Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009AP0278

Енергийни характеристики на сградите ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (COM(2008)0780 – C6-0413/2008 – 2008/0223(COD))
P6_TC1-COD(2008)0223 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 април 2009 г. с оглед приемането на Директива 2009/…ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ПРИЛОЖЕНИЕ VI

OJ C 184E , 8.7.2010, p. 263–291 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/263


Четвъртък, 23 април 2009 г.
Енергийни характеристики на сградите (преработка) ***I

P6_TA(2009)0278

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработка) (COM(2008)0780 – C6-0413/2008 – 2008/0223(COD))

2010/C 184 E/65

(Процедура на съвместно вземане на решение – преработка)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0780),

като взе предвид член 251, параграф 2 и член 175, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0413/2008),

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове (1),

като взе предвид писмото на Комисията по правни въпроси от 3 февруари 2009 г. до Комисията по промишленост, изследвания и енергетика съгласно член 80а, параграф 3 от Правилника,

като взе предвид членове 80а и 51 от своя Правилник,

като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по правни въпроси (A6-0254/2009),

A.

като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.

Одобрява предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, и както е изменено по-долу;

2.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в това предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Четвъртък, 23 април 2009 г.
P6_TC1-COD(2008)0223

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 април 2009 г. с оглед приемането на Директива 2009/…ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработена)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член251 от Договора (3),

като има предвид, че:

(1)

Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите (4) е изменяна  (5). Тъй като се налагат съществени допълнителни изменения, посочената директива следва да бъде преработени с оглед постигане на яснота.

(2)

Природните ресурси, чиято разумна и рационална употреба се посочва в член 174 от Договора, включват петролни продукти, природен газ и твърди горива и представляват основни източници на енергия, но същевременно са и основните източници на емисии на въглероден диоксид.

(3)

Тъй като сградите съставляват 40 % от общото енергийно потребление в ЕС, намаляването на потреблението на енергия и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки, необходими за намаляване на енергийната зависимост на ЕС и на емисиите на парникови газове. Заедно с повишено използване на възобновяеми енергийни източници, предприетите мерки за намаляване на енергийното потребление в ЕС би позволило на ЕС да изпълни задълженията по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и дългосрочния си ангажимент за запазване на повишаването на световната температура под 2 °C, както и на ангажимента си за намаляване до 2020 г. на общите емисии на парникови газове с най-малко 20 % под равнищата през 1990 г. и с 30 % в случай на международно споразумение . Намаленото потребление на енергия и повишеното използване на енергия от възобновяеми източници играят също важна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на техническото развитие, за създаване на възможности за работна заетост и за регионално развитие, особено в селските райони.

(4)

Управлението на потреблението на енергия е важен инструмент, чрез който Общността влияе на глобалния енергиен пазар, оттам на сигурността на енергийните доставки в средносрочен и дългосрочен план.

(5)

Европейският съвет от март 2007г. изтъкна необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност в Общността, за да се постигне целта от намаляване с 20 % до 2020г. на потреблението на енергия в Общността и призова за цялостно и бързо прилагане на приоритетите, изложени в Съобщението на Комисията, озаглавено„План за действие за енергийна ефективност: осъществяване на потенциала“. Този план за действие очертава значителния потенциал за икономия на енергия в сградния сектор при минимални разходи. Европейският парламент, в своята резолюция от 31 януари 2008 г., призова за засилване на разпоредбите на Директива 2002/91/ЕО и по различно време е призовавал, за последен път в резолюцията си от 3 февруари 2009 г. относно Втория стратегически енергиен преглед  (6), за придаване на задължителен характер на 20 %-вата цел за енергийна ефективност до 2020 г. Освен това, в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.  (7), се определят задължителни национални цели за намаляване на емисиите на CO2, за което енергийната ефективност в сградния сектор ще има решаващо значение, и в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници  (8) , се призовава за насърчаване на енергийната ефективност в контекста на задължителната цел енергията от възобновяеми източници да възлиза на 20 % от общото енергийно потребление на ЕС до 2020 г.

(6)

Европейският съвет през март 2007 г. отново потвърди ангажимента на Общността за разработване в общностен мащаб на енергия от възобновяеми източници, чрез утвърждаване на задължителна цел за постигане на 20 %-ов дял на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. С Директива 2009/28/ЕО се установява обща рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници. В нея се подчертава необходимостта от включване на коефициент за енергия от възобновяеми източници, при изпълнение на минималните изисквания за енергийни характеристики съгласно Директива 2002/91/ЕО, за да се ускори установяването на минимални равнища на енергия от възобновяеми източници за употреба в сгради.

(7)

Секторът на жилищните и обществените сгради, в които сградният фонд има основна роля, представляват около 40 % от крайното енергийно потребление в Общността, като този процент нараства, тенденция, която ще доведе до увеличаване на енергийното потребление, а това от своя страна ще доведе до увеличение на емисиите на въглероден диоксид.

(8)

Необходимо е да се формулират по-конкретни действия с оглед постигане на огромния нереализиран потенциал за спестяване на енергия в сградите и намаляване на големите различия между резултатите на отделните държави-членки в този сектор.

(9)

Мерките, предприети за по-нататъшното подобряване на енергийната ефективност на сградите трябва да вземат предвид климатичните и местните условия, както и вътрешните температурни условия и съотношението разходи - ефективност. Тези мерки не трябва да противоречат на други изисквания по отношение на сградите като достъпност, безопасност и предназначение на сградата.

(10)

Енергийната ефективност на сградите следва да се изчисли въз основа на обща методика, която използва обективни променливи и отчита регионалните различия на климата и включва, освен топлинни характеристики и други фактори, които играят все по-важна роля, например инсталации за отопление , системи за охлаждане и вентилация, топлинно оползотворяване, зонов контрол, приложение на възобновяеми енергийни източници , пасивни отоплителни и охлаждащи елементи, засенчване, качество на вътрешния въздух, подходящи измервания на естествената светлина, системи за изолация и осветление, системи за наблюдение и контрол светлина и проектирането на сградата. Методиката за изчисляване на енергийните характеристики следва да се основава не само на отоплителния сезон, но следва да обхваща целогодишните енергийни характеристики на сградите. Методиката следва да отчита съществуващите европейски стандарти.

(11)

Държавите членки следва да определят минимални изкисвания за енергийни характеристики на сградите. Тези изисквания следва да бъдат определени с оглед на постигане на оптимален баланс между разходите за необходимите инвестиции и спестените енергийни разходи през жизнения цикъл на сградата. Необходимо е да се предвиди възможност държавите-членки редовно да преразглеждат своите минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите във връзка с постиженията на техническия прогрес.

(12)

Настоящата директива не засяга разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора за ЕО. Следователно понятието „стимул“ в настоящата директива не следва да се тълкува като включващо държавна помощ.

(13)

Комисията следва да установи обща методика за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики. Тази методика следва да съответства на използваната методика в приложимото общностно законодателство относно изискванията за характеристики на продуктите, компонентите и техническите строителни системи, които включват сградата. Държавите-членки следва да използват тази обща методика, за да приемат минимални изисквания за енергийните характеристики. Резултатите от това изчисление , както и данните, посредством които са получени тези резултати, трябва да бъдат докладвани редовно на Комисията. Тези доклади следва да позволят на Комисията да оцени постигнатия от държавите-членки напредък за достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики и да докладва за тях. Държавите-членки следва да прилагат тази ▐ методика при преглед и определяне на минималните изисквания за енергийни характеристики.

(14)

Сградният фонд оказва значително въздействие върху потреблението на енергия в дългосрочен план. Следователно, предвид дългия ремонтен цикъл на съществуващи сгради, новите и съществуващите сгради, които са обект на значителни ремонти, следва да отговарят на минимални изисквания за енергийните характеристики, съобразени с местния климат. Тъй като използването на алтернативни системи за доставка на енергия все още не е разработено до пълния му потенциал, следва да се разгледат алтернативни системи за доставка на енергия за нови и съществуващи сгради, независимо от техния размер, съобразно принципа, че на първо място се гарантира, че енергийните нужди за отопление и охлаждане са намалени до минималното оптимално равнище на разходите .

(15)

Извършването на основни ремонти на съществуващи сгради, независимо от техния размер, предоставя възможност за прилагане на ефективни от гледна точка на разходите мерки за подобряване на енергийните характеристики на цялата сграда. Определянето на изисквания за разходно-ефективни мерки ще гарантира, че не се създават пречки, които биха могли да обезсърчат предприемането на големи обновителни ремонти.

