(1)

На 6 декември 2018 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса в Европейския съюз („Съюза“) на биодизел с произход от Индонезия въз основа на член 10 от основния регламент.

(2)

Комисията публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване на процедура“).

(3)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 22 октомври 2018 г. от European Biodiesel Board („жалбоподателя“, или „EBB“) от името на производителите, които формират 32 % от общото производство на Съюза.

(4)

На 14 август 2019 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1344 на Комисията (3) („Регламента за временните мерки“) Комисията наложи временни изравнителни мита върху вноса в Съюза на биодизел с произход от Индонезия.

(5)

Както се посочва в съображение 13 от Регламента за временните мерки, разследването на субсидирането и вредата обхваща периода от 1 октомври 2017 г. до 30 септември 2018 г. („разследвания период“, или „РП“), а разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(6)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които бяха наложени временни изравнителни мита („разгласяване на временните мерки“), EBB, правителството на Индонезия (ПИ) и четирите индонезийски производители износители направиха писмени изявления, в които изложиха своите становища относно временните заключения.

(7)

Страните, които пожелаха, получиха възможност да бъдат изслушани. Проведоха се изслушвания с EBB, ПИ и четирите индонезийски производители износители.

(8)

Комисията взе предвид коментарите на заинтересованите страни и ги разгледа, както е подробно описано в настоящия регламент.

(9)

Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателни изравнителни мита върху вноса в Съюза на биодизел с произход от Индонезия („окончателното разгласяване“).

(10)

След окончателното разгласяване EBB и ПИ, както и трима от четиримата индонезийски производители износители направиха писмени изявления, в които изложиха своите становища относно окончателните заключения. Комисията отбеляза, че изявленията на ПИ и двама производители износители са били изцяло еднакви, като в настоящия регламент тези коментари относно окончателното разгласяване ще бъдат обобщени като коментари на ПИ.

(11)

Страните, които пожелаха, получиха възможност да бъдат изслушани. След окончателното разгласяване се проведоха изслушвания с EBB, ПИ и двама от четиримата индонезийски производители износители.

(12)

В коментарите си по отношение на окончателното разгласяване ПИ и двама от производителите износители заявиха, че техните права на защита не са били спазени, по-специално по отношение на изчисленията относно подбиването и на разгласяването пред заинтересованите страни на контролните номера на продуктите (PCN) на промишлеността на Съюза, които са били използвани при изчисленията, суровината, използвана в смесите на промишлеността на Съюза, както и граничната температура на филтруемост през студен филтър (CFPP) (4) при продажбите на промишлеността на Съюза.

(13)

ПИ и двама от четиримата индонезийски производители износители поискаха изслушване в присъствието на служителя по изслушванията, като това изслушването беше проведено на 14 октомври 2019 г.

(14)

Всички тези въпроси вече бяха разгледани в окончателното разгласяване и бяха изяснени на ПИ по време на изслушванията, които се проведоха след като окончателното разгласяване беше изпратено.

(15)

След окончателното разгласяване Комисията взе предвид коментарите на заинтересованите страни и ги разгледа, както е подробно описано в настоящия регламент.

(16)

Изложеното в съображение 13 от Регламента за временните мерки беше потвърдено поради липсата на коментари относно разследвания период и разглеждания период.

(17)

След публикуването на Регламента за временните мерки, Wilmar Group („Wilmar“), производител износител в Индонезия, направи твърдение, че износът му на фракции на метилови естери следва да не се счита за износ на разглеждания продукт. Wilmar отбеляза, че твърдението е направено в рамките на крайния срок и може да бъде намерено в приложение I към формуляра му за включване в извадката.

(18)

Твърдението обаче не е направено отделно, поради което не е отбелязано от другите заинтересовани страни до получаването на коментари към Регламента за временните мерки.

(19)

Комисията отбеляза, че по време на предишното антидъмпингово разследване на вноса на биодизел от Индонезия, същият производител е направил същото твърдение въз основа на същата информация и то е отхвърлено както в Регламента за временните мерки (5), така и в окончателния регламент (6) („първоначалното разследване“).

(20)

В настоящото разследване Комисията отново отхвърли искането за изключване на продукта по същите три причини, които са изложени в предишния антидъмпингов регламент, както следва.

(21)

Първо, фракциите на метилови естери са метилови естери на мастни киселини и могат да бъдат използвани за биодизел. В този смисъл декларираният като непредназначен за употреба като гориво биодизел може да бъде използван за гориво и притежава същите физични свойства и технически свойства.

(22)

Второ, трудно е да се разграничи един метилов естер на мастните киселини от друг без химичен анализ на пристанището на внос.

(23)

Трето, въпреки че фракциите на метилови естери не отговарят на европейския стандарт (EN 14214), те могат да бъдат смесени с други биодизели, за да се създаде смес, която отговаря на стандарта.

(24)

Wilmar също поиска от Комисията да потвърди, че по принцип фракциите на метилови естери могат да се възползват от митническия режим за специфична употреба, при който са освободени от мито, при условие че дружеството може да докаже по убедителен за националния митнически орган начин, че специфичната употреба на фракциите на метилов естер не е гориво.

(25)

Комисията отбеляза, че суспендирането на мита при условията за митнически надзор върху специфичната употреба е разрешено за част от вноса на фракциите на метилови естери, както е посочено в Регламент (ЕС) 2018/2069 на Съвета (7). Това облекчение обаче се отнася само до автономните мита по Общата митническа тарифа и не засяга прилагането на изравнителните мита. Поради това Комисията отхвърли искането за освобождаване при специфична употреба, що се отнася до прилагането на изравнителните мита.

(26)

След окончателното разгласяване Wilmar отново представи твърдението си за митническия режим за специфична употреба по отношение на изравнителните мита, наложени на износа му на фракции на метилови естери. Не беше предоставена нова информация или основания за разширяване на митническия режим за специална употреба, за да бъдат отменени изравнителните мита, поради което твърдението беше отхвърлено. Комисията не откри основателна причина за изключването на фракциите на метилови естери от обхвата на продукта. Това че фракциите на метилови естери могат да бъдат използвани от Wilmar за употреба, различна от гориво, не означава, че подобен вид продукт трябва да бъде изключен от обхвата на настоящото разследване.

(27)

Поради липсата на други коментари относно обхвата на продукта, Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 31—37 от Регламента за временните мерки.

(28)

След разгласяването на временните мерки ПИ заяви, че Комисията не е успяла да докаже наличието на финансово участие в полза на производителите износители.

(29)

ПИ, както и всички производители износители заявиха, че Oil Palm Plantation Fund (OPPF) се финансира почти изцяло от събирането на таксата върху износа на сурово палмово масло (СПМ) и производните продукти и до голяма степен от самите производители на биодизел. Освен това ПИ заяви, че производителите износители заплащат таксата върху износа директно на OPPF преди износа на стоките. Поради това ПИ счита, че от общия бюджет на държавата не се теглят пари и следователно няма финансово участие.

(30)

В тази връзка Комисията отбеляза отново, че съгласно изложеното в съображения 56—61 от Регламента за временните мерки, Oil Palm Plantation Fund Management Agency (Агенция за управление на Фонда за плантациите за палмово масло — „Агенцията за управление“) действа като публичен орган по смисъла на член 2, буква б) от основния регламент във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент и в съответствие със съдебната практика на СТО. Следователно средствата, използвани от Агенцията за управление, представляват публични средства.

(31)

Освен това по време на контролното посещение, проведено в сградата на ПИ, Комисията имаше за цел да получи и провери доказателства в подкрепа на твърдението на ПИ, че средствата на OPPF не са част от държавния бюджет. ПИ обаче не можа да предостави такива доказателства.

(32)

Вместо това ПИ предостави доказателства, че производителите износители действително са заплащали таксата върху износа преди да изнесат своите стоки. Не е показано по никакъв начин обаче, че тези плащания се извършват по специална сметка на OPPF, която да е отделна от общия държавен бюджет, като по този начин не се позволява плащанията, събрани от таксата върху износа на CПМ и нейните дериватни продукти, да влязат в общия държавен бюджет и да се използват за други цели, които ПИ сметне за уместни. Освен това няма индикации, че OPPF има отделни сметки за събиране на таксите върху износа, получени от биодизел и други продукти (включително CПМ). Това означава, че средствата, с които разполага Агенцията за управление, не зависят от производителите износители на биодизел, които първо плащат таксата, тъй като ПИ може вече да е събрало публичните приходи чрез налагането на такси върху износа на други продукти. Затова, поради липса на други доказателства, които да доказват обратното, Комисията потвърди констатациите, направени в съображение 64 от Регламента за временните мерки.

(33)

Освен това Комисията отбеляза, че нито ПИ, нито производителите износители оспорват определянето на OPPF като публичен орган. Поради това и като се има предвид, че ПИ не успя да представи убедителни доказателства за обратното, средствата, с които разполага OPPF, се считат за публични и следователно се черпят от държавните ресурси (например задължителната такса върху износа).

(34)

ПИ и всички производители износители твърдят още, че Комисията е допуснала грешка като е анализирала отделно плащанията на OPPF, а не като част от плащането, извършено от ПИ при закупуването на биодизел. ПИ и всички производители износители твърдят също така, че Комисията неправилно квалифицира схемата като безвъзмездна помощ, а тя следва да се счита най-много за покупка на стоки от страна на правителството срещу по-високо от адекватното възнаграждение.

(35)

Поради изложените по-долу причини Комисията отхвърли твърдението, че е разгледала отделно плащанията, извършени от OPPF и че програмата следва да се разглежда като покупка на стоки (биодизел) от ПИ.

(36)

Комисията отбеляза, че ПИ не закупува биодизела, който вместо това се закупува от подбраните оператори, които се занимават със смесването на биодизел (Pertamina и AKR). ПИ, чрез OPPF, няма договорни отношения за покупка с производителите на биодизел и не получава нищо в замяна на средствата, които изплаща на производителите на биодизел. Освен това никоя от заинтересованите страни по време на разследването не твърди, че ПИ има договорни отношения с производителите на биодизел.

(37)

Приложимото законодателство налага на доставчиците на биодизел, които желаят да участват в тази програма, да доставят палмовия метилов естер (ПМЕ) на лицата за петролни горива (вж. съображения 45 и 46 от Регламента за временните мерки), Pertamina или AKR, които след това ще го смесят с минерално дизелово гориво, за да се получи дизел B20. Приложимото законодателство дава на производителите на биодизел, участващи в тази програма, правото да получат а) плащането за биодизела от операторите, които се занимават със смесването на биодизел; и б) допълнителните средства от OPPF. Производителите на биодизел нямат договорни задължения нито към ПИ, нито към OPPF, освен да изпълняват наложените им задължения съгласно съответните правила, за което получават компенсация. Следователно, поради липсата на взаимно договорно задължение средствата, отпуснати от OPPF, не са част от възмезден договор (например закупуване на биодизел от правителството в замяна на цена). Накратко казано, ПИ задължава всеки производител на биодизел, който участва в програмата, да продава конкретни количества биодизел на Pertamina или AKR на определена цена (референтна цена за минерално дизелово гориво), а ПИ предоставя допълнителни средства директно на производителите на биодизел. Като има предвид, че целта и контекстът на програмата е да стимулира използването на биодизел на вътрешния пазар, ПИ не купува директно биодизел и след това го използва за правителствени цели или го препродава на пазара. До известна степен ПИ подкрепя продажбите на биодизел като предоставя допълнителни средства на производителите на биодизел и при трансакциите, в които участват частни оператори (като AKR). Нито ПИ, нито производителите износители представиха доказателства, че Pertamina и AKR са публични органи в това отношение. Те са оператори, които доброволно участват в програмата.

(38)

Поради това Комисията разгледа програмата в този контекст и установи, че плащанията на OPPF в полза на производителите на биодизел не могат да се определят като дължими плащания по договор за покупка между ПИ и производителите на биодизел, а представлява директно прехвърляне на средства, както е установено в съображение 69 от Регламента за временните мерки.

(39)

След окончателното разгласяване ПИ, Wilmar, PT Pelita Agung Agrindustri и PT Permata Hijau Palm Oleo (заедно представляващи Permata Group), както и PT Ciliandra Perkasa заявиха, че плащанията от OPPF не могат да се разглеждат като финансово участие. Според ПИ това е така, защото OPPF се финансира от събирането на таксата за износ върху палмовото масло и производните му продукти, поради което фондът следва да се разглежда като финансиран с частни средства.

(40)

Комисията отбеляза, че това твърдение вече е било представено от ПИ след налагането на временните мерки и е било разгледано от Комисията (съображения 30—33) по-горе). Страните не представиха нови доказателства в подкрепа на своите наново приведени доводи. Поради това Комисията потвърди заключенията, достигнати в тези съображения, и отхвърли това твърдение.

(41)

На основанията, посочени в съображение 32, ПИ, PT Ciliandra Perkasa и Permata Group заявиха също така, че Комисията е допуснала грешка, като е потвърдила констатациите, че средствата от OPPF са публични средства, а не от частен източник. Доводът на ПИ е, че съгласно приложимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 133/2015 на министъра на финансите и на Президентски указ № 66 от 2018 г. 1) OPPF се финансира изключително от събирането на таксата върху износа и 2) тези средства се използват само за специфични плащания, включително изплащане на безвъзмездните средства на производителите на биодизел.

(42)

Както е обяснено в съображение 31 по-горе, по време на контролното посещение Комисията поиска от ПИ да предостави доказателства за начина, по който плащанията по таксата върху износа се отчитат в бюджета. ПИ не предостави никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че средствата от OPPF не са част от държавния бюджет.

(43)

Като цяло горепосоченото не променя заключението, че средствата от OPPF представляват публични средства, както е разяснено в съображение 63 от Регламента за временните мерки. Средствата се събират въз основа на задължителна такса върху износа. Противно на ситуацията, при която частните оператори свободно решават да събират частни средства за конкретна употреба, в настоящия случай ПИ налага на някои производители (включително, но не само на производителите на биодизел) задължение да плащат таксата върху износа.

(44)

След окончателното разгласяване ПИ, PT Ciliandra Perkasa, Permata Group и Wilmar заявиха, че Комисията е допуснала грешка, като е класифицирала плащанията на OPPF като безвъзмездни средства, при условие че те всъщност би следвало да се определят като закупуване на биодизел. Според респондентите Комисията също така е допуснала грешка в твърдението си, че няма договорни отношения между производителите на биодизел и OPPF. В подкрепа на своето твърдение Wilmar представи също така и копия от своите споразумения с OPPF. Според ПИ плащанията на OPPF следва да се разглеждат като възнаграждение за закупуването на стоки (а именно биодизел), защото Pertamina е държавно дружество и поради това следва да се разглежда като един стопански субект заедно с ПИ, който е крайният купувач на биодизела.

(45)

Комисията счете, че договорите е трябвало да бъдат представени преди това за съответната проверка. Дори като взе предвид това, че съществуват договори в сила между OPPF и производителите на биодизел, Комисията отбеляза, че съгласно предоставената от ПИ информация, тези договори не създават договорно задължение за производителите на биодизел към OPPF. По-скоро, както е обяснено от ПИ, тези договори само потвърждават правното задължение на OPPF да заплати разликата между платената от операторите, които се занимават със смесване, цена и референтната цена на биодизела в момента, когато съответният производител на биодизел достави биодизела на Pertamina. От значение е и фактът, че в тези договори не се посочва, че ПИ закупува биодизел и че плащанията се извършват в тази връзка. Точно обратното, в договора в сила между OPPF и производителите на биодизел не се посочва никакво закупуване на биодизел, извършено от ПИ, а по-скоро се определят условията, при които ПИ изплаща т.нар. „средства за финансиране на биодизела“ на производителите на биодизел. По-конкретно в договорите се предвижда, че OPPF осигурява финансиране на производителите на биодизел, след като те са доставили биодизел на един от извършващите смесване оператори и доставката е потвърдена.

(46)

Комисията отбеляза, че съществуването на действащи договори между OPPF и производителите на биодизел не променя заключението, достигнато от Комисията, че плащанията на OPPF представляват безвъзмездни средства. Това е така, защото единствените договори с взаимни задължения (т.е. доставката на стоки и плащането на цената) са тези, сключени между Pertamina и доставчиците на биодизел. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(47)

Поради изложените по-долу причини Комисията също така счита, че твърдението, че Pertamina и ПИ следва да се разглеждат като един стопански субект, не може да бъде прието.

(48)

Както е посочено в съображения 53—54, като се изключи фактът, че е държавно дружество, няма други доказателства, че Pertamina е публичен орган и следователно е част от правителството. Освен това, в твърдението си ПИ не е споменало, че Pertamina не е единственият оператор, които се занимава със смесване на биодизел, на когото е наложено задължение за смесване; по време на разследвания период на AKR е било наложено същото задължение. В същото време AKR, както е обяснено в съображение 37 по-горе, е частно дружество. AKR и Pertamina изпълняват задължението за смесване по силата на същите правни инструменти и същата система. Поради това, по силата на задължението за смесване, ПИ не закупува биодизела, освен ако ПИ счита, че AKR следва да се разглежда като част от същия стопански субект.

(49)

С оглед на гореизложеното Комисията поддържа заключението си, че Pertamina, въпреки че е държавно дружество, действа като пазарен оператор, закупуващ биодизел от производителите на биодизел, с цел да го смесва с минерално дизелово гориво, което впоследствие се продава от дружеството.

(50)

Поради това Комисията също така поддържа и заключението си, че плащанията от управителния орган на OPPF представляват безвъзмездни средства. Както беше обяснено от ПИ, нито в приложимото законодателство, нито в договорите между OPPF и извършващите смесването оператори, са установени насрещни задължения. В схемата на задължението за смесване единствените насрещни задължения са между производителите на биодизел (които са задължени да доставят биодизел) и операторите, които се занимават със смесването (които са задължени да платят дадена цена). Поради това Комисията е на мнение, че управителният орган на OPPF изплаща средствата, без да очаква нищо в замяна. Следователно плащанията от OPPF представляват безвъзмездни средства.

(51)

Освен това Wilmar, Permata Group и PT Ciliandra Perkasa заявиха, че Pertamina, тъй като е дъжавно дружество, следва да се разглежда като публичен орган. Нито един от респондентите не предостави доказателства в подкрепа на това твърдение.

(52)

Комисията отбеляза, че ако Pertamina е следвало да се разглежда като публичен орган за целите на настоящото разследване (закупувайки биодизел заедно с управителния орган на OPPF), ПИ е следвало да представи това твърдение в началото на разследването и да даде указания на Pertamina да окаже съдействие и да участва в разследването.

(53)

Комисията счита, че държавната собственост сама по себе си не е равностойна на понятието „публичен орган“. Както вече беше обяснено в съображение 55 от Регламента за временните мерки, Апелативният орган на СТО констатира в своя доклад „US — Anti-Dumping and Countervailing Duties (China)“ („САЩ — антидъмпингови и изравнителни мита (Китай)“ Апелативният орган на СТО установи, че понятието „публичен орган“ означава лице, което „притежава, упражнява или разполага с държавна власт“ (8). Единствено формалните признаци за контрол (като държавна собственост) са недостатъчни да се определи статут на „публичен орган“ (9).

(54)

Нито една от страните не обоснова своите твърдения с подробно обяснение на начина, по който Pertamina разполага с държавна власт. Комисията отбеляза, че Pertamina, подобно на AKR, трябва да спазва задълженията, произтичащи от задължението за смесване. Въпреки това, спазването на дадено правно изискване не означава, че съответният субект разполага с държавна власт. В допълнение, Pertamina, подобно на AKR, просто закупува биодизела и няма никаква роля в изплащането на безвъзмездните средства в полза на производителите на биодизел.

(55)

В заключение, Комисията отбеляза, че AKR, частно дружество, подлежи на същото задължение за смесване и е обвързано със същите задължения като Pertamina. Ако трябваше да вземе предвид твърденията на респондентите, Комисията нямаше да има друг избор, освен да определи и AKR за публичен орган, който разполага с държавна власт. В противоречие със собствените си разсъждения обаче нито един от респондените не представи подобно твърдение. Всъщност страните запазиха мълчание по въпроса как тяхното твърдение за съвместно закупуване на биодизел от Pertamina и OPPF се вписва в системата, която е приложима за частното дружество AKR. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(56)

Освен това Wilmar твърди, че дори ако Pertamina не е било разглеждано като публичен орган, операторите, които се занимават със смесването, са упълномощени и им е възложено от ПИ да закупуват биодизел от името на правителството и/или доставчиците на биодизел са упълномощени или им е възложено да продават биодизел на операторите, които се занимават със смесването. Wilmar не предостави доказателства в подкрепа на това твърдение. В действителност наличните доказателства по-скоро показват, че по време на разследвания период е съществувала програма, в която извършващите смесване оператори и производителите на биодизел доброволно участват в условия, при които ПИ налага определени изисквания за смесване и се намесва финансово, за да облекчава тежестта, произтичаща от задължението за смесване.

(57)

Комисията отбеляза, че самото наличие на задължение за смесване поражда законово задължение за изкупуване на биодизел, но не означава, че ПИ купува биодизел на пазара. ПИ просто определя процента на ПМЕ, който да бъде смесван с минерално дизелово гориво. ПИ не закупува ПМЕ, нито възнамерява да го закупи.

(58)

Поради това Комисията отхвърли и това твърдение.

(59)

Всички производители износители заявиха, че дори Комисията да е определила правилно плащанията, получени от OPPF като безвъзмездни средства, тя е допуснала грешка, като е приела, че е налице полза.

(60)

В обобщение производителите износители заявиха, че тъй като OPPF се финансира изключително от таксата върху износа, която, наред с другото, се заплаща от производителите на биодизел, то последните не получават полза, тъй като те всъщност внасят във фонда повече средства, отколкото получават от него. Според производителите износители OPPF се финансира с частни средства и поради това Комисията е трябвало да приспадне внесените в OPPF суми на ниво група. Освен това производителите износители заявиха, че Комисията е трябвало да приспадне размера на таксата, заплатена за износа на всички подлежащи на нея продукти, а не само размера на таксата, заплатена за износа на биодизел.

(61)

Поради изложените по-долу причини Комисията отхвърли това твърдение.

(62)

На първо място Комисията отбеляза, че всички дружества, участващи във веригата за създаване на стойност в сектора на СПМ, включително производителите на биодизел, са задължени да заплатят таксата по силата на регламент. Точно както и при общото данъчно облагане, предприятията, действащи във веригата за създаване на стойност в сектора на СПМ, нямат право на преценка дали да плащат вноски в OPPF или не, и следователно е неуместно да се твърди, че той се финансира частно. OPPF по-скоро се финансира чрез обичайната фискална и публична дейност на ПИ по събиране на приходи. В действителност ПИ не успя да представи доказателства, че събраните чрез таксата върху износа приходи се отчитат пряко в специална сметка на OPPF, а не в общия държавен бюджет. По този начин приспадането на платените от производителите на биодизел такси върху износа с цел определяне наличието на полза би било също толкова неуместно, колкото и приспадането на всички данъци, платени от бенефициерите.

(63)

На второ място Комисията отбеляза, че твърдението, че производителите на биодизел са внесли в OPPF повече средства, отколкото са получили, при всички случаи е фактически невярно. Всъщност това твърдение се основава на общата сума на таксата върху износа, платена на ниво група и за всички подлежащи на нея продукти. Въпреки това, като се вземе предвид само таксата за биодизел, платена от производителите износители (поотделно, а не от тяхната група), внесените в OPPF суми са по-ниски от тези, получени при плащания на безвъзмездни средства от OPPF.

(64)

ПИ и производителите износители Wilmar, Permata Group и PT Ciliandra Perkasa твърдят още, че Комисията е допуснала грешка с констатацията, че програмата предоставя полза за производителите на биодизел. Това е така, защото ако не съществуват плащанията от OPPF, операторите, които се занимават със смесването на биодизел, ще бъдат принудени да закупуват биодизела на референтната цена за биодизел. Поради това производителите на биодизел биха получили същата сума, която получават сега и следователно не са в „по-добро положение“, отколкото биха били в противен случай.

(65)

Комисията отхвърли това твърдение. Комисията стигна до заключението, че правилният съпоставителен сценарий не е този, при който ако OPPF не съществува, операторите, които се занимават със смесването на биодизел, биха платили референтната цена на биодизел. Една от целите на политиката на OPPF и същинската цел на задълженията за смесване е да се насърчи използването на биодизел в Индонезия (вместо използването на минерално дизелово гориво). Тъй като цената на минералното дизелово гориво обичайно е по-ниска от цената на биодизела, ПИ се намесва, за да се улесни продажбата на биодизел от производителите на биодизел. В същото време тези плащания допринасят за изпълнението на изискванията за задължително смесване. Самото съществуване на програмата на OPPF показва, че нормалните пазарни условия не биха подкрепили референтната цена за биодизел, която се използва за допълване на сделките между Pertamina/AKR и производителите на биодизел. Поради това, без задължението за смесване операторите, които се занимават със смесването на биодизел изобщо не биха имали стимул да купуват биодизел. На вътрешния пазар не би имало продажби на биодизел, ако не съществуваше OPPF и неговите плащания. Производителите на биодизел ще трябва да се конкурират с производителите на минерално дизелово гориво. Но без OPPF и програмата, създадена от ПИ, производителите на биодизел не биха получили допълнителните средства до равнището на определената от ПИ референтна цена за биодизела.

(66)

Според Комисията, при правилния съпоставителен сценарий, производителите на биодизел ще бъдат в по-лошо положение, отколкото по време на и след разследвания период. За производителите на биодизел задължението за смесване на практика означава, че те имат предсказуем и надежден източник на приходи чрез гарантирани продажби. Освен това общите приходи от продажби на вътрешния пазар, т.е. сумата, заплатена от операторите, които се занимават със смесването на биодизел плюс безвъзмездните средства, отпуснати от OPPF, се определят ex ante от ПИ, което на практика предпазва доставчиците на биодизел от нормалните колебания на цените, с които те иначе биха се сблъскали на свободния пазар, ако допуснем, че има такъв.

(67)

В тази връзка Комисията също така счете, че изчисляването на референтната цена за биодизел, заплатена на независими доставчици, не отразява търсенето и предлагането при нормални пазарни условия без намеса от страна на правителството. Всъщност Pertamina, независимо от това дали получава ползи или не, не желае да заплаща биодизела на референтната цена, а само на по-ниска цена. Тази констатация беше потвърдена и от ПИ по време на контролното посещение, когато обясни, че Pertamina ще реализира загуби, ако закупи биодизел на референтната цена за биодизел. Това твърдение доказва, че при неизкривени пазарни условия, пазарната цена за биодизел ще бъде значително по-ниска от референтната цена за биодизела, определена понастоящем от ПИ.

(68)

От твърдението на ПИ Комисията стигна до заключението, че никой купувач — точно както Pertamina — няма да бъде в състояние да извършва печеливша дейност, ако цената на биодизела е референтната цена, определена от ПИ. Вследствие на това или няма да се продава биодизел в Индонезия и следователно няма да има приходи за производителите на биодизел, или цените на биодизела биха били по-ниски от равнището, определено от ПИ. Тъй като ПИ създава и прилага задължение за смесване в Индонезия (вж. съображения 49 и 50 от Регламента за временните мерки), първият сценарий е много малко вероятно да се случи. Поради това Комисията счита, че без наличието на анализираната схема най-вероятният съпоставителен сценарий би представлявал по-ниски цени на биодизела.

(69)

По-специално, Комисията отбеляза, че референтните цени, използвани от ПИ за определяне на размера на отпуснатите от OPPF безвъзмездни средства, не са показателни за пазарна цена, тъй като формулата за тяхното изчисляване не се основава на неизкривена пазарна реалност. Това е така, защото от една страна целият пазар, нагоре и надолу по веригата, е изкривен и следователно не може да бъде представителен за нормални, конкурентни пазарни условия. От друга страна, Комисията прецени, че размерът на разходите за преработка, изчислен от ПИ като част от формулата, използвана за изчисляване на референтната цена за биодизел (средната цена на СПМ на вътрешния пазар, към която се добавя такса за преработка от 100 щатски долара/тон), е прекомерно голям. Комисията провери действителните разходи за преработка на някои от производителите износители и отбеляза, че изчислението на ПИ преувеличава тези разходи. Действителните разходи за преработка възлизат средно на стойност от 60 до 80 щатски долара/тон през разследвания период (10).

(70)

Следователно, дори и да приеме твърдението, че комбинираните плащания на операторите, които се занимават със смесването на биодизел и OPPF представляват плащане на цената за биодизел, quod non, Комисията във всички случаи ще трябва да заключи, че „цената“, платена на доставчиците на биодизел е прекалено голяма.

(71)

В резултат Комисията заключи, че съществуването на програмата поставя производителите на биодизел в по-благоприятно положение, отколкото биха били в противен случай и следователно им предоставя полза.

(72)

ПИ и всички производители износители също така заявиха, че дори и да има полза, тя ще бъде изцяло прехвърлена на операторите, които се занимават със смесването на биодизел (Pertamina и AKR). Това се дължи на факта, че както се твърди, производителите на биодизел получават пазарната цена за биодизел, докато операторите, които се занимават със смесването на биодизел се ползват от закупуването му на по-ниска цена (а именно референтната цена за минералното дизелово гориво).

(73)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Както вече бе разгледано в съображения 195—201 от Регламента за временните мерки, а също и в съображение 67, Комисията счете, че в Индонезия няма реална пазарна цена за биодизела, тъй като ПИ регулира и нарушава цялата верига за създаване на стойност в сектора на биодизела от СПМ. При всички случаи Комисията отбеляза, че единствената съществуваща на пазара цена е тази, която е платена от операторите, които се занимават със смесването на биодизел (а именно референтната цена за минералното дизелово гориво).

(74)

По отношение на твърдението, че ползата от програмата се получава от операторите, които се занимават със смесването на биодизел, които в крайна сметка плащат по-ниска цена за закупения от тях биодизел, Комисията отбеляза, че въпросът дали Pertamina или AKR (също) се ползват от програмата не е предмет на настоящото разследване, тъй като те не са производители износители на разглеждания продукт.

(75)

След окончателното разгласяване ПИ, PT Ciliandra Perkasa, Permata Group и Wilmar заявиха, че Комисията е допуснала грешка, констатирайки, че OPPF предоставя ползи на производителите на биодизел, защото:

(76)

Комисията разгледа съпоставителния сценарий, представен в окончателното разгласяване и описан в съображение 65 по-горе. Въпреки това Комисията счете, че твърдението, представено от ПИ допълнително потвърждава, че OPPF предоставя ползи на производителите на биодизел. Доводът на ПИ се базира на два основни елемента: 1) няма правно задължение производителите на биодизел да продават биодизел на вътрешния пазар; и 2) производителите на биодизел са рационални икономически оператори, които се стремят да максимизират печалбата си.

(77)

Комисията не оспори двата елемента, посочени от ПИ. Според Комисията фактът, че въпреки липсата на правно задължение за това, рационалните икономически оператори като производителите на биодизел да решават да участват в схемата на OPPF е емпирично и неоспоримо доказателство, че за тях това е най-добрият вариант за осъществяване на тяхната дейност.

(78)

Ако, както твърди ПИ и Комисията няма причина да го оспорва, „частните производители на биодизел (много от които са част от мултинационални групи) имат за цел максимално да увеличат рентабилността“ (11), тогава това означава, че да се участва в схемата на OPPF е най-рентабилният съществуващ начин за осъществяване на стопанската им дейност. Следователно всеки съпоставителен сценарий би бил по-неблагоприятен за производителите на биодизел. Ако това не беше вярно, един рационален икономически оператор, свободен от правни ограничения, щеше да избере по-рентабилен вариант вместо да участва в схемата.

(79)

Поради това Комисията стигна до заключението, че за производителите на биодизел е по-благоприятно да бъдат част от схемата, независимо от алтернативния съпоставителен сценарий. Следователно Комисията потвърди заключението си, че предоставя ползи на производителите на биодизел.

(80)

Що се отнася до твърдението на ПИ, че разходите за преработка, използвани във формулата за изчисляване на референтната цена на биодизела, не са прекомерно големи, Комисията отбеляза, че според нея плащанията на OPPF към производителите на биодизел представляват безвъзмездни средства и не са част от възнаграждението за закупуването на биодизел. Поради това Комисията счита, че за определянето на съществуването на ползи няма значение дали тези разходи за преработка са прекомерно големи.

(81)

При всички случаи Комисията, дори ако се следва логиката на ПИ, т.е. че полза в този случай няма, защото плащанията на OPPF са възнаграждението за закупуването на биодизел, отбеляза, че размерът на разходите за преработка не се променя често и от 21 март 2016 г. до този момент е бил определен на 100 USD/тон. Комисията призна, че според твърдението на ПИ по време на контролното посещение разходите за преработка се преразглеждат ежегодно. Комисията обаче счита, че резултатът от този процес на преразглеждане не отразява пазарната реалност, тъй като размерът на разходите за преработка е по-голям от реалните разходи, извършени от производителите на биодизел, както е посочено в съображение 69.

(82)

ПИ също така заяви, че според него обхватът на разходите за преработка, използван от Комисията, не е представителен. В това отношение Комисията първо отбеляза, че ПИ не е представило конкретни доказателства в подкрепа на твърдението си. Второ, Комисията отбеляза, че тя е проверила тези разходи по време на контролните посещения, извършени в помещенията на някои производители на биодизел. За по-голяма яснота, с цел да получи тези разходи, Комисията приспадна стойността на глицерина, който се образува при процеса на рафиниране от СПМ към биодизел (12).

(83)

С оглед на горепосоченото, дори ако Комисията приеме твърдението на ПИ, че плащанията на OPPF са възнаграждение за закупуването на биодизел, quod non, тогава все още би имало полза, облагодетелстваща производителите на биодизел. Дори ако задължението за смесване не съществуваше, производителите на биодизел не биха получили пълната компенсация, предлагана от OPPF.

(84)

Wilmar допълнително заяви, че референтната цена, определена за индонезийския биодизел на вътрешния пазар отразява и стриктно следва неизкривената динамика на пазара. Комисията отбеляза, че вътрешният индонезийски пазар на биодизел е изцяло регулиран, от цената на СПМ до цената и търсенето на биодизел. Доставчиците на биодизел трябва да продават определени количества на конкретна цена, изчислена по предварително посочена формула и въз основа на елементи, които не съответстват на пазарната реалност. Поради това Комисията поддържа заключението си, че референтната цена, определена от ПИ, не отразява цената, която би съществувала при неизкривени пазарни условия. По-конкретно, това се дължи на факта, че Комисията счита, че единственият надежден аналог на неизкривената цена на вътрешния пазар е тази, която плащат операторите, които се занимават със смесване. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(85)

След окончателното разгласяване ПИ и Wilmar заявиха, че Комисията е допуснала грешка, като не е отдала значение на факта, че OPPF предоставя ползи и на операторите, които се занимават със смесване. Според ПИ това е така, тъй като самият факт, че OPPF е създаден, за да облагодетелства (също така и) операторите, които се занимават със смесване, означава, че не може да става въпрос за безвъзмездни средства.

(86)

Както е обяснено в съображения 64—74, Комисията счита, че това дали операторите, които се занимават със смесване, са получавали ползи от въпросната програма няма отношение към целите на настоящото разследване. Неоспоримо е, че OPPF предоставя безвъзмездни средства в полза на производителите на биодизел — субсидия, която при липсата на програмата нямаше да съществува. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(87)

Всички производители износители заявяват, че Комисията е допуснала грешка при изчисляването на размера на получената от тях полза, тъй като тя е включила размера на платената от OPPF сума като възстановяване на транспортните разходи. Според производителите износители тази сума е само възстановяване на вече направени от тях разходи и следователно не е полза. Освен това, един производител износител заяви, че тези разходи се определят като направени разходи, за да бъдат допустими по схемата на субсидиране, и следователно не се включват съгласно член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(88)

Поради изложените по-долу причини Комисията не се съгласи с това твърдение, тъй като не разглежда транспортните разходи, направени от производителите на биодизел, като „такса за кандидатстване или други разходи, които са били необходими за получаването на правото на субсидия или за получаването на същата“.

(89)

Първо, Комисията отбеляза, че в Насоките за изчисляване на размера на субсидиите при разследвания за налагане на изравнително мито („Насоките“) се пояснява, че „единствените такси или разходи, които обичайно могат да бъдат приспаднати, са тези, платени директно на правителството през разследвания период. Трябва да се докаже, че такова плащане е задължително за получаване на субсидията. По този начин плащанията към частни лица, напр. адвокати, счетоводители, направени при кандидатстване за субсидии, не се приспадат“ (13).

(90)

Обратно на това, което е предвидено в Насоките, разглежданите транспортни разходи не се плащат директно на ПИ, а на частни дружества. Освен това производителят износител не обясни по какъв начин те са „задължителни“ за получаването на субсидията.

(91)

Второ, Комисията счете, че транспортните разходи са по-скоро разходи, които производителите на биодизел обикновено правят при търговските си сделки с операторите, които се занимават със смесването на биодизел. Транспортните разходи обикновено са част от покупната цена/договора за покупка и поради това Комисията счита, че няма обективна обосновка за тяхното възстановяване. Следователно сумата, платена от OPPF за възстановяване на транспортните разходи представлява полза.

(92)

Предвид горепосоченото твърдението бе отхвърлено и Комисията заключи, че възстановяването на направените от производителите на биодизел транспортни разходи не се приспадат при изчисляването на ползата. Средствата, предоставени от Агенцията за управление на производителите на биодизел, покриват не само разликата между референтната цена на минералното дизелово гориво и референтната цена на биодизела, но и транспортните разходи като част от същите безвъзмездни средства.

(93)

Производителите износители също така твърдят, че правят разходи за кредити, свързани с плащанията от страна на OPPF. Според производителите на биодизел това е така, защото OPPF извършва плащането на безвъзмездните средства няколко месеца след като производителите са издали фактура на съответния оператор, който се занимава със смесването на биодизел.

(94)

Комисията не се съгласи с това твърдение, тъй като поддържа заключението си, че плащанията от страна на OPPF представляват безвъзмездни средства, а не плащане за закупуване на стоки. Следователно Комисията счита, че преди всичко е следвало производителите износители да не получат тези безвъзмездни средства и че никакви кредитни разходи не могат да се обвързват с тези средства.

(95)

Предвид горепосоченото твърдението е отхвърлено и Комисията заключи, че разходите за кредити, които производителите на биодизел твърдят, че са направили, не се приспадат при изчисляването на ползата.

(96)

Вследствие на това Комисията поддържа своите констатации, че подкрепата на ПИ за промишлеността за производство на биодизел посредством пряко прехвърляне на средства чрез „Фонда за субсидиране на биодизела“ представлява подлежаща на изравняване субсидия съгласно заключението в съображения 80—83 от Регламента за временните мерки.

(97)

След окончателното разгласяване ПИ, PT Ciliandra Perkasa, Permata Group и Wilmar заявиха, че Комисията е допуснала грешка, като е отхвърлила твърдението на производителите износители, че Комисията е трябвало да приспадне транспортните разходи и разходите за кредити при изчисляването на ползата. Според ПИ това е така, защото тези разходи са необходими, за да бъдат изплатени безвъзмездните средства.

(98)

Комисията вече разгледа това твърдение в съображение 89 по-горе. В допълнение към вече поясненото в съображение 91 по-горе Комисията отбеляза, че съгласно Насоките „единствените такси и разходи, които обичайно могат да бъдат приспадани, са тези, които се изплащат директно на правителството по време на разследвания период“. В този случай транспортните разходи не се плащат на правителството, а по-скоро на частни лица, след което разходите се възстановяват от ПИ. Поради това Комисията поддържа заключението си, че транспортните разходи не са в категорията разходи, които могат да бъдат приспаднати съгласно Насоките. Поради това твърдението се отхвърля.

(99)

След окончателното разгласяване ПИ заяви, че Комисията е допуснала грешка, като не е приспаднала суровините при изчисляването на ползите, получени по тази схема. Тези суровини обаче са били свързани с плащането на такси върху износа, определени от ПИ за различни продукти на основата на СПМ, които се изнасят от Индонезия. Поради това тези такси са били събрани за много други продукти, различни от продукта, предмет на разследването. Както е посочено в съображение 64 от Регламента за временните мерки и допълнително пояснено в съображение 62 по-горе, тези такси са публични ресурси. Това е факт, независимо кой правителствен орган е бил отговорен за тяхното събиране. Поради това се стигна до заключението, че не е било правилно да се приспадат суровините от получените ползи. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(100)

След окончателното разгласяване ПИ заяви, че Комисията е допуснала грешка, като е използвала оборота от биодизел за определяне на размера на субсидията. Според твърдението е трябвало да бъде използван общият оборот на производителите на биодизел (който следователно включва и продукти, различни от биодизел). Въпреки това, субсидиите от OPPF са отпуснати само защото производителите са продавали биодизел. Следователно Комисията счита, че е използвала правилния оборот при изчисляването, поради което твърдението беше отхвърлено.

(101)

Комисията отбеляза, че ПИ не е представило никакви допълнителни доводи в подкрепа на твърденията си и поради това тя потвърждава своите констатациите си в съображение 95.

(102)

След разгласяването на временните мерки ПИ, както и повечето производители износители заявиха, че Комисията е допуснала грешка като е определила наложените от ПИ ограничения на износа на СПМ и производните му продукти като подлежаща на изравняване субсидия. Според ПИ и производителите износители това е така, защото съгласно съдебната практика на СТО ограниченията на износа последователно не се разглеждат като подлежащи на изравняване субсидии.

(103)

По отношение на това твърдение Комисията отбеляза, че съгласно Регламента за временните мерки ограниченията на износа не се считат за подлежащи на изравняване субсидии per se. По-скоро Комисията счита, че налагането на ограничения на износа (като данъци и такси върху износа) е едно от средствата или инструментите, използвани от ПИ за предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Комисията констатира (вж. съображение 172 от Регламента за временните мерки), че с оглед на наличните доказателства в рамките на настоящото разследване и в съответствие със съдебната практика на ЕС и СТО, предоставянето на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение представлява подлежаща на изравняване субсидия.

(104)

Комисията ще разгледа по-долу твърденията на заинтересованите страни по отношение на временните ѝ констатации, че подкрепата на ПИ на промишлеността за производство на биодизел чрез предоставянето на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение представлява финансово участие съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент и/или подпомагане на доходите или ценова подкрепа съгласно член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент. Комисията ще разгледа също и твърденията във връзка с грешките при определянето на ползата.

(105)

След окончателното разгласяване ПИ и Permata Group заявиха, че ограниченията на износа, наложени от дадено правителство, никога не биха могли да се считат за финансово участие. В това отношение Комисията отбеляза, че това твърдение няма отношение към целите на настоящото разследване. Това е така, защото Комисията стигна до заключението, че финансово участие на ПИ в полза на производителите износители произтича от предоставянето на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(106)

След окончателното разгласяване ПИ, Permata Group и Wilmar заявиха, че Комисията не е доказала наличието на финансово участие. Респондентите считат, че това е така, защото:

(107)

Що се отнася до твърдението в буква а) по-горе, Комисията отбеляза, че по време на разследвания период таксата върху износа се е прилагала и е била събирана. Следователно твърдението на ПИ, че ограничения на износа не са били събирани по време на разследвания период, е фактически невярно, тъй като през този период таксата върху износа е съществувала и се е прилагала.

(108)

Комисията изказа несъгласие с втората част от довода. Ако ПИ е имало намерението повече да не налага ограничения на износа на СПМ и на производните му продукти, то щеше да отмени законодателството. Временното определяне на нулева ставка на таксата върху износа и данъка върху износа показва, че ПИ все още възнамерява да използва тези ограничения в бъдеще. Тази констатация може да бъде подкрепена и с публични изявления от страна на членове на ПИ. Например в една статия в пресата от 25 септември 2019 г. се посочва следното: „Правителството реши да спре налагането на данък върху износа на суровото палмово масло (СПМ) и производните му продукти до следващата година, за да облекчи финансовата тежест за производителите на палмово масло в условията на спад в цените на СПМ на световния пазар. Координиращият министър на икономиката Darmin Nasution заяви в Джакарта във вторник, че данъкът върху износа е спрян до януари следващата година, тъй като правителството официално започва изпълнението на своята задължителна програма за биодизел „B-30“. Министърът каза, че се надява прилагането на политиката за биодизела „B-30“, с която се предполагаше значително да се увеличи търсенето на палмово масло, да успее да доведе до повишаване на цените на палмовото масло на вътрешния пазар. Той заяви, че спирането на данъка върху износа е било одобрено от президента Joko „Jokowi“ Widodo. Въз основа на наредба на Министерството на финансите от 2019 г. правителството би наложило данък върху износа до 25 USD за тон, ако цените се движат между 570 и 619 USD за тон и до 50 USD в случай, че надминат 619 USD за тон. От 20 септември насам цената на СПМ беше 574,9 USD за тон, като се очаква леко да спадне до 570 USD за тон до края на тази година. Поради това министърът призова за преразглеждане на наредбата, за да се позволи спирането на данъка върху износа, защото ако е основан на горепосочената ценова формула, той все още е приложим“ (14).

(109)

Това изявление също така установява пряка връзка между налагането на ограничения на износа (заедно с други елементи, които да стимулират определено поведение от страна на доставчиците на СПМ) и действителното равнище на цените на вътрешния пазар. То също показва, че ПИ използва тези инструменти, за да оказва влияние върху нивото на тези цени.

(110)

Независимо от твърдението на ПИ и Wilmar в отговора им на окончателното разгласяване, Комисията заключи, че намерението на ПИ в бъдеще е да продължи да използва таксата върху износа, а вероятно и данъка върху износа. Фактът, че ПИ временно не е събирало данъци и такси, като се има предвид, че те са само някои от инструментите на ПИ за осигуряване на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, не поставя под съмнение съществуването на финансово участие.

(111)

Според всички производители износители твърдението на Комисията за упълномощаване или възлагане се основава на неправилната констатация, че наложените от ПИ данък и такса върху износа на СПМ и производните му продукти са предназначени да подкрепят промишлеността за производство на биодизел. Освен това Wilmar и Permata твърдят, че Комисията погрешно е констатирала, че цените на СПМ на вътрешния пазар de facto се определят от PT Perkebunan Nusantara (PTPN), производител на СПМ, изцяло притежаван от ПИ.

(112)

По отношение на първото твърдение производителите износители допълнително поясниха, че през разследвания период е определена нулева ставка на данъка върху износа и по тази причина той е без значение за оценката. Таксата върху износа обаче не е с нулева ставка и при всички случаи тя не е предназначена да подкрепя промишлеността за производство на биодизел, а да финансира OPPF.

(113)

В съображение 88 от Регламента за временните мерки Комисията призна, че през разследвания период данъкът върху износа е бил с нулева ставка. И все пак данъкът върху износа, дори и да не е бил прилаган през разследвания период с оглед на специфичните пазарни обстоятелства, представлява доказателство за инструментите, използвани от ПИ за подтикване на доставчиците на СПМ да го предоставят срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Освен това Комисията отбеляза, че данъкът върху износа, макар и да е бил с нулева ставка през разследвания период, не е отменен от ПИ. Комисията също така отбеляза, че не се оспорва това, че с данъка върху износа ПИ цели задържане на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено ниски равнища, както е разгледано в съображения 117—121 от Регламента за временните мерки.

(114)

По отношение на таксата върху износа Комисията отбеляза, че макар законодателството, налагащо таксата върху износа да не споменава изрично, че тя е предназначена да подкрепя промишлеността за производство на биодизел чрез предоставянето на СПМ на по-ниски цени, с таксите върху износа, които стават част от OPPF, de facto се подкрепя изключително производството на биодизел чрез безвъзмездните средства от OPPF. По време на разследването Комисията успя да установи, че въпреки официално по-широкия си обхват на дейност, през разследвания период OPPF е подкрепял почти изключително промишлеността за производство на биодизел.

(115)

Освен това въвеждането на такса върху износа от ПИ през 2015 г. е съвпаднало с периода, през който цените на СПМ на пазара в Индонезия са били почти идентични с цените на световния пазар. В тази връзка, и както вече беше посочено в съображения 64—68 от Регламента за временните мерки, таксата върху износа не се разглежда поотделно, а като част от по-широк набор от мерки, предназначени за подкрепа на промишлеността за производство на биодизел и за регулиране на цените на СПМ на вътрешния пазар.

(116)

Освен това Комисията отбеляза, че на практика с таксата върху износа е постигната поставената цел за понижаване на цените на СПМ на вътрешния пазар. В своя анализ Комисията би могла да отбележи на първо място разликата между цените на СПМ на вътрешния пазар в Индонезия и експортните цени за СПМ от Индонезия. Комисията счита, че разликата в цената може да се обясни с факта, че самото налагане на таксата върху износа е довело до понижаване на цените на вътрешния пазар като изкуствено задържа СПМ в страната на ниските цени, определени от ПИ, и de facto следвани от доставчиците на СПМ.

(117)

Фактът, че ПИ не отменя данъка върху износа, а само определя нулева ставка за него, ясно показва, че все още запазва намерението си да задържи цените на СПМ на занижени равнища. След като е въвело два инструмента, които имат еднакво въздействие върху вътрешните цени на СПМ и след като е постигнало желания резултат, ПИ рационално е решило да запази действащ този от тях с най-широк диапазон от желани резултати (т.е. задържането на цените на СПМ на занижени равнища и финансирането на OPPF), т.е. таксата върху износа.

(118)

Поради това Комисията потвърди, че цялостната система за налагане на ограничения на износа, въведена от ПИ, е предназначена да предостави полза на промишлеността за производство на биодизел чрез задържане на цените на СПМ на вътрешния пазар на изкуствено занижени равнища (за разлика от просто страничен ефект от мерките на правителството за събиране на публичните приходи).

(119)

По отношение на твърдението, че цените на СПМ на вътрешния пазар не са de facto определени от ПИ, Wilmar твърди също така, че заключението на Комисията е неправилно, тъй като:

(120)

Както бе отбелязано в съображения 91—99 и 126 от Регламента за временните мерки, Комисията припомни, че по отношение на твърдението по буква а) по-горе,тя е трябвало да разчита на наличните факти с оглед липсата на съдействие от страна на доставчиците на СПМ и PTPN. В коментарите си във връзка с Регламента за временните мерки нито един производител износител не представи доказателства за това как формулират своите оферти за СПМ, освен неясните твърдения, че те обикновено се основават на „цените на международния пазар“.

(121)

Комисията отхвърли това твърдение поради липса на проверими доказателства в негова подкрепа. Доставчиците на СПМ спазват цените на СПМ на практика определени от PTPN, вместо независимо да определят цените с оглед на международните цени.

(122)

По отношение на твърдението по буква б) по-горе, в съображение 133 от Регламента за временните мерки Комисията обясни, че PTPN всъщност не е задължено да отправи насрещно предложение на по-висока цена, ако получените оферти са под „намерението за цената“ за конкретния ден. Всъщност по време на контролното посещение Комисията потвърди, че PTPN редовно приема оферти под тази цена.

(123)

Освен това Комисията отбеляза, че е приложила разпоредбите на член 28, параграф 1 от основния регламент, тъй като PTPN не е представило отговор на допълнение Б, прикрепено към антисубсидийния въпросник (въпросник, предназначен за доставчиците на палмово масло) на всички производители и дистрибутори на палмово масло, както е обяснено в раздел 3.3.2 от Регламента за временните мерки. Освен това по време на контролното посещение в сградата на ПИ, PTPN не успя да обясни как определя „намерението за цената“ на СПМ за деня. Вместо това PTPN обясни неясно, че тя се основава на международните референтни показатели, без да предостави подробна информация.

(124)

Поради това Комисията не можа да получи никакви доказателства, че „намерението за цената“ отразява пазарна цена, която произтича от конкурентна тръжна процедура. Напротив, Комисията установи, че цената на СПМ на вътрешния пазар е по-ниска от всички предполагаеми международни референтни показатели (включително индонезийската цена за износа), за които се твърди, че са в основата на цените на PTPN.

(125)

По отношение на твърдението по буква в) Комисията отбеляза, че що се отнася до PTPN, не е представен отговор на споменатия по-горе въпросник на Комисията. Следователно Комисията приложи наличните факти. PTPN представи копие от одитираните си финансови отчети за 2016 и 2017 г. по време на проверката на ПИ. Отчетите показват, че PTPN работи на загуба. PTPN предостави допълнителна информация на по-късен етап и дори след крайния срок за коментари по писмото, в което се съобщава, че Комисията ще приложи наличните факти. ПИ заяви, че такава допълнителна информация следва да промени оценката на Комисията. Комисията отбеляза, че информацията е предоставена много късно и доста време след изтичането на установените срокове. PTPN не представи одитиран финансов отчет за 2018 г. Следователно по отношение на последния период Комисията е получила одитирани финансови отчети само за едно тримесечие от разследвания период (последното тримесечие на 2017 г.). Получените от Комисията одитирани финансови отчети показват, че PTPN работи на загуба. С представената със закъснение от ПИ информация за периода от 2016 г. до разследвания период (по-специално таблица във формат Excel) се прави опит да се докаже, че дейността на PTPN със СПМ (която представлява по-голямата част от неговите дейности) е била рентабилна и че дружеството е реализирало еднаква печалба от своите продажби на вътрешния пазар и от експортните продажби. Тази информация обаче не се потвърждава от одитираните финансови отчети. От друга страна, предоставената въз основа на одитираните финансови отчети информация потвърждава, че PTPN не е реализирало печалба при продажбата на СПМ, като по този начин не е действало като рационален икономически оператор. Във всеки случай Комисията отбеляза, че представената на толкова късен етап информация (дори след коментарите относно Регламента за временните мерки) не може да бъде приета, тъй като не може да бъде проверена. Съответно твърдението беше отхвърлено.

(126)

По отношение на твърдението по буква г), ПИ и производителите износители заявиха също така, че Комисията не е успяла да докаже, че поведението на доставчиците на СПМ е нерационално, тъй като те са рентабилни. Това твърдение се отнася до доставчиците на СПМ, които са предоставили отговори на въпросника на Комисията, както и до PTPN (15).

(127)

Комисията счита, че понятието за нерационално поведение не се ограничава само до упражняването на дадена дейност на загуба, а включва също действия, които я поставят в по-неблагоприятно (по-неизгодно) положение. Комисията установи ясна разлика между цените на СПМ на вътрешния пазар и експортните цени на СПМ в Индонезия, така че продажбата за износ би била по-рентабилна за доставчиците на СПМ, ако не беше таксата върху износа.

(128)

Освен това констатацията, че въведената от ПИ система за налагане на ограничения на износа на практика пречи на местните производители на СПМ да действат рационално, се потвърждава от факта, че износът се очаква да нарасне в резултат на премахването на таксата върху износа. В тази връзка в неотдавнашна статия в печата бе отбелязано следното: „Асоциацията на производителите на палмово масло в Индонезия, или GAPKI, прогнозира, че държавният износ на СПМ може да се увеличи с 10 % до 15 %, след като таксата върху износа бъде намалена до нула, което е спад от 50 щатски долара/тон от преди, каза главният секретар Тогар Ситанганг. Г-н Ситанганг изчисли, че месечният износ на СПМ от Индонезия вече е нараснал до между 800 000 тона и 900 000 тона, в сравнение със средно 700 000 тона преди. „Не би било изненадващо месечният износ на СПМ да достигне един милион тона, ако се запази нулевата ставка на таксата върху износа“, добави той. Индонезия вече е изнесла 6 млн. тона СПМ през тази година, което от началото на годината до момента е около една пета от общия износ на СПМ и производни на палмовото масло продукти, според оценките на GAPKI“ (16).

(129)

Друга статия в печата допълнително потвърждава констатацията, че събирането на таксата върху износа подтиква доставчиците на СПМ да продават на вътрешния пазар, вместо да продават за повече печалба на експортния пазар. В тази статия независим анализатор определя „тази новина (т.е. определянето на нулева ставка на таксата върху износа) като положителна за плантаторите нагоре по веригата с експозиция към Индонезия, тъй като преразглеждането на ставките на таксата върху износа би могло да спомогне за поддържането на цените на СПМ на сегашните им нива. Анализаторът (Ng) обаче не очаква нетна печалба за плантаторите за ФГ 2019F/2020F — и предупреждава, че новината е отрицателна за индонезийските преработватели надолу по веригата, тъй като преразгледаната такса при по-ниски цени на СПМ ще намали маржа на предимството им, който в момента е разликата в цените между СПМ и преработените палмови продукти. „Ние поддържаме мнението си, че премахването на таксата върху износа ще повиши конкурентоспособността на индонезийските износители на продукти от палмово масло, тъй като когато цената на СПМ е под 570 щатски долара на тон, те биха спестили данък върху износа между 20 и 50 щатски долара на тон. По-голямата част от икономиите е вероятно да се върне обратно при индонезийските земеделски стопани чрез по-високи цени на СПМ на вътрешния пазар“ (17).

(130)

Тази последна статия в печата също потвърждава констатацията, че планираният ефект от таксата върху износа е постигнат, а именно потискане на цените на СПМ на вътрешния пазар. Фактът, че има известен износ на СПМ от Индонезия не означава, че предприетите от ПИ мерки за задържане на СПМ в рамките на Индонезия не подтикват доставчиците на СПМ да следват нерационално икономическо поведение. С оглед на гореизложеното, Комисията следователно отхвърля тези твърдения.

(131)

И накрая, по отношение на твърдението по буква д) Комисията отбеляза, че за да подкрепи довода си (а именно че PTPN действа като получател на цената), Wilmar само частично цитира съображение 146 от Регламента за временните мерки. Wilmar заяви, че като е направила това, Комисията е стигнала до заключение, което всъщност противоречи на заключението, направено в това съображение. Особено след като заявява, че „Освен това разследването показа, че по отношение на договарянето на условията пазарът е значително нестабилен в полза на купувачите на СПМ“, както правилно цитира Wilmar, Комисията допълнително обясни, че „(…). В този контекст всички купувачи ще имат значителна степен на пазарна сила, така че да могат да устоят на всеки опит от страна на доставчиците им да поискат по-висока от определената от ПИ цена. Следователно Комисията стигна до заключението, че съобщавайки дневните цени на СПМ по прозрачен начин, ПИ посредством PTPN на практика е определяло максималните дневни цени за СПМ в Индонезия.“ Следователно в съображение 146 от Регламента за временните мерки се стига до заключение, противоположно на твърдението на Wilmar. PTPN на практика диктува цените на СПМ, тъй като доставчиците на СПМ de facto спазват тези цени, независимо от структурата на пазара (което по принцип показва, че доставчиците на СПМ имат значително влияние при договаряне на условията, което не се използва срещу купувачите).

(132)

В допълнение към горепосочената фактическа грешка Комисията също така отбеляза факта, че коментарът на Wilmar не е подкрепен от конкретни доказателства. Поради липса на нови конкретни доказателства, Комисията отхвърли това твърдение.

(133)

Wilmar твърди още, че Комисията не е успяла да докаже, че ПИ подтиква доставчиците на СПМ да предоставят СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(134)

Комисията отбеляза, че Wilmar не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че случаят не е такъв. В тази връзка Комисията припомня твърдението, направено от EBB относно ограничения брой отговори на въпросника, предоставен от доставчиците на СПМ. Поради липсата на съдействие от страна на доставчиците на СПМ и въз основа на елементите, съдържащи се в Регламента за временните мерки, Комисията счита, че има значителни доказателства, че доставчиците на СПМ са били упълномощени или им е било възложено от ПИ да предоставят СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение за изпълнение на целите на политиката на ПИ за подкрепа на развитието на промишлеността за производство на биодизел.

(135)

Освен това Комисията отбеляза, че твърдението на Wilmar противоречи на безспорната фактическа констатация, че на практика всички покупки на СПМ на вътрешния пазар в Индонезия се извършват на определяните на дневна база цени на PTPN, коригирани с разходите за транспорт, разгледани в съображение 168 от Регламента за временните мерки. Ако твърдението на Wilmar е правилно и доставчиците на СПМ действат напълно независимо без възлагане от страна на правителството, такова идеално изравняване на цените на СПМ не би могло да се обясни на пазар, който е разпокъсан.

(136)

Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(137)

Wilmar също така твърди, че Комисията не е успяла да докаже упълномощаване или възлагане на доставчиците на СПМ да предоставят СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Твърдението на Wilmar по същество се основава на факта, че 1) PTPN не диктува цените и следователно СПМ не се предоставя срещу по-ниско от адекватното възнаграждение и 2) доставчиците на СПМ не са възпрепятствани да продават на експортния пазар.

(138)

Комисията вече разгледа и отхвърли тези точки по-горе в съображения 127—135. Поради това Комисията счита, че твърдението на Wilmar се основава на неверни факти и не може да бъде прието. Наличните доказателства в това разследване показаха, че PTPN диктува цените на СПМ на пазара и че способността на доставчиците на СПМ да изнасят СПМ е отслабена от мерките, приети от ПИ.

(139)

Подобни твърдения са изказани от страна на ПИ, PT Intibenua Perkasatama и PT Musim Mas („Musim Mas Group“), както и Permata. В своите коментари ПИ заяви, че цените на СПМ се определят от пазарните механизми и че купувачите обикновено формулират своите намерения за цените по международните пазарни цени.

(140)

Комисията вече разгледа подобни доводи в съображения 62—96 и установи, че те не могат да бъдат приети. Същото заключение се запазва и по отношение на твърденията на ПИ. Комисията отново отбеляза, че ПИ не е представило нови доказателства в подкрепа на твърдението си.

(141)

ПИ твърди, че Комисията не е успяла да докаже, че е налице доказуема връзка между поведението на производителите на СПМ и мерките на ПИ. В тази връзка Комисията отново отбеляза констатацията в съображение 168 от Регламента за временните мерки, която бе припомнена в съображение 137. Според Комисията фактът, че всички независими доставчици на СПМ винаги следват цените на PTPN е недвусмислено доказателство за съществуването на такава връзка (още повече на пазар, който е разпокъсан по отношение на броя на доставчиците на СПМ, както и географски/няколко острова). Още повече в ситуация, в която цените на СПМ на вътрешния пазар не отразяват каква би била неизкривената пазарна цена без целевите мерки на ПИ.

(142)

В своето становище ПИ също така твърди, че Комисията е възложила на ПИ и на независимите доставчици на СПМ да предоставят подробна информация, но не я е проверила. Освен това ПИ твърди, че Комисията напълно е пренебрегнала тази информация, когато е направила своите констатации. И накрая, в тази връзка ПИ отбеляза, че Комисията е приложила член 28 от основния регламент спрямо ПИ, тъй като то не е осигурило повече такива отговори и не е получило повече информация от PTPN.

(143)

Комисията счита, че това твърдение е фактически невярно. Всички отговори, получени от доставчиците на СПМ, действително са анализирани от Комисията. Тя обаче отбеляза, че въпреки всички изпратени напомняния, никой не е предоставил публично достъпна версия на своите отговори, с изключение само на един независим доставчик на СПМ. В контекста на член 29, параграф 3 от основния регламент Комисията може да не вземе предвид информация, която е предоставена, но за която не е представено подходящо резюме от лицето, което предоставя информацията. Освен това по-голямата част от отговорите са непълни и много от тях не съдържат информация за рентабилността. Поради това Комисията не можа да направи заключение от тези отговори. Всъщност липсата на съдействие от страна на ПИ, както и от доставчиците на СПМ беше още едно доказателство, че доставчиците на СПМ действат, като следват нареждането на ПИ в подкрепа на производителите на биодизел.

(144)

По подобен начин твърдението на ПИ, че Комисията е пренебрегнала отговора на PTPN, е неоснователно. Както е обяснено по-горе, Комисията неколкократно е поискала съдействието на PTPN. Както е посочено в съображения 29 и 30 от Регламента за временните мерки, Комисията отбеляза, че PTPN, изцяло притежаван от ПИ, не е представил отговори на допълнение Б към въпросника на ПИ в указания срок. Поради това Комисията изпрати на ПИ писмото по член 28, ограничено до конкретната информация, която не е била предоставена. ПИ представи отговор на допълнение Б относно PTPN на 30 юни 2019 г., както е отбелязано в съображение 98 от Регламента за временните мерки. Това е направено много след крайния срок за подаване на тази информация (14 март 2019 г.) и след извършването на контролното посещение в сградата на ПИ. Следователно информацията е представена много след крайния срок и не подлежи на проверка и ПИ не е направило всичко по възможностите си в съответствие с член 28 от основния регламент. Във всеки случай Комисията използва всички доказателства, предоставени от PTPN, които могат да бъдат проверени. Следователно Комисията е направила правилна оценка на информацията, предоставена от PTPN, заедно с другите налични факти за пазара на СПМ в Индонезия.

(145)

След окончателното разгласяване ПИ, Permata Group и Wilmar заявиха, че Комисията е допуснала грешка, констатирайки упълномощаване или възлагане на доставчиците на СПМ, защото:

(146)

На първо място Комисията отбеляза, че таксата върху износа е изрично предназначена да подкрепя OPPF и че OPPF е създаден, за да подкрепя промишлеността за производство на палмово масло като цяло, но, както е посочено в съображения 76 и 77 от Регламента за временните мерки, той de facto подкрепя само промишлеността за производство на биодизел. Освен това Комисията стигна до заключението, че подкрепата на ПИ за промишлеността за производство на биодизел се осъществява също така чрез осигуряването на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Тази цел се постига чрез комбинирания ефект от различни мерки, включително таксата върху износа.

(147)

Поради това Комисията стигна до заключението, че налагането на такса върху износа има поначало две различни цели: да осигури финансиране за OPPF и да бъде част от набор от мерки за понижаване на цените на вътрешния пазар. Според Комисията ПИ умишлено е искало (и е успяло) да постигне този ефект на пазара, т.е. това не е просто страничен ефект на правителствената политика.

(148)

Както бе отбелязано в съображения 91—99 и 126 от Регламента за временните мерки, Комисията отново заяви, че по отношение на твърдението, че PTPN определя цените си чрез конкурентни тръжни процедури, поради което резултатът от тях следва да се разглежда като пазарна цена, тя е трябвало да разчита на наличните факти с оглед липсата на съдействие от страна на доставчиците на СПМ и PTPN. В коментарите си във връзка с Регламента за временните мерки нито един производител износител не представи доказателства за това как формулират своите оферти за СПМ, освен неясните твърдения, че те обикновено се основават на „цените на международния пазар“. Въпреки това няма преки доказателства за това по какъв начин доставчиците на СПМ определят цените си; по-скоро фактите показват изравняване на цените към цената, определена от PTPN.

(149)

В това отношение, в коментарите си относно окончателното разгласяване, Wilmar подчерта, че по време на контролното посещение в неговите помещения службите на Комисията са попитали как дружеството взема решение за цените, които да предложи при всяка тръжна процедура на PTPN. Освен това Wilmar поясни, че в последващия доклад от мисията не се посочва никаква липсваща информация. В тази връзка Комисията отбеляза, че Wilmar не оспорва, че в този случай предоставената от него информация е била много неясна. В допълнение Комисията отбеляза, че Wilmar не е счело за целесъобразно да предостави по-подробно обяснение на този механизъм на по-късен етап от разследването, въпреки че Комисията го е споменала многократно.

(150)

Комисията отхвърли това твърдение поради липса на проверими доказателства в негова подкрепа. Доставчиците на СПМ спазват цените на СПМ на практика определени от PTPN, вместо независимо да определят цените с оглед на международните цени.

(151)

Що се отнася до твърдението, че PTPN е рентабилно, Комисията отбеляза, в допълнение към вече обясненото в съображения 125 и 144, че ПИ със закъснение е представило одитираните финансови отчети на PTPN за 2018 г. след окончателното разгласяване. Беше получен обаче превод само на част от тези отчети. Отчетите за 2018 г. изглежда показват, че PTPN е било рентабилно през 2018 г. Въпреки това Комисията не можа да направи оценка на това обстоятелство, защото ключови части от отчетите не бяха преведени и защото тези отчети обхващат всички продукти, а не само приходите от продажбите на СПМ. Освен това, както беше обяснено по-горе, данните както за продажбите на СПМ, така и за дружеството като цяло бяха представени със закъснение и следователно беше невъзможно да бъдат проверени. Към това се добавя и фактът, че PTPN не оказа съдействие при разследването. Поради това Комисията стигна до заключението, че не е възможно истинността на посоченото твърдение да бъде оценена и то трябваше да бъде отхвърлено. По отношение на твърдението по буква б) по-горе, в съображение 133 от Регламента за временните мерки Комисията обясни, че PTPN всъщност не е задължено да предлага отново по-висока цена, ако получените оферти са под „намерението за цената“ за конкретния ден. Всъщност по време на контролното посещение Комисията потвърди, че PTPN редовно приема оферти под тази цена. Освен това Комисията отбеляза, че ПИ може и влияе върху решенията на PTPN по отношение на ценовата му политика (18).

(152)

Що се отнася до твърдението, че изравняването на цените на доставчиците на СПМ към дневните цени на PTPN сочи, че пазарът не е изкривен, а не че съществува упълномощаване или възлагане, Комисията отбеляза, че всички независими доставчици на СПМ предлагат цени, които са еднакви или по-ниски в сравнение с цената на PTPN за съответния ден. Според Комисията това не може да бъде признак за неизкривена динамика на пазара: няма логика в това, при условията на конкурентен пазар, всички доставчици на СПМ да не продават на по-висока цена от тази, определена от даден конкурент (освен ако този конкурент действително определя максималната цена за тази стока на пазара, а правителството задължава или подтиква всички други участници да спазват този таван).

(153)

Що се отнася до твърдението на ПИ, че производителите на СПМ са рационални оператори на пазара, тъй като 70 % от СПМ се изнася, Комисията отбеляза, че според публични източници вътрешното потребление на СПМ възлиза на 30 % от производството (19). Това означава, че производителите на СПМ задоволяват изцяло вътрешното търсене, след което прибягват до износ. Поради това фактът, че 70 % от производството на СПМ се изнася, не противоречи на констатацията, че доставчиците на СПМ са лишени от рационален избор, а по-скоро я потвърждава. Ако индонезийските доставчици на СПМ биха действали рационално, те не биха удовлетворявали търсенето на вътрешния пазар, а биха изнасяли цялата, или значително по-голяма част от, продукцията си там, където биха могли да получат по-голяма печалба. Тези потенциални допълнителни печалби от износ са възпрепятствани от ограниченията на износа, използвани от ПИ, за да накара доставчиците на СПМ да продават на вътрешния пазар и да удовлетворяват местните нужди. Следователно фактът, че цялото вътрешно търсене се удовлетворява по-скоро показва, че ПИ е постигнало целта си да снабдява вътрешния пазар на цени, изгодни за производителите на биодизел.

(154)

В коментарите си към окончателното разгласяване Wilmar допълнително заяви, че тъй като след определянето на нулева стойност за таксата върху износа делът на износа на СПМ не е нараснал, това е доказателство, че Комисията е допуснала грешка в заключението си, че таксата върху износа е предназначена да задържи СПМ в страната и да понижи неговата цена.

(155)

В това отношение Комисията отбеляза, че данните, предоставени от Wilmar, показват, че вътрешното потребление се е увеличило и че следователно то представлява по-голям дял от общото производство на СПМ. Това би могло да подкрепи твърдението на Wilmar, ако ПИ беше показало намерението си да прекрати системата за ограничения на износа. Въпреки това, както посочено в съображение 108, намерението на ПИ не е да се прекрати механизмът за ограничения на износа. По-скоро е ясно, че ставката, наложена от системата за ограничения на износа,е нулева в отговор на външни фактори, т.е. спад на цените на палмовото масло в световен план. Всички индонезийски производители са наясно, че това равнище е само временно и поради това предпочитат на първо място да удовлетворят търсенето на вътрешния пазар.

(156)

В своя отговор Wilmar предостави и информация за цените, като заяви, че след определянето на нулева ставка за таксата върху износа цените на СПМ на вътрешния пазар не са се увеличили значително. Комисията анализира тази информация и отбеляза, че не е възможно да се определи източникът на данните, използвани от Wilmar; поради това Комисията не можа нито да провери, нито да оцени тяхната точност. Въпреки това Комисията отбеляза, че, ако Комисията се основава на тези данни, независимо от временния характер на нулевата ставка на таксата върху износ, те показват изравняване на цените на вътрешния пазар с експортните цени. По-конкретно, докато по време на разследвания период средната разлика между двете цени е била около 50 USD/тон, данните, предоставени от Wilmar, показват, че цените на вътрешния пазар са се увеличили близо до равнището на експортните цени, като сега разликата е по-малка от 20 USD/тон. Това, че цената на вътрешния пазар не се е увеличила значително в абсолютно изражение се дължи само на факта, че световните цени са спаднали.

(157)

Според Комисията това подкрепя констатацията ѝ, че системата за ограничения на износа е създадена, наред с другото и заедно с другите мерки, за да понижава цените на СПМ на вътрешния пазар.

(158)

Що се отнася до твърдението на ПИ, че Комисията не е проверила отговорите на независимите доставчиците на СПМ, Комисията отбеляза, че това твърдение е фактически невярно. Както вече беше посочено в съображение 143, Комисията надлежно анализира всички получени отговори, но отбеляза, че по-голямата част от отговорите са непълни, като много от тях не съдържат информация относно рентабилността, а също така и при много от тях не са предоставени техни публично достъпни версии.

(159)

В допълнение към това твърдение ПИ заяви, че изявленията на Комисията в окончателното разгласяване, посочени в съображение 143, са неправилни, тъй като то не е могло да намери напомнянията в публично достъпното досие. По повод това твърдение Комисията отбеляза, че тези напомняния са част от поверителното досие и могат да бъдат намерени в списъка на поверителните документи на разположение на заинтересованите страни. Въпреки това, по време на изслушване, проведено на 16 октомври 2019 г., Комисията предостави на ПИ списък на съответните регистрационни номера. Комисията също така отбеляза, че въпросниците към независимите доставчици на СПМ са част от въпросника, изпратен на ПИ, поради което отговорността за координирането, събирането и осигуряването на навременното изпращане на пълните отговори се носи изцяло от ПИ.

(160)

Що се отнася до твърдението по буква д) по-горе Комисията обясни, че в съображения 124—143 от Регламента за временните мерки по какъв начин ПИ, чрез PTPN, определя цената на индонезийския вътрешен пазар и как всички независими доставчици на СПМ следват тези ценови указания. В коментара си към окончателното разгласяване ПИ заяви, че предвид ограничения пазарен дял на PTPN този резултат е малко вероятен. Комисията обаче отбеляза, че ПИ не е успял да предостави каквито и да било конкретни доказателства в подкрепа на изявлението си и да оспори констатацията на Комисията.

(161)

С оглед на гореизложеното Комисията отхвърли твърденията на ПИ и производителите износители и потвърди констатацията си за упълномощаване и възлагане.

(162)

След разгласяването на временните заключения ПИ и производителите износители заявиха, че Комисията не е успяла да докаже наличието на подпомагане на доходите и ценова подкрепа в полза на производителите на биодизел в съответствие с необходимия стандарт, установен от съдебната практика на СТО.

(163)

По този въпрос Комисията отбеляза, че ПИ и производителите износители не са предоставили нова информация или доказателства в подкрепа на твърдението за липса на подпомагане на доходите или ценова подкрепа. Твърденията в тази връзка се различават от тълкуването на съдебната практика, следвана от Комисията. Комисията счита, че анализът, направен в раздел 3.3.3.7 от регламента за временните мерки, отговаря на необходимото равнище на доказване, установено от основния регламент, Споразумението за СИМ и съдебната практика на СТО.

(164)

Поради липса на нови фактически елементи, който биха могли да предизвикат преоценка на нейната констатация, Комисията потвърди заключението, направено в раздел 3.3.3.7 от Регламента за временните мерки.

(165)

След окончателното разгласяване ПИ заяви, че Комисията е допуснала грешка при констатирането на подпомагане на доходите и ценова подкрепа, защото това изисква съществуването на мярка, която гарантира определен резултат, а не наличието на някаква мярка, която оказва непредвиден страничен ефект върху цените.

(166)

В това отношение Комисията вече обясни в съображения 153 и 160, че наборът от мерки има за цел регулиране и понижаване на цените на вътрешния пазар, а това не е просто страничен ефект на политиката на ПИ. Освен това Комисията отбеляза, че ПИ и производителите износители не са предоставили нова информация или доказателства в подкрепа на твърдението за липса на подпомагане на доходите или ценова подкрепа.

(167)

Wilmar обясни, че Комисията не е разгледала твърденията му в отговор на разгласяването на временните мерки, като прикани Комисията да го направи.

(168)

Противно на твърдението на Wilmar, Комисията анализира тези твърдения и, както е посочено в съображение 163, не можа да установи нов фактически елемент. В тях Wilmar по-скоро обяснява защо изразява несъгласие с тълкуването на Комисията на съдебната практика на СТО и на фактите по случая. В тези коментари Wilmar също така обсъжда своето становище относно правилния съпоставителен сценарий.

(169)

За по-голяма яснота Комисията отново заяви, че не е съгласна с тълкуването от Wilmar на съдебната практика на СТО и фактите по случая, така както те са посочени в раздел III.Б.3 от Коментарите към Регламента за временните мерки и изцяло потвърди заключението, достигнато в раздел 3.3.3.7 от Регламента за временните мерки.

(170)

В Регламента за временните мерки Комисията представи позицията си, че експортните цени FOB на СПМ от Индонезия за останалата част от света, както са посочени в статистическите данни за износа на Индонезия, са подходяща референтна стойност, тъй като са определени въз основа на принципите на свободния пазар, конкурират се с цените на други продукти на външните пазари, отразяват преобладаващите пазарни условия в Индонезия и не са изкривени от правителствена намеса. Освен това Комисията счете, че използваната референтна стойност е най-близкият аналог на евентуалната неизкривена цена на индонезийския пазар, ако нямаше намеса от страна на ПИ. Комисията счете също, че цените FOB, използвани като референтна стойност, са в съответствие с международните цени (като например цената CIF в пристанище Ротердам).

(171)

Поради това Комисията изчисли размера на подлежащата на изравняване субсидия за всеки производител износител чрез ползата за получателя, която беше установено, че съществува през разследвания период. Комисията оцени размера на ползата като сумата от разликите между цените, заплащани за закупено на вътрешния пазар СПМ, и референтната цена на СПМ, изчислена за всеки месец от разследвания период.

(172)

ПИ, Wilmar и Permata Group твърдят, че Комисията е допуснала грешка 1) като е приела тази референтна стойност за подходяща и 2) при изчисляването на общата полза. ПИ, Wilmar и Permata Group твърдят, че това е така, защото експортната цена FOB включва таксата върху износа и поради това е изкривена. EBB също представи подобно твърдение.

(173)

Комисията отбеляза, че твърдението, че по същество експортната цена е изкривена, се опитва да промени концептуално мотивите на случая. Комисията счете, че цените на СПМ на вътрешния пазар са изкуствено ниски, докато износителите твърдят, че всъщност експортните цени (приблизително в съответствие с международните цени) са твърде високи. С други думи, износителите твърдят, че таксата върху износа прави експортните цени твърде високи. Въпреки това, всъщност цената на вътрешния пазар е изкривена заради таксата върху износа, освен всичко друго. И накрая, самото ПИ заяви, че таксата върху износа не е включена в експортната цена, използвана от Комисията при нейните изчисления (20). Комисията обърна внимание на това твърдение на ПИ. Тя обаче счете, че ефектът от таксата върху износа се отчита в цената FOB. Всъщност Комисията счете, че продавачът взема предвид задължението за плащане на таксата при определяне на експортната цена, която след това се съобщава на органите на ПИ за статистически цели.

(174)

Освен това, както е изложено в съображение 198 от Регламента за временните мерки, Комисията счита, че месечната стойност на експортната цена FOB, отчетена в статистическите данни на Индонезия, е най-подходящата референтна стойност. Комисията счете този показател за подходящ за отделните сделки за закупуване. Комисията установи, че Инкотермс FOB за референтната цена и Инкотермс за осъществените от производителите износители сделки за покупки на вътрешния пазар, са сравними. Комисията не получи никакви мнения от заинтересованите страни във връзка с това.

(175)

В допълнение към гореизложеното Wilmar заяви, че Комисията е допуснала грешка при изчисляването на размера на получената от него полза, тъй като при изчисляването на ползата тя е трябвало да приспадне сумата, с която покупната цена на СПМ надвишава референтната стойност. Във връзка с това, Комисията отбеляза, че е взела предвид само сделките, за които е предоставена полза (с други думи, когато заплатената от производителите износители цена е била под референтната стойност). Това са сделките, при които въпросната програма води до предоставяне на ползи за производителите износители. Така че не би било целесъобразно да се приспадат сделките, при които не е било предоставено предимство, тъй като те са били в съответствие с пазарните условия. В този смисъл Комисията отбеляза, че експертната група на СТО по делото „United States — Definitive Anti-Dumping and Countervailing Duties on Certain Products from China“ (21) („САЩ — окончателни антидъмпингови и изравнителни мита върху някои продукти от Китай“), при проучването на това как USDOC (US Department of Commerce — Департамент по търговия на САЩ) е определил размера на ползата, предоставена чрез въпросната субсидия, наречена предоставяне на „каучук“ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение (22), отбеляза, че предполагаемите субсидии „трябва да бъдат анализирани във връзка с определен период, за да се получи в крайна сметка общия размер на субсидирането за разследвания продукт“ (23) и че „член 14, буква г) от Споразумението за СИМ не се позовава на понятието „компенсиране“ или „отрицателни ползи“, или осредняване през целия разследван период за конкретна стока“ (24). Сравнението представлява сравняване на отделните сделки за покупка с индивидуална референтна стойност за тази сделка за покупка. Комисията направи сравнението на база сделка по сделка, за да установи дали е имало полза, както и размера на ползата. Общият размер на ползите, установени за всяка една сделка, е размерът на субсидията. Поради това твърдението се отхвърля.

(176)

След окончателното разгласяване ПИ също така заяви, че Комисията не е успяла да докаже наличието на полза, защото 1) не е логично да се установи полза под формата на ограничения на износа на конкурентен финансов пазар и 2) цените на СПМ на вътрешния пазар следват динамиката на конкурентния пазар.

(177)

В това отношение Комисията би желала да посочи още веднъж, че ползата в този случай е под формата на предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Поради това твърдението на ПИ беше отхвърлено.

(178)

Що се отнася до твърдението на ПИ, че цените на СПМ на вътрешния пазар следват динамиката на конкурентен и неизкривен пазар, Комисията се позовава на извършения анализ, по-специално на съображение 151.

(179)

Поради това Комисията поддържа констатацията си, че схемата предоставя полза на производителите износители.

(180)

ПИ също така заяви, че Комисията е установила неправилната референтната стойност, основно поради факта, че използваната от нея стойност включва таксата върху износа, която тя би следвало да приспадне посочената такса.

(181)

В това отношение Комисията посочи противоречие между това изявление и отговора на ПИ на писмото във връзка с неизяснени въпроси от 14 март 2019 г. В този отговори ПИ заяви, че: „ПИ потвърждава, че статистическите данни за износа за ЕС обхващат само биодизела, произведен в Индонезия. Докладваната стойност на износа е FOB, а данъка/таксата върху износа не е включена“. Освен това Комисията отбеляза, че ПИ не е представило допълнителни фактически елементи в подкрепа на твърдението си. Както е обяснено в съображение 173, Комисията счита, че докладваната експортна цена FOB de facto включва въздействието на таксата върху износа.

(182)

Wilmar заяви, че референтната стойност, използвана за изчисляване на ползата, е била прекомерна, тъй като е била използвана външна референтна стойност. Следва обаче да се припомни, че при определянето на най-точната и подходяща референтна стойност Комисията не използва външни референтни стойности, като тези от Малайзия или Европа, например CIF Ротердам. Бяха използвани индонезийските експортни цени, защото са индонезийски (т.е. вътрешни цени) и защото представляват надеждна пазарна основа за сравнителни цели. Поради това твърдение беше отхвърлено.

(183)

Поради това Комисията потвърди заключението, достигнато в съображение 172.

(184)

След окончателното разгласяване ПИ заяви, че Комисията не е успяла да докаже специфичността на програмата Според ПИ дадена субсидия е специфична само ако се отнася за един-единствен промишлен отрасъл.

(185)

Комисията отхвърли това твърдение. Комисията отбеляза, че експертната група „United States – Subsidies on Upland Cotton“ („САЩ — субсидии за планинския памук“), или просто US – Upland Cotton, е обяснила, че: „Съгласно текста на член 2 от Споразумението за СИМ, една субсидия е „специфична“, ако е специфична за дадено предприятие или сектор, или за група предприятия или отрасли (посочени в Споразумението за СИМ като „определени предприятия“) в юрисдикцията на предоставящия субсидията орган. (…)“. Експертната група поясни също така, че „(…) Понятието „специфичност“ обхваща група отрасли, защото думите „определено предприятие“ са широко дефинирани в началото на член 2, параграф 1 като предприятие или отрасъл, или група предприятия или отрасли.“ (25)

(186)

В своя доклад „US — Anti-Dumping and Countervailing Duties (China)“ („САЩ — антидъмпингови и изравнителни мита (Китай)“) Апелативният орган разгледа значението на понятието „определени предприятия“ в член 2: „Освен това дадена субсидия се определя като специфична по член 2, параграф 1, буква а) от Споразумението за СИМ, когато изричното ограничение запазва достъпа до тази субсидия за „определени предприятия“. В уводната част на член 2, параграф 1 се посочва, че понятието „определени предприятия“ се отнася до „предприятие или отрасъл, или група предприятия или отрасли“. На първо място следва да се отбележи, че думата „определен“ означава известен и специфичен, но не изрично идентифициран: (със съществително име в ед.ч.) конкретен, (със съществително име в мн.ч.) някои конкретни, някои определени“. Думата „група“ от своя страна обикновено се определя като „брой физически или юридически лица, за които се счита, че образуват единна структура или едно цяло въз основа на някаква взаимовръзка или обща цел, или класифицирани заедно поради определена степен на сходство“. Ако погледнем съществителните в съчетание с „определен“ и „група“, виждаме, че предприятие може да бъде определено като „фирма, дружество“, докато отрасъл означава конкретна форма или сектор на труда, търговията, производството“. Експертната група US – Upland Cotton счита, че „даден отрасъл или група „отрасли“ може като цяло да се определя от вида продукти, които произвежда“; както и че „понятието „отрасъл“ се отнася за производителите на определени продукти“; Същевременно „обхватът на това понятие за „отрасъл“ може в даден случай да зависи от няколко фактора“. Горепосоченото предполага, че понятието „определени предприятия“ се отнася за едно-единствено предприятие или отрасъл, или за категория предприятия или отрасли, които са известни и конкретизирани. Независимо от това сме съгласни с Китай, че това понятие включва „определена степен на неопределеност“, както и с експертната група US – Upland Cotton — че всяко определяне на това дали броят на предприятията или отраслите съставлява „определени предприятия“ може да се извършва само за всеки отделен случай“ (26).

(187)

Поради това Комисията отбеляза, че съгласно съдебната практика на СТО не се изисква дадена субсидия да се отнася до един-единствен отрасъл, за да бъде специфична, а тя би могла да се отнася също така до „категория предприятия или отрасли, които са известни и конкретизирани“. В този случай, в съображение 202 от Регламента за временните мерки, Комисията стигна до заключението, че наборът от мерки е специфичен, защото от тях произтича полза за предприятията във веригата за създаване на стойност в отрасъла на палмовото масло. Следователно, в съответствие със съдебната практика на СТО, Комисията заключи, че наборът от мерки е специфичен, защото те се отнасят до „категория предприятия или отрасли, които са известни и конкретизирани“. Поради това твърдението на ПИ беше отхвърлено.

(188)

Както е изложено в съображение 237 от Регламента за временните мерки, Комисията изчисли ползата за производителите износители, произтичаща от освобождаването от мита върху вноса за внесените машини, като общия размер на неплатеното мито, отнесен към разследвания период въз основа на полезния живот на активите, за които се отнася митото. Производителите износители заявиха, че при изчисляване на ползите, получени поради освобождаването от мита върху вноса за внесени машини, Комисията е следвало да отнесе размера на получените суми към общия оборот на съответните дружества, а не само към оборота на разглеждания продукт. Производителите износители обясниха, че това е така, тъй като списъкът на безмитно внесените машини не включва машини, използвани само за производството на биодизел, но и на други продукти.

(189)

Във връзка с това, още във въпросника към производителите износители, Комисията е поискала от дружествата да представят списъка с машини и да посочат тяхната употреба. Комисията отбеляза, че никой от производителите износители не е посочил възможна двойна употреба на конкретни машини преди контролното посещение, когато е било възможно да се провери информацията. Тъй като не беше възможно да се провери това твърдение, искането беше отхвърлено.

(190)

По отношение на вноса на машини в безмитните зони, след публикуването на Регламента за временните мерки Комисията получи коментари от EBB относно частичното съдействие на Wilmar във връзка с това. EBB припомни факта, че Wilmar не е разкрил размера на субсидиите, получени по схемата за субсидиране „Безмитни зони“. Освен това EBB отбеляза, че временното мито, наложено на Wilmar, не е най-високата ставка на митото измежду временните мита, наложени за тази схема.

(191)

В това отношение Европейската комисия потвърди, че в съответствие с член 28 от основния регламент тя е приложила наличните факти към Wilmar поради частична липса на съдействие относно данните за безмитните зони.

(192)

След окончателното разгласяване PT Ciliandra Perkasa заяви, че Комисията е допуснала грешка, като е отхвърлила твърдението му, че тя е следвало да отнесе размера на получените суми към общия оборот на съответните дружества, а не само към оборота на разглеждания продукт. Според PT Ciliandra Perkasa това е така, защото от предоставения списък Комисията е могла да стигне до извода дали всяка отделна машина се използва само за биодизел или има двойна употреба.

(193)

Комисията отбеляза в съображение 189, че никой от производителите износители, включително PT Ciliandra Perkasa, не е посочил възможна двойна употреба на конкретни машини преди контролното посещение, когато е било възможно да се провери информацията. Тъй като не беше възможно да се провери това твърдение, искането беше отхвърлено.

(194)

След разгласяването на временните мерки Wilmar заяви, че Комисията е допуснала грешка при изчисляването на размера на субсидията като е направила това чрез отнасяне към оборота. Wilmar твърди, че съгласно член 7, параграф 1 от основния регламент, Комисията е следвало да изчисли размера на субсидията за единица субсидиран продукт, а не за всяка отделна програма.

(195)

Комисията отбелязва, че нито една субсидия не е била обвързана с изработените, произведените, изнесените или превозваните количества. Поради това размерът на общата субсидия беше отнесен към съответния оборот от продажбите на групата от дружества Wilmar в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, който гласи следното: „Когато субсидията не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или превозваните количества, размерът на изравнителната субсидия се определя чрез отнасяне на общата стойност на субсидията по подходящ начин към равнището на производството, продажбите или износа на съответните продукти през разследвания за субсидиране период“.

(196)

Тъй като нито една от субсидиите не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или превозваните количества, релевантният оборот от продажбите на дружеството е най-подходящият знаменател. В тази връзка следва да се отбележи, че релевантният оборот беше определен на база, която гарантира, че той отразява възможно най-точно стойността на продажбите на продаваните продукти от страна на дружеството получател. Всяка друга предложена методология за изчисление на размера на подлежащата на изравняване субсидия би противоречала на съответните разпоредби от основния регламент (членове 7 и 15) и на административната практика, която следва Комисията в антисубсидийните процедури при избора на подходящия числител/знаменател за отнасянето на размера на подлежащата на изравняване субсидия. Поради това твърдението на Wilmar беше отхвърлено.

(197)

След разгласяването на временните мерки ПИ коментира фактическото положение на подкрепата за промишлеността за производство на биодизел посредством пряко прехвърляне на средства чрез OPPF, както и чрез предоставяне на СПМ срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. По-конкретно ПИ коментира, че през септември 2018 г. OPPF е спрял изплащането на средства за износителите на биодизел и че от 4 декември 2018 г. се налага нулева такса върху износа на СПМ.

(198)

В отговор Комисията отбеляза, че и двете програми остават в сила и не са официално отменени. Предвид начина им на действие, ползите, които произтичат от тях за производителите износители ще продължат и в бъдеще. Плащанията от OPPF са спрени заради разликата между референтната цена на минералното дизелово гориво и референтната цена на биодизела, а не защото схемата е била премахната. Освен това плащанията от OPPF за производителите на биодизел са били възстановени през декември 2018 г. Поради това Комисията счете, че условията на член 15, параграф 1 са били изпълнени и отхвърли това твърдение.

(199)

Окончателният процент на субсидиране относно набора от мерки, описан по-горе, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, е както следва:

Таблица 1

Окончателен процент на субсидиране

(200)

След публикуването на Регламента за временните мерки индонезийският производител износител Wilmar поиска да узнае дали Masol, испански производител на биодизел и част от извадката, има статут на член на промишлеността на Съюза, предвид принадлежността му към индонезийския производител износител Musim Mas Group, както и дали дружеството закупува биодизел и го произвежда в Съюза.

(201)

Комисията счете, че Masol попада в определението за промишленост на Съюза, като се има предвид, че той произвежда биодизел в своите заводи в Съюза. Освен това, съгласно член 9, параграф 1, буква а) от основния регламент, Комисията може (но не е длъжна) да включва производители от Съюза в рамките на определението за промишленост, дори когато те внасят разглеждания продукт. Във връзка с това Комисията отбеляза, че икономическата насоченост на Masol също е в Съюза, тъй като производството му в Съюза значително надвишава неговото закупуване на биодизел от Индонезия или от друго място.

(202)

След окончателното разгласяване Wilmar отново поиска да бъде уведомен дали Masol следва да бъде изключено от определението за промишленост на Съюза, като се има предвид, че това е изцяло притежавано дъщерно дружество на индонезийския производител износител Musim Mas Group.

(203)

Комисията взе предвид този въпрос, но счете, че Masol остава част от промишлеността на Съюза като производител на биодизел от Съюза. Собствеността на това дружество е само един от елементите, взети предвид в това отношение, като в настоящия случай не е решаващ относно статута му на производител от Съюза, предвид значителния дял на производството му в Съюза.

(204)

След разгласяването на временните мерки Wilmar направи коментар и относно равнището на производството на Съюза в таблица 3 от Регламента за временните мерки като отбеляза, че ако от 2015 г. до разследвания период производството се е увеличило със същия процент като потреблението (33 %), то производството през разследвания период е щяло да надвиши потреблението през същия този период.

(205)

Комисията отбеляза, че сравнението е повлияно от закръглянето, тъй като точното увеличение на потреблението през разглеждания период е 32,58 %. През 2015 г. производството е по-ниско от потреблението на Съюза. В резултат на това, ако и двете числени стойности се увеличат с един и същ процент, математически е невъзможно първоначално по-ниската числена стойност (производството) да надвиши първоначално по-високата числена стойност (потреблението), ако и двете числени стойности са математически правилно увеличени с един и същ процент.

(206)

Освен това Комисията посочи, че твърдението в съображение 269 от Регламента за временните мерки, в което се отбелязва, че производството на промишлеността на Съюза изостава от търсенето, е фактически точно. Във всеки случай Комисията отбеляза, че през целия разглеждан период промишлеността на Съюза е разполагала с необходимия свободен капацитет да увеличи производството си и да отговори на увеличеното потребление, което тя не е постигнала поради субсидирания внос на биодизел.

(207)

След окончателното разгласяване Wilmar отново представи същия коментар, като отбеляза, че производството на Съюза е било почти 100 % от потреблението на Съюза през 2015 г., поради което, ако Комисията е очаквала производството да се повиши в пълно съответствие с потреблението, то тогава промишлеността на Съюза би монополизирала цялото потребление в ЕС.

(208)

В съображение 269 от Регламента за временните мерки обаче само се посочва, че производството на Съюза е било по-ниско от търсенето, както и че разликата е била вносът на биодизел в Съюза. Това изявление е фактически вярно. Също така е фактически невярно да се говори за монопол на промишлеността на Съюза. Както беше посочено в съображение 264 от Регламента за временните мерки, промишлеността на Съюза се състои от повече от 200 производители, които се конкурират помежду си на пазара на Съюза. Поради това в този случай не е целесъобразно да се говори за възможен монопол от страна на промишлеността на Съюза.

(209)

Поради липсата на други коментари във връзка с определението за промишленост на Съюза и производство на Съюза Комисията потвърди своите заключения, изложени в съображения 264—269 от Регламента за временните мерки.

(210)

След разгласяването на временните мерки индонезийският производител износител Wilmar отбеляза, че при анализа на потреблението на Съюза, Комисията не се е позовала на втората Директива за енергията от възобновяеми източници (27) („RED II“), нито на Делегирания регламент на Комисията (28), отнасящ се до суровините с висок риск от непреки промени в земеползването.

(211)

Комисията отбеляза, че тези два документа се занимават с бъдещето, а не с миналото потребление и продължават политиката на Съюза за насърчаване използването на биодизел в дизеловите двигатели, и че мнението на Wilmar, че е напълно възможно тези закони да ограничат консумацията на ПМЕ, няма нищо общо с общото потребление на биодизел в Съюза.

(212)

Освен това Wilmar потвърди в коментарите си относно разгласяването на временните мерки, че консумацията на ПМЕ може да остане на нивото от 2019 г. до края на 2023 г. (29). Потреблението на суровинa с висок риск от непреки промени в земеползването ще намалее едва след 31 декември 2023 г.

(213)

Освен това понастоящем значителна част от ПМЕ се произвежда от промишлеността на Съюза. Индонезийският внос може да продължи да се увеличава в средносрочен план като замени ПМЕ, който понастоящем се произвежда от промишлеността на Съюза.

(214)

Поради липсата на коментари относно потреблението на Съюза Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 270—278 от Регламента за временните мерки.

(215)

По отношение на обема и пазарния дял на вноса от Индонезия, след публикуването на Регламента за временните мерки, Комисията получи коментари от индонезийски износители, Gunvor (несвързан търговец на биодизел) и ПИ относно обема на вноса от Индонезия през разглеждания период.

(216)

Те представиха коментар, че анализът на вноса от Индонезия е погрешен, тъй като не обхваща периода 2010—2012 г., който е преди налагането на антидъмпинговите мита през 2013 г.

(217)

Комисията отбеляю тези коментари, но в съображения 279—282 от Регламента за временните мерки правилно се описват обема на вноса от Индонезия, а в съображения 281 и 282 Комисията разясни ефекта от антидъмпинговите мита, които са били в сила.

(218)

Комисията също така отбеляза, че разглежданият период започва през 2015 г., и по тази причина анализът на обема на вноса от Индонезия не може да бъде направен със задна дата от периода 2010—2012 г., без да се наруши последователността с разглеждания в настоящото разследване период. Продължителността на разглеждания период в този случай е обичайният период от време, използван за такива разследвания. Във всеки случай, разглеждайки обема на вноса от Индонезия, установен при антидъмпинговото разследване, приключено през 2013 г., може да се отбележи, че обемът на вноса от Индонезия през 2010—2011 г. е подобен на съществуващия обем през текущия разследван период, както и с очаквания обем в близко бъдеще, ако не бъдат наложени мерки (30).

(219)

Gunvor също коментира, че при разглеждането на вноса само от Индонезия не е било взето предвид нивото на вноса от Аржентина през разследвания период. Този анализ обаче е направен в Регламента за временните мерки в Раздел 6 Причинно-следствена връзка, в съображения 368—370 от посочения регламент.

(220)

След разгласяването на временните мерки и по отношение на подбиването на цените Комисията получи коментари от индонезийските производители износители и ПИ, че изчисляването на подбиването се нуждае от корекции или допълнителни пояснения.

(221)

С Регламента за временните мерки се определят три метода за изчисляване на подбиването на цените между вноса на биодизел от Индонезия и продажбите на биодизел на пазара на Съюза. Комисията допълнително ще изясни трите метода, използвани в настоящия случай за установяване на наличието на значително подбиване на цените въз основа на данните, свързани с включените в извадката производители износители.

(222)

След окончателното разгласяване ПИ коментира трите метода на Комисията за изчисляване на подбиването на цените и заяви, че Комисията не е взела предвид редица решения на Съда на ЕС и на Световната търговска организация.

(223)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Трите метода, представени по-долу, анализират подробно подбиването на цените в Съюза от страна на индонезийския внос на биодизел, като всички те водят до констатация за подбиване на цените.

(224)

В коментарите си относно окончателното разгласяване ПИ добави и някои общи забележки относно подбиването на цените, които са разгледани тук.

(225)

Първо, ПИ сравни ПМЕ и метиловия естер от семена на рапица (рапичен метилов естер, или „РМЕ“), като отбеляза, че те имат различни физични свойства (единият е със CFPP от + 13 °C, а другият — с – 14 °C) и цени.

(226)

Комисията е съгласна с ПИ, поради което тя не е извършила пряко сравнение между продажбите на ПМЕ и РМЕ.

(227)

Второ, ПИ цитира съображение 290 от Регламента за временните мерки, в което се посочва, че ПМЕ обикновено не се използва в чист вид, „а се смесва с други видове биодизел […], за да се получи […] смес“ с по-ниска CFPP.

(228)

В него се пояснява, че фактът, че ПМЕ обикновено се смесва с други видове биодизел не означава, че ПМЕ не се смесва пряко с минерално дизелово гориво. Анализът на продажбите на включените в извадката производители от Съюза показа значителни продажби на чист ПМЕ директно на рафинерии за минерално дизелово гориво, които ще бъдат в пряка конкуренция с вноса на чист ПМЕ от Индонезия.

(229)

Биодизелът е хомогенен продукт с една преобладаваща употреба, а именно като гориво в дизелови двигатели. Той се произвежда от различни неизкопаеми суровини. В зависимост от суровината съществуват някои разлики във физическите свойства, а именно по отношение на CFPP. На пазара биодизелът често се описва като FAMEX (31) — биодизел с дадена CFPP, например FAME0 за биодизел със CFPP от 0 °C или FAME5 за биодизел със CFPP от 5 °C.

(230)

Повечето видове биодизел, включително ПМЕ, се продават или в чист вид, или като смес с други видове биодизел. В този контекст терминът „смес“ се отнася до смес, състояща се от различни видове биодизел, без минерално дизелово гориво. Терминът следва да не се бърка с онази „смес“, която обикновено се продава в бензиностанциите, която в Съюза например обикновено се състои от не повече от 10 % биодизел и не по-малко от 90 % минерално дизелово гориво.

(231)

Търсенето на биодизел се определя от два основни фактора: потреблението на дизелово гориво и съдържанието на биодизел в него. Цената на биодизела няма видимо въздействие върху нито един от тези фактори, по-специално поради ограниченото въздействие на цената на биодизела върху цената на дизеловото гориво в бензиностанциите.

(232)

Поради това, за разлика от много други продукти, биодизелът се характеризира с нееластично търсене по отношение на цените. Биодизелът на ниски цени обикновено не води до увеличаване на потреблението на пазара на биодизел. Поради това ценовата конкуренция на пазара на биодизел е игра с нулев резултат, при която количествата, спечелени от един пазарен оператор, се губят на същото равнище от други оператори на пазара.

(233)

В резултат, при стабилно търсене, нарастващите вносни количества субсидиран биодизел на ниски цени ще окажат въздействие върху баланса между търсенето и предлагането, водейки до свръхпредлагане на целия пазар на биодизел. При свръхпредлагане на пазара на биодизел като цяло наличието на по-евтин вариант, например субсидирания внос, ще упражни натиск за намаляване на цените върху целия пазар на биодизел, с отрицателни последици за всички производители на биодизел, независимо от използваните суровини.

(234)

При първия метод, посочен в съображения 292—295 от Регламента за временните мерки, се сравнява вносът на ПМЕ от Индонезия с продажбите на ПМЕ, произведен в Европейския съюз. Маржовете на подбиване на цените са варирали от 6,0 % до 11,6 %.

(235)

За да се изясни изчислението, по искане на тези, които са представили коментарите, точното сравнение е било между ПМЕ при гранична температура на филтруемост през студен филтър (CFPP) + 13 от Индонезия и ПМЕ при CFPP + 10 от промишлеността на Съюза (32). ПМЕ, продаден при CFPP + 10, не е бил смесен, за да достигне тази CFPP, към биодизела е добавена добавка, която струва по-малко от 1 EUR за тон, т.е. само около 0,1 % от производствената цена. Комисията не счита, че е необходима корекция за тази добавка, тъй като тя няма да окаже влияние върху изчисленията.

(236)

След разгласяването на временните мерки Wilmar представи коментар, че в съображение 287 от Регламента за временните мерки Комисията следва да обясни допълнително как е взела предвид специфичната германска система за „двойно отчитане“.

(237)

За да се изясни методологията, Германия е въвела задължителни цели за емисиите на парникови газове, които трябва да бъдат изпълнени от петролните компании. В резултат на това сделките с ниски нива на емисии на CO2 привличат ценова премия. Продажбите за немския пазар са били идентифицирани чрез използването на показател „2“ в КНП, където това е уместно (емисии по-малки от 9 g/MJ), така че Комисията да може да сравни тези продажби с еквивалентния индонезийски внос в други държави членки, където съществува система за двойно отчитане.

(238)

Комисията отбеляза, че както е посочено в съображение 288 от Регламента за временните мерки, вносът от Индонезия без RED сертификат е сравнен с продажбите на промишлеността на Съюза с RED сертификат. След разгласяването на временните мерки производителят износител Wilmar и ПИ заявиха, че биодизелът без RED сертификат е по-евтин от този с RED сертификат и поискаха корекция.

(239)

Комисията отбеляза, че страните не оспорват, че продуктът е идентичен с ПМЕ, продаван с RED сертификат и не са представили доказателства, че този продукт не е в пряка конкуренция с ПМЕ, произведен от промишлеността на Съюза. Поради това Комисията счете, че не е била необходима корекция за разликата в цените, особено след като през разследвания период не бяха представени убедителни доказателства относно такава разлика в цените.

(240)

Поради това Комисията продължи да счита, че този метод точно показва подбиването на цените, причинено от вида на биодизела, внесен от Индонезия. Във всеки случай маржът на подбиване на цените, установен за продукти без RED сертификат, значително надвишава разликата в цените, която Wilmar изтъква. Поради това, дори ако корекцията, поискана от Wilmar, беше направена, въздействието на подобна корекция би било умерено и значителното подбиване на цените поради индонезийския внос щеше да се запази.

(241)

След окончателното разгласяване ПИ и Wilmar поискаха корекция, която да вземе предвид ценовата разлика между биодизела със CFPP10 и CFPP13.

(242)

Комисията не установи подобна ценова разлика, а ПИ или Wilmar не предоставиха доказателства за ценова разлика. Комисията установи, че биодизелът се е предлагал на пазара като чист PME, FAME0 и чист ПМЕ. В офертите за чист ПМЕ не се посочва действителната CFPP на продукта, а само ПМЕ, което подкрепя довода на Комисията, че цялото количество ПМЕ се продава на сходни цени, независимо от точната CFPP. Следователно това твърдение беше отхвърлено.

(243)

След окончателното разгласяване Комисията отново получи искане от Wilmar и ПИ за корекция на цената при сравнение на вноса на ПМЕ без RED сертификат с производството на ПМЕ в Съюза със RED сертификат.

(244)

Комисията потвърди позицията си, че подобна корекция не е необходима и отхвърли искането. През разследвания период в Съюза са внесени големи количества ПМЕ без RED сертификат от Индонезия, като този ПМЕ може да се използва единствено за смесване с минерално дизелово, ако е придружено от RED сертификат. Wilmar не представи никакви доказателства, че внесеният в Съюза ПМЕ без RED сертификат не се е конкурирал с производството на ПМЕ в Съюза със RED сертификат.

(245)

При втория метод, посочен в в съображения 296—297 от Регламента за временните мерки, към сравнението на количеството на произведения в Съюза биодизел с вноса от Индонезия се добавя продаденият от включените в извадката производители от Съюза биодизел FAME0.

(246)

За да се сравнят продажбите на FAME0 в Съюза с вноса на ПМЕ от Индонезия за цялата държава, цената на продажбите на FAME0 в Съюза беше коригирана, в резултат което тя беше намалена до равнището на цените на продажбите на ПМЕ в Съюза, за да бъде отчетена пазарната стойност на разликата във физическите свойства.

(247)

Във връзка с представеното в коментарите искане да се изясни изчислението Комисията уточни, че цената на споменатото по-горе намаление е от порядъка на 100 до 130 EUR/МТ. Също така, за допълнително изяснение на изчислението се посочва, че 55 % от всички продажби на промишлеността на Съюза, обхванати от това сравнение, включват ПМЕ и FAME0 (33).

(248)

Установеният по този метод марж на подбиване на цените за цялата държава е 7,4 %.

(249)

Комисията счита това изчисление за разумна оценка на въздействието на вноса от Индонезия върху цената на FAME0.

(250)

След окончателното разгласяване производителят износител Wilmar оспори това сравнение, като цитира констатациите в рамките на процедурата на СТО за уреждане на спор „European Union — Anti-Dumping Measures on Biodiesel from Indonesia“ („Европейски съюз — антидъмпингови мерки във връзка с биодизела от Индонезия“) (34), при които Комисията е извършила сходна корекция. Експертната група заяви в параграф 7.157:

Въпреки че както ПМЕ от Индонезия, така и смесеният биодизел със CFPP 0 могат да се конкурират за продажби на дружествата, които смесват биодизел с минерално дизелово гориво, това няма отношение към факта, че органите на ЕС не са успели да обяснят дали сравнението между продажбите на ПМЕ и смесен биодизел със CFPP 0 е било направено на подходящо равнище, предвид това, че ПМЕ е суровина за смесване, включително за смесен биодизел със CFPP 0.

(251)

Комисията отбеляза, че пазарът на Съюза се е променил след първоначалното разследване на вноса с произход от Индонезия. Експертната група отбеляза, че през този период „ПМЕ е можел да се използва само в смес и всъщност представлява компонент на различните смеси, продавани на крайните потребители на пазара на ЕС“ (35).

(252)

По време на първоначалното разследване срещу Индонезия Комисията установи, че промишлеността на Съюза не е била в състояние да произвежда ПМЕ от вносно палмово масло, тъй като цената на ПМЕ всъщност е била по-ниска от тази на палмовото масло. Поради това промишлеността на Съюза е закупувала чист ПМЕ от Индонезия и го е смесвала при собственото си производство на други видове биодизел преди препродажба (36).

(253)

По време на настоящото разследване Комисията обаче установи, че произведеният в Съюза ПМЕ е бил продаван директно на нефтените дружества, поради което динамиката на пазара в това отношение се е променила.

(254)

Комисията не оспорва факта, че ПМЕ също така се внася в Съюза, за да бъде смесван други видове биодизел, например FAME0. Количеството на внасяния ПМЕ обаче се дължи на цената на този внос, както и на неговите физически свойства, в резултат от което цената на вносния ПМЕ също упражнява ценови натиск върху смесите. ПМЕ е сред най-евтините видове биодизел, който може да се използва в смеси като FAME0 и FAME+5, които са подходящи за използване в значителен дял от пазара на Съюза през цялата година. По този начин вносът на ПМЕ пряко се конкурира с други видове биодизел, произвеждани в ЕС, които иначе биха били използвани за смесване в по-големи количества, за да се постигне същата смес.

(255)

След окончателното разгласяване ПИ отхвърли този метод на изчисление, като заяви, че той обхваща само един сегмент от пазара на Съюза и не обхваща всички видове продукти, продавани от промишлеността на Съюза. Комисията изказа несъгласие, като се основа на факта, че изчислението, поискано от ПИ, което би обхванало всички видове продукти, продавани от промишлеността на Съюза, е подробно обяснено по-долу като метод 3.

(256)

Претия метод, посочен в съображения 298—299 от Регламента за временните мерки, се сравнява вносът на биодизел от Индонезия за цялата държава с всички продажби на биодизел на включените в извадката производители от Съюза. Установеният по този метод марж на подбиване на цените за цялата държава е 17,1 % (37).

(257)

Комисията счете, че това изчисление, при което вносът на разглеждания продукт от Индонезия за цялата държава е сравнен с продажбите на сходния продукт на пазара на Съюза от включените в извадката производители от Съюза, показва, че дори когато се сравнят всички видове продукти има значително подбиване на цените от Индонезия. Това се потвърждава също и въз основа на наличните данни и е посочено в съображение 284 от Регламента за временните мерки.

(258)

След окончателното разгласяване Wilmar посочи несъответствие между обема на продажбите, разгласени за методи 2 и 3, и дела от 55 % на всички продажби на промишлеността на Съюза, обхванати от метод 2.

(259)

Комисията отбеляза тази разлика при окончателното разгласяване, като общата стойност на метод 2 не е 55 % от общата стойност на метод 3, както беше посочено в съображение 296 от Регламента за временните мерки.

(260)

Комисията поясни, че тя се дължи на различните източници, използвани за изчисляване на подбиването на цените при трите метода, изложени в съображения 292—299.

(261)

При метод 1 са използвани списъците с продажбите по сделки на индонезийските производители износители, за да се изчисли единичната цена за тон за всеки КНП, след което тези единични цени за тон са сравнени със списъците с продажбите по сделки на включените в извадката производители от Съюза.

(262)

При метод 2 са използвани същите списъци по сделки от метод 1 за индонезийските производители износители, след което са добавени продажбите на FAME0 от списъците на включените в извадката производители от Съюза.

(263)

При метод 3 обаче изчисленията са извършени, като са сравнени списъците по сделки от метод 1 за индонезийските производители износители с единичната цена на включените в извадката производители от Съюза, посочена в техните отговори на въпросника, а не в техните списъци на сделките. Целта е да се гарантира, че при метод 3 общата стойност не включва количеството, закупено и след това препродадено от производителите от Съюза.

(264)

Поради това общите стойности за методи 1 и 2 не са пряко сравними с общата стойност за метод 3, тъй като източниците са различни.

(265)

Нито една от заинтересованите страни не е предложила друг метод за изчисляване на подбиването на цените между вноса от Индонезия и продажбите на промишлеността на Съюза, нито се е позовала на изчисления, които да покажат, че няма подбиване на цените през разследвания период.

(266)

След окончателното разгласяване Wilmar заяви, че „единственият правилен начин за изчисляване на подбиването на цените е да се сравнява вид на продукта с вида на продукта, като се правят корекции за разликите във физическите характеристики, които оказват влияние върху цените..., като в същото време се разглеждат особеностите на сравнимостта на цените, установена от експертната група на СТО“.

(267)

Комисията взе предвид предложението на Wilmar по отношение на изчисляването на подбиването на цените чрез използване на всички продажби на промишлеността на Съюза, както е посочено по-горе. Въпреки това, тъй като нямаше предложения или приблизителни оценки относно размера на корекциите за разликите във физическите характеристики, или предложения относно подхода към особеностите на сравнимостта на цените, установена от експертната група на СТО, не беше възможно да се предприемат действия във връзка с това предложение.

(268)

Комисията направи няколко сравнения на цените, за да обхване всички възможни конфигурации на видовете продукти, като осигури пълна сравнимост в рамките на възможното. Комисията също така обясни, че ситуацията на пазара по време на разследвания период е била различна от ситуацията, разгледана от експертната групата на СТО (като понастоящем съществуват директни продажби на ПМЕ от производителите от Съюза). Комисията разгледа също така взаимодействието и конкурентните отношения между индонезийския внос на ПМЕ и продажбите в Съюза и стигна до заключението, че ПМЕ, бидейки сред най-евтините видове биодизел, е в състояние да упражнява ценови натиск върху продажбите в Съюза.

(269)

След окончателното разгласяване ПИ описа това изчисление като сравнение на индонезийския ПМЕ със CFPP13 с произведени в Съюза FAME0 и РМЕ със CFPP -14 и заяви, че без корекции за физическите характеристики (т.е. за CFPP) това сравнение по същество е безсмислено.

(270)

Комисията отбеляза, че това изчисление е сравнението на индонезийския ПМЕ със CFPP13 с всички продажби в ЕС на собственото производство на промишлеността на Съюза, което включва и ПМЕ. Що се отнася до евентуални корекции, не беше представено обосновано искане в количествено изражение за подобна корекция.

(271)

С оглед на горепосоченото Комисията заключи, че вносът от Индонезия по време на разследвания период значително е подбивал продажбите на промишлеността на Съюза при всичките три разгледани метода.

(272)

Производителят износител Wilmar посочи, че нивото на корекция от 8,50 EUR/МТ, използвано от Комисията за разходите след вноса, което е установено в предходното антидъмпингово разследване, е твърде ниско и предостави документация в подкрепа на коригирана стойност от 14,50 EUR/МТ.

(273)

Предоставените данни се отнасят до доставка, която е пристигнала след разследвания период и по-голямата част от разходите са свързани със складирането след вноса и не следва да са част от разходите по вноса. Комисията не счете това за по-надеждна основа от установената по-рано числена стойност от несвързан вносител и поради това не прие корекцията.

(274)

Търговецът на биодизел Gunvor попита дали са използвани неговите данни при определянето на разходите за внос, използвани при изчисляването на подбиването на цените. Разходите, които Gunvor представи в отговора си на въпросника, включват обща стойност на разходите за внос (които се използват при изчисляването на подбиването на цените) и разходите след вноса (които са направени между вноса и препродажбата и не се вземат предвид при изчисляването на подбиването на цените).

(275)

По време на разследването на място Gunvor предостави коригирани стойности, изчислени на различни основи, а крайните данни, представени от Gunvor, са основани на оценки и не могат да се потвърдят. В резултат на това Комисията взе решение да използва разходите за внос, използвани в разследването, довело до антидъмпинговите мита, наложени с Регламент (ЕС) № 1194/2013 (38), както и в предишното разследване срещу вноса от Аржентина. Комисията счете тези разходи за по-надеждни от предоставените от Gunvor.

(276)

Тъй като инфлацията в еврозоната е била много ниска след 2012 г. (общо около 6 % между 2012 г. и 2018 г.), Комисията счете за уместно да използва тези разходи за внос, без да се правят корекции спрямо инфлацията. Във всеки случай корекциите в този смисъл не биха оказали влияние върху крайните маржове на подбиване на цените.

(277)

Поради липсата на други коментари във връзка с вноса от Индонезия, Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 279—301 от Регламента за временните мерки.

(278)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди изложеното в съображения 302—308 от Регламента за временните мерки.

(279)

След разгласяването ПИ и Wilmar представиха коментар относно производствения капацитет на промишлеността на Съюза, като отбелязаха нарастващото производство и капацитет през разглеждания период, но не оспориха равнището или тенденцията на показателите. Съгласно тяхното твърдение нарастването показва, че биодизелът от Индонезия не вреди на промишлеността на Съюза.

(280)

Тези доводи са разгледани в раздел 6 Причинно-следствена връзка, съображения 368—370 от Регламента за временните мерки.

(281)

Поради липсата на други коментари относно производството, производствения капацитет и използването на капацитета Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 309—313 от Регламента за временните мерки.

(282)

След разгласяването ПИ отбеляза, че пазарният дял на промишлеността на Съюза през 2015 г. се дължи на това, че промишлеността е „почти неограничен монопол без свободна конкуренция“.

(283)

Комисията отбеляза, че предвид факта, че промишлеността на Съюза се състои от повече от 100 дружества, които се конкурират помежду си, това не може да представлява монопол. През цялото разследване не бяха представени доказателства за монополно поведение от страна на промишлеността на Съюза.

(284)

Износителят Wilmar и ПИ заявиха, че съображение 317 от Регламента за временните мерки е неправилно, тъй като не е взет предвид вносът на биодизел от Аржентина в ЕС по същото време.

(285)

Този внос е разгледан в раздел 6 Причинно-следствена връзка, съображения 368—370 от Регламента за временните мерки.

(286)

След окончателното разгласяване Wilmar заяви, че намаляването на пазарния дял на промишлеността след 2015 г. не е показател за вреда „тъй като промишлеността на Съюза е упражнявала действителен монопол“ на пазара на Съюза. Wilmar също така се позовава на конкретната ситуация, възникнала вследствие на антидъмпинговите мита, наложени след първоначалното разследване.

(287)

Обхватът на разследването е ограничен до разглеждания период, което е посочено в известието за започване. Освен това въздействието от премахването на антидъмпинговите мита е разгледано в съображение 317 от Регламента за временните мерки. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(288)

След окончателното разгласяване ПИ отново заяви, че Комисията не е разгледала неговите доводи относно отрицателното въздействие на вноса на биодизел от Аржентина върху функционирането на промишлеността на Съюза.

(289)

В това отношение Комисията се позовава на раздел 6.2.1 от Регламента за временните мерки и на раздел 6.2.1 от настоящия регламент, в които е разгледано въздействието на аржентинския внос върху промишлеността на Съюза.

(290)

Поради липсата на други коментари относно обема на продажбите и пазарния дял Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 314—317 от Регламента за временните мерки.

(291)

След разгласяването производителят износител Wilmar отбеляза, че резултатите на промишлеността на Съюза от 2015 г. нататък следва да се разглеждат с оглед на нейното „фактически монополно положение“. Както е описано в съображение 283, не бяха представени доказателства за монополно положение.

(292)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 318 от Регламента за временните мерки.

(293)

ПИ представи коментар относно нарастващите тенденции, посочени в таблица 10 от Регламента за временните мерки, но не оспори самите равнища или тенденции. Те твърдят, че тези нарастващи тенденции не показват признаци на съществена вреда за промишлеността на Съюза.

(294)

Като се има предвид, че случаят се основава на опасност от причиняване на вреда, коментарите бяха отхвърлени.

(295)

Поради липсата на други коментари относно заетостта и производителността Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 319—320 от Регламента за временните мерки.

(296)

Производителят износител Wilmar отбеляза в коментарите си след разгласяването, че в този раздел Комисията не е оценила въздействието на субсидирания внос биодизел от Аржентина. Комисията отново отбеляза, че анализът на вноса от Аржентина е посочен в раздел Причинно-следствена връзка, съображения 368—370 от Регламента за временните мерки.

(297)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърждава заключенията си, изложени в съображения 321—324 от Регламента за временните мерки.

(298)

След разгласяването на временните мерки ПИ посочи тенденцията при единичните продажни цени и производствените разходи за единица продукция, като отбеляза, че и двата показателя са нараснали с близо 10 % през разглеждания период. ПИ и производителят износител Wilmar отбелязаха връзка между производствените разходи и продажните цени, което Комисията не оспорва.

(299)

Производителят износител Wilmar отбеляза коментара, направен от Комисията в съображение 328 от Регламента за временните мерки, че биодизелът е стока и че подбиването на цените с около 10 % би оказало значителен натиск за намаляване на цените. Wilmar не се съгласи с това, като заяви, че то е в противоречие с твърдението на самата Комисия, че има ограничения за използването на ПМЕ поради равнището му на CFPP.

(300)

Комисията установи, че няма противоречие между двете твърдения. Wilmar не посочва дали през разследвания период е достигнат лимитът за използването на ПМЕ. Дори и да е бил достигнат предполагаемият лимит, фактът, че ПМЕ може да се използва самостоятелно или в смес, за да се намали цената на такава смес, означава, че той неминуемо има въздействие върху цените. Комисията отбеляза ефекта на смесването в съображение 290 от Регламента за временните мерки.

(301)

Освен това Wilmar отбеляза, че Комисията е допуснала грешка като е приела, че има връзка между натиска върху цените, причинен от вноса на ПМЕ, и рентабилността на промишлеността на Съюза в съображение 329 от Регламента за временните мерки, като за това твърдение той се позовава на състоянието на промишлеността на Съюза между 2012—2013 г. и септември 2017 г.

(302)

В тази връзка Комисията отбеляза, че заключението в съображение 329 от Регламента за временните мерки направено, като са взети предвид данните от разглеждания период, които са определени в началото на разследването без позоваване на външни фактори. Wilmar не оспорва самата взаимовръзка, установена между нарастването на производствените разходи и незадоволителния марж на печалбата поради натиска върху цените на подлежащия внос. Поради това този довод беше отхвърлен.

(303)

Освен това Wilmar посочи, че има очевидни разлики в рентабилността, паричния поток и възвръщаемостта на инвестициите на различните производители от Съюза, включени в извадката, което подчертава, че печалбите и финансовото състояние на производителите в ЕС се влияят от фактори, различни от натиска върху цените от страна на индонезийските производители на биодизел.

(304)

Комисията счита, че всички включени в извадката производители ще покажат индивидуални тенденции, но въздействието на отделните аномалии се намалява чрез установяване на констатациите въз основа на извадката като цяло. Поради това този довод беше отхвърлен.

(305)

След окончателното разгласяване Wilmar повтори своите доводи, посочени по-горе, без да представи нови доказателства в подкрепа на твърденията си. Поради това неговите твърдения отново бяха отхвърлени.

(306)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърждава заключенията си, изложени в съображения 325—329 от Регламента за временните мерки.

(307)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 330—331 от Регламента за временните мерки.

(308)

След разгласяването на временните заключения ПИ посочи тенденцията при запасите на включените в извадката производители от Съюза, но не оспори констатацията на Комисията, посочена в съображение 333 от Регламента за временните мерки.

(309)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърждава заключенията си, изложени в съображения 332—333 от Регламента за временните мерки.

(310)

След налагането на временните мерки ПИ отбеляза рентабилността на промишлеността на Съюза през разглеждания период и следователно възвръщаемостта на инвестициите. ПИ направи коментар по отношение на тенденцията на рентабилността на промишлеността на Съюза спрямо обема на вноса от Индонезия, като заяви, че отрицателната рентабилност през 2015 г. не е в резултат от вноса на биодизел от Индонезия, тъй като той е бил незначителен през тази година.

(311)

Този въпрос бе разгледан в раздел 6 Причинно-следствена връзка, съображения 361—365 от Регламента за временните мерки. Леко отрицателната рентабилност през 2015 г. определено не се отдава на вноса на биодизел от Индонезия в Регламента за временните мерки.

(312)

Производителят износител Wilmar представи коментар, че твърдението в съображение 329 от Регламента за временните мерки (а именно, че промишлеността на Съюза не е успяла да подобри незадоволителния си марж на печалба заради натиска върху цените от субсидирания внос) е неоснователно.

(313)

Wilmar посочи, че най-малко до септември 2017 г. финансовото състояние на промишлеността на Съюза не е било добро, когато промишлеността за производство на биодизел на ЕС е била защитена от отменените мита за биодизел от 2012—2013 г. и следователно липсата на подобрение на тяхното финансово състояние може да се обясни единствено с недостатъците, които съществуват в рамките на промишлеността.

(314)

Комисията отбеляза, че след внезапното нарастване на субсидирания внос на биодизел от Индонезия след отмяната на съществуващите антидъмпингови мита през март 2018 г., промишлеността на Съюза не е успяла да подобри незадоволителния си марж на печалбата, който е значително под целевата печалба в разрастващия се пазар. Следователно това потвърждава временната констатация на Комисията.

(315)

След окончателното разгласяване производителят износител Wilmar повтори своите коментари от етапа на налагането на временните мерки, както е посочено по-горе. Дружеството също така изказа твърдението, че не е било възможно ниските печалби да се дължат на вноса, предвид „действителния монопол“ на промишлеността на Съюза в началото на разглеждания период.

(316)

Доводът е неоснователен, тъй като промишлеността на Съюза се е състояла от над 200 конкурентни дружества на пазара на Съюза за биодизел, като няма доказателства за какъвто и да е сблъсък между производителите от Съюза.

(317)

Поради липсата на други коментари относно рентабилността, паричния поток, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите и способността за привличане на капитал Комисията потвърди своите заключения, изложени в съображения 334—340 от Регламента за временните мерки.

(318)

След налагането на временните мерки ПИ заключи, че въз основа на показателите в Регламента за временните мерки промишлеността на Съюза е „в стабилно състояние“.

(319)

Комисията не се съгласи, като отбеляза, че една промишленост не е стабилна, ако рентабилността ѝ остава под 1 % от оборота, губи почти 15 процентни пункта пазарен дял и не е в състояние да извлече полза от нарастващ с 33 % пазар.

(320)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си относно вредата, изложени в съображения 341—346 от Регламента за временните мерки.

(321)

С цел допълнително да проучи състоянието на промишлеността на Съюза при изготвянето на заключения относно опасността от причиняване на вреда, Комисията изпрати допълнителни въпроси и получи отговори от включените в извадката производители от Съюза за данните за периода октомври 2018 — юни 2019 г. („периода след РП“). Данните след РП, дадени по-долу, като например микроикономическите показатели, са представени като среднопретеглена стойност за тримата включени в извадката производители от Съюза.

(322)

Поради сроковете на разследването информацията за някои макроикономически показатели за периода след РП, например за капацитета, използването на капацитета, производството и продажбите, може да се анализира само за включените в извадката производители от Съюза. Поради това данните за разследвания период не са пряко сравними с данните след РП. Също така е вярно, че Комисията сравнява 12-те месеца на разследвания период с 9-те месеца след РП, но на този етап от разследването все още няма налични данни за 12-те месеца след РП.

(323)

Независимо от това, данните дават възможност за анализ на промените в ситуацията на включените в извадката производители от Съюза след края на разследвания период и те се индексират взаимно на годишна основа.

(324)

След окончателното разгласяване Wilmar отново поиска от Комисията да събере данни от 12-месечния период след РП (от октомври 2018 г. до септември 2019 г.) и също така поиска от Комисията да събере данни от всички производители от Съюза. Събирането на тази допълнителна информация обаче не беше възможно в рамките на наличното време. Съответно искането беше отхвърлено.

(325)

Производството, продажбите и разходите за единица продукция и единичните продажни цени на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 2

Промишлеността на Съюза по време на и след разследвания период

(326)

Производството в периода след РП е спаднало леко спрямо разследвания период, докато продажбите на пазара на Съюза са останали сравнително постоянни.

(327)

Производствените разходи за единица продукция на включените в извадката производители от Съюза са спаднали леко след РП, докато единичните продажни цени са се запазили стабилни.

(328)

Печалбата на включените в извадката дружества беше изчислена въз основа на данните от въпросника след РП, което дава средна печалба на включените в извадката дружества от 3,8 % за деветте месеца след РП. Включените в извадката дружества предоставиха месечни данни за разходите и цените, които впоследствие Комисията обобщи до средна стойност на тримесечие и ги разгласи в таблица 3 по-долу.

(329)

Въпреки това, когато тази печалба се анализира по тримесечия, се очертава различна тенденция:

Таблица 3

Печалби за периода след РП

(330)

Поради това, както се вижда в таблици 2 и 3, Комисията отбеляза сравнително малка промяна след РП в сравнение с разследвания период, освен равнището на печалба на включените в извадката производители, което е нараснало от 0,8 % за разследвания период до 3,8 % през периода след РП. Увеличаването на печалбата в периода след РП идва главно от Т4 на 2018 г.

(331)

По-високите печалби през зимата на 2018—2019 г. са били изключение. Те са регистрирани от едно от включените в извадката дружества, което е било в състояние да се възползва от несигурната транспортна ситуация в своя регион. Временният недостиг в предлагането, причинен от тази ситуация, е дал възможност на дружеството да увеличи цените си и следователно печалбите си за този период, което се е отразило на Т4 2018 г. и на част от Т1 2019 г. (40)

(332)

Въпреки това печалбите на другите включени в извадката дружества са останали значително по-ниски от целевата печалба за всички тримесечия на периода след РП. През второто тримесечие на 2019 г., след приключването на нестабилната транспортна ситуация, печалбите на включените в извадката производители от Съюза са спаднали до 5 %.

(333)

ПИ заяви, че отрицателната рентабилност през второто тримесечие на 2019 г. е била причинена от извънредни събития в Saipol през този период. Независимо от това, че този производител от Съюза действително е имал извънреден проблем през периода след РП, този проблем е засегнал първото тримесечие на 2019 г., а не второто. Поради това се счита, че спадът в рентабилността се дължи на значителните количества субсидиран внос, навлизащ на пазара на Съюза на много ниски цени.

(334)

След окончателното разгласяване Wilmar заяви, че според тях неповерителните резюмета на въпросниците за периода след РП не са били достатъчни, за да могат заинтересованите страни да отговорят на заключенията на Комисията.

(335)

Всички отговори на въпросника обаче бяха придружени от съдържателни публично достъпни версии. В случаите, когато не беше възможно да се обобщят данните на ниво дружество, Комисията обобщи данните и ги публикува в окончателното разгласяване, както и в таблици 2 и 3 по-горе.

(336)

За още по-голяма прозрачност Комисията установи съответната неповерителна информация, която показва, че цените на РМЕ са били рекордно високи поради ниското равнище на водата в река Рейн през зимата на 2018—2019 г., и я добави към публично достъпното досие.

(337)

В отговор на тази информация ПИ заяви, че изключителните печалби от зимата на 2018—2019 г. са се дължали също така на увеличеното търсене на РМЕ в Съюза през зимата поради неговите физически характеристики и на намалението на производствените разходи за промишлеността на Съюза в периода след РП.

(338)

ПИ също така заяви, че единичната продажна цена е останала стабилна, като дори е намаляла в периода след РП, което сочи, че увеличението на цените не е било изключително.

(339)

Според ПИ проблемите с доставките на суровини през зимата на 2018—2019 г. може да са оказали въздействие върху данните за рентабилността на промишлеността на Съюза през второто тримесечие на 2019 г.

(340)

Доводите на ПИ бяха отхвърлени, тъй като те са основани на предположения и нямат отношение към статията, включена от Комисията в публично достъпното досие, за да помогне на страните във връзка с конкретната ситуация през зимата на 2018—2019 г.

(341)

Поради това Комисията стигна до заключението, че икономическото положение на промишлеността на Съюза се е влошило още повече през периода след разследвания период.

(342)

След налагането на временните мерки производителят износител Wilmar представи коментар, че Комисията не е установила връзка между констатираните субсидии и подбиването и понижаването на цените.

(343)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Съществува ясна връзка между наличието на СПМ на ниски цени и подбиването на цените, установени през разследвания период, тъй като членовете на промишлеността на Съюза, които трябва да се снабдяват със СПМ на световния пазар, плащат много повече за своите суровини и следователно не могат да конкурират цените на субсидирания биодизел от Индонезия. Продължаването на тази програма, заедно с другите две програми за субсидиране, установени в рамките на настоящото разследване, са в състояние да задържат износа на индонезийски биодизел на ценово равнище, което оказва въздействие въру промишлеността на Съюза.

(344)

След това Wilmar представи коментар относно съображение 350 от Регламента за временните мерки, като повтори, че има естествено ограничение на вноса на ПМЕ в Съюза и следователно Комисията не може да заяви, че вносът ще се увеличи.

(345)

Като се има предвид, че Wilmar не обясни какъв е този „естествено ограничение“, това твърдение не можа да бъде проверено и следователно беше отхвърлено. Според Комисията не съществуват пречки (различни от търсенето на пазара, при спазване на правилата за лоялна конкуренция) за вноса на биодизел от Индонезия в ЕС.

(346)

След окончателното разгласяване Wilmar отново повтори своите въпроси, повдигнати на етапа на налагането на временните мерки, относно връзката между установените субсидии и опасността от причиняване на вреда. Въпреки това, нови доводи не бяха представени, поради което твърдението му отново беше отхвърлено.

(347)

Wilmar отбеляза, че Masol, най-големият производител на ПМЕ в Съюза, е бил свързан с индонезийския производител на биодизел Musim Mas Group, и повдигна въпроса на каква цена Masol е имал възможност да се снабдява с палмовото масло от Индонезия.

(348)

Комисията не коментира поверителната стопанска дейност на отделни дружества в Съюза или другаде. Комисията обаче установи, че Masol се снабдява с палмово масло при справедливи пазарни условия. Поради това отношенията между Musim Mas Group и Masol не оказаха влияние върху анализа на вредата.

(349)

След окончателното разгласяване ПИ заяви отново, че OPPF не е програма за субсидиране и че таксата върху износа на СПМ е била намалена до нула.

(350)

Комисията отбеляза посочените по-горе констатации в раздел 3 относно субсидирането, които ясно потвърждават обратното.

(351)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърждава заключенията си, изложени в съображения 349—350 от Регламента за временните мерки.

(352)

След налагането на временни мерки, ПИ отбеляза, че Комисията следва да обмисли развитието на вноса на биодизел от Индонезия след РП.

(353)

Комисията анализира вноса от Индонезия от края на разследвания период до края на юни 2019 г. (следователно от Т4 на 2018 г. до Т2 2019 г.):

Таблица 4

Внос от Индонезия през и след РП

(354)

Комисията отбеляза, че макар разследвания период да обхваща четири тримесечия от Т4 на 2017 г. до Т3 на 2018 г., само през последните две тримесечия е имало значителен внос. Четирите тримесечия на разследвания период са представени тук за справка:

Таблица 5

Внос от Индонезия през РП

(355)

Данните показват, че вносът от Индонезия действително е продължил и след края на разследвания период и то в значителни количества. Въпреки това връхната точка от 263 678 тона на тримесечие през Т3 на 2018 г. не може да бъде сравнявана с Т3 на 2019 г., тъй като вносът през това тримесечие е повлиян от налагането на временните мита. Освен това първите три тримесечия след разследвания период не са пряко сравними с последните три тримесечия на РП, предвид сезонните разлики, така че данните след РП не са достатъчно безспорни за това дали следва да се очаква съществено увеличаване на вноса в бъдеще.

(356)

След окончателното разгласяване ПИ отбеляза, че при сравнение на второто тримесечие на 2019 г. с второто тримесечие на 2018 г. вносът от Индонезия спаднал с 9 %, поради което това следва да покаже, че не се очаква значително нарастване на вноса.

(357)

Комисията отхвърли това твърдение, тъй като разликата от 9 % се равнява на 20 000 тона, или на една пратка биодизел. Поради това разликата между двете тримесечия може да се обясни с отчитането на една-единствена пратка в едното или другото тримесечие. Освен това доказателствата за едно тримесечие не противоречат на констатацията на Комисията за неубедителни данни по отношение на това дали в бъдеще следва да се очаква значително увеличение на вноса.

(358)

ПИ и производителят износител Wilmar поискаха също така Комисията разгледа „критерия за същественост“ по отношение на количеството внос на биодизел от Аржентина, като се има предвид, че по-голямата част от увеличаването на вноса като цяло идва от Аржентина. Комисията вече е посочила въздействието на вноса от Аржентина в съображения 368—370 от Регламента за временните мерки, което ПИ и Wilmar не оспорват. Въздействието на вноса от Аржентина е част от оценката на причинно-следствената връзка и не поставя под въпрос същественото увеличаване на вноса от Индонезия.

(359)

Производителят износител Wilmar поиска от Комисията да разгледа „критерия за същественост“ по отношение на вноса от Индонезия преди разглеждания период. Не е практика на Комисията да разширява анализа си извън разглеждания период и този довод беше отхвърлен. Във всеки случай, както бе отбелязано по-рано, вносът от Индонезия изглежда достига обем, подобен на този, който вече бе наблюдаван при антидъмпинговото разследване през 2013 г.

(360)

След това Wilmar и ПИ отбелязаха разпоредбите на Директивата за RED II, чрез които в бъдеще ще се ограничи вносът в ЕС на ПМЕ с висок риск от непреки промени в земеползването. Комисията отбеляза, че това ограничение започва да действа от края на 2023 г. (41). Като се има предвид, че не може да се прогнозира въздействието на директивата, както и че ПМЕ все още могат да бъдат внасяни в ЕС съгласно директивата при условията, определени от нея, този довод също беше отхвърлен, тъй като това не се отразява на настоящия анализ на опасността от причиняване на вреда, която вносът от Индонезия създава за промишлеността на ЕС в близко бъдеще.

(361)

След окончателното разгласяване Wilmar повтори коментарите си, посочени по-горе, относно вероятността от увеличаване на вноса от Индонезия, и отново поиска от Комисията да разшири неговия разглеждан период до преди 2013 г.

(362)

Комисията отхвърли тези коментари и по-специално искането за изкуствено удължаване на разглеждания период, за да се вземат предвид периодите преди налагането на антидъмпинговите мита, което не е в съответствие с практиката на Комисията. Затова в този случай Комисията счете за уместно да съсредоточи анализа си върху разглеждания период и развитието в периода след РП.

(363)

След окончателното разгласяване ПИ отбеляза, че някои държави изглежда ограничават достъпа до пазара за биогорива на основата на палмово масло и посочи конкретно Норвегия и Франция.

(364)

Комисията отбеляза, че Норвегия не е член на Европейския съюз и следователно нейното законодателство не оказва въздействие върху пазара на биодизел в ЕС. Въпреки това Комисията отбеляза, че правителството на Норвегия изглежда е наложило същите критерии за устойчивост (висок риск от непреки промени в земеползването — НПЗ), които са в сила в ЕС (42). Комисията не вижда връзка между действащото законодателство в Норвегия и износа от Индонезия за ЕС.

(365)

ПИ също така се позова конкретно на законодателен акт, приет във Франция, „който ще забрани употребата на палмово масло в биогоривата от 31 декември 2019 г.“ (43)

(366)

Анализът на този закон показва, че френското правителство ще преустанови освобождаването от данъци за палмовото масло на 1 януари 2020 г., поради което във Франция палмовото масло няма да се счита за биогориво, освен ако е от плантация с нисък риск от НПЗ (44).

(367)

Комисията отбеляза, че законът не влиза в сила до 2020 г. Това е началото на периода съгласно Директивата за RED II, през който вносът в целия ЕС на биодизел от суровини с висок риск от НПЗ, като ПМЕ, ще бъде ограничен до нивата от 2019 г.

(368)

Комисията също така отбеляза, че тъй като този закон влиза в сила едва на 1 януари 2020 г. и ще бъде прилаган единствено във Франция, той няма да окаже никакво въздействие върху количеството ПМЕ, закупено в Съюза през 2019 г., а предвид това, че равнището от 2019 г. е определено като таван за 2020 г., то френският закон няма да окаже никакво въздействие върху количеството ПМЕ, внасяно в целия Съюз, което е включено в задължението за смесване през следващите години.

(369)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърждава заключенията си, изложени в съображения 351—352 от Регламента за временните мерки.

(370)

След налагането на временните мерки ПИ направи коментар, че Комисията не е предоставила конкретни данни, които да докажат потенциалния капацитет на Съединените американски щати (САЩ) да поеме допълнителен износ от Индонезия, което бе посочено в съображения 355 и 356 от Регламента за временните мерки.

(371)

Предвид високото равнище на мерките, които са в сила в САЩ, Комисията счита, че не е вероятно САЩ да поеме износа от Индонезия в близко бъдеще.

(372)

Комисията също така отбеляза, че в последния доклад на американската GAIN (Global Agricultural Information Network — Глобална информационна мрежа за селското стопанство) от Джакарта (45) са анализирани статистическите данни за индонезийския износ и се посочва, че износът на биодизел за САЩ е приключил през ноември 2016 г. и не е възобновен.

(373)

В отговора си на поредицата изпратени въпроси за периода след РП, EBB отбеляза, че капацитетът в Индонезия се очаква да нарасне от 11,5 милиарда литра до 13 милиарда литра до 2021 г., според последния доклад на американската GAIN от Джакарта.

(374)

След това ПИ отбеляза също, че Индонезия преминава от задължението за смесване B20 към B30, тоест преминава от смесване на 20 % биодизел с минерално дизелово гориво към смесване на 30 % биодизел, и че това би увеличило търсенето на вътрешния пазар. Същият въпрос беше повдигнат и от производителя износител Wilmar.

(375)

ПИ отбеляза в коментара си по отношение на предоставените от EBB данни след РП, че изпълнението на задължението за смесване B30 ще поеме целия производствен капацитет на биодизел в Индонезия.

(376)

Комисията обърна внимание на целта на правителството на Индонезия да увеличи задължението за смесване от B20 на B30, но също така отбеляза направените от EBB коментари от 29 април 2019 г., че при изпълнение на задължението за смесване B20 индонезийските оператори са срещнали затруднения при дистрибуцията, наличието на хранилища и инфраструктура за смесване, и че целта на увеличаването на задължението за смесване е да се намали вносът на минерално дизелово гориво, а не да се намали износът на биодизел за други пазари, например за ЕС.

(377)

В допълнение Комисията отбеляза направените от EBB коментари в списък Б с въпроси за периода след РП, представен на 6 септември 2019 г., че се очаква осъществяването на задължението за смесване B30 да отнеме време, въпреки че броят на точките на смесване се намалява, а техния размер се увеличава. Някои сектори (например въгледобивната промишленост) изискват забавено прилагане на задължението за смесване B30, тъй като може да е необходимо техническо приспособяване на превозните средства, за да работят с гориво B30, а извън ЗОУ сектора, машините, подлежащи на стандарта на ASTM (American Society for Testing and Materials — Американско дружество за изпитване на материалите), могат да излязат от гаранция, ако използват гориво B30.

(378)

Поради това Комисията не счита, че преминаването от задължението за смесване B20 към B30 значително ще ограничи количеството биодизел, изнасян от Индонезия за ЕС в близко бъдеще, особено предвид значителният неизползван капацитет на промишлеността за производство на биодизел в Индонезия, който според американската GAIN е 30 % за 2019 г.

(379)

След окончателното разгласяване ПИ коментира, че Комисията не е разгледала изцяло неговия довод, според който изпълнението на задължението за смесване B30 е ангажимент от страна на ПИ, чието пълно прилагане се очаква да започне през ноември 2019 г. Освен това ПИ твърди, че Комисията просто е възпроизвела доводите на EBB.

(380)

Производителят износител Wilmar също поиска от Комисията отново да разгледа въздействието на задължението за смесване B30 върху бъдещия свободен капацитет на индонезийската промишленост за производство на биодизел.

(381)

Комисията взе предвид допълнителните коментари на ПИ и Wilmar и разгледа темата за задължението за смесване B30 с дължимата грижа.

(382)

Последният доклад на GAIN от Джакарта обаче подкрепя съмненията на EBB дали задължението за смесване B30 може да бъде достигнато в срока, посочен от ПИ. В доклада на GAIN се посочва, че задължението за смесване B20, което беше задължителната цел за 2016 г., вероятно ще бъде изпълнено за първи път едва през 2019 г., т.е. три години след изтичането на определения краен срок.

(383)

Предвид това, че средното увеличение на равнищата на смесване е между 2,5 (46) и 3,2 (47) процентни пункта годишно, увеличение от 19,9 % на 30 % в рамките на една година изглежда изключително амбициозно.

(384)

Поради това Комисията заключи, че в близко бъдеще е малко вероятно задължението за смесване B30 да бъде изпълнено, съответно да окаже въздействие върху свободния капацитет в Индонезия.

(385)

В съображение 357 от Регламента за временните мерки Комисията посочва, че не е имало други значими пазари за индонезийските производители, предвид прекалено високото равнище на митата, приложими за внос в САЩ.

(386)

В отговор на това Wilmar отбеляза, че съществува износ за Китай и счита, че Китай има капацитета да поеме износа на ПМЕ от Индонезия в бъдеще.

(387)

Комисията отбеляза, че в Китай няма действащо задължение за смесване и следователно продажбите не се извършват в дългосрочен план. EBB предостави данни във въпросника за периода след РП, които показват, че Китай внася ПМЕ само опортюнистично, когато той е по-евтин от минералното дизелово гориво. Поради задължението за смесване постоянно нарастващото търсене на биодизел на пазара на Съюза не може да се счита за надеждна дългосрочна алтернатива на износа от Индонезия.

(388)

След окончателното разгласяване Wilmar повтори, че що се отнася до износа на ПМЕ и на палмово масло от Индонезия за Китай, Китай е бил „утвърден и стабилен експортен пазар за индонезийски биодизел“.

(389)

Wilmar обаче отбеляза, че Китай внася биодизел от палмово масло „благодарение на ниската цена“. Това беше заключението на Комисията на етапа на налагането на временните мерки, а именно, че вносът от Индонезия в Китай се осъществява само когато ПМЕ е по-евтин от минералното дизелово гориво и следователно износът за Китай се основава на съществуването на вече установеното субсидиране.

(390)

Предвид това, че Китай няма действащи задължения за смесване на биодизел с минерално дизелово гориво, Комисията не разполагаше с доказателства, потвърждаващи изявлението на Wilmar, според което Китай е утвърден и стабилен експортен за индонезийския биодизел.

(391)

През периода след РП на Китай са се падали едва около 27 % от индонезийския износ, а на Съюза — около 71 %. Въпреки опортюнистичните продажби на индонезийски биодизел в Китай, Съюзът все още е най-големият експортен пазар за индонезийските производители.

