Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32024R1896

Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1896 на Комисията от 11 юли 2024 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове поливинилхлорид (PVC) с произход от Египет и Съединените американски щати

C/2024/4791

OВ L, 2024/1896, 12.7.2024, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2024/1896/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2024/1896/oj

European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Серия L


2024/1896

12.7.2024

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2024/1896 НА КОМИСИЯТА

от 11 юли 2024 година

за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове поливинилхлорид („PVC“) с произход от Египет и Съединените американски щати

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 7 от него,

след консултации с държавите членки,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Започване

(1)

На 15 ноември 2023 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на поливинилхлорид („PVC“) с произход от Египет и Съединените американски щати („засегнатите държави“) въз основа на член 5 от основния регламент. Тя публикува известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 2 октомври 2023 г. от Polyvinyl Chloride Trade Committee („жалбоподателите“). Жалбата бе подадена от името на промишлеността на Съюза за PVC по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

1.2.   Регистрационен режим

(3)

В съответствие с член 14, параграф 5а от основния регламент Комисията следва да въведе регистрационен режим за вноса, предмет на антидъмпингово разследване, през периода на предварително разгласяване, освен когато разполага с достатъчно доказателства по смисъла на член 5, че не са изпълнени изискванията на член 10, параграф 4, буква в) или г) от основния регламент.

(4)

Жалбоподателите не поискаха въвеждането на регистрационен режим, а Комисията установи, че изискванията по член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент не са изпълнени. В допълнение към равнището на вноса, което е причинило вреда през разследвания период („РП“, вж. съображение 32), не е настъпило по-нататъшно значително увеличение на вноса след това.

(5)

По причините, изложени в раздел 4.4.1 по-долу, Комисията реши да разгледа вноса от засегнатите държави кумулативно за целите на описания в съображенията по-горе анализ. Анализът на данните, извлечени от базата данни Comext на Евростат, и данните, предоставени от оказалите съдействие производители износители в засегнатите държави, показа, че кумулативният обем на вноса от засегнатите държави е намалял с 41 % през първите пълни три месеца (т.е. от декември 2023 г. до февруари 2024 г.) след започването на разследването в сравнение със същите месеци през разследвания период. Съответно средният обем на месечния внос от засегнатите държави през първите три месеца след започването на разследването е възлизал на 19 148 тона в сравнение със средния месечен внос от 27 450 тона през разследвания период. Поради това Комисията не въведе регистрационен режим на вноса на PVC съгласно член 14, параграф 5а от основния регламент през периода на предварителното разгласяване.

1.3.   Заинтересовани страни

(6)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателите, другите известни производители от Съюза, известните производители износители, органите на Египет и Съединените американски щати („САЩ“), известните вносители, доставчиците и ползвателите, както и търговците, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(7)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

1.4.   Изготвяне на извадка

(8)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

1.4.1.   Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(9)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията подбра извадката въз основа на производството и продажбите. Тази извадка се състоеше от трима производители от Съюза. Включените в извадката производители от Съюза представляваха около 25 % от изчисленото производство и 26 % от изчисления обем на продажбите на Съюза на сходния продукт. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка. Комисията не получи коментари и поради това временната извадка бе потвърдена. Извадката е представителна за промишлеността на Съюза.

1.4.2.   Изготвяне на извадка от вносители

(10)

Не се отзоваха несвързани вносители, които да предоставят исканата информация или да се съгласят да бъдат включени в извадката. Поради това Комисията не изготви извадка от вносители.

1.4.3.   Изготвяне на извадка от производители износители в Египет

(11)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Египет да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към Мисията на Арабска република Египет в Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(12)

Само един производител износител в Египет, TCI Sanmar Chemicals S.A.E. („TCI Sanmar“), предостави поисканата информация и даде съгласието си да бъде включен в извадката. Съответно Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка.

(13)

На 7 декември 2023 г., 15 дни след изтичането на крайния срок за предоставяне на информация във връзка с подбора на извадката, втори египетски производител износител, Egyptian Petrochemical Company („EPC“), заяви своя интерес и поиска от Комисията да участва в процедурата като заинтересована страна. Тъй като Комисията установи, че е малко вероятно участието на втори производител износител да попречи на навременното приключване на разследването, тя отговори положително на искането на EPC.

1.4.4.   Изготвяне на извадка от производители износители в Съединените американски щати

(14)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Съединените американски щати да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към Мисията на САЩ към Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(15)

Четирима производители износители в Съединените американски щати предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от двама производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадката с всички известни засегнати производители износители и с органите на засегнатата държава. Не бяха получени коментари относно подбора на извадката.

1.5.   Индивидуално разглеждане

(16)

Двамата невключени в извадката и оказали съдействие американски производители заявиха намерението си да поискат индивидуално разглеждане съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент. Никой от тях обаче не предостави отговор на въпросника и съответно действителни искания.

1.6.   Коментари относно започването на процедурата

(17)

Комисията получи някои коментари от заинтересовани страни относно започването и реагирането на изявленията на други страни.

(18)

След започването на процедурата бяха получени коментари от правителството на Египет, от египетския производител TCI Sanmar, от производителите от САЩ Oxy Vinyls, LP и Westlake Corporation („Westlake“), от невключения в извадката производител от Съюза Ercros и от двама ползватели — Rehau и Foamalite Ltd. („Foamalite“). Жалбоподателите също така представиха коментари за оборване на изявленията на заинтересованите страни.

(19)

Правителството на Египет („ПЕ“) и TCI Sanmar изразиха твърдението, че жалбоподателите не са представили обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност и че жалбата не съдържа достатъчно доказателства за дъмпинг.

(20)

Комисията изрази несъгласие с това твърдение. По отношение на дъмпинга Комисията счете, че жалбата включва достатъчно подходящи доказателства, за да се започне разследване, тъй като prima facie доказателствата сочат за дъмпингови маржове от 45,2 % за Египет и от 40,6 % до 59,4 % за САЩ. По-конкретно жалбоподателите бяха базирали експортната цена на разумна налична информация, като например средната цена CIF по данни на Евростат за вноса с произход от Египет в ЕС, и я бяха коригирали до ниво франко завода, използвайки разумни оценки. По същата логика жалбоподателите бяха установили нормалната стойност въз основа на местните цени, посочени от системата за наблюдение на пазара ChemOrbis на Египетския местен ценови индекс. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(21)

Правителството на Египет, Oxy Vinyls, LP, TCI Sanmar и Westlake поставиха под въпрос анализа на вредата в жалбата, тъй като вносът от Египет и САЩ не е навлизал в Съюза във вредоносни обеми или на вредоносни цени, а промишлеността на Съюза е била в добро състояние и с добри резултати. Страните също така счетоха изразената загриженост за опасност от причиняване на вреда за неоснователна.

(22)

В жалбата бе посочена промяната във вноса от засегнатите държави по отношение на количествата и цените. В основния регламент се предвижда, че при анализа на вредата се вземат предвид както абсолютното равнище, така и промените в пазарния дял и цените през разглеждания период. Комисията счете, че макар че състоянието на промишлеността на Съюза можеше да бъде сметнато за добро в началото на разглеждания период, в жалбата бяха представени аргументи за това защо ситуацията се е влошила от края на 2022 г., както и че не бяха представени достатъчно доказателства срещу аргументите, представени в подкрепа на твърдението за възможна опасност от причиняване на вреда, по-специално предвид структурния свръхкапацитет на износителите от засегнатите държави.

(23)

Правителството на Египет, Oxy Vinyls, LP и TCI Sanmar изразиха твърдението, че причинно-следствената връзка не е доказана и че има други причини за вредата, освен вече изтъкнатите. Сред другите причини за вредата страните посочиха енергийните разходи, непреодолима сила, неразследвания внос от Мексико и Норвегия, инфлацията и равнището на износа на промишлеността на Съюза. Rehau и Foamalite заявиха, че производителите от Съюза може сами да са причинили понесената от тях вреда поради обявяването на обстоятелства на непреодолима сила, вследствие на което доставките на продукта за ползвателите от Съюза не са покрили договорените обеми и това е накарало засегнатите ползватели да потърсят други източници на PVC извън Съюза.

(24)

Ercros изрази твърдението, че причинно-следствената връзка е доказана и подчерта, че спадът на цените, който е засегнал пазара и промишлеността на Съюза, до голяма степен и несъмнено е бил предизвикан от цените на PVC от Египет и САЩ, посочвайки 2021 г. за повратна точка.

(25)

Комисията счете, че жалбата съдържаше достатъчно елементи за оценка на причинно-следствената връзка на този етап и че не бяха представени съществени доказателства, които да противоречат на включената в жалбата аргументация.

(26)

Oxy Vinyls, LP заяви, че производителите от Съюза имат по-високи разходи поради високите разходи за привеждане в съответствие, свързани с многобройни екологични и социални предписания на Съюза.

(27)

Комисията счете, че това твърдение можеше да има известно основание, ако вредата бе установена за целия разглеждан период, но аргументите не обясниха внезапното възникване на вредата през разследвания период, когато твърденият дъмпингов внос се е увеличил.

(28)

Oxy Vinyls, LP и Westlake изразиха твърдението, че жалбоподателите не са обосновали това защо маржът на печалбата за изчисляване на занижаването на цените следва да бъде 15 %. Ercros от своя страна заяви, че за доброто състояние на промишлеността на Съюза за PVC е необходим марж на печалбата от 15 %. Въпреки че жалбоподателите, подкрепени от Ercros, защитиха тезата, че марж на печалбата от 15 % е нормален за химическия сектор, Комисията не получи доказателства от други страни за това какъв би бил разумният марж на печалбата, който може да се очаква в средносрочен план в промишленост с цикличен характер като тази за PVC. Същите износители от САЩ също така заявиха, че започването на разследването може да е неправомерно, тъй като жалбоподателите погрешно са използвали EBITDA вместо маржа на печалбата. Комисията отбеляза, че при изчисленията е използван марж на печалбата от 15 %, а в жалбата само бе посочено, че този процент е същият като целевия процент на EBITDA за жалбоподателите. Комисията счете, че от сравняването на различните съотношения в жалбата не може да се заключи, че жалбоподателите погрешно са използвали EBITDA, а не маржа на печалбата (3).

(29)

Дружеството Foamalite се оплака от евентуалното въздействие върху конкурентоспособността му, ако Комисията наложи антидъмпингови мита, тъй като то се конкурира с предприятие в Северна Ирландия, на което няма да му се налага да плаща тези мита при вноса си от САЩ. Комисията установи, че Обединеното кралство е започнало антидъмпингово разследване за S-PVC от САЩ на 8 януари 2024 г. и отхвърли твърдението.

1.7.   Отговори на въпросника и контролни посещения

(30)

Комисията изпрати въпросници на включените в извадката производители от Съюза, на двамата заявили своя интерес египетски производители износители и на включените в извадката производители износители в САЩ. Комисията публикува въпросник за вносителите и ползвателите в известието за започване. Въпросници бяха предоставени и на несвързани търговци извън Съюза (вж. съображения 48 и 73). До тези въпросници беше осигурен достъп онлайн (4) в деня на започване на процедурата.

(31)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на временното определяне на дъмпинга, на вредата от него и на интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

 

Производители от Съюза

INOVYN Manufacturing Belgium SA, Evere, Белгия

Shin-Etsu PVC BV, Hilversum, Нидерландия

Vynova Belgium NV, Tessenderlo, Белгия (5)

 

Производители износители в Египет

TCI Sanmar Chemicals S.A.E., Port Said

Egyptian Petrochemical Company, Alexandria

 

Производители износители в Съединените американски щати

Formosa Plastics Corporation, Livingston, Essex, New Jersey

Westlake Chemicals, Houston, Texas

 

Несвързан търговец

Tricon Dry Chemicals, LLC, Houston, Texas

1.8.   Разследван период и разглеждан период

(32)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2022 г. до 30 септември 2023 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2020 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

2.   ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО, РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Продукт, предмет на разследването

(33)

Продуктът, предмет на разследването, е суспензионният поливинилхлорид („S-PVC“), несмесен с други вещества. Разглежданият продукт включва само S-PVC и не включва емулсионен поливинилхлорид („E-PVC“) („продукта, предмет на разследването“).

(34)

PVC е изкуствен термопластичен полимер. Основната суровина, използвана в производството на PVC смоли, е винилхлоридният мономер (VCM), който се получава чрез реакцията на етилен и хлор за получаване на етилендихлорид (EDC), който след това се превръща във VCM чрез термичен крекинг. S-PVC се произвежда чрез суспензионна технология.

(35)

PVC в суспензионната си форма (S-PVC) е промишлен продукт, използван в широк кръг от приложения, например в производството на тръби и фитинги, филми и фолиа, леене под налягане и формоване чрез раздуване.

2.2.   Разглеждан продукт

(36)

Разглежданият продуктът е продуктът, предмет на разследването, с произход от Египет и Съединените американски щати („САЩ“) („засегнатите държави“), понастоящем класиран в код по КН ex 3904 10 00 (кодове по TARIC 3904100015 и 3904100080) („разглежданият продукт“).

