EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52007DC0375

Доклад от Комисията до Съвета, Европейския Парламент, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите - Доклад относно междинната оценка на програмата „Еразмус Мундус“ 2004-2008 г.

/* COM/2007/0375 окончателен */

52007DC0375

Доклад от Комисията до Съвета, Европейския Парламент, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите - Доклад относно междинната оценка на програмата „Еразмус Мундус“ 2004-2008 г. /* COM/2007/0375 окончателен */


[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 2.7.2007

COM(2007) 375 окончателен

ДОКЛАД ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Доклад относно межди нната оценка на програмата „Еразмус Мундус“ 2004-2008 г.

ДОКЛАД ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Доклад относно междинната оценка на програмата „Еразмус Мундус“ 2004-2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 3

2. Контекст на външната оценка 3

3. Външна оценка 3

3.1. Задачи на оценката 3

3.2. Методология 4

3.3. Констатации на оценителя 4

3.3.1. Финансови аспекти 5

3.3.2. Европейска добавена стойност 5

3.3.3. Адекватност 5

3.3.4. Ефективност и въздействие 6

3.3.5. Резултатност и ефективност на разходите 7

3.3.6. Полезност, добавена стойност и устойчивост 7

4. Основни препоръки на външната оценка и коментари от Комисията 8

4.1. Структуриране на програмата 8

4.2. Управление на програмата 10

4.3. Финансиране на програмата 11

5. Заключения на Комисията 11

Статистически приложения относно броя на подадените и одобрените кандидатури 13

1. Въведение

Настоящият доклад се представя в изпълнение на разпоредбата на член 12 от Решение № 2317/2003/EО[1] от 5 декември 2003 г. за създаването на програмата „Еразмус Мундус“, който предвижда изготвянето на междинна оценка на програмата. В доклада е изложена позицията на Комисията по основните заключения и препоръки на междинната оценка на програмата, която може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/evalreports/index_en.htm . Тези заключения и препоръки се основават на мащабно проучване сред участниците в програмата „Еразмус Мундус“ и сред основните заинтересовани страни, като подробните резултати от тях са представени отделно в приложение към доклада от междинната оценка.

2. Контекст на външната оценка

„Еразмус Мундус“ е програма за сътрудничество и мобилност в областта на висшето образование, чиято цел е да утвърждава Европейския съюз в световен мащаб като водещ образователен център. Нейната цел е подпомагане на развитието на висококачествени европейски магистърски курсове и повишаване популярността и привлекателността на европейското висше образование в трети страни. Стратегическите цели на програмата са подобряване качеството на висшето образование в Европа и насърчаване на междукултурното разбирателство посредством сътрудничество с трети страни.

Специфичните цели на програмата са: издигане на качеството и водещото представяне на европейското висше образование; насърчаване вътрешната мобилност на пристигащите от трети страни дипломирани студенти и университетски учени; насърчаване на структурираното сътрудничество с висши учебни заведения от трети страни; подобряване профила, популярността и достъпността на европейското висше образование в световен мащаб.

Програмата има четири основни действия: действие 1 – магистърски курсове „Еразмус Мундус“, състоящи се от интегрирани курсове на магистърско ниво, предлагани от най-малко три университета в три различни европейски държави; действие 2 – стипендии „Еразмус Мундус“ за студенти и университетски учени от трети страни; действие 3 – сътрудничество с висши учебни заведения, което включва стипендии за студенти и университетски учени от държави на Европейския съюз с оглед тяхната работа в трети страни; действие 4 – проекти за повишаване привлекателността на европейското висше образование.

3. Външна оценка

3.1. Задачи на оценката

След обявената покана за представяне на оферти[2], за осъществяване на оценката беше избран Центърът за стратегии и оценки (CSES). В обхвата на оценката беше включен периодът 2004–2006 г., по време на който в изпълнение на програмата бяха организирани множество покани за подаване на предложения. Магистърските курсове „Еразмус Мундус“, стипендиите и „проектите за привлекателност“ (действия 1, 2 и 4) започнаха през академичната 2004–2005 г., докато партньорските програми (действие 3) стартираха една година по-късно – през 2005-2006 г.

Целите на междинната оценка бяха следните: да разгледа уместността и полезността, ефективността, резултатността, устойчивостта на програмата и добавената ѝ стойност за Общността и да представи препоръки пред Комисията за подобряване на вътрешната логиката на действията на програмата, нейните цели, начин на структуриране, организация на изпълнение, резултати и въздействие.

3.2. Методология

Методологията включваше проучване на съответната литература, преглед на институциите, участващи в магистърските курсове „Еразмус Мундус“, в партньорските програми и в проектите за привлекателност (действия 1, 3 и 4), както и на участващите студенти и университетски учени от трети страни и от Европейския съюз; разговори с основни заинтересовани страни, в това число Комисията, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (ИАОАК), националните структури „Еразмус Мундус“ и участници в четирите действия на програмата.

3.3. Констатации на оценителя

Като цяло се налага впечатлението, че програмата „Еразмус Мундус“ 2004–2008 г. е започнала много успешно. Програмата е породила искрен ентусиазъм сред студентите и висшите учебни заведения (ВУЗ), което говори за високо ниво на съответствие с установените нужди. Програмата се възприема от ВУЗ като фактор, добавящ стойност по разнообразни начини, например като поощрява създаването на научни степени, присъждани съвместно от два и повече ВУЗ от различни държави, в духа на целите на процеса от Болоня за засилване на европейското измерение в образованието и насърчаване на повишена мобилност.

Програмата „Еразмус Мундус“ вече дава своя принос за издигането на водещи академични позиции на европейското висше образование, по-специално като насърчава европейските ВУЗ да развиват сътрудничество и съвместна дейност с други ВУЗ, считани за световни лидери в определени научни дисциплини. По подобен начин, от страна на студентите, беше очертан широк кръг от ползи, сред тях ползи за личностното развитие, които произтичат от срещата с нови култури и езици, както и академичните ползи от обучението в магистърски курсове, които показват върхови академични постижения.

Погледнато в перспектива, участието в програмата „Еразмус Мундус“ се възприема като потенциално облагодетелстващо студентите по отношение на тяхното бъдещо професионално развитие. Все пак, като се има предвид, че програмата започна едва през 2004 г., нейното отражение върху перспективите за професионална реализация на евентуалните участващи студенти трябва да се оценява по пътя на дългосрочното проучване на развитието на завършилите програмата „Еразмус Мундус“ (в това отношение съвсем скоро ще се постави началото на едно проучване за проследяване).

3.3.1. Финансови аспекти

За програмата „Еразмус Мундус“ беше определен бюджет в размер на EUR 230 млн. за периода 2004–2008 г. Беше предоставено допълнително финансиране в размер на EUR 57,3 млн. за периода 2005–2007 г. посредством направление „Азия“, както и сумата от EUR 8,8 млн. за 2007 г. посредством направления „Африка, Карибски и Тихоокеански басейн“ и „Западни Балкани“. Това са финансови пакети, предназначени за отпускане на допълнителни стипендии за студенти от определени държави, които се заделят чрез бюджета на Европейския съюз за международна помощ. Следователно, за целия програмен период от 2004 до 2008 г. е осигурен бюджет от EUR 296,1 млн.

Цялостният финансов пакет за програмата направи възможно финансирането на няколко висококачествени курсове и стипендии, което съответства на първоначалните очаквания.[3] Същевременно търсенето на курсове и стипендии се повиши по време на периода, разглеждан от проучването, достигайки задоволително високо ниво, което оправдава допълнителното финансиране в бъдеще. Например, за периода 2004 -2006 г. по магистърските курсове „Еразмус Мундус“ и проектите за привлекателност (действия 1 и 4) беше одобрена приблизително една на всеки 7 кандидатури, докато за партньорските програми (действие 3) успех постигнаха приблизително две трети от всички кандидатури. В допълнение, през 2007 г. успешна беше една на всеки 7 кандидатури за стипендии (действие 2), което предполага, че конкуренцията между студентите от трети страни за получаване на тези стипендии е висока. Нещо повече, лесното усвояване на средствата по отделните направления предполага, че един по-голям финансов пакет би могъл да бъде усвоен без затруднения, допринасяйки за съществено повишаване на въздействието на програмата.

3.3.2. Европейска добавена стойност

Един от основните елементи на програмата „Еразмус Мундус“ е изискването за включване на силно транснационално измерение в магистърските курсове като мобилността в най-малко две различни държави от ЕС представлява неотменна част. Поради това участниците и заинтересованите страни оценяват високо програмата „Еразмус Мундус“ по отношение на създаваната от нея добавена стойност за Общността. Тясната връзка между програмата „Еразмус Мундус“ и целите на процеса от Болоня (например чрез утвърждаване на европейското измерение в образованието, мобилността, съвместните образователни програми и европейското сътрудничество в областта на осигуряването на качеството) също предполага добавена стойност за Общността.

3.3.3. Адекватност[4]

По отношение на политиките контекстът не се е променил съществено от изготвянето на предложението за програмния период 2004–2008 г. Следователно, логиката на действията остава адекватна, както от гледна точка на политиките (засилване на сътрудничеството с трети страни в областта на висшето образование, насърчаване на междукултурния диалог, насърчаване развитието на интегрирани курсове на обучение, завършващи с присъждането на съвместни, двойни, множествени научни степени на европейско ниво в духа на целите на процеса от Болоня), и посрещане на идентифицираните потребности на бенефициерите на програмата (висши учебни заведения и студенти и учени от Европа и от трети страни).

Налице е солидна връзка между програмата „Еразмус Мундус“ и Лисабонската стратегия, основно в програмата „Образование и обучение 2010“ и в процеса от Болоня, където се поставя акцент върху необходимостта от отваряне на системите за образование и обучение към по-широкия свят, като част от отговора на Общността на предизвикателствата и възможностите на глобализацията. Европа трябва да се конкурира в среда на бързо нарастващ брой на чуждестранните студенти и все по-интензивна конкуренция за тяхното привличане.

3.3.4. Ефективност и въздействие [5]

Към края на 2006 г. резултатите бяха следните: 80 магистърски програми „Еразмус Мундус“ (действие 1); 2325 стипендии за студенти от трети страни (действие 2); 19 партньорски програми (действие 3); 23 проекта за привлекателност (действие 4).[6] Нивата на участие в програмата до този момент са до голяма степен в съответствие с очакваните, с изключение на партньорските програми (действие 3), при които участието беше по-ниско от предвиденото.

Програмата „Еразмус Мундус“ бележи известен напредък в поставяне началото на развитието на едно по-добре структурирано сътрудничество в областта на висшето образование между Европейския съюз и трети страни, независимо че слабото участие в партньорските програми (действие 3) говори, че в това отношение трябва да се направи повече. По отношение подобряване достъпността на европейското висше образование, по-специално чрез предоставяне на възможност на високо квалифицирани висшисти и учени от цял свят да продължат обучението си и/или да преподават в Европейския съюз, системата за отпускане на стипендии (действие 2) значително способства достъпа и повиши привлекателността на европейското висше образование за изявени студенти от трети страни.

По отношение издигането на междукултурното разбирателство, програмата „Еразмус Мундус“ отбеляза успех в насърчаването на културния обмен. Този процес беше подпомогнат от факта, че разпределението на националности сред стипендиантите от трети страни беше много добро. Нещо повече, студентите от трети страни подчертаха по-голямото значение на културните и езикови ползи, които са извлекли, в сравнение с ползите по отношение на перспективите за тяхната бъдеща професионална реализация. Все пак, към настоящия момент, студентите от трети страни са се възползвали от програмата повече в сравнение със студентите от Европейския съюз, което се дължи на по-ограниченото финансиране, предоставяно за мобилност на студенти от ЕС. Опитът на студентите в академично, културно и езиково отношение е много по-богат за участващите в програмите „Еразмус Мундус“ там, където съществува добър баланс между европейските (включително от страната домакин) и чуждестранните студенти, за разлика от програмите, където преобладават неевропейски студенти.

