ПРИЛОЖЕНИЕ

В настоящото приложение се описват целите, принципите, съответните основни участници, взаимодействието с другите съответни механизми при кризи и извънредни ситуации и функционирането на подробния план за координиране на реакцията при инциденти с критичната инфраструктура, имащи значително трансгранично значение („подробен план на ЕС за критичната инфраструктура“) и когато е необходимо, за подобряване на сътрудничеството между държавите членки и съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза по отношение на такива инциденти в съответствие с приложимите правила и процедури. Настоящият подробен план на ЕС за критичната инфраструктура не засяга по никакъв начин ролята и функционирането на други механизми.

Част I: Цели, принципи, участници и други инструменти

1.   Цели

Подробният план на ЕС за критичната инфраструктура има за цел да утвърди следните три основни цели в отговор на инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, когато е целесъобразно:

а)

Споделена ситуационна осведоменост, тъй като правилното разбиране на инцидента с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, в държавите членки, за неговия произход и за потенциалните последици за всички заинтересовани страни на оперативно и стратегическо/политическо равнище е от съществено значение за подходящия координиран отговор.

б)

Координирана комуникация с обществеността, тъй като тя спомага за смекчаване на негативните последици от инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и за свеждане до минимум на разминаванията в съобщенията, предавани на обществеността между държавите членки, при пълно зачитане на националните компетентности за комуникация при кризи. Когато е в интерес на обществеността и когато тази комуникация не възпрепятства операциите за управление на кризи и извънредни ситуации, ясната комуникация с обществеността също е важна за смекчаване на последиците от дезинформацията.

в)

Координиран и ефективен отговор, тъй като засилването на отговора на държавите членки и сътрудничеството между тях и със съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза може да допринесе за смекчаване на последиците от инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и за бързото възстановяване на основните услуги по начин, който свежда до минимум уязвимостта на по-нататъшни значителни инциденти.

2.   Принципи

Пропорционалност

Инцидентите, които причиняват смущения в критичната инфраструктура и/или предоставянето на основни услуги, често са под прага на инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, както е посочено в точка 2 от настоящата препоръка. Като такива, те по принцип могат да бъдат решени ефективно на национално равнище. Поради това прилагането на подробния план на ЕС за критичната инфраструктура следва да се ограничава до инциденти с критичната инфраструктура, имащи значително трансгранично значение.

Субсидиарност

В съответствие с правото на Съюза държавите членки носят основната отговорност за реакция при смущения в критичната инфраструктура или прекъсване на основните услуги, предоставяни от критични субекти. Съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза, по-специално Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) могат обаче да имат важна допълваща роля в случай на инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, тъй като такъв инцидент може да засегне няколко сектора или дори всички сектори на икономическата дейност в рамките на вътрешния пазар, живота на гражданите, живеещи в Съюза, сигурността на Съюза и неговите международни отношения с партньорите, без да се засяга отговорността на държавите членки за опазване на националната сигурност и отбрана.

Взаимно допълване

Подробният план на ЕС за критичната инфраструктура следва да отчита и отразява функционирането на съществуващите механизми за управление на кризи и извънредни ситуации на равнището на Съюза, а именно интегрираните договорености на Съвета за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), вътрешния процес на Комисията за координация при кризи ARGUS, Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС), подпомаган от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) създаден съгласно МГЗС с Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1), и механизма за реакция при кризи на ЕСВД. Той следва да се основава и на секторни договорености, включително на разпоредбите за координирано управление на мащабни киберинциденти, предвидени в Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета (2), на рамката EU-SCICF, препоръчана от Европейски съвет за системен риск (ЕССР) (3), на мрежата от звена за контакт в областта на транспорта (4), на европейското звено за координация при кризи в авиацията (5) и на групите за координация за електроенергията (6), газа (7) и нефта (8).

Освен това подробният план на ЕС за критичната инфраструктура следва да се основава на и да използва съществуващите структури и механизми на равнището на Съюза, включително съответните работни групи на Съвета (а именно работна група PROCIV CER) и тези, създадени с Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета (9), по-специално по отношение на сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки и Комисията, както и в рамките на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти (CERG), създадена с Директива (ЕС) 2022/2557. В него следва да се вземат предвид и отговорностите на съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза съгласно приложимата за тях правна рамка. Дейностите за реакция при кризи, свързани с критичната инфраструктура, се допълват от други механизми за управление на кризи и извънредни ситуации на равнището на Съюза, на национално и на секторно равнище, които подпомагат многосекторната координация.

Поверителност на информацията

В подробния план на ЕС за критичната инфраструктура следва да бъде отчетена важността на опазването на поверителността на класифицираната информация и чувствителната некласифицирана информация, свързана с критичната инфраструктура и критичните субекти.

От нито една държава членка не се очаква да предоставя информация, чието разкриване би противоречало на основните интереси на нейната национална сигурност, на обществената сигурност или на отбраната. Без да се засяга член 346 от ДФЕС, информацията, която е поверителна съгласно правилата на Съюза или националните правила, например правилата за търговската тайна, следва да се обменя с Комисията и с други имащи отношение органи само когато този обмен е необходим за прилагането на настоящата препоръка. Обменяната информация следва да се ограничава до информацията, която има значение за целите на този обмен и която е пропорционална на тези цели. При обмена на информация следва да се гарантират поверителността на информацията и сигурността, и търговските интереси на критичните субекти, като се зачита сигурността на държавите членки.

3.   Съответни участници

Всяка държава членка и съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза, посочени в букви а)—ж) по-долу, следва да установят, в съответствие с приложимите за тях правила и процедури, съответните участници за всеки инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, в зависимост от засегнатия сектор и вида на инцидента.

а)   Държави членки

—

компетентни органи (напр. органите, отговарящи за критичната инфраструктура, съответните секторни органи, единните звена за контакт, определени или създадени съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2557, органите, определени или създадени съгласно член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2557),

—	други заинтересовани страни, включително субекти или лица от частния сектор със специфични функции, като например оператори на критична инфраструктура, включително тези, които са определени като критични субекти,

—	министрите, отговарящи за устойчивостта на критичната инфраструктура, и/или министрите, отговарящи за сектора или секторите, които са най-силно засегнати от въпросния инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение;

б)   Съветът

—	председателството на Съвета,

—	Корепер, Комитетът по политика и сигурност и договореностите IPCR,

—	съответните работни групи, като например работна група „Гражданска защита“ — Устойчивост на критичните субекти („работна група PROCIV CER“), и председателите на другите съответни работни групи,

—	Генералният секретариат на Съвета;

в)   Европейският съвет

—	Председателят на Европейския съвет;

г)   Комисията

—	определената водеща служба и генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ като отговорна служба в района, а в случай на междусекторен инцидент — генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и други съответни служби на Комисията,

—	генерална дирекция „Комуникации“ и службата на говорителя,

—	Европейският орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA),

—	CERG, председателствана от представител на Комисията (генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“), и други съответни експертни групи и комитети,

—	ERCC, създаден съгласно МГЗС (оперативен център за управление на извънредни ситуации, който работи денонощно 7 дни в седмицата, съгласно МГЗС, разположен в генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“),

—	Комитетът за здравна сигурност, създаден с член 4 от Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета (10),

—	Генералният секретариат на Комисията (секретариатът на ARGUS) и (заместник-) генералният секретар (процесът по ARGUS), генерална дирекция „Човешки ресурси“ (дирекция „Сигурност“),

—	други съответни експертни групи на Комисията, които я подпомагат при координирането на мерките в извънредна или кризисна ситуация,

—

други мрежи за управление на кризи и извънредни ситуации, включително секторни (например мрежата от звена за контакт в областта на транспорта, управлявана от генерална дирекция „Мобилност и транспорт“, междуинституционалната оперативна група за киберкризи (11), европейското звено за координация при кризи в авиацията),

—	председателят и/или отговорният заместник-председател/член на Комисията,

—	други служби на Комисията, които могат да имат компетентност в конкретни области на експертен капацитет;

д)   ЕСВД

—	единното звено за анализ на разузнавателна информация (SIAC), състоящо се от Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen) и дирекция „Военно разузнаване“ на ЕС (EUMS Int),

—	центърът за реакция при кризи (CRC),

—	върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията („върховният представител“);

е)   Съответните органи, служби и агенции на Съюза, като например Европол или ENISA, в зависимост от засегнатия(те) сектор(и) (12);

ж)   Други съответни структури

—	Европейската мрежа за връзка на организациите при кибернетични кризи (EU-CyCLONe), създадена с член 16 от Директива (ЕС) 2022/2555,

—	мрежата на екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), създадена с член 15 от Директива (ЕС) 2022/2555,

—	общоевропейската рамка за координация на системните киберинциденти (EU-SCICF), посочена в Препоръка ECCP/2021/17 на ЕССР.

4.   Взаимодействие с други съответни механизми и инструменти за управление на кризи и извънредни ситуации

Подробният план на ЕС за критичната инфраструктура следва да е гъвкав инструмент, в който са очертани различни действия, които биха могли да бъдат предприети частично или изцяло, като се използват различни съществуващи договорености, в зависимост от естеството и сериозността на инцидента с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и от необходимостта от оперативна или стратегическа/политическа координация.

