EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32020R2220

Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година за определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 г. и 2022 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 по отношение на ресурсите и на прилагането през 2021 г. и 2022 г. и Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г.

OJ L 437, 28.12.2020, p. 1–29 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/2220/oj

28.12.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 437/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/2220 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 декември 2020 година

за определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 г. и 2022 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 по отношение на ресурсите и на прилагането през 2021 г. и 2022 г. и Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

като взеха предвид становището на Сметната палата (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Законодателните предложения на Комисията относно общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. имаха за цел да се установи стабилна рамка на Съюза, която е от съществено значение, за да се гарантира, че ОСП остава обща политика с еднакви условия на конкуренция, като същевременно на държавите членки се възлага по-голяма отговорност по отношение на начина, по който постигат целите и заложените целеви стойности. В съответствие с това държавите членки трябва да изготвят стратегически планове по ОСП и да ги прилагат след тяхното одобрение от Комисията.

(2)

Законодателната процедура във връзка със законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. не приключи навреме, за да се даде възможност на държавите членки и на Комисията да подготвят всички елементи, необходими за прилагането на новата правна рамка и на стратегическите планове по ОСП от 1 януари 2021 г., както беше първоначално предложено от Комисията. Това забавяне създаде несигурност и рискове за земеделските стопани в Съюза и целия селскостопански сектор на Съюза. За да се смекчи тази несигурност и да се запази жизнеността на селските райони и региони, както и да се допринесе за екологичната устойчивост, в настоящия регламент следва да се предвиди продължаване на прилагането на правилата на настоящата рамка на ОСП, която обхваща периода 2014—2020 г. („настояща рамка на ОСП“), и непрекъснатост на плащанията за земеделските стопани и други бенефициери, като по този начин се осигури предвидимост и стабилност по време на преходния период през 2021 г. и 2022 г. („преходен период“) до датата, от която започва да се прилага новата правна рамка, обхващаща периода с начало 1 януари 2023 г. („нова правна рамка“).

(3)

Тъй като законодателната процедура във връзка със законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. все още предстои да бъде приключена и стратегическите планове по ОСП все още предстои да бъдат разработени от държавите членки, а със заинтересованите страни трябва да бъдат проведени консултации, настоящата рамка на ОСП следва да продължи да се прилага за допълнителен период от две години. С преходния период се цели да се способства за плавен преход за бенефициерите към нов програмен период и да се предвиди възможност да се вземе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт („Европейски зелен пакт“).

(4)

За да се гарантира, че земеделските стопани и други бенефициери могат да получават подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) през 2021 г. и 2022 г., Съюзът следва да продължи да предоставя такова подпомагане през преходния период съгласно условията на настоящата рамка на ОСП. Настоящата рамка на ОСП е установена по-специално в регламенти (ЕС) № 1303/2013 (4), (ЕС) № 1305/2013 (5), (ЕС) № 1306/2013 (6), (ЕС) № 1307/2013 (7) и (ЕС) № 1308/2013 (8) на Европейския парламент и на Съвета.

(5)

Настоящият регламент следва да предостави на държавите членки достатъчно време да подготвят съответните си стратегически планове по ОСП, както и да улесни създаването на административни структури, необходими за успешното прилагане на новата правна рамка, по-специално като предостави възможност за увеличаване на техническата помощ. Всички стратегически планове по ОСП следва да бъдат готови за влизане в сила след края на преходния период, за да се осигурят така необходимите стабилност и сигурност за селскостопанския сектор.

(6)

С оглед на факта, че Съюзът следва да продължи да подпомага развитието на селските райони през целия преходен период, държавите членки следва да имат възможност да финансират своите удължени програми за развитие на селските райони със съответните бюджетни средства за 2021 г. и 2022 г. Удължените програми следва да гарантират, че поне същият общ дял на участие на ЕЗФРСР е запазен за мерките по член 59, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 в съответствие с новите амбиции, определени в Европейския зелен пакт.

(7)

В Регламент (ЕС) № 1303/2013 се установяват общоприложимите правила за ЕЗФРСР и някои други фондове, които функционират в съответствие с обща рамка. Посоченият регламент следва да продължи да се прилага за програмите, подпомагани от ЕЗФРСР за програмния период 2014—2020 г. и програмните 2021 г. и 2022 г.

(8)

Сроковете, определени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на докладите за изпълнение, срещите за годишен преглед, последващите оценки и обобщаващите доклади, допустимостта на разходите и отмяната на бюджетни кредити, както и бюджетните задължения, са ограничени до програмния период 2014—2020 г. Тези срокове следва да бъдат адаптирани, за да бъде отчетено удължаването на периода, през който следва да се изпълняват програми, свързани с подпомагането от ЕЗФРСР.

(9)

В Регламент (ЕС) № 1310/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и в Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (10) се предвижда, че за разходите по някои дългосрочни задължения, поети в съответствие с определени регламенти, съгласно които е предоставено подпомагане за развитието на селските райони преди да започне прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013, следва да продължат при определени условия да се извършват плащания от ЕЗФРСР през програмния период 2014—2020 г. Тези разходи следва също да продължат да бъдат допустими и през програмните 2021 г. и 2022 г. за срока на съответното правно задължение, на което се основават, и при същите условия. От съображения за правна яснота и сигурност следва също да се поясни, че по отношение на правните задължения, поети по предишни мерки, съответстващи на мерките по Регламент (ЕС) № 1305/2013, за които се прилага интегрираната система за администриране и контрол, следва да се прилага същата интегрирана система за администриране и контрол, а плащанията, свързани с тези правни задължения, следва да бъдат извършени в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година.

(10)

ЕЗФРСР следва да може да подпомага разходите за изграждане на капацитет и подготвителните действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на водените от общностите стратегии за местно развитие съгласно новата правна рамка.

(11)

През 2015 г. при разпределението на правата на плащане или при преизчисляването на правата на плащане за държавите членки, които запазват съществуващите права съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013, някои държави членки допуснаха грешки при определянето на броя или стойността на правата на плащане. Много от тези грешки, дори когато те са допуснати по отношение на един-единствен земеделски стопанин, оказват влияние върху стойността на правата на плащане за всички земеделски стопани и за всички години. Някои държави членки допуснаха грешки и след 2015 г. при разпределянето на правата от резерва, например при изчисляването на средната стойност. Тези нарушения обикновено подлежат на финансова корекция до предприемането на коригиращи мерки от съответната държава членка. С оглед на времето, изминало от първото разпределение на средствата, и усилията, положени от държавите членки за установяване и, когато е приложимо, коригиране на правата, както и в интерес на правната сигурност, броят и стойността на правата на плащане следва да се смятат за законосъобразни и редовни, считано от определена дата.

(12)

Съгласно член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на държавите членки беше дадена възможност при разпределението на правата на плащане да прилагат коефициент за намаление спрямо хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, които представляват постоянно затревени площи, разположени в райони с неблагоприятни климатични условия. Алпийските пасища често се управляват колективно и поради това районите се определят на годишна база, като по този начин се създава значителна несигурност сред земеделските стопани в съответните държави членки. Прилагането на тази система се оказа особено сложно, особено що се отнася до точното определяне на съответните райони. Тъй като стойността на правата на плащане в районите, в които коефициентът за намаление не се прилага, зависи от сумата на правата на плащане в определените райони, тази несигурност впоследствие засяга всички земеделски стопани в съответните държави членки. За да се стабилизира системата, която се прилага понастоящем в тези държави членки, и с оглед възможно най-скоро да бъде осигурена правна сигурност за всички земеделски стопани в съответните държави членки, последните следва да могат да считат за законни и редовни стойността и броя на всички права на плащане, разпределени на всички земеделски стопани преди 1 януари 2020 г. Стойността на тези права, без да се засягат други средства за правна защита, които са на разположение на отделните бенефициери, следва да бъде валидната на 31 декември 2019 г. стойност за календарната 2019 г.

(13)

Потвърждението на правата на плащане не означава, че при споделеното управление на ЕФГЗ държавите членки са освободени от отговорността да гарантират защитата на бюджета на Съюза от неправомерни разходи. Следователно, потвърждението на правата на плащане, разпределени на земеделските стопани преди 1 януари 2021 г. или чрез дерогация преди 1 януари 2020 г., не следва да засяга правомощието на Комисията да взема решения по член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с неправомерни плащания, отпуснати за всяка календарна година до 2020 г. включително или чрез дерогация до 2019 г. включително, поради грешки в броя или стойността на тези права на плащане.

(14)

С оглед на факта, че новата правна рамка на ОСП все още не е приета, следва да е ясно, че следва да се определят преходни разпоредби за регулиране на прехода от съществуващите схеми за подпомагане, предоставяно на многогодишна основа, към новата правна рамка.

(15)

За да се ограничи пренасянето на значителен обем поети задължения от текущия програмен период за развитие на селските райони към стратегическите планове по ОСП, продължителността на новите многогодишни задължения в областта на агроекологията и климата, биологичното земеделие и хуманното отношение към животните по правило следва да бъде ограничена до най-много три години. От 2022 г. удължаването на съществуващите задължения следва да бъде ограничено до една година.

(16)

В член 31, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 бяха предвидени преходни разпоредби за улесняване на прогресивното спиране на плащанията в райони, които поради прилагането на нови критерии за райониране вече няма да се считат за райони с природни ограничения. Тези плащания трябваше да бъдат извършени до 2020 г. и за максимален срок от четири години. С Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета (11) първоначалният срок за новото райониране беше удължен до 2019 г. За земеделските стопани в държавите членки, извършили районирането през 2018 г. и 2019 г., прогресивното спиране на плащанията не можа да достигне максималния срок от четири години. С оглед да бъде продължено прогресивното спиране плащанията, на държавите членки следва да се разреши да продължат да извършват тези плащания през 2021 г. и 2022 г., когато е приложимо. За да се гарантира адекватно равнище на плащанията на хектар в съответствие с член 31, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, равнището на плащанията през 2021 г. и 2022 г. следва да бъде определено на 25 EUR на хектар.

