(1)

Целта на измененията на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) във връзка с надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трети държави и рисковете от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУ рискове) е по-нататъшно хармонизиране на уредбата за банков надзор и в крайна сметка задълбочаване на вътрешния пазар на банкови услуги. Компетентните органи следва да се стремят да гарантират, че надзорната уредба се прилага по отношение на институциите, съгласно определението в посочената директива, по пропорционален начин, и по-специално те следва да имат за цел да намалят, доколкото е възможно, разходите за нормативно съответствие и отчетност за малките и несложни институции, като надлежно вземат предвид препоръките в доклада, озаглавен „Проучване на разходите за нормативно съответствие за предоставяне на информация на надзорните органи“, публикуван от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4) през 2021 г., с който се цели намаляване на разходите за отчетност средно с 10 % до 20 %.

(2)

Компетентните органи, членове на персонала им и членовете на управителните им органи следва да бъдат независими и необвързани от политическо и икономическо влияние. Рисковете от конфликт на интереси подкопават целостта на финансовата система на Съюза и вредят на целта за интегриран банков съюз и съюз на капиталовите пазари. В Директива 2013/36/ЕС следва да бъдат предвидени по-подробни разпоредби за държавите членки, за да се гарантира, че действията на компетентните органи, включително на членове на персонала им и членовете на управителните им органи, са независими и обективни. В този контекст следва да се определят минимални изисквания за предотвратяване на конфликти на интереси и за ограничаване на „кадровата въртележка“ между държавния и частния сектор, като се предвидят по-специално периоди на спиране, забрана за търгуване с инструменти, емитирани от поднадзорни субекти, и максимален срок на мандата на съответните членове на управителните органи. ЕБО следва да издаде насоки за компетентните органи относно предотвратяването на конфликти на интереси, които се основават на най-добрите международни практики.

(3)

Членовете на персонала и членовете на управителния орган на компетентния орган, за които се прилагат периоди на спиране, следва да имат право на подходящо обезщетение, чиято цел следва да бъде да ги компенсира за невъзможността да постъпят на работа за определен период от време в субекти, във връзка с които се прилагат тези ограничения за спиране. Обезщетението следва да бъде пропорционално на продължителността на съответния период на спиране и формата му следва да бъде определена от всяка държава членка.

(4)

Надзорните органи следва да действат с възможно най-голяма почтеност при упражняването на своите надзорни функции. За да се повиши прозрачността и да се осигурят високи етични стандарти, е целесъобразно членовете на персонала и членовете на управителния орган на компетентния орган ежегодно да представят декларация за интереси. В тази декларация следва да се оповестява информация за притежаваните от членовете финансови инструменти, за да се намалят рисковете, произтичащи от конфликти на интереси, които могат да възникнат в резултат на тези инструменти, и да се даде възможност на компетентните органи да управляват тези рискове по подходящ начин. Декларацията за интереси следва да не засяга изискванията за подаване на декларация за имуществено състояние съгласно приложимите национални правила.

(5)

Предоставянето на основни банкови услуги, изброени в точки 1, 2 и 6 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, следва да бъде обвързано с изрично и хармонизирано изискване за лицензиране, предвидено в правото на Съюза, в което се посочва, че предприятията, установени в трета държава, които искат да предоставят такива основни банкови услуги в Съюза, следва най-малко да създадат клон в държава членка и този клон да бъде лицензиран в съответствие с правото на Съюза, освен ако предприятието не желае да предоставя банкови услуги в Съюза чрез дъщерно предприятие.

(6)

Използването на банкови услуги извън Съюза, например в контекста на Договореността на Световната търговска организация относно ангажиментите за финансовите услуги, остава незасегнато. Изискването за създаване на клон в Съюза не следва да се прилага за случаи на проявяване на инвеститорски интерес, т.е. когато клиент или контрагент се обърне към установено в трета държава предприятие по своя изключителна инициатива за предоставянето на банкови услуги, включително тяхното продължаване, или на банкови услуги, тясно свързани с първоначално поисканите. При транспонирането на настоящата директива държавите членки следва да могат да предприемат мерки за запазване на придобитите права на клиентите съгласно съществуващите договори. Тези мерки следва да се прилагат единствено с цел улесняване на прехода към прилагане на настоящата директива и следва да бъдат определени в по-тесни рамки, за да се избегнат случаи на заобикаляне. За да се предотврати заобикалянето на правилата, приложими за трансграничното предоставяне на банкови услуги от предприятия от трети държави, компетентните органи следва да могат да наблюдават предоставянето на тези услуги. Изискването за създаване на клон в Съюза не следва да се прилага и за трансакциите между банките и между дилъри. Освен това, без да се засяга режимът на лицензиране, предвиден в Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) и в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6), изискването за създаване на клон не следва да се прилага в случаите, когато кредитни институции от трети държави предоставят в Съюза инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А от приложение I към Директива 2014/65/ЕС, както и всички свързани с тях спомагателни услуги, като например свързаното приемане на депозити или отпускането на кредити или заеми, чиято цел е предоставянето на услуги съгласно посочената директива, включително предоставянето на услуги по търгуване с финансови инструменти или управление на частни активи. Въпреки това при такова освобождаване следва да се вземе предвид спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, установени в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(7)

Компетентните органи следва да разполагат с необходимите правомощия да отнемат лиценза, предоставен на кредитна институция, когато за такава кредитна институция е констатирано, че тя е проблемна или е вероятно да стане проблемна и няма разумни изгледи алтернативните мерки от страна на частния сектор или действията на надзорните органи да могат да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задълженията от страна на такава кредитна институция, а действие по преструктуриране не е необходимо в обществен интерес. В такъв случай кредитната институция следва да бъде ликвидирана в съответствие с приложимото национално производство по несъстоятелност или с други видове производства, предвидени за тези институции съгласно националното право, които да гарантират организираното ѝ излизане от пазара, и следователно следва да прекрати дейностите, за които е предоставен лицензът. Въпреки това не следва да има автоматична връзка между констатацията, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна и отнемането на лиценза, както и в другите случаи, в които компетентният орган има право да отнеме лиценза. Компетентните органи следва да упражняват правомощията си по начин, който е пропорционален и отчита характеристиките на приложимите национални производства по несъстоятелност, включително съществуващите съдебни процедури. Правомощието за отнемане на лиценза не следва да се използва, за да се предотвратява образуване или да се предизвика прекратяване на производство по несъстоятелност, като например прилагане на съдебен мораториум или други мерки, които зависят от наличието на действащ лиценз.

(8)

Финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които са предприятия майки на банкови групи, следва да продължат да подлежат на механизма за установяване и одобряване, въведен с Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета (8). Този механизъм дава възможност на компетентните органи да включат някои финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност в прекия обхват на своя надзор и на надзорните си правомощия съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9), за да гарантират нормативното съответствие на консолидирана основа. При определени обстоятелства компетентните органи следва да разполагат със свободата да освобождават от одобрение финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден с цел участия в предприятия. Освен това, с оглед на особеностите на някои банкови групи, консолидиращият надзорник следва да може да позволи финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, които са освободени от одобрение, да бъдат изключени от обхвата на консолидацията на дадена банкова група. Правомощието за изключване на тези субекти от обхвата на консолидацията на дадена банкова група следва обаче да се упражнява само при изключителни обстоятелства, когато са спазени всички условия, предвидени в приложимото право, и за тази цел съответната банкова група следва да докаже, че холдинговото дружество, което следва да бъде изключено, не участва в управлението на тази банкова група или не е от значение за него.

