(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение, заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (2) за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета (3) за бюджетните рамки на държавите членки са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (СДП) (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от съответни реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, за одобряване на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

На 18 март 2025 г. Белгия представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както беше договорено с Комисията, за да се предостави възможност на Белгия да представи план, който се основава на солиден политически ангажимент, поет от страна на новоназначеното федерално правителство.

(6)

За да се определят рамките на диалога, предшестващ представянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, на 5 февруари 2025 г. Комисията изпрати на Белгия, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, референтната траектория (5). Комисията публикува референтната траектория на 19 март 2025 г. (6) Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с член 6, буква г) и членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с референтната стойност за дефицита, механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

Съгласно референтната траектория на Белгия, базирана на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през февруари 2025 г., и ако се приеме период на корекция от 7 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 2,5 % както през периода на корекция (2025 – 2031 г.), така и през периода, обхванат от плана (2025 – 2029 г.).

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Белгия на 5 февруари 2025 г.

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 между декември 2024 г. и март 2025 г. Белгия и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Белгия, и основните му допускания (по-специално предвидената средногодишна фискална корекция и размера на дефлатора на БВП за 2025 г.), планирания набор от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция, включително пенсионни и данъчни реформи и реформи на пазара на труда, както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

В плана не се докладва за процес на консултации със съответните заинтересованите страни на национално равнище, включително социални партньори, преди неговото представяне.

(9)

На 26 юли 2024 г. Съветът установи наличието на прекомерен дефицит в Белгия поради неспазване на критерия за дефицита. (7)

(10)

На 21 януари 2025 г. Съветът прие препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит в Белгия (8). При липсата на национален средносрочен фискално-структурен план, одобрен от Съвета, препоръчаният корективен план за нетните разходи отрази методиката, използвана за референтната траектория, с фискална корекция от четири години и основана на наличните данни. В допълнение към това Съветът определи 30 април 2025 г. като краен срок за Белгия да предприеме ефективни действия и да представи необходимите мерки заедно с годишния си доклад за напредъка за 2025 г., който трябва да бъде представен на Комисията в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В препоръката съгласно член 126, параграф 7 от 21 януари 2025 г. Съветът посочи (съображение 16), че след като Белгия представи националния средносрочен фискално-структурен план и той бъде оценен от Комисията и одобрен от Съвета, Съветът може да препоръча нов корективен план за нетните разходи.

На 20 юни 2025 г., заедно с настоящата препоръка, с която се одобрява националният средносрочен фискално-структурен план, Съветът прие, по препоръка на Комисията, преработена препоръка на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит в Белгия. Приемането на тези две препоръки, което е съобразено с прехода към новата рамка за икономическо управление и е обосновано от него, гарантира съгласуваност между препоръчаните планове за корекции.

(11)

На 30 април 2025 г. Белгия представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на 4 юни 2025 г. (9).

(12)

На 30 април 2025 г. Белгия поиска задействането на националната клауза за дерогация, за да бъдат поети по-високите разходи за отбрана, в съответствие с член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(13)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Белгия поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (10).

(14)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(15)

През 2024 г. икономическата активност в Белгия нарасна с 1,0 % благодарение главно на стабилното частно потребление. Според прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2025 г. се очаква ръстът на икономическата активност да се забави до 0,8 % през 2025 г. в резултат на умереното вътрешно търсене и намаляването на износа. През 2026 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 0,9 %, тъй като се очаква инвестициите да се ускорят, и износът да се увеличи, благоприятстван от очакваното подобрение на външната среда. През обхванатия от прогнозата период (т.е. 2025 – 2026 г.) се очаква темпът на растеж на потенциалния БВП на Белгия да се забави и да се понижи от 1,7 % през 2024 г. до 1,3 % през 2026 г. в резултат на намаляването на приноса на труда към потенциалния растеж. Равнището на безработица беше 5,7 % през 2024 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 6,1 % през 2025 г. и 5,8 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да се повиши от 1,9 % през 2024 г. до 2,8 % през 2025 г. и да достигне 2,1 % през 2026 г.

(16)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2024 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Белгия възлизаше на 4,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2025 г. той се очаква да достигне 5,4 % от БВП през 2025 г. и, при условие че политиката остане непроменена, да се увеличи до 5,5 % от БВП през 2026 г. В прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2025 г. са включени (проекто)бюджетите на Белгия за 2025 г., които федералното правителство и федералните субекти предложиха на съответните парламенти през 2024 г. и 2025 г. В края на 2024 г. консолидираният държавен дълг беше 104,7 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2025 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да нарасне до 107,1 % от БВП в края на 2025 г. Очаква се то да нарасне допълнително до 109,8 % от БВП в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(17)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Белгия обхваща периода 2025 – 2029 г. и представя фискална корекция за период от седем години.

(18)

Планът съдържа информацията, изисквана по член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263, с изключение на информацията относно консултациите с националните парламенти и консултацията, изисквана съгласно член 13, буква ж), подточка vi) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(19)

Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 2,6 % през периода 2025 – 2029 г. Освен това Белгия се ангажира с набор от реформи и инвестиции с оглед на удължаване на периода на корекция до 7 години (2025 – 2031 г.), през който се планира средният ръст на нетните разходи да бъде 2,5 %.

Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025 – 2031 г.), е равен на средния ръст на нетните разходи в референтната траектория, предадена от Комисията на 5 февруари 2025 г.

В плана се допуска растежът на потенциалния БВП да намалее до 1,2 % през 2029 г. (от 1,7 % през 2024 г.). Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее до 2,1 % през 2028 г. (от 2,7 % през 2024 г.), след което да се повиши до 2,2 % през 2029 г.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Белгия

(20)

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с прогнозираната в плана промяна в брутния дълг през този период съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се увеличи с 3,9 процентни пункта до 2027 г. спрямо равнището от 2024 г. (12), преди да намалее с 3,0 процентни пункта до края на периода на корекция (2031 г.), както е показано в следващата таблица. Запазването на относително високи дефицити през първите години на периода на корекция възпрепятства намаляването на съотношението на дълга спрямо БВП до 2031 г. Въпреки това в средносрочен план (т.е. до 2041 г.) консолидираният държавен дълг се очаква постепенно да намалява, като достигне 87,6 % от БВП до 2041 г.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Белгия

Така според плана съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще започне да намалява до края на периода на корекция (2031 г.). Това е правдоподобно, тъй като въз основа на допусканията, залегнали в плана, се предвижда дългът да намалее през десетте години след периода на корекция при всички детерминистични стрес тестове на Комисията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, а стохастичните прогнози показват с достатъчно голяма вероятност, че дългът ще намалее.

По-високите стойности на данните за изпълнението във връзка с държавния дълг през 2024 г. (104,7 % от БВП) водят до повишаване на равнището на дълга, но не се очаква да променят траекторията на плана за корекция по отношение на държавния дълг. Дефицитът от 4,5 % през 2024 г. се оказа с 0,1 % по-нисък, отколкото в плана.

Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(21)

Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще възлиза на 4,6 % от БВП през 2024 г. и прогресивно ще намалее до 3,0 % през 2029 г. и до 2,0 % в края на периода на корекция (2031 г.).

Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.).

В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2041 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП.

Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(22)

Времевият профил на фискалната корекция, измерена като годишна промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, е отложен от 2025 г. за 2026 – 2030 г. в сравнение с линейния път, който по правило се изисква съгласно член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. През първата година на плана (2025 г.) подобрението на структурното първично салдо е наполовина на усилията, залегнали в основата на референтната траектория (0,25 % от БВП вместо 0,5 %). Това е обяснено в плана с факта, че федералното правителство е встъпило в длъжност на 3 февруари 2025 г., което е довело до забавено прилагане на мерките за фискална консолидация, и в резултат на това те засягат само част от 2025 г. За следващите години Белгия поема ангажимент за по-амбициозна корекция на първичното структурно салдо в сравнение с референтната траектория, за да компенсира по-малките усилия през 2025 г. Съответно по-високият ръст на нетните разходи през 2025 г. в плана в сравнение с предварителните насоки на Комисията (3,6 % спрямо 3,0 %) се обяснява със съсредоточаването на усилията за корекция в края на периода. В същото време поради по-голямата корекция през следващите години ръстът на нетните разходи е по-нисък (с 0,1 процентни пункта) в плана за периода 2026 – 2030 г., което води до еднакъв среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана и в предварителните насоки на Комисията. Като цяло фискалната корекция през първите пет години от плана остава пропорционална на общите усилия през целия период на корекция.

Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията в края на периода, посочен в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 4: Развитие на структурното първично салдо в плана на Белгия

(23)

Счита се, че планът за нетните разходи, залегнал в плана, е в съответствие с изискванията съгласно процедурата при прекомерен дефицит (и по-специално с минималната годишна структурна корекция, установена като референтна стойност в член 3, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (13)), след като се вземе предвид, че по-ниската корекция през 2025 г. е напълно компенсирана от по-висока корекция през следващите години.

(24)

Изискването за предпазни мерки, посочено в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 по отношение на механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, който има за цел да осигури общ марж на устойчивост спрямо референтната стойност на дефицита от 3 % от БВП, се прилага за Белгия от 2030 г., тъй като е планирано дефицитът да бъде под 3 % от БВП от 2029 г.

За 2030 и 2030 г., в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263, годишната корекция на структурното първично салдо не следва съответно да бъде по-малка от 0,25 % от БВП, ако структурният дефицит е останал над 1,5 % от БВП през предходната година, за да се постигне общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП. Фискалната корекция, която е резултат от залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания, надвишава 0,25 % от БВП през 2030 и 2031 г. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

(25)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като консолидираният държавен дълг ще бъде над 90 % от БВП през периода на корекция съгласно плана, съотношението на дълга към БВП трябва да намалява с поне 1,0 процентен пункт средно годишно, докато спадне под 90 %, след което трябва да намалява средно с поне 0,5 процентни пункта. Средното намаление е изчислено за периода 2030 – 2031 г., т.е. като се започне от годината, в която според плана ще бъде отменена процедурата при прекомерен дефицит, и е в размер на 1,6 процентни пункта. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга.

(26)

Планът се основава на набор от допускания, които са в съответствие с допусканията на Комисията, предадени на Белгия на 5 февруари 2025 г. В него е взета предвид допълнителна налична информация в сравнение с референтната траектория и съответно е включено актуализирано допускане за дефлатора на БВП за 2025 г. При оценката се взема предвид и публикуването на данните за изпълнението за 2024 г. след представянето на плана, с което базовата година на препоръката се измества на 2024 г. Актуализираното допускане и промяната не влияят на средния годишен ръст на нетните разходи през периода на корекция.

(27)

Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени главно чрез ограничаване на разходите и чрез дискреционни увеличения на приходите. В плана се посочва, че 2/3 от усилията за постигане на фискална консолидация през периода на плана са под формата на структурни реформи на пазара на труда (ограничаване на обезщетенията за безработица) и пенсионна реформа (въвеждане на система бонус-малус, хармонизиране на различните пенсионни режими с цел укрепване на трудовия стаж и получените пенсии, промяна на индексациите). Освен това се приема, че 1/3 от фискалните усилия са под формата на други дискреционни фискални мерки, от които 2/3 по отношение на разходите и 1/3 по отношение на данъчното облагане на домакинствата с най-високи доходи, и на други мерки по отношение на приходите.

(28)

Конкретната специфика на мерките на политиката трябва да бъде потвърдена или коригирана и определена количествено в годишните бюджети. Същевременно съществуват рискове за прилагането на индикативната фискална стратегия в плана, които произтичат от факта, че няколко структурни мерки, обявени от правителството, все още не са напълно уточнени. Също така в плана е направено допускане за значителни положителни вторични ефекти, които обаче не са уточнени подробно, от достигането на дял на участие на пазара на труда от 80 % до 2029 г., за което би било необходимо голямо увеличение спрямо сегашните равнища. Освен това за осъществяването на фискалната консолидация ще е необходима по-тясна и по-ефективна бюджетна координация между федералното правителство и федералните субекти, отколкото през последните години. Очаква се този последен риск да бъде намален от мярката за бюджетна координация, която е част от набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването (приложение II).

(29)

В плана Белгия се ангажира с набор от реформи и инвестиции, насочени към подобряване на потенциалния растеж и фискалната устойчивост, обуславящи удължаване на периода на корекция от 4 на 7 години. Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се състои от три ангажимента от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които са допълнително уточнени; както и от четири нови реформи и инвестиции. Това включва следните мерки (вж. също приложение II).

Реформата в областта на пенсиите има за цел да се увеличи финансовата устойчивост на пенсионната система. Този ангажимент допълва съществуваща мярка в ПВУ (по-специално в рамките на компонент 4.4 „Край на кариерата и пенсии“). С мерките в плана ще се засили връзката между полагането на труд и придобиването на пенсионни права и ще бъдат хармонизирани пенсионните режими за наетите лица, държавните служители и самостоятелно заетите лица. Правителството включва и преходни мерки за хората в предпенсионна възраст, за да се облекчи социалното въздействие на реформата. Очаква се по-голямата част от мерките да бъдат приети до четвъртото тримесечие на 2025 г. и да бъдат изпълнени от 2026 г. или 2027 г. нататък.

Реформата в областта на публичните разходи има за цел да бъде завършено преразглеждането на разходите, за да се увеличат ефективността и качеството на публичните разходи. Този ангажимент също допълва съществуваща мярка в ПВУ (по-специално в рамките на компонент 6.1 „Преразглеждане на разходите“). Една важна цел на реформата е да се предостави план за постепенно премахване на субсидиите. Очаква се този план да бъде приет до четвъртото тримесечие на 2025 г.

Реформи в областта на пазара на труда. В плана се поема ангажимент да се насърчава трудът, в това число чрез ограничаване на обезщетенията за безработица с течение на времето, подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и гъвкавостта, както и да се намалят дългосрочните заболявания, административната тежест и разходите на МСП за спазване на изискванията. Очаква се реформата на обезщетенията за безработица и глобалният план за профилактика и реинтеграция за дългосрочно болните работници да бъдат приети от Парламента до третото тримесечие на 2025 г.

Реформите в областта на данъчното облагане имат за цел да се намали данъчната тежест върху труда, да се подобри конкурентоспособността и да се засилят инвестициите. За да се направи трудът удовлетворяващ, в плана е включено намаление на данъка върху доходите за работещите, което се очаква да бъде прието до четвъртото тримесечие на 2025 г. и въведено до първото тримесечие на 2026 г. Две мерки в плана ще подкрепят конкурентоспособността чрез смекчаване на разходите за заплати и намаляване на тарифите за пренос на електроенергия за енергоемките отрасли. Финансирането на тази данъчна реформа ще произтича отчасти от разширяването на данъчната основа, в това число от въвеждането на данък върху капиталовата печалба, и се допълва от намаляване на разходите за корекции на социалните помощи.

Реформи в областта на конкурентоспособността и бизнес средата. В плана се поема ангажимент да се приложи цифровизацията на държавните услуги, което е мярка, включена в ПВУ (компонент 2.2 „Публична администрация“). Реформите включват също план за повишаване на конкурентоспособността на МСП и друг план за намаляване на административната тежест върху дружествата. Очаква се тези две мерки, които са нови в сравнение с ПВУ, да бъдат приети до четвъртото тримесечие на 2025 г. и да бъдат приложени до първото тримесечие на 2026 г.

Реформи в областта на бюджетната координация. Тази мярка, също нова в сравнение с ПВУ, има за цел да се подобри бюджетната координация между различните равнища на управление. Първата стъпка е да се адаптира споразумението за сътрудничество от 2013 г., договореност по което се очаква да бъде постигната до четвъртото тримесечие на 2025 г. Очаква се преработеното споразумение за сътрудничество с регионите да се приеме и прилага (със задна дата) до четвъртото тримесечие на 2026 г. Втората стъпка е да се преразгледат задачите на Висшия съвет по финансите (независима фискална институция).

(30)

В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 всяка реформа и инвестиция, обуславяща удължаване на периода на корекция, е достатъчно подробна, съсредоточена в началото на периода, обвързана със срокове и проверима.

(31)

Ангажиментите по ПВУ, обуславящи удължаването, съдържат значителни реформи и инвестиции, насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Освен това Белгия се ангажира да продължи усилията за реформи през периода, обхванат от средносрочния фискално-структурен план, и да поддържа равнищата на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани през периода, обхванат от ПВУ (вж. таблица 5 по-долу). Ангажиментите ще бъдат наблюдавани през целия период на изпълнение на плана. Съответно ангажиментите по ПВУ могат да бъдат взети предвид при удължаването на периода на корекция, както е предвидено в член 36, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(32)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката на Белгия по устойчив начин, както се изисква в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263. В плана на Белгия не се предоставя приблизителна оценка на общото въздействие на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, върху очаквания (потенциален) растеж. За някои от реформите такова въздействие обаче е отчетено в плана въз основа на анализи на Федералното бюро за планиране (FPB) (независима фискална институция) и Федералната пенсионна служба (FPS). Използвайки модела QUEST на Комисията, Федералното бюро за планиране е направило допълнителна оценка, в която се прогнозира 1,85 % по-високо равнище на БВП до 2040 г., главно поради това, че подобрената конкурентоспособност и по-високото равнище на заетост стимулират частното потребление. Като цяло, въз основа на предоставената информация изглежда, че в икономическата стратегия, която стои зад набора от реформи и инвестиции, включително ангажиментите по ПВУ, са разгледани установените по-рано слабости в потенциала за растеж и устойчивост на Белгия (например в докладите по държави в рамките на европейския семестър). Ключовите области на интервенция са свързани с реформите в областта на пенсиите, пазара на труда, данъците и конкурентоспособността, водещи до по-висок дял на участие в заетостта и по-големи инвестиции, съпътствани от засилена бюджетна координация и увеличена ефективност на публичните разходи.

(33)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подкрепи фискалната устойчивост, както се изисква в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. В плана не се предоставя приблизителна оценка на общото фискално въздействие на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването. Използвайки модела QUEST, Федералното бюро за планиране е направило допълнителна оценка на въздействието, в която се прогнозира подобрение на структурното бюджетно салдо с 0,9 % от БВП до 2040 г. В плана обаче е включена оценка на фискалното въздействие на всички планирани федерални мерки за обхванатия от плана период. Според прогнозите, предоставени в плана, оценката на Комисията е, че наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, оказват средногодишно пряко въздействие за намаляване на дефицита от около 0,7 % от БВП през обхванатия от плана период главно поради бюджетното въздействие на структурните реформи на пазара на труда и на пенсиите (0,4 % от БВП), новите мерки в областта на приходите („най-големите участници“, 0,2 % от БВП) и намалените разходи за социални помощи (пакет за социално подпомагане, 0,2 % от БВП), докато намаляването на данъка върху труда представлява среден бюджетен разход (0,2 % от БВП). Бюджетните разходи, произтичащи от намаляването на данъка върху труда, са съсредоточени в последната година от плана (0,5 % от БВП през 2029 г.), но все пак водят до комбинирано подобрение на бюджета с 0,9 % от БВП през 2029 г., произтичащо от реформите на пазара на труда и пенсионните реформи (0,7 % от БВП), новите мерки в областта на приходите (0,3 % от БВП) и намалените разходи за социални помощи (0,4 % от БВП).

(34)

В плана се посочва, че се очаква цялостната пенсионна реформа, планирана от новото правителство, да намали разходите за пенсии с 2,4 милиарда евро през 2029 г. Що се отнася до реформата на пазара на труда, се очаква ограничаването на обезщетенията за безработица, насърчаването на това да се работи по-дълго и профилактиката и реинтеграцията на дългосрочно болните работници да намалят разходите (2,7 милиарда евро до 2029 г.). (14) По отношение на данъчната реформа в текста не се споменава фискално въздействие, но от таблица 7.1 относно федералните мерки може да се направи извода, че с намаляването на данъка върху труда приходите се намаляват с 3,7 милиарда евро, което се компенсира отчасти от увеличенията на данъците за най-големите участници (2,3 милиарда евро), а също и от намаляването на разходите за пакета за социално подпомагане (2,8 милиарда евро), както е обяснено в описанието на мярката, т.е. че разходите, произтичащи от намаляването на данъка върху труда, са компенсирани в достатъчна степен от новите мерки в областта на приходите и намаления пакет за социално подпомагане.

Освен това удължаването е обусловено от две реформи, които се очаква да намалят риска от прилагане на фискалната консолидация. Едната реформа е свързана с преразглеждането на разходите с цел да се увеличат ефективността и качеството на публичните разходи. Втора реформа има за цел да се подобри бюджетната координация между федералното правителство и федералните субекти и да се преразгледат задачите на Висшия съвет по финансите. Преразглеждането на задачите на Висшия съвет по финансите следва да върви ръка за ръка с укрепването на неговия финансов и кадрови капацитет.

Тези реформи и инвестиции са включени и в приложение II.

В таблицата с федералните дискреционни мерки е включена и приблизителна оценка на вторичните ефекти в размер на 7,9 милиарда евро до края на обхванатия от плана период. Тази оценка се основава предимно на положителното развитие на дела на участие в заетостта от 72,3 % през 2024 г. до 80 %, което се оценява като оптимистично и е малко вероятно да бъде достигнато до 2030 г.

