EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 42016X0826(01)

Правило № 34 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби относно одобряването на превозни средства по отношение на предотвратяването на опасността от възникване на пожар [2016/1428]

OJ L 231, 26.8.2016, p. 41–66 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/1428/oj

26.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 231/41


Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН за статута — TRANS/WP.29/343/, който е на разположение на електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 34 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби относно одобряването на превозни средства по отношение на предотвратяването на опасността от възникване на пожар [2016/1428]

Включва всички валидни текстове до:

Допълнение 1 към серия от изменения 03 — Дата на влизане в сила: 8 октомври 2016 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

1.

Обхват

2.

Заявление за одобряване

3.

Одобряване

Част I —   Одобряване на превозни средства по отношение на техните горивни резервоари

4.

Определения

5.

Изисквания към резервоарите за течно гориво

6.

Изпитвания на резервоари за течно гориво

Част II-1 —   Одобряване на превозни средства по отношение на предотвратяването на опасността от възникване на пожар при удар

Част II-2 —   Одобряване на превозни средства по отношение на предотвратяването на опасността от възникване на пожар при удар отзад

7.

Определения

8.

Изисквания по отношение на монтирането на резервоари за течно гориво

9.

Изпитвания върху превозното средство

Част III —   Одобряване на резервоари за течно гориво като отделни технически възли

10.

Определения

11.

Изисквания към резервоарите за течно гориво

Част IV —   Одобряване на превозно средство по отношение на монтирането на одобрен резервоар

12.

Определения

13.

Изисквания по отношение на монтирането на резервоари за течно гориво

14.

Изменения на типа на превозното средство или на резервоара

15.

Съответствие на производството

16.

Санкции при несъответствие на производството

17.

Преходни разпоредби

18.

Наименования и адреси на техническите служби, провеждащи изпитванията за одобряване, и на органите по одобряването на типа

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1

Допълнение 1 —

Уведомление за издаване, разширяване, отказване или отменяне на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип превозно средство по отношение на резервоара за течно гориво и предотвратяването на опасността от възникване на пожар при челен удар/страничен удар/удар отзад, и на тип резервоар за течно гориво в съответствие с Правило № 34

Допълнение 2 —

Уведомление за издаване, разширяване, отказване или отменяне на одобрение или окончателно прекратяване на производството на горивен резервоар съгласно Правило № 34

Приложение 2

Оформление на маркировките за одобряване

Приложение 3

Изпитване при челен удар в преграда

Приложение 4

Процедура на изпитване при удар отзад

Приложение 5

Изпитване на горивни резервоари, изработени от пластмаса

Допълнение 1 —

Изпитване за огнеустойчивост

Допълнение 2 —

Размери и технически характеристики на огнеупорните тухли

1.   ОБХВАТ

Настоящото правило се прилага:

1.1.

Част I: За одобряването на превозни средства от категории M, N и O (1) по отношение на резервоара(ите) за течно гориво.

1.2.

Част II-1: По искане на производителя, за одобряването на превозни средства от категории M, N и O, одобрени по част I или IV от настоящото правило, оборудвани с резервоар(и) за течно гориво, по отношение на предотвратяване на опасността от възникване на пожар при челен удар и/или страничен удар, както и за одобряването на превозни средства от категории M1 и N1 с обща допустима маса над 2,8 тона, и от категории M2, M3, N2, N3 и O, оборудвани с резервоар(и) за течно гориво, одобрени по част I или IV от настоящото правило по отношение на предотвратяването на опасността от възникване на пожар при удар отзад.

Част II-2: За одобряването на превозни средства от категории M1 и N1 с обща допустима маса, непревишаваща 2,8 тона, оборудвани с резервоар(и) за течно гориво, одобрени по част I или IV от настоящото правило по отношение на предотвратяването на опасността от възникване на пожар при удар отзад.

1.3.

Част III: За одобряването на резервоари за течно гориво като отделни технически възли.

1.4.

Част IV: За одобряването на превозни средства по отношение на монтирането на одобрени резервоари за течно гориво.

2.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ

2.1.   Заявление за одобряване в съответствие с част I и/или част II от настоящото правило.

2.1.1.   Заявлението за одобряване на тип превозно средство в съответствие с част I или част II от настоящото правило се подава от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

2.1.2.   То се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните данни:

2.1.2.1.

Подробно описание на типа превозно средство по отношение на елементите, посочени в точки 4.2 и/или 7.2. Цифрите и/или символите, идентифициращи типа на двигателя и типа на превозното средство, трябва да бъдат посочени.

2.1.2.2.

Чертеж(и), показващ(и) характеристиките на горивния резервоар и посочващ(и) вида на материала, от който е направен.

2.1.2.3.

Схема на цялата горивоподаваща уредба, показваща разположението на всеки компонент в превозното средство. и

2.1.2.4.

За заявление за одобряване в съответствие с част II от настоящото правило, схема на електрическата инсталация, показваща нейното разположение и начина на закрепването ѝ към превозното средство.

2.1.3.   На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за одобряване на типа, се предоставя следното:

2.1.3.1.

Едно превозно средство, което е представително за подлежащия на одобряване тип превозно средство, или частите на превозното средство, които техническата служба счете за необходими за провеждане на изпитванията за одобряване.

2.1.3.2.

За превозни средства, които са оборудвани с изработен от пластмаса резервоар: седем допълнителни резервоара заедно с техните принадлежности.

2.1.3.3.

За превозни средства, които са оборудвани с резервоар, изработен от друг материал: два допълнителни резервоара заедно с техните принадлежности.

2.2.   Заявление за одобряване съгласно част III от настоящото правило

2.2.1.   Заявлението за одобряване на тип резервоар за течно гориво в съответствие с част III от настоящото правило се подава от производителя на резервоара или от негов надлежно упълномощен представител.

2.2.2.   То се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните данни:

2.2.2.1.

Подробно описание на типа горивен резервоар по отношение на елементите, посочени в точка 10.2. Следва да се посочи дали заявлението се отнася за тип резервоар със или без неговите принадлежности и дали то се отнася за универсална употреба или употреба в специфично превозно средство. В случай на одобряване на тип резервоар без неговите принадлежности трябва да бъде добавено ясно обозначение на използваните при изпитванията принадлежности;

2.2.2.2.

Чертеж(и), на който/които са показани характеристиките на горивния резервоар и е посочен материалът, от който той е изработен, и в случай на резервоар за употреба в специфично превозно средство, характеристиките на частите на превозното средство, използвани по време на изпитванията.

2.2.3.   На техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобряване на типа, се предоставя следното:

2.2.3.1.

В случай на резервоар, изработен от пластмаса: седем резервоара заедно с техните принадлежности. В случай на резервоар, който се одобрява без неговите принадлежности, се предоставят седем комплекта от принадлежности от тип, който обичайно се монтира на превозното средство.

2.2.3.2.

В случай на резервоар, изработен от друг материал: два резервоара заедно с техните принадлежности. В случай на резервоар, който се одобрява без неговите принадлежности, се предоставят два комплекта принадлежности от тип, който обичайно се монтира на превозното средство.

2.2.3.3.

В случай на резервоар, изработен от пластмаса за употреба в специфично превозно средство, се предоставят частите на превозното средство, посочени в точка 5.3.2 от приложение 5.

2.3.   Заявление за одобряване в съответствие с част IV от настоящото правило

2.3.1.   Заявлението за одобряване на тип превозно средство в съответствие с част IV от настоящото правило се подава от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

2.3.2.   То се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните данни:

2.3.2.1.

Подробно описание на типа превозно средство по отношение на елементите, посочени в точка 12.2. Цифрите и/или символите, идентифициращи типа на двигателя и типа на превозното средство, трябва да бъдат посочени.

2.3.2.2.

Схема на цялата горивоподаваща уредба, показваща разположението на всеки компонент в превозното средство.

2.3.2.3.

Списък на всички типове резервоари за течно гориво, одобрени в съответствие с част III от настоящото правило и предназначени да бъдат монтирани на типа превозно средство.

2.3.3.   На техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобряване на типа, се предоставя следното:

2.3.3.1.

Превозно средство, което е представително за подлежащия на одобряване тип.

2.3.3.2.

Ако е необходимо, два допълнителни резервоара с техните принадлежности, за всеки тип горивен резервоар, одобряван без своите принадлежности.

3.   ОДОБРЯВАНЕ

3.1.   Одобряване в съответствие с част I и/или част II от настоящото правило

3.1.1.   Ако превозното средство, представено за одобряване в съответствие с настоящото правило, отговаря на изискванията по част I и/или по част II по-долу, се издава одобрение на този тип превозно средство.

3.1.2.   На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение, чиито първи две цифри представляват номера на най-новата серия от изменения, включени в правилото към датата на издаване на одобрението. Въпреки това една страна по Спогодбата може да присвои един и същ номер на няколко различни типа превозни средства, както е посочено в точки 4.2 и/или 7.2, ако тези типове са разновидности на един и същ базов модел и при условие че за всеки от тези типове поотделно се провеждат изпитвания и се установява, че той отговаря на условията по настоящото правило.

3.1.3.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко издаване или отказване на одобрение на тип превозно средство в съответствие с настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца в приложение 1, допълнение 1 към настоящото правило, и посредством чертежи, съдържащи данните, посочени в точки 2.1.2.2, 2.1.2.3 и 2.1.2.4 по-горе (предоставени от заявителя на одобрението), и които са във формат не по-голям от А4 (210 × 297 mm), или са сгънати в такъв формат, и са в подходящ мащаб.

3.1.4.   Върху всяко превозно средство, съответстващо на одобрен по настоящото правило тип, на явно и леснодостъпно място, упоменато във формуляра за одобряване, се нанася международна маркировка, която се състои от:

3.1.4.1.

Окръжност, която огражда буквата „E“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението (2).

3.1.4.2.

Номера на настоящото правило, следван от знаците „RI“, ако превозното средство е одобрено в съответствие с част I от правилото, или от знаците „RII-1“, ако превозното средство е одобрено в съответствие с части I или IV и с част II-1 от правилото, или от знаците „RII-2“, ако превозното средство е одобрено в съответствие с части I или IV и с част II-2 от правилото, тире и номера на одобрението вдясно от окръжността, указана в точка 3.1.4.1.

3.1.5.   Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, посочен в точка 3.1.4.1. В този случай, допълнителните номера, номерата и символите на одобрение за всички правила, съгласно които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило, се поставят във вертикални колони вдясно от символа, предписан в точка 3.1.4.1.

3.1.6.   Маркировката за одобряване трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

3.1.7.   Маркировката за одобряване се поставя в близост до табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя, или върху тази табелка.

3.1.8.   В приложение 2 към настоящото правило са посочени примери за оформление на маркировката за одобряване.

3.2.   Одобряване съгласно част III от настоящото правило

3.2.1.   Ако резервоарът, представен за одобряване в съответствие с настоящото правило, отговаря на изискванията на част III по-долу, се издава одобрение за този тип резервоар.

3.2.2.   На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение, чиито първи две цифри представляват номера на най-новата серия от изменения, включени в правилото към датата на издаване на одобрението.

3.2.3.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко издаване или отказване на одобрение на тип резервоар в съответствие с настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца в приложение 1, допълнение 2 към настоящото правило, и посредством чертежи, съдържащи данните, посочени в точки 2.2.2.1 и 2.2.2.2 по-горе (предоставени от заявителя на одобрението), и които са във формат не по-голям от А4 (210 × 297 mm), или са сгънати в такъв формат, и са в подходящ мащаб.

3.2.4.   Върху всеки резервоар, който съответства на тип резервоар, одобрен съгласно настоящото правило, на видно и леснодостъпно място, което се посочва във формуляра за одобряване, се поставя международна маркировка за одобряване, която се състои от:

3.2.4.1.

Окръжност, която огражда буквата „E“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението (3).

3.2.4.2.

Номера на настоящото правило, следван от знаците „RIII“, обозначението „U“, ако резервоарът е одобрен за универсална употреба, или „S“, ако резервоарът е одобрен за употреба в специфично превозно средство, означението „+A“, ако резервоарът е одобрен заедно със своите принадлежности, или „#A“, ако резервоарът е одобрен без своите принадлежности, тире и номера на одобрението вдясно от окръжността, указана в точка 3.2.4.1.

3.2.5.   Маркировката за одобряване трябва да бъде ясна, четлива и незаличима, когато резервоарът е монтиран на превозното средство.

3.2.6.   В приложение 2 към настоящото правило са посочени примери за оформление на маркировката за одобряване.

3.3.   Одобряване в съответствие с част IV от настоящото правило

3.3.1.   Ако превозното средство, представено за одобряване в съответствие с настоящото правило, отговаря на изискванията на част IV по-долу, се издава одобрение на този тип превозно средство.

3.3.2.   На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение, чиито първи две цифри представляват номера на най-новата серия от изменения, включени в правилото към датата на издаване на одобрението. Въпреки това една страна по Спогодбата може да присвои един и същ номер на няколко типа превозни средства, както е посочено в точка 12.2, ако тези типове са разновидности на един и същ базов модел и при условие че за всеки такъв тип поотделно се провеждат изпитвания и се установява, че той отговаря на условията по настоящото правило.

3.3.3.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко издаване или отказване на одобрение на тип превозно средство в съответствие с настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца в приложение 1, допълнение 1 към настоящото правило, и посредством чертежи, съдържащи данните, посочени в точки 2.3.2.1, 2.3.2.2 и 2.3.2.3 по-горе (предоставени от заявителя на одобрението), и които са във формат не по-голям от А4 (210 × 297 mm), или са сгънати в такъв формат, и са в подходящ мащаб.

3.3.4.   Върху всяко превозно средство, съответстващо на одобрен по настоящото правило тип, на явно и леснодостъпно място, упоменато във формуляра за одобряване, се нанася международна маркировка, която се състои от:

3.3.4.1.

Окръжност, която огражда буквата „E“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението (3).

3.3.4.2.

Номера на настоящото правило, следван от знаците „RIV“, тире и номера на одобрението вдясно от окръжността, указана в точка 3.3.4.1.

3.3.5.   Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, посочен в точка 3.3.4.1. В този случай, допълнителните номера, номерата и символите на одобрение за всички правила, съгласно които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило, се поставят във вертикални колони вдясно от символа, предписан в точка 3.3.4.1.

3.3.6.   Маркировката за одобряване трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

3.3.7.   Маркировката за одобряване се поставя в близост до табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя, или върху тази табелка.

3.3.8.   В приложение 2 към настоящото правило са посочени примери за оформление на маркировката за одобряване.

ЧАСТ I   ОДОБРЯВАНЕ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕХНИТЕ ГОРИВНИ РЕЗЕРВОАРИ

4.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата част от правилото:

4.1.

„одобряване на превозно средство“ означава одобряване на тип превозно средство по отношение на резервоарите за течно гориво;

4.2.

„тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на следните съществени характеристики:

4.2.1.

обозначение на типа от производителя,

4.2.2.

при превозните средства от категория M1  (4), местоположението на резервоара(ите) в превозното средство, доколкото то влияе неблагоприятно на спазването на изискванията на точка 5.10;

4.3.

„отделение за пътници“ означава пространството за настаняване на пътници, ограничено от тавана, пода, страничните стени, вратите, външните стъкла, предната ограничителна стена и равнината на задната ограничителна стена на отделението или равнината на облегалката на задната седалка;

4.4.

„резервоар“ означава резервоарът или резервоарите, които са проектирани да съхраняват течното гориво съгласно определението в точка 4.6, използвано преди всичко за задвижване на превозното средство, без да са включени техните принадлежности (гърловина за пълнене (ако е отделен елемент), отвор за зареждане с гориво, капачка, нивомер, съединения към двигателя или за компенсиране на вътрешното свръхналягане и т.н.);

4.5.

„вместимост на горивния резервоар“ означава вместимостта на горивния резервоар, определена от производителя на превозното средство; и

4.6.

„течно гориво“ означава гориво, което при нормална температура и нормално налягане е в течно състояние.

5.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕЗЕРВОАРИТЕ ЗА ТЕЧНО ГОРИВО

5.1.   Резервоарите трябва да са изработени по такъв начин, че да са устойчиви на корозия.

5.2.   Резервоарите, когато са оборудвани с всички обичайно прикрепвани към тях принадлежности, трябва успешно да преминат изпитванията за херметичност, които се провеждат съгласно точка 6.1, при относително вътрешно налягане, равно на два пъти работното надналягане, но при всички случаи при надналягане не по-малко от 30 kPa (0,3 бара).

Приема се, че изработените от пластмаса резервоари отговарят на това изискване, ако са преминали успешно изпитването, описано в приложение 5, точка 2.

5.3.   Всяко свръхналягане или налягане, което превишава работното налягане, трябва да се компенсира автоматично от подходящи устройства (вентилационни отвори, предпазни вентили и т.н.).

5.4.   Вентилационните отвори трябва да са проектирани така, че да предотвратяват каквато и да e опасност от възникване на пожар. По-специално, не трябва да е възможно върху изпускателната система да попадне гориво, което може да изтече при пълнене на резервоара(ите). То трябва да се отвежда към земята.

5.5.   Резервоарът или резервоарите не трябва да са разположени във вътрешността на или да образуват повърхност (под, стена, ограничителна стена) на отделението за пътници или на друго отделение, което представлява неразделна част от него.

5.6.   Трябва да има преграда, която да отделя отделението за пътници от резервоара(ите). В преградата може да има отвори (например за преминаване на кабели), при условие че те са разположени така, че да не позволяват свободното изтичане на гориво от резервоара(ите) в отделението за пътници или в друго отделение, което при нормални условия на употреба представлява неразделна част от него.

5.7.   Всеки резервоар трябва да е здраво закрепен и разположен по начин, който при нормални условия на употреба да гарантира отвеждането на изтичащо от резервоара или от неговите принадлежности гориво към земята, а не в отделението за пътници.

5.8.   Отворът за зареждане с гориво не трябва да е разположен в отделението за пътници, в багажното отделение или в отделението за двигателя.

5.9.   Горивото не трябва да изтича през капачката на резервоара или през устройствата, предвидени за компенсиране на свръхналягането, по време на предвидимия период на експлоатация на превозното средство. В случай на преобръщане на превозното средство се допуска прокапване, при условие че количеството не надвишава 30 g/min. Това изискване трябва да се провери по време на описаното в точка 6.2 изпитване.

5.9.1.   Капачката на гърловината за пълнене с гориво трябва да бъде закрепена към гърловината за пълнене.

5.9.1.1.   Изискванията на точка 5.9.1 се смятат за изпълнени, ако са взети мерки за предотвратяване на прекомерни емисии от изпаряване и разливане на гориво, предизвикани от липсата на капачка на гърловината за пълнене с гориво.

Това може да се осигури чрез използване на:

5.9.1.1.1.

неотделяема капачка на гърловината за пълнене с гориво с автоматично отваряне и затваряне,

5.9.1.1.2.

конструкции, които водят до предпазване от прекомерни емисии от изпаряване и разливане на гориво вследствие на липса на капачка на гърловината за пълнене с гориво,

5.9.1.1.3.

всякакви други мерки, които имат същия ефект. Като примери могат да бъдат посочени (без това изброяване да е изчерпателно) използването на привързани или захванати с верижка капачки на гърловината за пълнене или такива, които се заключват с контактния ключ на превозното средство. В този случай контактният ключ трябва да може да се сваля от капачката само в заключено положение. Въпреки това използването на привързани или захванати с верижка капачки на гърловината за пълнене само по себе си не е достатъчно за превозни средства, принадлежащи към категории, различни от M1 и N1.

5.9.2.   Уплътнителят между капачката и гърловината за пълнене трябва да се задържа надеждно на мястото си. При затворено положение капачката трябва да приляга плътно към уплътнителя и гърловината за пълнене.

5.10.   Резервоарите трябва да са монтирани по такъв начин, че да бъдат защитени от последствията на удар в предната или задната част на превозното средство. Близо до резервоара не трябва да има изпъкнали части, остри ръбове и т.н.

5.11.   Горивният резервоар и неговите допълнителни принадлежности трябва да са проектирани и монтирани в превозното средство по начин, при който се избягва каквато и да била опасност от възпламеняване поради натрупване на електростатичен заряд.

Ако е необходимо, трябва да се предвидят мерки за отвеждане на заряда. Не се изисква обаче наличието на система за отвеждане на заряда за горивни резервоари, предназначени за съхраняване на гориво с температура на запалване най-малко 55 °C, както е посочено в точка 5.1 от формуляра за уведомяване в приложение 1, допълнение 2. Температурата на запалване трябва да е определена в съответствие със стандарта ISO 2719:2002.

Производителят трябва да демонстрира пред техническата служба мерките, които осигуряват изпълнението на тези изисквания.

5.12.   Горивните резервоари трябва да бъдат изработени от огнеустойчив метал. Те могат да бъдат изработени от пластмаса, при условие че са спазени изискванията на приложение 5.

6.   ИЗПИТВАНИЯ НА РЕЗЕРВОАРИ ЗА ТЕЧНО ГОРИВО

6.1.   Хидравлично изпитване

Резервоарът се подлага на хидравлично изпитване за издръжливост на вътрешно налягане, за което се използва окомплектуван с всички принадлежности изолиран резервоар. Резервоарът се напълва изцяло с незапалима течност (например вода). След прекъсване на всички негови връзки с външната среда, налягането постепенно се повишава през тръбопровода, през който двигателят се захранва с гориво, до достигане на относително вътрешно налягане, равно на два пъти използваното работно налягане, но във всички случаи не по-малко от свръхналягане от 30 kPa (0,3 бара), което трябва да се поддържа в рамките на една минута. За този период от време по корпуса на резервоара не трябва да възникват пропуквания или течове, но той може да претърпи постоянна деформация.

6.2.   Изпитване в преобърнато положение

6.2.1.   Резервоарът, заедно с всички негови принадлежности, се монтира върху приспособление за изпитване по начин, който да отговаря на начина на монтиране в превозното средство, за което резервоарът е предназначен. Това важи също за системи за компенсиране на вътрешното свръхналягане.

6.2.2.   Приспособлението за изпитване трябва да се върти около ос, успоредна на надлъжната ос на превозното средство.

6.2.3.   Изпитването се провежда най-напред с резервоар, който е напълнен до 90 % от вместимостта си, а след това с резервоар, напълнен до 30 % от вместимостта си, с незапалима течност, чиито плътност и вискозитет са близки до тези на обичайно използваното гориво (може да се допусне използването на вода).

6.2.4.   Резервоарът се завърта на 90° надясно от монтажното си положение. Той остава в това положение най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта на още 90° в същата посока. Той се задържа в това положение, при което е напълно преобърнат, в продължение на още най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта обратно до нормалното си положение. Използваната при изпитването течност, която е попаднала във вентилационната система и не се е върнала обратно в резервоара, се източва, и при необходимост резервоарът се допълва. След това резервоарът се завърта на 90° в обратна посока и се задържа в това положение най-малко пет минути.

След това той се завърта на още 90° в същата посока. Резервоарът се задържа в това положение, при което е напълно преобърнат, в продължение на още най-малко пет минути. След това резервоарът се завърта обратно до нормалното си положение.

Всяко следващо завъртане на 90° се извършва на интервал от 1 до 3 минути.

ЧАСТ II-1   ОДОБРЯВАНЕ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ОПАСНОСТТА ОТ ВЪЗНИКВАНЕ НА ПОЖАР ПРИ УДАР

7.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата част от правилото:

7.1.

„одобряване на превозно средство“ означава одобряване на тип превозно средство по отношение на предотвратяване на опасността от възникване на пожар;

7.2.

„тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на следните съществени характеристики:

7.2.1.

конструкция, форма, размери и материали (метал/пластмаса), от които са изработени резервоарите;

7.2.2.

при превозните средства от категория M1  (5), местоположението на резервоара(ите) в превозното средство, доколкото то влияе неблагоприятно на спазването на изискванията на точка 5.10;

7.2.3.

характеристиките и разположението на системата за подаване на гориво (горивна помпа, филтри и т.н.); и

7.2.4.

характеристиките и разположението на електрическата инсталация, доколкото това може да окаже въздействие върху резултатите от изпитванията при удар, предписани в настоящото правило;

7.3.

„напречна равнина“ означава вертикална напречна равнина, която е перпендикулярна на средната надлъжна равнина на превозното средство;

7.4.

„маса без товар“ означава масата на превозното средство в готовност за движение, без водач, пътници или товар, но окомплектувано с гориво, охладителна течност, смазочни материали, инструменти и резервна гума (ако те се осигуряват като стандартно оборудване от производителя на превозното средство);

8.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТИРАНЕТО НА РЕЗЕРВОАРИ ЗА ТЕЧНО ГОРИВО

8.1.   Горивна уредба

8.1.1.   Превозните средства се одобряват съгласно част I или част IV от настоящото правило.

8.1.2.   Компонентите на горивната уредба трябва да са подходящо защитени от части на шасито или каросерията срещу съприкосновение с възможни препятствия по пътя. Тази защита не се изисква, ако въпросните компоненти, разположени под превозното средство, са по-отдалечени от земята в сравнение с частите на шасито или каросерията, разположени непосредствено пред тях.

8.1.3.   Тръбопроводите и всички останали части на горивната уредба се разполагат на такива места в превозното средство, които са възможно най-добре защитени. Движенията, дължащи се на усукване или огъване, както и вибрациите на корпуса на превозното средство или на задвижващия агрегат не трябва да подлагат компонентите на горивната уредба на триене, натиск или на някакво друго ненормално механично напрежение.

8.1.4.   Съединенията на еластичните или гъвкави тръбопроводи с твърди части от компонентите на горивната уредба се проектират и конструират така, че да остават непропускливи за течности при различните условия на използване на превозното средство, въпреки движенията, дължащи се на усукване или огъване, както и вибрациите на корпуса на превозното средство или на задвижващия агрегат.

8.1.5.   Ако отворът за зареждане с гориво е разположен отстрани на превозното средство, капачката на гърловината за пълнене в затворено положение не трябва да се издава извън най-близко разположените повърхности от каросерията.

8.2.   Електрическа инсталация

8.2.1.   Електрическите проводници, които не са разположени във вътрешността на кухи компоненти, трябва да бъдат прикрепени към конструкцията на превозното средство или към преградните или външните стени, в близост до които преминават. Точките, в които те преминават през преградните или външните стени, трябва да бъдат достатъчно добре защитени, за да се предотврати срязване на изолацията.

8.2.2.   Електрическата инсталация се проектира, изработва и монтира по такъв начин, че нейните компоненти да издържат на корозионните процеси, на които са изложени.

9.   ИЗПИТВАНИЯ ВЪРХУ ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

При изпитването за челен удар в преграда, проведено съгласно процедурата, посочена в приложение 3 към настоящото правило, при изпитването за страничен удар, проведено съгласно процедурата, описана в приложение 4 към Правило № 95, серия от изменения 01, и при изпитването за удар отзад, проведено съгласно процедурата, указана в приложение 4 към настоящото правило,

9.1.   се допуска единствено леко протичане на течност от горивната уредба при удара;

9.2.   в случай на непрекъснато изтичане на гориво от горивната уредба след удара, скоростта на изтичане не трябва да надвишава 30 g/min; ако течността от горивната уредба се смесва с течности от други системи и ако отделните течности не могат лесно да бъдат разделени и идентифицирани, при оценяване на постоянното изтичане се вземат под внимание всички събрани течности;

9.3.   не трябва да е възможно възникването на пожар, подхранван от горивото;

9.4.   по време на ударните въздействия, описани в точка 9 по-горе, и след тях акумулаторът трябва да остава на мястото си, придържан от своето приспособление за задържане.

9.5.   по искане на производителя изпитването за челен удар, посочено в приложение 3 към настоящото правило, може да бъде заменено от процедурата на изпитване, описана в приложение 3 към Правило № 94, серия от изменения 01.

ЧАСТ II-2   ОДОБРЯВАНЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ОПАСНОСТТА ОТ ВЪЗНИКВАНЕ НА ПОЖАР ПРИ УДАР

9.6.   Определения и изисквания за изпитване

9.6.1.   Прилагат се точки 7—8.2.2 от част II-1.

9.6.2.   Изпитването на превозното средство се извършва съгласно процедурите, описани в приложение 4 от настоящото правило.

9.6.3.   След провеждането на изпитването на удар трябва да са изпълнени експлоатационните изисквания от точки 9.1—9.4 от част II-1.

ЧАСТ III   ОДОБРЯВАНЕ НА РЕЗЕРВОАРИ ЗА ТЕЧНО ГОРИВО КАТО ОТДЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЛИ

10.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата част от правилото:

10.1.

„резервоар“ означава резервоарът или резервоарите, проектирани да съхраняват течно гориво, съгласно определението в точка 10.3, използвано главно за задвижване на превозното средство; резервоарът може да бъде одобрен заедно с неговите принадлежности или без тях (гърловина за пълнене, ако е отделен елемент, отвор за зареждане с гориво, капачка, нивомер, съединения за компенсиране на вътрешното свръхналягане и т.н.);

10.2.

„вместимост на резервоара за течно гориво“ означава вместимостта на резервоара за течно гориво, определена от производителя на превозното средство;

10.3.

„течно гориво“ означава гориво, което при нормална температура и нормално налягане е в течно състояние;

10.4.

„одобряване на резервоар“ означава одобряването на тип резервоар за течно гориво;

10.5.

„тип резервоар“ означава резервоари, които не се различават по отношение на следните съществени характеристики:

10.5.1.

структурата, формата, размерите и материала (метал/пластмаса), от който са изработени;

10.5.2.

употребата, за която е предназначен резервоарът: универсална употреба или употреба в специфично превозно средство;

10.5.3.

наличието или отсъствието на принадлежности.

11.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕЗЕРВОАРИТЕ ЗА ТЕЧНО ГОРИВО

11.1.   Изискванията, предвидени в точки 5.1, 5.2, 5.3, 5.9, 5.12, 6.1 и 6.2 по-горе, трябва да са изпълнени, когато резервоарите са оборудвани с обичайно прикрепваните към тях принадлежности.

11.2.   В случай че резервоарите се одобряват без техните принадлежности, в документацията на производителя трябва ясно да бъдат идентифицирани използваните при изпитването принадлежности.

ЧАСТ IV   ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТИРАНЕТО НА ОДОБРЕНИ ГОРИВНИ РЕЗЕРВОАРИ

12.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата част от правилото:

12.1.

„одобряване на превозно средство“ означава одобряването на тип превозно средство по отношение на монтирането на резервоари за течно гориво, одобрени в съответствие с част III от настоящото правило;

12.2.

„тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на следните съществени характеристики:

12.2.1.

обозначение на типа от производителя,

12.2.2.

при превозните средства от категория M1  (6), местоположението на резервоара(ите) в превозното средство, доколкото то влияе неблагоприятно на спазването на изискванията на точка 5.10;

13.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТИРАНЕТО НА РЕЗЕРВОАРИ ЗА ТЕЧНО ГОРИВО

13.1.   Изискванията, предвидени в точки 5.4, 5.5, 5.6, 5.7, 5.8, 5.10, и 5.11 по-горе, трябва да са изпълнени.

13.2.   В случай че резервоарите се одобряват без техните принадлежности, принадлежностите, които се използват при изпитванията на резервоарите и са идентифицирани в документацията на производителя съгласно точка 11.2 по-горе, по искане на производителя се включват в одобрението в съответствие с част IV от настоящото правило. Включването на допълнителните принадлежности се извършва при условие че техническата служба е удовлетворена от съответствието на превозното средство с изискванията на част III и част IV от настоящото правило.

14.   ИЗМЕНЕНИЯ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ИЛИ НА РЕЗЕРВОАРА

14.1.   Всяко изменение на типа на превозното средство или на резервоара се съобщава на органа по одобряване на типа, който е одобрил типа превозно средство. В такъв случай органът може:

14.1.1.

да прецени, че е малко вероятно извършените изменения да окажат осезаем неблагоприятен ефект и че при всички положения превозното средство продължава да съответства на изискванията; или

14.1.2.

да изиска допълнителен протокол от изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

14.2.   Без да се засягат разпоредбите на точка 14.1 по-горе, разновидност на превозното средство, изпитана съгласно част II от настоящото правило, чиято маса без товар не се различава с повече от ± 20 % от масата на превозното средство, подложено на изпитванията за одобряване, не се разглежда като изменение на типа на превозното средство.

14.3.   Потвърждение за издаването или отказването на одобрение, в което се посочват измененията, се съобщава съгласно процедурата, посочена в точки 3.1.3, 3.2.3 или 3.3.3 по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

15.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите за гарантиране съответствието на производството трябва да отговарят на разпоредбите на допълнение 2 към Спогодбата (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се съблюдават следните изисквания:

15.1.

Всяко превозно средство или резервоар, на което/който е поставена маркировка за одобряване съгласно изискванията на настоящото правило, трябва да съответства на одобрения тип превозно средство и да отговаря на изискванията на съответните посочени по-горе части.

15.2.

С цел проверка на съответствието, както е предвидено в точка 15.1 по-горе, достатъчен брой серийно произведени превозни средства или резервоари, на които е поставена изискваната от настоящото правило маркировка за одобряване, се подлагат на проверки, извършвани на случаен принцип.

15.3.

По принцип съответствието на превозното средство или на резервоара с одобрения тип се проверява въз основа на описанието, съдържащо се във формуляра за одобряване и неговите приложения. Въпреки това, ако е необходимо, превозното средство или резервоарът се подлагат на проверките, предвидени в точка 6 по-горе.

16.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

16.1.   Одобрението, издадено по отношение на определен тип превозно средство или резервоар в съответствие с настоящото правило, може да бъде отменено, ако не е спазено изискването, определено в точка 15.1 по-горе, или ако превозното средство не е преминало успешно изпитванията, предписани в точка 9 по-горе.

16.2.   Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени издадено преди това от нея одобрение, тя незабавно уведомява за това останалите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, посредством копие на формуляра за уведомяване, съответстващ на образеца от приложение 1 или 2 към настоящото правило.

17.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

17.1.   Считано от официалната дата на влизане в действие на серия от изменения 02, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаването на одобрение на ИКЕ съгласно настоящото правило, изменено със серия от изменения 02.

17.2.   Считано от 12 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 02, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, издават одобрения на ИКЕ само ако подлежащият на одобряване тип превозно средство отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 02.

17.3.   До изтичането на 12 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 02 към настоящото правило никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаването на национално одобрение на типа за тип превозно средство, одобрен съгласно предходните серии от изменения към настоящото правило.

17.4.   След изтичането на 24 месеца от влизането в сила на серия от изменения 02 към настоящото правило, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват извършването на първа национална регистрация (първо пускане в експлоатация) на превозно средство, което не отговаря на изискванията на серия от изменения 02 към настоящото правило.

17.5.   Считано от датата на официалното влизане в сила на допълнение 3 към серия от изменения 02, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва издаване на одобрение на ИКЕ съгласно настоящото правило, изменено с допълнение 3 към серия от изменения 02.

17.6.   Дори след влизането в сила на допълнение 3 към серия от изменения 02 към настоящото правило, одобренията на превозните средства по предходните допълнения към серия от изменения 02 остават валидни и страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на такива одобрения и продължават да ги приемат.

17.7.   След официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 03, никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не може да отказва да издава или приема одобрения на типа съгласно настоящото правило, както е изменено със серията от изменения 03.

17.8.   Считано от 1 септември 2018 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, трябва да издават одобрения на ИКЕ за тип само ако подлежащият на одобряване тип превозно средство отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.

17.9.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не трябва да отказват да издават разширения на одобрения на типа, които са били издадени съгласно предходни серии от изменения на настоящото правило.

17.10.   Дори след датата на влизане в сила на серия от изменения 03 към настоящото правило, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, трябва да продължат да приемат одобрения на типа съгласно предходни серии от изменения към настоящото правило, които не са засегнати от серията от изменения 03.

17.11.   Без да се засягат гореспоменатите преходни разпоредби, страните по Спогодбата, в които настоящото правило влиза в сила след датата на влизане в сила на най-новата серия от изменения, не са длъжни да приемат одобрения, издадени в съответствие с предходна серия от изменения на настоящото правило.

18.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ПРОВЕЖДАЩИ ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ, И НА ОРГАНИТЕ ПО ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИПА

Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, съобщават на секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, провеждащи изпитванията за одобряване, и на органите по одобряване, които издават одобренията и на които трябва да се изпращат формулярите, удостоверяващи издаване, отказване или отменяне на одобрение, издадено в други държави.


(1)  Съгласно определеното в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.3, точка 2 — www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.

(2)  Отличителните номера на страните по Спогодбата от 1958 г. са посочени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev. 3 — www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.

(3)  Отличителните номера на страните по Спогодбата от 1958 г. са посочени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev. 3 — www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.

(4)  Съгласно определеното в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.3, точка 2 — www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.

(5)  Съгласно определеното в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.3, точка 2 — www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.

(6)  Съгласно определеното в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозни средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.3, точка 2 — www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

 

Допълнение 1

Image

Текст на изображението

Image

Текст на изображението

Допълнение 2

Image

Текст на изображението

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ

ОБРАЗЕЦ А

(вж. точка 3.1.4 от настоящото правило)

Image

Изобразената по-горе маркировка за одобряване, нанесена върху превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) съгласно част I на Правило № 34 с одобрение № 031234. Първите две цифри (03) от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 34, изменено със серия от изменения 03.