(9)

Надзорните органи на кредитните институции следва да имат всички необходими правомощия, позволяващи им да изпълняват задълженията си и обхващащи различните операции, извършвани от поднадзорните субекти. За тази цел и за да се повиши равнопоставеността, надзорните органи следва да разполагат с всички надзорни правомощия, даващи им възможност да обхващат съществените операции, които могат да бъдат предприети от поднадзорните субекти. Поради това компетентните органи следва да бъдат уведомявани, ако предприети от поднадзорен субект съществени операции — включително придобиване от поднадзорни субекти на съществени дялови участия в предприятия от финансовия или нефинансовия сектор, съществени прехвърляния на активи и пасиви от поднадзорни субекти или към тях и сливания и разделяния, в които участват поднадзорни субекти — пораждат опасения относно пруденциалния профил на въпросния субект или относно възможни дейности за изпиране на пари и финансиране на тероризма. Освен това компетентните органи следва да имат правомощия да се намесват в случаи на придобивания на съществено дялово участие, сливания или разделяния.

(10)

За да се осигури пропорционалност и да се избегне ненужна административна тежест, допълнителните правомощия на компетентните органи следва да се прилагат само за операциите, които се смятат за съществени. Единствено операциите по сливане или разделяне следва да се смятат автоматично за съществени операции, тъй като може да се очаква новосъздаденото предприятие да има пруденциален профил, който се различава значително от този на първоначално участващите в сливането или разделянето субекти. Освен това субектите следва да не предприемат сливания или разделяния, преди да са получили предварително положително становище от компетентните органи. Придобиванията на дялови участия, когато се смятат за съществени, следва да бъдат оценявани от съответния компетентен орган въз основа на процедура за мълчаливо одобрение.

(11)

С цел да се осигури възможност на компетентните органи да се намесват, преди да бъде предприета съществена операция, те следва да бъдат уведомявани предварително. Това уведомление следва да се придружава от информацията, необходима на компетентните органи, за да оценят предлаганата операция от гледна точка на пруденциалните изисквания и на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Оценката от компетентните органи следва да започва в момента на получаване на уведомлението, включително цялата искана информация. В случай на придобиване на съществено дялово участие или когато предлаганата операция включва само страни с финансов интерес от една и съща група, тази оценка следва да бъде ограничена във времето.

(12)

В случай на придобиване на съществено дялово участие заключението от оценката може да накара компетентния орган да реши да се противопостави на операцията. Ако компетентният орган не се противопостави в определен срок, операцията следва да се смята за одобрена.

(13)

Необходимо е разпоредбите за придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция да бъдат съгласувани с разпоредбите за придобиване на съществено дялово участие от институция, в случай че за една и съща операция са необходими и двете оценки. Без подходящо съгласуване тези разпоредби биха могли да доведат до несъответствия в оценката, извършвана от компетентните органи, и в крайна сметка във взетите от тях решения.

(14)

По отношение на сливанията и разделянията, с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета (10) се хармонизират правилата и процедурите, по-специално за трансграничните сливания и разделяния на дружества с ограничена отговорност. Следователно процедурата за оценка от компетентните органи, предвидена в настоящата директива, следва да допълва процедурата, установена в Директива (ЕС) 2017/1132, и да не противоречи на нито една от нейните разпоредби. В случай на трансгранични сливания и разделяния, които попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2017/1132, мотивираното становище, издавано от компетентния орган, следва да бъде част от оценката на спазването на всички съответни условия и на надлежното изпълнение на всички процедури и формалности, които се изискват за сертификата преди сливане или разделяне. Следователно мотивираното становище следва да бъде предавано на определения национален орган, който отговаря за издаването на сертификата преди сливане или разделяне съгласно Директива (ЕС) 2017/1132.

(15)

В някои ситуации, например когато участват субекти, установени в различни държави членки, за операциите може да се изискват множество уведомления до различни компетентни органи и техни оценки, поради което е необходимо тези органи да си сътрудничат ефикасно. Следователно е необходимо да се определят задължения за сътрудничество, по-специално за ранни трансгранични уведомления, безпрепятствен обмен на информация, включително с органите, отговарящи за борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма, и координация в процеса на оценка.

(16)

На ЕБО следва да бъде възложено разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, проекти на технически стандарти за изпълнение и насоки за определянето на подходяща рамка за използването на допълнителните надзорни правомощия. В тези проекти на регулаторни технически стандарти и проекти на технически стандарти за изпълнение следва по-специално да се посочват информацията, която трябва да получават компетентните органи, елементите, които трябва да се оценяват, и сътрудничеството, което се изисква, когато участва повече от един компетентен орган. Тези отделни елементи са от решаващо значение за осигуряването на достатъчно хармонизирана методика за надзор, с помощта на която да се прилагат ефикасно разпоредбите относно допълнителните правомощия при минималната възможна допълнителна административна тежест.

(17)

Клоновете, създадени от предприятия в трета държава за предоставяне на банкови услуги в държава членка, се уреждат от националното право и уредбата им е хармонизирана само в много ограничена степен с Директива 2013/36/ЕС. Въпреки че клоновете от трети държави имат значително и нарастващо присъствие на банковите пазари в Съюза, понастоящем те подлежат на изисквания за предоставяне само на много обща информация, но не и на пруденциални стандарти или договорености за надзорно сътрудничество на равнището на Съюза. Пълната липса на обща пруденциална уредба води до това, че по отношение на клоновете от трети държави се прилагат различни пруденциални национални изисквания с различна строгост и обхват. Освен това компетентните органи не разполагат с изчерпателна информация и с необходимите надзорни инструменти, за да наблюдават по подходящ начин специфичните рискове, породени от групи от трета държава, осъществяващи дейност в една или повече държави членки чрез клонове и дъщерни предприятия. Понастоящем няма интегрирани договорености за надзор във връзка с тях и компетентният орган, отговорен за надзора на всеки клон на група от трета държава, не е задължен да обменя информация с компетентните органи, упражняващи надзор върху другите клонове и дъщерни предприятия от същата група. Тази разпокъсана нормативна среда създава рискове за финансовата стабилност и целостта на пазара на Съюза и следва да бъде надлежно преодоляна чрез хармонизирана нормативна уредба относно клоновете от трета държава. Тази уредба следва да включва минимални общи изисквания за лицензиране, пруденциални стандарти, вътрешно управление, надзор и отчетност. Този набор от изисквания следва да се основава на изискванията, които държавите членки вече прилагат към клоновете от трета държава на своя територия, и следва да отчита подобните или равностойните изисквания, които третите държави прилагат към чуждестранни клонове, с цел да се осигури съгласуваност между държавите членки и да се съобрази нормативната уредба на Съюза относно клоновете от трети държави с преобладаващите международни практики в тази област.

(18)

Когато издават лицензи и упражняват надзор върху клонове от трети държави, компетентните органи следва да могат да упражняват ефективно надзорните си функции. За тази цел те трябва да имат достъп до цялата необходима информация относно главното предприятие на клона от трета държава, предоставена от надзорните органи на съответната трета държава, и да могат ефективно да координират своите надзорни дейности с тези на надзорните органи на третата държава. Преди клон от трета държава да започне дейността си в държава членка, компетентните органи следва да се стремят да сключат споразумение с надзорния орган на съответната трета държава, за да се даде възможност за сътрудничество и обмен на информация. Това споразумение следва да се основава на образците на административни договорености, разработени от ЕБО в съответствие с член 33, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Компетентните органи следва да предоставят информация за такива споразумения на ЕБО. Когато сключването на административно споразумение въз основа на образеца, разработен от ЕБО, не е възможно, компетентните органи следва да могат да използват други форми на договореност, например размяна на писма, за да гарантират, че могат да упражняват надзорните си функции.

(19)

От съображения за пропорционалност минималните изисквания, наложени на клоновете от трети държави, следва да бъдат съобразени с риска, който те представляват за финансовата стабилност и целостта на пазара на Съюза и държавите членки. Следователно клоновете от трети държави следва да бъдат класифицирани или като категория 1 — когато се смятат за по-рискови, или в противен случай като категория 2 — когато се считат за малки и несложни и за непредставляващи значителен риск за финансовата стабилност, в съответствие с определението за „малка и несложна институция“ в Регламент (ЕС) № 575/2013. Съответно клоновете от трети държави, чиито регистрирани активи в дадена държава членка са на стойност, по-голяма или равна на 5 милиарда евро, следва да се смятат за представляващи такъв по-висок риск поради по-големия си размер и сложност, тъй като неизпълнението на задълженията им може да доведе до значителни сътресения на пазара на банкови услуги или в банковата система на държавата членка. Клоновете от трети държави, на които е издаден лиценз да приемат депозити на дребно, следва по подобен начин да бъдат разглеждани като по-рискови, независимо от техния размер, когато размерът на тези депозити на дребно надвишава определен праг, доколкото неизпълнението на задълженията им би могло да засегне силно уязвими вложители и би могло да доведе до загуба на доверие в безопасността и надеждността на банковата система на държавата членка и в способността ѝ да защитава спестяванията на гражданите. Поради това тези два вида клонове от трети държави следва да бъдат класифицирани като клонове от трети държави от категория 1.

(20)

Клоновете от трети държави следва да бъдат класифицирани като категория 1 и когато главното предприятие подлежи на регулиране и надзорът и прилагането на това регулиране не са определени като най-малкото равностойни на изискваното съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, или когато съответната трета държава е посочена като високорискова трета държава със стратегически слабости в своята национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849. Тези клонове от трети държави представляват значителен риск за финансовата стабилност в Съюза и държавата членка на установяване, тъй като нормативната уредба или уредбата за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, която се прилага за тяхното главно предприятие, не установява и не позволява проследяване в достатъчна степен на специфичните рискове, произтичащи от дейностите, извършвани от клона в държавата членка, или на рисковете за контрагентите в държавата членка, произтичащи от групата от трета държава. За целите на определянето на това дали пруденциалните и надзорните стандарти за банковия сектор в третата държава са равностойни на стандартите на Съюза, Комисията следва да може да дава указания на ЕБО да извърши оценка и да изготви доклад за нормативната уредба на банковия сектор на съответната трета държава в съответствие с член 33 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО следва да гарантира, че оценката се извършва по строг и прозрачен начин и в съответствие с надеждна методика. Освен това ЕБО следва да провежда консултации и да си сътрудничи тясно и с надзорните органи на третата държава, с правителствените служби, отговарящи за регулирането на нейния банков сектор, и когато е уместно, със страни от частния сектор, като се стреми да третира тези страни справедливо и да им дава възможност да представят документация и изявления в разумни срокове. Освен това ЕБО следва да гарантира, че изготвеният доклад е надлежно мотивиран, съдържа подробно описание на проучените въпроси и се представя в разумен срок. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема решения относно еквивалентността на банковите нормативни уредби на клоновете от трети държави. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(21)

Компетентните органи следва да имат изрично правомощие да изискват за всеки отделен случай клоновете от трети държави да подават заявление за лиценз в съответствие с дял III, глава 1 от Директива 2013/36/ЕС, най-малкото когато тези клонове осъществяват дейност с клиенти или контрагенти в други държави членки в нарушение на правилата на вътрешния пазар, когато представляват значителен риск за финансовата стабилност на Съюза и на държавата членка, в която са установени, или когато общата стойност на активите на всички клонове от трети държави в Съюза, които принадлежат към една и съща група от трета държава, е по-голяма или равна на 40 милиарда евро, или стойността на активите на клона от трета държава в държавата членка, в която е установен, е по-голяма или равна на 10 милиарда евро. Освен това от компетентните органи следва да се изисква да оценяват дали клоновете от трети държави имат системно значение, когато общата стойност на активите на всички клонове от трети държави в Съюза, които принадлежат към една и съща група от трета държава, е по-голяма или равна на 40 милиарда евро. Всички клонове от трети държави, които принадлежат към една и съща група от трета държава и са установени в една или повече от една държава членка, следва да подлежат на такава оценка от съответните им компетентни органи. При тази оценка следва да се проучи, в съответствие със специфични критерии, дали тези клонове представляват риск за финансовата стабилност на Съюза или на неговите държави членки в степен, сходна с тази на институциите, определени като „системно значими“ съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013. Ако компетентните органи стигнат до заключението, че клон от трета държава е системно значим, те следва да му наложат изисквания, които са подходящи за намаляване на рисковете за финансовата стабилност. За тези цели компетентните органи следва да могат да изискват от клоновете от трета държава да подават заявления за лиценз като дъщерни институции съгласно Директива 2013/36/ЕС, за да продължат да осъществяват банкова дейност в държавата членка или в целия Съюз. Освен това компетентните органи следва да могат да налагат други изисквания, по-специално задължение за реорганизация на активите или дейностите на клонове от трети държави, така че тези клонове да престанат да имат системно значение, или изискване за спазване на допълнителни изисквания за капитал, ликвидност, отчетност или оповестяване, когато това би било достатъчно за преодоляване на рисковете за финансовата стабилност. Компетентните органи следва да имат възможност да не налагат нито едно от тези изисквания на клонове от трети държави, които са оценени, че имат системно значение, като в този случай те следва да предоставят мотивирано уведомление на ЕБО и на компетентните органи на държавите членки, в които съответната група от трета държава е установила други клонове от трети държави или дъщерни институции. За да се вземат предвид последиците за целия Съюз, компетентните органи, които решат да упражнят правомощията си да изискат лиценз като дъщерна институция, следва предварително да се консултират с ЕБО и със съответните компетентни органи.

(22)

За да се насърчи съгласуваността на надзорните решения по отношение на група от трета държава, която има клонове и дъщерни предприятия в повече от една държава членка, при извършване на оценката на системното значение компетентните органи следва да се консултират с ЕБО и компетентните органи на държавите членки, в които съответната група от трета държава е установила други клонове от трети държави или дъщерни институции, за да оценят рисковете за финансовата стабилност, които съответният клон от трета държава може да представлява за държави членки, различни от държавата членка, в която е установен.

(23)

Компетентните органи следва да извършват редовни проверки на спазването от страна на клоновете от трети държави на съответните изисквания съгласно Директива 2013/36/ЕС и да им налагат надзорни мерки за гарантиране или възстановяване на спазването на тези изисквания. За да се улесни ефективният надзор върху спазването на тези изисквания от страна на клонове от трети държави и да се даде възможност за цялостен преглед на дейността на групите от трети държави в рамките на Съюза, общата надзорна и финансова отчетност следва да се предоставя на компетентните органи чрез стандартизирани образци. На ЕБО следва да бъде възложено разработването на проекти на технически стандарти за изпълнение, в които да се определят тези образци. Освен това, с цел да се гарантира, че цялата дейност, която групи от трети държави осъществяват в Съюза чрез клонове от трети държави, е обект на всеобхватен надзор, да не се допуска заобикаляне на изискванията, приложими за тези групи съгласно правото на Съюза, и да се сведат до минимум потенциалните рискове за финансовата стабилност в Съюза, е необходимо да се прилагат подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи. По-специално, клоновете от трети държави от категория 1 следва да бъдат включени в обхвата на колегиите от надзорни органи на групите от трети държави в Съюза. Когато такава колегия все още не съществува, компетентните органи следва да създадат ad hoc колегия за всички клонове от трети държави от категория 1 от една и съща група, когато тази група осъществява дейност в повече от една държава членка.

(24)

Уредбата на Съюза за клоновете от трети държави следва да се прилага, без да се засяга правото на преценка на държавите членки, което те понастоящем имат, да изискват на общо основание дружества от определени трети държави да осъществяват банкова дейност на тяхна територия единствено чрез дъщерни институции, лицензирани в съответствие с дял III, глава 1 от Директива 2013/36/ЕС. Това изискване може да се отнася до трети държави, в които се прилагат пруденциални и надзорни стандарти за банковия сектор, неравностойни на стандартите съгласно националното право на държавата членка, или до трети държави, в чийто режим за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма се наблюдават стратегически слабости.

(25)

Независимо от действащите правила за поверителност, обменът на информация между компетентните органи и данъчните органи следва да се подобри. Обменът на информация следва във всички случаи да се осъществява в съответствие с националното право, а когато информацията произхожда от друга държава членка, между съответните компетентни органи следва да се постигне споразумение за разкриване на информация.

(26)

От решаващо значение е институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност да спазват пруденциалните изисквания, за да се осигурят тяхната сигурност и надеждност и да се запази стабилността на финансовата система на Съюза както на равнището на Съюза като цяло, така и във всяка държава членка. Поради това Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните компетентни органи следва да имат правомощието да предприемат навременни и решителни мерки, когато тези институции, финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност и техните фактически управители не спазват пруденциалните изисквания или не изпълняват надзорните решения.

(27)

За да се гарантират еднакви условия по отношение на правомощията за налагане на санкции, от държавите членки следва да се изисква да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки във връзка с нарушения на националните разпоредби за транспониране на Директива 2013/36/ЕС, както и нарушения на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на решения, взети от компетентен орган въз основа на посочените разпоредби или посочения регламент. Тези административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки следва да отговарят на определени минимални изисквания, включително за минималните правомощия на компетентните органи, за да могат да ги налагат, за критериите, които компетентните органи следва да вземат предвид при тяхното прилагане, за изискванията за публикуване или за нивата на административните санкции и периодичните имуществени санкции. На ЕБО следва да бъде възложено да докладва относно сътрудничеството между компетентните органи в контекста на налагането на административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки.

(28)

Държавите членки следва да могат да налагат административни санкции, когато съответното нарушение е предмет и на националното наказателно право. При определяне на вида административни санкции или други административни мерки и на размера на имуществените административни санкции компетентните органи следва да вземат предвид всички предишни наказателноправни санкции, които са били наложени за същото нарушение на физическото или юридическо лице, отговорно за посоченото нарушение. Целта е да се гарантира, че при кумулиране на административни и наказателни производства, произтичащи от едно и също неправомерно деяние, тежестта на всички административни санкции и други административни мерки, наложени с наказателни цели, е ограничена до необходимото с оглед на тежестта на съответното нарушение. За тази цел държавите членки следва да въведат подходящи механизми, за да гарантират, че компетентните органи и съдебните органи са надлежно и своевременно информирани за всички административни или наказателни производства, образувани срещу едно и също физическо или юридическо лице.

(29)

Имуществените административни санкции следва да имат възпиращ ефект, за да се попречи на физическото или юридическото лице, което нарушава националните разпоредби, транспониращи Директива 2013/36/ЕС, или което нарушава Регламент (ЕС) № 575/2013, да извършва същите или подобни деяния в бъдеще. Имуществените административни санкции, наложени на юридически лица, следва да се прилагат последователно, по-специално по отношение на определянето на максималния размер на тези санкции, при което следва да се отчита общият годишен нетен оборот на съответното предприятие. Общият годишен нетен оборот по смисъла на Директива 2013/36/ЕС понастоящем обаче не е нито изчерпателен, нито достатъчно ясен, за да се гарантират еднакви условия при прилагането на административни имуществени санкции. За да се осигури последователно изчисляване в целия Съюз, в Директива 2013/36/ЕС следва да се предвиди списък с елементи, които да бъдат включени в изчисляването на общия годишен нетен оборот.

(30)

Освен административни имуществени санкции компетентните органи следва да бъдат оправомощени да налагат и периодични имуществени санкции на институциите, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност и на онези членове на техния ръководен орган в управленската му функция, висшето ръководство, лицата, заемащи ключови позиции, другите служители, поемащи съществен риск, както и на всички други физически лица, за които е установено, че са отговорни, в съответствие с националното право, за нарушение на задължението за спазване на националните разпоредби за транспониране на Директива 2013/36/ЕС, или в съответствие със задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, или съгласно решение, взето от компетентен орган въз основа на посочените разпоредби или посочения регламент. Държавите членки следва да определят конкретни правила и ефективни механизми за прилагане на периодичните имуществени санкции. Периодичните имуществени санкции следва да бъдат налагани, когато дадено нарушение продължава. Без да се засягат процесуалните права на засегнатите лица съгласно приложимото право, включително правото на тези лица да бъдат изслушвани, компетентните органи следва да могат да налагат периодични имуществени санкции, без да е необходимо да отправят предварително искане, заповед или предупреждение към нарушаващата страна с изискване да възобнови спазването на изискванията. Тъй като целта на периодичните имуществени санкции е принуждаването на физически или юридически лица да прекратят продължаващо нарушение, прилагането им не следва да възпрепятства компетентните органи да налагат последващи административни санкции за същото нарушение. Следва да е възможно периодичните имуществени санкции да бъдат налагани на определена дата и да започват да се прилагат на по-късна дата. Освен ако не е предвидено друго от държавите членки, периодичните имуществени санкции следва да се изчисляват на дневна база.

(31)

За да се осигури възможно най-широк обхват за действията, прилагани след извършване на нарушение, независимо дали те подлежат на административни санкции или други административни мерки по националното право, и да се спомогне за предотвратяването на по-нататъшни нарушения, държавите членки следва да могат да предвиждат допълнителни административни санкции и по-високи административни имуществени санкции и периодични имуществени санкции.

(32)

При налагането на периодични имуществени санкции компетентният орган следва да взема предвид потенциалното въздействие на периодичната имуществена санкция върху финансовото състояние на физическото или юридическото лице, което е в нарушение, и да се стреми да избегне ситуация, в която санкцията може да доведе до неплатежоспособност на това лице или до сериозни финансови затруднения или да представлява непропорционален процент от годишния доход на физическото лице или от общия годишен нетен оборот на юридическото лице. Компетентните органи следва също така да гарантират, че се налагат периодични имуществени санкции на членовете на ръководния орган, висшето ръководство, лицата, заемащи ключови позиции, другите служители, поемащи съществен риск, както и на всички други физически лица, за които е установено, че са пряко отговорни за нарушението, индивидуално или съвместно.

(33)

При изключителни обстоятелства, когато правната система на държавата членка не допуска налагането на административните санкции, предвидени в настоящата директива, следва да бъде възможно по изключение правилата относно административните санкции да се прилагат по такъв начин, че санкцията да се инициира от компетентния орган и да се налага от съдебния орган. Въпреки това е необходимо тези държави членки да гарантират, че ефектът от прилагането на тези правила и санкции е равностоен на административни санкции, налагани от компетентните органи. Поради това предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(34)

За да се предвидят подходящи санкции за нарушения на националните разпоредби за транспониране на Директива 2013/36/ЕС и за нарушения на Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се допълни списъкът на нарушенията, за които се налагат административни санкции, периодични имуществени санкции и други административни мерки. Поради това списъкът на нарушенията, който се съдържа в Директива 2013/36/ЕС, следва да бъде изменен.

(35)

С въвеждането на Международен стандарт за финансово отчитане № 9 (МСФО 9) на 1 януари 2018 г. изчисляването на очакваните кредитни загуби, което се основава на подходи на моделиране, оказва пряко влияние върху размера на собствения капитал и регулаторните съотношения на институциите. Същите подходи на моделиране служат и за изчисляване на очакваните кредитни загуби, когато институциите прилагат националните счетоводни разпоредби. В резултат на това е важно компетентните органи и ЕБО да имат ясна представа за влиянието на тези изчисления върху диапазона от стойности на рисково претеглените активи и капиталовите изисквания, които възникват за подобни експозиции. За тази цел сравнителният анализ следва да обхваща и тези подходи на моделиране. Като се има предвид, че институциите, които изчисляват капиталовите изисквания по стандартизирания подход за кредитен риск, могат да ползват и модели за изчисляване на очакваните кредитни загуби съгласно рамката на МСФО 9, тези институции също следва да бъдат включени в сравнителния анализ, като се отчита принципът на пропорционалност.

(36)

Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (12) измени Регламент (ЕС) № 575/2013, като въведе изменена уредба на пазарния риск, разработена от Базелския комитет по банков надзор. Алтернативният стандартизиран подход, който е част от тази нова уредба, позволява на институциите да моделират определени параметри, използвани при изчисляването на рисково претеглените активи и капиталовите изисквания за пазарния риск. Поради това е важно компетентните органи и ЕБО да имат ясна представа за диапазона от стойности на рисково претеглените активи и капиталовите изисквания, които възникват за подобни експозиции не само при алтернативния подход на вътрешните модели, но и при алтернативния стандартизиран подход. В резултат на това сравнителният анализ на пазарния риск следва да обхваща преразгледаните стандартизирани подходи и подходи на вътрешните модели, като се отчита принципът на пропорционалност.

(37)

Преходът към устойчива икономика в световен мащаб, залегнал в Парижкото споразумение (13), прието на 12 декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Парижкото споразумение“), и в Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, ще изисква дълбока социално-икономическа трансформация и ще зависи от мобилизирането на значителни финансови ресурси от публичния и частния сектор. С Европейския зелен пакт, представен от Комисията в нейното съобщение от 11 декември 2019 г., Съюзът поема ангажимент да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Финансовата система играе важна роля за подкрепата на този преход, не само по отношение на улавянето и насърчаването на възможностите, които ще възникнат, а и с подходящото управление на рисковете, които той може да породи. Тъй като тези рискове могат да имат последици за стабилността както на отделните институции, така и на финансовата система като цяло, е необходима подобрена регулаторна пруденциална рамка, която да интегрира в по-добра степен съответните рискове.

(38)

Безпрецедентният мащаб на прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата и кръгова икономика ще окаже значително въздействие върху финансовата система. През 2018 г. от Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-зелена финансова система признаха, че свързаните с климата рискове са източник на финансов риск. В съобщението на Комисията от 6 юли 2021 г., озаглавено „Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика“ („Обновена стратегия за устойчиво финансиране“) се подчертава, че ЕСУ рисковете и рисковете, произтичащи от физическото въздействие на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и по-широкото влошаване на екологичното състояние на екосистемите, представляват безпрецедентно предизвикателство за икономиката на Съюза и за стабилността на финансовата система. Тези рискове са свързани с особености като тази, че те ще се проявяват в бъдещето и ще имат характерни видове въздействие в зависимост от времевия хоризонт — краткосрочен, средносрочен и дългосрочен. Спецификата на свързаните с климата и други екологични рискове, например рисковете, произтичащи от влошаването на екологичното състояние и загубата на биологично разнообразие, по отношение както на рисковете, свързани с прехода, така и на физическите рискове, изисква по-специално те да бъдат управлявани с дългосрочен времеви хоризонт от най-малко 10 години.

(39)

Дългосрочният характер и дълбочината на прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата и кръгова икономика ще доведат до значителни промени в бизнес моделите на институциите. Адекватното приспособяване на финансовия сектор, и по-специално на кредитните институции, е необходимо за постигане на целта за нулеви нетни емисии на парникови газове в икономиката на Съюза до 2050 г., като същевременно присъщите рискове се държат под контрол. Ето защо компетентните органи следва да имат възможност да оценяват този процес на приспособяване и да се намесват в случаите, когато институциите управляват свързани с климата рискове, както и рискове, произтичащи от влошаването на екологичното състояние и загубата на биологично разнообразие, по начин, който застрашава стабилността на отделните институции или финансовата стабилност като цяло. Компетентните органи следва също така да наблюдават и да бъдат оправомощени да предприемат действия, когато са налице рискове, произтичащи от тенденциите на прехода в контекста на съответните регулаторни цели на Съюза и на държавите членки във връзка с ЕСУ факторите, например както е посочено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (14), съобщението на Комисията от 14 юли 2021 г., озаглавено „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (пакет „Подготвени за цел 55“) и глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал, приета на 19 декември 2022 г. от Конференцията на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, а така също и когато е приложимо за институциите с международна дейност — по отношение на правните и регулаторни цели на трети държави, което води до рискове за техните бизнес модели и стратегии или за финансовата стабилност. Компетентните органи следва също така да бъдат оправомощени да засилят целите, мерките и действията във връзка с пруденциалните планове на институциите, когато те се считат за недостатъчни за справяне с ЕСУ рисковете в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и в това отношение биха могли да породят съществени рискове за тяхната разрешимост. Рисковете, свързани с климата, и в по-широк план рисковете от екологичен характер, следва да се разглеждат заедно с рисковете от социален и управленски характер в една категория рискове, за да се даде възможност за цялостно и координирано интегриране на тези фактори, тъй като те често са взаимосвързани. ЕСУ рисковете са тясно свързани с концепцията за устойчивост, тъй като ЕСУ факторите представляват трите основни стълба на устойчивостта.

(40)

За да поддържат адекватна устойчивост на отрицателните въздействия на ЕСУ факторите, институциите, установени в Съюза, трябва да са в състояние систематично да установяват, измерват и управляват ЕСУ рисковете, а от техните надзорници следва да се изисква да оценяват рисковете както за отделната институция, така и за системата, като се дава приоритет на екологичните фактори и с развитието на оценъчните методики и инструменти се напредва по другите фактори на устойчивостта. От институциите следва да се изисква да оценяват съобразността на своите портфейли с амбицията на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и да не допускат влошаване на екологичното състояние и загуба на биологично разнообразие. Институциите следва да имат задължение да изготвят конкретни планове за справяне с финансовите рискове, произтичащи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план от ЕСУ фактори, включително от тенденциите на прехода в контекста на съответните регулаторни цели на Съюза и на държавите членки, например както е посочено в Парижкото споразумение, Регламент (ЕС) 2021/1119, пакета „Подготвени за цел 55“ и глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал, а така също и когато е приложимо за институциите с международна дейност — по отношение на правните и регулаторни цели на трети държави. От институциите следва да се изисква да разполагат със солидни правила за управление и вътрешни процеси за управлението на ЕСУ рисковете и да въведат одобрени от техните ръководни органи стратегии, в които се отчита въздействието на ЕСУ факторите — не само понастоящем, а и в перспектива. Колективното познаване на ЕСУ факторите и осведомеността за тях от страна на ръководните органи на институциите, както и разпределението на вътрешния капитал за справяне с ЕСУ рисковете също ще бъдат от основно значение за укрепване на устойчивостта спрямо отрицателното въздействие на тези рискове. Спецификата на ЕСУ рисковете означава, че разбирането, измерванията и управленските практики могат да се различават значително в различните институции. За да се осигури сближаване в целия Съюз и еднакво разбиране за ЕСУ рисковете, в пруденциалната нормативна уредба следва да бъдат предвидени подходящи определения и минимални стандарти за оценка на тези рискове. За постигането на тази цел в Директива 2013/36/ЕС следва да бъдат въведени определения, а ЕБО следва да бъде оправомощен да определи минимален набор от референтни методики за оценка на въздействието на ЕСУ рисковете върху финансовата стабилност на институциите, като се дава приоритет на въздействието на екологичните фактори. Тъй като проявлението в бъдещето на ЕСУ рисковете означава, че анализът на сценарии и провеждането на стрес тестове, както и плановете за противодействието на тези рискове, са особено полезни инструменти за оценка, ЕБО следва също така да бъде оправомощен да разработва единни критерии за съдържанието на плановете за противодействие на тези рискове и за определянето на сценарии и прилагането на методи за провеждане на стрес тестове. ЕБО следва да базира своите сценарии на наличните научни доказателства, като се опира на работата на Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-зелена финансова система и на усилията на Комисията за засилване на сътрудничеството между всички съответни публични органи с оглед на разработването на обща методологична основа, както е посочено в обновената стратегия за устойчиво финансиране. На екологичните рискове, включително рисковете, свързани с климата, и тези, произтичащи от влошаването на екологичното състояние и загубата на биологично разнообразие, следва да се даде приоритет предвид тяхната неотложност и предвид особената значимост на анализа на сценарии и стрес тестовете за тяхното оценяване.

(41)

В качеството си на основни източници на финансиране за предприятията и домакинствата в Съюза институциите играят важна роля за насърчаване на устойчивото развитие в целия Съюз. За да може Съюзът да постигне общата си цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е посочено в Регламент (ЕС) 2021/1119, институциите трябва да интегрират в своите политики и дейности ролята на насърчаването на устойчиво развитие. За да осигурят този процес на интеграция, бизнес моделите и стратегиите на институциите трябва да бъдат тествани спрямо съответните регулаторни цели на Съюза за устойчива икономика, включително, например, спрямо мерките, препоръчани от Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, за установяване на ЕСУ рисковете, произтичащи от несъответствия. Когато институциите оповестяват своите цели и ангажименти за устойчивост съгласно други задължителни или доброволни рамки за устойчивост, например съгласно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15), тези цели и ангажименти следва да бъдат в съответствие с конкретните планове за противодействие на ЕСУ рисковете, пред които са изправени в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Компетентните органи следва да оценяват чрез съответните си надзорни дейности степента, в която институциите са изправени пред ЕСУ рискове и разполагат със съпътстващи управленски политики и оперативни действия, отразени в целите и ключовите етапи на техните пруденциални планове, които са в съответствие с оповестените от тях ангажименти за устойчивост в контекста на процеса на приспособяване с оглед на постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. За да се насърчи надеждно и ефективно наблюдение на риска, както и управленско поведение, съобразено с дългосрочната стратегия за устойчивост на институциите, тяхната склонност за поемане на риск по отношение на ЕСУ рисковете следва да бъде неразделна част от техните политики и практики за възнагражденията.

(42)

ЕСУ рисковете могат да имат широкомащабни последици за стабилността както на отделните институции, така и на финансовата система като цяло. Ето защо компетентните органи следва последователно да отчитат тези рискове в съответните си надзорни дейности, включително в процеса на надзорен преглед и оценка и в провеждането на стрес тестове спрямо тези рискове. Чрез Инструмента за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (16) Комисията оказва подкрепа на националните компетентни органи при разработването и прилагането на методики за извършване на стрес тестове и ще продължи да оказва техническа подкрепа в това отношение. До момента обаче методиките за извършване на стрес тестове спрямо ЕСУ рисковете се прилагаха основно на проучвателен принцип. С цел в надзора на ЕСУ рисковете решително и последователно да се заложи провеждането на стрес тестове, ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17), и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (18), следва съвместно да разработят насоки, за да се осигурят съгласувани съображения и общи методики за извършването на стрес тестовете спрямо ЕСУ рисковете. Провеждането на стрес тестове за тези рискове следва да започне с факторите, свързани с климата и околната среда, като, успоредно с увеличаването на достъпните данни и методики за ЕСУ рисковете в подкрепа на разработването на допълнителни инструменти за оценка на тяхното количествено въздействие върху финансовите рискове, компетентните органи следва все повече да проучват въздействието на тези рискове в своите оценки за адекватност на институциите. За да се осигури сближаване на надзорните практики, ЕБО следва да издаде насоки относно уеднаквеното включване на ЕСУ рисковете в процеса на надзорен преглед и оценка.

(43)

Разпоредбите на Директива 2013/36/ЕС относно уредбата на буфера за системен риск може вече да се използват за противодействие на различни видове системни рискове, включително системни рискове, свързани с изменението на климата. Доколкото компетентните органи или определените органи на дадена институция считат, че рисковете, свързани с изменението на климата, могат да имат сериозни отрицателни последици за финансовата система и реалната икономика в държавите членки, те следва да въведат ниво на буфера за системен риск, което би могло да се прилага и за определени групи или подгрупи експозиции, например за тези, които са изложени на физически рискове и рискове във връзка с прехода, свързани с изменението на климата, когато според тях въвеждането на такова ниво е ефективно и пропорционално за редуциране на тези рискове.

(44)

През последните години се наблюдава бърз растеж на пазарите на криптоактиви. За да бъдат преодолени потенциалните рискове за институциите, породени от техните експозиции към криптоактиви, които все още не са обхванати в достатъчна степен от съществуващата пруденциална уредба, Базелският комитет по банков надзор разработи стандарт за пруденциално третиране на експозиции към криптоактиви. Част от този стандарт се отнася до управлението на риска от страна на институциите и прилагането на процеса на надзорен преглед и оценка по отношение на институциите. От институциите с преки или непреки експозиции към криптоактиви или институциите, които предоставят свързани услуги за каквато и да е форма на криптоактиви, следва да се изисква да разполагат с политики, процеси и практики за управление на риска с цел подходящо управление на рисковете, причинени от техните експозиции към криптоактиви. По-специално, в своите дейности по управление на риска институциите следва да вземат предвид рисковете, свързани с технологията зад криптоактивите, общите рискове, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и киберрисковете, правните рискове, рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и рисковете, свързани с оценката. Компетентните органи следва да могат да предприемат необходимите надзорни действия, когато практиките на институциите за управление на риска се считат за недостатъчни.

(45)

Целта на оценката на пригодността на членовете на ръководните органи е да се гарантира, че те притежават необходимата за ролята им квалификация и имат добра репутация. Наличието на солидна уредба за надеждност и пригодност при оценката на пригодността на членовете на ръководния орган и на лицата, заемащи ключови позиции, е решаващ фактор за постигането на адекватно управление на самите институции и на техните рискове. Съществуващите правила не гарантират, че назначаващата институция извършва своевременна оценка на пригодността на членовете на ръководния орган. Освен това понастоящем не съществуват правила за оценка на пригодността на лицата, заемащи ключови позиции. Освен това трансграничните институции трябва да се ориентират в голямо разнообразие от национални правила и процедури, което намалява ефективността на настоящата уредба. Наличието на значително различаващи се изисквания по отношение на оценката на пригодността в Съюза е особено значим въпрос в контекста на банковия съюз. В резултат на това е важно да се установи набор от правила на равнището на Съюза, за да се въведе по-последователна и предвидима уредба за надеждност и пригодност. Това ще насърчи сближаването в областта на надзора, ще даде възможност за увеличаване на доверието между компетентните органи и ще осигури повече правна сигурност за институциите. Оценките за надеждност и пригодност са важен надзорен елемент, наред с други механизми, като например процеса на надзорен преглед и оценка и правилата за възнагражденията, които заедно гарантират доброто управление на институциите.

(46)

За да се гарантира добро управление, да се улеснят независимите становища и критичните предизвикателства и да се представят разнообразни мнения и опит, ръководните органи следва да се характеризират с достатъчна степен на многообразие по отношение на възраст, пол, географски произход, образование и професионален опит. Балансът между половете е от особено значение, за да се гарантира адекватно представителство на населението, и следва да се насърчава.

(47)

Тъй като носят основната отговорност за оценката на пригодността на всеки член на ръководния орган, институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност следва да извършват първоначалната оценка на пригодността преди встъпването в длъжност на нов член, с някои изключения, последвана от проверка от страна на компетентните органи. Тези субекти следва да гарантират, че информацията за пригодността на членовете на ръководния орган продължава да бъде актуална. Те следва да съобщават тази информация на компетентния орган. Веднага щом станат известни всякакви нови факти или други обстоятелства, които биха могли да повлияят на пригодността на членовете на ръководния орган, тези субекти следва да уведомят компетентните органи за това без ненужно забавяне. Тези субекти следва да предприемат необходимите мерки, ако стигнат до заключението, че член или потенциален член на ръководния орган не отговаря на изискванията за пригодност. Същите изисквания следва да се прилагат и за лицата, заемащи ключови позиции.

(48)

За да се осигурят правна сигурност и предвидимост за субектите, е необходимо да се установят процедурни правила за проверка, от страна на компетентните органи, на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции, в големи институции. Тези процедурни правила следва да дават възможност на компетентните органи да изискват всякаква допълнителна информация, когато е необходимо, включително чрез документация, срещи и изслушвания. Информацията и документите, необходими за оценката на пригодността от страна на компетентните органи, включително в контекста на заявлението за пригодност, което трябва да бъде предоставено, преди потенциалният член да встъпи в длъжност („предварително заявление за пригодност“), от големи институции за членовете на ръководния орган в управленската му функция или за председателя на ръководния орган в контролната му функция, следва да се предоставят на компетентните органи чрез средства, определени от компетентните органи. Компетентните органи следва да направят нова оценка на пригодността на даден член при промяна на относимата информация, засягаща неговата пригодност. От компетентните органи не следва да се изисква да извършват нова оценка на пригодността на членовете на ръководния орган при подновяване на мандата им, освен когато е настъпила промяна в относимата информация, известна на компетентните органи, и тази промяна може да повлияе на пригодността на съответния член. Компетентните органи следва да имат правомощието да предприемат необходимите мерки, ако стигнат до заключението, че изискванията за пригодност не са изпълнени. Компетентните органи следва да могат да поискат от органа, отговарящ за надзора на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, да направи справка, въз основа на оценка на риска, в относимата информация относно членовете на ръководния орган, както и да получи достъп до централната база данни за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(49)

Поради рисковете, пораждани от големите институции, произтичащи по-специално от потенциалните последици от верижно разпространение, компетентните органи на държавите членки, в които се извършва оценката на пригодността от страна на надзорния орган, след като членът е поел длъжността в ръководния орган, в съответствие с националното право, следва да бъдат уведомени без ненужно забавяне веднага щом е налице ясно намерение за назначаване на член на ръководния орган в управленската му функция или на председател на ръководния орган в контролната му функция. Големите институции следва във всички случаи да гарантират, че компетентните органи получават предварително заявление за пригодност най-късно 30 работни дни преди потенциалният член да поеме длъжността. Предварителното заявление за пригодност следва да бъде придружено от всички съответни документи и информация, които са необходими за оценката, независимо дали оценката на пригодността, извършвана от компетентните органи, се завършва преди или след встъпването на лицето в длъжност. Ако регистрите за съдимост или други документи, изисквани съгласно националното право или изброени от компетентните органи, станат достъпни на по-късен етап, компетентните органи следва също да получат тези документи или информация без ненужно забавяне. Предварителното заявление за пригодност следва да даде възможност на компетентните органи да започнат своя анализ и да предприемат действия в контекста на оценката. Тези действия могат да включват възпрепятстване на потенциалния член да встъпи в длъжност, докато компетентният орган не получи достатъчно информация, или започване на засилен диалог, в случай че компетентният орган има опасения относно пригодността на потенциалния член, за да се гарантира, че потенциалният член е или ще бъде подходящ при встъпването си в длъжност. ЕБО следва да издаде насоки относно условията на целенасочения и задълбочен диалог между компетентния орган и голямата институция с оглед премахване на всякакви пречки във връзка с пригодността на потенциалния член в дух на сътрудничество. Предварителното заявление за пригодност следва да позволи на компетентните органи да започнат диалог на ранен етап с големите институции относно пригодността на членовете на ръководния орган в управленската му функция или на председателя на ръководния орган в контролната му функция, преди те да встъпят в длъжност. Предварителното заявление за пригодност обаче не следва да засяга прерогативите и отговорността на голямата институция, когато се гарантира пригодността на членовете на ръководния орган, както и евентуалните последващи оценки, извършвани от компетентните органи, когато това е разрешено в съответствие с националното право.

(50)

Освен това по отношение на големите институции компетентните органи следва надлежно да разгледат възможността за определяне на максимален срок за приключване на оценката на пригодността, поне по отношение на назначаването на членовете на ръководния орган и назначаването на ръководителя на функциите за вътрешен контрол и на финансовия директор, за длъжностите в тези институции. Следва да е възможно този максимален срок да бъде удължен, когато е целесъобразно.

(51)

Оценката на пригодността на членовете на ръководния орган не следва да засяга националното право относно назначаването на представители на служителите в ръководния орган и относно назначаването на членове на ръководния орган контролната му функция от регионални или местни изборни органи. В тези случаи следва да се въведат подходящи предпазни мерки, за да се гарантира пригодността на тези членове на ръководния орган.

(52)

До 31 декември 2029 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕЦБ, следва да направи преглед и да докладва относно прилагането и ефективността на уредбата за надеждност и пригодност, като вземе предвид и принципа на пропорционалност, по-специално по отношение на малките и несложни институции.

(53)

ЕБО следва да разработи насоки относно критериите за определяне дали са налице разумни основания да се подозира, че се извършва, било е извършено или е имало опит за изпиране на пари или финансиране на тероризма, или дали е налице повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма във връзка с даден субект. При разработването на тези насоки ЕБО следва да си сътрудничи с ЕОЦКП и с Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаден с Регламент (ЕС) 2024/1620 на Европейския парламент и на Съвета (19) („Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма“). В случай че Органът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не е в оперативна готовност при изготвянето на тези насоки, ЕБО следва да ги приеме, без да е необходимо да си сътрудничи с този орган.

(54)

Предвид ролята на оценката на пригодността за разумното и стабилно управление на институциите е необходимо на компетентните органи да се предоставят нови инструменти за извършването на оценка на пригодността на членовете на ръководните органи, на висшето ръководство и на лицата, заемащи ключови позиции, като например декларации за отговорностите и описание на задълженията. Тези нови инструменти следва да подпомагат работата на компетентните органи при прегледа на правилата за управление на институциите като част от процеса на надзорен преглед и оценка. Независимо от цялостната колективна отговорност на ръководния орган, от институциите следва да се изисква да изготвят индивидуални заявления, в които се посочват ролите и задълженията на всички членове на ръководния орган в управленската му функция, на висшето ръководство и на лицата на ключови позиции, както и описание на задълженията, включително подробности за отчетните линии, за разпределението на отговорностите, както и за лицата, които са част от договорките за управление на институцията, и на техните задължения. Индивидуалните задължения и отговорности на тези лица невинаги са ясно или последователно определени и може да има ситуации, при които две или повече роли се припокриват или области на задължения и отговорности се пренебрегват, тъй като не попадат точно в правомощията на едно лице. Обхватът на задълженията и отговорностите на всяко лице следва да бъде ясно определен, като не следва задачи да бъдат оставяни без лице, което да отговаря за тях. С тези правила следва да се повиши в още по-голяма степен отчетността на членовете на ръководния орган в управленската му функция, на висшето ръководство и на лицата, заемащи ключови позиции. Освен това, когато държавите членки сметнат за необходимо, те следва да могат да приемат или да запазят по-строги изисквания относно тези правила.

(55)

Допълнителното капиталово изискване, определено от компетентния орган на дадена институция в съответствие с Директива 2013/36/ЕС поради рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, не следва, при равни други условия, да се увеличава в резултат на задължителното въвеждане за институцията на долна граница на капиталовото изискване, предвидена в Регламент (ЕС) № 575/2013. Освен това, когато долната граница на капиталовото изискване стане обвързваща за институцията, компетентният орган следва да направи преглед на допълнителното капиталово изискване на институцията и да прецени по-специално дали и до каква степен тези изисквания вече са покрити изцяло поради факта, че долната граница на капиталовото изискване е станала обвързваща за институцията. Когато това е така, допълнителното капиталово изискване на институцията следва да се разглежда като припокриващо се с рисковете, обхванати от долната граница на капиталовото изискване на институцията, и следователно компетентният орган следва да намали това изискване до необходимата степен, за да се отстрани всяко такова припокриване, докато долната граница на капиталовото изискване продължава да е обвързваща за институцията.

(56)

Аналогично, след като долната граница на капиталовото изискване стане обвързваща, номиналният размер на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, изискван във връзка с буфера за системен риск и буфера за Д-СЗИ, може да се увеличи въпреки липсата на съответно увеличение на свързаните с институцията макропруденциални или системни рискове. В такива случаи компетентният орган или определеният орган на институцията, според случая, следва да направи преглед на калибрирането на нивата на буфера за системен риск и да се увери, че те продължават да са подходящи и че в тях не се отчитат двойно рисковете, вече покрити поради факта, че долната граница на капиталово изискването е обвързваща за институцията. Този преглед следва да се извършва със същата честота като прегледа на буферите, т.е. веднъж годишно за буфера за Д-СЗИ и на всеки две години за буфера за системен риск. Следва обаче да е възможно компетентният орган или определеният орган на институцията, според случая, да коригира калибрирането на буферите по-често.

(57)

С оглед на своевременното и ефективно задействане на буфера за системен риск е необходимо да се изясни прилагането на съответните разпоредби и да се опростят и съгласуват приложимите процедури. Определените органи във всички държави членки следва да имат възможност да определят буфер за системен риск, за да се гарантира, че органите разполагат с правомощия да противодействат на системните рискове своевременно, пропорционално и ефективно, и за да се осигури възможност да се признават нивата на буфера за системен риск, определени от органите в други държави членки. За признаването на ниво на буфера за системен риск, определено от друга държава членка, следва да е необходимо само уведомяване от органа, който признава това ниво. За да се избегнат ненужни процедури за разрешения, когато решението за определяне на ниво на буфера води до намаляване на което и да е от вече определените нива или не води до промяна в тези нива, процедурата, предвидена в член 131, параграф 15 от Директива 2013/36/ЕС, трябва да бъде приведена в съответствие с процедурата, предвидена в член 133, параграф 9 от същата директива. Процедурите, предвидени в член 133, параграфи 11 и 12 от същата директива, следва да бъдат изяснени и съобразени в по-добра степен с процедурите, приложими за другите нива на буфера за системен риск, когато това е целесъобразно.

(58)

На Комисията следва да се предостави правомощието да приема разработените от ЕБО регулаторни технически стандарти по отношение на освобождаването от лицензиране на инвестиционните посредници като кредитни институции, списъка с минимална информация, който трябва да бъде предоставен за оценка на съществените операции, процеса на оценка на съществените операции, правилата за регистриране в клоновете от трети държави, механизма за сътрудничество и функционирането на колегиите от надзорни органи, понятието за значими в абсолютно изражение експозиции към риск от неизпълнение, праговете за голям брой значими контрагенти и позиции в дългови или капиталови инструменти на различни емитенти, както и минималното съдържание на въпросника за пригодност, автобиографиите и вътрешната оценка на пригодността. Комисията следва да приеме тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(59)

На Комисията следва да се предостави правомощието да приема разработените от ЕБО технически стандарти за изпълнение по отношение на единните формати и определения за предоставянето на информация от междинните предприятия майки; процеса на консултации между компетентните органи във връзка с придобиването на квалифицирано дялово участие; процеса на консултации между компетентните органи във връзка със сливане или разделяне; регулаторната и финансовата информация и информацията за клоновете на трети държави и за главните предприятия. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(60)

Когато изготвя технически стандарти и насоки и отговаря на въпроси, свързани с практическото им прилагане или изпълнение, ЕБО следва надлежно да вземе предвид принципа на пропорционалност и да гарантира, че тези стандарти и насоки могат да се прилагат и от малки и несложни институции без излишни усилия.

(61)

Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(62)

Поради това Директива 2013/36/ЕС следва да бъде съответно изменена,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

В член 3 параграф 1 се изменя, както следва:

3)

В член 4 параграф 4 се заменя със следното:

4)

Вмъква се следният член:

(*3)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12)."

(*4)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63)."

(*5)  Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1)."

(*6)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).“ "

5)

Член 8а се изменя, както следва:

6)

В член 18 се добавя следната буква:

7)

Член 21а се изменя, както следва:

8)

В член 21б се вмъква следният параграф:

9)

Вмъква се следният член:

10)

В член 22, параграф 2 първата алинея се заменя със следното:

„Компетентните органи потвърждават писмено получаването на уведомление съгласно параграф 1 или на допълнителна информация съгласно параграф 3 своевременно, не по-късно от 10 работни дни след получаването на уведомлението или на информацията.“

11)

Член 23 се изменя, както следва:

12)

В дял III се добавят следните глави:

(*9)  Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС (ОВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 29)."

(*10)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).“;"

13)

Дял VI се заменя със следното:

(*11)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1)."

(*12)  Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149)."

(*13)  Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).“ "

14)

В член 53, параграф 1 втората алинея се заменя със следното:

„Поверителната информация, която такива лица, одитори или експерти получават при изпълнение на служебните си задължения, може да се разкрива единствено в съкратена или обобщена форма, така че да не могат да се идентифицират отделните кредитни институции, като с това не се засягат случаите, попадащи в приложното поле на наказателното или данъчното право.“

15)

В член 56 се добавя следният параграф:

„Член 53, параграф 1 и член 54 не изключват обмена на информация между компетентните органи и данъчните органи в една и съща държава членка в съответствие с националното право. Когато информацията произхожда от друга държава членка, тя се обменя както е посочено в първото изречение от настоящия параграф само с изричното съгласие на компетентните органи, които са я оповестили.“

16)

Членове 65 и 66 се заменят със следното:

(*14)  Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор и за изменение на регламенти (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и (ЕС) 2016/1011 (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 1)."

(*15)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 (ОВ L 97, 19.3.2021 г., стр. 1).“ "

17)

Член 67 се изменя, както следва:

18)

Член 70 се заменя със следното:

19)

В член 73 първата алинея се заменя със следното:

„Институциите разполагат с надеждни, ефективни и всеобхватни стратегии и процеси за текущо оценяване и поддържане на размера, видовете и разпределението на вътрешния капитал, който смятат за адекватен за покриване на характера и степента на рисковете, на които са или могат да бъдат изложени. Институциите изрично вземат предвид краткосрочния, средносрочния и дългосрочния аспект с цел покриване на ЕСУ рисковете.“

20)

В член 74 параграф 1 се заменя със следното:

21)

Член 76 се изменя, както следва:

22)

Член 77 се изменя, както следва:

23)

Член 78 се изменя, както следва:

24)

В член 79 се добавя следната буква:

25)

Член 81 се заменя със следното:

26)

В член 83 се добавя следният параграф:

27)

В член 85, параграф 1 се заменя със следното:

28)

Вмъква се следният член:

29)

Член 88 се изменя, както следва:

30)

Член 91 се заменя със следното:

(*19)  Регламент (ЕС) 2024/1620 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 г. за създаване на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L, 2024/1620, 19.6.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1620/oj).“ "

31)

Вмъква се следният член:

32)

Член 92 се изменя, както следва:

33)

Член 94 се изменя, както следва:

34)

В член 97, параграф 4 втората алинея се заменя със следното:

„При провеждане на прегледа и оценката, посочени в параграф 1 от настоящия член, компетентните органи прилагат принципа на пропорционалност в съответствие с критериите, оповестени съгласно член 143, параграф 1, буква в). По-специално, за целите на извършването на преглед и оценка на дадена институция компетентният орган може да прецени дали са изпълнени всички изброени по-долу условия:

35)

Член 98 се изменя, както следва:

36)

В член 100 се добавят следните параграфи:

37)

В член 101 параграф 3 се заменя със следното:

38)

Член 104 се изменя, както следва:

39)

Член 104а се изменя, както следва:

40)

В член 104б се вмъква следният параграф:

41)

В член 106 параграф 1 се заменя със следното:

42)

В дял VII, глава 3 следният раздел се вмъква преди раздел I:

43)

Член 121 се заменя със следното:

44)

Член 131 се изменя, както следва:

45)

Член 133 се изменя, както следва:

46)

Член 142 се изменя, както следва:

47)

Член 161 се изменя, както следва: