отношение на
връзката
между възложител
и посредник,
в т.ч. начина,
по който това
може да се
отрази на
предоставяните
съвети.
Защитата на
потребителите
бе
значително
усъвършенствана
през последните
години и днес
потребителите
търсят все
повече
информация и
все по-често
си правят
сметка за
разходите.
Обявяването
на различни
елементи на
общата цена —
в т.ч. възнаграждението
на
посредника —
ще даде на
клиента възможността
да избира въз
основа на
застрахователното
покритие,
свързаните
със застраховката
услуги
(например ако
посредникът
се занимава с
уреждане на
застрахователни
претенции) и
цената. Така
ще бъдат осигурени
подходящи,
икономически
ефективни
продукти и
посреднически
услуги за
потребителите.
Задължителното
обявяване на
възнаграждението
би трябвало
да окаже
положително
влияние
върху
конкуренцията
при разпространението
на
застрахователни
продукти, тъй
като ще гарантира,
че
потребителите
получават
повече
информация
за
продуктите и
свързаните с тях
разходи,
както и
възможните
конфликти на
интереси. За
потребителите
ще бъде по-лесно
да сравняват
застрахователните
покрития и
цените на
продуктите,
продавани
чрез различни
канали за
разпространение.
Няколко държави
— членки на ЕС,
вече
изискват
обявяване на
възнаграждението
при
продажбата
на различни
застрахователни
продукти, а с
ДПФИ ІІ това
ще се изисква
и във връзка
с инвестиционните
продукти.
Благодарение
на това потребителите
ще имат
по-пълна
информация
за предоставяните
от
посредника
услуги и свързаните
с тях
разходи.
Обявяването
на възнаграждението
обаче трябва
да бъде
извършвано
по начин,
който да
осигурява
възможност
за
съпоставяне
на
посредниците
с преките
застрахователи.
Съпоставимостта
ще бъде
осигурена
чрез
информацията
за цената на
застрахователното
покритие и
разходите за
разпространението.
По-конкретно
застрахователните
предприятия
следва също
да обявяват
начина на
изчисление
на
променливите
възнаграждения
на
служителите
си във връзка
с продажбата
на даден
продукт, за
да бъдат
предотвратявани
конфликтите
на интереси.
Тези
разпоредби
се отнасят и
до
определени
важни проблеми,
свързани с
презграничното
предоставяне
на услуги по
застрахователно
посредничество:
липсата на
правна
сигурност и
липсата на съпоставимост.
Ако бъде
одобрена
хармонизираната
нормативна
уредба,
посредниците
и клиентите
им ще могат
по-лесно да
продават и
купуват
застрахователни
продукти в
други
държави.
Предоставянето
на повече
информация
ще улесни
съпоставянето
на
продуктите и
каналите за
разпространение
(както бе
споменато
по-горе),
което днес е
трудно,
особено при
презгранични
сделки. С член 21
се въвежда
разпоредба
относно
пакетните продажби
на продукти и
се изисква
клиентът да
бъде информиран,
че
продуктите
могат да
бъдат купени
отделно, във
връзка с
което трябва
да му се
предоставят
определени
сведения.
Освен това от
ЕОЗППО се
изисква да
разработи
насоки за
надзора
върху тези
продажби и
впоследствие
да ги
актуализира. Глава VІІ
— Допълнителни
изисквания
за защита на
клиентите във
връзка с
инвестиционните
застрахователни
продукти Член 22 се отнася
до обхвата на
тези
допълнителни
разпоредби,
които ще се
прилагат за
застрахователните
посредници
или
предприятия, когато
продават
инвестиционни
застрахователни
продукти. Член 23 съдържа
допълнителни
разпоредби
за конфликтите
на интереси,
с които се
изисква установяването
на тези
конфликти. На
Комисията се
предоставят
следните
правомощия: · да определи
действията,
които трябва
да бъдат
предприемани
за
установяването,
предотвратяването,
управлението
и
разкриването
на тези конфликти;
и · да установи
критериите
за
определяне
на конфликтите
на интереси,
които могат
да увредят
интересите
на клиентите. Член 24 се
основава на
член [23] от
ДПФИ ІІ. Той
съдържа
следните
залегнали в
ДПФИ ІІ
изисквания: · дейността
да се
извършва
справедливо
и професионално,
като се
отчитат
максимално интересите
на клиентите; · да се
гарантира, че
предоставяната
информация е
безпристрастна,
ясна и
неподвеждаща; · да се
предоставя
информация
за
застрахователното
предприятие
или
застрахователния
посредник и
извършваните
от него
услуги
(по-конкретно
дали
предоставя
независими
съвети), за
обхвата на
извършения
анализ на
пазара (дали
ще бъде
извършвана
постоянна
оценка за
подходящ
продукт), за
предлаганите
продукти и
инвестиционни
стратегии и
за разходите. Посочва
се и при
какви
условия може
да се твърди,
че
предоставяните
съвети са
независими —
тук се
включва
изискването
за анализиране
на
продуктите
на пазара и
изискването
да не се
получава
възнаграждение
от трети
лица. На
Комисията се
предоставят
правомощията
да приема
делегирани
актове, за да
осигури
спазването
на този член. В член 25
се определя
как да се
преценява
дали даден продукт
е подходящ и
уместен за
клиента и се
предвижда от
клиента да
бъде
изисквана
определена
информация.
При
продажбите
без
предоставяне
на съвет
посредникът
или
предприятието
трябва да
получи
информация
за знанията и
опита на
клиента, за
да определи
дали
продуктът е
уместен за
него. При
продажбите с
предоставяне
на съвет
посредникът
или
предприятието
трябва да
разбере също
какво е
финансовото състояние
и какви са
инвестиционните
цели на
клиента, за
да определи
дали
продуктът е
подходящ за
него. Когато
даден
продукт не е
уместен или
подходящ,
клиентът
трябва да бъде
предупреден
за това.
Продавачът
трябва също
да води
отчетност за
условията,
при които
предоставя
услуги на
клиента, и да
му дава
отчети. На
Комисията се
предоставят
правомощията
да приема
делегирани
актове, за да
осигури
спазването
на тези
разпоредби. Глава VІІІ
— Наказания С член 26
от държавите
членки се
изисква да
гарантират,
че
компетентните
органи
налагат ефективни,
пропорционални
и възпиращи
административни
наказания и
мерки за
нарушения на
националните
разпоредби,
приети съгласно
Директивата. Административните
наказания и
мерки трябва
да се налагат
на
физическите
или
юридическите
лица, които
съгласно
националното
право са
отговорни за
дадено
нарушение. На
компетентните
органи
трябва да
бъдат предоставени
всички
необходими
правомощия
да извършват
разследвания,
а при
презгранични
случаи органите
трябва да
сътрудничат
помежду си. С член 27
се изисква
наказанията
или мерките,
налагани при
нарушения, да
бъдат
оповестявани. В член 28
се определят
някои
нарушения и
се предвиждат
административни
наказания, които
се налагат на
посредниците,
в т.ч. прекратяване
на
регистрацията,
забрани за отговорните
лица да
заемат
управленски
длъжности и
имуществени
санкции и
глоби в размер
до два пъти
размера на
облагата от
нарушението,
ако може да
бъде
определена. Настоящото
предложение
не обхваща
наказанията
за извършени
престъпления. В член 29
се излагат
факторите,
които трябва
да се отчитат
при
налагането
на наказания
и мерки, в т.ч.
получената в
резултат на
нарушенията облага,
причинените
на трети лица
загуби и степента
на
сътрудничество
от страна на
нарушителя;
от ЕОЗППО се
изисква да
издаде
насоки във
връзка с
наказанията.
В същия член
се изисква
посредникът
или
предприятието
да бъде известявано
за всяко
наказание
или мярка, като
се посочват и
мотивите за
неговото или нейното
налагане. Съгласно
член 30 се
изисква да
бъдат
въведени
ефективни механизми,
с които да се
насърчава
подаването
на сигнали за
нарушения и
да се
гарантира защитата
на
подаващите
сигналите
лица и личните
им данни,
както и
защитата на
данните на
физическите
лица, за
които се
предполага,
че са отговорни
за
нарушението. С член 31
се изисква
предаване на
ежегодни
доклади до
ЕОЗППО с
обобщена
информация
за нарушенията,
както и
публикуването
на тази информация
от негова
страна. На
Комисията се
предоставят
правомощията
да приема в
тази връзка
технически
стандарти за
изпълнение,
които трябва
да бъдат
разработени
от ЕОЗППО и
предадени на
Комисията в
срок от 6
месеца след
публикуването
ѝ. Глава
ІХ —
Заключителни
разпоредби В членове
32—39 се
повтарят (при
необходимост
и
актуализират)
заключителните
разпоредби
на ДЗП 1,
отнасящи се
до правото на
завеждане на
съдебни дела,
транспонирането
и влизането в
сила,
отмяната на
действащия
законодателен
акт и
адресатите. С
членове 33 и 34 се
определят
условията,
свързани с
правомощията
на Комисията
да приема
делегирани
актове
съгласно
разпоредбите
на Директивата,
а с член 35 се
предвижда
процес на
преглед и
оценяване на
Директивата
след влизането
ѝ в сила от
страна на
Комисията. При
прегледа
по-конкретно
ще бъде
отчетено въздействието
на
разпоредбите
за предоставяне
на
информация
по член 17,
параграф 2
върху
посредниците,
които
извършват
посредничество
във връзка с
общозастрахователни
продукти и
които са
малки или
средни предприятия. 4. ОТРАЖЕНИЕ
ВЪРХУ
БЮДЖЕТА Във
финансовата
обосновка
към
настоящото
предложение
се съдържа
разчет за
конкретното
отражение
върху
бюджета на
Комисията.
Конкретното отражение
на
предложението
върху бюджета
е свързано с
възлагането
на задачи на
ЕОЗППО, както
е посочено в
законодателната
финансова обосновка
към
настоящото
предложение. Предложението
оказва
отражение
върху бюджета
на Общността. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) 2012/0175 (COD) Предложение
за ДИРЕКТИВА
НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА относно
застрахователното
посредничество
(преработен
текст) (текст
от значение
за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ
ПАРЛАМЕНТ И
СЪВЕТЪТ НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ
СЪЮЗ, като
взеха
предвид
Договора за създаване
на
Европейската
общност Ö функционирането
на
Европейския
съюз Õ, и
по-специално
член 47Ö 53 Õ,
параграф 2 Ö 1 Õ ,
и член 55 Ö 62 Õ от
него, като
взеха
предвид
предложението
на Европейската
кКомисията, ò нов след
предаване на
проекта на законодателния
акт на
националните
парламенти, ê 2002/92/ЕО като
взеха
предвид
становището
на Европейския
иИкономическия
и социален
комитет, ò нов след
консултация
с
Европейския
надзорен орган
по защита на
данните, ê 2002/92/ЕО ð нов като
действат
съгласно ð обикновената
законодателна ï процедурата,
предвидена в
член 251 от
Договора
; като
имат предвид,
че: ò нов (1) В
Директива
2002/92/ЕО на
Европейския
парламент и
на Съвета от 19
декември 2002
година относно
застрахователното
посредничество
трябва да
бъдат
внесени
редица
изменения[13].
За повече
яснота
посочената
директива следва
да бъде
преработена. (2) Тъй
като
основната
цел и предмет
на настоящото
предложение
е да се
съгласуват
националните
разпоредби в
споменатите
области,
предложението
следва да се
основава на
член 53,
параграф 1 и
член 62 от
Договора за
функционирането
на
Европейския
съюз.
Директива е
подходящата
правна форма,
за да може
разпоредбите,
които ще
бъдат
прилагани в
обхванатите
от настоящата
директива
области, да
бъдат адаптирани
към
особеностите
на
конкретния пазар
и правната
система във
всяка
държава членка.
Цел на
Директивата
е и
координиране
на
националните
разпоредби
относно условията
за започване
на дейност по
застрахователно
и
презастрахователно
посредничество,
в т.ч. дейност
по уреждане
на
застрахователни
претенции по
занятие и
дейност по
определяне
размера на
причинените
вреди, и
затова този
акт се
основава на
член 53,
параграф 1 от Договора.
Освен това
Директивата
се основава и
на член 62 от
Договора, тъй
като това е
сектор, който
предлага
услуги в
целия Съюз. ê 2002/92/ЕО
съображение 1
(адаптиран) (3) Застрахователните
и
презастрахователните
посредници
играят
централна
роля в
разпространението
на
застрахователни
и
презастрахователни
продукти в Ö Съюза Õ Общността. ê 2002/92/EО
съображение 2 Първа
стъпка за
улесняване
упражняването
на правото на
установяване
и свободното предоставяне
на услуги от
страна на
застрахователни
агенти и
брокери беше
направена с
Директива
77/92/ЕИО на
Съвета от 13
декември 1976 г.
относно
мерки за
улесняване
на
ефективното
упражняване
на свободата
на
установяване
и свободно
предоставяне
на услуги по
отношение
на дейността
на
застрахователни
агенти и
брокери (ex
Група 630, ISIC), и
по-специално
преходни
мерки по
отношение на
този вид
дейност . [14] ê 2002/92/ЕО
съображение 3 Предвидено
бе Директива
77/92/ЕИО да бъде
приложима до
влизането в
сила на
разпоредбите,
координиращи
националните
правила за
започване и
извършване на
дейност на
застрахователни
агенти и брокери. ê 2002/92/ЕО
съображение 4 Препоръка
92/48/ЕИО на
Комисията от
16 декември 1991 г.
относно
застрахователните
посредници[15] е до
голяма
степен
изпълнена от
държавите-членки
и спомогна за
по-тясното
сближаване
на
националните
разпоредби
относно професионалните
изисквания и
регистрацията
на
застрахователните
посредници. ê 2002/92/ЕО
съображение 9 ð нов (4) Различни
видове лица
или
институции
като агенти,
брокери, и
„банково-
застрахователни“
оператори ð ,
застрахователни
предприятия,
туристически
агенции и
предприятия
за отдаване
на автомобили
под наем ï могат да
разпространяват
застрахователни
продукти. Еднаквото
третиране на
операторите,
както и
защитата на
клиентите
налагат в
обхвата на
настоящата
директива да
попаднат всички
такива лица и
институции. ò нов (5) При
прилагането
на Директива
2002/92/ЕО стана
видно, че
редица
разпоредби
трябва да
бъдат
доуточнени,
за да бъде
улеснено упражняването
на
застрахователното
и презастрахователното
посредничество,
както и че за
осигуряването
на защитата
на потребителите
е необходимо
разширяване
на обхвата на
посочената
директива
чрез
включването
в него на
всички
продажби на
застрахователни
продукти,
независимо
дали от
страна на
застрахователни
посредници
или
застрахователни
предприятия.
По отношение
на извършваните
от тях
продажби,
следпродажбени
услуги и
дейности по
уреждане на
претенции
застрахователните
предприятия,
които пряко
продават застрахователни
продукти,
следва да
бъдат включени
в обхвата на
новата
директива по
подобие на
застрахователните
агенти и брокери.
(6) За
да се
гарантира
едно и също
равнище на
защита
независимо
от канала,
чрез който потребителите
купуват
даден
застрахователен
продукт —
пряко от
застрахователно
предприятие
или непряко
от посредник,
— в обхвата на
настоящата
директива
следва да се
включат не
само
застрахователните
предприятия,
но и другите
участници на
пазара, които
продават
застрахователни
продукти
като допълнителна
дейност
(напр.
туристически
агенции и
предприятия
за отдаване
на автомобили
под наем,
както и
доставчици
на стоки, които
не отговарят
на условията
за освобождаване).
(7) Настоящата
директива
следва да се
прилага за
лицата, чиято
дейност се
състои в
оказване на
съдействие
(независимо
дали за сметка
на клиента
или на
застрахователното
предприятие)
във връзка с
управлението
и изпълнението
на
застрахователни
или презастрахователни
договори, в
т.ч.
дейността по
уреждане на
застрахователни
претенции по
занятие,
дейността по
определяне
размера на причинените
вреди или
дейността по
изготвяне на
експертни
оценки във
връзка със
застрахователни
претенции. ê 2002/92/ЕО
съображение 5 (8) Все
още са налице, обаче,
значителни
разлики
между
националните
разпоредби,
които
пораждат
препятствия
пред
започването
и
извършването
на дейностите
на
застрахователен
и
презастрахователен
посредник на
вътрешния
пазар. Целесъобразно
е
следователно
Директива
77/92/ЕИО да бъде
заменена с
нова
директива. ò нов (9) Финансовата
нестабилност
понастоящем
и през
последните
години
показа колко
е важно да се
осигури
ефективна
защита на
потребителите
във всички
финансови
сектори. Затова
е необходимо
да се укрепи
доверието на
клиентите,
като се
хармонизира
уредбата на
разпространението
на
застрахователни
продукти, за
да се
гарантира
подходящо равнище
на защита на
клиентите в
целия Съюз.
