Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008PC0402

Предложение за регламент на Европейския Парламент и Съвета относно доброволното участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (EMAS) {SEC(2008) 2121} {SEC(2008) 2122}

/* COM/2008/0402 окончателен - COD 2008/0154 */

No longer in force, Date of end of validity: 25/11/2009

52008PC0402




[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 16.7.2008

COM(2008) 402 окончателен

2008/0154 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно доброволното участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (EMAS)

(представено от Комисията){SEC(2008) 2121}{SEC(2008) 2122}

Обяснителен меморандум

1. Контекст на предложението

1.1. Основания и цели на предложението

Схемата на Общността за управление и одитиране по околната среда (наричана по-долу EMAS) беше въведена първоначално през 1993 г.[1] и изменена през 2001 г. с Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)[2], която понастоящем е в сила.

Целта на предложението е да се подсили схемата, като се увеличи нейната ефективност и се повиши привлекателността ѝ за организации с цел да се:

- увеличи броят на организациите, прилагащи схемата[3];

- утвърди EMAS като еталон на система за управление на околната среда;

- позволи на организации, прилагащи други системи за управление на околната среда, да модернизират системата си до EMAS;

- окаже въздействие извън организациите, регистрирани по EMAS, като от тези организации се изисква да вземат под внимание съображения от екологичен характер, когато избират своите снабдители и доставчици на услуги.

Предложените промени се съсредоточават върху същността, като се обръща особено внимание на нуждите на малки организации (МСП и малки обществени институции), институционалното изграждане и връзките към други инструменти от политиката на Общността.

120

1.2. Общ контекст

Член 15 от Регламента относно EMAS задължава Комисията да преразгледа схемата EMAS в светлината на придобития опит по време на нейното функциониране и да предложи подходящи изменения на Европейския парламент и на Съвета.

В този контекст, през 2005 г. беше осъществено широкомащабно проучване за оценка на схемата EMAS. Това проучване за оценка заедно с постъпилата информация от много участници в схемата разкри силните и слабите страни на схемата и предложи опции за подобряване ефективността на регламента.

130

1.3. Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година позволява доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО).

140

1.4. Съвместимост с другите политики и цели на Съюза

Преразглеждането на EMAS е част от пакета от мерки, придружаващи съобщението относно План за действие за устойчиво потребление и производство, който трябва да се приеме през юни/юли 2008 г. Планът за действие цели съществено да се промени поведението на потребители и производители за подобряване на продуктите, по-опростено и по-чисто производство и по-разумно потребление. Заедно с изменение на EMAS той ще обхване преразглеждане на регламента за екомаркировка и съобщение относно екологосъобразни правила за възлагане на обществени поръчки.

2. Допитване до заинтересовани страни и оценка на въздействието

2.1. Консултация със заинтересованите страни

211

Методи на консултация, основни целеви сектори и общ профил на отговорилите

Службите на Комисията поддържат непрекъснат диалог с представители на държавите-членки и с различните участници в процеса EMAS, за да следят практическото прилагане на схемата.

Ръководните органи на държавите-членки по схемата EMAS (компетентни органи, органи за акредитация) организираха множество срещи и семинари със заинтересованите страни относно бъдещето на схемата и изготвиха препоръки за нейното изменение.

Имаше допитване до държавите-членки, представени в Комитета, създаден по силата на член 14 от Регламента относно EMAS, на всеки етап от процеса на преразглеждане и те дадоха своя принос в работата по преразглеждането[4].

Комисията организира четири срещи[5] на работна група и семинар[6] за преразглеждане с подбрани експерти по EMAS (проверяващи по EMAS, консултанти, акредитиращи органи и компетентни органи).

Комисията посети подбрани държави-членки за вземане на тяхното мнение относно преразглеждането на Регламента, като по този случай държавите-членки и други заинтересовани страни изложиха своите идеи за бъдещето на схемата.

От името на ГД „Околна среда“, консорциум от консултанти осъществи широкомащабно проучване (проучването EVER) за оценка на схемата EMAS и на екомаркировката. Беше проучено как европейските организации възприемат мотивите, факторите за успех и ползите по отношение на EMAS и се дадоха препоръки за изменение на схемата EMAS. Констатациите бяха представени, обсъдени и допълнени по време на два семинара, проведени през септември 2005 г., в които участваха експерти, институции, дружества, практикуващи лица и неправителствени организации.

През май 2006 г. беше приключен REMAS — тригодишен проект, финансиран от екологичния фонд LIFE на ЕС и осъществен от Агенцията за околната среда на Обединеното кралство, Шотландската агенция за опазване на околната среда, Института за екологично управление и оценка на Обединеното кралство и Агенцията за опазване на околната среда в Ирландия. В рамките на този проект чрез подробен статистически анализ беше установено влиянието на различни видове системи за управление на околната среда върху дейностите по екологосъобразно управление на обекти и тяхното последващо въздействие за спазване на законодателството, а ефективността беше съпоставена спрямо най-добрите налични техники.

212

Обобщение на отговорите и начин на вземането им под внимание

Проучването EVER показа, че EMAS се счита за средство за включване на грижите за околната среда в системата от общи ценности на организацията и подобрява корпоративната репутация. EMAS не само се възприема като система за намаляване на разходите по обезвреждане на отпадъци и енергопотребление; тя се разглежда и като сигнал за загриженост за околната среда.

Подобряването на околната среда и на репутацията, както и намаляването на разходите се възприемат като най-важни ползи от приемането на EMAS. Въпреки че почти половината от отговорилите по проучването EVER считат, че паричните разходи по EMAS превишават по значение ползите, над две трети от отговорилите считат EMAS за успех, като сравняват финансовите и нефинансовите ползи и разходи.

Проектът REMAS показа, че приемането на акредитирана сертифицирана система за управление на околната среда подобрява дейностите по екологично управление и има доказателства, че екологичното управление като цяло е по-добро по EMAS отколкото по други системи[7].

От друга страна, проучванията показаха, че EMAS не е постигнала пълния си потенциал по отношение на разпространението си. Разходите по EMAS, слабата заинтересованост на ръководния състав и документацията/бюрокрацията се считат от отговорилите по проучването EVER за трите най-важни бариери за приемането на EMAS. Въпреки че броят на регистрациите по EMAS продължава непрекъснато да нараства (понастоящем в Общността са регистрирани над 5 000 организации), той все още е твърде малък в сравнение с броя на организациите, които потенциално могат да използват схемата.

Тези заключения бяха подкрепени от повечето заинтересовани страни, с които бе проведена консултация, и бяха взети предвид, когато службите на Комисията анализираха установените възможности за изменение на схемата и взеха решение относно предлаганата насока за нейното бъдещо развитие и за промените, които са нужни в сегашния регламент относно EMAS.

213

От 22.12.2006 г. до 26.2.2007 г. бе проведено открито допитване по Интернет. Комисията получи 214 отговора.

230

2.2. Оценка на въздействието

Комисията направи оценка на въздействието, отразена в работната програма, и разгледа три основни възможности:

- продължаване по сегашния подход;

- постепенно прекратяване на схемата и

- съществено изменение на Регламента.

Вариантът да се продължи по сегашния подход би осигурил стабилност. Разглежданите промени могат да бъдат само от административен/институционален характер, само за да се подобри функционирането на схемата. Този вариант обаче само незначително би подобрил „слабите страни“ на схемата и няма да предостави възможност за съществени изменения. Неговото въздействие като цяло ще остане слабо, което ще подкопае доверието в него. Забележимостта на схемата няма да се увеличи и има вероятност да преобладава неравномерно разпределение между държавите-членки.

При варианта за постепенно прекратяване на схемата се освобождават финансови и персонални ресурси. Този вариант обаче би имал отрицателно въздействие за околната среда и икономиката. Общността би загубила един доброволен инструмент от своя набор от политики. Междинният преглед на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда[8] оцени доброволните инструменти като притежаващи голям потенциал, но не напълно развити, и призова Комисията да преразгледа тези схеми, за да насърчи тяхното прилагане и да намали административната тежест по управлението им.

Вариантът за съществено изменение на Регламента би подобрил забележимостта, въздействието и политическия профил на схемата EMAS, което би довело до значително по-широкото прилагане на схемата. Това би позволило на Общността да извлече по-големи и по-целенасочени ползи от екологичен характер както пряко, така и косвено. Това би подобрило и икономическото положение и намалило административната тежест по управлението на околната среда в участващите организации. Някои от предлаганите промени изискват известни предварителни инвестиции и предоставяне на стимули за организациите, участващи в EMAS.

Въпреки че не е възможно да се прогнозира точно доколко ще се увеличи прилагането на схемата, тъй като липсват количествени данни за разходите и въздействието на различните мерки и известен брой опции са взаимосвързани или пазарно базирани, целта е 10 години след влизането в сила на настоящия регламент броят на регистрираните организации или обекти да се изравни с този (35 000) на организациите или обектите, сертифицирани понастоящем по стандарта ISO 14001:2004 за системи за управление на околната среда. Като междинна цел, 5 години след влизането в сила на настоящия регламент броят на регистрираните по EMAS обекти на милион жители следва да се изравни с усреднената стойност за трите държави-членки с най-висок такъв показател през 2007 г., което означава предвиждани общо 23 000 обекти, регистрирани по EMAS[9].

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

305

3.1. Обобщение на предложените действия

Целта е да се преработи схемата EMAS, както се изисква от член 15 от Регламента относно EMAS, за да се насърчи максимално непрекъснатото подобряване на екологичните характеристики на всички организации.

За постигане на тази цел преработването на Регламента относно EMAS е насочено към съществено повишаване на политическия профил и оттам на броя на организациите, прилагащи схемата. Предложените основни промени се съсредоточават върху същността, като се обръща особено внимание на нуждите на малки организации (МСП и малки обществени институции), институционалното изграждане и връзките към други политически инструменти и по-специално екологосъобразни правила за възлагане на обществени поръчки.

310

3.2. Правно основание

Регламентът е мотивиран от съображения на политиката за околната среда, посочени в член 175 от Договора за създаване на Европейската общност, който беше вече правна основа за Регламент (ЕО) № 761/2001.

320

3.3. Субсидиарност и пропорционалност

Приемането на схемата на равнището на Общността е необходимо, за да се създаде една единствена, заслужаваща доверие схема и се избегне установяването на различни национални схеми. Настоящото предложение не променя сегашното положение по отношение на вътрешния пазар и продължава да съблюдава принципите на субсидиарност, като предоставя на държавите-членки техническото прилагане на регламента чрез функционирането на компетентните органи и органите за акредитация. Така се осигурява ефективността на схемата за допринасяне за по-добри екологични характеристики на организациите, докато на държавите-членки се предоставя да определят мерките, които могат да се изпълнят адекватно на национално равнище.

3.4. Избор на инструменти

341

Предлаганият инструмент е регламент, тъй като това е единственото адекватно средство, гарантиращо хармонизиране в достатъчна степен на правилата и процедурите за регистрация, проверка и акредитация, които представляват съществените елементи на схемата.

4. Отражение върху бюджета

401

Финансовият принос на Общността като цяло е ограничен. Финансовите ресурси, изисквани от бюджета на Общността, се оценяват на около 1,5 милиона EUR годишно, покриващи по-специално разработването на справочни документи за специфични сектори, партньорски проверки на акредитиращи органи и компетентни органи, както и за информация и комуникация. До 2013 г. тези разходи ще се покриват от финансовия инструмент LIFE+[10].

5. Допълнителна информация

510

5.1. Опростяване

511

Предложението предвижда опростяване на законодателството чрез преформулиране на текста на настоящия регламент и включване на елементи от различни насоки.

Предложението предвижда опростяване на административните процедури за организации – наред с другото чрез:

- стимулиране на по-нататъшното намаляване на нормативната и административна тежест чрез въвеждане на елементи, които създават взаимодействия и предвиждат по-тесни оперативни връзки между EMAS и друго законодателство и инструменти на ЕС, като по този начин се намалява административната тежест за регистрираните по EMAS организации посредством гъвкавост на регулиране, включваща както облекчаване на нормативната рамка (заместване на законови изисквания без промени в екологичното законодателство като такова), или дерегулиране (промени в самото законодателство).

- въвеждане на регистрация на групи от организации и на възможност за корпоративна регистрация в допълнение към съществуващата регистрация за индивидуални организации, което ще има пряк ефект за икономия на разходи и ще направи участието по-привлекателно.

- приканване на държавите-членки да изяснят връзките и допълванията с други схеми за управление на околната среда, така че регистрирането или участието в национални схеми за управление на околната среда да може да се вземе предвид, когато една организация подава заявление за регистрация по EMAS и vice versa .

По този начин предложението отговаря на целите на инициативата за по-добро регулиране, разработена в контекста на обновената Лисабонска стратегия и насочена към опростяване и подобряване на съществуващата нормативна уредба, по-добро качество на новите разпоредби и засилено спазване и ефективност на правилата, като същевременно се намалява административната тежест.

Предложението е включено в законодателната и работната програма на Комисията под референтен номер 2006/ENV/053 и то отговаря на ангажимента, поет в постоянната програма[11] на Комисията.

520

5.2. Отменяне на съществуващо законодателство

Приемането на предложението ще доведе до отменяне на действащо законодателство.

5.3. Клауза за преглед/преразглеждане/прекратяване на действието

531

Предложението включва клауза за преразглеждане.

560

5.4. Европейско икономическо пространство

Предложеният акт засяга материя от значение за ЕИП и следователно трябва да обхване и Европейското икономическо пространство.

570

5.5. Подробно обяснение на предложението

Работната схема на EMAS и общите изисквания за участие остават по същество същите както по сегашния регламент: организации могат да участват в EMAS при условие, че разработят политика в областта на околната среда, извършат екологичен преглед, въведат система за управление на околната среда, осъществят вътрешен одит по отношение на околната среда и изготвят екологична декларация. След като тази екологична декларация се провери и завери от независим проверяващ по околната среда, организацията може да кандидатства пред компетентен орган за регистрация. За запазване на своята регистрация, организацията трябва да докладва редовно за подобряването на своите екологични резултати и да представи доказателства, че спазва приложимите законови разпоредби, свързани с околната среда.

Основните изменения целят:

- да се осигури, че EMAS е висококачествена схема за управление на околната среда, която гарантира на външните заинтересовани страни и на националните правоприлагащи органи, че организациите по EMAS съблюдават цялото съответно законодателство в областта на околната среда и непрекъснато подобряват своите екологични резултати; и

- да се повиши привлекателността на схемата за участващите организации и особено за малки организации (МСП и малки обществени институции) чрез намаляване на административната тежест за участващите организации и повишаване на забележимостта на участието в EMAS.

Тези изменения са:

- Система за управление на околната среда. EMAS продължава да се основава на системата за управление на околната среда, както е конкретизирана в стандарта ISO 14001, допълнена от следните елементи:

- Подсилен механизъм за спазване. Организацията по EMAS трябва да докаже, че спазва приложимото екологичното законодателство преди първоначалната си регистрация. Насърчава се диалогът между организацията и националните правоприлагащи органи. Нараства ролята на проверяващите, за да се осигури спазване от организацията. Изяснено е определението за неспазване и са хармонизирани процедурите, осъществявани от компетентните органи за регистрация и заличаване на регистрацията.

- Подсилен механизъм за докладване по въпросите на околната среда. Докладването за постигнатите резултати по ключови екологични показатели е задължително за организациите, регистрирани по EMAS. Тези показатели са определени за следните екологични области: енергийна ефективност, ефективност на използване на материалите и ресурсите, отпадъци, емисии и биоразнообразие/използване на земята.

- Насоки за най-добрите практики в управлението на околната среда. За да подпомогне по-хармонизирано прилагане на най-добрата практика в управлението на околната среда, Комисията поставя началото на процес на разработване на справочни документи. Тези документи обхващат специфични сектори и се съсредоточават върху преки екологични аспекти на производствените операции, както и върху непреки аспекти като например дизайн на продуктите и екологично въздействие на дейностите надолу и нагоре по веригата.Използването на справочни документи е по желание, но организациите по EMAS се насърчават да ги използват за изграждане на своята система за управление на околната среда и за определяне на своите екологични цели. От проверяващите се изисква да се позовават на документите като еталон за ефективна система за управление.

- Правилата и процедурите за акредитация и проверка са хармонизирани и определени с цел справяне с нееднаквото прилагане в отделни държави-членки, което подкопава доверието в схемата. Регламент (ЕО) № xxxx/2008 на Европейския парламент и на Съвета от [……………. дата] относно определяне на изискванията за акредитация и наблюдение на пазара във връзка с пускането на продукти на пазара организира акредитация на национално и европейско равнище. Той застава твърдо зад държавната власт, за да може тя да бъде последна инстанция на обществен контрол, и поставя рамката за признаване на съществуващата организация „Европейско сътрудничество за акредитация“ (EA), така че да обезпечи правилното протичане на процеса на щателна партньорска оценка. Настоящият регламент задава цялостната рамка, допълваща съществуващото законодателство във връзка с акредитацията. Настоящото предложение за преработен регламент относно EMAS допълва тези правила, доколкото е необходимо, като същевременно отчита особеностите на доброволната схема EMAS и задава по-специфични правила, когато това е уместно.

- Географски обхват. Разрешено е участието на организации извън Общността. Организация извън Общността може да се регистрира в една от държавите-членки и нейната система за управление на околната среда трябва да бъде проверена и одобрена от проверяващ, акредитиран в държавата-членка, където организацията ще се регистрира.

- Мерки за намаляване на административната тежест и за създаване на стимули :

- Опростяване на процедурата за групова регистрация.

- Намаляване на регистрационните такси за малки организации (МСП и малки обществени институции)[12].

- Националните власти в държавите-членки са задължени да установят области, в които за регистрирани по EMAS организации могат да намалят административната тежест, свързана с екологичното регулиране, като например по-рядко подновяване на екологичното разрешително и т.н. Ще се въведе процес на редовни консултации в държавите-членки между компетентните органи по EMAS и регулаторните органи. Комисията организира обмен на информация по този въпрос.

- Националните власти трябва да разгледат и, когато е уместно и без да се засягат правилата относно държавната помощ в Договора, да въведат стимули, от които да могат да се възползват регистрираните по EMAS организации, като например достъп до финансиране или данъчни облекчения в рамката на схеми за подпомагане на екологичните резултати на промишлеността.

- Правилата за използване на запазения знак (емблемата) на EMAS са опростени и съществуващите ограничения са премахнати.

- Дейности за популяризиране на EMAS включително награда EMAS и информационни кампании на равнището на Общността и на отделните държавите-членки.

2008/0154 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно доброволното участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (EMAS)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията[13],

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[14],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[15],

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора[16],

като имат предвид, че:

(1) Член 2 от Договора предвижда, че измежду задачите на Общността е да насърчава устойчивия растеж в цялата Общност.

(2) Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда[17] идентифицира подобряването на сътрудничеството и партньорството с предприятия като стратегически подход за постигане на екологични цели. Доброволните ангажименти са съществена част от това. В този контекст се счита за необходимо да се насърчава по-широкото участие в схемата на Общността за управление и одитиране по околната среда (EMAS) и разработването на инициативи за насърчаване на организациите да публикуват изчерпателни и проверени от независими експерти доклади относно своите резултати по екологични показатели или устойчиво развитие.

(3) В съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно междинния преглед на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда[18] се признава, че има нужда да се подобри функционирането на разработените за промишлеността доброволни инструменти и че тези инструменти притежават голям потенциал, но не са напълно развити. В него се призовава Комисията да преработи тези инструменти с цел да се насърчи тяхното участие и се намали административната тежест по управлението им.

(4) Целта на EMAS е да насърчава непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организациите чрез въвеждане и прилагане на системи за управление на околната среда по организации, системна, обективна и периодична оценка на показателите на такива системи, предоставянето на информация относно екологичните резултати, открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, както и активното участие на служители в организацията и подходящо обучение.

(5) С цел да се спомогне за съгласуван подход между законодателните инструменти, разработени на равнището на Общността в областта на опазването на околната среда, Комисията и държавите-членки следва да разгледат как регистрацията по EMAS може да се вземе под внимание при разработването на законодателството или се използва като инструмент в привеждането в действие на законодателството. В своята политика за възлагане на обществени поръчки те следва да вземат под внимание и, където е уместно, да посочват EMAS или еквивалентни системи за управление на околната среда като условия за изпълнение на поръчки за работа и услуги, за да се повиши привлекателността на EMAS за организациите.

(6) Член 15 от Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и Съвета за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)[19] предвижда Комисията да преразгледа схемата EMAS с оглед на придобития опит по време на нейното функциониране и да предложи подходящи изменения на Европейския парламент и на Съвета.

(7) Регламент (ЕО) № 761/2001 доказа своята ефективност, като съдейства за подобряване на екологичните резултати на организациите. Опитът, придобит от прилагането на този регламент, следва да се използва за повишаване способността на EMAS да доведе до подобрение на общите екологични резултати на организациите.

(8) Организациите следва да бъдат насърчавани да участват в EMAS доброволно и могат да извлекат допълнителна полза от гледна точка на нормативен контрол, икономии на разходи и обществена представа.

(9) EMAS следва да се направи достъпна за всички организации, в и извън Общността, чиито дейности имат въздействие върху околната среда. EMAS следва да им предостави средства за управление на това въздействие и за подобряване на техните общи екологични резултати.

(10) Организациите и особено малките организации следва да се насърчават да участват в EMAS. Тяхното участие следва да се подпомага чрез улесняване на достъпа до информация, до фондове за подкрепа и до обществени институции, както и чрез въвеждане или насърчаване на мерки за техническа помощ.

(11) Организации, прилагащи други системи за управление на околната среда и желаещи да преминат към EMAS, следва да са максимално улеснени да направят това. Следва да се вземат под внимание връзки с други системи за управление на околната среда.

(12) Организации с обекти, разположени в една или повече държави-членки, следва да са в състояние с една единствена регистрация да регистрират всички тези обекти или няколко от тях.

(13) Механизмът за установяване спазването от една организация на всички приложими законови разпоредби във връзка с околната среда следва да се подсили, за да се повиши доверието в EMAS и по-специално да се даде възможност на държавите-членки да намалят административната тежест за регистрирани организации чрез дерегулиране или облекчаване на нормативната рамка.

(14) Процесът на прилагане на EMAS следва да включва ангажиране на служителите и работниците на организацията, тъй като това увеличава удовлетворението от работата, както и познаване на екологичните проблеми, което може да се разпространи във и извън работната среда.

(15) Запазеният знак на EMAS следва да е привлекателен комуникационен и маркетингов инструмент за организациите, което повишава информираността на клиентите. Правилата за използване на запазения знак на EMAS следва да се опростят чрез използването на един единствен запазен знак и съществуващите ограничения следва да се отменят, стига да не се получи объркване с етикети за екологични продукти.

(16) Разходите и таксите за регистрация по EMAS следва да са приемливи и съразмерни с големината на организацията и на работата, която трябва да се извърши от компетентните органи. Без да се засягат правилата в Договора относно държавната помощ, следва да се обмисли освобождаването от такси на или намаляването им за малки организации.

(17) Организациите следва да изготвят и да осигуряват публичен достъп до периодични екологични декларации и доклади за екологичните резултати, като предоставят на обществеността и заинтересованите страни информация относно спазването от тях на приложимите законови изисквания, свързани с околната среда, и относно техните екологични показатели.

(18) За осигуряване на целесъобразност и съпоставимост на информацията, докладването относно напредъка в екологичните резултати на организациите следва да е въз основа на общи показатели, насочени към ключови екологични области. Това следва да подпомогне организациите в сравняването на техните резултати за различни отчетни периоди.

(19) Справочните документи, включващи най-добра практика за управление на околната среда и показатели за екологични резултати за специфични сектори, следва да се разработят чрез информационен обмен и сътрудничество между държавите-членки. Тези документи следва да помогнат на организациите по-добре да се съсредоточат върху най-важните екологични аспекти в даден сектор.

(20) Регламент (ЕО) № xxxx/2008 на Европейския парламент и на Съвета от [……………. дата] относно определяне на изискванията за акредитация и наблюдение на пазара във връзка с пускането на продукти на пазара организира акредитация на национално и европейско равнище и задава цялостната рамка за акредитация. Настоящият регламент допълва тези правила, доколкото е необходимо, като същевременно отчита специфичните характеристики на EMAS и особено нуждата да се осигури висока степен на доверие от заинтересованите страни, по-специално държавите-членки, и задава по-специфични правила, където е уместно.Тези разпоредби следва да осигурят и непрекъснато да подобряват компетентността на проверяващите по околната среда чрез предоставяне на независима и неутрална система за акредитация, обучение и подходящ надзор върху дейността им, като по този начин се гарантира прозрачността и доверието в организациите, участващи в EMAS.

(21) Както от държавите-членки, така и от Европейската комисия следва да се предприемат мерки за популяризиране и подпомагане.

(22) Без да се засягат правилата в Договора относно държавната помощ, държавите-членки следва да предоставят стимули на регистрираните организации, като например достъп до финансиране или данъчни облекчения в рамката на схеми за подпомагане на екологичните резултати на промишлеността.

(23) Държавите-членки и Комисията следва да разработят и прилагат специфични мерки, насочени към по-голямо участие в EMAS на организациите и особено на малките организации.

(24) С цел да се осигури хармонизирано прилагане на настоящия регламент Комисията ще изготви, при необходимост, справочни документи по сектори за областта, попадаща в обхвата на настоящия регламент.

(25) По целесъобразност, настоящият регламент следва да се преразгледа в светлината на придобития опит след определен период на функциониране.

(26) Настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 761/2001, който поради това следва да бъде отменен.

(27) Тъй като в настоящия регламент са включени полезни елементи от Препоръка 2001/680/ЕО от 7 септември относно насоки за прилагане на Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)[20] и от Препоръка 2003/532/ЕО от 10 юли 2003 г. относно насоки в подбора и използването на показатели за екологични резултати в EMAS[21], тези актове следва повече да не се използват, понеже се заменят от настоящия регламент.

(28) Тъй като целите на предложеното действие, а именно да се създаде една единствена, заслужаваща доверие схема и да се избегне установяването на различни национални схеми, не могат да се постигнат в достатъчна степен от държавите-членки и поради това могат да се постигнат по-добре на нивото на Общността вследствие на мащаба и ефектите от подобно действие, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, формулиран в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(29) Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[22].

(30) По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да установява процедури за партньорска проверка на компетентните органи, за разработване на справочни документи по сектори, за признаване на съществуващи система за управление на околната среда или на части от тях като отговарящи на съответните изисквания от настоящия регламент и за изменение на приложения І до VІІІ. Тъй като посочените мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, inter alia чрез допълването му с нови неосновни елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета.

(31) Тъй като е необходим период от време, за да се осигури наличието на рамката за правилното функциониране на настоящия регламент, държавите-членки следва да разполагат с период от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение на процедурите, следвани от акредитиращите органи и компетентните органи съгласно съответните разпоредби на настоящия регламент. По време на тези шест месеца акредитиращите органи и компетентните органи следва да имат правото да продължат да прилагат процедурите, установени съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

Създава се Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране, наричана по-долу EMAS, в която се допуска доброволно участие на организации от и извън Общността.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1. „политика в областта на околната среда“ означава общите цели и принципи на действие на дадена организация по отношение на околната среда, включително спазване на всички приложими законови разпоредби във връзка с околната среда, както и ангажимент за непрекъснато подобряване на екологичните показатели;

2. „екологични резултати“ означава резултатите от управлението на екологичните аспекти на дадена организация;

3. „спазване на законовите разпоредби“ означава пълно изпълнение на приложимите законови разпоредби, включително условия за разрешителни, отнасящи се до околната среда;

4. „екологичен аспект“ означава елемент от дейността, продуктите или услугите на дадена организация, който има или може да има въздействие върху околната среда;

5. „съществен екологичен аспект“ е екологичен аспект, който оказва или може да окаже съществено въздействие върху околната среда;

6. „пряк екологичен аспект“ означава екологичен аспект, свързан с дейностите, продуктите и услугите на самата организация, върху които тя има пряк управленски контрол;

7. „непряк екологичен аспект“ означава екологичен аспект, който може да възникне от взаимодействие на дадена организация с трети страни и който в разумна степен може да бъде повлиян от организацията;

8. „въздействие върху околната среда“ означава всяка неблагоприятна или благоприятна промяна на околната среда, която изцяло или частично е резултат от дейността, продуктите или услугите на дадена организация;

9. „екологична програма“ означава описание на предприетите или предвидени мерки, отговорности и средства за постигането на цели и задачи в областта на околната среда и съответните крайни срокове за постигане на целите и задачите в областта на околната среда;

10. „екологична цел“ означава обща екологична цел, произтичаща от политиката в областта на околната среда, която дадена организация си поставя и която по възможност е количествено определена;

11. „екологична задача“ означава приложимо за организацията или за части от нея подробно и количествено определено изискване за резултатите, което произтича от политиката в областта на околната среда и екологичните цели и трябва да се определи и изпълни, за да могат да се постигнат тези цели;

12. „система за управление на околната среда“ означава частта от общата система за управление, която включва организационната структура, дейностите по планиране, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за разработване, прилагане, постигане, преразглеждане и поддържане на политиката в областта на околната среда;

13. „най-добра практика в управлението на околната среда“ означава най-ефективната система за управление на околната среда, която може да се приложи от организациите в съответния сектор и в резултат от която могат да се постигнат най-добри екологични резултати при дадени икономически и технически условия;

14. „вътрешен екологичен одит“ означава системна, документирана, периодична и обективна оценка на резултатите на организацията, на системата за управление и на процесите, които са предназначени да опазват околната среда;

15. „одитор“ означава физическо лице или група от лица, които се числят към самата организация, или външно спрямо организацията физическо или юридическо лице, действащо от името на висшето ръководство на организацията, извършващо оценка по-специално на съществуващата система за управление и определящо съответствието с политиката и програмата на организацията, включително спазване на приложимите законови разпоредби, свързани с организацията;

16. „доклад за екологичните резултати“ означава пълната информация за обществеността и други заинтересовани страни относно екологичните резултати на организацията и нейното съответствие с приложимите законови изисквания, свързани с околната среда;

17. „екологична декларация“ означава пълната информация за обществеността и други заинтересовани страни относно следните характеристики на организацията:

а) структура и дейности;

б) политика в областта на околната среда и система за управление на околната среда;

в) екологични аспекти и въздействия;

г) екологични програма, цели и задачи;

д) доклад за екологичните резултати, предоставящ информация относно екологичните резултати на организацията и съответствието с приложимите правни задължения, свързани с околната среда;

18. „проверяващ по околната среда“ означава физическо или юридическо лице, или сдружение или група от такива лица, квалифицирани като орган за оценка на съответствието, както е определено в Регламент (ЕО) № xxxx/2008, който е получил акредитация в съответствие с настоящия регламент;

19. „организация“ означава дружество, корпорация, фирма, предприятие, орган или институция, намиращи се в или извън Общността, или част или комбинация от тях, регистрирани или не като юридическо лице на публичното или частното право, които имат собствени функции и администрация;

20. “обект” означава точно определен географски район, който се намира под управленския контрол на дадена организация, обхващащ дейност, продукти и услуги, включително цялата инфраструктура, оборудване и материали;

21. „проверка“ означава процесът на оценка на съответствието, извършен от проверяващ по околната среда за да се докаже, че политиката в областта на околната среда на дадена организация, нейната система за управление и процедура за одитиране удовлетворяват изискванията на настоящия регламент;

22. „заверяване“ означава потвърждаване от проверяващия по околната среда, извършил проверката, че информацията и данните в екологичната декларация и доклада за екологичните резултати на организацията са надеждни, достоверни и верни и отговарят на изискванията на настоящия регламент;

23. „правоприлагащи органи“ означава съответните компетентни органи, определени от държавите-членки да откриват, предотвратяват и разследват нарушения в спазването на приложимите законови разпоредби, отнасящи се до околната среда, и при необходимост да предприемат действия за изпълнение;

24. „показател за екологични резултати“ означава специфичен израз, който позволява измерване на екологичните резултати на дадена организация;

25. „малки организации“ означава:

a) микро-, малки и средни предприятия, както са дефинирани в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия[23];

б) местни органи, управляващи по-малко от 10 000 жители, или други обществени органи, или които имат под 250 души персонал и годишен бюджет, не надвишаващ 50 милиона EUR, или общ годишен счетоводен баланс, не надвишаващ 43 милиона EUR, включително всички от следните:

i) държавна или друга публична администрация, публични съвещателни органи на национално, регионално или местно ниво;

ii) физически или юридически лица, изпълняващи държавни административни функции в съответствие с националното законодателство, включително специфични задължения, дейности или услуги във връзка с околната среда; и

iii) физически или юридически лица с публични правомощия или функции или предоставящи публични услуги, свързани с околната среда, под контрола на орган или лице, посочени в буква б);

26. „акредитиращ орган“ означава национален орган за акредитация по смисъла на Регламент (ЕО) № xxxx/2008.

ГЛАВА II

Регистриране на организациите

Член 3

Определяне на компетентния орган

1. Заявления за регистрация от организации в държава-членка се адресират до компетентен орган в тази държава-членка.

2. Заявления за регистрация от организации извън Общността може да се адресират до компетентен орган в държавата-членка, в която е акредитиран проверяващият по околната среда, извършил проверката и заверил системата за управление на околната среда на организацията.

3. Организация с обекти, разположени в една или повече държави-членки, може да заяви една единствена корпоративна регистрация за всички тези обекти или няколко от тях.

Заявления за една единствена корпоративна регистрация се адресират до компетентен орган на държавата-членка, където се намира главното седалище на организацията или нейният управленски център, определен за целите на настоящата разпоредба.

Член 4

Подготовка за регистрация

1. Организации, желаещи да бъдат регистрирани за първи път, извършват екологичен преглед на всички екологични аспекти на организацията в съответствие с приложение І.

2. Организациите могат да се консултират с органа, посочен в член 33, параграф 3, установен в държавата-членка, където организацията подава заявление за регистрация.

3. Организациите, които разполагат с призната съгласно изискванията на член 45, параграф 4 сертифицирана система за управление на околната среда, не са задължени да извършват пълен първоначален екологичен преглед по отношение на информацията, предоставяна от признатата сертифицирана система за управление на околната среда.

4. С оглед на резултатите от прегледа, организациите разработват и прилагат система за управление на околната среда, отговаряща на всички изисквания, посочени в приложение ІІ, като вземат под внимание най-добрата практика в управлението на околната среда за съответния сектор, както е посочено в член 46, ако е налична такава.

5. Организациите предоставят материални или документални доказателства, показващи, че организацията спазва всички приложими законови разпоредби, свързани с околната среда, които са установени.

Организациите могат да поискат уверение за съответствие от компетентния правоприлагащ орган или органи в съответствие с член 33, параграф 5.

Организации извън Общността се позовават и на отнасящите се до околната среда законови разпоредби, приложими за сходни организации в държавите-членки, където те възнамеряват да представят своето заявление.

6. Организациите извършват вътрешен одит в съответствие с изискванията, изложени в приложение ІІІ.

7. Организациите подготвят екологична декларация в съответствие с приложение ІV, част Б.

Когато за конкретния сектор са налични справочни документи, както е посочено в член 46, оценката на резултатите на организацията се прави с позоваване на съответния документ.

8. Първоначалният екологичен преглед, системата за управление на околната среда и екологичната декларация се проверяват от акредитиран проверяващ по околната среда и екологичната декларация се заверява от този проверяващ по околната среда.

Член 5

Заявление за регистрация

1. Всяка организация, отговаряща на изискванията, определени в член 4, може да подаде заявление за регистрация.

2. Заявлението за регистрация се адресира до компетентния орган, определен в съответствие с член 3, и включва следното:

а) заверената екологична декларация в електронен формат;

б) декларацията, посочена в член 24, параграф 9, подписана от проверяващия по околната среда, заверил екологичната декларация;

в) попълнен формуляр, който съдържа поне посочения в приложение VІ минимум от информация;

г) доказателство за заплащане на съответните такси.

ГЛАВА IІІ

Задължения на регистрираните организации

Член 6

Запазване на регистрацията по EMAS

1. На всеки три години регистрираната организация:

a) преминава през проверка на цялата система за управление на околната среда и на одитната програма;

б) подготвя екологичната декларация в съответствие с изискванията, посочени в приложение ІV, части Б и Г;

в) преминава през заверяване на екологичната декларация;

г) предава заверената екологична декларация на компетентния орган;

д) предава на компетентния орган попълнен формуляр, който съдържа поне посочения в приложение VІ минимум от информация.

2. Регистрираната организация ежегодно:

a) извършва вътрешен одит на екологичните резултати и спазването на приложимите законови разпоредби във връзка с околната среда в съответствие с приложение IIІ;

б) подготвя доклад за екологичните резултати в съответствие с изискванията, предвидени в приложение ІV, части В и Г;

в) предава заверения доклад за екологичните резултати на компетентния орган;

г) предава на компетентния орган попълнен формуляр, който съдържа поне посочения в приложение VІ минимум от информация.

3. Регистрираните организации осигуряват достъп на обществеността до своите екологична декларация и доклад за екологичните резултати в срок от един месец от регистрацията и един месец след подновяване на регистрацията.

Те могат да отговорят на посоченото изискване, като предоставят достъп до екологична декларация при поискване или чрез създаване на препратки към интернет страници, където има достъп до екологичната декларация.

Те информират компетентния орган за начина, по който осигуряват достъп за обществеността.

Член 7

Дерогация за малки организации

1. По искане на малка организация компетентните органи удължават за тази организация посочения в член 6, параграф 1 тригодишен период на до пет години и/или посочения в член 6, параграф 2 едногодишен период на до две години при условие, че са изпълнени всички от следните условия:

а) липсват рискове за околната среда;

б) организацията не е планирала оперативни промени в своята система за управление на околната среда; и

в) не съществуват значителни местни екологични проблеми.

2. За получаване на отсрочката, посочена в параграф 1, съответната организация представя заявление на компетентния орган, който е регистрирал организацията, и представя доказателства, че условията за дерогация са изпълнени.

3. Организации, ползващи се от отсрочка до две години, както е посочено в параграф 1, предават незаверения доклад за екологичните резултати на компетентния орган за всяка година, за която са освободени от задължението да имат заверен доклад за екологичните резултати.

Член 8

Съществени промени

1. В случай на съществени промени в една регистрирана организация, организацията извършва екологичен преглед на тези промени, включително на техните екологични аспекти и въздействия.

2. Организацията съответно актуализира първоначалния екологичен преглед и изменя своята политика в областта на околната среда.

3. Актуализираният екологичен преглед и изменената политика в областта на околната среда се проверяват и заверяват.

4. След заверка, организацията представя промените на компетентния орган, като използва формуляра, посочен в приложение VІ, и прави промените обществено достояние.

Член 9

Екологичен одит

1. Регистрираната организация въвежда одитна програма, която гарантира, че за определен период от време, не превишаващ три години, всички дейности в организацията се подлагат на одит в съответствие с изискванията, посочени в приложение ІІІ.

2. Одитът се извършва от одитори, които притежават, индивидуално или колективно, необходимата компетентност за извършване на тези задачи и са в достатъчна степен независими от ревизираните от тях дейности, за да направят обективна преценка.

3. В програмата на организацията за екологичен одит се определят целите на всеки одит или одитен цикъл, включително честотата на одит за всяка дейност.

4. В края на всеки одит и одитен цикъл одиторите изготвят писмен одиторски доклад.

5. Одиторът съобщава на организацията констатациите и заключенията от одита.

6. След процеса на одит, организацията изготвя и изпълнява план за подходящи коригиращи действия.

7. Организацията въвежда подходящи механизми, които осигуряват предприемането на действия въз основа на резултатите от одита.

Член 10

Използване на запазения знак на EMAS

1. Запазеният знак на EMAS, посочен в приложение V, може да се използва само от регистрирани организации, само докато тяхната регистрация е валидна.

Запазеният знак следва винаги да носи регистрационния номер на организацията.

2. Запазеният знак на EMAS може да се използва само в съответствие с техническите спецификации, посочени в приложение V.

3. В случай, че дадена организация избере, в съответствие с член 3, параграф 3, да не включва в корпоративната регистрация всички свои обекти в рамките на Общността, тя гарантира, че при нейните комуникации с обществеността и при използването от нея на запазения знак на EMAS ясно личи кои обекти са включени в регистрацията.

4. Да не се използва запазеният знак във връзка със сравнителни претенции, отнасящи се до други дейности и услуги, или по начин, който може да създаде объркване с етикети за екологични продукти.

5. Всяка информация относно околната среда, публикувана от регистрирана организация, може да бъде обозначена с запазения знак на EMAS при условие, че се позовава на последната екологична декларация на организацията, от която е извлечена и е заверена от проверяващ по околната среда в уверение на това, че е:

a) точна;

б) подкрепена от доказателства и проверима;

в) уместна и използвана в подходящ контекст или ситуация;

г) представителна за общите екологични резултати на организацията;

д) малко вероятно да доведе до погрешно тълкуване;

е) съществена по отношение на общото въздействие върху околната среда.

ГЛАВА IV

Правила, приложими към компетентните органи

Член 11

Определяне и роля на компетентните органи

1. Държавите-членки определят компетентни органи, които отговарят за регистрацията на организациите в съответствие с настоящия регламент.

Компетентните органи контролират вписването и поддържането на данните за организациите в регистъра.

2. Компетентните органи могат да бъдат национални, регионални или местни.

3. Съставът на компетентните органи гарантира тяхната независимост и неутралност.

4. Компетентните органи разполагат с нужните финансови и кадрови ресурси за правилното изпълнение на своите задачи.

5. Компетентните органи прилагат настоящия регламент по последователен начин и участват в редовна партньорска проверка, както е посочено в член 16.

Член 12

Задължения относно процеса на регистрация

1. Компетентните органи установяват процедури за регистриране на организациите. По-специално, те установяват правила за:

a) разглеждане на съображенията на заинтересованите страни, включително акредитиращи органии компетентни правоприлагащи органи, относно кандидатстващи или регистрирани организации;

б) отказ за регистрация, прекратяване или заличаване на регистрацията на организации; и

в) обезпечаване на искове и жалби, предявени срещу техни решения.

2. Компетентните органи създават и поддържат регистър на организациите, регистрирани в техните държави-членки, включващ техните екологични декларации или доклади за екологичните резултати в електронен формат, и актуализират този регистър ежемесечно.

Този регистър е публично достъпен чрез уебсайт.

3. Всеки месец компетентните органи съобщават на Комисията промените в регистъра, посочен в параграф 2.

Член 13

Регистриране на организациите

1. Компетентните органи разглеждат заявленията за регистрация на организации в съответствие с процедурите, установени за тази цел.

2. Когато една организация подаде заявление за регистрация, компетентният орган регистрира тази организация и ѝ издава регистрационен номер, ако са изпълнени всички от следните условия:

a) компетентният орган е получил заявление за регистрация, което включва всички документи, посочени в член 5, параграф 2, букви а) до г);

б) компетентният орган е проверил, че проверката и заверката са извършени в съответствие със задълженията, посочени в членове 24 до 27; и

в) компетентният орган е удовлетворен въз основа на получените материални доказателства или от положителен доклад от компетентния правоприлагащ орган, че организацията спазва законовите разпоредби.

3. Компетентните органи информират организацията, че е регистрирана.

4. Ако компетентен орган заключи, че кандидатстваща организация не отговаря на изискванията, посочени в параграф 2, той отказва да регистрира тази организация.

5. Ако компетентен орган получи надзорен доклад от органа за акредитация, от който е видно, че дейностите на проверяващия по околната среда не са извършени задоволително, за да гарантират, че кандидатстващата организация изпълнява изискванията на настоящия регламент, той отказва да регистрира тази организация.

6. За снабдяване с необходимите доказателства за вземане на решение за отказ на регистрация на организации, компетентният орган се консултира със заинтересованите страни, включително с организацията.

Член 14

Временно прекратяване или заличаване на регистрацията на организации от регистъра

1. Ако компетентен орган смята, че регистрирана организация не спазва настоящия регламент, той дава възможност на организацията да представи своето становище по въпроса. Ако организацията не представи задоволителен отговор, тя се заличава от регистъра или нейната регистрация временно се прекратява.

2. Ако компетентен орган получи надзорен доклад от органа за акредитация, от който е видно, че дейностите на проверяващия по околната среда не са извършени задоволително, за да гарантират, че регистрираната по EMAS организация спазва изискванията на настоящия регламент, регистрацията се прекратява.

3. Временно се прекратява регистрацията на регистрирана организация или тя се заличава от регистъра, в зависимост от случая, ако тя не представи на компетентен орган в срок от един месец от искането някой от следните документи:

a) заверените актуализации на екологичните декларации, доклада за екологичните резултати или подписаната декларация, посочена в член 24, параграф 9;

б) формуляр, който съдържа поне посочената в приложение VІ минимална информация от организацията.

4. Ако компетентен орган е информиран от компетентния правоприлагащ орган за нарушаване от страна на организацията на приложими законови разпоредби по отношение на околната среда, той временно прекратява регистрацията на тази организация или я заличава от регистъра, в зависимост от случая.

5. В случай, че компетентен орган реши да прекрати или заличи регистрация, той взема предвид най-малко следното:

a) екологичните последици от неспазването от организацията на задълженията по настоящия регламент;

б) предвидимостта на неспазването от организацията на задълженията по настоящия регламент или обстоятелствата, водещи до това;

в) предишни неспазвания на задълженията по настоящия регламент от организацията; и

г) специфичните обстоятелства за организацията.

6. За снабдяване на компетентния орган с необходимите доказателства за вземане на неговото решение за временно прекратяване или заличаване на регистрацията на организации от регистъра, той се консултира със заинтересованите страни, включително с организацията.

7. Когато компетентният орган е получил доказателства другояче, а не чрез надзорен доклад от органа за акредитация, че извършените от проверяващия по околната среда действия не гарантират в достатъчна степен, че организацията спазва изискванията на настоящия регламент, той се консултира с органа за акредитация, надзираващ проверяващия по околната среда.

8. Компетентният орган посочва основанията за взетите мерки.

9. Компетентният орган предоставя на организацията съответна информация относно консултациите със заинтересованите страни.

10. Временното прекратяване на регистрацията на дадена организация се отменя, ако компетентният орган получи удовлетворителна информация, че организацията спазва изискванията на настоящия регламент.

Член 15

Форум на компетентни органи

1. Компетентните органи създават форум на компетентните органи от всички държави-членки (наричан по-долу „форум“). Той заседава най-малко веднъж годишно в присъствието на представител на Комисията.

2. Компетентните органи от всяка една държава-членка участват във форума. Когато няколко компетентни органа са установени в една държава-членка, се вземат съответни мерки за осигуряване всички те да са информирани относно дейностите на форума.

3. Форумът разработва насоки, за да се гарантира съгласуваност на процедурите във връзка с регистрацията на организации в съответствие с настоящия регламент, включително временно прекратяване на регистрация и заличаване на организации от регистъра. Той предава на Комисията документите за насоките и документите, отнасящи се до партньорската проверка. Тези документи се правят обществено достояние.

4. Форумът приема свои процедурни правила.

Член 16

Партньорска оценка на компетентни органи

1. Форумът организира партньорска оценка, за да прецени съвместимостта на регистрационната система на всеки компетентен орган с настоящия регламент и да разработи хармонизиран подход за прилагане на правилата, отнасящи се до регистрацията.

2. Партньорската оценка се извършва редовно и най-малко веднъж на всеки четири години. Всички компетентни органи участват в партньорската оценка.

3. Партньорската оценка включва най-малко преценка на правилата и процедурите, отнасящи се до:

a) регистрация;

б) отказ за регистрация;

в) временно прекратяване на регистрацията на организации, посочени в член 12, параграф 2;

г) заличаване от регистъра на организации, посочени в член 12, параграф 2;

д) поддържане на регистъра, посочен в член 12, параграф 2.

4. Комисията установява процедури за извършване на оценката, включително подходящи процедури за обжалване на решения, взети в резултат на оценката .

Тези мерки, предназначени да изменят неосновни елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

5. Форумът представя на Комисията годишен доклад за партньорската оценка.

Този доклад се прави обществено достояние.

ГЛАВА V

Проверяващи по околната среда

Член 17

Задачи на проверяващите по околната среда

1. Проверяващите по околната среда преценяват дали екологичният преглед, политиката в областта на околната среда, системата за управление и процедурите за одит отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2. Проверяващите по околната среда проверяват следното:

a) изпълнението от организацията на всички изисквания на настоящия регламент по отношение на първоначалния екологичен преглед, системата за управление на околната среда, екологичния одит и неговите резултати, както и на екологичната декларация или доклада за екологичните резултати;

б) спазването от организацията на приложимите законови разпоредби на Общността, на национално, регионално или местно равнище, отнасящи се до околната среда;

в) непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организацията; и

г) надеждността, достоверността и точността на данните и информацията в следните документи:

i) екологичната декларация;

ii) доклада за екологичните резултати;

iii) екологичната информация, която подлежи на заверка.

3. По-специално, проверяващите по околната среда проверяват техническата валидност на първоначалния екологичен преглед, или одита, или други извършвани от организацията процедури, без ненужно да дублират тези процедури.

4. При необходимост, проверяващите по околната среда използват проверки на място, за да определят надеждността на резултатите от вътрешния одит.

5. По време на проверката на подготовката за регистриране на дадена организация, проверяващият по околната среда проверява най-малкото дали тази организация отговаря на следните изисквания:

a) налице е напълно функционираща система за управление на околната среда в съответствие с приложение ІІ;

б) налице е напълно планирана програма за одит, която вече е започнала в съответствие с приложение ІІІ, така че вече са обхванати поне областите с най-значително въздействие върху околната среда;

в) приключен е прегледът от ръководството, посочен в част А от приложение ІІ; и

г) изготвена е екологична декларация в съответствие с част Б от приложение ІV.

6. За целите на проверката за запазване на регистрация, както е посочено в член 6, параграф 1, проверяващият по околната среда проверява дали организацията отговаря на следните изисквания:

a) напълно функционираща система за управление на околната среда в съответствие с приложение ІІ;

б) напълно функционираща запланувана програма за одит с най-малко един завършен цикъл в съответствие с приложение ІІІ;

в) един приключен преглед от ръководството; и

г) изготвена екологична декларация в съответствие с част Б от приложение ІV.

7. За целите на проверката за запазване на регистрация, както е посочено в член 6, параграф 2, проверяващият по околната среда проверява дали организацията отговаря поне на следните изисквания:

a) организацията е извършила вътрешен одит на екологичните резултати и за спазване на приложимите законови разпоредби във връзка с околната среда в съответствие с приложение IIІ;

б) организацията демонстрира текущо спазване на приложимите законови разпоредби във връзка с околната среда и постоянно подобряване на своите екологични резултати; и

в) организацията е изготвила доклад за екологичните резултати в съответствие с част В от приложение ІV.

Член 18

Честота на проверяване

1. Като се консултира с организацията, проверяващият по околната среда съставя програма, която да осигури проверка на всички елементи, изисквани за регистрация и запазване на регистрацията, както е посочено в членове 4, 5 и 6.

2. На интервали от не повече от 12 месеца, проверяващият по околната среда заверява актуализираната информация в екологичната декларация или в доклада за екологичните резултати.

Член 19

Изисквания към проверяващите по околната среда

1. За получаване на акредитация в съответствие с настоящия регламент, кандидатът за проверяващ по околната среда представя искане до органа за акредитация, от който иска акредитация.

В това искане се уточнява обхватът на исканата акредитация с позоваване на класификацията на икономическите дейности, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета[24].

2. Проверяващият по околната среда представя на органа за акредитация подходящи доказателства за своите познания, съответен опит и технически способности, съответстващи на обхвата на исканата регистрация в следните области:

a) настоящия регламент;

б) цялостното функциониране на системата за управление на околната среда;

в) съответни секторни справочни документи, издадени от Комисията съгласно член 46 за използването на настоящия регламент;

г) законодателните, нормативни и административни изисквания по отношение на дейността, подлежаща на проверка и заверяване;

д) екологични аспекти и въздействия, включително екологичното измерение на устойчивото развитие;

е) техническите аспекти на дейността, подлежаща на проверка и заверяване, които са от значение за въпросите в областта на околната среда;

ж) цялостното функциониране на дейността, подлежаща на проверка и заверяване, за да се прецени доколко е подходяща системата за управление по отношение на взаимодействието на организацията и на нейните продукти, услуги и операции с околната среда, включително поне следното:

i) технологии, прилагани от организацията;

ii) терминология и инструменти, прилагани в дейностите;

iii) оперативни дейности и характеристики на тяхното взаимодействие с околната среда;

iv) методики за оценката на съществени екологични аспекти;

v) контрол върху замърсяването и технологии за неговото намаляване;

з) изисквания и методика за извършване на екологичен одит, включително способност за извършване на ефективни контролни одити на система за управление на околната среда, установяване на адекватни констатации и заключения от одита и представяне в устна и писмена форма на доклади за одита, за да се осигури ясен запис на контролния одит;

и) информационен одит, екологична декларация и доклад за екологичните резултати по отношение на управлението на данните, съхраняването и манипулирането на данните, представянето на данните в писмен и графичен формат за преценка за потенциални грешки в данните, използване на предположения и оценки;

й) екологичното измерение на продукти и услуги, включително екологични аспекти и резултати по време на използване и след това, и целостта на данните, предоставени за вземане на решения във връзка с околната среда.

3. От проверяващия по околната среда се изисква да демонстрира система за непрекъснато професионално развитие в областите на компетентност, посочени в параграф 2, и да поддържа такова развитие за оценка от органа за акредитация.

4. Проверяващият по околната среда е независим, по-специално от одитора или консултанта на организацията, безпристрастен и обективен при изпълнение на своята дейност.

5. Проверяващият по околната среда гарантира, че върху него не се упражнява търговски, финансов или друг вид натиск, който може да повлияе върху преценката на проверяващия или да застраши доверието в независимостта на преценка и почтеността по отношение на контролните дейности. Проверяващият по околната среда гарантира спазване на правилата, приложими в това отношение.

6. Проверяващият по околната среда разполага с документирани методи и процедури, включително механизми за качествен контрол и разпоредби за поверителност, за да отговори на изискванията за проверка и заверяване на настоящия регламент.

7. Когато организация действа като проверяващ по околната среда, тя разполага със структурна схема на организацията, в която подробно са посочени структурите и отговорностите в рамките на организацията, и със декларация за нейния правен статут, собственост и средства за финансиране.

Посочената структурна схема на организацията се предоставя при поискване.

Член 20

Допълнителни изисквания за проверяващи по околната среда, които са физически лица и извършват самостоятелно дейности по проверка и заверяване

1. Физически лица, действащи като проверяващи по околната среда и извършващи проверка и заверяване самостоятелно, освен че трябва да отговарят на изискванията, посочени в член 19, трябва да притежават:

a) цялата необходима компетентност за извършване на дейности за проверка и заверяване в областите, за които са акредитирани;

б) ограничен обхват на акредитация, в зависимост от личната им компетентност.

2. Спазването на тези изисквания се осигурява чрез оценката, която се извършва преди акредитацията, и чрез надзор от страна на акредитиращия орган.

Член 21

Допълнителни изисквания за проверяващи по околната среда, действащи в трети страни

1. Когато проверяващ по околната среда възнамерява да извършва дейности по проверка и заверяване в трети страни, той може да поиска акредитация за специфични трети страни.

2. За получаване на акредитация за трета страна, проверяващият по околната среда трябва да отговаря на следните допълнителни изисквания освен посочените в членове 19 и 20:

a) познаване и разбиране на законодателните, нормативни и административни изисквания по отношение на околната среда в третата държава, за която се иска акредитация;

б) познаване и разбиране на официалния език на третата държава, за която се иска акредитация.

3. Изискванията, посочени в параграф 2, се считат при всички случаи за изпълнени, ако проверяващият по околната среда демонстрира съществуването на договорни отношения между него и квалифицирано лице или организация, отговарящи на тези изисквания.

Това лице или организация трябва да е независимо от организацията, подлежаща на проверка.

Член 22

Надзор върху проверяващите по околната среда

1. Надзорът върху дейностите по проверка и заверяване, извършени от проверяващите по околната среда в:

a) държавата-членка, в която са акредитирани, се осъществява от акредитиращия орган, който им е издал акредитацията;

б) трета страна, се осъществява от акредитиращия орган, който е издал акредитация на проверяващия по околната среда за тези дейности;

в) държава-членка, различна от тази, в която е издадена акредитацията, се осъществява от акредитиращия орган на втората държава-членка.

2. Най-малко пет работни дни преди всяка проверка в държава-членка, проверяващият по околната среда уведомява акредитиращия орган, отговорен за надзора върху съответния проверяващ по околната среда, за подробности по своята акредитация, както и за времето и мястото на проверката.

3. Проверяващият по околната среда незабавно информира акредитиращия орган за всякакви промени, които имат отношение към акредитацията или нейния обхват.

4. Акредитиращият орган взема мерки на редовни интервали, непревишаващи 24 месеца, за да се гарантира, че проверяващият по околната среда продължава да отговаря на изискванията за акредитация, и за да се следи качеството на извършените дейности по проверка и заверяване.

5. Надзорът може да се състои в одит на офиса, проверка на място в организациите, въпросници, преглед на заверените от проверяващите по околната среда екологични декларации или доклади за екологичните резултати, както и преглед на доклада за проверка.

Надзорът е съразмерен с дейността, извършвана от проверяващия по околната среда.

6. Всяко решение на акредитиращия орган за прекратяване или временно отнемане на акредитацията или за ограничаване на обхвата на акредитацията се взема, само след като на проверяващия по околната среда е предоставена възможност да бъде изслушан.

7. Ако надзорният акредитиращ орган е на мнение, че качеството на работата на даден проверяващ по околната среда, не отговаря на изискванията на настоящия регламент, тогава се изпраща надзорен доклад до съответния проверяващ по околната среда и до компетентния орган, пред който съответната организация възнамерява да кандидатства за регистрация, или който е регистрирал съответната организация.

В случай на по-нататъшен спор надзорният доклад се изпраща до заседанието на акредитиращите органи, посочено в член 30.

Член 23

Допълнителни изисквания за надзор върху проверяващи по околната среда, действащи в държава-членка, различна от тази, в която са получили акредитацията си

1. Проверяващ по околната среда, акредитиран в дадена държава-членка, най-малко пет работни дни преди да започне да извършва дейности по проверка и заверяване в друга държава-членка, съобщава на акредитиращия орган на последната държава-членка следната информация:

a) данните за акредитацията си, компетентност и състав на екипа, ако е уместно;

б) времето и мястото на проверката и заверяването;

в) адреса на организацията и данните за осъществяване на контакт с нея.

Това уведомяване се извършва преди всяка нова дейност по проверка и заверяване.

2. Акредитиращият орган може да изиска допълнителни пояснения за познаването от проверяващия на необходимите приложими законови разпоредби във връзка с околната среда.

3. Акредитиращият орган може да постави други условия, освен посочените в параграф 1, но само ако тези други условия не накърняват правото на проверяващия по околната среда да предоставя услуги в държава-членка, различна от тази, в която е издадена акредитацията.

4. Акредитиращият орган не използва процедурата за уведомяване, посочена в параграф 1, за да забавя пристигането на проверяващия по околната среда. Когато акредитиращият орган не е в състояние да изпълни своите задачи съгласно параграфи 2 и 3 преди времето за проверка и заверяване, както е уведомен от проверяващия в съответствие с буква б) от параграф 1, той съобщава на проверяващия обосновано обяснение за това.

5. Не се начисляват дискриминационни такси за уведомление и надзор от акредитиращите органи.

6. Ако надзорният акредитиращ орган е на мнение, че качеството на работата на проверяващия по околната среда, не отговаря на изискванията на настоящия регламент, тогава се изпраща надзорен доклад до съответния проверяващ по околната среда, до акредитиращия орган, издал акредитацията, и до компетентния орган, пред който съответната организация възнамерява да кандидатства за регистрация, или който е регистрирал съответната организация. В случай на по-нататъшен спор надзорният доклад се изпраща до заседанието на акредитиращите органи, посочено в член 30.

7. Организациите трябва да позволяват на акредитиращите органи да надзирават проверяващия по околната среда по време на процеса на проверка и заверяване.

Член 24

Условия за извършване на проверка и заверяване

1. Проверяващият по околната среда действа в обхвата на своята акредитация и въз основа на писмено споразумение с организацията.

В това споразумение:

а) се посочва обхватът на дейностите;

б) се посочват условия, целящи да позволят на проверяващия по околната среда да действа по независим професионален начин; и

в) организацията се ангажира да предостави нужното сътрудничество.

2. Проверяващият по околната среда осигурява компонентите на организацията да са еднозначно определени и да отговарят на действителното разделение на дейностите.

Екологичната декларация следва ясно да посочва различните части на организацията, които подлежат на проверка или заверяване.

3. Проверяващият по околната среда извършва оценка на елементите, посочени в член 17.

4. В рамките на дейностите по проверка и заверяване, проверяващият по околната среда проучва документацията, посещава организацията, извършва проверки на място и провежда разговори с персонала.

5. Преди посещението на проверяващия по околната среда, организацията му предоставя основна информация за организацията и нейните дейности, политиката и програмата в областта на околната среда, описание на функциониращата в организацията система за управление на околната среда, подробности от извършения екологичен преглед или одит, доклада за този преглед или одит и информация за всички предприети след това коригиращи действия, и проекта за екологична декларация или доклада за екологичните резултати.

6. Проверяващият по околната среда изготвя за организацията писмен доклад относно резултатите от проверката, в който посочва.

a) всички въпроси, свързани с дейността, извършена от проверяващия по околната среда;

б) описание за съответствие с всички изисквания на настоящия регламент, включително подкрепящи доказателства, констатации и заключения.

7. В случаи на несъответствие с разпоредбите на настоящия регламент, докладът посочва:

a) констатации и заключения относно несъответствието от страна на организацията и доказателства, на които се основават тези констатации и заключения;

б) технически несъвършенства в екологичния преглед, метода на одит, системата за управление на околната среда или всякакъв друг съответен процес;

в) въпроси, по които съществува несъгласие с проекта за екологична декларация или доклада за екологичните резултати, и подробности за измененията или допълненията, които следва да се направят в екологичната декларация или в доклада за екологичните резултати;

г) сравнение на постиженията и целите с предишните екологични декларации и оценката на резултатите и оценка на непрекъснатото подобряване на резултатите на организацията.

8. След проверката, проверяващият по околната среда заверява екологичната декларация или доклада за екологичните резултати на организацията, за да потвърди, че тя/той отговаря на изискванията на настоящия регламент при условие, че резултатите от проверката потвърдят:

a) че информацията и данните в екологичната декларация или доклада за екологичните резултати на организацията са надеждни и точни и отговарят на изискванията на настоящия регламент;

б) че организацията изпълнява всички приложими законови изисквания, свързани с околната среда.

9. При заверяване, проверяващият по околната среда издава подписана декларация, както е посочено в приложение VІІ, в която заявява, че проверката е извършена в съответствие с настоящия регламент.

Член 25

Проверка на и заверяване за малки организации

1. Когато проверяващият по околната среда извършва дейности по проверка и заверяване, той взема под внимание специфичните характеристики на малките организации, включително следните:

а) къси вериги на отчитане;

б) многофункционален персонал;

в) обучение на работното място;

г) способност за бързо адаптиране към промени; и

д) ограничено документиране на процедурите.

2. Проверяващият по околната среда извършва проверка или заверяване по начин, който не налага ненужни тежести върху малките организации.

3. Проверяващият по околната среда взема под внимание обективни доказателства, че системата е ефективна, включително съществуването на процедури в рамките на организацията, които са съразмерни на размера и сложността на работата, характера на свързаните екологични въздействия и компетентността на операторите.

Член 26

Условия за проверка и заверяване в държави-членки, различни от тази, в която са акредитирани проверяващите

1. Акредитираните в една държава-членка проверяващи по околната среда могат да извършват дейности по проверка и заверяване във всяка друга държава-членка в съответствие с изискванията, посочени в настоящия регламент.

2. Най-малко пет работни дни преди всяка проверка или заверяване в държава-членка, различна от тази, в която е акредитиран проверяващият по околната среда, той уведомява акредитиращия орган на другата държава-членка за подробности по своята акредитация, както и времето и мястото на проверката или заверяването.

3. Акредитиращият орган може да изиска допълнителни пояснения за познаването от проверяващия на необходимите приложими законови разпоредби във връзка с околната среда.

4. Дейността по проверката или заверяването подлежи на надзор от акредитиращия орган на държавата-членка, където трябва да се извърши дейността. Тази държава-членка се уведомява за началото на дейността.

Член 27

Условия за проверка и заверяване в трети страни

1. Акредитираните в една държава-членка проверяващи по околната среда могат да извършват дейности по проверка и заверяване за организация, намираща се в трета страна, в съответствие с изискванията, посочени в настоящия регламент.

2. Най-малко шест седмици преди проверка или заверяване в трета държава, проверяващият по околната среда уведомява акредитиращия орган в държавата-членка, в която организацията възнамерява да подаде заявление за регистрация или е регистрирана, за подробности по своята акредитация, както и за времето и мястото на проверката или заверяването.

3. Дейностите по проверка и заверяване подлежат на надзор от акредитиращия орган в държавата-членка, в която съответната организация възнамерява да подаде заявление за регистрация или е регистрирана. Посочената държава-членка се уведомява за началото на дейността.

ГЛАВА VІ

Акредитиращи органи

Член 28

Извършване на акредитация

1. Акредитиращите органи, определени от държавите-членки съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № xxxx/2008, са отговорни за акредитацията на проверяващи по околната среда и за надзора върху дейностите, извършени от проверяващи по околната среда в съответствие с настоящия регламент.

2. Акредитиращите органи оценяват компетентността на проверяващите по околната среда с оглед на елементите, посочени в членове 19, 20 и 21 съобразно обхвата на исканата акредитация.

3. Обхватът на акредитацията на проверяващи по околната среда се определя съгласно класификацията на стопанските дейности (кодове по NACE), както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006. Този обхват се ограничава от компетентността на проверяващия по околната среда и, при необходимост, се взема под внимание размерът и сложността на дейността.

4. Акредитиращите органи установяват подходящи процедури относно акредитацията, отказа за акредитация, временното прекратяване и отнемането на акредитацията на проверяващи по околната среда, както и относно надзора върху проверяващи по околната среда.

Тези процедури включват механизми за разглеждане на съображенията на заинтересованите страни, включително компетентни органи, относно кандидатстващи и акредитирани проверяващи по околната среда.

5. В случай на отказ за акредитация, акредитиращият орган информира проверяващия по околната среда за основанията за това решение.

6. Акредитиращите органи създават, ревизират и актуализират списък на проверяващи по околната среда и техния обхват на акредитация в своите държави-членки и всеки месец съобщават промените в този списък на Комисията и на компетентния орган в държавата-членка, където се намира акредитиращият орган.

7. В рамките на правилата и процедурите относно наблюдението на дейностите, както е предвидено в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № xxxx/2008, акредитиращият орган изготвя надзорен доклад, в който след консултиране със съответния проверяващ по околната среда се решава за една от следните две констатации:

a) че дейностите на проверяващия по околната среда не са извършени задоволително, за да гарантират в достатъчна степен изпълнението от организацията на изискванията на настоящия регламент;

б) че проверката и заверяването от проверяващия по околната среда са извършени в нарушение на едно или повече изисквания на настоящия регламент.

Този доклад се предава на компетентния орган в държавата-членка, където организацията е регистрирана или е подала заявление за регистрация и, по целесъобразност, на акредитиращия орган, издал акредитацията.

Член 29

Временно прекратяване и отнемане на акредитация

1. За временно прекратяване или отнемане на акредитацията се изисква консултиране със заинтересованите страни, включително с проверяващия по околната среда, за да се предоставят на акредитиращия орган необходимите доказателства за вземане на неговото решение.

2. Акредитиращият орган информира проверяващия по околната среда за основанията за предприетите мерки и, по целесъобразност, за процеса на обсъждане с компетентния правоприлагащ орган.

3. Акредитацията се прекратява временно или отнема до получаване на уверение от проверяващите за съответствие със задълженията по настоящия регламент, според случая, в зависимост от характера и обхвата на неспазване или нарушаване на законовите разпоредби.

4. Временното прекратяване на акредитацията се отменя, ако акредитиращият орган получи удовлетворителна информация, че проверяващият по околната среда спазва изискванията на настоящия регламент.

Член 30

Заседание на акредитиращите органи

1. В рамките на органа, признат съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № xxxx/2008, акредитиращите органи от всички държави-членки заседават най-малко веднъж годишно в присъствието на представител на Комисията (наричано по-долу „заседание на акредитиращите органи“).

2. Задачата на заседанието на акредитиращите органи е да осигури съгласуваност на процедурите, отнасящи се до следното:

a) акредитацията на проверяващи по настоящия регламент, включително отказ за акредитация, временно прекратяване и отнемане на акредитация;

б) надзор върху действията, извършени от акредитирани проверяващи.

3. Заседанието на акредитиращите органи разработва насоки по въпроси в областта на компетенцията на акредитиращите органи.

4. Заседанието на акредитиращите органи приема процедурни правила.

5. Документите за насоките, посочени в параграф 3, и процедурните правила, посочени в параграф 4, се предават на Комисията.

Член 31

Партньорска оценка на акредитиращи органи

1. Партньорската оценка по отношение на акредитацията на проверяващи по околната среда съгласно настоящия регламент, която трябва да се организира от органа, посочен в член 30, параграф 1, в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № xxxx/2008, включва поне оценка на правилата и процедурите, отнасящи се до следното:

a) компетентността на проверяващите;

б) независимост, обективност и безпристрастност на проверяващите;

в) уточняване на обхвата на акредитация на проверяващите;

г) изисквания към проверяващите;

д) надзорен процес за проверяващи, извършващи дейности по проверка и заверяване в държави-членки;

е) надзорен процес за проверяващи, извършващи дейности по проверка и заверяване в трети страни;

ж) администриране на списъка на акредитираните проверяващи по околната среда.

2. Партньорската оценка на системите за акредитация във връзка с прилагането на настоящия регламент се извършва редовно на не повече от четири години.

3. Органът, посочен в член 30, параграф 1, предава на Комисията годишен доклад за партньорската оценка.

Този доклад се прави обществено достояние.

ГЛАВА VII

Правила, приложими към държавите-членки

Член 32

Информация относно компетентните органи

Държавите-членки информират Комисията за структурата и процедурите, отнасящи се до функционирането на компетентните органи. Те редовно актуализират тази информация.

Член 33

Съдействие за организациите във връзка със спазването на законови разпоредби относно околната среда

1. Държавите-членки създават система, която да осигури предоставянето при поискване на информация и съдействие на организации в процес на регистрация във връзка със законови разпоредби относно околната среда в съответната държава-членка.

2. Съдействието включва следното:

a) информация относно приложимите законови разпоредби, свързани с околната среда;

б) определяне на компетентните правоприлагащи органи за всяка законова разпоредба, свързана с околната среда, за която е установено, че е приложима;

в) установяване и уточняване на средствата за предоставяне на доказателства, че организацията изпълнява законовите разпоредби, свързани с околната среда, за които е установено, че са приложими;

г) установяване на контакти със съответните правоприлагащи органи, ако това е необходимо.

3. Държавите-членки могат да възложат задачата, посочена в параграфи (1) и (2) на компетентните органи или на който и да е друг орган.

4. Държавите-членки гарантират, че органите или организациите, определени от тях съгласно параграф 3, притежават необходимите познания и подходящите финансови и кадрови ресурси за изпълнение на задачите си.

5. Държавите-членки гарантират, че правоприлагащите органи отговарят на попадащи в тяхната компетенция запитвания от организации относно приложимите законови разпоредби, свързани с околната среда, и предоставят на организациите информация за състоянието по отношение на спазването от последните на тези разпоредби.

6. Държавите-членки гарантират, че компетентните правоприлагащи органи съобщават възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от един месец за неспазване от регистрирана организация на разпоредбите на настоящия регламент на компетентния орган, който е регистрирал организацията.

Член 34

План за популяризиране

Държавите-членки приемат план за популяризиране, който включва цели, действия и инициативи за популяризиране на EMAS изобщо и за насърчаване на организации да участват в EMAS.

Член 35

Информация

1. Държавите-членки вземат подходящи мерки за предоставяне на информация на обществеността относно целите и основните компоненти на EMAS.

2. Държавите-членки, при необходимост, по-специално в сътрудничество с промишлени сдружения, организации на потребителите, организации за опазване на околната среда, профсъюзи и местни институции, използват професионални издания, местни вестници, кампании за популяризиране или всякакви други функционални средства за повишаване на общата осведоменост относно EMAS.

3. Държавите-членки вземат подходящи мерки за предоставяне на информация на организации относно съдържанието на настоящия регламент.

Член 36

Дейности по популяризиране

Държавите-членки извършват дейности по популяризиране на EMAS, включително:

(1) насърчаване обмена на знания и най-добри практики относно EMAS измежду всички заинтересовани страни;

(2) разработване на ефективни средства за популяризиране на EMAS и тяхното споделяне с организации;

(3) предоставяне на техническа помощ на организации при определянето и осъществяването на техните маркетингови дейности;

(4) насърчаване на партньорства между организации за популяризиране на EMAS.

Член 37

Насърчаване участието на малки организации

Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да осигурят участието на малки организации чрез:

(1) улесняване на достъпа до информация и до специално пригодени за тях фондове за подкрепа;

(2) гарантиране на разумни такси за регистрация, което да ги насърчава за участие;

(3) насърчаване на мерки за техническа помощ, особено във връзка с инициативи на професионални или местни органи за контакт, местни власти, търговски палати, браншови или занаятчийски сдружения.

Член 38

Групов и поетапен подход

1. Държавите-членки осигуряват предоставянето от местни органи с участието на промишлени сдружения, търговски палати и заинтересовани страни на специфична помощ на групи от организации, които са свързани помежду си чрез географска близост или бизнес дейности, за да отговорят на изискванията за регистрация, както е посочено в членове 4, 5 и 6.

2. Държавите-членки разработват програми, предназначени да насърчат организациите да прилагат система за управление на околната среда. Те насърчават по-специално поетапен подход, който може да доведе накрая до регистрация по EMAS.

Тези системи и програми функционират с цел да се избегнат ненужни разходи за участниците, по-специално за малките организации.

Член 39

EMAS и други политики и инструменти в Общността в областта на околната среда

1. Държавите-членки установяват годишна стратегия заедно с компетентните органи и правоприлагащите власти, за да определят как регистрацията по EMAS в съответствие с настоящия регламент:

a) може да се вземе под внимание при разработването на ново законодателство;

б) може да се използва като инструмент в прилагането и привеждането в действие на закони.

2. Без да се засяга законодателството на Общността, а именно законодателството относно конкуренцията, данъчното облагане и държавната помощ, държавите-членки по целесъобразност вземат мерки, улесняващи организациите да получат или запазят регистрация по EMAS. Тези мерки се вземат в една от следните две форми:

a) облекчаване на нормативната рамка, така че регистрирана по EMAS организация се счита за отговаряща на определени законови изисквания във връзка с околната среда, предвидени в други правни инструменти, установени от компетентните органи;

б) по-добро регулиране, чрез което други правни инструменти се изменят така, че тежестите за участващите в EMAS организации се премахват, намаляват или опростяват с оглед да се насърчи ефективното функциониране на пазарите и да се повиши нивото на конкурентоспособност.

Член 40

Разходи и такси

1. Държавите-членки въвеждат система от такси, като вземат под внимание следното:

a) разходите, направени във връзка с предоставянето на информация и помощ на организациите от органите, определени или създадени за тази цел от държавите-членки съгласно член 33;

б) разходите, направени във връзка с акредитацията на и надзора върху проверяващи по околната среда и други свързани с тях разходи по EMAS;

в) разходите за регистрация от компетентните органи, както и допълнителните разходи за администриране на процеса на регистрация за организации извън Общността.

Тези такси не превишават разумна стойност и са пропорционални на размера на организацията и на работата, която трябва да се извърши.

2. Държавите-членки могат да решат да не се плащат никакви такси като насърчителна мярка.

Член 41

Несъответствие

1. Държавите-членки предприемат подходящи правни и административни мерки в случай на неспазване на разпоредбите на настоящия регламент.

2. Държавите-членки въвеждат ефективни разпоредби срещу използването на запазения знак на EMAS в нарушение на разпоредбите на настоящия регламент.

Член 42

Информиране и докладване на Комисията

Държавите-членки ежегодно докладват на Комисията за предприетите от тях мерки съгласно настоящия регламент.

В тези доклади държавите-членки се съобразяват с последния доклад, представен от Комисията на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 47.

ГЛАВА VIII

Правила, приложими към Европейската комисия

Член 43

Информация

1. Комисията предоставя информация на обществеността относно целите и основните компоненти на EMAS.

2. Комисията поддържа и прави обществено достояние:

a) регистър на проверяващи по околната среда и на организации, регистрирани по EMAS;

б) база от данни, съдържаща екологични декларации и доклади за екологичните резултати в електронен формат.

Член 44

Сътрудничество и координация

1. Комисията може да насърчава сътрудничеството между държавите-членки с цел, по-специално, да се постигне еднакво и последователно прилагане на правилата в цялата Общност по отношение на следното:

a) регистриране на организациите;

б) проверяващи по околната среда;

в) информацията и помощта, посочени в член 33.

2. Без да се засяга законодателството на Общността в областта на обществените поръчки, Комисията и другите институции и органи на Общността посочват, по целесъобразност, EMAS или еквивалентни системи за управление на околната среда като условия за изпълнение на поръчки за работа и услуги.

Член 45

Връзка с други системи за управление на околната среда

1. Държавите-членки могат да представят на Комисията писмено искане за признаване като отговарящи на съответните изисквания в настоящия регламент на съществуващи системи за управление на околната среда или части от тях, които са сертифицирани съгласно подходящи процедури по сертифициране, признати на национално или регионално равнище.

2. Държавите-членки посочват в своето искане съответните части от системите за управление на околната среда и съответните изисквания на настоящия регламент.

3. Държавите-членки предоставят доказателства за еквивалентност с настоящия регламент на всички съответни части на съответната система за управление на околната среда.

4. След проучване на искането, посочено в параграф 1, и като действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 49, параграф 2, Комисията признава съответните части от системите за управление на околната среда и признава акредитационните изисквания за органите за сертифициране, ако е на мнение, че дадена държава-членка:

a) е посочила достатъчно ясно в своето искане съответните части от системите за управление на околната среда и съответните изисквания на настоящия регламент;

б) е предоставила достатъчно доказателство за еквивалентност с настоящия регламент на всички съответни части на разглежданата система за управление на околната среда.

5. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз данни за признатите системи за управление на околната среда, включително съответните раздели от EMAS, посочени в приложение І, за които се прилагат, и признатите изисквания за акредитация.

Член 46

Разработване на справочни документи по сектори

Комисията осигурява информационен обмен и сътрудничество между държавите-членки и други заинтересовани страни относно най-добрата практика по управление на околната среда за съответните сектори, за да се разработят справочни документи по сектори, включващи най-добрата практика по управление на околната среда и показатели за екологични резултати за специфични сектори.

Тези мерки, предназначени да изменят неосновни елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 49, параграф 3.

Член 47

Отчетност

На всеки пет години Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад, съдържащ информация относно действията и мерките, предприети по тази глава, и информация, получена от държавите-членки съгласно членове 32 и 42.

ГЛАВА IХ

Заключителни разпоредби

Член 48

Изменение на приложенията

1. Комисията може да измени приложенията, ако е необходимо или целесъобразно, с оглед на придобития опит по функционирането на EMAS, в отговор на установени нужди за насочване относно изисквания на EMAS и с оглед на промени в международни стандарти или нови стандарти, които са от значение за ефективността на настоящия регламент.

2. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Член 49

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага консултативната процедура, предвидена в член 3 от Решение 1999/468/EО на Съвета, в съответствие с член 7, параграф 3 и член 8 от него.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Член 50

Преразглеждане

Комисията преразглежда EMAS с оглед на придобития опит по време на нейното функциониране и на международното развитие. Тя взема под внимание докладите, предадени на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 47.

Член 51

Отмяна и преходни разпоредби

1. Отменят се следните правни актове:

a) Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)[25];

б) Решение 2001/681/ЕО на Комисията относно насоките за прилагане на Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране[26];

в) Решение 2006/193/EО на Комисията за установяване на правила съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно употребата на емблемата на EMAS в изключителни случаи при транспортни опаковки и третични опаковки[27].

2. Чрез дерогация от параграф 1 се прилагат втора, трета и четвърта алинеи от настоящия параграф.

Създадените съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001 национални органи за акредитация и компетентни органи продължават своите дейности. Държавите-членки изменят в съответствие с настоящия регламент процедурите, следвани от акредитиращите органи и компетентните органи. Държавите-членки гарантират, че тези системи ще функционират изцяло не по-късно от шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Организации, регистрирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 761/2001, остават включени в регистъра на EMAS. По време на следващата проверка на дадена организация, проверяващият по околната среда проверява нейното съответствие с новите изисквания на настоящия регламент. Ако следващата проверка следва да се извърши по-рано от 6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, датата на следващата проверка може да се отложи с 6 месеца по споразумение с проверяващия по околната среда и компетентните органи.

Акредитираните в съответствие с Регламент (ЕИО) № 761/2001 проверяващи по околната среда могат да продължат да упражняват дейността си в съответствие с изискванията, въведени с настоящия регламент .

3. Позоваванията на Регламент (ЕО) № 761/2001 се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствията, посочена в приложение VIIІ.

Член 52

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след този на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и е пряко приложим във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД

Екологичният преглед обхваща следните области:

1. Определяне на приложимите законови изисквания, свързани с околната среда.

Като допълнение към създаването на списък на приложимите законови изисквания, организацията следва да посочи как могат да се осигурят доказателства, че тя се съобразява с различните изисквания.

2. Определяне на всички преки и непреки екологични аспекти със значително въздействие върху околната среда, изразени качествено и количествено в зависимост от случая, и съставяне на регистър на онези от тях, които са определени за важни;

При оценката на значимостта на даден екологичен аспект, организацията следва да отчита следните въпроси:

а) способност за причиняване на вреда върху околната среда;

б) уязвимост на местната, регионалната и глобалната околна среда;

в) размери, брой, честотата и обратимост на аспекта или въздействието;

г) наличие и изисквания на съответното законодателство за околната среда;

д) значение за заинтересованите страни и служителите на организацията.

a) Преки екологични аспекти

Преките екологични аспекти са свързани с дейностите, продуктите и услугите на самата организация, върху които тя има пряк контрол.

Всички организации трябва да отчитат преките аспекти на техните дейности.

Преките екологични аспекти включват следните точки, като списъкът не е изчерпателен:

а) законови изисквания и ограничения за разрешителните;

б) емисии в атмосферата;

в) изпускане във води;

г) производство, рециклиране, повторна употреба, транспортиране и обезвреждане на твърди и други отпадъци и особено на опасни отпадъци;

д) използване и замърсяване на земи;

е) използване на природни ресурси и суровини (включително енергия);

ж) местни въпроси (шум, вибрации, мирис, прах, външен изглед и т.н.);

з) транспортни въпроси (по отношение както на стоки, така и на услуги

и) рискове от екологични аварии и въздействия, които произтичат или съществува вероятност да настъпят вследствие на аварии и потенциални аварийни ситуации;

й) ефекти върху биологичното разнообразие.

б) Непреки екологични аспекти

Непреки екологични аспекти могат да възникнат вследствие на взаимоотношения на организацията с трети страни, които в разумна степен могат да бъдат повлияни от стремежа на организацията за регистрация по EMAS.

За непромишлени организации, като например местни власти или финансови институции, е от основно значение те да вземат предвид също и екологичните аспекти, свързани с основната им дейност. Списък, който се ограничава до екологичните аспекти на обекта и съоръженията на организацията, не е достатъчен.

Те включват, но не се ограничават до следните аспекти:

а) въпроси, свързани с жизнения цикъл на продуктите (проектиране, разработване, опаковане, транспортиране, използване и оползотворяване/обезвреждане на отпадъци);

б) капитални инвестиции, отпускане на заеми и застрахователни услуги

в) нови пазари;

г) избор и състав на услугите (напр., транспорт или дейност по снабдяването);

д) административни и планови решения;

е) състав на продуктовата гама;

ж) екологични резултати и практики на изпълнители, подизпълнители и доставчици.

Организациите трябва да могат да докажат, че са установени значителните екологични аспекти, които са свързани с процедурите им за възлагане на държавни поръчки, и че тези значителни въздействия са взети под внимание в системата за управление.

При тези непреки екологични аспекти организацията обмисля до каква степен може да повлияе върху тях и какви мерки могат да се предприемат за намаляване на тяхното въздействие.

3. Описание на критериите за оценка на значимостта на въздействието върху околната среда

Организацията определя критериите за оценка на значимостта на екологичните аспекти на своята дейност, продукти и услуги, за да определи кои от тях имат значително въздействие върху околната среда.

Разработените от организацията критерии следва да вземат предвид правото на Общността и да бъдат изчерпателни, подлежащи на независима проверка, възпроизводими и обществено достъпни.

Съображенията при определяне на критериите за оценка на значението на екологичните аспекти на дадена организация могат да включват, но не се ограничават до:

а) информация за състоянието на околната среда, за да се определят дейностите, продуктите и услугите на организацията, които могат да имат въздействие върху околната среда;

б) наличните данни на организацията за влаганите материали и енергия, изтичане, отпадъци и емисии от гледна точка на риска;

в) становища на заинтересованите страни;

г) регламентираните екологични дейности на организацията;

д) дейности по снабдяването;

е) проектиране, разработка, производство, разпределение, обслужване, използване, повторно използване, рециклиране и обезвреждане на продуктите на организацията;

ж) дейностите на организацията, които са свързани с най-значителните екологични разходи и екологични ползи.

При оценяване на значението на екологичните аспекти на дейността на организацията, трябва да се мисли не само за условията на нормална работа, но и за условията при пускане и затваряне и за разумно предвидимите аварийни условия. Следва да се отчитат минали, настоящи и планирани дейности.

4. Проучване на всички съществуващи практики и процедури за управление на околната среда

5. Оценка на обратната информация от разследването на предишни аварии

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Изисквания към системата за управление на околната среда

както и

допълнителни въпроси, които следва да бъдат взети под внимание от организациите, които прилагат EMAS

Изискванията към системата за управление на околната среда по EMAS са тези, предвидени в раздел 4 на стандарта EN ISO 14001:2004. Тези изисквания са дадени в лявата колона на таблицата по-долу, която съставлява част A от настоящото приложение.

Освен това, от регистрираните организации се изисква да вземат под внимание редица допълнителни въпроси, имащи пряка връзка с множество елементи от раздел 4 на стандарта EN ISO 14001:2004. Тези допълнителни изисквания са изброени в дясната колона на таблицата по-долу, която съставлява част Б от настоящото приложение.

Част А Изисквания към системите за управление на околната среда по EN ISO 14001:2004 | Част Б Допълнителни въпроси, които се вземат под внимание от организациите, прилагащи EMAS |

Организациите, участващи в Схемата за управление и одитиране по околната среда (EMAS), следва да прилагат изискванията на EN ISO 14001:2004, които са описани в раздел 4 на европейския стандарт[28] и са дадени в тяхната цялост по-долу: |

А. Изисквания към системата за управление на околната среда |

А.1. Общи изисквания |

Организацията следва да създаде, документира, внедри, поддържа и непрекъснато да подобрява системата за управление на околната среда в съответствие с изискванията на посочения международен стандарт и да определи как тя ще изпълни тези изисквания. |

Организацията определя и документира обхвата на нейната система за управление на околната среда. |

А.2. Политика по отношение на околната среда |

Най-високото ниво на ръководството определя политиката на организацията по отношение на околната среда и осигурява, че в рамките на определения обхват на нейната система за управление на околната среда, тя: |

а) е подходяща за естеството, мащаба и екологичното въздействие, което оказват нейната дейност, продукти и услуги; |

б) включва ангажимент за непрекъснато подобряване и предотвратяване на замърсяването; |

в) включва ангажимент за съответствие с приложимите законови изисквания, както и с други свързани с екологичните аспекти изисквания, които организацията е подписала да спазва; |

г) осигурява рамката за определяне и преразглеждане на екологични цели и задачи; |

д) е документирана, бива прилагана и поддържана; |

е) е съобщена на всички лица, работещи за или от името на организацията; и |

ж) е достъпна за обществеността. |

А.3. Планиране |

А.3.1. Екологични аспекти |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и: |

а) за определяне на екологичните аспекти на нейните дейности, продукти и услуги в рамките на определения обхват на системата за управление на околната среда, които тя може да контролира, и тези, на които тя може да въздейства, като се отчитат планираните или новите обстоятелства или новите или променените дейности, продукти и услуги; и |

б) за определяне на тези аспекти, които имат или могат да имат значимо/и въздействие/я върху околната среда (т.е. значими екологични аспекти). |

Организацията трябва да документира тази информация и да я поддържа актуална. |

Организацията трябва да гарантира, че значимите аспекти на околната среда са взети предвид при създаването, внедряването и поддържането на нейната система за управление на околната среда. |

A.3.2. Законови и други изисквания |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и: |

а) за идентифициране и достъп до приложимите законови изисквания и до други, свързани с екологичните аспекти изисквания, които организацията е подписала да спазва; и |

б) за определяне на това какво отношение имат тези изисквания към нейните екологични аспекти. |

Организацията трябва да гарантира, че тези приложими законови и други нормативни изисквания по околната среда, както и други изисквания, които организацията документирано е приела, са взети предвид при създаването, внедряването и поддържането на нейната система за управление на околната среда. |

Б.1. Спазване на законовите разпоредби |

Организациите, които желаят да се регистрират в EMAS, трябва да могат да докажат, че: |

са установили и са наясно със задълженията на организацията, произтичащи от всички приложими законови разпоредби в областта на околната среда; определени по време на екологичния преглед в съответствие с приложение I. |

осигуряват съобразяване с правото в областта на околната среда, както и разрешителни и ограничения за разрешителните; и |

разполагат с действащи процедури, които дават възможност на организацията постоянно да спазва тези изисквания. |

A.3.3. Общи и конкретни цели и програма/програми |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа документирани общи и конкретни цели по отношение на околната среда на съответните нива и дейности в рамките на организацията. |

Общите и конкретните цели трябва да са измерими, когато това е практически възможно, и да са съгласувани с политиката по отношение на околната среда, включително с ангажиментите по предотвратяването на замърсяването, с приложимите законови и други нормативни изисквания по околната среда, както и с други изисквания, които организацията документирано е приела, и с непрекъснатото подобряване. |

Когато определя и преглежда своите общи и конкретни цели, организацията трябва да взима предвид законовите и другите нормативни изисквания, както и другите изисквания, които организацията документирано е приела, и своите значими аспекти на околната среда. Тя също така разглежда своите технологични възможности, своите финансови, оперативни и стопански изисквания и вижданията на заинтересованите страни. |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа програма/и за постигане на нейните общи и конкретни цели. Програмата/ите трябва да включва/т: |

а) разпределението на отговорността за постигане на общите и конкретните цели за съответните нива и дейности на организацията; и |

б) средствата и графика, чрез които те трябва да бъдат постигнати. |

Б.2. Извършване |

Организацията трябва да може да докаже, че системата за управление и процедурите за одит са насочени към действителните екологични резултати, постигнати от организацията по отношение на определените в приложение IІ преки и непреки аспекти. Показателите на организацията спрямо нейните цели и задачи се оценяват като част от процеса на преразглеждане от ръководството. Организацията се ангажира също непрекъснато да подобрява екологичните си показатели. При това действията й могат да се основават на местни, регионални и национални екологични програми. |

Средствата за постигане на целите и задачите не могат да се считат за екологични цели. Ако организацията включва един или повече обекта, всеки от обектите, за които се прилага EMAS, трябва да спазва всички изисквания на EMAS, включително определеното в член 2, буква б) от настоящия регламент непрекъснато подобряване на екологичните показатели. |

А.4. Внедряване и функциониране |

A.4.1. Ресурси, роли, отговорност и власт |

Ръководството трябва да осигури достъпността на ресурсите, които са съществено важни за създаването, внедряването, поддържането и подобряването на системата за управление на околната среда. Ресурсите включват човешките ресурси и специализираните умения, организационната инфраструктура, технологията и финансовите ресурси. |

Ролите, отговорностите и йерархичните зависимости трябва да бъдат определени, документирани и съобщени, с оглед да се улесни ефективното функциониране на системата за управление на околната среда. |

Най-високото ниво на ръководството трябва да определи специален представител/специални представители на ръководството, който/които, независимо от другите отговорности, има/т определени роли, отговорности и власт, за да: |

а) гарантира(т), че системата за управление на околната среда ще бъде създадена, внедрена и поддържана в съответствие с изискванията на настоящия международен стандарт; |

б) докладва/т, за целите на прегледа, пред най-висшето ръководство за резултатите, постигнати от системата за управление на околната среда, включително да дава/т препоръки за подобряване. |

A.4.2. Компетентност, обучение и осведоменост | Б.3. Участие на заетите лица |

Организацията следва да вземе под внимание, че участието на заетите лица е движеща сила и предпоставка за постоянно и успешно подобряване на околната среда, че то е ключов ресурс в подобряването на екологичните резултати, както и правилен метод за успешно утвърждаване на системата за управление на околната среда и одитиране в организацията. Терминът „участие на заетите лица“ включва както участие, така и информация за отделния служител и неговите представители. Ето защо следва да има схема за участие на заетите лица на всички нива. Организацията следва да вземе под внимание, че ангажирането, откликването и активната подкрепа от страна на ръководството е предпоставка за успеха на тези процеси. В тази смисъл трябва да се подчертае необходимостта от обратна връзка от ръководството към служителите. |

Организацията трябва да осигури, че всяко лице/а, извършващо/и задачи за нея или от нейно име, което/ито има/т потенциала да причини/ят значимо въздействие/значими въздействия върху околната среда, идентифицирани от организацията, е/са компетентно/и на базата на подходящо образование, обучение или опит, и трябва да поддържа съответните досиета. |

Организацията трябва да идентифицира нуждите от обучение, свързани с нейните екологични аспекти и с нейната система за управление на околната среда. Тя трябва да осигури обучение или да предприеме други действия, за да отговори на тези нужди, и трябва да поддържа съответни досиета. |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и, за да осведоми лицата, работещи за нея или от нейно име, за: |

а) важността на съответствието с политиката и процедурите по отношение на околната среда и с изискванията на системата за управление на околната среда; |

б) значимите екологични аспекти и свързаните с тях текущи и потенциални въздействия, свързани с тяхната работа, и ползите за околната среда от подобрените индивидуални резултати от тяхната работа; |

в) техните роли и отговорности за постигане на съответствие с изискванията на системата за управление на околната среда; и |

г) потенциалните последствия от отклонението от зададените процедури. |

В допълнение към тези изисквания, заетите лица следва да участват в процеса, насочен към непрекъснато подобряване на екологичните резултати, постигнати от организацията чрез:. |

а) първоначалния екологичен преглед, анализа на съществуващото положение и събирането и проверката на информация; б) създаване и внедряване на система за управление на околната среда и одитиране, подобряваща резултатите по отношение на околната среда, в) екологични комитети, които да събират информация и да осигуряват участието на специалиста по околна среда/представителите на ръководството, служителите и техните представители, г) съвместни работни групи за програмата за действие в областта на околната среда и за екологичен одит, д) изготвяне на екологични декларации. |

За целта следва да се използват подходящи форми на участие, например системата за книга за предложения или групова работа по проекти, или екологични комитети. Организациите трябва да вземат предвид насоките на Комисията за най-добрите практики в областта. По тяхно искане, участват и всички представители на заетите лица. |

A.4.3. Обмен на информация |

Във връзка със своите екологични аспекти и системата за управление на околната среда, организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и за: |

а) вътрешен обмен на информация между различните нива и дейности на организацията; |

б) получаване, документиране и отговаряне на съответни съобщения от външни заинтересовани страни. |

Организацията трябва да реши дали да съобщава публично информация относно своите значими екологични аспекти и трябва да документира своето решение. Ако решението е да се разпространи информация, то организацията трябва да създаде и реализира метод/и за това публично разпространение на информация. |

Б.4. Обмен на информация |

Организациите следва да са способни на открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, включително местни общности и клиенти, във връзка с въздействието на тяхната дейност, продукти и услуги върху околната среда, за да се определят въпросите, които предизвикват загриженост от страна на обществото и други заинтересовани страни. |

Откритост, прозрачност и периодично осигуряване на информация за околната среда са ключови фактори в разграничаването на EMAS от други схеми. Тези фактори са важни за организацията и за изграждането на доверие със заинтересованите страни. EMAS осигурява гъвкавост, позволяваща на организациите да насочват съществената информация към конкретни категории публика, като гарантира, че цялата информация е достъпна за тези, които я поискат. |

A.4.4. Документиране |

Документацията на системата за управление на околната среда трябва да включва: |

а) политиката, целите и задачите по отношение на околната среда; |

б) описание на обхвата на системата за управление на околната среда; |

в) описание на основните елементи на системата за управление на околната среда и тяхното взаимодействие и позоваване на съответните документи; |

г) документи, включително досиета, изисквани от настоящия международен стандарт; и |

д) документи, включително досиета, определени от организацията като необходими, за да се осигури ефективно планиране, функциониране и контрол на процесите, които имат отношение към нейните основни екологични аспекти. |

A.4.5. Контрол на документите |

Документите, изисквани от системата за управление на околната среда и от настоящия международен стандарт, трябва да бъдат контролирани. Досиетата представляват специален тип документи, които се контролират в съответствие с изискванията, дадени в А.5.4. |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и, за: |

а) одобряване на документите като адекватни преди тяхното издаване; |

б) преглед и актуализиране при необходимост, както и повторно утвърждаване на документи; |

в) гарантиране, че промените и статуса на текущата версия на документите са точно определени; |

г) гарантиране, че съответните версии на приложимите документи са налични по местата за ползване; |

д) гарантиране, че документите остават четливи и могат лесно да бъдат идентифицирани; |

е) гарантиране, че документите с външен произход, които са определени от организацията като необходими за планирането и действието на системата за управление на околната среда, са точно определени и тяхното разпространение се контролира; и |

ж) предотвратяване на неволното използване на остарели документи и прилагане на подходящото им идентифициране, ако по някаква причина те са запазени. |

A.4.6. Оперативен контрол |

Организацията трябва да идентифицира и планира тези операции, които са свързани с идентифицираните значими екологични аспекти, съответстващи на нейната политика, цели и задачи по отношение на околната среда, за да осигури осъществяването на тези операции да става в съответствие със зададените условия, чрез: |

а) създаване, внедряване и поддържане на документирана/и процедура/и за контрол на ситуациите, при които тяхното отсъствие би довело до отклонение от политиката, целите и задачите по отношение на околната среда; и |

б) определяне на оперативни критерии в процедурата/ите; и |

в) създаване, внедряване и поддържане на процедури, свързани с определените основни екологични аспекти на стоките и услугите, използвани от организацията, и съобщаване на приложимите процедури и изисквания на доставчиците, включително на подизпълнителите. |

A.4.7. Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и, за да идентифицира потенциалните извънредни ситуации и потенциални инциденти, които могат да имат въздействие/я върху околната среда, и как да отговори на тях. |

Организацията трябва да отговори на реалните извънредни ситуации и инциденти и да предотврати или смекчи свързаните с тях неблагоприятни въздействия върху околната среда. |

Организацията трябва периодично да преглежда и когато това е необходимо, да ревизира своите процедури за готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране, по-специално, след възникването на инциденти или извънредни ситуации. |

Организацията трябва периодично да изпитва тези процедури, когато това е осъществимо. |

А.5. Проверка |

A.5.1. Наблюдение и измервания |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и за мониторинг и измерване на регулярна основа на ключовите характеристики на своите операции, които могат да имат значимо въздействие върху околната среда. Процедурата/ите трябва да включва/т документиране на информацията с цел проследяване на резултатността, приложимия оперативен контрол и съответствието с общите и конкретните цели на организацията, свързани с околната среда. |

Организацията трябва да осигури, че за мониторинга и измерването се използва и поддържа калибрирано или верифицирано оборудване и да съхранява съответни досиета. |

A.5.2. Оценка на съответствието |

А.5.2.1. В изпълнение на своите ангажименти за съответствие, организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и за периодична оценка на съответствието с приложимите законови и други нормативни изисквания. |

Организацията трябва да съхранява досиета с резултатите от периодичните оценки. |

А.5.2.2. Организацията трябва да оценява съответствието с другите изисквания, които тя документирано е приела. Организацията може да пожелае да комбинира тази оценка с оценката на съответствието със законовите и другите нормативни изисквания, посочена в А.5.2.1, или да създаде отделна процедура (отделни процедури). |

Организацията трябва да съхранява досиета с резултатите от периодичните оценки. |

A.5.3. Несъответствие, коригиращи и превантивни действия |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и за справяне с действително/и и потенциално/и несъответствие/я и за предприемане на коригиращи действия и превантивни действия. Процедурата/ите трябва да определя/т изискванията за: |

а) идентифициране и коригиране на несъответствието/ята и предприемане на действие/я за смекчаване на тяхното въздействие върху околната среда; |

б) проучване на несъответствието/ята, определяне на неговата/тяхната причина/и и предприемане на действия за избягване на неговото/тяхното повтаряне; |

в) оценка на необходимостта от действие/я за недопускане на несъответствие/я и реализиране на подходящи действия, насочени към недопускане на неговото/тяхното появяване. |

г) записване на резултатите от предприетите коригиращи действия и превантивни действия; и |

д) преглед на ефективността на предприетите коригиращи действия и превантивни действия. д) преглед на ефективността на предприетите коригиращи действия и превантивни действия. |

Организацията трябва да осигури да бъдат направени всички необходими промени в документацията на системата за управление на околната среда. |

A.5.4. Управление на досиетата |

Организацията трябва да създаде и поддържа досиета, необходими, за да демонстрира съответствието с изискванията на своята система за управление на околната среда и на настоящия международен стандарт, и постигнатите резултати. |

Организацията трябва да създаде, внедри и поддържа процедура/и за идентифициране, съхранение, защита, достъпност, срок на съхранение и унищожаване на досиетата. |

Досиетата трябва да бъдат и да остават четливи, подлежащи на идентификация и проследими. |

A.5.5. Вътрешен одит |

Организацията трябва да осигури вътрешните одити на системата за управление на околната среда да бъдат провеждани през планирани интервали, за да: |

а) определят дали системата за управление на околната среда: |

- съответства на планираната организация за управление на околната среда, включително на изискванията на настоящия международен стандарт, и |

- е коректно внедрена и поддържана; и |

б) предостави информация за резултатите от одитите на ръководството. |

Одитната/ите програма/и трябва да бъде/ат планирана/и, създадена/и, внедрена/и и поддържана/и от организацията, като се взима предвид важността от гледна точка на околната среда на съответното действие/я и резултатите от предишни одити. |

Трябва да се създаде/ат, внедри/ят и поддържа/т одитна/и процедура/и, които са насочени към: |

- отговорностите и изискванията за планиране и провеждане на одити, докладване на резултатите и съхранение на съответните досиета, |

- определяне на одитни критерии, обхват, честота и методи. |

Изборът на одитори и провеждането на одитите трябва да осигурят обективността и безпристрастността на одитния процес. |

А.6. Преглед от ръководството |

Висшето ръководство трябва през планирани интервали да прави преглед на системата за управление на околната среда, за да осигури нейната продължаваща достатъчност, адекватност и ефективност. Прегледите трябва да включват оценка на възможностите за подобрение и необходимостта за промени на системата за управление на околната среда, включително политиката, целите и задачите по отношение на околната среда. |

Досиетата на прегледите на ръководството трябва да бъдат запазвани. |

Началната информация за ръководството трябва да включва: |

а) резултатите от вътрешните одити и оценки на съответствието със законовите и другите изисквания, които организацията е подписала да спазва; |

б) информация/и от външни заинтересовани страни, включително оплаквания; |

в) постигнатите от организацията резултати по отношение на околната среда; |

г) степента, в която са постигнати общите и конкретните цели; |

д) състоянието на коригиращите и превантивните действия; |

е) последващите действия след предишните прегледи от страна на ръководството; |

ж) променените обстоятелства, включително развитието в нормативните и другите изисквания, свързани с нейните екологични аспекти; и |

з) препоръки за подобрение. |

Резултатите от прегледите на ръководството трябва да включват всички решения и действия, свързани с възможните промени в политиката, целите и задачите по отношение на околната среда и другите елементи на системата за управление на околната среда, в съответствие с ангажимента за непрекъснато подобряване. |

Списък на националните органи по стандартизация BE: IBN/BIN (Institut Belge de Normalisation/Belgisch Instituut voor Normalisatie) CZ: ČNI (Český normalizační institut) DK: DS (Dansk Standard) DE: DIN (Deutsches Institut für Normung e.V.) EE: EVS (Eesti Standardikeskus) EL: ELOT (Ελληνικός Οργανισμός Τυποποίησης) ES: AENOR (Asociacion Espanola de Normalizacion y Certificacion) FR: AFNOR (Association Française de Normalisation) IEL: NSAI (National Standards Authority of Ireland) IT: UNI (Ente Nazionale Italiano di Unificazione) CY: Κυπριακός Οργανισμός Προώθησης Ποιότητας LV: LVS (Latvijas Standarts) LT: LST (Lietuvos standartizacijos departamentas) LU: SEE (Service de l’Energie de l’Etat) (Luxembourg) HU: MSZT (Magyar Szabványügyi Testület) MT: MSA (Awtorita` Maltija dwar l-Istandards / Malta Standards Authority) NL: NEN (Nederlands Normalisatie-Instituut) AT: ON (Österreichisches Normungsinstitut) PL: PKN (Polski Komitet Normalizacyjny) PT: IPQ (Instituto Português da Qualidade) SI: SIST (Slovenski inštitut za standardizacijo) SK: SÚTN (Slovenský ústav technickej normalizácie) FI: SFS (Suomen Standardisoimisliitto r.y) SE: SIS (Swedish Standards Institute) UK: BSI (British Standards Institution).” |

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВЪТРЕШEН ЕКОЛОГИЧЕН ОДИТ

А: Програма на одита и честота на одитиране

1. Одитна програма

Одитната програма следва да гарантира, че ръководството на организацията разполага с информацията, необходима за прегледа на екологичната резултатност на организацията и ефективността на системата за управление на околната среда, и да показва, че те са под контрол.

2. Общи цели на одитната програма

По-специално, целите трябва да включват оценка на съществуващите системи за управление и определяне на съответствието с политиката и програмата на организацията, което включва съблюдаване на съответните нормативни изисквания в областта на околната среда.

3. Обхват на одитната програма

Цялостният обхват на отделните одити или на всеки етап от цикъла на одит, в зависимост от случая, трябва да е ясно определен и изрично да посочва:

а) обхванатите области;

б) подлежащите на одит дейности;

в) екологичните критерии, които следва да се вземат под внимание;

г) обхванатия от одита период.

Екологичният одит включва оценка на фактическите данни, които са необходими за оценка на резултатите.

4. Честота на одитиране

Одитът или одитният цикъл, обхващащ всички дейности на организацията, в зависимост от случая, се извършват през интервали не по-дълги от 3 години. Честотата, с която се проверява всяка дейност, е различна в зависимост от:

а) естеството, мащабите и сложността на дейностите;

б) значението на съответните въздействия върху околната среда;

в) важността и спешността на установените при предишни одити проблеми;

г) историята на екологичните проблеми.

По-сложните дейности с по-значително въздействие върху околната среда се подлагат на одит по-често.

Организацията следва да провежда одити поне веднъж годишно, тъй като това ще помогне да се демонстрира пред ръководството на организацията и на проверяващия, че контролира своите значими екологични аспекти.

Организацията следва да извършва одити във връзка с:

а) постигнатите от организацията резултати по отношение на околната среда и

б) съобразяването на организацията с приложимите правни задължения, свързани с околната среда

Б: Дейности по одита

Дейностите по одита включват обсъждане с персонала, проверка на условията за работа и на оборудването, както и преглед на документацията, писмените процедури и друга съответна документация, с цел извършване на оценка на екологичните резултати от одитираната дейност, за да се определи дали тя отговаря на приложимите стандарти и нормативни разпоредби или на поставените цели и задачи, и дали съществуващата система за управление на отговорностите в областта на околната среда е ефективна и подходяща. За да се определи ефективността на цялата система за управление, наред с другото следва да се използват проверки на място на съответствието с тези критерии.

В процеса на одит се включват по-специално следните стъпки:

а) разбиране на системите за управление;

б) оценка на силните и слабите страни на системите за управление;

в) събиране на съответни доказателства;

г) оценка на констатациите от одита;

д) подготовка на заключенията от одита;

е) докладване на констатациите и заключенията от одита.

В: Докладване на констатациите и заключенията от одита

Основните цели на писмения одиторски доклад са:

а) да се документира обхватът на одита;

б) да се предостави информация на ръководството за състоянието на съответствие с политиката на организацията в областта на околната среда и за постигнатия напредък в тази област;

в) да се предостави информация на ръководството за ефективността и надеждността на мерките за наблюдение и контрол на въздействието на организацията върху околната среда;

г) да се докаже необходимостта от коригиращи действия, когато е необходимо.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ДОКЛАДВАНЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

А. Въведение

Информацията за околната среда следва да бъде представена по ясен и последователен начин в електронна или печатна форма.

Б. Екологична декларация

Екологичната декларация следва да съдържа като минимум елементите и да отговаря на минималните изисквания, както следва:

а) ясно и недвусмислено описание на организацията, която се регистрира по EMAS и обобщено описание на нейните дейности, продукти и услуги, както и на връзките й с евентуални организации-майки, в зависимост от случая;

б) политиката на организацията в областта на околната среда и кратко описание на нейната система за управление на околната среда;

в) описание на всички значими преки и непреки екологични аспекти, които обуславят наличието на значителни въздействия на организацията върху околната среда и обяснение на естеството на въздействията във връзка с тези аспекти (приложение I.2);

г) описание на екологичните цели и задачи във връзка със значимите аспекти и въздействия;

д) обобщение на наличните данни за резултатите на организацията във връзка с нейните екологични цели и задачи по отношение на значимите ѝ въздействия върху околната среда. Докладването следва да бъде за основните показатели и други уместни съществуващи показатели за екологични резултати, както са определени в раздел Г.

е) други фактори, касаещи екологичните резултати, включително изпълнението на законови разпоредби във връзка със значимите въздействия на факторите върху околната среда;

ж) описание на приложимите законови изисквания, свързани с околната среда, и доказателства за спазването на тези изисквания;

з) име и акредитационен номер на проверяващия по околната среда, както и дата на заверяване.

В. Доклад за екологичните резултати

Докладът за екологичните декларации следва да съдържа като минимум елементите и да отговаря на минималните изисквания, както следва:

а) обобщение на наличните данни за резултатите на организацията във връзка с нейните екологични цели и задачи по отношение на значимите ѝ въздействия върху околната среда. докладването следва да бъде за основните показатели и други уместни съществуващи показатели за екологични резултати, както са определени в раздел Г.

б) други фактори, касаещи екологичните резултати, включително изпълнението на законови разпоредби във връзка със значимите въздействия на факторите върху околната среда;

в) описание на приложимите законови изисквания, свързани с околната среда, и доказателства за спазването на тези изисквания;

г) име и акредитационен номер на проверяващия по околната среда, както и дата на заверяване.

Г. Основни показатели и други относими съществуващи показатели за екологични резултати

1. Въведение

Организациите следва да докладват, както чрез екологичната декларация, така и чрез доклада за екологичните резултати, относно основните показатели дотолкова, доколкото те са свързани с преките екологични аспекти на организацията и други уместни съществуващи показатели за екологични резултати, както са определени по-долу.

2. Основни показатели

(а) Основните показатели се отнасят за всички видове организации. Те са съсредоточени върху резултатността в следните ключови екологични области:

енергийна ефективност;

ефективност на използване на материалите;

води

отпадъци

биоразнообразие

и емисии

(б) Всеки основен показател е съставен от:

i) число А, показващо общото годишно количество на входния елемент/въздействие в дадената област;

ii) число Б, показващо общото годишно количество на изходния елемент на организацията;

iii) и число С, показващо отношението А/Б.

Всяка организация следва да докладва относно всички 3 съставни елемента на всеки показател.

Представянето на общото годишно количество на входния елемент/въздействие в дадената област, число А, трябва да се докладва както следва:

i) за енергийната ефективност

* „ съвкупно пряко използване на енергия “ означава общата годишна консумация на енергия, изразена в тонове нефтен еквивалент (toe);

* „ съвкупно пряко използване на възобновяема енергия “ означава общата годишна консумация на енергия (електро- и топлоенергия), произведена от възобновяеми източници на енергия, изразена в тонове нефтен еквивалент (toe);

ii) за ефективността на използване на материалите

* „годишен масов разход на различни материали“ (изключват се енергоносителите и водата), изразен в тонове.

iii) за водата

* „съвкупна годишна консумация на вода“ , изразена в m³.

iv) за отпадъците

* „съвкупно годишно производство на отпадъци“ , изразено в тонове

v) за биологичното разнообразие

* „използването на земи“ , изразено в m2.

vi) за емисиите

* „съвкупни годишни емисии на парникови газове“ , изразени в тонове еквивалент на CO2.

Представянето на общия годишен изходен елемент на организацията, число Б, е едно и също за всички области, но е пригодено за различните типове организации според вида на дейността им. В частност, то прави разлика между организации, работещи в производствения сектор (промишлеността), при които трябва да се даде общата брутна прибавена стойност в милиона евро (млн. €) или, в случая на малки организации — общият годишен оборот или броят на служителите, и организации от непроизводствения сектор (администрация/услуги), при които то трябва да съответства на големината на организацията, изразена в броя на служителите.

3. Други съответни показатели за екологични резултати

Всяка организация следва също да докладва всяка година относно своите резултати, свързани с по-специфичните аспекти, определени в нейната екологична декларация и, когато е възможно, да взема предвид и да се позовава на справочните документи по сектори, както е посочено в член 46 от настоящия регламент.

При това организациите могат да избират да използват съответни съществуващи показатели, като гарантират, че избраните показатели:

i) дават точна оценка на резултатите на организацията;

ii) са разбираеми и недвусмислени;

iii) позволяват сравнение година за година, за оценяване развитието на екологичните резултати на организацията;

iv) позволяват сравнение с отраслови, национални или регионални репери, в зависимост от случая;

v) позволяват сравнение с нормативни изисквания, според необходимостта.

Д. Обществена достъпност

Организацията трябва да може да докаже пред проверяващия по околната среда, че всеки, който се интересува от екологичните резултати на организацията може да получи лесен и свободен достъп до информацията, която се изисква по точки Б до Г.

Е. Местна отчетност

Организациите, които се регистрират по EMAS, могат да желаят да изготвят една фирмена екологична декларация, която да обхваща няколко различни географски района.

Тъй като целта на EMAS е да се гарантира местна отчетност, организациите следва да гарантират, че значителните въздействия върху околната среда на всеки обект са ясно определени и отразени във фирмената екологична декларация или във фирмения доклад за екологичните резултати.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЗАПАЗЕН ЗНАК (ЕМБЛЕМА) НА EMAS

[pic]

Запазеният знак се използва:

- в три цвята (Pantone № 355 зелен; Pantone № 109 жълт; Pantone No 286 син);

- в черно на бял фон; или

- в бяло на черен фон.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Изисквания към информацията при регистриране

(информация, която следва да се предоставя, когато това е възможно)

1. ОРГАНИЗАЦИЯ |

Име |

Адрес |

Град |

Пощенски код |

Държава / област / регион / автономна общност |

Лице за контакти |

Телефон |

ФАКС |

Електронна поща |

Интернет страница: |

Регистрационен номер |

Дата на регистрация |

Дата на прекратяване на регистрацията |

Дата на заличаване на регистрацията |

Дата на следващата екологична декларация: |

Дата на следващия доклад за екологичните резултати |

Код на дейността по NACE |

Брой на заетите лица |

Оборот или годишен счетоводен баланс: |

2. ОБЕКТ |

Име |

Адрес |

Пощенски код |

Град |

Държава / област / регион / автономна общност |

Лице за контакти |

Телефон |

ФАКС |

Електронна поща |

Интернет страница: |

Регистрационен номер |

Дата на регистриране |

Дата на прекратяване на регистрацията |

Дата на заличаване на регистрацията |

Дата на следващата екологична декларация: |

Дата на следващия доклад за екологичните резултати |

Код на дейността по NACE |

Брой на заетите лица |

Оборот / годишен счетоводен баланс |

3. АКРЕДИТИРАН ПРОВЕРЯВАЩ |

Име на проверяващия |

Адрес |

Пощенски код |

Град |

Държава / област / регион / автономна общност |

Телефон |

ФАКС |

Електронна поща |

Регистрационен номер на акредитацията |

Обхват на акредитация (кодове по NACE) |

Акредитиращ орган |

Съставено в...на…/…/200 |

Подпис на представителя на организацията |

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Декларация на проверяващия за дейностите по проверка и заверяване

...................................................................................................................(име)

с регистрационен номер на проверяващ по EMAS….

акредитиран за областта……………………………………………………….. (Код по NACE)

декларира, че е проверил дали обектът(ите) или цялата организация, посочени в екологичната декларация / в доклада за екологичните резултати (*) на организацията….(име)

с регистрационен номер (ако има такъв)….

отговаря(т) на всички изисквания от Регламент (ЕО) № ХХХ/[година] на Европейския парламент и на Съвета от [дата], разрешаващ доброволно участие на организации в Схемата на Общността за управление и одитиране по околната среда (EMAS).

С подписването на настоящата декларация, аз декларирам че:

- проверката и заверяването са извършени при пълно съответствие с изискванията на настоящия регламент

- няма свидетелства за несъответствие с приложимите законови изисквания, свързани с околната среда.

- данните и информацията от екологичната декларация / доклада за екологичните резултати (*) на организацията / обекта (*) осигуряват надеждно, достоверно и правилно представяне на всички дейности на организациите / обектите в рамките на обема, посочен в екологичната декларация.

Съставено в...на…/…/200

Подпис

( * ) : ненужното се зачертава.

ПРИЛОЖЕНИЕ VІІІ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Регламент (ЕО) № 761/2001 | В настоящия регламент |

Член 1, параграф 1 | Член 1 |

Член 1, параграф 2, буква а) | - |

Член 1, параграф 2, буква б) | - |

Член 1, параграф 2, буква в) | - |

Член 1, параграф 2, буква г) | - |

Член 2, буква а) | Член 2, параграф 1 |

Член 2, параграф 2, буква б) | - |

Член 2, буква в) | Член 2, параграф 2 |

Член 2, буква г) | Член 2, параграф 4 |

Член 2, буква д) | - |

Член 2, буква е | Член 2, параграф 5 |

Член 2, буква ж) | Член 2, параграф 6 |

Член 2, буква з) | Член 2, параграф 7 |

Член 2, буква и) | Член 2, параграф 8 |

Член 2, буква й) | Член 2, параграф 9 |

Член 2, буква к) | Член 2, параграф 10 |

Член 2, буква л) | Член 2, параграф 12 |

Член 2, буква л), (i) | - |

Член 2, буква л), (ii) | - |

Член 2, буква м) | - |

Член 2, буква н) | Член 2, параграф 13 |

Член 2, буква о) | Член 2, параграф 15 |

Член 2, буква п) | - |

Член 2, буква р) | Член 2, параграф 16 |

Член 2, буква с) | - |

Член 2, буква т), 1-во изречение | Член 2, параграф 17 |

Член 2, буква т), 2-ро до 4-то изречение | - |

Член 2, буква у) | Член 2, параграф 18 |

Член 2, буква ф) | - |

Член 3, параграф 1 | - |

Член 3, параграф 2, буква а), 1-во изречение | Член 4, параграф 1 |

Член 3, параграф 2, буква а), 2-ро изречение | Член 4, параграф 3 |

Член 3, параграф 2, буква б) | Член 4, параграф 6 |

Член 3, параграф 2, буква в) | Член 4, параграф 7 |

Член 3, параграф 2, буква г) | Член 4, параграф 8 |

Член 3, параграф 2, буква д) | Член 5, параграф 2, 1-ви подпараграф; Член 6, параграф 3 |

Член 3, параграф 3, буква а) | Член 6, параграф 1, буква а) |

Член 3, параграф 3, буква б), 1-во изречение | Член 6, параграф 1, букви б) до г) |

Член 3, параграф 3, буква б), 2-ро изречение | Член 7, параграф 1 |

Член 4, параграф 1 | - |

Член 4, параграф 2 | Член 51, параграф 2 |

Член 4, параграф 3 | - |

Член 4, параграф 4 | - |

Член 4, параграф 5, 1-во изречение | Член 26, параграф 1 |

Член 4, параграф 5, 2-ро изречение | Член 26, параграф 2 |

Член 4, параграф 6 | Член 42 |

Член 4, параграф 7 | - |

Член 4, параграф 8, 1-ви подпараграф | Член 30, параграф 1 |

Член 4, параграф 8, 2-ри подпараграф | Член 30, параграфи 3 и 5 |

Член 4, параграф 8, 3-ти подпараграф, 1-во и 2-ро изречение | Член 31, параграф 1 |

Член 4, параграф 8, 3-ти подпараграф, последно изречение | Член 31, параграф 3 |

Член 5, параграф 1 | Член 11, параграф 1, 1-во изречение |

Член 5, параграф 2 | Член 11, параграф 3 |

Член 5, параграф 3, 1-во изречение | Член 12, параграф 1 |

Член 5, параграф 3, 2-ро изречение, 1-во тире | Член 12, параграф 1, буква а) |

Член 5, параграф 3, 2-ро изречение, 2-ро тире | Член 12, параграф 1, буква б) |

Член 5, параграф 4 | Член 11, параграф 1, 2-ро изречение |

Член 5, параграф 5, 1-во изречение | Член 15, параграф 1 |

Член 5, параграф 5, 2-ро изречение | Член 15, параграф 3, 1-во изречение |

Член 5, параграф 5, 3-то изречение | Член 16, параграф 1 |

Член 5, параграф 5, 4-то изречение | Член 15, параграф 3, 2-ро и 3-то изречение |

Член 6, параграф 1 | Член 13, параграф 1 |

Член 6, параграф 1, 1-во тире | Член 13, параграф 2, точка а) + член 5, параграф 2, буква а) |

Член 6, параграф 1, 2-ро тире | Член 13, параграф 2, буква а) + член 5, параграф 2, буква в) |

Член 6, параграф 1, 3-то тире | Член 13, параграф 2, буква а) + член 5, параграф 2, буква г) |

Член 6, параграф 1, 4-то тире | Член 13, параграф 2, буква в) |

Член 6, параграф 1, последно изречение | Член 13, параграф 2, 1-во изречение |

Член 6, параграф 2 | Член 14, параграф 3 |

Член 6, параграф 3, 1-во тире | Член 14, параграф 4, буква а) |

Член 6, параграф 3, 2-ро тире | Член 14, параграф 4, буква б) |

Член 6, параграф 3, 3-то тире | Член 14, параграф 4, буква в) |

Член 6, параграф 3, последно изречение | Член 14, параграф 8 |

Член 6, параграф 4, 1-ви подпараграф | Член 14, параграф 2 |

Член 6, параграф 4, 2-ри подпараграф | Член 14, параграф 5 |

Член 6, параграф 5, 1-во изречение | Член 14, параграф 7 |

Член 6, параграф 5, 2-ро изречение | Член 14, параграфи 9 и 10 |

Член 6, параграф 6 | Член 14, параграф 11 |

Член 7, параграф 1 | Член 29, параграф 6 |

Член 7, параграф 2, 1-во изречение | Член 12, параграф 2 |

Член 7, параграф 2, 2-ро изречение | Член 12, параграф 3 |

Член 7, параграф 3 | Член 43, параграф 2, букви а) и б) |

Член 8, параграф 1, 1-во изречение | Член 10, параграф 1 |

Член 8, параграф 1, 2-ро изречение | Член 10, параграф 2 |

Член 8, параграф 2, буква а) | Член 10, параграф 4 |

Член 8, параграф 2, буква б) | - |

Член 8, параграф 2, буква в) | - |

Член 8, параграф 2, буква г) | - |

Член 8, параграф 2, буква д) | Член 10, параграф 4 |

Член 8, параграф 3, буква а) | - |

Член 8, параграф 3, буква б), 1-во изречение | Член 10, параграф 4 |

Член 8, параграф 3, последен подпараграф | - |

Член 9, параграф 1, 1-ви подпараграф | Член 4, параграф 3; |

Член 9, параграф 1, буква а) | Член 45, параграф 4 |

Член 9, параграф 1, буква б) | Член 45, параграф 4 |

Член 9, параграф 1, последен подпараграф | Член 45, параграф 5 |

Член 9, параграф 2 | - |

Член 10, параграф 1, буква а) | - |

Член 10, параграф 1, буква б) | - |

Член 10, параграф 1, буква в) | - |

Член 10, параграф 2, 1-ви подпараграф | Член 39, параграфи 1 и 2 |

Член 10, параграф 2, 2-ри подпараграф, 1-во изречение | Член 42 |

Член 10, параграф 2, 2-ри подпараграф, 2-ро изречение | Член 47 |

Член 11, параграф 1, 1-ви подпараграф | Член 37 |

Член 11, параграф 1, 1-во тире | Член 37, буква а) |

Член 11, параграф 1, 2-ро тире | Член 37, буква в) |

Член 11, параграф 1, 3-то тире | Член 37, буква б) |

Член 11, параграф 1, 2-ри подпараграф, 1-во изречение | Член 38, параграф 1 |

Член 11, параграф 1, 2-ри подпараграф, 2-ро изречение | - |

Член 11, параграф 1, 2-ри подпараграф, 3-то изречение | Член 38, параграф 2 |

Член 11, параграф 1, 2-ри подпараграф, 4-то изречение | Член 38, параграф 3 |

Член 11, параграф 2 | Член 44, параграф 2 |

Член 11, параграф 3, 1-во изречение | Член 42, 1-во изречение |

Член 11, параграф 3, 2-ро изречение | Член 47 |

Член 12, параграф 1, буква а) | Член 35, параграф 3 |

Член 12, параграф 1, буква б) | Член 35, параграф 1 |

Член 12, параграф 1, последен подпараграф | Член 35, параграф 2 |

Член 12, параграф 2 | Член 42 |

Член 12, параграф 3 | - |

Член 13 | Член 41 |

Член 14, параграф 1 | Член 48, параграф 1 |

Член 14, параграф 2 | - |

Член 14, параграф 3 | - |

Член 15, параграф 1 | Член 50 |

Член 15, параграф 2 | Член 48 |

Член 15, параграф 3 | - |

Член 16, параграф 1 | Член 40, параграф 1 |

Член 16, параграф 2 | Член 42 |

Член 17, параграф 1 | - |

Член 17, параграф 2 | Член 51, параграф 2 |

Член 17, параграф 3 | Член 51, параграф 2 |

Член 17, параграф 4 | Член 51, параграф 2 |

Член 17, параграф 5 | - |

Член 18, 1-во изречение | Член 52, параграф 1 |

Член 18, 2-ро изречение | Член 52, последно изречение |

ПРАВЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ С БЮДЖЕТНО ОТРАЖЕНИЕ, СТРОГО ОГРАНИЧЕН ДО ПРИХОДНАТА ЧАСТ

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

Регламент на Европейския парламент и на Съвета за допускане на доброволно участие на организации в Схемата на Общността за управление и одитиране по околната среда (EMAS)

2. РАМКА УД/БД (Управление по дейности / Бюджет по дейности)

Засегната/-и област/-и в политиката и свързани с нея/тях дейности:

Околна среда (БД код 0703: прилагане на политиката и законодателството на Общността за околната среда.

3. БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ

3.1. Бюджетни редове (оперативни редове и редове, свързани с техническа и административна помощ (предишни редове Б.А)), включително съответните им наименования:

07 01 04 01: LIFE+ (Финансов инструмент за околната среда – 2007—2013 г.) — Разходи за административно управление

07 03 07: LIFE+ (Финансов инструмент за околната среда — 2007—2013 г.)

3.2. Продължителност на действието и на финансовото отражение:

Очаква се мярката (Регламент EMAS) да влезе в сила през 2009 г. За периода 209―2013 г. оперативните разходи ще се покриват от финансовия инструмент LIFE +.

3.3. Бюджетни характеристики

Бюджетен ред | Вид разход | Нов | Принос на ЕАСТ | Принос на страни кандидатки | Функция във финансовата перспектива |

07010401 | Незадължителни | ЕБК (едногодишни)[29] | НЕ | НЕ | ДА | № 2 |

070307 | Незадължителни | Многогодишни | НЕ | НЕ | ДА | № 2 |

4. РЕЗЮМЕ НА СРЕДСТВАТА

4.1. Финансови средства

4.1.1. Обобщение на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) и бюджетните кредити за плащания (БКП)

в милиони EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Вид разход | Раздел № | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2009-2013 |

Оперативни разходи[30] |

Бюджетни кредити за поети задължения (БКПЗ) | 8.1. | a | 1,230 | 1,400 | 1,700 | 1,700 | 1,700 | 7,730 |

Бюджетни кредити за плащания (БКП) | b |

Административни разходи в рамките на референтната сума[31] |

Техническа и административна помощ (EБК) | 8.2.4. | c | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 1,000 |

ОБЩА РЕФЕРЕНТНА СУМА |

Кредити за поети задължения | a+c | 1,430 | 1,600 | 1,900 | 1,900 | 1,900 | 8,730 |

Бюджетни кредити за плащания | b+c |

Административни разходи, които не са включени в референтната сума[32] |

Човешки ресурси и свързани с тях разходи (EБК) | 8.2.5. | d | 0,452 | 0,838 | 0,838 | 0,838 | 0,838 | 3,804 |

Административни разходи, без човешките ресурси и свързани с тях разходи, изключени от референтната сума (EБК) | 8.2.6. | e | 0,077 | 0,131 | 0,077 | 0,379 | 0,333 | 0,997 |

ОБЩО БКПЗ, включително разноски за човешки ресурси | a+c+d+e | 1,959 | 2,569 | 2,815 | 3,117 | 3,071 | 13,531 |

ОБЩО БКП, включително разходи за човешки ресурси | b+c+d+e |

Подробности за съфинансирането

Ако предложението включва съфинансиране от държави-членки или от други органи (моля, посочете кои), в таблицата по-долу трябва да бъде представен очакваният размер на такова съфинансиране (могат да бъдат добавени допълнителни редове, ако са предвидени различни органи за съфинансирането):

в милиони EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Съфинансиращ орган | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2009-2013 |

…………………… | f |

Общо БКПЗ, включително съфинансиране | a+c+d+e+f |

4.1.2. Съвместимост с финансовото планиране

( Предложението е съвместимо със съществуващото финансово планиране.

( Предложението ще се нуждае от повторно планиране на подходящи позиции във финансовата перспектива.

( Във връзка с предложението може да е необходимо прилагане на разпоредбите на Междуинституционалното споразумение[33] (т.е. инструмент за гъвкавост или преразглеждане на финансовата перспектива).

4.1.3. Финансово отражение върху приходите

( Предложението няма финансови отражения върху приходите

( Предложението има финансово отражение – неговият ефект е следният:

в милиони EUR (до един знак след десетичната запетая)

Преди действието [Година n-1] | Ситуация след действието |

Общ брой човешки ресурси | 5 | 10 | 10 | 10 | 10 |

5. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЦЕЛИ

5.1. Потребности, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Основната цел е да се увеличи положителното въздействие на схемата върху околната среда чрез подобряване на резултатите на организациите, участващи в EMAS и чрез разширяване на прилагането на схемата. Схемата по същество остава доброволна.

Основни елементи

- EMAS ще продължи да има за основа стандарта ISO 14001 за системата за управление на околната среда . Тази система се допълва от следните елементи:

- по-строго задължение на организациите да спазват приложимите законови изисквания, свързани с околната среда

- по-строго задължение на организациите за докладване по въпросите на околната среда на основата на основните показатели за резултати

- насоки за най-добри практики в управлението на околната среда

- хармонизиране на процедурите за акредитиране и проверка (в съответствие с предложението за акредитиране - ГД „Предприятия и промишленост“)

- разширяване на географския обхват, така че организациите извън ЕС да могат да участват в EMAS

- мерки за намаляване на административната тежест и за създаване на стимули:

- опростяване на процедурата за групова регистрация

- намаляване на регистрационните такси за малките и средните предприятия

- опростяване на законодателството и дерегулиране, така че организациите, регистрирани по EMAS, да могат да се възползват от напр. понижена честота на възобновяване на разрешителните и т.н.

- задължаване на националните органи да разглеждат стимули като например данъчни облекчения в рамките на схемите, поддържащи екологичната резултатност на организациите

- опростяване на правилата за използване на запазения знак на EMAS

- насърчаване на EMAS включително на наградата EMAS и информационните кампании на равнището на ЕС и на национално ниво

5.2. Добавена стойност въз основа на участието на Общността и съответствие на предложението с други финансови инструменти, и възможно полезно взаимодействие

Приемането на схемата на нивото на Общността, в която схема могат да участват и организации от трети страни, предлага акредитирана система за управление на околната среда и одитиране, която може да бъде използвана в различни държави-членки и евентуално в трети страни, при това не само от организации от ЕС, но и от организации от трети страни. То позволява съобщаване за подобрени екологични резултати между държавите-членки и отвъд границите на ЕС чрез използването на регистрацията по EMAS и на запазения знак на EMAS.

5.3. Цели, очаквани резултати и свързани с тях показатели на предложението в контекста на рамката за управление по дейности

В рамките на целта да се повиши прилагането на схемата и по този начин общата екологична резултатност на организации във и извън ЕС, в контекста на рамката за управление по дейности са от значение следните действия:

- организирането на и приносът за действия по поощряване и повишаване на осведомеността, насочени към широката общественост и в частност към организациите

- съвместно използване / разработване на ефективни инструменти за популяризиране на EMAS и предоставянето им на всички участници в EMAS;

- организиране на награди EMAS

- разработка и предоставяне на стимули за присъединяване на организациите към схемата

В рамките на целта да се подпомагат организациите в конкретни сектори да подобряват докладването за техните екологични резултати, в контекста на рамката за управление по дейности са от значение следните действия:

- създаване на справочни документи по сектори, включващи показатели за най-добра практика по отношение на околната среда и най-добри екологични резултати за конкретни сектори.

В рамките на целта да се хармонизира работата на органите по акредитация и на компетентните органи, в контекста на рамката за управление по дейности са от значение следните действия:

- организиране на партньорски проверки на органите за акредитация

- организиране на партньорски проверки на компетентните органи

5.4. Метод за изпълнение (индикативен)

( Централизирано управление

( пряко от Комисията

( непряко чрез делегиране на:

( изпълнителни агенции

( органи, създадени от Общностите, в съответствие с член 185 от Финансовия регламент

( национални органи в държавния сектор/органи в сферата на обществените услуги

( Поделено или децентрализирано управление

( с държавите-членки

( с трети държави

( Съвместно управление с международни организации (моля, уточнете)

Коментари по темата:

6. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

6.1. Система за мониторинг

Държавите-членки докладват на Комисията за всички действия и мерки, които приемат по настоящия регламент.

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно мерките, взети по настоящия регламент.

Мониторинг се извършва също чрез редовни срещи с държавите-членки и други заинтересовани страни, както и чрез партньорската проверка, провеждана от заседанието на органите за акредитация съгласно член 31 от настоящия регламент и Форума на компетентни органи.

6.2. Оценка

6.2.1. Предварително оценяване

Вижте оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение като работен документ на службите на Комисията. Въздействията на всички предложени мерки са оценени от екологична, икономическа и социална гледна точка.

6.2.2. Предприети мерки след междинната/последваща оценка (поуки от подобен опит в миналото)

Предложението се гради на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)[35] и на резултатите от публичното допитване, от по-конкретно допитване до заинтересованите страни, както и от използването на външен експертен опит. Оценката на въздействието взе предвид тези оценки.

6.2.3. Условия и честота на бъдещи оценки

Действията, ползващи се с финансова подкрепа от Комисията, се наблюдават редовно.

Редовна оценка на ефективността на регламента ще се извършва от учредения от него комитет. Могат да бъдат създавани подходящи документи с насоки и справочни документи за конкретни сектори, а също могат да бъдат предлагани необходими изменения на регламента.

Комисията представя пред Съвета и Европейския парламент:

27. доклад, поне веднъж на три години, относно действията и мерките, предприемани с оглед на действия, свързани с, inter alia :

а) предоставяне на информация,

б) по-добро политическо сътрудничество и координация между държавите-членки

в) насърчаване на EMAS и предоставяне на стимули

28. последваща оценка не по-късно от пет години след влизане в сила на настоящия регламент.

7. Мерки за борба с измамите

Стандартите за вътрешен контрол № 14, 15, 16, 18, 19, 20 и 21 и принципите, установени в Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, се прилагат изцяло.

Комисията осигурява защитата на финансовите интереси на Общността при предприемането или финансирането на дейности по настоящия регламент чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и други незаконни действия, посредством ефективни проверки и чрез възстановяване на неправомерно изплатените суми и, ако се открият нередности, чрез ефективни и съразмерни санкции с възпиращ ефект, съгласно Регламенти на Съвета (ЕО, Евратом) № 2988/95 и (Евратом, ЕО) № 2185/96, и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета.

8. ПОДРОБНОСТИ ЗА СРЕДСТВАТА

8.1. Цели на предложението по отношение на финансови разходи

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони ЕUR (до 3 знака след десетичната запетая)

2009 г. | 2010 г. | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. |

Длъжностни лица или временен персонал[36] (ХХ 01 01) | A*/AD | 2 | 3 | 3 | 3 | 3 |

B*, C*/AST | 1 | 2 | 2 | 2 | 2 |

Персонал, финансиран[37] по чл. XX 01 02 (за EMAS: само външни национални експерти) | 2 | 5 | 5 | 5 | 5 |

Друг персонал[38], финансиран по статия ХХ 01 04/05 |

ОБЩО | 5 | 10 | 10 | 10 | 10 |

8.2.2. Описание на задачите, произтичащи от действието

Общо управление на схемата, създаване и ревизия на документи за сектори, управление на маркетинга.

8.2.3. Източници на човешки ресурси (регламентирани)

( Работни места, разпределени понастоящем за управление на програмата, които да бъдат заменени или увеличени (1 администратор + 1 асистент + 2 външни национални експерти)

( Предварително разпределени работни места в рамките на Годишната политическа стратегия/Предварителния проектобюджет за година n

( Работни места, които следва да бъдат заявени за следващата процедура за Годишна политическа стратегия/Предварителен проектобюджет (двама администратори)

( Работни места, които следва да бъдат преразпределени, като се използват налични ресурси в рамките на службата за управление (вътрешно преразпределение) (1 асистент + 3 външни национални експерти)

( Работни места, необходими за година n, които не са предвидени в Годишната политическа стратегия/Предварителния проектобюджет за въпросната година

8.2.4. Други административни разходи, включени в референтната сума (ХХ 01 04/05 – Разходи за административно управление)

в милиони EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Бюджетен ред 07 01 04 01 | 2009 г. | 2010 г. | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | 2009-2013 г. |

Друга техническа и административна помощ |

- intra muros |

- extra muros: служба за поддръжка по ИТ | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 1,000 |

Общо техническа и административна помощ | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 0,200 | 1,000 |

8.2.5. Финансови разходи за човешки ресурси и свързани с тях разходи, които не са включени в референтната сума

в милиони EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Вид човешки ресурси | 2009 г. | 2010 г. | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | 2014 г. и след това |

Длъжностни лица и временен персонал (XX 01 01) | 0,351 | 0,585 | 0,585 | 0,585 | 0,585 |

Персонал, финансиран по статия XX 01 02 (помощен персонал, външни национални експерти, служители на договор и др.) (посочете бюджетния ред) | 0,101 | 0,253 | 0,253 | 0,253 | 0,253 |

Общо за разходите за човешки ресурси и свързани с тях разходи, (които не са включени в референтната сума) | 0,452 | 0,838 | 0,838 | 0,838 | 0,838 |

Изчисляване – Длъжностни лица и временно наети лица |

Стандартната заплата за 1 служител A* /AD, както е предвидено в точка 8.2.1, е 117 000 евро/годишно. |

Изчисляване – Персонал, финансиран по статия ХХ 01 02 |

Стандартната заплата за 1 външен национален експерт, както е предвидено в точка 8.2.1, е 50 580 евро/годишно. |

8.2.6. Други административни разходи, които не са включени в референтната сума

в милиони EUR (до 3 знака след десетичната запетая) |

2009 г. | 2010 г. | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | 2014 г. и по-късно | 2009 - 2013 г. |

XX 01 02 11 01 – Командировки | 0,008 | 0,008 | 0,008 | 0,010 | 0,010 | 0,044 |

XX 01 02 11 02 – Срещи и конференции | 0,015 | 0,015 | 0,015 | 0,115 | 0,015 | 0,175 |

XX 01 02 11 03 – Комитети[40] | 0,054 | 0,108 | 0,054 | 0,054 | 0,108 | 0,378 |

XX 01 02 11 04 – Проучвания и консултации | 0,200 | 0,200 | 0,400 |

XX 01 02 11 05 – Информационни системи |

2 Общо други разходи за управление (XX 01 02 11) |

3 Други разходи от административен характер (посочва се включително и бюджетният ред) |

Общо за административни разходи, различни от човешки ресурси и свързани с тях разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | 0,077 | 0,131 | 0,077 | 0,379 | 0,333 | 0,997 |

Изчисляване - Други административни разходи, които не са включени в референтната сума |

4 командировки с единична цена от 1 000 €/командировка са предвидени всяка година от 2009 г. до 2013 г., с цел обясняване на целите и мерките на регламента, и да се улесни въвеждането и прилагането му в държавите-членки. 2 командировки с единична цена от 1 000 €/командировка са предвидени всяка година от 2009 г. до 2013 г., за присъствие на срещи на органите за акредитация, които се срещат съгласно член 30 от настоящия регламент. 2 командировки с единична цена от 1 000 €/командировка са предвидени всяка година от 2009 г. до 2013 г., за присъствие на срещи на Форума на компетентните органи. 2 допълнителни командировки с единична цена от 1 000 €/командировка са предвидени всяка година от 2012 г. до 2013 г., за срещи със заинтересовани страни с оглед на преразглеждане на регламента. 3 заседания на ISO TC 207 (технически комитет по системите за управление на околната среда) годишно при средни разходи 5 000 €/командировка са предвидени всяка година от 2009 г. до 2013 г. През 2012 г. е предвидено организирането на 1 конференция (разходи от 100 000 €) с цел допитване до заинтересованите страни и компетентните органи относно прилагането на мерките от регламента, с оглед на преразглеждането му през 2014 г. Заседания на Регулаторния комитет (разходи 27 000 € за всяко) са предвидени два пъти годишно от 2009 г. нататък, с цел да се позволи обмен на информация с оглед приемането на съответните насоки и препоръки, насочени към по-добро хармонизиране между държавите-членки. През 2010 г. (малко след влизането в сила на регламента) се предвиждат 2 допълнителни заседания на Регулаторния комитет, създаден съгласно регламента, а през 2013 г. се предвиждат 2 допълнителни заседания на комитета, с оглед на преразглеждането на регламента през 2014 г. (разходи от 27 000 € за всяко заседание). Предвиждат се външни проучвания със съвкупни разходи от 200 000 € годишно през 2012 г. и 2013 г. с оглед на преразглеждането на регламента през 2014 г. |

Нуждите от човешки и административни ресурси ще бъдат покрити със средствата, предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства.

[1] Регламент (ЕИО) № 1836/93 на Съвета от 29 юни 1993 г., който позволява доброволно участие на предприятия от промишления сектор в схема на Общността за управление на околната среда и одитиране; ОВ L 168, 10.7.1993 г., стр. 1.

[2] ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.

[3] Към края на 2007 г. са регистрирани 6 000 обекта на EMAS. За по-подробна информация виж COM(2008)xxx окончателен; оценката на въздействието, придружаваща настоящия документ; точки § 2.1.2 и § 2.2.5.

[4] Заседания на Комитета на 20 юни 2005 г. (Брюксел), 22 ноември 2005 г. (Торино), 29-30 юни 2006 г. (Люксембург), 13-14 ноември 2006 г. (Атина) и 13-14 юни 2007 г. (Варшава).

[5] На 17 май, 9 юни, 20 юли и 27 юли 2006 г.

[6] На 11—12 декември 2006 г.

[7] Виж COM(2008)xxx окончателен; оценката на въздействието, придружаваща настоящия документ; точка § 1.2.1.

[8] COM(2007) 225 окончателен: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Междинен преглед на изпълнението на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, прието от Комисията на 30.4.2007 г.

[9] За 2007 г. в трите държави-членки с най-голям брой регистрирани по EMAS обекти на милион жители има средно по 48,27 регистрирани по EMAS обекти на милион жители. Тези държави-членки са Австрия (61,85 обекта на милион жители), Дания (50,60 обекта на милион жители) и Белгия (32,37 обекта на милион жители). Така, при общо 478,5 милиона жители на Европейския съюз общият брой на регистрираните по EMAS обекти 5 години след влизането в сила на преработения Регламент относно EMAS се предвижда да бъде 23 000.

[10] Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година относно финансовия инструмент за околната среда (LIFE+), OВ L 149, 9 юни 2007 г., стр. 1.

[11] Виж COM(2008)33.

[12] Таксите за първоначална регистрация на организации в държавите-членки варират от отсъствие на такса до 2234 EUR. За повече подробности относно различните регистрационни такси по държави-членки виж бележка под линия № 28 при § 2.2.6 от документа COM(2008)xxx окончателен: оценка на въздействието, придружаваща настоящия документ. Все още непубликувана.

[13] ОВ С, , стр .

[14] ОВ С, , стр .

[15] ОВ С, , стр .

[16] ОВ С, , стр .

[17] ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

[18] COM(2007) 225 окончателен

[19] OВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

[20] ОВ L 247, 17.9.2001 г., стр. 1.

[21] ОВ L 184, 23.7.2003 г., стр. 19.

[22] OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/EО на Съвета (OВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

[23] ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

[24] ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1.

[25] ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.

[26] ОВ L 247, 17.9.2001 г., стр. 24.

[27] ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 63.

[28] Използването на текста, възпроизведен в настоящото приложение, е направено с разрешението на CEN. Пълният текст може да бъде закупен от националните органи по стандартизация, чийто списък е даден в настоящото приложение. Всяко възпроизвеждане на настоящото приложение с търговски цели е забранено.

[29] Едногодишни бюджетни кредити, по-нататък наричани ЕБК

[30] Разходи, които не спадат към глава xx 01 от съответния дял xx.

[31] Разходи съгласно параграф хх 01 04 от раздел хх.

[32] Разходи в рамките на глава хх 01, освен статии хх 01 04 или хх 01 05.

[33] Виж точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[34] Следва да бъдат добавени допълнителни колони ако е необходимо, т.е. ако продължителността на дейността надхвърля 6 години.

[35] ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.

[36] Разходите за който НЕ са покрити от референтната сума.

[37] Разходите за който НЕ са покрити от референтната сума.

[38] Разходите за който са включени в референтната сума.

[39] Трябва да се посочи конкретната законодателна финансова обосновка за засегнатата/ите изпълнителни агенции.

[40] C10900 - Комитет за прилагане на регламента, който позволява доброволно участие на предприятията в промишления сектор в схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО).

Top