Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012IP0028

Положението на жените по време на война Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно положението на жените по време на военни конфликти (2011/2198(INI))

OJ C 239E , 20.8.2013, p. 74–83 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

20.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 239/74


Четвъртък, 2 февруари 2012 г.
Положението на жените по време на война

P7_TA(2012)0028

Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно положението на жените по време на военни конфликти (2011/2198(INI))

2013/C 239 E/12

Европейският парламент,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10 декември 1948 г. и Виенската декларация и Плана за действие, приети на Международната конференция за правата на човека от 25 юни 1993 г., и по-специално параграфи I 28-29 и II 38 относно системните изнасилвания, сексуалното робство и насилственото забременяване в ситуации на въоръжен конфликт,

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г. и Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени от 20 декември 1993 г. (1),

като взе предвид Резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, Резолюция 1888 (2009) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, Резолюция 1889 (2009) на Съвета за сигурност на ООН, целяща засилването на прилагането и мониторинга на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, както и Резолюция 1960 (2010) на Съвета за сигурност на ООН, с която беше създаден механизъм за събиране на данни и изготвяне на списъци на извършители на сексуално насилие по време на въоръжени конфликти,

като взе предвид назначаването през март 2010 г. на специален представител към Генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти,

като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),

като взе предвид Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 7 февруари 2000 г., която обявява 25 ноември за Международен ден за премахване на насилието над жените,

като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените (2011-2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г. (2),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010-2015 г.“ (COM(2010)0491),

като взе предвид Плана за действие на Съвета на ЕС относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие (SEC(2010)0265), с който следва да се гарантира интегрирането на равенството на половете в работата на ЕС със страните партньори на всички равнища,

като взе предвид доклада за 2011 г. относно показателите за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (3),

като взе предвид показателите за 2010 г. за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

като взе предвид цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (4) и оперативния документ „Изпълнение на Резолюция 1325, подкрепена от Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН в контекста на ЕПСО“, и двата приети през декември 2008 г.,

като взе предвид насоките на ЕС относно насилието и дискриминацията спрямо жени и момичета,

като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2006 г. относно насърчаването на равенството между половете и интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете при управлението на кризи,

като взе предвид Общите стандарти на поведение за операциите в рамките на ЕПСО, приети от Съвета през 2005 г. (5),

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г., и по-специално член 7 и член 8 от него, които определят изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване и насилственото стерилизиране или всяка друга форма на сексуалното насилие като престъпления срещу човечеството и военни престъпления,

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (6),

като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация (7),

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените във въоръжените конфликти и тяхната роля за възстановяването и демократичните процеси в държавите, намиращи се в положение след конфликт (8),

като взе предвид член 48 от своя правилник

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7-0429/2011),

А.

като има предвид, че беше постигнат ограничен напредък през последните десет години след приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че в някои случаи бяха определени квоти за участието на жените в правителствата и броят на жените в представителните институции се увеличи; като има предвид, че оттогава насам се подобри разбирането на различията между половете в контекста на конфликти; като има предвид, че въпреки полаганите усилия участието на жените в мирните преговори, с малки изключения, остава под 10 % от формално ангажираните (9);

Б.

като има предвид, че беше създаден постът Специален представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, оглавяван понастоящем от Марго Валстрьом;

В.

като има предвид, че сексуалното насилие под формата на масови изнасилвания, трафик на хора и други форми на сексуална злоупотреба на жени и деца все още се използва като военна тактика в районите на конфликти по света, което е неприемливо; като има предвид, че властовият вакуум, който възниква в районите след преживян конфликт, може да доведе до намаляване на правата на жените и момичетата, което се наблюдава в Либия и Египет;

Г.

като има предвид, че последиците от сексуално насилие по време на военни конфликти са разрушителни за жертвите, както физически (риск от стерилитет, инконтиненция и болести, предавани по полов път), така и психически, тъй като те често са опозорени, отхвърлени, малтретирани, считани за обезчестени и в много случаи биват изключвани от тяхната общност, понякога дори убивани;

Д.

като има предвид, че семействата на жертвите също са особено тежко засегнати, тъй като приемат сексуалното насилие като унижение; като има предвид, че децата, родени вследствие на изнасилване, могат да бъдат отхвърлени; като има предвид, че това отхвърляне може да бъде брутално, под формата на изоставяне или дори убийство на детето след раждането;

Е.