(17)

Тъй като земеделските стопани са изложени на нарастващи икономически и екологични рискове вследствие на изменението на климата и повишената нестабилност на цените, в Регламент (ЕС) № 1305/2013 се предвижда мярка за управление на риска, която да подпомага земеделските стопани при преодоляването на тези рискове. Тази мярка включва финансови вноски във взаимоспомагателни фондове и инструмент за стабилизиране на доходите. По отношение на предоставянето на подпомагане по тази мярка бяха установени специални условия, за да се гарантира, че земеделските стопани получават равно третиране в целия Съюз, конкуренцията не се нарушава и се спазват международните задължения на Съюза. За да се насърчи допълнително използването на тази мярка за земеделските стопани от всички сектори, на държавите членки следва да се предостави възможност да снижат приложимия за съответния инструмент праг от 30 %, който задейства изплащането на обезщетения на земеделските стопани за спада в производството или доходите, но не под 20 %.

(18)

Избухването на COVID-19 засегна по безпрецедентен начин земеделските стопани и предприятията в селските райони. Удължаването на значителните ограничения по отношение на движението, въведени в държавите членки, както и задължителното затваряне на магазини, открити пазари, ресторанти и други заведения за хранене, доведоха до икономически смущения в селскостопанския сектор и селските общности и до проблеми с ликвидността и паричните потоци за земеделските стопани и за малките предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти. За да се реагира на последиците от кризата, предизвикана от избухването на COVID-19, срокът на действие на мярката, посочена в член 39б от Регламент (ЕС) № 1305/2013, следва да бъде удължен с цел да се отговори на продължаващите проблеми с ликвидността, които излагат на риск непрекъснатостта на селскостопанските дейности и на дейността на малките предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти. Подпомагането за тази мярка следва да се финансира с до 2 % от средствата от ЕЗФРСР, които са отпуснати на държавите членки за програмния период 2014—2020 г.

(19)

За да се избегне ситуация, при която средства за водено от общностите местно развитие през програмните 2021 г. и 2022 г. остават неизразходвани, държавите членки, които използват възможността за прехвърляне на средства от стълба за директни плащания към стълба за развитие на селските райони, следва да могат да прилагат минималния праг от 5 %, а в случая на Хърватия — 2,5 %, за средствата, разпределени за воденото от общностите местно развитие, само по отношение на участието на ЕЗФРСР в развитието на селските райони, удължено до 31 декември 2022 г. и изчислено преди да е извършено прехвърлянето на средствата от стълба за директните плащания.

(20)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (12) за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване („ЕИВ“) с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 („Регламент за ЕИВ“), следва да бъдат предоставени допълнителни средства за 2021 г. и 2022 г. за справяне с въздействието на кризата с COVID-19 и последиците от нея за селскостопанския сектор и селските райони на Съюза.

(21)

Предвид безпрецедентните предизвикателства, пред които са изправени селскостопанският сектор и селските райони в Съюза поради кризата с COVID-19, допълнителните средства, предоставени от ЕИВ, следва да се използват за финансиране на мерки съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, които проправят пътя към издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване в съответствие с целите на ангажиментите на Съюза в областта на околната среда и климата и с новите амбиции, изложени в Европейския зелен пакт.

(22)

Поради това държавите членки не следва да намаляват екологичната амбиция на своите съществуващи програми за развитие на селските райони. Те следва да гарантират същия общ дял за допълнителни средства като общия дял, който са заделили в своите програми за развитие на селските райони за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата в рамките на участието на ЕЗФРСР („принцип на запазване на равнището на защита“). Също така, поне 37 % от допълнителните средства, предоставени от ЕИВ, следва да бъдат предназначени за мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата, както и за хуманното отношение към животните и за LEADER. Освен това поне 55 % от тези допълнителни средства следва да бъдат предназначени за мерки, които стимулират икономическото и социалното развитие в селските райони, а именно инвестиции във физически активи, развитие на стопанства и предприятия, подкрепа за основни услуги и обновяване на селата в селските райони и сътрудничество.

(23)

В случай че държавите членки не са в състояние да спазват по друг начин принципа на запазване на равнището на защита, те следва да имат възможност да дерогират задължението да разпределят най-малко 55 % от допълнителните средства от ЕИВ за мерки, които насърчават икономическото и социалното развитие в селските райони, и за предпочитане следва да подкрепят мерки, които са особено благоприятни за околната среда и климата. Въпреки това, за да се предостави на държавите членки достатъчна гъвкавост, те следва също така да имат възможност да дерогират принципа на запазване на равнището на защита, когато става въпрос за тези допълнителни средства, доколкото това е необходимо за спазване на задължението за 55 %.

(24)

За допълнителните средства от ЕИВ се прилагат специфични условия. Ето защо тези допълнителни средства следва да бъдат програмирани и наблюдавани отделно от подпомагането от Съюза за развитие на селските райони, като същевременно по правило се прилагат правилата, посочени в Регламент (ЕС) № 1305/2013. Поради това тези допълнителни средства следва да се използват чрез Регламент (ЕС) № 1305/2013 и да се разглеждат в рамките на посочения регламент като суми, с които се финансират мерки по ЕЗФРСР. Следователно правилата, определени в Регламент (ЕС) № 1305/2013, включително правилата за изменение на програмите за развитие на селските райони, Регламент (ЕС) № 1306/2013, включително правилата за автоматична отмяна, и Регламент (ЕС) № 1307/2013 следва да се прилагат, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

(25)

Следва да се установи специфичен максимален процент на съфинансиране от Съюза, както и увеличен процент на подпомагане за инвестициите, допринасящи за издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване, и помощ на младите земеделски стопани, за да се гарантира адекватният ефект на лоста на допълнителните средства, предоставени от ЕИВ.

(26)

За да се осигури приемственост по време на преходния период, резервът за кризи в селскостопанския сектор следва да бъде запазен за 2021 г. и 2022 г. Съответната сума от резерва за 2021 г. и 2022 г. следва да бъде включена в този резерв.

(27)

Що се отнася до разпоредбите за предварително финансиране от ЕЗФРСР, следва да се уточни, че нито удължаването до 31 декември 2022 г. на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР в съответствие с настоящия регламент, нито допълнителните средства, предоставени въз основа на Регламента за ЕИВ не следва да водят до отпускане на допълнително предварително финансиране за съответните програми.

(28)

Член 11 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 понастоящем предвижда единствено задължението на държавите членки да уведомяват за своите решения, взети в съответствие с посочения член, и за очаквания резултат от намаленията на частта от сумата на директните плащания, която се отпуска на един земеделски стопанин за дадена календарна година и която надвишава 150 000 EUR за годините от 2015 г. до 2020 г. За да се гарантира приемственост на съществуващата система, държавите членки следва да уведомяват също и за своите решения, взети в съответствие с посочения член, и за очаквания резултат от намаленията за календарните 2021 г. и 2022 г.

(29)

Член 14 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 позволява на държавите членки да прехвърлят средства между директните плащания и развитието на селските райони във връзка с календарните 2014—2020 г. С цел да се осигури възможността на държавите членки да следват собствената си стратегия, гъвкавостта между стълбовете следва да е приложима и за календарната 2021 г. (финансовата 2022 г.) и календарната 2022 г. (финансовата 2023 г.).

(30)

За да може Комисията да определи бюджетните тавани в съответствие с член 22, параграф 1, член 36, параграф 4, член 42 параграф 2, член 49, параграф 2, член 51, параграф 4 и член 53, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, е необходимо държавите членки да уведомяват за своите решения относно разпределението на финансови средства по схеми за календарната 2021 г. до 19 февруари 2021 г., а за календарната 2022 г. — до 1 август 2021 г.

(31)

В член 22, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 се предвижда линейно коригиране на стойността на правата на плащане в случай на промяна на тавана по схемата за основно плащане от една година към следващата поради взети от държавите членки решения, засягащи тавана по схемата за основно плащане. Удължаването на действието на приложение II към посочения регламент относно националните тавани след календарната 2020 г. и евентуалните годишни промени, настъпили от тази дата, могат да окажат въздействие върху тавана за схемата за основно плащане. Поради това, за да могат държавите членки да спазват предвиденото в член 22, параграф 4 от същия регламент задължение сумата на правата на плащане и резервите да е равна на тавана за схемата за основно плащане, е целесъобразно да се предвиди линейна корекция с оглед адаптиране към удължаването или измененията в приложение II към същия регламент по време на преходния период. Освен това, за да се осигури по-голяма гъвкавост на държавите членки, изглежда целесъобразно да им се даде възможност да адаптират — евентуално с различни ставки на корекция — стойността на правата на плащане или на резерва.

(32)

В съответствие с действащата правна рамка през 2014 г. държавите членки уведомиха за решенията си относно разделянето на годишния национален таван за схемата за основно плащане между регионите до календарната 2020 г. и за възможните годишни прогресивни изменения за обхванатия от Регламент (ЕС) № 1307/2013 период. Необходимо е държавите членки също да уведомят за решенията, касаещи календарните 2021 г. и 2022 г.

(33)

Механизмът за вътрешно сближаване е основният инструмент за по-справедливо разпределение на директното подпомагане на доходите сред земеделските стопани. Все по-трудно могат да бъдат обосновани значителните индивидуални разлики в резултат на използването на референтни данни за минали периоди. В Регламент (ЕС) № 1307/2013 основният модел за вътрешно сближаване се състои в прилагането от държавите членки на единна фиксирана ставка за всички права на плащане на национално или регионално равнище от 2015 г. С цел осигуряване на по-плавен преход към единна стойност обаче беше предвидена дерогация, която позволява на държавите членки да разграничават стойностите на правата на плащане, като прилагат частично сближаване (т.нар. „модел на тунела“) между 2015 г. и 2019 г. Някои държави членки се възползваха от тази дерогация. За да продължат процеса, насочен към по-справедливо разпределяне на директните плащания, държавите членки следва да могат да продължат тенденцията на приближаване към национална или регионална средна стойност след 2019 г., вместо да се стремят към единна фиксирана ставка или запазване на стойността на правата на плащане на равнището им от 2019 г. Тази възможност на държавите членки следва да започне да се прилага, считано от 1 януари 2021 г. Държавите членки следва да уведомяват Комисията ежегодно за своето решение за следващата година.

