Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011IP0103

Проект за решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото * Резолюция на Европейския парламент от 23 март 2011 г. относно проект за решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото (00033/2010 – C7-0014/2011 – 2010/0821(NLE))
ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА
ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА
ПРИЛОЖЕНИЕ III КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

OB C 247E, 17.8.2012, p. 22–36 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/22


Сряда, 23 март 2011 г.
Проект за решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото *

P7_TA(2011)0103

Резолюция на Европейския парламент от 23 март 2011 г. относно проект за решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото (00033/2010 – C7-0014/2011 – 2010/0821(NLE))

2012/C 247 E/08

Европейският парламент,

като взе предвид член 48, параграф 6 и член 48, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

като взе предвид окончателния доклад на Специалната група за икономическото управление към Европейския съвет относно укрепването на икономическото управление в ЕС,

като взе предвид проекта за решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), представен на Европейския съвет на 16 декември 2010 г. (00033/2010 - C7-0014/2011),

като взе предвид писмата от председателите на Европейския съвет и Еврогрупата и от члена на Комисията, отговорящ за паричната политика, приложени към настоящата резолюция,

като взе предвид член 74б от своя правилник,

като взе предвид писмото, изпратено на 18 февруари 2011 г. от комисията по бюджети до комисията по конституционни въпроси,

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0052/2011),

A.

като има предвид, че член 3, параграф 4 от ДЕС предвижда: „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“,

Б.

като има предвид, че Обединеното кралство се отказа от участие в единната парична единица,

В.

като има предвид, че съгласно член 3, параграф 1 от ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на „паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото“,

Г.

като има предвид, че член 5, параграф 1 от ДФЕС предвижда: „Държавите-членки координират своите икономически политики в рамките на Съюза“, като спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото, се прилагат специфични разпоредби,

Д.

като има предвид, че ако проектът за решение на Европейския съвет бъде приет, той би довел до създаването на механизъм, който е изцяло извън сферата на Съюза, без никакво участие на институциите на ЕС като такива,

Е.

като има предвид, че участието на институциите на Съюза в новия Европейски механизъм за стабилност следва да бъде напълно осигурено и постоянно гарантирано и че следва да бъде установена връзка за възможна намеса на европейския бюджет в системата за гаранции,

Ж.

като има предвид, че следва да се проучат всички възможности с оглед на включване на Европейския механизъм за стабилност изцяло в институционалната рамка на Съюза и осигуряване на участието в него на държавите-членки, чиято парична единица не е еврото; като има предвид, че това може да включва прилагане на член 20 от ДЕС относно засиленото сътрудничество, в случай че това е целесъобразно с цел гарантиране на съгласуваността на икономическата политика на Съюза,

З.

като има предвид, че правилата, уреждащи Европейския механизъм за стабилност, за предпочитане следва да се предложат от Комисията и следва да осигуряват подходящ одит, отчетност и прозрачност,

И.

като има предвид, че механизмът за стабилност следва да се придружава от укрепване на предпазните и корективните мерки заложени в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), както и от мерки, свързани със средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност и разрешаващи въпроса за макроикономическите дисбаланси между държавите-членки,

Й.

като има предвид, че в допълнение към Европейския механизъм за стабилност Съюзът следва да насърчи консолидиран пазар на еврооблигации,

К.

като има предвид, че Комисията следва да представи предложения за законодателство и при необходимост за преразглеждане на Договора, с цел в средносрочен план да се създаде система за икономическо управление на Съюза, и по-конкретно за еврозоната, която да укрепи сближаването и конкурентоспособността на икономиката и да стабилизира финансовата система,

Л.

като има предвид, че член 48, параграф 6 от ДЕС дава възможност на Европейския съвет, след като се консултира с Европейския парламент, да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част на ДФЕС, без да влияе на баланса на правомощия между Съюза и неговите държави-членки,

М.

като има предвид, че за всяко увеличаване или намаляване на правомощията на Съюза би било необходимо да се проведе обикновена процедура за преразглеждане,

Н.

като има предвид, че всяко по-нататъшно преразглеждане на ДФЕС следва да се извършва съгласно обикновената процедура за преразглеждане,

О.

като има предвид, че предложеното решение може да влезе в сила само ако е одобрено от държавите-членки в съответствие с техните съответни конституционни изисквания,

1.

Подчертава, че паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, попада в изключителната компетентност на Съюза и е общностна политика от момента на приемане на Договора от Маастрихт;

2.

Подчертава значението на еврото за европейския политически и икономически проект и значението на ангажимента, поет от всички държави-членки в полза на стабилността на еврозоната, както и на чувството за отговорност и солидарност, което те са показали;

3.

Подчертава, че европейският механизъм за стабилност представлява важна част от глобалния пакет от мерки, създадени да определят нова рамка за укрепване на бюджетната дисциплина и координацията на икономическите и финансовите политики на държавите-членки, която следва да включва насърчаване на съвместен отговор на Европейския съюз на предизвикателствата, свързани с растежа, като същевременно преодолее икономическите и социалните дисбаланси и подобри конкурентоспособността;

4.

Отбелязва, че Съветът не е използвал всички възможности, предвидени в Договорите, за да приложи напълно ПСР и да подобри икономическата координация на равнище на Европейския съюз;

5.

Счита, че е изключително важно да се надхвърлят временните мерки, целящи да стабилизират еврозоната, и че Съюзът следва да развие икономическото си управление, включително чрез политики и инструменти, създадени за насърчаване на устойчивия растеж в държавите-членки; счита, че укрепването на ПСР, европейският семестър, стратегията „ЕС 2020“ и изменението на член 136 от ДФЕС относно Европейския механизъм за стабилност представляват само първата крачка в тази посока;

6.

Подчертава, че европейският механизъм за стабилност и строгата обвързаност с условия, предвидена в него, включва всички държави-членки, чиято парична единица е еврото, дори и малките държави-членки, чиято икономика може да бъде сметната за не „абсолютно необходима“ за целите на гарантиране на еврозоната като цяло;

7.

Предупреждава, че намерението за създаване на постоянния механизъм за стабилност извън институционалната рамка на ЕС създава опасност за целостта на системата, основана в Договора; счита, че Комисията трябва да бъде член на изпълнителния съвет на този механизъм, а не просто наблюдател; счита освен това, че в този контекст Комисията следва да получи право да започне подходящите инициативи, за да постигне със съгласието на заинтересованите държави-членки целите на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС); подчертава, че държавите-членки при всички обстоятелства трябва да спазват правото на Съюза и да зачитат предвидените в него правомощия на институциите;

8.

Подчертава, че създаването и функционирането на постоянния механизъм за стабилност трябва изцяло да зачита основните принципи на демократичното вземане на решения, като прозрачност, парламентарен контрол и демократична отчетност; подчертава, че Европейския механизъм за стабилност следва да включва непосредствено институциите и органите на Съюза, които са отговорни в монетарната област – Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка; подчертава, че механизмът не трябва да става основа за нов модел на европейско управление, който не спазва равнището на демократични стандарти, постигнато в Съюза;

9.

Изразява съжаление, че Европейският съвет не е проучил всички възможности, предвидени в Договорите, за създаване на постоянен механизъм за стабилност; счита по-конкретно, че в рамките на настоящите правомощия на Съюза по отношение на икономическия и паричен съюз (член 3, параграф 4 от ДЕС) и паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото (член 3, параграф 1, буква в) от ДФЕС), би било уместно да се използват правомощията, предоставени на Съвета с член 136 ДФЕС или алтернативно да се приложи член 352 във връзка с членове 133 и 136 от ДФЕС;

10.

Призовава Комисията да разгледа и други механизми за гарантиране на финансова стабилност и устойчив и адекватен икономически растеж на еврозоната, както и да изготви необходимите законодателни предложения; подчертава необходимостта от това Европейския механизъм за стабилност да включва мерки за намаляване на рисковете за финансовата, икономическата и социалната стабилност, включително ефективно регулиране на финансовите пазари, преразглеждане на ПСР и по-добра икономическа координация, въвеждане на инструменти за намаляване на макроикономическите дисбаланси в еврозоната и мерки, насочени към екологично възстановяване;

11.

Счита освен това, че създаването и функционирането на постоянния механизъм за стабилност следва да се включи в рамката на Европейския съюз, като също така по аналогия се използва институционалния механизъм на засилено сътрудничество като средство за включване на институциите на Съюза във всички етапи и за насърчаване на участието в Европейския механизъм за стабилност на държавите-членки, чиято парична единица все още не е еврото;

12.

Отбелязва в светлината на дискусиите в Парламента, че държавните и правителствени ръководители на държавите в еврозоната се споразумяха на срещата им от 11 март 2011 г. в контекста на Пакта за еврото, че Комисията следва да играе силна централна роля в наблюдението на изпълнението на ангажиментите, и по-специално да гарантира, че мерките са съвместими с и подкрепят правилата на ЕС и участието на Парламента; отбелязва, че при разглеждането на общите характеристики на Европейския механизъм за стабилност те постигат съгласие, че помощта, предоставяна на държава-членка, чиято парична единица е еврото, ще се базира на стриктна програма за икономически и фискални корекции и на стриктни анализи на устойчивостта на дълга, извършван от Комисията и Международния валутен фонд (МВФ) съгласувано с ЕЦБ;

13.

Отчита положителните сигнали, които се долавят в писмата от председателите на Европейския съвет и на Еврогрупата и от члена на Комисията, отговарящ за паричната политика; отбелязва, че:

политическите условия, установени в рамките на програма за засилено наблюдение или макроикономически корекции, ще бъдат определена чрез регламент, който ще бъде предложен от Европейската комисия съгласно член 136 от ДФЕС, така че да се гарантира съответствие с рамката на ЕС за многостранно наблюдение;

достъп до финансова помощ в рамките на Европейския механизъм за стабилност ще се гарантира въз основа на щателен анализ на устойчивостта на държавния дълг, извършен от Комисията съвместно с МВФ и съгласуван с ЕЦБ; както и че ще се налагат строги политически условия в рамките на програма за макроикономически корекции, съответстващи на сериозността на неравновесията в съответната държава-членка;

въз основа на оценката, предоставена от Комисията съвместно с МВФ и съгласувана с ЕЦБ, относно финансовите нужди на страната-членка, която е бенефициент, Съветът на гуверньорите на Европейския механизъм за стабилност ще предостави мандат на Комисията за водене на преговори за програма за макроикономически корекции със съответната държава-членка заедно с МВФ и при съгласуване с ЕЦБ;

Комисията ще предложи на Съвета решение, с което се одобрява макроикономическата програма, и след като това решение бъде прието, ще подпише меморандум за разбирателство от името на държавите-членки, чиято парична единица е еврото;

политическите условия, установени в рамките на програма за засилено наблюдение или макроикономически корекции, ще бъдат приведени в съответствие с рамката на Европейския съюз за наблюдение и трябва да гарантират спазването на процедурите на ЕС;

финансова помощ ще бъде задействана по искане на държава-членка след оценка от страна на Комисията, съгласувана с ЕЦБ, относно наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло;

Комисията, заедно с МВФ и при съгласуване с ЕЦБ, ще отговаря за наблюдението на изпълнението на политическите условия и ще докладва на Съвета и на Съвета на директорите;

след разискване в Съвета на гуверньорите решението на Съвета за прилагане на наблюдение след приключване на програмата ще се взема по предложение, внесено от Комисията;

Парламентът ще бъде информиран редовно от Съвета и Комисията относно създаването и операциите на Европейския механизъм за стабилност и по този начин ще бъде в състояние на упражнява надлежен контрол върху неговата дейност;

Съдът на Европейския съюз ще бъде компетентен да се произнася по всеки спор в съответствие с член 273 от ДФЕС;

14.

Одобрява проекта за решение на Европейския съвет, въпреки че има известни резерви във връзка с това, че би било за предпочитане то да бъде изготвено по начина, предложен в Приложение I към настоящата резолюция; изразява съгласие с гледната точка, изразена в становището на ЕЦБ, в което се подкрепя прилагането на метода на Съюза, което позволява Европейският механизъм за стабилност да стане механизъм на Съюза в подходящ момент; призовава Европейския съвет да гарантира, че:

регламентът относно политическите условия сеприема в съответствие с обикновената законодателна процедура на Съюза;

всяка държава-членка, чиято парична единица е еврото и която е допринесла за постоянния механизъм за стабилност, има достъп до него независимо от големината си.

15.

Припомня, че бъдещият механизъм за стабилност следва да използва институциите на Съюза, тъй като това би предотвратило създаването на двойни структури, които в дългосрочен план ще се окажат пагубни за европейската интеграция;

16.

Изисква условията за предоставяне на заеми, прилагани по отношение на възстановяването на средства на постоянния механизъм за стабилност, в случай че той бъде приведен в действие, да са сходни със тези, прилагани по отношение на механизма за подкрепа на платежния баланс и на инструментите за макрофинансовата помощ, използвани от Комисията, т.е. при стриктна взаимност без марж на разходите по заема; счита освен това, че лихвените проценти, които ще се използват от постоянния механизъм за стабилност, следва да бъдат предлагани при благоприятни условия;

17.

Настоява, че спазването от страна на държавите-членки на икономическите насоки, изготвени от Комисията, и на условията, наложени от Европейския механизъм за стабилност, трябва да бъде контролирано от Парламента, и подчертава, че всеки национален парламент участва изцяло в съответствие със своите бюджетни права и права на контрол във всички етапи, особено в контекста на европейския семестър, с цел да се увеличи прозрачността, ангажираността и отчетността за всяко взето решение;

18.

Подкрепя намерението на Комисията да „осигури съгласуваност между бъдещия механизъм и икономическото управление на Съюза в еврозоната, по-конкретно, като се зачитат правомощията, предоставени от Договора на Съюза и на институциите му“;

19.

Подчертава, че проектът на решение на Европейския съвет в изменения му вид няма да увеличи правомощията на Съюза и следователно ще остане в рамките на опростената процедура за преразглеждане на Договора; отбелязва, от друга страна, че решението не може да намалява правомощията на институциите на Съюза в областта на икономическата и паричната политика, както и на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и не може при никакви обстоятелства да накърнява правилното прилагане на правото на Съюза, по-конкретно членове 122 и 143 от ДФЕС, и на достиженията на правото на Съюза;

20.

Потвърждава, че използването на член 48, параграф 6 от ДЕС е извънредна процедура, и припомня правото на Парламента съгласно член 48, параграф 3 да свиква от ДЕС Конвент с цел реформиране на институциите, процедурите и политиките, които изграждат икономическото управление на Съюза;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията и Европейската централна банка като становище на Европейския парламент съгласно член 48, параграф 6, втора алинея от ДЕС.


Сряда, 23 март 2011 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

Изменение на член 1 от проекта за решение на Европейския съвет

В член 136, параграф 1 от ДФЕС се добавят следните алинеи :

По препоръка на Комисията и след консултация с Европейския парламент държавите-членки , чиято парична единица е еврото, могат да създадат механизъм за стабилност, който да бъде задействан, ако е абсолютно необходимо за запазването на стабилността на еврозоната. Необходима финансова помощ в рамките на механизма ще бъде предоставяна с решение въз основа на предложение на Комисията и съгласно строги критерии за обвързаност с условия в съответствие с принципите и целите на Съюза, установени в Договора за Европейския съюз и в настоящия Договор .

Принципите и правилата за обвързаност с условия на финансовата помощ в рамките на механизма и за контрола върху нея се уреждат с регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура.“

Член 136, параграф 2 се замества със следното:

2.     Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването на мерките, установени в параграф 1, букви а) и б).

Квалифицираното мнозинство от посочените членове се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а).

Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, които участват в механизма, участват в гласуването на мерките, установени в параграф 1, трета алинея. “.


Сряда, 23 март 2011 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

Брюксел, 22 март 2011 г.

Уважаеми г-н Brok, уважаеми г-н Gualtieri,

Вследствие на многото проведени от Вас срещи и обсъждания с мен и с членове на моя кабинет във връзка с предложението за изменение на член 136 от Договора относно механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, си позволявам да Ви изпратя приложения документ, съставен от моя кабинет, в който се разглеждат изразените от Вас опасения и се предлагат отговори на тях.

Г-н Юнкер, председател на Еврогрупата, и г-н Оли Рен, член на ЕК, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, Ви пишат отделно за резултата от преговорите по отделните елементи на бъдещия механизъм, който аз одобрявам напълно.

Сигурен съм, че ще се съгласите, че всичко това следва да задоволи в широка степен Парламента, що се отнася до въпросите, посочени във вариант б) на Вашия доклад.

Както Ви е известно, това изменение на Договора ще бъде разгледано от Европейския съвет на неговото заседание на 24-25 март. Ще оцените важното значение и неотложността на този въпрос.

С уважение,

(подпис)

Херман ван Ромпьой

Приложение

Що се отнася до вариант a) в параграф 12 от Вашия доклад, в който се предлага да се изготви нов проект на изменението към Договора, следва да се отбележи, че този проект на изменение към Договора е изготвен много внимателно, за да стане приемлив за всички държави-членки, които трябва да го ратифицират. Фактически няма изгледи текстът да бъде изменен по същество, като всъщност предложените изменения биха възпрепятствали използването на процедурата за опростено преразглеждане – или най-малкото биха били предмет на оспорване по съдебен път на това основание. На първо място, правната сигурност е основната причина за внасянето на изменение в Договора, като всеки опит за нейното подкопаване би създал проблеми.

Що се отнася до бъдещите изменения на Договора, е невъзможно да се даде някаква конкретна гаранция. Беше постигнато съгласие обаче, че през 2016 г. Европейската комисия ще извърши оценка на общата ефективност на тази рамка. Тази уговорка гарантира, че всяка бъдеща оценка – и евентуални предложения за промяна – ще дойде първо от Комисията.

По отношение на вариант б) от доклада, опасенията относно това, че Европейският механизъм за стабилност би могъл да доведе до наченките на един бъдещ междуправителствен секретариат за управление на икономиката в еврозоната, са неоснователни. Механизмът е за конкретно определена цел. Персоналът му ще се посвети изцяло на финансовите и на свързаните с държавната хазна аспекти на този механизъм и няма да бъде ангажиран с по-широките въпроси в сферата на икономическото управление. Ролята на ЕМС е да мобилизира финансови средства и да предоставя финансово съдействие, но оценката на необходимостта от финансова подкрепа и определянето на обвързващите условия ще се извършват от Комисията.

Страховете, че Комисията може да бъде изключена от дейността на механизма, също могат да бъдат разсеяни. Опитът с временните механизми показва, че участието на Комисията е не само възможно, но и от съществено значение. В съответствие с временния механизъм мерките за обвързване с условия по отношение на държавата бенефициер бяха приети, използвайки процедура на Съюза, тоест решение, прието от Съвета по препоръка на Комисията, въз основа на член 136 от ДФЕС, във връзка с член 126, параграф 9 от ДФЕС (вж. член 126, параграф 13, в който се определя приложимата процедура за решения по член 126, параграф 9). Това е процедурата, следвана с цел приемане на мерките за обвързване с условия относно Гърция (вж. Решение (2010/320/ЕС) на Съвета от 10 май 2010 г. (ОВ L 145, 11.6.2010 г., стр. 6), прието по препоръка на Комисията от 4 май 2010 г. (SEC(2010)0560 окончателен).

По отношение на постоянния механизъм, в заключенията на Европейския съвет от 16 и 17 декември, в приложение II, определящо „Общите характеристики на бъдещия механизъм“, участието на Комисията вече се посочва изрично на редица места. Оттогава извършваната във връзка с ЕМС подготвителна работа изясни, че:

В случай че дадена държава-членка поиска финансова помощ, Комисията е тази, която ще извърши оценка, в сътрудничество с ЕЦБ, на наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло и ще се ангажира с изготвянето на анализ на устойчивостта на публичния дълг на съответната държава-членка (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ).

Ако бъде поискана подкрепа за стабилност, Комисията е тази, която ще извърши оценка (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ) на действителната потребност от финансиране на държавата-членка — бенефициер, както и на естеството на необходимото участие на частния сектор.

Управителният съвет ще предостави на Комисията мандат да договори (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ) програма за макроикономическа адаптация със съответната държава-членка.

Комисията ще отправи до Съвета предложение за решение за одобряване на програмата за макроикономическа адаптация. След като Съветът приеме програмата, Комисията ще подпише меморандума за разбирателство от името на държавите-членки от еврозоната.

Комисията ще отговаря (съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ) за наблюдението на спазването на обвързващите политически условия, изискани в програмата за макроикономическа адаптация.

След обсъждане в рамките на Управителния съвет Съветът може да реши, по предложение на Комисията, да наложи наблюдение за периода след програмата.

Обвързващите политически условия, установени в рамките на програма за засилено наблюдение или макроикономическа адаптация, следва да бъдат в съответствие с рамката на ЕС за наблюдение и трябва да гарантират спазването на процедурите на ЕС. За тази цел Комисията възнамерява да предложи регламент за изясняване на необходимите процедурни етапи съгласно член 136 от Договора, за да се утвърдят обвързващите политически условия, залегнали в решенията на Съвета, и да се осигури съгласуваност с рамката на ЕС за многостранно наблюдение.

Съветът и Комисията ще информират редовно Европейския парламент за създаването и дейността на ЕМС.

При евентуално възникване на някакви спорове Съдът на ЕС носи отговорността за тяхното разрешаване в съответствие с член 273 от ДФЕС.


(1)  Преведено за сведение. Оригиналното писмо е на английски език.


Сряда, 23 март 2011 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ III КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

Брюксел, 22 март 2011 г.

Уважаеми г-н Brok, уважаеми г-н Gualtieri,

С настоящото бихме желали да Ви уведомим за резултата от преговорите относно създаването на Европейски механизъм за стабилност, тъй като той ще е важен за Европейския парламент при вземането на решение за неговото становище по проекта на изменение към Договора за функционирането на Европейския съюз въз основа на Вашия доклад.

По време на проведената вчера (21 март) междуправителствена среща на ниво министри бяха финализирани „Предварителните договорености за функционирането на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)“. Към настоящото е приложен окончателният текст на тези предварителни договорености.

Както можете да се убедите, съгласно предварителните договорености за неговото функциониране ЕМС ще бъде учреден с договор между държавите-членки от еврозоната, като междуправителствена организация, съгласно международното публично право, а седалището му ще бъде в Люксембург. ЕМС ще има Управителен съвет, съставен от министрите на финансите на държавите-членки от еврозоната (като членове с право на глас), както и от члена на ЕК, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, и председателя на ЕЦБ – като наблюдатели. Държавите-членки извън еврозоната могат, в отделни случаи, да вземат участие успоредно с ЕМС в операциите за предоставяне на финансова помощ на държави-членки от еврозоната.

Ролята на Комисията в управлението на операциите на ЕМС е от централно значение, а връзката между ЕМС и институциите на ЕС е ясно установена.

Както е посочено в предварителните договорености, задача на Комисията е да извърши оценка, в сътрудничество с ЕЦБ, на наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло и да изготви анализ на устойчивостта на публичния дълг на съответната държава-членка съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ. Освен това задача на Комисията е да изпълнява водещата роля при извършването на оценка на действителната потребност от финансиране на държавата-членка — бенефициер, както и на естеството на необходимото участие на частния сектор.

На базата на тази оценка Управителният съвет ще даде на Комисията мандат да договори, съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ, програма за макроикономическа адаптация със съответната държава-членка в рамките на меморандум за разбирателство.

Правомощие на Комисията е да отправи предложение до Съвета за решение за одобряване на програмата за макроикономическа адаптация. Управителният съвет ще вземе решение относно предоставянето на финансовата помощ и реда и условията за това. След като Съветът приеме програмата, Комисията ще подпише меморандума за разбирателство от името на държавите-членки от еврозоната, при условие че Управителният съвет е постигнал предварително взаимно съгласие. След това Съветът на директорите ще одобри споразумението за финансова помощ, което ще съдържа техническите аспекти на предвижданата финансова помощ.

Комисията ще отговаря, съвместно с МВФ и в сътрудничество с ЕЦБ, за наблюдението на спазването на обвързващите политически условия, изискани в програмата за макроикономическа адаптация. Тя ще докладва на Съвета и на Съвета на директорите. Въз основа на този доклад Съветът на директорите ще вземе решение, по взаимно съгласие, за отпускането на новите траншове по заема.

След обсъждане в рамките на Управителния съвет Съветът може да реши, по предложение на Комисията, да наложи наблюдение за периода след програмата, което може да се поддържа, докато не бъде възстановена конкретно посочена сума от финансовата помощ.

Обвързващите политически условия, установени в рамките на програма за засилено наблюдение или макроикономическа адаптация, ще бъдат в съответствие с рамката на ЕС за наблюдение и трябва да гарантират спазването на процедурите на ЕС, а във връзка с това и зачитането на ролята на Европейския парламент.

За тази цел Комисията възнамерява да предложи регламент на Европейския парламент и на Съвета, въз основа на член 136 от Договора, за изясняване на необходимите процедурни етапи, за да се утвърдят обвързващите политически условия, залегнали в решенията на Съвета, и да се осигури съгласуваност с рамката на ЕС за многостранно наблюдение. Съветът и Комисията ще информират редовно Европейския парламент за създаването и дейността на ЕМС.

Надяваме се, че тази информация ще бъде от полза за Европейския парламент във връзка с разглеждането на проекта на изменение към член 136 от ДФЕС, що се отнася до механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

С уважение,

(подпис)

Оли Рен

/член на Европейската комисия/

(подпис)

Жан-Клод Юнкер

/председател на Еврогрупата/

Приложение към писмото до докладчиците от председателя на Еврогрупата и от члена на ЕК, отговарящ за паричната политика

21 март 2011 г.

Предварителни договорености за функционирането на ЕМС

Европейският съвет постигна съгласие, че е необходимо държавите-членки от еврозоната да създадат постоянен механизъм за стабилност — Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). ЕМС ще бъде задействан по взаимно съгласие (2), ако е абсолютно необходимо да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло. След юни 2013 г. ЕМС ще поеме функциите на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) за предоставяне на външна финансова помощ на държавите-членки от еврозоната.

Достъпът до финансова помощ от ЕМС ще бъде строго обвързан с условия по отношение на икономическата политика в рамките на програма за макроикономическа адаптация и с обстоен анализ на устойчивостта на обслужването на публичния дълг, който ще се извършва от Комисията съвместно с Международния валутен фонд (МВФ) и в контакт с Европейската централна банка (ЕЦБ). От държавата-членка — бенефициер, ще се изисква да въведе подходяща форма на участие на частния сектор, в зависимост от конкретните обстоятелства и по начин, който напълно съответства на практиките на МВФ.

ЕМС ще разполага с реален капацитет за отпускане на заеми от 500 млрд. евро (3). Адекватността на капацитета за отпускане на заеми ще се преразглежда редовно и поне веднъж на пет години. ЕМС ще се стреми да допълва капацитета си за отпускане на заеми чрез участието на МВФ в операции за финансова помощ, като държавите-членки, които не членуват в еврозоната, могат също да участват в отделни случаи.

В останалата част от настоящите предварителни договорености се излагат основните структурни характеристики на ЕМС:

Институционална форма

ЕМС ще бъде учреден с договор между държавите-членки от еврозоната, като междуправителствена организация, съгласно международното публично право, а седалището му ще бъде в Люксембург. Уставът на ЕМС ще бъде поместен в приложение към договора.

Функция и стратегия за финансиране

Функцията на ЕМС ще бъде да набира средства и да предоставя строго обвързана с условия финансова помощ в полза на държавите-членки от еврозоната, които изпитват или са заплашени от тежки проблеми с финансирането, с цел да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло.

Държавите-членки от еврозоната ще внасят в ЕМС финансовите санкции, наложени съгласно Пакта за стабилност и растеж и процедурите при макроикономически неравновесия (4). Тези санкции ще съставят част от внесения капитал.

ЕМС ще използва подходяща стратегия за финансиране, която да гарантира достъп до широк спектър от източници на финансиране и да му дава възможност да предоставя пакети от финансова помощ на държавите-членки независимо от пазарните условия. Свързаният с това риск ще бъде овладян чрез подходящо управление на активите и пасивите.

Управление

ЕМС ще има Управителен съвет, съставен от министрите на финансите на държавите-членки от еврозоната (като членове с право на глас), както и от члена на ЕК, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, и председателя на ЕЦБ – като наблюдатели. Управителният съвет ще избере председател измежду членовете си с право на глас.

Управителният съвет ще бъде висшият орган за вземане на решения на ЕМС и ще приема следните основни решения по взаимно съгласие:

за предоставяне на финансова помощ;

за реда и условията за предоставяне на финансова помощ;

за капацитета за отпускане на заеми на ЕМС;

за промените в набора от инструменти.

Всички останали решения на Управителния съвет ще се вземат с квалифицирано мнозинство, освен ако не е посочено друго.

ЕМС ще има Съвет на директорите, който ще изпълнява специфични задачи, възложени от Управителния съвет. От всяка държава-членка от еврозоната ще бъде назначен един директор и един заместник-директор. Освен това Комисията и ЕЦБ ще назначат по един наблюдател и един заместник в Съвета на директорите. Всички решения на Съвета на директорите ще се вземат с квалифицирано мнозинство, освен ако не е посочено друго.

Тежестта на гласовете в рамките на Управителния съвет и Съвета на директорите ще бъде пропорционална на съответния записан капитал на държавите-членки в ЕМС. Квалифицираното мнозинство се определя като 80 процента от гласовете.

Управителният съвет ще назначи изпълнителен директор, отговорен за ежедневното управление на ЕМС. Изпълнителният директор ще председателства Съвета на директорите.

Структура на капитала

ЕМС ще се стреми да получи и поддържа най-високия кредитен рейтинг от основните агенции за кредитен рейтинг.

ЕМС ще разполага с общ записан капитал в размер на 700 млрд. евро. От тази сума 80 млрд. евро ще бъдат под формата на внесен капитал, предоставен от държавите-членки от еврозоната, от който 40 млрд. ще са налични от юли 2013 г., а останалият дял ще бъде внасян постепенно през следващите три години. Освен това ЕМС ще разполага и със съчетание от капитал с подлежащо на поискване изплащане и гаранции от държавите-членки от еврозоната на обща стойност от 620 млрд. евро.

Алгоритъмът за вноските на всяка държава-членка в общия записан капитал на ЕМС ще се основава на алгоритъма за внесения капитал на ЕЦБ и е приложен към настоящия документ. Като ратифицират договора за създаването на ЕМС, държавите-членки се обвързват правно да участват с вноска в общия записан капитал.

Управителният съвет ще взема решение по взаимно съгласие, когато адаптира сумата на общия записан капитал или когато иска набиране на капитал, освен в посочените по-долу конкретни случаи. Първо, Съветът на директорите може да реши с обикновено мнозинство да изиска набиране на капитал, за да възстанови нивото на внесения капитал, ако размерът на внесения капитал е намалял вследствие на покриването на загуби (5). Второ, ще бъде въведена процедура за гаранция „при поискване“, която ще позволи автоматично да се изисква набиране на капитал от акционерите на ЕМС, ако това е необходимо, за да се избегнат затруднения с плащания към кредиторите на ЕМС. Отговорността на всеки акционер при всички обстоятелства ще бъде ограничена до неговия дял в записания капитал.