а)   Интегрирани договорености за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR)

В съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1993 на Съвета (13), в случай на криза, за която са задействани договореностите IPCR, мерките в рамките на подробния план на ЕС за критичната инфраструктура биха могли да бъдат част от реакцията на ЕС на политическо равнище. В този случай ще се прилага процесът на вземане на решения за IPCR и подробният план на ЕС за критичната инфраструктура би могъл да се използва като допълнителен инструмент за предоставяне на специфична подкрепа за IPCR относно критичната инфраструктура, за да се гарантира добре координиран отговор. Договореностите IPCR са предназначени да позволят своевременно координиране на политиката и реакция на политическо равнище от Съюза (Корепер/Съвета) в случай на сериозни извънредни ситуации или кризи. Договореностите IPCR се използват и за координиране, на стратегическо/политическо равнище, на реакцията при позоваване на клаузата за солидарност (член 222 от ДФЕС), за да се гарантира съгласуваност и взаимно допълване на действията на Съюза и на държавите членки. Договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност са уредени в Решение 2014/415/ЕС на Съвета (14).

б)   Механизъм за гражданска защита на Съюза (МГЗС)

Съгласно Решение № 1313/2013/ЕС МГЗС може да бъде задействан, за да се реагира на действителни или предстоящи природни и причинени от човека бедствия в рамките на Съюза и извън него (включително такива, произтичащи от инциденти, засягащи критичната инфраструктура) с оперативната подкрепа от ERCC. ERCC работи в тесен контакт с националните органи за гражданска защита и съответните органи на Съюза за насърчаване на междусекторен подход към управлението на бедствия.

в)   Инструментариум на ЕС срещу хибридни заплахи и Протокол на ЕС за борба с хибридните заплахи

Протоколът на ЕС за борбата с хибридните заплахи (15) („Протокол на ЕС за борбата с хибридните заплахи“) очертава процесите и инструментите, приложими в случай на хибридни заплахи или кампании през целия цикъл на управление на кризи и извънредни ситуации.

В случай на значителен инцидент с критична инфраструктура с хибридно измерение, описаните в протокола на ЕС за борбата с хибридните заплахи процеси и инструменти, се прилагат в допълнение към подробния план на ЕС за критичната инфраструктура, когато е целесъобразно, например за специфична информация, анализ или комуникация относно хибридните аспекти на инцидента с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и по отношение на сътрудничеството с външни партньори. По-специално инструментариумът на ЕС срещу хибридни заплахи (16) предоставя рамка за координиран отговор на хибридни кампании. Тъй като основната отговорност за борбата с хибридните заплахи се носи от държавите членки, се прилага процесът на вземане на решения, описан в насоките за прилагане на рамката за координиран отговор на Съюза на хибридни кампании.

г)   Разпоредби за координирано управление на мащабни киберинциденти, предвидени в Директива (ЕС) 2022/2555

В Директива (ЕС) 2022/2555 се предвиждат разпоредби за координирано управление на мащабни киберинциденти чрез съществуващите мрежи за сътрудничество, по-специално EU-CyCLONe и мрежата на ЕРИКС. EU-CyCLONe и мрежата на ЕРИКС си сътрудничат въз основа на процедурни правила, определящи реда и условията на това сътрудничество, и избягват дублирането на задачите.

EU-CyCLONe работи като посредник между техническото и политическото равнище по време на мащабни киберинциденти и кризи, засилва сътрудничеството на оперативно равнище и подпомага вземането на решения на политическо равнище. EU-CyCLONe се основава на констатациите на мрежата на ЕРИКС и използва собствения си капацитет за изготвяне на анализ на въздействието на мащабни киберинциденти и кризи. В случай на инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, който съвпада или изглежда, че е свързан с мащабен киберинцидент, съответните работни групи на Съвета следва да определят подходяща координация на оперативно равнище, включително в сътрудничество с EU-CyCLONe. Целта на координацията следва да бъде да се определи кой участник, инструмент(и) или механизъм(и) би(ха) могъл(и) да допринесе(ат) най-ефективно за реагиране на инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, като се избягват дублирането и паралелните направления на работа. Тази координация следва да бъде съгласувана със съществуващите съответни договорености към момента на инцидента.