(34)

Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1307/2013 за коригиране на всички права на плащане, които се изменят с настоящия регламент, следва да се прилагат с обратно действие, считано от 1 януари 2020 г. за да се поясни, че държавите членки са имали възможност за сближаване след 2019 г.

(35)

В член 30 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 са предвидени годишни прогресивни изменения на стойността на разпределените от резерва права на плащане, така че да бъдат отчетени годишните стъпки по отношение на националния таван, определен в приложение II към посочения регламент и да се отрази „многогодишното“ управление на резерва. Тези правила следва да бъдат адаптирани, за да отчетат възможността да се измени както стойността на всички разпределени права на плащане, така и на резерва с цел да бъдат съобразени с евентуални промени на сумата в приложение II към посочения регламент между две години. В държавите членки, които са решили да продължат вътрешното сближаване, това вътрешно сближаване се осъществява ежегодно. Що се отнася до календарните 2020 г., 2021 г. и 2022 г., през годината на отпускане на средствата следва да се определи само стойността на правото на плащане за текущата година. Единичната стойност на правата на плащане, които трябва да бъдат разпределени от резерва за дадена година, следва да се изчисли след евентуалната корекция на резерва по член 22, параграф 5 от посочения регламент. През всяка следваща година стойността на правата на плащане, разпределени от резерва, следва да бъде адаптирана в съответствие с член 22, параграф 5 от посочения регламент.

(36)

В член 36 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 е предвидено схемата за единно плащане на площ да се прилага до 31 декември 2020 г. Целесъобразно е да се позволи удължаването за 2021 г. и 2022 г. на прилагането на схемата за единно плащане на площ.

(37)

Като се има предвид, че съдържащото се в настоящия регламент изменение, на приложение II към Регламент (ЕС) № 1307/2013 ще влезе в сила твърде късно за държавите членки, за да спазят първоначалния срок на някои задължения за уведомяване през 2020 г., е необходимо да се удължи срокът, в който държавите членки трябва да вземат решение за въвеждане за първи път на преразпределителното плащане от 2021 г. или 2022 г. и да уведомят Комисията за това решение. Целесъобразно е този срок и срокът за решенията относно гъвкавостта между стълбовете да съвпадат.

(38)

Съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 държавите членки, които прилагат схемата за единно плащане на площ, могат да решат да предоставят преходна национална помощ за периода 2015—2020 г., за да се избегне внезапно и значително намаляване на подпомагането в тези сектори, които са ползвали преходна национална помощ до 2014 г. За да се гарантира, че по време на преходния период тази помощ продължава да изпълнява своята роля за подпомагане на доходите на земеделските стопани в тези специфични сектори, следва да се предвиди продължаване на предоставянето на помощта при същите условия и ограничения като тези за периода 2015—2020 г.

(39)

С оглед на правната сигурност следва да се поясни, че членове 41 и 42 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 позволяват на държавите членки да преразглеждат на годишна база своите решения относно преразпределителното плащане. Срокът за преразглеждането, приложим за 2021 г. и 2022 г., следва да съвпада със срока за решенията относно гъвкавостта между стълбовете.

(40)

С член 52, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, даващи възможност на държавите членки да решат доброволното обвързано с производството подпомагане да продължи да се изплаща до 2020 г. въз основа на производствените единици, за които е било предоставяно такова подпомагане през минал референтен период. С това оправомощаване се цели постигането на възможно най-висока степен на съгласуваност между схемите на Съюза, насочени към сектори със структурни пазарни дисбаланси. Поради това е целесъобразно срокът на действие на това правомощие да се удължи, така че да обхване също 2021 г. и 2022 г.

(41)

Като се има предвид, че съдържащото се в настоящия регламент изменение на приложение II към Регламент (ЕС) № 1307/2013 ще влезе в сила твърде късно за държавите членки, за да спазят първоначалния срок на някои задължения за уведомяване през 2020 г., е необходимо да се удължи срокът, в който държавите членки трябва да вземат решение за въвеждане за първи път на доброволното обвързано с производството подпомагане след 2021 г. или 2022 г. и да уведомят Комисията за това решение. Целесъобразно е този срок да съвпада със срока за решенията относно гъвкавостта между стълбовете. До същата дата следва да се удължи и срокът за решението на държавите членки да продължат или да прекратят предоставянето на доброволно обвързано с производството подпомагане през 2021 г. и 2022 г., както и за уведомяването на Комисията за това решение.

(42)

В член 54 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 се определят елементите на уведомленията на държавите членки относно доброволното обвързано с производството подпомагане. Целесъобразно е да се поясни, че тези уведомления за календарните 2021 г. и 2022 г. следва да включват процента от националния таван, използван за финансиране на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г.

(43)

В Регламент (ЕС) № 1308/2013 са определени правила за общата организация на селскостопанските пазари и са включени някои схеми за помощ. Съгласно законодателните предложения на Комисията относно ОСП след 2020 г. тези схеми за помощ трябва да бъдат интегрирани в бъдещите стратегически планове на държавите членки по ОСП. За да се гарантира безпроблемното интегриране на тези схеми за помощ в бъдещата ОСП, следва да се определят правила относно продължителността на всяка от тези схеми за помощ, когато те трябва да бъдат подновени по време на преходния период. Ето защо, що се отнася до схемата за помощ в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, съществуващите работни програми, изготвени за периода от 1 април 2018 г. до 31 март 2021 г., следва да бъдат последвани от нови програми за периода от 1 април 2021 г. до 31 декември 2022 г. Продължителността на съществуващите оперативни програми в сектора на плодовете и зеленчуците, които не са достигнали максималната си продължителност от пет години, може да бъде удължена само до 31 декември 2022 г. Новите оперативни програми в сектора на плодовете и зеленчуците следва да бъдат одобрени само за максимална продължителност от три години. Продължителността на съществуващите национални програми за сектора на пчеларството, изготвени за периода от 1 август 2019 г. до 31 юли 2022 г., следва да бъде удължена до 31 декември 2022 г.

(44)

Поради кризата, причинена от пандемията от COVID-19, гроздопроизводителите, притежаващи разрешения за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., бяха в голяма степен възпрепятствани от планирано използване на тези разрешения през последната година от срока им на валидност. За да се избегне загубата на тези разрешения и да се намали рискът от влошаване на условията, при които се налага да се извърши засаждането, е необходимо да се предвиди удължаване на валидността на разрешенията за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г. Поради това сроковете на валидност на всички разрешения за нови насаждения или за презасаждане, изтичащи през 2020 г., следва да бъдат удължени до 31 декември 2021 г. Освен това, като се вземат предвид промените в пазарните перспективи, притежателите на разрешения за засаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., следва да имат възможност да не използват разрешенията си, без да подлежат на административни санкции.

(45)

Разпоредбата на Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно разрешенията за нови насаждения или за презасаждане, чийто срок на валидност изтича през 2020 г., и която се изменя с настоящия регламент, следва да се прилага, поради смущенията, предизвикани от пандемията от COVID-19 и трудностите свързани с ползването на тези разрешения за засаждане, с обратно действие, считано от 1 януари 2020 г.

(46)

През 2013 г. бяха установени преходни разпоредби с цел да се осигури плавен преход от предишния режим на права за засаждане на винени сортове лози към новия режим на разрешения за засаждане, по-специално с цел да се избегне прекомерното засаждане, преди да започне да се прилага тази нова схема. Последният краен срок за подаване на искания за превръщане на права на засаждане в разрешения изтича на 31 декември 2020 г. Разрешенията обаче трябва да се използват от заявителя и не могат да се търгуват, както преди можеха да се търгуват правата на засаждане. Освен това от заявителите може да се изисква да разполагат със съответна площ, заета с лозя, което може да доведе до ситуации, при които притежателите на права на засаждане все още не са успели да придобият съответните площи с лозя, за да използват разрешенията, които биха получили в резултат на превръщането на правата им на засаждане в разрешения. Тежките икономически последици от пандемията от COVID-19 за лозаро-винарския сектор създадоха за гроздопроизводителите проблеми с паричните потоци, както и несигурност по отношение на бъдещото търсене на вино. Гроздопроизводителите, които все още притежават права на засаждане, не следва да бъдат принуждавани да решават дали искат да превърнат правата си за засаждане в разрешения в момент, когато са изправени пред изключителни трудности поради кризата с пандемията от COVID-19, още повече че биха подлежали на административна санкция, ако не използват разрешенията си за засаждане, получени в резултат от превръщането на правата в разрешения. Поради това на държавите членки, които са разрешили на гроздопроизводителите да подават искания за превръщане на права за засаждане в разрешения до 31 декември 2020 г., следва да се предостави възможност да удължат срока за подаване на такива искания до 31 декември 2022 г. Ето защо срокът на валидност на тези разрешения, получени в резултат на превръщането, следва да бъде адаптиран и да приключи на 31 декември 2025 г.

(47)

С член 214а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Финландия беше позволено да предоставя, при определени условия, национална помощ в Южна Финландия до 2020 г., при условие че Комисията даде разрешение за това. За да се осигури непрекъснатост на плащанията, свързани с тази помощ, по време на преходния период, предоставянето на тази национална помощ трябва да остане разрешено при същите условия и за същите суми, както през 2020 г.

(48)

За да се подобри функционирането на пазара на маслиново масло, държавите членки следва да могат да вземат решение относно прилагането на правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането. От обхвата на подобни решения обаче следва да се изключат практики, които биха могли да доведат до нарушаване на конкуренцията.

(49)

Последните събития свидетелстват за това, че земеделските стопани са изправени във все по-голяма степен пред рискове от нестабилност на доходите, отчасти поради експозицията към рисковете на пазара, отчасти поради екстремни метеорологични събития и чести санитарни и фитосанитарни кризи, засягащи добитъка и агрономическите активи на Съюза. С цел смекчаване на последиците от нестабилността на доходите чрез насърчаване на земеделските стопани да правят икономии през добрите години, за да могат да посрещнат лошите години, националните данъчни мерки, при които данъчната основа на подоходния данък, прилагана по отношение на земеделските стопани, се изчислява на базата на многогодишен период, следва да бъдат изключени от прилагането на правилата за държавната помощ.