(35)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е насочен към общите приоритети на ЕС, както се изисква в член 14, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално социалната и икономическата устойчивост, в това число Европейският стълб на социалните права, ще бъдат разгледани чрез реформата на пенсионната система, намаляването на данъка върху труда, реформата на пазара на труда, в това число реинтеграцията на дългосрочно болните работници, увеличената ефективност и качество на публичните разходи, подобряването на бюджетната координация между различните равнища на управление и опростяването на бизнес средата. Приоритетите, свързани със справедливия екологичен и цифров преход и с гарантиране на енергийната сигурност, ще бъдат разгледани чрез намаляване на тарифите за пренос на електроенергия за енергоемките отрасли и чрез цифровизация на държавните услуги.

(36)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е съобразен с уместните СДП (15), отправени като част от европейския семестър, както се изисква в член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално реформата на пенсионната система, увеличената ефективност и качество на публичните разходи и подобряването на бюджетната координация между различните равнища на управление са свързани със СДП, отправени през 2024 г. и 2019 г. С тези СДП от Белгия беше поискано да гарантира фискалната устойчивост на пенсионната система, да подобри състава и ефективността на публичните разходи и координацията на фискалните политики от всички равнища на управление. Реформата на данъка върху труда, реформата на пазара на труда, в това число реинтеграцията на дългосрочно болните и ограничаването на обезщетенията за безработица във времето, са свързани със СДП, отправени през 2019 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., с които се изисква да бъдат реформирани данъчната и осигурителната система с цел да се премахнат демотивиращите фактори за работа. Мярката за подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест е свързана със СДП, отправени през 2019 г., 2020 г. и 2024 г., с които се изисква да се подобри бизнес средата и да се намалят регулаторната тежест и сложност.

(37)

Планът гарантира, че планираното общо равнище на национално финансирани публични инвестиции, реализирани средно за периода, обхванат от ПВУ, се запазва, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 5: Национално финансирани публични инвестиции в плана (% от БВП)

(38)

И накрая, наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, може да се счита за съответстващ на ангажиментите в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорени по многогодишната финансова рамка, както се изисква в член 14, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Допълнителното уточняване към пенсионната реформа и преразглеждането на разходите са в съответствие с ангажиментите, поети по ПВУ.

(39)

В заключение, наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се оценява като отговарящ, като цяло, на критериите по член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това периодът на корекция може да бъде удължен от 4 на 7 години, както е предложено в плана.

(40)

Освен набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в плана се описват ангажиментите на политиката по отношение на други реформи и инвестиции, за да се отговори на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС. Планът съдържа 44 реформи и инвестиции, 12 от които се подпомагат финансово по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, а 1 – от Европейския фонд за регионално развитие.

(41)

Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (16), планът включва 20 реформи и инвестиции. Във връзка с отправените през 2022 г. и 2023 г. СДП за намаляване на цялостната зависимост от изкопаеми горива, увеличаване на подобренията на енергийната ефективност и намаляване на използването на изкопаеми горива в сградите, както и допълнително стимулиране на декарбонизацията на промишлеността, в плана са включени мерки като увеличаване на ставката на ДДС върху определени изкопаеми горива (на федерално равнище), допълнителни безвъзмездни средства и заеми за енергийно саниране на жилищни сгради (включени в Механизма за възстановяване и устойчивост), прехвърляне на таксите от електроенергията към изкопаемите горива, разработване на план за климатичен преход на промишлеността (Фландрия), инвестиране в енергийно саниране на обществени сгради и в изследователска платформа за екологичния преход (включено в Механизма за възстановяване и устойчивост) (Френска общност). Във връзка с отправените през 2019 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. СДП относно меката мобилност и за увеличаване на използването и предлагането на транспорт с ниски емисии, съответните мерки са свързани с инвестициите в инфраструктура за велосипеди и в обществен транспорт във Фландрия (включени в Механизма за възстановяване и устойчивост), както и с реформирането на данъчното облагане на превозните средства и инвестирането в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), и със санирането на мостове във Валония. Мерките в плана, свързани с приоритета на цифровия преход, включват цифрова стратегия за висшето образование и цифровизация на управлението на грижите за деца във Френската общност (включени в Механизма за възстановяване и устойчивост), и инвестиции в цифровизацията и киберсигурността на МСП във Фландрия.

(42)

Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, в плана са включени 16 реформи и инвестиции, свързани с отправените през 2019 г. СДП относно фискалната устойчивост на публичните финанси, като например преразглеждане на приходите и разходите и подобряване на дългосрочните грижи във Фландрия, както и инвестиции в здравна профилактика във Валония. Във връзка с отправените през 2019 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. СДП за справяне с недостига на работна ръка и несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда в плана са включени мерки за реформиране на системата за социални помощи (на федерално равнище), за засилване на активизирането на търсещите работа лица и за по-добро привеждане на компетентностите на търсещите работа лица в съответствие с нуждите на пазара на труда (подкрепени от Европейския фонд за регионално развитие) (Фландрия), за реформиране на политиката по заетостта (Валония), за инвестиране в грижи за деца в ранна възраст във Фландрия и Валония. Във връзка с отправените през 2019 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. СДП за подобряване на системите на образованието и обучението в плана са включени мерки за реформиране на основната учебна програма и засилване на езиковите познания във фламандската образователна система, както и за борба с отпадането от училище във френската общност (включени в Механизма за възстановяване и устойчивост). Във връзка с отправените през 2019 г. и 2024 г. СДП за намаляване на регулаторната и административната тежест за дружествата в плана са включени мерки за опростяване на бизнес средата във Фландрия.

(43)

Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, в плана са включени три мерки, като проучването и разработването на малки ядрени реактори (SMR) и по-нататъшните изследвания в областта на ядрения капацитет. Във връзка с отправените през 2022 г. и 2023 г. СДП за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и свързаната с тях мрежова инфраструктура в плана са включени мерки като по-нататъшно рационализиране на процедурите за издаване на разрешения във Фландрия.

(44)

Що се отнася до общия приоритет за отбранителни способности, в плана са включени три мерки за постигане на целите на плана на Белгия за стратегическа отбрана STAR (Security/Service, Technology, Ambition, Resilience – сигурност/служба, технологии, амбиция, устойчивост) с оглед да се подобри отбранителната политика и да се укрепят отбранителните способности отвъд стандартите на НАТО. В плана е включена и подкрепа за иновации, насочена към отбранителната промишленост във Фландрия.

(45)

В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Белгия. В плана се подчертава, че всички държавни органи поемат ангажимент да изпълняват ПВУ в съответствие със специфичните за държавата препоръки. Освен това Фламандският регион заявява ангажимента си да изпълнява проектите по политиката на сближаване за периода 2021 – 2027 г.

(46)

В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Белгия, свързани с общите приоритети на ЕС.

Във връзка със справедливия екологичен и цифров преход в плана се подчертава необходимостта от инвестиции в енергия от възобновяеми източници, железопътната мрежа и киберсигурността.

Във връзка със социалната и икономическата устойчивост в плана са посочени нуждите от инвестиции за реформиране на пенсионната система и за насърчаване на белгийците да се занимават с предприемачески дейности чрез осигуряване на привлекателна среда с възможно най-малко бариери.

Във връзка с енергийната сигурност в плана се подчертава необходимостта Белгия да засили сигурността на своето енергийно оборудване, като инвестира в научни изследвания и в електроенергийната си мрежа, за да увеличи стабилността ѝ.

Във връзка с изграждането на отбранителни способности в плана се подчертава амбицията на Белгия да спазва ангажиментите към НАТО.

(47)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Белгия изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(48)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Белгия и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(49)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(50)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(51)

Съветът очаква Белгия да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(52)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(53)

Съветът одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, представени от Белгия в нейния средносрочен план, обуславящи удължаването на периода на корекция, и приветства усилията за количествено определяне на въздействието върху растежа и фискалната устойчивост. Съветът изразява съгласие с Комисията, че наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, представен от Белгия, оправдава удължаването на периода на корекция от 4 на 7 години. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, в която се посочва, че критериите в член 14 като цяло са изпълнени, като се взема предвид и преходната разпоредба на член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263, чрез набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, според която се очаква ангажиментите за реформи и инвестиции да доведат до устойчиво подобряване на потенциала за растеж и устойчивостта на икономиката и да подкрепят фискалната устойчивост. Съветът препоръчва на Белгия да изпълни изцяло набора от ангажименти за реформи и инвестиции, за да се запази удължаването на периода на корекция.

(54)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите, освен оценката на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(55)

Съветът очаква представянето от Белгия на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър, както и осъществяването на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция.

(56)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Белгия плана за нетните разходи, определен в плана, а наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция до 7 години, следва да бъде одобрен,

1.

2.