11.9.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/8

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Сътрудничество и трансфер на знания между научноизследователските организации, индустрията и МСП — важна предпоставка за иновации“ (становище по собствена инициатива)

2009/C 218/02

На 10 юли 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 февруари 2009 г. (докладчик: г-н WOLF).

На 451-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 февруари (заседание от 26 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 158 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“:

1.   Заключения и препоръки

1.1	Настоящото становище е свързано със сътрудничеството и трансфера на знания между научноизследователските организации, индустрията и МСП, защото това сътрудничество играе решаваща роля при разработването на иновативни продукти и процеси въз основа на резултатите от научните изследвания.

1.2

Комитетът препоръчва заетите в индустрията и МСП да бъдат системно информирани относно наличните знания и технологии, с които разполагат университетите и научноизследователските организации в ЕС и относно начините за установяване на контакти с тях. Във връзка с това Комитетът препоръчва Комисията да положи усилия за въвеждането на европейска (интернет) система за търсене, която да интегрира и допълва наличните до момента информационни системи, като по този начин задоволи по-добре от преди специфичната нужда от информация.

1.3

Комитетът подкрепя усилията за осигуряване на свободен интернет достъп до научни публикации. Той обаче по правило е свързан с повишени разходи за публичния сектор. Затова стремежът трябва да бъде насочен към сключване на споразумения за взаимен обмен между държавите-членки на ЕС и с трети страни. При това не бива да се ограничава свободата на научноизследователските организации и работещите за тях изследователи да избират за публикуване на своите научноизследователски резултати онова списание или онзи форум, които най-добре биха гарантирали разпространението и признаването им в целия свят.

1.4

Комитетът препоръчва да продължи работата във връзка с осигуряването на свободен достъп до научноизследователски данни, но, от друга страна, следва да се посочат ясно границите за подобни действия. Тук не се има предвид свободният достъп на много ранен етап до всякакви данни, получени в процеса на научното изследване, включително до т.нар. сурови данни. Комитетът препоръчва внимателен и поетапен подход от страна на Комисията с участието на съответните изследователи.

1.5

Предвид различната култура на работа на отделните научноизследователски организации и индустрията Комитетът препоръчва да се следи за постигане на справедлив баланс на интересите. Имат се предвид аспектите, свързани с ранното публикуване на данните и необходимостта от поверителност на тези данни, както и аспектите, свързани с правата върху интелектуална собственост, включително патенти.

1.6

Затова Комитетът приветства междувременно направеното пояснение от Комисията, че със своята препоръка относно управлението на интелектуалната собственост, дори при изследвания по поръчка, тя в никакъв случай не иска да се намесва в свободата на договаряне между партньорите. Препоръките на Комисията трябва да предлагат помощ, но в никакъв случай да не се превръщат в „корсет“.

1.7	Комитетът повтаря своите препоръки за Патент на Общността, предоставящ на изобретателите разумен срок за разкриване, което не влияе на новостта на патента.

1.8

При разработването на научноизследователски инфраструктури, като например ускорители, генератори на лъчения, спътници, наземни астрономически уреди или инсталации за ядрен синтез, научноизследователските организации не са първични доставчици на нови знания, а възложители и клиенти. Комитетът препоръчва да се проучи досегашният опит при прилагането на действащите разпоредби на ЕС и на държавите-членки в областта на държавните помощи, бюджета, конкуренцията и възлагането на обществени поръчки, за да се установи дали той може да послужи за оптимално запазване и прилагане на уменията и специализираните познания, придобити в индустриалния сектор при възлагане на такива поръчки, в полза на европейската конкурентоспособност, но също и за целите на съответни последващи поръчки, или пък в тази област ще бъдат необходими нови подходи, свързани със съответната индустриална политика.

2.   Увод

2.1	Комитетът е публикувал множество становища (1) по въпросите на научноизследователската политика, като специално е наблягал върху първостепенното значение на изследователската и развойната дейност за целите от Лисабон и Барселона.

2.2

Един особено важен аспект от тези препоръки се отнася до сътрудничеството между научноизследователските организации (включително университетите), индустрията и МСП и необходимия за това трансфер на знания с цел разработване на иновативни процеси и продукти, които да могат да се предлагат на пазара. Задълбочавайки този аспект, настоящото становище се концентрира върху посочените теми в параграфи от 3 до 5 a) Публикации и информация, б) Сътрудничество при разработване на процеси и продукти, които да могат да се предлагат на пазара и в) Сътрудничество при разработването на научноизследователски инфраструктури (2).

2.3

Тези теми засягат баланса – но и противоречието – между сътрудничество и конкуренция. От една страна, сътрудничеството е необходимо за запазване и укрепване на конкурентоспособността на европейската индустрия спрямо трети страни извън ЕС. От друга страна, конкуренцията между европейските фирми не бива да се изкривява от разпоредбите за държавните помощи (европейско законодателство за държавните помощи), чрез които се гарантира справедливият Общ пазар.

2.4	Възникващото на тази основа противоречие е контекстът, в който се разглеждат следващите въпроси и препоръки, по-специално по отношение на правата върху интелектуална собственост и свързаните с тях проблеми при свободното разпространяване на информация.

2.5

Темата за сътрудничеството беше подета също така от Комисията и от Съвета. Това доведе между другото до приемане на Препоръка на Комисията (3) относно управлението на интелектуалната собственост в дейностите по трансфер на знания и кодекс на добрите практики за университетите и другите публични научноизследователски организации. Целта е да бъдат насърчени държавите-членки и научноизследователските организации към по-единен подход. Тези препоръки обаче, въпреки добрите си цели и предложения, повдигнаха от своя страна нови въпроси и предизвикаха у засегнатите организации сериозни резерви по отношение на правата върху интелектуалната собственост при свързани изследвания и изследвания по поръчка. Тези въпроси и междувременното им изясняване от страна на Комисията са част от настоящото становище.

3.   Публикуване на научноизследователски дейности и данни

3.1   Научни публикации. По традиция научните резултати след приключване на строга процедура за оценка („Peer Review“) се публикуват в специализирани печатни издания, а понякога още преди това от изследователските институти под формата на съкратени предварителни версии на научните публикации (Pre-print) или технически доклади. Освен това, за тях се докладва на специализирани конференции и те се публикуват в техните заключителни документи.

3.1.1   Интернет като ново измерение. Интернет откри ново измерение за комуникация и трансфер на знания. Повечето научни списания се публикуват от издателствата вече и в електронен формат в интернет.

3.1.2   Библиотеки и разходи. Достъпът до печатни и електронни публикации се реализира до голяма степен чрез библиотеките на университетите и научноизследователските организации. Университетите и научноизследователските организации обаче трябва да бъдат финансово обезпечени, а тук съществува сериозен проблем (4), за да поемат свързаните с това разходи (за публикации и абонаменти).

3.1.3   Безплатен интернет достъп до научни публикации. Докато интернет достъпът до научни публикации досега обикновено се свързваше с разходи, които трябва да се заплащат или от библиотеките респ. институциите, които ги поддържат, или директно от потребителите, от известно време се наблюдава стремеж да се осигури безплатен свободен достъп за всички потребители: „Free Open Access“ (5). За тази цел се проучват различни търговски модели и начини на плащане, които в някои случаи вече доведоха до конкретни споразумения. Комитетът подкрепя усилията в тази насока, но не за всички споразумения може да се каже, че няма да доведат до разходи за публичния сектор. Затова Комитетът препоръчва усилията да бъдат насочени към дейности на взаимна основа както между държавите-членки на ЕС, така и с трети страни.

3.1.3.1   Неограничена свобода на избор. Научноизследователските организации и учените, които работят за тях, не трябва в никакъв случай да бъдат ограничавани в своята свобода да избират за публикуване на научните си резултати онова списание или онзи форум, които по тяхна преценка служат най-добре за разпространението и признаването на тези резултати по целия свят.

3.1.4   Свободен достъп до научноизследователски данни. Освен това бяха разработени идеи (6) за осигуряване на общ, т.е. в допълнение към обичайния доброволен обмен на данни между партньори, „свободен достъп“ чрез интернет не само до научни публикации, но и до данните, на които те се базират. Във връзка с това обаче възникват организационни, технически и правни въпроси (напр. закрила на интелектуалната собственост и защита на личните данни), както и въпроси, свързани с осигуряването на качеството и мотивацията, които често могат да получат единствено отговори, специфични за съответната дисциплина. Затова Комитетът смята за правилно да продължи да се мисли в тази посока, но и да се установят границите за подобни подходи. За целта Комитетът препоръчва на Комисията да действа особено предпазливо, като включи непосредствено засегнатите изследователи.

3.1.5   Право на поверителност. Комитетът потвърждава, че с това не се има предвид ранният достъп до всякакви данни, получавани в процеса на научни изследвания, включително и до т.нар. сурови данни. Изследователите първо трябва да изяснят погрешните измервания, заблудите, въпросите, свързани с тълкуване, и т.н., да извършат оценка на тяхното значение и да ги разгледат в рамките на вътрешен, поверителен процес на обмен на мнения, преди да се съгласят да осигурят свободен достъп до тях. В противен случай би могло да се стигне до нарушение на личните права на изследователите, нарушение на най-важните условия за научна работа и защита на личните данни, както и до нарушение на стандарти за качество и приоритетни права, свързани с научните публикации.

3.2   Информация за фирми и МСП. Много фирми и МСП, които се интересуват от нови разработки, са недостатъчно информирани за наличните знания и технологии в университетите и научноизследователските организации в ЕС и за начина на установяване на контакти за сътрудничество. Следователно тук е налице потребност от информация, която излиза извън рамките на тесните експертни кръгове и на горепосочените инструменти.

3.2.1   Общодостъпни публикации. Съществува и общодостъпна (т.нар. научнопопулярна) литература по научни и технически теми. Освен това през последните години Комисията се ангажира в по-голяма степен и успешно с разпространението на научно-техническите резултати от подпомаганите от нея изследователски програми, например чрез отличното списание research*eu  (7) или интернет портала CORDIS  (8). Университетите и научноизследователските организации от своя страна също започнаха все по-често да публикуват в интернет своите дейности и резултати, също и за целите на трансфера на знания и на възможно сътрудничество (9).

3.2.2   Бюра за трансфер на знания. Освен това, множество научноизследователски организации вече са създали собствени и много полезни бюра за трансфер на знания (10) със специално обучен за целта персонал (отговорник за технологичен трансфер  (11)). Те обаче действат предимно на регионална основа или към съответна организация, така че достъпът до тях е труден за лицата, които искат да получат достъп до знания в цяла Европа.

3.2.3   Подпомагащи организации и специализирани консултанти. За да се отговори на описаната по-горе потребност на европейско равнище, освен Комисията се ангажираха много организации и мрежи, част от които на търговска основа — като например съществува EARTO, Асоциация на организациите за изследвания и технологии (Association of European Science and Technology Transfer Professionals) или ProTon (12). Самата Комисия също предлага помощ чрез портала за МСП и European Enterprise Network (13).

3.2.4   Системно търсене. Ако потребностите на индустрията/МСП все пак не могат да бъдат задоволени в достатъчна степен чрез горепосочените инструменти, Комитетът препоръчва на Комисията да положи усилия, по възможност в сътрудничество с една от големите фирми за търсещи машини, да задоволява системно тези потребности чрез европейска (интернет) система за търсене, в която да бъдат обобщени в единна и дедуцируема форма посочените по-горе отделни данни. Като първа стъпка в тази посока ще бъде необходим процес на обмен на мнения, в който точно да се дефинират целите и обхватът на първата фаза на една такава система за търсене, за да може след това да се натрупа опит във фазата на проучване.

3.2.5   Обмен на персонал. Тъй като носители на най-ефективния трансфер на знания са онези лица, които от научноизследователската сфера преминават на работа в индустрията и обратно, в този контекст Комитетът повтаря многократно отправяната от него препоръка генерално да се насърчава в по-голяма степен подобен обмен на персонал, също и чрез система от стипендии/творчески отпуски, като например стипендията на Marie Curie Industry-Academia.

