Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009AP0281

Права на пътниците в автобусния транспорт ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (COM(2008)0817 – C6-0469/2008 – 2008/0237(COD))
P6_TC1-COD(2008)0237 Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 23 април 2009 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРИЛОЖЕНИЕ II

OJ C 184E , 8.7.2010, p. 312–330 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/312


Четвъртък 23 април 2009 г.
Права на пътниците в автобусния транспорт ***I

P6_TA(2009)0281

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (COM(2008)0817 – C6-0469/2008 – 2008/0237(COD))

2010/C 184 E/68

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0817),

като взе предвид член 251, параграф 2 и член 71, параграф 1, от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0469/2008),

като взе предвид член 51 от своя правилник,

като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становището на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0250/2009),

1.

Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Четвъртък, 23 април 2009 г.
P6_TC1-COD(2008)0237

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 23 април 2009 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ║,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Действията на Общността в областта на автобусния транспорт следва да целят, наред с други неща, гарантирането на високо ниво на защита на пътниците, сравнимо с това при другите видове транспорт, без значение къде пътуват те. Освен това следва в пълна степен да се отчитат общите изисквания за защита на потребителите ║.

(2)

Доколкото пътникът в автобусния транспорт е по-слабата страна по договора за превоз, правата на пътниците в това отношение следва да бъдат защитени, независимо от тяхната националност или мястото им на пребиваване в рамките на Общността.

(3)

Държавите-членки следва да имат правото да изключат градския и крайградския транспорт от приложното поле на настоящия регламент, ако гарантират същото равнище на права на пътниците чрез алтернативни регулаторни мерки. В тези мерки следва да се вземат предвид хартите за правата на пътниците в мултимодални мрежи за обществен транспорт, в които са уредени въпросите, посочени в член 1 от настоящия регламент. Комисията следва да разгледа възможността за установяване на общи права на пътниците във връзка с градския, крайградския и регионалния транспорт, които да обхващат всички видове транспорт и да предаде на Парламента доклад, придружен, по целесъобразност, от законодателно предложение.

(4)

Държавите-членки следва да насърчават разработването на харти за правата на пътниците за градски, крайградски и регионални автобусни услуги, които да определят ангажиментите, поети от предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози за подобряване на качеството на тяхната услуга и по-добро задоволяване на потребностите на техните пътници.

(5)

Мерките на ЕС за подобряване на правата на пътниците в сектора на градския и междуградския автобусен превоз следва да вземат предвид специфичните характеристики на този сектор, който се състои основно от малки и средни предприятия.

(6)

В полза на пътниците следва да има правила относно отговорността, сравними с тези, които се прилагат за другите видове транспорт, в случай на произшествия, които завършват със смърт или телесна повреда.

(7)

Пътниците следва да имат право да получат авансови плащания за посрещане на техните непосредствени икономически нужди след претърпяно произшествие.

(8)

Пътниците, претърпели вреди в резултат на произшествие, които се покриват от застрахователна гаранция, следва първо да подадат иск за нанесени вреди, както е посочено в настоящия регламент, към предприятието за градски и/или междуградски автобусни превози и може да се обърнат към застрахователната компания единствено ако предприятието не предприеме действия по въпроса.

(9)

Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози следва да носят отговорност за загубата или повредата на багаж на пътници при условия, сравними с тези, които се прилагат за други видове транспорт.

(10)

Автобусните транспортни услуги следва да предоставят ползи на гражданите като цяло. Вследствие на това лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, независимо от това дали причината за тази намалена подвижност е увреждане, възраст или някой друг фактор, следва да разполагат с възможности за ползване на автобусни транспортни услуги, сравними с възможностите за останалите граждани. Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност имат същото право като всички останали граждани на свободно придвижване, свобода на избора и недискриминация.

(11)

В контекста на член 9 от Конвенцията на Обединените нации за правата на лицата с увреждания и за да се предостави възможност на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност за пътуване с автобус, равна на тази на другите граждани, следва да бъдат определени правила за недискриминация и оказване на помощ по време на тяхното пътуване. Вследствие на това лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност следва да се приемат за превоз и да не им се отказва превоз на основание тяхното увреждане или липса на подвижност, с изключение на причини, свързани с основания за безопасност и предписани от закона. Те следва да се ползват от правото на помощ в автогарите, както и на борда на превозните средства, включително при качване и слизане от превозното средство. С цел да бъдат социално интегрирани, засегнатите лица следва да получават такава помощ без допълнително заплащане. Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози следва да определят правила за достъпност, като използват за предпочитане европейска система на стандартизация.

(12)

Налице е необходимост предприятията за градски и/или междуградски автобусни превози да осигуряват специално обучение на своя персонал, позволяващ им правилно да съдействат на лица с увреждания или лица с намалена подвижност. Такова обучение следва да се осигурява в рамките на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници (4). Държавите-членки, доколкото е възможно, следва да подпомагат предприятията в областта на градските и междуградските автобусни превози в създаването и изпълнението на подходящи програми за обучение.

(13)

Когато се решава относно проектирането на нови автогари и когато се правят по-големи преустройства, ръководните органи, без изключение , следва да вземат предвид потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. При всички случаи ръководните органи на автогарите следва да определят пунктове, в които тези лица могат да обявят пристигането си и необходимостта от оказване на помощ.