(50)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно продължаване на прилагането на правилата на сегашната рамка на ОСП и непрекъснатост на плащанията за земеделските стопани и други бенефициери, като по този начин се осигури предвидимост и стабилност по време на преходния период, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(51)

По отношение на настоящия регламент се прилагат хоризонтални финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (13) и определят по-специално реда и условията за изготвяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди и непряко управление и предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание на член 322 от ДФЕС, включват също така общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

(52)

Поради това регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013 и (ЕС) № 1308/2013 следва да бъдат съответно изменени.

(53)

За да се гарантира, че допълнителните средства, предоставени въз основа на Регламента за ЕИВ, са налични от 1 януари 2021 г., разпоредбите относно подкрепата по ЕИВ в настоящия регламент следва да имат обратно действие, считано от тази дата.

(54)

Предвид първостепенната нужда от незабавно гарантиране на правна сигурност за селскостопанския сектор при настоящите обстоятелства, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА I

Удължаване на някои срокове по регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1310/2013 и продължаване на прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 за програмните 2021 г. и 2022 г.

Член 1

Удължаване на срока на програмите, подпомагани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони

1.   За програмите, подпомагани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), срокът от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., определен в член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се удължава до 31 декември 2022 г.

2.   Удължаването на срока на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР, посочено в параграф 1 от настоящия член, не засяга необходимостта от подаване на искане за изменение на дадени програми за развитие на селските райони за преходния период съгласно предвиденото в член 11, буква а) от Регламент (ЕС) № 1305/2013. С това изменение се гарантира, че поне същият общ дял на участие на ЕЗФРСР е запазен за мерките по член 59, параграф 6 от посочения регламент.

Член 2

Продължаване на прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР

1.   Регламент (ЕС) № 1303/2013 продължава да се прилага за програмите, подпомагани от ЕЗФРСР през програмния период 2014—2020 г. и удължени в съответствие с член 1 от настоящия регламент.

2.   По отношение на програмите, удължени в съответствие с член 1 от настоящия регламент, позоваванията към сроковете или крайните срокове, посочени в член 50, параграф 1, член 51, параграф 1, член 57, параграф 2, член 65, параграфи 2 и 4 и член 76, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се удължават с две години.

3.   За програми, удължени в съответствие с член 1 от настоящия регламент, държавите членки изменят целите, определени в контекста на рамката на изпълнението, установена в приложение II към Регламент (ЕС) № 1303/2013, за да определят цели за 2025 г. За тези програми позоваванията на целите за 2023 г., посочени в актове за изпълнение, приети съгласно член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 или член 8, параграф 3, член 67, член 75, параграф 5 или член 76, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, се считат за позовавания на целите за 2025 г.

4.   Комисията трябва да изготви предвидения в член 57, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 обобщаващ доклад, в който се посочват основните заключения от последващите оценки на ЕЗФРСР, до 31 декември 2027 г.

Член 3

Допустимост на някои видове разходи по време на преходния период

Без да се засягат член 2, параграф 2 от настоящия регламент, член 65, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 38 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, разходите, посочени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1310/2013 и в член 16 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014, са допустими за финансиране от ЕЗФРСР от разпределените за 2021 г. и 2022 г. средства за подпомаганите от ЕЗФРСР програми, удължени в съответствие с член 1 от настоящия регламент, при следните условия:

а)

тези разходи са предвидени в съответната програма за развитие на селските райони за годините, обхванати от преходния период;

б)

прилага се процентното участие на ЕЗФРСР по съответната мярка по Регламент (ЕС) № 1305/2013 съгласно посоченото в приложение I към Регламент (ЕС) № 1310/2013 и в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014;

в)

системата, посочена в член 67, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, се прилага по отношение на правните задължения, поети по мерки, съответстващи на подпомагане, предоставено в съответствие с член 21, параграф 1, букви а) и б) и членове 28—31, 33, 34 и 40 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, като съответните операции са ясно определени; и

г)

плащанията за посочените в буква в) от настоящия член правни задължения се извършват в предвидения в член 75 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 срок.

ГЛАВА II

Подготовка на бъдещите водени от общностите стратегии за местно развитие за програмните 2021 г. и 2022 г.

Член 4

Водено от общностите местно развитие

За програмите, удължени в съответствие с член 1 от настоящия регламент, ЕЗФРСР може да подпомага разходите за изграждане на капацитет и подготвителните действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на водените от общностите стратегии за местно развитие съгласно новата правна рамка.

ГЛАВА III

Права на плащане за директни плащания за земеделски стопани

Член 5

Окончателни права на плащане

1.   Правата на плащане, предоставени на земеделските стопани преди 1 януари 2020 г., се считат за законни и редовни от 1 януари 2021 г. Стойността на правата, които се считат за законни и редовни, е валидната на 31 декември 2020 г. стойност за календарната 2020 г.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член държава членка, която се е възползвала от възможността, предвидена в член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, може, като зачита оправданите правни очаквания на земеделските стопани, да реши, че всички права на плащане, разпределени преди 1 януари 2020 г., се считат за законни и редовни от тази дата. В този случай стойността на правата, които се считат за законни и редовни, е валидната на 31 декември 2019 г. стойност за календарната 2019 г.

3.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат, без да се засягат съответните разпоредби на правото на Съюза, и по-специално член 22, параграф 5 и член 25, параграф 12 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, що се отнася до стойността на правата на плащане за календарната 2020 г. и след това.

4.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за правата на плащане, предоставени на земеделските стопани въз основа на фактически неточни заявления, освен в случаите когато има основания да се счита, че грешката не е могла да бъде открита от земеделския стопанин.

5.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член не засягат правото на Комисията да взема решенията, посочени в член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с разходите, извършени за плащания, отпускани за всяка календарна година до 2020 г. включително, ако се прилага параграф 1 от настоящия член, или до 2019 г. включително, ако се прилага параграф 2 от настоящия член.

ГЛАВА IV

Преходни разпоредби във връзка с развитието на селските райони

Член 6

Допустимост на разходите, направени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1305/2013, и някои видове разходи, направени съгласно регламенти (ЕО) № 1698/2005 и (ЕО) № 1257/1999

Разходите, свързани с правни задължения към бенефициери, направени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1305/2013, както и някои видове разходи, направени в съответствие с регламенти (ЕО) № 1698/2005 (14) и (ЕО) № 1257/1999 (15) на Съвета, могат да бъдат допустими за финансиране от ЕЗФРСР за периода 2023—2027 г., считано от 1 януари 2023 г., при условие че са изпълнени условията, които ще бъдат определени в съответствие с правната рамка на ОСП, приложима в периода 2023—2027 г.

ДЯЛ II

ИЗМЕНЕНИЯ

Член 7

Изменения на Регламент (ЕС) № 1305/2013

Регламент (ЕС) № 1305/2013 се изменя, както следва:

1)

В член 8, параграф 1 буква з) се изменя, както следва:

а)

подточка i) се заменя със следното:

„i)

таблица, посочваща в съответствие с член 58, параграф 4 и член 58а, параграф 2 от настоящия регламент, предвиденото общо участие на ЕЗФРСР за всяка година. Тази таблица посочва отделно допълнителните средства, посочени в член 58а, параграф 2 от настоящия регламент. Когато е приложимо, таблицата също така посочва поотделно, в рамките на общото участие на ЕЗФРСР, бюджетните кредити, предвидени за по-слабо развитите региони, и средствата, прехвърлени на ЕЗФРСР по силата на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Планираното годишно участие на ЕЗФРСР е съвместимо с Многогодишната финансова рамка;“;

б)

подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

таблица, посочваща общият размер на планираното участие на Съюза и приложимото процентно участие на ЕЗФРСР за всяка мярка, за всеки вид операция със специално процентно участие на ЕЗФРСР, за вида операция, посочен в член 37, параграф 1 и член 39а, за вида операция, посочен в член 38, параграф 3 и член 39, параграф 1, когато държава членка прилага процент, по-малък от 30 %, и за техническата помощ. Когато е приложимо, в тази таблица се посочва поотделно процентното участие на ЕЗФРСР за по-слабо развитите региони и за останалите региони;“

2)

В член 28, параграф 5 се добавят следните алинеи:

„По отношение на новите ангажименти, които ще бъдат поемани от 2021 г., в програмите си за развитие на селските райони държавите членки определят по-кратък период — от една до три години.

Ако в съответствие с първа алинея държавите членки предвидят годишно удължаване на ангажиментите след изтичането на първоначалния период, от 2022 г. това удължаване не трябва да надхвърля една година.

Чрез дерогация от втора алинея, по отношение на новите ангажименти, които ще бъдат поети през 2021 г. и 2022 г., държавите членки могат да определят период, по-дълъг от три години, в своите програми за развитие на селските райони въз основа на естеството на ангажиментите и целите, свързани с околната среда и климата.“

3)

В член 29, параграф 3 се добавят следните алинеи:

„По отношение на новите ангажименти, които ще бъдат поемани от 2021 г., в програмите си за развитие на селските райони държавите членки определят по-кратък период — от една до три години.

Ако в съответствие с първа алинея държавите членки предвидят годишно удължаване за поддържането на биологично земеделие след изтичането на първоначалния период, от 2022 г., това удължаване не трябва да надхвърля една година.

Чрез дерогация от втора алинея, по отношение на новите ангажименти, които ще бъдат поети през 2021 г. и 2022 г., когато подпомагането се предоставя за преминаване към биологично земеделие, държавите членки могат да определят период, по-дълъг от три години, в своите програми за развитие на селските райони.“

4)

В член 31, параграф 5 втора алинея се заменя със следното:

„През 2021 г. и 2022 г. по отношение на програмите, удължени в съответствие с член 1 от Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета (*), когато прогресивно намаляващи плащания не са били отпуснати от държавите членки за максималната продължителност от четири години до 2020 г., тези държави членки могат да решат да продължат тези плащания до края на 2022 г., но за не повече от общо четири години. В този случай плащанията за 2021 г. и 2022 г. не надвишават 25 EUR на хектар.

(*)  Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 г. и 2022 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 по отношение на ресурсите и на прилагането през 2021 г. и 2022 г. и Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г. (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 1).“"

5)

В член 33, параграф 2 се добавят следните алинеи:

„По отношение на новите ангажименти, които ще бъдат поемани от 2021 г., в програмите си за развитие на селските райони държавите членки определят по-кратък период — от една до три години.

Ако в съответствие с втора алинея държавите членки предвидят годишно подновяване на ангажиментите след изтичането на първоначалния период, от 2022 г. това подновяване не надхвърля една година.

Чрез дерогация от трета алинея, по отношение на новите ангажименти, които ще бъдат поети през 2021 г. и 2022 г., държавите членки могат да определят период, по-дълъг от три години, в своите програми за развитие на селските райони въз основа на естеството на ангажиментите и търсените ползи за хуманното отношение към животните.“

6)

В член 38, параграф 3, втора алинея се заменя със следното:

„Подпомагането по член 36, параграф 1, буква б) се предоставя единствено за покриване на загуби, причинени от настъпване на неблагоприятни климатични явления, болест по животните или по растенията, нашествие на вредители или от приемане на мерки в съответствие с Директива 2000/29/ЕО с цел ликвидиране или ограничаване на болест по растенията, нашествие на вредители или екологичен инцидент, които са унищожили над 30 % от средногодишната продукция на земеделския стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднената сума за три години на база предходния петгодишен период, като се изключат годините с най-високия и най-ниския показател. За изчисляване на годишната продукция на земеделския стопанин могат да се използват индекси. Използваният метод на изчисление позволява да се определи действителната загуба на земеделския стопанин за дадена година. Държавите членки могат да решат да намалят този праг от 30 %, но до не по-малко от 20 %.“

7)

В член 39 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Подпомагането по член 36, параграф 1, буква в) се предоставя само при условие че спадът на доходите надхвърля 30 % от средногодишния доход на отделния земеделски стопанин за предходния тригодишен период или от усреднената сума за три години на база предходния петгодишен период, като се изключат годините с най-високия и най-ниския показател. За целите на член 36, параграф 1, буква в) под доход се разбира сумата на приходите, които земеделският стопанин получава от пазара, включително всички форми на публично подпомагане, намалена с разходите за вложени ресурси. Плащанията от взаимоспомагателния фонд за земеделските стопани компенсират по-малко от 70 % от загубата на доходи през годината, в която производителят има право да получава помощта. За изчисляване на годишната загуба на доход на земеделския стопанин могат да се използват индекси. Държавите членки могат да решат да намалят този праг от 30 %, но до не по-малко от 20 %.“

8)

В член 39б параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Подпомагането е под формата на еднократно платима сума, която трябва да бъде изплатена до 31 декември 2021 г. въз основа на заявленията за подпомагане, одобрени от компетентния орган до 30 юни 2021 г. Последващото възстановяване от Комисията се извършва в съответствие с бюджетните кредити и при условие че е налично финансиране. Размерът на плащането може да бъде диференциран по категории бенефициери в съответствие с обективни и недискриминационни критерии.“

9)

В член 42 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   В допълнение към задачите, посочени в член 34 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в член 4 от Регламент (ЕС) 2020/2220, местните групи за действие могат да извършват и допълнителни задачи, които са им делегирани от управителния орган и/или от разплащателната агенция.“

10)

В член 51, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, за които общият размер на помощта от Съюза за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г., посочен в приложение I към настоящия регламент, е по-малък от 1 800 милиона евро, могат след удължаване на своите програми в съответствие с член 1 от Регламент (ЕС) 2020/2220 да решат да отделят 5 % от общата сума по всяка програма за развитие на селските райони за задачите, посочени в член 59 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.“

11)

Член 58 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Без да се засягат параграфи 5, 6 и 7, общият размер на помощта от Съюза за развитие на селските райони съгласно настоящия регламент за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2022 г. не надвишава 26 896 831 880 EUR по текущи цени в съответствие с многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.“;

б)

параграф 7 се заменя със следното:

„7.   За да се вземат предвид промените, свързани с посочената в параграф 4 от настоящия член годишна разбивка, включително посочените в параграфи 5 и 6 от настоящия член прехвърляния и прехвърлянията, произтичащи от прилагането на член 1 от Регламент (ЕС) 2020/2220, да се направят технически корекции без промяна в общите разпределени суми или да се вземат предвид други промени, предвидени в законодателни актове след приемането на настоящия регламент, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 83 от настоящия регламент с цел преразглеждане на определените в приложение I към настоящия регламент тавани.“

12)

Вмъква се следният член:

„Член 58а

Средства за възстановяване на селскостопанския сектор и селските райони на Съюза

1.   Член 1, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета („Регламент за ЕИВ“) (*) се прилага в съответствие с настоящия член чрез мерки, които са допустими по линия на ЕЗФРСР и са насочени към преодоляване на въздействието на кризата с COVID-19, със сума в размер на 8 070 486 840 EUR по текущи цени от сумата, посочена в член 2, параграф 2, буква а), подточка vi) от посочения регламент, при спазване на член 3, параграфи 3, 4 и 8 от него.

Тази сума от 8 070 486 840 EUR по текущи цени представлява външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (**).

Тя се предоставя под формата на допълнителни средства за бюджетни задължения по линия на ЕЗФРСР за 2021 г. и 2022 г. в допълнение към общите средства, посочени в член 58 от настоящия регламент, както следва:

2021 г.: 2 387 718 000 EUR;

2022 г.: 5 682 768 840 EUR.

За целите на настоящия регламент и на регламенти (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 тези допълнителни средства се считат за суми за финансиране на мерки по ЕЗФРСР. Те се считат за част от общия размер на помощта от Съюза за развитие на селските райони, както е посочено в член 58, параграф 1 от настоящия регламент, към който се добавят, когато се прави позоваване на общия размер на помощта от Съюза за развитие на селските райони. Член 14 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се прилага за допълнителните средства, посочени в настоящия параграф и в параграф 2 от настоящия член.

2.   Разбивката за всяка държава членка на допълнителните средства по параграф 1 от настоящия член, след приспадане на сумата по параграф 7 от настоящия член, е посочена в приложение Iа.

3.   Процентните прагове на общото участие на ЕЗФРСР в програмата за развитие на селските райони, посочени в член 59, параграфи 5 и 6 от настоящия регламент, не се прилагат за допълнителните средства, посочени в параграф 1 от настоящия член. Държавите членки обаче гарантират, че във всяка програма за развитие на селските райони, поне същият общ дял на участие от ЕЗФРСР, включително допълнителните средства, посочени в параграф 2 от настоящия член, е запазен за мерките, посочени в член 59, параграф 6 от настоящия регламент в съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2220.

4.   Поне 37 % от допълнителните средства, посочени в параграф 2 от настоящия член, се заделят във всяка програма за развитие на селските райони за мерките, посочени в член 33 и член 59, параграфи 5 и 6, и по-специално за:

а)

биологично земеделие;

б)

смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях, включително намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство;

в)

опазване на почвата, включително подобряване на плодородието на почвата чрез улавяне на въглерод;

г)

подобряване на използването и управлението на водите, включително икономии на вода;

д)

създаване, опазване и възстановяване на местообитания, благоприятни за биологичното разнообразие;

е)

намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди и антимикробни средства;

ж)

хуманно отношение към животните;

з)

дейности за сътрудничество в рамките на LEADER.

5.   Поне 55 % от допълнителните средства, посочени в параграф 2 от настоящия член, се заделят във всяка програма за развитие на селските райони за мерките, посочени в членове 17, 19, 20 и 35, при условие че определеното използване на тези мерки в програмите за развитие на селските райони насърчава икономическото и социалното развитие на селските райони и допринася за издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване в съответствие, наред с другото, с целите в областта на агроекологията и климата, преследвани съгласно настоящия регламент, и по-специално:

а)

къси вериги на доставки и местни пазари;

б)

ефективно използване на ресурсите, включително прецизно и интелигентно земеделие, иновации, цифровизация и модернизация на производствените машини и оборудване;

в)

условия за безопасност на работното място;

г)

енергия от възобновяеми източници, кръгова икономика и биоикономика;

д)

достъп до висококачествени информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в селските райони.

При разпределянето на допълнителните средства, посочени в параграф 2 от настоящия член, държавите членки могат да решат да ползват дерогация от процентния праг, посочен в първа алинея от настоящия параграф, доколкото това е необходимо за спазване на принципа на запазване на равнището на защита, посочен в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2220. Държавите членки обаче могат вместо това да решат да ползват дерогация от този принцип до степента, необходима за спазване на процентния праг, посочен в първа алинея от настоящия параграф.

6.   До 4 % от общите допълнителни средства, посочени в параграф 2 от настоящия член, могат по инициатива на държавите членки да бъдат разпределени за техническа помощ за програмите за развитие на селските райони в съответствие с член 51, параграф 2. Този процентен праг може да бъде 5 % за държавите членки, за които се прилага четвърта алинея от член 51, параграф 2.

7.   До 0,25 % от общите допълнителни средства, посочени в параграф 1 от настоящия член, могат да бъдат разпределени за техническа помощ в съответствие с член 51, параграф 1.

8.   Бюджетните задължения, свързани с посочените в параграфи 1 и 2 от настоящия член допълнителни средства, се поемат във всяка програма за развитие на селските райони отделно от разпределените средства, посочени в член 58, параграф 4.

9.   Членове 20, 21 и 22 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 не се прилагат за общия размер на допълнителните средства, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

(*)  Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 (OВ L 433, 22.12.2020 г., стр, 23)."

(**)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).“"

13)

Член 59 се изменя, както следва:

а)

в параграф 4 се вмъква следната буква:

„да)

100 % за операциите, финансирани от допълнителните средства, посочени в член 58а, параграф 1. Държавите членки могат да определят единно, специално процентно участие на ЕЗФРСР, приложимо за всички тези операции;“;

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Най-малко 5 %, а за Хърватия 2,5 % от общото участие на ЕЗФРСР в програмата за развитие на селските райони са запазени за LEADER и воденото от общностите местно развитие, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕС) 2020/2220.

Когато държавите членки се възползват от възможността, предвидена в член 14, параграф 1, шеста или седма алинея от Регламент (ЕС) № 1307/2013, посочените в първа алинея от настоящия параграф проценти се прилагат за общото участие на ЕЗФРСР в програмата за развитие на селските райони без допълнителното подпомагане, предоставяно в съответствие с член 14, параграф 1, шеста или седма алинея от Регламент (ЕС) № 1307/2013.“;

в)

параграф 6 се заменя със следното:

„6а.   Подпомагането от ЕЗФРСР, предоставено съгласно член 39б, не надвишава 2 % от общото участие на ЕЗФРСР в програмата за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г., както е посочено в част първа от Приложение I.“

14)

В член 75 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   До 30 юни 2016 г. и до 30 юни на всяка следваща година до 2026 г. включително държавата членка представяна Комисията годишния доклад за изпълнението относно изпълнението на програмата за развитие на селските райони през предходната календарна година. Докладът, представен през 2016 г., обхваща календарните години 2014 и 2015.“

15)

Член 78 се заменя със следното:

„През 2026 г. докладът за последваща оценка се изготвя от държавите членки за всички техни програми за развитие на селските райони. Този доклад се представя на Комисията до 31 декември 2026 г.“

16)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

17)

Вмъква се ново приложение IА, чийто текст се съдържа в приложение II към настоящия регламент.

18)

Приложение II се изменя, както следва:

а)

Член 17, параграф 3, Инвестиции във физически активи, четвъртата колона се изменя, както следва:

i)

ред 6 се заменя със следното:

„от сумата за допустима инвестиция в други райони

Горните ставки могат да се увеличат максимално с допълнителни 35 процентни пункта в случай на операции по финансиране от фондовете, посочени в член 58а, параграф 1, допринасящи за издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване, при условие че това подпомагане не надхвърля 75 %, и с допълнителни 20 процентни пункта, ако максималното комбинирано подпомагане не надхвърля 90 %, за:

млади земеделски стопани съгласно определението в настоящия регламент, или стопани, които вече са се установили през петте години преди подаването на заявление за подпомагане;

колективни инвестиции и интегрирани проекти, включително свързаните със сливане на организации на производители;

райони с природни и други специфични ограничения, както е посочено в член 32;

операции, подпомагани в рамките на ЕПИ;

инвестиции, свързани с операциите по членове 28 и 29“;

ii)

ред 11 се заменя със следното:

„от сумата за допустима инвестиция в други райони

Горните ставки могат да се увеличат максимално с допълнителни 35 процентни пункта в случай на операции по финансиране от фондовете, посочени в член 58а, параграф 1, допринасящи за издръжливо, устойчиво и цифрово икономическо възстановяване, при условие че това подпомагане не надхвърля 75 %, и с допълнителни 20 процентни пункта, ако максималното комбинирано подпомагане не надхвърля 90 %, за операции, подпомагани в рамките на ЕПИ, или операции, свързани със сливане на организации на производителите.“;

б)

В член 19, параграф 6, Развитие на стопанства и предприятия, четвъртата колона, ред 1 се заменя със следното:

„На млад земеделски стопанин съгласно член 19, параграф 1, буква а), подточка i)

Тази сума може да се увеличи максимално с допълнителни 30 000 EUR в случай на операции по финансиране от фондовете, посочени в член 58а, параграф 1.“

Член 8

Изменения на Регламент (ЕС) № 1306/2013

Регламент (ЕС) № 1306/2013 се изменя, както следва:

1)

В член 25 се добавя следната алинея:

„За всяка от годините 2021 и 2022 размерът на резерва е 400 милиона EUR (по цени за 2011 г.) и се включва във функция 3 на многогодишната финансова рамка, установена в приложението към Регламент (ЕС) 2020/2093 на Съвета (*) [МФР].

(*)  Регламент (ЕС) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОВ L 433, 22.12.2020 г., стр. 11).“;"

2)

Член 33 се заменя със следното:

„Член 33

Бюджетни задължения

По отношение на бюджетните задължения на Съюза за програмите за развитие на селските райони се прилага член 76 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и, когато е приложимо, във връзка с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета (*).

(*)  Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 г. и 2022 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 по отношение на ресурсите и на прилагането им през 2021 г. и 2022 г. и Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г. (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 1).“"

3)

В член 35 се добавя следният параграф:

„5.   За програмите, удължени в съответствие с член 1 от Регламент (ЕС) 2020/2220 [настоящия регламент за изменение], не се отпуска предварително финансиране за разпределените за 2021 и 2022 г. средства или за допълнителните средства, посочени в член 58а, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.“

4)

В член 36, параграф 3, се добавя следната алинея:

„Първа алинея, буква б) се прилага mutatis mutandis към допълнителните средства, посочени в член 58а от Регламент (ЕС) № 1305/2013.“

(5)

В член 37 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   След получаването на последния годишен доклад за напредъка по прилагането на програмата за развитие на селските райони Комисията изплаща салдото, при условие че са налични необходимите средства, въз основа на действащия финансов план, на годишните счетоводни отчети за последната година от изпълнението на съответната програма за развитие на селските райони и на съответното решение за уравняване. Тези счетоводни отчети се представят на Комисията не по-късно от шест месеца след последната дата на допустимост на разходите, посочена в член 65, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, и където е приложимо, във връзка с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2220, и съдържат разходите, извършени от разплащателната агенция до последната дата на допустимост на разходите.“

6)

В член 38 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Частта от бюджетните задължения, която все още не е приключена към последната дата на допустимост на разходите, посочена в член 65, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, и където е приложимо, във връзка с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2220, и за която не е направена декларация за разходите в рамките на шест месеца от тази дата, се отменя автоматично.“

Член 9

Изменения на Регламент (ЕС) № 1307/2013

Регламент (ЕС) № 1307/2013 се изменя, както следва:

1)

В член 11, параграф 6 се добавя следната алинея:

„Държавите членки уведомяват Комисията за решенията, взети в съответствие с настоящия член, и за очаквания резултат от намаленията до 19 февруари 2021 г. за 2021 г. и до 1 август 2021 г. за 2022 г.“

2)

Член 14 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки могат да решат да предоставят допълнително подпомагане, финансирано от ЕЗФРСР през финансовите 2022 и 2023 г., до 15 % от годишните си национални тавани за календарните 2021 и 2022 г., предвидени в приложение II към настоящия регламент. В резултат на това съответната сума вече няма да е на разположение за отпускане на директни плащания. Това решение се съобщава на Комисията до 19 февруари 2021 г. за календарната 2021 г. и до 1 август 2021 г. за календарната 2022 г. и в него се определя избраният процент.“;

б)

в параграф 2 се добавя следната алинея:

„ Държавите членки, които не са взели посоченото в параграф 1, седма алинея решение за финансовите 2022 и 2023 г., могат да решат да предоставят като директни плащания до 15 % или — за България, Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция — до 25 % от сумата, отпусната за подпомагане, финансирано от ЕЗФРСР през финансовата 2022 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1305/2013 и през финансовата 2023 г. съгласно законодателството на Съюза, прието след приемането на Регламент (ЕС) 2020/2093 (*) [МФР]. В резултат на това съответната сума вече няма да е на разположение за подпомагане, финансирано по ЕЗФРСР. Това решение се съобщава на Комисията до 19 февруари 2021 г. за финансовата 2022 г. и до 1 август 2021 г. за финансовата 2023 г. и в него се определя избраният процент.

(*)  Регламент (ЕС) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОВ L 433, 22.12.2020 г., стр. 11).“"

3)

Член 22 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   За всяка държава членка сумата, изчислена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, може да се увеличи най-много с 3 % от съответния годишен национален таван, определен в приложение II, след като се извади сумата, получена от прилагането на член 47, параграф 1 за съответната година. Когато дадена държава членка прилага такова увеличение, Комисията взема предвид това увеличение при определянето на годишния национален таван за схемата за основно плащане съгласно параграф 1 от настоящия член. За целта до 1 август 2014 г. държавите членки уведомяват Комисията за годишните проценти, с които изчислената по параграф 1 от настоящия член сума ще бъде увеличена. До 19 февруари 2021 г. държавите членки уведомяват Комисията относно годишния процент, според който сумата, изчислена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се увеличава за календарните 2021 и 2022 г.“;

б)

в параграф 5 се добавя следната алинея:

„За календарните 2021 и 2022 г., ако таванът за държава членка, определен от Комисията в съответствие с параграф 1 от настоящия член, е различен от този за предходната година в резултат на промяна в предвидената в приложение II сума или в резултат на решение, взето от същата държава членка в съответствие с настоящия член, член 14, параграф 1 или 2, член 42, параграф 1, член 49, параграф 1, член 51, параграф 1 или член 53, съответната държава членка линейно намалява или увеличава стойността на всички права на плащане и/или намалява или увеличава националния резерв или регионалните резерви, за да се осигури спазването на параграф 4 от настоящия член.“

4)

В член 23, параграф 6 се добавя следната алинея:

„Държавите членки, които прилагат параграф 1, първа алинея, уведомяват Комисията до 19 февруари 2021 г. за календарната 2021 г. и до 1 август 2021 г. за календарната 2022 г. за решенията, посочени в параграфи 2 и 3.“

5)

В член 25 се добавят следните параграфи:

„11.   След прилагане на корекцията, посочена в член 22, параграф 5, държавите членки, които са се възползвали от дерогацията, предвидена в параграф 4 от настоящия член, могат да решат стойността на правата на плащане, притежавани от земеделски стопани към 31 декември 2019 г., чието равнище е по-ниско от националната или регионалната единична стойност през 2020 г., изчислена в съответствие с втора алинея от настоящия параграф, да бъде увеличена спрямо националната или регионалната единична стойност през 2020 г. Увеличението се изчислява при следните условия:

а)

методът на изчисление на увеличението, определен от съответната държава членка, се основава на обективни и недискриминационни критерии;

б)

за да се финансира увеличението, се намаляват всички или част от притежаваните или взетите под аренда права на плащане на земеделските стопани към 31 декември 2019 г., чиято стойност е по-висока от националната или регионалната единична стойност през 2020 г., изчислена в съответствие с втора алинея; това намаление се прилага към разликата между стойността на тези права и националната или регионалната единична стойност през 2020 г.; прилагането на това намаление се основава на обективни и недискриминационни критерии, които могат да включват определянето на максимално намаление.

Националната или регионалната единична стойност през 2020 г., посочена в първа алинея от настоящия параграф, се изчислява, като националният или регионалният таван за схемата за основно плащане, определен в съответствие с член 22, параграф 1 или член 23, параграф 2 за 2020 г., с изключение на националния резерв или регионалните резерви, се раздели на броя на притежаваните или взетите под аренда права на плащане, с които земеделските стопани разполагат към 31 декември 2019 г.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф държавите членки, които са се възползвали от дерогацията, предвидена в параграф 4 от настоящия член, могат да решат да запазят стойността на правата на плащане, изчислена в съответствие с посочения параграф, при условие че се приложи корекцията, посочена в член 22, параграф 5.

Държавите членки уведомяват своевременно земеделските стопани за стойността на техните права на плащане, изчислена в съответствие с настоящия параграф.

12.   За календарните 2021 и 2022 г. държавите членки могат да решат да приложат допълнително вътрешно сближаване, като прилагат параграф 11 към съответната година.“

6)

В член 29 се добавя следната алинея:

„ За календарните 2020 и 2021 г. държавите членки уведомяват Комисията за решенията си, посочени в член 25, параграфи 11 и 12, до 19 февруари 2021 г.

За календарната 2022 г. държавите членки уведомяват Комисията за решението си, посочено в член 25, параграф 12 до 1 август 2021 г.“

7)

В член 30, параграф 8 се добавя следната алинея:

„По отношение на средствата, отпуснати от националния резерв или от регионалните резерви през 2021 и 2022 г., размерът на националния резерв или регионалните резерви, който трябва да бъде изключен в съответствие с втора алинея от настоящия параграф, се коригира в съответствие с член 22, параграф 5, втора алинея. Трета алинея от настоящия параграф не се прилага по отношение на средствата, отпуснати от националния резерв или от регионалните резерви през 2021 и 2022 г.“

8)

Член 36 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки, които през 2020 г. прилагат схемата за единно плащане на площ, продължават да прилагат тази схема и след 31 декември 2020 г.“;

б)

в параграф 4, втора алинея се заменя със следното:

„За всяка държава членка сумата, изчислена в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, може да се увеличи най-много с 3 % от съответния годишен национален таван, определен в приложение II, след като се приспадне сумата, получена в резултат на прилагането на член 47, параграф 1 за съответната година. Когато дадена държава членка прилага такова увеличение, то се взема предвид от Комисията при определянето на годишния национален таван за схемата за единно плащане на площ съгласно първа алинея от настоящия параграф. За тази цел държавите членки уведомяват Комисията до 31 януари 2018 г. за годишните проценти, с които изчислената по параграф 1 от настоящия член сума ще бъде увеличавана през всяка календарна година, считано от 2018 г. До 19 февруари 2021 г. държавите членки уведомяват Комисията относно годишния процент, според който сумата, изчислена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се увеличава за календарните 2021 и 2022 г.“

9)

Член 37 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки, които отпускат преходна национална помощ в периода 2015—2020 г., могат да решат да предоставят преходна национална помощ през 2021 и 2022 г.“;

б)

в параграф 4 шестото тире се заменя със следното:

„—

50 % през 2020, 2021 и 2022 г.“

10)

Член 41, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   До 1 август на всяка година държавите членки могат да решат, считано от следващата година, да отпуснат годишно плащане на земеделските стопани, които имат право на плащане по схемата за основно плащане, посочена в глава 1, раздели 1, 2, 3 и 5, или по схемата за единно плащане на площ, посочена в глава 1, раздел 4 („преразпределително плащане“). Държавите членки могат да вземат такова решение до 19 февруари 2021 г. за календарната 2021 г. и до 1 август 2021 г. за календарната 2022 г. Държавите членки, които вече прилагат преразпределителното плащане, могат да преразгледат решението си да предоставят такова плащане или подробностите по схемата до 19 февруари 2021 г. за календарната 2021 г. и до 1 август 2021 г. за календарната 2022 г.

Държавите членки уведомяват Комисията за всяко такова решение до съответната дата, посочена в първа алинея.“

11)

В член 42, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки уведомяват Комисията относно процента, посочен в първа алинея, до 19 февруари 2021 г. за календарната 2021 г. и до 1 август 2021 г. за календарната 2022 г.“

12)

В член 49, параграф 1, се добавя следната алинея:

„Държавите членки, които отпускат плащанията в съответствие с член 48 за календарната 2020 г., уведомяват Комисията за процента, посочен в първа алинея, до 19 февруари 2021 г. за календарната 2021 г. и до 1 август 2021 г. за календарната 2022 г.“

13)

В член 51, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1.   За финансиране на плащането за млади земеделски стопани държавите членки използват процент, който не надхвърля 2 % от годишния национален таван, предвиден в приложение II. Държавите членки уведомяват Комисията до 1 август 2014 г. за прогнозния процент, който е необходим за финансиране на това плащане. До 19 февруари 2021 г. държавите членки уведомяват Комисията за прогнозния процент, който е необходим за финансиране на това плащане за календарните 2021 и 2022 г.“

14)

В член 52 параграф 10 се заменя със следното:

„10.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 70 за допълване на настоящия регламент по отношение на мерки с цел да се избегне рискът бенефициери на доброволно обвързано с производството подпомагане да пострадат от структурните пазарни дисбаланси в даден сектор. С тези делегирани актове може да се допусне държавите членки да решат това подпомагане да продължи да се изплаща до 2022 г. въз основа на производствените единици, за които е било предоставяно доброволно обвързано с производството подпомагане през минал референтен период.“

15)

Член 53 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки, които не са предоставили доброволно обвързано с производството подпомагане до референтната 2020 г., могат да вземат решение в съответствие с първа алинея за календарната 2021 г. до 19 февруари 2021 г.“;

б)

параграф 6 се заменя със следното:

„6.   До 1 август на всяка година държавите членки могат да преразгледат своето решение съгласно настоящата глава.

До 8 февруари 2020 г. държавите членки могат също така да преразгледат своето решение съгласно настоящата глава дотолкова, доколкото е необходимо, за да се съобразят с решението относно гъвкавостта между стълбовете за календарната 2020 г., взето в съответствие с член 14.

Държавите членки решават до 19 февруари 2021 г. за календарната 2021 г. и до 1 август 2021 г. за календарната 2022 г. дали продължават или спират предоставянето на доброволното обвързано с производството подпомагане за съответната референтна година.

Чрез преразглеждане съгласно първа и втора алинеи от настоящия параграф или чрез уведомление съгласно трета алинея от настоящия параграф, държавите членки могат да решат, считано от следващата година и за календарните години 2020 и 2021, считано от същата календарна година, следното:

а)

да не променят, да увеличат или да намалят процента, определен съгласно параграфи 1, 2 и 3, в рамките на установените в посочените разпоредби ограничения, когато е приложимо, или да не променят, или да намалят процента, определен съгласно параграф 4;

б)

да изменят условията за предоставяне на подпомагането;

в)

да преустановят предоставянето на подпомагане съгласно настоящата глава.

Държавите членки уведомяват Комисията за всяко решение, свързано с първа, втора и трета алинеи от настоящия параграф, до съответните дати, посочени в тези алинеи. В уведомлението за решението, свързано с преразглеждане съгласно втората алинея от настоящия параграф, се посочва връзката между преразглеждането и решението относно гъвкавостта между стълбовете за календарната 2020 г., взето в съответствие с член 14.“

16)

Член 54, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки уведомяват Комисията за решенията, посочени в член 53, до посочените в същия член дати. С изключение на решението, посочено в член 53, параграф 6, четвърта алинея, буква в), уведомлението включва информация относно целевите райони, избраните видове селскостопански практики или сектори и равнището на отпусканото подпомагане. Уведомленията за решенията, посочени в член 53, параграф 1, и за решението, посочено в член 53, параграф 6, трета алинея, съдържат също процента от националния таван, посочен в член 53 за съответната календарна година.“

17)

В член 58 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Размерът на специалното плащане за култура – памук за хектар от площ, отговаряща на условията за подпомагане, се изчислява за 2020 г., като се умножат добивите, определени в параграф 2, по следните референтни суми:

България: 649,45 EUR,

Гърция: 234,18 EUR,

Испания: 362,15 EUR,

Португалия: 228,00 EUR.

Размерът на специалното плащане за култура – памук за хектар от площ, отговаряща на условията за подпомагане, се изчислява за 2021 и 2022 г., като се умножат добивите, определени в параграф 2, по следните референтни суми:

България: 636,13 EUR,

Гърция: 229,37 EUR,

Испания: 354,73EUR,

Португалия: 223,32 EUR.“

18)

Приложения II и III се изменят в съответствие с приложение III към настоящия регламент.

Член 10

Изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013

Регламент (ЕС) № 1308/2013 се изменя, както следва:

1)

Член 29 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„Работните програми, изготвени за периода, който започва на 1 април 2021 г., приключват на 31 декември 2022 г.“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Финансирането от Съюза на работните програми, посочени в параграф 1, за 2020 г. е:

а)

11 098 000 EUR за Гърция;

б)

576 000 EUR за Франция;

в)

35 991 000 EUR за Италия.

Финансирането от Съюза на работните програми, посочени в параграф 1, за всяка от годините 2021 и 2022 е:

а)

10 666 000 EUR за Гърция;

б)

554 000 EUR за Франция;

в)

34 590 000 EUR за Италия.“

2)

В член 33, параграф 1 се добавят следните алинеи:

„Оперативни програми, за които след 29 декември 2020 г. трябва да бъде одобрено удължаване в съответствие с максималната продължителност от пет години, посочена в първа алинея, могат да бъдат удължени само до 31 декември 2022 г.

Чрез дерогация от първа алинея максималната продължителност на новите оперативни програми, одобрени след 29 декември 2020 г., е три години.“

3)

В член 55, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея националните програми, изготвени за периода от 1 август 2019 г. до 31 юли 2022 г., се удължават до 31 декември 2022 г. Държавите членки изменят националните си програми, така че това удължаване да бъде отчетено, и представят на Комисията изменените си програми за одобрение.“

4)

В член 58 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   За 2020 г. финансирането от Съюза за помощта за организациите на производители, предвидено в параграф 1, е в размер на 2 277 000 EUR за Германия.

За всяка от годините 2021 и 2022 финансирането от Съюза за помощта за организациите на производители, предвидено в параграф 1, е в размер на 2 188 000 EUR за Германия.“

5)

В член 62, параграф 3 се добавят следните алинеи:

„Чрез дерогация от първа алинея валидността на разрешенията, предоставени в съответствие с член 64 и член 66, параграф 1, които изтичат през 2020 г., се удължава до 31 декември 2021 г.

Производителите, притежаващи разрешения в съответствие с член 64 и член 66, параграф 1 от настоящия регламент, които изтичат през 2020 г., чрез дерогация от първа алинея на настоящия параграф, не подлежат на административната санкция, посочена в член 89, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, при условие че уведомят компетентните органи до 28 февруари 2021 г., че не възнамеряват да използват даденото им разрешение и не желаят да се възползват от удължаването на срока му на валидност съгласно посоченото във втора алинея от настоящия параграф.“

6)

Член 68 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Това превръщане се извършва, когато производителите представят искане преди 31 декември 2015 г. Държавите членки могат да решат да разрешат на производителите да представят такова искане за превръщане на правата в разрешения до 31 декември 2022 г.“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Разрешенията, издадени съгласно параграф 1, имат същия срок на валидност като правата на засаждане, посочени в параграф 1. Ако не бъдат използвани, срокът на валидност на тези разрешения изтича най-късно до 31 декември 2018 г., или, когато държава членка е взела решението, посочено в параграф 1, втора алинея — най-късно до 31 декември 2025 г.“

7)

Следният член се вмъква в края на дял II, глава III раздел 4:

„Член 167а

Правила за предлагане на пазара с цел подобряване и стабилизиране на функционирането на общия пазар на маслинови масла

1.   За да се подобри и стабилизира функционирането на общия пазар на маслинови масла, включително на маслините, от които те се извличат, държавите членки производителки могат да определят правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането.

Тези правила са пропорционални на преследваната цел и:

а)

не се отнасят до трансакции след първото предлагане на пазара на съответния продукт;

б)

не дават възможност за фиксиране на цените, включително като насока или препоръка;

в)

не водят до липса на прекомерно голяма част от продукцията на пазарната година, която иначе би била налична.

2.   Правилата, предвидени в параграф 1, се довеждат до знанието на операторите, като се публикуват без съкращения в официално издание на съответната държава членка.

3.   Държавите членки уведомяват Комисията за всяко решение, взето съгласно настоящия член.“

8)

В член 211 се добавя следният параграф:

„3.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член членове 107, 108 и 109 от ДФЕС не се прилагат по отношение на националните данъчни мерки, при които държавите членки решават да се отклонят от общите данъчни правила, като разрешат данъчната основа на подоходния данък, прилагана за земеделските стопани, да се изчислява на базата на многогодишен период с оглед на изравняването на данъчната основа за определен брой години.“

9)

В член 214а се добавя следната алинея:

„През 2021 и 2022 г. Финландия може да продължи да предоставя националната помощ, посочена в първа алинея, при спазване на същите условия и в същите размери, разрешени от Комисията за 2020 г.“

10)

Приложение VI се заменя с текста, изложен в приложение IV към настоящия регламент.

ДЯЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Влизане в сила и приложимост

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9, точка 5 (относно член 25, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 1307/2013) и член 10, точка 5 (относно член 62, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013) се прилагат от 1 януари 2020 г.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия член, член 7, точка 12, точка 13, буква а), и точки 17 и 18 влиза в сила в деня на влизане в сила на Регламента за ЕИВ. Член 7, точка 12, точка 13, буква а) и точки 17 и 18 се прилагат от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 23 декември 2020 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

M. ROTH


(1)  ОВ C 232, 14.7.2020 г., стр. 29.

(2)  ОВ C 109, 1.4.2020 г., стр. 1.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 16 декември 2020 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 декември 2020 г.

(4)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(5)  Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(6)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

(7)  Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

(8)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(9)  Регламент (ЕС) № 1310/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ресурсите и тяхното разпределение за 2014 г. и за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и регламенти (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с прилагането им през 2014 г. (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 865).

(10)  Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15).

(12)  Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 (OВ L 433, 22.12.2020 г., стр. 23).

(13)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1).

(15)  Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (специално българско издание: глава 03 том 028 стр. 134 - 156).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Регламент (ЕС) № 1305/2013 се изменя, както следва:

1)

Заглавието се заменя със следното:

ЧАСТ ПЪРВА: РАЗБИВКА НА ПОМОЩТА ОТ СЪЮЗА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (2014—2020 г.)

2)

Добавят се следното заглавие и таблица:

ЧАСТ ВТОРА: РАЗБИВКА НА ПОМОЩТА ОТ СЪЮЗА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (2021 И 2022 Г.)

(по текущи цени в EUR)

 

2021

2022

Белгия

101 120 350

82 800 894

България

344 590 304

282 162 644

Чехия

316 532 230

259 187 708

Дания

92 734 249

75 934 060

Германия

1 334 041 136

1 092 359 738

Естония

107 490 074

88 016 648

Финландия

380 590 206

311 640 628

Гърция

680 177 956

556 953 600

Испания

1 319 414 366

1 080 382 825

Франция

1 782 336 917

1 459 440 070

Хърватия

363 085 794

297 307 401

Италия

1 648 587 531

1 349 921 375

Кипър

29 029 670

23 770 514

Латвия

143 490 636

117 495 173

Литва

238 747 895

195 495 162

Люксембург

15 034 338

12 310 644

Унгария

509 100 229

416 869 149

Малта

24 406 009

19 984 497

Холандия

89 478 781

73 268 369

Австрия

635 078 708

520 024 752

Полша

1 612 048 020

1 320 001 539

Португалия

660 145 863

540 550 620

Румъния

1 181 006 852

967 049 892

Словения

134 545 025

110 170 192

Словакия

316 398 138

259 077 909

Финландия

432 993 097

354 549 956

Швеция

258 769 726

211 889 741

Общо ЕС - 27

14 750 974 100

12 078 615 700

Техническа помощ

36 969 860

30 272 220

Общо

14 787 943 960

12 108 887 920 “


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение Iа към Регламент (ЕС) № 1305/2013 се вмъква, както следва:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IА

РАЗБИВКА НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА ПО ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 58А

(по текущи цени в EUR)

 

2021

2022

Белгия

14 246 948

33 907 737

България

59 744 633

142 192 228

Чехия

54 879 960

130 614 305

Дания

16 078 147

38 265 991

Германия

209 940 765

499 659 020

Естония

18 636 494

44 354 855

Ирландия

56 130 739

133 591 159

Гърция

108 072 886

257 213 470

Испания

212 332 550

505 351 469

Франция

256 456 603

610 366 714

Хърватия

59 666 188

142 005 526

Италия

269 404 179

641 181 947

Кипър

3 390 542

8 069 491

Латвия

24 878 226

59 210 178

Литва

41 393 810

98 517 267

Люксембург

2 606 635

6 203 790

Унгария

88 267 157

210 075 834

Малта

2 588 898

6 161 577

Холандия

15 513 719

36 922 650

Австрия

101 896 221

242 513 006

Полша

279 494 858

665 197 761

Португалия

104 599 747

248 947 399

Румъния

204 761 482

487 332 328

Словения

21 684 662

51 609 495

Словакия

48 286 370

114 921 561

Финландия

61 931 116

147 396 056

Швеция

44 865 170

106 779 104

Общо EС-27

2 381 748 705

5 668 561 918

Техническа помощ (0,25 %)

5 969 295

14 206 922

Общо

2 387 718 000

5 682 768 840


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложения II и III към Регламент (ЕС) № 1307/2013 се изменят, както следва:

1)

В приложение II се добавят следните колони:

„2021

2022

494 926

494 926

788 626

797 255

854 947

854 947

862 367

862 367

4 915 695

4 915 695

190 715

193 576

1 186 282

1 186 282

1 891 660

1 890 730

4 800 590

4 797 439

7 285 001

7 274 171

344 340

374 770

3 628 529

3 628 529

47 648

47 648

339 055

344 140

569 965

578 515

32 748

32 748

1 243 185

1 243 185

4 594

4 594

717 382

717 382

677 582

677 582

3 030 049

3 061 233

595 873

600 528

1 891 805

1 919 363

131 530

131 530

391 174

396 034

515 713

517 532

685 676

685 904 “

2)

В приложение III се добавят следните колони:

„2021

2022

494,9

494,9

791,2

799,8

854,9

854,9

862,4

862,4

4 915,7

4 915,7

190,7

193,6

1 186,3

1 186,3

2 075,7

2 074,7

4 860,3

4 857,1

7 285,0

7 274,2

344,3

374,8

3 628,5

3 628,5

47,6

47,6

339,1

344,1

570,0

578,5

32,7

32,7

1 243,2

1 243,2

4,6

4,6

717,4

717,4

677,6

677,6

3 030,0

3 061,2

596,1

600,7

1 891,8

1 919,4

131,5

131,5

391,2

396,0

515,7

517,5

685,7

685,9“


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Приложение VI към Регламент (ЕС) № 1308/2013 се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ VI

БЮДЖЕТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 44, ПАРАГРАФ 1

в 1 000 EUR за бюджетна година

 

2014

2015

2016

2017—2020 г.

от 2021 г. нататък

България

26 762

26 762

26 762

26 762

25 721

Чехия

5 155

5 155

5 155

5 155

4 954

Германия

38 895

38 895

38 895

38 895

37 381

Гърция

23 963

23 963

23 963

23 963

23 030

Испания

353 081

210 332

210 332

210 332

202 147

Франция

280 545

280 545

280 545

280 545

269 628

Хърватия

11 885

11 885

11 885

10 832

10 410

Италия

336 997

336 997

336 997

336 997

323 883

Кипър

4 646

4 646

4 646

4 646

4 465

Литва

45

45

45

45

43

Люксембург

588

Унгария

29 103

29 103

29 103

29 103

27 970

Малта

402

Австрия

13 688

13 688

13 688

13 688

13 155

Португалия

65 208

65 208

65 208

65 208

62 670

Румъния

47 700

47 700

47 700

47 700

45 844

Словения

5 045

5 045

5 045

5 045

4 849

Словакия

5 085

5 085

5 085

5 085

4 887

Обединено кралство

120


Top