4.   Сътрудничество при разработването на продукти и процеси, които да могат да се предлагат на пазара – справедлив баланс на интересите

4.1   Различна култура на работа. Предвид многото налични и цитирани вече в увода документи и препоръки, тази глава ще се концентрира върху няколко конкретни въпроса и проблема, които се коренят основно в различната култура на работа и различните интереси на научноизследователската сфера и индустрията. Част от тези различия вече бяха изложени подробно от Комитета в първото му становище (14) за Европейското изследователско пространство и бяха разгледани повторно в по-късен момент. Най-важните от тях са свързани с:

4.2   Публикуване и поверителност

—

Научноизследователската сфера се нуждае от публикуване на научноизследователските резултати на ранен етап, за да се даде възможност на други учени и научноизследователски групи за последваща проверка. Освен това по този начин се постига и синергиен ефект, произтичащ от незабавната взаимна комуникация в рамките на „научната общност“, особено в случаите, когато няколко лаборатории работят по съвместна изследователска и развойна програма.

—	Публичният сектор също по правило трябва да настоява за ранно публикуване на резултатите от подпомаганите от него изследвания, за да може да гарантират справедливо подпомагане и конкуренция.

—

Въпреки това понастоящем в случай на постигане на резултати, имащи стойността на изобретение, научноизследователските организации, подпомагани с публични средства също трябва първо да заявят патент, преди да публикуват тези резултати, тъй като в противен случай няма да може да се приеме наличие на новост и да се патентова изобретението. Тази необходимост, която се отнася и за свободния достъп, се подчертава и в Препоръката на Комисията за управление на интелектуалната собственост (15).

—	За да се предотврати произтичащият от това конфликт на целите, Комитетът отново препоръчва в патентното законодателство на държавите-членки, както и в бъдещото общностно патентно законодателство да се предвиди срок за разкриване, което да не влияе на новостта (16).

—

За разлика от това една фирма по правило трябва, предвид позицията си в конкуренцията, да бъде заинтересована от поверителното третиране на резултатите от нейните продуктови разработки поне до момента, в който вече може да бъде предложен нов пазарен продукт или могат да бъдат осигурени съответните патенти.

4.3   Търсещи изследвания — целенасочени разработки. Продуктът от работата на изследователя са данните, получени в рамките на един комплексен процес на търсене и изследване, чийто изход е неизвестен. За разлика от това развойната дейност представлява целенасочен, изцяло планиран подход, който започва едва след като бъде дефинирана конкретната цел и бъде достатъчно изяснен пътят за постигането ѝ. Въпреки това има плавни преходи, взаимодействия и синергии между научно изследване и разработка, дори и процесите да не следват задължително в линейна последователност.

4.4   Различни критерии за оценка. Изследователят и „неговата“ научноизследователска организация се оценяват по качеството, броя и фактора „въздействие“ на неговите/нейните публикации (17) и резултати, а все по-често и по броя на патентите. За разлика от това един мениджър се оценява на първо място по търговската печалба на „неговата“ фирма, която от своя страна зависи от броя, качеството и цената на продадените продукти.

4.5   Синтез. Следователно тези противоречия трябва да се преодолеят и да се постигне справедлив баланс на интересите, който да носи предимства и на двамата сътрудничещи си, неравнопоставени партньори. За да се спечелят за тази кауза най-добрите изследователи и техните организации, трябва да има достатъчно стимули. При това „може да не се отрази положително на сътрудничеството, ако правата върху научноизследователските резултати се прехвърлят изцяло върху фирмите-възложители“ (18). Причината за това е, че „новите познания“ (Foreground) възникват по пътя на еволюцията от „съществуващите познания“ (Background) и по този начин по своята същност съдържат решаващи елементи от „съществуващите познания“, т.е. последните са съставна част от новите познания. Затова при споразуменията относно правата върху интелектуалната собственост и свързаните с тях процеси на преценка се изискват гъвкавост и свободно поле за действие, за да могат да бъдат взети предвид индивидуалните особености и естеството на творческите процеси. Липсата на гъвкавост и свободно поле за действие може да доведе до отказ от сътрудничество между науката и икономиката.

4.6   Интелектуалната собственост и съответната препоръка на Комисията. По тази причина Комитетът приветства факта, че на Съвета по конкуренция беше подчертана свободата на договаряне между страните и че в решението му от 30 май 2008 г. се посочва следното: „ПРИЗОВАВА всички висши учебни заведения и други публични научноизследователски организации да спазват по подходящ начин Кодекса на добрите практики, предложен от Комисията, и да го прилагат съобразно специфичните за тях условия, към които спадат осигуряването на достатъчна гъвкавост по отношение на изследванията по поръчка.“ Комитетът приветства също направеното междувременно от Комисията пояснение (19), че с препоръката си (20), посветена специално на този въпрос, тя в никакъв случай не желае да се намесва в свободата на договаряне, също и при изследвания по поръчка. За целта трябва да се предостави по-скоро възможност за достатъчна гъвкавост, ако няма други ограничения, като например рамката за държавните помощи за научноизследователска, развойна дейност и иновации или други европейски или национални законодателни актове.

4.6.1   Допълнително пояснение. Освен това трябва да стане ясно, че изобретенията, водещи до заявяване на патенти, не са резултат от просто възлагане на поръчка за изследване, а представляват допълнително творческо постижение (21). Тяхното използване и получаваните от тях приходи трябва следователно да бъдат предмет на договаряне; използването им не бива – във вреда на народното стопанство – да се блокира също и от партньорската фирма възложител. Затова Комитетът би приветствал едно пояснение на Комисията и по този въпрос. Препоръките на Комисията трябва да предлагат помощ, но в никакъв случай да не се превръщат в „корсет“.

4.7   Патент на Общността. Във връзка с това Комитетът изтъква още веднъж (вж. също параграф 4.2) многократните си препоръки за Европейски патент на Общността, предоставящ на изобретателите разумен срок за разкриване, което не влияе на новостта на изобретението.

4.8   Правила за участие и правна уредба на финансовото подпомагане. В становището си (22) за правилата на участие Комитетът вече препоръча на бъдещите договорни партньори да се предостави повече свобода на договаряне, но и свобода за избор на инструментите. Това се отнася особено до правата на достъп до нови познания и права на закрила и/или до съществуващи познания и права на закрила на договорните партньори. Тук безплатното право на достъп трябва да се предлага като опция, но не и да се предвижда без изключение, както беше предложено за определени случаи. Безвъзмездното предоставяне на интелектуална собственост на икономиката от страна на държавните висши учебни заведения или научноизследователските организации крие освен това опасността от нарушение на европейското законодателство в областта на държавните помощи.

4.9   Публично-частни партньорства. Поради това споменатите в параграфи 4.6 и 4.8 съображения и препоръки на Комитета следва да намерят също приложение особено за много положителните публично-частни партньорства в изследователската и развойната дейност, както и за съответните съвместни технологични инициативи.

4.10   Възнаграждения за служебни изобретения. Особено внимание заслужава съществуващият в някои държави-членки закон за служебните изобретения. Той предвижда право на изобретателя на даден патент да получи подобаващо възнаграждение за неговото използване, дори ако е реализирал изобретението в рамките на служебната си дейност. Това право не бива да отпада в никакъв случай.

5.   Сътрудничество при разработване на научноизследователски структури – запазване на уменията

5.1

Технически иновации — уникати. Наред с разгледаната по-горе категория на сътрудничество между научноизследователската сфера и индустрията има още една също толкова важна категория, при която научноизследователските организации не са първични доставчици на нови знания за целите на разработката на иновативни серийни продукти (или технологии), а се явяват възложител и клиент. Тук става дума предимно за разработването на новаторски научноизследователски инфраструктури като например ускорители, генератори на лъчения, спътници, наземни астрономически уреди или инсталации за ядрен синтез. При това от страна на индустрията, често на базата на възложени преди това поръчки за разработка, се разработват и произвеждат важни и нови по своята същност отделни компоненти.

5.2

Специализация и риск. Тази иновативна сфера изисква фирмите да разполагат с най-способните специалисти и да имат готовност за поемане на предприемачески риск от възможен неуспех, защото преките икономически приходи най-често са незначителни, още повече че създадените продукти са почти изключително уникати и фирмите не рядко подценяват необходимите разходи – границите на съществуващото ноу-хау по правило трябва да бъдат значително надхвърлени.

5.3

Движещи механизми за техническия прогрес. Подобни поръчки наистина водят до ясно изразено нарастване на високотехнологичните способности на участващите фирми, чрез което се повишава дългосрочно тяхната конкурентоспособност в сродни области и това като цяло е в услуга на техническия прогрес. Въпреки това за фирмите често е трудно да поддържат своя потенциал, включително сътрудници и инженери в съответната област, за последващи поръчки, които няма да им бъдат възложени непосредствено след това, още повече че влагането на усилия в икономически много по-изгодните развойни и производствени процеси за серийни продукти е по-рентабилно.

5.4

Прилагане на правилата за конкуренцията и възлагането на обществени поръчки. Прилагането на действащите правила за конкуренцията и възлагането на обществени поръчки може да направи ситуацията по-трудна, също и поради факта, че не дава безусловно възможност на онази фирма, която е изпълнила развойната поръчка, да получи след това и поръчката за производство на продукта. Това може да доведе до възлагането на тази поръчка за производство на по-малко опитна фирма, която именно поради незначителния си опит подценява трудностите и затова е предложила по-изгодна оферта. При някои фирми този проблем доведе дори дотам, че те вече не кандидатстват за такива поръчки, респ. не ги приемат. Инструмент като доставките на развойни продукти (23) също не представлява точен отговор на посочените тук проблеми, тъй като по-късно няма да се произвеждат серийни продукти.

5.5

Проблеми и търсене на решения. Комитетът също не може да предложи подходящата рецепта в случая. Той обаче желае да насочи вниманието към сериозните проблеми, поради които не само се оскъпяват и забавят подобни големи проекти, но и не се използват оптимално натрупаните при тяхното изпълнение умения и опит, защото често се губят усвоените ценни умения. Затова той препоръчва Комисията да назначи експертна група на високо равнище (24), която да проучи досегашния опит. Така ще може да се види дали настоящото законодателство в областта на държавните помощи, бюджета, конкуренцията и възлагането на обществени поръчки и практиката на неговото прилагане отговарят на тази специфична ситуация или са необходими иновативни инструменти по отношение на свързаната с това индустриална политика.

5.6

ITER. Комитетът е с впечатление, че Комисията напълно осъзнава проблема, например във връзка с международния проект ITER, и че затова там вече са предприети съответни мерки за осигуряване на участие на индустрията. Този подход би трябвало по възможност да се използва и при изискванията във връзка с новата научноизследователска инфраструктура, която ще се създава (Списък ESFRI).

6.   Становища на Комитета по тази тема през последните три години:

В настоящото становище са взети предвид следните становища по тази тема от последните три години:

—	Седма рамкова програма за НИРД (INT/269, CESE 1484/2005 – ОВ C 65/9, 17.3.2006 г.)

—	Нанонауки и нанотехнологии (INT/277, CESE 582/2006 – ОВ C 185/1, 8.8.2006 г.)

—	Петгодишна оценка на научноизследователските дейности на Общността (1999-2003 г.) (INT/286, CESE 729/2006 – ОВ C 195/1, 18.8.2006 г.)

—	Специфични програми за ИТР (INT/292, CESE 583/2006 – ОВ C 185/10, 8.8.2006 г.)

—	Научни изследвания и иновации (INT/294, CESE 950/2006 – ОВ C 309/10, 16.12.2006 г.)

—	Участие на предприятия – 7-ма Рамкова програма (INT/309, CESE 956/2006 – ОВ C 309/35, 16.12.2006 г.)

—	Участие на предприятия – 7-ма Рамкова програма 2007-2011 г. (Евратом) (INT/314, CESE 957/2006 – ОВ C 309/41, 16.12.2006 г.)

—	Инвестиции в знания и иновации (Лисабонска стратегия) (INT/325, CESE 983/2007 – ОВ C 256/17, 27.10.2007 г.)

—	Потенциалът на Европа/научни изследвания, развитие и иновации (INT/326, CESE 1566/2006 – ОВ C 325/16, 30.12.2006 г.)

—	Европейски технологичен институт (INT/335, CESE 410/2007 – ОВ C 161/28, 13.7.2007 г.)

—	Зелена книга – Европейското научноизследователско пространство: нови перспективи (INT/358, CESE 1440/2007 – ОВ C 44/1, 16.2.2008 г.)

—	Инициатива за иновативни лекарства/Създаване на съвместно предприятие (INT/363, CESE 1441/2007 – ОВ C 44/11, 16.2.2008 г.)

—	Технологична инициатива за вградени изчислителни системи и създаване на съвместно предприятие (ARTEMIS) (INT/364, CESE 1442/2007 – ОВ C 44/15, 16.2.2008 г.)

—	Създаване на съвместното предприятие „Чисто небе“ (INT/369, CESE 1443/2007 – ОВ C 44/19, 16.2.2008 г.)

—	Създаване на съвместното предприятие „ENIAC“ (INT/370, CESE 1444/2007 – ОВ C 44/22, 16.2.2008 г.)

—	Научноизследователска и развойна програма за МСП (INT/379, CESE 977/2008 – ОВ C 224/18, 30.8.2008 г.)

—	Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации (INT/383, CESE 751/2008 – ОВ C 211/1, 19.8.2008 г.)

—	Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (INT/386, CESE 484/2008 – ОВ C 204/19, 9.8.2008 г.)

—	Европейско партньорство за изследователи (INT/435, CESE 1908/2008 – все още не публикувано в ОВ)

—	Правна рамка на Общността за Европейска научноизследователска инфраструктура (ERI) (INT/450, CESE 40/2009 – все още не публикувано в ОВ)

---

(1)  Виж параграф 6.

(2)  INT/450, CESE 40/2009 (все още не публикувано в ОВ).

(3)  С(2008) 1329, 10 април 2008 г.

(4)  URL: http://ec.europa.eu/research/science-society/pdf/ scientific-publication-study_en.pdf.

(5)  Open Access. Opportunities and Challenges — a Handbook. European Commission / German Commission for UNESCO 2008 г.

(6)  COM(2007) 56 от 14.2.2007 г.; С(2008) 1329 от 10.4.2008 г. — Приложение II.

(7)  http://ec.europa.eu/research/research-eu.

(8)  http://cordis.europa.eu/.

(9)  http://www.ott.csic.es/english/index.html в Испания или http://www.technologieallianz.de/ в Германия.

(10)  COM(2007) 182 от 4.4.2007 г.

(11)  С(2008) 1329 от 10.4.2008 г., Приложение 2, точка 7.

(12)  http://www.earto.org/; http://www.astp.net/; или http://www.protoneurope.org/.

(13)  EEN: http://www.enterprise-europe-network.ec.europa.eu/services_en.htm и портал за МСП http://ec.europa.eu/enterprise/sme/index_de.htm.

(14)  ОВ С 204, 18.7.2000 г., стр. 70.

(15)  С(2008) 1329 от 10.4.2008 г., Препоръка № 4 до държавите-членки и в Приложение I, т. 7 към публичните организации.

(16)  Както това беше например преди време в германското патентно право.

(17)  И по престижа на списанията, където се поместват публикациите!

(18)  ОВ С 204, 18.7.2000 г., стр. 70.

(19)  Препоръка на Комисията относно управлението на интелектуалната собственост в дейностите по трансфер на знания и кодекс на добрите практики за университетите и другите публични научноизследователски организации (2008 г.), ISBN 978-92-79-09850-5 (съществува само на английски). В последното изречение на глава 3, параграф 4 се посочва, че въпреки това страните са свободни да договарят различни споразумения, свързани със собственост (и/или евентуални права на ползвателите) по отношение на новите познания, тъй като принципите в кодекса предоставят само начална база за преговорите.

(20)  С(2008) 1329 от 10.4.2008 г., Приложение I, точка 17.

(21)  Тази идея е заложена и в предоставянето на възнаграждения за служебни изобретения, вж. параграф 4.10.

(22)  ОВ С 309, 16.12.2006 г., стр. 35.

(23)  СОМ(2007) 799 окончателен, „Съобщение на Комисията – Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“; вж. също становище на ЕИСК INT/399 „Доставки на развойни продукти“, CESE 1658 (2008) (все още не публикувано в ОВ).

(24)  По възможност с включване на обединените във форума EIRO научноизследователски организации.

---