27.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/167

—

потвърждава необходимостта действието на програмата да се насочи най-вече към младите, които са особено силно засегнати от кризата: при положение, че над 20 % от младите хора са безработни, е необходимо те да станат приоритет. Също така е важно да се обърне особено внимание на групата на дългосрочно безработните, които представляват средно 3,8 % от трудоспособните граждани на държавите членки на Европейския съюз;

—

отново изразява убеждението си, че за тази част от проекта, която е свързана със социалната иновация, е необходимо да се задели много по-голям дял от средствата за реалното социално експериментиране, отколкото посочения от Комисията, особено когато се отнася за проекти, свързани с политически приоритети, и по-специално социалното включване на младите хора;

—

подчертава значението на подкрепата за географската мобилност на работниците на европейско равнище и смята, че EURES ще става все по-полезен инструмент, само ако успее да свърже по ефективен начин търсенето и предлагането на труд и ако неговите резултати могат да се оценяват по ефикасен начин. Подчертава приноса, който регионите и местните власти могат да имат в този сектор;

—

въпреки това изразява съмнения във връзка с решението за заличаване от програмата за социална иновация на споменаването на равенството между половете и борбата срещу дискриминацията.

Докладчик

г-н Enrico ROSSI (IT/ПЕС), президент на регион Тоскана

Отправен документ

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации“

COM(2011) 609 final

1.

приветства решението на Комисията да представи нови регламенти за периода 2014-2020 г. - „Прогрес“, регламент за микрофинансиране и EURES, като ги обедини в Програма за социална промяна и социални иновации;

2.

подчертава колко е важно да се постигне по-задълбочено разбиране на понятието „социална иновация“ и счита тази иновация за основен инструмент, позволяващ да се реагира на рисковете, свързани със социално изключване, и да се води борба със съществуващото социално изключване, особено в период на криза, която може да постави под въпрос сближаването в Европа и европейския социален модел;

3.

въпреки това изразява съмнения във връзка с решението за заличаване от програмата за социална иновация на споменаването на равенството между половете и борбата срещу дискриминацията;

4.

потвърждава необходимостта действието на програмата да се насочи най-вече към младите, които са особено силно засегнати от кризата: при положение, че над 20 % от младите хора са безработни, е необходимо те да станат приоритет. Също така е важно да се обърне особено внимание на групата на дългосрочно безработните, които представляват средно 3,8 % от трудоспособните граждани на държавите членки на Европейския съюз;

5.

също така подчертава необходимостта от по-ясно определение на понятието „социална икономика“ и се позовава в това отношение по-специално на Доклада на Европейския парламент относно социалната икономика  (1);

6.

потвърждава значението на последователността при използването на средствата, предназначени за настоящата програма, и тези от Европейския социален фонд; набляга върху необходимостта от ангажимент на Комисията и на самите регионални власти за постигане на такава последователност чрез мерките, определени от Комисията. Този подход може да намери израз при определянето на насоките относно тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки и анализа на проектите;

7.

отново изразява убеждението си, че за тази част от проекта, която е свързана със социалната иновация, е необходимо да се задели много по-голям дял от средствата за реалното социално експериментиране, отколкото посочения от Комисията, особено когато се отнася за проекти, свързани с политически приоритети, и по-специално социалното включване на младите хора;

8.

подчертава значението на мерките за микрофинансиране в настоящата политическа и икономическа ситуация, които би трябвало да помогнат на гражданите (особено на младите хора и на жените) да предприемат своя собствена стопанска дейност, да развиват предприемаческите си дейности или да подобрят своя оперативен капацитет;

9.

отново заявява, че и в този сектор на първо място следва да се обърне внимание на слабите и рисковите социални групи или на социалните предприятия; припомня демонстрираната до момента ефективност на мерките в областта на микрофинансирането, която се проявява както в успеха, постигнат с тези инвестиции, така и в ниския процент на просрочване на кредитните задължения по отпуснатите суми;

10.

подчертава значението на подкрепата за географската мобилност на работниците на европейско равнище и смята, че EURES ще става все по-полезен инструмент, само ако успее да свърже по ефективен начин търсенето и предлагането на труд и ако неговите резултати могат да се оценяват по ефикасен начин. Подчертава приноса, който регионите и местните власти могат да имат в този сектор;

11.

припомня, че въпреки ангажимента на институциите все още има съществени конкретни пречки пред географската мобилност на работниците в рамките на ЕС, преди всичко за онези, които живеят в най-отдалечените от континента региони или в отвъдморските региони;

12.

настоява за подобряване на процедурите за оценка с цел изясняване на цялостното въздействие на програмата. Отправя искане към Комисията бързо да предприеме действия във връзка с предвидените окончателни оценки на съответните текущи програми, като внесе евентуални изменения в новите програми;

13.

подчертава, че социалната иновация позволява да се реагира на рисковете, свързани със социално изключване, и да се води борба със съществуващото социално изключване, особено в период на криза, която може да постави под въпрос сближаването в Европа и европейския социален модел; припомня, че има истински риск от „поколенческа криза“ с непредвидими последствия върху нашия обществен модел и върху самата демократична система; ето защо настоява Европа да поеме своята отговорност, да насърчава социалните експерименти и да разпространява възникналите в хода на тези експерименти добри практики, така че да се създадат ефикасни модели за намеса, приложими в целия ЕС;

14.

припомня становището на Комитета относно инструмента за микрофинансиране  (2) от 7 октомври 2009 г. и значението, което може да има инструментът за микрофинансиране за борбата с изключването в подкрепа на приобщаването. С дискусията в Комитета относно определянето на категориите, за които се отнася този инструмент, както и с уточнението, че не става въпрос за инструмент за финансиране на потреблението, а за нови предприятия или за консолидиране на иновативни или социални малки предприятия, които обикновено не получават банкови кредити, се цели да се определи по-точно функцията на този инструмент. Подчертава, че европейските мерки имат второстепенна роля, която се изразява в подкрепа на националните, регионалните или местните участници, които отпускат микрокредитите; подчертава също така, че значението на инструмента се състои в това, че той дава възможност за пускането на положителен механизъм за самостоятелно финансиране на предприятията бенефициери и за възстановяване на наличните средства благодарение на високия процент на връщане на кредитите. Ето защо настоява за солидно европейско регламентиране, в което да се посочват общите елементи на европейско равнище с цел хармонизиране или разпространение на практиките, свързани с микрокредитирането. Комитетът също така привлича вниманието на Комисията към положителните примери за организации с нестопанска цел, които вече работят отлично в областта на предоставянето на микрокредити. За да се поддържа работата в тази област, е важно ЕС да не създава собствена паралелна организация, а да подкрепя извършваната вече дейност;

15.

що се отнася до EURES, призовава Комисията да направи така, че този инструмент да стане по-ефикасен, като обвърже предлагането и търсенето и като използва националните и регионалните служби по заетостта; настоява EURES да отговаря в по-голяма степен на нуждите на младите хора, които търсят първото си работно място, като насърчава движението на хора без професионален опит и същевременно отчита обстоятелството, че в редица по-малки градове и селски райони се търсят млади квалифицирани работници; подчертава също необходимостта от амбициозно поставяне на проблема със свободното движение на работници, което е ограничено от множество пречки, включително отдалечеността от континента, върху които инструментът би трябвало да окаже влияние, без дейността му да се свежда само до оказване на услуги по намиране на работа;

16.

изразява безпокойство във връзка с факта, че в настоящия текст, за разлика от този на действащата понастоящем програма „Прогрес“, не се споменават равенството между половете и недискриминацията, поради два значителни риска: изместването на акцента от необходимостта от отстраняване на социалните пречки пред равенството към обикновеното и традиционно признаване на правата и разпиляването на иновационните намеси в социалната област;

17.

потвърждава, че бюджетът на програмата е под размера на необходимите средства, по-специално в областта на социалната експериментална дейност, въпреки че Комисията предлага за нея да се използват 17 % от бюджета;

18.

колкото до аспекта, свързан с микрофинансирането, счита, че е необходимо да се потвърди становището от 2009 г., като се отчита и фактът, че програмата, съфинансирана от ЕИБ и ЕИФ, се прилага от малко повече от година. Посочва, че особено и допълнително внимание би трябвало да се отдели на конкретните действия в подкрепа на операторите в областта на микрокредитирането, така че те да изпълнят минималните условия за баланс и устойчивост, като припомня, че ефективността на мерките, свързани с микрофинансиране, е тясно свързана с размера на операторите и с качеството на предлаганите от тях услуги в областта на микрофинансирането, откъдето произтича и необходимостта да се насърчават и подкрепят националните и/или регионални мрежи за микрофинансиране, които изпълняват ролята на структури от второ равнище на отделните териториални оператори;

19.

набляга на необходимостта от последователност в европейските действия, когато има няколко програми в областта на иновациите и микрофинансирането; приканва да бъде гарантирана повече последователност между програмата СПСИ и ЕСФ, предвид многообразието на действащите участници, които осъществяват управлението - Комисията, в случая с тази програма и националните и регионалните власти, в случая със социалния фонд. Във връзка с това отправя три предложения: ангажимент на регионите да използват социалния фонд или други фондове, за да приложат установените в тази област добри практики; възможност Комитетът на регионите да представя насоки относно темата за последователността при откриването на тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки; когато това е подходящо с оглед на териториалните измерения на проектите, регионите или заинтересованите местни власти би трябвало да дават становището си по всеки от представените проекти, с цел да се гарантират синергия и координация във връзка с използването на ЕСФ;

20.

накрая, съществува проблемът, свързан с по-точното оценяване на ефективността на трите оси на програмата, по-конкретно за микрофинансирането и EURES, като целта е да се получат сведения за това каква работа е свършена или колко хора действително са намерили работа благодарение на програмата. Счита, че Комисията би трябвало да поеме ангажимента да представи по-бързо резултатите от оценяването на текущите програми, които ще бъдат разпространени едва след влизането в сила на новите програми, а също така да представи и евентуални изменения или допълнения на последните.