(1)

Трафикът на хора представлява тежко престъпление, често извършвано в рамките на организирана престъпна дейност, то е грубо нарушение на основните права и е изрично забранено съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Предотвратяването и борбата с трафика на хора и подкрепата за жертвите на трафик, независимо от държавата им на произход, продължават да бъдат приоритет за Съюза и за държавите членки.

(2)

Първопричините за трафика на хора са различни. Бедността, конфликтите, неравенството, насилието, основано на пола, липсата на реални възможности за заетост или социална подкрепа, хуманитарните кризи, липсата на гражданство и дискриминацията са сред основните фактори хората, и най-вече жените, децата и членовете на маргинализирани групи, да бъдат уязвими на трафик.

(3)

Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) е основният правен инструмент на Съюза за предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите на това престъпление. Тя създава всеобхватна рамка за борба с трафика на хора, като установява минимални правила относно определението на престъпленията и санкциите. Директивата включва и общи разпоредби за засилване на предотвратяването на трафика на хора, помощта, оказвана на жертвите, както и тяхната защита, като се отчитат аспектите, свързани с пола, уврежданията и перспективите на децата, и като се прилага ориентиран към жертвите подход.

(4)

Трафикът на хора може да се утежни, когато се преплита с дискриминация, основана на комбинация от пол и други основания за дискриминация, забранени от правото на Съюза. Поради това държавите членки следва да обръщат надлежно внимание на жертвите, засегнати от такава комбинирана дискриминация и на произтичащата от това повишена уязвимост, като предвидят конкретни мерки в случай на форми на комбинирана дискриминация. Особено внимание следва да се обръща на дискриминацията по расов и етнически произход.

(5)

В своето съобщение от 14 април 2021 г. относно стратегията на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2021–2025 г. Комисията представи политически отговор, като прие мултидисциплинарен и всеобхватен подход — от предотвратяването на трафика през защитата на жертвите до наказателното преследване и постановяването на присъди срещу трафикантите. В съобщението бяха включени поредица от действия, които трябва да се осъществят с активното участие на организациите на гражданското общество. За да се вземат под внимание променящите се тенденции в областта на трафика на хора, както и установените от Комисията недостатъци, и за да се увеличат още повече усилията за борба с това престъпление, е необходимо Директива 2011/36/ЕС да бъде изменена. Установените недостатъци на наказателноправните ответни действия, изискващи адаптиране на правната рамка, се отнасят до свързани с трафик на хора престъпления, които са извършвани в интерес на юридически лица, до системата за събиране на данни, сътрудничество и координация на равнището на Съюза и на национално равнище и до националните системи, целящи ранното откриване и ранното идентифициране на жертвите на трафик, както и оказването на специализирана помощ и подкрепа на жертвите на трафик.

(6)

Експлоатацията чрез сурогатно майчинство, чрез принудителен брак или чрез незаконно осиновяване вече могат да попаднат в обхвата на престъпленията, свързани с трафик на хора съгласно определението в Директива 2011/36/ЕС, когато са изпълнени всички критерии, свързани с тези престъпления. Въпреки това, заради тежестта на тези практики и за да се противодейства на трайното нарастване на броя и значимостта на престъпленията, свързани с трафик на хора, извършвани за други цели освен сексуална или трудова експлоатация, експлоатацията чрез сурогатно майчинство, чрез принудителен брак или чрез незаконно осиновяване следва да бъдат включени в посочената директива като форми на експлоатация, доколкото при тях са налице съставните елементи на трафика на хора, включително критерия за средство. По-конкретно, по отношение на трафика с цел експлоатация чрез сурогатно майчинство, настоящата директива е насочена срещу лицата, принуждаващи или заблуждаващи жените с цел да станат сурогатни майки. Измененията в Директива 2011/36/ЕС, внесени с настоящата директива, не засягат определенията за брак, осиновяване, принудителен брак и незаконно осиновяване, нито тези за свързаните с тях престъпления, различни от трафик, когато такива определения са предвидени в националното или международното право. Тези правила също така не засягат и националните правила относно сурогатното майчинство, включително в областта на наказателното или семейното право.