(14)

Също така предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози следва да отчитат тези потребности, когато вземат решения за дизайна на нови или обновени превозни средства.

(15)

Държавите-членки следва да подобряват наличната инфраструктура, когато това е необходимо, за да предоставят възможност на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози да осигуряват достъп на лица с увреждания или лица с намалена подвижност, както и да предоставят подходяща помощ.

(16)

Мерките на ЕС за подобряване на безпрепятствената мобилност следва да насърчават приоритетно безпрепятствения достъп до автогари и спирки.

(17)

Според заключенията на проекта COST 349 относно достъпността на автобуси за междуградски превоз и превоз на далечни разстояния, Комисията следва да предложи действия за осигуряване на достъпна инфраструктура, координирана в целия ЕС, на автогарите и спирките.

(18)

Правата на ползвателите на автобусни транспортни услуги следва да включват получаването на информация относно услугата както преди, така и по време на пътуването. Цялата важна информация, която се предоставя на пътниците в автобусния транспорт, следва да бъде предоставяна в алтернативни формати, които са достъпни за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

(19)

Настоящият регламент не би следвало да ограничава правата на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози да търсят обезщетение от всяко едно лице, включително и от трети лица, в съответствие с приложимото законодателство.

(20)

Неудобствата, изпитвани от пътниците във връзка с отмяната или дългите закъснения на тяхното пътуване, следва да бъдат ограничени. За тази цел за пътниците следва да се полагат съответни грижи и да им се предоставя информация. Пътниците трябва да могат да отменят своето пътуване с право на възстановяване на стойността на билета, или да бъдат премаршрутирани при задоволителни условия, или да им бъде дадена информация относно алтернативни транспортни услуги. Ако предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози не предоставят на пътниците необходимата помощ, пътниците следва да имат право да получат финансово обезщетение.

(21)

Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози следва да си сътрудничат с цел постигане на договорености на национално или европейско равнище за подобряване на предлаганите грижи и помощ на пътниците, в случай на прекъсване на пътуването им, и по-специално в случаите на дълги закъснения.

(22)

Настоящият регламент следва да не засяга правата на пътниците съгласно Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (5). В случаи на отмяна на пакетна екскурзия по причини, несвързани с отменен автобусен превоз, настоящият регламент следва да не се прилага.

(23)

Пътниците следва да бъдат напълно информирани относно своите права, предвидени в настоящия регламент, за да могат да упражняват ефективно тези права.

(24)

Пътниците следва да могат да упражняват правата си чрез съответна процедура за подаване на жалби, въведена от предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или, според случая, чрез подаване на жалби до органа или органите, определени за тази цел от съответната държава-членка.

(25)

Държавите-членки следва да гарантират и да упражняват надзор върху принципното съответствие на действията на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози с настоящия регламент и да назначат подходящ орган за изпълнение на такива функции по неговото прилагане. Надзорът не следва да засяга правата на пътниците да търсят законно обезщетение в съда съгласно процедурите на националното законодателство.

(26)

Държавите-членки следва да предвидят санкции за нарушаване на настоящия регламент и да осигурят прилагането на тези санкции. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(27)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно установяването на високи и равностойни нива на защита и помощ за пътниците в автобусния транспорт във всички държави-членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, поради тяхното значимо международно измерение могат да бъдат постигнати в по-голяма степен на равнище Общност, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(28)

Настоящият регламент не следва да засяга разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6).

(29)

Прилагането на настоящия регламент следва да се основава на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (7). Следователно посоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(30)

Настоящият регламент зачита основните права и съответства на принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се уреждат правилата относно:

(1)

недискриминация между пътниците по отношение на условията за превоз, предлагани от предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози;

(2)

отговорността на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози в случаи на произшествия, които завършват със смърт или телесна повреда на пътници, или загуба или повреда на техния багаж;

(3)

недискриминация и задължително оказване на помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност в автобусния транспорт;

(4)

задълженията на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози към пътниците в случай на отмяна на пътуването или на закъснение;

(5)

минимална информация, която трябва да бъде предоставена на пътниците;

(6)

разглеждане на жалби;

(7)

прилагане на правата на пътниците.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за превоза на пътници от предприятия в областта на градските и/или междуградските автобусни превози при редовно обслужване на маршрути.

2.   Държавите-членки могат да изключат градския и крайградския ▐ транспорт, извършван по силата на договори за обществена услуга, ако тези договори гарантират равнище на права на пътниците, подобно на изискваното от настоящия регламент.

