Четвъртък, 7 май 2009 г.
P6_TC1-COD(2008)0244

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 7 май 2009 г. с оглед приемането на Директива 2009/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработка)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, първа алинея, точка 1, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Трябва да се внесат редица съществени промени в Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (4). С оглед на постигане на яснота тази директива следва да бъде преработена.

(2)

Една обща политика в областта на убежището, която включва обща европейска система за убежище, е основен елемент на целта на Европейския съюз, насочена към постепенното създаване на едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което е отворено за тези, които подтикнати от условията, законно търсят закрила в Общността.

(3)

Европейският съвет, по време на специалната си среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., постигна съгласие да работи за създаването на обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., т.е. да поддържа принципа за забрана на връщането (non-refoulement).

(4)	Заключенията от Тампере предвиждат тази обща европейска система за убежище да включва в краткосрочен план минимум общи условия за приемане на лицата, търсещи убежище.

(5)	Определянето на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, представлява една стъпка, която заслужава да бъде оценена, по посока на европейската политика за убежището.

(6)

Вече е изпълнена първата фаза от създаването на обща европейска система за убежище, която в по-дългосрочен план трябва да доведе до обща процедура и еднакъв статут, валиден в целия ЕС, за лицата, получили убежище. На срещата си на 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Програмата от Хага, която определя целите, които трябва да се изпълнят, в областта на свободата, сигурността и правосъдието през периода 2005‐2010 г. Във връзка с това Програмата от Хага прикани Комисията да приключи оценяването на правните инструменти от първата фаза и да представи на Съвета и Европейския парламент инструментите и мерките от втората фаза с оглед на тяхното приемане преди 2010 г.

(7)	Предвид резултатите от извършените оценки, на този етап е уместно да се потвърдят принципите, на които се основава Директива 2003/9/ЕО, за да се гарантират по-добри условия на приемане за лицата, търсещи убежище.

(8)	За да се гарантира еднакво отношение към лицата, търсещи убежище, в целия Съюз, настоящата директива следва да се прилага през всички етапи и видове процедури, свързани с молбите за международна закрила, и във всички места и помещения, в които са настанени лица, търсещи убежище.

(9)

При прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на значението на единството на семейството съгласно съответно Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(10)	По отношение на отношението към лицата, за които се отнася настоящата директива, държавите-членки имат задължения по актовете на международното право, по които те са страна.

(11)	Следва да се приемат минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, които по принцип да бъдат достатъчни, за да им гарантират ║ достойно жизнено равнище и условия на живот, които са сравними с тези във всички държави-членки ▐.

(12)	Хармонизирането на условията на приемане на лицата, търсещи убежище, би трябвало да допринесе за ограничаването на вторичните движения на лицата, търсещи убежище, мотивирани от различията в условията на приемането.

(13)

За да се осигури еднакво отношение към всички търсещи международна закрила, както и съгласуваност с настоящите достижения на правото на ЕС в областта на убежището, а именно с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (5), е целесъобразно обхватът на тази директива да се разшири и да обхване кандидати за субсидиарна закрила.

(14)	За да се насърчава самостоятелността на лицата, търсещи убежище и за да се ограничат значителните несъответствия между държавите-членки, от основно значение е да се посочат ясни правила относно достъпа на лицата, търсещи убежище, до пазара на труда.

(15)	Незабавното откриване и наблюдение на лицата, които имат специфични потребности, следва да бъде основна грижа на националните органи, за да се гарантира, че условията за приемането им предназначени, за да отговори на техните специфични потребности.

(16)

Задържането на лица, търсещи убежище, следва да се прилага в съответствие с основополагащия принцип, че едно лице не следва да се задържа единствено поради това, че търси международна закрила, по-конкретно в съответствие с международните задължения на държавите-членки и по-специално с член 31 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. По-конкретно държавите-членки следва да не санкционират лицата, търсещи убежище, на основание незаконно влизане или присъствие и всякакви ограничения на движението следва да са необходими. В това отношение задържането на лица, търсещи убежище, следва да е възможно само при съвсем ясно дефинирани изключителни обстоятелства, посочени в настоящата директива, и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение както на начина, така и на целта на такова задържане. Когато лице, търсещо убежище, е задържано, то следва да има право на съдебна защита пред национален съд.

(17)

Отношението към лицата, търсещи убежище, които са задържани, следва да бъде при пълно зачитане на човешкото достойнство и условията за тяхното приемане следва да отговорят на техните нужди в това положение. По-специално държавите-членки следва да гарантират, че е спазен член 37 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.

(18)	С оглед спазването на минималните процесуални гаранции, които се състоят във възможността да се осъществява контакт с организации или с групи лица, които оказват правна помощ, е добре да бъдат предоставяни сведения за тези организации и за тези групи лица.

(19)

Следва да се ограничат възможностите за злоупотреба със системата, като се посочат обстоятелствата, при които възможността да се ползват условията за приемане на лицата, търсещи убежище, може да бъде ограничена или възможността за такова приемане може да бъде отнета , като същевременно се гарантира достойно жизнено равнище за всички лица, търсещи убежище.

(20)	Ефективността на националните системи за приемане и сътрудничеството между държавите-членки по въпросите на приемането на лицата, търсещи убежище, следва да бъдат гарантирани.

(21)	Следва да се насърчава една политика на подходящо съгласуване между компетентните органи по отношение на приемането на лицата, търсещи убежище, и следователно да се привилегироват хармоничните отношения между местните общности и центровете за настаняване.

(22)	От самото естество на минималните норми следва, че държавите-членки следва да могат да предвиждат или да запазят по-благоприятни условия за гражданите на трети страни и лицата без гражданство, които искат международна защита от една държава-членка.

(23)	В същия дух държавите-членки се приканват също да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на процедурите за разглеждане на молбите за форми на защита, различни от приложимите съгласно Директива 2004/83/ЕО.

(24)

С цел обезпечаване на подобренията в минималните стандарти за приемането на лица, търсещи убежище, следва да се увеличат пропорционално средствата, предоставени на разположение от Европейския съюз, за да се покрият разходите по тези подобрения, особено в случая на държави-членки, изправени пред конкретен и несъразмерен натиск върху националните им системи за предоставяне на убежище, по-специално вследствие на географското им разположение или демографско положение.

(25)	Следва да се оценява редовно прилагането на настоящата директива.

(26)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно създаването на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки, не могат да бъдат постигнати от държавите-членки, а ║ поради измеренията и въздействията на предвижданата акция, могат да бъдат по-добре осъществени на ниво на Общността, Общността може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е уреден в този член, настоящата директива не надхвърля това, което е необходимо за постигането на тези цели.

(27)

Настоящата директива спазва основните права и се съобразява с признатите принципи, а именно с Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). По-специално настоящата директива цели да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и да улесни прилагането на членове 1 , 4, 6, 7, 18 , 24 и 47 от хартата и следва да бъде прилагана в съответствие с това.

(28)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

(29)	Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на срокa за транспониране в националното право на настоящата директива, посочен в приложение II, част Б.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ЦЕЛ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Цел

Настоящата директива има за цел да създаде минимални норми за приемането на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

а)	‘молба за международна закрила’ означава молба за международна закрила съгласно определението в член 2, буква ж), от Директива 2004/83/ЕО;

б)	‘лице, търсещо убежище’ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство, което е подало молба за международна закрила , по която още не е взето окончателно решение;

в)

‘членове на семейство’ означава, доколкото семейството вече е било създадено в страната на произход, членовете, посочени по-долу, на семейството на лицето, търсещо убежище, които се намират в същата държава-членка по отношение на молбата за международна закрила: i) съпругът(ата) на лицето, търсещо убежище, или неговия партньор или неговата партньорка, с когото (която) не е в брак, а е свързан(а) в трайна връзка, когато законодателството или практиката на съответната държава-членка има към двойките, които не са в брак, отношение, сравнимо с това, което има към брачните двойки, по силата на законодателството си за чужденците; ii) малолетните и непълнолетни деца на двойките, посочени в i) по-горе, или на лицето, търсещо убежище, при условие че не са в брак и без дискриминация в зависимост от това дали са родени от брак, без брак или са били осиновени, в съответствие с националното право; iii) сключилите брак малолетни или непълнолетни деца на двойките, посочени в i) по-горе, или на лицето, търсещо убежище, независимо от това, дали са родени от брак, без брак или са осиновени, съгласно определението в националното право, и при условие че не са придружени от своите съпруги/зи, когато е в техен висш интерес да живеят с лицето, търсещо убежище; iv) бащата, майката или настойникът на лицето, търсещо убежище, когато последното е малолетно или непълнолетно и не е сключило брак или когато е малолетно или непълнолетно и е сключило брак, но не е придружено от своя/та съпруг/а, но е в негов висш интерес да живее с баща си, майка си или настойника си; v) малолетните и непълнолетни, несключили брак братя и сестри на лицето, търсещо убежище, когато последното е малолетно или непълнолетно и не е сключило брак или когато лицето, търсещо убежище, или неговите братя и сестри са малолетни или непълнолетни и са сключили брак, но не са придружени от своите съпруги/зи, но е във висш интерес на един или на повече от един от тях да живеят заедно; vi) зависими от полагане на грижи възрастни хора със специални нужди.

г)	‘процедура’ и ‘процедура по обжалване’ означават процедурите и процедурите по обжалване, предвидени от държавите-членки в тяхното национално право;

д)	‘малолетен или непълнолетен’ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години;

е)

‘непридружен малолетен или непълнолетен’ означава малолетен или непълнолетен, който влиза на територията на държавите-членки, без да е придружаван от възрастно лице, което въз основа на закона или на обичая носи отговорност за него, и докато такова лице не поеме реално отговорност за него; това определение обхваща също малолетния или непълнолетния, който престава да бъде придружаван след своето влизане на територията на държавите-членки;

ж)	‘условия на приемане’ означава съвкупността от мерки, взети от държавите-членки в полза на лицето, търсещо убежище, в съответствие с настоящата директива;

