Приложение

Що се отнася до вариант a) в параграф 12 от Вашия доклад, в който се предлага да се изготви нов проект на изменението към Договора, следва да се отбележи, че този проект на изменение към Договора е изготвен много внимателно, за да стане приемлив за всички държави-членки, които трябва да го ратифицират. Фактически няма изгледи текстът да бъде изменен по същество, като всъщност предложените изменения биха възпрепятствали използването на процедурата за опростено преразглеждане – или най-малкото биха били предмет на оспорване по съдебен път на това основание. На първо място, правната сигурност е основната причина за внасянето на изменение в Договора, като всеки опит за нейното подкопаване би създал проблеми.

Що се отнася до бъдещите изменения на Договора, е невъзможно да се даде някаква конкретна гаранция. Беше постигнато съгласие обаче, че през 2016 г. Европейската комисия ще извърши оценка на общата ефективност на тази рамка. Тази уговорка гарантира, че всяка бъдеща оценка – и евентуални предложения за промяна – ще дойде първо от Комисията.

По отношение на вариант б) от доклада, опасенията относно това, че Европейският механизъм за стабилност би могъл да доведе до наченките на един бъдещ междуправителствен секретариат за управление на икономиката в еврозоната, са неоснователни. Механизмът е за конкретно определена цел. Персоналът му ще се посвети изцяло на финансовите и на свързаните с държавната хазна аспекти на този механизъм и няма да бъде ангажиран с по-широките въпроси в сферата на икономическото управление. Ролята на ЕМС е да мобилизира финансови средства и да предоставя финансово съдействие, но оценката на необходимостта от финансова подкрепа и определянето на обвързващите условия ще се извършват от Комисията.

Страховете, че Комисията може да бъде изключена от дейността на механизма, също могат да бъдат разсеяни. Опитът с временните механизми показва, че участието на Комисията е не само възможно, но и от съществено значение. В съответствие с временния механизъм мерките за обвързване с условия по отношение на държавата бенефициер бяха приети, използвайки процедура на Съюза, тоест решение, прието от Съвета по препоръка на Комисията, въз основа на член 136 от ДФЕС, във връзка с член 126, параграф 9 от ДФЕС (вж. член 126, параграф 13, в който се определя приложимата процедура за решения по член 126, параграф 9). Това е процедурата, следвана с цел приемане на мерките за обвързване с условия относно Гърция (вж. Решение (2010/320/ЕС) на Съвета от 10 май 2010 г. (ОВ L 145, 11.6.2010 г., стр. 6), прието по препоръка на Комисията от 4 май 2010 г. (SEC(2010)0560 окончателен).

По отношение на постоянния механизъм, в заключенията на Европейския съвет от 16 и 17 декември, в приложение II, определящо „Общите характеристики на бъдещия механизъм“, участието на Комисията вече се посочва изрично на редица места. Оттогава извършваната във връзка с ЕМС подготвителна работа изясни, че:

—

В случай че дадена държава-членка поиска финансова помощ, Комисията е тази, която ще извърши оценка, в сътрудничество с ЕЦБ, на наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло и ще се ангажира с изготвянето на анализ на устойчивостта на публичния дълг на съответната държава-членка (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ).

—	Ако бъде поискана подкрепа за стабилност, Комисията е тази, която ще извърши оценка (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ) на действителната потребност от финансиране на държавата-членка — бенефициер, както и на естеството на необходимото участие на частния сектор.

—	Управителният съвет ще предостави на Комисията мандат да договори (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ) програма за макроикономическа адаптация със съответната държава-членка.

—	Комисията ще отправи до Съвета предложение за решение за одобряване на програмата за макроикономическа адаптация. След като Съветът приеме програмата, Комисията ще подпише меморандума за разбирателство от името на държавите-членки от еврозоната.

—	Комисията ще отговаря (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ) за наблюдението на спазването на обвързващите политически условия, изискани в програмата за макроикономическа адаптация.

—	След обсъждане в рамките на Управителния съвет Съветът може да реши, по предложение на Комисията, да наложи наблюдение за периода след програмата.

—

Обвързващите политически условия, установени в рамките на програма за засилено наблюдение или макроикономическа адаптация, следва да бъдат в съответствие с рамката на ЕС за наблюдение и трябва да гарантират спазването на процедурите на ЕС. За тази цел Комисията възнамерява да предложи регламент за изясняване на необходимите процедурни етапи съгласно член 136 от Договора, за да се утвърдят обвързващите политически условия, залегнали в решенията на Съвета, и да се осигури съгласуваност с рамката на ЕС за многостранно наблюдение.

—	Съветът и Комисията ще информират редовно Европейския парламент за създаването и дейността на ЕМС.

—	При евентуално възникване на някакви спорове Съдът на ЕС носи отговорността за тяхното разрешаване в съответствие с член 273 от ДФЕС.

Приложение към писмото до докладчиците от председателя на Еврогрупата и от члена на ЕК, отговарящ за паричната политика

21 март 2011 г.

Предварителни договорености за функционирането на ЕМС

Европейският съвет постигна съгласие, че е необходимо държавите-членки от еврозоната да създадат постоянен механизъм за стабилност — Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). ЕМС ще бъде задействан по взаимно съгласие (2), ако е абсолютно необходимо да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло. След юни 2013 г. ЕМС ще поеме функциите на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) за предоставяне на външна финансова помощ на държавите-членки от еврозоната.

Достъпът до финансова помощ от ЕМС ще бъде строго обвързан с условия по отношение на икономическата политика в рамките на програма за макроикономическа адаптация и с обстоен анализ на устойчивостта на обслужването на публичния дълг, който ще се извършва от Комисията съвместно с Международния валутен фонд (МВФ) и в контакт с Европейската централна банка (ЕЦБ). От държавата-членка — бенефициер, ще се изисква да въведе подходяща форма на участие на частния сектор, в зависимост от конкретните обстоятелства и по начин, който напълно съответства на практиките на МВФ.

ЕМС ще разполага с реален капацитет за отпускане на заеми от 500 млрд. евро (3). Адекватността на капацитета за отпускане на заеми ще се преразглежда редовно и поне веднъж на пет години. ЕМС ще се стреми да допълва капацитета си за отпускане на заеми чрез участието на МВФ в операции за финансова помощ, като държавите-членки, които не членуват в еврозоната, могат също да участват в отделни случаи.

В останалата част от настоящите предварителни договорености се излагат основните структурни характеристики на ЕМС:

Институционална форма

ЕМС ще бъде учреден с договор между държавите-членки от еврозоната, като междуправителствена организация, съгласно международното публично право, а седалището му ще бъде в Люксембург. Уставът на ЕМС ще бъде поместен в приложение към договора.

Функция и стратегия за финансиране

Функцията на ЕМС ще бъде да набира средства и да предоставя строго обвързана с условия финансова помощ в полза на държавите-членки от еврозоната, които изпитват или са заплашени от тежки проблеми с финансирането, с цел да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло.

Държавите-членки от еврозоната ще внасят в ЕМС финансовите санкции, наложени съгласно Пакта за стабилност и растеж и процедурите при макроикономически неравновесия (4). Тези санкции ще съставят част от внесения капитал.

ЕМС ще използва подходяща стратегия за финансиране, която да гарантира достъп до широк спектър от източници на финансиране и да му дава възможност да предоставя пакети от финансова помощ на държавите-членки независимо от пазарните условия. Свързаният с това риск ще бъде овладян чрез подходящо управление на активите и пасивите.

Управление

ЕМС ще има Управителен съвет, съставен от министрите на финансите на държавите-членки от еврозоната (като членове с право на глас), както и от члена на ЕК, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, и председателя на ЕЦБ – като наблюдатели. Управителният съвет ще избере председател измежду членовете си с право на глас.

Управителният съвет ще бъде висшият орган за вземане на решения на ЕМС и ще приема следните основни решения по взаимно съгласие:

—	за предоставяне на финансова помощ;

—	за реда и условията за предоставяне на финансова помощ;

—	за капацитета за отпускане на заеми на ЕМС;

—	за промените в набора от инструменти.

Всички останали решения на Управителния съвет ще се вземат с квалифицирано мнозинство, освен ако не е посочено друго.

ЕМС ще има Съвет на директорите, който ще изпълнява специфични задачи, възложени от Управителния съвет. От всяка държава-членка от еврозоната ще бъде назначен един директор и един заместник-директор. Освен това Комисията и ЕЦБ ще назначат по един наблюдател и един заместник в Съвета на директорите. Всички решения на Съвета на директорите ще се вземат с квалифицирано мнозинство, освен ако не е посочено друго.

Тежестта на гласовете в рамките на Управителния съвет и Съвета на директорите ще бъде пропорционална на съответния записан капитал на държавите-членки в ЕМС. Квалифицираното мнозинство се определя като 80 процента от гласовете.

Управителният съвет ще назначи изпълнителен директор, отговорен за ежедневното управление на ЕМС. Изпълнителният директор ще председателства Съвета на директорите.

Структура на капитала

ЕМС ще се стреми да получи и поддържа най-високия кредитен рейтинг от основните агенции за кредитен рейтинг.

ЕМС ще разполага с общ записан капитал в размер на 700 млрд. евро. От тази сума 80 млрд. евро ще бъдат под формата на внесен капитал, предоставен от държавите-членки от еврозоната, от който 40 млрд. ще са налични от юли 2013 г., а останалият дял ще бъде внасян постепенно през следващите три години. Освен това ЕМС ще разполага и със съчетание от капитал с подлежащо на поискване изплащане и гаранции от държавите-членки от еврозоната на обща стойност от 620 млрд. евро.

Алгоритъмът за вноските на всяка държава-членка в общия записан капитал на ЕМС ще се основава на алгоритъма за внесения капитал на ЕЦБ и е приложен към настоящия документ. Като ратифицират договора за създаването на ЕМС, държавите-членки се обвързват правно да участват с вноска в общия записан капитал.

Управителният съвет ще взема решение по взаимно съгласие, когато адаптира сумата на общия записан капитал или когато иска набиране на капитал, освен в посочените по-долу конкретни случаи. Първо, Съветът на директорите може да реши с обикновено мнозинство да изиска набиране на капитал, за да възстанови нивото на внесения капитал, ако размерът на внесения капитал е намалял вследствие на покриването на загуби (5). Второ, ще бъде въведена процедура за гаранция „при поискване“, която ще позволи автоматично да се изисква набиране на капитал от акционерите на ЕМС, ако това е необходимо, за да се избегнат затруднения с плащания към кредиторите на ЕМС. Отговорността на всеки акционер при всички обстоятелства ще бъде ограничена до неговия дял в записания капитал.

Вноските в записания капитал от страна на държава-членка (6), присъединила се към ЕМС след юли 2013 г., ще се определят при същите условия като първоначалните вноски. Практическите последствия по отношение на общия размер на записания капитал и на разпределението на капитала между държавите-членки ще се решават от Управителния съвет по взаимно съгласие.

Докато ЕМС не е задействан, и при условие че реалният капацитет за отпускане на заеми не е по-малък от 500 млрд. евро, приходите от инвестиции на внесения капитал на ЕМС ще се връщат на държавите-членки след приспадане на оперативните разходи. След първоначалното задействане на ЕМС приходите от инвестиции на капитала на ЕМС и от дейности за оказване на финансова помощ ще остават в ЕМС. Въпреки това, в случай че внесеният капитал надхвърли необходимо ниво за поддържане на капацитета за отпускане на заеми на ЕМС, Съветът на директорите може да реши с обикновено мнозинство да разпредели дивидентите между държавите-членки от еврозоната въз основа на алгоритъма за вноските.

Инструменти

ЕМС ще предоставя финансова помощ при строги условия в рамките на програма за макроикономическа адаптация, съобразена със сериозността на неравновесията в държавата-членка. Помощта ще се предоставя под формата на заеми.

Въпреки това по изключение ЕМС може да действа и на първичните дългови пазари на базата на програма за макроикономическа адаптация, предвиждаща строги условия, и след одобрение по взаимно съгласие от Управителния съвет.

Подкрепа от ЕМС за стабилността

ЕМС може да предоставя краткосрочна или средносрочна подкрепа за стабилността на държава-членка от еврозоната, която се сблъсква със сериозни проблеми с финансирането. Достъпът до подкрепата за стабилност ще включва програма за макроикономическа адаптация, предвиждаща подходящи условия по отношение на икономическата политика, пропорционални на сериозността на базовите неравновесия в държавата-членка — бенефициер. Продължителността на програмата и матуритетът на заемите ще зависят от естеството на неравновесията и от перспективите на държавите-членки — бенефициери да получат отново достъп до финансовите пазари в срока, през който са налични средствата по ЕМС.

Механизъм за подкрепа на първичните пазари

ЕМС може да закупи на първичния пазар облигациите на държава-членка, която се сблъсква със сериозни проблеми с финансирането, с цел да оползотвори максимално икономическата ефективност на подкрепата. Редът и условията за закупуване на облигациите ще бъдат уточнени в решението относно реда и условията за финансова помощ.

Управителният съвет може да преразгледа инструментите, с които разполага ЕМС, и да реши да направи промени в тях.

Участие на МВФ

ЕМС ще сътрудничи много тясно с МВФ при предоставянето на финансова помощ (7). Във всички случаи ще се търси активното участие на МВФ както на техническо, така и на финансово равнище. Анализът на устойчивостта на обслужването на дълга ще се извършва съвместно от Комисията и от МВФ, като се поддържа контакт с ЕЦБ. Условията по отношение на икономическата политика за предоставянето на съвместна помощ от ЕМС/МВФ ще се договарят съвместно от Комисията и от МВФ, като се поддържа контакт с ЕЦБ.

Отпускане на финансова помощ, наблюдение на изпълнението на програмата и последващи действия

Във всички случаи финансовата помощ от ЕМС ще се отпуска по искане, отправено от държава-членка до останалите държави-членки от еврозоната. Еврогрупата ще информира Съвета за всяко направено искане за отпускане на помощ. При получаване на такова искане Управителният съвет ще иска от Комисията да направи оценка, в контакт с ЕЦБ, на наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло и да извърши подробен анализ на устойчивостта на обслужването на публичния дълг на съответната държава-членка, заедно с МВФ и в контакт с ЕЦБ. Последващите етапи от отпускането на финансовата помощ по ЕМС ще са, както следва:

—	Ако е необходима подкрепа за стабилност, Комисията, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, ще прави оценка на действителните нужди от финансиране на държавата-членка — бенефициер и на естеството на изискваното участие на частния сектор, което следва да съответства на практиките на МВФ.

—	На базата на тази оценка Управителният съвет ще даде на Комисията мандат да договори, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, програма за макроикономическа адаптация със съответната държава-членка в рамките на меморандум за разбирателство.

—

Комисията ще отправи до Съвета предложение за решение за одобряване на програмата за макроикономическа адаптация. Управителният съвет ще вземе решение относно предоставянето на финансовата помощ и реда и условията за това. След като Съветът приеме програмата, Комисията ще подпише меморандума за разбирателство от името на държавите-членки от еврозоната, при условие че Управителният съвет постигне предварително взаимно съгласие. След това Съветът на директорите ще одобри споразумението за финансова помощ, което ще съдържа техническите аспекти на предвижданата финансова помощ.

—

Комисията, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, ще отговаря за наблюдението на спазването на условията по отношение на икономическата политика, поставени в програмата за макроикономическа адаптация. Тя ще докладва на Съвета и на Съвета на директорите. Въз основа на този доклад Съветът на директорите ще вземе решение по взаимно съгласие за отпускането на нови траншове от заема.

—	След обсъждане в Управителния съвет, и по предложение на Комисията, Съветът може да реши да наложи наблюдение за периода след програмата, което може да бъде запазено, докато не бъде възстановена определена сума от финансовата помощ.

Съответствие с рамката на ЕС за многостранно наблюдение

Ще се търси одобрението на държавите-членки на ЕС, за да се даде възможност на държавите-членки от еврозоната да възложат на Комисията, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, да анализира устойчивостта на обслужването на дълга на държавата-членка, отправила искане за финансова помощ, да изготви програмата за адаптация, която придружава финансовата помощ, както и да наблюдава изпълнението на тази програма.

Макар и Управителният съвет да е автономен във вземането на решения относно отпускането на финансова помощ и реда за това съгласно междуправителствена рамка, условията по отношение на икономическата политика, наложени в съответствие със засилено наблюдение или с програмата за макроикономическа адаптация, следва да са в съответствие с рамката на ЕС за наблюдение и трябва да гарантират зачитането на процедурите на ЕС. За тази цел Комисията възнамерява да предложи регламент за поясняване на необходимите процедурни етапи съгласно член 136 от Договора, така че да утвърди условията по отношение на икономическата политика, залегнали в решенията на Съвета, и да осигури съгласуваност с рамката на ЕС за многостранно наблюдение. Съветът и Комисията ще информират редовно Европейския парламент за създаването и дейността на ЕМС.

Тарифиране

Управителният съвет ще вземе решение за тарифната структура за финансовата помощ за държавата-членка — бенефициер.

ЕМС ще може да отпуска заеми с фиксиран или с плаващ лихвен процент. Тарифирането на ЕМС ще спазва принципите на МВФ за тарифиране и, дори и да надвишава разходите на ЕМС за финансиране, ще включва адекватна премия за риск.

За заемите по ЕМС ще се прилага следната тарифна структура:

1)	разходи на ЕМС за финансиране;

2)	такса в размер на 200 базисни точки за целия размер на заемите;

3)	допълнителна такса от 100 базисни точки за заеми, които не са обслужени след изтичане на срок от 3 години.

За заемите с фиксиран лихвен процент с матуритет над 3 години, маржът ще съответства на среднопретеглената стойност на таксата от 200 базисни точки за първите 3 години и 200 базисни точки плюс 100 базисни точки за следващите години.

Тарифната структура ще бъде определена в тарифната политика на ЕМС, която ще се разглежда периодично.

Участие на частния сектор

1.   Условия и ред за участие на частния сектор

Ще се очаква адекватно и пропорционално участие на частния сектор винаги когато държавата — бенефициер получава финансова помощ. Естеството и обхватът на това участие ще се определят за всеки отделен случай и ще зависят от резултатите от анализа на устойчивостта на обслужването на дълга, в съответствие с практиката на МВФ (8), и от евентуалните последици за финансовата стабилност на еврозоната.

а)

Ако на базата на анализ на устойчивостта бъде направено заключение, че програмата за макроикономическа адаптация може по реалистичен начин да постави публичния дълг на устойчива основа, държавата-членка — бенефициер ще предприеме инициативи, насочени към насърчаване на основните частни инвеститори да запазят експозициите си (напр. подход „Виенска инициатива“). Комисията, МВФ, ЕЦБ и ЕБО ще участват активно в наблюдението на изпълнението на тези инициативи.

б)

Ако на базата на анализ на устойчивостта бъде направено заключение, че програмата за макроикономическа адаптация не може по реалистичен начин да постави публичния дълг на устойчива основа, към държавата-членка — бенефициер ще бъде отправено искане да започне активни преговори на добра воля с кредиторите си с цел да се осигури прякото им участие във възстановяването на устойчивостта на обслужването на дълга. Предоставянето на финансова помощ ще зависи от това дали държавата-членка разполага с надежден план и показва достатъчна ангажираност за гарантиране на адекватно и пропорционално участие на частния сектор. Напредъкът в изпълнението на плана ще се следи в рамките на програмата и ще се отчита при вземането на решението за отпускане на средства.

В преговорите с кредиторите държавата-членка — бенефициер ще се придържа към следните принципи:

—	Пропорционалност: държавата-членка ще търси решения, които са пропорционални на проблема за устойчивостта на обслужването на дълга.

—	Прозрачност: съответната държава-членка ще започне открит диалог с кредиторите и своевременно ще обменя с тях необходимата информация.

—

Честност: държавата-членка ще се консултира с кредиторите по схемата за разсрочване или преструктуриране на публичния дълг с оглед постигане на договорените решения. Мерките за намаляване на нетната сегашна стойност на дълга ще се разглеждат само когато е малко вероятно другите варианти да доведат до очакваните резултати.

—

Трансгранична координация: рискът от разпространяване и прехвърляне на потенциалните неблагоприятни последици в други държави-членки и в трети държави ще се отчита надлежно при определянето на мерките за участие на частния сектор. Предприетите мерки ще се придружават от подходящо съобщение от страна на съответната държава-членка, имащо за цел да се запази финансовата стабилност на еврозоната като цяло.

2.   Клаузи за общо действие

Клаузите за общо действие ще бъдат включени във всички държавни ценни книжа в еврозоната с матуритет над една година, считано от юли 2013 г. Целта на тези клаузи за общо действие ще бъде да се улесни постигането на споразумение между държавата и нейните частни кредитори в контекста на участието на частния сектор. Включването на клаузи за общо действие в облигация няма да предполага по-голяма вероятност от неизпълнение или от преструктуриране на дълга, свързан с тази облигация. По подобен начин статутът на кредитор на държавен дълг няма да бъде засегнат от включването на клаузи за общо действие.

Основните характеристики на клаузите за общо действие ще съответстват на обичайно използваните на пазарите в САЩ и Обединеното кралство след доклада на Г-10 относно клаузите за общо действие. Тези клаузи ще бъдат въведени по начин, който запазва еднаквите условия на конкуренция между държавите-членки от еврозоната. Това предполага използването на идентични и стандартни клаузи за всички държави-членки от еврозоната, хармонизирани по отношение на условията, свързани с емитираните от държавите-членки ценни книжа. В основата си тези клаузи ще съответстват на възприетите в Ню Йорк и в английското право.

Клаузите за общо действие ще включват клауза за обединяване, която да дава възможност на голямо мнозинство от притежатели на облигации от многократни емисии на облигации, подлежащи на такава клауза и обект на правото на една юрисдикция, да включват клауза за действие на мнозинството, когато необходимото мнозинство от кредитори за преструктурирането не може да бъде постигнато в рамките на една емисия облигации. Ще бъде въведен подходящ начин на представителство. Най-важните условия — които са най-защитени срещу промяна — (напр. ключови условия на плащане, конвертиране или замяна на облигации) ще се решават чрез по-голямо мнозинство, отколкото условията, които могат по-лесно да бъдат променяни. Ще се прилагат съответни изисквания по отношение на кворума. Промените, съгласувани от съответните мнозинства, са правно обвързващи за всички притежатели на облигации.

За да се осигури правилен процес на гласуване, ще се прилага подходяща клауза за отнемане на правото на глас. Ще бъдат разгледани подходящи клаузи за предотвратяване на подаването на дестабилизиращи съдебни искове.

Клаузите за общо действие ще бъдат въведени по стандартизиран начин, който да гарантира, че правните им последици са идентични във всички юрисдикции от еврозоната, и така запазва еднаквите условия на конкуренция между участващите в нея държави-членки. Държавите-членки от еврозоната ще приемат необходимите мерки за привеждане в действие на тези клаузи.

На държавите-членки от еврозоната ще бъде разрешено да рефинансират неизплатения дълг без клаузи за общо действие при предварително определени условия след юни 2013 г., за да се запази необходимата ликвидност на старите облигации и да се предостави достатъчно време на тези държави-членки да създадат по организиран начин нови облигации по отношение на всички ключови дати на падеж. Подробните правни договорености за включване на клаузи за общо действие в държавните ценни книжа в еврозоната ще бъдат определени въз основа на работата на подкомитета на Икономическия и финансов комитет за пазарите на ЕС за държавни дългови инструменти след необходимата консултация с участниците на пазара и други заинтересовани страни и ще бъдат финализирани до края на 2011 г.

3.   Статут на привилегирован кредитор на ЕМС

Подобно на МВФ, ЕМС ще предоставя финансова помощ на държава-членка в случаите, когато е нарушен нормалният й достъп до пазарно финансиране. Във връзка с това държавните и правителствените ръководители заявиха, че ЕМС ще се ползва от статут на привилегирован кредитор подобно на МВФ, като същевременно бе прието статутът на привилегирован кредитор на МВФ да има преимущество пред този на ЕМС.

Това ще влезе в сила от 1 юли 2013 г., без да се засягат условията на други споразумения по линия на ЕИФС и механизма за Гърция.

Преходни договорености между ЕИФС и ЕМС

Както бе предвидено първоначално, ЕИФС ще остане в сила след юни 2013 г., за да обслужва неизплатените облигации. Той ще продължи да функционира, докато не получи пълния размер на финансирането, предоставено на държавите-членки, и докато не изплати задълженията си по емитираните финансови инструменти, както и други задължения за възстановяване на суми на гаранти. Неизплатените и необезпечени части от съществуващи кредитни улеснения следва да бъдат прехвърлени към ЕМС (например плащането и финансирането на вноски, които ще станат дължими едва след влизането в сила на ЕМС). Заемите от ЕИФС и ЕМС на консолидирана основа не надхвърлят 500 млрд. евро.

За да се осигури плавен преход от ЕИФС към ЕМС, главният изпълнителен директор на ЕИФС ще бъде натоварен с практическата подготовка за създаването на ЕМС. Той ще докладва редовно на работната група в рамките на Еврогрупата.

Участие на държавите-членки извън еврозоната

Държавите-членки извън еврозоната могат в отделни случаи да вземат участие успоредно с ЕМС в операциите за предоставяне на финансова помощ на държави-членки от еврозоната. Ако държави-членки извън еврозоната участват в такива операции, те ще бъдат представени на съответните заседания на органите на ЕМС, които ще вземат решения за отпускането и наблюдението на помощта. Те ще имат своевременно достъп до цялата необходима информация и ще бъдат консултирани по подходящ начин. Държавите-членки от еврозоната ще подкрепят еквивалентен статут на кредитор на ЕМС и на други държави-членки, които отпускат заеми на двустранна основа успоредно с ЕМС.

Уреждане на спорове

При възникване на спор между държава-членка от еврозоната и ЕМС във връзка с тълкуването и прилагането на договора за създаване на ЕМС, решение по спора ще се взема от Управителния съвет. Ако държавата-членка оспори това решение, спорът се отнася до Съда на Европейския съюз в съответствие с член 273 от ДФЕС.

Що се отнася до отношенията между ЕМС и трети страни, приложимото водещо право и юрисдикция ще бъдат разгледани в правната и договорна документация, която ще бъде установена между ЕМС и тези трети страни.