(1)

С Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (2) се определят максимално допустимите количества от някои замърсители, включително склероции на мораво рогче и алкалоиди от мораво рогче, в някои храни.

(2)

С понятията „мораво рогче“ или „склероции на мораво рогче“ се обозначават гъбични структури от вида Claviceps, които заместват зародишите в житните класове или семената в тревните стъбла и представляват големи обезцветени склероции. Тези склероции съдържат различни класове алкалоиди.

(3)

На 28 юни 2012 г. Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) прие становище относно алкалоидите от мораво рогче в храните и фуражите (3). Органът базира оценката си на риска на основните алкалоиди от мораво рогче Claviceps purpurea, а именно ергометрин, ерготамин, ергозин, ергокристин, ергокриптин, ергокорнин, както и съответстващите им „-инин“ епимери. Той определи обща остра референтна доза от 1 μg/kg телесно тегло („т.т.“) и обща приемлива дневна доза от 0,6 μg/kg т.т. на ден. Заключението му е, че въпреки че наличните данни показват, че няма основание за безпокойство за нито една подгрупа от населението, не могат да бъдат пренебрегнати оценките за експозиция чрез храната, свързани с ограничен брой хранителни групи, както и евентуалният неизвестен принос на други храни.

(4)

На 6 юли 2017 г. Органът публикува научен доклад относно експозицията на алкалоиди от мораво рогче чрез храната при хора и животни (4). За някои групи от населението оценките на експозицията на алкалоиди от мораво рогче показват експозиция, близка до приемливата дневна доза. При най-високите стойности на експозиция основните фактори за хронична експозиция чрез храната са различни видове хляб и хлебчета, по-специално съдържащи или произведени изключително от ръж. Най-високите стойности на остра експозиция показват остра експозиция, близка до острата референтна доза.

(5)

Органът също така проучи връзката между наличието на склероции от мораво рогче и алкалоиди от мораво рогче. При по-високи количества може да се наблюдава статистически значима връзка между съдържанието на склероции и количествата алкалоиди от мораво рогче. При по-малки количества обаче връзката не можа да бъде доказана във всички случаи, което показва, че липсата на склероции не изключва наличието на алкалоиди от мораво рогче. Причината е, че боравенето със зърнените култури разтрошава склероциите, което води до образуване на прах от мораво рогче, който след това се адсорбира към зърната.

(6)

Поради това е целесъобразно максимално допустимото количество от склероции на мораво рогче да се намали и да се определят максимално допустими количества от алкалоиди от мораво рогче в храните със значително количество от такива алкалоиди, които допринасят значително за експозицията при хората, както и в храните, които са от значение за експозицията на уязвими групи от населението.

(7)

При повечето зърнени култури вече могат да бъдат постигнати по-ниски количества от склероции на мораво рогче посредством прилагане на добри селскостопански практики и използване на техники за сортиране и почистване. Вследствие на това съществуващото максимално допустимо количество за зърнени култури следва да бъде намалено. Във връзка с това е също така целесъобразно да се уточни етапът, на който се прилагат максимално допустимите количества за склероции на мораво рогче при необработени зърнени култури, за да се отстранят проблемите, свързани с тяхното прилагане.

(8)

По отношение на продуктите от смилане е целесъобразно да се определят различни максимално допустими количества за алкалоиди от мораво рогче в зависимост от вида зърнена култура. Тъй като ръжта е зърнената култура с най-висок риск от замърсяване със склероции на мораво рогче, е по-трудно да се постигнат по-ниски количества от алкалоиди от мораво рогче и следователно за продуктите от смилане на ръж следва да се определи специално максимално допустимо количество, докато за продуктите от смилане на други зърнени култури следва да се определи по-ниско количество. По отношение на продуктите от смилане на други зърнени култури обаче следва да се определят различни максимално допустими количества в зависимост от съдържанието на пепел в продуктите, за да се вземе предвид фактът, че продуктите, съдържащи повече трици (с по-високо съдържание на пепел), притежават естествено по-високи количества на алкалоиди от мораво рогче, тъй като прахът от склероциите на мораво рогче се адсорбира в триците.

(9)

Освен това, понеже се очаква, че за някои продукти от смилане достижимите нива на замърсяване ще продължат да намаляват, е целесъобразно да се предвиди, че в средносрочен план за тези продукти следва да се прилагат по-строги максимално допустими количества. За да може Комисията да наблюдава напредъка към по-строгите максимално допустими количества и да оцени евентуалните изменения в количествата, дължащи се на промени в селскостопанските практики, както и в климатичните и екологичните фактори, от държавите членки и заинтересованите страни следва да се изисква да представят необходимите данни и информация.

(10)

Установено е, че пшеничният глутен, като страничен продукт от метода на мократа преработка, съдържа по-високи количества от алкалоиди от мораво рогче въпреки прилагането на добри практики, тъй като вследствие на производствения му процес настъпва концентрация на алкалоидите от мораво рогче. Следователно следва да се определи по-високо максимално допустимо количество от алкалоиди от мораво рогче в пшеничен глутен.

(11)

Поради внесени промени в приложение I към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (5) следва да бъде изменена съответната бележка под линия в приложението към Регламент (ЕО) № 1881/2006.

(12)

За да се даде възможност на икономическите оператори да се подготвят за прилагането на новите правила, въведени с настоящия регламент, е целесъобразно да се предвиди разумен срок до прилагането на максимално допустимите количества, както и преходен период за храни, законно пуснати на пазара преди датата на прилагане на настоящия регламент. По отношение на ръж обаче по-ниските нива на замърсяване със склероции на мораво рогче все още не са разумно достижими, поради което е целесъобразно да се предвиди по-дълъг срок за въвеждане на по-строгото прилагане на добри селскостопански практики и за прилагането на подобрени техники за сортиране и почистване.

(13)

Поради това Регламент (ЕО) № 1881/2006 следва да бъде съответно изменен.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,