30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/88

1.1

Здравословните и безопасни условия на труд за европейските граждани като работници са важна предпоставка за постигането на целите на обновената Лисабонска стратегия за повишаване на производителността и конкурентоспособността. Законодателството на Общността, наред с националните законови разпоредби, гарантира опазването на здравето и безопасността на наетите лица на работното място. Това трябва да бъде осъществено на практика чрез новата Стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007-2012 г.

1.2

Здравословните и безопасни условия на труд следва да бъдат разглеждани като ключов фактор за икономически растеж и производителност. Това е свързано със значителни разходи и губещи са не само предприятията и работниците, но и обществото като цяло. Тези разходи трябва да бъдат анализирани по-обстойно. Това е важно, тъй като би показало колко скъпо струват недостатъчно безопасните условия на труд и лошата работна среда на всички заинтересовани страни и по този начин намаляват производителността.

1.3

ЕИСК приветства целта за намаляване с 25 % на трудовите злополуки. Би следвало да се определи подобна цел и с оглед на намаляването на професионалните заболявания. От значение е да се обърне особено внимание на свързаните с професионалната дейност ракови заболявания. Би следвало да се въведе, провери и адаптира конкретен план за действие с измерими и реалистични цели и механизми за сравнителни отчети.

1.4

Правата на работниците трябва да бъдат зачитани и прилагани на практика, като се отчитат новите форми на заетост и необходимостта законодателството, а следователно и инспекциите, да обхванат всички работещи, независимо от вида на извършваната работа или от формата на заетост. Незачитането на тези права би било равнозначно на нарушаване на основните права.

1.5

ЕИСК подкрепя правилното прилагане на общностното законодателство преди всичко чрез изготвянето и осъществяването на национални стратегии.

1.6

Приоритетните целеви групи — работници с увреждания, жени, по-възрастни работници, млади работници и работници-мигранти — се нуждаят от специфична правна уредба, политика и подкрепа.

1.7

За да бъде прилагана и наблюдавана стратегията, са необходими специфични минимални стандарти по отношение на броя инспектори по труда, които да гарантират ефективни и стандартизирани инспекции и проверки както на общностно, така и на национално ниво (1).

1.8

Съставът на Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC), както и персоналът на съответните органи на ЕК и на държавите-членки не трябва да бъдат намалявани, а да бъде увеличени в съответствие с броя на работещите и на жителите в разширения ЕС.

1.9

Държавите-членки трябва да насърчават социалния диалог на общностно, национално, местно ниво и на работното място, тъй като той е важен инструмент за гарантирането на здравето и безопасността на труда на работното място на отделния работник.

1.10

Сътрудничеството между държавите-членки трябва да бъде засилено. В частност, в бюджетната политика на ЕС трябва да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира на практика системното и ефективно прилагане на стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд.

1.11

Чрез координиране на политиките на Общността за развиване на култура на превенция на риска трябва да започне прилагането и да се засилят програмите за обучение, основаващи се на регионален, местен и национален опит, като превенцията на риска присъства в образователните програми още в предучилищното образование, включително в основното образование и професионалното обучение, в координация с политиките в областта на общественото здраве.

1.12

За успеха на усилията за превенция от първостепенно значение са културата за здравословни и безопасни условия на работното място и органите и лицата, отговорни за здравословните и безопасни условия на труд. Важно е обучението в областта на здравословните и безопасни условия на труд да бъде актуализирано. Сред ключовите целеви групи са ръководните служители и служителите, отговорни за здравословните и безопасни условия на труд. На тях трябва да бъде осигурено подходящо обучение, да им се предоставя достатъчно време, за да изпълняват задълженията си във връзка със здравословните и безопасни условия на труд и да им бъде дадена възможност да оказват влияние и върху разработването на работните процеси. В тази връзка социалните партньори имат ключова роля за постигането на споразумения и практическото изпълнение на работното място.

1.13

МСП, които осигуряват заетост на над 80 % от работниците, са в много неблагоприятно положение, що се отнася до финансовите и технически ресурси и възможности. Те са много уязвими и се нуждаят от специална подкрепа, при условие че се ангажират със спазването на социалния диалог и социалните споразумения относно здравословните и безопасни условия на труд.

