Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32025D2516

Решение (ЕС) 2025/2516 на Съвета от 4 декември 2025 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Комитета за митническо сътрудничество, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция, във връзка с приемането на решение относно взаимното признаване на програмата за одобрени икономически оператори на Съюза и програмата за одобрени икономически оператори на Република Турция

ST/14340/2025/INIT

OВ L, 2025/2516, 11.12.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2025/2516/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2025/2516/oj

European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Серия L


2025/2516

11.12.2025

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2025/2516 НА СЪВЕТА

от 4 декември 2025 година

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Комитета за митническо сътрудничество, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция, във връзка с приемането на решение относно взаимното признаване на програмата за одобрени икономически оператори на Съюза и програмата за одобрени икономически оператори на Република Турция

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция (1) (наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“) беше подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. То определя обхвата и съдържанието на отношенията на асоцииране. Правилата относно заключителния етап на митническия съюз ЕС—Турция са определени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 г. (2), което влезе в сила на 31 декември 1995 г. (наричано по-нататък „Решение № 1/95“).

(2)

Съветът за асоцииране ЕО—Турция (наричан по-нататък „Съветът за асоцииране“) беше създаден съгласно член 6 от Споразумението за асоцииране. Съгласно член 24 от Споразумението за асоцииране Съветът за асоцииране може да реши да създаде комитети, които да подпомагат изпълнението на задачите му.

(3)

С Решение № 2/69 на Съвета за асоцииране от 15 декември 1969 г. (3) (наричано по-нататък „Решение № 2/69“) се създаде Комитетът за митническо сътрудничество.

(4)

В член 2 от Решение № 2/69 се посочва, че „Комитетът за митническо сътрудничество отговаря за осигуряване на административното сътрудничество между договарящите се страни с цел гарантиране на правилното и еднакво прилагане на митническите разпоредби на споразумението за асоцииране и за изпълнение на всички други задачи в митническата област, които Комитетът за асоцииране може да му възложи“.

(5)

Съгласно член 28, параграф 3 от Решение № 1/95 Комитетът за митническо сътрудничество определя подходящите мерки за прилагане на митническите разпоредби, съдържащи се в посочения член.

(6)

Сигурността и безопасността, както и улесняването на международната търговска верига на доставки могат да бъдат значително подобрени чрез взаимно признаване на съответните програми за търговско партньорство, а именно програмата за одобрени икономически оператори (ОИО) на Съюза и програмата за ОИО на Република Турция (наричана по-нататък „Турция“).

(7)

Двете програми за ОИО се основават на международно признати стандарти за сигурност, препоръчани от Рамката от стандарти за сигурност и улесняване на глобалната търговия (SAFE), приета от Световната митническа организация през юни 2005 г. (наричана по-нататък „Рамката от стандарти SAFE“).

(8)

Взаимното признаване дава възможност договарящите се страни да осигурят улеснения на икономическите оператори, които са инвестирали в сигурността на веригата на доставки и които са одобрени по съответните програми.

(9)

При посещенията на място и съвместната оценка на програмите за ОИО в Съюза и в Турция стана ясно, че техните изисквания по отношение на стандартите за сигурност и безопасност са съвместими и водят до равностойни резултати.

(10)

По време на заседанието си през 2026 г. или чрез писмена процедура, ако договарящите се страни се споразумеят за това, Комитетът за митническо сътрудничество трябва да приеме решение относно взаимното признаване на програмата за ОИО (частта относно сигурността) на Съюза и програмата за ОИО на Турция.

(11)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета за митническо сътрудничество, тъй като решението на Комитета за митническо сътрудничество за взаимното признаване на програмите за ОИО ще породи правни последици,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета за митническо сътрудничество, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция, във връзка с приемането на решение относно взаимното признаване на програмата за одобрени икономически оператори на Съюза и програмата за одобрени икономически оператори на Република Турция, се основава на проекта на решение на Комитета за митническо сътрудничество, приложен към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 4 декември 2025 година.

За Съвета

Председател

T. DANIELSEN


(1)   ОВ L 361, 31.12.1977 г., стр. 29, ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_internation/1964/732/oj.

(2)  Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на заключителния етап на митническия съюз (ОВ L 35, 13.2.1996 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/1995/1(5)/oj).

(3)  Решението не е публикувано.


ПРОЕКТ НА

РЕШЕНИЕ № …/2026 НА КОМИТЕТА ЗА МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕС—ТУРЦИЯ

от …

относно взаимното признаване на програмата за одобрени икономически оператори на Европейския съюз и програмата за одобрени икономически оператори на Република Турция

КОМИТЕТЪТ ЗА МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. (1), и по-специално член 2, параграф 1 и член 7 от него, както и Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на заключителния етап на митническия съюз (2), и по-специално член 28, параграф 1, буква в) и член 28, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 2, параграф 1 от Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. (наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“), се посочва, че „споразумението има за цел да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономическите отношения между страните“.

(2)

Член 7 от Споразумението за асоцииране гласи, че „договарящите се страни вземат всички мерки с общ или специален характер, свързани с осигуряване изпълнението на задълженията, произтичащи от споразумението“.

(3)

В член 28, параграф 1, буква в) от Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 22 декември 1995 г. (наричано по-нататък „Решението за митническия съюз“) се посочва, че Република Турция (наричана по-нататък „Турция“) приема разпоредби въз основа на Митническия кодекс на Общността и разпоредби за неговото прилагане в областта на, наред с другото, въвеждането на стоки на територията на митническия съюз.

(4)

В член 28, параграф 3 от Решението за митническия съюз се постановява, че Комитетът за митническо сътрудничество определя подходящите мерки за прилагането на тези разпоредби.

(5)

Сигурността и безопасността, както и улесняването на международната търговска верига на доставки могат да бъдат значително подобрени чрез взаимно признаване на съответните програми за търговско партньорство, а именно програмата за одобрени икономически оператори (ОИО) в Съюза и програмата за ОИО в Турция.

(6)

Двете програми за ОИО се основават на международно признати стандарти за сигурност, препоръчани от Рамката от стандарти за сигурност и улесняване на глобалната търговия (SAFE), приета от Световната митническа организация през юни 2005 г. (наричана по-нататък „Рамката от стандарти SAFE“).

(7)

Взаимното признаване дава възможност договарящите се страни да осигурят улеснения на икономическите оператори, които са инвестирали в сигурността на веригата на доставки и които са одобрени по съответните програми.

(8)

При посещенията на място и съвместната оценка на програмите за ОИО в Съюза и в Турция стана ясно, че техните изисквания по отношение на стандартите за сигурност и безопасност са съвместими и водят до равностойни резултати.

(9)

В Решение 2/69 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 15 декември 1969 г. за създаване на Комитета за митническо сътрудничество (3), и по-специално в член 2 от него, се посочва, че Комитетът за митническо сътрудничество отговаря за осигуряване на административното сътрудничество между страните с цел гарантиране на правилното и еднакво прилагане на митническите разпоредби на споразумението за асоцииране и за изпълнение на всички други задачи в митническата област, които Комитетът за асоцииране може да му възложи,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение Европейският съюз (наричан по-нататък „Съюзът“) и Република Турция (наричана по-нататък „Турция“) се наричат поотделно „страната“ или заедно „страните“ и се прилагат следните определения:

1)

„митнически орган“ означава митническият орган на държава — членка на Съюза или митническият орган на Турция, наричани по-долу заедно „митнически органи“;

2)

„икономически оператор“ означава лице, участващо в международното движение на стоки;

3)

„лични данни“ означава всякаква информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице;

4)

„програма“ означава:

а)

в Съюза: статусът на одобрен икономически оператор (ОИО) за сигурност и безопасност, предоставен съгласно член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4);

б)

в Турция: програмата за ОИО, предоставена съгласно член 5/A от Митническия кодекс (№ 4458) (5) и Регламента за улесняване на процедурите по митническо оформяне (6);

5)

„участници в програмата“ означава икономическите оператори, които имат статус на ОИО в Съюза, и икономическите оператори, които имат статус на участници в Турция, както е посочено в точка 4, когато са посочени заедно.

Член 2

Взаимно признаване и прилагане на решението

1.   Програмите на Съюза и на Турция се признават взаимно за съвместими и предоставените съответни статуси на ОИО се приемат взаимно.

2.   Страните прилагат настоящото решение чрез своите съответни митнически органи.

Член 3

Съвместимост

1.   Митническите органи си сътрудничат с цел запазване на съвместимостта на своите програми, по-специално по отношение на следните въпроси:

а)

процеса на подаване на заявление за получаване на статус на ОИО и за членство;

б)

оценката на заявленията;

в)

предоставянето на статуса и на членството за целите на ОИО;

г)

управлението, наблюдението, спирането, повторното оценяване и отнемането на статуса и на членството;

д)

насърчаването на сътрудничеството между митническите органи и органите по околната среда с цел насърчаване на постигането на съответствие на статуса и членството за целите на ОИО с международните стандарти в областта на околната среда.

2.   Страните гарантират, че програмите им за търговско партньорство се прилагат в рамките на съответните стандарти от Рамката от стандарти SAFE.

Член 4

Предимства

1.   Всеки от митническите органи предоставя предимства на участниците в програмата на другия митнически орган, които са сравними с предимствата, които предоставя на участниците в своята програма.

2.   Предимствата по параграф 1 включват:

а)

намален контрол за сигурност и безопасност: всеки от митническите органи отчита благоприятно предоставения от другия митнически орган статус на участник в програмата при оценката на риска с цел да се извършват по-малко инспекции или проверки, както и при други мерки, свързани със сигурността и безопасността;

б)

отдаване на приоритет на проверката на пратките, обхванати от обобщени декларации за напускане или за въвеждане и декларации за транзит, които съдържат същите елементи от данни, каквито са изисквани за обобщените декларации за напускане или за въвеждане и които подадени от участник в програмата, ако митническият орган реши да пристъпи към извършване на инспекция.

в)

признаване на статуса на търговски партньори по време на процеса на подаване на заявление: всеки от митническите органи взема предвид предоставения от другия митнически орган статус на участник в програмата, така че съответният участник в програмата да се разглежда като сигурен и безопасен партньор при оценката на изискванията към търговските партньори за заявителите по собствената му програма;

г)

механизъм за непрекъснатост на дейността: двата митнически органа полагат усилия за създаване на механизъм за непрекъснатост на дейността с цел реакция при смущения в търговските потоци, предизвикани от повишена степен на тревога във връзка със сигурността, затваряне на граници или природни бедствия, опасни извънредни ситуации или други мащабни инциденти, при които митническите органи следва да улеснят и ускорят в рамките на възможното обработката на приоритетните товари, свързани с участниците в програмата.

3.   След процеса на преглед по член 7, параграф 5 всеки от митническите органи може, в сътрудничество с други държавни органи на неговата територия, да осигури допълнителни предимства, които могат да включват опростяване на процесите и увеличаване на предвидимостта на движението на границата, доколкото това е възможно, например чрез създаване на ленти за ускорено преминаване по сухопътните граници.

4.   Всеки от митническите органи:

а)

може да спре предимствата, предоставяни съгласно настоящото решение на даден участник в програмата на другия митнически орган, само по надлежно обосновани причини, равностойни на тези, за които той би отстранил даден участник от своята програма, например когато бъде установено участие на участника в програмата в инцидент, свързан с безопасността и сигурността;

б)

уведомява в разумен срок чрез компетентните служби на Европейската комисия другия митнически орган за извършеното по буква а) спиране и за основанията за него.

5.   Всеки от митническите органи уведомява, когато сметне за целесъобразно, чрез компетентните служби на Европейската комисия другия митнически орган за нередности, свързани с участници в програмата на другия митнически орган, за да може другият митнически орган незабавно да прецени дали предоставените от него предимства и статус са целесъобразни.

6.   От съображения за правна сигурност се пояснява, че настоящото решение не ограничава дадена страна или митнически орган да изисква информация по линия на административната взаимопомощ, посочена в приложение 7 към Решението за митническия съюз или друг приложим инструмент между страните или между митническите органи.

Член 5

Обмен на информация и комуникация

1.   С оглед на ефективно прилагане на настоящото решение страните подобряват комуникацията помежду си, като:

а)

взаимно си предоставят подробна информация за участниците в своята програма в съответствие с параграф 3;

б)

своевременно си предоставят актуална информация за функционирането и развитието на програмите си;

в)

обменят информация относно политиката си и тенденциите във връзка със сигурността на веригата на доставки; както и

г)

осигуряват ефективна комуникация чрез компетентните служби на Европейската комисия и митническия орган на Турция за подобряване на практиките за управление на риска по отношение на сигурността на веригата на доставки.

2.   Обменът на информация и комуникацията съгласно настоящото решение се извършват между компетентните служби на Европейската комисия и митническия орган на Турция.

3.   След получаване на съгласието на участника в своята програма всяка страна изпраща на другата страна конкретно следните данни за този участник в програмата:

а)

име;

б)

адрес;

в)

статус на участие, а именно разрешено, спряно, отменено или анулирано;

г)

дата на валидиране или разрешение, когато е налична;

д)

единен идентификационен номер (например: EORI номер или ОИО номер); и

е)

други данни, по взаимна писмена договореност между страните, при спазване ако е приложимо на необходимите предпазни мерки.

4.   Данните, посочени в параграф 3, буква в), не включват основанията за спирането, отмяната или анулираното.

5.   Страните системно обменят информацията, посочена в параграф 3, по електронен път.

6.   Всеки от митническите органи може да сподели своите национални звена за контакт с цел разглеждане на всякакви въпроси, свързани с митническото оформяне на стоки на участници в програмата.

Член 6

Защита на данните

1.   Всеки от митническите органи използва лични данни съгласно настоящото решение единствено ако и доколкото това е необходимо за прилагането на настоящото решение, включително наблюдение и докладване.

2.   За да използва дадена информация за други цели, митническият орган трябва да получи предварителното писмено одобрение на предалия информацията митнически орган (наричан по-нататък „предаващият информация митнически орган“). В такъв случай тази информация се използва при условията на всички ограничения, определени от този орган.

3.   Независимо от параграф 2, получилият информацията по силата на настоящото решение митнически орган (наричан по-нататък „получаващият информация митнически орган“) може да използва тази информация във връзка със съдебно или административно производство, образувано поради неспазване на митническото законодателство, включително като част от своите протоколи, доклади и свидетелски показания. Преди такова използване получаващият митнически орган уведомява предаващия митнически орган.

4.   Всеки от митническите органи прилага следните минимални предпазни мерки при обработването на лични данни, получени от другия митнически орган:

а)

личните данни трябва да се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на съответните участници в програмата;

б)

личните данни трябва да бъдат събирани и обработвани за конкретната, изрично указана и законна цел за прилагане на настоящото решение и да не бъдат допълнително обработвани от предаващия ги митнически орган или от получаващия ги митнически орган, по начин, който е несъвместим с тази цел;

в)

личните данни трябва да бъдат точни и да се актуализират;

г)

личните данни трябва да се съхраняват във вид, който позволява установяване на самоличността на участниците в програмата, за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите, с които данните са събрани или се обработват допълнително;

д)

получената съгласно настоящото решение информация трябва да се обработва по начин, с който да се гарантира подходяща сигурност на личните данни, като се вземат под внимание специфичните рискове от обработването, включително защитата срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се използват подходящи технически или организационни мерки; получаващият митнически орган предприема подходящи мерки за преодоляване на всяко нарушение на сигурността на данните и уведомява предаващия митнически орган за това нарушение без ненужно забавяне;

е)

както предаващият митнически орган, така и получаващият митнически орган предприемат всички разумни мерки, за да гарантират при необходимост незабавното коригиране или заличаване на лични данни в случаите, когато обработването им не съответства на настоящия член, по-специално поради това че данните не са адекватни, съответстващи и точни или са прекомерни по отношение на целта на обработването. Това включва уведомяването на другия митнически орган за всяко коригиране или заличаване;

ж)

при поискване получаващият митнически орган информира предаващия митнически орган за използването на предадените данни и за прилагането на предпазните мерки по отношение на тези данни;

з)

предаващият и получаващият митнически орган са задължени да изготвят писмен протокол за предаване и получаване на личните данни;

и)

участниците в програмата имат право, при спазване на необходимите и пропорционални ограничения, установени със закон за защита на важни съображения от обществен интерес, да получават информация относно обработването на техните лични данни, да имат достъп до тези данни и да бъдат коригирани или заличени неточни или незаконно обработени данни;

й)

При нарушаване на горепосочените предпазни мерки участниците в програмата имат право на ефективна съдебна защита, без да се засягат други административни или извънсъдебни средства за правна защита.

5.   Всеки от митническите органи незабавно уведомява другия митнически орган, ако установи, че информацията, която е изпратил на другия митнически орган, е неточна, непълна или ненадеждна, или ако нейното получаване или по-нататъшното ѝ използване противоречи на настоящото решение.

6.   Всеки от митническите органи осигурява на участниците в програмата, независимо от тяхната националност или държава на пребиваване, достъп до административна защита или съдебно обжалване, що се отнася до техните лични данни.

7.   Митническите органи публикуват информация, с която уведомяват участниците в програмата за възможностите им да търсят административна защита или съдебно обжалване.

8.   Спазването на настоящия член от всеки от митническите органи подлежи на контрол от страна на съответния им независим компетентен орган, който осигурява надзора и гарантира, че жалбите за нарушение на изискванията за обработване на информацията се получават и разследват, като им се предоставя отговор и подходяща правна защита. Тези органи са:

а)

в Съюза: Европейският надзорен орган по защита на данните или неговият приемник и органите за защита на данните в държавите членки;

б)

в Турция: Органът за защита на личните данни (KVKK) на Република Турция.

Член 7

Прилагане, консултации, наблюдение и преглед

1.   Страните разрешават всякакви въпроси, свързани с прилагането на настоящото решение, чрез консултации под егидата на Комитета за митническо сътрудничество.

2.   Двете страни си сътрудничат тясно по отношение на прилагането на настоящото решение и осъществяват редовно наблюдение на този процес чрез периодични съвместни посещения за наблюдение на място с цел установяване на евентуалните силни и слаби страни в програмите на двете страни.

3.   По-специално двете страни си сътрудничат тясно по отношение на прилагането на член 3 и ще се информират взаимно за всички актуализации или промени в своите програми, ще преценяват дали тези промени биха могли да окажат въздействие върху съвместимостта на програмите на двете страни, включително чрез съвместни посещения за наблюдение на място, и при необходимост ще предприемат мерки за осигуряване на непрекъсната съвместимост на програмите.

4.   Двете страни си сътрудничат тясно, за да гарантират ползването на настоящото решение от участниците в програмата.

5.   Комитетът за митническо сътрудничество прави редовен преглед на прилагането на настоящото решение. По-специално процесът на преглед може да обхваща:

а)

размяна на мнения относно обменената информация и посочените в член 4 предимства, предоставени на участниците в програмата, включително всякакви бъдещи данни или предимства;

б)

размяна на становища относно данните за управлението на статуса на ОИО, например наблюдение, повторно оценяване, спиране и отнемане;

в)

размяна на становища относно разпоредбите за сигурност, например протоколите, които трябва да бъдат спазвани по време на сериозен инцидент, свързан със сигурността, и след него (възобновяване на дейността) или при наличието на условия, оправдаващи спиране на взаимното признаване;

г)

оценка на спирането на предимствата, посочени в член 4;

д)

преглед на прилагането на член 6; и

е)

всякакви промени в програмите на страните.

Член 8

Заключителни разпоредби

1.   Комитетът за митническо сътрудничество може да изменя настоящото решение. Изменението влиза в сила в съответствие с процедурата, описана в член 9.

2.   Всяка страна може по всяко време да спре сътрудничеството в рамките на настоящото решение, като изпрати на другата страна 30-дневно писмено предизвестие. Независимо от спирането на сътрудничеството в рамките на настоящото решение митническите органи на двете страни продължават да спазват член 6, за да гарантират защитата на информацията.

3.   Всяка страна може да прекрати действието на настоящото решение по всяко време, като уведоми другата страна по дипломатически път. Действието на настоящото решение се прекратява 30 дни след получаване на писмено уведомление от другата страна. Независимо от прекратяването на действието на настоящото решение, митническите органи продължават да спазват член 6, за да гарантират защитата на информацията.

4.   В случай на прекратяване всяка от страните има право да изиска информацията, която е съобщила, заедно с всички резервни копия, да бъде върната на предаващата страна или да бъде заличена изцяло. Отговорната за заличаването страна удостоверява заличаването на информацията пред другата страна. Докато информацията не бъде заличена или върната, получаващата страна продължава да гарантира спазването на член 6. В случай че местните закони, приложими за получаващата страна, забраняват връщането или заличаването на предадената информация, получаващата страна гарантира, че тя ще продължи да осигурява спазването на член 6, и ще обработва информацията само доколкото и докато това се изисква съгласно това местно законодателство.

Член 9

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на първия ден от месеца след датата, на която страните взаимно са се уведомили взаимно за приключването на своите процедури, необходими за влизането му в сила.

Съставено в … на

За Комитета за митническо сътрудничество

Председател


(1)   OВ ЕО L 361, 31.12.1977 г., стр. 29, ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_internation/1964/732/oj.

(2)   ОВ ЕО L 35, 13.2.1996 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/1995/1(5)/oj.

(3)  Решението не е публикувано.

(4)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ ЕС L 269, 10.10.2013 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/952/oj).

(5)  ОВ на Република Турция, 23866, 4.11.1999 г. стр. 9—69 (преработен текст ОВ 27281, 7.7.2009 г.).

(6)  ОВ на Република Турция, 28524, 10.1.2013 г. стр. 11—59.


ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2025/2516/oj

ISSN 1977-0618 (electronic edition)


Top