з)	‘материални условия на приемане’ означава условията на приемане, които включват жилището, храната и облеклото, предоставено в натура или под формата на финансова помощ или на бонове или като комбинация от трите , както и помощ за дневни разходи;

и)	‘задържане’ означава всяка мярка на изолиране на лице, търсещо убежище, от държава-членка в определено място, където лицето, търсещо убежище, е лишено от свободата си на движение;

й)	‘център за настаняване’ означава всяко място, което служи за колективно жилище на лицата, търсещи убежище.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, които подават молба за международна закрила на територията, включително на границата или в транзитните зони, на една държава-членка, докато имат разрешение да пребивават на територията в качеството на лица, които търсят убежище, както и по отношение на членовете на техните семейства, ако тази молба за международна закрила се отнася и до тях според приложимото национално право.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на молбите за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени до представителствата на държавите-членки.

3.   Настоящата директива не се прилага, когато се прилага Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (6).

4.   Държавите-членки могат да решат да прилагат настоящата директива по отношение на процедурите за обработване на молбите за форми на закрила, различни от приложимата съгласно Директива 2004/83/ЕО.

Член 4

По-благоприятни разпоредби

Държавите-членки могат да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби в областта на условията за приемане на лицата, търсещи убежище, и на близките роднини на лицето, търсещо убежище, които се намират в същата държава-членка, когато те са зависими от него, или по хуманитарни причини, доколкото тези разпоредби са съвместими с тези на настоящата директива.

ГЛАВА II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА УСЛОВИЯТА НА ПРИЕМАНЕ

Член 5

Информация

1.   Държавите-членки уведомяват лицата, търсещи убежище, в един разумен срок, който не надхвърля петнадесет дни след подаването на молбата за международна закрила пред компетентния орган, поне за предимствата, от които те могат да се ползват, и за задълженията, които трябва да спазват по отношение на условията за приемане.

Държавите-членки гарантират, че на лицата, търсещи убежище, са предоставени сведения за организациите или групите лица, които осигуряват специфична правна помощ, и за организациите, за които се предполага, че биха могли да им помогнат или да ги информират по отношение условията на приемане, от които те могат да се ползват, включително медицинските грижи.

2.   Държавите-членки гарантират, че сведенията по параграф 1 са предоставени писмено ▐ и на език, който лицата, търсещи убежище, ▐ разбират достатъчно или за който с основание може да се предположи, че разбират . Когато са налице условията за това, тези сведения могат също така да бъдат дадени устно.

Член 6

Документи

1.   Държавите-членки гарантират, че в срок от три дни след подаването на молба пред компетентния орган лицето, търсещо убежище, получава удостоверение, издадено на негово име, което удостоверява неговия статут на лице, търсещо убежище, или че му е разрешено да пребивава на територията на държавата-членка, докато молбата му е висяща или е в процес на разглеждане.

Не се изискват допълнителни документи за осигуряването на достъп до правата и ползите, които се предоставят на лицата, търсещи убежище, по силата на настоящата директива.

Ако титулярът на документа, посочен в първа алинея, не е свободен да се движи на цялата или на част от територията на държавата-членка, удостоверението свидетелства също и за този факт.

2.   Държавите-членки могат да изключат прилагането на настоящия член, когато лицето, търсещо убежище, е задържано и през време на разглеждане на молба за международна закрила , която е подадена на границата, или в рамките на процедура за предоставяне на право на лицето, търсещо убежище, да влезе на законно основание на територията на държава-членка. В тези специфични случаи, докато трае разглеждането на молбата за международна закрила , държавите-членки могат да предоставят на лицата, търсещи убежище, други удостоверения, които са равностойни на документа по параграф 1.

3.   Документът по параграф 1 не удостоверява задължително самоличността на лицето, търсещо убежище.

4.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да предоставят на лицата, търсещи убежище, документа по параграф 1, който трябва да бъде валиден толкова дълго, колкото на тях им е разрешено да пребивават на територията или на границата на съответната държава-членка.

5.   Държавите-членки могат да предоставят на лицата, търсещи убежище, пътен документ, когато сериозни хуманитарни причини правят необходимо тяхното присъствие в друга държава.

Член 7

Пребиваване и свобода на движение

1.   Лицата, търсещи убежище, могат да се движат свободно на територията на държавата-членка, където са приети, или в рамките на зоната, която им е определена от тази държава-членка. Определената зона не засяга неотчуждаемата сфера на личния живот и дава достатъчно възможност за движение, за да осигури достъпа до всички преимущества, предвидени от настоящата директива.

2.   Държавите-членки могат да определят мястото на пребиваване на лицето, търсещо убежище, по съображения за обществен интерес или обществен ред, или, когато са налице условията за това, за нуждите на бързото обработване и ефикасно проследяване на техните молби.

3.   Държавите-членки могат да предвидят, че за да се ползват от материалните условия на приемане, лицата, търсещи убежище, трябва реално да пребивават в определено място, което е посочено от държавите-членки. Тези решения, които могат да имат общ характер, се взимат за всеки случай поотделно и чрез националното законодателство.

