52007DC0860

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 21.12.2007

COM(2007) 860 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Инициатива за водещи пазари в Европа {SEC(2007) 1729} {SEC(2007) 1730}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Инициатива за водещи пазари в Европа

1. Въведение

Развитието на икономика, която се основава на новаторски достижения, е от решаващо значение за конкурентоспособността. Широкообхватната иновационна стратегия на Комисията[1] подчерта нуждата от последователното и стратегическо използване на инструменти в полза на новаторството, съчетано със съсредоточен върху нуждите подход. Докладът „Създаване на иновативна Европа“[2], докладът на ЕС от 2006 г. върху конкурентоспособността, както и консултациите със заинтересовани страни потвърдиха, че Европа трябва да се стреми по един по-целенасочен начин да развива пазари, благоприятстващи иновациите, като решително опростява маркетинга на иновации.

Съветът по конкурентоспособност[3] прикани Комисията „да представи през 2007 г. инициатива за водещи пазари, която да се основава на обширни консултации със заинтересованите страни относно определянето на валиден подход за насърчаване възникването на пазари с висока икономическа и обществена стойност. В това число влиза идентифицирането на области, в които съгласуваните чрез ключови политически инструменти и рамкови условия действия, съвместното и координирано създаване на политика от съответните публични органи на властта, както и усиленото сътрудничество между ключовите заинтересовани страни могат да ускорят развитието на пазара, без да възпрепятстват конкурентните сили. “

В отговор на това, с настоящото съобщение се слага началото на инициатива за водещи пазари (ИВП). Посочва се първата група пазари, които имат потенциала да се превърнат във водещи пазари (ВП). Настоящото съобщение приканва към спешни и координирани действия посредством амбициозни планове за действие[4], предназначени за тези пазари, за да бъде постигната бързо видима полза за европейската икономика и потребители.

Приложение II „Пояснителен документ относно европейския подход към ВП: методология и обосновка“[5] описва консултативния процес на заинтересованите страни, икономическата същност на ВП и цялостния потенциал за икономически, социални и свързани с околната среда ползи, които оправдават необходимите за започването и прилагането на ИВП политически усилия.

2. ИВП: ключ към успешна иновационна стратегия за Европа

2.1. Цели и ключови принципи на ИВП

ИВП се различава от предишни инициативи на ЕС по своята методология. Тя надхвърля типичната употреба на еднократни мерки с единствено временни ефекти. Инициативата относно системата GSM, например, беше ограничена главно до 1 инструмент – определянето на норми. ИВП цели да излезе първа на бързо развиващи се световни пазари с конкурентно предимство. За сравнение, макар и подобна по обхват европейската инициатива за електронна търговия от 1997 г.[6] например, беше насочена към вече функциониращ в САЩ пазар.

Фокусирането върху пазарите изисква тематичен подход. Различните категории от иновационни продукти и услуги се сблъскват със свои специфични проблеми и изискват различни видове съгласувани политически действия.

Затова ИВП първо идентифицира обещаващите нови пазари, които се нуждаят от подкрепата на подобни съгласувани политически действия, основаващи се на задълбочен анализ5, интензивна консултация и механизми за обратна връзка.

Второ, планира процес на по-голямо рационализиране на юридическите и регулаторни среди и на ускоряване растежа на търсенето.

За да бъде успешен, процесът трябва да:

- съчетае глобалните пазарни нужди с предпочитанията на клиентите за максимизиране на пазарния потенциал;

- улесни приемането на стандартите и подходите на ЕС от пазарите извън ЕС, предимно в сферите, засегнати от световните тенденции (напр. въпросите на околната среда);

- цели намаляването на разходите за въвеждането на нови продукти или услуги на пазара чрез облекчаване на пазарния достъп и мерките за спомагане акумулирането на търсенето. Трябва да бъде осигурена конкуренцията сред различните иновационни модели, като по този начин се насърчава непрекъснатото адаптиране към еволюиращите пазарни изисквания.

На последно място, от съществено значение е активното участие на държавите-членки и частния сектор[7], в съответствие с принципа на субсидиарност, както и със съществуващата юридическа рамка на ЕС, особено в областта на конкуренцията, държавните помощи[8] и обществените поръчки.

Настоящата инициатива не се нуждае от допълнителен общностен бюджет, тъй като няма за цел изкуствено да създава пазари чрез стандарти и разпоредби или с целево финансиране за индивидуални технологии. Въпреки това инициативата може да окаже влияние върху определянето на приоритетите за използване на наличните финансови средства.

2.2. Методология за идентифициране на пазарите

Въз основа на тези принципи Комисията започна интензивни консултации със заинтересованите страни и така идентифицира следните критерии за ВП

- Съобразени с търсенето, а не с технологичния натиск: Диапазонът от потенциални клиенти и нуждите на пазара свидетелстват за наличието на силен пазарен потенциал, както в Европа, така и на световно равнище, за кратък период от време.

- Широк пазарен сегмент: Пазарният сегмент е по-широкообхватен от съсредоточените върху един единствен продукт действия. Значително въздействие върху пазарите може да бъде постигнато само, ако се предлага едновременно асортимент от свързани продукти и услуги. Това води до по-висока добавена стойност във веригата от продукти/услуги и гарантира по-устойчиво конкурентно предимство за индустриалната база в Европа през годините.

- Стратегически обществен и икономически интерес: Пазарният сегмент осигурява по-големи стратегически икономически и обществени ползи, като например защита на общественото здраве, околната среда и климата, сигурност или заетост. Разходите, свързани с предприетите усилия за публична координация в отделен ВП, са оправдани, ако се компенсират от подобни ползи.

- Добавена стойност на бъдещи, координирани и целенасочени, но и гъвкави инструменти на политиката: В рамките на идентифицираните пазари няма една единствена политическа мярка, която да отстрани препятствията, блокиращи възникването на голямо търсене[9]. Идентифицираните ограничения могат да бъдат премахнати единствено с комбинация от различни обществени мерки и стимули. Въпреки че целта на мерките на политиката е ясно определена, начинът за прилагане трябва да остави място за гъвкаво реагиране спрямо технологичните и търговски подобрения.

- Без „подбор на победителите“: Индустриалният потенциал и достатъчно усъвършенстваните нови технологии или идеи за нов начин на употреба на съществуващи технологии са достъпни в Европа и на тяхна основа може да бъде изграден асортиментът от продукти и услуги, предназначен за възникващия пазар. Поради характера на този пазар се избягва риска от фактическо фаворизиране на определени фирми, за да се гарантира честната и открита конкуренция и да се избегне предопределянето на технологичния избор, който би възпрепятствал развитието на конкурентни и евентуално икономически по-добри варианти.

Тези принципи бяха допълнени от оценка върху осъществимостта на започването на ИВП на тези пазари от гледна точка на наличието на информация и текущата работа в Комисията.

2.3. Кои пазари ще бъдат обхванати от ИВП

Идентифицирането на критериите, описани по-горе, беше извършено по-специално въз основа на много широкия промишлен и тематичен обхват от над 30 ръководени от индустрията европейски технологични платформи (ЕТП)[10] [11]и 8 комисии INNOVA[12].

Консултациите със заинтересованите страни през първия етап на предварителното идентифициране действително обхванаха много широко както методологията, така и избора на области. Въз основа на тях и на заключенията на Съвета от 4.12.2006 г., ЕТП и европейските комисии INNOVA бяха специално поканени през втория етап да оценят различните пазари[13] чрез работни и експертни групи, както и въпросници относно общоприетите критерии.

По-нататъшни консултации бяха проведени в различни промишлени сектори за задълбочаване на анализа на най-обещаващите области.

На тази основа бяха идентифицирани шест пазара за началния етап от инициативата – електронно здравеопазване, защитен текстил, устойчиво строителство, рециклиране, продукти на биологична основа и възобновяеми енергии . Те са силно иновационни, отговарят на нуждите на потребителите, имат силна технологична и индустриална база в Европа и повече от други пазари зависят от създаването на благоприятни рамкови условия чрез действия на обществената политика.

- Електронното здравеопазване може да помогне в предоставянето на по-добри грижи при по-малко разходи в рамките на насочени към гражданите системи за здравеопазване. Ако не се направят значителни реформи, в това число по-доброто използване на електронното здравеопазване, здравните разходи се очаква да се увеличат от 9 % от БВП в момента до около 16 % до 2020 г. в отговор на една „застаряваща“ Европа. Направени са съществени научноизследователски и развойни инвестиции в областта на електронното здравеопазване. Въпреки това ИКТ инвестициите в тази област са изостанали в сравнение с тези в други сектори за услуги. Възприемането на технически и организационни решения е често възпрепятствано от силното раздробяване на пазара, напр. поради различните системи за социална сигурност и липсата на оперативна съвместимост. Това възпрепятства икономиите от мащаба. Положението се влошава от липсата на правна сигурност по отношение на възстановяването на разходи, на отговорност и липсата на осведоменост за правилното прилагане на законовите разпоредби относно защитата на личните данни. Това затруднява както възприемането на продукта, така и бизнес инвестициите.

- Строителният пазар дава 10 % от БВП и използва 7 % от работната сила. Сградите отчитат най-голям дял от общата окончателна консумация на енергия в ЕС (42 %) и произвеждат около 35 % от всички емисии на парникови газове. Широкообхватната пазарна област на устойчивото строителство включва екологични проблеми (напр. ефективни електроуреди и отоплителни инсталации), аспекти на здравето на потребителите (напр. качеството на въздуха в затворени помещения) и въпроси за удобството (напр. по отношение на независимостта на възрастни лица). Тя включва и разработването на устойчиви решения за жилищни и нежилищни сгради, както и инфраструктурни активи. Недостатъчно координираните разпоредби в областта на строителството, не само на европейско, но по-специално и на национално равнище, заедно с преобладаващите местни бизнес структури, водят до значителни административна тежест и до силно раздробяване на пазара за устойчиво строителство. Липсват познания относно възможностите в съществуващата правна рамка за обществени поръчки (ОП), които биха улеснили търсенето на иновационни решения. Необходим е също така изпреварващ подход за изготвяне на разпоредби, както и за решения относно ОП.

- Защитният текстил изделия[14] включва облекло и други текстилни системи, чиято основна функция е да предпазват потребителите от рискове и опасности в условията на работа. Настоящият размер на пазара на ЛПС14 в ЕС се изчислява на 9,5-10 милиарда евро и около 200 000 работни места, директно или индиректно свързани с продукти и услуги от сферата на ЛПС. Предвижданият в някои райони на света бърз растеж предполага, че експортът на ЛПС от ЕС може да се увеличи с около 50 % през следващите години. По-бързото развитие и употребата на европейските стандарти на световния пазар, съчетани с подходящи мерки за защита на интелектуалната собственост, напр. чрез помощни услуги за МСП, би създало допълнително търсене на ЛПС. Покупките по ОП ще изиграят важна роля по отношение на защитния текстил, но има раздробяване на търсенето на равнището на местните органи на властта.

- Продуктите на биологична основа са изготвени от възобновяеми, биологични суровини, като например растения и дървета. Избраният за конкретния ИВП пазарен сегмент включва нехранителни нови продукти и материали на биологична основа, като био-пластмаса, био-смазочни материали, повърхностноактивни вещества, ензими и фармацевтични продукти. В това число не влизат традиционните продукти от хартия и дърво, както и биомасата като източник на енергия. Дългосрочният потенциал за развитие на продуктите на биологична основа ще зависи от техния капацитет да заместват продукти на база изкопаеми горива и да задоволяват различните изисквания на крайните потребители на конкурентна цена, както и да създават неутрални по отношение на парниковите газове (ПГ) цикли на продуктите и да оставят по-малка следа в околната среда, т.е. да произвеждат по-малко отпадъци, да използват по-малко енергия и вода. Европа заема добро място на пазарите за иновационни продукти на биологична основа, основавайки се на своята водеща технологична и индустриална позиция. Усещането за несигурност относно свойствата на продукта и слабата прозрачност на пазара възпрепятстват бързото възприемане на продуктите. Наредбите в областта на околната среда, стандартизацията, етикетирането и насърчаването на държавите-членки да създадат демонстрационни инсталации, както и Общата селскостопанска политика, трябва да изиграят своята роля.

- Рециклирането намалява изхвърляните отпадъци, консумацията на природни ресурси и подобрява енергийната ефективност. Следователно играе съществена роля за преминаването към устойчива консумация и продукция – не само по отношение на енергията, но и на всички произвеждани от нас ресурси. Секторът за рециклиране има оборот от 24 милиарда евро и наема около 500 000 души. Състои се от над 60 000 предприятия. ЕС притежава около 30 % от световния дял на екологичната промишленост и 50 % от индустрията са сметосъбиране за рециклиране. Въпреки значителния пазарен потенциал, все още съществуват пречки за развитието на пазара. Съществува и значителен потенциал и за подобряването на ефективността и капацитета чрез насърчаване на иновациите и предоставянето на по-резултатни процеси и технологии . Това би спестило разходи, енергия и природни ресурси и ще помогне Европа да стане по-малко зависима от цените на суровините.

- Понятието възобновяема енергия (ВЕ) се отнася до енергията, която може да се получи от регенериращи се енергийни източници като вятър, слънце, биомаса, биоразтворими отпадъци и изходни суровини, геотермална енергия, енергия на морските вълни, приливна и хидроенергия. Понастоящем европейският сектор на възобновяемата енергия има годишен оборот от 20 милиарда евро и осигурява работни места за ок. 300.000[15] души, като същевременно отговаря на приблизително 8,5 % от енергийните нужди на Европа. През март 2007 г. Европейският съвет постави обвързваща цел 20 % от консумацията на енергия от ЕС да идва от ВЕ до 2020 г. Тази цел предлага на производителите огромна възможност за развитие при същевременно намаляване на разходите по продукцията. Развитието на възобновяеми ресурси е възпрепятствано от три фактора. Първо, външните разходи на енергийната употреба[16] не са напълно отразени в цените на енергията. Следователно търсенето на ВЕ, която като цяло се свързва с ниски външни разходи, е под оптималното. Второ, важните обучителни ефекти от кривата на обучения, които биха намалили цените на някои технологии, навлизат по-бавно в употреба поради настоящите ниски нива на търсенето. И последно, раздробяването на системите за подкрепа на ВЕ и наличието на административни и пазарни ограничения означават, че потенциалът на вътрешния пазар не е напълно използван.

Приложение 2 представя по-подробен анализ на тези 6 пазара и на въздействието на ИВП. Основаващите се на много предпазливи предположения неокончателни оценки сочат, че с подкрепа от целевия подход на ИВП общият пазарен обем на 6-те пазара би могъл да се удвои до 2020 г. и 1 милион нови работни места да бъдат създадени.

Идентифицирането на пазари за първия етап не дисквалифицира други пазарни области като потенциални бъдещи кандидати, нито представлява политическо изявление относно сравняването на тяхното обществено и икономическо значение.

Някои убедителни признаци вече сочат към сфери, за които в бъдеще би могъл да се използва подобен подход. Консултациите със заинтересованите страни[17] и инструментите за пазарно проучване ще подкрепят този постоянен процес на идентифициране чрез създаването на механизми за наблюдение и прогноза, базирайки се на съществуващи инструменти за диагноза и анализ, като например ERA-Watch и Sectoral Innovation Watch[18].Подходът за ВП може да бъде присъединен към по-обширни инициативи, които понастоящем започват[19] и които ще увеличат ползите за европейците от развитието на наситени с иновации пазари.

3. Основни инструменти на политиката

Специалните тематични планове за действие за улесняване възникването на ВП в тези области са обобщени в приложение 1. ИВП ще използва разнообразна група от политически инструменти.

- Правна уредба

Законодателството, създадено, за да служи на целите на политиката, трябва също така да подпомага иновациите и да избягва голямото обременяване на иновационния бизнес и на други организации. Съществува възможност за подобряване на координацията на разпоредбите в различни политически области, които влияят на пазарите на иновационни продукти и услуги. Достоверните, икономични и добре планирани законодателни и юридически среди са от съществено значение за инвестициите на бизнеса и възприемането на нови продукти и услуги от потребителите.

Регулационните мерки в рамките на плановете за действие на ИВП включват предложения за нови закони, както и за модификации, преразглеждания и отмени. Например, употребата на продукти на биологична основа и разпространението на нови технологии в производството на продукти на биологична основа могат да се подпомогнат чрез оптимизирането на съществуващите законодателни действия в рамките на Комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването[20]. Подобни действия се предлагат за плана за действие за рециклиране в рамките на ИВП, който се съсредоточава върху мерките за подкрепа във взаимодействие със специални разпоредби на ЕС, по-специално директивите относно ОЕЕО[21] (Отпадъци от електрическо и електронно оборудване) и относно излезлите от употреба превозни средства[22].

- Обществени поръчки (ОП)

Разходите по ОП възлизат на 16 % от БВП на ЕС, но достигат до 40 % от разходите за строителство и до почти 100 % от тези за отбрана, обществена сигурност и аварийни дейности. Следователно мобилизирането на обществените органи да действат като „първоначални клиенти“ чрез популяризиране на практиките на ОП, които подкрепят иновациите, е често срещана точка от плановете за действие.

Прилагането на съществуващата законова рамка[23] на ЕС за ОП подкрепя ИВП чрез заемане на позиция относно раздробяването на пазара и насърчаването на развитието на конкурентни решения. Наскоро публикувано от Комисията ръководство[24] описва как иновациите могат да бъдат насърчавани чрез употребата на ОП. Тези решения биха изисквали промени в обикновено използваните от националните, регионалните и местните служители, провеждащи ОП, административни процеси при подготвянето на търгове (напр. по отношение на практиките за получаване на информация относно съществуващите и евентуални нови технически решения и относно нови услуги и продукти, или за по-доброто овладяване на възможността за идентифициране и възлагане на поръчката на „икономически най-изгодното предложение“ въз основа на оценка на разходите за срока на експлоатация). Същото се отнася до начините за улесняване постигането на критична маса, която ще спомогне за развитието на ВП. Изискванията за оперативна съвместимост и заместване на индивидуалните малки покупки от групови поръчки могат да са от полза. Засиленото обучение и усилията за повишаване на осведомеността, насочени към служители от областта на ОП, както и изграждането на мрежа от контакти сред служителите на ОП, представляват междусекторни мерки, които биха допринесли за развитието на ВП.

- Стандартизация, етикетиране и сертифициране

Стандартите могат да улеснят развитието на ВП, при условие че не изключват конкурентните технологии, не ограничават несправедливо конкуренцията и не затрудняват възникващото търсене. По-последователните технически, изпълнителни и производствени стандарти по цялата производствена верига, от суровините до крайните продукти, биха могли да направят стандартизацията по-благосклонна към иновациите. Стандартите следва да се основават на изпълнението, но и да са технологически неутрални.

Настоящият процес на стандартизация в рамките на 6 пазара е раздробен. Това води до конкурентни стандарти, които провалят решенията за оперативна съвместимост. Липсата на оперативна съвместимост усложнява обединяването на знания и различни компоненти в комплексни нови продукти и услуги. Конкурентните стандарти, които изключват оперативната съвместимост, възпрепятстват иновативните решения по веригата на стойността. В контекста на ИВП изборът между такива стандарти следва да се правят по всеобхватен начин и за предпочитане на европейско равнище, като се избягва изключването на конкурентни технологии[25]. Платформите за общоевропейска стандартизация, като например европейските мрежи за стандартизация INNOVA, могат да помогнат за идентифицирането на най-подходящите за даден проблем стандарти на базата на общо индустриално съгласие. Комуникацията относно стандартите следва да бъде подобрена, за да тласка търсенето от страна на информираните купувачи и потребители и да гарантира, че стандартите са взети предвид в изследователските проекти.

Могат да се изработят нови подходи за самосертифициране, основавайки се на опита в рамките на промишлеността. Въз основа на ревизираната схема за екомаркировка на ЕС новите разширения могат да включват откроени характеристики, като например „продукти на биологична основа от ЕС“ или „пренаправено в Европа“ (рециклиране). Вероятно е те да привлекат нови потребители. Информацията относно изпълнението извън минималните законови изисквания би могла да повлияе положително върху решенията на потенциалните клиенти за закупуване. Напр. Директивата за екодизайн на енергоемките продукти (2005/32/ЕО) предоставя инструменти за развитие на ефективна и динамична пазарна трансформация. Това може да помогне на пазара да посрещне минималните изисквания чрез спиране на продуктите с най-лошо качество, като същевременно базите за сравнение, които ще се идентифицират в мерките за прилагане на директивата по отношение на конкретни продукти (приложение I.3.2) – могат да осигурят предсказуемост и динамика на промишлеността. Задължителните етикети за изпълнението, които трябва да бъдат изложени в мястото на продажба, са съществени, тъй като позволяват на потребителите да направят информиран избор. С „Енергийна звезда“ и (еко-)маркировки ще бъдат отличени само произведените по най-добър начин от екологична гледна точка продукти.

Динамичните стандарти и най-добрите схеми5 могат да се доразработят[26]. Предстоящото съобщение относно стандартизацията и иновациите обръща специално внимание на въздействието на стандартизацията върху ВП, както и на работния план съгласно Директивата за екодизайн[27].

- Допълнителни инструменти

Други действия могат да ускорят и подобрят интерактивния поток на информацията между доставчици и потребители и така да допринесат за подобряването на информираността на пазара. Това ще осигури и конкурентни преимущества за предприятията чрез създаването на по-добри условия за посрещане на мултидисциплинарните предизвикателства на идентифицираните пазари. Може да са необходими платформи[28], както и адекватна финансова подкрепа, особено в 2-та посочени по-долу случая:

( Бизнес услуги и услуги за подпомагане на иновациите, обучение и комуникация

В някои сегменти на пазара новите иновационни предприятия биха спечелили от такава подкрепа като дейности за улесняване на обмена на знания, инкубация и достъп до финансови средства чрез консултантски услуги или обучения. Освен осигуряването на подобни тематично насочени услуги посредством подкрепа от структурните фондове или интегрирана в РПКИ мрежа за подкрепа на предприемачеството и иновациите, по-координираната употреба на мрежови проекти и платформи[29] за взаимно обучение и обмен на знания би могла да спомогне за прилагането на плановете за действие. Сътрудничеството в рамките на и между основаващите се на знанията регионални клъстери из Европа може да ускори обмена на идеи и знания. Потенциалът на политиката за сближаване да допринесе за преки инвестиции и изграждането на мрежа от контакти, следва да бъде използван от държавите-членки и регионите в няколко области на ВП[30]. Това може да допринесе за поддържането на политическия импулс и ангажираността на заинтересованите страни и да разшири кръга от заинтересовани страни, участващи във ВП[31].

( Финансова подкрепа и стимули

Възникването на много съществени нови бизнес възможности в обхванатите от ИВП области вероятно ще увеличи частните инвестиции. Тук обществените дейности могат да бъдат от голямо значение за улесняване на достъпа до финансови средства.

Планът за действие може да представи предложения в рамките на националните и европейските програми[32]. На европейско[33] равнище или на равнището на държавите-членки обществените научноизследователски и развойни дейности и иновационни фондове могат да спомогнат за доказването на осъществимостта на определени цикли на продуктите.

ЕИБ и ЕИФ управляват значителни суми от финансови помощи от ЕС, като например инструменти за поделяне на риска и инструменти за РПКИ за МСП с висок растеж и иновационни МСП. Фондовете на ЕИБ в съчетание с частни фондове и евентуално структурни фондове могат да спомогнат за „демонстрацията“ и увеличаването на мащаба на производството на иновационни стоки и услуги. Освен това JEREMIE, съвместната инициатива, създадена от Комисията, ЕИФ и ЕИБ, може да осигури подобрен достъп до финансови средства за МСП, като например микрокредитиране, рисков капитал, заеми или гаранции. Могат да се обмислят нови обществено-частни партньорства, в които биха могли да участват инвеститори и други заинтересовани страни. Това би насърчило частните инвеститори да подкрепят нови начинания, свързани с ИВП.

Преориентирането на схемите за национални или регионални държавни помощи може да послужи на държавите-членки за използване на новите възможности за подкрепа на научноизследователската, развойната и иновационната дейност съгласно новата държавна и общностна рамка[34] в тази област. Преориентирането на подкрепата за регионите чрез структурни фондове е от особено важно значение. Всички държави-членки отделят определена част от своите средства за политика на сближаване за подновената програма за икономически растеж и трудова заетост. Голямата част от инвестициите на политиката за сближаване касае научноизследователските и развойни дейности и иновациите. Около 83 милиарда евро или 25 % от общия бюджет за сближаване ще бъдат предназначени за този тип инвестиции. Ясно е, че идентификацията на ВП представлява полезен ориентировъчен инструмент за частните и обществените инвестиции, свързани с използването на тези фондове.

4. Управление и следващи стъпки

Нуждата от тясна координация на значителен брой разнообразни действия за кратък период от време прави плановете за действие[35] особено амбициозни. Успехът ще зависи от ангажираността на европейските институции и на държавите-членки за тясно сътрудничество в прилагането на тези планове за действие при взискателни времеви ограничения и по този начин насърчи нестихващия интерес на частни заинтересовани страни да инвестират в тези обещаващи пазари.

Комисията ще изгради необходимите координационни структури, за да гарантира ефективността на инициативата.

Съветът3, който призова за старта на ИВП, ще изиграе ключова роля в напредването на процеса, започнал с настоящето съобщение. Той предлага форум за създаване на пътна карта за приноса на ИВП към Стратегията за растеж и заетост и за проследяване на напредъка. Действително, тъй като тази инициатива има ключов принос за постигането на целите на няколко от интегрираните насоки (ИН) на Партньорство за растеж и заетост[36], докладването на действията на държавите-членки за прилагане на ИВП може да бъде полезно в този контекст[37].

Ще бъдат организирани редовни информационни сесии и консултации с ключовите заинтересовани страни. Като се вземат предвид инициативите на държавите-членки, ще бъдат предоставени насочени към съответните национални и вътрешно-национални органи, вземащи решения, информации и съобщения.

За да продължи да популяризира ИВП и да ангажира активно в този процес заинтересованите страни, Комисията ще създаде електронна платформа за заинтересовани от ИВП страни с тематични страници за всеки план за действие.

Комисията ще обмисли допълването на настоящата ИВП с планове за действие за други пазари, ако степента на ангажираност на държавите-членки и заинтересованите страни в ИВП покаже, че разширението на подхода е възможно, и ако въз основа на постоянните механизми за проследяване, които ще бъдат създадени, новите области на пазара, отговарящи на идентифицираните критерии, се окажат готови за подобна инициатива.

Междинен доклад относно напредъка в прилагането на плановете за действие и относно ангажираността на обществените и частните заинтересовани страни ще бъде представен през 2009 г.

Окончателен доклад , съставен от независими експерти през първия етап на ИВП, ще бъде представен през 2011 г. и ще включва последваща оценка на въздействието на действията на политиката и – доколкото е възможно – действителното въздействие върху сегментите на пазара.

5. Заключение

Ако бъде приложена навреме и при адекватна политическа подкрепа, ИВП може да предостави на европейските предприятия честни и по-добри шансове за навлизане в нови, бързо разрастващи се световни пазари с конкурентното предимство на водещи производители и така да допринесе за устойчивия растеж на заетостта и благосъстоянието. Тя може да даде на европейските граждани възможността да спечелят по-бързо от иновациите във възникващите области на пазара с особено голяма икономическа и обществена полза.

За изпълнение на инициативата

- Комисията ще формулира необходимите законови предложения, както е посочено в плановете за действие, и ще отправи покани за представяне на предложения за изпълнение на подкрепящи действия.

- Държавите-членки се приканват да изпълнят действията, за които са в най-добра позиция да играят водеща роля, като е посочено в приложение I, и да насърчат съответните национални и регионални действащи лица да участват в координационните механизми за засилване на въздействието на инициативата и да поощрят последователността между различните мерки.

- Бизнесът и други частни заинтересовани страни се насърчават да участват в действията, особено следвайки действията, за които плановете за действие ги посочва като важни фигури, както и посредством постоянно взаимодействие със съответните органи на властта по въпроси, попадащи под техните компетенции.

[1] СOM(2006) 502 окончателен от 13.9.2006 г.

[2] http://ec.europa.eu/invest-in-research/action/2006_ahogroup_en.htm.

[3] Заключения от 4 декември 2006 г. относно иновационната политика и конкурентоспособността.

[4] Виж приложение I, SEC XXX. Тематичните подготвителни документи ще бъдат достъпни на интернет страницата на Европейската комисия.

[5] SEC XXX.

[6] COM(97) 157 окончателен от 16.4.1997 г.

[7] напр. чрез европейските технологични платформи (ЕТП).

[8] Ако държавите-членки предвиждат нови мерки в областта на държавните помощи, те трябва да са насочени към ясно дефинирана пазарна неефективност, да имат стимулиращ ефект, да са пропорционални и да имат ограничен отрицателен ефект върху конкуренцията и търговията. Помощите не трябва да покриват разходите по изпълнение на задължителните изисквания в законодателството на ЕС.

[9] В този случай няма да има нужда от прилагането на ИВП на този пазар.

[10] Виж списъка на http://cordis.europa.eu/technology-platforms/individual_en.html.

[11] ЕТП – семинар на водещите фигури в промишлеността: на 6 XII (http://cordis.europa.eu/technology-platforms/seminar7_en.html)

[12] Авиационна промишленост, автомобилна промишленост, биотехнологии, ИКТ, текстилни продукти, енергия, екологични иновации и малки фирми с голям потенциал за развитие (МСП с висок растеж);

[13] Като например предложените от Комисията в COM(2006)502 и от Съвета в заключенията от 4.12.2006 г.

[14] Технически текстил за интелигентно лично защитно облекло и лични предпазни средства (ЛПС).

[15] Европейски съвет за възобновяема енергия.

[16] Напр. емисии на парников газ (ПГ), замърсяване на въздуха, безопасност на снабдяването.

[17] Като например ЕТП и европейските комисии INNOVA.

[18] https://www.europe-innova.org.

[19] Напр. планът за действие „Да остаряваме добре в информационното общество“ (COM(2007)332 окончателен).

[20] Директива 96/61/ЕО на Съвета за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, ОВ L 257, стр. 26-40.

[21] Директива 2002/96/ЕО относно ОЕЕО, ОВ L 37, стр. 24.

[22] Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, ОВ L 269, стр. 34.

[23] Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО.

[24] http://www.proinno-europe.eu/doc/procurement_manuscript.pdf.

[25] Процедурата на избор на стандарти ще зависи от същността на стандарта – официален или неофициален, и трябва да е достатъчно гъвкава, за да се адаптират с времето към променящите се пазарни условия.

[26] Предстоящият план за действие за устойчиво потребление и производство, преразглеждането на рамката за енергоемки продукти през 2010 г. и проверките на еко-маркировките през 2008 г. ще предоставят възможност за прилагане на тези динамични подходи на практика. Виж .

[27] Член 16 от Директива 2005/32/ЕО.

[28] Особено електронните платформи за обмен на информация, обединяващи обществени и частни партньори на междусекторно равнище и с европейско измерение.

[29] Напр. следвайки формата на действията PRO INNO или базирайки на европейските секторни мрежи INNOVA.

[30] Инициативата на Комисията „Регионите за икономическа промяна” е също приложима за тези ВП.

[31] Напр. застрахователният сектор би могъл да се ангажира с опазване на климата или с действия, свързани със сигурността.

[32] Що се отнася до РП7, това не трябва да изменя или замества нормалната процедура за ревизия на работната програма.

[33] Особено РП7 и РПКИ.

[34] ОВ C 323 стр. 1 и сл., особено новите възможности за подкрепа на иновациите, http://ec.europa.eu/invest-in-research/policy/state_aid_en.htm.

[35] Съдържащите се в плановете за действие индивидуални мерки ще бъдат оценени според съответните правила за оценка на въздействието, които са предмет на съответните процедури на взимане на решение.

[36] ИН № 10 вече предполага „развитието на нови технологии и пазари“ (http://ec.europa.eu/growthandjobs/pdf/integrated_guidelines_en.pdf)

[37] Европейският съвет от декември 2006 г. посочи, че „постигнатият напредък в предоставянето на резултати ще бъде обект на наблюдение на срещите на пролетния Европейски съвет, обхванати от рамката на Лисабонската стратегия.“