Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж“

COM(2009) 586 окончателен

2011/C 44/33

Докладчик: г-жа DARMANIN

На 28 октомври 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж“

COM(2009) 586 окончателен.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 юни 2010 г.

На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 141 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК приветства съобщението на Комисията „Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж“. Това е много важна стъпка към постигането на една от целите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, при която цифровият дивидент ще бъде неразделна част от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.

1.2   Фактически ЕИСК подкрепя Комисията в усилията ѝ да гарантира, че държавите-членки ще запазят 2012 г. като краен срок за отваряне на радиочестотния спектър. ЕИСК разбира, че няколко страни срещат трудности и имат действителни причини да не спазят този срок. Но за неспазването на крайния срок следва да се посочат уважителни причини, а периодът за наваксване след януари 2012 г. следва да е максимално кратък.

1.3   ЕИСК признава, че цифровият дивидент, произтичащ от твърде ограничен ресурс като спектъра, би могъл да осигури значителни икономически и социални предимства за Европа, при условие че неговото използване бъде правилно определено и гарантирано. Тези предимства биха спомогнали за по-нататъшното развитие на единния европейски пазар и за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, като по този начин биха осигурили постигането на някои социални цели на ЕС.

1.4   ЕИСК също така определя този проект (водещ за Програмата в областта на цифровите технологии) като мощен инструмент за популяризиране на предимствата на ЕС. Във време, когато евроскептицизмът все повече се разпространява, а хората не разбират напълно потенциала на обединена Европа, това може да бъде видима и осезаема полза както за отделните хора, така и за предприятията. Този проект ще повиши също така равнището на защита на потребителите и процесът не бива да доведе до ненужни разходи за крайния потребител.

1.5   ЕИСК приканва Комисията да постави началото на интегрирана комуникационна стратегия, чрез която да обясни защо се преминава от аналогово към цифрово разпръскване и какви предимства ще донесе това.

2.   Въведение / Контекст

2.1   Преходът от аналогова към цифрова телевизия в Европа ще освободи високо ценени радиочестоти поради по-голямата ефикасност на цифровия формат на радиоразпръскването. Този „цифров дивидент“ има голям потенциал за предлагането на широк набор от услуги.

2.2   Той дава уникална възможност на Европа да посрещне нарастващите потребности от радиочестотен спектър, необходим по-специално за осигуряване на безжичен широколентов достъп в селските райони, допринасяйки така за преодоляване на цифровото разделение и за стимулиране на разпространението на нови безжични услуги. По този начин може да бъде направен значителен принос за постигането на целите от Лисабон за конкурентоспособност и икономически растеж и да бъдат удовлетворени някои от важните социални, културни и икономически потребности на европейските граждани.

2.3   Спектърът на цифровия дивидент ще бъде освободен в цяла Европа в сравнително кратък период от време, тъй като всички държави-членки следва да приключат процеса на изключване на аналоговата телевизия най-късно до 2012 г.

2.4   Комисията осъзнава важността на високоскоростната широколентова инфраструктура за много от разработките, които са от ключово значение за прехода към цифрова икономика на познанието с ниски въглеродни емисии. Планът за икономическо възстановяване, одобрен от Европейския съвет, вече формулира целта за постигане на 100 % покритие с широколентови услуги през периода 2010-2013 г.

2.5   Ще бъдат създадени нови възможности за новаторство. Най-очевидните възможности за новаторство са в областта на радиоразпръскването, тъй като цифровият дивидент предлага на операторите големи части от спектъра, в които те могат да развиват своите услуги. Ще се появят също много възможности в сектора на услугите, които ще донесат значителни социални предимства в области като здравеопазването, електронното обучение или електронното управление, електронната достъпност, както и в области, в които малките и средните предприятия могат да се възползват от по-добрия достъп до икономиката.

3.   Икономически и социални предимства на цифровия дивидент

3.1   Потенциалното икономическо въздействие ще зависи от реалното равнище на бъдещото търсене на нови услуги, което трудно може да бъде измерено на този етап. Въпреки това в едно свое неотдавнашно проучване Комисията оцени потенциалната полза от координацията на европейско равнище относно спектъра на цифровия дивидент като цяло, ако бъде постигната до 2015 г., на между 20 и 50 млрд. евро (за 15-годишен период) в повече от това, което страните от ЕС биха спечелили, ако действат поотделно. В тази предварителна оценка са взети под внимание потенциалните нови приложения като усъвършенствано наземно разпръскване и безжични широколентови услуги.

3.2   Хармонизираните условия в ЕС ще бъдат от полза за технологичната индустрия, тъй като по-голямата част от използваното оборудване ще бъде стандартизирано и усъвършенствано. Освен това иновационният потенциал в сектора ще нарасне чувствително и ще стане по-целенасочен. Това е особено ползотворно за индустрията и по-специално за участниците, които инвестират сериозно в иновации.

3.3   Основното социално въздействие от отварянето на радиочестотния спектър ще бъде по-големият широколентов достъп за всички. Дори и днес някои селски райони са лишени от подобаващ достъп до интернет. Чрез цифровия дивидент интернет ще може да стане достъпен за всички, интернет услугите ще се разпространят още повече, а това ще укрепи още повече вътрешния пазар. Тъй като широколентовият обхват ще бъде достъпен и в повечето селски райони, ЕИСК предвижда, че ще има повече основания предприятията да не искат да бъдат включени в градските зони и следователно ще се стигне до делокализация на индустрията, която до днес все още е съсредоточена в градските райони поради комуникационни и логистични причини. Тази делокализация би се отразила на икономиката (евентуално повече работни места в селските райони) и на околната среда (тъй като пренаселеността на градските зони не спомага за устойчиви практики). Комитетът обаче повтаря позицията си, изразена в различни становища, по отношение на нуждата от универсална широколентова услуга за всички граждани, с мерки за безпроблемен достъп на лица с увреждания.

3.4   Клиентът ще има по-богат избор, защото ще се увеличи разнообразието на телевизионни канали и първокачествени услуги и същевременно ще се използва по-малка част от радиочестотния спектър. Освен това възможността да се гледа телевизия чрез мобилни мултимедийни устройства придава ново измерение на достъпа до телевизията. Освен това цифровият дивидент ще доведе до значително подобряване на качеството на живот на потребителите. ЕИСК обръща внимание, че държавите-членки следва да гарантират, че потребителят остава защитен по подходящ начин, докато трае процедурата ASO, както и че не е принуден да прави ненужни разходи.

3.5   Допълнителна полза от цифровия дивидент е, че той показва потенциала и предимствата на единния ЕС, чиито държави-членки са възприели един стандарт. В настоящия период на нарастващ евроскептицизъм цифровият дивидент е друго осезаемо предимство, от което ще се възползва целият ЕС.

4.   Необходими уточнения

4.1   Отказът от аналогова телевизия и последващото преминаване към цифрова несъмнено ще доведе до по-рационална употреба на радиочестотния спектър. Всъщност при цифровата телевизия по всеки радиочестотен канал (с ширина 8 мегахерца) ще може да се излъчват пет-шест телевизионни канала. Това означава, че след пълното преминаване към цифрова телевизия радиочестотният спектър, използван за телевизионно излъчване, ще спадне до една пета или една шеста от необходимия досега. В страни, където са въведени едночестотни предавателни мрежи (SFN), печалбата от радиочестотния спектър може да се увеличи дори десетократно след оптимално въвеждане на различните телевизионни мрежи.

4.2   Няма съмнение, че освобождаването на спектъра е ценен ресурс, особено в страни, където кабелната телевизия е слаборазвита и поради това радиочестотният спектър е действително ограничен ресурс. Този отскоро съществуващ спектър може да се използва оптимално за безжични широколентови услуги, които са особено ценни за селските райони, където липсата на високоскоростен интернет несъмнено е причина за икономическа инерция и социално изключване. Комитетът счита, че тези услуги ще спомогнат за задълбочаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в тези области.

4.3   Причината за преминаване от аналогови към цифрови електронни медии може би не е била достатъчно обяснена в миналото. Обществеността може да остане с впечатлението, че този преход осигурява единствено търговска печалба за телевизионните оператори, защото подмяната на уредите на домакинствата предполага разходи. Ето защо е жизненоважно да се подготви и приложи подходяща комуникационна стратегия, за да се узнае истинската причина за този преход.

4.4   Особено важно е всички държави-членки да използват обща лента, за да се постигне универсално обслужване в целия ЕС и на всички европейски граждани. Оптималният избор е 800-мегахерцовият обхват, разположен в подлентата от 790 до 862 мегахерца на дециметровия обхват.

4.5   Европейската конференция за пощенска и телекомуникационна администрация (CEPT) отговаря за създаването на технически спецификации за хармонизиране на 800-мегахерцовата лента в тясно сътрудничество с различните национални регулаторни органи (НРО), които добре познават актуалните проблеми на радиочестотния спектър в своите страни.

4.6   За да се отвори 800-мегахерцовата лента за безжични широколентови комуникации, държавите-членки непременно трябва да изпълнят процедурата ASO (аналогово изключване) в определен срок. Сегашният срок – 1 януари 2012 г. – явно няма да бъде спазен от всички държави-членки. Изключително важно обаче е този, който не изпълни ASO навреме, да го направи в относително кратък срок през 2012 г.

4.7   Поради критичното си финансово положение редица телевизионни оператори, които понастоящем са принудени да преминат към цифрови телевизионни предаватели в държавите-членки, които прилагат процедурата ASO, не са в състояние да закупят висококачествено оборудване (което обикновено се произвежда в ЕС). При такива трудни обстоятелства те се принуждават да купуват по-евтини, но по-некачествени и по-ненадеждни предаватели, които обикновено се произвеждат в Далечния изток. В резултат на това оборудването може да се износи само за две-три години и по този начин излъчващите оператори ще се принудят да закупят ново оборудване (като се предполага, че то ще бъде по-надеждно и по-качествено).

4.8   В настоящия икономически сценарий телевизионните оператори, и по-специално малките, вероятно се борят, за да финансират подмяната на оборудването поради преминаването към цифрова телевизия. Ето защо ЕИСК смята, че следва да се създадат някакви структури за предварително финансиране, за да се помага на такива МСП в процеса на адаптиране към новите технологии. Не е задължително тази помощ да бъде под формата на безвъзмездно финансиране, а може да се обвърже с наличността на финансови средства преди инвестицията, която в такъв случай следва да се възвърне в реалистичен срок, както при кредитите. Освен това следва да бъдат предвидени и гаранционни схеми, насочени към подпомагане на МСП в тази област.

4.9   Крайният резултат може да бъде ниско качество на телевизионните услуги за крайните потребители и икономическа загуба за излъчващите оператори, които поради временните финансови затруднения се принуждават да инвестират два пъти. Чрез удължаване на срока за процедурата ASO или чрез финансова помощ за излъчващите оператори тези проблеми биха могли да се избегнат и би се стигнало до хармонизирано въвеждане на мрежата във всички държави-членки.

4.10   На държавите-членки ще се препоръча да освободят подлентата от 790 до 862 мегахерца за цифровия дивидент, но те няма да бъдат задължени да направят това. Ако положението с радиочестотния спектър в дадена страна е такова, че не всички телевизионни канали могат да се поберат в оставащата част от дециметровия обхват на радиочестотния спектър, въпросната страна ще може да запази телевизионното излъчване в 800-мегахерцовия обхват. Като компромисно решение страните ще могат да избират да съчетават едновременно операциите по телевизионно разпръскване и безжичните широколентови услуги.

4.11   Тъй като всички държави-членки вероятно ще използват 800-мегахерцовия обхват за безжични широколентови услуги в дългосрочен план, особено важно е да се разработят подходящи технически спецификации, за да се избегнат вредните „гранични ефекти“, които със сигурност ще влошат безжичните широколентови услуги поради по-ниските нива на мощност, използвани за безжичните клетъчни мрежи.

4.12   Същият проблем възниква и по отношение на съседни на Европейския съюз страни. Съществуващото там радиоразпръскване с висока мощност в 800-мегахерцовия обхват най-вероятно ще доведе до смущения в безжичните широколентови услуги, възприети от съседните държави-членки на ЕС. Когато се появи проблем със смущения от съседна на ЕС страна, единственото решение е да се преговаря за постигане на споразумение с тази страна за разпределението на честотите на нейните телевизионни предаватели, разположени край границата ѝ с ЕС, въпреки че това може би няма да е лесно.

4.13   Оптималната цел за държавите-членки на ЕС, приели 800-мегахерцовия обхват за целите на цифровия дивидент, е да постигнат подходящо равновесие между икономическите и социалните ползи от употребата на спектъра от страна на далекосъобщителните оператори (които ще спечелят от новата налична ширина на честотната лента) и на излъчващите оператори (които ще спечелят от по-рационалната употреба на наличната ширина на честотната лента и от допълнителните услуги с висока добавена стойност като интерактивните приложения, включващи електронното здравеопазване, електронното обучение, електронното управление, електронната достъпност и т.н.).

4.14   Държавите-членки следва да работят за въвеждане на комунални услуги чрез цифровата телевизионна мрежа и същевременно да предвидят леснодостъпни услуги с новите мобилни широколентови услуги, създадени благодарение на честотната лента на цифровия дивидент. В такъв случай техните политики ще действат неутрално, гарантирайки икономическите интереси и на излъчващите, и на далекосъобщителните оператори.

4.15   Много интересен аспект от въвеждането на новия цифров дивидент представлява фактът, че телевизионните услуги ще бъдат все по-достъпни с новите поколения мобилни телефонни мрежи (трето поколение и следващите). Това означава, че в известен смисъл мобилните оператори ще предоставят същите услуги като телевизионните оператори и по този начин ще дадат възможност за един нов вид конкуренция. Препоръчва се обаче да се избягва въвеждането на хибридни мрежи, управлявани едновременно от излъчващи и далекосъобщителни оператори. Това ще позволи тези два вида стопански субекти да останат изцяло независими и да се предотвратят бизнес модели, които биха могли да не зачитат потребителя.

4.16   Интерактивните приложения, които могат да бъдат осигурени от телевизионните компании в рамките на новите им цифрови програми, могат да бъдат разработени според всеки стандарт за интерактивни телевизионни услуги. Желателно е обаче да се използват технологии като стандарта MHP (Multimedia Home Platform – отворен стандарт за мидълуеър система, замислен от проекта за интерактивна цифрова телевизия DVB – Digital Video Broadcasting), тъй като това е европейска и също така напълно отворена технология. Тя е свободна от авторски права и предлага икономически предимства на операторите и преди всичко на крайните потребители. Има и други технологии, но е желателно да се избере отворен стандарт, който и да е той, в интерес на достъпа на крайния потребител до тази нова технология.

4.17   Най-ефикасният начин да се изпълни процедурата ASO в ЕС е чрез координирано сътрудничество между държавите-членки, за да се постигне непрекъсната обмяна на опит, особено в областта на планирането на мрежите за цифрова телевизия и на оптималната ефикасност на спектъра. Смятаме, че националните публични излъчващи оператори следва да играят основна роля в този обмен в рамките на ЕС. В действителност техният „публичен статут“ предполага, че те извършват публични услуги. Ето защо националните публични телевизионни оператори следва да предоставят консултантски услуги за публичните телевизионни оператори от други страни (във и извън ЕС). Типична полза от този подход би било бързото и ефективно обучение за телевизионни оператори в новите държави-членки, които обикновено са в по-ранен стадий на развитие на цифровите си мрежи.

4.18   В процеса на отваряне на 800-мегахерцовия обхват към новите безжични широколентови услуги следва да се разгледа един нов елемент: на телевизионните оператори, които понастоящем излъчват в метровия обхват (VHF), може да се наложи да преминат (датата ще бъде определена допълнително) към дециметровия обхват (UHF), в случай че съответните VHF канали бъдат използвани за цифрово аудиоразпръскване (DAB). Сам по себе си преходът към цифрово радио няма да допринесе за цифровия дивидент, защото все още не е ясно дали традиционното аналогово радиоизлъчване ще бъде закрито. Нещо повече – дори и да бъде закрито, частта на освободения обхват е твърде малка, за да допринесе значително за цифровия дивидент. Въпреки това за новите услуги на цифрово аудиоразпръскване със сигурност ще се използва същият VHF обхват, който в момента се използва от телевизионните оператори, така че този проблем ще допринесе още повече за свиването на спектъра от 21-ви до 60-и канал на дециметровия обхват (UHF).

4.19   Следва да се отбележи също така, че в процеса на отваряне на 800-мегахерцовия обхват към новите услуги, телевизионните оператори, които сега използват от 61-ви до 69-и канал (във въпросния обхват), ще трябва да се преместят в друг канал от дециметровия обхват (UHF), а операторите, които в момента използват от 21-ви до 60-и канал, няма да бъдат задължени да променят нищо. Това е явен недостатък за операторите, които използват 800-мегахерцовия обхват, и ще им струва време и пари. Същевременно те ще се принудят да изключат предавателите си по време на смяната на каналите и по този начин ще претърпят временни загуби от реклама на живо. Ето защо основният принцип на справедливост изисква да се осигури финансова помощ за потърпевшите оператори в съответствие с разпоредбите на Договора във връзка с държавната помощ.

4.20   За да се постигне оптимална ефективност на спектъра, горещо се препоръчва да се приемат нови технологии (като например кодиране MPEG-4 и DVB-T2), които биха направили възможно телевизионните програми да бъдат предавани [излъчвани] в още по-тесен обхват. Същевременно приемането на тези нови технологии не би трябвало да влияе на разходите на крайните потребители, защото това сериозно би накърнило всеобщата достъпност на новите услуги.

4.21   Друга полезна технология за оптимално използване на (недостатъчните) ресурси на спектъра е въвеждането на едночестотни предавателни мрежи (SFN). С тази технология може да се въведе регионална мрежа, като се използва само един канал от спектъра, докато при стандартните многочестотни мрежи са необходими поне три-четири честоти за средноголемите телевизионни мрежи. За да се използва само една честота, всички предаватели от мрежата трябва да бъдат синхронизирани чрез употребата на обща времева референция. Единственият използван засега метод е Глобалната система за позициониране (GPS), която е военно приложение, изцяло управлявано от САЩ. Това означава, че всички едночестотни цифрови телевизионни мрежи зависят изцяло от тази система, която би могла да бъде променена или изключена по всяко време от американските власти, а това би причинило огромна вреда на тези телевизионни оператори.

4.22   GPS обаче не е единствената система, която позволява да се синхронизира мрежата. Други потенциални алтернативни системи биха могли да бъдат източник на обща синхронизация. ЕС би могъл да работи за бързото завършване на проекта „Галилео“, който би могъл да се превърне в европейска алтернатива на GPS и би довел до пълна независимост на държавите-членки на ЕС от военната система на САЩ.

4.23   Една от предложените системи за оптимално използване на обхвата на цифровия дивидент е да се прибягва до интелигентно безжично широколентово оборудване, способно да търси автоматично свободните радиочестотни ленти (дори между съществуващите услуги за телевизионно разпръскване), и да се използват динамично наличните ленти чрез непрекъснато честотно търсене по време на нормалната им работа. Тези системи (наречени „когнитивно радиоразпръскване“) със сигурност биха били съвършено техническо решение за постигане на максимален цифров дивидент, но има опасност крайната цена за крайния потребител да се повиши до стойности, които биха попречили на всеобщата достъпност на цифровия дивидент.

4.24   За да се отвори напълно 800-мегахерцовият обхват за новите безжични широколентови услуги, всички системи за излъчване с ниска мощност, използвани за забавление или за спортни прояви (системи „безжичен микрофон“) би следвало да бъдат пренасочени към външни спрямо тази лента честоти, за да се избегне вредна интерференция с новите услуги от цифровия дивидент. Обикновено тези системи имат вторична функция в неизползваната част от спектъра, между две активни зони на покритие. Някои от тези системи са за професионална употреба (например действащите по време на олимпийските игри или на официални музикални концерти) и използват редовно лицензирани части от дециметровия обхват на радиочестотния спектър. Много други системи оперират с общо разрешение, което не изисква отделен лиценз. Ето защо следва да се планира внимателно, координирано регулиране на тези услуги на равнище ЕС, за да се избегне нарушаването на лентата на цифровия дивидент от остатъчни смущения в радиочестотния спектър дори след успешното изключване на аналоговата телевизия.

4.25   Друго много деликатно положение, за което трябва да се намери решение, е наличието на военни услуги в дециметровия обхват (UHF) в някои държави-членки и/или в някои съседни на ЕС страни. Тези услуги ще бъдат друг източник на смущения за новите комуникационни услуги в рамките на цифровия дивидент. Следва да се провеждат внимателни преговори с военните власти на съответните страни, за да се пренасочат съществуващите услуги към различни части на радиочестотния спектър.