Мерките за
защита на
клиентите
следва да бъдат
адаптирани
към
особеностите
на всяка категория
клиенти
(професионални
или непрофесионални). ê 2002/92/ЕО
съображение
11 ð нов (10) Настоящата
директива следва
да се
прилага за
лицата, чиято
дейност се
състои в
предоставяне
на застрахователно-посреднически
услуги по
застрахователно
ð или
презастрахователно ï
посредничество на трети
лица срещу
възнаграждение,
което може да
бъде парично
или под друга
договорена
форма на
икономическа
полза,
обвързана с резултатите
от дейността. ò нов (11) Настоящата
директива
следва да се
прилага за
лицата, чиято
дейност се
състои в
предоставянето
на
информация
за един или
повече
застрахователни
или
презастрахователни
продукти по
критерии,
определени
от клиента,
независимо
дали чрез
интернет
сайт или с
други
средства, или
в
извършването
на класиране
на
застрахователни
или презастрахователни
продукти, или
в
осигуряването
на отстъпки
от цените на
продукти,
когато клиентът
може да
сключи пряко
застрахователен
договор в
края на
процеса; тя
следва да не
се прилага за
чисто
встъпителните
дейности, състоящи
се в
предоставянето
на данни и информация
за кандидати
за
застраховане
на застрахователни
или
презастрахователни
посредници
или
предприятия
или в предоставянето
на
информация
за
застрахователни
или презастрахователни
продукти или
за застрахователен
или
презастрахователен
посредник
или
предприятие
на
кандидатите
за застраховане. ê 2002/92/ЕО
съображение
12 (12) Настоящата
директива не
следва да се
прилага за
лицата с
друга
професионална
дейност, като
например
данъчни
експерти или
счетоводители,
които дават
съвети
относно застрахователно
покритие по
отделни поводи
в хода на тази
съответната
друга
професионална
дейност, нито
следва да се
прилага за
предоставянето
на
информация
от общ
характер относно
застрахователни
продукти, при
условие че
целта на тази
дейност не е
да бъде в
помощ на
клиента при
сключването
или изпълнението
на
застрахователен
или презастрахователен
договор,
нито за
професионалното
управление
на
застрахователни
събития от
името на
застрахователно
или
презастрахователно
предприятие,
нито за
коригирането
на щетите и
експертната
оценка на
застрахователни
събития.
ê 2002/92/ЕО
съображение
13 ð нов (13) Настоящата
директива не
следва да се
прилага за
лицата,
практикуващи
застрахователно
посредничество
като съпътстваща
допълнителна
дейност при
определени строги
условия ð ограничения
във връзка с
полицата,
по-конкретно
специалните
знания,
необходими
за
продажбата ѝ,
покритите
рискове и
размера на
премията. ï ê 2002/92/ЕО
съображение
10 (адаптиран) (14) Настоящата
директива
съдържа
определение
на „обвързан
застрахователен
посредник“, което
отразява Ö за
да бъдат
отчетени Õ
характерните
особености
на пазарите
на някои
държави
членки и чието
предназначение
е да
бъдат
установени
условията за
регистрация,
приложими за
такива
посредници. Даденото
определение
няма за цел
да възпрепятства
държавите-членки
в
приемането
или
запазването
на аналогични
понятия за
застрахователните
посредници,
които
действайки
от името и за
сметка на
застрахователно
предприятие,
и на пълната
отговорност
на това
предприятие,
имат правото
да събират
застрахователни
премии или
суми,
предназначени
за клиента, в
съответствие
с
финансовите
гаранции,
предвидени в
настоящата
директива. ê 2002/92/ЕО
съображение
14 ð нов (15) Застрахователните
и
презастрахователните
посредници ð , които
са физически
лица, ï следва да
бъдат
регистрирани
в
от
компетентния
орган на
държавата
членка по
пребиваване или
главно
управление,
при условие
че отговарят
на строги
професионални
изисквания,
отнасящи се
до тяхната
компетентност,
добро име,
застраховка
за
професионална
отговорност
и финансово
състояние;
ðтези,
които са
юридически
лица, следва
да бъдат
регистрирани
от
компетентния
орган на
държавата
членка по
седалище (или
— ако нямат
седалище
съгласно
националното
законодателство
— държавата
членка по
главното им
управление),
при условие
че отговарят
на строги
професионални
изисквания,
отнасящи се
до тяхната
компетентност,
добра
репутация,
застраховка
„Професионална
отговорност“
и финансово
състояние. От
застрахователните
посредници,
които вече са
регистрирани
в държава
членка, следва
да не се
изисква да се
пререгистрират
по
настоящата
директива. ï ê 2002/92/ЕО
съображение 6
and съображение
15 (адаптиран) ð нов (16) Застрахователните
и
презастрахователните
посредници би
следвало следва
да могат да
се ползват със
от
свободата на
установяване
и със от
свободата
наното
предоставяне
на услуги,
които права
са
прогласени
са
предвидени
в Договора. Тази
Ö Затова
чрез Õ
регистрация ð от
компетентния
орган на
държавата
членка по
произход или
въз основа на
декларация
пред този
орган ï следва да
дава
възможност
на
застрахователните
и
презастрахователните
посредници следва
да могат да оперират
извършват
дейност в
други
държави
членки в
съответствие
с принципа на
свободнотоата
на
установяване
и свободното
предоставяне
на услуги,
при условие
че между
компетентните
органи е
изпълнена
съответната
процедура на
по
уведомяване. ê 2002/92/ЕО
съображение
16 (нов) (17) Необходими
са подходящи
санкции
срещу лицата,
упражняващи
дейност по
застрахователно
или
презастрахователно
посредничество
без
регистрация,
срещу
застрахователните
или
презастрахователни
предприятия,
ползващи
услугите на
нерегистрирани
посредници,
както и срещу
посредниците,
които не спазват
националните
разпоредби,
приети в
изпълнение
на
настоящата
директива. ò нов (18) За
да бъде
повишена
прозрачността
и да бъде
улеснена
презграничната
търговия,
ЕОЗППО
трябва да
създаде и актуализира
единен
електронен
регистър и да
осигури
публичен
достъп до
него; този
регистър
следва да
съдържа
данни за
всеки застрахователен
или
презастрахователен
посредник,
който е
обявил
намерението
си да упражнява
свободата на
установяване
или свободата
на
предоставяне
на услуги.
Държавите
членки следва
своевременно
да
представят
на ЕОЗППО
информацията,
която му е
необходима
за тази цел. В
посочения
регистър
следва да има
електронна
препратка
към
съответния
компетентен
орган във
всяка
държава
членка. Компетентният
орган на
всяка
държава
членка следва
да включи на
своя
интернет
сайт електронна
препратка
към
регистъра. (19) Следва
ясно да бъдат
установени
правата и задълженията
на държавите
членки по
произход и
приемащите
държави
членки по
отношение на
надзора
върху
застрахователните
и
презастрахователните
посредници,
които са
регистрирани
от тях или
които
извършват
дейности по застрахователно
или
презастрахователно
посредничество
на
територията
им съгласно
свободата на
установяване
или свободата
на
предоставяне
на услуги. (20) Държавите
членки
следва да не
прилагат изискванията
за
регистрация
спрямо
застрахователните
посредници,
които
извършват застрахователно
посредничество
по отношение
на
определени
видове
застрахователни
продукти
като
допълнителна
дейност или
по отношение
на дейността
по уреждане на
застрахователни
претенции по
занятие, дейността
по
определяне
размера на
причинените
вреди или
дейността по
изготвяне на експертни
оценки във
връзка със
застрахователни
претенции,
при условие
че спазват изискванията
на
настоящата
директива по
отношение на
знанията,
уменията и
добрата
репутация, както
и
приложимите
изисквания
за предоставянето
на
информация и
за
извършването
на дейността,
и при условие
че пред
компетентния
орган е
подадена
декларация
за дейността. ê 2002/92/ЕО
съображение 7
(адаптиран) (21) Невъзможността
застрахователните
посредници
да оперират
извършват
дейност
свободно
навсякъде в Ö Съюза Õ Общността
възпрепятства
правилното
функциониране
на единния
застрахователен
пазар. ò нов (22) Важно
е да се
осигури
високо
равнище на
професионализъм
и
компетентност
на застрахователните
и
презастрахователните
посредници и
служителите
на преките
застрахователи,
които
извършват
свързани с
продажбата
на застрахователни
продукти
дейности
преди, по
време на и
след
продажбата.
Следователно
професионалните
знания на
посредника,
на служителите
на преките
застрахователи,
на
предприятията
за отдаване
на автомобили
под наем и на
туристическите
агенции, както
и професионалните
знания на
лицата,
извършващи дейност
по уреждане
на
застрахователни
претенции по
занятие,
дейност по
определяне
размера на
причинените
вреди и
дейност по
изготвяне на
експертни
оценки във
връзка със
застрахователни
претенции,
трябва да
отговарят на
сложността
на тези
дейности.
Следва да бъде
осигурен
непрекъснат
процес на
обучение. ê 2002/92/ЕО
съображение 8 ð нов (23) Координирането
на
националните
разпоредби
относно
професионалните
изисквания и
регистрацията
на лицата,
започващи и
извършващи
дейност по застрахователно
ð или
презастрахователно ï
посредничество,
може следователно
да допринесе
както за
завършването
на единния
пазар на
финансови
услуги, така
и за усъвършенстването
засилването
на защитата
на клиентите
в тази
област. ò нов (24) За
да бъде
насърчена
презграничната
търговия,
следва да
бъдат
въведени
принципни разпоредби,
уреждащи
взаимното
признаване
на знанията и
уменията на
посредниците. (25) Приемащата
държава
членка
следва да
смята, че
национална
квалификационна
степен,
съответстваща
на ниво 3 или
по-високо
ниво
съгласно
Европейската
квалификационна
рамка,
установена с
Препоръка на
Европейския
парламент и на
Съвета от 23
април 2008
година за
създаване на Европейска
квалификационна
рамка за обучение
през целия
живот[16],
представлява
гаранция за
спазването
на изискванията
за знания и
умения от
страна на
застрахователния
или
презастрахователния
посредник,
което е
условие за
регистрация
по
настоящата
директива. Тази
рамка помага
на държавите
членки, учебните
заведения,
работодателите
и гражданите
да сравняват
квалификациите
от различните
системи на
Съюза за
образование
и обучение.
Това
средство е от
основно
значение за
развитието
на пазара на
труда в целия
Съюз. Предназначението
на рамката не
е да замени
националните
квалификационни
системи, а да
допълни
действията
на държавите
членки чрез
улесняване
на
сътрудничеството
между тях. (26) Въпреки
съществуващите
системи на
единния
лиценз или
разрешение
за
застрахователите
и
посредниците,
европейският
застрахователен
пазар остава
много
разпокъсан. За
да бъдат
улеснени
презграничните
стопански
дейности и да
бъде
повишена
прозрачността
за
потребителите,
държавите
членки
трябва да
осигурят
публикуването
на действащите
на тяхната
територия
разпоредби
за общото благо,
както и
обществен
достъп до
единен електронен
регистър и
информация
за разпоредбите
за общото
благо във
всички
държави членки,
приложими
спрямо
застрахователното
и
презастрахователното
посредничество. ê 2002/92/ЕО
съображение
17 (27) Сътрудничеството
и обменът на
информация
между
компетентните
органи са от
съществено
значение за
защитата
на клиентите
и за
гарантиране
надеждността
на
застрахователната
и
презастрахователната
дейност в
рамките на
единния
пазар. ê 2002/92/ЕО
съображение
22 (адаптиран) ð нов (28) Налице е
необходимост
от ефикасни
искови и
правозащитни
Ö Необходими
са подходящи
и ефективни Õ ð извънсъдебни ï процедури Ö за
подаване на
жалби и за
обезщетяване Õ в
държавите
членки за
уреждане на
споровете
между
застрахователните
посредници ð или
предприятия ï и
клиентите,
прилагайки,
когато е
целесъобразно,
действащите
процедури. ðНужни
са ефективни
извънсъдебни
процедури за
подаване на
жалби и за
обезщетяване,
за да бъдат
решавани
споровете,
свързани с права
и задължения
по
настоящата
директива,
между
застрахователните
предприятия
или лицата,
продаващи
или
предлагащи
застрахователни
продукти, и
клиентите. За
да бъде повишена
ефективността
на
извънсъдебните
процедури за
решаване на
спорове по
жалби на клиентите,
в настоящата
директива
следва да се
предвиди, че
застрахователните
предприятия
или лицата,
продаващи
или
предлагащи
застрахователни
продукти,
трябва да
участват в процедури
за решаване
на спорове,
които не водят
до приемане
на
задължително
решение и
които са
открити
срещу тях по
искане на клиентите
във връзка с
права и
задължения по
настоящата
директива.
Тези
извънсъдебни
процедури за
решаване на
спорове биха
имали за цел
по-бързо и не
толкова
скъпо
уреждане на
споровете
между
застрахователните
предприятия
или лицата,
продаващи
или предлагащи
застрахователни
продукти, и
клиентите,
както и
намаляване
на
натовареността
на съдебната
система. Тези
процедури
обаче следва да
не засягат
правото на
страните по
тях да завеждат
съдебни
дела. ï ê 2002/92/ЕО
съображение
23 ð нов Без да
се засяга
правото на
клиентите да
завеждат
искове в
съда, държавите
членки
следва да насърчават
публичноправните
или частноправни
органи,
създадени с
цел да
уреждат спорове
по
извънсъдебен
начин, да ð гарантират,
че
организациите
за алтернативно
решаване на
потребителски
спорове
съгласно
настоящата
директива ï си
сътрудничат
при
уреждането
на презгранични
спорове. ð Държавите
следва да
насърчават
организациите
за
алтернативно
решаване на
спорове,
които
разглеждат
такива
случаи, да се включат
в мрежата FIN-NET[17]. ï Това
сътрудничество
би могло
например да бъде
насочено към
оказване на
съдействие на
клиентите в
установяването
на контакти с
извънсъдебни
органи,
създадени в
техните
държави-членки
по
пребиваване,
относно искове,
засягащи
застрахователни
посредници,
установили
се в други
държави-членки.
Създаването
на мрежата
„ФИН-НЕТ“ е
допълнително
средство за
подпомагане
на клиентите
при ползването
на
трансгранични
услуги.
Процесуалните
разпоредби
следва да
отчетат Препоръката на
Комисията
98/257/ЕО от 30 март 1998
г. относно
принципите,
приложими за
органите,
които отговарят
за
извънсъдебното
уреждане на
потребителски
спорове . [18] ò нов (29) Разширяващият
се кръг от
дейности,
които много
застрахователни
посредници и
предприятия
извършват
едновременно,
повиши
потенциала
за
възникване
на конфликти
на интереси
между
различните
дейности и
интересите
на техните
клиенти.
Поради това е
необходимо
държавите
членки да
установят
разпоредби, с
които да се
гарантира, че
тези конфликти
няма да
увреждат
интересите
на клиентите. (30) На
потребителите
следва
предварително
да бъде
предоставяна
ясна
информация
за статута на
лицата, които
продават
застрахователния
продукт, и за
възнаграждението,
което
получават
тези лица.
Необходимо е
да се въведе
задължение
за
европейските
застрахователни
предприятия
и посредници
да обявяват
статута си.
Тази
информация следва
да се
предоставя
на
потребителя
на преддоговорния
етап.
Предназначението
ѝ е да се
разкрие
връзката
между
застрахователното
предприятие
и
застрахователния
посредник (в
съответните
случаи),
както и
структурата и
естеството
на
възнаграждението
на посредника. (31) За
да бъдат
ограничени
конфликтите
на интереси
между
продавачите
и купувачите
на застрахователни
продукти,
трябва да се въведе
изискване за
предоставяне
на достатъчно
информация
за
възнагражденията
на лицата,
разпространяващи
застрахователни
продукти.
Съответно
при
животозастрахователните
продукти
посредникът
и служителят
на
застрахователния
посредник или
застрахователното
предприятие
следва да
бъдат
задължени да информират
клиента за
възнаграждението
си преди
продажбата.