4.     Ако е необходимо, например на законово основание или по съображения, свързани с обществения ред, държавите-членки могат да задържат лице, търсещо убежище, в определено място, в съответствие със своето национално право.

5.   Държавите-членки предвиждат възможността да предоставят на лицата, търсещи убежище, временно разрешение да напускат мястото на пребиваване по параграфи 2 и 3 и/или зоната, която им е била определена, по параграф 1. Решенията се взимат за всеки случай поотделно, обективно и безпристрастно и се мотивират, когато са отрицателни.

Лицето, търсещо убежище, не трябва да иска разрешение, за да се яви пред органите и съдилищата, ако неговото присъствие там е необходимо.

6.   Държавите-членки задължават лицето, търсещо убежище, да съобщава своя адрес на компетентните органи и да им съобщава всяка промяна на адреса в най-кратък срок.

Член 8

Задържане

1.   Държавите-членки не могат да задържат лице единствено поради това че то е лице, търсещо международна закрила, в съответствие с Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки  (7).

2.   Когато се окаже необходимо и въз основа на индивидуална преценка на всеки случай, държавите-членки могат в съответствие с националното законодателство да задържат лице, търсещо убежище, в определено място, ако не могат да бъдат приложени ефективно други по-слабо принудителни мерки. Лице, търсещо убежище, може да бъде задържано в определено място:

а)	с цел определяне, потвърждаване или проверка на неговата самоличност или националност;

б)	с цел определяне на елементите, на които се основава молбата му за международна закрила, които при други обстоятелства биха могли да се загубят;

в)	в контекста на процедура, за да се вземе решение относно правото му да влезе на територията;

г)	когато това се налага от защитата на националната сигурност и на обществения ред.

Настоящият параграф не засяга разпоредбите на член 11.

3.   Държавите-членки гарантират, че в националното законодателство са посочени правила във връзка с алтернативи на задържането, като редовното докладване на органите, внасянето на финансова гаранция или задължение на лицето да остане в точно определено място.

Член 9

Гаранции за задържаните лица, търсещи убежище

1.   Задържането се разпорежда за възможно най-краткия срок. По-специално задържането, което се прилага по силата на член 8, параграф 2, букви а), б) и в), не може да надвишава времето, разумно необходимо за изпълняване на административните процедури, необходими с цел получаване на информация за националността или самоличността на лицето, търсещо убежище, или за елементите, на които се основава молбата му, или за изпълняване на съответната процедура с цел вземане на решение относно правото му да влезе на територията.

Такива процедури следва да се прилагат с необходимата експедитивност. Забавянията в процедурата , които не могат да се посочат като дължащи се на лицето, търсещо убежище, не оправдават продължаване на задържането.

2.   Задържането се разпорежда от съдебните органи. При спешните случаи то може да се разпореди от административните органи, в който случай задържането се потвърждава от съдебните органи в срок от 72 часа от началото на задържането. Когато съдебният орган прецени, че задържането е неправомерно, или ако не бъде взето решение в срок от 72 часа, съответното лице, търсещо убежище, се освобождава незабавно.

3.   Задържането се разпорежда писмено. Нареждането за задържане посочва основанията от фактическа и от правна гледна точка, на които то се базира, и посочва максималния срок на задържане.

4.   Задържаните лица, търсещи убежище, незабавно се информират за основанията за задържането, максималната продължителност на задържането и процедурите, посочени в националното право, за оспорване на нареждането за задържане на език , който те ▐ разбират или за който с основание може да се предположи, че разбират .

5.   Продължителното задържане се разглежда от съдебен орган през разумни интервали от време, или по искане на самото лице, търсещо убежище, или служебно.

Задържането никога не може да се удължава без основание.

6.    Държавите-членки осигуряват безплатното предоставяне, при поискване, на необходимата правна помощ и/или представителство, в съответствие с член 15, параграфи 3–6, от Директива 2005/85/ЕО .

Процедурите за достъп до правна помощ и/или представителство в тези случаи се определят от националното право.

Член 10

Условия на задържане

1.   Държавите-членки не могат да задържат лица, търсещи убежище, в затвор. Задържането се извършва само в специализирани помещения за задържане.

Задържаните лица, търсещи убежище, се държат отделно от други граждани на трети страни, които не са подали молба за международна закрила, освен ако не е необходимо да се гарантира единството на семейството и лицето, търсещо убежище, не е дало съгласието си за това.

2.   Държавите-членки гарантират, че задържаните лица, търсещи убежище, имат възможност да установят контакт, включително имат право на посещение, със законни представители , членове на семейството, социални работници и духовни лица . Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и другите съответни компетентни национални, международни и неправителствени организации и органи също имат възможността да общуват и да посещават лицата, търсещи убежище, в зоните на задържане.

3.     Държавите-членки гарантират, че задържаните лица, търсещи убежище, разполагат при необходимост с достъп до подходящо медицинско лечение и консултации с психолог.

4.   Държавите-членки гарантират, че на задържаните лица, търсещи убежище, незабавно се предоставя актуализирана информация за правилата, които се прилагат в помещението, и се посочват техните права и задължения на език , който те ▐разбират или за който с основание може да се предположи, че разбират .