(16)

Проучванията показват, че в строителния сектор съществува неефикасност, която води до разходи за крайния ползвател, значително по-високи от оптималните. Според изчисленията разходите за строителство биха могли да се намалят с до 30-35 % чрез намаляване на разхищаването в повечето строителни процеси и за повечето продукти. Неефикасността в строителния сектор създава сериозна заплаха за целите на настоящата директива, тъй като неоправдано високите разходи за строителство и ремонти намаляват разходната ефективност, а по този начин и енергийната ефективност на сектора. За да гарантира правилното действие на настоящата директива, Комисията следва да оцени функционирането на строителния пазар и да докладва своите заключения и препоръки на Европейския парламент и на Съвета. Държавите-членки следва да се стремят да осигурят прозрачно ценообразуване в сферата на строителството и ремонтите и освен това да вземат подходящи мерки за премахване на бариерите пред навлизането на пазара и пред включването в съответните съоръжения и инфраструктура за нови пазарни участници, особено МСП.

(17)

За да се подобри енергийната ефективност на домакинските уреди и системите за отопление и охлаждане, следва да се разработи и въведе в експлоатация информационна технология, като целта е „интелигентни сгради“.

(18)

Необходими са мерки за увеличаване на броя на сградите, които не само покриват настоящите минимални изисквания за енергийните характеристики, но и осигуряват най-малкото едно разходно оптимално равнище на енергийните характеристики . За тази цел държавите-членки следва да изработят национални планове за увеличаване на броя на сградите с нулево нетно потребление на енергия и редовно да докладват пред Комисията за тях.

(19)

С цел да се ограничи тежестта върху държавите-членки, свързана с изготвянето на доклади, следва да е възможно изискваните от настоящата директива доклади да бъдат включени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги ║ (9). Публичният сектор във всяка държава-членка трябва да проправи пътя в областта на енергийните характеристики на сградите, поради което в националните планове трябва да бъдат заложени по-амбициозни цели за сградите, заети от публични органи.

(20)

Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да предприемат мерки в допълнение към мерките по настоящата директива за насърчаване на по-висока енергийна ефективност на сградите. Подобни мерки може да включват финансови и данъчни стимули за предприятията, собствениците на жилища и наемателите, включително намалена ставка на ДДС за ремонтни услуги.

(21)

Държавите-членки следва да избягват уредба, с която се регулират цените на енергията за потребители по начин, който води до тяхното деформиране и който не стимулира пестенето на енергия.

(22)

Чрез сертификата за енергийните характеристики на бъдещите купувачи и наематели на дадена сграда или части от нея следва да се предоставя правилна информация относно енергийните характеристики на сградата и практически съвети за тяхното подобряване. Собствениците и наемателите на търговски сгради следва също да бъдат задължени да обменят информация относно действителното потребление на енергия, за да се гарантира, че са налице всички данни за вземане на информирани решения относно необходимите подобрения. Сертификатът следва също да предоставя информация за действителното въздействие на отоплението и охлаждането върху енергийните нужди на сградата, за потреблението на първична енергия и за емисиите на въглероден двуокис. Собствениците на сгради следва да имат възможността да поискат сертифициране или издаване на актуализиран сертификат по всяко време, не само по времето, когато сградите се отдават под наем, продават или ремонтират основно.

(23)

Публичните органи следва да дават пример и да изпълняват препоръките, включени в сертификата за енергийните характеристики, в рамките на срока на валидност. Държавите-членки следва да включат в своите национални планове мерки за подпомагане на публичните органи да приемат отрано подобрения на енергийната ефективност и да изпълняват препоръките, включени в сертификата за енергийните характеристики, в рамките на срока на валидност. При съставянето на националните планове държавите-членки следва да се консултират с представители на местните и регионалните органи.

(24)

Съгласно изискванията за инсталиране на интелигентни измервателни уреди, установени от Директива 2006/32/ЕО, собствениците и наемателите следва да получават точна информация в реално време за потреблението на енергия в обитаваните от тях сгради.

(25)

Сгради, в които се помещават публични власти, и сгради, често посещавани от обществеността, следва да служат за пример,като чрез тях се показва, че съображенията за енергийните характеристики и опазването на околната среда се вземат предвид, и следователно тези сгради следва да подлежат на редовно сертифициране на енергийните характеристики. Разпространението на информация за енергийни характеристики сред обществеността следва да се оптимизира чрез поставяне на енергийните сертификати на видно място. Ако държавите-членки решат да включат употребата на енергия като част от изискванията за енергийно сертифициране, следва да се възприеме подход, основан на обхвата на даден комплекс, при който група сгради на едно място и използвани от една и съща организация ползват съвместно едни и същи енергоизмервателни уреди.

(26)

Гарантирането на взаимното признаване на сертификатите за енергийните характеристики, издадени от други държави-членки, вероятно ще бъде важно за развитието на трансграничния пазар за финансови и други услуги в подкрепа на енергийната ефективност. За улесняване на това Комисията следва да установи общи минимални стандарти за съдържанието и представянето на сертификатите, както и за акредитацията на експертите. Всеки един сертификат за енергийните характеристики следва да бъде достъпен както на езика на собственика, така и на езика на наемателя, за да може препоръките да бъдат лесни за разбиране.

(27)

В последните години е налице засилена употреба на климатични инсталации в европейските страни. Това създава значителни проблеми във върховите моменти на натоварване, с което се увеличава стойността на електрическата енергия и се нарушава енергийния баланс във всички държави-членки . Стратегиите, насочени към подобряване на температурните характеристики на сградите през летния период, следва да бъдат приоритетни. За тази цел, следва да се разработват техники за пасивно охлаждане, предимно такива, които подобряват климатичните условия в помещенията и микроклимата около сградите.

(28)

Редовното инспектиране на отоплителнитеи климатични инсталации от квалифициран персонал спомага за поддържане на правилната им настройка в съответствие с техническата им спецификация и по този начин обезпечава оптималната им ефективност от гледна точка на опазване на околната среда, сигурността и потреблението на енергия. Независима оценка на цялостната отоплителна и климатична инсталация следва да се извършва на редовни интервали от време през жизнения цикъл на инсталацията, особено преди нейната подмяна или модернизация. С цел свеждане до минимум на административните тежести за собствениците и наемателите, държавите-членки следва да гарантират, че всяко едно сертифициране на енергийните характеристики включва инспекция на отоплителните и климатичните системи и че в рамките на възможното едновременно с това се провеждат инспекции на отоплителните и климатичните инсталации.

(29)

Прилагането на общ подход към сертифицирането на енергийните характеристики на сгради и към проверките на отоплителните и климатичните инсталации, осъществявани от квалифицирани и акредитирани експерти, чиято независимост се гарантира въз основа на обективни критерии, ще допринесе за уеднаквяване на усилията на държавите-членки за спестяване на енергия в сградния сектор и ще внесе прозрачност за бъдещите собственици или потребители, що се отнася до енергийната ефективност на пазара на недвижими имоти в Общността. Във всяка държава-членка слеедва да бъде установен механизъм за независим контрол, с цел да се гарантира качеството на сертификатите за енергийни характеристики и на инспекциите на отоплителните и климатичните инсталациив цялата Общност.

(30)

Местните и регионалните органи са играят решаваща роля за успешното прилагане на настоящата директива. Следва да се провеждат консултации с техните представители за всеки един аспект на нейното прилагане на национално или регионално равнище. Местните инспектори по планиране и строителство следва да получат адекватни инструкции и средства за изпълнението на необходимите задачи.

(31)

Доколкото достъпът или практикуването на професията на монтажник е регулирана професия, предварителните условия за признаването на професионални квалификации са посочени в Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации (10). Следователно настоящата директива се прилага, без да се засяга Директива 2005/36/ЕО. Докато Директива 2005/36/ЕО установява изисквания за взаимно признаване на професионални квалификации, включително за архитекти, има допълнителна нужда да се гарантира, че архитектите и плановиците вземат предвид внимателно високоефективните технологии в своите планове и проекти. Следователно държавите-членки следва да дадат ясни насоки. Това следва да стане, без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, и по-специално членове 46 и 49 от нея.

(32)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(33)

По-специално, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приведе в съответствие с техническия прогрес някои части от общата рамка, установена в приложение I, да изготви обща методика за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики и да приеме определение за сгради с нулево нетно потребление на енергия, като се вземат предвид нормалните за региона атмосферни условия и прогнозираните промени на тези условия с течение на времето . Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването й с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(34)

Тъй като осветлението в момента консумира около 14 % от енергията, използвана в ЕС, а модерните, най-съвременни осветителни системи могат да спестят над 80 % от енергията, като поддържат осветеността в съответствие с европейските стандарт, (което е един недостатъчно използван вариант за принос към създаването на възможност Европейският съюз да постигне целите си за 2020 г.), Комисията следва да предприеме съответни стъпки за приемане на директива за проектирането на осветителни системи, за да допълни мерките и целите, заложени в настоящата директива. Увеличаването на енергийната ефективност чрез по-добро проектиране на осветителни системи и използване на енергийно ефективни източници на светлина в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/…ЕО на Европейския парламент и на Съвета от …[за установяване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (преработка)]  (12) се счита за значителен принос към подобряване на енергийните характеристики на сградите.

(35)

Тъй като целите за повишаване на енергийните характеристики на сградите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, поради сложния характер на сградния сектор и поради невъзможността на националните пазари на жилища да отговорят по подходящ начин на предизвикателствата, свързани с енергийните характеристики , и тъй като те могат, поради мащаба и резултатите от действието, да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност формулиран в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не се разпростира отвъд необходимото за постигането на тези цели.

(36)

Задължението да се транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничава само до онези разпоредби, които представляват значителна промяна в сравнение с предходната директива. Задължението да се транспонират разпоредбите, които остават непроменени, произтича от предходната директива.

(37)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивата, посочени в приложение VI, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Настоящата директива насърчава подобряването на енергийната ефективност на сградите в рамките на Общността, като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух и оптималните от гледна точка на разходите равнища на енергийни характеристики .

Настоящата директива определя изисквания по отношение на:

а)

▐ методика на изчисление на цялостните енергийни характеристики на сградите и на части от тях и на строителните компоненти и на техническите сградни инсталации ;

б)

прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и на части от тях;

в)

прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на съществуващи сгради ▐, които подлежат на основен ремонт и на строителните компоненти и на техническите сградни инсталации, когато се извършва подмяна или модернизация на същите ;

г)

националните планове и цели за увеличаване на броя на сградите с нулево нетно потребление на енергия ; ▐

д)

енергийното сертифициране на сградите и на части от тях;

е)

редовната инспекция на отоплителните и климатични инсталации в сгради;

ж)

системите за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите;

з)

изисквания за образование, обучение и взаимно признаване между държавите-членки за сертифициращи лица за енергийната ефективност на сградите и за инспектори на отоплителни и климатични системи;

и)

национални планове за премахване на пречките съгласно нормативната уредба за строителство, отдаването под наем и опазването на наследството и за създаването на финансови стимули.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)

„сграда“ означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух;

(2)

„нова сграда“ означава сграда, за която е получено съответното разрешение за извършване на строителна дейност след влизането в сила на настоящата директива;

(3)

„части от сграда“ означава апартаменти или помещения, предназначени за отделно ползване в сградите;

(4)

„сграда с нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда, в която благодарение на високото равнище на енергийна ефективност на сградата общото годишно потребление на първична енергия е равно на или по-малко от производството на енергия от възобновяеми енергийни източници на място;

(5)

„техническа сградна инсталация“ означава техническо оборудване за производство на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление и електричество, за системи за измерване, наблюдение и контрол, или за комбинация от тях;

(6)

„енергийни характеристики на сграда“ означава изчисленото или измереното количество първична енергия , необходима за удовлетворяване на нуждите от енергия , свързани с обичайното използване на сградата, изразено в kWh/m2 на година, което включва, inter alia, енергия, използвана за отопление, топла вода, охлаждане, вентилация, вградено осветление, като се вземат предвид пасивната слънчева енергия, засенчването и естественото осветление;

(7)

„първична енергия“ означава ▐ енергия от възобновяеми или невъзобновяеми източници , която не е преминала през процес на преобразуване или трансформиране;

(8)

„енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

(9)

„външни ограждащи елементи на сградата“ означава интегрираните елементи на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата; ▐

(10)

„сграден компонент“ означава самостоятелна част от сградата, която оказва въздействие върху енергийните характеристики на сградата и не се покрива от техническата сградна инсталация, включително прозорци, засенчване, външни врати, стени, основи, носеща плоча, таван, покрив и изолация;

(11)

„основен ремонт“ означава ремонт на сграда, при който

а)

общите разходи за ремонта, свързан с външните ограждащи елементи на сградата или техническите сградни инсталации, са над 20 % от стойността на сградата, като в този случай стойността се базира на актуалните строителни разходи в съответната държава-членка, без стойността на земята, върху която е разположена сградата, или

б)

ремонтът обхваща над 25 % от площта на външните ограждащи елементи на сградата, които имат непосредствено въздействие върху енергийните характеристики на сградата ;

(12)

„европейски стандарт“ означава стандарт, възприет от Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет по електротехническа стандартизация или Европейския институт за далекосъобщителни стандарти, и предоставен за обществено ползване;

(13)

„сертификат за енергийните характеристики “ означава сертификат, признат от държавите-членки или от юридическо лице, определено от тях, който посочва енергийните характеристики на дадена сграда или части от нея , изчислени съобразно методика, приета в съответствие с член 3;

(14)

„комбинирано производство“ означава едновременно производство в рамките на един процес на топлинна енергия и електрическа и/или механична енергия;

(15)

„равнище на оптимални разходи“ означава равнището, при което анализът на разходите и ползите, изчислени за цялостния жизнен цикъл на дадена сграда, е положителен , като се отчитат най-малко актуалната нетна стойност на инвестиционните разходи, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи (включително разходите за енергия), приходите от произведена енергия, разходите за поддръжка и разходите за изваждане от употреба, където е приложимо;

(16)

„климатична инсталация“ означава комбинация от компонентите , необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, включително и за вентилация;

(17)

„котел“ означава комбинация от котелен корпус и горелка, предназначен да подгрява течност чрез отделената при горенето топлина;

(18)

„полезна номинална мощност“ означава максималната топлиннамощност , изразена в kW , определена и гарантирана от производителя, която се постига при продължително действие при спазване на указанията за ефективна работа, посочени от производителя;

(19)

„термопомпа“ означава машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина с ниска температура от естествената обкръжаваща среда, като въздух, вода или почва, към сграда или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той да протича от по-ниска към по-висока температура. Количеството енергия от околната среда, уловено от термопомпите, което следва да се счита за възобновяема енергия по смисъла на настоящата директива, се установява съгласно Директива 2009/28/ЕО;

(20)

„енергийна бедност“ означава състоянието, при което дадено домакинство трябва да похарчи повече от 10 % от доходите си за сметки за енергия за отопление на своя дом до приемлив стандарт, въз основа на равнищата, препоръчани от Световната здравна организация;

(21)

„осветителна система“ означава комбинацията от компоненти, които се изискват за постигане на определено равнище на осветеност;

(22)

„централно отопление или охлаждане“ означава подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси или за загряване на вода;

(23)

„проектиране на осветителни системи“ означава схема или чертеж, представящи детайлите на конфигурацията и оформлението на осветителните тела, включително свързаното с тях контролно оборудване.

Член 3

Приемане на методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите

1.     След консултации със съответните заинтересовани лица и по-специално с представители на местните, регионалните и националните органи, до 31 март 2010 г. Комисията определя обща методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите в съответствие с общата рамка, изложена в приложение I.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 2.

2.     Държавите-членки прилагат тази обща методика ▐.

3.     Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват по прозрачен начин и включват показател за потреблението на първична енергия.

Член 4

Определяне на минимални изисквания за енергийни характеристики

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят задаване на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради и части от сгради и за технически сградни инсталации и части от тях, с цел постигане поне на равнищата на оптимални разходии за изчисляването на тези характеристики в съответствие с единната методика , посочена в член 3.

При определяне на изискванията, държавите-членки се допитват до публичните органи и други съответни заинтересовани страни и могат да вземат предвид различията между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради.

Изискванията са в съответствие с останалото приложимо законодателство на Общността и да вземат предвид общите параметри на вътрешния въздух и вътрешното и външното осветление , с цел избягване на евентуални отрицателни влияния, като недостатъчна вентилация и недостатъчно количество естествена светлина , както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст.

Изискванията се преразглеждат редовно през определен период от време, който не може да надвишава четири години, и ▐ се актуализират, с цел отразяване постиженията на техническия прогрес в строителния сектор.

Разпоредбите на настоящия член не възпрепятстват държавите-членки да подпомагат строителството на нови сгради, основните ремонти, модернизирането на компоненти и технически инсталации, които надхвърлят минималните изисквания, установени в настоящата директива.

2.   Държавите-членки може да решат да не определят или прилагат изискванията, посочени в параграф 1 за следните категории сгради:

а)

сгради , официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на конкретно минимално изискване за енергийни характеристики би довело до неприемлива промяна на тяхната същност или вид;

б)

сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности;

в)

временни постройки с планиран период на използване от по-малко от 18 месеца , промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско енергийно потребление, нежилищни селскостопански сгради, използвани в сектор, който е част от национално секторно споразумение по отношение на енергийната ефективност;

г)

отделно-стоящи сгради с обща полезна етажна площ по-малко от 50 кв. м.

3.   От 30 юни 2012 г. . държавите-членки ▐ предоставят стимули само за строеж или основен ремонт на сгради или части от тях, включително строителни компоненти, резултатите от които ▐ отговарят най-малко на минималните изисквания за енергийни характеристики, съобразени с резултатите, описани в член 5, параграф 2.

4.    Не по-късно от 30 юни 2015 г. държавите-членки преразглеждат своите минимални изисквания за енергийни характеристики, определени съгласно параграф 1 от настоящия член, гарантират, че тези изисквания са съобразени най-малко с резултатите от посоченото в член 5, параграф 2 изчисление.

5.     Държавите-членки предоставят финансови средства и технически съвети за исторически сгради или центрове, за да се предприемат специални програми за приспособяването им към изискванията за енергийна ефективност.

6.     Системите за производство на енергия и мерките за изолация, прилагани в историческите центрове са предмет на оценка на визуалното въздействие.

Член 5

Изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минимални изисквания за енергийни характеристики

1.    След консултации със съответните заинтересовани лица и по-специално с представители на местните, регионалните и националните органи и въз основа на принципите, установени в приложение IV, до 31 март 2010 г. Комисията установява обща методика за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийни характеристики на сгради или части от тях. Тази обща методика може да се позовава на съответните европейски стандарти и:

прави разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради,

отразява различните климатични условия в различните държави-членки и вероятната промяна на тези условия през жизнения цикъл на съответната сграда; и

определя общи предвиждания или методи за изчисление за разходите на енергията .

Комисията прави преглед и при необходимост актуализира общата методика на всеки пет години.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол посочена в член 22, параграф 2.

2.   Държавите-членки изчисляват равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийни характеристики, като използват установената в съответствие с параграф 1 обща методика, както и съответните параметри като климатични условия ▐.

Държавите-членки докладват на Комисията цялата използвана информация и направени допускания в основата на тези изчисления, както и всички резултати от изчисленията. Докладът се включва в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО. Държавите-членки представят тези доклади на Комисията на всеки три години. Първият доклад се представя не по-късно от 30 юни 2011 година.

3.   Комисията публикува доклад за постигнатия от държавите-членки напредък по прилагането на настоящия член .

Член 6

Нови сгради

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, чрез които да гарантират, че всички нови сгради отговарят на минималните изисквания за енергийни характеристики, определени в съответствие с член 4 и са съобразени с разпоредбите на член 9 .

При нови сгради държавите-членки насърчават използването на високоефективни алтернативни системи. Тези алтернативни системи може да включват, но не се ограничават до :

а)

децентрализирани системи за доставка на енергия от възобновяеми източници;

б)

комбинирано производство;

в)

централно или локално отопление или охлаждане, ▐ ако има такива, особено тези, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници ;

г)

термопомпи;

д)

ИКТ оборудване за осъществяване на наблюдение и контрол.

Член 7

Съществуващи сгради

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради или сградни компоненти или когато технически сградни инсталации или части от тях се модернизират или подменят , техните енергийни характеристики се подобряват , за да отговарят най-малко на минималните изисквания за енергийни характеристики, доколкото това е технически, функционално и икономически приложимо. Държавите-членки определят тези минимални изисквания за енергийни характеристики в съответствие с член 4 и като вземат предвид изискванията, определени в член 9 . Изискванията се определят както за ремонтираните сгради като цяло, така и за ремонтираните инсталации и сградни компоненти, когато те са модернизират или подменят, така и за ремонтираните сгради като цяло в случай на основен ремонт .

По отношение на сгради, на които се извършва основен ремонт, държавите-членки насърчават разглеждането и вземането предвид на следните алтернативни системи с висока ефективност:

а)

децентрализирани системи за доставка на енергия от възобновяеми източници;

б)

комбинирано производство;

в)

централно или локално отопление или охлаждане, ако има такива, особено тези, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;

г)

термопомпи;

д)

ИКТ оборудване за осъществяване на наблюдение и контрол.

Член 8

Технически сградни инсталации и сградни компоненти

1.   Държавите-членки определят минимални изисквания за енергийни характеристики по отношение сградни компоненти и на на техническите сградни инсталации, които са монтирани и пуснати в експлоатация в сградите и които не попадат в приложното поле на Директива 2009/…ЕО [за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти] и мерките по приложението ѝ . Определят се изисквания за ново оперативно оборудване, нови технически сградни инсталации и сградни компоненти , за подмяна и модернизация на такива или на части от тях , като същите се прилагат, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо .

Изискванията по-специално обхващат следните елементи:

а)

котли, други топлогенератори или топлообменници на отоплителни инсталации, включително централно или локално отопление и охлаждане ;

б)

водни нагреватели в инсталации за топла вода;

в)

централни климатични апарати или генератори на студ в климатични инсталации.

г)

монтирано осветление;

д)

сградни компоненти.

2.   Определените в съответствие с параграф 1 минимални изисквания за енергийни характеристики отговарят на всяко законодателство , приложимо относно съставящия(те) системата продукт(и) и сградните компоненти и се основават на правилния монтаж на продукта(ите), както и на правилния монтаж и контрол на техническата сградна инсталация. По отношение на технически сградни инсталации тези изисквания гарантират, че те са регулирани правилно при пускането в експлоатация, че е постигнат правилен хидравличен баланс на водните отоплителни инсталации и че при монтажа са използвани правилният размер и вид на продукта(ите), отговарящи на предназначението на техническата сградна система.

3.     В съответствие с приложение I към Директива 2009/…ЕО на Европейския парламент и на Съвета от …[относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия]  (13) държавите-членки гарантират монтажа на интелигентни измервателни уреди във всички нови сгради и сгради, по които се извършва основен ремонт, както и при всяка подмяна на измервателни уреди и насърчават монтажа на системи за активен контрол като автоматизирани системи за контрол и наблюдение, където това е подходящо.

Член 9

Сгради с нулево нетно потребление на енергия

1.   Държавите-членки изготвят национални планове за увеличаване на броя на сградите с нулево нетно потребление на енергия.

Държавите-членки гарантират, че най-късно до 31 декември 2018 г. всички нови сгради са най-малко с нулево нетно потребление на енергия.

Държавите-членки набелязват цели за минималния процент сгради, които до 2015 г. и 2020 г. съответно трябва да бъдат с нулево нетно потребление на енергия , изразен като дял от общия сграден фонд и като процент от общата полезна площ ║.

Определят се отделни цели за:

а)

нови и основно ремонтирани жилищни сгради;

б)

нови и основно ремонтирани нежилищни сгради;

в)

сгради, в които се помещават обществени органи.

Държавите-членки набелязват отделни цели както за новите, така и за съществуващите сгради , посочени в буква в), които се прилагат поне три години преди съответните цели, определени в настоящия член като отчитат водещата роля, която публичните власти следва да играят в областта на енергийните характеристики на сградите.

2.   Посоченият в параграф 1 национален план се разработва след консултации с всички заинтересовани участници, включително местните и регионалните органи и съдържа inter alia следните елементи:

а)

средносрочни цели, изразени като процент, който тези сгради трябва да представляват ║ като дял от общия сграден фонд и от общата полезна площ съответно през 2015 г. и през 2020 г. ;

б)

подробности за националните изисквания относно минималните равнища на енергия от възобновяеми източници в новите сгради и съществуващите сгради, по които се извършва основен ремонт, съгласно изискванията на Директива 2009/28/ЕО относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и членове 6 и 7 от настоящата директива;

в)

обобщение на всички политики и информация относно мерките, предприети за насърчаване на такива сгради.

г)

национални, регионални или местни програми за подпомагане на мерките за популяризиране на такива сгради, като данъчни стимули, финансови инструменти или намаляване на ДДС.

3.   Държавите-членки съобщават посочения в параграф 1 национален план на Комисията най-късно до 30 юни 2011 г. и на всеки три години докладват пред Комисията относно напредъка при прилагане на своите национални планове. Националните планове и докладите за напредъка се включват в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

4.     В рамките на два месеца след съобщението за национален план от страна на държава-членка, посочено в параграф 3, Комисията, при пълно отчитане на принципа на субсидиарност, може да отхвърли този план или част от него въз основа на това, че той не отговаря на всички изисквания на настоящия член. В този случай съответната държава-членка предлага изменения. В рамките на един месец след получаването на тези предложения Комисията приема изменения план или изисква допълнителни конкретни изменения. Комисията и съответните държави-членки предприемат всички разумни стъпки, за да постигнат споразумение по националния план в рамките на пет месеца от датата на първоначалното съобщение.

5.    В съответствие с определението в член 2, най-късно до 31 декември 2010 Комисията установява общо определение за сгради с нулево нетно потребление на енергия .

Тези мерки, предназначени да изменят на несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 2.

6.    До 30 юни 2012 г. и на всеки три години след това Комисията публикува доклад за постигнатия от държавите-членки напредък в увеличаване на броя на сградите с нулево нетно потребление на енергия . Въз основа на този доклад Комисията разработва план за действие и, ако е необходимо, предлага мерки за увеличаване на броя на тези сгради.

Член 10

Финансови стимули и пазарни пречки

1.     До 30 юни 2011 г. държавите-членки изготвят национален план за действие, включително предложения за мерки, за изпълнение на изискванията, определени в настоящата директива, чрез намаляване на съществуващите юридически и пазарни пречки и чрез развитие на съществуващите и на нови финансови и данъчни инструменти за увеличаване на енергийната ефективност на новите и съществуващите сгради.

Предложените мерки са достатъчни, ефективни, прозрачни и недискриминационни, подпомагат изпълнението на препоръките, включени в сертификата за енергийни характеристики, стремят се да насърчават същественото подобряване на енергийните характеристики на сградите, в случаите, когато подобряването не би било икономически осъществимо по друг начин, и включват мерки за подпомагане на домакинства, застрашени от енергийна бедност.

Държавите-членки сравняват финансовите и данъчните си инструменти с инструментите, изброени в приложение V, и без да се нарушава националното законодателство, прилагат най-малко две мерки от това приложение.

2.     Държавите-членки съобщават на Комисията националните планове за действие, като ги включват в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО и ги актуализират на всеки три годиини.

3.     Най-късно до 30 юни 2010 г., след извършване на оценка на въздействието, Комисията представя подходящи законодателни предложения с цел укрепване на съществуващите и въвеждане на допълнителни общностни финансови инструменти за подпомагане на изпълнението на настоящата директива.

В тези предложения се разглеждат следните мерки:

а)

в контекста на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие  (14) за следващия период на програмиране, значително увеличаване на максималната сума, отпускана от Европейския фонд за регионално развитие, която може да бъде използвана за подпомагане на енергийната ефективност, включително централно отопление и охлаждане и инвестиции за енергия от възобновяеми източници за жилищни сгради, както и разширяване на критериите за допустимост на такива проекти;

б)

използване на други финансови средства на Общността за подпомагане изследователската и развойната дейност, информационните кампании и обученията, свързани с енергийната ефективност;

в)

създаване до 2020 г. на фонд за енергийна ефективност на основата на вноски от бюджета на Общността, Европейската инвестиционна банка и държавите-членки, който да действа като механизъм за увеличаване на частните и публичните инвестиции за проекти за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, включително енергия от възобновяеми източници, за сгради или сградни компоненти до 2020 г.. Този фонд се интегрира в програмирането на другите видове структурно подпомагане от Общността. Критериите за отпускане на средства по него се определят в съответствие с Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд  (15) и то се изпълнява най-късно до 2014 г;

г)

намаляване на ДДС за услуги и продукти, включително енергия от възобновяеми източници за сгради или сградни компоненти, свързани с енергийната ефективност.

Член 11

Сертификати за енергийни характеристики

1.   Държавите-членки определят необходимите мерки, с цел изграждането на система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите. Сертификатът за енергийни характеристики включва енергийните характеристики на сградата и референтни стойности като минималните изисквания за енергийни характеристики,, за да позволят на собствениците или наемателите на сградата или на части от нея да сравнят нейните енергийни характеристики и лесно да ги сравнят с друг ижилищни и нежилищни сгради. За нежилищни сгради, ако е подходящо, той може да съдържа действителното годишно потребление на енергия, както е посочено в приложение I.

При продажба или отдаване на под наем на сграда преди строителството й продавачът представя точна писмена оценка на нейните бъдещи енергийни характеристики.

2.   Сертификатът включва препоръки за разходно оптимално подобрение от гледна точка на разходите на енергийните характеристики на сградата или на части от нея .

Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки обхващат:

а)

мерки, извършени във връзка с основен ремонт на външните ограждащи елементи на сградата, включително нейните изолационни системи, или на техническата(ите) сградна(и) инсталация(и) както и

б)

мерки за отделни части или елементи на сградата, които не са обвързани с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата, включително нейните изолационни системи, или на техническата(ите) сградна(и) инсталация(и).

3.   Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки трябва да бъдат технически осъществими за конкретната сграда и да предоставят прозрачна информация, включваща като минимум ясно посочване на изчисления потенциал на мярката за икономии на енергия, нетната актуална стойност и инвестиционните разходи за конкретната сграда или вид сграда . Оценката на разходите се основава на сбор от стандартни условия, включващи като минимум оценката на икономиите на енергия и залегналите цени на енергията, финансовите или данъчни стимули и равнищата на лихвите за инвестициите, необходими за осъществяване на препоръките.

4.     Държавите-членки гарантират, че публичните органи и други институции, които предоставят финансиране за закупуването и ремонтирането на сгради, вземат предвид посочените енергийни характеристики и препоръките от сертификата за енергийни характеристики при определянето на равнището и условията на финансовите стимули, данъчните мерки и заеми.

5.   В сертификата за енергийни характеристики се посочва къде може собственикът да получи по-подробна информация относно направените в сертификата препоръки. Освен това в него се съдържа информация за стъпките, които трябва да бъдат предприети за изпълнение на препоръките, включително информация за налични данъчни и финансови стимули и възможности за финансиране .

6.     Публичните органи, като отчитат водещата роля, която те следва да играят в областта на енергийните характеристики на сградите, изпълняват препоръките, съдържащи се в сертификатите за енергийни характеристики, издадени за сгради, заемани от тях, в рамките на срока на валидност на тези сертификати.

7.   Сертифицирането на апартаменти или помещения, предназначени за отделно използване в сградите може да се основава на:

а)

общ сертификат за цялата сграда при блокове с обща отоплителна инсталация, или

б)

оценка на енергийните характеристики на този апартамент или помещение .

8.   Сертифицирането на еднофамилни къщи може да се основава на оценка на друга типична сграда от подобен модел и размер, близка по отношение на реалното качество на енергийни характеристики, ако съответствието може да бъде гарантирано от експерта, издаващ сертификата за енергийни характеристики.

9.   Валидността на сертификата за енергийни характеристики не може да надвишава 10 години.

10.     До 30 юни 2010 г. Комисията приема насоки, определящи минималните стандарти за съдържанието, езика и представянето на сертификатите за енергийни характеристики.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 2.

11.     Всяка държава-членка признава сертификатите, издадени от друга държава-членка в съответствие с настоящите насоки, и не ограничава свободата на предоставяне на финансови услуги по причини, свързани със сертификат, издаден в тази държава-членка.

12.     Въз основа на информация, получена от държавите-членки, и след провеждане на консултации със съответните отрасли, до 2011 г. Комисията приема обща за Европейския съюз доброволна система за сертифициране за енергийните характеристики на нежилищните сгради.

Тази мярка, предназначен ада измени несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 2.

До 2012 г. държавите-членки въвеждат на своята територия системата за доброволно сертифициране на Европейския съюз, посочена в първия параграф, за да функционира наред с националната сертификационна схема.

Член 12

Издаване на сертификати за енергийни характеристики

1.   Държавите-членки гарантират, издаването на сертификати за енергийни характеристики е издаден за сгради или части от тях, които са построени, продадени или отдадени под наем, ▐ за сгради с обща полезна площ над 250 m2 , които се посещават често от граждани, и за сгради, заети от публичен орган .

2.   Държавите-членки изискват при строеж на сграда или на части от нея, посоченият в член 17 независим експерт, който издава сертификата, или продавачът да връчат на собственика сертификат за енергийни характеристики.

3.   Държавите-членки изискват, когато сгради или части от тях са обявени за продажба, числовите показатели за енергийните характеристики от сертификата за енергийни характеристики да бъдат обявени във всички обяви за продажбата на сградата или на части от нея, както и сертификатът за енергийни характеристики да бъде представен на бъдещия купувач.

Сертификатът за енергийни характеристики се предава от продавача на купувача най-късно при сключване на договора за покупко-продажба на сгради или части от тях .

4.   Държавите-членки изискват, когато сгради или части от тях са обявени за отдаване под наем, числовите показатели за енергийните характеристики от сертификата за енергийни характеристики да бъдат обявени във всички обяви за отдаване под наем на сградата или на части от нея, както и сертификатът за енергийни характеристики да бъде представен на бъдещия наемател.

Сертификатът за енергийни характеристики се предава от собственика на наемателя най-късно пи сключване на договора за отдаване под наем.

5.     Собственик на сграда може по всяко време да поиска от акредитиран експерт да изготви, преизчисли и актуализира сертификат за енергийни характеристики, независимо дали сградата се строи, ремонтира основно, отдава под наем или продава.

6.   Държавите-членки могат да изключат категориите сгради , описани в член 4, параграф 2, от прилагането на параграфи 1, 2, 3 и 4 от настоящия член.

Член 13

Излагане на сертификати за енергийни характеристики

1.   ▐ Държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че когато ▐ дадена сграда ▐ е заета от публични органи или когато сграда с обща полезна етажна площ над 250 кв. м. се посещава често от граждани , сертификатът за енергийни характеристики се поставя на видно място, ясно видимо за обществеността.

Член 14

Инспекция на отоплителни инсталации

1.   Държавите-членки :определят необходимите мерки, с които налагат извършването на редовни проверки на отоплителни инсталации с котли, захранвани с невъзобновяемо течно или твърдо гориво, с полезна номинална мощност над 20 kW . Тези инспекции включват оценка на к.п.д. на котлите и на тяхното оразмеряване , съотнесено към нуждите от отопление на сградата. Държавите-членки може да преустановят тези инспекции при наличие на електронна система за наблюдение и контрол.

2.   Държавите-членки могат да определят различна честота на инспекциите в зависимост от вида и полезната номинална мощност ▐ на отоплителната инсталация. При определяне на честотата на инспекциите, държавите-членки вземат предвид разходите за инспектиране на отоплителната инсталация и прогнозираните икономии от разходи за енергия, които могат да бъдат реализирани в резултат на инспектирането.

3.   Отоплителни инсталации с котли с полезна номинална мощност над 100 kW се инспектират най-малко веднъж на всеки две години.

При газови котли, този период може да се удължи до четири години.

4.   Чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3 държавите-членки могат да решат да предприемат мерки, за да гарантират предоставяне на консултации на ползвателите по отношение на подмяна на котли, други промени в отоплителните инсталации и по отношение на алтернативни решения за оценка на коефициента на полезно действиеи на подходящото оразмеряванена котлите. Цялостният ефект от този подход е в общи линии съотносим с ефекта, произтичащ от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3.

Ако държавите-членки изберат да приложат посочените в алинея 1 мерки, те предоставят отчет до Комисията за съотносимостта на тези мерки към мерките от параграфи 1, 2 и 3 най-късно до 30 юни 2011 г. Държавите-членки представят тези доклади на Комисията на всеки три години. Докладите могат да бъде включени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

Когато Комисията счита, че докладът на държава-членка, посочен в алинея втора, не показва съизмеримост на мярка, посочена в алинея първа, тя може в шестмесечен срок от получаването на доклада да поиска от държавата-членка да представи допълнителни доказателства или да приложи конкретни допълнителни мерки. Ако в едногодишен срок от отправяне на това искане Комисията не е удовлетворена от представените доказателства или приложените допълнителни мерки, тя може да оттегли дерогацията.

Член 15

Инспекция на климатични инсталации

1.   Държавите-членки определят необходимите мерки за установяване на редовни инспекции на климатични и вентилационни инсталации и термопомпи с обръщаемо действие с полезна номинална мощност над 5 kW . Инспекциите включват оценка на коефициентът на полезно действие и на оразмеряването на климатичната инсталация, съотнесени към нуждите от охлаждане на сградата. Инспекцията на вентилационната система включва също така оценка на въздушните потоци.

Държавите-членки могат да преустановят тези инспекции при наличие на електронна система за наблюдение и контрол, която дава възможност за дистанционно наблюдение на ефективността и безопасността на системите.

2.   Държавите-членки могат да определят различна честота на инспекциите в зависимост от вида и полезната номинална мощност на климатичната инсталация , на вентилационната инсталация или на термопомпите с обръщаемо действие . При определяне на честотата на инспекциите държавите-членки вземат предвид разходите за инспектиране ▐ и прогнозираните икономии на разходи за енергия, които могат да бъдат реализирани в резултат на инспектирането.

3.     При определяне на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, държавите-членки гарантират, доколкото е осъществимо икономически и технически, че инспекциите се извършват в съответствие с инспекциите на отоплителни инсталации и други технически инсталации, посочени в член 14 от настоящата директива, и инспекциите на течове, както е посочено в Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове  (16).

4.     Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 държавите-членки може да решат да предприемат мерки, за да гарантират предоставяне на консултации на потребителите по отношение на подмяна на климатични инсталации или други промени в климатичните инсталации, които може да включват инспекции за оценка на коефициента на полезно действие и на подходящото оразмеряване на климатичната инсталация. Цялостният ефект от този подход е равностоен на ефекта, произтичащ от разпоредбите на параграфи 1 и 2.

Когато държавите-членки прилагат мерките, посочени в алинея първа, те представят на Комисията не по-късно от 30 юни 2011 г. доклад за равностойността на тези мерки с посочените в параграфи 1 и 2. Държавите-членки представят тези доклади на Комисията на всеки три години. Докладите може да бъдат включени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

Когато Комисията счита, че докладът на държава-членка, посочен в алинея втора, не показва равностойност на мярка, посочена в алинея първа, в шестмесечен срок от получаването на доклада тя може да поиска от държавата-членка или да представи допълнителни доказателства, или да приложи конкретни допълнителни мерки. Ако в едногодишен срок от отправяне на това искане Комисията не е удовлетворена от представените доказателства или приложените допълнителни мерки, тя може да оттегли дерогацията.

Член 16

Доклади за инспекциите на отоплителни и климатични инсталации

1.   Настоящият член се прилага по отношение на докладите за инспекциите на отоплителни и климатични инсталации.

2.   Доклад за инспекция се изготвя на редовни интервали за всяка инспектирана инсталация. Докладът включва следното:

а)

сравнение между енергийните характеристики на проверената инсталацията и:

i)

най-добрата работеща инсталация, както и

ii)

инсталация от подобен вид, за която всички съответни елементи отговарят на равнището на енергийни характеристики, изисквано от приложимото законодателство;

б)

препоръки за рентабилно подобрение на енергийните характеристики на инсталацията на сградата или на части от нея.

Посочените в буква б) препоръки са специфични за инсталацията и предоставят прозрачна информация относно тяхната рентабилност. Оценката на рентабилността се основава на набор от стандартни условия като оценка на икономиите на енергия и заложените цени на енергията и лихвените равнища за инвестициите.

3.   Проверяващото лице предава доклада за инспекцията на собственика или наемателя на сградата.

Член 17

Независими експерти

1.    Държавите-членки гарантират, че издаването на сертификатза енергийни характеристики на сгради и инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации се осъществяват от независими квалифицирани и акредитирани експерти, които работят като самостоятелно заети лица или са наети на работа в публични органи или органи на частни предприятия.

При акредитирането на експертите се отчитат тяхната компетентност и независимост.

2.     Държавите-членки гарантират взаимното признаване на национална квалификация и акредитация.

3.     До 2011 г. Комисията определя насоки, включващи препоръки за минимални стандарти за редовно обучение на експерти.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 2.

4.     Държавите-членки предоставят на обществеността информация относно обучението и акредитацията. Държавите-членки също така изготвят списък на квалифицираните и акредитираните експерти и осигуряват достъп до него.

Член 18

Система за независим контрол

1.   Държавите-членки гарантират, че в съответствие с приложение II е създадена система за независим контрол върху сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации. Държавите-членки установяват отделни механизми за прилагане за организации, които носят отговорност за прилагането на сертификати за енергийни характеристики и доклади за инспекциите на отоплителни и климатични инсталации.

2.   Държавите-членки може да делегират отговорността за прилагането на системите за независим контрол при условие че те гарантират системите за независим контрол да бъдат прилагани в съответствие с приложение II.

3.   Държавите-членки изискват сертификатите за енергийни характеристики и докладите за проверките, посочени в параграф 1, да бъдат регистрирани и при поискване предоставени на компетентните власти или органи, на които е възложено изпълнението на системите за независим контрол.

Член 19

Преглед

Комисията, подпомагана от комитета, създаден с член 22, оценява настоящата директива и обсъжда преразглеждането ѝ до 2015 г. в светлината на придобития опит и постигнатия напредък при нейното прилагане и, ако е необходимо, дава предложения, наред с другото, за:

а)

методики за оценяване на енергийните характеристики на сградите въз основа на използването на първична енергия и емисиите на въглероден двуокис;

б)

общи стимули за допълнителни мерки за енергийната ефективност на сградите.

в)

установяване на изискване в рамките на Общността съществуващите сгради да имат нулево нетно потребление на енергия.

Член 20

Информация

1.    Държавите-членки предприемат необходимите мерки за информиране на собствениците и наемателите на сгради или на части от тях относно различните методи и практики, които служат за подобряване на енергийната ефективност.

2.    По-специално държавите-членки предоставят информация на собствениците и наемателите на сгради относно сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите, тяхната цел, начини за подобряване на енергийните характеристики на сградата при минимални разходи, както и за средносрочните и дългосрочни финансови последствия, ако не бъдат предприети действия, и относно наличните финансови инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградата. Информационните кампании са насочени към насърчаване на собствениците и наемателите да изпълняват най-малко минималните изисквания, определени в членове 4 и 9.

По молба на държавите-членки, Комисията ги подпомага при осъществяване на информационните кампании за целите на параграф 1 и втора алинея от настоящия параграф, които могат да бъдат предмет на програми на Общността.

3.     Държавите-членки гарантират включването на местните и регионалните органи в разработването на програми за осигуряване на информация и обучение и за повишаване на осведомеността.

4.     Държавите-членки също така гарантират, с участието на местни и регионални органи, че се предоставят подходящи насоки и обучение на отговорните за прилагането на настоящата директива лица чрез планиране и прилагане на стандартите за сградите. Подобни насоки и обучение повишават по-конкретно значението на подобряването на енергийните характеристики и позволяват обмисляне на оптимално съчетание на подобрения в енергийната ефективност, използване на енергия от възобновяеми източници и използване на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строежа и ремонтирането на промишлени или жилищни райони.

5.     Собствениците и наемателите на търговски сгради са задължени да обменят информация относно действителното потребление на енергия.

6.     Държавите-членки предоставят информация на Комисията относно:

а)

схеми за подпомагане на национално, регионално и местно равнище за насърчаване на енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в сгради;

б)

дела на енергията от възобновяеми източници, използвана в сградния сектор на национално и регионално равнище, включително специфична информация относно това, дали енергията от възобновяеми източници се получава от уреди на място в сградата, централно отопление и охлаждане или комбинирано производство;

Тази информация се включва в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

7.     Държавите-членки предприемат необходимите мерки за обучаване на повече монтажници и за гарантиране на обучение за по-високо равнище на компетентност за монтаж и инсталиране на необходимите енергийно ефективни и възобновяеми технологии, за да им се даде възможност да играят ключовата роля, която им е възложена, за подкрепа на подобряването на енергийната ефективност на сградите.

8.     До 2010 г. Комисията създава уебсайт, който съдържа следната информация:

а)

последната версия на всеки план за действие в областта на енергийната ефективност, посочен в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО;

б)

подробни данни за мерките, прилагани към момента на равнище Общност за подобряване на енергийните характеристики на сградите, включително всички приложими финансови/данъчни инструменти, подходящи начини за прилагане или данни за връзка;

в)

подробни данни за национални планове за действие или национални, регионални и местни мерки, прилагани към момента във всяка държава-членка за подобряване на енергийните характеристики на сградите, включително всички приложими финансови/данъчни инструменти, подходящи начини за прилагане или данни за връзка;

г)

примери за най-добри практики на национално, регионално и местно равнище за подобряване на енергийните характеристики на сградите.

Информацията, посочена в алинея първа, е във форма, лесно достъпна и разбираема за редовия наемател, собственик или предприятие от всички държави-членки, както и за всички местни, регионални или национални органи. Информацията е във форма, която помага на тези лица и организации да оценяват по лесен начин необходимата им подкрепа за подобряване на енергийните характеристики на сградите и да сравняват мерките за подкрепа на отделните държави-членки.

Член 21

Актуализиране на приложение I в съответствие с техническия прогрес

Комисията привежда в съответствие с техническия прогрес точки 3 и 4 от приложениеI.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф2.

Член 22

Процедура на комитета

1.   Комисията ще бъде подпомагана от Комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 23

Санкции

Държавите-членки определят правила за санкциите, които се прилагат при нарушения на приетите съгласно настоящата директива национални разпоредби и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби най-късно до 31 декември 2010 г., както и за всяко последващо изменение, свързано с тях, във възможно най-кратък срок. Държавите-членки представят доказателства за ефективността на правилата относно санкциите, предвидени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност по член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.

Член 24

Транспониране

1.   Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2010 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагане на членове 2—18, 20 и 23, както и на приложения I и II от настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Що се отнася до членове 2, 3, 9, 11— 13, 17, 18, 20 и 23, държавите-членки прилагат тези разпоредби ║, считано най-късно от 31 декември 2010 г.

Що се отнася до членове 4 — 8, 14 —16 и 18, държавите-членки прилагат тези разпоредби ║ за сгради, заети от обществени органи, най-късно от 31 декември 2010 г. и за други сгради — считано най-късно от 31 януари 2012 г.

Когато държавите-членки приемат посочените разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и начинът на формулиране на това заявление се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки представят на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 25

Отмяна

Директива 2002/91/ЕО, изменена с посочения в приложение III, частА регламент, се отменя, считано от 1 февруари 2012 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за транспониране в националното право и за прилагане на директивата, посочени в приложение III, частБ.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VI.

Член 26

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 27

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  Становище от 13 май 2009 г. (все още непубликувано в ОВ).

(2)  Становище от 21 април 2009 г. (все още непубликувано в ОВ).

(3)  Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г.

(4)  ОВ L 1, 4.1.2003г., стр.65.

(5)  Вж. приложение VI, част А.

(6)   Приети текстове, P6_TA(2009)0038.

(7)   ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.

(8)   ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(9)  ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

(10)   ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(11)  ОВ L 184, 17.7.1999г., стр. 23.

(12)   ОВ L …

(13)   ОВ L …

(14)   ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр 1.

(15)   ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр 25.

(16)   ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ I

Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите ( посочена в член 3)

1.

Енергийните характеристика на дадена сграда се определят въз основа на изчислената или действително потребената първична енергия годишно за задоволяване на различните нужди, свързани с обичайното използване на сградата, и отразяват нуждите от енергия за отопление и охлаждане (необходимата енергия за предотвратяване на прекомерно затопляне), за да се поддържат предвидените температурни условия в сградата. Когато е осъществимо, потреблението се балансира спрямо енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници на място.

2.

Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват по прозрачен начин и включват цифров показател за ▐ потреблението на първична енергия , изразено в kWh/m2 на година .

В методиката за изчисляване на енергийните характеристики на сградите се използват европейските стандарти и съответното законодателство на Общността, включително Директива 2009/28/ЕО .

При оценяване на енергийните характеристики на потреблението на електричество в дадена сграда, коефициентът на преобразуване от крайна към първична енергия взема предвид годишната претеглена средна стойност на съответната комбинация от горива за електричество.

3.

Методиката се определя, като се вземат предвид най-малко следните аспекти:

а)

следните действителни топлинни характеристики на сградата, включително нейните вътрешни конструктивни елементи:

i)

топлинен капацитет

ii)

изолация както е постигната чрез материалите с най-ниска топлопроводимост, които са налични

iii)

пасивно отопление;

iv)

охлаждащи елементи; и

v)

топлинни мостове;

б)

отоплителната инсталация и инсталацията за гореща вода, в това число, изолационните им характеристики;

в)

климатичните инсталации , включително охладителните инсталации ;

г)

естествената и принудителна вентилация, което може да включва уплътняването срещу проникване на външен въздух;

д)

вградени осветителни системи, определени от осветителен модел, като се вземат предвид подходящите нива на осветление за функциите, изпълнявани на равнище помещение, присъствието на лица, наличието на достатъчно ниво на естествена осветеност, гъвкавото възприемане на нива на осветление, които са съобразени с разликите във функциите и дали инсталацията е за жилищния или за нежилищния сектор;

е)

конструкция, разположение и изложение на сградата, в това число външните климатични условия;

ж)

пасивни слънчеви инсталации и слънчева защита;

з)

вътрешни климатични условия, включително проектни параметри на вътрешния въздух.

и)

вътрешни енергийни товари.

4.

Когато е уместно при изчисленията се взема предвид положителното влияние на следните аспекти:

а)

местните условия за слънчево изложение, активни слънчеви инсталации и други отоплителни и електрически инсталации, използващи възобновяеми енергийни източници;

б)

електрическа енергия, произведена чрез комбинирано производство;

в)

отоплителни и охладителни инсталации, функциониращи в ограничен район или един блок;

г)

естествено осветление.

5.

За целите на изчисленията, сградите следва да се класифицират правилно в следните категории:

а)

еднофамилни къщи от различни типове;

б)

блокове;

в)

офиси;

г)

образователни сгради;

д)

болници;

е)

хотели и ресторанти;

ж)

спортни съоръжения;

з)

сгради, в които се осъществява търговия на ║ дребно;

и)

сгради, в които се осъществява търговия на едро и логистика;

й)

други видове сгради, потребители на енергия.

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ II

Системи за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите

1.

Компетентните власти или органи, на които е възложено изпълнението на системата за независим контрол, правят случайна извадка, която обхваща най-малко 0,5 % от всички издадени сертификати за енергийни характеристики през съответната година от всеки експерт и ║ подлагат тези сертификати на проверка. Ако даден независим експерт издаде само няколко сертификата, компетентните власти или органи правят случайна извадка, която обхваща най-малко един сертификат, и го подлагат на проверка. Проверката се извършва на едно от трите равнища, посочени по-долу, и всяко равнище на проверка се прилага за поне статистически значима част от подбраните сертификати:

а)

проверка за валидността на вписаните данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;

б)

проверка на вписаните в сертификата данни и на резултатите, включително и на направените препоръки;

в)

пълна проверка на вписаните данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, пълна проверка на съдържащите се в сертификата резултати, включително и на направените препоръки, и посещения на място в сградата, с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда.

2.

Ако проверките установят несъответствия, компетентните власти или органи правят случайна извадка от пет допълнителни сертификата, издадени от същия експерт, и подлагат тези сертификати на проверка. Компетентните власти или органи налагат санкции на експерта, ако допълнителните проверки установят несъответствия; най-тежките нарушения могат да бъдат наказани с отнемане на акредитацията на експерта.

3.

Компетентните власти или органи, на които е възложено изпълнението на системата за независим контрол, правят случайна извадка, която обхваща най-малко 0,1 % от всички издадени през годината доклади от всеки експерт за инспекции и ║ подлагат тези доклади на проверка. Ако даден независим експерт издаде само няколко доклада за инспекции, компетентните власти или органи правят случайна извадка, която обхваща поне един доклад за инспекция, и го подлагат на проверка. Проверката се извършва на едно от трите равнища посочени по-долу и всяко равнище на проверка се прилага за поне статистически значима част от подбраните доклади:

а)

проверка за валидността на данните за инспектираната сградна техническа инсталация, използвани за издаване на доклада за инспекцията, както и посочените в него резултати;

б)

проверка на вписаните данни и на резултатите от доклада за инспекцията, включително и на направените препоръки;

в)

пълна проверка на вписаните данни за инспектираната техническа сградна инсталация, използвани за издаване на доклада за инспекцията, пълна проверка на съдържащите се в него резултати, включително и на направените препоръки, и посещения на място в сградата, с цел да се провери съответствието между посочените в доклада за инспекцията данни и инспектираната техническа сградна инсталация.

4.

Ако проверките установят несъответствия, компетентните власти или органи правят случайна извадка от пет допълнителни доклада за инспекция, издадени от същия експерт, и подлагат тези доклади на проверка. Компетентните власти или органи налагат санкции на експерта, ако допълнителните проверки установят несъответствия. Най-тежките нарушения може да бъдат наказани с отнемане на акредитацията на експерта.

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ III

Част А

Отменената директива с нейното последователно изменение

(посочени в член 25)

Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 1, 4.1.2003г., стр.65)

 

Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета

( ОВ L 311, 21.11.2008 г., стр.1 )

║само ║ точка 9.9 от приложението

Част Б

Срокове за транспониране в националното законодателство и за прилагане

(посочени в член25)

Директива

Срок за транспониране

Дата на заявлението

2002/91/ЕО

4 януари 2006 година

4 януари 2009 г. по отношение само на членове 7, 8 и 9

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Принципи за единна методика за изчисляване на равнищата на оптимални разходи

При определянето на единна методика за изчисляването на равнищата на оптимални разходи Комисията взема предвид най-малко следните принципи:

определяне на референтни сгради, които се характеризират със и са представителни за своята функционалност и географско разположение, включително външни и вътрешни климатични условия. Референтните сгради обхващат жилищни и нежилищни сгради, както нови, така и съществуващи;

определяне на технически пакети (например изолация на външните ограждащи елементи на сградата или части от нея или по-ефективни от енергийна гледна точка технически сградни инсталации) от мерки за енергийна ефективност и енергоснабдяване, които да се оценят;

определяне на пълни технически пакети, предвидени да постигнат нулево нетно потребление на енергия от сградите;

оценка на потреблението на отоплителна и охладителна енергия, на доставената енергия, на възобновяемата енергия, произведена на място, на потребената първична енергия и емисиите на CO2 на референтните сгради (включително определените приложени технически пакети);

оценка на съответните инвестиционни разходи за енергия, енергийни разходи и други оперативни разходи на техническите пакети, приложени спрямо референтните сгради, от обществена перспектива, както и от перспективата на собственика на имота или инвеститора.

регионални/местни разходи, свързани с труда, включително материали;

Чрез изчисляване на разходите през жизнения цикъл на дадена сграда въз основа на техническите пакети от мерки, приложени към референтна сграда, и тяхното установяване във връзка с енергийната ефективност и емисиите на CO2, се оценява рентабилността на различните равнища на минималните изисквания за енергийни характеристики.

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ V

Финансови инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградите

Без да се засяга националното законодателство, държавите-членки въвеждат най-малко два финансови инструмента от следния списък:

а)

намаления на ДДС за стоки и услуги, свързани с пестене на енергия, високи енергийни характеристики и енергия от възобновяеми източници;

б)

други данъчни намаления за енергоспестяващи стоки и услуги или енергийно ефективни сгради, включително отстъпки при подоходно облагане или данъци върху имуществото;

в)

преки субсидии;

г)

субсидирани схеми за отпускане на заеми или нисколихвени заеми;

д)

схеми за предоставяне на безвъзмездни средства;

е)

схеми за гарантиране на заеми;

ж)

изисквания за или споразумения с доставчиците на енергия да предлагат финансова подкрепа на всички категории потребители.

Четвъртък, 23 април 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 2002/91/ЕО

Настоящата директива

Член 1

Член 1

Член 2, уводни думи

Член 2, уводни думи

Член 2, точка 1

Член 2, точка 1

-

Член 2, точка 5

Член 2, точка 2

член 2, точка 6 и приложение I

-

член 2, точки 7, 9, 11 и 12

член 2, точка 3

член 2, точка 13

член 2, точка 4

член 2, точка 14

-

член 2, точка 15

член 2, точка 5

член 2, точка 16

член 2, точка 6

член 2, точка 17

член 2, точка 7

член 2, точка 18

член 2, точка 8

член 2, точка 19

член 3

член 20 и приложение I

член 4, параграф 1

член 4, параграф 1

член 4, параграф 2

-

член 4, параграф 3

член 4, параграф 2

-

член 4, параграф 3

-

член 4, параграф 4

-

Член 5

Член 5

член 6, параграф 1

-

Член 6

Член 7

-

Член 8

-

Член 9

член 7, параграф 1

член 11, параграф 7, член 12, параграфи 1, 2, 3, 4 и 6

член 7, параграф 2

член 11, параграфи 1 и 2

член 7, параграф 3

член 13

-

член 12, параграфи 4, 7 и 8

член 8, уводни думи

член 14, уводни думи

член 8, буква а)

член 14, параграфи 1 и 3

-

член 14, параграф 2

член 8, буква б)

член 14, параграф 4

член 9

член 15, параграф 1

-

член 15, параграф 2

-

член 16

член 10

член 17

-

член 18

член 11, уводни думи

член 19, уводни думи

член 11, буква а)

-

-

член 19, буква а)

член 11, буква б)

член 19, буква б)

член 12

член 20

член 13

член 21

член 14, параграф 1

член 22, параграф 1

член 14, параграф2

член 22, параграф 2

-

член 23

член 15, параграф 1

член 24, параграфи 1 и 2

член 15, параграф 2

-

-

член 25

член 16

член 26

член 17

член 27

приложение

приложениеI

-

приложения II—VI


Top