21.6.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/28

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Участие на гражданското общество в политиките на ЕС за развитие и сътрудничество за развитие“ (проучвателно становище)

2012/C 181/06

Докладчик: г-н José María ZUFIAUR NARVAIZA

С писмо от 20 октомври 2011 г. Европейската комисия поиска от Европейския икономически и социален комитет, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да изготви проучвателно становище относно

„Участие на гражданското общество в политиките на ЕС за развитие и сътрудничество за развитие“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 6 март 2012 г.

На 479-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 март 2012 г. (заседание от 28 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 167 гласа „за“, 15 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   При положение, че икономическата, екологичната и социалната криза обуславя бъдещето на човечеството, ЕИСК счита за приоритетно постигането на консенсус между отделните участници в сътрудничеството относно общото разбиране за това какъв вид развитие е желателно да се насърчава (1).

1.2   Съгласуваността на политиките на ЕС с политиката за развитие е от съществено значение за ефективността на сътрудничеството. Организациите на гражданското общество (ОГО) също би следвало да бъдат мотивирани да засилят и подобрят координацията и последователността на тези политики.

1.3   Сами по себе си ОГО са основен участник в развитието и следователно трябва да имат същата роля и по отношение на политиките за сътрудничество. Те трябва да бъдат включени в изготвянето, прилагането и мониторинга на политиките и програмите за сътрудничество и да са сред стратегическите звена, които насочват средствата по тези програми.

1.4   ЕИСК призовава за по-стратегическо сътрудничество между институциите на Общността и ОГО посредством политически диалог, рамкови споразумения и по-ефективни механизми за насочване на средства.

1.5   Европейската комисия и всички правителства трябва да подкрепят Истанбулските принципи на ОГО за ефективност на развитието.

1.6   ОГО следва да получат по-голямо признание в новите форми на сътрудничество като сътрудничеството Юг-Юг или тристранното сътрудничество.

1.7   Политиките за сътрудничество и развитие (ПСР), особено европейските, следва да отчитат специфичния характер и разнородността на ОГО, както и опита им във връзка със страните партньори.

1.8   В контекста на един глобализиран свят е необходимо да се признае международният характер на някои ОГО и да се използва техният потенциал на участници в световен мащаб.

1.9   Трябва да се внесат промени в системата за отпускане на европейски средства за развитието чрез ОГО. Необходимо е спешно да се въведат нови форми като „рамковите споразумения“, безвъзмездните средства за оперативни разходи, безвъзмездните средства на каскаден принцип, многогодишните споразумения, фондовете за неотложни случаи или прилагането на посочения в Структурирания диалог „набор от инструменти“. Според ЕИСК мрежите, федерациите или конфедерациите на ОГО на равнище ЕС и на национално равнище следва да бъдат основните получатели на такъв вид финансиране.

1.10   Трябва да се осигури благоприятна среда за ОГО, за да могат да осъществяват дейността си във всички страни. Това означава да се спазват основни норми като свободата на сдружаване, на изразяване, на събиране и на действие. Тази цел трябва да бъде включена в публичните политики за сътрудничество.

1.11   Участието на гражданското общество трябва да бъде реална част от управлението и поради това следва ЕС да го възприеме като критерий за ефективност, който да прилага в отношенията си със страните партньори.

1.12   ЕИСК приветства участието на местните власти в политиката на ЕС за развитие (2), но в същото време смята, без да отрича необходимото допълване и сътрудничество между тях, че поставянето в една категория на ОГО и на местните власти в рамките на политиките за развитие и сътрудничество поражда концептуално объркване и функционални недостатъци.

1.13   Участието на частния сектор в политиките за развитие е от съществено значение за повишаване на неговото въздействие. То обаче не трябва да се използва като оправдание за намаляване на приноса на публичния или всеки друг сектор или за установяване на нови „обвързващи условия“ във връзка с проектите за сътрудничество. Необходимо е също да се установи рамка за ефективно ангажиране от страна на всички сектори, която да се основава на ясно определени международни норми и да съответства на целите на сътрудничеството за развитие.

1.14   Необходимо е да се засилят механизмите за прозрачност и отчетност на сътрудничеството, включително онези, които засягат ОГО, както и механизмите за борба срещу корупцията.

1.15   ОГО би трябвало също да ангажират в политиката за развитие Европейския доброволен корпус за хуманитарна помощ, посочен в Договора от Лисабон.

1.16   Международната дейност на ЕИСК в продължение на един дълъг период от време допринасяше за признаването на институционалното измерение на ОГО, например мандата, предоставен на ЕИСК във връзка със Споразумението от Котону. Това беше една от основните характеристики на Споразумението от Котону, в което за първи път беше изрично призната в подписан от ЕС международен договор жизненоважната роля на „неправителствените участници“ като партньори в сътрудничеството за развитие (3). В Споразумението се посочва също, че неправителствените участници ще получават финансови ресурси за изграждане на капацитет, с цел да им се даде възможност да работят като ефективни партньори по споразумението - друг елемент от основно значение. Този мандат улесни създаването на Комитета за наблюдение ЕС-АКТБ, първият съвместен орган на представители на ОГО, в този случай от страните от АКТБ, и членове на ЕИСК, финансиран от ЕФР. Ролята на Комитета за наблюдение, както подсказва и самото му наименование, е да осъществява наблюдение на изпълнението на Споразумението от Котону и споразуменията за икономическо партньорство. Той има и решаваща роля за установяването на клаузата за устойчиво развитие. Този начин на работа е отправна точка за дейностите на ЕИСК в други географски области, много е плодотворен и дава принос, например, за укрепването на организационния капацитет на ОГО, за създаването на платформи и центрове за контакт с ОГО в делегациите на ЕС, за по-лесния им достъп до финансиране от Общността и за участието им в преговорите за търговски споразумения.

1.17   ЕИСК счита, че този опит трябва да се консолидира и разшири чрез подкрепата на политиките за сътрудничество. Преди всичко, като отчита констатациите на много от големите ОГО, ЕИСК настоява пред Европейската служба за външна дейност делегациите на ЕС да се ангажират ефективно да подкрепят както европейските ОГО, така и ОГО от страните партньори, да контактуват с тях, да се запознават с дейностите им и да ги поощряват. С оглед на укрепналата роля на делегациите на Външната служба на ЕС, по-наложително от всякога е те да поемат този ангажимент не като факултативна или доброволна дейност, а като задължителна собствена дейност.

1.18   В контекста на децентрализиране на европейското сътрудничество за развитие ЕИСК счита, че може да взаимодейства много ефективно с Европейската служба за външна дейност в диалога на делегациите на ЕС с местните ОГО. Това се дължи, от една страна, на факта, че ЕИСК участва като европейски представител в различните консултативни органи, които се създават по силата на споразуменията за икономическо партньорство (Карифорум), търговските споразумения (Южна Корея), и споразуменията за асоцииране (Централна Америка, Чили) и други. От друга страна, това е резултат от дълготрайните и стабилни взаимоотношения, които ЕИСК поддържа с организациите на гражданското общество и представителните му институции от всички континенти и по-конкретно, в държавите от АКТБ, Латинска Америка и Средиземноморския регион (4).

1.19   ЕИСК отново подчертава колко е важно ОГО да насърчават информираността и образоването на гражданите на ЕС в областта на сътрудничеството в момент на криза, когато могат да бъдат забравени поетите задължения във връзка с политиките за развитие. За тази цел е необходимо да се предвиди специална линия за финансиране, която да разполага с достатъчно средства, при условие че са налице достатъчно предпазни мерки по отношение на прозрачността и отчетността.

2.   Общи принципи и цели

2.1   През последното десетилетие Европейският съюз отделя все повече внимание на диалога с ОГО. Европейският консенсус за развитието, Инструментът за сътрудничество за развитие, Докладът на Европейската сметна палата и, на последно място, „Структурираният диалог“ разширяват състава и обхвата на този диалог, като понастоящем в него участват Комисията, Европейският парламент, Комитетът на регионите, ЕИСК, държавите членки и организациите на гражданското общество, сред които синдикати, кооперации и организации на социалната икономика, организации на селскостопанските производители, потребители, организации на работодателите, платформи на НПО и обществени организации от страни партньори.

2.2   Въпреки отбелязания напредък и международните споразумения (5), общото усещане е, че това все още е само реторика, а практическият прогрес е много по-незначителен. В много страни — както страни донори, така и развиващи се страни — ОГО продължават да се сблъскват с големи трудности, което пречи на работата им. Такъв е например случаят със синдикатите, за които достъпът до официалната помощ за развитие (ОПР) в страните донори е труден, а в страните партньори е ограничен или нулев, както по отношение на средствата, така и на политическия диалог. Като цяло, подкрепата за ОГО и за тяхната роля като участници в развитието е застрашена (пример за това са наскоро приетите от правителството на Зимбабве мерки).

2.3   ЕИСК разбира, че по-широкото и по-пълно признаване на ролята на ОГО изисква приемането на набор от критерии, принципи и ценности в политиките за развитие и сътрудничество.

2.4   Първият и основен принцип е необходимостта ОГО да постигнат съгласие както помежду си, така и с европейските институции, по въпроса какво се има предвид под развитие и как да се определят основните цели за периода след 2015 г., която е предвидена за годината на Целите на хилядолетието за развитие. Този задача е крайно наложителна и спешна в контекста на три преплитащи се кризи: екологичната (изменение на климата, намаляване на биологичното разнообразие и др.), социалната (нарастване на неравенството и др.) и икономическата (безработица, несигурни условия на труд, господство на финансовия сектор над реалната икономика и др.). В резултат на предходните три се оформя четвърта криза: продоволствената. Данните, които онагледяват дълбочината на тези кризи, подхранващи се помежду си, показват, че бъдещето на всички е в опасност. Единственият начин да се намалят негативните последици е да се постигне съществен напредък по отношение на равенството, сътрудничеството и полагането на грижи. Следователно развитието не може да се разглежда като синоним на икономически растеж, а благосъстоянието или напредъкът не могат да бъдат приравнени с показателите на БВП.

2.5   ЕИСК продължава да вярва, без да подлага под съмнение необходимостта от реформа на критериите за ефективност, че сътрудничеството за развитие е един от ключовите инструменти за постигане на напредък по отношение на развитието, особено за развитието на най-бедните страни.

2.5.1   С оглед на това ЕИСК отново изтъква необходимостта да се спазват поетите на международно равнище задължения за финансиране на развитието, които следва да останат неотменими за страните донори и, по-конкретно, за Европейския съюз. Сътрудничеството за развитие е държавна политика в страните донори, която е основана на добри практики и следва да разполага с необходимите средства, за да може да бъде изпълнявана.

2.5.2   ЕИСК отново заявява, както е посочено в Договора от Лисабон, че е необходимо да се следи за съответствието между политиките за развитие и сътрудничество и останалите политики – търговска, инвестиционна. ОГО също би следвало да бъдат мотивирани да засилят и подобрят координацията и последователността на тези политики.

2.6   През последното десетилетие се извършиха важни промени в областта на сътрудничеството. Две от тях са сътрудничеството Юг-Юг или тристранното сътрудничество. Ролята на ОГО и на техните мрежи следва да получи по-голямо признание в новите форми на сътрудничество.

2.7   Също така някои от пътищата за насочване на средства с цел подобряване на ангажираността, като например бюджетната подкрепа, доведоха до маргинализация на гражданското общество в страните партньори. ЕИСК подчертава необходимостта от придаване на по-голяма значимост на местните ОГО във връзка с демократичната ангажираност и тематичните програми, включително във връзка с финансовия компонент.

2.8   Участието на ЕИСК в различни споразумения за стратегическо партньорство на ЕС (с Бразилия, Китай), признаването на ролята му в международни споразумения като Споразумението от Котону и участието му в световни програми като „Рио+20“ дава основание той да бъде включен в тематичните програми на политиката на ЕС за развитие и сътрудничество.

2.9   Споразуменията, постигнати на международно равнище и посочени в Парижката декларация, Програмата за действие от Акра и Форума на високо равнище в Бусан, са важни стъпки за осигуряване на ефективност на помощта. Въпреки това ОГО считат, че някои от критериите и понятията в тези документи трябва да бъдат разширени:например, какво трябва да се разбира под понятия като ангажираност, хармонизиране, регулиране, управление на резултатите, взаимна отговорност, ефективност на помощта. Определението, което съответства в по-голяма степен на тези критерии, би следвало да се уточни чрез диалог между ОГО и европейските институции.

2.10   Целта е по отношение на ефективността на помощта да се възприеме подход, основан на различните компоненти на понятието за човешки права, и тя да се оценява въз основа на приноса ѝ за намаляването на бедността и неравенството, включително и за отпадането на самата зависимост от помощ.

2.11   Действията на различни организации и международните декларации потвърждават, че ОГО са пълноправни участници в развитието  (6). ЕИСК настоява Европейската комисия и всички правителства да подкрепят Истанбулските принципи на ОГО за ефективност на развитието.

2.12   Политиките за развитие и сътрудничество следва да отчитат специфичния характер и разнородността на ОГО. Добавената стойност, с която може да допринесе към развитието една НПО, чиято цел е защита на околната среда или на човешките права; профсъюзът, който защитава трудовите права, първичното разпределение на богатството посредством договаряне на работните заплати, осигурява социалната защита на работниците; селскостопанската кооперация, която оказва пряко въздействие върху продоволствената сигурност и независимост; асоциацията на имигранти със своя принос за съвместното развитие или една организация на работодателите или на самостоятелно заетите със своя решителен принос за изграждане на производствена структура и създаване на работни места и т.н. — това са някои от примерите за множеството форми, под които може да се прояви приносът на ОГО за развитието при наличието на подходящи политики за сътрудничество. ЕИСК счита, че е изключително важно политиките за развитие и сътрудничество на публичните институции да се разработват като се използва целият потенциал, който предлага това многообразие.

2.13   ЕИСК призовава да се създадат институционални и законодателни условия за ОГО във всички страни, които да благоприятстват и стимулират съществуването, развитието и участието им. Участието на организираното гражданско общество би следвало да се превърне в основна част на демократичното управление (7).

2.14   Сътрудничеството с частните сектори е от ключово значение за постигане на по-силно въздействие на политиката на сътрудничество за развитие. Необходимо е да се подчертае голямата разнородност на частния сектор (в това число организациите на социалната икономика и сдруженията с нестопанска цел), както и големите ползи от социално отговорни (КСО) инициативи. Предизвикателството се състои в това как да се повиши максимално приносът им по отношение на икономическото и социалното развитие и сигурността на хората в контекста на един глобализиран свят. Въпреки това публично-частните партньорства в сътрудничеството за развитие или изцяло частната подкрепа от страна на корпорациите са повод за дебат до каква степен тези партньорства биха могли да се отразят на целите на развитието. Публично-частното партньорство би могло да бъде инструмент за обединяване на програмите за развитие и ефективните инструменти за обмен на знания и ресурси между различните партньори. С оглед на това е необходимо да се установи рамка за ефективно и отговорно участие на частния сектор, която се основава на вече договорени международни норми като стандартите за труд на МОТ, Насоките за мултинационалните предприятия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека. Позоваването на международни инициативи за прозрачност, като например „Принципите EITI“ (Инициативата за прозрачност в добивната промишленост) или процеса „Кимбърли“, който вече се ползва с широка подкрепа от страна на международната търговия и инвестиции, също е релевантно.

2.14.1   Участието на частния сектор не следва да води до по-малки финансови задължения за държавите по отношение на сътрудничеството за развитие, нито да предопределя помощта, отпускана например за приватизацията на стратегически сектори или ключови услуги за гражданите.

2.14.2   От друга страна, в съответствие с посоченото в параграф 1.13, поощряването на участието на ОГО в публично-частните партньорства е основен елемент, също както и ролята на социалните партньори и на социалния диалог.

2.15   Трябва допълнително да се стимулират механизмите за прозрачност и отчетност на всички участници в сътрудничеството. Така например трябва да се прилага Конвенцията на ООН за борба срещу корупцията, тъй като корупцията вреди на гражданската подкрепа за политиките за сътрудничество. ОГО са особено подходящи за участие поради двойната си задача да се отчитат за собствените си резултати и да служат като механизми за социален контрол по отношение на сътрудничеството като цяло. Поставените цели за развитие могат да бъдат постигнати само при наличието на връзка и взаимодействие с обществеността.

2.16   В контекста на един глобализиран свят е необходимо да се признае международният характер на ОГО и да се използва техният потенциал на отговорни участници в световен мащаб. От друга страна, разграничаването между ОГО от Севера и Юга все повече губи смисъл в един многополюсен свят. Подкрепата за мрежите на ОГО, за техните платформи за координация, за механизмите им за обединяване и за членските им организации, следва наред с други да е включена в дейностите в областта на развитието, финансирани от страните донори, и по-конкретно, от средствата на ЕС за сътрудничеството.

3.   Укрепване на ролята на организациите на гражданското общество

3.1   Резултатите от „Структурирания диалог“, изложени в Заключителния документ от конференцията в Будапеща (8), съдържат идеи и предложения от важно значение, отправени към всички заинтересовани страни. ЕИСК счита, че този диалог трябва да се стабилизира и да се установи механизъм за координация или контактна група, която да заседава периодично и да обхваща различните компоненти на ЕФР, за да се осигури спазването и прилагането на препоръките ѝ (9). Този форум трябва да има постоянен политически характер(дебат относно политиките за сътрудничество с помощта на средства и инструменти, одобрени от Комисията) и представителен характер (ОГО, Комисията, ЕП, държавите членки и др.). Поради своя опит и институционалния си мандат ЕИСК счита, че следва да играе конкретна роля в този форум за диалог.

3.2   Следва да се полагат грижи за това ОГО да имат възможност да участват и да дават принос за изготвянето, прилагането и мониторинга на политиките за развитие. За тази цел – за да се улесни укрепването на ОГО, действащи в световен мащаб и да се укрепи сътрудничеството на европейските организации – би било целесъобразно ЕС да анализира доколко е подходящо да се установи правен статут за европейските ОГО, който се основава на точни критерии, споделени от страните по Структурирания диалог.

3.3   От момента на влизане в сила на споразумението от Котону и в голяма степен в резултат на получения от него мандат (10), ЕИСК играе определяща роля за засилване на ангажирането на недържавните участници. По-конкретно това се осъществява посредством постоянния Комитет за наблюдение „АКТБ-ЕС“, редовните регионални семинари и всички конференции относно АКТБ и подобни прояви, които през годините дават пряк принос за прилагането на практика на принципите за собствен принос, прозрачност, добро управление и партньорство, които са заложени в споразумението от Котону (11).

3.4   Освен това е важно да се отчитат специфичните характеристики на всички участници или организации на гражданското общество, когато се установява постоянен политически диалог на равнище страната бенефициер.

3.5   Структурираният диалог би трябвало да доведе до по-стратегическо сътрудничество между институциите на Общността и ОГО. В този смисъл ЕИСК поставя на дневен ред необходимостта да се определят рамки за взаимодействие и участие отвъд финансирането на проекти. Пример в това отношение е приложението на посочения в Структурирания диалог „набор от инструменти“ не само на местно равнище (делегация на ЕС), но и на централно равнище. Това би довело до по-гъвкаво и по-ефективно партньорство между ЕС и ОГО на световно равнище.

3.6   Също така ролята на ОГО е определяща, за да може с помощта на техния импулс и изисквания да се даде тласък на програмата за съгласуваността на политиките за развитие и да се поощри сключването на нов световен договор за периода след 2015 г. с цел в програмата за развитие да бъдат включени намаляването на неравенствата, универсалната социална закрила, справедливото разпределение на благата и опазването на природните ресурси.

3.7   ОГО са организации, които се характеризират с голямо разнообразие и разнородност, което може да наложи наличието на едно по-точно определение за това какво трябва да се разбира под „ОГО“. Като изключим това, разнообразието, опитът и връзките със страните партньори трябва да бъдат признати и оползотворени от европейското сътрудничество, като се използват възможностите и особеностите на всеки участник.

4.   Участие на ОГО в различните инструменти и програми за външна помощ на Европейския съюз

4.1   ЕИСК вече е изразил позицията си за ролята на ОГО по отношение на Инструмента за сътрудничество за развитие (12). При всяко положение ЕИСК смята, че гражданското общество следва да се включва във всички инструменти за сътрудничество, в съответствие с приетите позиции на Структурирания диалог и с разпоредбите на наскоро приетата Програма за промяна.

4.2   В съответствие с предложеното в Структурирания диалог, ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат внесени промени в системата за отпускане на средства за развитието от ЕС посредством ОГО. Предвидените във финансовата перспектива за 2014 – 2020 г. инструменти следва да предвиждат нови форми, които се различават от класическите механизми за субсидии по проекти. Необходимо е спешно да се въведат нови форми като „рамковите споразумения“, безвъзмездните средства за оперативни разходи на европейско и национално равнище, безвъзмездните средства на каскаден принцип или многогодишните споразумения – форми, които в средносрочен и дългосрочен план ще гарантират по-голямо въздействие по отношение на развитието.

4.3   По същия начин би било от полза да се създадат специални фондове за неотложни случаи, като например демократичните процеси в Средиземноморския регион, при които не може да се чака одобрение на поканите за представяне на предложения за безвъзмездни средства и които могат да бъдат приложени ефективно единствено от мрежите на различни ОГО като синдикатите, НПО, кооперативните организации, организациите на малките предприятия, женските организации и т.н.

4.3.1   В тази връзка мрежите, федерациите или конфедерациите на ОГО следва да бъдат основните получатели на такъв вид финансиране. Механизми като безвъзмездните средства за оперативни разходи или безвъзмездните средства на каскаден принцип биха били добър инструмент, който максимално увеличава добавената стойност на мрежите на ОГО, участващи в развитието.

4.3.2   В контекста на Програмата за промяна европейското сътрудничество следва да разгледа и преосмисли механизмите си за планиране и управление на цикъла на проектите, за да насочи вниманието си към въпроси като по-целесъобразното изплащане на средствата и гъвкавост, адаптирана към обстоятелствата. Освен това трябва да се обърне по-голямо внимание на подкрепата за диагностичната фаза и проучването за осъществимост на тези дейности, тъй като по този начин би могъл да се гарантира по-голям успех на дейностите за развитие.

4.3.3   В моделите за финансиране следва да се включат три вида стимули: 1) които да поощряват отчетността за резултатите от развитието; 2) които да насърчават интеграцията и сливането на организациите и създаването на световни ОГО; 3) които да насърчават нови видове мрежи и съюзи между много участници.

4.3.4   Договорът от Лисабон включва Европейския доброволен корпус за хуманитарна помощ, който понастоящем е в пилотна фаза под ръководството на ГД „Хуманитарна помощ“ и резултатите от тази пилотна фаза ще бъдат предмет на щателна оценка, преди да бъде даден ход на този корпус. ЕИСК вярва в истинския потенциал на ОГО за канализиране на усилията на европейските доброволчески организации във всички сектори и особено в областта на развитието. ЕИСК счита, че въз основа на предварително обозначени критерии доброволчеството би трябвало да се разглежда като принос в натура за проектите, които подлежат на съфинансиране (13).

5.   Укрепване на гражданското общество и на ОГО в страните партньори

5.1   В много случаи и в различни страни ОГО са изправени пред ситуации, в които са изключително уязвими в политическо, институционално или икономическо отношение, което затруднява работата им, или са поставени в контекст, в който се чувстват обезпокоявани, застрашени и криминализирани. Това често се дължи на рестриктивни практики от страна на управляващите. ЕИСК отново заявява необходимостта от въвеждане на елемент на наблюдение на законодателните рамки, основните свободи, мерките за подкрепа за ОГО по отношение на политиките за сътрудничество за развитие, както и на разпоредбите за развитие и сътрудничество.

5.2   ЕИСК е наясно с факта, че регулаторните рамки по отношение на ОГО се различават много помежду си не само в рамките на ЕС, но и в страните партньори. Това не следва да пречи на напредъка във връзка със спазването на международните разпоредби (например свободата на сдружаване, на изразяване, на събрания, за да могат да функционират при пълна свобода, да осъществяват комуникация и да сътрудничат, да търсят финансиране и да получават държавна защита), във всички случаи и на всички равнища. Присъствието и участието на гражданското общество и на ОГО не само не вреди на представителната демокрация, а напротив — укрепва я във всички случаи, когато са налице начини за нейното стимулиране (14). Участието на гражданското общество следва да е реална част от управлението и следователно да се превърне в критерий, който ЕС прилага в отношенията си със страните партньори.

5.3   Институционалното измерение и укрепването на организационния капацитет на партньорските организации от трети страни заслужават по-голямо признание от страна на европейското сътрудничество. Освен уменията им за управление на проекти, приносът за укрепването на ОГО допринася за цялостното развитие на съответните общества. Следователно е необходимо да се насърчи обучението и да се укрепят уменията на тези ОГО в страните партньори, както в общи линии, така и конкретно, например по отношение на процедурите за получаване на финансиране от Общността, включително за по-малки местни проекти, или за участие в преговори за търговски споразумения.

5.4   Едновременно с това ЕИСК подкрепя разграничаването от страна на политиката за сътрудничество за развитие по отношение на онези организации, които наричат себе си организации на гражданското общество, но не са демократични или зависят пряко от държавата.

5.5   ОГО в страните партньори следва да се насърчават да се обединяват и да получават юридическо признание като организации за участие. Както беше предложено в рамките на Споразумението от Котону или в Латинска Америка, например, те следва да продължат да се организират в платформи и представителни мрежи на различни равнища, за да установят синергии помежду си и да подобрят методите си на взаимодействие с публичните власти.

5.6   Това, че в делегациите на ЕС в страните партньори има координационни центрове или лица, чиято специална задача са връзките с гражданското общество, се оказа полезно в различни аспекти. Тяхната роля и възможностите им за анализ на ситуацията в съответните страни и стимулиране на контактите с ОГО следва да се развият. Необходимо е по-тясно сътрудничество между тези центрове и ЕИСК с цел да се усвоят добрите практики и опитът в тази област.

5.7   Привеждането в действие на демократичната ангажираност следва да върви редом с по-големи възможности за достъп на ОГО от страните партньори до средствата на европейското сътрудничество, особено за най-представителните групи, мрежи или организации.

5.8   Същевременно е необходим напредък в посока на нови форми на сътрудничество между ОГО, които правят възможни тристранното сътрудничество, сътрудничеството Юг-Юг или сътрудничеството посредством обмен на ноу-хау, техническа помощ от страна на европейските ОГО и технология за управление. Тези нови форми на сътрудничество могат да бъдат много подходящи за ОГО от страните със средни доходи, за които традиционното сътрудничество на ЕС ще бъде ограничено и в които ОГО са от ключово значение за утвърждаването на демокрацията и насърчаването на признаването на гражданските права, намаляването на неравенствата, гражданското участие, равенството на половете, преразпределението на данъчната тежест, прозрачността или защитата на правата в областта на околната среда.

6.   Повишаване на обществената осведоменост и образование за развитие

6.1   Дори в моменти на икономическа криза ЕС поддържа своята роля на донор за развитието. Запазването на този ангажимент е предизвикателство за всички държави членки и институции на ЕС. Той зависи в голяма степен от подкрепата на обществеността и от нейната информираност и осведоменост в областта на развитието и по отношение на глобалните проблеми, които засягат всички страни.

6.2   ОГО са подходящият фактор за образованието за развитие и за повишаване на обществената осведоменост. ЕИСК отново подчертава колко е важно да се обръща внимание на тази тема, особено в ситуация на криза. Образованието за развитие се нуждае от иновативни подходи, които да отразяват способностите му да поражда промяна и да разпространява посланията си сред по-широка публика, освен сред децата и младежите. Освен това иновациите в тази област предполагат формирането на съюзи с многобройни участници. Това се отнася в още по-голяма степен за наскоро присъединилите се към ЕС държави, в които традициите в областта на сътрудничеството за развитие не са така добре установени и ОГО са по-слабо развити.

6.3   Изпълнението на задачата за приобщаване на обществеността е по силите на европейските ОГО и на ЕИСК, поради връзката им с европейското гражданско общество. Освен това европейските ОГО са надеждни поради доверието, което получават, работейки в ЕС с най-различни социални сектори, сред които и най-уязвимите. В този смисъл е от основно значение сред целите за осведоменост да се включи видимостта на проектите, реализирани от ОГО в страните партньори или в страните, които участват в европейската политика за съседство.

6.4   Поради това поддържането на специални линии на финансиране за задачите по повишаване на обществената осведоменост и образованието за развитие и за провеждането на европейски кампании за популяризиране на темите за развитието и сътрудничеството е от фундаментално значение.

---

(1)  ОВ C 376, 22.12.2011 г. стр. 102/109. Вж. параграф 1.5. Докладчик: H.J. Wilms.

(2)  „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“, ОВ C 113 от 18.4.2012 г., стр. 52–55..

(3)  В глава 2, член 4 от Споразумението от Котону се посочва, че ЕС и органите в страните от АКТБ трябва да информират неправителствените участници и да се консултират с тях по отношение на политиките и стратегиите за сътрудничество, както и че неправителствените участници трябва да участват в изпълнението на тези стратегии.

(4)  http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.external-relations-other-continents.

(5)  Парижка декларация относно ефективността на помощта за развитие, март 2005 г.; Форум на високо равнище в Акра, 2008 г.; Принципи на развитието от Истанбул (http://www.aideffectiveness.org/busanhlf4/images/stories/hlf4/PrincipiosdeOSC-Estambul-Final.pdf); Международна рамка за ефективно развитие на ОГО (http://www.cso-effectiveness.org/IMG/pdf/spanish_framework_for_cso_dev_eff.pdf); Декларация от форума на високо равнище в Бусан, 2011 г.

(6)  Член 20 на Програмата за действие от Акра. Заключенията от Бусан от 1 декември на същата година. Принципи от Истанбул.

(7)  Заключителна декларация на 10-ия регионален семинар на икономическите и социалните организации на АКТБ-ЕС, 28, 29 и 30 юни 2009 г., http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.fr.acp-eu-tenth-regional-seminar-reports.6271.

(8)  https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/aidco/images/c/ce/FINAL_ES_-_Final_Statement_May.pdf.

(9)  Подобно на съществуващите групи в други дирекции на Европейската комисия в различни области.

(10)  „Европейският икономически и социален комитет на Европейския съюз организира консултативните заседания и заседанията на икономическите и социалните оператори от АКТБ-ЕС“ (Протокол 1 към Споразумението от Котону). Този мандат беше допълнен по искане на бившия комисар на ЕС по въпросите на търговията г-н Pascal Lamy, за да може ЕИСК да осъществява наблюдение на преговорите по споразуменията за икономическо партньорство. В този контекст ЕИСК изрази подкрепа за включването в рамките на СИП КАРИФОРУМ-ЕО на глави по социални въпроси и въпроси, свързани с околната среда, и създаването на Консултативен комитет на гражданското общество, който да наблюдава прилагането на това споразумение за икономическо партньорство. Всичко това беше включено в окончателното търговско споразумение с региона. Следователно става ясно, че институционалните разпоредби, установени в споразумението от Котону и в СИП с Карибския регион, както и предоставените на ЕИСК мандати действително укрепиха ролята на организациите на гражданското общество в сътрудничеството за развитие.

(11)  За пълна оценка на ролята на неправителствените участници в изпълнението на Споразумението от Котону вж. заключителната декларация от 11-я регионален семинар на икономическите и социалните съвети АКТБ-ЕС, Етиопия, 2010 г., на електронен http://www.eesc.europa.eu/resources/docs/f_ces6152-2010_decl_en.doc

(12)  Становище на ЕИСК относно „Инструмент за сътрудничество за развитие на Европейския съюз“, ОВ C 44, 11.2.2011 г. стр. 123-128 и становище на ЕИСК относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“, COM (2011) 637 final (все още непубликувано в ОВ).

(13)  Становище на ЕИСК в процес на изготвяне „Съобщение относно политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“, (Виж страница 150 от настоящия брой на Официален вестник).

(14)  Декларациите от Програмата за действие от Акра и Форума в Бусан са обвързващи за всички страни.

---