3.   По отношение на случайния превоз се прилага само глава II.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения :

(1)

„предприятие в областта на градските и/или междуградските автобусни превози“ означава транспортно предприятие, на което в държавата на установяване е позволено да осъществява автобусен превоз съгласно условията за пазарен достъп, определени в националното законодателство, както и транспортно предприятие, което притежава валиден лиценз на Общността, издаден в съответствие с Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус  (8) с цел извършване на международен превоз на пътници;

(2)

„случаен превоз“ означава услуга по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 684/92;

(3)

„редовен превоз“ означава услуга по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 684/92;

(4)

„договор за превоз“ означава договор между предприятие в областта на градските и/или междуградските автобусни превози ▐ и пътник или негов упълномощен продавач на билети и пътника за предоставяне на една или повече транспортни услуги , независимо от това дали билетът е закупен от превозвача, от туроператор или от продавач на билети ;

(5)

„билет“ означава валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на билет върху нехартиен носител, включително в електронна форма, издаден или одобрен от предприятие в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или негови упълномощени продавачи на билети;

(6)

„продавач на билети“ означава посредник, който продава автобусни транспортни услуги , включително билетите, продадени като част от пакет, от името на предприятие в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или туроператор ;

(7)

„туроператор“ означава организатор ▐ по смисъла на член 2, параграф 2 ▐ от Директива 90/314/ЕИО;

(8)

„лице с увреждания“ или „лице с намалена подвижност“ означава всяко лице, което по време на използване на транспорт е с намалена подвижност поради някакво физическо увреждане (сетивно или локомоторно, трайно или временно), умствено увреждане или дефект или всяка друга причина за увреждане, или поради възраст, и чието състояние изисква съответното внимание и приспособяване на обслужването, което се предоставя на всички пътници, към специфичните нужди на такова лице;

(9)

„резервация“ означава разрешение, в писмена или в електронна форма, даващо право на превоз при спазване на предварително потвърдени персонализирани условия за превоз;

(10)

„орган за управление на автогара“ означава организационно образувание в държава-членка, на което е поверена отговорността за управлението на автогара;

(11)

„отмяна“ означава неизвършване на конкретна транспортна услуга, която е предварително планирана и за която е направена поне една действителна резервация;

(12)

„закъснение“ означава разликата във времето между часа на заминаване или пристигане на пътника, съгласно публикуваното разписание, и часа на неговото действително или очаквано заминаване или пристигане;

(13)

„достъпен формат“ означава, че пътниците имат достъп до еднаква информация посредством, например, текст, брайлова азбука, аудио, видео и/или електронен формат.

Член 4

Договор за превоз и недискриминиращи договорни условия

1.   Предприятията в областта на градските и междуградските автобусни превози предоставят на пътниците доказателство за сключване на договора за превоз като издават един или повече билети. Билетите се считат за доказателство prima facie за сключването на договора за превоз и по този начин предоставят правата, предвидени в настоящия регламент.

2.   Без да се засягат задълженията за обществена услуга, които изискват социални тарифи, договорните условия и тарифите, прилагани от предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или от продавачите на билети, се предлагат на широката общественост без никаква дискриминация на базата на националността или мястото на пребиваване на крайния потребител или на мястото на установяване на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или продавачите на билети в Общността.

Член 5

Изключване на отказ от задължения

1.   Задълженията съгласно настоящия регламент не могат да бъдат ограничавани или отменяни, inter alia чрез дерогация или рестриктивна клауза в договора за превоз.

2.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози могат да предлагат договорни условия, които са по-благоприятни за пътниците от тези, предвидени в настоящия регламент.

Глава II

Отговорност на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози по отношение на пътниците и техния багаж

Член 6

Отговорност във връзка със смърт и телесна повреда на пътници

1.   Съгласно настоящата глава предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози са отговорни за загубата или вредата, произтичаща от смъртта или от телесната повреда ▐ на пътника, причинена на пътника в резултат от произшествие, свързано с предоставянето на градски и междуградски автобусни транспортни услуги, и настъпила, докато пътникът се намира в превозното средство, докато влиза или излиза от него.

2.    Деликтната отговорност на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози не подлежи на каквото и да е парично ограничение, било то определено от закон, конвенция или договор.

3.   За всеки иск в размер до 220 000 EUR на пътник предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози не може да изключи или ограничи своята отговорност като докаже, че то е положило изискваните усилия съгласно параграф 4, буква а), освен ако общата сума на произтичащия от това иск не надвишава сумата, за която се изисква задължителна застраховка, в съответствие с Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (9), съгласно националното законодателство на държавата-членка по обичайното домуване на градския или междуградския автобус. В такава ситуация отговорността е ограничена до тази сума.

4.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози не носят отговорност съгласно параграф 1:

а)

ако произшествието е предизвикано от външни по отношение на предоставянето на автобусни транспортни услуги обстоятелства или които превозвачът , въпреки положените усилия според особеностите на случая, не е могъл да избегне , или и чиито последици не е могъл да предотврати;

б)

доколкото произшествието е по вина на пътника или е предизвикано от небрежност от негова страна.

5.   Нищо в настоящия регламент:

а)

не предполага, че предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози е единствената страна, която носи отговорност за заплащане на щетите; или

б)

не ограничава правата на предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози да търси обезщетение от всяка друга страна съгласно приложимото законодателство в съответната държава-членка.

Член 7

Обезщетения

1.   В случай на смърт на пътник, обезщетението по отношение на отговорността, предвидена в член 6, включва:

а)

необходимите разноски вследствие на смъртта на пътника, по-специално разноските по превоза на тялото и погребението;

б)

ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението, предвидено в параграф 2 ║.

2.   В случай на телесна повреда или друг вид физическо или психическо увреждане на пътника, обезщетението включва:

а)

необходимите разноски, по-специално за лечение и превоз;

б)

обезщетение за финансовата загуба, причинена било поради пълната или частичната нетрудоспособност, било поради нарастването на нуждите.

3.   Ако поради смъртта на пътника лица, към които пътникът по закон е имал или е щял да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, въпросните лица също се обезщетяват за тази загуба.

Член 8

Авансови плащания

1.   В случай на смърт или всяка телесна повреда ▐ на пътника, причинена от произшествие във връзка с предоставянето на автобусни транспортни услуги и когато пътникът не е покрит от друга пътна застраховка , предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози извършва незабавно, и във всеки случай в срок от петнадесет дни от установяването на самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, авансовите плащания, необходими за посрещането на непосредствените му икономически потребности, пропорционално на претърпените вреди, при условие че съществуват доказателства prima facie, че е налице причинно-следствена връзка с транспортното предприятие .

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, авансовото плащане в случай на смърт не може да бъде по-малко от 21 000 EUR на пътник.

3.   Авансовото плащане не представлява признаване на отговорност и може да се приспадне от сумите, изплатени впоследствие на базата на настоящия регламент, но не подлежи на възстановяване, освен в случаите, при които причинените вреди са резултат от небрежност или вина от страна на пътника, при които лицето, получило авансовото плащане, не е лицето, имащо право на обезщетение , или когато действително претърпените вреди са били под размера на авансовото плащане .

Член 9

Отговорност за изгубен и повреден багаж

1.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози носят отговорност за изгубен или повреден багаж, който им е бил поверен. Максималната сума на обезщетението е 1 800 EUR на пътник.

2.   В случай на произшествия, свързани с експлоатацията на градски и междуградски автобусни транспортни услуги, предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози носи отговорност за загубени или повредени лични вещи, които пътникът е носил върху себе си или със себе си като ръчен багаж. Максималната сума на обезщетението е 1 300 EUR на пътник.

3.   ▐ Предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози не носи отговорност за загубата или щетата съгласно параграфи 1 и 2:

а)

ако загубата или щетата е причинена от обстоятелства, които не са свързани с предоставянето на автобусните транспортни услуги и които предприятието за градски и/или междуградски услуги не е можело да избегне, въпреки че е положило необходимите усилия според обстоятелствата в дадения случай, и последствията от които не са могли да бъдат предотвратени;

б)

доколкото загубата или щетата са възникнали по вина на пътника или са причинени от небрежност от негова страна .

Глава III

Права на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност

Член 10

Предотвратяване на отказ за превоз

1.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, продавачите на техни билети или туроператорите не могат да отказват на основание увреждане или намалена подвижност:

а)

да приемат резервация за транспортна услуга или да издадат билет за пътуване, за което се прилага настоящия регламент;

б)

да качат лице с увреждане или лице с намалена подвижност в превозното средство, при положение че въпросното лице разполага с валиден билет или резервация.

2.   Резервациите и билетите се предлагат на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност без надценка.

Член 11

Дерогации и специални условия

1.   Независимо от разпоредбите на член 10, предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или продавачите на техни билети или туроператорите могат да откажат на основание увреждане или намалена подвижност да приемат резервация, да издадат билет или да качат лице с увреждане или лице с намалена подвижност:

а)

когато конструкцията на превозното средство прави качването или превоза на лица с увреждания или лица с намалена подвижност физически или практически невъзможно;

б)

ако превозното средство или инфраструктурата на мястото на заминаване или пристигане или по маршрута не е пригодена така, че да осигури безопасен транспорт за лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

В случай на отказ за приемане на резервация, основан на причините, посочени в букви а) или б) от ║ алинея първа, превозвачите, продавачите на билети или туроператорите полагат разумни усилия да предложат приемлива алтернатива на засегнатото лице.

2.   Лице с увреждане или лице с намалена подвижност, на което е отказан достъп до превозно средство поради неговото увреждане или намалена подвижност, избира дали да се възползва от правото на възстановяване на стойността на билета , или от разумна алтернативна транспортна услуга до местоназначението в подобна времева рамка.

3.   ▐ Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, продавачите на билети или туроператорите могат да изискат лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност да бъдат придружавани от друго лице, което е в състояние да окаже нужната помощ на тези лица, ако това е абсолютно необходимо, в случай че:

а)

са приложими условията съгласно параграф 1, буква a) или б), или

б)

екипажът на въпросното превозно средство се състои само от едно лице, което управлява превозното средство и което не е в състояние да предоставя помощ на лицата с увреждания или на лицата с намалена подвижност съгласно приложение I.

4.   Когато предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, продавачът на билети или туроператорът упражнява дерогация по силата на параграф 1, то уведомява незабавно лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност относно причините, или, при поискване, го уведомява писмено в рамките на пет работни дни от получаване на искането .

Член 12

Достъпност и информация

1.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, в сътрудничество с представителни организации на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, заедно с посочените в член 27 правоприлагащи органи, установяват недискриминационни правила за достъп до транспорт на лица с увреждания и лица с намалена подвижност и техните придружители , така че да бъдат спазени приложимите изисквания за безопасност. Тези правила съдържат всички условия относно достъпа до съответните автобусни услуги, включително достъпността на експлоатираните превозни средства , съоръженията на борда и вграденото помощно оборудване .

