17.3.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/7

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията — Доклад за политиката на конкуренция за 2009 година“

COM(2010) 282 окончателен

2011/C 84/02

Докладчик: г-н CHIRIACO

На 3 юни 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Доклад на Комисията - Доклад за политиката на конкуренция за 2009 г.“

COM(2010) 282 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 154 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“

1.   Заключения и препоръки

1.1   През 2009 г. политиката на конкуренция беше силно повлияна от международната икономическа криза и управлението на нейните последици.

1.2   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява желание за максимална синергия не само между Стратегия 2020 и стратегията за устойчиво развитие (1), както вече беше предложено (2), но също така и между тези стратегии и политиката на конкуренция с цел да се избегнат припокривания или, още по-лошо, противоречия между мерките.

1.3   Комитетът отново подчертава риска, че в тази трудна икономическа ситуация могат да възникнат системни нарушения на равновесието, по-специално във връзка с финансовите услуги, които ще окажат отрицателно въздействие върху конкуренцията и ще насърчат вредните практики. Въпреки че, както вече беше посочено (3), Комисията не може да носи отговорност за управлението на всички аспекти, свързани с икономическата криза, от нея се иска да подкрепи работата на компетентните органи, по-специално на Европейската централна банка и другите органи за защита на конкуренцията посредством общностна политика, основаваща се на насочване и надзор.

1.4   Това е още по-необходимо на настоящия етап, когато се извършва преразглеждане на Споразумението от Базел  (4). Ако от една страна това преразглеждане повишава изискванията за гаранция, на които банките трябва да отговарят, за да се ограничи рискът от нови финансови кризи, предизвикани от липсата на ликвидност, то от друга страна новите правила биха затруднили достъпа на предприятията до кредит, като по този начин се създава опасност рискът да се прехвърли от финансовите пазари към реалната икономика. Освен това преразглеждането би могло да постави европейските банки в по-неблагоприятно положение в сравнение с американските банки, предизвиквайки намаление на печалбите и засилване на конкуренцията в областта на рисковите инвестиции.

1.5   Комитетът също така подкрепя Комисията в продължаването на нейните действия за мониторинг на националните планове за икономическо възстановяване, така че да се получи обща представа за това как се прилагат отделните програми, да се направи списък на инструментите за ускоряване на напредъка, който се постига с тези мерки, и да се провери дали координацията работи правилно (5).

1.6   По отношение на риска от облигационен шок, който се дължи на размера на дълга, по-специално в страни като Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, Комитетът подчертава, че има възможност за спекулации в ущърб на пазарите на суровини. Във връзка с това Комисията се приканва да обърне внимание на проблемите с цените и заплатите, до които това би довело, по-специално за МСП, и да предприеме съответните действия.

1.7   Комитетът предлага периодично да се публикува доклад за мониторинга на държавната помощ, който да съдържа подробна рамка за прилагането на мерките и количествено представяне на тяхното въздействие върху пазарите с цел изготвяне на план за максимално развитие на потенциала на индустриалния сектор посредством укрепване на предприятията, по-специално на МСП, и на съответните равнища на заетост – необходима стъпка за икономическото възстановяване на ЕС.

1.8   ЕИСК (6) вече изрази загриженост във връзка с възможните последствия от взаимодействието между системата на правата върху индустриалната собственост и политиките на конкуренция. Поради това препоръчва през 2010 г. европейската политика на конкуренция да отчита и в тази област прилагането на равни и недискриминационни условия и да се насърчава придобиването на права върху индустриалната собственост, по-специално от малките и средните предприятия, чиито трудности в това отношение се признават и от ЕИСК, и от Комисията. По-специално, както и във връзка с предложението на Европейската комисия за Регламент относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз и изразеното от някои държави-членки искане за засилено сътрудничество, ЕИСК препоръчва да се потърси нова формула за насърчаване на конкурентоспособността, иновациите и укрепването на вътрешния пазар при равни условия. За целта в патента на ЕС не следва да се допуска дискриминация по отношение на икономическите оператори и държавите-членки, тъй като това би ги поставило в неизгодно положение в конкурентен план.

1.9   ЕИСК счита, че пазарът в селскостопанския сектор трябва да бъде интегриран в значителна степен във всички други политики на ЕС, като се започне от политиката на конкуренция.

1.10   Що се отнася до енергийния сектор, сред потребителите от различни държави-членки се наблюдава силно неудовлетворение от пазара на електроенергия и газ. Високите цени и лошото качество на услугите означават по-високи разходи за потребителите и предприятията, което поражда очевидно нарушение на конкуренцията.

1.11   Като се спазва принципът на технологичен неутралитет, е необходимо да се повиши равнището на знания и умения на операторите и крайните потребители на електронните съобщителни услуги, за да може технологията да окаже положително въздействие върху икономическото развитие, включително и с оглед на възможно най-ефективното прилагане на принципите на Програмата за цифровите технологии (7).

1.12   ЕИСК подкрепя определението на правото на информация като съвкупност от свобода на информацията, правото да информираш и правото да бъдеш информиран (8). От това следва, че плуралистичната информация не може в никакъв случай да съдържа пропуски, да бъде насочвана или контролирана. Комисията би могла не само да предприеме наказателни мерки по отношение на предприятията, които ограничават плурализма в ущърб на свободната конкуренция, но и да формулира възможно най-голям брой предложения за насърчаване на свободата на информация.

1.13   ЕИСК е на мнение, че след решението за пълно отваряне за конкуренцията на пазара на пощенските услуги от 1 януари 2011 г., икономическата криза окончателно застраши финансовото равновесие на историческите пощенски оператори, на които е възложено да осигуряват услугите от общ интерес. За да могат операторите в пълна степен да извършват възложените им задачи и да запазят равнището и качеството на заетостта в сектора, ЕИСК отправя към европейските институции искане за създаване на система за подкрепа, която да отчита новосъздалата се ситуация, тежестта и потенциалните последици от която не бяха известни в момента на приемането на третата директива за пощенските услуги (2008/6/ЕО) от 20 февруари 2008 г. По-общо казано, ЕИСК би желал, предвид настоящата криза да се подкрепят и развият услугите от общ интерес, с цел да се засили икономическото, социалното, териториалното и културното сближаване в Европейския съюз.

1.14   В областта на защитата на потребителите ЕИСК приветства постигнатия напредък в рамките на едно по-структурирано взаимоотношение между ГД „Конкуренция“, останалите генерални дирекции, които се занимават с потребителските въпроси, и организациите на потребителите, но изразява съжаление, че измина още една година без да бъде отбелязан никакъв напредък по отношение на практическото прилагане по частноправен ред на антитръстовите правила на ЕС.

1.14.1   Въпреки подкрепата от страна на Европейския парламент и ЕИСК, Комисията не успя да развие своята инициатива, започнала със Зелената книга през 2005 г. и Бялата книга през 2008 г., за гарантиране на ефективността на исковете за обезщетение за вреди в областта на антитръста на ЕС, като по този начин правата на потребителите останаха незащитени при нарушения, свързани с неспазване на антитръстовите правила.

1.14.2   Съдът на Европейския съюз отдавна потвърди, че пълната ефективност на антитръстовите правила би могла да бъде застрашена, ако не се даде възможност на всяко лице да поиска обезщетение за вредите, нанесени му вследствие на нарушения на тези правила.

1.15   Освен това ЕИСК призовава да се наблюдават процесите на концентрация в икономиката, да се проучват социалните и културните последици в индустрията, търговията, занаятите и селското стопанство и да се изготвят подходящи препоръки за активна и устойчива икономическа политика и за балансирани икономически структури.

1.16   Както в предходните становища относно политиката на конкуренция, ЕИСК отново привлича вниманието на Комисията към социалния дъмпинг. Ако от една страна Комитетът оценява ангажираността на Комисията в областта на екологията, за която свидетелстват и многобройните мерки, предприети за преодоляване на кризата, от друга страна той отново подчертава необходимостта от по-добро и конкретно отчитане на все още значителните различия между националните законодателства в областта на равните възможности и защитата на труда. Комитетът счита, че тези аспекти трябва да бъдат включени напълно не само в политиките на заетост, но и в политиките на конкуренция като фактори, способни да ориентират в значителна степен динамиката на пазара.

1.17   ЕИСК приветства факта, че и през 2009 г. Комисията продължи да полага усилия за изясняване на отношението между системите на социалните и здравните грижи, от една страна, и икономиката, от друга. Комитетът подкрепя Комисията в стремежа ѝ към укрепване на солидарно финансирана социална инфраструктура, на гражданското общество и на подход, насочен към общото благо в Европа. ЕИСК е убеден, че уредените от националното социално законодателство обществени социални системи би следвало да бъдат недискриминационно достъпни за доставчиците и ползвателите и че следва да се улесни трансграничното предоставяне на услуги там, където държавата или местните власти не предоставят определени услуги. Отношенията между изпълняващите обществени поръчки доставчици, които обаче са правно и икономически самостоятелни, следва да се регулират предимно от националното социално законодателство.

2.   Съдържание на Доклада за 2009 г.

2.1   В годишния доклад за политиката на конкуренция за 2009 г. е описано развитието и прилагането на инструментите на политиката на конкуренция, мерките в интерес на потребителите, сътрудничеството на европейско, международно и междуинституционално равнище.

2.2   Тази година уводният раздел е посветен на подробното представяне на темата „Политиката на конкуренция и икономическата и финансовата криза“.

2.3   Политиката на конкуренция и икономическата и финансовата криза

2.3.1   Роля на политиката на конкуренция в контекста на кризата

2.3.1.1   В условията на тежка икономическа криза Комисията се стремеше да изготви политики, които да намалят до минимум въздействието на кризата върху реалната икономика, да стабилизират финансовата система и да не допуснат повторението на подобна криза в бъдеще, като си поставяше за цел да запази вътрешния пазар.

2.3.2   Политически отговор на Комисията

2.3.2.1   Комисията трябваше да се занимае с голям брой уведомления за мерки за спешна помощ от държави-членки, като реагира в рамките на много кратки срокове.

2.3.3   Рекапитализация на банки

2.3.3.1   Още в края на 2008 г. Комисията прие съобщението относно рекапитализацията  (9), в което се прави разграничение между стабилни банки и банки в затруднение и се определят насоки за оценяване на финансовите инжекции, предоставени във вид на помощ.

2.3.3.2   Бяха одобрени гаранционни схеми за 12 държави-членки (10). Седем държави-членки приложиха схеми, изцяло насочени към рекапитализация (11), докато други седем държави-членки разработиха смесени/холистични схеми (12). Германия, Испания, Обединеното кралство, Словения и Унгария приложиха и други форми на подпомагане. С оглед да се помогне на отделни предприятия, беше разрешена рекапитализация и други мерки за подпомагане на 29 предприятия (13).

2.3.4   Обезценени активи

2.3.4.1   През февруари Комисията прие съобщение относно обезценените активи  (14), в което са представени критериите за оценка на мерките за освобождаване от обезценените активи за финансовите институции съгласно правилата за държавна помощ.

2.3.5   Преструктуриране

2.3.5.1   В съобщението относно преструктурирането  (15) Комисията разглежда въпроса за моралния риск, като посочва ясно изискванията, на които трябва да отговарят бенефициерите на помощите, и гарантира, че рисковото поведение, което се е наблюдавало в миналото, няма да бъде поощрявано.

2.3.6   Мерки извън държавната помощ

2.3.6.1   Бяха преразгледани условията за „неспособност за плащане“ във връзка с глобите, наложени от Комисията съгласно правилата за антитръст. Комисията прецени отделните искания, като разгледа всеки конкретен случай.

2.3.7   Въздействие на кризата върху реалната икономика

2.3.7.1   Временната рамка  (16), приложима до края на 2010 г., е фокусирана върху две цели: да поддържа непрекъснатостта на достъпа на дружествата до финансиране и да ги насърчава да продължат да инвестират в едно „устойчиво бъдеще“.

2.3.8   Резултати и разходи

2.3.8.1   Вследствие на финансовата и икономическата криза общият размер на помощите през 2008 г. нарасна от близо 0,5 % от БВП до 2,2 % от БВП, или 279,6 милиарда евро. Свързаната с кризата помощ представлява приблизително 1,7 % от общия размер.

2.4   Инструменти

2.4.1   Контрол върху държавните помощи

2.4.1.1   През 2009 г. прилагането на Плана за действие относно държавните помощи  (17) продължи с приемането на насоки относно помощите за обучения (18) и помощите за наемане на работници в неравностойно положение и работници с увреждания (19). Също така бяха приети и насоки относно задълбочената оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти (20).

2.4.1.2   Прилагането на настоящите насоки на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (21) беше удължено до октомври 2012 г.

2.4.1.3   На 1 септември 2009 г. влезе в сила Пакетът за опростяване, насочен към подобряване на ефективността, прозрачността и предвидимостта на процедурите, прилагани от Комисията по отношение на държавната помощ (22).

2.4.2   Антитръстови правила

2.4.2.1   Комисията прие шест картелни решения (23), като наложи глоби в размер на 1,62 милиарда евро на 43 предприятия.

2.4.2.2   Комисията прие окончателни решения в енергийния сектор (RWE и GdF) и сектора на информационните технологии (Intel, Microsoft и Rambus) и реши да започне процедури в секторите за електронни комуникации (полски и словашки оператори на пазара на широколентовите услуги – бивши монополисти) и финансови услуги (Standard & Poor's и Thomson Reuters).

2.4.3   Контрол върху сливанията

2.4.3.1   Броят на сливанията, за които е подадено уведомление, беше под рекордните нива от предходните години: в Комисията бяха подадени уведомления за общо 259 транзакции, окончателно приетите решения са 234. Не са взети разрешения за забрана и не са започнати нови процедури по смисъла на член 21 от Регламента на ЕО за сливанията.

2.5   Развития в секторите

2.5.1   Финансови услуги

2.5.1.1   Комисията продължи да наблюдава трансграничните многостранни обменни такси (МОТ), като обръщаше особено внимание на VISA Europe и MasterCard.

2.5.1.2   Беше извършен преглед на функционирането на Регламента за групово освобождаване в областта на застрахователното дело, чийто срок изтичаше на 31 март 2010 г. В проекта на новия регламент, който беше публикуван за консултация през октомври, се възстановява изключването на две категории споразумения: съвместните компилации на таблици и проучвания и споразуменията относно сдружения за съзастраховане и съвместно презастраховане.

2.5.2   Енергетика и околна среда

2.5.2.1   Приетият през април Законодателен пакет за климата и енергията съдържа директива относно възобновяемата енергия, с която се установяват критерии за устойчивост за биогоривата и течните горива от биомаса (24), които също така са от значение за оценяването на държавната помощ в тази област. Освен това Европейският парламент и Съветът приеха директива, която изменя общностната Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове (25).

2.5.2.2   Що се отнася до енергийния пазар, през юли Европейският парламент и Съветът приеха пакет за вътрешния енергиен пазар  (26), а Комисията прие предложение за регламент относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ.

2.5.2.3   За първи път Комисията наложи глоби за нарушаване на антитръстовите правила в енергийния сектор, като санкционира E.ON и GDF Suez за подялба на пазара (27) с обща глоба в размер на 1 106 милиона евро.

2.5.3   Електронни съобщения

2.5.3.1   До 2009 г. Комисията извърши оценка и одобри използването на държавна помощ и други видове публично финансиране в размер на приблизително 2 милиарда евро (28) с цел насърчаване на достъпа на всички европейски граждани до широколентовото покритие.

2.5.4   Информационни технологии

2.5.4.1   През 2009 г. Комисията прие две решения, с които ангажиментите, поети от Microsoft и Rambus по отношение на констатираните нарушения, извършени от тях, стават юридически обвързващи. С трето решение на Intel се налага глоба от 1,06 милиарда евро, която е най-високата глоба, налагана някога от Комисията на отделно дружество (29).

2.5.5   Медии

2.5.5.1   Комисията продължи да наблюдава отблизо прехода от аналогово към цифрово наземно радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки, по-специално в Италия и Германия.

2.5.6   Фармацевтична индустрия и здравеопазване

2.5.6.1   След като приключи проучването си във фармацевтичния сектор, Комисията потвърди спешната нужда от установяването на патент на Общността и от единна и специализирана система за решаване на патентни спорове в Европа.

2.5.6.2   В областта на здравните услуги действията на Комисията бяха насочени към държавната помощ вследствие на редица оплаквания на частни клиники от публични болници в различни държави-членки за предполагаемо несправедливо третиране или прекомерни компенсации (30).

2.5.7   Транспорт

2.5.7.1   В областта на железопътния транспорт Комисията одобри придобиването на полската компания за железопътен транспорт PCC Logistics от Deutsche Bahn AG (31), същевременно обаче препрати на Франция случай на концентрация, чрез която SNCF придобива съвместен контрол върху Keolis – предприятие, действащо в областта на обществения пътнически транспорт (32).

2.5.7.2   В областта на морския транспорт Комисията прие през юни съобщение относно държавната помощ за дружествата за управление на кораби (33). Освен това бяха приети положителни решения относно държавна помощ за моряците в Италия (34) и Финландия (35). Също така беше приключена официалната процедура във връзка с т.нар. DIS режим в Дания, както и процедурите по разследване относно схемите за данъка върху тонажа в Ирландия (36), Дания (37), Нидерландия (38), Словения (39) и Полша (40).

2.5.7.3   Комисията наблюдава сектора на въздушния транспорт, в който понастоящем се извършва консолидиране посредством споразумения за създаване на съвместни предприятия за осъществяване на презокеански полети (41), сливания на мрежи и нискобюджетни превозвачи (42) и придобивания на по-малки регионални оператори от страна на големите, мрежово ориентирани превозвачи (43).

2.5.8   Пощенски услуги

2.5.8.1   По отношение на прилагането на правилата за държавна помощ в пощенския сектор, Комисията прие няколко решения с цел да се гарантира, че пощенските оператори, на които са възложени услуги от общ икономически интерес, и техните филиали няма да получат неправомерни преимущества.

2.5.9   Автомобилна индустрия

2.5.9.1   Комисията оценява положително влиянието върху продажбите на системите за бракуване, въведени на различни национални пазари. Правилното функциониране на информационния механизъм, въведен с Директива 98/34/ЕО, гарантира прозрачност, обмен на информация и предотвратяване на препятствия на единния пазар.

2.5.9.2   Освен това бяха разрешени няколко схеми за държавна помощ за разработване на превозни средства, които да задоволят все по-голямото търсене на по-екологични автомобили и да съответстват на по-стриктните екологични изисквания.

2.5.9.3   В областта на антитръста през декември беше предложен за обществена консултация проект на регламент за групово освобождаване за МПС.

2.5.10   Хранителна индустрия

2.5.10.1.1   През октомври Комисията публикува резултатите от проучване на сектора на хранителната индустрия в съобщението относно „По-добро функциониране на веригата на хранителните доставки“  (44).

2.5.10.1.2   Освен това беше приет „Доклад относно състоянието на пазара на млечни продукти“ (45) – секторът, който изпита най-големи затруднения през 2009 г., като бяха засилени и контактите с националните органи в сектора.

2.6   Дейности, свързани със защитата на потребителите

2.6.1   През годината Комисията продължи своята работата в тази област както посредством дейността на специалния отдел за връзка с потребителите, създаден от ГД „Конкуренция“ през 2008 г., така и чрез подгрупа по въпросите на конкуренцията, създадена в рамките на Европейската консултативна група на потребителите (ЕКГП) през 2003 г.

2.7   Европейска мрежа по конкуренция и национални съдилища

2.7.1   В рамките на среща между ГД „Конкуренция“ и ръководителите на всички национални органи за защита на конкуренцията с единодушие беше одобрен докладът относно сближаването на програмите за освобождаването от глоби или намаляване на техния размер съгласно модела на Европейската мрежа по конкуренция (46).

2.7.2   Комисията беше информирана за 129 нови случая на разследвания, започнати от националните органи за защита на конкуренцията, и за 69 решения (47), което представлява повишаване с 15 % в сравнение с 2008 г.

2.8   Международни дейности

2.8.1   ГД „Конкуренция“ продължи да си сътрудничи с другите международни организации, които се интересуват от въпросите, влизащи в нейните правомощия (Международната мрежа по кокуренцията – ММК, Комитета на ОИСР по конкуренция, междуправителствената група от експерти по конкурентно законодателство и политика към Конференцията на ООН за търговия и развитие – UNCTAD).

2.8.2   Комисията поддържаше тясно сътрудничество със Съединените щати, Канада, Япония, Китай и Индия и подписа нови споразумения за сътрудничество с Южна Корея (48) и Бразилия. Особено внимание беше обърнато на сътрудничеството с Хърватия и Турция, които трябва да изпълнят „показателите за отваряне на глави“, за да могат да започнат преговорите по присъединяване във връзка с глава „Конкуренция“, както и със страните от Западните Балкани и с Исландия с оглед на бъдещото им присъединяване към Европейския съюз.

2.9   Междуинституционално сътрудничество

2.9.1   Европейският парламент прие резолюция във връзка с Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност и годишните доклади за конкуренцията за 2006 г. и 2007 г.

2.9.2   Съветът получи от Комисията различни приноси относно политиката на конкуренция във връзка със заключенията, приети от структури като Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), Съвета по конкурентоспособност, Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика и Европейския съвет.

2.9.3   ГД „Конкуренция“ сътрудничеше активно с ЕИСК по редица теми, включително приспособяването на малките и средните предприятия към промените на световния пазар, корабостроенето и държавните помощи.

---

(1)  COM(2001) 264 окончателен.

(2)  ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 18.

(3)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 47.

(4)  Съобщението за медиите на Базелския комитет относно повишаването на минималните капиталови изисквания можете да намерите на адрес: http://www.bis.org/press/p100912.pdf.

(5)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 149.

(6)  ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 7.

(7)  COM(2010) 245 окончателен.

(8)  ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 62

(9)  ОВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2.

(10)  Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Словения, Финландия и Швеция.

(11)  Дания, Италия, Полша, Португалия, Финландия, Франция и Швеция.

(12)  Австрия, Германия, Гърция, Обединеното кралство, Полша, Словакия и Унгария.

(13)  ING, KBC, Parex Banka, Anglo Irish Bank, Bank of Ireland, Allied Irish BankFortis, Dexia, Nord LB, IKB, Kaupthing Bank Finland, Ethias, SdB, Banco Privado Portugues, Hypo Real Estate, WestLB, Fionia, HSH Nordbank, Hypo Tirol, LBBW, Kaupthing Luxemburg, Caisse d'Epargne/Banque Populaire, Mortgage Bank of Latvia, Northern Rock, Commerzbank, Lloyds Banking Group, BAWAG, Hypo Group Alpe Adria и RBS.

(14)  ОВ C 72, 26.3.2009 г., стр. 1.

(15)  ОВ C 195, 19.8.2009 г., стр. 9.

(16)  ОВ C 83, 7.4.2009 г., стр. 1.

(17)  COM(2005) 107 окончателен.

(18)  ОВ C 188, 11.8.2009 г., стр. 1.

(19)  ОВ C 188, 11.8.2009 г., стр. 6.

(20)  ОВ C 223, 16.9.2009, стр. 3.

(21)  ОВ C 156, 9.7.2009 г., стр. 3.

(22)  ОВ C 136, 16.6.2009 г., стр. 3 (3-12 и 13-20).

(23)  Дела COMP/39406 Морски маркучи; COMP/39401 E.on/GDF; COMP/39396 Калциев карбид; COMP/37956 Бетонова арматура (повторно приемане); COMP/39129 Електрически трансформатори и COMP/38589 Топлинни стабилизатори.

(24)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(25)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63.

(26)  ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1.

(27)  Дело COMP/39401. Вж. съобщение за медиите IP/09/1099 от 8.7.2009 г.

(28)  От които 1,5 милиарда евро са определени като държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС.

(29)  ОВ C 220, 12.9.2009 г., стр. 41.

(30)  Дело NN54/2009.

(31)  Дело COMP/M.5480.

(32)  Дело COMP/M.5557, SNCF/CDPQ/Keolis/Effia.

(33)  ОВ C 132, 11.6.2009 г., стр. 6.

(34)  Дело N219/2009 – ОВ C 196, 20.8.2009 г.

(35)  Дела N120/2009 – ОВ C 232, 26.9.2009 г., N67/2009 – ОВ C 232, 26.9.2009 г. и N300/2009 – ОВ C 299, 9.12.2009 г.

(36)  Дело C2/2008 – ОВ L 228, 1.9.2009 г.

(37)  Дело C5/2007 – ОВ L 315, 2.12.2009 г.

(38)  Дело N457/2008 – ОВ C 106, 8.5.2009 г.

(39)  Дело N325/2007 – ОВ C 53, 6.3.2009 г.

(40)  Дело C34/2007.

(41)  MEMO/09/168, 20.4.2009 г.

(42)  COMP/M.5364, Iberia/Vueling/Clickair.

(43)  COMP/M.5335, Lufthansa/Brussels Airlines; COMP/M.5403, Lufthansa/Bmi; COMP/M.5440, Lufthansa/Austrian Airlines.

(44)  http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication16061_en.pdf.

(45)  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0385:FIN:BG:PDF.

(46)  http://ec.europa.eu/competition/ecn/documents.html.

(47)  Решения, предвидени съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

(48)  ОВ L 202, 4.8.2009 г., стр. 36.

---