Член 11

Задържане на уязвими групи и на лица със специфични нужди

1.   Малолетните и непълнолетните не могат да бъдат задържани, освен ако това не е в техен висш интерес, съгласно предписаното в член 23, параграф 2 и само след вземане под внимание на фактите, установени при самостоятелното разглеждане на тяхното положение в съответствие с ║параграф 5 от настоящия член.

Непридружените малолетни или непълнолетни никога не могат да бъдат задържани.

2.   Когато малолетни или непълнолетни бъдат задържани, те имат възможността да се занимават с дейности за свободното време, включително с игри и с развлекателни дейности, подходящи за възрастта им, както и с дейности на открито .

3.   Задържаните семейства се настаняват в самостоятелно помещение, осигуряващо достатъчно уединение.

4.   Когато бъдат задържани лица от женски пол, търсещи убежище, държавите-членки гарантират, че те се настаняват отделно от лицата от мъжки пол, търсещи убежище, освен ако не са членове на едно семейство и всички съответни лица не са дали съгласието си за това.

5.   Лицата със специфични нужди не могат да бъдат задържани, освен ако самостоятелно разглеждане на тяхното положение от квалифициран и независим професионалист не удостовери, че тяхното здравословно състояние, включително психичното им здраве, и доброто им физическо състояние няма да се влошат значително в резултат на задържането.

Когато бъдат задържани лица със специфични нужди, държавите-членки гарантират редовно наблюдение и подходяща подкрепа.

Член 12

Семейства

Когато предоставят жилище на лицето, търсещо убежище, държавите-членки взимат подходящи мерки за да запазят, в рамките на възможното, единството на семейството, което се намира на тяхната територия. Тези мерки се прилагат със съгласието на лицето, търсещо убежище.

Член 13

Медицински прегледи

Държавите-членки могат да предвидят лицето, търсещо убежище, да бъде подложено на медицински преглед по съображения, свързани с общественото здраве.

Член 14

Записване в училище и обучение на малолетнитеи непълнолетните

1.   Държавите-членки предоставят на малолетните и непълнолетни деца на лицата, търсещи убежище, и на малолетните или непълнолетни лица, търсещи убежище, достъп до образователната система, при условия, аналогични на тези, които са предвидени за гражданите на държавата-членка по приемането, докато не бъде изпълнена мярка за експулсиране от територията срещу тях или срещу техните родители. Обучението може да бъде предоставено в центровете за настаняване.

Държавите-членки не могат да премахнат достъпа до средно образование с единствен мотив, че непълнолетният е достигнал възрастта на пълнолетието.

2.   Достъпът до образователната система следва да се осигури веднага щом това бъде възможно, след като е подадена молба за международна закрил от или от името на малолетно или непълнолетно лице, като при всяко положение не може да бъде отложен с повече от три месеца, считано от датата на подаване на молбата ║.

При необходимост се осигуряват подготвителни учебни часове, включително учебни часове за езиково обучение, насочени към улесняване на достъпа на малолетните и непълнолетните до националната образователна система, и/или специфично образование, имащо за цел да се подпомогне интегрирането им в тази система.

3.   Когато достъпът до образователната система, посочен в параграф 1, не е възможен поради особеното положение на малолетния или непълнолетния, държавата-членка предлага други условия на обучение в съответствие с националното право и практики.

Член 15

Заетост

1.   Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, имат достъп до пазара на труда не по-късно от шест месеца след датата, на която е подадена молбата за международна закрила.

2.   Държавите-членки решават при какви условия се предоставя достъп до пазара на труда на лицето, търсещо убежище, в съответствие с националното им законодателство, без да ограничават неоснователно достъпа на лицата, търсещи убежище, до пазара на труда.

3.   Достъпът до пазара на труда не се отказва, докато продължават процедурите по обжалването, когато жалбата срещу отрицателно решение, взето в рамките на редовна процедура, има суспендиращо действие, до момента на съобщаването на едно отрицателно решение по жалбата.

Член 16

Професионално обучение

Държавите-членки могат да разрешат достъпа на лицата, търсещи убежище, до професионалното обучение, независимо дали те имат достъп до пазара на труда.

Достъпът до професионално обучение, свързан с договор за наемане на работа, се подчинява на възможността за лицето, търсещо убежище, да има достъп до пазара на труда в съответствие с член 15.

Член 17

Общи правила относно материалните условия на приемане и медицинските грижи

1.   Държавите- членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, имат достъп до материалните условия на приемане, когато подават молбата си за международна закрила.

2.   Държавите-членки гарантират, че материалните условия на приемане осигуряват подходящо жизнено равнище за лицата, търсещи международна закрила, което гарантира тяхната прехрана, а също и физическото и психичното им здраве.

Държавите-членки гарантират, че жизненото равнище е гарантирано в случай на лица, които имат особени потребности, в съответствие с член 22, както и в случай на задържани лица.