(7)

Децата, настанени в институции от тип общежитие и от затворен тип, са група, която е особено уязвима на трафик на хора. Те могат да станат жертва на трафик при настаняването им в тези институции, по време на престоя си и след това.

(8)

Все по-голям брой престъпления, свързани с трафик на хора, се извършват или улесняват чрез информационни или комуникационни технологии. Трафикантите често използват интернет и социалните медии, inter alia, за набиране, рекламиране или експлоатиране на жертви, за упражняване на контрол върху тях и за организиране на техния превоз. Интернет и социалните медии също се използват за разпространение на свързани с експлоатация материали. Освен това информационните технологии възпрепятстват навременното разкриване на престъплението и идентифицирането на жертвите и извършителите.

(9)

Действащата правна рамка в Директива 2011/36/ЕС вече включва, в обхвата на определението за трафик на хора, престъпления, извършени чрез информационни и комуникационни технологии, например при набирането и експлоатацията на жертви, организирането на техния превоз и настаняване, рекламирането на жертвите онлайн и свързването с потенциални клиенти, контролирането на жертвите и осъществяването на комуникация между извършителите, включително всички свързани финансови сделки. За да противодействат на този начин на действие на трафикантите, правоприлагащите органи имат нужда да подобрят капацитета си и експертния си опит в областта на цифровите технологии и да са запознати с технологичното развитие. Освен това държавите членки се приканват да разгледат възможността за използването на превантивни мерки, по-специално на мерки, целящи възпиране на търсенето, с които да се противодейства на злоупотребата с онлайн услуги с цел трафик на хора.

(10)

Тежестта на наказанията за трафик на хора следва да отразява по-високата степен на неодобрение за по-тежки видове деяния, както и за по-вредните и по-дълготрайни последици, които те оказват върху жертвите. Това включва допълнителния ефект от разпространението на свързани с експлоатация материали, включително разпространението в затворени групи, достъпни за ограничен брой участници. Поради това е необходимо да се предвиди като отегчаващо обстоятелство разпространението посредством информационни и комуникационни технологии на изображения, видеоматериали или други подобни материали със сексуален характер с участието на жертвата.

(11)

Въпреки че не съществува задължение за налагането на по-тежко наказание, държавите членки следва да гарантират, че при постановяването на присъдата на нарушителите съдиите и съдилищата може да вземат предвид посочените в настоящата директива отегчаващи обстоятелства. Съдията или съдът запазва свободата си на преценка дали да наложи по-тежко наказание поради конкретните отегчаващи обстоятелства, като се вземат предвид всички факти по делото. Държавите членки не следва задължително да предвиждат отегчаващи обстоятелства, когато националното право предвижда като отделно престъпление разпространението посредством информационни и комуникационни технологии на изображения, видеоматериали или други подобни материали със сексуален характер с участието на жертвата, което може да доведе до налагането на по-тежки наказания съгласно националното право.

(12)

За да се засилят наказателнопроцесуалните действия в отговор на престъпленията, свързани с трафик на хора, които се извършват в полза на юридически лица, и за да се възпре извършването на тези престъпления, режимът на санкции срещу юридически лица следва да бъде пояснен и приведен в съответствие с останалите наказателноправни инструменти на Съюза. Съгласно директиви 2014/23/ЕС (4), 2014/24/ЕС (5) и 2014/25/ЕС (6) на Европейския парламент и на Съвета окончателна осъдителна присъда за детски труд или други форми на трафик на хора е основание за изключване от участие в процедура за възлагане на поръчка или на концесия. Въпреки това държавите членки могат също така да решат да включат в санкциите или мерките от наказателноправен или друг характер, които могат да бъдат налагани на юридически лица, изключването на тези юридически лица от тръжни процедури или концесии, за да се обхванат и поръчките и концесиите под праговете по съответните директиви.

(13)

С Директива (ЕС) 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета (7) се установяват минимални правила за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност при наказателни дела, като същата директива се прилага за престъпленията, обхванати от Директива 2011/36/ЕС. Поради това разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС по отношение на обезпечаването и конфискацията на средства са остарели и следва да бъдат отменени.

(14)

Директива 2011/36/ЕС предвижда възможността да не се провежда наказателно преследване и да не се налагат наказания на жертвите на трафик във връзка с престъпления, които са били принудени да извършват като пряко следствие от обстоятелството, че са били обект на трафик. Целесъобразно е обхватът на съответната разпоредба да бъде разширен, така че да включва всякакви противозаконни действия, които жертвите са били принуждавани да извършват като пряко следствие от обстоятелството, че са обект на трафик на хора, например административни нарушения, свързани с проституция, просия, скитничество или недеклариран труд, или други деяния, които нямат наказателноправен характер, но подлежат на административни или имуществени наказания в съответствие с националното право, с цел по-голямо насърчаване на жертвите на трафик да съобщават за престъплението или да търсят подкрепа и съдействие, и да им се даде увереност, че съществува възможност да не бъдат подвеждани под отговорност.

(15)

За да се подобри способността на национално равнище за откриване и идентифициране на жертвите на ранен етап и за насочването им към подходящите услуги за защита, помощ и подкрепа, е необходимо в държавите членки чрез законови, подзаконови или административни разпоредби да се създадат един или няколко механизма за насочване. Създаването на официални механизми за насочване и определянето на национален координационен център за трансгранично насочване на жертвите са основни мерки за засилване на трансграничното сътрудничество. Механизмът за насочване следва да бъде прозрачна, достъпна и хармонизирана рамка, улесняваща ранното откриване и ранното идентифициране, както и оказването на помощ и подкрепа на жертвите на трафик и улесняването на насочването им към отговорните национални организации и органи. В тази рамка следва да се посочват участващите компетентни органи, организации на гражданското общество и други заинтересовани страни, и да се определят съответните им отговорности, включително процедурите и начините за комуникация. Тези механизми за насочване могат да бъдат под формата на набор от установени процедури, насоки, договорености за сътрудничество или протоколи. Механизмът за насочване следва да се прилага за всички жертви и всички видове престъпления, свързани с трафик на хора, като се отчита индивидуалната уязвимост на жертвите. Държавите членки се насърчават да разполагат с единен механизъм за насочване, когато организацията на публичната администрация позволява това. Координационното звено следва да служи като звено за контакт за трансграничното насочване на жертвите, в отношенията между органите или институциите, отговарящи в различните държави членки на за оказването подкрепа на жертвите в трансграничен план, но не и като звено за контакт за самите жертви. Координационните центрове могат да се основават на съществуващи механизми или управленски структури и няма да заменят националните механизми за подаване на жалби или горещи линии.

(16)

За да се подобрят помощта и подкрепата за жертвите на трафик на хора, държавите членки следва да гарантират достъпа на жертвите до приемни центрове и места за безопасно настаняване, които са оборудвани за посрещането на специалните потребности на тези жертви. За да се повиши безопасността на предполагаемите или идентифицираните жертви, държавите членки се насърчават да изискват служителите, които влизат в контакт в приемни центрове с жертвите на трафик, да не се осъждани за престъпления, свързани с трафик на хора, или за други престъпления, което да поражда сериозни съмнения относно способността им да поемат отговорност за жертвите.

(17)

Лицата с увреждания, и особено жените и децата, са изложени на повишен риск от превръщането им в жертви на трафик. Когато осигуряват мерки за подкрепа на лица с увреждания — жертви на трафик, държавите членки следва да вземат предвид специалните потребности на тези жертви.

(18)

Държавите членки следва също така да гарантират на жертвите получаването на помощ независимо от тяхната националност, от тяхното гражданство или липсата на такова, от тяхното местопребиваване или от техния статут на пребиваване, както и от формата на тяхната експлоатация. Помощта следва да има за цел пълната реинтеграция на жертвите в обществото, което може да включва достъп до образование и обучение и достъп до пазара на труда в съответствие с националното право, както и завръщането им към независим живот.