2.   Правилата, предвидени в параграф 1, се правят обществено достъпни от предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или продавачите на билети поне към момента на извършване на резервацията, в достъпен формат и на същия език, на който обикновено се предоставя информация на всички пътници. При предоставянето на тази информация се обръща особено внимание на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

3.   При поискване предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози незабавно предоставят международното, общностното или националното законодателство, определящо изискванията за безопасност, на които се основават правилата за недискриминационен достъп. Те следва да са представени в достъпен формат.

4.   Туроператорите предоставят правилата, предвидени в параграф 1, които се прилагат за пътувания, включени в пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, които те организират, продават или предлагат за продажба.

5.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, продавачите на техни билети или туроператорите гарантират, че цялата съответна информация относно условията на превоз, информация за пътуването и за достъпността на услугите , включително резервации и информация онлайн, е налице в ▐ достъпен формат за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както и за лица, които не могат да пътуват сами поради напреднала или твърде млада възраст, и техните придружители .

Член 13

Право на помощ

1.   Органите за управление на автогарите и предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози гарантират подходяща помощ на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност, както е посочено в приложение I, безплатно, преди, след и когато е възможно, по време на пътуването. Помощта съответства на индивидуалните потребности на лицата с увреждане или лицата с намалена подвижност.

2.   Органите за управление на автогарите и предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози могат да предоставят сами помощ или да сключат договор с една или повече страни за предоставянето на помощ. Те могат да сключат такъв договор или договори по своя собствена инициатива или при поискване.

Когато органите за управление на автогарите и предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози са сключили договор с една или повече страни за предоставянето на помощ, те остават отговорни за предоставянето на помощ.

3.   Разпоредбите на настоящата глава не забраняват на органите за управление на автогарите и предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози да предоставят помощ при по-висок стандарт от посочения в приложение I, нито да предоставят допълнителни услуги към посочените на същото място.

Член 14

Право на помощ в автогарите

1.   Не по-късно от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент държавите-членки определят автогарите, на които се предоставя помощ на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, като вземат предвид необходимостта от гарантиране на достъпност на услугите в повечето географски местоположения. Държавите-членки информират Комисията за това. Комисията предоставя на разположение в интернет списък на определените автогари.

2.   Органът за управление на автогара, определена от държава-членка съгласно параграф 1, отговаря за осигуряване на помощта, посочена в част а) на приложение I, без допълнителни такси на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, при условие, че съответното лице отговаря на условията, посочени в член 16.

3.     Когато е необходимо използването на признато куче придружител, това се разрешава, при условие че предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, неговият продавач на билети или туроператор са били уведомени съгласно приложимите национални правила за превоз на кучета придружители.

Член 15

Право на помощ на борда на превозното средство

Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози предоставят безплатно на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност поне помощта, посочена в ║ приложение I, част б) ▐ при качване и слизане от превозното средство , при условие, че съответното лице отговаря на условията, посочени в член 16.

Член 16

Условия за предоставяне на помощ

1.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, органите за управление на автогарите, продавачите на билети и туроператорите си сътрудничат при предоставяне на помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, при условие, че поне 24 часа преди възникване на необходимостта от оказване на помощ предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, органът за управление на автогарата, продавачът на билети или туроператорът са уведомени относно потребността на лицето от подобна помощ , освен ако не бъде предложен по-кратък срок за уведомяване от лицето, предоставящо помощ, или договорен между лицето, предоставящо помощ, и пътника .

2.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, продавачите на билети и туроператорите предприемат всички необходими мерки за улесняване на получаването на уведомления относно потребността от помощ, направени от лица с увреждания или лица с намалена подвижност. Пътникът получава потвърждение, в което се съобщава, че е получено уведомление за потребността от помощ . Тези задължения се прилагат във всички пунктове за продажба, включително продажби по телефона и чрез интернет.

3.   Ако не е извършено уведомление съгласно параграф 1, предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, органите за управление на автогарите, продавачите на билети и туроператорите полагат всички разумни усилия да гарантират предоставянето на помощ по начин, който дава възможност на лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност да се качи на заминаващ автобус, да направи смяна на превозното средство или да слезе от пристигащо превозно средство, за което е закупило билет.

4.   Помощ се оказва при условие, че съответното лице се яви на определения пункт:

в предварително определен от предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози час, който не може да бъде повече от 60 минути преди оповестеното време на заминаване, или

ако не е посочен час, не по-късно от 30 минути преди оповестеното време на заминаване , освен ако не бъде предложено друго от лицето, предоставящо помощ, или договорено между лицето, предоставящо помощ, и пътника .

5.   Органът за управление на автогарата, определена от държава-членка съгласно член 14, параграф 1, като отчита местните условия и без да се засягат правомощията на другите субекти по отношение на зоните, които попадат извън периметъра на автогарата, определя пунктове за пристигане и заминаване в рамките на автогарата, или на пунктове под прекия контрол на органа за управление на автогарата, както навън, така и в сградата на автогарата, на които лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност могат да се явят и да поискат помощ.

6.    Определените пунктове , посочени в параграф 5, са ясно указани със съответен знак, достъпни и лесни за разпознаване от лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и дават необходимата информация за автогарата и предлаганата помощ в приемлив формат.

Член 17

Предаване на информация на трета страна

1.   Когато предоставянето на помощ е възложено на подизпълнител и предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или продавачът на билети или туроператорът получи уведомление относно необходимостта от помощ поне 48 часа преди оповестения час на заминаване, то предава съответната информация , така че подизпълнителят да получи уведомлението поне 36 часа преди оповестения час на заминаване.

2.   Когато предоставянето на помощ е възложено на подизпълнител и предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или продавачът на билети или туроператорът не получи уведомление относно необходимостта от помощ поне 48 часа преди оповестения час на заминаване, превозвачът или продавачът на билети или туроператорът предава информацията , така че подизпълнителят да получи уведомлението при първа възможност.

Член 18

Обучение

Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози и органите за управление на автогарите :

а)

гарантират, че целият техен персонал, включително служителите, наети от всеки подизпълнител, който предоставя пряка помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, разполага със знания и умения, необходими за посрещане нуждите на лица с увреждания и лица с намалена подвижност;

б)

осигуряват обучение на целия си персонал, който пряко обслужва пътниците, за работа с лица с увреждания и осведоменост относно уврежданията, както е описано в приложение II;

в)

гарантират, че при наемането на работа всички нови служители преминават обучение, свързано с работата с лица с увреждания, както и че персоналът преминава опреснителни курсове, когато това е целесъобразно.

Член 19

Обезщетение във връзка с инвалидни колички и оборудване за подпомагане на двигателната способност

1.   В случай на загуба или повреда на инвалидна количка или друго оборудване за подпомагане на двигателната способност, или на части от него, станала по време на обслужване на автогарата или по време на транспортирането на борда на превозното средство, на пътника, собственик на такова оборудване, се дължи обезщетение от предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози или от органа за управление на автогарата, в зависимост от това, кой е отговарял за оборудването в момента, в който е претърпяна загубата или повредата.

При необходимост се полагат всички усилия за бързо предоставяне на заместващо оборудване с подобни технически и функционални характеристики като тези на загубеното или повреденото .

2.     Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози не носят отговорност съгласно параграф 1:

а)

ако загубата или щетата е причинена от обстоятелства, които не са свързани с предоставянето на автобусни транспортни услуги и които предприятието за градски и/или междуградски услуги не е можело да избегне, въпреки че е положило необходимите усилия според обстоятелствата в дадения случай, и последствията от които не са могли да бъдат предотвратени;

б)

доколкото загубата или щетата са възникнали по вина на пътника или са причинени от неговата небрежност.

3.   ▐ Размерът на обезщетението, платимо по силата на този член , е равностоен на действително претърпяната загуба .

Глава IV

Задължения на предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози в случай на прекъсване на пътуването

Член 20

Отговорност в случай на отмяна и дълги закъснения

1.    Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози носят отговорност за отмяна , продаване на повече билети, отколкото са местата, и ▐ за закъснения при заминаване от над два часа. Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози носят отговорност за отмяна и закъснение в резултат на обстоятелства, които подлежат на техния контрол. Тази отговорност не покрива закъснения в резултат на претоварено движение и гранични проверки и/или проверки на превозното средство. Във всички случаи, когато предприятието носи отговорност, засегнатите пътници получават поне:

а)

предложение за алтернативна транспортна услуга без допълнително заплащане и при разумни условия, или, ако това е неосъществимо, получават информация относно адекватни алтернативни транспортни услуги на други транспортни оператори;

б)

възстановяване на цената на билета, освен ако са приели алтернативните транспортни услуги, посочени в буква а);

в)

в допълнение към възстановяването на цената на билета, посочено в буква б), право на обезщетение в размер на 50 % от цената на билета, ако предприятието в областта на градските и/или междуградските автобусни превози не предостави алтернативни услуги или информация, както е посочено в буква а). Обезщетението се изплаща в рамките на един месец след подаване на молба за обезщетение;

г)

в случай че приемат предложените им алтернативни транспортни услуги, право на обезщетение в размер на 50 % от цената на билета, без да губят правото си на транспорт. Цената на билета представлява пълната цена, платена от пътника за частта от пътуването, в която е закъснението. Обезщетението се изплаща в срок от един месец след подаване на заявление за обезщетение;

д)

рана и напитки в зависимост от времето на чакане, ако те могат да бъдат предоставени при разумни условия;

е)

възможност за настаняване в хотел или на друго място и транспорт между автогарата и мястото на настаняване, в случай че е необходимо да се пренощува преди пътуването да продължи;

ж)

в случай че автобусът стане неизползваем, възможност за транспортиране от местоположението на повредения автобус до подходящ пункт за изчакване и/или автогара, откъдето е възможно да се продължи пътуването.

2.     В случаи, различни от посочените в параграф 1, предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози носят отговорност за закъснения при пристигането от повече от два часа, когато закъснението се дължи на:

небрежност и вина на водача, или

техническа неизправност на превозното средство.

В такива случаи засегнатите пътници най-малкото:

а)

имат право на обезщетение в размер на 50 % от цената на билета; цената на билета представлява пълната цена, платена от пътника за частта от пътуването, в която е закъснението. Обезщетението се изплаща в срок от един месец след подаване на заявление за обезщетение;

б)

им се оказва помощ съгласно посоченото в параграф 1, букви д), е) и ж) от настоящия член.