като има предвид, че в декларацията от Виена, приета на 25 юни 1993 г. от Световната конференция на ООН за правата на човека, се посочва, че „Човешките права на жените и момичетата съставляват неотменима, неделима и неразделна част от всеобщите права на човека“,

Ж.

обезпокоен от факта, че в повечето случаи извършителите на сексуално насилие остават безнаказани, както показва примерът в Колумбия, където по време на въоръжен конфликт сексуалното насилие срещу жени е систематична и скрита практика, която почти никога не се наказва, и като има предвид, че тази форма на насилие следва да се счита за военно престъпление;

З.

като отчита факта, че жените, които служат в армията и/или сътрудничат на граждански организации, ангажирани с опазването на мира, играят важна роля, тъй като представляват ролеви модели, междукултурни посредници и стимул, разкриващ нови възможности пред местните жени и разсейващ стереотипите на местните мъже, както и че те общуват по-добре с местните жени,

И.

като има предвид, че в повечето страни дейностите, свързани с равенството между половете, не се разглеждат като основен приоритет и въпросите на пола се считат за проблеми от второстепенно значение, а културните, религиозните и социално-икономическите практики се използват като претекст за спиране на прогреса в областта на равенството между половете и правата на жените,

Й.

като има предвид, че е необходимо да се постави акцент върху пола от самото начало при планирането на граждански мисии и мисии за сигурност, като има предвид, че мироопазващите мисии са доказали своето решаващо значение за въвеждането на подход от гледна точка на пола (gender perspective) в мерките за превенция, демобилизация и реконструкция след края на конфликтите;

К.

като има предвид, че историята е показала, че воденето на война е дейност, силно доминирана от мъжете, и че поради това има основания да се очаква, че специалните умения на жените в областта на диалога и ненасилието могат да допринесат по много положителен начин за мирно предотвратяване и управление на конфликти;

Л.

като има предвид, че значението на включването на жените и на подхода от гледна точка на пола (gender perspective) се подчертава от факта, че когато участието на жените в процесите на разрешаване на конфликти и укрепване на мира, както и в мирни преговори, е по-голямо, се разглеждат по-голям брой области на възстановяване и укрепване на мира: пазарна инфраструктура, пътища в селските райони, здравни заведения, достъпни училища и детски градини и т.н.;

М.

като има предвид, че през 2010 г. бяха приети 17 показатели за цялостен подход (10) и че бяха положени успешни усилия за представянето през 2011 г. на първия мониторингов доклад, изготвен въз основа на тези показатели (11); като има предвид, че са необходими всеобхватни моноторингови доклади на ЕС, основани на ясна методика и подходящи показатели,

Н.

като има предвид, че националните планове за действие по отношение на жените, мира и сигурността са от съществено значение и следва да се основават на единни минимални европейски стандарти, що се отнася до техните цели, осъществяване и мониторинг в целия ЕС;

О.

като има предвид, че на 31 август 2011 г. Комисията взе решение да отпусне допълнително 300 милиона евро за мир и сигурност в Африка; като има предвид, че през 2011 година най-малко 12 африкански държави с общо население, наброяващо приблизително 386,6 милиона души, се считат за региони в положение на конфликт;

П.

като има предвид, че в страните в ситуация след преживян военен конфликт, които са в процес на възстановяване и реинтеграция, институционалните механизми и ангажименти за равенство между половете са ефективна първа стъпка към защитата и насърчаването на правата на жените; като има предвид, че участието на всички заинтересовани участници като правителствата и политическите представители, гражданското общество и членовете на академичната общност, както и прякото участие на организации, групи и мрежи на жените – които следва да получават политическа, финансова и правна подкрепа за програми за развитие, включително за програми за най-уязвимата част от населението като жени мигранти, вътрешно разселени, бежанци и репатрирани – представлява основна предпоставка за изграждане на мира, за постигане на устойчиво развитие и за създаване на демократично общество, в което се зачитат правата на жените и равенството между половете;

Р.

като има предвид, че основните причини за уязвимостта на жените в ситуации на конфликт често се крият в ограничения им достъп, наред с другото, до образование и до пазара на труда, и като има предвид, че поради тази причина икономическото участие на жените на равна основа е необходима предпоставка за борба с насилието свързано с пола във въоръжени конфликти, като има предвид, че участието на жените в управлението, както на масата за преговори, така и в ролята на активни участници в мирния преход, продължава да бъде ограничено и но остава главен приоритет и решаващ елемент за постигане на равенство между половете,

Жените с ръководна роля в областта на мира и сигурността

1.