При другите
застрахователни
продукти
клиентът
следва да
бъде информиран
за правото си
да иска тази
информация,
която в такъв
случай
трябва
задължително
да му бъде
предадена;
това
изискване
следва да
важи за
преходен
период от 5
години. (32) За
да се осигури
предоставянето
на клиента на
сравнителна
информация
за извършваните
услуги по
застрахователно
посредничество,
независимо
дали
клиентът
купува чрез
посредник
или пряко от
застрахователното
предприятие,
и за да се
предотврати
нарушаването
на
конкуренцията
чрез
насърчаване
на застрахователните
предприятия
да продават
пряко на
клиентите, а
не чрез
посредници, с
цел
избягване на
изискванията
за предоставяне
на информация,
от
застрахователните
предприятия
следва също
да се изисква
да предоставят
на клиентите,
с които
работят
пряко при
извършаването
на услуги по
застрахователно
посредничество,
информация
относно възнагражденията,
които
получават за
продажбата
на застрахователни
продукти. (33) Тъй
като
настоящото
предложение
има за цел
засилване на
защитата на
потребителите,
някои от
нейните
разпоредби
са приложими само
при
отношенията
между
търговци и
потребители,
по-специално
разпоредбите
за извършването
на дейността
на
застрахователните
посредници
или на
другите
продавачи на
застрахователни
продукти. (34) За
да се
предотвратяват
продажбите
на неподходящи
застрахователни
продукти, при
необходимост
при всяка
такава
продажба следва
да бъде
предоставян
почтен и
професионален
съвет. ê 2002/92/ЕО
съображение
18 (35) От
съществено
значение е
клиентът да
знае дали
поддържа
отношения с
посредник,
който го
съветва
относно
продукти,
предлагани от
широк кръг
застрахователни
предприятия,
или такиваотносно
продукти,
предлагани
от определен
ограничен
брой
застрахователни
предприятия. ê 2002/92/ЕО
съображение
20 ð нов (36) ðПоради
нарастващата
зависимост
на потребителите
от личните
препоръки е
подходящо да
се включи
определение
за понятието
съвет. Преди
предоставянето
на съвет
застрахователният
посредник
или
застрахователното
предприятие
следва да
направи
оценка на
потребностите,
изискванията
и
финансовото
състояние на
клиента. ï Ако
посредникът
декларира, че
дава съвети
относно
продукти,
предлагани от
широк кръг
застрахователни
предприятия,
той следва да
проведе добросъвестен
справедлив
и достатъчно
широк анализ
на
продуктите на
пазара. Освен
това,
всички ð застрахователни ï посредници
ð и
застрахователни
предприятия ï следва да мотивират
представят
основанията
за своите
съвети. ò нов (37) Преди
сключването
на договор, в
т.ч. при продажби
без
предоставяне
на съвет, на
клиента
следва да
бъде дадена
необходимата
информация
за застрахователния
продукт, за
да може да
вземе информирано
решение.
Застрахователният
посредник
следва да
може да
обясни на
клиента
основните
характеристики
на застрахователните
продукти,
които
продава. (38) Следва
да бъдат
установени
единни
разпоредби,
за да се осигури
възможността
лицето,
продаващо
застрахователния
продукт, да
избира
средството,
на което ще
предоставя
цялата
информация
на клиента,
като се
допуска
употребата на
електронни
съобщителни
средства,
когато това е
подходящо
предвид на
обстоятелствата
по сделката.
Все пак
клиентът
следва да има
възможността
да получава
тази
информация на
хартиен
носител. За
да бъде
подобрен
достъпът на
потребителите
до
информация,
цялата
преддоговорна
информация
следва винаги
да бъде
предоставяна
безплатно. ê 2002/92/ЕО
съображение
21 ð нов (39) По-малка
е
необходимостта
от изискване
за оповестяване
предоставяне
на такава
информация,
когато
клиентът е
дружество,
търсещо ð търси ï
презастрахователно
или
застрахователно
покритие на
търговски
или
индустриални
рискове ð или
когато е
професионален
клиент (вж.
приложение І
към
Директивата) ï. ê 2002/92/ЕО
съображение
19 (адаптиран) ð нов (40) Настоящата
директива
следва да
посочва специфичните
ð минималните ï задължения
ð на
застрахователните
предприятия
и ï
застрахователните
посредници
за предоставяне
на информация
на клиентите.
В тази област
всяка
държава
членка следва
да може да
запази
действащите
или да приеме
по-строги
разпоредби, на
които да важат за
подлежат
застрахователните
посредници ð и
застрахователните
предприятия ï независимо
от пребиваването
си ð разпоредбите
в тяхната
държава
членка по
произход ï, когато
извършват посредническа
дейност ð по
застрахователно
посредничество ï на нейна
територия,
при условие
че такива по-строги
разпоредби
са в
съответствие
с правото на Ö Съюза Õ Общността,
включително
Директива 2000/31/ЕИО
на
Европейския
парламент и
на Съвета от 8 юни
2000 г. относно
някои правни
аспекти на
услугите на
информационното
общество, и
по-специално
на
електронната
търговия, на
вътрешния
пазар
(Директива за
електронната
търговия)[19]. ð Всяка
държава
членка, която
планира да
прилага и
която
прилага
разпоредби,
уреждащи дейността
на
застрахователните
посредници и
продажбата
на
застрахователни
продукти и
допълващи разпоредбите
на
настоящата
директива, следва
да гарантира,
че
произтичащата
от тези
разпоредби
административна
тежест е съразмерна
спрямо целта
за защита на
потребителите.
За да бъде
осигурена
защитата на потребителите
и да бъдат
предотвратявани
продажбите
на
неподходящи
продукти, на
държавите членки
следва да
бъде
разрешено да
налагат по
изключение
по-строги
изисквания
по отношение
на
застрахователните
посредници, извършващи
застрахователно
посредничество
като допълнителна
дейност, ако
смятат това
за необходимо
и съразмерно
спрямо
целта. ï ò нов (41) Кръстосаните
продажби
представляват
стратегия,
често
използвана
от
доставчиците
на финансови
услуги на
дребно в
целия Съюз.
Те могат да
осигурят
ползи за
потребителите,
но могат и да се
извършват
без
подобаващо
отчитане на интересите
им. Например
някои форми
на кръстосани
продажби или
продукти,
по-конкретно
обвързаните
продажби, при
които две или
повече
финансови
услуги се
предлагат в
пакет, като
поне едната
от тях не се
предлага
отделно,
могат да
нарушат
конкуренцията
и да окажат
отрицателно
въздействие
върху мобилността
на
потребителите
и
възможността
да направят
информиран
избор. Като
пример за
обвързване
може да се
посочи
задължението
за откриване
на
разплащателни
сметки при
предоставянето
на
застрахователна
услуга на
потребител,
за да може
той да плаща
премиите, или
задължението
за сключване
на договор за
застраховка
на моторно
превозно средство
при
отпускането
на
потребителски
кредит, за да
бъде
застрахован
автомобилът,
чиято покупка
се финансира.
Макар че
пакетните
продажби на
две или
повече
финансови
услуги или
продукти, при
които всяка
от услугите
може да бъде
купена и
отделно, също
могат да нарушават
конкуренцията
и да оказват
отрицателно
въздействие
върху
мобилността
на клиентите
и
възможността
им да
направят
информиран
избор, те
поне оставят
възможността
на клиентите
за избор и
следователно
носят
по-нисък риск
за
спазването
на изискванията
по
настоящата
директива от
страна на застрахователните
посредници.
Използването
на такива
продажбени
практики
следва да
бъде внимателно
проучено, за
да се насърчи
конкуренцията
и да се
повиши
изборът за
потребителите. (42) Често
на клиентите
се предлагат
застрахователни
договори с
инвестиционни
елементи
като
възможна
алтернатива
или заместител
на
инвестиционните
продукти,
уредени в
Директива
[ДПФИ ІІ][20]. За да
бъде
осигурена
последователна
защита на
инвеститорите
и да бъде
избегнат рискът
от
регулаторен
арбитраж, е
важно спрямо
инвестиционните
продукти на
дребно
(инвестиционни
застрахователни
продукти,
определени в
Регламента
за документите
с основна
информация
за инвестиционните
продукти) да
важат същите
изисквания
за
извършването
на дейността:
изисквания
за
предоставянето
на подходяща
информация,
изисквания
за уместност
на съветите и
ограничения
за
стимулирането,
изисквания
за управлението
на
конфликтите
на интереси и
— при независимите
консултанти —
ограничения
за формата на
възнаграждението.
Европейският
орган за
ценни книжа и
пазари
(ЕОЦКП) и Европейският
орган за
застраховане
и професионално
пенсионно
осигуряване
(ЕОЗППО)
следва да си
сътрудничат
за
постигането
на максимално
възможната
съгласуваност
на изискванията
за
извършването
на дейността
във връзка с
инвестиционните
продукти на
дребно, които
са уредени
или в ДПФИ ІІ,
или в
настоящата
директива,
чрез
приемане на
насоки. За
инвестиционните
застрахователни
продукти важат
едновременно
и
изискванията
на настоящата
директива,
приложими за
всички застрахователни
договори
(глава VІІ от
настоящата
директива), и
по-строгите
изисквания
за инвестиционните
застрахователни
продукти.
Съответно
лицата,
извършващи
застрахователно
посредничество
във връзка с
инвестиционни
застрахователни
продукти,
следва да спазват
изискванията
за
извършването
на дейността,
които се
прилагат за
всички
застрахователни
договори,
както и
по-строгите
изисквания,
които се
прилагат за
инвестиционните
застрахователни
продукти. (43) За
да се осигури
спазването
на
разпоредбите
на
настоящата
директива от
застрахователните
предприятия
и лицата,
които
извършват
застрахователно
посредничество,
и да се
гарантира, че
те се третират
по сходен
начин в целия
Съюз, от
държавите
членки
следва да се
изисква да
предвидят
административни
наказания и
мерки, които
са ефективни,
пропорционални
и възпиращи. С
цел
насърчаване
на
сближаването
на наказанията
и мерките в
Съобщението
на Комисията
от 8 декември
2010 г.
„По-строги
наказателни
разпоредби
за сектора на
финансовите
услуги“[21] бе
извършен
обзор на
действащите
правомощия и
практическото
им
упражняване.
Следователно
административните
наказания и
мерки,
определени
от държавите
членки, следва
да отговарят
на някои
основни
изисквания
по отношение
на
адресатите,
критериите,
които трябва
да бъдат
взети под
внимание при
налагане на
дадено
наказание
или мярка,
оповестяването
на
наказанията
или мерките,
ключовите
правомощия
за налагане
на наказания
и равнищата
на глобите и
имуществените
санкции. (44) По-специално,
компетентните
органи следва
да
разполагат с
правомощия
да налагат глоби
и
имуществени
санкции,
които да са
достатъчно
високи, за да
надхвърлят
очакваните
облаги и да
бъдат с
възпиращ
характер
дори за
по-големите
институции и
ръководителите
им. (45) За
да се осигури
съгласувано
налагане на наказания
във всички
държави
членки, те
следва да
бъдат
задължени да
гарантират,
че при
определянето
на вида административни
наказания
или мерки и
размера на
глобите и
имуществените
санкции компетентните
органи
отчитат
всички
значими
обстоятелства. (46) За
да се подсили
възпиращото
действие за обществеността
и да се
осигури информация
за
нарушенията
на
нормативните
разпоредби,
които могат
да застрашат
защитата на
клиентите,
налаганите
наказания и
мерки следва
винаги да
бъдат
оповестявани,
освен при
точно
определени
обстоятелства.
За да се
осигури
спазването
на принципа
на пропорционалността,
налаганите
наказания и мерки
следва да
бъдат
оповестявани
без посочване
на
нарушителите,
когато
оповестяването
би довело до
непропорционално
голяма вреда
за
засегнатите
страни. (47) Компетентните
органи
следва да
разполагат с
необходимите
правомощия
за
разследване,
за да
откриват евентуалните
нарушения, и
следва да
създадат
ефективни
механизми, с
които да се
насърчава
подаването
на сигнали за
предполагаеми
или
действителни
нарушения. (48) В
настоящата
директива
следва да се
посочват
както
административните
наказания,
така и административните
мерки,
независимо
дали според
националните
правни
системи те се
определят
съответно
като
наказания
или мерки. (49) Настоящата
директива
следва да не
засяга наказателноправните
законови
разпоредби
на държавите
членки. (50) За
да бъдат
постигнати
целите на
настоящата
директива, на
Комисията
следва да
бъдат предоставени
правомощията
да приема актове
по член 290 от
Договора,
които да
включват подробни
разпоредби
във връзка с
понятията за
подходящи
знания и умения
на
посредника,
управлението
на конфликтите
на интереси,
изискванията
по отношение
на
извършването
на дейността
във връзка с
пакетите
инвестиционни
застрахователни
продукти на
дребно и реда
и формулярите
за
предоставяне
на
информация
за наказанията.
От особено
значение е
Комисията да
провежда
подходящи
консултации
по време на
подготвителната
си работа, в
това число на
експертно
равнище. При
подготвянето
и съставянето
на
делегирани
актове
Комисията
следва
своевременно
да предава по
подходящ начин
съответните
документи
едновременно
на Европейския
парламент и
на Съвета. (51) Техническите
стандарти в
областта на
финансовите
услуги
следва да
осигурят
последователна
хармонизация
и подходяща
защита на
потребителите
в целия Съюз.
Би било ефикасно
и
целесъобразно
разработването
на проекти на
регулаторни
стандарти и
на
технически
стандарти за
изпълнение,
които не
включват
политически
решения, да
се възложи на
ЕОЗППО като
орган със
служители с
високоспециализирани
експертни
познания,
който от своя
страна ще
представя
проектите на
Комисията. (52) Съгласно
членове 290 и 291
от Договора
за функционирането
на
Европейския
съюз и
членове 10—15 от
Регламент
(ЕС) № 1094/2010 на
Европейския
парламент и
на Съвета от
24 ноември
2010 година за
създаване на
Европейски
надзорен
орган
(Европейски
орган за
застраховане
и професионално
пенсионно
осигуряване)[22]
Комисията
следва да
приеме
делегирани
актове по
член 8 —
относно
понятията за
подходящи
знания и
умения на
посредника,
по членове 17
и 23 — относно
управлението
на конфликтите
на интереси,
и по
членове 24 и 25 —
относно
изискванията
за
извършването
на дейността
във връзка с
пакетите
инвестиционни
застрахователни
продукти на
дребно, както
и технически
стандарти за
изпълнение
по член 30 — относно
реда и
формулярите
за
предоставяне
на
информация
за
наказанията.
Проектите на
тези
делегирани
актове и
технически
стандарти за
изпълнение
следва да
бъдат изготвени
от ЕОЗППО. (53) Обработката
на лични
данни от
ЕОЗППО съгласно
настоящата
директива
следва да се
извършва в
съответствие
с Директива
95/46/ЕО на
Европейския
парламент и
на Съвета от
24 октомври 1995
година за
защита на физическите
лица при
обработването
на лични
данни и за
свободното
движение на
тези данни[23] —
под надзора
на
компетентните
органи на държавите
членки,
по-конкретно
независимите
обществени
органи,
определени
от държавите
членки, и в
съответствие
с Регламент
(ЕО) № 45/2001 на
Европейския
парламент и
на Съвета от
18 декември 2000
година
относно защитата
на лицата по
отношение на
обработката
на лични
данни от
институции и
органи на
Общността и
за
свободното
движение на
такива данни[24] —
под надзора
на
Европейския
надзорен
орган по
защита на
данните. (54) Настоящата
директива е
съобразена с
основните
права и
принципи,
признати в
Хартата на
основните
права на
Европейския
съюз, както е
предвидено в
Договора. (55) Съгласно
Съвместната
политическа
декларация
на държавите
членки и
Комисията по
разяснителните
документи от
28 септември 2011 г.
държавите
членки са
поели
задължението
при
необходимост
да изпращат
заедно с уведомлението
за мерките за
транспониране
документ или документи,
в които
разясняват
връзката между
елементите
на дадена
директива и
съответстващата
им част от
националните
актове за
транспонирането
ѝ. Във връзка
с настоящата
директива
законодателят
смята, че предаването
на такива
документи е
необходимо. (56) Пет
години след
влизането в
сила на
настоящата
директива
следва да
бъде
извършен преглед,
за да бъдат
отчетени
измененията
на пазара и
измененията
в
законодателството
на Съюза в
други
области или
опита на държавите
членки при
прилагането
на
законодателството
на Съюза,
особено по
отношение на
продуктите,
обхванати от
Директива
2003/41/ЕО. ê 2002/92/ЕО
съображение
24 (адаптиран) (57) Директива
77/92/ЕИО
Ö 2002/92/ЕО Õ
следва да
бъде
съответно
отменена, Ö . Õ ò нов (58) Задължението
за
транспониране
на настоящата
директива в
националното
право следва
да бъде
ограничено
до
разпоредбите,
които
представляват
изменение по
същество на
Директива
2002/92/ЕО.
Задължението
за
транспониране
на
непроменените
разпоредби е
по силата на Директива
2002/92/ЕО. (59) Настоящата
директива
следва да не
засяга задълженията
на държавите
членки,
отнасящи се
до сроковете
за
транспониране
на Директива
2002/92/ЕО в
националното
право, ê 2002/92/ЕО ПРИЕХА
НАСТОЯЩАТА
ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ОБХВАТ
И
ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1
Обхват ê 2002/92/ЕО ð нов 1. С Ннастоящата
директива урежда
правила се
установяват
разпоредби
за започване
и извършване
на
дейностите на
по
застрахователно
и
презастрахователно
посредничество
ð , в т.ч.
дейността по
уреждане на
застрахователни
претенции по
занятие и
дейността по определяне
размера на
причинените
вреди, ï от
физически и
юридически
лица, които
са се
установили
или желаят да
се установят
в държава
членка. ê 2002/92/ЕО 2. Настоящата
директива не
се прилага за
лицата, които
предоставят
посреднически
услуги за
застрахователни
договори, ако
са изпълнени
всички следващи
условия: а) застрахователният
договор
изисква само познаване
на
застрахователното
покритие,
което се
предоставя; б) застрахователният
договор не е
договор за
животозастраховане; в) застрахователният
договор не
обхваща рискове,
свързани
с „отговорност“; г) основната
професионална
дейност по
занятие на
лицето не е
застрахователно
посредничество;
ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) д) застраховката
е
допълнителна
към продукта
или услугата Ö стоки Õ,
доставени от предоставящото
застраховката
лице Ö какъвто
и да е
доставчик Õ,
когато
покритието е
за: риск
от повреда,
погиване или
увреждане на стоките,
доставени от предоставящото
застраховката
лице Ö доставчика Õ ; или
ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов ii) риск
от увреждане
или загуба на
багаж и други
рискове,
свързани с
пътуването,
резервирано
при
предоставящото
застраховката
лице, дори
когато
застраховката
покрива животозастраховане
или рискове
„отговорност“,
при условие
че покритието
е
съпътстващо
на основното
покритие за свързани
с пътуването
рискове; е) е) размерът
на годишната
застрахователна
вноска
премия ðпо
застрахователния
договор,
преизчислена
пропорционално
на годишна база,ï не
превишава 500 Ö 600 Õ EUR, а
общата
продължителност
на
застрахователния
договор,
включително
сроковете на
подновяване,
не превишава
пет години. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) 3. Настоящата
директива не
се прилага за
посреднически
услуги по
застрахователноне
и
презастрахователноне
посредничество,
предоставени
във връзка с
рискове и
ангажименти, находящи
се разположени
извън Ö Съюза Õ Общността. ê 2002/92/ЕО ð нов Настоящата
директива не
засяга правото
законодателството
на държава
членка
относно за
застрахователнопосредническата
дейността по
застрахователно
ð и
презастрахователно ï
посредничество,
извършвана от
застрахователни
и
презастрахователни
ð предприятия
или ï
посредници,
установени в
трета страна
държава
и извършващи
дейността си
на нейна
територия
съгласно
принципа за
свободно
предоставяне
на услуги,
при условие
че се гарантира
еднакво
третиране на
всички лица,
извършващи
или имащи
разрешение
да извършват застрахователнопосреднически
услуги дейност
по
застрахователно
ð и
презастрахователно ï посредничество
на този
пазар. С Ннастоящата
директива не се
уреждат регламентира
застрахователно-посредническите
дейностите по
застрахователно
ð или
презастрахователно ï посредничество,
извършвани в
трети държавистрани, нито
регламентира
дейностите
на общностните
застрахователни
и
презастрахователни
предприятия
по определението
съгласно
Първа
директива 73/239/ЕИО
на Съвета от 24
юли 1973 г.
относно
координирането
на законови,
подзаконови
и административни
разпоредби
относно
достъпа и
упражняването
на дейност по
пряко
застраховане,
различно от
животозастраховане
[8], и Първа
директива
79/267/ЕИО на
Съвета от 5
март 1979 г. относно
координирането
на
законовите,
подзаконовите
и
административните
разпоредби за
започването
и
упражняването
на дейност по
пряко
животозастраховане
[9], извършвани
чрез
застрахователни
посредници в
трети страни. ò нов Държавите
членки
информират
Комисията за
всички
затруднения
от общ
характер,
които
техните
застрахователни
посредници
срещат при
установяването
си или при
извършването
на дейност по
застрахователно
посредничество
в трета
държава. ê 2002/92/EО ð нов Член 2
Определения За
целите на
настоящата
директива: 1. „застрахователно
предприятие“ означава
е
предприятие,
което е
получило
официаленно
разрешение
лиценз
в
съответствие
с член 6 от
Директива
73/239/ЕИО или член
6 от
Директива
79/267/ЕИО; 2. „презастрахователно
предприятие“ означава
е
предприятие,
което не
е
застрахователно
предприятие
или застрахователно
предприятие
от страна,
която не е
членка, чиято
основна
дейност се
състои в
приемането
на рискове,
преотстъпени
от
застрахователно
предприятие,
застрахователно
предприятие от
страна, която
не е членка
или друго
презастрахователно
предприятие
ð е
получило
официален
лиценз
съгласно член 3
от Директива
2005/68/ЕО ï ; ê 2002/92/EО ð нов 3. „застрахователно
посредничество“
означава
са
дейностите
по представяне
ð предоставяне
на съвети ï,
предлагане
или друга
подготвителна
работа за
сключване на
застрахователни
договори, или
по сключване
на такива
договори,
или по оказване
на
съдействие
за административното
управлението и
изпълнението
на такива
договори,
по-специално
при
настъпването
на
застрахователното
събитие, ð както
и дейността
по уреждане
на застрахователни
претенции по
занятие и
дейността по
определяне
размерите на
причинените
вреди. ï Горните
дейности,
когато се
предприемат
от
застрахователно
предприятие
или от заето
лице на
застрахователно
предприятие,
действащ на
отговорност
на застрахователното
предприятие,
не се смятат
за застрахователно
посредничество.
ð Тези
дейности се
смятат за
застрахователно
посредничество
и когато се
извършват от
застрахователно
предприятие
без намесата
на
застрахователен
посредник. ï ò нов Следните
дейности не
се смятат за
застрахователно
посредничество
за целите на
настоящата
директива: ê 2002/92/ЕО ð нов а) Ппредоставянето
на
информация ð на
клиент ï по отделни
поводи в
рамките на
друга професионална
дейност,
извършвана
по занятие, при
условие че
предметът на
тази дейност
не е ð ако
предоставящото
информацията
лице не
предприема
допълнителни
действия по ï оказване
на
съдействие
на клиента
при сключването
или
изпълнението
на
застрахователен
договор,
управлението
на
застрахователни
събития за
застрахователно
предприятие
по професия и
коригирането
на загуби, и
експертната
оценка на
застрахователни
събития също
не се смятат
за
застрахователно
посредничество; ò нов б) предоставянето
само на данни
и информация
за кандидати
за
застраховане
на застрахователни
посредници
или
застрахователни
предприятия
или
предоставянето
на информация
за застрахователни
продукти, за
застрахователен
посредник
или за
застрахователно
предприятие
на кандидати
за
застраховане. 4. „инвестиционен
застрахователен
продукт“ е
застрахователен
договор,
който би
могъл да бъде
категоризиран
и като
„инвестиционен
продукт“
съгласно
определението
по член 2,
буква а) от
[Регламента
за
документите
с основна информация
за
инвестиционните
продукти (Регламента
за пакетите
инвестиционни
продукти на
дребно)]; ê 2002/92/ЕО ð нов 5. „застрахователен
посредник“ означава
е
всяко
физическо
или
юридическо
лице ð , което
не е
застрахователно
предприятие
и ï , което
срещу
възнаграждение
започва или извършва
застрахователно
посредничество; ê 2002/92/ЕО ð нов 64. „презастрахователно
посредничество“
означава
са
дейностите
по представяне
ð предоставяне
на съвети ï,
предлагане
или друга
подготвителна
работа за
сключване на
презастрахователни
договори, или
по сключване
на такива
договори,
или по оказване
на
съдействие
за административното
управлението и
изпълнението
на такива
договори,
по-специално
при
настъпването
на
застрахователното
събитие, ð както
и дейността
по уреждане
на застрахователни
претенции по
занятие и
дейността по
определяне
размерите на
причинените
вреди ï. Горните
дейности,
когато се
предприемат
от
презастрахователно
предприятие
или от заето
лице на
презастрахователно
предприятие,
действащ на
отговорност
на застрахователното
предприятие,
не се смятат
за
презастрахователно
посредничество.
ðТези
дейности се
смятат за
презастрахователно
посредничество
и когато се
извършват от
презастрахователно
предприятие
без намесата
на
презастрахователен
посредник. ï ò нов Следните
дейности не
се смятат за
презастрахователно
посредничество
за целите на настоящата
директива: ê 2002/92/ЕО а) Ппредоставянето
на
информация
по отделни поводи
в рамките на
друга професионална
дейност,
извършвана
по занятие,
при условие
че предметът
на тази
дейност не е оказване
на
съдействие
на клиента
при сключването
или
изпълнението
на
презастрахователен
договор,
управлението
на
застрахователни
събития за
презастрахователно
предприятие
по професия и
коригирането
на загуби, и експертната
оценка на
застрахователни
събития също
не се смятат
за
презастрахователно
посредничество; ò нов б) предоставянето
само на данни
и информация
за кандидати
за
презастраховане
на презастрахователни
посредници
или презастрахователни
предприятия
или
предоставянето
на информация
за
презастрахователни
продукти, за презастрахователен
посредник
или за презастрахователно
предприятие
на кандидати
за
презастраховане.
ê 2002/92/ЕО ð нов 76. „презастрахователен
посредник“ означава
е всяко
физическо
или
юридическо
лице, ð което
не е
презастрахователно
предприятие
и ï което
срещу
възнаграждение
започва или извършва
презастрахователно
посредничество; 87. „обвързан
застрахователен
посредник“ означава
всяко лице,
което
извършва
застрахователно
посредничество
за сметка и
от името на
едно или
повече
застрахователни
предприятия за
застрахователни
продукти,
които не се намират
във взаимна
конкуренция,
но не събира
застрахователни
премии или
суми, предназначени
за клиента,
ð или
застрахователни
посредници ï и което
действа на
пълната
отговорност
на тези
застрахователни
предприятия за
продуктите,
които
съответно се
отнасят до
тях. ð или
застрахователни
посредници,
при условие
че самите
застрахователни
посредници,
на чиято
отговорност
действа
съответното
лице, не
действат на
отговорността
на друго
застрахователно
предприятие
или
посредник ï ; Всяко
лице, което
извършва
застрахователно
посредничество,
наред с
основната си
професия,
също се смята
за обвързан
застрахователен
посредник,
действащ на
отговорност
на едно или
няколко
застрахователни
предприятия
за продуктите,
които
съответно се
отнасят до
тях, ако
застраховането
е
допълнително
към стоките или
услугите,
доставяни в
рамките на
тази основна
професионална
дейност, и
лицето не събира
застрахователни
премии или
суми, предназначени
за клиента; ò нов 9. „съвет“
е
предоставянето
на препоръка
на клиент по
негово
искане или по
инициатива
на
застрахователното
предприятие
или застрахователния
посредник; ò нов 10. „условна
комисиона“ е
възнаграждението
под формата
на комисиона,
чийто размер
зависи от
постигането
на
договорените
цели във връзка
с договорите,
осигурени за
застрахователя
от
посредника; ê 2002/92/ЕО 118. „големи
рискове“ са
рисковете
съгласно определението
по член 5, буква г)
от Директива
73/239/ЕИО; 129. „
държава
членка на по
произход“ означава
е: а) когато
посредникът
е физическо
лице — държавата
членка, в
която
пребивава и в
която
извършва
дейността си; б) когато
посредникът
е юридическо
лице — държавата
членка, в
която се
намира
неговото седалище,
или —
ако по
националното
право на
лицето то няма
седалище —
държавата
членка, в
която се намира
неговия
адрес на неговото
главно
управление; ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов 1310. „приемаща
държава
членка“ означава
е
държавата
членка, в
която
застрахователният
или
презастрахователният
посредник има
клон
Ö постоянно
присъствие
или място на
стопанска
дейност Õ
или
предоставя
услуги ð и
която не е
неговата
държава
членка по произход ï; 1412. „траен
носител“ означава
е
всяко
средство, което
дава
възможност
на клиента да
съхранява
информацията,
адресирана
лично до него
по начин,
който я прави
достъпна за
последваща
справка за
период,
достатъчен
за
предназначението
на
информацията,
и което
позволява
съхраняваната
информация
да бъде
възпроизвеждана
без промени.
ð съответстващо
на
определението
по член 2,
буква м) от
Директива
2009/65/ЕО; ï В
частност под
„траен
носител“ се
разбират компютърни
дискети,
компактдискове,
цифрови
видеодискове
и твърди
дискове на
персонални
компютри, на
които се
съхраняват
електронни
пощенски
съобщения, но
не се
разбират
места в
Интернет,
освен ако
тези места не
отговарят на
критериите
по първия
параграф. ò нов (15) „кръстосана
продажба“ е
предлагане
на застрахователна
услуга или
продукт
заедно с друга
услуга или
продукт като
част от пакет
или като условие
за
сключването
на друго
споразумение
или
получаването
на друг
пакет; (16) „тесни
връзки“ са
ситуация по
член 4, точка 31
от Директива
[ДПФИ ІІ]; (17) „основно
място на
дейност“ е
мястото,
откъдето се
управлява
основната
дейност; (18) „възнаграждение“
е всяка
комисиона,
такса или
друго
плащане, в т.ч.
икономически
ползи от
всякакъв вид,
предложени
или дадени
във връзка с
дейност по
застрахователно
посредничество; (19) „обвързана
продажба“ е
предлагането
на една или
повече
допълнителни
услуги в пакет
със
застрахователна
услуга или
продукт,
когато тази
застрахователна
услуга или продукт
не се
предлага на
потребителя
отделно; (20) „пакетна
продажба“ е
предлагането
на една или
повече
допълнителни
услуги в
пакет със
застрахователна
услуга или
продукт, когато
тази
застрахователна
услуга или продукт
се предлага
на
потребителя
и отделно, но
не
непременно
при същите
условия, както
при
обвързването
с
допълнителните
услуги. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов ГЛАВА II ИЗИСКВАНИЯ
ЗА
РЕГИСТРАЦИЯ Член 3
Регистрация 1. ð Освен
в случаите по
член 4 ï Ззастрахователните
и
презастрахователните
посредници
се
регистрират в
от
компетентенните
органи по
определението
съгласно член
7, параграф 2
в държавата
членка на по
произход. ðНе е
необходимо
застрахователните
предприятия,
регистрирани
в държавите
членки съгласно
Директива
73/239/ЕИО,
Директива
2002/83/ЕО и Директива
2005/68/ЕО, и
служителите
им да се
пререгистрират
по
настоящата
директива. ï Без да
се засяга
първата
алинея,
държавите
членки могат
да предвидят
възможността
застрахователните
и презастрахователните
предприятия
и други
организации
да взаимодействат
с Ö сътрудничат
на Õ
компетентните
органи при
регистрирането
на
застрахователните
и
презастрахователните
посредници,
както и при
прилагането
на
изискванията
по член 4 8 за
тези
посредници. В
частност
обвързаните
застрахователни
посредници
могат да бъдат
регистрирани
от
застрахователно
предприятие, или
от сдружение
на
застрахователни
предприятия ð или от
застрахователен
или
презастрахователен
посредник ï под
надзора на
компетентен
орган. ò нов Държавите
членки могат
да предвидят,
че когато
даден
застрахователен
или презастрахователен
посредник
действа на отговорността
на
застрахователно
или презастрахователно
предприятие
или на друг
регистриран
застрахователен
или презастрахователен
посредник,
вторият
посредник
или
съответното
предприятие
отговарят за
спазването
на условията
за
регистрация
по
настоящата
директива от
страна на
първия
посредник. В
такъв случай
лицето или
предприятието,
което поема
отговорността,
трябва —
когато получи
от държавите
членки
информацията
по параграф 7,
букви а) и б) от
настоящия
член — да се
убеди, че са
спазени
изискванията
по параграф 7,
буква в) от
настоящия
член.
Държавите
членки могат
също така да
предвидят, че
лицето или предприятието,
което поема
отговорността
за
посредника,
трябва да го
регистрира. ê 2002/92/ЕО ð нов Не е
необходимо
държавите
членки да
прилагат
изискването
по първа и
втора алинеи
за всички
физически
лица, които
работят в дадено
ð застрахователно
или
презастрахователно ï предприятие
ð или
регистриран
застрахователен
или презастрахователен
посредник ï и
извършват
дейността
по
застрахователно
или
презастрахователно
посредничество. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) Що
се отнася до
юридическите
лица, дДържавите
членки регистрират
тези Ö осигуряват
регистрацията
на
юридическите Õ
лица и посочват
вписват също
в регистъра
имената на
физическите
лица в управлението,
които
отговарят за
посредническата
дейност. 2. Държавите
членки могат
да създадат
повече от
един регистър
на
застрахователни
и
презастрахователни
посредници,
при условие
че определят
критериите,
по които се
регистрират
посредниците. ò нов Държавите
членки
създават
система за
регистрация
по интернет,
включваща
само един
регистрационен
формуляр в
интернет
сайт, който
следва да бъде
леснодостъпен
за
застрахователните
посредници и
предприятия;
формулярът
трябва да
може да се
попълва
директно в
интернет. ê 2002/92/ЕО 3. Държавите
членки вземат
необходимите
мерки, за да
бъде създаден
единен
информационен
пункт, даващ
възможност
за бърз и
лесен достъп
до информацията
в различните
регистри,
които се водят
електронно и
се
актуализират
непрекъснато.