3.     Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози се освобождават от тази отговорност, ако отмяната или закъснението са предизвикани от една от следните причини:

а)

обстоятелства, които не са свързани с предоставянето на автобусните транспортни услуги и които предприятието за градски и/или междуградски услуги не е можело да избегне, въпреки че е положило необходимите усилия според обстоятелствата в дадения случай, и последствията от които не са могли да бъдат предотвратени;

б)

небрежност на пътник, или

в)

действия на трета страна, които предприятието за градски и/или междуградски услуги не е можело да избегне, въпреки че е положило необходимите усилия според обстоятелствата в дадения случай, и последствията от които не е могло да предотврати.

Член 21

Предоставяне на информация

1.   В случай на закъснение, предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози, или, където това е целесъобразно, органите за управление на автогарите, информират пътниците относно очакваното време на заминаване и пристигане в момента, в който получат тази информация, но не по-късно от 30 минути след часа на заминаване по разписание или съответно един час преди часа на пристигане по разписание. Тази информация се предоставя също така в достъпен формат за лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

2.   Ако пътниците изпуснат свързващ превоз поради закъснение, предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози полагат разумни усилия да информират съответните пътници относно алтернативни свързващи превози.

Член 22

По-нататъшни искове

Настоящият регламент се прилага, без да засяга правото на пътниците на допълнително обезщетение. Обезщетението, което се отпуска съгласно настоящия регламент, може да бъде приспаднато от това обезщетение .

Член 23

Допълнителни мерки в полза на пътниците

Превозвачите си сътрудничат с цел създаване на договорености на национално или европейско равнище, с участието на заинтересованите лица, професионални асоциации и асоциации на потребителите, пътниците и лицата с увреждания. Тези мерки целят подобряване на грижата за пътниците, по-специално в случаите на дълги закъснения и прекъсване или отмяна на пътуването , като превръщат в приоритет грижата за пътниците със специални потребности поради увреждания, намалена подвижност, болест, напреднала възраст, бременност, както и за малки деца и придружители .

В случай на дълги закъснения и прекъсвания или отмяна на пътуване вниманието се насочва към осигуряване на медицински грижи и храна и напитки за пътниците, според потребностите им, редовно предоставяне на актуална информация и когато е възможно, алтернативно придвижване и настаняване.

Глава V

Информация за пътниците и разглеждане на жалби

Член 24

Право на информация относно пътуването

По време на цялото пътуване органите за управление на автогарите и предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози предоставят на пътниците адекватна информация в достъпен формат. ▐

Член 25

Информация относно правата на пътниците

║ Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози и органите за управление на автогарите гарантират, че най-късно в момента на заминаване на пътниците, както и по време на пътуването, се предоставя подходяща и разбираема информация относно техните права съгласно настоящия регламент. Информацията се предоставя в достъпен формат ▐. Тази информация включва данни за осъществяване на връзка с правоприлагащия орган, определен от държавата-членка съгласно член 27, параграф 1.

Член 26

Жалби

1.   Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози въвеждат, ако вече не съществува такъв, механизъм за разглеждане на жалбите , достъпен за всички пътници, включително пътниците с увреждания и пътниците с намалена подвижност, относно правата и задълженията, обхванати от настоящия регламент.

2.   Пътниците могат да подадат жалба до предприятие в областта на градските и/или междуградските автобусни превози в рамките на един месец от деня на извършване на услугата или деня, в който услугата е трябвало да бъде извършена. В рамките на 20 работни дни адресатът на жалбата изпраща обосновано становище, или, при наличие на основателни причини, информира пътника на коя дата може да очаква отговор. Времето за изпращане на отговор не може да надвишава два месеца, считано от получаване на жалбата.

3.   Ако не бъде получен отговор в сроковете, предвидени в параграф 2, се счита, че жалбата е била уважена.

4.     Предприятията в областта на градските и/или междуградските автобусни превози представят годишен доклад, съдържащ броя и предмета на получените жалби, средния брой дни за предоставяне на отговор по тях и предприетите корективни действия.

Глава VI

Прилагане и национални органи за прилагане

Член 27

Национални органи за прилагане

1.   Всяка държава-членка определя орган или органи за прилагане на настоящия регламент. Всеки орган предприема необходимите мерки за гарантиране зачитането на правата на пътниците, включително спазването на правилата за достъпност, посочени в член 12. По отношение на организацията си, решенията за финансиране, правната си структура и вземането на решения, всеки орган е независим ▐.

2.   Държавите-членки информират Комисията относно органа или органите, определени по реда на настоящия член, и техните съответни отговорности.

3.     Въпросните органи сътрудничат с организациите, представляващи предприятията в областта на градските и междуградските автобусни превози и потребителите, включително с организациите, представляващи лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

4.   Всеки пътник може да се оплаче пред съответния орган, определен съгласно параграф 1, относно предполагаеми нарушения на настоящия регламент.

5.   Държавите-членки, които са избрали да освободят определени услуги съгласно член 2, параграф 2, осигуряват сравним механизъм за прилагане на правата на пътниците.

Член 28

Доклад върху прилагането

1.   Всяка година на 1 юни органите за прилагане, определени съгласно член 27, параграф 1, публикуват доклад за своята дейност през изминалата година, който съдържа inter alia:

а)

описание на дейностите, предприети за прилагане на разпоредбите на настоящия регламент,

б)

указване на приложимата процедура за разглеждане на индивидуални жалби,

в)

обобщение на правилата за достъпност за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, които се прилагат в съответната държава-членка,

г)

обобщени данни за подадените жалби, включително за резултатите от тях и времето, необходимо за вземането на решение ,

д)

подробности за наложените санкции,

е)

други важни въпроси за по-доброто прилагане на настоящия регламент.

2.   За да бъдат в състояние да съставят подобни доклади, органите за прилагане водят статистика за индивидуалните жалби според предмета на жалбите и засегнатите компании. Такива данни се предоставят при поискване на Комисията или на националните разследващи органи до три години след датата на инцидента.

Член 29

Сътрудничество между органите по прилагането

Органите по прилагането, определени съгласно член 27, параграф 1, обменят информация помежду си относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решения с цел единна защита на пътниците в цялата Общност. Комисията ги подкрепя в тази им дейност.

Член 30

Санкции

Държавите-членки съставят правила относно санкциите , които могат да включват нареждане за изплащане на обезщетение на засегнатия пътник, за нарушение на настоящия регламент и вземат всички мерки, необходими за спазването на тези правила. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията относно тези свои разпоредби, като я информират незабавно за всякакви последващи изменения в тези разпоредби.

Глава VII

Заключителни разпоредби

Член 31

Доклад

Комисията представя доклад пред Европейския парламент и пред Съвета не по-късно от …  (10) относно неговото функциониране и въздействие. При необходимост докладът се придружава със законодателни предложения за по-нататъшно детайлно прилагане на разпоредбите от настоящия регламент или за целите на неговото изменение.

Член 32

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 се добавя следната точка:

„18.

Регламент (ЕО) № … на Европейския парламент и на Съвета от … относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите(Регламент за сътрудничеството при защитата на потребителите) (ОВ L …).“

Член 33

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Той се прилага от … (11)

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в ║

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ С …

(2)  ОВ С …

(3)  Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г.

(4)   ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 4.

(5)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(7)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(8)   ОВ L 74, 20.3.1992 г., стр. 1.

(9)   ОВ L 8, 11.1.1984 г., стр. 17.

(10)  ОВ: Три години след влизане в сила на настоящия регламент.

(11)  ОВ: Две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ I

Предоставяне на помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

а)

помощ в автогарите

Помощ и мерки, необходими за даване на възможност на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност да:

заявят пристигането си на автогарата и молбата си за оказване на помощ на определени пунктове;

се придвижат от определен пункт до гишето за билети, чакалнята и зоната за качване в превозното средство.

б)

помощ на борда на превозното средство

Помощ и мерки, необходими за даване на възможност на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност да:

се качат в превозното средство чрез осигуряване на подемни устройства, инвалидни колички или друго подходящо оборудване;

натоварят багажа си;

свалят багажа си от превозното средство;

слязат от превозното средство;

се придвижат до тоалетните, при възможност;

водят, доколкото това е възможно, признато куче придружител в автобуса;

се придвижат до своето място;

получат важна информация за пътуването в достъпен формат;

се качат/слязат от превозното средство по време на паузи в пътуването, ако това е възможно.

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ II

Обучение за работа с лица с увреждания

а)

обучение, свързано с осведомеността относно уврежданията

Обучението на персонала, който обслужва пряко пътниците, включва:

осведоменост и подходящо отношение към пътници с физически, сетивни (слухови и зрителни), скрити или когнитивни увреждания, включително как да се прави разграничение между различните способности на индивидите, чиято мобилност, ориентация или възможност за комуникация може да е намалена;

бариери пред лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, включително в нагласата, средата/физически и организационни бариери;

признати кучета придружители, включително ролята и потребностите на кучето придружител;

справяне в непредвидени ситуации;

междуличностни умения и начини за комуникация с глухи лица и с лица с увреден слух, лица със зрителни увреждания, с речеви увреждания и с когнитивни увреждания;

работа с инвалидни колички и друго оборудване за подпомагане на двигателната способност, така че да бъде избегнато нанасянето на щети (за целия персонал, който отговаря за обработката на багажа, ако има такъв).

б)

обучение, свързано с оказване на помощ на лицата с увреждания

Обучението на персонала, който оказва пряка помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, включва:

как да се помогне на лицата в инвалидни колички да се прехвърлят в и от инвалидната количка;

умения за предоставяне на помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, които пътуват с признати кучета придружители, включително ролята и потребностите на тези кучета;

техники за придружаване на незрящи и частично зрящи лица и за обработка и превоз на признати кучета придружители , като се има предвид, че кучетата придружители са обучени да изпълняват единствено командите на собственика си и персоналът не се занимава с тях, докато изпълняват задълженията си ;

познаване на видовете оборудване, което може да подпомогне лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както и познания за работа с подобно оборудване;

ползване на оборудване за качване/слизане от превозното средство и познаване на съответните процедури за подпомагане на качването/слизането, които гарантират безопасността и запазването на достойнството на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност;

достатъчно познаване на необходимостта от надеждна и професионална помощ. Също така осъзнаване на възможността определени лица с увреждания да се почувстват уязвими по време на пътуването поради своята зависимост от предоставяната помощ;

познания за оказване на първа помощ.


Top