д)   Други секторни или междусекторни механизми и инструменти

Подробният план на ЕС за критичната инфраструктура не следва да дублира други секторни или междусекторни инструменти за управление на кризи и извънредни ситуации или механизми за координация. Когато такива инструменти или механизми вече съществуват, подробният план на ЕС за критичната инфраструктура, в рамките на приложното си поле, следва да се използва като допълнителен инструмент към секторните или междусекторните инструменти или механизми, но не следва да ги замества. Нужно е да се осигури необходимата координация между различните участници, за да се избегне такова дублиране. В случай на задействане на договореностите IPCR, политическата и стратегическа координация ще се осъществява в рамките на IPCR . В рамките на Комисията вътрешната координация при кризи се осъществява посредством вътрешния процес за координация при кризи ARGUS, подкрепен от ERCC.

Част II: Обмен на информация и координиран отговор

Действията, описани по-долу, се състоят от начини на сътрудничество, а именно обмен на информация, координирана комуникация и реакция. Тази структура съответства на начините на работа на механизма на Съвета за координация при кризи IPCR и отчита в по-широк план потенциалното използване на вече съществуващите на равнището на Съюза механизми за координация при кризи. Тази структура показва как тези начини на сътрудничество биха се интегрирали в нея, ако се използват. Въпреки това повечето от тези действия могат да се извършват и самостоятелно: те не зависят от използването на този механизъм, а по-скоро го допълват. Действията са представени в хронологичен ред, като се отчита фактът, че в случай на мащабна криза, която представлява инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, биха могли да бъдат предприети няколко действия едновременно и непрекъснато.

1.   Обмен на информация

а)   На оперативно равнище

Държавите членки, засегнати от инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, следва да прилагат свои собствени мерки за действие при извънредни ситуации, да осигуряват координация със съответните национални механизми за управление на кризи и извънредни ситуации, както и да осигуряват участието на всички съответни национални, регионални и местни участници, според случая.

Когато е уместно, по отношение на помощта в областта на гражданската защита и МГЗС, координацията между държавите членки и с Комисията се осигурява чрез ERCC и звената за контакт на държавите членки в съответствие с правните разпоредби относно МГЗС.

i)   Обмен на информация и уведомяване от страна на националните компетентни органи

В допълнение към задълженията за уведомяване и информиране съгласно член 15 от Директива (ЕС) 2022/2557 и в съответствие с приложимите национални правни рамки, националните компетентни органи, отговарящи за критичната инфраструктура в държавите членки, засегнати от инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, следва незабавно да споделят с председателството на Съвета и Комисията чрез своите единни звена за контакт, освен ако не е оперативно невъзможно, съответната информация, която би могла да включва информация, получена от критичните субекти или операторите на критичната инфраструктура, или от други източници, относно механизмите за управление на кризи и извънредни ситуации, които са били задействани.

Обменът на информация относно инцидент с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, следва да бъде ограничен до това, което е релевантно и пропорционално за целта на този обмен, и следва да се осъществява по подходящи комуникационни канали към съответните служби на Комисията. Когато е приложимо и целесъобразно, могат да се използват IPCR платформата и ERCC. Работата с информацията, включително работата с класифицирана информация, следва да се осъществява в съответствие с установените процедури и правила. Потенциалното използване на ERCC не следва да засяга ресурсите на МГЗС, нито наличието на ERCC, за да продължи да служи пълноценно на МГЗС.

Такъв обмен на информация би могъл да включва, по целесъобразност, естеството и причината за инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, наблюдаваното или очакваното въздействие на смущението върху критичната инфраструктура и предоставянето на основни услуги, последиците от инцидента в различни сектори и в трансграничен план и мерките за смекчаване на последиците, които вече са предприети или се предвиждат, на национално равнище или със съответните други държави членки и Комисията чрез съществуващите договорености, например договореностите за обмен на информация съгласно членове 9 и 15 от Директива (ЕС) 2022/2557. Този обмен на информация следва да се предоставя без да отклонява ресурсите на критичната инфраструктура или, в някои случаи, на критичния субект или на държавите членки от дейностите по справяне с инцидента, които трябва да имат приоритет.

За да се осигурят последващи действия, нотифицираните служби на Комисията, включително отговарящите за сектора, в който е възникнал инцидентът с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, следва да информират звеното за контакт в генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и Генералния секретариат на Комисията.

Ако информацията може да бъде от значение за решаване на въпрос на киберсигурността или може да е свързана с киберинцидент, Комисията и председателството на Съвета следва да споделят съответната информация с EU-CyCLONe. Компетентните органи съгласно Директива (ЕС) 2022/2557 и тези по Директива (ЕС) 2022/2555 следва също така да си сътрудничат и да обменят незабавно информация във връзка с такива инциденти.

Що се отнася до морската област, националните компетентни органи следва да обмислят възможността за използване на общата среда за обмен на информация (CISE) за незабавен обмен на информация.

ii)   Обмен на информация на равнище на Съюза

Комисията свиква във възможно най-кратък срок CERG, за да се улесни обменът на съответната информация между националните компетентни органи, отговарящи за критичната инфраструктура, и съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза относно инцидента (естество, причина, въздействие и последици в различни сектори и в трансграничен план) и информира председателството на Съвета за това. Тъй като заседанието на CERG ще бъде съсредоточено върху съответния инцидент с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и последиците от него, на държавите членки се напомня, че могат да поискат от Комисията да покани национални експерти по темата на това заседание, за да се способства за най-подходящото представителство на държавите членки. В зависимост от центъра на тежестта на инцидента съответните служби на Комисията биха могли да приобщени към заседанието на CERG с цел обмен на информация, събрана чрез съществуващите секторни инструменти.

В случай на инциденти, в които се съчетават аспекти на киберсигурността и физически аспекти, които не са свързани с киберсигурността, мрежата на ЕРИКС и мрежата EU-CyCLONe ще си сътрудничат въз основа на процедурните правила, посочени в член 15, параграф 6 от Директива (ЕС) 2022/2555. Председателството следва да осигури координация със съответните работни групи, съответните служби на Комисията, ЕСВД, CERT-EU, ENISA и Европол. Когато е необходимо, CERT-EU споделя съответна информация с мрежата на ЕРИКС, а Комисията споделя информация с мрежата EU-CyCLONe. Със съгласието на съответните председатели Комисията (генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“и генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“) може, ако е целесъобразно, да предложи съвместно заседание на CERG с мрежата EU-CyCLONe и мрежата на ЕРИКС и да информира председателството на Съвета за това.

В случай на междусекторен инцидент с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение и широкообхватно въздействие или политическо значение на равнището на Съюза, председателството на Съвета, по собствена инициатива и след консултация със засегнатите държави членки, Комисията и върховния представител, или по искане на една или няколко държави членки, може да проучи възможностите за междусекторна координация чрез договореностите IPCR. В случай на задействане на договореностите IPCR, например в режим на обмен на информация, политическата и стратегическа координация ще се осъществява в рамките на договореностите IPCR, като подробният план на ЕС за критичната инфраструктура ще осигурява необходимия принос за критичната инфраструктура в подкрепа на работата по линия на договореностите IPCR.

В случай че инцидент с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, засяга и трета държава, председателството на Съвета, в консултация със засегнатите държави членки и Комисията, следва да разгледа въпроса дали е подходящо сътрудничество с третата държава, както и условията за това сътрудничество.

iii)   Подкрепа от страна на Комисията и агенциите на Съюза

Когато е целесъобразно и като действа в съответствие с правомощията си, Европол представя доклад за ситуацията с инцидентите на равнището на Съюза. Други агенции на Съюза, когато е целесъобразно и като действат съгласно съответните си правомощия, докладват релевантна информация, с която се допринася за ситуационната осведоменост или за координирана реакция на инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, на съответните генерални дирекции, към които принадлежат, като последните от своя страна докладват на Комисията (генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ в качеството ѝ на председател на CERG). Комисията надлежно информира председателството на Съвета.

Комисията може да допринесе за ситуационната осведоменост чрез използване на активите на космическата програма на Съюза (17), като „Коперник“, „Галилео“ или EGNOS, когато това е целесъобразно и в съответствие с приложимите правни рамки на равнището на Съюза и на национално равнище.

б)   На стратегическо равнище

i)   Изготвяне на доклади въз основа на приноса на държавите членки

Комисията изготвя доклад в областта на устойчивостта на критичната инфраструктура въз основа на информация (относно инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и съществуващите най-добри практики по отношение на справянето с такъв инцидент), споделена от националните компетентни органи по време на заседание на CERG или съвместни срещи със съответните служби, експертни групи или мрежи, както и друга налична информация. Този доклад ще бъде предоставен на членовете на CERG, членовете на работна група PROCIV CER и, в консултация с председателството на Съвета, на други заинтересовани страни. Ако е необходимо, докладът ще бъде защитен на подходящо ниво на защита на класифицирана информация и при всички случаи ще бъде разпространен до съответните получатели в държавите членки в съответствие с правилата и процедурите относно информационната сигурност, определени в приложимите правни рамки.

Когато е целесъобразно, в този доклад се вземат предвид резултатите от съответните оценки на риска, оценявания и сценарии на равнището на Съюза от гледна точка на киберсигурността, включително тези, изготвени от Комисията, върховния представител и Групата за сътрудничество.

В случай на задействане на договореностите IPCR този доклад може да допринесе за доклада на интегрирания капацитет за ситуационна осведоменост и анализ (доклад ISAA), изготвян от службите на Комисията и ЕСВД.

Когато е целесъобразно, SIAC представя актуална оценка на инцидента, основана на разузнавателни данни.

ii)   Задействане на механизмите на Съюза за координация при кризи и използване на инструментите на Съюза

В съответствие с правните разпоредби относно МГЗС ERCC може да започне да предоставя подкрепа за ситуационната осведоменост във връзка с инцидента, когато МГЗС бъде задействан (18). Освен това засегнатите държави членки могат да поискат сателитни снимки на своята територия чрез услугата за управление на извънредни ситуации на „Коперник“.

Когато се прецени, че е целесъобразно да се обменя информация в рамките на Комисията с ЕСВД и съответните агенции на Съюза, водещата генерална дирекция или генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“, в координация с генералния секретариат, задейства вътрешния процес на Комисията за координация при кризи ARGUS фаза I, като открива събитие в ИТ инструмента Argus. Комисията гарантира, че съответната информация се споделя с държавите членки на кръглите маси в рамките на договореностите IPCR и чрез платформата IPCR.

Председателство на Съвета може да задейства договореностите IPCR в режим на обмен на информация, който включва изготвянето на доклади ISAA от Комисията и ЕСВД с принос от националните компетентни органи и други източници, когато е целесъобразно. Дори без да се задействат договореностите IPCR, председателство на Съвета може да инициира създаването на страница за наблюдение в уеб платформата IPCR. Генералният секретариат на Съвета, съгласувано с председателството, може да създаде страница за наблюдение, евентуално по искане на засегнатата държава членка, службите на Комисията или ЕСВД.

Други (секторни) механизми и инструменти на Съюза за управление на кризи и извънредни ситуации могат да бъдат задействани при спазване на съответните процедури, според случая. Комисията ще осигури координация между тези механизми и инструменти.

Ако физическият инцидент съвпада с мащабен киберинцидент по смисъла на член 6, точка 7 от Директива (ЕС) 2022/2555 или изглежда свързан с такъв инцидент, председателството на Съвета може също така да прилага разпоредбите за координирано управление на мащабни киберинциденти, предвидени в Директива (ЕС) 2022/2555, за да определи подходяща координация с участието, inter alia,, на Хоризонталната работна група по въпроси на кибернетичното пространство, работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“, Групата за устойчивост на критичните субекти, мрежата EU-CyCLONe и мрежата на ЕРИКС, в съответствие с техните собствени правила и процедури.

iii)   Координация на комуникацията с обществеността

Държавите членки, засегнати от инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, координират комуникацията си с обществеността във връзка с кризата във възможно най-голяма степен, като зачитат националните компетенции и административни рамки в това отношение. По целесъобразност може да бъде включена комуникационната мрежа при кризи, създадена в рамките на договореностите IPCR.

Въз основа на споделената ситуационна осведоменост работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“, в сътрудничество със засегнатите държави членки и в консултация с Комисията, може да организира обмен на мнения относно подходите за комуникацията с обществеността на държавите членки и Комисията. Ако е необходимо, работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“ следва да се опита да определи допирни точки с цел улесняване на координацията между държавите членки.

Това следва да се направи, като се има предвид, че комуникационните усилия не следва да подкопават националните операции за управление на кризи и извънредни ситуации.

Европол и други съответни агенции на Съюза координират своите дейности по комуникация с обществеността със службата на говорителя на Комисията въз основа на споделена ситуационна осведоменост и в консултация със засегнатите държави членки. Съгласно подробния план ERCC няма да играе роля в комуникацията с обществеността при кризи.

Ако характеризиращият се със значително трансгранично значение инцидент с критична инфраструктура има външно или хибридно измерение, комуникацията с обществеността се координира с ЕСВД и службата на говорителя на Комисията, както е описано в протокола на ЕС за борбата с хибридните заплахи.

2.   Реакция (включваща непрекъснати действия, описани в раздел „Обмен на информация“, и допълнителни действия на стратегическо/политическо равнище)

а)   На стратегическо равнище

i)   Непрекъснато изготвяне на ситуационни доклади

Работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“ следва да бъде информирана за изготвянето на докладите (например доклада ISAA в случай на задействане на договореностите IPCR или доклада въз основа на приноса на държавите членки в областта на устойчивостта на критичната инфраструктура, изготвен от Комисията) и следва да подготви заседанието на Корепер, в случай че последният все още не е свикан, или заседанието на Комитета по политика и сигурност, според случая.

SIAC засилва контактите си с разузнавателните служби на държавите членки, обобщава информацията от всички източници и изготвя анализ и оценка на инцидента, както и редовни актуализации, ако е необходимо.

ii)   Организиране на координационни срещи

Въз основа на споделената ситуационна осведоменост председателството на Съвета следва да свика възможно най-скоро заседания на работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“ с цел обсъждане, в областта на устойчивостта на критичната инфраструктура, на пропуските в реакцията на Съюза на инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и проучване на възможностите за координация между държавите членки и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Ако договореностите IPCR бъдат задействани, резултатите от тези заседания биха могли да бъдат използвани от председателството на кризисните кръгли маси в рамките на договореностите IPCR. На кризисните кръгли маси в рамките на договореностите IPCR могат също така да се установят някои конкретни пропуски в реагирането на инциденти с критична инфраструктура, имащи значително трансгранично значение, и да се възложи, наред с другото, на работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“ да вземе мерки във връзка с тези пропуски и да докладва за резултатите на бъдещи кризисни кръгли маси в рамките на договореностите IPCR с цел подпомагане на усилията за политическа и стратегическа координация по линия на договореностите IPCR.

iii)   Пълно задействане на механизмите на Съюза за координация при кризи и използване на инструментите на Съюза

В случай че председателството на Съвета задейства договореностите IPCR в пълен режим:

Координацията на реакцията на политическо равнище на Съюза следва да се извършва от Съвета, като се използват договореностите IPCR.

Председателството на Съвета призовава за навременно организиране на неформална кръгла маса, на която да се съберат съответните национални, съюзни и международни участници и на която засегнатите държави членки могат да докладва за инцидента, председателството може да докладва за констатациите на съответните работни групи на Съвета, а службите на Комисията могат да докладват за предишните заседания на групата, с допълнение от ЕСВД, по целесъобразност.

SIAC и съответните агенции на Съюза могат да бъдат поканени да представят на заседанието актуална информация за ситуацията във връзка с инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение.

Водещата служба за ISAA (водещата служба на Комисията или ЕСВД) изготвя доклада ISAA с участието на съответните служби на Комисията, съответните органи, служби и агенции на Съюза и националните компетентни органи. Държавите членки също се приканват да предоставят информация чрез уеб платформата IPCR.

В случай че председателят на Комисията задейства вътрешния процес на Комисията за координация при кризи ARGUS фаза II, в кратък срок се свикват заседания на Кризисния координационен комитет, в които участват съответните служби на Комисията, агенции и ЕСВД, когато е целесъобразно, за да се координират всички аспекти на инцидент с критичната инфраструктура, имащ значително трансгранично значение.

В случай на инцидент с критична инфраструктура със значително трансгранично значение от общ интерес за Съюза и НАТО службите на Комисията и ЕСВД могат да свикат заседание за структуриран диалог между ЕС и НАТО относно устойчивостта, за да се допринесе за споделена ситуационна осведоменост и обмен на информация относно мерките, предприети от Съюза и НАТО, при пълно зачитане на правомощията на Съюза и на държавите членки съгласно Договорите и основните принципи, ръководещи сътрудничеството между ЕС и НАТО, договорени от Европейския съвет, по-специално реципрочност, приобщаване и автономност при вземане на решения, и при пълна прозрачност спрямо всички държави членки. Като се потвърждава отново значението на безпрепятствения обмен на информация между Съюза и НАТО, информацията за инцидентите, считана за чувствителна от засегнатата държава членка, би могла да бъде споделена с НАТО с изричното съгласие на засегнатата държава членка. Държавите членки ще бъдат информирани за резултатите от структурирания диалог относно прилагането на подробния план на ЕС за критичната инфраструктура.

iv)   Комуникация с обществеността

Когато е уместно, Съветът следва да улеснява обмена на информация относно подходите за комуникация с обществеността и при необходимост да се стреми да намери допирни точки, за да улесни координацията между държавите членки и с Комисията. Тази работа може да се подкрепя от неформалната комуникационната мрежа при кризи, създадена в рамките на договореностите IPCR. Службите на Комисията също така изготвят послания за комуникация с обществеността, когато е целесъобразно и в консултация със засегнатите държави членки.

Ако характеризиращият се със значително трансгранично значение инцидент с критична инфраструктура има външно или хибридно измерение, комуникацията с обществеността следва да се координира с ЕСВД и службата на говорителя на Комисията. Съгласно подробния план ERCC няма да играе роля в комуникацията с обществеността при кризи.

v)   Подкрепа за държавите членки и ефективна реакция

Председателството на Съвета може да свика повече заседания на работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“ и други съответни работни групи в подкрепа на дейностите в рамките на договореностите IPCR, ако последните бъдат задействани.

Държавите членки, засегнати от инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, могат да поискат техническа подкрепа от други държави членки на двустранна основа или чрез председателството на Съвета и/или работна група „Гражданска защита/Устойчивост на критичните субекти“, например специфичен експертен опит за смекчаване на неблагоприятните последици от инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение.

Държавите членки, засегнати от инцидент с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, могат също така да поискат техническа и/или финансова подкрепа от Комисията или от съответните агенции на Съюза. При получаване на такова искане Комисията, в координация със съответните агенции на Съюза, оценява възможната подкрепа и задейства, когато е целесъобразно и със съгласието на засегнатите държави членки, технически мерки за смекчаване на последиците на равнището на Съюза съгласно съответните процедури на агенциите и координира техническия капацитет, необходим за спиране или намаляване на въздействието на инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение. Комисията и председателството следва да се информират по подходящ начин за тези искания с цел ефективна координация.

Засегнатите държави могат да активират МГЗС, за да поискат помощ, след което ERCC ще работи със звената за контакт на държавите членки в съответствие с правните разпоредби относно МГЗС за координиране на предоставянето на помощ.

В рамките на съответните си мандати и при поискване Европол и други съответни агенции на Съюза могат да окажат подкрепа на държавите членки, засегнати от инцидент с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, при разследването на инцидента.

б)   На политическо равнище

Председателството на Съвета може да прецени необходимостта от свикване на кръгли маси в рамките на договореностите IPCR, заседания на работни групи на Съвета, на Корепер и на Съвета с цел обмен на информация относно възможната причина за инцидента с критична инфраструктура, имащ значително трансгранично значение, и очакваните последици от него за държавите членки и за Съюза, с цел постигане на съгласие по общи насоки и приемане на необходимите мерки за подпомагане на държавите членки, засегнати от такъв инцидент, и за смекчаване на последиците от него. Европейският съвет също може да разгледа този въпрос.

Схематичен преглед на подробния план на ЕС за критичната инфраструктура

---

(1)  Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).

(2)  Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2) (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80).

(3)  Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 2 декември 2021 г. относно общоевропейската рамка за координация на системни киберинциденти за съответните органи (ECCP/2021/17).

(4)  Съобщение на Комисията от 23 май 2022 г. — План за действие в извънредни ситуации за транспорта (COM(2022)211 final).

(5)  Създадено съгласно член 19 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/123 на Комисията от 24 януари 2019 г. за определяне на подробни правила за прилагане на мрежовите функции за управление на въздушното движение (УВД) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 677/2011 на Комисията (ОВ L 28, 31.1.2019 г., стр. 1).

(6)  Решение 2012/C 353/02 на Комисията от 15 ноември 2012 г. за създаване на Група за координация в областта на електроенергетиката (ОВ C 353, 17.11.2012 г., стр. 2)

(7)  Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (ОВ L 280, 28.10.2017 г., стр. 1).

(8)  Директива 2009/119/ЕО на Съвета от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ L 265, 9.10.2009 г., стр. 9).

(9)  Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 164).

(10)  Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (ОВ L 314, 6.12.2022 г., стр. 26).

(11)  Неформална група, включваща съответните служби на Комисията, ЕСВД, Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), CERT-EU и Европол, със съпредседатели от генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ и ЕСВД.

(12)  Като например в областта на транспорта: Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Европейската железопътна агенция (ERA); в областта на здравеопазването: Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата („EMA“); в областта на енергетиката:Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER); в областта на космическото пространство: Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA); в сектора на храните: Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ); в областта на морското дело: Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA); в областта на киберинцидентите: екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), екипът за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС (CERT-EU), ЕЦБ, ЕССР, Европейските надзорни органи (ЕНО).

(13)  Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1993 на Съвета от 11 декември 2018 г. относно договорености за интегрирана реакция на ЕС при политическа криза (ОВ L 320, 17.12.2018 г., стр. 28).

(14)  Решение 2014/415/ЕС на Съвета от 24 юни 2014 г. относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност (ОВ L 192, 1.7.2014 г., стр. 53).

(15)  Съвместен работен документ на службите — Протокол на ЕС за борбата с хибридните заплахи (SWD(2023) 116 final).

(16)  Заключения на Съвета от 21 юни 2022 г. относно рамка за координиран отговор на ЕС на хибридни кампании; Насоки за прилагане на рамката за координиран отговор на ЕС на хибридни кампании (15880/22).

(17)  Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на космическа програма на Съюза и Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 69).

(18)  Като например публикуването на продукти за медиен мониторинг, съобщения за гражданска защита, аналитични справки, ежедневни карти на ECHO, ежедневни бюлетини на ECHO и други персонализирани продукти.