19.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 47/1

1.1.

ЕЦБ вече е отбелязвала, че понятието за ливъридж, както е посочено в Директива 2011/61/ЕС (1), е основно за бизнес модела, изпълняван от много лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ) (2). Като цяло ЕЦБ е съгласна с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), че информацията на равнище ливъридж, изчисляван на базата на бруто експозиция, е от основно значение за наблюдението на системния риск и че тази информация следва също така да бъде предоставяна на инвеститорите. Въпреки че прекомерният ливъридж може да създаде значителни рискове за финансовата стабилност, рискът, свързан с ливъриджа, не е единственият риск за алтернативните инвестиционни фондове (АИФ). Поради това информацията относно ливъриджа следва да бъде допълнена от съответна информация относно други източници на риск. В този контекст е важно изискванията, целящи вземането на мерки с оглед различните източници на риск, да бъдат уреждани отделно. Тези източници на риск включват позиционния риск, т.е. пазарния и кредитен риск, свързани с конкретни инвестиции, и използвания от АИФ ливъридж.

1.2.

С оглед осигуряването на последователност и за избягването на регулаторен арбитраж ЕЦБ счита за целесъобразно методите за изчисляването на ливъриджа, които ще бъдат приети, да съответстват, доколкото е възможно, на рамката „Базел III“ (3) и на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници (4) и на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (5) (наричани по-долу заедно „предложената ДКИ IV“) (6). Например това съответствие следва да бъде осигурено чрез позоваване на признаването на сделки с цел хеджиране и третирането на парични заеми. Освен това може да бъде помислено за препращане към понятия, уредени в предложената ДКИ IV (7).

1.3.

Както е посочено в параграф 1.1 по-горе, ЕЦБ счита, че при изчисляване на експозиции следва да се прави разлика между: а) рисковете, произтичащи от активите (портфейлите), закупувани от АИФ, т.е. „позиционния риск“; и б) действително използвания ливъридж. Следователно двата източника на риск следва да бъдат разграничавани при определянето на използвания от АИФ ливъридж. Например, въпреки че паричните заеми от външни източници, които не са инвестирани, всъщност не са изложени нито на пазарен, нито на кредитен риск, те увеличават действително използвания от АИФ ливъридж. От друга страна, предложената ДКИ IV сякаш не прави разлика между различните видове парични заеми (8).

1.4.

Проектът на делегиран регламент се позовава на прилагането на брутния метод и на метода на задълженията (9). Той не включва усъвършенствания метод (10), тъй като този метод не би осигурил съпоставимост на резултатите. ЕЦБ разбира, че усъвършенстваният метод, който смекчава правилата на метода на задълженията, е бил предназначен за ЛУАИФ, управляващи АИФ, за които методът на задълженията може да не е подходящ или може да не предостави съдържателни резултати. ЕЦБ подкрепя решението на Комисията да не включи усъвършенствания метод, тъй като прилагането на брутния метод и на метода на задълженията е достатъчно и ще предостави полезна информация относно използвания от АИФ ливъридж както на инвеститорите, така и на компетентните надзорни органи.

3.1.

Проектът на делегиран регламент (13) предвижда, че ЛУАИФ могат да инвестират в секюритизационни позиции, при условие че те извършат задълбочен надлежен комплексен анализ на спонсора и на инициатора. По-специално проектът на делегиран регламент предвижда, че преди да инвестират в секюритизационни инструменти, ЛУАИФ следва: а) да удовлетворят определени качествени изисквания, напр. комплексно познаване на рисковия профил на инвестициите и подходящи формални политики и процедури (14); и б) да осигурят, че както спонсорите, така и инициаторите, удовлетворят определен брой качествени изисквания, включително ефективни изисквания относно управление на риска, адекватни стратегии за диверсификация и т.н (15).

3.2.

ЕЦБ подкрепя качествените критерии, които повишават осведомеността на ЛУАИФ относно поетите рискове преди инвестирането в секюритизирани продукти. Във връзка с разпоредбите по параграф 3.1, буква б) по-горе може да се окаже трудно да бъдат изпълнени задълженията на ЛУАИФ да осигурят, че инициаторите и спонсорите разполагат с подходящи процедури за управление на риска, тъй като ЛУАИФ може да не разполагат с възможност пряко да проверяват критерии, отнасящи се до вътрешните процедури на спонсора или инициатора.

3.3.

За да се осигури, че тези изисквания не ограничават ЛУАИФ да инвестират в секюритизирани продукти, като по този начин възпрепятстват по-общата цел за съживяване на пазара на секюритизация, в проекта на делегиран регламент може да бъде предвидено, че ЕОЦКП дава общи насоки относно точната документация, която следва да бъде предоставена от спонсорите или инициаторите на ЛУАИФ по отношение на качествените изисквания, посочени по-горе.

4.1.

ЕЦБ приветства подробните задължения, които депозитарите ще изпълняват (16) съгласно проекта на делегиран регламент. По-специално ЕЦБ вярва, че подробните изисквания (17) до голяма степен ще ограничат риска, свързан с отговорното пазене, за инвеститорите в АИФ.

4.2.

ЕЦБ подкрепя строгия режим на отговорност, въведен от Директива 2011/61/ЕС и допълнително уточнен в проекта на делегиран регламент (18). Тя отбелязва обаче, че съгласно този режим на отговорност, заедно с бъдещите изменения (ПКИПЦ V) (19) на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (20), срещу депозитарите могат да бъдат заведени много съществени искове за отговорност. При някои депозитари подобни искове могат да доведат до загуби, които понякога надвишават многократно размера на целия им капитал. Поради това ЕЦБ счита, че е наложително депозитарите да управляват тези рискове по подходящ начин, независимо дали те са кредитни институции, инвестиционни посредници или други подлежащи на надзор институции (21), и че рисковете са отчетени съгласно съответните правила за капиталовите изисквания. Предстоящият регулаторен процес ПКИПЦ V представлява добра възможност за обсъждане на този въпрос по отношение на ПКИПЦ и на депозитари на АИФ.

5.1.

ЕЦБ приветства изискванията за отчетност, установени в член 112 от проекта на делегиран регламент. Съгласно член 112, параграф 7 ЛУАИФ предоставят информацията в съответствие със стандартния образец за докладване, посочен в приложението към проекта на делегиран регламент. В този смисъл ЕЦБ подкрепя изискванията за отчетност на данни, предложени от ЕОЦКП в становището му (22), в което е предвидено, че някои видове информация се събират на месечна база и се предлага предоставянето на допълнителна информация относно историческите рискови профили на АИФ. Тази по-детайлна информация е важна за създаването на цялостна рамка за наблюдение на системния риск.

5.2.

Независимо от посоченото по-горе, тези изисквания за отчетност на компетентните органи, по-специално изложените в член 112, параграф 1 от проекта на делегиран регламент, до голяма степен се припокриват с изискванията за статистическа отчетност, установени в Регламент ЕЦБ/2007/8 от 27 юли 2007 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (23). Поради това ЕЦБ счита, че е възможно тежестта на отчетност на ЛУАИФ да бъде намалена чрез привеждане на определени задължения за отчетност на компетентните органи в съответствие със статистическите изисквания на ЕЦБ (24). В този смисъл ЕЦБ е готова и има желание да обсъди с Комисията и ЕОЦКП как е най-добре изискванията за отчетност да бъдат приведени в съответствие.

5.3.

На последно място, по отношение на обмена на информация проектът на делегиран регламент (25) предоставя на националните органи съществена възможност за преценка относно условията, съгласно които информацията от значение за наблюдението на системния риск (26) следва да бъде споделяна с ЕОЦКП и ЕССР. ЕЦБ предлага посочените по-горе разпоредби да бъдат изяснени с цел избягване на неясноти.