а)

застрахователни договори, в това число презастрахователни договори, които издава;

б)

държани презастрахователни договори; както и

в)

инвестиционни договори с допълнителен негарантиран доход, които издава, при условие че предприятието издава и застрахователни договори.

а)

държаните презастрахователни договори, с изключение на:

б)

посочените в параграф 3, буква в) инвестиционни договори с допълнителен негарантиран доход, с изключение на позоваването на застрахователни договори в параграф 3, буква в) и съгласно описаното в параграф 71.

а)

гаранции, предоставени от производител, дистрибутор или търговец на дребно, във връзка с продажбата на неговите стоки или услуги на клиент (вж. МСФО 15 Приходи от договори с клиенти);

б)

активи и пасиви на работодатели съгласно планове за доходи на наети лица (вж. МСС 19 Доходи на наети лица и МСФО 2 Плащане на базата на акции) и задължения за пенсионни доходи, отчетени от пенсионни планове с дефинирани доходи (вж. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионно осигуряване);

в)

договорни права или договорни задължения, зависещи от бъдещото ползване или правото на ползване на нефинансова позиция (например лицензионни такси, възнаграждения, променливи и други условни лизингови плащания и подобни позиции: (вж. МСФО 15, МСС 38 Нематериални активи и МСФО 16 Лизинг);

г)

гаранции за остатъчна стойност, предоставени от производител, дистрибутор или търговец на дребно, и гаранции за остатъчна стойност на лизингополучател, когато са внедрени в лизинг (вж. МСФО 15 и МСФО 16);

д)

договори за финансова гаранция, освен ако издателят не е заявил изрично в предходен отчет, че разглежда тези договори като застрахователни договори и е използвал осчетоводяване, приложимо спрямо застрахователните договори. По отношение на такива договори за финансова гаранция издателят избира да прилага или МСФО 17, или МСС 32 Финансови инструменти: представяне, МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване и МСФО 9 Финансови инструменти. Издателят може да направи този избор за всеки отделен договор, като изборът за всеки договор е неотменим;

е)

възнаграждение под условие, подлежащо на плащане или получаване в бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации);

ж)

застрахователни договори, по които предприятието е притежател на застрахователната полица, освен ако въпросните договори са държани презастрахователни договори (вж. параграф 3, буква б).

з)

договори за кредитни карти или подобни договори, които представляват споразумения за кредитиране или разплащане, отговарящи на определението за застрахователен договор, единствено ако предприятието не взема предвид оценката на свързания с отделен клиент застрахователен риск при определяне на цената на договора с този клиент (вж. МСФО 9 и други приложими МСФО). При все това предприятието прилага МСФО 17 по отношение на този компонент единствено ако МСФО 9 изисква от предприятието да отдели внедрения в такъв договор компонент на застрахователното покритие (вж. параграф 2.1, буква д), подточка iv) от МСФО 9).

а)

предприятието не взема предвид оценката на риска, който се свързва с отделен клиент, при определянето на цената на договора за въпросния клиент;

б)

съгласно договора клиентът се компенсира чрез предоставените му услуги, а не чрез парични плащания; както и

в)

застрахователният риск, който се прехвърля чрез договора, възниква преди всичко чрез ползваните от клиента услуги, а не от несигурността по отношение на разходите за тези услуги.

а)

прилага МСФО 9, за да определи дали има внедрен дериватив, който трябва да бъде отделен, и как да бъде отчетен този дериватив, ако има такъв;

б)

отделя инвестиционния компонент от основния застрахователен договор единствено ако въпросният инвестиционен компонент е обособен (вж. параграфи Б31—Б32). За счетоводното отчитане на отделния инвестиционен компонент предприятието прилага МСФО 9, освен ако не е инвестиционен договор с допълнителен негарантиран доход, попадащ в обхвата на МСФО 17 (вж. параграф 3, буква в).

а)

прилага МСФО 15 за разпределянето на входящите парични потоци между застрахователния компонент и всички обещания за предоставянето на отделни стоки или услуги, които не са услуги по застрахователен договор; както и

б)

разпределя изходящите парични потоци между застрахователния компонент и всички обещани стоки или услуги, които не са услуги по застрахователен договор, отчетени чрез прилагането на МСФО 15, така че:

а)

група от договори, които при първоначалното признаване са обременяващи, ако има такива;

б)

група от договори, по отношение на които при първоначалното признаване не е налице значителна възможност да станат впоследствие обременяващи, ако има такива; както и

в)

група от останалите договори в портфейла, ако има такива.

а)

въз основа на вероятността за промени в допусканията, при чието настъпване договорите ще станат обременяващи;

б)

като използва информация за приблизителните оценки, осигурена посредством вътрешното отчитане на предприятието. Следователно при оценяване дали договорите, които не са обременяващи при първоначалното признаване, не включват значителна възможност да станат обременяващи:

а)

повече групи, които не са обременяващи, ако в получената в рамките на вътрешното отчитане на предприятието информация са разграничени:

б)

повече от една група договори, които са обременяващи при първоначалното признаване, ако в рамките на вътрешното отчитане на предприятието се получава по-подробна информация относно степента, в която договорите са обременяващи.

а)

началото на периода на покритие на групата от договори;

б)

датата, на която стане дължимо първото плащане от притежател на застрахователна полица в групата; както и

в)

за група от обременяващи договори, когато групата стане обременяваща.

а)

за групи от застрахователни договори, които отговарят на някой от критериите, определени в параграф 53, предприятието може да опрости оценяването на групата, като използва подхода за разпределяне на премията съгласно параграфи 55—59;

б)

за групи от държани презастрахователни договори предприятието прилага параграфи 32—46 съгласно изискванията на параграфи 63—70А. Параграф 45 (относно застрахователните договори с характеристики на пряко участие) и параграфи 47—52 (относно обременяващите договори) не се прилагат към групи от държани презастрахователни договори.

в)

за групи от инвестиционни договори с допълнителен негарантиран доход предприятието прилага параграфи 32—52, изменени с параграф 71.

а)

паричните потоци за изпълнение, които включват:

б)

маржа на договорената услуга, оценен при прилагане на параграфи 38—39.

а)

включват по безпристрастен начин цялата разумна и аргументирана информация, достъпна без излишни разходи или усилия, относно размера, времевите параметри и несигурността на тези бъдещи парични потоци (вж. параграфи Б37—Б41). За тази цел предприятието прави приблизителна оценка на очакваната стойност (т.е. претеглената спрямо вероятността средна стойност) на пълния диапазон от възможни резултати;

б)

отразяват гледната точка на предприятието, при условие че приблизителните оценки на всички съответни пазарни променливи отговарят на наблюдаемите пазарни цени на тези променливи (вж. параграфи Б42—Б53);

в)

са актуални — приблизителните оценки отразяват условията, които съществуват към датата на оценяването, в това число допусканията към тази дата по отношение на бъдещето (вж. параграфи Б54—Б60);

г)

са изрични — предприятието прави приблизителна оценка на корекцията за нефинансов риск отделно от другите приблизителни оценки (вж. параграф Б90). Предприятието също така оценява паричните потоци отделно от корекцията за отразяване на стойността на парите във времето и финансов риск, освен ако тези приблизителни оценки се съчетават в най-подходящата техника за оценяване (вж. параграф Б46).

а)

предприятието разполага с практическата възможност да преоцени рисковете, свързани с конкретния притежател на застрахователната полица, и в резултат на това може да определи цена или равнище на обезщетения, която/което отразява в пълна степен тези рискове; или

б)

са удовлетворени и двата критерия по-долу:

а)

отразяват стойността на парите във времето, характеристиките на паричните потоци и характеристиките на ликвидността на застрахователните договори;

б)

съответстват на наблюдаемите текущи пазарни цени (ако има такива) на финансови инструменти с парични потоци, чиито характеристики са съвместими с тези по застрахователните договори, що се отнася например до времеви параметри, валута и ликвидност; както и

в)

изключват ефекта на факторите, които влияят върху въпросните наблюдаеми пазарни цени, но не засягат бъдещите парични потоци по застрахователните договори.

а)

първоначалното признаване на сума за паричните потоци за изпълнение, оценена чрез прилагането на параграфи 32—37;

б)

всички парични потоци, произтичащи от договорите в групата към тази дата;

в)

отписването на датата на първоначалното признаване на:

а)

пасива за остатъчно покритие, който се състои от:

б)

пасива за предявени претенции, който обхваща свързаните с минала услуга парични потоци за изпълнение, разпределени към групата на тази дата, оценен при прилагането на параграфи 33—37 и Б36—Б92.

а)

застрахователни приходи — за намаляването на пасива за остатъчно покритие вследствие на предоставените през периода услуги, оценени при прилагането на параграфи Б120—Б124;

б)

разходи за застрахователни услуги — за загуби, свързани с групи от обременяващи договори, и обратно възстановяване на такива загуби (вж. параграфи 47—52); както и

в)

финансови приходи от или разходи по застраховане — за ефекта на стойността на парите във времето и ефекта на финансовия риск, както е определено в параграф 87.

а)

разходи за застрахователни услуги — за увеличението на пасива вследствие на предявени претенции и направени разходи през периода, с изключение на всички инвестиционни компоненти;

б)

разходи за застрахователни услуги — за всички последващи промени в паричните потоци за изпълнение, свързани с предявени претенции и направени разходи; както и

в)

финансови приходи от или разходи по застраховане — за ефекта на стойността на парите във времето и ефекта на финансовия риск, както е определено в параграф 87.

а)

ефекта на всички нови договори, които са добавени към групата (вж. параграф 28);

б)

натрупаната лихва върху балансовата стойност на маржа на договорената услуга по време на отчетния период, оценена по дисконтовите проценти, посочени в параграф Б72, буква б);

в)

промените в паричните потоци за изпълнение, свързани с бъдеща услуга, както е посочено в параграфи Б96—Б100, освен до степента, в която:

г)

ефекта от всички курсови разлики върху маржа на договорената услуга; както и

д)

сумата, която е призната като застрахователен приход вследствие на прехвърлянето на услуги по застрахователен договор през периода, определена чрез разпределяне на маржа на договорената услуга, който е останал в края на отчетния период (преди разпределянето), към текущия и оставащия период на покритието при прилагането на параграф Б119.

а)

ефекта на всички нови договори, които са добавени към групата (вж. параграф 28);

б)

промяната в размера на дела на предприятието от справедливата стойност на базовите позиции (вж. параграф Б104, буква б), подточка i), освен до степента, в която:

в)

промените в паричните потоци за изпълнение, свързани с бъдеща услуга, както е посочено в параграфи Б101—Б118, освен до степента, в която:

г)

ефекта от всички възникнали курсови разлики върху маржа на договорената услуга; както и

д)

сумата, която е призната като застрахователен приход вследствие на прехвърлянето на услуги по застрахователен договор през периода, определена чрез разпределяне на маржа на договорената услуга, който е останал в края на отчетния период (преди разпределянето), към текущия и оставащия период на покритието при прилагането на параграф Б119.

а)

неблагоприятните промени, свързани с бъдеща услуга, в паричните потоци за изпълнение, разпределени към групата, произтичащи от промени в приблизителните оценки на бъдещи парични потоци и корекцията за риск по отношение на нефинансов риск; както и

б)

за група от застрахователни договори с характеристики на пряко участие, намалението в размера на дела на предприятието от справедливата стойност на базовите позиции.

а)

систематично последващите промени в паричните потоци за изпълнение на пасива за остатъчно покритие, посочени в параграф 51, между:

б)

единствено към компонента на загуба, докато този компонент бъде намален до нула:

Като прилага параграф 44, буква в), подточка ii), параграф 45, буква б), подточка iii) и параграф 45, буква в), подточка iii), предприятието коригира маржа на договорената услуга само за сумата, с която намалението надвишава сумата, разпределена към компонента на загуба.

а)

приблизителни оценки на настоящата стойност на бъдещите парични потоци за претенции и разходи, които са освободени от пасива за остатъчно покритие вследствие на направените разходи по застрахователни услуги;

б)

промени в корекцията за риск по отношение на нефинансов риск, признати в печалбата или загубата вследствие на освобождаването от отговорност по риска; както и

в)

финансови приходи или разходи по застраховане.

а)

предприятието основателно очаква, че с въпросното опростяване ще се постигне оценяване на пасива за остатъчно покритие за групата, което няма да се различава съществено от оценяването, което би било постигнато при прилагане на изискванията на параграфи 32–52; или

б)

периодът на покритие по всеки договор в групата (в това число услуги по застрахователен договор, произтичащи от всички премии в рамките на договора, определени към тази дата при прилагането на параграф 34) е една година или по-кратък.

а)

размера на бъдещите парични потоци, свързани с всички деривативи, внедрени в договорите; както и

б)

продължителността на периода на покритие за групата от договори.

а)

при първоначалното признаване балансовата стойност на пасива е:

б)

в края на всеки следващ отчетен период балансовата стойност на пасива е балансовата стойност в началото на отчетния период:

а)

балансовата стойност на пасива за определеното остатъчно покритие при прилагане на параграф 55; както и

б)

паричните потоци за изпълнение, свързани с остатъчното покритие за групата, като се прилагат параграфи 33—37 и Б36—Б92. Все пак, ако при прилагането на параграф 59, буква б) предприятието не коригира пасива за предявени претенции с оглед на стойността на парите във времето и ефекта на финансовия риск, то не включва никаква корекция в паричните потоци за изпълнение.

а)

може да избере да признае всички парични потоци за придобиване на застраховане като разходи, когато направи тези разходи, при условие че периодът на покритие по всеки договор в групата при първоначалното признаване е не повече от една година;

б)

оценява пасива за предявени претенции за групата от застрахователни договори по паричните потоци за изпълнение, свързани с предявени претенции, като прилага параграфи 33—37 и Б36—Б92. Предприятието обаче не е задължено да коригира бъдещите парични потоци за отразяване на стойността на парите във времето и ефекта на финансовия риск, ако се очаква въпросните парични потоци да бъдат платени или получени в рамките на една година или по-малко, считано от датата на предявяване на претенциите.

а)

началото на периода на покритие на групата от държани презастрахователни договори; както и

б)

датата, на която предприятието признава обременяваща група от базови застрахователни договори при прилагане на параграф 25, буква в), ако предприятието е сключило съответния презастрахователен договор, държан в групата от държани към тази дата или преди това презастрахователни договори.

а)

паричните потоци за изпълнение;

б)

отписаната към тази дата сума на всеки актив или пасив, който преди това е бил признат за паричните потоци, свързани с групата от държани презастрахователни договор;

в)

всички парични потоци, възникнали към тази дата; както и

г)

всеки доход, признат в печалбата или загубата при прилагане на параграф 66А.

а)

ефекта на всички нови договори, които са добавени към групата (вж. параграф 28);

б)

натрупаната лихва върху балансовата стойност на маржа на договорената услуга, оценена по дисконтовите проценти, посочени в параграф Б72, буква б);

ба)

доход, признат в печалбата или загубата през отчетния период при прилагане на параграф 66А;

бб)

обратно възстановяване на компонент за възстановяване на загуби, признат при прилагане на параграф 66Б (вж. параграф Б119Е), доколкото тези обратни възстановявания не представляват промени в паричните потоци за изпълнение на групата от държани презастрахователни договори;

в)

промени в паричните потоци за изпълнение, оценени по дисконтовите проценти, посочени в параграф Б72, буква в), доколкото тази промяна е свързана с бъдеща услуга, освен ако:

г)

ефекта от всички възникнали курсови разлики върху маржа на договорената услуга; както и

д)

сумата, която е призната в печалбата или загубата вследствие на получени през периода услуги, определена чрез разпределянето на маржа на договорената услуга, който е останал в края на отчетния период (преди разпределянето), към текущия и оставащия период на покритието на групата от държани презастрахователни договори, като се прилага параграф Б119.

а)

предприятието основателно очаква, че полученото оценяване няма да се различава съществено от резултата при прилагането на изискванията по параграфи 63—68; или

б)

периодът на покритие по всеки договор в групата от държани презастрахователни договори (в това число застрахователното покритие от всички премии в рамките на договора, определено към тази дата при прилагането на параграф 34) е една година или по-кратък.

а)

размера на бъдещите парични потоци, свързани с всички деривативи, внедрени в договорите; както и

б)

продължителността на периода на покритие на групата от държани презастрахователни договори.

а)

датата на първоначално признаване (вж. параграфи 25 и 28) е датата, на която предприятието става страна по договора;

б)

рамките на договора (вж. параграф 34) се променят по такъв начин, че паричните потоци да бъдат включени в рамките на договора, ако те произтичат от материално задължение на предприятието да предоставя парични средства на настояща или бъдеща дата. Предприятието няма материално задължение да предоставя парични средства, ако има практическата възможност да определи цена за обещанието да предостави парични средства, която в пълна степен отразява размера на обещаните парични средства и свързаните рискове;

в)

разпределянето на маржа на договорената услуга (вж. параграф 44, буква д) и параграф 45, буква д) се изменя по такъв начин, че предприятието признава маржа на договорената услуга за срока на групата от договори по систематичен начин, отразяващ прехвърлянето на инвестиционни услуги по договора.

а)

ако изменените условия са били включени от началото на договора:

б)

първоначалният договор е отговарял на определението за застрахователен договор с характеристики на пряко участие, но измененият договор вече не отговаря на това определение или обратното; или

в)

предприятието е приложило подхода на разпределяне на премията според параграфи 53—59 или параграфи 69—70 към първоначалния договор, но вследствие на измененията договорът вече не отговаря на критериите за допустимост за този подход според параграф 53 или параграф 69.

а)

той е погасен, т.е. когато задължението, посочено в застрахователния договор, изтече или бъде изпълнено, или анулирано; или

б)

е изпълнено някое от условията в параграф 72.

а)

паричните потоци за изпълнение, които са разпределени към групата, се коригират, за да се елиминира настоящата стойност на бъдещите парични потоци и корекцията за риск по отношение на нефинансов риск, свързан с правата и задълженията, които са били отписани от групата, като се прилага параграф 40, буква а), подточка i) и параграф 40, буква б);

б)

маржът на договорената услуга на групата се коригира за отразяване на промяната в паричните потоци за изпълнение, описани в буква а), доколкото това се изисква с параграф 44, буква в) и параграф 45, буква в), освен ако се прилага параграф 77; както и

в)

броят на единиците с покритие за очакваните оставащи услуги по застрахователен договор се коригира, за да се отразят единиците с покритие, които са отписани от групата, и размерът на маржа на договорената услуга, който е признат в печалбата или загубата през периода, се основава на този коригиран брой, като се прилага параграф Б119.

а)

коригира маржа на договорената услуга на групата, от която е отписан договорът, доколкото това се изисква от параграф 44, буква в) и параграф 45, буква в), за да се отрази разликата между подточка i) и подточка ii), когато се касае за договори, прехвърлени към трета страна, или подточка iii), когато се касае за отписани договори, при прилагането на параграф 72:

б)

оценява новия договор, който е признат при прилагането на параграф 72, като се приема, че към датата на изменението предприятието е получило премията, описана в буква а), подточка iii).

а)

издадени застрахователни договори, които представляват активи;

б)

издадени застрахователни договори, които представляват пасиви;

в)

държани презастрахователни договори, които представляват активи; както и

г)

държани презастрахователни договори, които представляват пасиви.

а)

резултата от застрахователните услуги (параграфи 83—86), който включва застрахователните приходи и разходите по застрахователните услуги; както и

б)

финансовите приходи или разходи по застраховане (параграфи 87—92).

а)

третира презастрахователните парични потоци, които са зависими от претенциите по базовите договори, като част от претенциите, разходите за които се очаква да бъдат възстановени по държания презастрахователен договор;

б)

третира сумите от презастрахователя, които очаква да получи и които не са зависими от претенции по базовите договори (например някои видове комисиони по цесии), като намаление на премиите, които са платими на презастрахователя;

ба)

третира признатите суми, свързани с възстановяване на загуби при прилагане на параграф 66, буква в), подточки i)—ii) и параграфи 66А-66Б, като суми, възстановени от презастрахователя; както и

в)

не представя разпределението на платените премии като намаление на приходите.

а)

ефекта на стойността на парите във времето и промените в стойността на парите във времето; както и

б)

ефекта на финансовия риск и промените във финансовия риск; но

в)

с изключение на всички такива промени за групи от застрахователни договори с характеристики на пряко участие, които биха коригирали маржа на договорената услуга, но не го правят, когато се прилага параграф 45, буква б), подточка ii), параграф 45, буква б), подточка iii), параграф 45, буква в), подточка ii) или параграф 45, буква в), подточка iii). Те се включват в разходите по застрахователни услуги.

а)

параграф Б117А към финансовите приходи или разходи по застраховане, произтичащи от прилагането на параграф Б115 (смекчаване на риска); както и

б)

параграфи 88 и 89 към всички други финансови приходи или разходи по застраховане.

а)

включване на финансовите приходи или разходи по застраховане за периода в печалбата или загубата; или

б)

разбивка на финансовите приходи или разходи по застраховане за периода, за да бъде включена в печалбата или загубата сумата, определена чрез систематично разпределяне на очакваните общи финансови приходи или разходи по застраховане през времето на съществуване на групата от договори, като се прилагат параграфи Б130—Б133.

а)

включване на финансовите приходи или разходи по застраховане за периода в печалбата или загубата; или

б)

разбивка на финансовите приходи или разходи по застраховане за периода, за да бъде включена в печалбата или загубата сумата, с която се елиминират счетоводните несъответствия с приходите или разходите, включени в печалбата или загубата по държаните базови позиции, като се прилагат параграфи Б134—Б136.

а)

то прекласифицира в печалбата или загубата като корекция от прекласификация (вж. МСС 1 Представяне на финансови отчети) всички остатъчни суми за групата (или договора), които преди това са били признати в друг всеобхватен доход, тъй като предприятието е избрало счетоводната политика, посочена в параграф 88, буква б);

б)

то не прекласифицира в печалбата или загубата като корекция от прекласификация (вж. МСС 1) никакви остатъчни суми за групата (или договора), които преди това са били признати в друг всеобхватен доход, тъй като предприятието е избрало счетоводната политика, посочена в параграф 89, буква б).

а)

сумите, които са признати в неговите финансови отчети за договори в обхвата на МСФО 17 (вж. параграфи 97—116);

б)

значимите преценки и промените в тези преценки, направени при прилагането на МСФО 17 (вж. параграфи 117—120); както и

в)

естеството и степента на рисковете от договори в обхвата на МСФО 17 (вж. параграфи 121—132).

а)

вид на договора (например основни продуктови линии);

б)

географски район (например държава или регион); или

в)

отчетен сегмент, както е определен в МСФО 8 Оперативни сегменти.

а)

кои от критериите по параграфи 53 и 69 е удовлетворило;

б)

дали прави корекция за отразяване на стойността на парите във времето и ефекта на финансовия риск при прилагането на параграф 56, параграф 57, буква б) и параграф 59, буква б); както и

в)

метода, който е избрало за признаването на паричните потоци за придобиване на застраховане при прилагането на параграф 59, буква а).

а)

оповестява в табличен вид равненията, посочени в параграфи 100—105Б; както и

б)

представя, за всяко равнение, нетните балансови стойности в началото и в края на периода, като прави разбивка по обща стойност за портфейлите от договори, които представляват активи, и обща стойност за портфейлите от договори, които представляват пасиви, които са равни на сумите, представени в отчета за финансовото състояние при прилагане на параграф 78.

а)

нетните пасиви (или активи) за компонента на остатъчното покритие, с изключение на всеки компонент на загуба;

б)

всеки компонент на загуба (вж. параграфи 47—52 и 57—58);

в)

пасивите за предявени претенции. За застрахователни договори, по които е бил приложен подходът на разпределяне на премията, описан в параграфи 53—59 или 69—70А, предприятието оповестява отделни равнения за:

а)

приблизителните оценки на настоящата стойност на бъдещите парични потоци;

б)

корекцията за риск по отношение на нефинансов риск; както и

в)

маржа на договорената услуга;

а)

застрахователни приходи;

б)

разходи по застрахователни услуги, като се посочват отделно:

в)

инвестиционни компоненти, които са изключени от застрахователните приходи и от разходите по застрахователни услуги (в съчетание с възстановяване на премии, освен ако възстановяването на премиите е представено като част от паричните потоци в периода, описан в параграф 105, буква а), подточка i).

а)

промените, които се отнасят до бъдеща услуга, като се прилагат параграфи Б96—Б118, представени отделно:

б)

промените, които се отнасят до текуща услуга, т.е.:

в)

промените, които се отнасят до минала услуга, т.е. промени в паричните потоци за изпълнение, свързани с предявени претенции (вж. параграф Б97, буква б) и параграф Б113, буква а).

а)

парични потоци през периода, в т.ч.:

б)

ефекта на промените в риска от неизпълнение от страна на издателя на държаните презастрахователни договори;

в)

финансови приходи или разходи по застраховане; както и

г)

всички допълнителни единични статии, които може да са необходими, за да се разбере промяната в нетната балансова стойност на застрахователните договори.

а)

сумите, свързани с промени в пасивите за остатъчно покритие, съгласно посоченото в параграф Б124, като оповестява отделно:

б)

разпределянето на частта от премиите, която се отнася до възстановяване на паричните потоци за придобиване на застраховане (вж. параграф Б125).

а)

приблизителните оценки на настоящата стойност на бъдещите изходящи парични потоци, като се представя отделно размерът на паричните потоци за придобиване на застраховане;

б)

приблизителните оценки на настоящата стойност на бъдещите входящи парични потоци;

в)

корекцията за риск по отношение на нефинансов риск; както и

г)

маржа на договорената услуга;

а)

договори, придобити от други предприятия чрез прехвърляне на застрахователни договори или бизнес комбинации; както и

б)

групи от договори, които са обременяващи.

а)

причината, поради която предприятието е трябвало да промени базата, на която прави разбивка;

б)

размера на всяка корекция за всяка засегната статия на финансовия отчет; както и

в)

балансовата стойност на групата от застрахователни договори, за която е била приложима промяната, към датата на промяната.

а)

застрахователни договори, които са съществували на датата на преминаването, към които предприятието е приложило модифицирания ретроспективен подход;

б)

застрахователни договори, които са съществували на датата на преминаването, към които предприятието е приложило подхода на справедливата стойност; както и

в)

всички други застрахователни договори.

а)

използваните методи за оценяване на застрахователни договори в обхвата на МСФО 17 и процедурите за определяне на входящата информация за целите на тези методи. Предприятието предоставя също така количествена информация по отношение на тази входяща информация, освен ако това е практически невъзможно;

б)

всички промени в методите и процедурите за приблизителна оценка на входящата информация, използвана за оценяване на договорите, причината за всяка промяна и вида на засегнатия договор;

в)

използвания подход, доколкото не е обхванат по буква а):

а)

експозициите на рискове и как възникват те;

б)

целите, политиките и процедурите на предприятието за управление на рисковете и методите, използвани за оценяване на рисковете; както и

в)

всички промени в оповестяванията по буква а) или б) от предходния период.

а)

обобщена количествена информация относно своята експозиция на този риск към края на отчетния период. Това оповестяване се базира на информацията, предоставяна вътрешно на ключовия управленски персонал на предприятието;

б)

оповестяванията, които се изискват по параграфи 127—132, доколкото те не са предоставени при прилагането на буква а) от настоящия параграф.

а)

анализ на чувствителността, показващ как биха били засегнати печалбата или загубата и собственият капитал от изменения в променливите на риска, които са били допустими в края на отчетния период:

б)

методите и допусканията, използвани при изготвянето на анализа на чувствителността; както и

в)

измененията от предишния период в методите и допусканията, използвани за подготвяне на анализа на чувствителността, както и причините за тези изменения.

а)

обяснение на метода, използван при изготвянето на такъв анализ на чувствителността, и на основните параметри и допускания, залегнали в основата на предоставяната информация; както и

б)

обяснение на целта на използвания метод и на всички ограничения, които може да доведат до предоставената информация.

а)

стойността, която най-добре представя неговата максимална експозиция на кредитен риск в края на отчетния период, поотделно за издадените застрахователни договори и за държаните презастрахователни договори; както и

б)

информация относно кредитното качество на държаните презастрахователни договори, които представляват активи.

а)

описание на начина, по който управлява ликвидния риск;

б)

отделни анализи на падежите за портфейлите от издадени застрахователни договори, които представляват пасиви, и портфейлите от държани презастрахователни договори, които представляват пасиви, най-малко показващи нетните парични потоци на портфейлите за всяка от първите пет години след отчетната дата и съвкупно след първите пет години. Предприятието не е задължено да включва в тези анализи пасивите за остатъчно покритие, оценени при прилагането на параграфи 55–59 и параграфи 69–70А. Анализите могат да бъдат изготвени под формата на:

в)

сумите, които са платими при поискване, като се обясни отношението между тези суми и балансовата стойност на свързаните групи от договори, ако не са оповестени при прилагането на буква б) от настоящия параграф.

а)

несигурно бъдещо събитие (вж. параграфи Б3—Б5);

б)

плащания в натура (вж. параграф Б6);

в)

разграничение между застрахователен риск и други рискове (вж. параграфи Б7—Б16);

г)

значителен застрахователен риск (вж. параграфи Б17—Б23);

д)

промени в степента на застрахователния риск (вж. параграфи Б24—Б25); както и

е)

примери на застрахователни договори (вж. параграфи Б26—Б30).

а)

вероятността от настъпване на застрахователното събитие;

б)

кога ще настъпи застрахователното събитие; или

в)

колко ще трябва да плати предприятието, ако застрахователното събитие настъпи.

а)

загубата на възможността притежателят на полицата да бъде задължаван за бъдеща услуга. Например смъртта на притежателя на полицата по договор за застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд, означава, че предприятието повече не може да извършва услуги по управление на инвестицията и да събира такса за това. Тази икономическа загуба за предприятието обаче не произтича от застрахователен риск, точно както управителят на взаимен фонд не поема застрахователен риск във връзка с възможната смърт на клиент. Следователно потенциалната загуба на бъдещи плащания за управление на инвестицията няма отношение към оценяването на размера на застрахователния риск, който се прехвърля с договора;

б)

отказ от плащания при смърт, които биха били изискани при анулиране или обратно изкупуване. Поради това, че тези плащания съществуват благодарение на договора, отказът от тях не компенсира притежателя на полица за съществувал преди това риск. Следователно те нямат отношение към оценяването на размера на застрахователния риск, който се прехвърля с договора;

в)

плащане, зависещо от събитие, което не причинява значителна загуба на притежателя на договора. Като пример може да се разгледа договор, според който издателят трябва да плати 1 млн. ВЕ (1), ако даден актив претърпи физическа щета, причиняваща незначителна икономическа загуба в размер на 1 ВЕ на притежателя. С този договор притежателят прехвърля на издателя незначителния риск от загубата на 1 ВЕ. Същевременно договорът създава незастрахователен риск, че издателят ще трябва да плати 999 999 ВЕ, ако определеното събитие настъпи. Тъй като няма сценарий, при който застрахователното събитие да причинява значителна загуба за притежателя на договора, издателят не поема значителен застрахователен риск от притежателя и този договор не е застрахователен договор;

г)

възможни презастрахователни обезщетения. Предприятието ги отчита отделно.

а)

застраховка срещу кражба или щета;

б)

застраховка срещу отговорност за продукта, професионална отговорност, гражданска отговорност или правни разноски;

в)

застраховка „Живот“ и предплатени погребални схеми (въпреки че смъртта е неизбежна, не е сигурно кога ще настъпи или, за някои видове застраховка „Живот“, дали смъртта ще настъпи в рамките на периода, покрит от застраховката);

г)

пожизнени анюитети и пенсии, т.е. договори, които обезщетяват за несигурно бъдещо събитие — преживяването на анюитанта или пенсионера — с оглед на анюитанта или пенсионера да бъде осигурен определен доход, който в противен случай би бил повлиян неблагоприятно от неговото или нейното преживяване. (Пасивите на работодателите, които произтичат от планове за доходи и задължения за пенсионни доходи на наети лица, отчетени от пенсионни планове за дефинирани доходи, не попадат в обхвата на МСФ 17, като се прилага параграф 7, буква б);

д)

застраховка срещу увреждане и медицински разноски;

е)

гаранции за добро изпълнение, полици за лоялност, гаранции за изпълнение и тръжни гаранции, т.е. договори, които предоставят обезщетение на притежателя на полицата, ако другата страна не изпълни договорно задължение, например задължение за построяване на сграда;

ж)

продуктови гаранции. Продуктовите гаранции, издадени от друга страна, за стоки, продадени от производител, дистрибутор или търговец на дребно, попадат в обхвата на МСФО 17. Съгласно параграф 7, буква а) обаче продуктовите гаранции, които са издадени направо от производител, дистрибутор или търговец на дребно, не попадат в обхвата на МСФО 17, а в обхвата на МСФО 15 или МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи;

з)

застраховка на правото на собственост (застраховка срещу откриването на дефекти в правото на собственост върху земята или сградите, които не са били очевидни при съставянето на застрахователния договор). В този случай застрахователното събитие е откриването на неизправност в правото на собственост, а не самата неизправност;

и)

застраховка за помощ при пътуване (парична компенсация или компенсация в натура за притежатели на застрахователна полица за загуби, които са претърпели преди или по време на пътуване);

й)

облигации срещу риск от природно бедствие, които предвиждат намалени плащания по главницата, лихвите или и двете, ако определено събитие окаже неблагоприятно въздействие върху издателя на полицата (освен ако определеното събитие не създава значителен застрахователен риск; например, ако събитието е промяна в лихвен процент или валутен курс);

к)

застрахователен суап и други договори, които изискват плащане на базата на промени в климатични, геоложки или други физически променливи, които са специфични за страна по договора.

а)

инвестиционни договори, които имат правната форма на застрахователен договор, но не прехвърлят значителен застрахователен риск към издателя. Например договори за застраховка „Живот“, по които предприятието не носи значителен риск от смърт или заболеваемост, не са застрахователни договори; такива договори са финансови инструменти или договори за обслужване — вж. параграф Б28. Инвестиционни договори с допълнителен негарантиран доход не отговарят на определението за застрахователен договор; те все пак попадат в обхвата на МСФО 17, ако са издадени от предприятие, което издава също така застрахователни договори, съгласно параграф 3, буква в);

б)

договори, които имат правната форма на застраховка, но прехвърлят целия значителен застрахователен риск обратно на притежателя на полицата посредством неотменими и упражними механизми, които коригират бъдещите плащания от притежателя на полицата към издателя като пряк резултат от застрахователни загуби. Например някои финансови презастрахователни договори или някои групови договори прехвърлят целия значителен риск обратно на притежателите на полици; такива договори обикновено са финансови инструменти или договори за обслужване (вж. параграф Б28);

в)

самозастраховане (т.е. задържане на риска, който би могъл да бъде покрит от застраховка). В такива ситуации няма застрахователен договор, тъй като липсва споразумение с друга страна. Следователно, ако предприятието издава застрахователен договор на своето дружество майка, дъщерно дружество или дъщерно дружество в рамките на същата група, в консолидираните финансови отчети няма застрахователен договор, тъй като липсва договор с друга страна. Застрахователен договор има обаче в индивидуалните или отделните финансови отчети на издателя или на притежателя;

г)

договори (например хазартни договори), които изискват плащане, ако настъпи определено несигурно бъдещо събитие, но не изискват като договорна предпоставка за плащане това събитие да се отрази неблагоприятно върху притежателя на застрахователната полица. Това обаче не изключва от определението за застрахователен договор договори, които предвиждат предварително определено плащане, за да се изрази количествено загубата, причинена от определено събитие, например смърт или злополука (вж. параграф Б12);

д)

деривативи, които излагат едната страна на финансов риск, но не и на застрахователен риск, тъй като деривативите изискват от тази страна да извърши (или да им даде право да получат) плащане въз основа единствено на промените в един или повече определени показатели — лихвен процент, цена на финансов инструмент, стокова цена, обменен курс, ценови или процентен индекс, кредитен рейтинг или кредитен индекс или друга променлива, при условие че в случая с нефинансова променлива, тя не е специфична за една от страните по договора;

е)

свързани с кредит гаранции, които изискват плащания, дори ако притежателят не е реализирал загуба поради пропуска на длъжника да извърши плащането, когато е било дължимо; такива договори се отчитат, като се прилага МСФО 9 Финансови инструменти (вж. параграф Б29);

ж)

договори, които изискват плащане, зависещо от климатични, геоложки или други физически променливи, които не са специфични за една от страните по договора (общо описвани като деривативи, свързани с климата);

з)

договори, които предвиждат намалени плащания по главница, лихва или и двете, зависещи от климатични, геоложки или други физически променливи, ефектът от които не е специфичен за една от страните по договора (общо описвани като облигации срещу риск от природно бедствие).

а)

независимо от това дали контрагентът държи базовия дългов инструмент; или

б)

при промяна в кредитния рейтинг или кредитния индекс, а не при неплащане от страна на определен длъжник, когато плащането е било дължимо.

а)

инвестиционният компонент и застрахователният компонент не са взаимосвързани силно;

б)

договор с еквивалентни условия е продаден или би могло да бъде продаден отделно на същия пазар или в същата юрисдикция, било то от предприятия, които издават застрахователни договори, или от други страни. Предприятието взема предвид цялата разумно достъпна информация, когато прави това определяне. Предприятието не е задължено да предприема изчерпателно проучване, за да установи дали даден инвестиционен компонент се продава отделно.

а)

предприятието не е в състояние да оцени единия компонент, без да вземе предвид другия. Следователно, ако стойността на единия компонент варира спрямо стойността на другия, предприятието прилага МСФО 17, за да отчете комбинирания инвестиционен и застрахователен компонент; или

б)

притежателят на полицата не е в състояние да се възползва от единия компонент, ако другият не е наличен. Следователно, ако погасяването или падежът на единия компонент в договор предизвиква погасяването или падежа на другия, предприятието прилага МСФО 17, за да отчете комбинирания инвестиционен компонент и застрахователен компонент.

а)

паричните потоци и рисковете, свързани със стоката или услугата, са силно взаимосвързани с паричните потоци и рисковете, които се асоциират със застрахователните компоненти в договора; както и

б)

предприятието предоставя значителна услуга, като интегрира стоката или услуга в застрахователните компоненти.

а)

паричните потоци за придобиване на застраховане, които са пряко относими към група от застрахователни договори:

б)

паричните потоци за придобиване на застраховане, които са пряко относими към портфейл от застрахователни договори, различни от посочените в буква а), към групи от договори в портфейла.

а)

предприятието признава загуба от обезценка в печалбата или загубата и намалява балансовата стойност на актива за парични потоци за придобиване на застраховане, така че балансовата стойност на актива да не надвишава очаквания нетен паричен поток за съответната група от застрахователни договори, определен съгласно параграф 32, буква а).

б)

когато предприятието разпределя паричните потоци за придобиване на застраховане към групи от застрахователни договори, като прилага параграф Б35А, буква а), подточка ii), предприятието признава загуба от обезценка в печалбата или загубата и намалява балансовата стойност на свързаните активи за парични потоци за придобиване на застраховане, доколкото:

а)

безпристрастно използване на цялата разумна и аргументирана информация, достъпна без извършване на излишни разходи или усилия (вж. параграфи Б37—Б41);

б)

пазарни променливи и непазарни променливи (вж. параграфи 42—Б53);

в)

използване на текущи приблизителни оценки (вж. параграфи Б54—Б60); както и

г)

парични потоци в рамките на договора (вж. параграфи Б61—Б71).

а)

информация относно претенциите, които вече са отправени от притежателите на полици;

б)

друга информация относно известните или приблизително оценените характеристики на застрахователните договори;

в)

данни от минали периоди относно собствения опит на предприятието, допълнени при нужда с данни от минали периоди, получени от други източници. Данните от минали периоди се коригират, за да отразяват текущите условия, ако например:

г)

информация за текущите цени, ако е достъпна, за презастрахователните договори и други финансови инструменти (ако има такива), покриващи сходни рискове, като облигации срещу риск от природно бедствие и деривативи, свързани с климата, както и скорошни пазарни цени за прехвърляния на застрахователни договори. Тази информация се коригира, за да се отразят разликите между паричните потоци, които произтичат от въпросните презастрахователни договори или други финансови инструменти, и паричните потоци, които биха възникнали в хода на изпълнение от страна на предприятието на базовите договори с притежателя на полицата.

а)

пазарни променливи — променливи, които може да се наблюдават на пазари или да бъдат получени направо от пазари (например цени на публично търгувани ценни книжа и лихвени проценти); както и

б)

непазарни променливи — всички други променливи (например честота и последиците от застрахователните претенции и смъртност).

а)

вътрешните статистически данни за смъртността може да са по-достоверни, отколкото националните данни за смъртността, ако националните данни са получени от голяма съвкупност, която не е представителна за застрахованата съвкупност. Това може да е така, защото например демографските характеристики на застрахованата съвкупност може значително да се различават от тези на националната съвкупност, което означава, че предприятието ще трябва да отдаде по-голямо значение на вътрешните данни и по-малко на националните статистически данни;

б)

обратно, ако вътрешните статистически данни са получени от малка съвкупност с характеристики, за които се счита, че са близки до тези на националната съвкупност, и националните статистически данни са актуални, тогава предприятието придава по-голямо значение на националните данни.

а)

актуализираните приблизителни оценки представят достоверно условията в края на отчетния период;

б)

промените в приблизителните оценки представят достоверно промените в условията през периода. Да приемем например, че в началото на периода приблизителните оценки са били в единия край на разумен диапазон. Ако условията не са се променили, изместването на приблизителните оценки към другия край на диапазона в края на периода не би представило достоверно случилото се през периода. Ако най-актуалните приблизителни оценки на предприятието се различават от предходните му приблизителни оценки, но условията не са се променили, то оценява дали новите вероятности, които са определени за всеки сценарий, са обосновани. Когато предприятието актуализира своите приблизителни оценки на тези вероятности, то взема предвид както данните, на които е базирало своите предишни приблизителни оценки, така и всички нови налични данни, като придава по-голямо значение на по-достоверните данни.

а)

трайни промени в смъртността;

б)

промени в характеристиките на застрахованата съвкупност (например промени в сключването на застраховки или разпределението или селективни прекратявания от притежатели на полици с необичайно добро здраве);

в)

случайни колебания; или

г)

разграничими еднократни причини.

а)

изкупят обратно своите договори, ако има някаква вероятност някои от притежателите на полици да не го направят; или

б)

продължат своите договори, ако има някаква вероятност някои от притежателите на полици да не го направят.

а)

премии (в това число корекции на премии и премии на вноски) от притежателя на полицата и всички допълнителни парични потоци, които произтичат от тези премии;

б)

плащания към (или от името на) притежател на полица, в това число претенции, които вече са съобщени, но все още не са платени (т.е. докладвани претенции), предявени претенции за събития, които са настъпили, за които не са били направени претенции, и всички бъдещи претенции, по отношение на които предприятието има значително задължение (вж. параграф 34);

в)

плащания към (или от името на) притежателя на полицата, които се изменят в зависимост от възвръщаемостта на базовите позиции;

г)

плащания към (или от името на) притежател на полица, произтичащи от деривативи като например опции и гаранции, внедрени в договора, доколкото тези опции и гаранции не са отделени от застрахователния договор (вж. параграф 11, буква а);

д)

разпределение на паричните потоци за придобиване на застраховане, които могат да бъдат отнесени към портфейла, към който принадлежи договорът;

е)

разходи за обработка на претенции (т.е. разходи, които предприятието ще направи при проучването, обработването и разрешаването на претенции по съществуващи застрахователни договори, в това число правни такси и такси за оценител на щетите и вътрешни разходи за проучване на претенции и обработване на плащанията по претенции);

ж)

разходи, които предприятието ще направи при обезпечаване на обезщетение по договора, плащано в натура;

з)

разходи за администриране и поддържане на полиците, в т.ч. разходи за фактуриране на премии и обработване на промени по полици (например преобразувания и възстановявания). Тези разходи включват също така многократни комисиони, които се очаква, че ще бъдат платени на посредници, ако конкретен притежател на полица продължава да заплаща премии в рамките на застрахователния договор;

и)

данъци на база трансакция (като данъци върху премии, данък добавена стойност и данъци върху стоките и услугите) и такси (като такси за противопожарна безопасност и оценки на гаранционен фонд), пряко произтичащи от съществуващи застрахователни договори или които могат разумно и последователно да бъдат асоциирани с такива;

й)

плащания от застрахователя в качеството му на доверено лице за изпълнението на данъчни задължения на притежателя на полицата и свързаните постъпления;

к)

потенциални входящи парични потоци от възстановявания (като спасяване на имущество и суброгация) по бъдещи претенции, които са покрити от съществуващи застрахователни договори, както и, доколкото не се признават като отделни активи, потенциални входящи парични потоци от възстановявания по минали претенции;

ка)

разходи, които ще възникнат:

л)

разпределение на фиксирани и променливи режийни разходи (като разходи за счетоводство, човешки ресурси, информационни технологии и поддръжка, амортизация на сгради, наем и поддръжка и комунални услуги), пряко относими към изпълнението на застрахователни договори. Тези режийни разходи се разпределят към групите от договори, като се използват систематични и рационални методи, които се прилагат последователно за всички разходи със сходни характеристики;

м)

всякакви други разходи, които изрично се начисляват на притежателя на полица съгласно условията на договора.

а)

доходи от инвестиции. Инвестициите се признават, оценяват и представят отделно;

б)

парични потоци (плащания или постъпления), произтичащи от държани презастрахователни договори. Държаните презастрахователни договори се признават, оценяват и представят отделно;

в)

парични потоци, които може да произтичат от бъдещи застрахователни договори, т.е. парични потоци извън рамките на съществуващи договори (вж. параграфи 34—35);

г)

парични потоци, свързани с разходи, които не могат да бъдат пряко асоциирани с портфейла от застрахователни договори, съдържащ договора, като някои разходи за разработване на продукти и обучение. Тези разходи се признават в печалбата или загубата, когато бъдат направени;