(1)

Съгласно член 48л от Регламент (ЕС) 2016/1011 от ЕОЦКП се изисква да начислява на администраторите на критични бенчмаркове и на бенчмаркове от трети държави такси, свързани със заявленията за лицензиране съгласно член 34 и за признаване съгласно член 32 от същия регламент, и годишните такси, свързани с изпълнението на неговите задачи съгласно същия регламент във връзка с критичните бенчмаркове и признатите администратори на бенчмаркове от трети държави. В член 48л, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 се изисква тези такси да бъдат пропорционални на оборота на съответния администратор на бенчмарк и да покриват всички разходи, направени от ЕОЦКП по лицензирането или признаването и изпълнението на неговите задачи във връзка с администратори на критични бенчмаркове и администратори на бенчмаркове от трети държави в съответствие със същия регламент.

(2)

Таксите, начислявани за дейностите на ЕОЦКП по отношение на администраторите на критични бенчмаркове и на бенчмарковете на трети държави, следва да се определят така, че да се избегне значително натрупване на дефицит или излишък. В случай на периодично повтарящ се значителен излишък или дефицит размерът на таксите следва да бъде преразгледан.

(3)

Таксите, свързани със заявленията за лицензиране („такси за лицензиране“) и за признаване („такси за признаване“), следва да се начисляват на администраторите на критични бенчмаркове и на бенчмаркове на трети държави с оглед покриване на разходите на ЕОЦКП за обработване на заявленията за лицензиране и признаване, включително разходите за проверка на пълнотата на заявленията, изискване на допълнителна информация, изготвяне на решения, както и на разходите, свързани с оценката на системното значение на критичните бенчмаркове, както и за спазването на изискванията от страна на администраторите на бенчмаркове от трети държави.

(4)

Като се има предвид, че за оценката на заявленията — независимо дали са подадени от големи или малки администратори, са необходими едни и същи ресурси, таксата за признаване следва да бъде фиксирана сума, еднаква за всички администратори от трети държави.

(5)

Въз основа на очакваното работно натоварване и разходите за ЕОЦКП, които ще бъдат изцяло покрити от еднократната такса за признаване, разходите за оценка на заявленията за признаване следва да се определят в размер на 40 000 евро.

(6)

Критичните бенчмаркове подлежат на по-строг контрол съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 и техните администратори трябва да спазват по-строги организационни изисквания. В резултат на това процедурата по лицензиране е свързана с по-високо работно натоварване за ЕОЦКП. Следователно таксата за лицензиране на администратор на критичен бенчмарк следва да бъде значително по-висока от таксата за оценка на заявление за признаване.

(7)

С цел да се насърчи качеството и пълнотата на получените заявления и в съответствие с подхода на ЕОЦКП за регистрация на поднадзорните му субекти, таксата за признаване следва да е дължима към момента на подаване на заявлението.

(8)

Също така на администраторите на критични бенчмаркове и на признати бенчмаркове от трети държави се начисляват годишни такси за покриване на разходите на ЕОЦКП за изпълнение на неговите задачи съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на текущия надзор на тези администратори. По отношение на бенчмарковете на трети държави тези такси следва да обхващат изпълнението и поддържането на споразумения за сътрудничество с органите на трети държави и наблюдението на промените в регулаторната и надзорната уредба в трети държави. Таксите за критични бенчмаркове следва да покриват и разходите, направени от ЕОЦКП във връзка с текущия надзор върху спазването от страна на тези администратори на изискванията, посочени в член 48л и дял VI от Регламент (ЕС) 2016/1011, включително чрез съпоставимо спазване на изискванията, когато е одобрено.

(9)

Разходите за текущия надзор на критичен бенчмарк зависят от това дали за този бенчмарк се налага ЕОЦКП да учреди и председателства колегия от надзорници, което представлява значително допълнително работно натоварване. Поради това е целесъобразно при определянето на таксите за надзор да бъдат разграничени двата случая. За разлика от това в рамките на категорията критични бенчмаркове не следва да е необходимо да се диференцират таксите за надзор в съответствие с годишния оборот на администратора, тъй като по определение критичните бенчмаркове оказват системно въздействие в Съюза.

(10)

Когато подават заявление за признаване в Съюза, администраторите на бенчмаркове от трети държави взимат решение от търговски съображения, тъй като се очаква предлагането на техните бенчмаркове в Съюза да генерира приходи. Поради това таксите за надзор на признатите администратори на бенчмаркове от трети държави следва да бъдат модулирани като функция на приходите, които те получават от използването на тези бенчмаркове в Съюза. Когато не се генерират приходи, следва да се определи минимална такса за надзор в размер на 20 000 евро.

(11)

С цел да се ограничи подаването на повторни или неоснователни заявления таксите за признаване и таксите за лицензиране не следва да се възстановят, в случай че заявителят оттегли своето заявление. Тъй като административната работа, необходима във връзка с отхвърлено заявление за признаване или лицензиране, е същата като тази във връзка с одобрено заявление, таксите за признаване и таксите за лицензиране не следва да се възстановяват, ако бъде отказано лицензиране или признаване.

(12)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/168 на Европейския парламент и на Съвета (2) бенчмарковете на трети държави могат да се използват в Съюза, без да е необходимо съответните администратори да искат еквивалентност, признаване или одобряване в рамките на преходен период, удължен до 2023 г. През този преходен период за администраторите на бенчмаркове, намиращи се в трети държави, признаването в Съюза представлява факултативен режим, който показва, че техните бенчмаркове ще могат да бъдат използвани в Съюза след края на преходния период. В резултат на това през този период разпоредбите относно таксите за признаване и надзор следва да се прилагат само за намиращите се в трети държави администратори, които доброволно са подали заявление за признаване преди изтичането на въведения с Регламент (ЕС) 2021/168 преходен период, и когато това признаване е било одобрено от съответния национален компетентен орган или ЕОЦКП.

(13)

С цел осигуряване на безпрепятственото прилагане на новите надзорни правомощия, предоставени на ЕОЦКП, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност,