(1)

За да се гарантира възстановяването на биологичното разнообразие и устойчивостта на природата на цялата територия на Съюза, е необходимо да се определят правила на равнището на Съюза за възстановяване на екосистемите. Възстановяването на екосистемите допринася и за целите на Съюза за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него.

(2)

В съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (по-нататък „Европейския зелен пакт“), е определена амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, която има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Като част от Европейския зелен пакт в съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“, се определя стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.

(3)

Съюзът и неговите държавите членки са страни по Конвенцията за биологичното разнообразие (4). В това си качество те са ангажирани с дългосрочната стратегическа визия, приета от Конференцията на страните на 18– 29 октомври 2010 г. с Решение X/2 – Стратегически план за биологичното разнообразие за периода 2011 –2020 г., съгласно която до 2050 г. биологичното разнообразие трябва да се цени, да се опазва, възстановява и използва разумно, като се поддържат екосистемните услуги, здрава планета и се осигуряват ползи, които са от съществено значение за всички хора.

(4)

Глобалната рамка за биологичното разнообразие, приета на петнадесетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие на 7– 19 декември 2022 г., определя ориентирани към действия глобални цели за спешни действия през десетилетието до 2030 г. Цел 1 е да се гарантира, че всички зони са обект на приобщаващи, интегрирани и включващи биологичното разнообразие процеси на пространствено планиране и/или ефективно управление, насочени към промените в земеползването и използването на морето; да се сведе почти до нула до 2030 г. загубата на зони от голямо значение за биологичното разнообразие, включително екосистеми с високо ниво на екологична цялост, като същевременно се зачитат правата на коренното население и местните общности, изложени в Декларацията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на коренното население. Цел 2 е да се гарантира, че до 2030 г. най-малко 30 % от зоните с увредени сухоземни, вътрешни водни и морски и крайбрежни екосистеми са в процес на ефективно възстановяване с цел подобряване на биологичното разнообразие и екосистемните функции и услуги, както и екологичната цялост и свързаност. Цел 11 е да се възстанови, поддържа и увеличи приносът на природата за хората, включително екосистемните функции и услуги, като например регулирането на въздуха, водата и климата, здравето на почвите, опрашването и намаляването на риска от заболявания, както и защитата от природни опасности и бедствия, чрез природосъобразни решения и/или екосистемни подходи в полза на всички хора и природата. Глобалната рамка за биологичното разнообразие ще даде възможност за напредък към постигането на ориентираните към резултати цели за 2050 г.

(5)

Целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално цели 14.2, 15.1, 15.2 и 15.3, се отнасят до необходимостта да се гарантират опазването, възстановяването и устойчивото използване на сухоземните и вътрешните сладководни екосистеми и техните услуги, по-специално горите, влажните зони, планините и сухите зони.

(6)

В резолюцията си от 1 март 2019 г. Общото събрание на ООН обяви периода 2021 – 2030 г. за десетилетие на ООН за възстановяване на екосистемите с цел подкрепа и увеличаване на усилията за предотвратяване, спиране и обръщане на процеса на деградация на екосистемите в световен мащаб и повишаване на осведомеността относно значението на възстановяването на екосистемите.

(7)

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. има за цел да се гарантира, че биологичното разнообразие в Европа ще поеме по пътя на възстановяването до 2030 г. в полза на хората, планетата, климата и икономиката. В нея се предвижда амбициозен план на ЕС за възстановяване на природата с редица ключови ангажименти, включително ангажимент за представяне на предложение за правно обвързващи цели на ЕС за възстановяване на природата с цел възстановяване на увредените екосистеми, по-специално екосистемите с най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод, както и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия.

(8)

В своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Европейският парламент категорично приветства ангажимента за изготвяне на законодателно предложение с обвързващи цели за възстановяване на природата и изрази становище, че в допълнение към общата цел за възстановяване следва да бъдат включени специфични за екосистемите, местообитанията и видовете цели за възстановяване, които обхващат горите, затревени площи, влажните зони, торфищата, опрашителите, свободно течащите реки, крайбрежните райони и морските екосистеми.

(9)

В заключенията си от 23 октомври 2020 г. Съветът призна, че предотвратяването на по-нататъшното влошаване на настоящото състояние на биологичното разнообразие и природата ще бъде от съществено значение, но не е достатъчно, за да се осигури полагащото се място на природата в нашия живот. Съветът отново потвърди, че е необходимо да се подходи по-амбициозно към възстановяването на природата, както е посочено в новия План на ЕС за възстановяване на природата, който включва мерки за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие отвъд площите под правна защита. Съветът заяви също, че очаква предложение за правно обвързващи цели за възстановяване на природата, основано на оценка на въздействието.

(10)

В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се определя ангажимент за предоставяне на правна защита на най-малко 30 % от сухоземната територия, включително вътрешните води, и 30 % от морските басейни в Съюза, като на най-малко една трета от площите под правна защита следва да се предостави строга защита, включително на всички останали девствени и вековни гори. В критериите и насоките за определяне на допълнителни площи под правна защита от държавите членки (наричани по-нататък „критерии и насоки“), разработени от Комисията през 2022 г. в сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни, се подчертава, че ако възстановените площи отговарят или се очаква да отговарят на критериите за площи под правна защита, след като възстановяването достигне пълния си ефект, тези възстановени площи следва също така да допринесат за постигането на целите на Съюза по отношение на площите под правна защита. В критериите и насоките се подчертава още, че площите под правна защита могат да осигурят важен принос към целите за възстановяване, заложени в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., като създават условията за успеха на усилията за възстановяване. Това важи по-специално за райони, които могат да се възстановят по естествен път, като се спира или ограничава натискът от човешката дейност. Поставянето на такива площи, включително в морската среда, под строга защита в някои случаи ще бъде достатъчно, за да доведе до възстановяване на природните ценности, които се намират в тях. Освен това в критериите и насоките се подчертава, че от всички държави членки се очаква да допринасят за постигането на целите на Съюза за площите под правна защита, установени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., до степен, която е пропорционална на природните ценности в тях и на потенциала им за възстановяване на природата.

(11)

В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се поставя цел да се гарантира, че до 2030 г. няма да има влошаване на тенденциите в опазването или на състоянието на защитените местообитания и видове и че най-малко 30 % от видовете и местообитанията, които понастоящем не са в благоприятно състояние, ще бъдат класифицирани в тази категория или ще е налице категорична положителна тенденция да попаднат в тази категория. В насоките, разработени от Комисията в сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни в подкрепа на постигането на тези цели, се подчертава, че за повечето от тези местообитания и видове вероятно ще бъдат необходими усилия за поддържането и възстановяването чрез спиране на настоящите отрицателни тенденции до 2030 г. или чрез поддържане на настоящите тенденции на стабилно или подобряващо се състояние, или чрез предотвратяване на намаляването на местообитанията и видовете с благоприятен природозащитен статус. Освен това в насоките се подчертава, че тези усилия за възстановяване трябва преди всичко да бъдат планирани, изпълнени и координирани на национално или регионално равнище и че при подбора и приоритизирането на видовете и местообитанията, които трябва да бъдат подобрени до 2030 г., трябва да се търсят полезни взаимодействия с други цели на Съюза и международни цели, по-специално с целите на политиката в областта на околната среда или климата.

(12)

В доклада на Комисията от 15 октомври 2020 г.„Състоянието на природата в Европейския съюз“ („Доклад от 2020 г. за състоянието на природата“) се отбелязва, че Съюзът все още не е успял да спре намаляването на защитените типове местообитания и видове от природозащитно значение за ЕС. Това намаляване се дължи най-вече на изоставянето на екстензивното земеделие, интензификация на практиките на управление, изменението на хидрологичните режими, урбанизацията и замърсяването, както и неустойчивите горскостопански дейности и използването на видовете. Освен това инвазивните чуждоземни видове и изменението на климата представляват големи и нарастващи заплахи за местната флора и фауна на Съюза.

(13)

Европейският зелен пакт ще доведе до постепенна и дълбока трансформация на икономиката на Съюза и неговите държави членки, което от своя страна ще окаже силно въздействие върху външната дейност на Съюза. Важно е Съюзът да използва своята търговска политика и широка мрежа от търговски споразумения, за да се ангажира с партньорите в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие и в световен мащаб, като същевременно насърчава еднаквите условия на конкуренция.

(14)

Целесъобразно е да се определи основна цел за възстановяване на екосистемите, за да се стимулират икономическите и обществените промени, създаването на висококачествени работни места и устойчивият растеж. Екосистемите с биологично разнообразие, като например влажни зони, сладководни басейни, гори, както и селскостопански зони, зони с рядка растителност, морски, крайбрежни и градски екосистеми, предоставят, ако са в добро състояние, редица основни екосистемни услуги, като ползите от възстановяването до добро състояние на увредените екосистеми във всички сухоземни и морски зони далеч надхвърлят разходите за възстановяване. В зависимост от икономическите, социалните, културните, регионалните и местните характеристики тези екосистемни услуги допринасят за широк спектър от социално-икономически ползи.

(15)

На своята 52-ра сесия през март 2021 г. Статистическата комисия на ООН прие Системата от интегрирани икономически сметки за околната среда – сметки за екосистемите (SEEA EA). SEEA EA представлява интегрирана и всеобхватна статистическа рамка за организиране на данни за местообитанията и ландшафта, за измерване на обхвата, състоянието и услугите на екосистемите, за проследяване на промените в активите на екосистемите и за свързване на тази информация с икономическата и друга човешка дейност.

(16)

Гарантирането на екосистеми с биологично разнообразие и справянето с изменението на климата са неразривно свързани помежду си. Естествените и природосъобразните решения, включително естествените въглеродни запаси и поглътителите на въглерод, са от основно значение за борбата с кризата, свързана с климата. В същото време кризата с климата вече е движещ фактор за промените в сухоземните и морските екосистеми и Съюзът трябва да се подготви за нарастващата интензивност, честота и разпространение на последиците от нея. В специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5 C се посочва, че някои въздействия могат да бъдат дълготрайни или необратими. В шестия доклад за оценка на МКИК се посочва, че възстановяването на екосистемите ще бъде от основно значение за подпомагане на борбата с изменението на климата, както и за намаляване на рисковете за продоволствената сигурност. В своя доклад за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 2019 г. Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) изрази становище, че изменението на климата е основен движещ фактор на промяната в природата, и очакването въздействието му да се увеличи през следващите десетилетия, а в някои случаи да надхвърли въздействието на други фактори за промяна на екосистемите, като например промененото земеползване и използване на морето.

(17)

С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (5) се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. и за отрицателни емисии след това, както и за отдаване на приоритетно значение на бързото и предвидимо намаляване на емисиите и същевременно за увеличаване на поглъщанията от естествени поглътители. Възстановяването на екосистемите може да допринесе значително за поддържането, управлението и развитието на естествените поглътители и за насърчаването на биологичното разнообразие успоредно с борбата с изменението на климата. В Регламент (ЕС) 2021/1119 се предвижда и изискване към компетентните институции на Съюза и държавите членки да гарантират постоянен напредък в повишаването на адаптивната способност, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта от изменението на климата. В него се изисква също държавите членки да интегрират адаптирането към изменението на климата във всички области на политиката и да насърчават основаващото се на екосистемите адаптиране и природосъобразните решения. Природосъобразните решения са решения, които са вдъхновени от природата и се опират на нея и които са разходноефективни, едновременно осигуряват екологични, социални и икономически ползи и спомагат за изграждането на издръжливост. Такива решения внасят повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтните и морски пространства, посредством адаптирани на местно равнище, ресурсноефективни и системни намеси. Следователно природосъобразните решения трябва да бъдат от полза за биологичното разнообразие и да подкрепят предоставянето на различни екосистемни услуги.

(18)

В съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, се подчертава необходимостта да се насърчават природосъобразни решения и се признава, че икономически ефективно адаптиране към изменението на климата може да бъде постигнато чрез защита и възстановяване на влажните зони и торфищата, както и на крайбрежните и морските екосистеми, чрез разработване на зелени градски пространства и монтиране на зелени покриви и стени, както и чрез насърчаване и устойчиво управление на горите и земеделската земя. Наличието на по-голям брой екосистеми с биологично разнообразие води до по-голяма устойчивост към изменението на климата и осигурява по-ефективни начини за намаляване и предотвратяване на бедствия.

(19)

Политиката на Съюза в областта на климата е в процес на преразглеждане, за да следва траекторията, предвидена в Регламент (ЕС) 2021/1119 за намаляване на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) с най-малко 55 % до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г. По-специално Регламент (ЕС) 2023/839 на Европейския парламент и на Съвета (6) има за цел да засили приноса на поземления сектор към общите амбиции в областта на климата за 2030 г. и привежда целите по отношение на отчитането на емисиите и поглъщанията от сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) в съответствие със свързаните инициативи на политиките в областта на биологичното разнообразие. В това предложение се обръща специално внимание на необходимостта от запазване и подобряване на природосъобразните поглъщания на въглерод, подобряване на устойчивостта на екосистемите към изменението на климата, възстановяване на засегнатите от увреждане земи и екосистеми и възстановяване на оводняването в торфища. Освен това то цели също подобряване на мониторинга и отчитането на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земи, които подлежат на опазване и възстановяване. В този контекст е важно екосистемите във всички категории земи, включително горите, затревени площи, обработваемите земи и влажните зони, да бъдат в добро състояние, за да могат ефективно да улавят и съхраняват въглерод.

(20)

Както се посочва в съобщението на Комисията от 23 март 2022 г., озаглавено „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи“, геополитическите събития допълнително подчертаха необходимостта от гарантиране на устойчивостта на продоволствените системи. Данните показват, че възстановяването на агроекосистемите има положително въздействие в дългосрочен план върху производството на храни и че възстановяването на природата действа като гарант за дългосрочната устойчивост и издръжливост на Съюза.

(21)

В окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа от май 2022 г. гражданите призовават Съюза да опазва и възстановява биологичното разнообразие, ландшафта и океаните, да премахне замърсяването и да насърчава знанията, осведомеността, образованието и диалозите за околната среда, изменението на климата, потреблението на енергия и устойчивостта.

(22)

Възстановяването на екосистемите, съчетано с усилия за намаляване на търговията и потреблението на екземпляри от дивата флора и фауна, ще спомогне и за предотвратяването и изграждане на резистентност към евентуални заразни болести със зоонозен потенциал в бъдеще, като по този начин се намали рискът от огнища на болести и пандемии, и ще подкрепи усилията на Съюза и в света за прилагане на подхода „Едно здраве“, който признава неразривната връзка между здравето на хората, здравето на животните и устойчивата и здрава природа.

(23)

Почвите са неразделна част от сухоземните екосистеми. В съобщението на Комисията от 17 ноември 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. – Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“, се подчертава необходимостта от възстановяване на увредените почви и подобряване на биологичното разнообразие на почвите. Глобалният механизъм – орган, създаден в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в страни, сериозно засегнати от засушаване и/или опустиняване, по-специално в Африка (7), и секретариатът на Конвенцията изготвиха програма за определяне на цели за неутралност по отношение на деградацията на земите, с чиято помощ държавите да постигнат неутралност по отношение на деградацията на земите до 2030 г.

(24)

Директива 92/43/ЕИО на Съвета (8) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) имат за цел осигуряване на дългосрочната защита, опазване и оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа, както и на екосистемите, от които те са част. „Натура 2000“, която е създадена през 1992 г. и е най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света, е основният инструмент за изпълнение на целите на тези две директиви. Настоящият регламент следва да се прилага на европейската територия на държавите членки, за които се прилагат Договорите, и съответно да се приведе в съответствие с директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, както и с Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10).

(25)

Комисията разработи рамка и насоки за определяне на доброто състояние на типовете местообитания, защитени съгласно Директива 92/43/ЕИО, и за определяне на достатъчно качество и количество за местообитанията на видовете, попадащи в приложното поле на посочената директива. Целите за възстановяване за тези типове местообитания и местообитанията на видовете могат да бъдат определени въз основа на тази рамка и насоки. Това възстановяване обаче няма да бъде достатъчно, за да се обърне процесът на загуба на биологично разнообразие и да се възстановят всички екосистеми. Поради това, за да се подобри биологичното разнообразие в мащаба на по-широките екосистеми, следва да се установят допълнителни задължения въз основа на специфични показатели.

(26)

Въз основа на директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО и с цел да се подпомогне постигането на целите, заложени в тях, държавите членки следва да въведат мерки за възстановяване, за да се гарантира възстановяването на защитените местообитания и видове, включително дивите птици, във всички площи в Съюза, а също и в площи, които попадат извън „Натура 2000“.

(27)

Директива 92/43/ЕИО цели запазването и възстановяването на благоприятния природозащитен статус на естествените местообитания и видовете от дивата фауна и флора, които са от интерес за Съюза. В нея обаче не се определя краен срок за постигането на тази цел. По подобен начин в Директива 2009/147/ЕО не се определя краен срок за възстановяване на популациите от птици в Съюза.

(28)

Следва да се определят срокове за въвеждане на мерки за възстановяване в рамките на защитените зони по „Натура 2000“ и извън тях, за да се подобри постепенно състоянието на защитените типове местообитания в целия Съюз, както и с цел те да се възстановят отново до достигането на благоприятната референтна площ, необходима за постигане на благоприятен природозащитен статус на тези типове местообитания в Съюза. По целесъобразност до 2030 г., когато въвеждат мерки за възстановяване, държавите членки следва да отдават приоритет на площите с типове местообитания, които не са в добро състояние и които се намират в рамките на защитените зони по „Натура 2000“, като се има предвид съществената роля на тези зони за опазването на природата и фактът, че съгласно действащото право на Съюза вече съществува задължение за въвеждане на ефективни системи за гарантиране на дългосрочната ефективност на мерките за възстановяване в защитените зони по „Натура 2000“. За да се осигури необходимата гъвкавост за държавите членки при полагането на мащабни усилия за възстановяване, държавите членки следва да запазят възможността да въвеждат мерки за възстановяване в площи с типове местообитания, които не са в добро състояние и се намират извън защитените зони по „Натура 2000“, когато това е обосновано в контекста на специфичните местни обстоятелства и условия. Освен това е целесъобразно типовете местообитания да се групират в зависимост от екосистемата, към която принадлежат, и да се определят обвързани със срокове и количествено определени цели на районен принцип за съответните групи типове местообитания. Това ще позволи на държавите членки да избират кои местообитания да възстановят първо в рамките на групата.

(29)

Изискванията, определени за местообитанията на видовете, които попадат в приложното поле на Директива 92/43/ЕИО, и за местообитанията на дивите птици, които попадат в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, следва да бъдат сходни, като се обръща специално внимание на необходимата свързаност между двата типа местообитания, за да могат популациите на видовете да се развиват.

(30)

Необходимо е мерките за възстановяване на типовете местообитания да бъдат подходящи и целесъобразни за тези типове местообитания, за да се постигне добро състояние и благоприятни референтни площи възможно най-бързо с оглед постигане на благоприятен природозащитен статус за тези типове местообитания. Важно е мерките за възстановяване да бъдат необходимите за постигане на целите, обвързани със срокове и количествено определени на районен принцип. Необходимо е също така мерките за възстановяване на местообитанията на видовете да бъдат подходящи и целесъобразни за постигане на достатъчно качество и достатъчно количество възможно най-бързо с оглед постигането на благоприятния природозащитен статус на видовете.

(31)

Мерките за възстановяване, въведени съгласно настоящия регламент с цел възстановяване или запазване на определени типове местообитания, изброени в приложение I, като например затревени площи, типове местообитания на пустош или на влажни зони, могат в определени случаи да изискват отстраняването на гора, за да се възстанови основаното на опазване управление, което може да включва дейности като косене или паша. И възстановяването на природата, и спирането на обезлесяването са важни и взаимно подсилващи се екологични цели. Както е посочено в съображение 36 от Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета (11), Комисията ще разработи насоки, за да изясни тълкуването на определението „използване за селскостопански цели“, предвидено в същия регламент, по-специално във връзка с преобразуването на гори в земи, чиято цел не е използване за селскостопански цели.

(32)

Важно е да се гарантира, че мерките за възстановяване, въведени съгласно настоящия регламент, водят до конкретно и измеримо подобряване на състоянието на екосистемите както на равнището на отделните подлежащи на възстановяване зони, така и на национално равнище и на равнището на Съюза.

(33)

За да се гарантира, че мерките за възстановяване са ефективни и че резултатите от тях могат да бъдат измервани с течение на времето, е от съществено значение да се отчита непрекъснато подобрение до постигането на добро състояние на площите, които са обект на такива мерки за възстановяване, с оглед подобряване на състоянието на местообитанията, попадащи в приложното поле на приложение I към Директива 92/43/ЕИО, да се възстановят отново тези местообитания и да се подобри свързаността им.

(34)

От съществено значение е също да се отчита непрекъснато подобрение в площите, които са обект на мерки за възстановяване, с оглед подобряване на качеството и количеството на местообитанията на видовете, попадащи в приложното поле на Директива 92/43/ЕИО, както и местообитанията на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, което да допринесе за постигането на достатъчно количество и качество на местообитанията на тези видове.

(35)

Важно е да се гарантира, че площите, обхванати от типовете местообитания, попадащи в приложното поле на Директива 92/43/ЕИО, които са в добро състояние на територията на всички държави членки и на Съюзa като цяло, се увеличават постепенно до достигането на благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание и най-малко 90 % на равнището на държавите членки от тази зона да бъде в добро състояние, което да позволи на тези типове местообитания в Съюза да постигнат благоприятен природозащитен статус. Държавите членки следва да имат право, когато това е надлежно обосновано и за типовете местообитания, които са често срещани и широко разпространени в Съюза и които обхващат над 3 % от европейската територия на съответната държава членка, да прилагат процент по-нисък от 90 % за зоната, която трябва да бъде в добро състояние за отделните типове местообитания, изброени в приложение I към настоящия регламент, ако този процент не възпрепятства постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус за тези типове местообитания, определен съгласно член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО, на национално биогеографско равнище. Ако държава членка прилага тази дерогация, тя следва да я обоснове в националния си план за възстановяване.

(36)

Важно е да се гарантира, че качеството и количеството на местообитанията на видовете, които попадат в приложното поле на Директива 92/43/ЕИО, както и на местообитанията на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, на европейската територия на държавите членки и на Съюза като цяло се увеличават постепенно, докато станат достатъчни, за да се осигури дългосрочното оцеляване на тези видове.

(37)

Важно е държавите членки да въведат мерки, които имат за цел да гарантират, че в площите, обхванати от типовете местообитания, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, които са обект на мерки за възстановяване, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието до достигане на добро състояние, както и мерки, които имат за цел да гарантират, че след достигането на добро състояние тези типове местообитания не се влошават значително, така че да не застрашават дългосрочното запазване или постигане на добро състояние. Непостигането на тези резултати не означава неспазване на задължението за въвеждане на мерки, подходящи за постигането на тези резултати. Важно е освен това държавите членки да се стремят да полагат усилия с цел предотвратяване на значителното влошаване на площите, които включват такива типове местообитания, които вече са или в добро състояние или не са в добро състояние, но все още не са обект на мерки за възстановяване. Тези мерки са важни, за да се избегне увеличаването на необходимостта от възстановяване в бъдеще, и следва да са концентрирани върху площите с типове местообитания, определени от държавите членки в националните им планове за възстановяване, чието възстановяване е необходимо с оглед на постигането на целите за възстановяване. Целесъобразно е да се разгледа възможността за случаи на непреодолима сила, като например природни бедствия, които могат да доведат до влошаване на състоянието на площите, които включват тези типове местообитания, както и до неизбежни трансформации на местообитания, които са пряко причинени от изменението на климата. По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ е целесъобразно да се вземе предвид и резултатът от план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици. За площите, които подлежат на мерки за възстановяване, това следва да се определя за всеки случай поотделно. За защитените зони по „Натура 2000“ плановете и проектите се разрешават в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО. Целесъобразно е да се гарантира, че държавите членки запазват възможността, при липса на алтернативи, да прилагат изискването за недопускане на влошаване на равнището на всеки биогеографски регион на своята територия за всеки тип местообитание и всяко местообитание на видове. Тази възможност следва да бъде разрешена при определени условия, включително при вземането на компенсаторни мерки за всяко значително влошаване. Когато като желан резултат от мярка за възстановяване дадена зона се преобразува от един тип местообитание, попадащо в обхвата на настоящия регламент, в друг тип местообитание, попадащо в обхвата на настоящия регламент, не следва да се счита, че състоянието на зоната се е влошило.

(38)

За целите на дерогациите от задълженията за непрекъснато подобряване и запазване на състоянието по отношение на площите извън извън защитените зони по „Натура 2000“ в настоящия регламент, държавите членки следва да считат, че инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници, тяхното свързване към мрежата, самата мрежа и активите за акумулиране са от преимуществен обществен интерес. Държавите членки следва да могат да решат да ограничат прилагането на тази презумпция при надлежно обосновани и специфични обстоятелства, като например причини, свързани с националната отбрана. Държавите членки следва също да могат да предвидят изключение за тези проекти за енергия от възобновяеми източници в контекста на задължението, че не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици за целите на прилагането на тези дерогации, при условие че проектите са били подложени на стратегическа екологична оценка или на оценка на въздействието върху околната среда. Разглеждането на такива инсталации като инсталации от преимуществен обществен интерес и, когато е приложимо, ограничаването на изискването за оценка на алтернативни решения с по-малко вредни последици ще позволят на такива проекти да се възползват от опростена оценка във връзка с дерогациите от оценката за преимуществен обществен интерес съгласно настоящия регламент.

(39)

Дейностите, чиято единствена цел е отбраната или националната сигурност, следва да имат най-висш приоритет. Поради това при въвеждането на мерки за възстановяване държавите членки следва да могат да предвидят изключение за площи, използвани за такива дейности, ако тези мерки се считат за несъвместими с продължителното използване на въпросните площи за военни цели. Освен това за целите на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент относно дерогациите от задълженията за непрекъснато подобряване и запазване на състоянието по отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“, държавите членки следва да имат право да допускат, че плановете и проектите, отнасящи се до такива дейности, са от преимуществен обществен интерес. Държавите членки следва също да могат да предвидят изключение за такива планове и проекти в контекста на задължението, че не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици. Въпреки това, когато прилагат това изключение, държавите членки следва да са задължени да въведат мерки, доколкото това е разумно и осъществимо, с цел смекчаване на въздействието на тези планове и проекти върху типовете местообитания.

(40)

В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се подчертава необходимостта от по-решителни действия за възстановяване на увредените морски екосистеми, включително богатите на въглерод екосистеми и местата, които са важни за хвърляне на хайвер и размножаване. В стратегията се предвижда също, че Комисията трябва да предложи нов план за действие за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми.

(41)

Типовете морски местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, са определени широко и включват много различни от екологична гледна точка подтипове с различен потенциал за възстановяване, което затруднява въвеждането на подходящи мерки за възстановяване от страна на държавите членки на нивото на тези типове местообитания. Поради това типовете морски местообитания, изброени в приложение I към посочената директива, следва да бъдат допълнително уточнени, като се използват съответните нива на класификация на морските местообитания в Европейската информационна система за природата (EUNIS). Държавите членки следва да определят благоприятни референтни площи за постигане на благоприятен природозащитен статус на всеки от тези типове местообитания, доколкото тези референтни площи все още не са уредени в друго законодателство на Съюза. Групата типове местообитания с морски меки седименти, съответстващи на някои от бентоносните широки типове местообитания, посочени в Директива 2008/56/ЕО, е широко представена в морските води на няколко държави членки. Поради това на държавите членки следва да се разреши да ограничат мерките за възстановяване, които се въвеждат постепенно, до по-малък дял от площта на тези типове местообитания, които не са в добро състояние, при условие че това не възпрепятства постигането или поддържането на добро състояние на околната среда, определено съгласно Директива 2008/56/ЕО, като се вземат предвид по-специално праговите стойности за дескрипторите за определяне на добро състояние на околната среда, посочени в точки 1 и 6 от приложение I към посочената директива, предвидени в съответствие с член 9, параграф 3 от същата директива, за степента на загуба на тези типове местообитания, за неблагоприятните последствия върху състоянието на тези типове местообитания и за максимално допустимия обхват на тези неблагоприятни последствия.

(42)

Когато опазването на крайбрежните и морските местообитания налага риболовните или аквакултурните дейности да бъдат регулирани, се прилага общата политика в областта на рибарството (ОПОР). В Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12) се предвижда по-специално, че ОПОР трябва да прилага екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурите, за да гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема се свежда до минимум. Освен това в посочения регламент се посочва, че ОПОР се стреми да гарантира също, че при свързаните с рибарството дейности е избегнато влошаването на състоянието на морската среда.

(43)

За да се постигне целта за непрекъснато, дългосрочно и устойчиво възстановяване на биологичното разнообразие и за устойчивост на природата, държавите членки следва да се възползват в пълна степен от възможностите, предоставени в рамките на ОПОР. Държавите членки имат възможност, в рамките на изключителната компетентност на Съюза по отношение на опазването на морските биологични ресурси, да предприемат недискриминационни мерки за опазване и управление на рибните запаси и за поддържане или подобряване на природозащитния статус на морските екосистеми в границите на 12 морски мили. Освен това държавите членки с пряк управленски интерес съгласно определението в Регламент (ЕС) № 1380/2013 могат да се споразумеят да представят съвместни препоръки за мерки за опазване, които са необходими за спазване на задълженията, произтичащи от правото на Съюза в областта на околната среда. Когато държава членка включи в своя национален план за възстановяване мерки за опазване, необходими за осигуряването на принос за постигане на целите на настоящия регламент, които изискват представянето на съвместни препоръки, съответната държава членка следва да започне консултации и да представи тези съвместни препоръки в срок, който позволява навременното им приемане преди съответните срокове, с цел да се насърчи съгласуваността между различните политики за опазване на морските екосистеми. Тези мерки трябва да бъдат оценени и приети в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в ОПОР.

(44)

Директива 2008/56/ЕО изисква от държавите членки да си сътрудничат двустранно и в рамките на регионалните и подрегионалните механизми за сътрудничество, включително чрез регионални морски конвенции, а именно Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (13), Конвенцията за защитата на морската среда в района на Балтийско море (14), Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (15) и Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана в Букурещ на 21 април 1992 г., както и, когато става въпрос за мерки в областта на рибарството, в контекста на регионалните групи, създадени в рамките на ОПОР.

(45)

Важно е да се въведат мерки за възстановяване и за местообитанията на определени морски видове, като акули и скатове, които попадат, например, в приложното поле на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, подписана в Бон на 23 юни 1979 г., или в списъците на застрашените и застрашените от изчезване видове на регионалните морски конвенции, но са извън приложното поле на Директива 92/43/ЕИО, тъй като те имат важна функция в екосистемата.

(46)

В подкрепа на възстановяването и предотвратяването на влошаването на състоянието на сухоземните, сладководните, крайбрежните и морските местообитания, държавите членки имат възможност да определят допълнителни площи като „площи под правна защита“ или „площи под строга правна защита“, да прилагат други ефективни мерки за опазване на районен принцип и да насърчават мерки за опазване върху частни площи.

(47)

Градските екосистеми обхващат около 22 % от сухоземната площ на Съюза и представляват зоната, в която живеят по-голямата част от гражданите на Съюза. Градските зелени пространства включват, наред с другото, градски гори, паркове и градини, градски ферми, улици с дървета, градски ливади и градски живи плетове. Градските екосистеми, както и другите екосистеми, разглеждани в настоящия регламент, осигуряват важни местообитания за биологичното разнообразие, по-специално за растения, птици и насекоми, включително опрашители. Те също така предоставят много други жизненоважни екосистемни услуги, сред които намаляване и контрол на риска от природни бедствия, например наводнения, ефекти на топлинния остров, охлаждане, отдих, филтриране на водата и въздуха, както и смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него. Увеличаването на градското зелено пространство е важен параметър за измерване на засилването на способността на градските екосистеми да осигуряват тези жизненоважни услуги. Увеличаването на зелената покривка в даден градски район забавя оттичането на водата, намалявайки по този начин риска от замърсяване на реките от преливане на дъждовни води, и спомага за понижаване на летните температури и изграждане на устойчивост спрямо изменението на климата и осигурява допълнителна възможност за развитие на природата. Повишаването на равнището на градското зелено пространство в много случаи подобрява здравето на градската екосистема. На свой ред здравите градски екосистеми са от съществено значение за подпомагане на здравето на други ключови европейски екосистеми, например за свързване на природните зони в околните селски райони, подобряване на здравето на реките далеч от града, осигуряване на убежище и място за размножаване на видовете птици и опрашители, свързани със земеделските и горските местообитания, както и за осигуряване на важни местообитания за мигриращите птици.

(48)

Необходимо е значително да бъдат засилени действията, с които да се гарантира, че покритието на градските зелени пространства, по-специално дърветата, вече няма да бъде изложено на риск от намаляване. За да се гарантира, че градските зелени пространства продължават да предоставят необходимите екосистемни услуги, тяхната загуба следва да бъде спряна и те следва да бъдат възстановени и увеличени, включително чрез интегриране на екологосъобразна инфраструктура и природосъобразни решения, като например зелени покриви и зелени стени, при проектирането на сградите. Това интегриране може да допринесе за поддържане и повишаване не само на площта на градското зелено пространство, но също така, ако включва дървета, и за площта на покритието на дървесните корони в градските зони.

(49)

Научните доказателства сочат, че изкуствената светлина оказва отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие. Изкуствената светлина може да окаже въздействие и върху човешкото здраве. Когато изготвят националните си планове за възстановяване съгласно настоящия регламент, държавите членки следва да могат да обмислят мерки за спиране, намаляване или отстраняване на светлинното замърсяване във всички екосистеми.

(50)

В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се изисква да се положат повече усилия за възстановяване на сладководните екосистеми и естествените функции на реките. Възстановяването на сладководните екосистеми следва да включва усилия за възстановяване на естествената свързаност на реките, както и на техните крайречни райони и заливни равнини, включително чрез премахване на изкуствените прегради, за да се подпомогне постигането на благоприятен природозащитен статус на реките, езерата и алувиалните местообитания и видовете, живеещи в местообитанията, защитени с директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, както и постигането на една от основните цели на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., а именно възстановяването на най-малко 25 000 km свободно течащи реки, оценени спрямо 2020 г., когато беше приета Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Що се отнася до премахването на преградите, държавите членки следва да премахнат най-вече остарелите, които вече не са необходими за производството на енергия от възобновяеми източници, речното корабоплаване, водоснабдяването или други цели.

(51)

През последните десетилетия опрашителите в Съюза са намалели драстично, като един на всеки три вида пчели и пеперуди отбелязва намаляване, а един на всеки десет такива вида е на ръба на изчезване. Опрашителите са от съществено значение за функционирането на сухоземните екосистеми, благосъстоянието на хората и продоволствената сигурност, тъй като опрашват диворастящи и култивирани растения. Докладът за 2021 г., основан на резултатите от проекта за интегрирана система за отчитане на природния капитал (INCA), осъществяван съвместно от службите на Комисията и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), показва, че приблизително 5 млрд. евро от годишната селскостопанска продукция на Съюза се дължат пряко на опрашителите.

(52)

Със съобщението си от 1 юни 2018 г. Комисията стартира инициативата на ЕС за опрашителите в отговор на призивите на Европейския парламент и на Съвета за противодействие на намаляването им. Според доклада за напредъка от 27 май 2021 г. относно изпълнението на тази инициатива продължават да съществуват значителни предизвикателства при борбата с причините за намаляване на опрашителите, сред които и използването на пестициди. Както Европейският парламент, в своята резолюция от 9 юни, така и Съветът, в своите заключения от 17 декември 2020 г. относно Специален доклад № 15/2020 на Европейската сметна палата, призоваха за по-решителни действия в борбата с намаляването на опрашителите и за създаване на рамка за наблюдението им в целия Съюз, както и за ясни цели и показатели по отношение на ангажимента за обръщане на тенденцията на намаляване на опрашителите. В своя специален доклад, публикуван през 2020 г., Европейската сметна палата препоръча на Комисията да създаде подходящи механизми за управление и наблюдение на действията за противодействие на заплахите за опрашителите. В съобщението си от 24 януари 2023 г. Комисията представи преразгледана инициатива на ЕС за опрашителите, озаглавена „Преразглеждане на Инициативата на ЕС за опрашителите - Нов пакт за опрашителите“, в която се определят действията, които да бъдат предприети от Съюза и неговите държави членки за обръщане на тенденцията на намаляване на опрашителите до 2030 г.

(53)

Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита има за цел да се регулира един от факторите за намаляване на опрашителите, като се забрани употребата на пестициди в екологично чувствителни зони, много от които са обхванати от настоящия регламент, например зони с местообитания на видовете опрашители, които са определени в европейските червени списъци на видовете като застрашени от изчезване.

(54)

Необходими са устойчиви, издръжливи и богати на биологично разнообразие селскостопански екосистеми, за да се осигури безопасна, устойчива, питателна и достъпна храна. Чрез богатите на биологично разнообразие селскостопански екосистеми се повишава също така издръжливостта на селското стопанство спрямо изменението на климата и рисковете за околната среда, като същевременно се гарантират безопасността на храните и продоволствената сигурност и се създават нови работни места в селските райони, по-специално работни места, свързани с биологичното земеделие, както и със селския туризъм и отдиха. Ето защо Съюзът трябва да подобри биологичното разнообразие на своите земеделски земи чрез множество съществуващи практики, които благоприятстват или са съвместими с подобряването на биологичното разнообразие, включително чрез използването на екстензивно земеделие. Екстензивното земеделие е от жизненоважно значение за поддържането на много видове и местообитания в богатите на биологично разнообразие зони. Съществуват много екстензивни селскостопански практики, които носят многобройни и значителни ползи за опазването на биологичното разнообразие, екосистемните услуги и особеностите на ландшафта, като прецизното земеделие, биологичното земеделие, агроекологията, агролесовъдството и използваните с ниска интензивност постоянно затревени площи. Тези практики нямат за цел да спрат използването на земеделска земя, а по-скоро да адаптират този вид използване в полза на дългосрочното функциониране и производителност на селскостопанските екосистеми. Финансово привлекателните схеми за финансиране, позволяващи на собствениците, земеделските стопани и на други лица, стопанисващи земи доброволно да се ангажират с такива практики, са важни за постигането на дългосрочните ползи от възстановяването.

(55)

Необходимо е да се въведат мерки за възстановяване, за да се подобри биологичното разнообразие на селскостопанските екосистеми в целия Съюз, включително в площите, които не са обхванати от типове местообитания, попадащи в обхвата на Директива 92/43/ЕИО. Тъй като няма общ метод за оценка на състоянието на селскостопанските екосистеми, чрез който биха могли да бъдат определени специфични цели за възстановяване на селскостопанските екосистеми, е целесъобразно да се определи общо задължение за подобряване на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми и да се измерва изпълнението на това задължение въз основа на подбор от показатели от индекса на полските пеперуди, запасите от органичен въглерод в обработваемите минерални почви или дела на земеделската земя с голямо разнообразие в особеностите на ландшафта.

(56)

Тъй като птиците, живеещи върху земеделски земи, са добре известни и широко признати ключови показатели за здравето на селскостопанските екосистеми, е целесъобразно да се определят цели за тяхното възстановяване. Задължени да постигнат тези цели следва да бъдат държавите членки, а не отделните земеделски стопани. Държавите членки следва да постигнат тези цели, като въведат ефективни мерки за възстановяване на земеделска земя и като сътрудничат със земеделските стопани и други заинтересовани страни и ги подкрепят при разработването и изпълнението на такива мерки на място.

(57)

Голямото разнообразие в особеностите на ландшафта на земеделската земя, включително буферни ивици, оборотно или трайно оставени земи под угар, живи плетове, отделни и групи дървета, дървесни редици, синори, малки парцели, канавки, водни течения, малки влажни зони, подпорни стени за терасиране, каменни пирамиди и стени, малки езера и културни обекти, осигуряват пространство за диви растения и животни, включително опрашители, предотвратяват ерозията и изтощаването на почвата, филтрират въздуха и водата, подпомагат смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, както и селскостопанската производителност на култури, зависими от опрашването. Производствените особености също могат да се считат за голямо разнообразие в особеностите на ландшафта при определени условия.

(58)

Общата селскостопанска политика (ОСП) има за цел да подкрепя и засилва опазването на околната среда, включително биологичното разнообразие. Сред специфичните цели на тази политика е да допринесе за спирането на загубата на биологично разнообразие и обръщането на тази тенденция, за подобряването на екосистемните услуги и опазването на местообитанията и ландшафта. Съгласно новия стандарт на ОСП за добро земеделско и екологично състояние на земите № 8 (ДЗЕС 8), изложен в приложение III към Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и Съвета (16), бенефициерите на свързани с площ плащания трябва да използват най-малко 4 % от обработваемата земя на равнището на земеделското стопанство като непроизводствени площи и елементи, включително оставена под угар земя, и да запазят съществуващите особености на ландшафта. Делът от 4 %, който се дължи на спазването на стандарта за ДЗЕС, може да бъде намален до 3 %, ако са изпълнени определени предпоставки. Това задължение ще допринесе за постигане от страна на държавите-членки на положителна тенденция по отношение на особености на ландшафта с голямо разнообразие в земеделски земи. Освен това в рамките на ОСП държавите членки имат възможността да въведат екосхеми за селскостопански практики, прилагани от земеделски стопани на земеделски площи, сред които например поддържане и създаване на особености на ландшафта или непроизводствени площи. По подобен начин в своите стратегически планове по ОСП държавите членки могат да включат и ангажименти за агроекология и климат, включително за по-доброто управление на особеностите на ландшафта, което надхвърля стандарта за ДЗЕС 8 или екосхемите. Проекти по подпрограма „Природа и биологично разнообразие“ по линия на програма LIFE, създадена с Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета (17), също така ще спомогнат за това до 2030 г. биологичното разнообразие на Европа по земеделските земи да започне да се възстановява, като подкрепят прилагането на директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, както и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.

(59)

Възстановяването на органични почви и възстановяването на оводняването в тях, както е определено в Насоките на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове от 2006 г., които се използват за селското стопанство, т.е. като затревени площи или за отглеждане на култури, и представляват пресушени торфища, спомага за постигането на съществени ползи за биологичното разнообразие, за значително намаляване на емисиите на парникови газове, както и за други ползи за околната среда, като в същото време допринася за разнообразието на селскостопанския ландшафт. Държавите членки може да изберат между голям спектър от мерки за възстановяване на пресушени торфища в селското стопанство, които варират от преобразуване на обработваемата земя в постоянно затревени площи и мерки за екстензификация, придружени от намаляване на отводняването, до пълно възстановяване на оводняването с възможност за палудикултурни практики или въвеждане на образуваща торф растителност. Най-значителните ползи за климата се създават от възстановяването и възстановяването на оводняването в обработваеми земи, следвано от възстановяването на интензивно управлявани затревени площи. В интерес на гъвкавото изпълнение на целта за възстановяване на пресушени торфища, използвани за селскостопански цели, държавите членки следва да могат да отчитат както мерките за възстановяване и възстановяването на оводняването в пресушени торфища в зоните за добив на торф, така и — до известна степен — възстановяването и възстановяването на оводняването в пресушени торфища, използвани за друго земеползване, например гори, като принос за постигането на целите за възстановяване на пресушени торфища, използвани за селскостопански цели. Когато това е надлежно обосновано, ако възстановяването на оводняването в пресушени торфища, използвани за селскостопански цели, не може да бъде осъществено поради значителни отрицателни въздействия върху сградите, инфраструктурата, адаптирането към изменението на климата или други обществени интереси и не е възможно да бъде възстановено оводняването в торфищата, използвани за друго земеползване, следва да бъде възможно за държавите членки да намалят степента на възстановяването на оводняването в торфищата.

(60)

За да се извлекат пълните ползи за биологичното разнообразие, възстановяването на зони на пресушени торфища и възстановяването на оводняването в тях следва да се простира и отвъд изброените в приложение I към Директива 92/43/ЕИО зони на типовете местообитания във влажните зони, които трябва да бъдат възстановени и повторно установени. Данните за обхвата на органичните почви, както и за техните емисии и поглъщания на парникови газове, се наблюдават в рамките на докладването в сектора на ЗПЗГС и се включват в националните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки, които се представят съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Възстановените торфища и торфищата с възстановено оводняване могат да продължат да се използват продуктивно по алтернативни начини. Така например палудикултурата, т.е. практиката на отглеждане на култури върху влажни торфища, може да включва отглеждане на различни видове тръстика, дървета за определени форми дървен материал, отглеждане на сини и червени боровинки, на сфагнов торф, както и паша на азиатски биволи. Тези практики следва да се основават на принципите на устойчивото управление и да са насочени към подобряване на биологичното разнообразие, така че да имат висока стойност както във финансово, така и в екологично отношение. Палудикултурата може да бъде от полза и за няколко вида, които са застрашени в Съюза, и същевременно да улесни свързаността на влажните зони и на популациите на съответните видове в Съюза. Финансирането за мерки за възстановяване и възстановяване на оводняването в пресушените торфища и за компенсиране на евентуални загуби на приходи може да дойде от широк кръг източници, включително разходи от бюджета на Съюза и програми на Съюза за финансиране.

(61)

В новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., изложена в съобщението на Комисията от 16 юли 2021 г., се очертава необходимостта от възстановяване на биологичното разнообразие на горите. Горите и другите залесени земи покриват над 43,5 % от сухоземното пространство на Съюза. Горските екосистеми, в които има богато биологично разнообразие, са уязвими по отношение на изменението на климата, но същевременно представляват естествен съюзник при адаптирането към изменението на климата и борбата с него и свързаните с климата рискове, включително чрез функциите си на въглеродни запаси и поглътители на въглерод, и осигуряват много други жизненоважни екосистемни услуги и ползи, като например дървен материал и дървесина, хранителни и други недървесни продукти, регулиране на климата, стабилизиране на почвите и контрол на ерозията и пречистване на въздуха и водата.

(62)

Необходимо е да се въведат мерки за възстановяване, за да се подобри биологичното разнообразие на горските екосистеми в целия Съюз, включително в площите, които не са обхванати от типовете местообитания, попадащи в приложното поле на Директива 92/43/ЕИО. Тъй като няма общ метод за оценка на състоянието на горските екосистеми, чрез който биха могли да бъдат посочени специфични цели за възстановяването им, е целесъобразно да се определи общо задължение за подобряване на биологичното разнообразие в горските екосистеми, както и да се измерва изпълнението му въз основа на това задължение въз основа на индекса на обикновените горски птици и на набор от други показатели — от стояща мъртва дървесина, паднала мъртва дървесина, дял на горите с неравномерна възрастова структура, свързаност на горите, запаси от органичен въглерод, дял на горите, в които преобладават местните дървесни видове, и разнообразие на дървесните видове.

(63)

При планирането и въвеждането на мерките за възстановяване, необходими за подобряване на биологичното разнообразие в горските екосистеми, и при определянето на задоволителни равнища на показателите за биологичното разнообразие за горите държавите членки следва да вземат предвид рисковете от горски пожари въз основа на местните обстоятелства. Държавите членки следва да използват най-добрите практики за намаляване на тези рискове, по-специално както е описано в Насоките на Комисията за предотвратяване на горските пожари на сушата, издадени през 2021 г.

(64)

В стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. се определя ангажиментът за засаждане на най-малко 3 милиарда допълнителни дървета в Съюза до 2030 г. при пълно зачитане на екологичните принципи. В новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., изложена в съобщението на Комисията от 16 юли 2021 г., е включена пътна карта за изпълнението на този ангажимент, основана на общия принцип на засаждане и отглеждане на правилното дърво на правилното място и за правилната цел. На разположение е онлайн брояч за дървета като инструмент за записване на приноса и напредъка по ангажимента и държавите членки следва да регистрират засадените дървета в този инструмент. Както е посочено в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и в пътната карта в новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., на 17 март 2023 г. Комисията публикува Насоки oтносно стимулиращи биологичното разнообразие залесяване, повторно залесяване и засаждане на дървета. Тези насоки, които определят рамката от екологични принципи, които трябва да се вземат предвид, имат за цел да допринесат за ангажимента и по този начин да подкрепят прилагането на настоящия регламент.

(65)

Целите и задълженията за възстановяване на местообитанията и видовете, защитени съгласно директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО, на опрашителите и на сладководните, градските, селскостопанските и горските екосистеми следва да се допълват и да имат полезно взаимодействие, за да се постигне основната цел за възстановяване на екосистемите във всички сухоземни територии и морски пространства на държавите членки. Мерките за възстановяване, необходими за постигането на една конкретна цел, в много случаи ще допринесат за постигането и на други цели или изпълнението на други задължения. Поради това държавите членки следва да планират стратегически мерките за възстановяване, за да увеличат максимално тяхната ефективност като принос за възстановяването на природата в целия Съюз. Освен това мерките за възстановяване следва да бъдат планирани по такъв начин, че да допринесат за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, както и за предотвратяването и контрола на въздействието на природните бедствия, както и деградацията на земите. Те следва да са насочени към оптимизацията на екологичните, икономическите и социалните функции на екосистемите, включително техния потенциал за производителност, като се взема предвид техният принос за устойчивото развитие на съответните региони и общности. За да се избегнат нежелани последици, държавите членки следва също така да вземат предвид предвидимите социално-икономически въздействия и очакваните ползи от прилагането на мерките за възстановяване. Важно е държавите членки да изготвят подробни национални планове за възстановяване въз основа на най-добрите налични научни доказателства. Документираните записи за разпределението и за площите в миналото, както и за прогнозните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата, следва да служат като основа за определянето на благоприятните референтни площи за типовете местообитания. Освен това е важно на обществеността бъдат предоставени навременни и ефективни възможности да участва в изготвянето на плановете. Държавите членки следва да вземат предвид специфичните условия и нужди на своята територия, за да могат чрез плановете да отговорят на съответните видове натиск, заплахи и фактори за загубата на биологично разнообразие, както и да си сътрудничат, за да гарантират възстановяването и свързаността през границите.

(66)

За да се гарантират полезни взаимодействия между различните мерки, които са били въведени и трябва да бъдат въведени с цел защита, опазване и възстановяване на природата в Съюза, при изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки следва да вземат предвид: мерките за опазване, установени за защитените зони по „Натура 2000“, и рамките за приоритетни действия, изготвени в съответствие с директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО; мерките за постигане на добро екологично и химично състояние на водните обекти, включени в плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18); морските стратегии за постигане на добро състояние на околната среда за всички морски региони на Съюза, изготвени в съответствие с Директива 2008/56/ЕО; националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (19); националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие, разработени в съответствие с член 6 от Конвенцията за биологичното разнообразие, както и мерките за опазване, приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013, и техническите мерки, приети в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета (20).

(67)

За да се осигури съгласуваност между целите на настоящия регламент и на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (21), Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (22) и Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23) по отношение на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, по-специално при изготвянето на националните планове за възстановяване, държавите членки следва да вземат предвид потенциала на проектите за енергия от възобновяеми източници за принос в постигането на целите за възстановяване на природата.

(68)

Като се има предвид значението на последователното справяне с двойното предизвикателство, свързано със загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, при възстановяването на биологичното разнообразие следва да се вземе предвид използването на енергията от възобновяеми източници, и обратно. Следва да може да се съчетават дейностите по възстановяване и внедряването на проекти за енергия от възобновяеми източници, когато е възможно, включително в зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и специалните зони на електроенергийната мрежа. Съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 от държавите членки се изисква да извършват координирано картографиране за внедряването на енергия от възобновяеми източници на своя територия, за да установят местния потенциал и наличната земна повърхност, подпочвени, морски или вътрешни води, които са необходими за разполагането на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, и свързаната с тях инфраструктура, като например мрежи и съоръжения за съхранение, включително акумулиране на топлинна енергия, които са необходими за изпълнение най-малко на техния национален принос за постигане на преразгледаната цел за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. Такива необходими зони, включително съществуващите инсталации и механизми за сътрудничество, трябва да са съизмерими с прогнозните криви и общо планираните инсталирани мощности по технологии за енергия от възобновяеми източници, предвидени в националните планове в областта на енергетиката и климата. Държавите членки следва да определят подгрупа от такива зони като зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници са конкретни места, на сушата или в морето, които са особено подходящи за инсталиране на централи за производство на енергия от възобновяеми източници, в които не се очаква експлоатацията на конкретен вид възобновяеми енергийни източници да окаже значително въздействие върху околната среда, с оглед на особеностите на избраната територия. Държавите членки трябва да отдават приоритет на изкуствени и застроени площи, например покриви и фасади на сгради, транспортна инфраструктура и тяхната пряка заобикаляща ги среда, зони за паркиране, земеделски стопанства, площадки за отпадъци, промишлени обекти, рудници, изкуствени вътрешни водни басейни, езера или резервоари и, когато е целесъобразно, обекти за пречистване на градски отпадъчни води, както и увредени земи, които не могат да се използват в селското стопанство. В Директива (ЕС) 2018/2001 също така се посочва, че на държавите членки е позволено да приемат план или планове за определяне на специални инфраструктурни зони за внедряването на проекти за мрежи и акумулиране на енергия, необходими за включване на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, когато не се очаква това внедряване да окаже значително въздействие върху околната среда или това въздействие може да бъде надлежно смекчено или, когато това не е възможно, компенсирано. Целта на тези зони трябва да бъде да се подкрепят и допълват зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. При определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и на специални инфраструктурни зони държавите членки следва да избягват площите под правна защита и да вземат предвид своите национални планове за възстановяване. Държавите членки следва да съгласуват разработването на националните планове за възстановяване с картографирането на зоните, които се изискват за постигането най-малко на националния им принос за целта за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. и, когато е уместно, с определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и на специални зони на електроенергийната мрежа. По време на изготвянето на националните плановете за възстановяване държавите членки следва да осигурят полезни взаимодействия с изграждането на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници и енергийна инфраструктура и със зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и на специални зони на електроенергийната мрежа, които са вече определени, и да гарантират, че функционирането на тези зони, включително процедурите на издаване на разрешения в тези зони, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001, остават непроменени.

(69)

За да се гарантират полезни взаимодействия с мерките за възстановяване, които вече са планирани или въведени в държавите членки, тези мерки следва да се признават и да се вземат предвид в националните планове за възстановяване. С оглед на посочената в шестия доклад за оценка на МКИК неотложна необходимост от предприемане на действие за възстановяването на увредени екосистеми, държавите членки следва да прилагат тези мерки успоредно с изготвянето на плановете за възстановяване.

(70)

В националните планове за възстановяване и в мерките за възстановяване на местообитанията, както и в мерките за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията, следва също така да се вземат предвид резултатите от научноизследователските проекти, които са от значение за оценката на състоянието на екосистемите, определянето и въвеждането на мерки за възстановяване и целите на наблюдението. Когато е целесъобразно, те следва също така да вземат предвид различното положение в различните региони на Съюза в съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като например социалните, икономическите и културните изисквания и регионалните и местните характеристики, включително гъстотата на населението.

(71)

Целесъобразно е да бъде взето предвид специфичното положение на най-отдалечените региони на Съюза, посочени в член 349 от ДФЕС, в който се предвиждат специфични мерки за подкрепа на тези региони. Както е предвидено в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., следва да се обърне специално внимание на опазването и възстановяването на екосистемите на най-отдалечените региони, като се има предвид изключителната стойност на богатото им биологично разнообразие. Същевременно, по-специално при изготвянето на националните планове за възстановяване, следва да се вземат предвид свързаните разходи за опазване и възстановяване на тези екосистеми, както и отдалечеността, островният характер, малката площ, трудните релеф и климат на най-отдалечените региони. Държавите членки се насърчават да включат на доброволна основа специални мерки за възстановяване в най-отдалечените региони, които не попадат в обхвата на настоящия регламент.

(72)

ЕАОС следва да подпомага държавите членки при изготвянето на националните планове за възстановяване, както и при наблюдението на напредъка към постигането на целите за възстановяване и изпълнението на задълженията. Комисията следва да оцени дали националните планове за възстановяване са подходящи за постигането на тези цели и изпълнението на тези задължения, за изпълнение на общите цели на Съюза за съвместно обхващане, като цел на Съюза, във всички площи и екосистеми, попадащи в обхвата на настоящия регламент, на най-малко 20 % от сухоземните площи и най-малко 20 % от морските пространства до 2030 г., както и на всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване до 2050 г., целите за възстановяване на най-малко 25 000 km свободно течащи реки в Съюза до 2030 г., както и за да се допринесе за ангажимента за засаждане на най-малко 3 милиарда допълнителни дървета в Съюза до 2030 г.

(73)

В доклада от 2020 г. за състоянието на природата се посочва, че значителен дял от информацията, докладвана от държавите членки в съответствие с член 17 от Директива 92/43/ЕИО и член 12 от Директива 2009/147/ЕО, по-специално относно природозащитния статус и тенденциите при местообитанията и видовете, които се защитават с тях, произтича от частични проучвания или се основава само на експертна оценка. От този доклад също така става видно, че статусът на няколко типа местообитания и видове, защитени съгласно Директива 92/43/ЕИО, все още не е известен. Запълването на тези пропуски в знанията и инвестирането в наблюдение и надзор са необходими, за да бъдат подкрепени солидни и научно обосновани национални планове за възстановяване. С цел да се увеличат навременността, ефективността и съгласуваността на различните методи за наблюдение, при наблюдението и надзора следва по най-добрия възможен начин да се прилагат резултатите от финансираните от Съюза научноизследователски проекти и проекти за иновации, новите технологии, като например in situ наблюдението и дистанционното наблюдение, като се използват космически данни и услуги, предоставяни в рамките на компонентите EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие), „Галилео“ и „Коперник“ от космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (24). С мисиите на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“, „Адаптиране към изменението на климата“ и „Пакт за почвите за Европа“, изложени в съобщението на комисията от 29 септември 2021 г. относно европейските мисии, ще бъде подкрепено изпълнението на целите за възстановяване.

(74)

Предвид конкретните технически и финансови предизвикателства, свързани с картографирането и наблюдението на морската среда, държавите членки следва да могат, като допълнение към информацията, докладвана в съответствие с член 17 от Директива 92/43/ЕИО и в съответствие с член 17 от Директива 2008/56/ЕО, да използват информацията за натиска и заплахите или друга относима информация като основа за екстраполация при оценката на състоянието на морските местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент. Следва също така да бъде възможно този подход да се използва и като основа за планиране на мерки за възстановяване в морските местообитания в съответствие с настоящия регламент. Цялостната оценка на състоянието на морските местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, следва да се основава на най-добрите налични познания и на най-новите научно-технически достижения.

(75)

С цел да се гарантира наблюдението на напредъка в изпълнението на националните планове за възстановяване, въведените мерки за възстановяване, площите, в които се прилагат мерки за възстановяване, и данните за описа на преградите, с които се нарушава непрекъснатостта на реките, следва да се въведе система, с която от държавите членки да се изисква да създадат, актуализират и предоставят съответните данни за резултатите от това наблюдение. За електронното докладване на данните пред Комисията следва да се използва системата Reportnet на ЕАОС, а административната тежест за всички субекти следва да се ограничи, доколкото е възможно. За да се осигури подходяща инфраструктура за обществен достъп, докладване и обмен на данни между публичните органи, държавите членки следва, когато е уместно, да изготвят спецификациите на данните въз основа на спецификациите, посочени в директиви 2003/4/ЕО (25), 2007/2/ЕО (26) и (ЕС) 2019/1024 (27) на Европейския парламент и на Съвета.

(76)

За да се гарантира ефективното прилагане на настоящия регламент, Комисията следва да подкрепя държавите членки при поискване чрез Инструмента за техническа подкрепа, създаден съгласно Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (28), с който се предвижда съобразена с конкретните нужди техническа подкрепа за разработването и изпълнението на реформи. Техническата подкрепа, предвидена съгласно този инструмент, включва например укрепване на административния капацитет, хармонизиране на законодателните рамки и споделяне на съответните най-добри практики.

(77)

Комисията следва да докладва за напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на постигане на целите за възстановяване и изпълнение на задълженията по настоящия регламент, въз основа на доклади за напредъка в целия Съюз, изготвени от ЕАОС, както и на други анализи и доклади, предоставени от държавите членки в съответните области на политиката, като например политиката за природата, морската политика и политиката за водите.

(78)

За да се гарантира постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент, от изключително значение са подходящите частни и публични инвестиции за възстановяване. Поради това държавите членки следва да включат в националните си бюджети разходите за целите в областта на биологичното разнообразие, включително алтернативните разходи и разходите за прехода, произтичащи от изпълнението на националните планове за възстановяване, и да отразят начина, по който се използва финансирането от Съюза. Що се отнася до финансирането от Съюза, разходите в рамките на бюджета на Съюза и програмите за финансиране на Съюза, като Програмата LIFE, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета (29), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), създадени с Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета (30), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, създадени с Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (31) и Фонда за справедлив преход, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (32), както и Рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (33), допринасят за изпълнението на целите в областта на биологичното разнообразие с амбицията през 2024 г. да се заделят 7,5 %, а през 2026 и 2027 г. — 10 % от годишните разходи по многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., както е определено в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (34) (МФР за периода 2021—2027 г.) за цели в областта на биологичното разнообразие. Механизмът за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (35), е допълнителен източник на финансиране за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите. По отношение на програмата LIFE специално внимание следва да се обърне на целесъобразното използване на стратегическите проекти за опазване на природата като специфичен инструмент, с който би могло да бъде подпомогнато прилагането на настоящия регламент, чрез ефективно и ефикасно интегриране на наличните финансови ресурси.

(79)

Изготвянето на националните планове за възстановяване не следва да предполага задължение за държавите членки да препрограмират всяко финансиране по линия на ОСП, ОПОР или други програми или инструменти за финансиране на селското стопанство и рибарството в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. с цел прилагане на настоящия регламент.

(80)

Съществуват редица инициативи на равнището на Съюза, както и национални и частни инициативи, за стимулиране на частното финансиране, като например програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламенти на Съвета (36), по която се предлага възможности за мобилизиране на публични и частни средства в подкрепа, наред с другото, на подобряването на природата и биологичното разнообразие посредством проекти за зелена и синя инфраструктура, както и на въглеродното земеделие като екологосъобразен бизнес модел. Би могло да се насърчава финансирането на мерки за възстановяване на природата на място чрез частно или публично финансиране, включително основано на резултатите подпомагане и иновативни схеми, като например схеми за сертифициране на поглъщанията на въглерод. Частните инвестиции биха могли да бъдат стимулирани и чрез схеми за публични инвестиции, включително финансови инструменти, субсидии и други инструменти, при условие че са спазени правилата за държавната помощ.

(81)

За да се гарантира прилагането на настоящия регламент, от съществено значение са подходящите частни и публични инвестиции за мерки за възстановяване на природата. Поради това, в срок от 12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент и след консултации с държавите членки, Комисията следва да представи доклад с анализ за установяване на евентуални пропуски във финансирането при прилагането на настоящия регламент. Докладът освен това следва да бъде придружен, когато е целесъобразно, от предложения за подходящи мерки, включително финансови мерки, за справяне с установените пропуски, например създаването на специално финансиране, без при това да се засягат правомощията на съзаконодателите във връзка с приемането на многогодишната финансова рамка за периода след 2027 г.

(82)

В съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз и съгласно принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съдилищата на държавите членки са тези, които трябва да гарантират съдебната защита на правата на лицата съгласно правото на Съюза. Освен това член 19, параграф 1 от ДЕС изисква от държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Съюзът и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (37) („Орхуска конвенция“). Съгласно Орхуската конвенция държавите членки трябва да гарантират, че съгласно съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до правосъдие.

(83)

При изготвянето и изпълнението на своите национални планове за възстановяване държавите членки следва да насърчават справедлив и обхващащ цялото общество подход. Те следва да въвеждат необходимите мерки за включване на местните и регионалните органи, собствениците на земя и ползвателите на земя и техните сдружения, организациите на гражданското общество, стопанската общност, научноизследователските и образователните общности, земеделските стопани, рибарите, горските стопани, инвеститорите и други заинтересовани страни и широката общественост във всички етапи от подготовката, прегледа и изпълнението на националните планове за възстановяване, и за насърчаване на диалога и разпространението на научно обоснована информация относно биологичното разнообразие и ползите от възстановяването.

(84)

Съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 стратегическите планове по ОСП имат за цел да допринесат за постигането и да бъдат в съответствие с дългосрочните национални целеви стойности, установени в законодателните актове, изброени в приложение XIII към посочения регламент, или произтичащи от тези актове. Настоящият регламент следва да бъде взет предвид, когато, в съответствие с член 159 от Регламент (ЕС) 2021/2115, Комисията преразглежда до 31 декември 2025 г. списъка, съдържащ се в приложение XIII към посочения регламент.

(85)

В съответствие с ангажимента, поет в 8-ата програма за действие за околната среда, изложен в Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета (38), държавите членки трябва постепенно да премахнат вредните за околната среда субсидии на национално равнище, като използват по най-добрия начин пазарните инструменти и инструментите за екологосъобразно бюджетиране и финансиране, включително инструментите, необходими за гарантиране на социално справедлив преход, и като подкрепят предприятията и другите заинтересовани страни при разработването на стандартизирани счетоводни практики за отчитане на природния капитал.

(86)

С цел да се гарантира необходимото адаптиране на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с допълването на настоящия регламент чрез установяване и актуализиране на научнообоснован метод за мониторинг на разнообразието и популациите на опрашителите и по отношение на изменението на приложения I—VII към настоящия регламент чрез адаптиране към научно-техническия прогрес на групите и списъците на типовете местообитания, списъка на морските видове, списъка на видовете, използван за индекса на обикновените птици, живеещи върху земеделски земи, описанието, единицата и методологията на показателите за биологично разнообразие за селскостопанските екосистеми и горските екосистеми и списъка на примерите за мерки за възстановяване, за да се вземе предвид опитът от прилагането на настоящия регламент или да се гарантира съгласуваност с типовете местообитания в EUNIS. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да изготви оценки на въздействието и да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (39). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(87)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на уточняването на методите за наблюдение на показателите за селскостопанските екосистеми, изброени в приложение IV към настоящия регламент, и показателите за горските екосистеми, изброени в приложение VI към настоящия регламент, на създаването на ръководни рамки за определяне на задоволителни нива на градското зелено пространство, на покритието на дървесните корони в градските екосистеми, на опрашителите, на показателите за биологично разнообразие за селскостопанските екосистеми, изброени в приложение IV към настоящия регламент, и за показателите за горските екосистеми, изброени в приложение VI към настоящия регламент, на определянето на единен формат за националните планове за възстановяване, и на определянето на формата, структурата и подробните правила за докладване на данни и информация на Комисията по електронен път. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (40).

(88)

С цел да се даде възможност за бърза и ефективна реакция при настъпването на непредвидимо, извънредно и непредизвикано събитие, което е извън контрола на Съюза, със сериозни последици за целия Съюз за наличието на земя, необходима за осигуряване на достатъчно селскостопанско производство за консумация от Съюза на храни, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на временното спиране на прилагането на съответните разпоредби на настоящия регламент, доколкото и за срок, които са строго необходими, до максимум 12 месеца, като същевременно се запазват целите на настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(89)

Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент. Съгласно Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество тази оценка следва да се основава на критериите за ефективност, ефикасност, важност, съгласуваност и добавена стойност, и следва да служи като основа за оценки на въздействието на възможности за допълнителни действия. Освен това Комисията следва да оцени необходимостта от установяване на допълнителни цели за възстановяване въз основа на общи методи за оценка на състоянието на екосистемите, които не са обхванати от членове 4 и 5 от настоящия регламент, като се вземат предвид най-новите научни доказателства.

(90)

Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета (41) следва да бъде съответно изменен.

(91)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да се гарантира дългосрочното и устойчиво възстановяване на биологичното разнообразие и устойчивите екосистеми на европейската територия на държавите членки чрез мерки за възстановяване, които трябва да бъдат въведени от държавите членки за колективно постигане на целта на Съюза за възстановяване на сухоземните и морските пространства до 2030 г. и на всички площи, нуждаещи се от възстановяване до 2050 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, с настоящия регламент не се надхвърля необходимото за постигането на тези цели,