Този
информационен
пункт
предоставя също
обозначителните
идентификационните
данни на
компетентните
органи на
всяка държава
членка по
първата
алинея от
параграф 1. В
регистъра се посочват
вписват
още страната
или страните,
в които
посредникът
извършва
дейност
съгласно правилата
разпоредбите
за свободата
на
установяване
или свободата наното
предоставяне
на услуги. ò нов 4. Европейският
орган за
застраховане
и професионално
пенсионно
осигуряване
(ЕОЗППО)
създава,
публикува на
интернет
сайта си и
актуализира
единен
електронен
регистър с данни
за
застрахователните
и
презастрахователните
посредници,
които са
обявили намерението
си за
извършване
на
презгранична
дейност
съгласно
глава ІV.
Държавите
членки
своевременно
представят
на ЕОЗППО информацията,
която му е
необходима
за тази цел. В
този регистър
трябва да има
електронна
препратка
към
съответния
компетентен
орган във всяка
държава
членка.
Регистърът
трябва да
бъде
достъпен от
всяка
държава
членка и да
съдържа
електронни
препратки
към интернет
сайтовете на
компетентните
органи на всички
държави
членки. ê 2002/92/ЕО 3 Държавите
членки вземат
необходимите
мерки, така,
гарантират,
че
регистрацията
на
застрахователните
посредници,
включително
обвързаните,
и презастрахователните
посредници да
подлежи на
зависи
от
изпълнението
на професионалните
изисквания
по член 4 8. Държавите
членки вземат
гарантират
също необходимите
мерки, така,
че
застрахователните
посредници,
включително
обвързаните,
и
презастрахователните
посредници,
които вече не
отговарят на
тези
изисквания, да
бъдат заличени
се
заличават
от регистъра.
Регистрацията
подлежи на
редовен
преглед за
валидност
Валидността
на
регистрацията
се проверява
редовно от
компетентния
орган. Ако е
необходимо,
държавата
членка на по
произход на
посредника
уведомява по
подходящ
начин
приемащата
го държава
членка за
заличаването. ò нов 5. Държавите
членки
гарантират,
че компетентните
органи
регистрират
застрахователните
или
презастрахователните
посредници
само когато
са убедени,
че
съответният
посредник
отговаря на
изискванията
по член 8. ê 2002/92/ЕО ð нов 4.
Компетентните
органи могат
да предоставят
на
застрахователните
и
презастрахователните
посредници
документ,
даващ възможност
на
заинтересованите
лица чрез
справка в регистъра
или ð някой
от ï регистрите
по параграф 2
да се уверят,
че посредникът
е надлежно
регистриран. Този
документ
съдържа
най-малко
информацията
по член 12,
параграф 1
член 16, букви
а) и б), а за
юридическите
лица — и
имената на
физическите
лица по параграф 1,
четвърта
алинея на
параграф 1
от този настоящия
член. Държавите
членки
изискват
документът
да бъде
върнат на
издалия го
компетентен
орган, когато
съответният
застрахователен
или
презастрахователен
посредник
бъде заличен
от регистъра. 5.
Регистрираните
застрахователни
и
презастрахователни
посредници
получават
възможност
да започнат и
извършват
дейността
застрахователно
и
презастрахователно
посредничество
в Общността
както
посредством
свободата на
установяване,
така и
посредством
свободното
предоставяне на
услуги. ò нов 6. Държавите
членки
предвиждат,
че заявленията
на
посредниците
за вписване в
регистъра се
обработват в
срок от шест
месеца от подаването
на пълното
заявление и
че заявителят
бива
своевременно
уведомен за
решението. Държавите
членки
гарантират,
че
компетентните
органи
въвеждат
подходящи
мерки, осигуряващи
им
възможност
да следят
дали застрахователните
и
презастрахователните
посредници
продължават
да спазват
постоянно
изискванията
за
регистрация
по настоящата
директива. 7. Държавите
членки
гарантират,
че компетентните
им органи
изискват от
застрахователните
и
презастрахователните
посредници
следната
информация
като условие
за регистрация: а) да
съобщят на
съответните
компетентни
органи кои са
акционерите
или
съдружниците
им —
физически
или
юридически
лица, — които
притежават
участие от
над 10 % в
дружеството
на посредника,
и размерите
на
съответните
участия; б) да
съобщят на
съответните
компетентни
органи кои са
лицата, които
имат тесни
връзки със
застрахователния
или презастрахователния
посредник; в) да
убедят
съответните
компетентни
органи, че
притежаваните
от тях
участия или
тесните им
връзки не
пречат на
ефективното
упражняване
на
надзорните
функции от
страна на
компетентните
органи. 8. Държавите
членки
гарантират,
че компетентните
органи
отказват
регистрация, ако
законовите,
подзаконовите
или административните
разпоредби
на трета
държава, уреждащи
дейността на
едно или
повече физически
или
юридически
лица, с които
предприятието
има тесни
връзки, или
затрудненията
при прилагането
на тези
разпоредби
възпрепятстват
ефективното
упражняване
на надзорните
им функции. ГЛАВА III ОПРОСТЕНА
ПРОЦЕДУРА ПО
РЕГИСТРАЦИЯ —
ДЕКЛАРИРАНЕ
НА ДЕЙНОСТТА Член
4
Процедура по
деклариране
на
допълнителна
дейност по
застрахователно
посредничество,
дейност по
уреждане на
застрахователни
претенции по
занятие и
дейност по
определяне
размера на
причинените
вреди 1. Изискванията
за
регистрация
по член 3 не се
прилагат за
застрахователните
посредници,
които
извършват
застрахователно
посредничество
като допълнителна
дейност, ако
дейностите
им отговарят
на всички
долупосочени
условия: а) основната
дейност по
занятие на
застрахователния
посредник не
е
застрахователно
посредничество;
б) застрахователният
посредник
посредничи
само при
продажбата
на
определени
застрахователни
продукти,
които
допълват
друг продукт
или услуга, и
ясно посочва
тези
продукти в
декларацията;
в) съответните
застрахователни
продукти не
покриват
животозастрахователни
рискове или
свързани с
отговорност
рискове, освен
ако това
покритие е
допълнително
спрямо
основното
покритие. 2. Изискванията
за
регистрация
по член 3 не се
прилагат за
застрахователните
посредници,
чиято
единствена
дейност е
уреждане на
застрахователни
претенции по
занятие и определяне
размера на
причинените
вреди. 3. Всеки
застрахователен
посредник, за
когото важат
разпоредбите
на параграфи
1 и 2 от настоящия
член,
представя
пред
компетентния
орган на
своята
държава
членка по
произход декларация,
с която
обявява
своите
идентификационни
данни, адрес
и извършвани
дейности по
занятие. 4. За
посредниците,
за които
важат
разпоредбите
на параграфи
1 и 2 от
настоящия
член, се прилагат
разпоредбите
на глави І,
ІІІ, ІV, V, VІІІ и
ІХ и членове 15
и 16 от
настоящата
директива. ГЛАВА IV
СВОБОДА
НА
ПРЕДОСТАВЯНЕ
НА УСЛУГИ И
СВОБОДА НА
УСТАНОВЯВАНЕ
ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов Член 65
Уведомление
за
установяване
и услуги в други
държави-членки
ÖУпражняване
на свободата
на
предоставяне
на услуги Õ 1. Всеки
застрахователен
или презастрахователен
посредник,
който възнамерява
за пръв път
да извършва стопанска
дейност ð на
територията
на друга
държава
членка ï в една
или повече
държави-членки,
упражнявайки
свободатаното
на
предоставяне
на услуги или
свободата
на
установяване,
уведомява
ð представя
следната
информация
на ï компетентните
органи Ö компетентния
орган Õ на
държавата
членка на по
произход.: В
срок от един
месец след
това
уведомление, така
уведомените
компетентни
органи
уведомяват
компетентните
органи на
всяка
приемаща държава-членка,
която желае
да бъде
уведомена, за
намерението
на
застрахователния
или
презастрахователен
посредник и
същевременно
уведомяват
съответния
посредник. Застрахователният
или
презастрахователен
посредник може
да започне
дейността си
един месец
след датата,
на която е
бил уведомен
от компетентните
органи на
държавата-членка
на произход
за
уведомлението
по втора
алинея. Посредникът
може обаче да
започне
дейността си
незабавно,
ако
съответната
приемаща
държава-членка
не желае да
бъде
уведомявана
за това. 2.
Държавите-членки
съобщават на
Комисията за
желанието си
да бъдат
уведомявани
в съответствие
с параграф 1.
Комисията на
свой ред
уведомява
всички
държави-членки
за това. 3.
Компетентните
органи на
приемащата
държава-членка
могат да
предприемат
необходимите
стъпки за
подходящо
публикуване
на условията,
при които в
интерес на
общото благо
трябва да
бъде
извършвана
въпросната дейност
на тяхна
територия. ò нов а) името
или фирмата,
адреса и
регистрационния
си номер; б) държавата
членка или
държавите
членки, в които
възнамерява
да извършва
дейност; в) категорията
си като
посредник и —
в съответните
случаи —
фирмата на
застрахователното
или
презастрахователното
предприятие,
което
представлява;
г) в
съответните
случаи —
класовете
застраховки; д) доказателства
за
професионалните
си знания и
умения. 2. В
срок от един
месец от
получаването
на информацията
по параграф 1
компетентният
орган на
държавата
членка по
произход я
препраща на
компетентния
орган на приемащата
държава
членка, който
незабавно потвърждава,
че я е
получил.
Държавата
членка по
произход
информира в
писмен вид
застрахователния
или
презастрахователния
посредник, че
приемащата
държава
членка е получила
информацията
и че
посредникът
може да започне
дейността си
в приемащата
държава членка. Когато
получава
информацията
по параграф 1,
приемащата
държава
членка
приема предишния
опит в
областта на
застрахователното
или
презастрахователното
посредничество,
който се
доказва чрез
документ за
регистрация или
за подадена
декларация в
държавата членка
по произход,
като
свидетелство
за притежаването
на
изискваните
знания и
умения. 3. Фактът,
че е била
извършена
регистрация
или че е била
подадена
декларация,
се удостоверява
чрез издаден
документ за
регистрацията
или за
получаването
на
декларацията
от
компетентния
орган или
организация
в държавата
членка по
произход на
заявителя,
който той
трябва да
представи
заедно със заявлението
си при
подаването
му в приемащата
държава
членка. 4. При
промяна на
някое от
обстоятелствата,
за които е
била
представена
информация
съгласно
параграф 1,
застрахователният
или презастрахователният
посредник
известява
компетентния
орган на
държавата
членка по
произход за
промяната в
писмен вид най-малко
един месец
преди
извършването
ѝ. Компетентният
орган на
приемащата
държава
членка също
трябва да
бъде
информиран за
тази промяна
от
компетентния
орган на държавата
членка по
произход
възможно
най-скоро, но
не по-късно
от един месец
от датата на
получаване
на
информацията
от
компетентния
орган на
държавата
членка по
произход. Член
6
Упражняване
на свободата
на
установяване
1. Държавите
членки
изискват от
всеки застрахователен
или
презастрахователен
посредник,
който
възнамерява
да упражни
свободата на
установяване,
за да открие
клон на територията
на друга
държава
членка, първо
да уведоми
компетентния
орган на
своята държава
членка по
произход и да
му представи
следната
информация: а) името
или фирмата,
адреса и
регистрационния
си номер (в
съответните
случаи); б) държавата
членка, на
територията
на която планира
да открие
клон или да
установи постоянно
присъствие; в) категорията
си като
посредник и —
в съответните
случаи —
фирмата на
застрахователното
или
презастрахователното
предприятие, което
представлява;
г) в
съответните
случаи —
класовете
застраховки; д) програма
за дейността,
в която се
излагат планираните
дейности по
застрахователно
или
презастрахователно
посредничество
и
организационната
структура на
мястото на
стопанска
дейност;
идентификационните
данни на
агентите, ако
посредникът
възнамерява
да ползва
такива; е) адреса
в приемащата
държава
членка, от
който могат
да бъдат
получавани
документи; ж) имената
на всички
лица, които
отговарят за управлението
на мястото на
стопанска
дейност или
съответната
форма на
постоянно
присъствие. 2. Ако
компетентният
орган на
държавата
членка по
произход
няма
основания да
смята, че организационната
структура
или финансовото
състояние на
застрахователния
или презастрахователния
посредник е
неподходящо
с оглед на
планираните
посреднически
дейности, в
срок от един
месец от
получаването
на информацията
по параграф 1
той я предава
на компетентния
орган на
приемащата
държава членка,
който
потвърждава
незабавно, че
я е получил.
Държавата
членка по
произход
информира в
писмен вид
застрахователния
или презастрахователния
посредник, че
приемащата държава
членка е
получила
информацията
и че
посредникът
може да
започне
дейността си
в приемащата
държава
членка. 3. Когато
компетентният
орган на
държавата членка
по произход
отказва да
предаде
информацията
на компетентния
орган на
приемащата
държава членка,
той излага
мотивите за
отказа си
пред застрахователния
или
презастрахователния
посредник в
срок от един
месец от
получаването
на цялата
информация
по параграф 1. 4. При
промяна на
обстоятелствата,
за които е представена
информация
съгласно
параграф 1,
застрахователният
или
презастрахователният
посредник
известява
компетентния
орган за
промяната в
писмен вид
най-малко
един месец
преди
извършването
ѝ. Компетентният
орган на
приемащата
държава
членка също
трябва да
бъде
информиран
за тази
промяна от компетентния
орган на
държавата
членка по
произход
възможно
най-скоро, но
не по-късно
от един месец
от датата на
получаване
на информацията
от
компетентния
орган на държавата
членка по
произход. Член
7
Разпределение
на
компетентността
между държавите
членки по
произход и
приемащите
държави
членки 1. Ако
основното
място на
дейност на
даден застрахователен
посредник е в
друга държава
членка,
компетентният
орган на тази
държава
членка може
да се
договори с
компетентния
орган на
държавата
членка по
произход да действа
като
компетентен
орган на
държавата
членка по
произход по
отношение на
задълженията
по глави VІ, VІІ
и VІІІ от
настоящата
директива.
Ако бъде
постигната
такова договореност,
компетентният
орган на
държавата
членка по
произход
уведомява
незабавно
застрахователния
посредник и
ЕОЗППО. 2. Компетентният
орган на
приемащата
държава
членка поема
отговорността
да гарантира,
че услугите,
предоставяни
от мястото на
стопанска
дейност на
територията
на
приемащата
държава
членка,
отговарят на
изискванията
по глави VІ и
VІІ и на
приетите
съгласно тях
разпоредби. Компетентният
орган на
приемащата
държава
членка има
правото да
проучва
вътрешните
правила на
мястото на
стопанска
дейност и да
изисква
извършването
на такива промени
в тях, които
са строго
необходими
за осигуряване
на
възможност
за
компетентния
орган да
налага
изпълнението
на изискванията
по глави VІ и
VІІ и
приетите
съгласно тях
разпоредби
по отношение
на услугите и
дейностите,
извършвани
от мястото на
стопанска
дейност на
територията
на
приемащата
държава
членка. 3. Когато
приемащата
държава
членка има
основания да
смята, че
застрахователен
или презастрахователен
посредник,
който извършва
дейност на
територията
ѝ съгласно
свободата на
предоставяне
на услуги или
чрез място на
стопанска
дейност, не е
спазил някое
от
задълженията
по
настоящата
директива, тя
представя
констатациите
си на компетентния
орган на
държавата
членка по произход,
който взема
подходящи
мерки. Ако въпреки
мерките,
предприети
от
компетентния
орган на
държавата
членка по
произход,
застрахователният
или
презастрахователният
посредник
продължава
да действа по
начин, който
несъмнено
уврежда
интересите
на потребителите
в приемащата
държава
членка или
възпрепятства
правилното
функциониране
на застрахователните
или
презастрахователните
пазари, по
отношение на
застрахователния
или
презастрахователния
посредник се
прилагат
следните
мерки: а) след
като
информира
компетентния
орган на
държавата
членка по
произход, компетентният
орган на
приемащата
държава
членка
предприема
всички
подходящи
мерки за
защита на
потребителите
и правилното
функциониране
на
застрахователните
и презастрахователните
пазари, в т.ч.
