29.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 259/103

—

като взе предвид декларацията на Съвета от 25 февруари 2008 г. относно законодателното предложение за наказателното право в Иран,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите за правата на човека, и по-конкретно тези, приети на 25 октомври 2007 г. (1) и на 31 януари 2008 г. (2),

—

като взе предвид доклада (3) на своята Комисия по външни работи относно годишния доклад на ЕС за правата на човека по света и политиката на ЕС по този въпрос,

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН), и специално Резолюция 62/168 от 18 декември 2007 г. относно състоянието на правата на човека в Ислямска република Иран и Резолюция 62/149 от 18 декември 2007 г. относно мораториума върху прилагането на смъртното наказание,

—

като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за правата на детето, по които Иран е страна,

—

като взе предвид втората междупарламентарна среща на Европейския парламент и на Mеджлиса (Ислямска консултативна асамблея) на Ислямска република Иран, състояла се в Техеран на 7—9 декември 2007 г., и доклада за нея,

—

като взе предвид член 115 от своя правилник,

А.

като има предвид, че от стартирането на 27 август 2006 г. на кампанията за един милион подписа за равенство пред закона на мъжете и жените в Иран, над 70 активисти са арестувани или преследвани по друг начин, поради мирните им усилия за лобиране за промяна на законодателството; като има предвид, че интернет страницата на кампанията беше блокирана многократно от иранските власти;

Б.

като има предвид, че активистите за правата на жените в Иран са обект на все по-голяма репресия, като през последните две години са арестувани, разпитвани или осъдени над сто души от тях, а иранското правителство е събрало над 1 милион евро от гаранции; като има предвид, че се закриват вестници, списания и телевизии и радиа, които насърчават правата на жените, включително и най-известното списание „Zanan“, застъпващо се за правата на жените, което след 17-годишно съществуване беше закрито на 28 януари 2008 г.;

В.

като има предвид, че на 8 април 2008 г. беше арестуван виден член на кампанията, активистът за защита на правата на жените и на околната среда Khadijeh Moghaddam, който беше пуснат на свобода съвсем наскоро, след като плати висока гаранция от един милиард риала (около 50 000 EUR);

Г.

като има предвид, че от 2005 г. насам общото положение на правата на човека в Иран продължава да се влошава и като има предвид, че през 2007 г. броят само на екзекуциите почти се е удвоил, като по този показател Иран е страната с най-много екзекуции на глава от населението след Саудитска Арабия, като Иран и Саудитска арабия, заедно с Йемен, са единствените три държави, където за извършване на престъпления се екзекутират лица под 18-годишна възраст;

Д.

като има предвид, че най-малко десет жени — Iran, Khayrieh, Kobra N., Fatemeh, Ashraf Kalhori, Shamameh Ghorbani, Leyla Ghomi, Hajar и сестрите Zohreh и Azar Kabiriniat, са застрашени от убиване с камъни, както и двама мъже Abdollah Farivar и афганистанец, чието име не е известно;

Е.

като има предвид, че Mokarrameh Ebrahimi беше осъдена на смърт чрез убиване с камъни, заедно с нейния партньор и баща на децата ѝ, единствено заради това, че е имала извънбрачна връзка — деяние, което не представлява престъпление съгласно международните правни стандарти; като има предвид, че Mokarrameh Ebrahimi беше помилвана от върховния водач Ali Khamenei, след 11 години затвор и освободена на 17 март 2008 г., заедно с 5-годишния ѝ син, но за съжаление едва след като нейният партньор Ja'Far Kiani беше убит с камъни през юли 2007 г.;

Ж.

като има предвид, че ръководителят на съдебната власт аятолах Seyyed Mahmoud Hashemi Shahroudi неотдавна предприе важна стъпка, като отмени смъртната присъда на „временната съпруга“ Shahla Jahed, която, след като при първоначалното разследване бяха открити пропуски в законодателството, бе призната за виновна за убийството на постоянната съпруга на нейния временен съпруг;

З.

като има предвид, че през последните години се наблюдава известно подобрение по отношение на правата на жените, и по-специално: минималната възраст за сключване на брак за момичета е била увеличена от 9 на 13 години; майки, които са разведени, могат да упражняват родителски права над техните синове до седемгодишна възраст (по-рано това им бе разрешено само до навършване на двегодишна възраст от синовете им), и понастоящем жените могат да бъдат съдебни съветници, могат да подават молби за развод и могат да не позволяват на своя съпруг да има втора съпруга;

И.

като има предвид, въпреки това, че неотдавна в иранския Меджлис е бил представен законопроект относно „защитата на семейството“, който прави опит за по-нататъшно узаконяване на многобрачието, временния брак и едностранното и произволно право на мъжете на развод и на възлагане на родителските права;

Й.

като има предвид, че Иран все още не е страна по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;