1.14

Новите и бързо променящи се форми на организация на работата и новите технологии водят до нови рискове, които изискват отговор на общностно равнище. Според Научния комитет по гранични стойности на професионална експозиция на химични агенти (SCOEL) трябва да бъдат одобрени гранични стойности на професионална експозиция, основаващи се на здравни критерии. ЕИСК приветства факта, че социалните партньори имат значителен принос за подобряване на психичното здраве на работниците чрез споразуменията относно стреса, насилието и тормоза, които следва да се прилагат на национално ниво.

1.15

Корпоративната социална отговорност (КСО) трябва да бъде приветствана като метод, но тя не може да замени съществуващите и бъдещите правни норми.

1.16

Проблемите, към чието разрешаване са насочени политиките на Общността, не могат да бъдат разрешени само в рамките на ЕС, особено с оглед на процеса на глобализация. Справедливата глобализация и достойните условия на труд за всички работници са гаранция за осъществяването на целите на ЕС и на международно ниво. Институциите на ЕС трябва да насърчават държавите-членки да ратифицират конвенциите на МОТ.

2.1

В контекста на Лисабонската стратегия държавите-членки признаха значителния принос на политиките за здравословни и безопасни условия на труд за икономическия растеж и заетостта (2). Подобряването на здравословните и безопасни условия на труд също е част от европейския социален модел. През изминалия период беше необходимо да се възстановят доверието и подкрепата от страна на европейските граждани (3).

2.2

Една ангажирана и чувствителна социална политика не само допринася за увеличаването на производителността и растежа, но също така насърчава социалното сближаване и по този начин социалния мир и политическата стабилност, без които не може да има трайно, устойчиво развитие. С други думи, социалната политика е фактор, който влияе върху производителността (4). Следователно здравословните и безопасни условия на труд не са самоцелни; в дългосрочен план разходите, направени в тази област, не само ще бъдат възвърнати, но също така ще имат определено положително въздействие върху икономическите резултати.

2.3

Условията на труд са особено важни за здравето, като се има предвид, че възрастните прекарват една трета от живота си на работното място. Рисковите и нездравословни условия на работното място водят до загуби в размер на 3-5 % от БВП. Профилактиката, публичните разходи за здравеопазване и здравните разходи, свързани с извършване на професионална дейност, трябва да се разглеждат като инвестиция. Поради демографските промени трябва да се държи сметка за устойчивото развитие (5), тъй като за Европа е важно да се увеличат инвестициите и да се създадат повече работни места, които да гарантират здравето на отделния работник.

2.4

Следва да продължи разработването и правилното прилагане в целия ЕС на глобална рамка за здравословни и безопасни условия на труд, така че тя да обхване уязвимите групи, които все още не са обхванати по подходящ начин и които срещат трудности при упражняването на правата си в областта на трудовата безопасност, а именно лицата с несигурна заетост и заетите във високорискова работна среда, или лицата, излагани на риск с цел извличане на конкурентно преимущество в краткосрочен план.

2.5

Насърчаването на здравословни и безопасни условия на труд и непрекъснатото им гарантиране са сред условията за защита и опазване на здравето на работниците. Този подход е рентабилен от финансова гледна точка. Превенцията е един от основните инструменти в тази област. Превенцията представлява възможно най-доходоносната инвестиция. Съчетана с подходящи стандарти за защита на всички работни места, тя може да даде възможност да се възвърнат разходите или дори да се реализират значителни икономии в дългосрочен план за големите системи на здравеопазване и социална защита, както и по отношение на застрахователните премии по застраховки „Злополука“ за предприятията или на други разходи, свързани пряко или непряко с последствията от трудови злополуки. Качеството на услугите в областта на превенцията, обучението на работниците относно здравословните и безопасни условия на труд, по-добрите и по-ефективни стандарти за безопасност, компетентният непрекъснат контрол и сътрудничеството със социалните партньори са важни, взаимозависими елементи, необходими за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

2.6

Програмата ПРОГРЕС посочва като главна цел на европейската социална политика постоянното подобряване на условията на труд, изслушването на работниците и техните представители и включването им в процеса на взимане на решения. Този диалог на общностно ниво би следвало да гарантира във всички сектори еднакви минимални стандарти във всички държави-членки. Споразуменията относно социалния диалог (например относно работата от разстояние, борбата срещу насилието на работното място и свързания с работата стрес) трябва да бъдат консолидирани и последвани от ефективни мерки, независимо от вида на работата или формата на заетост. За заетите в публичния сектор, въпреки наличието на инструмент за социален диалог, съществува огромно неравенство не само в законодателството, но и на практика. Специфична институционална характеристика на социалния диалог е участието на постоянен представител на работниците в редовното наблюдение и управление на професионалните рискове във връзка със здравословните и безопасни условия на работното място.

2.7

ЕИСК препоръчва държавите-членки да се отнесат сериозно към санкционирането на нарушенията на правилата и да извършат анализ на разходите, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, тъй като последствията от трудовите злополуки и заболяванията, свързани с извършване на професионална дейност, са бреме за цялото общество и се отразяват на производителността, а оттам и на конкурентоспособността.

2.8

Въпреки общото подобрение на здравословните и безопасни условия на труд през последните години, както по отношение на броя на трудовите злополуки и професионалните заболявания, така и по отношение на степента на тяхната сериозност, професионалните рискове не намаляха равномерно. За определени сектори, категории работници и типове предприятия ситуацията все още е тревожна, с цифри доста над средните (6). Както показва оценката, националните програми не вземат под внимание определени уязвими групи, като например фиктивните самостоятелно заети лица. Това трябва да се промени.

2.9

Въпреки че предишната стратегия създаде възможност за развитие на култура на превенцията, тя не получи широко разпространение. По-специално МСП би трябвало да получават редовна финансова подкрепа при условие, че се ангажират със спазването на социалните споразумения относно здравословните и безопасни условия на труд.

2.10

ЕИСК предлага по отношение на инспекциите да се подчертае, че предприятията също имат задължение да извършват вътрешен мониторинг по собствена инициатива.

2.11

За да бъдат политиките и законодателството на Общността резултатно осъществени на национално ниво, е необходимо да се гарантира тяхното прилагане и наблюдение на национално ниво. ЕИСК приветства изготвянето от държавите-членки на редовни доклади за прилагането на директивите.

2.12

ЕИСК подкрепя предложението на Европейската комисия относно статистиката на Общността за общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд (COM(2007) 46 окончателен) и продължава да подчертава значението на общите дефиниции и системи за признаване (7). Наложително е създаването на единно законодателство с оглед събирането на подходящи и диференцирани данни, което да позволи въвеждането на показатели и коефициенти.

3.1

В съобщението си Комисията поставя целта за подобряване на качеството на живот и производителността през периода 2007-2012 г. в основата на стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд, която е продължение на стратегията на Общността за периода 2002-2006 г, основаваща се на Рамкова директива 89/391/EИО.

3.2

Беше изготвен доклад за оценка на степента на осъществяване и постигнатия ефект на целите, поставени в стратегията за периода 2002-2006 г. (8). През този период десет нови държави-членки се присъединиха към ЕС. Поради липсата на статистически данни и информация ситуацията в десетте нови държави-членки не беше включена в тази оценка, а новата стратегия беше подготвена въз основа на данните от 1999 г. С оглед на това ЕИСК изразява голямо съжаление от факта, че макар новите държави-членки да се присъединиха в средата на периода, обхванат от стратегията, Комисията не използва възможността да започне периодично планиране и да адаптира стратегията по подходящ начин.

3.3

Фактът, че в стратегията на Общността се поставя за цел намаляването на броя на трудовите злополуки с 25 % е положителен. За постигането на тази цел е важно да се изготви и да се приложи план за действие с измерими цели, показатели и надеждни механизми за отчитане, които да дават възможност за сравнения, както и механизми за мониторинг. Трябва да се отчитат също така и вътрешните причини за трудови злополуки, като натискът на времевите ограничения и кратките срокове за доставка, както и външните причини, дължащи се на небрежност, която от своя страна може да е следствие от стреса у дома. Наред с трудовите злополуки е не по-малко важно да се разгледа и въпросът за професионалните заболявания, чиято относителна честота е много по-голяма. Първата стъпка към превенцията трябва да бъде признаването на професионалните заболявания, както и разширяване на понятието „професионално заболяване“. Ако причините за заболяванията се установят навреме, могат да бъдат взети навременни мерки за отстраняването им. Следователно е необходимо да се определи конкретна цел относно броя на лицата, работещи при опасни условия на труд, тъй като това ще има решаващо въздействие върху количеството на професионалните заболявания в бъдеще, както и върху броя на професионалните заболявания.

3.4.1

ЕИСК подчертава необходимостта от балансирана стратегия в областта на здравето и безопасността, която да съдържа както законодателни, така и незаконодателни мерки в зависимост от това кои ще се окажат по-ефективни от гледна точка на прилагането. По-специално би било полезно да се постави ударение върху променените вече условия на живот. Важно е системно да се отчита въздействието на тези промени върху здравето и безопасността. Въз основа на изследвания следва да се обмисли целесъобразността от предприемане на подходящи мерки, по-специално в отговор на значителните и експоненциално нарастващи промени в условията на труд, на факта, че задачите трябва да се изпълняват по-бързо и по по-интензивен начин. ЕИСК привлича вниманието върху факта, че всички работници имат едни и същи права и че това положение трябва да се зачита както на ниво ЕС, така и на равнище държави-членки.

3.4.2

В хода на прилагането на новата стратегия младите хора, работниците-мигранти, жените, възрастните работници и хората с увреждания се нуждаят от специфична нормативна уредба и политики в тяхна подкрепа, като се има предвид, че те са групите най-изложени на най-големите рискове, трудови злополуки и професионални заболявания. Липсата на обучение, преквалификация и информация, липсата на въвеждане в работата и на наставничество на работното място, както и недостатъчните езикови познания също представляват рискове. В случая на работниците-мигранти езиковите познания са важен фактор за осигуряването на превенция и за разпространяването на информация и е важно да се прилага равнопоставено третиране.

3.4.3

Необходимо е да бъдат осигурени достатъчно финансови средства и персонал, за да се гарантира координацията и наблюдението на прилагането на директивите. Но въпреки разширяването от 2004 г. в Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) се планират съкращения на работни места. От друга страна е целесъобразно да не се съкращава броят на представителите в този комитет. В съответните органи на Европейската комисия щатният състав е само 26 лица, от които 4-5 се занимават с прилагане на законодателството. Това беше вече критикувано в становище на ЕИСК от 2002 г., когато имаше само 15 държави-членки, докато сега те са 27. Тази ситуация определено трябва да се подобри. Също така трябва да се предотврати съкращаването на броя на инспекторите в държавите-членки.

3.4.4

Приоритетната цел следва да бъде спазване на нормативната уредба относно закрилата на работниците. Компетентните власти следва да увеличат броя на инспекциите, свързани със здравето и безопасността, както по отношение на задълженията на работодателите, така и по отношение на задълженията на наемните работници. Здравната култура и културата на безопасност на работното място следва да получат по-широко разпространение посредством образованието, обучението и по-достъпна регулаторна рамка.

3.4.5

Националните инспекторати по труда биха могли да изиграят положителна роля при контролирането на правилата за безопасност на работното място, като дават съвети на работодателите и провеждат консултации. За да се гарантира независимостта и ефективността на дейностите на националните инспекторати по труда, от значение е наличието на достатъчни средства.

3.4.6

Още през 2002 г., Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC) реши да подобри ефективността на инспекциите на работното място, като се има предвид, че един от основните инструменти е разработването на показатели за оценка на качеството на инспекциите. ЕИСК подкрепи това решение в предишно свое становище (9). ЕИСК изразява съгласие със заключенията на SLIC и подкрепя предложенията му, като поради това изразява разочарованието си, че те не са включени в стратегията.

3.5.1

Социалният диалог относно здравословните и безопасни условия на труд трябва да бъде насърчаван, а на европейско ниво са нужни мерки, разработени от социалните партньори. Страните кандидатки трябва да бъдат подкрепяни, включително и финансово, чрез Европейския социален фонд, както и чрез туининг проекти между старите и нови държави-членки. В страните кандидатки или потенциални кандидатки за членство започна транспонирането на законодателството, както и засилването на инспекциите на работното място.

3.5.2

Лекарите и здравните специалисти осъзнават колко е важно да бъдат разпознавани явленията, причинявани от условията на труд, но в тази връзка трябва да се има предвид високата по принцип цена на здравеопазването. Разходите за профилактика не трябва да бъдат прехвърляни върху работниците, защото много от тях биха пренебрегнали заболяванията си поради финансови причини, което впоследствие може да доведе до по-високи разходи за лечение. В рамките на насърчаването на здравето на работното място някои работодатели предлагат серия от разработени съвместно с работниците мерки, които съдействат за по-здравословен начин на живот на работниците. Към тях принадлежат например безплатните програми за профилактични прегледи, както и програми за отказване от тютюнопушенето, съвети за здравословно хранене и двигателна активност, както и превенция на стреса (10).

3.5.3

Стратегията призовава към съществени мерки за подобряване на реадаптирането и реинтеграцията на работници, изключени от пазара на труда поради професионално заболяване или увреждане. ЕИСК е съгласен с вижданията на Комисията, но политиката на Общността не осигурява необходимите финансови условия за прилагането им.

3.5.4

ЕИСК споделя гледната точка на Европейската комисия, че остава още много да бъде направено относно включването на здравните въпроси и въпросите на трудовата безопасност в други политики на ЕС, например мерки, които да бъдат развити съвместно с обществените системи на здравеопазване.

3.5.5

ЕИСК подкрепя работата на групата, включваща няколко организационни структури от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“, за осигуряване на синергия и постигане на конкретни резултати.

3.6.1

Развитието в държавите-членки на защитата на здравословните и безопасни условия на труд е по принцип неделима част от здравната култура. То е в интерес на държавите-членки. Освен това, непрестанното участие в образованието и обучението е в интерес и на работниците и е тяхно задължение. Като спазват своите задължения постоянно да информират работниците и да си сътрудничат с тях, работодателите са основни участници в обучението и в развитието на тази култура. Колективните трудови договори също са важен инструмент в тази връзка.

3.6.2

ЕИСК напомня на държавите-членки и на социалните партньори значението на превенцията, образованието и обучението, както и на тяхната отговорност в тази област. В програмите на предучилищните заведения, училищата, професионалното обучение, висшето образование, образованието за възрастни и обучението за повишаване на квалификацията следва да се включи или развие модул за здравето и безопасността.

3.6.3

Важно е в образованието, обучението и обучението за повишаване на квалификацията да се отчитат различните групи. ЕИСК одобрява въвеждането на образованието и обучението през целия живот в новата стратегия и в концепцията за профилактиката.

3.6.4

Като цяло здравословните и безопасни условия на труд не се вземат предвид нито в началното образование, нито при преквалификацията. Затова ЕИСК приветства факта, че ученето през целия живот беше включено в новата стратегия и в превантивния подход.

3.6.5

ЕИСК препоръчва по отношение на критичните работни места, където се наблюдават повечето злополуки и професионални заболявания, при определянето на опасностите в националните стратегии или по-точно в рамките на профилактиката, да се отделя особено внимание на новите рискове. Също така би било много полезно да се съставят регистри на данните по сектори.

3.6.6

Комитетът смята, че заболяванията, причинени от канцерогенни вещества на работното място, представляват значителен проблем. Само през 2006 г. в 25-те държави-членки на Европейския съюз са диагностицирани 2,3 милиона нови случаи на рак, което означава, че ракът е основната причина за преждевременна смърт. Според оценките приблизително 9,6 % от всички случаи на смърт, дължащи се на ракови заболявания, са свързани с условията на труд (11). Поради тази причина Комитетът настоятелно приканва държавите-членки да вземат конкретни мерки за намаляване на броя на служителите, изложени на въздействието на канцерогенни вещества.

3.6.7

ЕИСК смята, че следва да се развива здравната култура като цяло, за да се постигне по-висока здравна осведоменост на работниците. С оглед на тази цел е важно не само да се оказва помощ на работодателите, но и да се предлага помощ на общностно ниво и на ниво държави-членки и да се информират работниците относно техните права в дадената област съгласно различните международни (МОТ), общностни (ЕС) и национални правни норми.

3.6.8

Както на общностно, така и национално ниво трябва да се направи съзнателно усилие за развитието на политики на превенция и за предоставянето на адекватна подкрепа от бюджета, респ. социалното осигуряване. За да се постигне по-развита култура на превенция, е необходимо да бъде разработен цялостен и превантивен подход. Трябва да се гарантира достъпът до обучение за всички работници, така че да се намали уязвимостта на определени групи. Предвид променящите се форми на заетост това е особено важно за работници, които не по тяхна вина често не са обхванати от обучения и допълващи обучения по безопасност на труда, медицински прегледи на работното място, профилактика и контрол.

3.6.9

ЕИСК препоръчва да се обърне специално внимание на влиянието на средствата за масова информация за по-добро осведомяване на широката общественост относно необходимостта от спазване на правилата за безопасност и защита на здравето на работното място. Трябва в по-голяма степен да се използват кампаниите на Европейската комисия, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, МОТ и профсъюзите (като например Международния ден в памет на загиналите или пострадали работници и др.).

3.7.1

ЕИСК предлага да бъдат използвани научни методи за оценка на новите рискове на работното място, например стреса на работното място и новите трудни условия. Психо-социалните и физическите въздействия на новите сфери и условия на труд върху работниците следва да бъдат изследвани чрез научни методи. За тази цел е необходимо да се разработят нови показатели. ЕИСК счита, че всички специалисти по трудова медицина трябва да бъдат обучавани да диагностицират у работниците умствения стрес, който се дължи на условията на труд и свързаните с това проблеми.

3.7.2

ЕИСК подкрепя очакванията на Комисията за по-съзнателно поведение на наемните работници по отношение на тяхното здравето; това обаче няма да се случи, ако не са налице всички необходими условия. Сред проблемите, които пречат на изграждането на правилни нагласи, са също и договорите за несигурна или срочна заетост, действителното работно време и постоянният стрес поради страх от загуба на работното място, непознаването или липсата на информация относно правата на работниците и неизгодната ситуация на работниците-мигранти при ползването на здравни услуги.

3.7.3

При прилагането на своята стратегия за благополучието на работниците на работното им място за периода 2000-2006 г. ЕС все още не е изпълнил задачите си относно осигуряването на работна среда, в която психичното здраве да не е застрашено от стрес и депресия. ЕИСК изразява съжаление за този факт и приканва Европейската комисия да изготви конкретни препоръки.

3.8.1

ЕС носи отговорност не само за собствените си граждани, но и за условията и обстоятелствата, при които работят гражданите, живеещи извън неговите граници. Както бе посочено в предишната стратегия, зачитането на основните трудови права трябва да се има предвид при политиките в сферата на външната търговия и развитието, въпреки че в тези области има вероятност от конфликт с принципа на свободния пазар (12).

3.8.2

В международната политика следва да се насърчава приемането на мерките/препоръките на МОТ, както и на достиженията на ЕС, като напр. регламента REACH. Необходимо е да бъдат разработени политики и законови разпоредби за намаляване на рисковете и заболяванията, причинявани от азбест, канцерогенни материали и силиций.

3.8.3

При държавните и обществените поръчки държавите-членки следва да дават добър пример, като отдават предпочитание на онези предприятия, които спазват разпоредбите относно здравословните и безопасни условия на труд (както беше предложено в стратегията за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2002-2006 г.).

3.8.4

Всички държави-членки на ЕС трябва да бъдат призовани да ратифицират съществуващите конвенции на МОТ.