Програмата „Еразмус Мундус“ оказа положително въздействие и върху страните от Европейския съюз, в които преди това не е съществувала нормативна база за акредитацията на общи, двойни или множествени научни степени, включващи партньори от различни държави на ЕС. Дори там, където проблемите с акредитацията на общите степени остават, магистърските програми „Еразмус Мундус“ осъществиха ефективни структури на двойни или множествени научни степени, които направиха възможни реалната интеграция и обучението в условията на сътрудничество. Общите степени също дават възможност трудовият пазар на Европейския съюз да стане по-прозрачен и достъпен за европейските студенти

По-малко положителен е фактът, че една част от европейските държави не бяха задоволително представени като брой на проектите, в които участваха техни учебни заведения, един дисбаланс, за който Комисията търси начини за разрешаване. Магистърските програми „Еразмус Мундус“ на практика обхващат всички академични дисциплини, макар че съществува явен превес на програмите по инженерни и естествени науки.

3.3.5. Резултатност и ефективност на разходите [7]

Националните структури и ВУЗ, които провеждат магистърски програми „Еразмус Мундус“, считат, че Комисията и ИАОАК са се справили много добре с контрола на програмата до настоящия момент. По-специално потокът на комуникацията и информацията беше окачествен изключително благосклонно като редовен и фактологичен. Въпросите, повдигнати от ВУЗ, обикновено са били разрешавани в срок, а внесените от ВУЗ доклади са получавали полезни обратни отговори и коментари. Високите като цяло нива на удовлетвореност по отношение на ръководството на програмата, изразени и от студенти, и ВУЗ, говорят, че програмата е ръководена ефективно и резултатно от страна на Комисията и ИАОАК.

Усвояването и нивата на разходите, на единица и като общи суми, прилагани в изпълнението на програмата, като цяло се считат за разходоефективни и в подкрепа постигането на целите на програмата при възможно най-ниски разходи. Същевременно оценката говори, че университетите, участващи в магистърските програми „Еразмус Мундус“, и европейските студенти не получават достатъчно финансиране при настоящата програмата.[8]

3.3.6. Полезност, добавена стойност и устойчивост[9]

Една твърде голяма част от магистърските програми „Еразмус Мундус“, подкрепяни от настоящата програма, са съществували и преди нея и са били изменени, за да отговорят на нейните рамки. Налага се впечатлението, че програмата е насърчила ВУЗ да модифицират своите вече съществуващи качествени курсове посредством сътрудничество и развитие на общи учебни програми с ВУЗ от други европейски държави, предлагащи същите учебни предмети и способни да отговорят на поставяните критерии за високо академично представяне на европейско/международно ниво.

Резултатите от проучването говорят, че повечето от тези курсове не биха могли да продължат в настоящата си форма без финансиране по програмата „Еразмус Мундус“. Въпреки че това предполага ниски нива на устойчивост, ако проблемът се разгледа от друг ъгъл, се налага мнението, че европейските средства се използват за издигане на дейности, които в противен случай не биха могли да се развият на същата основа.

Друг е въпросът дали студентите и учените (най-вече тези от трети страни) биха взели участие в програмата, ако не съществуваше финансова подкрепа. В този контекст, 95% от студентите от трети страни заявяват, че не биха могли да вземат участие в програмата без тази стипендия. Това предполага високо ниво на допълняемост.

4. Основни препоръки на външната оценка и коментари от Комисията

Основните препоръки на оценителя са дадени в удебелен шрифт, а отговорите на Комисията са в курсив.

4.1. Структуриране на програмата

Препоръка 1

Стипендиите за студенти от Европейския съюз за участие в програмата „Еразмус Мундус“ трябва да се предоставят на конкурсен принцип. Трябва да се осигури по-равностойно участие на студенти от ЕС спрямо участието на студенти от трети страни.

Комисията изразява съгласие с тази препоръка, като един от начините за способстване на вътрешноевропейската мобилност на студентите от ЕС и насърчаване на тяхното по-широко участие. Комисията ще проучи възможните мерки за подобряване положението на студентите от ЕС, като в същото време положи усилия за обезпечаване на комплементарност с програмата „Еразъм“.

Препоръка 2

Ако финансирането позволи, програмата „Еразмус Мундус“ трябва да обхване и нивото на докторските степени, както при курсовете, така и при стипендиите. Въпросите относно осигуряването на качеството по отношение на докторските програмите трябва да се обмислят много внимателно. В това отношение трябва да се използва френският модел на co-tutelle . Особено внимание трябва да се обърне на избягване дублирането със стипендиите за научноизследователска дейност „Мария Кюри“.

Комисията изразява съгласие с тази препоръка като един от начините да се даде възможност на Европа да задържи способните студенти и научни работници от трети държави, като в същото време се създадат връзки между висшето образование и научноизследователската дейност. Комисията ще проучи модела „co-tutelle“ преди вземане на решение относно бъдещите мерки, като в същото време се погрижи за постигането на синергизъм със стипендиите за научноизследователска дейност „Мария Кюри“.

Препоръка 3

Магистърските програми „Еразмус Мундус“ трябва да бъдат насърчавани не само да създават отношения на сътрудничество с висши учебни заведения от трети страни, но и да дават възможност на тези учебни заведения да се превърнат в пълноправни партньори в самия курс. Това може да бъде постигнато като магистърските и партньорските програми (действия 1 и 3) минат в една обща програма.

Комисията изразява принципно съгласие с тази препоръка и ще проучи подходящите мерки за в бъдеще. Същевременно осигуряването на качеството е сложен процес, когато става въпрос за ВУЗ, които се намират в трети страни. Важно е да е налице сигурност, че желанията на участващите европейските висши учебни заведения и структурата на техните академични програми са съблюдавани в пълна степен.

Препоръка 4

Програмата „Атлантида“ и програмата за сътрудничество между Европейския съюз и Канада (и подобни пилотни проекти с Япония, Австралия и Нова Зеландия) трябва да се съчетаят с програмата „Еразмус Мундус“, така че да се подобри последователността в подхода на Комисията за засилване на сътрудничеството в областта на висшето образование между ЕС и трети страни. От гледна точка на популяризирането и повишаването на осведомеността, би следвало да има определени предимства при използването на програмата „Еразмус Мундус“ като единствената марка, чрез която се утвърждава сътрудничеството между учебните заведения и обмена на студенти и учени между ЕС и трети страни. Това би имало и важно положително влияние върху видимостта на програма и последователността в дейностите на Общността в тази област.

Комисията намира препоръката за интересна. Програмата за сътрудничество между Европейския съюз и САЩ („Атлантида“), която наскоро беше подновена, обаче е с много по-широк обхват в сравнение с програмата „ Еразмус Мундус“ , като съвместните магистърски курсове представляват само една част от нея. Обединяването на всички дейности на Общността по отношение на висшето образование, които имат външно измерение, в една интегрирана програма е възможност, която би могла да се реализира едва след 2013 г.

Препоръка 5

Трябва да се разгледа възможността за предоставянето на студентите по програмата „Еразмус Мундус“ на по-системни възможности за стажуване. Това ще допринесе съществено и за засилване популярността на програмата сред работодателите и по-широкия кръг на заинтересованите страни. Същевременно провеждането на този стаж не бива да бъде задължително, тъй като не непременно е подходящо при всички магистърски програми „Еразмус Мундус“.

Комисията приветства тази препоръка и ще насърчава магистърските програми „Еразмус Мундус“ да предлагат стажове на своите студенти, когато това е уместно. Един гъвкав подход към този въпрос, така както предлагат оценителите, изглежда съвсем подходящ.

4.2. Управление на програмата

Препоръка 6

Националните структури трябва да продължат да бъдат преобладаващо финансирани от държавите-членки, за да се избегне налагането на цялостна структура на агенция на Европейския съюз на национално ниво (което очевидно не среща подкрепа от страна на националните структури). Независимо от това, трябва да се предостави известно финансиране от страна на Европейския съюз, с цел подпомагане на съвместното финансиране на промоционални дейности от страна на националните структури, тъй като съществува вероятност тяхната натовареност да се увеличи значително през следващия програмен период, поради предвиденото увеличение в бюджета на програмата. Комисията трябва да създаде нормативна уредба за ограничени покани за участие на тематичен принцип, за да се даде възможност на националните структури да финансират определени инициативи, към чиято подкрепа проявяват интерес, като маркетингови или промоционални дейности и др. Трябва да се обърне внимание през новия програмен период националните структури да имат официална роля в осъществяване на мониторинга на магистърските курсове „Еразмус Мундус“.

Комисията изразява съгласие с тази препоръка. Ролята на националните структури при осъществяване на конкретни дейности, свързани с информация, утвърждаване или разпространение, както и мониторинг на проекти, трябва да бъде засилена.

Препоръка 7

Европейската комисия трябва да насочи вниманието си към осигуряване на качеството при реализацията на магистърските курсове с марката на „Еразмус Мундус“. Самооценката трябва да остане основната отправна точка за осигуряване на постоянно качество на обучението. В допълнение представителна извадка от магистърските курсове „Еразмус Мундус“ следва по време на целия програмен период да бъде обект на външна оценка на качеството. Тази задача може да бъде изпълнявана от външни органи за оценка на качеството, които имат предишен опит в оценката на качеството на академично съдържание и интеграцията на курсове (за предпочитане е опитът да бъде с курсове, които се водят на тpанснационална основа).

Комисията изразява съгласие с необходимостта от осигуряване на качество на магистърските курсове „Еразмус Мундус“ и вече търси начин за разрешаване на този проблем при настоящата програма. През 2007 г. Комисията възнамерява да разработи със сътрудничеството на външни експерти в тази област насоки относно добрите практики в магистърските курсове „Еразмус Мундус“. След провеждането на самооценката, част от курсовете ще бъдат посетени от външни експерти в контекста на партньорска оценка, с оглед установяване на параметрите на добрата практика и тяхното разпространение до настоящи и бъдещи бенефициери.

Препоръка 8

Трябва да се прекрати прилагането на принципа на комитологията при отпускане на стипендиите „Еразмус Мундус“ (действие 2), за да се ускори финализирането на процеса на подбор. Това би ускорило вземането на решение за предоставяне на стипендия с цели 6 до 8 седмици.

Комисията споделя загрижеността на оценителите за съществуващата в момента процедура на комитология при определянето на лауреатите на стипендиите, тъй като тези решения се вземат единствено от университетите съгласно академични критерии. Комисията ще проучи този въпрос, когато предлага проект на бъдеща програма.

4.3. Финансиране на програмата

Препоръка 9

През следващия програмен период размерът на стипендиите за студенти от трети страни трябва да не бъде по-нисък от сегашния — EUR 21000 годишно. Същевременно Комисията трябва да продължи да следи нивото на стипендиите на други получили признание схеми за отпускане на научни стипендии като стипендиите „Fulbright“, „Chevening“ и „DAAD“ (немски академичен обмен). Стандартната сума за стипендия трябва да продължи да бъде отпускана без да се прави разлика по отношение на мястото, което студентът е избрал за своето обучение, нито по отношение на това коя е неговата родна страна. Това е единственият справедлив подход и всякакви други подходи не изглеждат практически приложими. Общите такси за обучение, определени от различните магистърски консорциуми трябва да се запазят по отношение на магистърските курсове Еразмус Мундус.

Комисията изразява съгласие с тази препоръка за поддържане на конкурентни нива на финансиране за стипендиите „Еразмус Мундус“. По отношение на общата такса за обучение, Комисията счита, че това е важен елемент от интегрираната програма за обучение, затова Комисията възнамерява да продължи да подкрепя прилагането на обща такса за обучение като задължителен елемент на съвместните програми.

Препоръка 10

По време на следващия програмен период размерът на финансирането, определено на всеки консорциум трябва да се увеличи, за да отрази действителните разходи за управление на интегриран магистърски курс с трансгранично участие.

Самата Комисия стана свидетел, посредством осъществявания мониторинг на програмата, че сумата от EUR 15 000 годишно, отпускана на университетите, като цяло подценява разходите за съвместните програми. Комисията ще вземе тази препоръка под внимание при планирането на следващия етап на програмата, при пълно зачитане на Финансовия регламент и правилата за прилагането му.

5. Заключения на Комисията

Комисията споделя цялостната оценка на оценителя, че програмата е дала важен принос за интернационализирането на европейското висше образование. „Еразмус Мундус“ се представя като адекватен и ефективен инструмент за европейските висши учебни заведения, подпомагайки ги в намирането на отговор на глобализацията. Резултатите от тази междинна оценка показват, че програмата постига своите глобални и оперативни цели, както и целите на член 149 от Договора.

Наистина, 323 висши учебни заведения в Европа и трети страни и 2325 студенти от трети страни са взели участие в програмата за периода 2004 —2006 г. и акцентират върху цялостното си задоволство и дори ентусиазъм по отношение на нея. При внасяне на предложение за бъдещата програма „Еразмус Мундус“ Комисията ще обърне нужното внимание на отправените критики, че програмата е постигнала по-малък успех по отношение на европейските студенти.

Комисията ще вземе под внимание резултатите от настоящата междинна оценка при внасяне на предложение за новата програма „Еразмус Мундус“ след края на сегашния програмен период 2004–2008 г. Комисията ще направи предложението си за новата „Еразмус Мундус“през месец юни 2007 г. и ще го мотивира с препоръките, направени от настоящата оценка, които съвпадат със заключенията от изследванията, проведени извън обхвата на настоящата оценка, но в рамките на същия период от време.

Статистически приложения относно броя на подадените и одобрените кандидатури

ВУЗ, участващи в магистърски курсове „Еразмус Мундус“ (2004-2006 г.) |

Държави от ЕС + EАСТ/EИО | Брой на подадените от ВУЗ кандидатури за магистърски курсове от ЕМ (1) | Брой на одобрените кандидатури на ВУЗ за магистърски курсове от ЕМ (1) | Брой на участващите ВУЗ в одобрените магистърски курсове от ЕМ | Ниво на успеваемост на кандидатурите % |

Австрия | 23 | 6 | 4 | 26,09 |

Белгия | 110 | 16 | 7 | 14,55 |

Кипър | 0 | 0 | 0 | 0,00 |

Чехия | 48 | 9 | 4 | 18,75 |

Дания | 54 | 12 | 7 | 22,22 |

Естония | 20 | 3 | 2 | 15,00 |

Финландия | 40 | 7 | 5 | 17,50 |

Франция | 367 | 50 | 40 | 13,62 |

Германия | 248 | 41 | 30 | 16,53 |

Гърция | 34 | 4 | 4 | 11,76 |

Унгария | 57 | 8 | 3 | 14,04 |

Ирландия | 39 | 6 | 5 | 15,38 |

Италия | 277 | 33 | 20 | 11,91 |

Латвия | 19 | 0 | 0 | 0,00 |

Литва | 26 | 0 | 0 | 0,00 |

Люксембург | 6 | 1 | 1 | 16,67 |

Малта | 16 | 1 | 1 | 6,25 |

Нидерландия | 123 | 26 | 14 | 21,14 |

Полша | 100 | 10 | 6 | 10,00 |

Португалия | 131 | 20 | 11 | 15,27 |

Словакия | 10 | 1 | 1 | 10,00 |

Словения | 17 | 2 | 2 | 11,76 |

Испания | 383 | 44 | 23 | 11,49 |

Швеция | 103 | 21 | 11 | 20,39 |

Обединеното кралство | 203 | 37 | 23 | 18,23 |

Исландия | 2 | 0 | 0 | 0,00 |

Лихтенщайн | 0 | 0 | 0 | 0,00 |

Норвегия | 46 | 11 | 8 | 23,91 |

Общо | 2502 | 369 | 232 | 14,75 |

(1) Данните отчитат двойно или многократно участие на едно и също ВУЗ в различни кандидатури. |

Участие на ВУЗ в проекти за привлекателност в рамките на „Еразмус Мундус“ (действие 4) (2004-2006 г.) |

Държави от EС + EАСТ/EИО | Брой на подадените от ВУЗ кандидатури за участие в действие 4 на ЕМ (1) | Брой на одобрените кандидатури на ВУЗ за участие в действие 4 (1) | Брой на участващите ВУЗ в одобрените кандидатури | Ниво на успеваемост % |

Австрия | 24 | 3 | 3 | 12,50 |

Белгия | 42 | 4 | 4 | 9,52 |

Кипър | 3 | 1 | 1 | 33,33 |

Чехия | 19 | 2 | 2 | 10,53 |

Дания | 15 | 4 | 3 | 26,67 |

Естония | 13 | 4 | 3 | 30,77 |

Финландия | 37 | 10 | 7 | 27,03 |

Франция | 76 | 11 | 10 | 14,47 |

Германия | 65 | 9 | 7 | 13,85 |

Гърция | 15 | 1 | 1 | 6,67 |

Унгария | 25 | 2 | 2 | 8,00 |

Ирландия | 3 | 1 | 1 | 33,33 |

Италия | 85 | 6 | 6 | 7,06 |

Латвия | 8 | 2 | 2 | 25,00 |

Литва | 20 | 3 | 3 | 15,00 |

Люксембург | 1 | 0 | 0 | 0,00 |

Малта | 5 | 1 | 1 | 20,00 |

Нидерландия | 36 | 9 | 7 | 25,00 |

Полша | 36 | 4 | 4 | 11,11 |

Португалия | 26 | 3 | 3 | 11,54 |

Словакия | 19 | 2 | 2 | 10,53 |

Словения | 10 | 0 | 0 | 0,00 |

Испания | 69 | 10 | 9 | 14,49 |

Швеция | 29 | 5 | 4 | 17,24 |

Обединеното кралство | 59 | 8 | 7 | 13,56 |

Исландия | 1 | 0 | 0 | 0,00 |

Лихтенщайн | 1 | 1 | 1 | 0,00 |

Норвегия | 16 | 7 | 7 | 43,75 |

Общо | 758 | 113 | 100 | 14,91 |

(1) Данните отчитат двойно или многократно участие на едно и също ВУЗ в различни кандидатури. |

Стипендии за студенти |

Брой на получените кандидатури от студенти | Предоставени стипендии „Еразмус Мундус“ | Предоставени стипендии от „направленията” | Общ брой на предоставените стипендии | Ниво на успеваемост в % |

2004-05 | n.a. | 140 | 0 | 140 | n.a. |

2005-06 | 3030 | 455 | 353 | 808 | 26,67 |

2006-07 | 5500 | 741 | 636 | 1377 | 25,04 |

2007-08 | 12766 | 1198 | 606 | 1804 | 14,13 |

2008-09[10] | n.a. | 1890 | 45 | 1935 | n.a. |

Общо | 21296 | 4424 | 1640 | 6064 | 19,39 |

[1] OВ L 345, 31.12.2003 г.

[2] Покана за участие в търг № EAC 34/06.

[3] За конкретни данни виж раздел 3.3.4. по-долу.

[4] Степен, до която целите на програмата отговарят на нуждите на висшето образование в Европа.

[5] Степен, до която поставените цели са постигнати.

[6] Към края на програмата през 2008 г. се очакват следните крайни резултати: 105 магистърски програми „Еразмус Мундус“ (действие 1), 6000 стипендии за студенти от трети държави (действие 2), 50 партньорски програми (действие 3) и 50 проекта за привлекателност (действие 4).

[7] Степен, до която преследваните резултати са постигнати на една оправдана цена.

[8] Магистърските програми „Еразмус Мундус“ получават годишно обща сума от EUR 15000. Студентите от ЕС получават стипендия от EUR 3100 за тримесечен период на обучение във ВУЗ от трета страна.

[9] Степен, до която има вероятност положителните резултати да продължат след приключване на дейността.

[10] Прогноза.

Top