Призовава подкрепата на ЕС за мирните процеси да бъде обвързана с условието за участие на жени в международните екипи, водещи мирни преговори; отправя искане да се постигне напредък с оглед постоянното включване на жени лидери, местни организации за защита на правата на жените и/или групи от гражданското общество на масата на преговорите на всички етапи от мирния процес;

2.

Подчертава значението на политическия диалог за овластяване на жените и призовава делегациите на ЕС да включат въпроси, свързани с жените, мира и сигурността в политическия диалог и диалога в областта на правата на човека, който водят със съответните правителства в страните домакини; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите-членки да насърчават активно и да подкрепят овластяването на жените за участие в техните отношения с държави и организации извън ЕС;

3.

Приветства Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на развитието и призовава върховния представител на ЕС да предприеме необходимите мерки с оглед осигуряване на подходящо обучение на служителите на делегациите на ЕС за възприемане на чувствителен към пола подход в мироопазването, предотвратяването на конфликти и укрепването на мира; отправя искане към Комисията и държавите-членки да гарантират подходяща техническа и финансова помощ в подкрепа на програми, които дават на жените възможност да участват пълноценно при провеждането на мирни преговори и които като цяло овластяват жените в гражданското общество;

4.

Призовава ЕС и държавите-членки да насърчават активно увеличаването на броя на жените във въоръжените сили и в гражданските мироопазващи операции, особено на ръководни позиции, като за тази цел призовава за:

национални кампании, които представят въоръжените сили и полицията като реална възможност за жени, както и за мъже, с цел да се разсеят евентуални стереотипи; тези кампании следва да включват информационни събития и дни на отворените врати, на които се предоставя фактологична информация във връзка с вариантите за обучение и заетост във въоръжените сили;

преглед на политиката за повишение във въоръжените сили с цел да се провери дали жените са били в неравностойно положение по отношение на повишенията, въпреки че – независимо от пола си – не са отстъпвали по своите качества на своите колеги мъже;

включването на благоприятни за жените политики във въоръжените сили, например възможност за отпуск по майчинство;

разпространение на ролеви модели – жени, които са показали смелост и които са предприели действия за постигане на промяна;

включването на повече жени, особено в цивилни операции, на високи постове и в контактите с местните общности;

задълбочено обучение на мъжете и жените, участващи в цивилни операции, относно аспектите, свързани с пола, относно защитата, специалните потребности и човешките права на жените и децата в ситуации на конфликт, както и относно културата и традициите на приемащите страни, с цел да се подобри защитата на участващите и да се гарантира, че при предлагането на обучение не се правят разлики между жени и мъже;

5.

Призовава за адекватно финансиране от ЕС, включително чрез Инструмента за стабилност, в подкрепа на действителното участие и на приноса на жените в представителни институции на национално и местно равнище, както и на всички равнища на вземане на решения в контекста на разрешаване на конфликти, в мирни преговори, в изграждането на мира и планирането след края на конфликтите;

6.

Посочва необходимостта от създаване на кодекс за поведение за персонала на ЕС, служещ във военни и цивилни мисии, в който да се посочва ясно, че сексуалната експлоатация представлява престъпно поведение, за което няма оправдание, а така също изисква този кодекс за поведение да бъде прилаган стриктно в случаи на сексуално насилие, извършено от служители на хуманитарни организации, представители на международни институции, на мироопазващите сили и дипломати чрез налагане на строги административни и наказателни санкции; призовава за нулева толерантност на сексуалната експлоатация на деца и жени във въоръжени конфликти и бежански лагери и за тази цел приветства проведеното неотдавна от ООН разследване във връзка с твърдения за сексуална експлоатация с участието на служители от мироопазващите сили на ООН по време на нейната операция в Кот д’Ивоар;

Въздействието на въоръжените конфликти върху жените

7.

Категорично осъжда като военно престъпление продължаващото използване на сексуално насилие срещу жени като военно оръжие; признава дълбоките физически и психически травми, които подобно малтретиране нанася на жертвите, наред с драматичните последици за техните семейства, подчертава, че решение на това явление трябва да бъде търсено чрез програми за подкрепа на жертвите и настоятелно призовава за мобилизация на политическото ръководство с цел приемане на координиран набор от мерки за превенция и намаляване на използването на сексуалното насилие; в тази връзка посочва ситуацията в Конго, която продължава да бъде драматична; припомня масовите изнасилвания, извършени в периода от 30 юли до 4 август 2010 г. в източния въгледобивен район на Конго, докладваните най-малко 8 300 случая на изнасилване през 2009 г. в източно Конго, както и докладваните случаи на най-малко 1 244 жени, изнасилени през първите три месеца на 2010 г., което представлява средно 14 изнасилвания дневно; посочва, че през 2011 г. това положение остава непроменено; настоятелно призовава двете мисии на ЕС в Демократична република Конго – EUPOL ДР Конго и EUSEC ДР Конго – да превърнат борбата срещу сексуалното насилие, а така също и участието на жените в основни приоритети в усилията за реформиране на сектора на сигурността в Конго;

8.

Подчертава, че тъй като сексуалното насилие, чиито жертви най-често са жени и деца, се изостря – наред с другото вследствие на неравенството между половете, на разрастването на насилието като цяло и в частност в резултат на военизирането на обществото и на разпадането на обществените структури – особено внимание следва да се отдели на превенцията на такъв вид военни престъпления и на предоставянето на ресурси за тази цел;

9.

Призовава държавите-членки да насърчават приемането на мерки за подпомагане на семействата, за да се намалят отрицателните последици от въоръжените конфликти върху семейния живот;

10.

Призовава за по-тясно сътрудничество с местни женски организации с цел създаването на система за ранно предупреждаване и евентуално за да могат самите те да предотвратят случаи на злоупотреби или да ограничат техния брой;

11.

Отправя искане към Комисията да подкрепя местни групи на гражданското общество, особено организации на жени и такива, които отчитат аспектите, свързани с половата принадлежност, чрез достъпно финансиране и изграждане на капацитет, за да могат те да изпълняват своята роля на пазители, особено в контекста на нестабилни държави;

12.

Изразява възмущение от факта, че извършителите на сексуално насилие продължават да остават ненаказани; призовава настоятелно да се сложи край на безнаказаността на извършителите на сексуални престъпления; призовава националните органи да наложат спазването на приложимите закони, свързани с безнаказаността и призовава за укрепване на съдебната система чрез осигуряване на обучение на съдиите и прокурорите по разследването и наказанието на случаи на сексуално насилие; ето защо призовава за голяма гласност и публичност на съдебните процеси като средство за демонстриране на позицията, че подобна практика е неприемлива;

13.

Отправя искане въпросът за безнаказаността да бъде основен фактор в мирните преговори, тъй като не би следвало да има мир без справедливост, а извършителите трябва да бъдат изправени пред правосъдието и да понесат наказателните последствия за своите действия; подчертава, че безнаказаността не бива да бъде предмет на договаряне; изразява съжаление по повод на факта, че съдебните процеси срещу извършителите на насилие срещу жени по време на военни конфликти често са прекалено бавни, което причинява допълнително страдание на жертвите, ето защо призовава за надеждно и справедливо правосъдие при спазване на разумни срокове и зачитане на достойнството и на жените жертви на военни конфликти;

14.

Подчертава, че образованието играе централна роля за овластяването на жените и момичетата, а също така и в борбата срещу стереотипите и за развитието на мирогледа; призовава за въвеждане и/или засилване на програмите за повишаване на осведомеността в рамките на образователните програми, като на преден план се постави зачитането на достойнството на жените;

15.

Призовава военните сили да разполагат с клиники за жени с цел справяне със сексуалното и психологическо насилие във военните зони;

16.

Настоява жените жертви на малтретиране и насилие по време на конфликти да могат да подават жалби пред международни съдилища при условия, които зачитат тяхното достойнство, а така също да бъдат защитавани от тези съдилища срещу физическо насилие и травми, които може да им бъдат причинени по време на разпит в условия, несъобразени с психическото им състояние; настоява в подобни случаи засегнатите жени да могат да бъдат обезщетени както в гражданско, така и в наказателно отношение и да се прилагат програми за подпомагане с цел икономическа, социална и психологическа реинтеграция;

17.

Призовава ЕС и държавите-членки да подкрепят ефективно изпълнението на насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета чрез конкретни мерки като:

създаване на ефективна система за следене на всички съдебни производства, свързани със случаи на такова насилие, и предприетите след тях действия;

приемане на мерки, стратегии и програми, чиито акцент е поставен не само върху защитата и наказателното преследване, а – което е по-важно, върху превенцията;

програми, осигуряващи безплатно здравно обслужване и психологически консултации на жертвите на насилие на техния език и съгласно тяхната култура и обичаи и когато това е възможно, от женски персонал;

програми, предоставящи здравни курсове и лесно достъпна литература, по-специално относно репродуктивното здраве, насочени както към жените, така и към мъжете, и кампании за повишаване на осведомеността, адаптирани към културата на хората, за които са предназначени;

специфични мерки за гарантиране в условия на военен конфликт на равен достъп до системите за обществено здравеопазване (12), и по-специално до първичната здравна помощ, включваща закрилата на майките и децата, както са определени от Световната здравна организация (13) и до акушеро-гинекологични грижи,

разработване на програми за защита на свидетелите с цел жертвите да бъдат защитени и насърчени, при гарантирана защита, да се изправят и свидетелстват срещу своите агресори;

18.

Подчертава ключовото значение на гарантирането на равноправното участие на жените в процеса на реформиране на съдебната система или в транснационалните съдебни процеси, така че те да могат ефективно да защитават налагането на равни права в националните съдебни системи;

19.

Призовава Комисията, ЕСВД и делегациите на Европейския парламент да намерят начини за насърчаване на подписването, ратифицирането и изпълнението на Римския статут от 1998 г. (за Международния наказателен съд) от развиващите се страни, които все още не са направили това, като необходима стъпка за защита на сексуалните права на жените по време на война и предотвратяване на безнаказаността на извършителите на престъпления;

20.

Осъжда вземането на заложници и призовава за по-строги наказания за използването на хора като жив щит по време на конфликти;

21.

Призовава за разделяне на мъжете и жените в затвора, по-специално с цел предотвратяване на сексуалните посегателства;

22.

Подчертава значението на правото на осведоменост за съдбата на изчезнали роднини и призовава страните във въоръжени конфликти да вземат всички възможни мерки за предоставяне на информация за обявени за изчезнали лица;

23.

Призовава за специални разпоредби, предоставящи допълнителна защита на жените срещу изнасилване, насилствена проституция и всякакви други форми на непристойни посегателства, както и за особени грижи за бъдещите майки и майките на малки деца по отношение на осигуряването на храна, облекло, евакуация и транспорт и медицински услуги, с цел предотвратяване на нежелана бременност и полово предавани болести, като приоритетни области в рамките на Финансовия инструмент за развитие за периода 2014-2020 г.

24.

Призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на групи за бързо реагиране, съставени от специалисти (лекари, психолози, социолози, адвокати и др.), с цел предоставяне на незабавна подкрепа на място на жертвите на свързани с пола престъпления;

25.

приветства приемането на Резолюция 1960 на Съвета за сигурност на ООН, в която се изисква подробна информация на заподозрените в извършване на сексуални насилия по време на въоръжени конфликти; призовава държавите-членки да засилят усилията си за изпълнение на Резолюция 1960;

26.

призовава да се извърши анализ на възможността за подходящо обезщетяване на жертвите, като се отчитат също и психологическите последици за техните семейства и деца, в съответствие с приложимото международно и национално законодателство;

27.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят правата на жените по отношение на достъпа им до земя, наследство, кредити и спестявания в ситуации след конфликт, особено в държавите, в които правата на собственост на жените не са правно приложими и не са социално признати;

28.

Подчертава, че на жените не трябва да се гледа само като на уязвими жертви, а също и като на силно диференцирана група социални участници, притежаващи ценни ресурси и възможности със свои собствени планове; твърди, че жените влияят върху хода на събитията и трябва да формират процеса на развитие; счита, че на жените, които са били жертви на военни конфликти, не следва повече да се гледа единствено като на жертви на военни конфликти, а по-скоро като на участници в стабилизирането и разрешаването конфликти; подчертава, че жените по принцип могат да изпълняват тази роля единствено когато са наравно представени във вземането на политически и икономически решения;

29.

Посочва, че разбирането на хората за ролята на жените в следвоенните общества и за техния принос за възстановяването след конфликти трябва да излезе извън рамките на универсалистичната представа за „военния опит на жените“, както и че трябва да се признае спецификата и разнообразието на опита на жените;

Препоръки

30.

Призовава за назначаването на Специален представител на ЕС по въпросите на жените, мира и сигурността в рамките на ЕСВД, с цел интегриране на подхода от гледната точка на пола (gender perspective) и осъществяване на по-ефикасна връзка със съответните партньори в ООН; призовава всички съответни политики на ЕС, специални работни групи и отдели/контактни звена, които се занимават с въпросите на половете и сигурността да бъдат координирани от и свързани с този Специален представител на ЕС, за да се гарантира последователност и ефективност, както и систематично, последователно и всеобхватно прилагане на стратегиите и действията, които следва да бъдат предприети;

31.

Призовава неформалната специална работна група по въпросите на жените, мира и сигурността да бъде подкрепена и призната;

32.

Призовава за отделяне на специално внимание на интегрирания подход за равно третиране на мъжете и жените в областта на изследванията на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти, мироопазващите операции, рехабилитацията и възстановяването след конфликтите, и за отчитане на компонента равенство между половете в стратегическите доклади за страните;

33.

Силно насърчава ЕСВД, Комисията и държавите-членки да включат в своите дейности, засягащи жените в конфликтни зони, свързани с развитието аспекти, и по-специално признаването на правото на майките да получават закрила и подкрепа и да отглеждат своите деца, както и здравето и икономическата сигурност на жените, със специален акцент върху правото на собственост, особено по отношение на собствеността върху земеделски земи и стопанисването им;

34.

Приветства решението на ЕС за приемане на 17 показатели за изпълнение за оценка на собствената си дейност по въпроси, свързани с равенството между половете в нестабилни страни и страни с нерешен конфликт или страни след конфликт; подчертава необходимостта тези показатели, които трябва да включват и измервания по отношение на качеството, да бъдат подобрени; призовава Комисията и ЕСВД да отчитат заключенията на този оценъчен процес във фазите на програмиране и изпълнение;

35.

Призовава ЕСВД, в съответствие с член 9 на Решение на Съвета 2010/427/ЕС от 26 юли 2010 г., да гарантира управлението на ниво делегации на програмирането, изпълнението и осъществяването на мониторинг на инициативите по страни за прилагане на подхода от гледна точка на пола (gender perspective) при предконфликтни, конфликтни и следконфликтни ситуации, с цел по-добро справяне със специфичните характеристики на всеки отделен контекст и отчитане на евентуално регионално измерение;

36.

Призовава държавите-членки да приемат, изпълняват и извършват мониторинг на своите национални планове за действие по въпросите на жените, мира и сигурността; подновява призива си към ЕС и държавите-членки да разработят в рамките на своите планове и стратегии набор от минимални стандарти, съдържащи реалистични цели със специфични показатели, параметри, срокове, предвиден бюджет и ефективен механизъм за мониторинг; подчертава значението на участието на неправителствени организации в разработването, изпълнението и мониторинга на плановете за действие;

37.

Призовава ЕС да осигури балансирано назначаване в рамките на мисиите и операциите и да постави повече жени на ръководно равнище, например като ръководители на делегации на ЕС в трети страни и ръководители на мисии на ЕС;

38.

Подчертава призива на Комисията ЕС да подкрепя трети държави при спазването и изпълнението на международни ангажименти, като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Програмата за действие от Кайро, Платформата за действие от Пекин и Декларацията на ООН за целите на хилядолетието за развитие;

39.

Категорично подкрепя включването на съветници или контактни звена по въпросите на равенството между половете в мисии те по Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) и в делегациите на ЕС и призовава върховния-представител/заместник-председател да предотврати дублирането на функции и да им предостави адекватни ресурси и правомощия;

40.

Подчертава значението на кампаниите за повишаване на обществената осведоменост за борбата със стереотипите, дискриминацията (основана на пол, култура или религия) и домашното насилие, както и за равенството между половете по принцип; отбелязва, че тези кампании следва да се допълват от популяризирането на положителен образ на жените чрез ролеви модели на жените в медиите и рекламата, образователните материали и интернет;

41.

Призовава за създаване на адекватни обществени процедури за подаване на оплаквания в контекста на мисиите по линия на ОПСО, които ще подпомагат най-вече докладването на сексуално и основано на пола насилие; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да включва подробен доклад относно жените, мира и сигурността в оценките на мисиите на ОПСО, провеждани на всеки шест месеца; припомня, че мисиите на ОПСО са едни от най-важните инструменти на ЕС за демонстриране на неговия ангажимент за постигане на целите на резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН в засегнатите от кризи страни и региони;

42.

Призовава за специфичен заделен бюджет за оценка и мониторинг на данните, събрани въз основа на разработените на равнище ЕС показатели; призовава за специфични бюджетни редове за експертни познания в областта на равенството на половете, както и за проекти и дейности, свързани с жените, мира и сигурността в рамките на мисии на ОПСО;

43.

Призовава бюджетния орган на ЕС да увеличи финансовите средства, предназначени за насърчаване на равенството между половете и правата на жените в рамките на бъдещите финансови инструменти за развитие за периода 2014–2020 г.;

44.

Призовава върховния представител на ЕС и Комисията да предприемат необходимите мерки за подобряване на взаимното допълване и своевременното мобилизиране на всички финансови инструменти за външна дейност на ЕС, а именно Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския инструмент за съседство и партньорство, Инструмента за предприсъединителна помощ, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Инструмента за стабилност, за да се избегне разпокъсаност на реакцията на ЕС във връзка с положението на жените по време на война;

45.

Призовава за конкретна помощ от страна на Европейския институт за равенство на половете (ЕИРП) по отношение на събирането, обработването и разпространението на ефективни практики за интегриране на въпросите на равенството на половете в изпълнението на показателите от Пекин в областта на жените и въоръжените конфликти;

46.

Подчертава важната роля на партньорството между ЕО и ООН за равенството между половете за развитие и мир, което има за цел да определи подходите за интегриране на равенството между половете и човешките права на жените в нови форми на помощ и за осигуряване на подкрепа за усилията на националните партньори да изпълняват международните задължения относно равенството между половете и да осигуряват адекватни на своя ангажимент за равенство между половете финансови ресурси в националните програми за развитие и бюджети; подчертава, че този проект има конкретен акцент върху ролята на жените в ситуации на конфликт и след конфликт и особено за правилното прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност;

47.

Призовава Съюза да поставя акцент върху създаването на училища, когато предоставя своята помощ за възстановяване след конфликти, за да се даде възможност за по-добро образование на момчетата и момичетата;

48.

Приветства различните инициативи за създаване на свързани с половете показатели за ранно предупреждение и наблюдение на конфликти, като тези, възприети от Фонда на ООН за развитие на жените (UNIFEM), Съвета на Европа, Швейцарската фондация за мир, организацията „Международно предупреждение“ (International Alert) и Форума за ранно предупреждение и ранно реагиране;

49.

Подчертава значението на това жените да бъдат поставени в центъра на политиката за водоснабдяване, санитарни и хигиенни условия в районите на конфликт и след преживян конфликт и поради това подчертава значението от повишаване на достъпа до безопасна питейна вода, адекватни санитарни условия и вода за производствени нужди;

*

* *

50.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.


(1)  A/RES/48/104.

(2)  Приложение към Заключенията на Съвета от 7 март 2011 г.

(3)  Документ 09990/2011 на Съвета от 11 май 2011 г.

(4)  Документ на Съвета 15671/1/2008 от 1 декември 2008 г.

(5)  Документ на Съвета 08373/3/2005 от 18 май 2005.

(6)  Приети текстове, P7_TA(2010)0439.

(7)  ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 32.

(8)  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стp. 287.

(9)  Десетгодишно проучване на въздействието на изпълнението на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността в опазването на мира, окончателен доклад до Отдела за операции по опазване на мира на ООН, Отдел подкрепа на място, 2010 г.

(10)  Документ на Съвета 11948/2010 от 14 юли 2010 г.

(11)  Документ на Съвета 09990/2011 от 11 май 2011 г.

(12)  Както е записано в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската социална харта (ревизирана) на Съвета на Европа, част I, принцип 11.

(13)  56-та световна здравна асамблея A56/27, предварителен дневен ред, точка 14.18, 24 април 2003 г., Международна конференция в Алма-Ата относно първичните здравни грижи: 25-та годишнина, доклад на Секретариата.


Top