3.   Държавите-членки могат да подчинят предоставянето на всички или на част от материалните условия на приемане и на медицинските грижи на условието лицата, търсещи убежище, да не разполагат с достатъчно средства, за да имат едно жизнено равнище, отговарящо на тяхното здравословно състояние, и за осигуряване на прехраната им.

4.   Държавите-членки могат да изискват от лицето, търсещо убежище, да поеме стойността на материалните условия на приемане и на медицинските грижи, предвидени в настоящата директива, или да участват в разходите за тях, в съответствие с параграф 3, ако те имат достатъчно средства, например ако са работили достатъчен период от време.

Ако се окаже, че лицето, търсещо убежище, е разполагало с достатъчно средства, за да покрие материалните условия на приемане и грижите за здравето в момента, в който тези основни нужди са били задоволени, държавите-членки могат да му поискат заплащането им.

5.     Материалните условия за приемане може да бъдат предоставяни в натура или под формата на финансова помощ или ваучери, или като комбинация от тези елементи.

Когато държавите-членки предоставят материални условия за приемане под формата на финансова помощ или ваучери, сумата, на която възлизат те, се определя съгласно установените в настоящия член принципи.

Член 18

Разновидности на материалните условия на приемане

1.   Когато жилището е предоставено в натура, то трябва да бъде под следните форми или да ги съчетава:

а)	помещения за настаняване на лицата, търсещи убежище, докато трае разглеждането на молба за международна закрила, подадена на границата;

б)	центрове за настаняване, които предлагат достатъчно добро жизнено ниво;

в)	къщи, апартаменти, частни хотели или други помещения, приспособени за настаняване на лицата, търсещи убежище.

2.   Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, които се ползват от жилищата, предвидени в параграф 1, букви а), б) и в):

а)	се ползват от закрила на техния семеен живот;

б)	имат възможност да общуват със семейството си, със своите юридически съветници, представителите на ║ ВКБООН ║ и неправителствените организации ║, които са признати от държавите-членки.

Държавите-членки взимат под внимание въпросите, свързани с пола и възрастта, и положението на лицата със специфични нужди по отношение на лицата, търсещи убежище, в помещенията и центровете за настаняване, посочени в параграф 1, букви а) и б).

Държавите-членки предприемат подходящи мерки за предотвратяване на насилието и агресията, основана на пола, включително сексуалното насилие , в помещенията и в центровете за настаняване по параграф 1, букви а) и б).

3.   Държавите-членки гарантират, че малолетните и непълнолетни деца на лицата, търсещи убежище, или малолетните или непълнолетни, търсещи убежище, са настанени с техните родители или с възрастния член на тяхното семейство, който отговаря за тях по силата на закона или на обичая, при условие че това е във висш интерес на съответните малолетни или непълнолетни.

4.   Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, се преместват от едно жилище в друго само когато това е необходимо. Държавите-членки дават на лицата, търсещи убежище, възможност да уведомят техните юридически съветници за тяхното преместване и за техния нов адрес.

5.   Лицата, които работят в центровете за настаняване, трябва да са съответно обучени и са задължени да спазват поверителност, така както е предвидено според националното право, по отношение на всяка информация, която те са узнали в резултат на работата си.

6.   Държавите-членки могат да включат лицата, търсещи убежище, в управлението на материалните ресурси и на нематериалните аспекти на живота в един център чрез консултативен съвет, който представлява лицата, които са настанени там.

7.   Юридическите съветници на лицата, търсещи убежище, и представителите на ВКБООН или на неправителствените организации, които действат от негово име и са признати от съответната държава-членка, имат достъп до центровете за настаняване и другите помещения, в които лицата, търсещи убежище, са настанени, за да им помогнат. Ограничения на този достъп могат да бъдат наложени само за нуждите на сигурността на центровете и на помещенията, както и на лицата, търсещи убежище.

8.   В надлежно обоснованите случаи за материалните условия на приемане държавите-членки могат по изключение да определят различни условия от тези, които са предвидени в настоящия член, за един разумен период, колкото е възможно по-къс, когато:

а)	се изисква едно първоначално оценяване на специфичните нужди на лицето, търсещо убежище;

б)	възможностите за настаняване, които нормално съществуват, временно са изчерпани;

в)	лицето, търсещо убежище, е задържано или е на граничен пункт, в помещение, което не може да напусне.

Тези различни условия трябва да отговарят при всички положения на основните нужди.

Член 19

Грижи за здравето

1.   Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, получават необходимите медицински грижи, които включват най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите или психичните разстройства.

2.   Държавите-членки осигуряват медицинска или друга необходима помощ на лицата, търсещи убежище, със специфични нужди, включително подходящи грижи за психичното здраве, когато това е необходимо ▐.

Член 20

Жертви на изтезания

Държавите-членки следят за бързото насочване на жертвите на изтезания към център за полагане на грижи, подходящ за техния случай.

ГЛАВА III

ОГРАНИЧАВАНЕ ИЛИ ОТНЕМАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 21

Ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане

1.   Държавите-членки могат да ограничават възможността да се ползват материалните условия за приемане, когато лице, търсещо убежище:

а)	напусне мястото на пребиваване, определено от компетентния орган, без да го е уведомило за това, или ако е необходимо разрешение за тази цел, без да го е получило: или

б)	не спазва задължението да се явява пред властите, не отговаря на исканията за предоставяне на информация или не се явява на личните интервюта относно процедурата за убежище в един разумен срок, определен от националното право; или

в)	вече е подало молба в същата държава-членка.

Когато лицето, търсещо убежище, бъде намерено или се яви доброволно пред компетентните органи, едно мотивирано по съответния начин решение, основано на причините за неговото изчезване, се взима по отношение на възстановяването на правото да ползва някои или всички ограничени материални условия на приемане

2.   Държавите-членки могат да ограничат или отнемат възможността за ползване на материалните условия на приемане, когато лице, търсещо убежище, е укрило финансови средства и следователно неоснователно се е ползвало от материалните условия на приемане.

3.   Държавите-членки могат да определят приложимите санкции в случай на сериозно нарушение на правилника на центровете за настаняване или на особено необуздано поведение.

4.   Решенията, налагащи ограничаване или оттегляне на възможността за ползване на материалните условия на приемане или санкциите по параграфи 1, 2 и 3, се взимат за всеки конкретен случай поотделно, обективно и безпристрастно и са мотивирани. Те се основават на особеното положение на заинтересуваното лице, по-специално в случая на лицата, обхванати от член 22, като се отчита принципът на пропорционалността. Държавите-членки осигуряват при всякакви обстоятелства прехраната, достъпа до спешни медицински грижи и основното лечение на болести или психични разстройства .

5.   Държавите-членки следят материалните условия на приемане да не бъдат отнемани или ограничавани, преди да бъде взето отрицателно решение.

ГЛАВА IV

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ НУЖДИ

Член 22

Общ принцип

1.   Държавите-членки отчитат специфичното положение на лицата със специфични нужди в националното законодателство за прилагане на настоящата директива. Уязвимите лица, като малолетните, непридружените малолетни или непълнолетни, инвалидите, възрастните хора, бременните жени, самотните родители, придружени от малолетни или непълнолетни, жертвите на трафик, жертвите на генитално осакатяване на жени, лицата с психични здравословни проблеми и лицата, които са понесли изтезания, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, винаги се считат за лица със специфични нужди .

2.   Държавите-членки въвеждат в националното законодателство процедури с цел установяване, още при подаването на молба за международна закрила, на това, дали лицето, търсещо убежище, има специфични нужди, и посочване на естеството на тези нужди. Държавите-членки гарантират адекватна подкрепа за лицата със специфични нужди по време на цялата процедура за убежище и предвиждат подходящо наблюдение на положението им.

Член 23

Малолетни и непълнолетни

1.   Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите-членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до малолетни и непълнолетни. Държавите-членки гарантират жизнено равнище, което е подходящо за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на детето.

2.   При преценяването на висшия интерес на детето държавите-членки обръщат особено внимание на следните фактори:

а)	възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място;

б)	доброто физическо състояние и социалното развитие на малолетния или непълнолетния, като се обърне особено внимание на неговото етническо, религиозно, културно и езиково минало;

в)	съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск детето да е жертва на трафик;

г)	мнението на малолетния или непълнолетния в съответствие с неговата възраст и зрялост.

3.   Държавите-членки гарантират, че малолетните и непълнолетните имат достъп до дейности за свободното време, включително до игри и развлекателни дейности, подходящи за възрастта им, в помещенията и центровете за настаняване, посочени в член 18, параграф 1, букви а) и б).

4.   Държавите-членки гарантират, че малолетните и непълнолетните, които са били жертви на всякакви форми на злоупотреба, на небрежност, на експлоатация, на изтезание, на жестоко, нечовешко и унизително отношение или на въоръжени конфликти, имат достъп до услуги за възстановяване, и гарантират, че са предоставени подходящи грижи за душевното здраве, както и достъп до квалифицирана помощ, когато това е необходимо.

Член 24

Непридружени малолетни и непълнолетни

1.   Държавите-членки взимат ▐ мерки, за да гарантират необходимото представителство на непридружените малолетни и непълнолетни от законен представител. Следва да се определи настойник, който да съветва и защитава детето и да гарантира, че всички решения се вземат, като се отчита висшият интерес на детето. Законният представител следва да разполага с необходимите експертни знания в областта на грижите за детето, така че да се гарантират защитата на интересите на детето и подходящото посрещане на неговите правни, социални, здравни, психологически, материални и образователни нужди. Агенции или физически лица, чиито интереси биха могли да влязат в потенциално противоречие с интересите на детето, не отговарят на условията за настойничество. Компетентните органи пристъпват редовно към оценяване на положението на тези малолетни и непълнолетни.

2.   Непридружените малолетни или непълнолетни, които подадат молба за международна закрила, се настаняват, считано от датата, на която са приети на територията, до тази, на която трябва да напуснат територията на държавата-членка, в която молбата за международна закрила е била подадена или се разглежда:

а)	при възрастен член на тяхното семейство;

б)	в приемно семейство;

в)	в центрове за настаняване, специализирани в приемането на малолетни и непълнолетни;

г)	в други места за настаняване, подходящи за малолетни и непълнолетни.