2.3.   Сходен продукт

(37)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

разглежданият продукт, когато се изнася за Съюза;

продуктът, предмет на разследването, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в засегнатите държави; и

продуктът, предмет на разследването, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(38)

Поради това на този етап Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ДЪМПИНГ

3.1.   Египет

3.1.1.   Съдействие от страна на производители износители

(39)

Както е посочено в съображения 12 и 13 по-горе, двама египетски производители износители, TCI Sanmar и EPC, заявиха своя интерес в разследването и предоставиха отговори на въпросника. EPC подаде непълен отговор на въпросника, в който липсваха съществени части. Поради това с писмо от 16 януари 2024 г. Комисията информира EPC за намерението си да приложи член 18 и да обоснове констатациите си с наличните факти за липсващата информация. В същото писмо тя приканва EPC да предостави липсващата информация. EPC обаче не направи това, включително след като Комисията повтори искането си на 6 февруари 2024 г.

(40)

По време на проверката на място в помещенията на EPC, която се проведе от 3 до 6 март 2024 г., Комисията откри допълнителни елементи, които доведоха до прилагането на член 18, параграф 1 от основния регламент.

(41)

Тъй като EPC не предостави необходимата информация за оценка на цените на вътрешния пазар, експортните цени и производствените разходи, в съответствие с член 18, параграф 4 от основния регламент с писмо от 12 април 2024 г. дружеството беше уведомено за причините, по които Комисията възнамеряваше да не взема предвид предоставената информация, и му беше дадена възможност да предостави допълнителни обяснения. От съображения за поверителност основните подробности бяха изпратени само на EPC.

(42)

На 17 април 2024 г. EPC възрази срещу прилагането на член 18. Дружеството заяви, че не е знаело за антидъмпинговото дело до 12 декември 2023 г., че впоследствие Комисията е отхвърлила искането му за удължаване на срока и че поради това е било възпрепятствано да участва ефективно в процеса на проверка.

(43)

EPC добави, че Комисията следва (поне) да разгледа информацията, свързана с експортните цени, за целите на определянето на дъмпинга, тъй като екипът на Комисията е проверил точността на всички изисквани документи (във връзка с експортните цени) по време на проверката на място.

(44)

Освен това според дружеството EPC то бе оказало пълно съдействие в рамките на наличните си възможности и се позова на член 15 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, съгласно който развитите държави членки трябва да отделят специално внимание на особеното положение на развиващите се държави членки.

(45)

Комисията не се съгласи с коментарите на EPC. Що се отнася до твърдението на дружеството, че до 12 декември 2023 г. не е знаело за разследването, Комисията припомня, че настоящото разследване започна на 15 ноември 2023 г. чрез публикуване на известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз. На същия ден Комисията уведоми пряко EPC и Мисията на Арабска република Египет за започването на настоящото разследване и прикани EPC да участва в процеса на изготвяне на извадката.

(46)

По отношение на твърдението на дружеството, че е оказало пълно съдействие в рамките на наличните си възможности, и позоваването му на член 15 от Антидъмпинговото споразумение на СТО Комисията отбеляза, че ограничените възможности на която и да е страна не могат да оправдаят липсата на информация, необходима за целите на точното изчисляване на дъмпинговия марж, или невъзможността да се извърши кръстосана проверка на предоставените данни. Освен това Комисията припомни, че по изключение бе приела участието на EPC в разследването, въпреки факта, че дружеството не бе попълнило формуляра за извадката (вж. съображение 13) и че първоначално заяви своя интерес извън редовния срок за това.

(47)

В съответствие с това Комисията временно не взе предвид информацията, предоставена от EPC, и потвърди използването на наличните факти по отношение на този производител износител въз основа на член 18, параграф 1 от основния регламент.

3.1.2.   Несвързани търговци

(48)

Според информацията в жалбата износът за Съюза е бил извършван чрез несвързани търговци, а производителите износители са били наясно с крайното местоназначение на продажбите чрез тези търговци. Комисията поиска и получи от двамата производители износители имената и данните за контакт на тези търговци. Седем несвързани търговци, които заедно са представлявали над 70 % от общия внос от Египет през разследвания период, попълниха поне частично въпросника. Според предоставената информация тези търговци са препродавали разглеждания продукт или за клиенти в Съюза, или за клиенти в трети държави. Никой от тях не е препродавал разглеждания продукт за клиенти в Египет.

(49)

Освен за да се потвърди, че препродажбите на несвързаните търговци не са попадали на вътрешния пазар в Египет, информацията, предоставена от тези търговци, не беше необходима за определянето на дъмпинга по отношение на Египет. TCI Sanmar доказа крайното местоназначение на този износ в своите регистри, по-специално въз основа на наличните транспортни документи.

3.1.3.   Нормална стойност

(50)

Поради прилагането на член 18, параграф 1 от основния регламент по отношение на EPC, както е описано в раздел 3.1.1 по-горе, описанието на изчислението на дъмпинговия марж по-долу се прилага само за другия египетски производител износител — TCI Sanmar.

(51)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(52)

След това Комисията определи видовете на продукта с представителни продажби на вътрешния пазар, които са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза.

(53)

После Комисията провери дали продажбите на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта. Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар са били представителни, тъй като са представлявали повече от 5 % от общия обем на експортните продажби на идентичния продукт за Съюза.

(54)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(55)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(56)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период.

(57)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта през разследвания период, ако:

а)

обемът на рентабилните продажби на съответния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

б)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

(58)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че в зависимост от вида на продукта между 5 % и 97 % от обема на всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни и че среднопретеглената продажна цена е била по-висока от производствените разходи. В съответствие с това нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност само на рентабилните продажби, в случай че продажбите на вътрешния пазар представляват 80 % или по-малко от общия обем на продажбите от този вид.

3.1.4.   Експортна цена

(59)

Дружеството TCI Sanmar е изнасяло за Съюза чрез несвързани търговци, които са закупували разглеждания продукт от TCI Sanmar и са го препродавали на независими клиенти в Съюза. Както бе отбелязано по-горе в съображение 49, дружеството посочи в документацията си крайното местоназначение на експортните продажби за несвързани търговци.

(60)

Установената по този начин експортна цена бе действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт при продажбата му за съответния несвързан търговец в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

3.1.5.   Сравнение

(61)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на базата на цена франко завода.

(62)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, влияещи върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(63)

TCI Sanmar и правителството на Египет заявиха, че съгласно член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент нормалните стойности следва да бъдат коригирани в посока надолу с оглед на въздействието на валутната криза върху икономиката на Египет през разследвания период. За да обоснове твърдението си, TCI Sanmar посочи промените на т.нар. паралелен или черен пазар, на който твърдите валути, като щатския долар („USD“) или еврото, са се търгували на цени, значително по-високи от официалните обменни курсове, определени от Централната банка на Египет („CBE“), което е описано например в доклад на Market Intelligence, издаден от Министерството на търговията на САЩ на 19 септември 2023 г., или в проучване, публикувано от BNP Paribas. TCI Sanmar добави, че за продажбите на разглеждания продукт на вътрешния пазар са били плащани египетски лири („EGP“). За счетоводни цели тези плащания са били конвертирани в щатски долари. Поради приложимите счетоводни правила тези конвертирания е трябвало да се основат на курса на CBE.

(64)

На 22 март 2024 г. TCI Sanmar повтори твърдението си и добави, че Египет е постигнал важно споразумение с Международния валутен фонд („МВФ“) на стойност 8 млрд. щатски долара. Ключово условие на споразумението, от гледна точка на МВФ, е CBE да позволи стойността на EGP да се определя от пазарните сили, за да се премахне разликата между официалния обменен курс и т.нар. паралелен пазарен курс. След като CBE се е съгласила с това условие, официалният обменен курс се е променил от около 31 EGP — 1 USD (на 5 март 2024 г.) на около 49 EGP — 1 USD (на 6 март 2024 г.) (спад в стойността с около 60 %).

(65)

Комисията отхвърли първоначалното и повтореното твърдение. Нито една от претендиращите страни не можа да обоснове твърденията, по-специално защото няма регистрирани исторически стойности на черния или паралелния пазар. Освен това в счетоводната политика на TCI Sanmar се предписва използването на официалните курсове, определени от CBE, с което се потвърди становището на Комисията да се използват тези курсове.

(66)

В допълнение към повторното твърдение Комисията поясни, че събитията, настъпили след разследвания период, обикновено не може да бъдат взети предвид за целите на определянето на дъмпинга. При сравняването на експортните цени и цените на вътрешния пазар Комисията трябва да се позовава единствено на официалните обменни курсове. Значителната промяна в обменния курс, настъпила на 6 март 2024 г., не може да бъде приета като последващо доказателство за това, че тази значителна промяна в обменния курс би означавала, че той следва да се прилага за минал период, в случая за разследвания период.

(67)

Освен това TCI Sanmar поиска корекция на разходите за кредити. Комисията отхвърли искането и счете, че фактите, на които се позовава TCI Sanmar, дават основание за корекция към намаляване, а не за поисканото от TCI Sanmar увеличаване на експортната цена. От съображения за поверителност допълнителни подробности бяха изпратени само на TCI Sanmar.

(68)

От продажните цени на вътрешния пазар и/или експортните цени бяха приспаднати корекции за навло, застраховка, обработка, разходи за кредити, банкови такси и разходите за опаковане, когато такива бяха отчетени и счетени за обосновани.

3.1.6.   Дъмпингови маржове

(69)

Въз основа на това временният среднопретеглен дъмпингов марж за TCI Sanmar, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, е 86,1 %.

(70)

Както бе обяснено в предходните съображения 39—47, в съответствие с член 18 от основния регламент по отношение на EPC Комисията използва наличните факти. В това отношение Комисията счете за целесъобразно да определи дъмпинговия марж за EPC въз основа на представителните продажби на най-представителния вид на продукта, продаван за Съюза от TCI Sanmar. Този вид на продукта е представлявал повече от 90 % от целия износ на TCI Sanmar за Съюза и при липсата на съдействие Комисията счете, че тази методология отразява по подходящ начин потенциала на дружеството за дъмпингово поведение, като взе предвид процедурния контекст, в който възникна тази липса на съдействие, и съответните доказателства по досието. Така изчисленият дъмпингов марж възлезе на 109,5 % и бе приложен по отношение на EPC.

(71)

Всички известни производители износители заявиха своя интерес в настоящото разследване. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за неоказалите съдействие производители износители на равнището на дружеството с най-висок дъмпингов марж, което е EPC.

(72)

Поради това временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Дружество

Временен дъмпингов марж

TCI Sanmar Chemicals S.A.E.

86,1  %

Egyptian Petrochemical Company

109,5  %

Всички други дружества

109,5  %

3.2.   Съединени американски щати

3.2.1.   Несвързани търговци

(73)

Както и за Египет (вж. съображение 48), Комисията поиска и получи от двамата включени в извадката производители износители имената и данните за контакт на несвързаните търговци, чрез които, според информацията в жалбата, е била извършена голяма част от експортните им продажби за Съюза. Комисията се свърза с търговците пряко и чрез включените в извадката производители износители, като ги прикани да попълнят специален въпросник, с който да се установи крайното местоназначение на продажбите на PVC на Formosa и Westlake. Девет несвързани търговци предоставиха на Комисията частичен или пълен отговор на този въпросник. Тази информация обхващаше само ограничен обем от продажбите в ЕС, извършени от включените в извадката страни. Самите включени в извадката страни обаче получиха допълнителна информация от своите несвързани търговци, което даде възможност на Комисията да оцени крайното местоназначение на целия обем на експортните продажби на Formosa и 98,5 % от обема на експортните продажби на Westlake. Всички експортни продажби, за които местоназначението в ЕС бе потвърдено, бяха използвани при изчисляването на дъмпинга.

3.2.2.   Нормална стойност

(74)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки включен в извадката производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки включен в извадката производител износител, е представителен.

(75)

След това за производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза.

(76)

Комисията след това провери дали за всеки включен в извадката производител износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта. Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар на включените в извадката производители износители са били представителни, тъй като са представлявали повече от 5 % от общия обем на експортните продажби на идентичния продукт за Съюза.

(77)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(78)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(79)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период.

(80)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта през разследвания период, ако:

а)

обемът на рентабилните продажби на съответния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

б)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

(81)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа и за двамата производители износители, с изключение на два вида на продукта на Westlake, че по-малко от 80 % от всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни. В съответствие с това нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби само за тези продажби. За двата вида на продукта на производителя износител, за които повече от 80 % от продажбите на вътрешния пазар са били рентабилни, нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период.

3.2.3.   Експортна цена

(82)

Включените в извадката производители износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, както е обяснено в съображение 73, или чрез несвързани търговци в САЩ.

(83)

За продажбите директно за независими клиенти в Съюза експортната цена бе действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт при продажба за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент. За продажбите индиректно за несвързани търговци в САЩ експортната цена бе установена въз основа на цената, на която разглежданият продукт е бил продаван на тези търговци, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(84)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на базата на цена франко завода.

(85)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, влияещи върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт, кредитни разходи, опаковане, отстъпки и за обработка и товарене, когато това бе приложимо.

3.2.4.   Дъмпингови маржове

(86)

За включените в извадката производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(87)

Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Дружество

Временен дъмпингов марж

Formosa Plastics Corporation

70,3  %

Westlake Chemicals

58,0  %

(88)

За оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж на включените в извадката страни, в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент.

(89)

Въз основа на това временният дъмпингов марж за оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, е 63,7 %.

(90)

За да определи методологията за изчисляване на остатъчния дъмпингов марж, т.е. маржа, приложим за всички други производители износители в САЩ, които не заявиха своя интерес по време на разследването, Комисията разгледа първо степента на съдействие от страна на производителите износители. Степента на съдействие представлява обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия внос от засегнатата държава за Съюза през разследвания период, установен въз основа на статистически данни от Comext. Четиримата оказали съдействие производители износители са представлявали около 76,5 % (6) от износа от САЩ за Съюза през разследвания период. Поради това степента на съдействие в този случай се смята за ниско. По тази причина за всички останали производители износители от Съединените американски щати Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти, в съответствие с член 18 от основния регламент. Комисията реши да определи остатъчния дъмпингов марж на равнището на дъмпинга, установено за включените в извадката производители износители с най-висок среднопретеглен дъмпингов марж за най-представителния вид на продукта.

(91)

Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Дружество

Временен дъмпингов марж

Formosa Plastics Corporation

70,3  %

Westlake Chemicals

58,0  %

Други оказали съдействие дружества

62,1  %

Всички други дружества

77,0  %

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишлеността на Съюза и производство на Съюза

(92)

Дванадесет производители от Съюза са произвеждали сходния продукт през разследвания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент. Трима от производителите от Съюза са жалбоподателите.

(93)

Общото производство на Съюза през разследвания период бе изчислено на 3 842 081 тона. Комисията достигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, като например отговорите на макроикономическите въпросниците, информацията, събрана по време на контролните посещения на включените в извадката производители, въпросниците, подадени от други оказали съдействие производители, и официални статистически данни от Евростат. Както е посочено в съображение 9, тримата включени в извадката производители от Съюза са представлявали 25 % от общото производство на сходния продукт в Съюза.

4.2.   Определяне на съответния пазар на Съюза

(94)

За да установи дали промишлеността на Съюза е понесла вреда и за да определи потреблението и различните икономически показатели, свързани със състоянието на промишлеността на Съюза, Комисията проучи дали и до каква степен в анализа трябва да се вземе предвид съществуването на договори за ишлеме и дейности нагоре по веригата, свързани с производството на сходния продукт от промишлеността на Съюза.

(95)

Комисията установи, че двама от тримата включени в извадката производители работят по договори за ишлеме. Съгласно всеки договор за ишлеме предприемачът е бил друг субект от групата, който е отговарял за придобиването на материалите за влагане и за продажбата на произведения сходен продукт, като включеният в извадката производител е получавал възнаграждение чрез такса за ишлеме. Поради това финансовата информация за двамата включени в извадката производители беше недостатъчна за извършване на анализ на вредата, тъй като финансовите резултати щяха да бъдат сравнително стабилни и да отразяват таксата за ишлеме, а не икономическите резултати на предприемачите. Така за тези двама включени в извадката производители Комисията получи достъп до документацията на предприемачите и информация за алгоритъма на разпределение, за да може да провери пълния финансов резултат от производството на сходния продукт във включените в извадката обекти. Това означаваше, че Комисията беше в състояние да провери финансовите резултати, получени от страна на предприемачите от производството на PVC във включените в извадката обекти от производителите на ишлеме.

(96)

S-PVC е изкуствен термопластичен полимер, който се получава при полимеризация на винилхлорид. Винилхлоридният мономер (VCM) е основната суровина и се произвежда чрез термичен крекинг на етилендихлорид (EDC) — продукт, който се получава чрез директно хлориране или оксихлориране на етилен. Един от включените в извадката производители купува етилен, хлор и/или EDC от доставчици трети страни. Що се отнася до другите двама включени в извадката производители, съответните им предприемачи също могат да се снабдяват с EDC на пазара (и редовно го правят), но групите им имат капацитет да произвеждат EDC, като използват хлор, произвеждан от съвместен субект, в който всяка група има дял от 50 %. Хлорът се купува на трансферна цена, която е останала стабилна през разглеждания период и която е включена в модел на търговия, приет от различните данъчни органи в рамките на Съюза като цена, договорена между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

(97)

Комисията получи коментари от Westlake, в които се настояваше за включване в анализа на вредата на свързания бизнес със сода каустик. Содата каустик и хлорът се произвеждат чрез електролиза на сол. Содата каустик се използва широко в химическата промишленост като основен материал. Жалбоподателите заявиха, че содата каустик е съпътстващ продукт на производството на хлор, който се произвежда в близки количества по време на хлор-алкалния процес (7), като оспориха факта, че содата каустик може да се смята за съпътстващ или страничен продукт на PVC. Комисията отбеляза, че доколкото не всички производители на PVC са ангажирани с производството на хлор, това е много ясен показател, че двата производствени отрасъла, макар и да са свързани с хлор-алкалния процес, трябва да се разглеждат като отделни производствени отрасли (8).

(98)

Westlake също така заяви, че на пазара за S-PVC има три различни продуктови сегмента (за „обикновен“, „модифициран с пълнители“ и „специализиран“ S-PVC) и че в разследването не се прави правилно разграничение между тях. Westlake изрази твърдението, че трите сегмента са били признати от Комисията и преди в контекста на свързани с конкуренцията въпроси. Комисията отбеляза, че в споменатия от Westlake документ се посочва, че сегментите за специализиран и за модифициран с пълнители S-PVC са пазарни ниши (9). От своя страна жалбоподателите изразиха твърдението, че обикновеният, модифицираният с пълнители и специализираният S-PVC имат едни и същи основни химически характеристики и че са само видове на продукта, както и че предложените от Комисията контролни номера на продукта (КНП) са достатъчно точни, за да се отчетат разликите, засягащи сравнимостта на цените или определянето на вредата и причинно-следствената връзка. Жалбоподателите заявиха също така, че дружеството Westlake не е представило доказателства, че един или повече предполагаеми сегменти е по-вероятно да бъдат засегнати от дъмпинговия внос в сравнение с други, че не са представени данни, доказващи, че ценовите разлики не могат да бъдат преодолени чрез структурата на КНП, и че няма доказателства, че продуктите не са взаимозаменяеми. Комисията отбеляза, че включените в извадката производители от Съюза произвеждат най-разпространения S-PVC с общо предназначение (наричан от Westlake „обикновен“), че основният определящ фактор за използването на S-PVC е неговата K-стойност (10), както и че наричаният обикновен S-PVC ще бъде обхванат от КНП Б и В в рамките на разследването. В това отношение Комисията установи, че определението „специализиран“ е по-скоро търговска класификация или термин, а не промишлен стандарт (тъй като продукт, който би бил наречен „специализиран“ от един производител, може да се смята за „обикновен“ от друг).

(99)

Комисията отбеляза, че разликите в производствения процес са незначителни, което е видно от факта, че един от включените в извадката производители може да използва същите линии и за производството на някои видове специализиран S-PVC (11). Комисията отбеляза, че макар на дружеството Westlake да е било известно, че тримата включени в извадката производители от Съюза не са осъществявали дейност в съществуващите според него три различни сегмента, то не е направило каквито и да било коментари по отношение на предложената извадка от Съюза. Освен това Комисията не откри каквито и да било доказателства за отражение на посочените сегменти върху цените, разходите или сегментацията на пазара, което да не е обхванато от структурата на КНП. Поради това твърдението на Westlake за съществуването на три сегмента беше отхвърлено.

4.3.   Потребление на Съюза

(100)

Комисията установи потреблението на Съюза въз основа на:

проверените продажби на включените в извадката производители от Съюза;

данните за продажбите на невключените в извадката оказали съдействие производители на PVC от Съюза, получени от жалбоподателите;

продажбите на други производители на PVC от Съюза, получени от направени пред Комисията изявления;

продажбите на останалите производители на PVC в Съюза, екстраполирани въз основа на техния дял в производството на PVC в Съюза по последните официални статистически данни (Продком);

вноса на PVC в Съюза, отчетен в базата данни Comext на Евростат.

(101)

Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза (в тонове)

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Общо потребление на Съюза

3 952 433

4 452 620

3 636 723

3 223 419

Индекс

100

113

92

82

Източник:

Промишленост на Съюза, включените в извадката производители от Съюза, други производители от Съюза, Eвростат

(102)

Потреблението на Съюза на сходния продукт беше установено чрез обединяване на информацията за продажбите в ЕС от производителите от Съюза (както е описано в съображение 100) и данните за вноса от Евростат. Тъй като продуктът, предмет на разследването, включва само S-PVC, беше изчислено, че вносът на S-PVC представлява 96 % от вноса с код по КН 3904 10 00, а останалата част е внос на E-PVC. Разделянето на вноса с код по КН 3904 10 00 между двата вида PVC беше направено въз основа на включените в жалбата пазарни данни.

(103)

Общото потребление на Съюза е било с тенденция към намаляване от 2021 г. нататък — година, през която е имало силно изразено възстановяване след пандемията от COVID-19. От 2020 г. общото потребление на Съюза е намаляло с 18 %, повлияно от текущия спад в строителния сектор в Съюза.

4.4.   Внос от засегнатите държави

4.4.1.   Кумулативна оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави

(104)

Комисията проучи дали вносът на S-PVC с произход от засегнатите държави следва да бъде оценен кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.

(105)

Дъмпинговите маржове, установени във връзка с вноса от Египет и САЩ, са надвишавали прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент. Обемът на вноса от всяка от засегнатите държави не е бил незначителен по смисъла на член 5, параграф 7 от основния регламент. Пазарните дялове през разследвания период са били съответно 1,92 % и 8,30 %.

(106)

Условията на конкуренция между дъмпинговия внос от Египет и САЩ и между дъмпинговия внос от засегнатите държави и сходния продукт са били сходни. По-специално внасяните продукти са се конкурирали помежду си и с произвеждания в Съюза S-PVC, тъй като промишлените ползватели имат сходен достъп до търговските екипи на двамата производители от Съюза и до търговците и двамата обслужват сходни категории клиенти.

(107)

Следователно всички критерии, посочени в член 3, параграф 4 от основния регламент, са изпълнени и вносът от Египет и САЩ бе разгледан кумулативно за целите на определянето на вредата.

4.4.2.   Обем и пазарен дял на вноса от засегнатите държави

(108)

Комисията установи обема на вноса въз основа на данни на Евростат. Пазарният дял на вноса бе установен въз основа на наличните статистически данни по продукт и на оценка на потреблението за разследвания период въз основа на последните налични данни (2022 г.).

(109)

Вносът в Съюза от засегнатите държави се е променял, както следва:

Таблица 2

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

ЕГИПЕТ

Обем на вноса

7 252

24 566

44 562

62 004

Индекс (2020 г. = 100)

100

339

614

855

Пазарен дял

0,18  %

0,55  %

1,23  %

1,92  %

Индекс (2020 г. = 100)

100

300

668

1 048

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ (САЩ)

Обем на вноса

33 737

41 430

127 713

267 390

Индекс (2020 г. = 100)

100

123

379

793

Пазарен дял САЩ

0,85  %

0,93  %

3,51  %

8,30  %

Индекс (2020 г. = 100)

100

109

411

972

ЗАСЕГНАТИ ДЪРЖАВИ

Обем на вноса от засегнатите държави

40 989

65 996

172 275

329 394

Индекс (2020 г. = 100)

100

161

420

804

Пазарен дял — засегнатите държави

1,04  %

1,48  %

4,74  %

10,22  %

Индекс (2020 г. = 100)

100

143

457

985

Източник:

Евростат.

(110)

В абсолютно изражение вносът от засегнатите държави се е увеличил с 288 405 тона през разглеждания период. Едновременно с това общият пазарен дял на вноса от засегнатите държави се е увеличил с 9,18 процентни пункта (вносът през разследвания период е бил осем пъти по-голям от този през 2020 г.). Египетският внос се е увеличил с 54 750 тона през разглеждания период и е достигнал пазарен дял от 1,92 %. Вносът от САЩ се е увеличил с 233 653 тона през разглеждания период и е достигнал пазарен дял от 8,30 %. Вносът от засегнатите държави е достигнал пазарен дял от 10,22 % през разследвания период.

4.4.3.   Цени на вноса от засегнатите държави и подбиване на цените/потискане на цените

(111)

Комисията установи цените на вноса въз основа на данни от Евростат. Подбиването на цените от вноса бе установено въз основа на цените CIF, получени от включените в извадката производители износители (вж. съображения 69 и 87).

(112)

Средната цена на вноса в Съюза от засегнатите държави се е променяла, както следва:

Таблица 3

Цени на вноса (EUR/тон)

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

ЕГИПЕТ

Средна цена

688

1 449

1 353

926

Индекс

100

211

197

135

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ (САЩ)

Средна цена

821

1 525

1 405

903

Индекс

100

186

171

110

ЗАСЕГНАТИ ДЪРЖАВИ

Среднопретеглена цена

798

1 497

1 392

907

Индекс

100

188

174

114

Източник:

Евростат.

(113)

Средната цена на египетския внос рязко се e повишила през 2021 г., достигайки 1 449 EUR/тон (от 668 EUR/тон през 2020 г.), след което леко е спаднала до 1 353 EUR/тон през 2022 г. и до 926 EUR/тон през разследвания период. Средната цена на вноса от САЩ е следвала подобна тенденция с рязко увеличение през 2021 г., достигайки 1 525 EUR/тон (от 821 EUR/тон през 2020 г.), след което постепенно е намаляла до 1 405 EUR/тон през 2022 г. и до 903 EUR/тон през разследвания период.

(114)

През разглеждания период средната единична цена на дъмпинговия внос от засегнатите държави се е увеличила с 14 %. През 2020 г. и 2021 г. цените на вноса от засегнатите държави са били по-високи от наблюдаваните продажни цени в Съюза на включените в извадката производители (съответно с 16 % и 27 %), както е показано в таблици 3 и 7. През 2022 г. и през разследвания период обаче цените на вноса са били с около 11 % и 20 % по-ниски в сравнение с цените на Съюза.

(115)

Комисията определи подбиването на цените през разследвания период, като сравни:

среднопретеглените продажни цени на включените в извадката производители от Съюза по вид на продукта за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода, и

съответните среднопретеглени цени по вид на продукта на вноса от включените в извадката производители износители за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF, със съответните корекции за митата и разходите след вноса.

(116)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от хипотетичния оборот на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период. От него бе видно, че е налице среднопретеглен марж на подбиване между 25 % и 35 % за египетските производители, среднопретеглен марж на подбиване на цените между 30 % и 35 % за производителите от САЩ и кумулативно среднопретеглено подбиване на цените между 27 % и 33 % за включените в извадката производители от САЩ и Египет общо.

(117)

Във всеки случай, независимо от констатациите относно подбиването на цените, Комисията отбеляза, че дъмпинговият внос е довел и до значително потискане на цените (както е отразено в маржовете на занижаване на цените) по време на РП, когато промишлеността на Съюза е продавала под производствените си разходи.

4.5.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.5.1.   Общи бележки

(118)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза включваше оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(119)

Както бе посочено в съображение 9, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, бе използвано изготвяне на извадка.

(120)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на данни в представения от жалбоподателите макроикономически въпросник, които Комисията актуализира с предоставена от други производители информация, с получена по време на контролните посещения информация и с данни на Евростат. Данните за останалите производители от Съюза бяха изчислени въз основа на пазарни данни и други статистически данни от Евростат по информация за продукта, както е посочено в съображение 100. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(121)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

(122)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

4.5.2.   Макроикономически показатели

4.5.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(123)

Общото производство в ЕС бе изчислено въз основа на данни от Евростат за сходния продукт (код по Продком 2016.30.10). Статистическите данни по Продком се публикуват ежегодно от Евростат, като последните налични данни са за 2022 г. Производството на промишлеността на Съюза за разследвания период беше установено чрез добавяне на производството на всички обекти на жалбоподателите в Съюза и на други производители, които предоставиха подробна информация на Комисията, и чрез приемане на същото относително тегло като наблюдаваното през 2022 г. за останалите.

(124)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 4

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Обем на производството (в тонове)

4 953 948

4 976 725

4 125 375

3 842 081

Индекс

100

100

83

78

Производствен капацитет (в тонове)

5 455 000

5 455 000

5 555 000

5 555 000

Индекс

100

100

102

102

Използване на капацитета

91  %

91  %

74  %

69  %

Индекс

100

100

82

76

Източник:

Включените в извадката производители от Съюза, други производители от Съюза, Eвростат, пазарна информация за капацитета на други производители.

(125)

Производството на сходния продукт в Съюза е отбелязало низходяща тенденция, повлияна от икономическото въздействие на по-високата инфлация и лихвените проценти, които засегнаха значително строителния сектор, който е основният клиент на сходния продукт.

(126)

Производственият капацитет е останал относително стабилен. Увеличаването на капацитета в химическата промишленост отнема много време за планиране и изпълнение поради съображения, свързани с околната среда и безопасността. Наблюдаваното увеличение през 2022 г. се дължи до голям степен на един включен в извадката производител и е резултат от реорганизация в търсене на по-висока ефективност. Преди 2020 г. в Съюза е бил закрит производствен обект, а една от трите закрити производствени линии е била прехвърлена към друг оставащ обект. Поради промеждутъка от време между затварянето на обекта и инсталирането на новата линия тенденцията показва увеличаване на капацитета, макар че в дългосрочен план включеният в извадката производител е намалил капацитета си.

(127)

Използването на капацитета е останало стабилно през 2020 г. и 2021 г., а от 2022 г. нататък е отбелязало низходяща тенденция. Степента на използване на капацитета от 69 % е ниска за химическите процеси, тъй като всяка стойност около 50 % за една линия създава значителни рискове за влошаване на състоянието на активите и безопасността. Както в Съюза, така и в засегнатите държави производствените линии не са проектирани за колебания в производствените потоци и производителите са изправени пред пречки да затворят и да пуснат отново дадена линия, за да отговорят на търсенето. Комисията получи оценки, според които затварянето на дадена линия за по-малко от шест месеца вероятно не би било икономически целесъобразно, а опитът по време на пандемията от COVID-19 показва, че химическите линии не могат да бъдат затворени дори когато търсенето на разглеждания продукт е слабо.

4.5.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(128)

Продажбите на промишлеността на Съюза бяха установени по методология, подобна на приложената за данните за производството. Продажбите през разследвания период бяха изчислени въз основа на данните от жалбоподателите и други производители, които предоставиха подробна информация на Комисията, и при отчитане на представителността на тази подгрупа по отношение на производството. Предимството на този подход е, че следва същия принцип, но не отчита въздействието на възможните промени в обема на запасите. Като се има предвид, че промишлеността на Съюза има сравнително ниски нива на запаси (около 2—3 седмици), Комисията счете това за разумно допускане.

(129)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Обем на продажбите и пазарен дял

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Общ обем на продажбите на пазара на Съюза (в тонове)

3 593 662

3 981 285

3 120 959

2 571 820

Индекс

100

111

87

72

Пазарен дял

91  %

89  %

86  %

80  %

Индекс

100

98

94

88

Източник:

Включените в извадката производители от Съюза, други производители от Съюза, Eвростат.

(130)

Обемът на продажбите на пазара на Съюза е варирал значително през разглеждания период поради последователните въздействия на пандемията, силното икономическо възстановяване и възникването на енергийна криза през 2022 г. В този контекст анализът на пазарния дял на промишлеността на Съюза очертава по-ясна картина. Цялостната неблагоприятна тенденция по отношение на пазарния дял е ясно очертана през 2022 г., когато промишлеността на Съюза е понесла значителна загуба на пазарен дял, която е дублирала тази от предходната година (индексът е намалял с 2 пункта през 2021 г. и с 4 пункта през 2022 г.) и се е задълбочила през разследвания период (индексът е намалял с 6 пункта). Като цяло пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял с 12 % през разглеждания период.

(131)

Загубата на пазарен дял на слаб пазар е засилила въздействието на вноса на сходния продукт от засегнатите държави, който, както е описано в съображение 110, е увеличил пазарния си дял.

(132)

Комисията получи коментари от ползватели и производители износители, според които загубата на пазарен дял от страна на промишлеността на Съюза е била показател за загуба на конкурентоспособност и недостатъчно внимание към нуждите на клиентите. Комисията установи, че вносът от други държави, различни от засегнатите, не е отбелязал същото увеличение на пазарния дял, което, изглежда, показва, че загубата на конкурентоспособност може да е била само спрямо производителите на сходния продукт, намиращи се в засегнатите държави, и че част от нейното разследване бе да провери дали това е било резултат от нелоялни търговски практики. Що се отнася до нуждите на клиентите, Комисията отбеляза, че ползвателите са разчитали на покупки на сходния продукт както от производители от Съюза, така и от производители от засегнатите държави, което ясно показва, че промишлеността на Съюза продължава да обслужва клиентите си по сходен и сравним начин.

4.5.2.3.   Растеж

(133)

Потреблението на Съюза е спаднало с около 18 % през разглеждания период, докато обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза е намалял с 28 %. Потреблението обаче е било много променливо, с рязко увеличение през 2021 г., вследствие на силното икономическо възстановяване в Съюза след пандемията, с 11 % по отношение на обемите и умерен спад през 2022 г. спрямо 2020 г., когато ситуацията се е върнала към по-обичайното икономическо поведение на ползвателите и клиентите, като потреблението е било с 13 % по-малко от това през 2020 г. Вследствие на това промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял, за разлика от пазарния дял на вноса от засегнатите държави, който се е увеличил с 885 % през разглеждания период, достигайки 10,22 % през разследвания период (от 1,04 % през 2020 г.).

4.5.2.4.   Заетост и производителност

(134)

Броят на наетите лица в промишлеността на Съюза беше установен по методология, подобна на приложената за данните за производството и продажбите. Данните за заетостта и производителността бяха установени въз основа на предоставена от жалбоподателите информация, отговори на други производители от Съюза и основани на данни от Евростат оценки.

(135)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 6

Заетост и производителност

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Брой на наетите лица

4 135

4 068

3 975

4 014

Индекс

100

98

96

97

Производителност (тонове/наето лице)

1 198

1 223

1 038

957

Индекс

100

102

87

80

Източник:

Включените в извадката производители от Съюза, други производители от Съюза, Eвростат.

(136)

Броят на наетите лица е останал относително стабилен през разглеждания период (-3 %). Това е в съответствие със стабилния производствен капацитет, тъй като броят на наетите лица, необходими за управлението на заводите, не се променя в съответствие със степента на използване на капацитета. Съответно заводите са проектирани да работят на пълен работен ден в рамките на работните смени и производителите не разполагат с гъвкавост да работят по-малко дни в седмицата, за да приспособят производството към търсенето.

(137)

През 2022 г. производителността на наето лице е започнала негативна тенденция, която допълнително се е влошила през разследвания период. В контекста на устойчивостта на броя на наетите лица, ниските нива на продажбите, а оттам и на производството, са довели до ниска производителност. Като цяло производителността в тонове на наето лице е намаляла с 20 %.

(138)

Както е обичайно в химическата промишленост, производителността на наето лице се показва най-добре чрез произведените количества на наето лице. Комисията получи коментари от установен в САЩ производител, според който производителността следва да бъде посочена в стойност на наето лице. Комисията отбелязва, че предложеното съотношение е необичайно в контекста на нестабилността на цените, създадена от съчетаването на пандемията от Covid, силното възстановяване и енергийната криза. Предложеното съотношение би предоставило мярка за производителност, която би прикрила реалността чрез смесване на обеми и цени и би затруднила анализа, въз основа на който да се определи дали е налице вреда за производителите от Съюза. Поради това Комисията отхвърли това предложение.

4.5.2.5.   Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг

(139)

Всички дъмпингови маржове са били значително над равнището de minimis. Въздействието на равнището на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза е било значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от засегнатите държави.

(140)

Това е първото антидъмпингово разследване относно разглеждания продукт. Поради това нямаше данни, които да дават възможност за оценка на въздействието на евентуален предишен дъмпинг.

4.5.3.   Микроикономически показатели

4.5.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(141)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 7

Продажни цени в Съюза

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Средна единична продажна цена в Съюза на общия пазар (EUR/тон)

690

1 177

1 566

1 134

Индекс

100

170

227

164

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

677

967

1 354

1 162

Индекс

100

143

200

172

Източник:

Включените в извадката производители от Съюза.

(142)

Средната единична продажна цена в Съюза е била много нестабилна през разглеждания период. Силното възстановяване след пандемията през 2021 г. е довело до увеличение на цените, което е надхвърлило забележителното увеличение на разходите. Ситуацията не се е запазила дълго, тъй като агресивната война на Русия срещу Украйна допринесе за възникването на енергийна криза в Съюза и последващо голямо увеличение на разходите, което до голяма степен е било поето от увеличение на продажната цена. Макар че финансовото състояние на включените в извадката производители от Съюза все още е било добро, като продажните цени са покривали изцяло производствените разходи, ситуацията бързо се е влошила в края на 2022 г., когато включените в извадката производители вече са изпитвали трудности да покрият всички разходи с продажните цени. През разследвания период производствените разходи отново са спаднали след стихването на енергийната криза, но продажната цена е спаднала още повече, както е показано в таблица 7 (през разследвания период производствените разходи са спаднали с 14 %, но средната продажна цена е спаднала още повече — с 28 %). В резултат на това включените в извадката производители от Съюза са работили на загуба през разследвания период, което свидетелства за мащаба на въздействието на дъмпинговия внос върху ценовия контрол на тези производители, които е трябвало да следват цената на пазар, повлиян от големите обеми дъмпингов внос от Египет и САЩ.

(143)

Като цяло през разглеждания период продажните цени са се увеличили с 64 %, а производствените разходи — със 72 %.

4.5.3.2.   Разходи за труд

(144)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Средни разходи за труд на наето лице

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Средни разходи за труд на наето лице (EUR)

115 266

117 134

119 662

120 571

Индекс

100

102

104

105

Източник:

Включените в извадката производители от Съюза.

(145)

Горната таблица показва, че средните разходи за труд са били относително стабилни през разглеждания период. Включените в извадката производители от Съюза обясниха, че разходите за труд са устойчиви и че повечето от разходите им за труд не се контролират от тях, тъй като са установени със закон, трудови споразумения или договори. Например индексирането на заплатите е задължително съгласно белгийското законодателство и работодателите нямат право на преценка за това индексиране, нито за момента на извършването му. Също така, що се отнася до относително високото равнище на тези разходи, Комисията отбеляза, че химическата промишленост е по същество опасна, работи се на смени и има строги модели на работа — все фактори, които допринасят за относително високите разходи за труд.

(146)

Комисията не смята, че наблюдаваното ограничено увеличение на средните разходи за труд на служител поставя под съмнение твърдяната вреда, посочена в жалбата.

4.5.3.3.   Запаси

(147)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Запаси

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Запаси в края на периода (в тонове)

61 181

68 986

74 985

58 304

Индекс

100

113

123

95

Запаси в края на периода като процент от производството

5,20  %

5,92  %

6,77  %

6,06  %

Индекс

100

114

130

117

Източник:

Включените в извадката производители от Съюза.

(148)

Продажбите на сходния продукт показват някои сезонни въздействия, които са често срещани в строителния сектор, който е неговият основен ползвател. Продажбите през декември обикновено са относително ниски и производителите обикновено приоритетно извършват поддръжка през този месец. В резултат на сезонното въздействие през декември сравняването на равнището на запасите в края на разследвания период през септември 2023 г. със запасите в края на периода през декември на предходните три години е неуместно. Запасите в края на годината в периода от 2020 г. до 2022 г. са се увеличили с 30 % за две години.

4.5.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(149)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (% от оборота от продажбите)

3,5

17,7

13,1

–2,6

Индекс

100

506

374

–74

Паричен поток (EUR)

63 543 946

267 522 792

241 989 149

–13 993 872

Индекс

100

421

381

–22

Инвестиции (EUR)

64 616 015

61 243 727

82 005 921

141 483 932

Индекс

100

95

127

219

Възвръщаемост на инвестициите (%)

10

120

93

–26

Индекс

100

1 193

927

– 258

Източник:

Включените в извадката производители от Съюза.

(150)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността през първите две години от разглеждания период е повлияна от икономическите обстоятелства, създадени от появата на пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г. и последвалото необичайно възстановяване след въвеждането на ваксините в Съюза, както и след фискалните стимули. Комисията смята, че равнищата на рентабилност, постигнати до 2020 г. и 2021 г., са повлияни от този общ икономически контекст. Върху постигнатата през 2022 г. рентабилност влияние е оказала и енергийната криза, възникнала след началото на агресивната война на Русия срещу Украйна. През 2022 г. обаче включените в извадката производители от Съюза са успели да прехвърлят увеличението на разходите върху ползвателите в Съюза, тъй като наблюдаваната средна продажна цена на промишлеността на ЕС се е увеличила с 390 EUR/тон — сума, която е дори по-висока от увеличението на разходите от 387 EUR/тон. Вследствие на това печалбата през 2021 г. и 2022 г. в EUR/тон е била относително стабилна (съответно 209 и 212 EUR/тон). През 2022 г. включените в извадката производители са имали низходяща тенденция и през разследвания период са били на загуба (– 2,6 %). Както е посочено в съображение 142, въздействието на рязко нарасналия дъмпингов внос е означавало, че производителите от Съюза са загубили контрол върху ценообразуването на продукта, което е било повлияно от наличието на S-PVC от засегнатите държави на много ниски цени, а това е довело до ситуация на потискане на цените през разследвания период.

(151)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Тенденцията при нетния паричен поток показва низходяща тенденция от 2021 г. и значима критична точка през разследвания период, когато паричният поток е станал отрицателен за първи път през разглеждания период. През разследвания период включените в извадката производители са забавили някои инвестиции или са отложили някои несъществени дейности по поддръжката, но тези мерки не са били достатъчни, за да се избегне отрицателен паричен поток.

(152)

През 2020 г. и 2021 г. инвестициите са били относително стабилни, а през 2022 г. посоката е станала възходяща. Има различни причини, поради които инвестициите са се увеличили от 2022 г. насам. Инвестициите от 2022 г. не са били предизвикани от разширяване на капацитета, а по-скоро от необходимостта да се намали въглеродният отпечатък и да се спазят други разпоредби за околната среда и безопасността, както и от ефекта на наваксване, тъй като включените в извадката производители са срещнали пречки при осъществяването на планираните инвестиции — през 2020 г. поради пандемията, а през 2021 г. поради търсенето, последвало силното икономическо възстановяване, вследствие на което са били претоварени. Тримата включени в извадката производители извършват дейност от наследени обекти, които са проектирани във време на по-слаби регулации и които изискват значителни инвестиции, за да бъдат в крак с новите разпоредби за околната среда и безопасността. Освен това инвестициите в действащи химически заводи изискват дълго планиране — дотолкова, че извършените от 2022 г. нататък инвестиции са били до голяма степен планирани преди 2020 г. И накрая, равнището на инвестициите не може да бъде коригирано спрямо действителните производствени равнища вместо спрямо теоретичните. Включените в извадката производители имат ограничено влияние за привеждане на инвестициите в съответствие с действителните степени на използване на капацитета.

(153)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Тя се е променяла в отрицателна посока от 2021 г. нататък и показва значителна стойност от -26 % през разследвания период. Включените в извадката производители, както и всеки друг производител на сходния продукт, се нуждаят от големи инвестиции, за да работят. Включените в извадката производители имат наследени обекти и първоначалните заводи са напълно амортизирани, но редовно добавят нови активи поради разходите за поддръжка и оборот в допълнение към чисто новите инвестиции. Включените в извадката производители имат ограничена гъвкавост да работят с по-некачествени активи.

(154)

Способността на включените в извадката производители от Съюза да набират капитал в настоящия икономически контекст е съмнителна поради ниската рентабилност и регулаторната несигурност. Тази способност обаче при всички случаи би била хипотетична, тъй като включените в извадката производители са част от по-големи групи и разчитат по-скоро на вътрешни, отколкото на външни източници. Поради това Комисията проучи възможността за привличане на ресурси от техните групи. Всички включени в извадката производители от Съюза потвърдиха сходни трудности да се ползват от преразпределяне на ресурси на ниво група. Тримата производители обясниха различни прояви на тази тенденция, като например приоритизиране на инвестициите в други региони на света, неотстраняване на проблемните точки в производствения процес, извънредни текущи бюджетни съкращения и други. Комисията смята, че тази ситуация може да бъде свързана и с други фактори, но отбеляза, че твърденият дъмпингов внос от засегнатите държави е допринесъл за тази негативна инвестиционна среда и е увеличил несигурността относно бъдещите перспективи на промишлеността.

4.5.4.   Заключение относно вредата

(155)

Основните макроикономически показатели показаха негативна тенденция през разглеждания период: Обемът на производството в Съюза е намалял с 22 %, използването на капацитета — с 24 %, обемът на продажбите в Съюза — с 28 %, а производителността — с 20 %.

(156)

Подобна е картината и по отношение на микропоказателите. Рентабилността на продажбите в Съюза е била положителна от 2020 г. до 2022 г., но през разследвания период промишлеността е била на загуба. Аналогично, паричният поток, който е бил положителен от 2020 г. до 2022 г., е станал отрицателен през разследвания период. Запасите в края на годината като процент от производството са се увеличавали от 2020 г. до 2022 г., когато въздействието на значителния внос от засегнатите държави вече е било очевидно.

(157)

Обемът на вноса на износителите от Египет и САЩ се е увеличил осем пъти през разглеждания период. В контекста на спад в годишното потребление със 729 110 тона през разглеждания период, годишният внос от засегнатите държави се е увеличил с 288 405 тона, което е довело до увеличаване на общия пазарен дял на износителите от Египет и САЩ от 1 % през 2020 г. на 10 % през разследвания период, като техните цени значително са подбивали цените на промишлеността на Съюза от 2022 г. нататък, и особено през разследвания период. През разследвания период средният марж на подбиване на цените е бил 31,7 % за вноса от САЩ и 28,9 % за вноса от Египет, както е посочено по-горе в раздел 4.4.3)

(158)

Дъмпинговият внос от Египет и САЩ на ниски цени също така е довел до значително потискане на цените на промишлеността на Съюза. В резултат на това промишлеността на Съюза не е била в състояние да продава на цени, покриващи производствените ѝ разходи, и през разследвания период е реализирала загуби.

(159)

Въпреки че нетните инвестиции са се увеличили със 119 %, възвръщаемостта на инвестициите е станала отрицателна през разглеждания период — от 10,1 % през 2020 г. на – 26,1 % през разследвания период. Паричният поток също е станал отрицателен, което е засегнало способността на промишлеността на Съюза да самофинансира дейността си. Макар че броят на наетите лица е намалял през същия период с 3 %, производителността е намаляла с 20 %, което е довело до по-високи разходи за труд на тон PVC.

(160)

Както е посочено по-горе, финансовите показатели, като рентабилност, паричен поток и възвръщаемост на инвестициите, са се влошили значително през разглеждания период. Това е оказало отрицателно въздействие върху способността на промишлеността на Съюза да самофинансира дейностите си, да прави необходимите инвестиции и да набира капитал, като по този начин е възпрепятствало растежа ѝ и дори е застрашило оцеляването ѝ.

(161)

Въз основа на горепосоченото на този етап Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(162)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от засегнатите държави е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда от фактори, различни от дъмпинговия внос от засегнатите държави, не е била отдадена на дъмпинговия внос. Тези фактори са: икономическият спад и слабата пазарна динамика, влиянието на непреодолима сила и нерентабилните експортни продажби.

5.1.   Въздействие на дъмпинговия внос

(163)

Вносът от засегнатите държави се е увеличил осем пъти през разглеждания период — от 40 989 тона през 2020 г. на 329 904 тона през разследвания период. Това рязко увеличение, както е обяснено в съображение 157, е съвпаднало с относително слабия вътрешен пазар, който се е затруднявал да поеме дъмпинговия внос.

(164)

В резултат на това през разглеждания период общият пазарен дял на засегнатите държави се е увеличил от 1 % на 10 %. Същевременно пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалявал непрекъснато — от 91 % за 2020 г. на 80 % за разследвания период.

(165)

Докато 2020 г. е била повлияна от пандемията от Covid, а 2021 г. — от силното икономическо възстановяване, последиците от дъмпинговия внос са станали по-забележими от 2022 г. нататък, когато вносът от засегнатите държави се е увеличил със 161 %, а пазарният им дял — с 220 % в сравнение с 2021 г.

(166)

През 2022 г. — годината, през която вносът от засегнатите държави рязко се е увеличил — цените на този внос са били много по-ниски от средната продажна цена на включените в извадката производители от Съюза.

(167)

Увеличеното количество на вноса от засегнатите държави, съчетано с ниските му средни продажни цени, е оказало отрицателно въздействие върху финансовото състояние на промишлеността на Съюза.

(168)

Въздействието на увеличените количества дъмпингов внос от засегнатите държави е било напълно осезаемо през разследвания период, когато финансовото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило значително. Промишлеността на Съюза не е била в състояние да увеличи продажните си цени, за да прехвърли на клиентите нарастващите разходи за суровини (по-конкретно енергийни разходи), тъй като е била изправена пред нелоялна конкуренция от вноса на разглеждания продукт. Стратегията на промишлеността на Съюза е била да ограничи загубите на производствени обеми и пазарен дял, като намали цените за сметка на своята рентабилност. Действително, след като през предходните години промишлеността на Съюза е била рентабилна, през разследвания период тя е била на загуба (– 3 %). Поради това вносът на ниски цени от засегнатите държави е попречил на увеличението на цените от промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 3 от основния регламент и по този начин е довел до потискане на цените.

(169)

Освен това паричният поток и възвръщаемостта на инвестициите също са станали отрицателни. През разследвания период включените в извадката производители от Съюза са имали отрицателен паричен поток от 14 милиона евро и възвръщаемост на инвестициите от – 26,1 %.

(170)

С оглед на изложените по-горе съображения Комисията временно установи, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е причинена от дъмпинговия внос от засегнатите държави по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент. Тази вреда е имала въздействие както върху обема, така и върху цените.

5.2.   Въздействие на други фактори

5.2.1.   Внос от трети държави

(171)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Таблица 11

Внос от трети държави

Държава

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Мексико

Обем (в тонове)

142 867

161 713

160 261

129 496

 

Индекс

100

113

112

91

 

Пазарен дял

4  %

4  %

4  %

4  %

 

Средна цена (EUR/тон)

703

1 214

1 538

954

 

Индекс

100

173

219

136

Норвегия

Обем (в тонове)

67 067

92 360

54 769

46 300

 

Индекс

100

138

82

69

 

Пазарен дял

2  %

2  %

2  %

1  %

 

Средна цена (EUR/тон)

839

1 313

1 719

1 356

 

Индекс

100

156

205

162

Южна Корея

Обем (в тонове)

2 335

11 792

23 891

50 703

 

Индекс

100

505

1 023

2 171

 

Пазарен дял

0  %

0  %

1  %

2  %

 

Средна цена (EUR/тон)

1 278

1 534

1 686

969

 

Индекс

100

120

132

76

Обединено кралство

Обем (в тонове)

47 801

17 212

14 314

16 309

 

Индекс

100

36

30

34

 

Пазарен дял

1  %

0  %

0  %

1  %

 

Средна цена (EUR/тон)

836

1 088

1 449

1 224

 

Индекс

100

130

173

146

Други трети държави

Обем (в тонове)

57 711

122 261

90 254

79 397

 

Индекс

100

212

156

138

 

Пазарен дял

1  %

3  %

2  %

2  %

 

Средна цена (EUR/тон)

721

1 493

1 452

959

 

Индекс

100

207

201

133

Общо за всички трети държави, с изключение на засегнатите държави

Обем (в тонове)

317 781

405 338

343 489

322 205

 

Индекс

100

128

108

101

 

Пазарен дял

8  %

9  %

9  %

10  %

 

Средна цена (EUR/тон)

759

1 324

1 551

1 029

 

Индекс

100

174

204

136

Източник:

Евростат.

(172)

През разглеждания период единствените други трети държави, от които в Съюза са внасяни значителни обеми PVC, са били Мексико, Норвегия, Южна Корея и Обединеното кралство.

(173)

Като цяло всички трети държави, с изключение на засегнатите, през разследвания период са имали стабилен обем с пазарен дял, който се е запазил в диапазона 8—10 % през разглеждания период. Освен това техните цени също така са били по-близки до цените на включените в извадката производители от Съюза със средна цена на вноса за 2022 г. от 1 551 EUR/тон, която на практика е била идентична с тази на включените в извадката производители от Съюза от 1 566 EUR/тон. През разследвания период средната цена на вноса от 1 029 EUR/тон е била по-ниска от цената на тон на включените в извадката производители от Съюза — 1 134 EUR/тон. Независимо от това обемът на вноса в Съюза е намалял с 6 % през разследвания период, което означава, че вносителите са се опитвали да запазят пазарния си дял при свиващ се пазар, а не да го разширят.

(174)

Комисията отбелязва, че не е имало рязък ръст на вноса и че пазарният дял на трети държави, различни от засегнатите, е останал относително стабилен. Основните наблюдавани промени са били размествания в произхода на този друг внос, като някои държави са намалили износа си за Съюза по структурни или стратегически причини, като Норвегия, Русия и Обединеното кралство, а други, като Южна Корея, са заели тяхното място.

(175)

Предвид изложеното по-горе и с оглед на големите обеми на внос на ниски цени от засегнатите държави в сравнение с тези от други трети държави, Комисията временно заключи, че вносът от други трети държави не е отслабил причинно-следствената връзка между понесената от промишлеността на Съюза вреда и дъмпинговия внос от засегнатите държави.

5.2.2.   Равнище на износа на промишлеността на Съюза

(176)

През разглеждания период обемът на износа на производителите от Съюза се е променял, както следва:

Таблица 12

Равнище на износа на производителите от Съюза

 

2020 г.

2021 г.

2022 г.

РП

Обем на износа на производителите от Съюза (в тонове)

1 494 677

1 227 548

1 120 519

1 101 408

Индекс

100

82

75

74

Средна цена на производителите от Съюза (EUR/тон)

822

1 414

1 509

1 075

Индекс

100

172

184

131

Източник:

Евростат

(177)

Износът на производителите от Съюза през 2020 г. е бил на най-високото равнище за разглеждания период — 1 494 288 тона, а през 2021 г. е намалял с 18 %. През 2022 г. износът е продължил да намалява, но с по-нисък темп, а след това е останал относително стабилен през разследвания период.

(178)

Средната експортна цена на производителите от Съюза също е била много променлива, като през 2021 г. е отбелязано силно увеличение, през 2022 г. — ограничено увеличение, а през разследвания период — внезапен спад на експортната цена. В резултат на това през разследвания период промишлеността на Съюза е изнасяла на цени, за които Комисията счете, че са били под изчислените производствени разходи.

(179)

Вследствие на твърденията на Westlake, Oxy Vinyls, LP и TCI Sanmar Комисията разгледа равнището на износа на включените в извадката производители от Съюза, като сравни разликата в цените между експортната цена и тяхната цена на вътрешния пазар (и двете с несвързани клиенти).

(180)

През разглеждания период промишлеността на Съюза е имала свободен капацитет и е изнасяла S-PVC, но не е имало пренасочване на продажбите от Съюза към експортни пазари. В това отношение през разследвания период средната експортна цена на включените в извадката производители е била малко по-висока от средната експортна цена на засегнатите държави за Съюза, което е показател за известна степен на конкурентоспособност. Освен това включените в извадката производители от Съюза са изнасяли на цени под пълните производствени разходи (поради общопроизводствените разходи), но над променливите разходи (главно за енергия и суровини). Следователно поддържането на износа през разследвания период е допринесло за общия марж и е помогнало на производителите от Съюза да запазят безопасността и безпроблемното функциониране на линиите, като те са произвеждали над минималното техническо равнище.

(181)

Комисията отбеляза, че производителите от засегнатите държави обикновено използват търговци, за да продават своя продукт на външните пазари. Същите търговци, които продават дъмпингов S-PVC в Съюза, са активни на най-големите експортни пазари на Съюза. В това отношение търговците, които продават дъмпинговия PVC в Съюза, извършват дейност и на традиционните експортни пазари на Съюза, което обяснява и предизвикателствата за промишлеността на Съюза в периода от 2022 г. нататък да запази експортните пазари.

(182)

Износът от Съюза за Обединеното кралство е намалял със 106 528 тона през разследвания период (от 2022 г. нататък), т.е. с 37 %. Сравнението на разследвания период с предходния 12-месечен период показва намаление от 120 668 тона, или 40 %. На 8 януари 2024 г. Обединеното кралство обяви започването на антидъмпингово разследване относно S-PVC с произход от САЩ, което е ясен признак за нелоялни търговски практики на втория по големина експортен пазар на Съюза. Износът за Швейцария е намалял с 10 027 тона през разследвания период (от 2022 г. нататък), т.е. с 22 % (сравнението на разследвания период с предходния 12-месечен период показва намаление със 17 460 тона, или 33 %). Комисията също така установи, че търговците са изнасяли произведения в САЩ S-PVC за Швейцария на цена, по-ниска от нормалната стойност.

(183)

Независимо от въздействието на конкурирането на същите пазари с дъмпинговия внос Комисията не смята, че равнището на продажбите на експортните пазари е имало изолирано въздействие, което само по себе си може да е отслабило причинно-следствената връзка между дъмпинговите практики на засегнатите държави и понесената от промишлеността на Съюза съществена вреда. Комисията установи, че износът като процент от продажбите на вътрешния пазар е бил сходен през 2020 г. и през разследвания период — около 42—43 %. Освен това износът като процент от производството на Съюза също е бил много сходен през 2020 г. и през разследвания период — около 30 %.

(184)

Комисията стигна до заключението, че спадът на износа е оказал въздействие върху резултатите на производителите от Съюза, което обаче не може да бъде изолирано от агресивното ценообразуване за трети държави на търговците, работещи с производителите от засегнатите държави. Производителите от Съюза са намалили износа си през разглеждания период, въпреки че основният спад е настъпил през 2021 г., доста преди разследвания период. Следователно равнището на износа на производителите от Съюза през разследвания период не може да бъде обяснено само с обемите, а по-скоро с цените. Този натиск върху експортните цени не може да бъде изолиран от дъмпинговия износ с произход от Египет и САЩ, който също са е конкурирал на тези пазари.

5.2.3.   Свръхкапацитет в промишлеността за PVC

(185)

Промишлеността за PVC е с цикличен характер, както потвърждават жалбоподателите, включените в извадката производители от Съюза и износителите от Египет и САЩ в своите изявления и коментари. В промишлеността за PVC в световен мащаб има значителен свръхкапацитет, тъй като въз основа на предоставени от жалбоподателите оценки и на пазарни данни през последните години капацитетът ѝ систематично е надвишавал световното търсене.

(186)

Този свръхкапацитет е структурен и се обяснява с трудностите при увеличаване на капацитета, за да се отговори на увеличения в търсенето. Поради това отрасълът е подготвен да поеме пиковете в търсенето през икономическия цикъл с дългосрочна перспектива.

(187)

През разглеждания период промишлеността на Съюза за PVC не е увеличила капацитета си, с изключение на ограничено разширяване от страна на един производител от Съюза, който е пуснал в експлоатация една производствена линия, прехвърлена от обект с три линии, който е бил закрит преди разглеждания период. Комисията стигна до заключението, че това видимо увеличение на капацитета се обяснява с моментно въздействие, тъй като закриването е извършено преди разглеждания период. Комисията стигна до заключението, че този производител от Съюза е обосновал необходимостта от това решение, което е имало за цел да осигури по-голяма ефективност чрез намаляване на броя на производствените обекти, намаляване на общия капацитет и оптимизиране на операциите.

(188)

Степента на използване на капацитета на промишлеността на Съюза през 2020 г. и 2021 г. е била над 90 % и едва когато дъмпинговият внос е нараснал, тя е спаднала на 74 % през 2022 г. и на 69 % през разследвания период.

(189)

Комисията стигна до заключението, че евентуалният структурен свръхкапацитет на промишлеността за PVC в световен мащаб и в Съюза може да окаже влияние върху динамиката на пазара и да подсили причините за извършването на дъмпингов износ, но не смята, че това е фактор, който прекъсва или отслабва причинно-следствената връзка. Това е така, защото през разглеждания период производителите от Съюза не са увеличили капацитета си в значителна степен. Със сигурност свръхкапацитетът, изглежда, е норма в химическата промишленост, а промишлеността на Съюза за PVC не се отклонява от динамиката, съществуваща на други пазари, включително тези на засегнатите държави. Освен това сравнително високият свръхкапацитет на промишлеността на Съюза през разследвания период е бил пряк резултат от рязкото увеличаване на дъмпинговия внос и временния икономически спад, който е разгледан отделно.

(190)

С оглед на гореизложеното Комисията счете, че относително високото през периода равнище на свръхкапацитет на промишлеността на Съюза е било резултат от неотдавнашните пазарни обстоятелства и дъмпинговия внос и следователно само по себе си не е било елемент, който може да е отслабил причинно-следствената връзка. Неотдавнашните пазарни обстоятелства бяха разгледани отделно.

5.2.4.   Енергийна криза в Съюза

(191)

Някои заинтересовани страни изразиха твърдението, че промишлеността на Съюза е понесла вреда поради високите цени на енергията, които са подкопали конкурентоспособността на тази промишленост. Според тези коментари изглежда, че е имало връзка между разходите за суровини и цените на енергията в Европа и резултатите на производителите от Съюза, като се твърди, че други държави са ги избегнали, тъй като те се обясняват с конфликти в непосредствена близост до Съюза.

(192)

Жалбоподателите потвърдиха, че в периода от средата на 2021 г. до края на 2022 г. в Европа е имало остра енергийна криза, но отново подчертаха, че тази криза не е отслабила или прекъснала причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос с произход от Египет и САЩ и понесената от промишлеността на Съюза вреда. Жалбоподателите заявиха, че енергийната криза е приключила в края на 2022 г. и че фактът, че въпреки значителния спад на цените на енергията, състоянието на промишлеността на Съюза не се е подобрило оттогава, е ясен признак, че енергийната криза не е оказала съществено влияние върху вредата.

(193)

Комисията отбеляза, че когато цените на енергията са били на най-високите си равнища през 2021 г. и 2022 г., включените в извадката производители от Съюза са получили най-голяма печалба през разглеждания период. Освен това вредата за промишлеността на Съюза е станала видима, когато енергийната криза вече е била стихнала и цените на енергията са намалели. В действителност преди вносът на ниски цени от засегнатите държави да се увеличи през разследвания период (количествата са се утроили спрямо предходните дванадесет месеца), промишлеността все още е била в състояние да отрази увеличените разходи за енергия в цените си. Това вече не е било възможно, когато рязкото увеличаване на вноса на ниски цени е довело до потискане на цените.

(194)

Поради това Комисията стигна до заключението, че настъпилата енергийна криза в Съюза не обяснява наблюдаваните през разследвания период промени и следователно не е прекъснала или отслабила причинно-следствената връзка.

5.2.5.   Икономически спад, пазарна динамика

(195)

Търсенето на пазара на Съюза през разглеждания период е достигнало най-високото си равнище през 2021 г. и веднага след това отново е спаднало, като спадът през 2022 г. е бил 18 %. В сравнение с 2020 г. търсенето през 2022 г. е било с 8 % по-ниско.

(196)

Търсенето е продължило да спада през разследвания период, когато изчисленото търсене е достигнало 3 223 316 тона, или с 18 % по-малко от търсенето през 2020 г.

(197)

Основната причина за слабото търсене на PVC в Съюза не е била нито неговата цена, нито наличието на алтернативни продукти. Вместо това сравнително слабото търсене се обяснява с комбинацията от висока инфлация и разходи по кредити, които са оказали въздействие върху икономиката като цяло и са ограничили търсенето в строителния сектор, т.е. на основния пазар за PVC. Това беше признато от жалбоподателите, но също така и от износителите от засегнатите държави.

(198)

Въздействието на по-високата инфлация и лихвените проценти се е пренесло нагоре по веригата към промишлеността за PVC с известно закъснение поради традиционните за строителния сектор дълги срокове за изпълнение. Това означава, че е отнело известно време, преди въздействието на по-високите разходи за кредити и строителни разходи да се отрази в обема на строителното производство, още повече в производството на строителни материали, като например производството на тръби, врати и прозорци от PVC. Цикличният характер на строителния сектор е широко известен факт и е малко вероятно търсенето да продължи да е слабо, след като инфлацията и лихвените проценти се понижат, а търсенето на инвестиционни стоки се повиши.

(199)

Westlake заяви, че това ниско търсене е отразявало промени в потреблението. Комисията счете, че това е просто спекулация, тъй като няма доказателства, че ниското търсене е било резултат от промени в потреблението, а не от временното въздействие на високите лихвени проценти и инфлация. Напротив, свързаните със Зеления пакт европейски политики за подпомагане на енергийното обновяване на съществуващи сгради, като например преразгледаните директиви за енергийните характеристики на сградите и за енергийната ефективност, би трябвало да увеличат търсенето на прозорци и врати от PVC, тъй като PVC е естествен изолатор.

(200)

Поради това Комисията стигна до заключението, че икономическият спад и свързаното с него слабо пазарно търсене в Съюза през разследвания период са имали ограничено въздействие, което не е прекъснало или отслабило причинно-следствената връзка.

5.2.6.   Непреодолима сила

(201)

Комисията получи коментари от някои заинтересовани страни относно въздействието на събитията на непреодолима сила върху състоянието на промишлеността на Съюза.

(202)

Комисията проучи всички събития на непреодолима сила, обявени през разглеждания период от включените в извадката производители от Съюза, и разгледа отговорността и действията, предприети от производителите.

(203)

Комисията установи, че повечето събития на непреодолима сила са настъпили в началото на разглеждания период, т.е. през 2020 г. и 2021 г., и следователно не могат да обяснят вредата, възникнала през разследвания период след рязкото увеличаване на дъмпинговия внос през второто полугодие на 2022 г. В това отношение Комисията не намери аргументи, които да потвърдят, че без относително големия брой събития на непреодолима сила през 2020 г. и 2021 г. промишлеността е щяла да бъде в по-добро положение през разследвания период. Промишлеността на Съюза е понесла вреда едва когато цените на вноса от засегнатите държави са подбивали значително цените на Съюза, което е започнало в средата на 2022 г.

(204)

Комисията също така установи доказателства, че обявяването на събития на непреодолима сила не е било координирано по систематичен начин, както бе заявено от заинтересованите страни. Например през годината, в която един от включените в извадката производители от Съюза е обявил събитие на непреодолима сила, свързан с него производител от Съюза е увеличил производството си до равнище над теоретичния си капацитет. Този случай противоречи на твърдението, че обявяването е имало за цел да избегне обслужването на някои клиенти.

(205)

Комисията също така установи, че през годината, в която Rehau е било засегнато от събитие на непреодолима сила от страна на един от включените в извадката производители от Съюза, производителят все пак е успял да достави на Rehau повече от 100 % от договореното количество, въпреки че не е успял да достави всички допълнително заявени количества. Въпреки че това са непотвърдени данни, Комисията повтаря, че не установи доказателства за умишлено използване на събития на непреодолима сила от страна на включените в извадката производители от Съюза, за да избегнат обслужването на договорени количества или да ограничат производството, търсейки по-високи цени на вътрешния пазар.

(206)

Поради това Комисията стигна до заключението, че обявяването на събития на непреодолима сила не е оказало въздействие върху вредата.

5.3.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(207)

Установено бе наличието на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Египет и САЩ, от една страна, и понесената от промишлеността на Съюза вреда, от друга страна. Налице е съвпадение във времето между рязкото увеличение на обема и пазарния дял на дъмпинговия внос на по-ниски цени и влошаването на резултатите на Съюза. В условията на сравнително слаб пазар увеличеният обем на дъмпинговия внос е отслабил възможностите на промишлеността на Съюза да определя цени, които да възстановяват производствените ѝ разходи, което ясно показва наличието на потискане на цените. Това е довело до реализиране на загуби през разследвания период.

(208)

Комисията разгледа други потенциални фактори, които може да са оказали въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза: равнището на износа, твърдения свръхкапацитет на промишлеността на Съюза, енергийната криза в Съюза, обявяването на събития на непреодолима сила, икономическия спад в Съюза и сравнително слабия пазар. Комисията направи разграничение и отдели въздействието на тези фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос.

(209)

Наблюдаваната вреда, понесена от производителите от Съюза през разследвания период, не може да се обясни с равнището на износа на промишлеността на Съюза. Първо, по отношение на обема износът на Съюза през разследвания период е представлявал 29 % от производството на Съюза, като почти същият процент — 30 %, е наблюдаван през 2020 г. Второ, основният спад в износа е настъпил през 2021 г., когато количествата на износа са намалели с 18 %, и през 2022 г., когато количествата на износа са намалели с още 9 %. През 2021 г. и 2022 г. обаче рентабилността на промишлеността на Съюза е била на най-високо равнище.

(210)

Беше установено, че въздействието на свръхкапацитета в промишлеността за PVC в Съюза не е причинило вреда през разследвания период, тъй като капацитетът е останал стабилен през разглеждания период. Аналогично бе установено, че въздействието на енергийната криза и свързаните с нея по-високи цени на енергията не са причинили наблюдаваната вреда през разследвания период, тъй като по това време енергийната криза е била стихнала.

(211)

Твърдението на заинтересованите страни, че вредата е била причинена и от обявяването на събития на непреодолима сила от страна на промишлеността на Съюза, не се потвърди от фактите, установени от Комисията.

(212)

И накрая, икономическият спад и произтичащото от него слабо пазарно търсене са засегнали промишлеността на Съюза в ограничена степен, но без да прекъсват причинно-следствената връзка. Напротив, слабото пазарно търсене е задълбочило причинената от дъмпинговия внос вреда, тъй като промишлеността на Съюза не е имала марж, който да ѝ даде възможност да понесе по-големи обеми дъмпингов внос, без да намали цените, за да запази известен пазарен дял.

(213)

В обобщение, Комисията заключи, че икономическият спад и произтичащото от него слабо търсене през разследвания период са имали само ограничено въздействие върху промишлеността на Съюза. Този фактор обаче не може да е прекъснал причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и установената съществена вреда за промишлеността на Съюза. Дъмпинговият внос е останал основният фактор за вредата по следните причини: както е посочено в съображение 110, пазарният дял на вноса от засегнатите държави е нараснал десет пъти през разглеждания период, докато вносът от други държави е останал стабилен.

(214)

Въз основа на гореизложеното на този етап Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от засегнатите държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза и че другите фактори, разгледани поотделно или заедно, не са отслабили причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда. Вредата се състои в намаляване на пазарния дял, производството, използването на производствения капацитет, производителността, рентабилността, запасите в края на периода, паричния поток и възвръщаемостта на инвестициите. Освен това, както е обяснено по-горе в съображение 117, промишлеността на Съюза е била засегната от потискане на цените, причинено от вноса от засегнатите държави.

6.   РАВНИЩЕ НА МЕРКИТЕ

(215)

За да определи равнището на мерките, Комисията проучи дали мито, което е по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на причинената от дъмпинговия внос вреда на промишлеността на Съюза.

6.1.   Марж на вредата

(216)

Вредата би била отстранена, ако промишлеността на Съюза бъде в състояние да получи целева печалба чрез продажба на целева цена по смисъла на член 7, параграфи 2в и 2г от основния регламент.

(217)

В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент за определяне на целевата печалба Комисията взе предвид следните фактори: равнището на рентабилност преди увеличението на вноса от държавите, предмет на разследването, равнището на рентабилност, необходимо за пълно покриване на разходите и инвестициите, научноизследователската и развойната дейност и иновациите, както и равнището на рентабилност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Маржът на печалбата не следва да бъде по-малък от 6 %.

(218)

Като начало Комисията установи базова печалба, която покрива пълните разходи при нормални условия на конкуренция. Комисията установи, че рентабилността на несвързаните продажби в Съюза през 2021 г. — годината, предшестваща скока на вноса от засегнатите държави — е била 17,7 %. Тази рентабилност е била над наблюдаваната през 2020 г. рентабилност от 3,5 %. Комисията смята, че нито 2020 г., нито 2021 г. са били обичайни години за целите на намирането на референтен марж на печалбата. 2020 г. е била година, засегната от появата на пандемията от Covid в Съюза, която е имала силно отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза. По същия начин 2021 г. не може да се смята за обичайна референтна година, тъй като Съюзът се е възползвал от силното икономическо възстановяване.

(219)

По тази причина Комисията установи, че най-добрият възможен референтен период би бил 2022 г. 2022 г. е била частично засегната от рязкото увеличаване на дъмпинговия внос в края на годината, но последиците са сравнително малки и поради това използването ѝ като референтен период е консервативен подход. Поради това Комисията счете, че за своите изчисления следва да използва марж на печалбата от 13,1 %.

(220)

Въз основа на това невредоносната цена попада в диапазона от 1 350 до 1 450 EUR/тона, което е резултат от прилагането на горепосочения марж на печалбата от 13,1 % към производствените разходи на производителите от Съюза през разследвания период.

(221)

В съответствие с член 7, параграф 2г от основния регламент, като последна стъпка, Комисията направи оценка на бъдещите разходи, произтичащи от многостранни споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и от конвенциите на МОТ, изброени в приложение Ia, които промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката в съответствие с член 11, параграф 2. Въз основа на наличните доказателства от включените в извадката производители от Съюза, оценки за очакваните степени на използване на производствения капацитет и прогнозни цени за търговията с квоти за емисии Комисията изчисли допълнителни разходи в размер на 16,44 EUR/тон, които бяха установени в допълнение към наблюдаваните разходи за привеждане в съответствие през разследвания период. Тази разлика беше добавена към невредоносната цена, посочена в съображение 220.

(222)

Въз основа на това Комисията изчисли невредоносна цена от 1 405,48 EUR/тон на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като приложи посочения по-горе марж на печалбата (вж. съображение 219) към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период и след това добави корекциите по член 7, параграф 2г за всеки отделен вид на продукта.

(223)

След това Комисията определи равнището на маржа на вредата въз основа на сравнение на среднопретеглената цена на вноса на включените в извадката оказали съдействие производители износители в засегнатите държави, която беше установена с цел изчисляване на подбиването на цената, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на пазара на Съюза през разследвания период. Разликата, получена от това сравнение, беше изразена като процент от среднопретеглената стойност CIF на вноса. По отношение на EPC Комисията използва наличните факти и определи маржа на вредата въз основа на същите сделки като тези за TCI Sanmar, които използва за определяне на дъмпинговия марж (аналогично на начина на определяне на дъмпинговия марж, вж. съображение 70).

(224)

Равнището на отстраняване на вредата за „други оказали съдействие дружества“ и за „всички други дружества“ се определя по същия начин като дъмпинговия марж за тези дружества (вж. съображение 71).

6.2.   Заключение относно равнището на мерките

(225)

В резултат на горепосочената оценка временните антидъмпингови мита следва да бъдат определени, както е посочено по-долу, в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент:

Държава

Дружество

Дъмпингов марж (%)

Марж на вредата (%)

Временно антидъмпингово мито (%)

Египет

Egyptian Petrochemical Company

109,5

100,1

100,1

 

TCI Sanmar Chemicals S.A.E.

86,1

74,2

74,2

 

Всички други дружества

109,5

100,1

100,1

САЩ

Formosa Plastics Corporation

70,3

90,6

70,3

 

Westlake Chemicals

58,0

87,2

58,0

 

Други оказали съдействие дружества

62,1

88,3

62,1

 

Всички други дружества

77,0

90,6

77,0

7.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(226)

След като реши да приложи член 7, параграф 2 от основния регламент, Комисията проучи дали независимо от наличието на вредоносен дъмпинг може да се направи категорично заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза в съответствие с член 21 от основния регламент. Интересът на Съюза беше определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

7.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(227)

PVC е основен промишлен продукт, който предлага много възможни приложения. Наличието на промишленост за PVC в добро състояние е от съществено значение за Съюза поради връзките ѝ с няколко промишлени отрасъла надолу по веригата. PVC се използва в широка гама от продукти — от водопроводни тръби до прозорци, кредитни карти и електрически кабели.

(228)

Вносът на PVC не може да замени производството на промишлеността на Съюза без съпътстващи последици. Както е посочено в жалбата, промишлеността за PVC е много важна в рамките на по-широката химическа промишленост. Ако промишлеността на Съюза намали производството си, това би означавало по-малко търсене на ключови изходни суровини като етилен и хлор. PVC представлява около 30 % от употребата на хлор в Съюза, поради което всяко намаляване на производството на PVC ще се отрази на „хлор-алкалния процес“ и може да повлияе на наличността на хлор, сода каустик и водород.

(229)

Макар че Комисията отхвърли твърдението на Westlake за разглеждане на приходите и печалбите от продажбите на сода каустик при оценката на вредата, тъй като става въпрос за два самостоятелни промишлени отрасъла, Комисията потвърди значението на PVC в по-широката химическа промишленост, и по-специално в „хлор-алкалния процес“.

(230)

Налагането на антидъмпингови мита върху вноса на S-PVC от Египет и САЩ би осигурило сигурност на промишлеността на Съюза, която ще се изрази в стабилни обеми на продажбите в Съюза. Тази сигурност би била от полза и за по-широката химическа промишленост по посочените по-горе причини. Освен това то би премахнало въздействието под формата на понижаване на цените, така че промишлеността на Съюза не само би се радвала на по-стабилни обеми, но и би имала по-малко несигурност относно шансовете да покрие разходите си.

(231)

Промишлеността на Съюза за PVC осигурява добре платени и квалифицирани работни места в Съюза, като налагането на антидъмпингови мита би защитило около 4 000 преки работни места и множество непреки работни места в по-широката химическа промишленост.

(232)

Комисията стигна до заключението, че налагането на антидъмпингови мита е в интерес на промишлеността на Съюза.

7.2.   Вносители

(233)

Комисията не получи отговори от вносителите от Съюза на специалния въпросник. Имаше някои вносители, които предоставиха частична информация в подкрепа на износителите от Египет и САЩ, но тази информация не беше достатъчна, за да се оцени интересът на тези вносители.

(234)

Въпреки това Комисията призна, че чрез налагането на антидъмпингови мита върху S-PVC с произход от Египет и САЩ вносителите на този материал може да се сблъскат с по-ниски продажби на S-PVC на ранен етап. Вносителите обаче все пак ще могат да търгуват с други химически продукти и с произведен в други държави S-PVC, който може да стане по-конкурентен, след като дъмпинговият внос от засегнатите държави спре.

(235)

Комисията стигна до заключението, че е вероятно налагането на антидъмпингови мита върху S-PVC с произход от Египет и САЩ да не окаже трайно въздействие върху рентабилността на търговците.

7.3.   Ползватели

(236)

Трима ползватели на S-PVC в Съюза се свързаха с Комисията и предоставиха изискваните отговори на въпросника: Rehau Industries SE & Co (Rehau), Foamalite и Granzplast. Rehau и Foamalite заявиха, че налагането на антидъмпингови мита не е в интерес на ползвателите в Съюза поради вероятното въздействие по отношение на по-високите цени и по-голямата мощ на промишлеността на Съюза.

(237)

Ползвателят Granzplast предостави информация за своите покупки на S-PVC, която позволи на Комисията да оцени евентуалното въздействие на митата върху пълните му разходи.

(238)

Rehau поиска изслушване пред Комисията, което се проведе на 24 април 2024 г. Изслушването беше проведено съвместно със свързания швейцарски търговец Meraxis AG.

(239)

Що се отнася до опасенията на ползвателите, Комисията отбеляза, че промишлеността за PVC в Съюза включва дванадесет производители и че характеристиките на продукта правят пазара изключително конкурентен. По същия начин, по който ползвателите са могли да се възползват от доставките на S-PVC на дъмпингови цени от Египет и САЩ, те все пак биха могли да заменят един доставчик от Съюза с друг, за да търсят по-конкурентни цени, особено поради големия брой производители от Съюза.

(240)

Комисията също така изчисли, че цялостното въздействие върху разходите на ползвателите би било ограничено в разумна степен, тъй като делът на техните покупки на S-PVC от засегнатите държави от общите им разходи е в диапазона 5—10 %. Това ограничено въздействие върху разходите им следва да се разглежда заедно с ползите, които би им осигурило наличието на промишленост на Съюза за PVC в добро състояние с няколко доставчици.

(241)

И накрая, Комисията потвърди, че наличието на S-PVC от засегнатите държави е облагодетелствало ползвателите поради ефекта на понижаване на цените на пазара от 2022 г. нататък. Това обаче е довело до ситуация, в която промишлеността на Съюза е била на загуба, което не е в дългосрочен интерес на ползвателите, тъй като това може да ограничи конкуренцията на пазара на Съюза чрез намаляване на броя на производителите, които могат да продължат да работят при тези обстоятелства.

7.4.   Заключение относно интереса на Съюза

(242)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че на този етап от разследването не са налице наложителни причини да се счита, че налагането на мерки по отношение на вноса на S-PVC с произход от Египет и САЩ не е в интерес на Съюза.

8.   ВРЕМЕННИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(243)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка, равнището на мерките и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшното причиняване на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(244)

Върху вноса на S-PVC с произход от Египет и САЩ следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията сравни маржовете на вредата и дъмпинговите маржове (съображение 225 по-горе). Размерът на митата бе определен на равнището на по-ниския от дъмпинговия марж и маржа на вредата.

(245)

Въз основа на гореизложеното ставките на временното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

Държава

Дружество

Временно антидъмпингово мито (%)

Египет

Egyptian Petrochemical Company

100,1

 

TCI Sanmar Chemicals S.A.E.

74,2

 

Всички други дружества

100,1

САЩ

Formosa Plastics Corporation

70,3

 

Westlake Chemicals

58,0

 

Други оказали съдействие дружества

62,1

 

Всички други дружества

77,0

(246)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установените по време на настоящото разследване обстоятелства по отношение на тези дружества. Тези ставки на митото се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави и произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

(247)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „всички други дружества“.

(248)

Въпреки все че представянето на тази фактура е необходимо за целите на прилагането от митническите органи на държавите членки на индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, то не е единственият аспект, който тези органи трябва да вземат предвид. Действително, дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните си проверки и може, както във всички други случаи, да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.), за да се провери точността на данните в декларацията и да се гарантира, че е обосновано последващото прилагане на по-ниската ставка на митото в съответствие с митническите разпоредби.

(249)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниски индивидуални митнически ставки, се увеличи значително по обем след налагането на съответните мерки, може да се счете, че това увеличение на обема представлява само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени съответните условия, може да бъде започнато разследване във връзка със заобикаляне на мерките. При това разследването може, наред с другото, да бъде разгледана необходимостта от премахване на индивидуалната(ите) митническа(и) ставка(и) и последващо въвеждане на мито за цялата държава.

9.   ИНФОРМАЦИЯ НА ЕТАПА НА ВРЕМЕННИТЕ МЕРКИ

(250)

В съответствие с член 19а от основния регламент Комисията информира заинтересованите страни за планираното налагане на временни мита. Тази информация беше предоставена на обществеността и на уебсайта на ГД „Търговия“. Заинтересованите страни разполагаха с три работни дни, за да представят коментари относно точността на изчисленията, които им бяха изрично разгласени.

(251)

Египетският производител износител TCI Sanmar заяви, че при съответните изчисления Комисията следва да използва по-висока цена CIF на границата на ЕС, което би довело до по-нисък марж на занижаване на цените. В същия контекст към експортната цена франко завода следва да се добави марж на търговеца, за да се получи правилна цена CIF на границата на ЕС.

(252)

Комисията разгледа твърдението, но счете, че то не се отнася до точността на изчисленията. Поради това Комисията ще го разгледа заедно с всички други изявления след публикуването на временните мерки.

(253)

Производителят износител от САЩ Formosa Plastics Corporation представи коментари относно предварителното разгласяване, с които поиска от Комисията да преразгледа методологията за определяне на ПОАР.

(254)

Комисията разгледа подробно коментарите. Един от коментарите се отнасяше до точността на изчислението на ПОАР и поради това то беше изменено, докато другите коментари не се отнасяха до точността на изчислението. Поради това тези коментари ще бъдат разгледани заедно с всички други изявления след публикуването на временните мерки.

10.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

(255)

В интерес на доброто административно управление Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията в рамките на определен срок.

(256)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се временно антидъмпингово мито върху вноса на суспензионен поливинилхлорид („S-PVC“), несмесен с други вещества, понастоящем класиран в код по КН ex 3904 10 00 (кодове по ТАРИК 3904100015 и 3904100080) и с произход от Египет и Съединените американски щати.

2.   Ставките на временното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза, преди обмитяване, на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от изброените по-долу дружества, са, както следва:

Държава на произход

Дружество

Временно антидъмпингово мито

Допълнителен код по ТАРИК

Египет

Egyptian Petrochemical Company

100,1  %

89BA

 

TCI Sanmar Chemicals S.A.E.

74,2  %

89BB

 

Останалият внос с произход от Египет

100,1  %

8999

САЩ

Formosa Plastics Corporation

70,3  %

89BC

 

Westlake Chemicals

58,0  %

89BD

 

Oxy Vinyls, LP

62,1  %

89BE

 

Shintech Incorporated

62,1  %

89BF

 

Останалият внос с произход от Съединените американски щати

77,0  %

8999

3.   Индивидуалните митнически ставки, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обемът) (разглеждан продукт), продаван за износ за Европейския съюз и обхванат от настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в [засегнатата държава]. Декларирам, че предоставената в настоящата фактура информация е пълна и вярна.“ Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества.

4.   Допускането за свободно обращение в Съюза на посочения в параграф 1 продукт става след представянето на парична гаранция, равностойна по размер на временното мито.

5.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

1.   Заинтересованите страни представят на Комисията писмените си коментари по настоящия регламент в срок от 15 календарни дни от датата на влизането му в сила.

2.   Заинтересованите страни, които желаят да поискат изслушване от Комисията, представят искането си в срок от 5 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.   Заинтересованите страни, които желаят да поискат изслушване от служителя по изслушванията при търговски процедури, се приканват да представят искането си в срок от 5 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Служителят по изслушванията може да разгледа исканията, представени след изтичането на този срок, и да вземе решение за приемането им, ако е целесъобразно.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1 се прилага за срок от шест месеца.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 11 юли 2024 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)   ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/1036/oj.

(2)  Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на някои продукти от поливинилхлорид („PVC“) с произход от Египет и Съединените американски щати (ОВ C, C/2023/1033, 15.11.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/1033/oj).

(3)  Твърдението в жалбата гласи: „ Марж на печалбата от 15 % се счита за нормален за химическата промишленост и съответства на средния целеви процент на EBITDA за дружествата жалбоподатели. Тази стойност представлява нивото на EBITDA, необходимо за инвестиране и поддържане на производствения капацитет“. В следващите два параграфа от жалбата изрично се посочва, че жалбоподателите са използвали маржа на печалбата в своя анализ: „Промишлеността за PVC е капиталоемка промишленост, която трябва да постигне марж на печалба от 15 %, за да бъде устойчива. Това включва реинвестиране в съществуващи планове за осигуряване на бъдещи дейности и за запазване на конкурентоспособността спрямо вноса от държави, които имат по-ниски разходи за енергия и не толкова строги изисквания за декарбонизация“ и „в предходни периоди промишлеността не е успяла систематично да реализира 15 % марж на печалбата и това е създало много проблеми, водещи до затварянето на няколко обекта за производство на PVC и дори на цели заводи“.

(4)   https://tron.trade.ec.europa.eu/investigations/case-view?caseId=2695

(5)  Комисията успя да получи достъп и да провери производствените и финансовите данни на включения в извадката производител (Vynova Wilhelmshaven GmbH) в помещенията на свързаното с него дружество Vynova Belgium NV (предприемач по договор за ишлеме).

(6)  При изчисляването на представителността Комисията сравни продажбите на разглеждания продукт в ЕС, посочени от оказалите съдействие производители износители от САЩ, със статистическите данни от Евростат за вноса, надлежно коригирани чрез изключване на E-PVC.

(7)  Хлор-алкалният процес е промишлен процес за електролизата на разтвори на натриевия хлорид (NaCl). Той се отнася до технологията, използвана за производството на хлор и натриев хидроксид (сода каустик), които са основни широко употребявани химикали, необходими на промишлеността.

(8)  Аргументите, представени от жалбоподателите, включват пет причини: i) PVC и содата каустик обслужват различни и обособени пазари, ii) не всички производители на PVC са интегрирани и произвеждат сода каустик, iii) PVC и содата каустик не се произвеждат в един и същ производствен процес, iv) хлорът и содата каустик са съпътстващи продукти от електролизата на сол и v) невъзможно е да се установи кой от двата промишлени отрасъла произвежда първичния продукт и кой произвежда вторичния „страничен продукт“.

(9)  Дело M.6905 — INEOS/Solvay/JV, което е достъпно на следния линк: (https://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/decisions/m6905_8118_2.pdf)

(10)  К-стойността е показател за молекулната маса и степента на полимеризация и Комисията избра четири различни КНП въз основа на К-стойността, като разшири предложената в жалбата структура от три КНП. Само един от включените в представителната извадка производители от Съюза е произвеждал незначителен дял от специализирания S-PVC, като е използвал същите линии за производство на S-PVC с общо предназначение. Този производител е използвал термина „специализиран S-PVC“, когато продуктът е бил адаптиран към специфичните нужди на ползвателя (например чрез включване на добавки, оцветяване...).

(11)  В доклада по дело M.6905 се посочва, че „Всъщност модифицираният с пълнители S-PVC може да се произвежда на производствени линии, използвани за производството на специализиран S-PVC или на обикновен S-PVC, стига да има подходящо сушилно оборудване. Това се дължи на факта, че частиците на модифицирания с пълнители S-PVC са много по-малки от частиците на обикновения S-PVC и затова е необходимо по-усъвършенствано оборудване за сушене. Специализираният S-PVC може да се произвежда и на производствени линии, които обикновено се използват за производство на обикновен S-PVC или на модифициран с пълнители S-PVC, стига да са налице линии за впръскване на съмономери и подходящи устройства за възстановяване на мономери“.


ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2024/1896/oj

ISSN 1977-0618 (electronic edition)


Top