ОБРАЗЕЦ Б

(вж. точка 3.1.5 от настоящото правило)

Image

Изобразената по-горе маркировка за одобряване, нанесена върху превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с Правило № 34, части I или IV и II-1, и с Правило № 33 (*). Номерата на одобренията указват, че към датата на издаване на съответните одобрения Правило № 34 вече е включвало серия от изменения 03, а Правило № 33 е било в първоначалния си вид.

Image

Изобразената по-горе маркировка за одобряване, нанесена върху превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с Правило № 34, части I или IV и II-2, и с Правило № 33 (*). Номерата на одобренията указват, че към датата на издаване на съответните одобрения Правило № 34 вече е включвало серия от изменения 03, а Правило № 33 е било в първоначалния си вид.

ОБРАЗЕЦ В

(вж. точка 3.2.4 от настоящото правило)

Image

Изобразената по-горе маркировка за одобряване, нанесена върху горивен резервоар, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с част III от Правило № 34 за универсална употреба, включително неговите принадлежности, с одобрение № 031234. Първите две цифри (03) от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 34, изменено със серия от изменения 03.

ОБРАЗЕЦ Г

(вж. точка 3.3.4 от настоящото правило)

Image

Изобразената по-горе маркировка за одобряване, нанесена върху превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) съгласно част IV на Правило № 34 с одобрение № 031234. Първите две цифри (03) от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 34, изменено със серия от изменения 03.

ОБРАЗЕЦ Д

(вж. точка 3.3.5 от настоящото правило)

Image

Изобразената по-горе маркировка за одобряване, нанесена върху превозно средство, показва, че съответният тип е одобрен в Нидерландия (E4) в съответствие с Правило № 34, част IV, и с Правило № 33 (**). Номерата на одобренията указват, че към датата на издаване на съответните одобрения Правило № 34 вече е включвало серия от изменения 03, а Правило № 33 е било в първоначалния си вид.


(*)  Вторият номер е даден само като пример.

(**)  Вторият номер е даден само като пример.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ИЗПИТВАНЕ ПРИ ЧЕЛЕН УДАР В ПРЕГРАДА

1.   ЦЕЛ И ОБХВАТ

Целта на настоящото изпитване е да се симулират условията на челен удар в неподвижно препятствие или в друго насрещно движещо се превозно средство.

2.   ИНСТАЛАЦИИ, ПРОЦЕДУРИ И ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

2.1.   Изпитвателен участък

Изпитвателният участък трябва да бъде с такива размери, че да помества пистата за ускоряване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Последната част на пистата, най-малко 5 m преди преградата, трябва да е хоризонтална, плоска и гладка.

2.2.   Преграда

Преградата се състои от блок от железобетон, с широчина на лицевата част не по-малко от 3 m и с височина не по-малко от 1,5 m. Дебелината на преградата трябва да е такава, че преградата да тежи най-малко 70 тона. Лицевата част на преградата трябва да е вертикална, перпендикулярна на оста на пистата за ускоряване и покрита с шперплатови плоскости в добро състояние с дебелина 2 cm. Преградата трябва да е закрепена към земята или поставена на земята, като при необходимост се използват допълнителни спирачни устройства, които да ограничават преместването ѝ. Може да се използва също преграда с други характеристики, ако тя позволява не по-малко убедителни заключения.

2.3.   Задвижване на превозното средство

В момента на удара върху превозното средство не трябва да въздейства никакво допълнително устройство за управление или задвижване. То трябва да достигне преградата по траектория, перпендикулярна на стената на удара; максималното странично допустимо отклонение между вертикалната средна линия на челната част на превозното средство и вертикалната средна линия на преградата е ± 30 cm.

2.4.   Състояние на превозното средство

2.4.1.   Изпитваното превозно средство трябва да е окомплектувано с всички стандартни компоненти и оборудване, включени в теглото на оборудваното превозно средство в ненатоварено състояние, или да бъде в такова състояние, че да изпълнява това изискване по отношение на компонентите и оборудването, оказващи влияние върху опасността от възникване на пожар.

2.4.2.   Ако превозното средство се задвижва чрез външни средства, горивната уредба трябва да е пълна най-малко до 90 % от вместимостта си с гориво или с незапалима течност, която има плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво. Всички останали системи (резервоари за спирачна течност, радиатор и други) могат да бъдат празни.

2.4.3.   Ако превозното средство се задвижва от собствения си двигател, горивният резервоар трябва да е напълнен до най-малко 90 % от вместимостта си. Всички други резервоари за течности могат да бъдат напълнени до максималната им вместимост.

2.4.4.   По искане на производителя техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, може да позволи същото превозно средство, което се използва за изпитвания, предписани от други правила (включително изпитвания, които са в състояние да засегнат конструкцията му), да се използва и за изпитванията, предписани от настоящото правило.

2.5.   Скорост на удара

Скоростта на удара трябва да бъде между 48,3 km/h и 53,1 km/h. Ако обаче изпитването е проведено при по-висока скорост на удара и превозното средство е изпълнило предписаните условия, резултатът от изпитването се смята за удовлетворителен.

2.6.   Измервателни уреди

Грешката на уреда, използван за измерване на скоростта, посочена в точка 2.5 по-горе, трябва да е в рамките на един процент.

3.   ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Допуска се прилагането на еквивалентни методи за изпитване, при условие че спазването на предвидените в настоящото правило условия може да бъде доказано или пряко чрез резултатите от алтернативното изпитване, или чрез изчисления въз основа тези резултати.

3.2.   Ако се използва метод, различен от описания в точка 2 по-горе, трябва да се докаже неговата еквивалентност.


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ ПРИ УДАР ОТЗАД

1.   ЦЕЛ И ОБХВАТ

1.1.   Целта на изпитването е да се симулират условията на удар отзад от друго движещо се превозно средство.

2.   ИНСТАЛАЦИИ, ПРОЦЕДУРИ И ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

2.1.   Изпитвателен участък

Изпитвателният участък трябва да бъде достатъчно голям, за да позволи разполагане на системата за задвижване на удрящото тяло (ударното устройство), отместване на удареното превозно средство след удара и монтиране на необходимото оборудване за изпитването. Участъкът, в който настъпват ударът и отместването на превозното средство, трябва да бъде хоризонтален, равен и незамърсен и да бъде представителен за обикновена, суха, незамърсена повърхност на пътна настилка.

2.2.   Удрящо тяло (ударно устройство)

2.2.1.   Удрящото тяло трябва да е с твърда стоманена конструкция.

2.2.2.   Удрящата повърхност трябва да бъде равна, с широчина най-малко 2 500 mm и височина 800 mm, и да е със заоблени ръбове, с радиус на кривината между 40 и 50 mm. Повърхността трябва да е обшита с шперплат в добро състояние с дебелина 20 ± 2 mm.

2.2.3.   В момента на удара трябва да са изпълнени следните изисквания:

2.2.3.1.

удрящата повърхност трябва да е вертикална и перпендикулярна на средната надлъжна равнина на удряното превозно средство;

2.2.3.2.

посоката на движение на удрящото тяло трябва да е практически хоризонтална и успоредна на средната надлъжна равнина на удряното превозно средство;

2.2.3.3.

максимално допустимото странично отклонение между средната вертикална линия на повърхността на удрящото тяло и средната надлъжна равнина на удряното превозно средство е 300 mm. Освен това удрящата повърхност трябва да обхваща цялата широчина на удряното превозно средство;

2.2.3.4.

просветът при долния край на ударната повърхност трябва да е 175 ± 25 mm.

2.3.   Задвижване на удрящото тяло

Удрящото тяло може да е закрепено към количка (движеща се преграда) или да представлява част от махало.

2.4.   Специални разпоредби, приложими в случай на използване на движеща се преграда

2.4.1.   Ако удрящото тяло е закрепено към количка (движеща се преграда) посредством задържащ елемент, последният трябва да е твърд и да не търпи деформация при удара; в момента на удара количката трябва да е в състояние на свободно движение и да не е подложена на действието на задвижващото устройство.

2.4.2.   Скоростта на удара трябва да бъде между 48 km/h и 52 km/h.

2.4.3.   Общото тегло (общата маса) на количката и удрящото тяло трябва да е 1 100 ± 20 kg.

2.5.   Специални разпоредби, приложими в случай на използване на махало

2.5.1.   Разстоянието между центъра на удрящата повърхност и оста на завъртане на махалото трябва да е не по-малко от 5 m.

2.5.2.   Удрящото тяло трябва да е окачено свободно на неподвижни рамена, които са неподвижно закрепени към него. Така полученото махало практически трябва да не претърпява деформация при удара.

2.5.3.   В махалото се вгражда спирачно устройство, което да предотвратява всякакъв вторичен удар по изпитваното превозно средство от страна на удрящото тяло.

2.5.4.   В момента на удара скоростта на центъра на удрящата част на махалото трябва да е между 48 и 52 km/h.

2.5.5.   Приведената маса „mr“ в центъра на удрящата част на махалото се определя като функция от общата маса „m“, от разстоянието „а“ (1) между центъра на удрящата част и оста на завъртане и от разстоянието „l“ между центъра на тежестта и оста на завъртане, според следното уравнение:

mr = m (1/a)

2.5.6.   Приведената маса „mr“ трябва да е 1 100 ± 20 kg.

2.6.   Общи разпоредби относно масата и скоростта на удрящото тяло

Ако изпитването се проведе при скорост на удара, по-висока от предписаната в точки 2.4.2 и 2.5.4, и/или с маса, по-голяма от предписаната в точки 2.4.3 и 2.5.6, и превозното средство изпълни предписаните изисквания, резултатът от изпитването се смята за удовлетворителен.

2.7.   Състояние на изпитваното превозно средство

2.7.1.   Изпитваното превозно средство трябва да е окомплектувано с всички стандартни компоненти и оборудване, включени в теглото на оборудваното превозно средство в ненатоварено състояние, или да бъде в такова състояние, че да изпълнява това изискване по отношение на компонентите и оборудването, оказващи влияние върху опасността от възникване на пожар.

2.7.2.   Горивният резервоар трябва да бъде напълнен най-малко до 90 % от вместимостта си с гориво или с незапалима течност, която има плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво. Всички останали системи (резервоари за спирачна течност, радиатор и други) могат да бъдат празни.

2.7.3.   Може да бъде включена някоя от предавките и спирачките може да са задействани.

2.7.4.   По искане на производителя е възможно да бъдат допуснати следните изключения:

2.7.4.1.

техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, може да позволи същото превозно средство, което се използва за изпитвания, предписани от други правила (включително изпитвания, които са в състояние да засегнат конструкцията му), да се използва и за изпитванията, предписани от настоящото правило; и

2.7.4.2.

превозното средство може да бъде с товар, чието общо тегло не надвишава 10 % от теглото на оборудваното превозно средство в ненатоварено състояние, с допълнителни тежести, които са здраво прикрепени към конструкцията му по такъв начин, че да не оказват влияние върху поведението на конструкцията на отделението за пътници по време на изпитването.

2.8.   Измервателни уреди

Грешката на уредите, използвани за измерване на скоростта, посочена в точки 2.4.2 и 2.5.4 по-горе, трябва да е в рамките на един процент.

3.   ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Допуска се прилагането на еквивалентни методи за изпитване, при условие че спазването на предвидените в настоящото правило условия може да бъде доказано или пряко чрез резултатите от алтернативното изпитване, или чрез изчисления въз основа тези резултати.

3.2.   Ако се използва метод, различен от описания в точка 2 по-горе, трябва да се докаже неговата еквивалентност.


(1)  Напомня се, че разстоянието „а“ е равно на дължината на разглежданото синхронно махало.


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ИЗПИТВАНЕ НА ГОРИВНИ РЕЗЕРВОАРИ, ИЗРАБОТЕНИ ОТ ПЛАСТМАСА

1.   УСТОЙЧИВОСТ НА УДАР

1.1.

Резервоарът се напълва до пълната му вместимост със смес от вода и гликол или с друга течност с ниска точка на замръзване, която не променя свойствата на материала, от който е изработен резервоарът, и след това се подлага на изпитване за перфорация.

1.2.

По време на това изпитание температурата на резервоара трябва да е 233K ± 2K (– 40 °C ± 2 °C).

1.3.

За изпитването се използва приспособление с махало за изпитване на удар. Удрящото тяло трябва да е от стомана и да има формата на пирамида със стени с форма на равнобедрени триъгълници и квадратна основа, като върхът и ръбовете ѝ са закръглени с радиус 3 mm. Центърът на удара на махалото трябва да съвпада с центъра на тежестта на пирамидата; неговото отстояние от оста на въртене на махалото трябва да е 1 m. Общата маса на махалото трябва да е 15 kg. Енергията на махалото в момента на удара трябва да е не по-малка от 30 Nm и да е възможно най-близо до тази стойност.

1.4.

Изпитванията се извършат в точките на резервоара, за които се счита, че са уязвими в случай на челен удар или удар отзад. За уязвими се приемат точките, които са най-незащитени или най-слаби в зависимост от формата на резервоара или начина, по който той е монтиран на превозното средство. Избраните от лабораториите точки се посочват в протокола от изпитването.

1.5.

По време на изпитването резервоарът се задържа в необходимото положение от крепежните елементи, разположени на страната или страните, противоположни на страната на удара. Не трябва да има протичане в резултат на изпитването.

1.6.

По избор на производителя е възможно всички изпитвания за устойчивост на удар да се провеждат с един и същ резервоар или всяко изпитване да се провежда с различен резервоар.

2.   МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

Резервоарът се изпитва при условията, посочени в точка 6.1 от настоящото правило, за херметичност и за устойчивост на деформация. Резервоарът и всички негови принадлежности се монтират на приспособление за изпитване по начин, който отговаря на начина на монтиране в превозното средство, за което е предназначен резервоарът, или се монтират в самото превозно средство или на приспособление за изпитване, изработено от секция на превозното средство. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба резервоарът може да се изпитва без приспособление за изпитване. Като изпитвателна течност се използва вода с температура 326 K (53 °C), а резервоарът се напълва до пълната му вместимост. Резервоарът се подлага на относително вътрешно налягане, равно на два пъти работното налягане, но във всички случаи не по-малко от 30 kPa при температура 326 K ± 2 K (53 °C ± 2 °C) за период от пет часа. В резервоара и неговите принадлежности не трябва да възникват пукнатини или изтичания по време на изпитването; допуска се обаче той да претърпи постоянна деформация.

3.   ПРОПУСКЛИВОСТ НА ГОРИВО

3.1.

Горивото, използвано за провеждане на изпитването за пропускливост на гориво, е или еталонното гориво, посочено в приложение 9 към Правило № 83, или предлагано на пазара първокачествено гориво. Ако резервоарът е проектиран единствено за монтиране в превозни средства с двигател със самовъзпламеняване, той се напълва с дизелово гориво.

3.2.

Преди изпитването резервоарът се напълва до 50 % от вместимостта си с изпитвателното гориво и се съхранява, без да се затваря херметично, при температура на околната среда от 313 K ± 2 K (40 °C ± 2 °C), докато се постигне постоянна загуба на тегло за единица време, но в продължение на не повече от четири седмици (време за предварително съхранение).

3.3.

След това резервоарът се изпразва и се напълва повторно с изпитвателно гориво до 50 % от вместимостта си, след което се затваря херметично и се съхранява при температура 313 K ± 2 K (40 °C ± 2 °C). Когато съдържанието на резервоара достигне изпитвателната температура, налягането се регулира. По време на изпитвателния период от осем последователни седмици се определя загубата на тегло поради дифузия. Максимално допустимата средна загуба на гориво е 20 g за 24 часа изпитвателно време.

3.4.

Ако загубата поради дифузия надвишава посочената в точка 3.3 стойност, описаното в тази точка изпитване се провежда повторно върху същия резервоар, за да се определи загубата чрез дифузия при 296 K ± 2 K (23 °C ± 2 °C), като останалите условия остават непроменени. Измерената по този начин загуба не трябва да надвишава 10 g за 24 часа.

4.   УСТОЙЧИВОСТ НА ГОРИВО

След провеждане на посоченото в точка 3 изпитване, резервоарът трябва да продължава да отговаря на изискванията, посочени в точки 1 и 2.

5.   ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

Резервоарът се подлага на следните изпитвания:

5.1.

Резервоарът, монтиран по същия начин, както на превозното средство, се излага на пламък в продължение на две минути. Не трябва да има изтичане на течно гориво от резервоара.

5.2.

Извършват се три изпитвания с различни резервоари, напълнени с гориво, както следва:

5.2.1.

Ако резервоарът е проектиран за монтиране в превозни средства, които са оборудвани с двигател с принудително запалване или с двигател със самовъзпламеняване, се провеждат три изпитвания с резервоари, напълнени с първокачествен бензин;

5.2.2.

Ако резервоарът е проектиран единствено за монтиране в превозни средства, които са оборудвани с двигател със самовъзпламеняване, се провеждат три изпитвания с резервоари, напълнени с дизелово гориво;

5.2.3.

За всяко изпитване резервоарът и неговите принадлежности се монтират на приспособление за изпитване, което в максимална степен симулира действителните монтажни условия. Начинът, по който резервоарът се закрепва на приспособлението, трябва да отговаря на съответните спецификации за неговото монтиране. В случай на резервоари, предназначени за употреба в специфично превозно средство, трябва да се вземат под внимание частите на превозното средство, които предпазват резервоара и неговите принадлежности от излагане на пламък или които по някакъв начин оказват въздействие върху разпространението на пламъка, както и всички монтирани върху резервоара компоненти и пробки. По време на изпитването всички отвори трябва да бъдат затворени, но вентилационните системи трябва да продължават да функционират. Непосредствено преди изпитването резервоарът се напълва с указаното гориво до 50 % от вместимостта си.

5.3.

Пламъкът, на който се излага резервоарът, трябва да се получи от изгарянето в корито на предлагано в търговската мрежа гориво за двигатели с принудително запалване (наричано по-долу „гориво“). Количеството гориво в коритото трябва да е достатъчно, за да позволи на пламъка, при условия на свободно горене, да гори по време на цялата процедура на изпитване.

5.4.

Размерите на коритото се подбират така, че да осигурят излагането на пламъка на страничните стени на горивния резервоар. Следователно коритото трябва да надвишава хоризонталната проекция на резервоара с най-малко 20 cm, но с не повече от 50 cm. Страничните стени на коритото не трябва да се издават с повече от 8 cm над нивото на горивото в началото на изпитването.

5.5.

Напълненото с гориво корито се поставя под резервоара по такъв начин, че разстоянието между нивото на горивото в коритото и дъното на резервоара да отговаря на проектната височина на резервоара над пътната повърхност при маса на превозното средство в ненатоварено състояние (вж. точка 7.4). Трябва да могат да се местят свободно или коритото, или конструкцията за изпитване, или и двете.

5.6.

По време на етап В от изпитването коритото се покрива с решетка, поставена на 3 cm ± 1 cm над нивото на горивото.

Решетката трябва да е изработена от огнеупорен материал, съгласно предписанието в допълнение 2. Между тухлите не трябва да има хлабина и те трябва да са закрепени над коритото с гориво по такъв начин, че отворите в тухлите да не бъдат запушени. Дължината и ширината на рамката трябва да е с 2 cm до 4 cm по-малка от вътрешните размери на коритото, така че да има междина от 1 cm до 2 cm между рамката и стената на коритото, която да позволява вентилиране.

5.7.

Когато изпитванията се провеждат на открито, трябва да се осигури достатъчна защита от вятър, като скоростта на вятъра на нивото на коритото с гориво не трябва да надвишава 2,5 km/h. Преди изпитването решетката трябва да се загрее до 308 K ± 5 K (35 °C ± 5 °C). Огнеупорните тухли могат да се навлажняват между изпитванията, за да се гарантират еднакви условия при всяко от следващите изпитвания.

5.8.

Изпитването включва четири етапа (вж. допълнение 1).

5.8.1.

Етап A: Предварително подгряване (фигура 1)

Горивото в коритото се запалва на разстояние най-малко 3 m от резервоара, който се изпитва. След предварително подгряване в продължение на 60 секунди коритото се поставя под резервоара.

5.8.2.

Етап Б: Пряко излагане на пламък (фигура 2)

Резервоарът се излага на пламъка от свободно горящото гориво в продължение на 60 секунди.

5.8.3.

Етап В: Непряко излагане на пламък (фигура 3)

Веднага след приключване на етап Б решетката се поставя между горящото корито и резервоара. Резервоарът се излага на така намаления пламък в продължение на още 60 секунди.

5.8.4.

Етап Г: Край на изпитването (фигура 4)

Покритото с решетката горящо корито се връща в първоначалното си положение (етап A). Ако при приключване на изпитването резервоарът гори, огънят се изгася незабавно.

5.9.

Резултатите от изпитването се приемат за удовлетворителни, ако от резервоара няма изтичане на течно гориво.

6.   УСТОЙЧИВОСТ НА ВИСОКИ ТЕМПЕРАТУРИ

6.1.

Приспособлението, използвано за изпитването, трябва да възпроизвежда начина на монтиране на резервоара на превозното средство, включително начина на функциониране на вентилационния отвор на резервоара.

6.2.

Резервоарът, напълнен до 50 % от вместимостта си с вода с температура 293 K (20 °C), се излага на температура на околната среда от 368 K ± 2 K (95 °C ± 2 °C) в продължение на един час.

6.3.

Резултатите от изпитването се приемат за удовлетворителни, ако след изпитването от резервоара няма изтичане или ако той не е сериозно деформиран.

7.   МАРКИРОВКА НА ГОРИВНИЯ РЕЗЕРВОАР

Търговското наименование или марката трябва да са обозначени върху резервоара; това обозначение трябва да е така разположено върху резервоара, че да е незаличимо, ясно и четливо, когато той е монтиран на превозното средство.

Допълнение 1

ИЗПИТВАНЕ ЗА ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

Фигура 1

Етап A: Предварително подгряване

Image

Фигура 2

Етап Б: Пряко излагане на пламък

Image

Фигура 3

Етап В: Непряко излагане на пламък

Image

Фигура 4

Етап Г: Край на изпитването

Image

Допълнение 2

РАЗМЕРИ И ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ НА ОГНЕУПОРНИТЕ ТУХЛИ

Image

Текст на изображението

Огнеустойчивост (конус на Зегер)

SK 30

Съдържание на Al2O3

30–33 процента

Открита порестост (Po)

20–22 обемни процента

Плътност

1 900—2 000 kg/m3

Ефективна площ на отворите

44,18 процента


Top