Държавите-членки могат да настанят непридружените непълнолетни, навършили 16 години или повече, в центрове за настаняване за възрастни лица, търсещи убежище.

Доколкото това е възможно, децата от едно семейство не се разделят, вземайки предвид висшия интерес на съответния малолетен или непълнолетен и по-специално неговата възраст и неговата зрялост. Промените в мястото на пребиваване на непридружените малолетни или непълнолетни се свеждат до минимум.

3.   Държавите-членки установяват в националното законодателство процедури за издирване на членовете на семейството на непридружен малолетен или непълнолетен. Те започват да издирват веднага щом това е възможно членовете на семейството на непридружения малолетен или непълнолетен след подаване на молба за международна закрила, като същевременно се защитава неговият висш интерес. В случай че животът или физическата цялост на малолетния или непълнолетния или на неговите близки биха могли да бъдат застрашени, особено ако са останали в страната по произход, трябва да се направи така, че събирането, обработването и разпространението на сведения относно тези лица да се осъществяват при условията на поверителност, за да се избегне застрашаването на тяхната сигурност.

4.   Лицата, работещи с непридружените малолетни и непълнолетни, са преминали и продължават да следват подходящо обучение относно техните нужди и са длъжни да спазват поверителността, предвидена по националното право, когато става въпрос за сведенията, които са узнали в хода на своята работа.

Член 25

Жертви на изтезания и на насилие

1.   Държавите-членки гарантират, че лицата, които са претърпели изтезания, изнасилвания или други тежки насилия, получават необходимите грижите за причинените от тези действия вреди, по-специално достъп до услуги за възстановяване, който следва да позволява медицинско и психологично лечение.

2.   Лицата, работещи с жертви на изтезания, изнасилване или други тежки прояви на насилие , са преминали и продължават да следват подходящо обучение относно техните нужди и са длъжни да спазват правилата за поверителност, предвидени в съответния национален закон, във връзка с всички сведения, които са узнали в хода на своята работа.

ГЛАВА V

ОБЖАЛВАНИЯ

Член 26

Обжалвания

1.   Държавите-членки гарантират, че решенията за предоставяне, отнемане или ограничаване на облагите, предвидени от настоящата директива, или решенията, взети по силата на член 7, които засягат индивидуално лицата, търсещи убежище, могат да бъдат обжалвани по процедурите по националното право. Предвижда се поне като последна инстанция възможност за обжалване или преглед, фактически и юридически, пред съдебен орган.

2.   Държавите-членки гарантират безплатното предоставяне, при поискване, на необходимата правна помощ и/или представителство, в съответствие с член 15, параграфи 3–6, от Директива 2005/85/ЕО .

Процедурите за достъп до правна помощ и/или представителство в тези случаи се определят от националното право.

ГЛАВА VI

МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 27

Компетентни органи

Всяка държава-членка уведомява Комисията за наименованието на органите, които отговарят за изпълнението на задълженията, възникващи по силата на настоящата директива. Държавите-членки информират Комисията за всички промени в наименованието на тези органи.

Член 28

Система за насочване, наблюдение и контрол

1.   При спазване на своята конституционна структура държавите-членки въвеждат съответните механизми, за да гарантират създаването на подходящо насочване, наблюдение и контрол на нивото на условията на приемане.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията съответната информация във формуляра, посочен в приложение I, ежегодно, считано от […] г.

Член 29

Персонал и средства

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че органите и другите организации, които прилагат настоящата директива, са получили необходимото основно обучение по отношение на нуждите на лицата, търсещи убежище, от двата пола.

2.   Държавите-членки отпускат необходимите средства за прилагане на националните разпоредби, които са приети за въвеждане на настоящата директива.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Доклади

Най-късно до […] г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива и ако има основания за това, предлага необходимите изменения.

Държавите-членки предават на Комисията всички необходими сведения за изготвянето на доклада, включително статистическите данни по член 28, параграф 2, най-късно до […] г.

След като представи доклада, Комисията докладва поне на всеки пет години на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива.

Член 31

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпореди, необходими, за да се съобразят с членове […] [членовете, които са променени по същество, в сравнение с предишната директива] и приложение I най-късно до […] г. Те изпращат незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване, както и формулирането на това уточнение се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните национални разпоредби, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 32

Отмяна

Директива 2003/9/ЕО се отменя, считано от [деня след датата, посочена в член 31, параграф 1, първа алинея от настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за транспониране в националното право на директивата, посочени в приложение II, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 33

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове […] [членовете, които остават непроменени спрямо предишната директива] и приложение I се прилагат, считано от [деня след датата, посочена в член 31, параграф 1, първа алинея].

Член 34

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C […], […] г., стр. […].

(2)  ОВ C […], […] г., стр. […].

(3)  Позиция на Европейския парламент от 7 май 2009 г.

(4)  ОВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18.

(5)  ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.

(6)  ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12.

(7)  ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.