Вноските в записания капитал от страна на държава-членка (6), присъединила се към ЕМС след юли 2013 г., ще се определят при същите условия като първоначалните вноски. Практическите последствия по отношение на общия размер на записания капитал и на разпределението на капитала между държавите-членки ще се решават от Управителния съвет по взаимно съгласие.

Докато ЕМС не е задействан, и при условие че реалният капацитет за отпускане на заеми не е по-малък от 500 млрд. евро, приходите от инвестиции на внесения капитал на ЕМС ще се връщат на държавите-членки след приспадане на оперативните разходи. След първоначалното задействане на ЕМС приходите от инвестиции на капитала на ЕМС и от дейности за оказване на финансова помощ ще остават в ЕМС. Въпреки това, в случай че внесеният капитал надхвърли необходимо ниво за поддържане на капацитета за отпускане на заеми на ЕМС, Съветът на директорите може да реши с обикновено мнозинство да разпредели дивидентите между държавите-членки от еврозоната въз основа на алгоритъма за вноските.

Инструменти

ЕМС ще предоставя финансова помощ при строги условия в рамките на програма за макроикономическа адаптация, съобразена със сериозността на неравновесията в държавата-членка. Помощта ще се предоставя под формата на заеми.

Въпреки това по изключение ЕМС може да действа и на първичните дългови пазари на базата на програма за макроикономическа адаптация, предвиждаща строги условия, и след одобрение по взаимно съгласие от Управителния съвет.

Подкрепа от ЕМС за стабилността

ЕМС може да предоставя краткосрочна или средносрочна подкрепа за стабилността на държава-членка от еврозоната, която се сблъсква със сериозни проблеми с финансирането. Достъпът до подкрепата за стабилност ще включва програма за макроикономическа адаптация, предвиждаща подходящи условия по отношение на икономическата политика, пропорционални на сериозността на базовите неравновесия в държавата-членка — бенефициер. Продължителността на програмата и матуритетът на заемите ще зависят от естеството на неравновесията и от перспективите на държавите-членки — бенефициери да получат отново достъп до финансовите пазари в срока, през който са налични средствата по ЕМС.

Механизъм за подкрепа на първичните пазари

ЕМС може да закупи на първичния пазар облигациите на държава-членка, която се сблъсква със сериозни проблеми с финансирането, с цел да оползотвори максимално икономическата ефективност на подкрепата. Редът и условията за закупуване на облигациите ще бъдат уточнени в решението относно реда и условията за финансова помощ.

Управителният съвет може да преразгледа инструментите, с които разполага ЕМС, и да реши да направи промени в тях.

Участие на МВФ

ЕМС ще сътрудничи много тясно с МВФ при предоставянето на финансова помощ (7). Във всички случаи ще се търси активното участие на МВФ както на техническо, така и на финансово равнище. Анализът на устойчивостта на обслужването на дълга ще се извършва съвместно от Комисията и от МВФ, като се поддържа контакт с ЕЦБ. Условията по отношение на икономическата политика за предоставянето на съвместна помощ от ЕМС/МВФ ще се договарят съвместно от Комисията и от МВФ, като се поддържа контакт с ЕЦБ.

Отпускане на финансова помощ, наблюдение на изпълнението на програмата и последващи действия

Във всички случаи финансовата помощ от ЕМС ще се отпуска по искане, отправено от държава-членка до останалите държави-членки от еврозоната. Еврогрупата ще информира Съвета за всяко направено искане за отпускане на помощ. При получаване на такова искане Управителният съвет ще иска от Комисията да направи оценка, в контакт с ЕЦБ, на наличието на риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло и да извърши подробен анализ на устойчивостта на обслужването на публичния дълг на съответната държава-членка, заедно с МВФ и в контакт с ЕЦБ. Последващите етапи от отпускането на финансовата помощ по ЕМС ще са, както следва:

Ако е необходима подкрепа за стабилност, Комисията, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, ще прави оценка на действителните нужди от финансиране на държавата-членка — бенефициер и на естеството на изискваното участие на частния сектор, което следва да съответства на практиките на МВФ.

На базата на тази оценка Управителният съвет ще даде на Комисията мандат да договори, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, програма за макроикономическа адаптация със съответната държава-членка в рамките на меморандум за разбирателство.

Комисията ще отправи до Съвета предложение за решение за одобряване на програмата за макроикономическа адаптация. Управителният съвет ще вземе решение относно предоставянето на финансовата помощ и реда и условията за това. След като Съветът приеме програмата, Комисията ще подпише меморандума за разбирателство от името на държавите-членки от еврозоната, при условие че Управителният съвет постигне предварително взаимно съгласие. След това Съветът на директорите ще одобри споразумението за финансова помощ, което ще съдържа техническите аспекти на предвижданата финансова помощ.

Комисията, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, ще отговаря за наблюдението на спазването на условията по отношение на икономическата политика, поставени в програмата за макроикономическа адаптация. Тя ще докладва на Съвета и на Съвета на директорите. Въз основа на този доклад Съветът на директорите ще вземе решение по взаимно съгласие за отпускането на нови траншове от заема.

След обсъждане в Управителния съвет, и по предложение на Комисията, Съветът може да реши да наложи наблюдение за периода след програмата, което може да бъде запазено, докато не бъде възстановена определена сума от финансовата помощ.

Съответствие с рамката на ЕС за многостранно наблюдение

Ще се търси одобрението на държавите-членки на ЕС, за да се даде възможност на държавите-членки от еврозоната да възложат на Комисията, съвместно с МВФ и в контакт с ЕЦБ, да анализира устойчивостта на обслужването на дълга на държавата-членка, отправила искане за финансова помощ, да изготви програмата за адаптация, която придружава финансовата помощ, както и да наблюдава изпълнението на тази програма.

Макар и Управителният съвет да е автономен във вземането на решения относно отпускането на финансова помощ и реда за това съгласно междуправителствена рамка, условията по отношение на икономическата политика, наложени в съответствие със засилено наблюдение или с програмата за макроикономическа адаптация, следва да са в съответствие с рамката на ЕС за наблюдение и трябва да гарантират зачитането на процедурите на ЕС. За тази цел Комисията възнамерява да предложи регламент за поясняване на необходимите процедурни етапи съгласно член 136 от Договора, така че да утвърди условията по отношение на икономическата политика, залегнали в решенията на Съвета, и да осигури съгласуваност с рамката на ЕС за многостранно наблюдение. Съветът и Комисията ще информират редовно Европейския парламент за създаването и дейността на ЕМС.

Тарифиране

Управителният съвет ще вземе решение за тарифната структура за финансовата помощ за държавата-членка — бенефициер.

ЕМС ще може да отпуска заеми с фиксиран или с плаващ лихвен процент. Тарифирането на ЕМС ще спазва принципите на МВФ за тарифиране и, дори и да надвишава разходите на ЕМС за финансиране, ще включва адекватна премия за риск.

За заемите по ЕМС ще се прилага следната тарифна структура:

1)

разходи на ЕМС за финансиране;

2)

такса в размер на 200 базисни точки за целия размер на заемите;

3)

допълнителна такса от 100 базисни точки за заеми, които не са обслужени след изтичане на срок от 3 години.

За заемите с фиксиран лихвен процент с матуритет над 3 години, маржът ще съответства на среднопретеглената стойност на таксата от 200 базисни точки за първите 3 години и 200 базисни точки плюс 100 базисни точки за следващите години.

Тарифната структура ще бъде определена в тарифната политика на ЕМС, която ще се разглежда периодично.

Участие на частния сектор

1.   Условия и ред за участие на частния сектор

Ще се очаква адекватно и пропорционално участие на частния сектор винаги когато държавата — бенефициер получава финансова помощ. Естеството и обхватът на това участие ще се определят за всеки отделен случай и ще зависят от резултатите от анализа на устойчивостта на обслужването на дълга, в съответствие с практиката на МВФ (8), и от евентуалните последици за финансовата стабилност на еврозоната.

а)

Ако на базата на анализ на устойчивостта бъде направено заключение, че програмата за макроикономическа адаптация може по реалистичен начин да постави публичния дълг на устойчива основа, държавата-членка — бенефициер ще предприеме инициативи, насочени към насърчаване на основните частни инвеститори да запазят експозициите си (напр. подход „Виенска инициатива“). Комисията, МВФ, ЕЦБ и ЕБО ще участват активно в наблюдението на изпълнението на тези инициативи.

б)

Ако на базата на анализ на устойчивостта бъде направено заключение, че програмата за макроикономическа адаптация не може по реалистичен начин да постави публичния дълг на устойчива основа, към държавата-членка — бенефициер ще бъде отправено искане да започне активни преговори на добра воля с кредиторите си с цел да се осигури прякото им участие във възстановяването на устойчивостта на обслужването на дълга. Предоставянето на финансова помощ ще зависи от това дали държавата-членка разполага с надежден план и показва достатъчна ангажираност за гарантиране на адекватно и пропорционално участие на частния сектор. Напредъкът в изпълнението на плана ще се следи в рамките на програмата и ще се отчита при вземането на решението за отпускане на средства.

В преговорите с кредиторите държавата-членка — бенефициер ще се придържа към следните принципи:

Пропорционалност: държавата-членка ще търси решения, които са пропорционални на проблема за устойчивостта на обслужването на дълга.

Прозрачност: съответната държава-членка ще започне открит диалог с кредиторите и своевременно ще обменя с тях необходимата информация.

Честност: държавата-членка ще се консултира с кредиторите по схемата за разсрочване или преструктуриране на публичния дълг с оглед постигане на договорените решения. Мерките за намаляване на нетната сегашна стойност на дълга ще се разглеждат само когато е малко вероятно другите варианти да доведат до очакваните резултати.

Трансгранична координация: рискът от разпространяване и прехвърляне на потенциалните неблагоприятни последици в други държави-членки и в трети държави ще се отчита надлежно при определянето на мерките за участие на частния сектор. Предприетите мерки ще се придружават от подходящо съобщение от страна на съответната държава-членка, имащо за цел да се запази финансовата стабилност на еврозоната като цяло.

2.   Клаузи за общо действие

Клаузите за общо действие ще бъдат включени във всички държавни ценни книжа в еврозоната с матуритет над една година, считано от юли 2013 г. Целта на тези клаузи за общо действие ще бъде да се улесни постигането на споразумение между държавата и нейните частни кредитори в контекста на участието на частния сектор. Включването на клаузи за общо действие в облигация няма да предполага по-голяма вероятност от неизпълнение или от преструктуриране на дълга, свързан с тази облигация. По подобен начин статутът на кредитор на държавен дълг няма да бъде засегнат от включването на клаузи за общо действие.

Основните характеристики на клаузите за общо действие ще съответстват на обичайно използваните на пазарите в САЩ и Обединеното кралство след доклада на Г-10 относно клаузите за общо действие. Тези клаузи ще бъдат въведени по начин, който запазва еднаквите условия на конкуренция между държавите-членки от еврозоната. Това предполага използването на идентични и стандартни клаузи за всички държави-членки от еврозоната, хармонизирани по отношение на условията, свързани с емитираните от държавите-членки ценни книжа. В основата си тези клаузи ще съответстват на възприетите в Ню Йорк и в английското право.

Клаузите за общо действие ще включват клауза за обединяване, която да дава възможност на голямо мнозинство от притежатели на облигации от многократни емисии на облигации, подлежащи на такава клауза и обект на правото на една юрисдикция, да включват клауза за действие на мнозинството, когато необходимото мнозинство от кредитори за преструктурирането не може да бъде постигнато в рамките на една емисия облигации. Ще бъде въведен подходящ начин на представителство. Най-важните условия — които са най-защитени срещу промяна — (напр. ключови условия на плащане, конвертиране или замяна на облигации) ще се решават чрез по-голямо мнозинство, отколкото условията, които могат по-лесно да бъдат променяни. Ще се прилагат съответни изисквания по отношение на кворума. Промените, съгласувани от съответните мнозинства, са правно обвързващи за всички притежатели на облигации.

За да се осигури правилен процес на гласуване, ще се прилага подходяща клауза за отнемане на правото на глас. Ще бъдат разгледани подходящи клаузи за предотвратяване на подаването на дестабилизиращи съдебни искове.

Клаузите за общо действие ще бъдат въведени по стандартизиран начин, който да гарантира, че правните им последици са идентични във всички юрисдикции от еврозоната, и така запазва еднаквите условия на конкуренция между участващите в нея държави-членки. Държавите-членки от еврозоната ще приемат необходимите мерки за привеждане в действие на тези клаузи.

На държавите-членки от еврозоната ще бъде разрешено да рефинансират неизплатения дълг без клаузи за общо действие при предварително определени условия след юни 2013 г., за да се запази необходимата ликвидност на старите облигации и да се предостави достатъчно време на тези държави-членки да създадат по организиран начин нови облигации по отношение на всички ключови дати на падеж. Подробните правни договорености за включване на клаузи за общо действие в държавните ценни книжа в еврозоната ще бъдат определени въз основа на работата на подкомитета на Икономическия и финансов комитет за пазарите на ЕС за държавни дългови инструменти след необходимата консултация с участниците на пазара и други заинтересовани страни и ще бъдат финализирани до края на 2011 г.

3.   Статут на привилегирован кредитор на ЕМС

Подобно на МВФ, ЕМС ще предоставя финансова помощ на държава-членка в случаите, когато е нарушен нормалният й достъп до пазарно финансиране. Във връзка с това държавните и правителствените ръководители заявиха, че ЕМС ще се ползва от статут на привилегирован кредитор подобно на МВФ, като същевременно бе прието статутът на привилегирован кредитор на МВФ да има преимущество пред този на ЕМС.

Това ще влезе в сила от 1 юли 2013 г., без да се засягат условията на други споразумения по линия на ЕИФС и механизма за Гърция.

Преходни договорености между ЕИФС и ЕМС

Както бе предвидено първоначално, ЕИФС ще остане в сила след юни 2013 г., за да обслужва неизплатените облигации. Той ще продължи да функционира, докато не получи пълния размер на финансирането, предоставено на държавите-членки, и докато не изплати задълженията си по емитираните финансови инструменти, както и други задължения за възстановяване на суми на гаранти. Неизплатените и необезпечени части от съществуващи кредитни улеснения следва да бъдат прехвърлени към ЕМС (например плащането и финансирането на вноски, които ще станат дължими едва след влизането в сила на ЕМС). Заемите от ЕИФС и ЕМС на консолидирана основа не надхвърлят 500 млрд. евро.

За да се осигури плавен преход от ЕИФС към ЕМС, главният изпълнителен директор на ЕИФС ще бъде натоварен с практическата подготовка за създаването на ЕМС. Той ще докладва редовно на работната група в рамките на Еврогрупата.

Участие на държавите-членки извън еврозоната

Държавите-членки извън еврозоната могат в отделни случаи да вземат участие успоредно с ЕМС в операциите за предоставяне на финансова помощ на държави-членки от еврозоната. Ако държави-членки извън еврозоната участват в такива операции, те ще бъдат представени на съответните заседания на органите на ЕМС, които ще вземат решения за отпускането и наблюдението на помощта. Те ще имат своевременно достъп до цялата необходима информация и ще бъдат консултирани по подходящ начин. Държавите-членки от еврозоната ще подкрепят еквивалентен статут на кредитор на ЕМС и на други държави-членки, които отпускат заеми на двустранна основа успоредно с ЕМС.

Уреждане на спорове

При възникване на спор между държава-членка от еврозоната и ЕМС във връзка с тълкуването и прилагането на договора за създаване на ЕМС, решение по спора ще се взема от Управителния съвет. Ако държавата-членка оспори това решение, спорът се отнася до Съда на Европейския съюз в съответствие с член 273 от ДФЕС.

Що се отнася до отношенията между ЕМС и трети страни, приложимото водещо право и юрисдикция ще бъдат разгледани в правната и договорна документация, която ще бъде установена между ЕМС и тези трети страни.

Приложение

Алгоритъм за вноските в ЕМС въз основа на алгоритъма на ЕЦБ

Алгоритъм за вноските в ЕМС

Държава

ISO

Алгоритъм за вноските в ЕМС

Австрия

AT

2.783

Белгия

BE

3.477

Кипър

CY

0.196

Естония

EE

0.186

Финландия

FI

1.797

Франция

FR

20.386

Германия

DE

27.146

Гърция

EL

2.817

Ирландия

IE

1.592

Италия

IT

17.914

Люксембург

LU

0.250

Малта

MT

0.073

Нидерландия

NL

5.717

Португалия

PT

2.509

Словакия

SK

0.824

Словения

SI

0.428

Испания

ES

11.904

Общо

EA17

100.0

Забележки:

Алгоритъмът за вноските в ЕМС се основава на алгоритъма за вноските в капитала на ЕЦБ.

Държавите-членки с БВП на глава от населението, по-малък от 75 % от средния за ЕС, ще се ползват от временна корекция за период от 12 години след влизането им в еврозоната.

Тази временна корекция ще бъде три четвърти от разликата между дела в БНД и дела в капитала на ЕЦБ (на практика ще се състои от 75 % от дела в БНД и 25 % от дела в капитала на ЕЦБ), както следва: Дял в ЕМС = дял в алгоритъма за ЕЦБ - 0,75* (дял в алгоритъма за ЕЦБ - дял в БНД)

Компенсацията в полза на тези държави се преразпределя между всички останали държави съобразно дела им в алгоритъма за ЕЦБ.

БНД и БВП на глава от населението през 2010 г.

Източник:

Изчисления на ЕЦБ, Ameco и ГД „Икономически и финансови въпроси“.


(1)  Преведено за сведение. Оригиналното писмо е на английски език.

(2)  Решение, взето по взаимно съгласие, е решение, което се приема единодушно от държавите-членки, участващи в гласуването, т.е. гласовете на въздържалите се не възпрепятстват приемането на решението.

(3)  По време на прехода от ЕИФС към ЕМС общият капацитет за отпускане на заеми няма да надхвърля тази сума.

(4)  Подлежи на окончателно договаряне на политическо равнище.

(5)  Гласът на държавата-членка, по чиято вина е претърпяна загубата, която трябва да се покрие, не се взема предвид при това решение.

(6)  Вследствие на присъединяването си към еврозоната държавата-членка получава членство в ЕМС с всички произтичащи от това права и задължения.

(7)  Въпреки това се приема, че участието на МВФ ще отговаря на неговия мандат съгласно Устава и на съответното решение и политики на Управителния съвет на МВФ.

(8)  Според практиката на МВФ обслужването на даден дълг се счита за устойчиво, ако се очаква, че заемополучателят ще бъде способен да продължи да обслужва дълговете си без нереалистично голяма корекция на приходите и разходите си. Това определя наличието и подходящия размер на финансирането.


Top