като предотвратява
извършването
на
по-нататъшни сделки
на територията
на своята
държава от
страна на застрахователните
или
презастрахователните
посредници
нарушители;
компетентният
орган на
приемащата
държава
членка своевременно
информира
Комисията за
тези мерки; б) компетентният
орган на
приемащата
държава
членка може
да отнесе
въпроса до
ЕОЗППО и да
поиска от
него
съдействие
съгласно
член 19 от Регламент
(ЕС) № 1094/2010; в този
случай
ЕОЗППО може
да предприеме
действия в
рамките на
правомощията,
които са му
поверени по
силата на посочения
член в случай
на разногласие
между
компетентните
органи на
приемащата
държава
членка и
държавата
членка по
произход. 4. Когато
компетентните
органи на
приемащата
държава
членка
установят, че
застрахователен
или
презастрахователен
посредник,
който има
място на
стопанска
дейност на
нейната
територия,
нарушава
законовите или
подзаконовите
разпоредби,
приети в тази
държава
съгласно
разпоредбите
на настоящата
директива, с
които се
дават
правомощия
на
компетентните
органи на
приемащата държава
членка, тези
органи
изискват от
застрахователния
или
презастрахователния
посредник да
преустанови
това
нарушение. Ако
въпреки
мерките,
предприети
от компетентния
орган на
приемащата
държава
членка,
застрахователният
или
презастрахователният
посредник
продължава
да действа по
начин, който
несъмнено уврежда
интересите
на
потребителите
в приемащата
държава
членка или
възпрепятства
правилното
функциониране
на застрахователните
и
презастрахователните
пазари, по
отношение на
застрахователния
или презастрахователния
посредник се
прилагат
следните
мерки: а) след
като
информира
компетентния
орган на
държавата
членка по
произход,
компетентният
орган на
приемащата
държава
членка предприема
всички
подходящи
мерки за защита
на
потребителите
и правилното
функциониране
на пазарите,
в т.ч. като
предотвратява
извършването
на
по-нататъшни
сделки на
територията
на своята
държава от
страна на
застрахователните
или
презастрахователните
посредници
нарушители;
компетентният
орган на
приемащата
държава
членка
незабавно информира
Комисията за
тези мерки; б) компетентният
орган на
приемащата
държава
членка може
да отнесе
въпроса до
ЕОЗППО и да
поиска от
него съдействие
съгласно
член 19 от
Регламент
(ЕС) № 1094/2010; в този
случай
ЕОЗППО може
да предприеме
действия в
рамките на
правомощията,
които са му
поверени по
силата на посочения
член в случай
на
разногласие
между
компетентните
органи на
приемащата
държава
членка и
държавата
членка по
произход. ГЛАВА
V ДРУГИ
ОРГАНИЗАЦИОННИ
ИЗИСКВАНИЯ ê 2002/92/ЕО ð нов Член 48
Професионални
ð и организационни ï изисквания ê 2002/92/ЕО ð нов 1. Застрахователните
и
презастрахователните
посредници ð — в т.ч.
тези, които
извършват
такова
посредничество
като
допълнителна
дейност, лицата,
които извършват
уреждане на
застрахователни
претенции по
занятие,
определяне
размера на причинените
вреди и
изготвяне на
експертни
оценки във
връзка със
застрахователни
претенции,
както и
служителите
на застрахователните
предприятия,
които
извършват застрахователно
посредничество
— ï са длъжни
да
притежават
съответните
знания и уменияспособности,
определени
от държавата
членка на по
произход на
посредника ð или
предприятието,
както и да
изпълняват задачите
и
задълженията
си адекватно,
показвайки
подходящ
професионален
опит, съответстващ
на
сложността
на
продуктите,
за чиято
продажба
посредничат ï . ò нов Държавите
членки
гарантират,
че застрахователните
и
презастрахователните
посредници и
служителите
на застрахователните
предприятия,
които
извършват
дейности по
застрахователно
посредничество,
осъвременяват
знанията и
уменията си
чрез
постоянно
професионално
развитие, за
да продължат
да
изпълняват
задълженията
си на
подходящо
равнище. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов Държавите
членки на
произход на
посредниците
могат да коригират
изискуемите
условия приспособят
изискванията
за знания и уменияспособности
в
съответствие
с ð конкретната ï дейността
по
застрахователно
или
презастрахователно
посредничество
и разпространяваните
продуктите Ö ,
във връзка с
които се
извършва
посредничеството Õ,
особено ако
основната професионална
дейност по
занятие на
посредника
не е
застрахователното
посредничество.
В такива
случаи
посредникът
може да
извършва
дейност по
застрахователно
посредничество,
само ако
застрахователен
посредник,
отговарящ на
условията по
този член,
или
застрахователно
предприятие поеме
пълната
отговорност
за неговите
действия. Държавите
членки могат
да предвидят Ö ,
че в Õ за
случаите по
втората
алинея от
член 3, параграф 1
застрахователното
предприятие ð или
застрахователният
посредник ï трябва
да удостовериява,
че знанията и
уменията способностите
на
посредниците
съответстват
на задълженията
изискванията
по първата
алинея от
този
параграф, и ако
е при
необходимост
да осигуряват
на тези
посредници
обучение,
което съответства
на
изискванията
на във
връзка с
продуктите,
продавани от
посредниците. Не е
необходимо
държавите
членки да
прилагат
изискванията
по първата
алинея от този
параграф за
всички
физически
лица, работещи
в дадено ð застрахователно ï
предприятие ð или
застрахователен
или презастрахователен
посредник ï, които се
занимават с
дейността
извършват
дейност по
застрахователно
или
презастрахователно
посредничество.
Държавите
членки вземат
необходимите
мерки, щото
изискват
подходяща
част от
лицата в
управленската
структура на
такива
предприятия,
които
отговарят за
посредничеството
на
във
връзка със
застрахователни
ð и
презастрахователни ï продукти,
както и
всички
останали
лица, пряко
занимаващи
се със
застрахователно
и презастрахователно
посредничество,
да
демонстрират
докажат,
че
притежават
необходимите
знания и уменияспособности
за
изпълнението
на своите
задължения. 2. Застрахователните
и
презастрахователните
посредници ð и
служителите
на
застрахователните
предприятия,
които извършват
дейности по
застрахователно
посредничество, ï се
ползват с
добро име
трябва
да имат добра
репутация.
Като
минимално
изискване те трябва
да имат
чисто полицейско
досие свидетелство
за съдимост
или друг
национален
еквивалент
във връзка с
тежки
престъпления
срещу
собствеността
или други
престъпления,
свързани с
финансовите
дейности, и
да не са били
обявявани в
несъстоятелност,
освен ако не
са
реабилитирани
правата
им са били
възстановени
в
съответствие
с
националното
законодателствоправо. Държавите
членки могат
в
съответствие
с разпоредбите
на втората
алинея от
член 3, параграф 1
да позволят
на
застрахователните
предприятия
да извършват
проверка за доброто
име добрата
репутация
на
застрахователните
посредници. Не е
необходимо
държавите
членки да
прилагат
изискванията
по първата алинея
от този
параграф за
всички
физически
лица,
работещи в
дадено ð застрахователно ï
предприятие ð или
застрахователен
или
презастрахователен
посредник ï, които се
занимават с
дейността
извършват
дейност по
застрахователно
и
презастрахователно
посредничество.
Държавите
членки
предприемат
необходимите
мерки, така
за да се
гарантира,
че
управленската
структура на
такива предприятия,
както и служителите
заетите
лица,
пряко
занимаващи
се със
застрахователно
и
презастрахователно
посредничество,
да
отговарят на
това
изискване. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов 3. Застрахователните
и
презастрахователните
посредници
са длъжни да
притежават
застраховка
„Професионална
отговорност“
за цялата
територия на Ö Съюза Õ Общността
или някаква
друга
сравнима
гаранция
срещу
отговорност за вреди,
възникнала
настъпили
от проявена
професионална
небрежност, на
стойност със
застрахователна
сума не
по-малко от 1000000
Ö 1 120 000 Õ EUR за претенциите
по всяко
застрахователно
събитие и
съвкупно 1500000 Ö 1 680 000 Õ EUR
годишно за претенциите
по всички
застрахователни
събития, освен
ако такава
застраховка
или сравнима
друга
гаранция не
е вече е предоставена
осигурена
от
застрахователно
предприятие,
презастрахователно
предприятие
или друго
предприятие, от
чието име
за
чиято сметка
действа
застрахователният
или презастрахователен
посредник
или за
чиято сметка
от
чието име
застрахователният
или
презастрахователен
посредник е
оправомощен
да действа,
или ако
такова
предприятие не
е поело
пълната
отговорност
за действията
на
посредника. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов 4 Държавите
членки
вземат
необходимите
мерки в
защита на
клиентите
срещу
неспособността
на
застрахователния
посредник да прехвърли
преведе
застрахователната
вноска
премия
на
застрахователното
предприятие
или да прехвърли
преведе
сумата
по
застрахователното
събитие застрахователното
обезщетение
или
възстановената
застрахователна
премия на
застрахованото
лице. Тези
мерки се
вземат под
една или
повече от следните
форми: а) законови
разпоредби
или
договорни
клаузи,
съгласно
които
паричните
суми, платени
от клиента на
посредника,
се третират
като платени
на
предприятието,
а паричните
суми, платени
от
предприятието
на
посредника, не
се третират
като платени
на клиента,
докато не
бъдат действително
получени от
него; б) изискване
застрахователните
посредници да
имат
финансов
капацитет,
възлизащ по
всяко време
на 4 % от
сумата на
получените
годишни
застрахователни
вноски премии,
но не
по-малко от 15000 Ö 16 800 Õ EUR; в) изискване
паричните
средства на
клиентите да
бъдат прехвърляни
превеждани
чрез строго
отделени
клиентски
сметки, които
да не бъдат
използвани
за
удовлетворяване
на други
кредитори в
случай на
несъстоятелност; г) изискване
да бъде
създаден
гаранционен
фонд. 5. За
извършването
на
дейностите
по застрахователно
и презастрахователно
посредничество
се
изисква е
необходимо
професионалните
изисквания
по този член да
бъдат
изпълнени по
всяко време. 6. Държавите
членки могат
да завишат
изискванията
по този член
или да
предвидят
допълнително
други
изисквания
за
застрахователните
и
презастрахователните
посредници,
регистрирани
под тяхната
юрисдикция. 7. Сумите
по параграфи 3 и 4
подлежат на
редовно
преразглеждане
ð от
страна на
ЕОЗППО ï, за да бъдат
отчитани
измененията
на Еевропейския
индекс на
потребителските
цени,
публикуван
от Евростат.
Първият
преглед се
извършва пет
години след
влизането на
настоящата
директива в
сила, а
последващите
прегледи — на
всеки пет
години от
датата на
предходния
преглед. Сумите
се адаптират
автоматично
чрез увеличаване
на базовия
им размер в
евро с
процентното
изменение на
индекса за
периода от
влизането на
настоящата
директива в
сила до
датата на първия
преглед или
от датата на
последния преглед
до датата на
поредния
преглед, и се закръгляват
до
следващото
цяло евро нагоре
с точност до
цяло число. ЕОЗППО
разработва
проекти на
регулаторни
стандарти, с
които
базовите
суми в евро
по параграфи
3 и 4 се изменят
с
процентното
изменение на
споменатия
индекс за
периода от влизането
на
настоящата
директива в
сила до
датата на
първия преглед
или от датата
на последния
преглед до
датата на
следващия
преглед и се
закръгляват
нагоре с
точност до
цяло число. ЕОЗППО
представя на
Комисията
посочените
проекти на
регулаторни
технически
стандарти
пет години
след
влизането на
настоящата
директива в
сила и
последващите
прегледи на
всеки пет
години от
датата на
предходния
преглед. На
Комисията се
предоставят
правомощия за
приемане на
посочените в
първа алинея
технически
стандарти за
изпълнение в
съответствие
с член 15 от
Регламент
(ЕС) № 1094/2010. ò нов 8. На
Комисията се
предоставят
правомощия за
приемане на
делегирани
актове в
съответствие
с член 33. В тези
делегирани
актове се определя
следното: а) понятието
за подходящи
знания и
умения на посредника
във връзка с
извършването
на застрахователно
посредничество
с клиентите
му съгласно
параграф 1 от
настоящия член; б) подходящи
критерии за
установяване
на равнището
на
професионална
квалификация,
опит и
умения,
изисквани за
извършване
на застрахователно
посредничество; в) действията,
които може
основателно
да се очаква
да предприемат
застрахователните
посредници и
застрахователните
предприятия,
за да осъвременяват
знанията и
уменията си
чрез постоянно
професионално
развитие с
цел да изпълняват
задълженията
си на
подходящо равнище. ê 2002/92/ЕО Член
5 Запазване
на придобити
права Държавите-членки
могат да
предвидят
лицата, които
са
упражнявали
посредническа
дейност
преди 1
септември 2000 г.,
били са
вписани в
регистър и са
притежавали
квалификация
и опит,
подобни на
изискваните
съгласно
настоящата
директива, да
бъдат
автоматично
вписвани в
новосъздадения
регистър
след
изпълнение
на изискванията
по член 4,
параграфи 3 и 4. ò нов Член
9
Публикуване
на
разпоредбите
за общото благо 1. Държавите
членки
предприемат
необходимите
мерки, за да
гарантират,
че техните
компетентни
органи
публикуват
по подходящ
начин
съответните
национални законодателни
разпоредби
за опазване
на общото
благо, които
се прилагат
спрямо дейностите
по
застрахователно
и
презастрахователно
посредничество,
извършвани
на
териториите
им. 2. Всяка
държава
членка, която
планира да
прилага и
която
прилага
разпоредби,
уреждащи дейността
на
застрахователните
посредници и
продажбата
на
застрахователни
продукти,
като
допълнение
към
разпоредбите
на настоящата
директива,
гарантира, че
произтичащата
от тези
разпоредби
административна
тежест е
съразмерна
спрямо целта
за защита на потребителите.
Държавата
членка
продължава
да наблюдава
действието
на тези разпоредби,
за да осигури
запазването
на посочената
съразмерност. 3. ЕОЗППО
изготвя
стандартизиран
информационен
формуляр във
връзка с
разпоредбите
за общото
благо, който
трябва да
бъде попълван
от
компетентните
органи във
всяка държава
членка. Във
формуляра се
включват електронни
препратки
към интернет
сайтовете на
компетентните
органи, на
които се публикува
информация
за
разпоредбите
за общото
благо. Тази
информация
се
актуализира
редовно от
националните
компетентни
органи, а
ЕОЗППО я
публикува на
своя
интернет сайт
на английски,
френски и
немски език,
като всички
национални
разпоредби
за общото
благо се
категоризират
в различните
правни области. 4. Всяка
държава
членка
създава
единно звено
за контакти,
което
отговаря за
предоставянето
на
информация
за
разпоредбите
за общото
благо в
съответната
държава
членка. Такова
звено за
контакт
трябва да
бъде подходящ
компетентен
орган. 5. ЕОЗППО
извършва
проучване,
изготвя
доклад и
информира
Комисията
относно
разпоредбите
за общото
благо,
публикувани
от държавите
членки
съгласно
настоящия
член, с оглед
на
правилното
функциониране
на
настоящата
директива и
вътрешния
пазар до
ХХ.ХХ.20ХХ г. [три
години след
влизането в
сила на
настоящата
директива]. ê 2002/92/ЕО Член 710
Компетентни
органи 1. Държавите
членки
определят
компетентните
органи,
оправомощени
да гарантират
изпълнението
на
настоящата
директива.
Държавите
членки
уведомяват
съответно
Комисията,
като
посочват
евентуалното
разделение
разпределение
на
задълженията. 2. Органите,
посочени в
параграф 1, са
или публични
органи, или
организации,
признати съгласно
националното
право
законодателство
или от
публичните
органи,
оправомощени
изрично за
тази цел по
националното
право
законодателство.
Тези органи
не могат да
бъдат
застрахователни
или
презастрахователни
предприятия. 3. Компетентните
органи трябва
да притежават
всички
правомощия,
необходими
за изпълнението
на техните
задължения.
Когато на
нейна
територия
действа
повече от
един компетентен
орган,
държавата
членка взема
необходимите
мерки, щото
за да
гарантира, че
тези органи да
взаимодействат
тясно
помежду си,
за да могат
да
изпълняват ефикасно
ефективно
съответните
си
задължения. ò нов Член
8 Санкции 1.
Държавите-членки
предвиждат
подходящи санкции
за случаите,
когато лице,
упражняващо
дейността
застрахователно
или презастрахователно
посредничество,
не е
регистрирано
в
държава-членка
и не е
посочено в
член 1,
параграф 2. 2.
Държавите-членки
предвиждат
подходящи санкции
срещу
застрахователни
или презастрахователни
предприятия,
които
ползват застрахователни
или
презастрахователни
посреднически
услуги от
лица, които
не са
регистрирани
в държава-членка
и не са
посочени в
член 1, параграф
2. 3.
Държавите-членки
предвиждат
подходящи санкции
за случаите,
когато
застрахователен
или
презастрахователен
посредник не
изпълнява
националните
разпоредби,
приети
съобразно
настоящата
директива. 4.
Настоящата
директива не
засяга
правото на
приемащата
държава
членка да
взема подходящи
мерки за
предотвратяване
или наказване
на
неправомерните
деяния, които
са извършени
на нейна
територия и
които представляват
нарушение
на
законовите
или
подзаконовите
разпоредби,
приети в
интерес на
общото благо.
Това включва
и
възможността
на
застрахователните
или
презастрахователните
посредници
нарушители
да не бъде
разрешавано
да започват
други
дейности на
територията
на приемащата
държава
членка. 5.
Всяка приета
мярка,
предвиждаща
санкции или
ограничения,
засягащи
дейността на
застрахователен
или
презастрахователен
посредник,
трябва да
бъде
съответно
мотивирана и
съобщена на
засегнатия
посредник. Всяка
такава мярка
може да бъде
предмет на
обжалване
пред съд на
приелата
тази мярка
държава-членка. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов Член 911
Обмен на
информация
между
държавите
членки 1. Компетентните
органи на
държавите
членки
сътрудничат
помежду си в
интерес на
правилното
прилагане на
разпоредбите
на
настоящата
директива. 2. Компетентните
органи
обменят
информация
за
застрахователни
и
презастрахователни
посредници,
на които са
били
наложени санкции
наказания
по член
8, параграф 3,
или мярка по
член 8,
параграф 4
Ö глава VІІІ Õ и
ако така
обменената тази
информация
може с
вероятност
да доведе до
заличаване
на тези
посредници
от регистъра.