(19)

В рамките на процедурите по предоставяне на убежище държавите членки следва да вземат предвид особеното положение на уязвимост на жертвите на трафик, които може да се нуждаят от международна закрила, включително, когато е приложимо, чрез специални процедурни гаранции в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета (8) и специални потребности за приемане в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1346 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(20)

За да се предотврати повторен повторният трафик на жертвите в Съюза, е важно при прехвърлянето на жертви съгласно Регламент (ЕС) 2024/1351 на Европейския парламент и на Съвета (10) държавите членки да не прехвърлят жертвите в държава членка, когато има сериозни основания да се смята, че с прехвърлянето им в тази държава членка жертвите биха били подложени на действителен реален риск от нарушаване на основните им права, което представлява нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата.

(21)

Жертвите на трафик на хора имат право да кандидатстват за международна закрила или равностоен национален статут. Те също така могат, когато е приложимо, да се ползват и от разрешение за пребиваване съгласно Директива 2004/81/ЕО на Съвета (11). Поради това държавите членки следва да гарантират, че съответните две процедури се допълват, а не се изключват взаимно.

(22)

Лицата без гражданство са изложени на по-голям риск от превръщането им в жертви на трафик на хора. При прилагането на настоящата директива е важно да се обърне специално внимание на тази уязвима група.

(23)

Децата се считат за една от най-уязвимите групи, към които се насочват организираните престъпни групи, занимаващи се с трафик на хора. Такива престъпни групи често експлоатират деца, като ги набират и по-късно ги използват за извършването на престъпни дейности. Държавите членки следва да насърчават или да предлагат редовно и специализирано обучение на специалисти, за които има вероятност да влязат в контакт с такива деца, за да бъдат те установени откривани и идентифицирани като жертви.

(24)

Всяка мярка, ограничаваща свободата на деца с цел да ги защити от трафик, следва да бъде строго необходима, пропорционална и разумна с оглед на целта за защита на отделното дете.

(25)

За да се улесни изплащането на обезщетения на жертви, държавите членки могат да създадат национален фонд за жертвите или подобни инструменти, което може да включва законови актове, гарантиращи обезщетяването на жертвите на трафик на хора.

(26)

За да се разработят съгласувани мерки на политиката в отговор на търсенето, поощряващо трафика на хора, и да се засилят и хармонизират допълнително усилията на наказателното правосъдие в държавите членки за намаляване на такова търсене, е важно да се криминализира ползването на услуги, при които жертвата се експлоатира с цел предлагането на такива услуги и ползвателят съзнава, че лицето, предлагащо услугата, е жертва на престъпление, свързано с трафик на хора. Квалифицирането на това деяние като престъпление е част от цялостния подход за намаляване на търсенето, целящ справянето с високите равнища на търсене, които поощряват всички форми на експлоатация. Криминализирането следва да бъде насочено единствено срещу използването на услуги, предлагани в рамките на експлоатация, които попадат в обхвата на престъплението трафик на хора. Поради това престъплението не следва да се прилага към клиенти, които купуват продукти, произведени в експлоататорски условия на труд, тъй като те не са ползвателите на услуга. С настоящата директива се установява минимална правна рамка в това отношение, като държавите членки имат свободата да приемат или запазят по-строги наказателноправни норми. В националното право държавите членки могат да криминализират заплащането за полови актове. Настоящата директива не засяга начина, по който държавите членки третират проституцията в националното си право.

(27)

С настоящата директива се криминализира ползването на услуга, предлагана от жертва на трафик на хора, когато ползвателят на услугата знае, че лицето, предлагащо услугата, е жертва. Понятието „знание“ следва да се тълкува в съответствие с националното право. Във всеки случай при преценката дали ползвателят знае, че лицето е жертва на трафик, и без да се засяга независимостта на съдебната власт, следва да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Знанието може да се изведе от обективни фактически обстоятелства. Тези обстоятелства могат да са свързани, наред с другото, със самите жертви, с условията, при които жертвите е трябвало да предлагат услугите, и с конкретни факти, които може да се разглеждат като признаци за контрол над жертвите от страна на трафиканта. По отношение на обстоятелствата, свързани със самите жертви, може да се вземат под внимание фактът, че не владеят национален или регионален език, явни признаци за психически или физически вреди или страх или непознаване от тяхна страна на градовете или местата, които посещават или са посещавали. Колкото до обстоятелствата, свързани с условията, при които услугите са били предлагани, може да се вземат под внимание жизненият стандарт и условията на труд на предлагащия услугата, както и състоянието на помещенията, в които е била предлагана услугата. Признаци за контрол от страна на трафикант над жертви може да бъдат установени, когато са налице явни външни мерки на контрол над предлагащите услугите, когато тяхната свобода на движение е ограничена или предвид факта, че предлагащите услугите не разполагат с националните си лични карти или паспорти.

(28)

С цел ефикасен отговор на особеностите на различните форми на трафик действията по предотвратяване и намаляване на търсенето следва да бъдат целенасочени и диференцирани. За да се постигне целта за възпиране и намаляване на търсенето, поощряващо трафика, е важно държавите членки да предвидят предприемането на по-нататъшни подходящи действия спрямо потенциални и текущи ползватели, като провеждането на специални кампании за повишаване на осведомеността.

(29)

В контекста на обучението и за да се гарантира ефективното прилагане на националните разпоредби във връзка с отказа от наказателно преследване и налагане на наказания, държавите членки следва да повишават осведомеността сред прокурорите и правоохранителните органи, които има вероятност да влязат в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора.

(30)

За да се засилят ответните мерки на националната политика, е необходимо да се определят национални координатори за борба с трафика на хора или равностойни механизми, като държавите членки следва да могат да създават независими органи. Решението кои субекти да бъдат определени или създадени като национални координатори за борба с трафика на хора или като равностойни механизми или независими органи, независимо от тяхното наименование, е от компетентността на държавите членки в съответствие с принципа на процесуалната им автономия, при условие че тези субекти разполагат с необходимата компетентност за изпълнението на задачите, предвидени в настоящата директива.

(31)

Събирането на точни, съгласувани и анонимизирани данни и навременното публикуване на събраните данни и статистика са от основно значение, за да се гарантира пълно познаване на обхвата на трафика на хора в рамките на Съюза. Въвеждането на изискване държавите членки ежегодно да събират и докладват на Комисията статистически данни за трафика на хора по хармонизиран начин представлява подходяща стъпка, с която да се подобри общото разбиране на явлението и да се гарантира приемането на основани на данни политики и стратегии.

(32)

За да подпомогнат изпълнението на своите национални политики държавите членки следва да изготвят също и национални планове за действие за борба с трафика на хора.

(33)

По отношение на децата държавите членки се насърчават да гарантират изготвянето от националните системи за закрила на детето на специални планове за предотвратяване на трафика на хора, включително такъв по отношение на деца в институции от тип общежитие или от затворен тип.

(34)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите на това престъпление, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тeзи цели.

(35)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата, по-специално зачитането и защитата на човешкото достойнство, забраната на робството, принудителния труд и трафика на хора, правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност, защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата при избор на професия и правото на труд, равенство между жените и мъжете, правата на детето, правата на хората с увреждания, забраната на детския труд, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, и принципите на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията. По-специално настоящата директива има за цел да осигури пълното спазване на тези права и принципи, които трябва да се прилагат по съответния начин.

(36)

В съответствие с член 3 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия, с писмо от 20 април 2023 г., е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

(37)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(38)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (12) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(39)

Поради това Директива 2011/36/ЕС следва да бъде съответно изменена,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 4 се изменя, както следва:

3)

Член 5 се изменя, както следва:

4)

Член 6 се заменя със следното:

5)

Член 7 се заличава;

6)

Член 8 се заменя със следното:

7)

Член 9 се изменя, както следва:

8)

Член 10 се изменя, както следва:

9)

Член 11 се изменя, както следва:

10)

Вмъква се следният член:

11)

В член 12 параграф 1 се заменя със следното:

12)

В член 13 се добавя следният параграф:

13)

В член 14 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

14)

Членове 17 и 18 се заменят със следното:

15)

Вмъкват се следните членове:

16)

Член 19 се заменя със следното:

17)

Вмъкват се следните членове:

18)

Член 20 се заменя със следното:

19)

В член 23 се добавя следният параграф: