15.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/77

1.1

ЕИСК приветства новия подход, възприет в проекта за регламент относно ИПП II, който в сравнение с предишните инструменти предлага по-голяма гъвкавост и създава условия за равно третиране на страните бенефициери, като не прави разлика между подкрепата за страните кандидатки и страните потенциални кандидатки.

1.2

ЕИСК подкрепя новата стратегия, предложена в проекта за регламент относно ИПП II, която ще даде възможност за оказване на подкрепа на всяка страна бенефициер, адаптирана към индивидуалните ѝ нужди. Ще бъдат приети документи за всеобхватна многогодишна стратегия за всяка страна, в които ще се отчитат нейните специфични нужди и програми в процеса на подготовка за присъединяване към ЕС.

1.3

ЕИСК счита, че средносрочното преразглеждане на стратегическите документи може да се окаже закъсняло, и предлага средата на срока да се разглежда като най-късният възможен момент за завършване на преразглеждането. Важно е вниманието да се насочи към постигането на целите. Затова е задължително да има гъвкавост. ЕИСК препоръчва преди средносрочните прегледи да се извърши годишно преразглеждане, за да се повиши ефективността на подкрепата. Годишните доклади на Европейската комисия за напредъка могат да бъдат солидна основа за преразглеждането и адаптирането на програмирането според нуждите на съответните страни.

1.4

ЕИСК приветства целта на новия проект за регламент да се опрости и намали административната тежест, свързана с управлението на финансовата помощ. Въпреки това ЕИСК изразява резерви по отношение на секторния подход към отпускането на помощта. Този механизъм би трябвало да се използва разумно, в съответствие със специфичните обстоятелства на всяка страна бенефициер, като се има предвид, че предприсъединителната помощ е замислена така, че да помогне на страните кандидатки и потенциални кандидатки да се подготвят за бъдещото членство. ИПП предлага на страните възможност да опитат преди присъединяването как се изпълняват произтичащите от членството задължения, включително онези, свързани с управлението на структурните, кохезионните, селскостопанските фондове и фондовете за развитие на селските райони. Следователно всеки секторен фонд би трябвало да се използва само когато са налице подходящи правила и процедури (например по отношение на правилата за обществени поръчки, конфликтите на интереси и др.) и когато планът за разходване на държавния бюджет предвижда достатъчно възможности и обхваща повече от една година. Обикновено секторният подход е свързан със сектори като здравеопазване, образование и др., а подкрепата на ИПП е насочена и към сектори като борбата с корупцията и изграждането на капацитет на публичната администрация, за които има по-малка вероятност да съответстват на този подход, тъй като вместо една институция има множество органи бенефициери.

1.5

ЕИСК приветства поставения в новия проект за регламент акцент върху укрепването на координацията и сътрудничеството на стратегическо равнище с други донори, както и с международни и други финансови институции.

1.6

ЕИСК приветства също осигурената от новия инструмент гъвкавост, която дава възможност за трансфер на отпусканите средства от една област на политика към друга и за прехвърляне на фондовете от една година към следващата (1).

1.7

ЕИСК подчертава необходимостта от подкрепа и развитие на местната ангажираност в програмирането и прилагането на ИПП II. За тази цел трябва да се въведат подходящи механизми за приобщаване на националните власти, социалните партньори и гражданското общество и за укрепване на техния капацитет. Тяхното участие трябва да се насърчава на всички етапи от подпомагането: замисъл и подготовка, осъществяване, мониторинг и оценяване. Помощта за гражданското общество трябва да минава и през местните междинни организации за подкрепа и националните центрове за ресурси.

1.8

Процесът на разширяване изисква хармонизиране на трудовите и социалните закони в Западните Балкани с достиженията на правото на ЕС в социалната област. Следователно ИПП II ще се превърне в катализатор за насърчаване на социалното приобщаване, социалното сближаване, достойния труд и качествената заетост в региона.

2.1

Проектът за регламент относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) създава законодателна рамка за новия финансов инструмент (ИПП II), който ще замени настоящия, чийто срок изтича на 31 декември 2013 г.

2.2

Новият предприсъединителен инструмент се съсредоточава върху осъществяването на политиката на разширяване, като допринася за насърчаването на стабилността, сигурността и просперитета в Европа. Новият инструмент подкрепя страните кандидатки (2) и потенциални кандидатки (3) за присъединяване към ЕС в процеса на тяхната подготовка за това присъединяване.

2.3

Тъй като тези страни са слабо развити в социално-икономическо отношение (с едно единствено изключение - Исландия), а също и поради факта, че те трябва да бъдат подготвени, за да се изправят срещу глобалните предизвикателства и да се адаптират към усилията на ЕС за справяне с тези предизвикателства, е очевидно, че за тяхното доближаване до стандартите на ЕС, са необходими значителни инвестиции, насочени към постигане на резултати. Проектът за регламент относно ИПП II предлага техническа и финансова подкрепа на тези страни, тъй като те не могат сами да положат всички необходими усилия и да направят всички необходими разходи за изпълняването на критериите за присъединяване към ЕС.

2.4

Съгласно проекта за регламент относно ИПП II финансовите средства за периода 2014-2020 г. ще бъдат приблизително 14 милиарда евро.

2.5

Новият инструмент е замислен така, че да дава възможност за по-голяма гъвкавост, да опростява и да намалява административната тежест, свързана с управлението на финансовата помощ.

2.6

Опростяването ще включва реорганизация на настоящата компонентна структура на помощта по линия на ИПП, като по този начин ще даде възможност за опростяване на законодателната рамка и ще предостави недиференциран достъп до помощ във всяка област на политиката на всяка страна (независимо дали е кандидатка или потенциална кандидатка за членство). По-рано от петте компонента, включени в предходната версия на инструмента ИПП, само два (помощ за прехода и изграждане на институциите и трансгранично сътрудничество) бяха отворени за потенциални страни кандидатки, докато другите три бяха достъпни само за страните кандидатки (регионално развитие, развитие на човешките ресурси и развитие на селските райони).

3.1

ЕИСК настоятелно препоръчва в член 2, параграф 1, буква а), (ii) наред с популяризирането и защитата на правата на човека и основните свободи, по-доброто спазване на правата на малцинствата, насърчаването на равенството между половете, недискриминацията и свободата на печата и насърчаване на добросъседските отношения да бъдат включени насърчаването на социалните права и защитата на уязвимите групи, с цел да се подчертае значението, което страните бенефициери следва да отдадат на тези права и по този начин да се осигури необходимият баланс между социалното приобщаване и развитието на демокрацията и гражданското общество.

3.2

Съответно предложените показатели, упоменати в член 2, параграф 2 следва да се адаптират така, че да отчетат по подходящ начин тези изменения. Следователно би трябвало да се добави показател за равнището на развитие на гражданското общество и на капацитета на социалните партньори и на другите организации на гражданското общество. В проекта за регламент би следвало да се включи и друг показател, свързан с правата на хората от уязвими групи.

3.3

Подкрепата по линията на ИПП трябва да подпомага борбата със социалното изключване и растящите социални различия, а също и достъпа на социално изключените групи и региони до фондовете. Поради това ЕИСК смята, че в допълнение към показателите, изложени в член 2, параграф 2, подпараграф 1, второ тире, следва да се включи още един показател, свързан със социалната справедливост на стратегиите за социално и икономическо развитие.

3.4

ЕИСК счита, че всички показатели трябва да са насочени към резултатите и да са едновременно количествени и качествени.

3.5

ЕИСК смята също, че подобряването на социалния диалог и подкрепата за развитието на капацитета на социалните партньори са ключови цели, на които трябва да се наблегне повече в проекта за регламент. Споменаването на гражданското общество и социалния диалог само по себе си не е достатъчно категорично и задължаващо в това отношение.

3.6

В повечето страни бенефициери социалните партньори не са развити в достатъчна степен или се сблъскват с огромни трудности при изпълнението на своята роля, особено в условията на такава тежка икономическа криза. Сдруженията на бизнеса също трябва да се подкрепят. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва да се инвестира по-стратегически в подкрепата на тези организации.

3.7

ЕИСК отбелязва значението, което се отдава в проекта за регламент на въпроса за координирането на донорите с цел да се повишат ефективността и ефикасността на подпомагането и да се избегне двойното финансиране. Въпреки това ЕИСК би искал да види по-конкретни мерки, които могат да се предприемат, за да се гарантира, че координирането на донорите се извършва ефективно както на национално, така и на европейско равнище.

4.1

ЕИСК приветства този проект за регламент и по-специално подхода „повече усилия за повече помощ“, който насърчава страните, обхванати от инструмента, да демонстрират устойчив напредък към демокрация и спазване на правата на човека и международното право.

4.2

ЕИСК подкрепя предложението равенството между половете и борбата с дискриминацията да бъдат хоризонтална цел във всички действия, извършвани по силата на настоящия регламент.

4.3

ЕИСК препоръчва Европейската комисия да включи Механизма за гражданското общество за страните, обхванати от Европейската политика за съседство, и Европейския фонд за демокрация в проекта за регламент.

4.4

ЕИСК смята, че отразената в инструмента цел на партньорството с обществата би трябвало да намери израз в участието на организациите на гражданското общество, включително на социалните партньори и регионалните и местните власти на всички етапи от цикъла на подпомагане. „Арабската пролет“ показа колко важно е да се подкрепят гражданските движения в съседните на ЕС страни.

4.5

ЕИС би следвало да се превърне в гъвкав инструмент, с който да се повиши капацитетът на организациите на гражданското общество и да им се даде възможност да проучват публичните политики и да играят съществена роля в демократичния процес.

4.6

ЕИСК препоръчва в съседните на ЕС страни да се създадат платформи за диалог между гражданското общество и правителствата и би желал да помогне на Европейската комисия и на Европейската служба за външна дейност да постигнат тази цел.

4.7

ЕИСК препоръчва делегацията на ЕС да извърши каталогизиране на всички организации на гражданското общество в региона, което би могло да помогне на всички институции в ЕС да заздравят отношенията си с едно възникващо гражданско общество.

4.8

ЕИСК препоръчва в регламента относно ЕИС да се обърне по-голямо внимание на изграждането на капацитета на институциите, отговарящи за разпределянето на помощта в страните партньорки, за да се гарантират добро ниво на усвояване и висока степен на прозрачност в използването на фондовете.

4.9

ЕИСК счита, че ЕИС би трябвало да засили сътрудничеството в областта на висшето образование, по-специално посредством младежкия и студентския обмен между Съюза и неговите съседи. Инструментът трябва да създаде възможности за изграждане на мрежи, повишаващи капацитета на НПО в областта на младежката политика в съседните на ЕС страни.

4.10

ЕИСК препоръчва с помощта на този инструмент Комисията да насърчава и устойчивата индустриална политика, социалната отговорност на предприятията, бизнеса с отговорно отношение към околната среда и политиките в подкрепа на МСП, да разрешава проблемите на пазара на труда и да подобрява социалните политики.

5.1

Целта на европейската политика на съседство (ЕПС) е до границите на ЕС да се създаде област на благополучие и добросъседство.

5.2

През периода 2014-2020 г. ЕС ще продължи да подкрепя целите на Европейската политика за съседство (ЕПС) с помощта на специален финансов инструмент – Европейския инструмент за съседство (ЕИС), който ще замени създадения през 2006 г. Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП).

5.3

ЕИС ще оказва по-голяма подкрепа на партньорите, ангажирани с изграждането на демократични общества и предприемането на реформи, в съответствие с принципите „повече усилия за повече помощ“ и „взаимна отчетност“.

5.4

Проектът за регламент относно ЕИС включва разпоредби за опростяване на инструмента в редица отношения, като постига равновесие между гъвкавостта и значението, отдавано на политическите цели и ключовите области на сътрудничество.

5.5

Проектът за регламент относно ЕИС насърчава допълването, съгласуваността и опростяването на приоритетните области на действие, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, като запазва насочеността към основните цели на ЕПС.

5.6

Средствата, предвидени за прилагането на Регламента относно ЕИС през периода 2014-2020 г. ще бъдат приблизително 18 милиарда евро.

6.1

Целта на външната дейност на ЕС, която се осъществява посредством този инструмент, е да се окаже въздействие, изразяващо се в осезаеми промени в страните партньорки. В случаите, в които има такава възможност, това въздействие следва да се наблюдава посредством подходящ механизъм и да се оценява въз основа на предварително определени, специфични за всяка страна, ясни, прозрачни и измерими показатели: конкретни, измерими и приложими критерии, по които може да се оцени дали дадена страна зачита демократичните ценности, които ЕС желае да насърчава с помощта на ЕИС.

6.2

За да се подобри прилагането на принципа „повече усилия за повече помощ“, подходяща част от общия бюджет, който се отпуска по линията на този инструмент, може да бъде заделена под формата на стимули, с които да се предостави по-голяма подкрепа на страните партньорки, демонстриращи напредък в изглаждането или консолидирането на задълбочена и устойчива демокрация. Освен това този принцип би трябвало да се прилага по начин, при който се вземат предвид уязвимите групи в тези страни, и не бива да води до орязване на помощта за развитие, отпускана на отделните страни, а по-скоро към преразпределяне на помощта от правителството към гражданското общество.

6.3

Делегацията на ЕС също би трябвало да получи по-голяма роля в сътрудничеството с други международни донори. Документът, упоменат в член 7, параграф 1 и параграф 2, би следвало да включва подробна и актуална информация относно донорите и да съдържа описание на стъпките, които следва да се предприемат, за да се подобри координацията между донорите, по-специално между ЕС и държавите членки.

6.4

Съгласно проекта за регламент в отношенията си със своите партньори по света Европейският съюз се ангажира да насърчава достойния труд, както и ратифицирането и ефективното прилагане на международно признатите стандарти за труд. Би следвало да се подчертаят и премахването на детския труд и значението на многостранните споразумения за опазване на околната среда.

6.5

Проектът за регламент би трябвало да бъде по-ясен по отношение на укрепването на вътрешната отчетност и създаването на институционализиран механизъм за консултации и мониторинг с организациите на гражданското общество, екологичните и социалните партньори и други недържавни участници.