Компетентните
органи могат
също така
да обменят
всякаква
значима
информация по
искане на
орган. 3. Всички
лица, които
са длъжни да
получават или
разгласяват
информация
във връзка с
настоящата
директива, са
обвързани
със задължението
за опазване
на
професионалната
тайна по
начина,
предвиден в
член 16 от
Директива
92/49/ЕИО на
Съвета от
18 юни 1992 г. за
съгласуването
на
законовите,
подзаконови
и
административни
разпоредби,
свързани с
прякото
застраховане,
различно от
животозастраховането
и за
изменение на
Директиви
73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО
(„Трета
директива за
застраховане,
различно от
животозастраховане) ,
и в член 15 от
Директива
92/96/ЕИО на
Съвета от 10
ноември 1992 г.
относно
координиране
на законови,
подзаконови
и
административни
разпоредби
за прякото
животозастраховане,
и за
изменение на
Директиви
267/ЕИО и 90/619/ЕИО
(Трета
директива за
животозастраховане). Член 1012
Оплаквания
Жалби Държавите
членки
вземат
необходимите
мерки за
създаването
на редпроцедури,
по коийто
клиентите и
други
заинтересовани
страни,
по-специално,
потребителски
асоциации,
могат да
подават оплаквания
жалби
относно
застрахователни
и
презастрахователни
посредници ð и
предприятия ï. Оплакването
Жалбите
получават
отговор във
всички
случаи. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) Член 1113
Извънсъдебниа
средства за Ö обезщетяване Õ защита ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов 1. Държавите
членки насърчават
Ö осигуряват Õ
създаването
на
целесъобразниен,
и ефикасен
ефективни
ð ,
справедливи
и
независими ï ред процедури
за подаване
на оплаквания
жалби
и получаване
на
съответната
защита за
нуждите на
извънсъдебното
уреждане обезщетяване
за решаване
по
извънсъдебен
път на
спорове
между
застрахователни
посредници и
техни
клиенти ð и
между застрахователни
предприятия
и техни
клиенти ï, ползвайки,
когато е
целесъобразно,
съществуващите
вече
организации. ðОсвен
това
държавите
членки
гарантират, че
всички
застрахователни
предприятия
и застрахователни
посредници
участват в процедурите
за
извънсъдебно
решаване на спорове,
когато са
спазени
следните
условия: а) процедурите
водят до
решения,
които не са задължителни; б) срокът
за завеждане
на съдебно
дело за решаване
на спора се
спира, докато
трае процедурата
за
алтернативно
решаване на
спора; в) давностният
срок на
застрахователната
претенция се
спира, докато
трае
процедурата; г) процедурата
е безплатна
или
разходите за нея
са умерени; д) страните
могат да
получат
достъп до
процедурата
не само по
електронен
път; е) в
извънредни
ситуации са
възможни
временни
мерки, когато
това се
налага
поради
спешността
на случая. ï 2. Държавите
членки насърчават
Ö гарантират,
че Õ
тези
организации да
сътрудничат
помежду си
при
уреждането
на транспрезгранични
спорове. Член
16 14
Транспониране
ÖОграничения
за
използването
на посредници Õ ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов Държавите
членки
гарантират,
че застрахователните
ð и
презастрахователните ï
предприятия ð и
посредници ï използват
застрахователните
и презастрахователните
посреднически
услуги само на
регистрирани
застрахователни
и презастрахователни
посредници,
Ö или Õ както
и на
лицата по
член 1,
параграф 2 ð , или на
лицата, които
са изпълнили
процедурата
по
деклариране
по член 4 ï. ГЛАВА VI III ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ИНФОРМАЦИОННИ
ИЗИСКВАНИЯ
КЪМ
ПОСРЕДНИЦИТЕ Ö ИЗИСКВАНИЯ
ЗА
ПРЕДОСТАВЯНЕ
НА ИНФОРМАЦИЯ
И РАЗПОРЕДБИ
ЗА
ИЗВЪРШВАНЕТО
НА ДЕЙНОСТТА Õ ò нов Член
15 Общ
принцип 1. Държавите
членки
изискват от
застрахователните
посредници и
застрахователните
предприятия
да действат
честно, справедливо
и
професионално,
отчитайки максимално
интересите
на клиентите
си, когато
извършват
застрахователно
посредничество
със или за
клиенти. 2. Всяка
информация,
включително
маркетингови
съобщения,
предавана от
застрахователния
посредник
или
застрахователното
предприятие
на клиенти
или потенциални
клиенти,
трябва да е
вярна и ясна
и да не е
подвеждаща.
Маркетинговите
съобщения
трябва да са
ясно
означени
като такива. ê 2002/92/ЕО ð нов Член 1216
Предоставяне
на ð обща ï информация
от
застрахователния
посредник ð или
застрахователното
предприятие ï ò нов Държавите
членки
приемат
разпоредби, с
които се
гарантира,
че: а) преди
сключването
на
застрахователен
договор
всеки
застрахователен
посредник — в
т.ч.
обвързаните —
обявява
следното
пред клиентите
си: i) идентификационните
си данни и
адреса си, както
и факта, че е
застрахователен
посредник; ii) дали
предоставя
съвети във
връзка с
продаваните
застрахователни
продукти; ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) eiii) реда
процедурите
по член 10 12 за
подаване на оплаквания
жалби
от клиенти и
други
заинтересувани
страни срещу
застрахователни
и
презастрахователни
посредници,
и ако е
целесъобразно
— относно
реда за
извънсъдебните
процедури Ö за
подаване на
жалби и
обезщетяване Õ и
уреждане на
спорове
по член 11. 13; ò нов iv) регистъра,
в който е
вписан, и
начините за проверка
на това
обстоятелство;
и v) дали
представлява
клиента или
действа от
името и за сметка
на
застрахователно
предприятие; б) преди
сключването
на
застрахователен
договор
всяко
застрахователно
предприятие
обявява
следното
пред
клиентите си: i) идентификационните
данни и
адреса си,
както и
факта, че е
застрахователно
предприятие; ii) дали
предоставя
съвети във
връзка с
продаваните
застрахователни
продукти; iii) процедурите
по член 12 за
подаване на
жалби от
клиенти и
други
заинтересувани
страни срещу
застрахователни
предприятия
и извънсъдебните
процедури за
подаване на
жалби и
обезщетяване
по член 13. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) Член
12 17
ÖКонфликти
на интереси и
прозрачност Õ ê 2002/92/ЕО ð нов 1. Преди
сключването
на първоначален
застрахователен
договор,
както и ако е
необходимо,
при неговото
изменение
или
подновяване
всеки
застрахователенният
посредник ð — в т.ч.
обвързаните
посредници — ï е длъжен
да
предоставяи
на клиента
най-малко
следната
информация: (a)
идентификационни
данни и
адрес; (b)
регистъра,
в който е
вписан и
начините за
удостоверяване
на това
обстоятелство; вa) дали
притежава
участие,
пряко или
косвено, представляващо
повече от 10 %
от правата на
глас или от
капитала на
застрахователно
предприятие; гб) дали
застрахователно
предприятие
или предприятие
майка на
застрахователно
предприятие
притежава
пряко или
косвено участие,
представляващо
повече от 10 %
от правата на
глас или от
капитала на
застрахователния
посредник; ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов в) Освен
това
застрахователният
посредник е
длъжен да
осведоми
клиента
относно договора,
който се
предоставя,
за това дали
посредникът
Ö по
отношение на
предлагания
договор Õ: i) че
дава съветите
си
въз основа на
задължението
по параграф 2
за
предоставяне
на
добросъвестен
Ö въз
основа на
справедлив Õ
анализ; или ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ii) че извършва
по договор Ö има
договорно
задължение да
извършва Õ
застрахователно
посредничество
Ö изключително Õ за
едно или
повече
застрахователни
предприятия.
В този случай
по искане на
клиента посредникът
дава
съобщава
имената
фирмите
на тези
застрахователни
предприятия;
или iii) че
няма
договорно
задължение
да извършва
застрахователно
посредничество
изключително
за едно или
повече
застрахователни
предприятия
и не дава
съветите си
въз основа на
задължението
по параграф 2
за
предоставяне
на
добросъвестен
справедлив
анализ. В
този случай
по искане на
клиента посредникът
дава
имената съобщава
фирмите на
застрахователните
предприятия, за
Ö с Õ
които може да
извършва и действително
извършва
дейността си. Ö ; Õ В
случаите, в
които
информацията
се предоставя
единствено
по искане на
клиента, клиентът
трябва да
бъде
уведомен, че
има право да
поиска
такава
информация. ò нов г) вида
на
възнаграждението,
което
получава във
връзка със
застрахователния
договор; д) дали
във връзка
със
застрахователния
договор
работи: i) срещу
такса, т.е.
възнаграждението
му се изплаща
пряко от
клиента; или ii) срещу
комисиона от
какъвто и да
е вид, т.е. възнаграждението
му е включено
в застрахователната
премия; или iii) срещу
възнаграждение,
което
представлява
съчетание
между двата
горепосочени
вида; е) дали
ще получи
такса или
комисиона от
какъвто и да
е вид, като
посочва
пълния
размер на
възнаграждението
във връзка с
предлаганите
или
разглежданите
застрахователни
продукти или
— когато не
може да бъде
посочен точният
размер —
начина на
изчисление
на пълния
размер на
таксата,
комисионата
или съчетанието
им; ж) дали
размерът на
комисионата
зависи от постигането
на
договорените
цели или
прагове,
които са
свързани с
договорите,
осигурени за
застрахователя
от посредника;
посочват се
целите или
праговете, както
и дължимите
суми при
постигането
им. 2. Независимо
от параграф 1,
буква е), за
срок от пет
години от
датата на
влизане в
сила на настоящата
директива
посредникът
по застрахователни
договори,
различни от
договорите
от класовете
по
приложение І
от Директива
2002/83/ЕО, ако
възнаграждението
му ще бъде
под формата
на такса или
комисиона,
преди
сключването
на такъв
застрахователен
договор
извършва
следното: а) съобщава
на клиента
размера на
таксата,
комисионата
или
възнаграждението,
представляващо
съчетание от
двете, или —
ако не може
да бъде посочен
точният
размер —
начина на
изчисление, ако
клиентът
поиска това; б) уведомява
клиента за
правото му да
изисква
информацията
по буква а). 3. Застрахователното
предприятие
или застрахователният
посредник
информира
също така
клиента за
вида и начина
на изчисляване
на
променливите
възнаграждения,
получавани
от
служителите
му за
разпространението
и
управлението
на
съответния
застрахователен
продукт. 4. Ако
клиентът
прави
плащания по
застрахователния
договор след
сключването
му, застрахователното
предприятие
или застрахователният
посредник
обявява
информацията
по настоящия
член за всяко
плащане. 5. На
Комисията се
предоставят
правомощия
за приемане
на
делегирани
актове в съответствие
с член 33. С тези
делегирани
актове се
установява
следното: а) подходящи
критерии за
определяне
на начина, по
който пред
клиента се
обявява
възнаграждението
на
посредника —
в т.ч.
условната комисиона
— съгласно
параграф 1,
букви е) и ж) и
параграф 2 от настоящия
член; б) подходящи
критерии за
определяне
на начина на
изчисляване
на пълния
размер на
таксата или
комисионата
или на
съчетанието
им; в) действията,
за които може
основателно
да се очаква,
че ще бъдат
предприети
от
застрахователните
посредници и
предприятия
за обявяване
на възнаграждението
им пред
клиента. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов Член 1218
ð Предоставяне
на съвети,
както и
изисквания
към
продажбите, във
връзка с
които не се
предоставят
съвети ï 31. Преди
сключването
на конкретен
договор всеки
застрахователенният
посредник ð — в т.ч.
обвързаните
посредници —
или всяко застрахователно
предприятие ï е длъжен
най-малко
да
формулира,
по-специално
определя въз
основа на
предоставената
от клиента
информация,: a) изискванията
и
потребностите
на клиента; както
и б) Öи
обявява пред
клиента Õ
както и
основанията
си да
му даде един
или друг Ö за
предоставянето
на
определен Õ
съвет
относно
конкретен
застрахователен
продукт
договор
ð , ако
предоставя
такъв съвет ï. 32. Тези
подробности
варират Подробността
на
информацията
ð по параграф 1,
букви а) и б) ï, в
съответствие
със зависи
от
сложността
на
предлагания
застрахователен
Ö продукт Õ договор
ð и от
равнището на
финансовия
риск за клиента ï. ê 2002/92/ЕО ð нов 23. Когато
застрахователният
посредник ð или
застрахователното
предприятие ï уведоми
клиента, че
дава
съветите си
въз основа на
добросъвестен
справедлив
анализ, той е
длъжен да
дава тези
съвети въз основа
на анализ на
достатъчно
голям брой застрахователни
продукти
договори,
които се
предлагат на
пазара, за да
бъде в състояние
да направи
препоръка,
основана на
професионални
критерии,
относно
застрахователния
продукт
договор,
който би бил
най-подходящ да
удовлетвори
потребностите
на клиента. ò нов 4. Независимо
дали се
предоставя
съвет или не,
преди
сключването
на договор
застрахователният
посредник
или
застрахователното
предприятие,
отчитайки
сложността
на застрахователния
продукт и
категорията
на клиента,
предоставя
на клиента съответната
информация
за
застрахователния
продукт в
достъпен вид,
за да може
той да вземе
информирано
решение. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов Член 12
19
ðИзключения
от изискванията
за
предоставяне
на информация
и клауза за
гъвкавост ï 41. Информацията
по параграфи
1, 2 и 3 Ö членове
16, 17 и 18 Õ не
се изисква,
когато
застрахователният
посредник ð или
застрахователното
предприятие ï посредничи
по
застраховането
на големи рискове,
както и при
посредничество
от презастрахователни
посредници ð или
презастрахователни
предприятия
и при
посредничеството
по отношение
на професионални
клиенти съгласно
приложението ï. 52. Държавите
членки могат
да запазят
действащите разпоредби
или да
приемат
по-строги
разпоредби
за информационните
изискванията за
предоставяне
на
информация
по параграф
1 Ö членове
16, 17 и 18 Õ,
при условие
че тези
разпоредби
не противоречат
на общностното
правото Ö на
Съюза Õ.
Държавите
членки
съобщават ð на
ЕОЗППО и ï Комисията Ö съответните
си Õ
националните
си
разпоредби по първа
алинея. 3. За да бъде
постигната
висока
степен на прозрачност
чрез всички
подходящи
средства, Комисията
ð ЕОЗППО ï прави
необходимотовзема
необходимите
мерки, така,
че
получената
от нея него
информация относно
националните
разпоредби
да бъде сведена
и до знанието
на
потребителите,
и на
застрахователните
посредници ð и
застрахователните
предприятия ï. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов Член 1320
Условия за
информацията 1. Цялата
информация,
която
подлежи на
предоставяне
на
клиентите
съгласно
членове 12 Ö 16, 17 и
18 Õ, се
съобщава ð на
клиентите ï : а) на наличен
хартиен носител
или на
друг траен носител,
с който
разполага
или до който
има достъп
клиентът; б) по
ясен и точен
начин,
разбираем за
клиента; ð и ï ê 2002/92/ЕО ð нов в) на
официален
език на
държавата
членка ð , в
която е
разположен
рискът, или
на държавата
членка ï на поеманото
задължениеия
ангажимент
или на друг
език, приет
от страните. ðИнформацията
се
предоставя
безплатно. ï ò нов 2. Независимо
от параграф 1,
буква а)
информацията
по членове 16, 17 и
18 може да бъде
предоставена
на клиента
чрез следните
средства: а) нехартиен
траен
носител —
когато са
спазени
условията по
параграф 4;
или б) интернет
сайт — когато
са спазени
условията по
параграф 5. 3. Когато
информацията
по членове 16, 17 и
18 се
предоставя
на нехартиен
траен
носител или
чрез интернет
сайт, при
поискване на
клиента му се
предоставя
безплатно
копие на
хартиен
носител. 4. Информацията
по членове 16, 17 и
18 може да се
предоставя
на нехартиен
траен
носител, ако
са изпълнени
следните
условия: а) използването
на трайния
носител е
подходящо с
оглед на
деловите
отношения
между посредника
или
застрахователното
предприятие
и клиента; и б) на
клиента е
била
предоставена
възможността
да получи
информацията
на хартиен
носител или
на друг траен
носител и той
е избрал
другия
носител. 5. Информацията
по членове 16, 17 и
18 може да се
предоставя
чрез
интернет
сайт, ако е
адресирана
лично до
клиента или
ако са
изпълнени следните
условия: а) предоставянето
на информацията
по членове 16, 17 и
18 чрез
интернет сайт
е подходящо с
оглед на
деловите
отношения
между
посредника
или
застрахователното
предприятие
и клиента; б) клиентът
се е съгласил
информацията
по членове 16, 17 и
18 да му бъде
предоставяна
чрез интернет
сайт; в) клиентът
е бил
уведомен по
електронен
път за адреса
на интернет
сайта и за
мястото в този
сайт, на
което може да
се намери
информацията
по членове 16, 17 и
18; г) гарантирано
е, че
информацията
по членове 16, 17 и
18 може да бъде
намерена на
интернет
сайта за
целия период
от време,
през който
основателно
може да се
смята, че
клиентът има
нужда от нея. 6. За
целите на
параграфи 4 и 5
предоставянето
на
информация
на нехартиен
траен
носител или
чрез
интернет
сайт се смята
за подходящо
с оглед на
деловите
отношения
между
посредника
или застрахователното
предприятие
и клиента, ако
има
свидетелства,
че клиентът
има редовен
достъп до
интернет. За
такова
свидетелство
се смята
предоставянето
от клиента на
адрес на
електронна
поща за
целите на
деловите
отношения. ê 2002/92/ЕО
(адаптиран) ð нов 73. При
продажба по
телефона
предварителната
информация,
давана на
клиента,
трябва да съответства
на общностните
правила Ö разпоредбите
на Съюза Õ,
приложими за дистанционното
пазарното
предлагане
на
потребителски
финансови услуги
от
разстояние.
Освен това
информацията
се
предоставя
на клиента в
съответствие
с параграф 1 ð или 2 ï незабавно
след
сключването
на застрахователния
договор. ò нов Член 21 Кръстосани
продажби 1. Държавите
членки
разрешават
пакетните продажби,
но не и
обвързаните
продажби. 2. Когато
застрахователна
услуга или
продукт се
предлага в
пакет заедно
с друга услуга
или продукт,
застрахователното
предприятие
или в
съответните
случаи
застрахователният
посредник
информира
клиента, че е
възможно да
купи някои
елементи от
пакета
отделно, и му
съобщава
цената и
разходите за
всеки
елемент от
пакета, който
може да бъде
купен
отделно от
или чрез
предприятието
или
посредника. 3. В
срок до 31
декември
[20ХХ] г. ЕОЦКП
разработва и
след това
периодично
актуализира
насоки за
оценяването
и надзора
върху
кръстосаните
продажби,
като посочва
по-специално
при какви
условия се
счита, че
кръстосаните
продажби не
отговарят на
изискванията
по членове 16, 17
и 18 или
параграф 1 от
настоящия
член. ГЛАВА
VІІ ДОПЪЛНИТЕЛНИ
ИЗИСКВАНИЯ
ЗА ЗАЩИТА НА
КЛИЕНТИТЕ
ВЪВ ВРЪЗКА С
ИНВЕСТИЦИОННИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ
ПРОДУКТИ Член
22
Обхват Настоящата
глава
съдържа
допълнителни
изисквания
към застрахователното
посредничество
при извършването
му във връзка
с продажбата
на инвестиционни
застрахователни
продукти от: а) застрахователни
посредници; б) застрахователни
предприятия. Член
23
Конфликти на
интереси 1. Държавите
членки
изискват от
застрахователните
посредници и
застрахователните
предприятия
да
предприемат
всички
подходящи
мерки за
установяване
на
конфликтите
на интереси
между тях,
включително
техните ръководители,
служители и
обвързани
застрахователни
посредници,
или всяко
лице, пряко
или косвено
свързано с
тях чрез
отношение на
контрол, и
техните
клиенти или
между
отделните
клиенти,
които
възникват в
процеса на
застрахователното
посредничество.
2. Когато
мерките,
предприети
от
застрахователен
посредник
или
застрахователно
предприятие
съгласно членове
15,16 и 17, не са
достатъчни,
за да се
гарантира с
приемлива
степен на
увереност, че
възникващите
от конфликти
на интереси
рискове от
увреждане на
интересите
на клиентите
и
потенциалните
клиенти ще
бъдат предотвратени,
застрахователният
посредник или
застрахователното
предприятие
ясно обявява
пред клиента
общия
характер или
източниците
на
конфликтите
на интереси
преди
сключването
на сделки за
сметка на
клиента. 3. На
Комисията се
предоставят
правомощия за
приемане на
делегирани
актове в
съответствие
с член 33, с
които се
определят: а) мерките
и
действащите
организационни
и административни
правила,
които може
основателно
да се очаква
да бъдат
въведени от
застрахователните
посредници и
застрахователните
предприятия
за
установяване,
предотвратяване,
управление и
разкриване
на конфликти
на интереси
при
извършване
на
застрахователно
посредничество; б) подходящи
критерии за
определяне
на видовете
конфликти на
интереси,
които могат
да увредят
интересите
на клиентите
или потенциалните
клиенти на
застрахователния
посредник
или
застрахователното
предприятие. Член
24
Общи
принципи и
предоставяне
на информация
на клиентите 1. Държавите
членки
изискват от
застрахователните
посредници и
застрахователните
предприятия
да действат
честно,
справедливо
и
професионално,
отчитайки
максимално
интересите
на клиентите
си и
спазвайки
по-конкретно
принципите
по настоящия
член и по
член 25,
когато извършват
застрахователно
посредничество
със или за
клиенти. 2. Всяка
информация,
включително
маркетингови
съобщения,
предавана от
застрахователния
посредник
или
застрахователното
предприятие
на клиенти
или потенциални
клиенти,
трябва да е
вярна и ясна
и да не е
подвеждаща.
Маркетинговите
съобщения
трябва да са
ясно
означени
като такива. 3. На
клиентите
или
потенциалните
клиенти се
предоставя
подходяща
информация
за: а) застрахователния
посредник
или застрахователното
предприятие
и услугите
му. Когато се
предоставят
съвети, в
информацията
се посочва
дали това се
извършва
независимо и
дали се
основава на
широк или на
по-ограничен
анализ на пазара,
както и дали
застрахователният
посредник
или
застрахователното
предприятие
ще извършва
постоянно
оценка за
подходящ
продукт по
отношение на
препоръчания
на клиента
застрахователен
продукт; б) застрахователните
продукти и
предложените
инвестиционни
стратегии.
Тази
информация
следва да
включва
подходящи
указания и
предупреждения
за рисковете,
свързани с
инвестиции в
тези продукти
или с
конкретни
инвестиционни
стратегии; и в) цените
и разходите,
свързани с
продуктите. 4. Информацията
по настоящия
член трябва
да се
предоставя в
разбираема
форма, така
че клиентите
или
потенциалните
клиенти да
могат да
разберат
естеството и
рисковете на
конкретния
застрахователен
продукт,
който се
предлага, и
впоследствие
да вземат
информирани
инвестиционни
решения. Тази
информация
може да бъде
предоставяна
в стандартизирана
форма. 5. Когато
застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
информира
клиента, че
съветите във
връзка със
застрахователния
продукт се
предоставят
независимо,
посредникът
или предприятието: а) анализира
достатъчно
голям брой
застрахователни
продукти,
предлагани
на пазара. Застрахователните
продукти
трябва да бъдат
диверсифицирани
от гледна
точка на вида,
емитентите и
доставчиците
си и не
трябва да се
ограничават
до
застрахователни
продукти,
емитирани
или
предлагани
от лица, намиращи
се в тесни
връзки със
застрахователния
посредник
или
застрахователното
предприятие;
и б) не
може да
приема или
получава
такси, комисиони
или други
парични
възнаграждения
от трето лице
или лице,
действащо за
сметка на
трето лице,
във връзка с
предоставянето
на услугата
на клиентите. 6. На
Комисията се
предоставят
правомощията
да приема
делегирани
актове в
съответствие
с член 33, с
които се
установяват
мерки за
осигуряване
на
спазването
от страна на
застрахователните
посредници и
предприятия
на принципите,
изложени в
настоящия
член, при
извършването
на
застрахователно
посредничество
с клиенти. В
тези
делегирани
актове се посочва: а) естеството
на услугите,
предлагани
или предоставяни
на клиента
или
потенциалния
клиент,
имайки
предвид типа,
предмета,
обема и
честотата на
сделките; и б) естеството
на
предлаганите
или разглежданите
продукти, в
т.ч.
различните
видове застрахователни
продукти. Член
25
Оценка за
подходящ и
уместен
продукт и представяне
на
информация на
клиентите 1. Когато
предоставя
съвети,
застрахователният
посредник
или
застрахователното
предприятие
получава
необходимата
информация
за знанията и
опита на
клиента или
потенциалния
клиент в
областта, към
която се отнася
продуктът
или услугата
от съответния
вид, както и
за
финансовото
състояние и
инвестиционните
цели на
клиента или
потенциалния
клиент; въз
основа на
тази информация
застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
трябва да
препоръча на
клиента или
потенциалния
клиент
застрахователните
продукти,
които са
подходящи за
този клиент. 2. Държавите
членки
гарантират,
че когато застрахователните
посредници и
предприятия
извършват
застрахователно
посредничество
при продажби
без
предоставяне
на съвет, те
изискват от
клиента или
потенциалния
клиент
информация
за знанията и
опита му в
инвестиционната
област, към
която се
отнася
предлаганият
или
търсеният
продукт или
услуга от
съответния
вид, така че застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
да може да
прецени дали
разглежданите
застрахователна
услуга или застрахователен
продукт са
уместни за
клиента. Когато
застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
счита въз
основа на
получената
съгласно
предишната
алинея
информация,
че продуктът
или услугата
не са уместни
за клиента
или
потенциалния
клиент,
застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
предупреждава
клиента или
потенциалния
клиент. Това
предупреждение
може да бъде
извършено в
стандартизирана
форма. Когато
клиентът или
потенциалният
клиент не
предостави
посочената в
първата алинея
информация
или
предостави
недостатъчна
информация
относно
своите
знания и
опит,
застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
го предупреждава,
че не може да
определи
дали разглежданите
услуга или
продукт са
уместни за
него. Това
предупреждение
може да бъде
извършено в
стандартизирана
форма. 3. Застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
създава дело,
в което
включва
съответните
документи,
например
договора,
сключен
между него и
клиента и
уреждащ
правата и
задълженията
на страните и
другите
условия,
съгласно които
ще
предоставя
услуги на
клиента. Правата
и
задълженията
на страните
по договора
могат да
бъдат
уредени чрез
позоваване на
други
документи
или правни
текстове. 4. Клиентът
трябва да
получава от
застрахователния
посредник
или
застрахователното
предприятие
подходящи
отчети за
предоставяните
услуги. Тези
отчети
включват
периодично
представяне
на
информация
на клиентите,
която е
съобразена с
вида и
сложността на
съответните
застрахователни
продукти и
естеството на
предоставяната
услуга и в
съответните
случаи
съдържа
сведения за
свързаните
със сделките
разходи и
извършените
услуги за сметка
на клиента.
При
предоставянето
на съвети
застрахователният
посредник
или застрахователното
предприятие
посочва как
дадените съвети
отговарят на
характеристиката
на клиента. 5. На
Комисията се
предоставят
правомощията
да приема
делегирани
актове в
съответствие
с член 33, с
които се
осигурява
спазването
от страна на
застрахователните
посредници и
предприятия
на
принципите,
изложени в настоящия
член, при
извършването
на застрахователно
посредничество
с клиенти. В
тези
делегирани
актове се
посочва: а) естеството
на услугите,
предлагани
или предоставяни
на клиента
или
потенциалния
клиент,
имайки предвид
типа,
предмета,
обема и
честотата на
сделките; б) естеството
на
предлаганите
или разглежданите
продукти, в
т.ч.
различните
видове застрахователни
продукти. ГЛАВА
VІІІ НАКАЗАНИЯ
И МЕРКИ Член
26
Административни
наказания и
мерки 1. Държавите
членки гарантират,
че
предвидените
от тях административни
наказания и
мерки са
ефективни, пропорционални
и възпиращи. 2. Държавите
членки
гарантират,
че при нарушаване
на
задълженията,
които са в
сила за застрахователните
или
презастрахователните
предприятия
или посредници,
могат да
бъдат
наложени
административни
наказания и
мерки на
членовете на
управителния
им орган,
както и на
всяко друго
физическо
или
юридическо
лице, което
съгласно
националното
законодателство
носи
отговорност
за
нарушението. 3. На
компетентните
органи се
предоставят
всички
правомощия
за
извършване
на
разследвания,
които са им
необходими
за
изпълнението
на техните
функции. При
упражняването
на правомощията
си за
налагане на
наказания
компетентните
органи си
сътрудничат
тясно, за да
гарантират,
че
наказанията
или мерките
ще доведат до
желаните
резултати, и
за да
координират
действията
си по
презгранични
случаи. Член
27
Оповестяване
на
наказанията Държавите
членки
изискват от
компетентните
органи
своевременно
да
оповестяват
всяко
наказание
или мярка,
наложена за
нарушаване
на
националните
разпоредби,
приети в
изпълнение
на настоящата
директива,
като
съобщават
вида и естеството
на
нарушението
и имената на
нарушителите,
освен ако
това
оповестяване
би застрашило
сериозно
стабилността
на застрахователните
и
презастрахователните
пазари. Когато
оповестяването
би довело до
непропорционално
големи вреди
за
съответните
страни,
компетентните
органи
оповестяват
наказанията,
без да
посочват
нарушителите. Член
28
Нарушения 1. Настоящият
член се
прилага по
отношение на: а) застрахователните
и
презастрахователните
посредници,
които не са
регистрирани
в държава
членка и
които не
попадат в
обхвата на
член 1,
параграф 2
или член 4; б) лицата,
които
извършват
допълнителни
застрахователни
дейности, без
да са подали
декларация
по член 4, или
лицата, които
са подали
такава
декларация,
но по
отношение на
които не са
изпълнени
изискванията
по член 4; в) застрахователните
и
презастрахователните
предприятия
и посредници,
използващи услугите
по
застрахователно
или презастрахователно
посредничество
на лица,
които не са
регистрирани
в държава
членка и не
са посочени в
член 1,
параграф 2 и
които не са
подали
декларация
по член 4; г) застрахователните
и
презастрахователните
посредници,
които са се
регистрирали
чрез
представяне
на невярна
информация
или с други
неправомерни
средства в
нарушение на
член 3; д) застрахователните
и
презастрахователните
посредници и
застрахователните
предприятия,
които не
изпълняват
разпоредбите
на член 8; е) застрахователните
предприятия
и застрахователните
и
презастрахователните
посредници, които
не спазват
изискванията
за извършването
на дейността
по глави VІ и
VІІ. 2. Държавите
членки
гарантират,
че в случаите
по параграф 1
административните
наказания и
мерки, които
може да бъдат
наложени, включват
най-малко
следното: а) публично
изявление, в
което се
посочва физическото
или
юридическото
лице
нарушител и
естеството
на
нарушението; б) разпореждане,
с което се
изисква
физическото
или
юридическото
лице
нарушител да
прекрати
деянието и да
не извършва
повторно
това деяние; в) по
отношение на
застрахователни
и презастрахователни
посредници —
прекратяване
на
регистрацията
по член 3; г) по
отношение на
член на
управителния
орган на
застрахователен
или
презастрахователен
посредник
или
предприятие
или по отношение
на всяко
друго
физическо
лице, което е
отговорно за
нарушението,
— забрана за
заемане на
длъжности
при
застрахователни
и презастрахователни
посредници и
предприятия; д) по
отношение на
юридическо
лице ―
имуществена
санкция в
размер до 10 %
от общия
годишен
оборот на
юридическото
лице за
предходната
стопанска
година;
когато
юридическото
лице е
дъщерно
предприятие
на предприятие
майка, за общ
годишен
оборот се
приема общият
годишен
оборот
съгласно
консолидирания
отчет на
първостепенното
предприятие
майка за
предходната
стопанска
година; е) по
отношение на
физическо
лице ― глоба
в размер до
5 000 000 EUR, а в
държавите
членки, в
които еврото
не е
официална
парична
единица, —
равностойността
в
националната
парична единица
към датата на
влизане в
сила на
настоящата
директива. Държавите
членки
гарантират,
че когато размерът
на облагата,
извлечена
вследствие на
нарушението,
може да бъде
определен,
максималният
размер на
наказанието
е не по-малък
от двойния
размер на
облагата. Член
29
Ефективно
прилагане на
наказанията 1. Държавите
членки
гарантират,
че при определянето
на вида
административни
наказания
или мерки и
размера на
глобите и
имуществените
административни
санкции
компетентните
органи
отчитат
всички
съответни обстоятелства,
включително: а) тежестта
и продължителността
на
нарушението; б) степента
на
отговорност
на
физическото
или
юридическото
лице
нарушител; в) финансовите
възможности
на
физическото или
юридическото
лице
нарушител,
определени
според общия
оборот на
юридическото
лице
нарушител
или годишния
доход на
физическото
лице
нарушител; г) размера
на
реализираната
печалба или
нереализираната
загуба от
физичеl