(392)

След окончателното разгласяване ПИ също така отбеляза, че Китай е внасял големи количества палмово масло от Индонезия, като вносът на палмово масло се очаква да се увеличи, което ще намали наличното количество палмово масло в Индонезия, предназначено да бъде преобразувано в биодизел.

(393)

Комисията отбеляза, че поради това ПИ очаква увеличеното търсене на палмово масло в Китай да бъде удовлетворено чрез отклоняване на съществуващото палмово масло от производството на биодизел към експортните продажби. Не бяха предоставени доказателства, че износът на палмово масло би довел до недостиг в предлагането на палмово масло за индонезийските производители на биодизел. Комисията би очаквала в отговор на увеличеното търсене на палмово масло Индонезия да увеличи предлагането, а не да отклонява съществуващото предлагане от промишлени дейности като производството на биодизел.

(394)

Комисията също така анализира износа на палмово масло за Китай, като използва докладите на GAIN (САЩ) от Джакарта за 2019 г. Изглежда износът за Китай се е увеличил, но е заместил износа за Индия, където вносните мита за палмовото масло са високи.

(395)

Поради това Комисията счита, че няма доказателства за дългосрочно увеличаване на търсенето на биодизел, изнасян от Индонезия за Китай, както и доказателства, че увеличеното търсене на палмово масло в Китай би довело до недостиг в предлагането на палмово масло за производство на биодизел за износ за Европейския съюз.

(396)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърждава заключенията си, изложени в съображения 353—357 от Регламента за временните мерки.

(397)

След налагането на временните мерки Wilmar заяви, че установяването на подбиване на цените не може да подкрепи установяването на опасност от причиняване на вреда, тъй като подбиването на цените е различно от понижаването и потискането на цените.

(398)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Констатациите за значително подбиване на цените са направени в контекста на състоянието на промишлеността на Съюза, което е изключително деликатно, въпреки че все още не е понесло съществена вреда от установеното подбиване. Подобно подбиване ще представлява опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза, ако продължи.

(399)

Във всеки случай в съображение 328 от Регламента за временните мерки Комисията също така установи понижаване на цените, като заключи, че поради натиска върху цените от субсидирания внос от Индонезия, промишлеността на Съюза не е успяла да се възползва от намаляващите разходи през разследвания период, тъй като е трябвало изцяло да прехвърли това намаление на разходите на клиентите си, за да избегне още по-голяма загуба на пазарен дял.

(400)

В този контекст Комисията отбеляза, че износът на биодизел от Индонезия за Китай е бил на същата цена на метричен тон както износа за ЕС през 2018 г. и първата половина на 2019 г.

(401)

Това също така показва трудното положение на промишлеността на Съюза и настоящата опасност, която разглежданият внос представлява.

(402)

След окончателното разгласяване Wilmar отново заяви, че констатацията за подбиване на цените не подкрепя констатацията за опасност от причиняване на вреда. Комисията повтори, че установеното подбиване на цените представлява опасност за промишлеността на Съюза от причиняването на съществена вреда.

(403)

Поради това Комисията отхвърли това твърдение и поддържа констатациите си, изложени в съображение 358 от Регламента за временните мерки.

(404)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си относно вредата, изложени в съображение 359 от Регламента за временните мерки.

(405)

Поради това Комисията стигна до заключението, че през разследвания период вносът от Индонезия е представлявал опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза и потвърди заключенията си относно опасността от причиняване на съществена вреда, изложени в съображение 360 от Регламента за временните мерки.

(406)

В Регламента за временните мерки Комисията стигна до временното заключение, че субсидираният внос от Индонезия създава опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза.

(407)

Комисията стигна до заключението, че нарастването на вноса през разследвания период и подбиването и понижаването на цените на промишлеността на Съюза от субсидирания внос е довело до загуба на пазарен дял от последната, независимо от нарастването на производството и капацитета, а също така ѝ е попречило да се възползва от иначе благоприятната ситуация на пазара.

(408)

След разгласяването на временните мерки ПИ и Wilmar отбелязаха, че производството и капацитетът на промишлеността на Съюза, както и абсолютните количества на продажбите са нараснали през разглеждания период. Те отбелязаха също, че с нарастването на вноса от Индонезия се е увеличила рентабилността на промишлеността на Съюза.

(409)

Комисията не се съгласи с тези наблюдения, особено по отношение на печалбите на промишлеността на Съюза, които са останали в диапазон от – 1 % до 1 % през разглеждания период. Следователно промяната на рентабилността през разглеждания период не е от съществено значение.

(410)

По отношение на производството и капацитета на промишлеността на Съюза, въпреки действителното им нарастване в абсолютно изражение през разглеждания период, промишлеността на Съюза не е успяла напълно да се възползва от увеличението на потреблението, тъй като вносът от Индонезия взема пазарен дял от промишлеността на Съюза.

(411)

Индонезийският производител износител Wilmar отбеляза, че в съображение 346 от Регламента за временните мерки Комисията е стигнала до временното заключение, че няма убедително наличие на значителна вреда. След това Wilmar заяви, че това противоречи на съображение 363 от Регламента за временните мерки, в което Комисията е стигнала до заключението, че субсидираният внос от Индонезия е имал отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза.

(412)

Когато анализира опасността от причиняване на вреда, Комисията не намери противоречие между липсата на съществена вреда за промишлеността на Съюза и все пак определено отрицателното въздействие върху промишлеността на Съюза.

(413)

След окончателното разгласяване Wilmar повтори твърденията си, посочени в съображения 408 и 411, които Комисията отново отхвърли.

(414)

ПИ също представи коментар по този въпрос след окончателното разгласяване. То отново подчерта, че не вижда причинно-следствена връзка между вноса от Индонезия и функционирането на промишлеността на Съюза. Комисията взе предвид повторното представяне на становището на ПИ, но продължава да счита, че предходният анализ показва, че при липсата на мерки вносът от Индонезия представлява опасност от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза.

(415)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, описани в съображение 365 от Регламента за временните мерки.

(416)

След разгласяването на временните мерки ПИ и Wilmar направиха коментари относно въздействието на субсидирания аржентински внос на биодизел върху промишлеността на Съюза. От тези коментари става ясно, че причината за опасността от причиняване на вреда на промишлеността на Съюза е единствено вносът от Аржентина.

(417)

Както Комисията вече изложи в съображения 368—370 от Регламента за временните мерки, този внос е част от опасността от причиняване на вреда за промишлеността на Съюза през разследвания период, поради което Комисията налага мерки върху вноса и приема ценовите ангажименти през февруари 2019 г.

(418)

Въпреки това фактът, че аржентинският внос е представлявал опасност от причиняване на вреда през разглеждания период не означава, че вносът от Индонезия не представлява също такава опасност от причиняване на вреда, особено след влизането в сила на мерките срещу вноса от Аржентина. В действителност, тъй като вече има мерки срещу вноса на биодизел от Аржентина, при проучване на опасността от съществена вреда в близко бъдеще, този внос вече не може да бъде сред тези, които представляват опасност за промишлеността на Съюза.

(419)

Поради това, в контекста на извършване на анализа на опасността от съществена вреда, Комисията раздели и разграничи въздействието, което вносът от Аржентина може да има върху промишлеността на Съюза от въздействието на вноса от Индонезия (48).

(420)

След окончателното разгласяване Wilmar повтори коментарите си от етапа на налагането на временните мерки по отношение на вноса от Аржентина, окачествявайки отговора на Комисията като „повърхностен“. Комисията не се съгласи с това твърдение, като отбеляза, че въздействието на вноса от Аржентина е разгледано в раздел 6.2.1 от Регламента за временните мерки.

(421)

След разгласяването на временните мерки, ПИ заяви, че вносът от Китай може да бъде съществен фактор при всяко бъдещо разглеждане на причината за вредата за промишлеността на Съюза и отбеляза увеличението на количеството на вноса от Китай с 25 % от 2017 г. до разследвания период, както и това, че от 2016 г. до разследвания период цените на вноса от Китай са били по-ниски от тези на промишлеността на Съюза.

(422)

Освен това ПИ посочи, че въпреки че цените на вноса от Китай са по-високи от тези от Индонезия, това не означава, че те не могат да имат отрицателно) въздействие върху промишлеността на Съюза.

(423)

Също така бе отбелязано, че биодизелът от Китай използва различна суровина (използвано олио за готвене) от биодизела от Индонезия. Произведеният от използвано олио за готвене биодизел е с висока икономия на парникови газове и подлежи на режима на двойното отчитане, определен в Директивата за RED. Поради това изглежда, че е предпочитан вариант за внос в ЕС.

(424)

Комисията отбеляза наличието на внос от Китай през разследвания период и разгледа количеството и цената му в съображение 372 от Регламента за временните мерки, като отбеляза, че вносът от Китай е бил в по-малки количества, отколкото този от Индонезия, и че цената на вноса от Китай е била по-висока, отколкото тази от Индонезия.

(425)

Комисията отбеляза, че цената на Съюза е комбинация от различните видове биодизел, продавани в рамките на Съюза, включително продажбите със и без премия за двойно отчитане. Вносът от Китай също е от един вид биодизел (произведен от използвано олио за готвене) с премия за двойно отчитане.

(426)

Въпреки това по отношение на обема вносът от Китай е по-малък от този от Индонезия (с пазарен дял от 1,7 % в сравнение с 3,3 % за Индонезия), а вносът от Китай, за разлика от този от Индонезия, също е предмет на конвенционалното мито в размер на 6,5 %.

(427)

Комисията не е получила доказателства, че такъв внос има или е вероятно да има отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза, нито твърдения за вреда, причинена от вноса от Китай. Важно е да се подчертае отново, че цените на биодизела от Китай са по-високи от тези на биодизела от Индонезия. Във всеки случай, дори и вносът от Китай да може да повлияе отрицателно на промишлеността на Съюза, то ефектът не е такъв, че да отслаби причинно-следствената връзка между субсидирания внос от Индонезия и установената опасност от причиняване на вреда. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(428)

В своето становище след разгласяването на временните мерки Wilmar направи анализ на вноса на биодизел в ЕС от трети страни след края на разследвания период и отбеляза, че вносът от Китай е нараснал, а вносът от Малайзия се е увеличил значително при много рязкото намаляване на цените. Освен това бе отбелязано, че цените на вноса от Китай и Малайзия са били под продажната цена на промишлеността на Съюза.

(429)

Според Wilmar този внос отслабва и прекъсва причинно-следствената връзка по отношение на опасността от причиняване на вреда, установена в Регламента за временните мерки.

(430)

Вносът от трети държави между октомври 2018 г. и юни 2019 г. е посочен по-долу. Приблизителният пазарен дял за 9-месечния период е основан на потреблението през разследвания период.

Таблица 6

Внос от трети държави октомври 2018 — юни 2019 г.

(431)

Вносът от Аржентина е бил предмет на изравнителни мерки в края на периода след РП. Въпреки че количествата са били малко по-големи от вноса от Индонезия, аржентинските цени също са надвишавали индонезийските цени, независимо от това, че са били предмет на конвенционално мито в размер на 6,5 %. Следователно те не могат да бъдат разглеждани като определящи цените през този период. Също така, както е посочено по-горе, тъй като вече има мерки срещу вноса на биодизел от Аржентина, той не може повече да бъде сред тези, които представляват опасност за промишлеността на Съюза.

(432)

След окончателното разгласяване Wilmar отново заяви, че Комисията следва да вземе предвид аржентинския внос, предвид това, че цената на аржентинския биодизел през периода след РП е била по-ниска от тази на промишлеността на Съюза.

(433)

Комисията отново отбеляза, че цената на вноса от Аржентина се е увеличила след февруари 2019 г., когато мерките спрямо аржентинския внос влязоха в сила, поради което при сравнението на цените трябва да се отчита фактът, че има действащ ценови ангажимент.

(434)

Комисията отбеляза, че китайските цени са се увеличили между разследвания период и периода след РП. През периода след РП те също надвишават средната цена, начислявана от промишлеността на Съюза, въпреки че са предмет на конвенционално мито в размер на 6,5 %. Освен това пазарният им дял се стабилизира след разследвания период.

(435)

След окончателното разгласяване Wilmar отново посочи вноса от Китай и направи изчисление, за да сравни цената на разтоварената стока за китайския биодизел през 2018 г. (826 EUR за тон) със средната продажна цена на промишлеността на Съюза по време на разследвания период (794 EUR за тон).

(436)

Тъй като неговите изчисления показват, че цената на китайския внос е била над средната цена на промишлеността на Съюза, както и че това се е очаквало, понеже китайският биодизел би бил с двойно отчитане, Комисията прие, че изчислението не показва ценови натиск от страна на Китай.

(437)

Въпреки увеличеното количество и намалената цена на вноса от Малайзия след РП, количествата са останали по-малки от тези на Индонезия, а цените по-високи, въпреки че са предмет на конвенционално мито в размер на 6,5 %. Следователно те също не могат да бъдат разглеждани като определящи цените през този период.

(438)

След окончателното разгласяване Wilmar отново отбеляза увеличението на количеството и намалението на цената на вноса от Малайзия. Комисията изтъкна отново, че цените на вноса от Малайзия са по-високи от тези на вноса от Индонезия и са предмет на конвенционално мито.

(439)

Въпреки че статистическите данни за вноса сочат, че има значителен внос на биодизел от Малайзия и Китай през периода след РП, Комисията остава на мнение, че те не са нито в такова количество, нито с такава цена, че да отслабят причинно-следствената връзка между опасността от причиняване на съществена вреда и вноса от Индонезия.

(440)

След окончателното разгласяване ПИ отбеляза, че цените на вноса в таблица 6 не са пряко сравними, тъй като биодизелът от Аржентина е чист СМЕ, този от Индонезия — чист ПМЕ, а биодизелът от Китай е произведен от използвано олио за готвене (UCOME).

(441)

ПИ отбеляза, че за да изчисли подбиването на цените, Комисията е извършила корекция на цената на биодизел FAME0 (аржентински СМЕ), за да го сравни с ПМЕ (индонезийски биодизел).

(442)

ПИ представи данни, основани на същата методология, които показват, че сравнимата цена на вноса от Аржентина през разследвания период е била по-ниска от цената на вноса от Индонезия, а сравнимата цена на вноса от Китай през разследвания период е била по-ниска от цената на вноса от Индонезия.

(443)

Изчислението на ПИ обаче съдържа преувеличение на размера на корекцията с 30 % и в него не е взето предвид конвенционалното мито, приложимо за вноса от Аржентина и Китай, но не и за вноса от Индонезия.

(444)

Ако корекцията се приложи правилно, с правилно отразено конвенционално мито, резултатът е доста различен. Сравнимата цена на вноса от Китай значително надвишава цената на вноса от Индонезия, а ценовата разлика между вноса от Аржентина и Индонезия е значително по-малка.

(445)

В Регламента за временните мерки вече беше отчетено, че вносът от Аржентина е бил до известна степен причината за отрицателното развитие на някои от показателите за вредата за промишлеността на Съюза, включително фактът, че средната цена на вноса от Аржентина — дори в абсолютно изражение — е била по-ниска през разследвания период от цената на вноса от Индонезия.

(446)

Аржентинските цени в периода след РП не отразяват изцяло налагането на мерките срещу тях, тъй като мерките бяха наложени едва през февруари 2019 г., т.е. в средата на периода след РП.

(447)

Поради това сравнението на цените, представено от ПИ, не омаловажава причинно-следствената връзка между вноса от Индонезия и опасността от причиняване на съществена вреда. Фактът, че и други фактори може да са допринесли за „уязвимостта“ на местната промишленост — т.е. са я направили по-податлива на бъдеща вреда, не изключва установяването на причинно-следствена връзка между разглеждания внос и опасността от причиняването на бъдеща вреда за местната промишленост (49).

(448)

Комисията не получи коментари относно износа на промишлеността на Съюза.

(449)

След разгласяването на временните мерки ПИ представи коментари по отношение на финансовото състояние на промишлеността на Съюза и на връзката между него и цената на рапичното масло в Съюза. ПИ заяви, че цените на рапицата са били високи през целия разглеждан период и това е основното обяснение защо промишлеността на Съюза не е успяла да реализира големи печалби през този период.

(450)

Търговецът на биодизел Gunvor също така отбеляза, че рапицата е скъпа суровина за биодизел и че това е вероятната причина за финансовото състояние на промишлеността на Съюза.

(451)

Комисията отбеляза, че включените в извадката производители на биодизел в Съюза са използвали различни суровини (50), за да отговорят на търсенето в рамките на целия Съюз и през всички сезони. Следователно Комисията не намира пряка взаимовръзка между цените на рапицата и печалбите на промишлеността на Съюза въз основа на това, че рапицата е само една от суровините, които промишлеността на Съюза използва за снабдяване на пазара на Съюза.

(452)

В съображение 327 от Регламента за временните мерки Комисията отбеляза своите коментари, че производствените разходи за единица продукция на промишлеността на Съюза следват тенденцията на цените през разглеждания период.

(453)

Въпреки това Комисията отбеляза също, че през зимата на 2018—2019 г. цената на биодизела от рапично масло (РМЕ) в Съюза рязко се е увеличила, докато цената на самото рапично масло е останала стабилна. Следователно няма постоянна връзка между цената на рапичното масло и цената на РМЕ на пазара на Съюза.

(454)

След окончателното разгласяване Wilmar оспори този довод, като заяви, че това не е било отразено в таблица 2 или другаде в документа за окончателното разгласяване. Подобно увеличение на продажната цена на РМЕ следва да окаже въздействие върху средната продажна цена на промишлеността на Съюза, която е останала стабилна, защото се твърди, че в Съюза се произвежда най-много биодизел от типа РМЕ.

(455)

Както обаче е посочено в съображение 296 от Регламента за временните мерки, FAME0 е най-често срещаният вид биодизел, продаван от включените в извадката производители от Съюза. Поради това средната продажна цена се определя от FAME0, както и от значителните количества ПМЕ и други смеси, продавани от включените в извадката производители т Съюза, в допълнение към цената на РМЕ. Увеличението на цената на РМЕ ясно се вижда от данните за рентабилността, по-конкретно данните за четвъртото тримесечие на 2018 г. То е отразено също и в известна степен на средната продажна цена, която е останала стабилна въпреки ценовия натиск, упражняван от значителните количества субсидиран внос.

(456)

След окончателното разгласяване ПИ отново представи довода си, че високите цени на рапичните семена в Съюза са причината за липсата на рентабилност през разглеждания период. Комисията отхвърли този довод на основанията, посочени в съображение 445.

(457)

Поради това Комисията заключи, че цените на суровините, използвани от промишлеността на Съюза не отслабват причинно-следствената връзка.

(458)

След окончателното разгласяване Wilmar поиска от Комисията да разгледа вътрешната конкуренция между производителите от Съюза. Това твърдение обаче не бе надлежно обосновано. Wilmar също така заяви, че резултатите на даден производител, отразени в микроикономическите данни, биха могли да изкривяват общите резултати от извадката.

(459)

Представителността на извадката по отношение на производството в Съюза, посочена в съображение 265 от Регламента за временните мерки, както и по отношение на обема на продажбите, е останала практически непроменена през разглеждания период.

(460)

Поради това Комисията заключи, че включените в извадката производители от Съюза са представителни за цялата промишленост на Съюза и техните микроикономически данни са представителни за промишлеността на Съюза като цяло. Комисията отбеляза също така, че анализът на състоянието на промишлеността на Съюза винаги се извършва за цялата промишленост на Съюза Поради това твърдението беше отхвърлено.

(461)

Комисията потвърди заключенията си относно причинно-следствената връзка, изложени в съображения 377—380 от Регламента за временните мерки.

(462)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 382—384 от Регламента за временните мерки.

(463)

След разгласяването на временните мерки ПИ отбеляза, че мерките ще засегнат вносителите със собствени съоръжения за смесване на биодизел или пунктове за дистрибуция на биодизел.

(464)

Комисията не се съгласи с това заключение, предвид значителния внос на биодизел от Малайзия, Китай и Аржентина взети заедно, за който няма мерки или когато има действащ ценови ангажимент.

(465)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 388 от Регламента за временните мерки.

(466)

След разгласяването на временните мерки ПИ заяви, че налагането на мерки върху вноса от Индонезия би създало монополно положение за промишлеността на Съюза на пазара на Съюза. Това би увеличило цените на биодизела за потребителите.

(467)

Комисията отхвърли тези твърдения. Първо, промишлеността на Съюза, която се състои от много конкурентни дружества, по никакъв начин не представлява монопол. Второ, вносът от Аржентина, Китай и Малайзия остава незасегнат от мерките срещу Индонезия. На последно място, дори при действащи мерки Съюзът все още получава значителен внос на биодизел от Аржентина съгласно гаранцията.

(468)

ПИ заявява, че достъпният внос на биодизел в достатъчни количества е от първостепенно значение за Съюза. Комисията не отхвърля това твърдение, но отбеляза, че тъй като съдържанието на биодизел в бензиностанциите обикновено не е повече от 10 %, отрицателният ефект от увеличението на цените на биодизела се прехвърля само частично на потребителите и следователно е незначителен.

(469)

В коментарите си относно окончателното разгласяване Wilmar твърди, че в Регламента за временните мерки не е отчетено въздействието на мерките върху производителите на дизелово гориво.

(470)

Производителите на дизелово гориво са потребителите на биодизел, тъй като купуват биодизела преди да продават смес от биодизел и минерално дизелово гориво в бензиностанциите, както е посочено в съображение 462. Ползвателите не оказаха съдействие в настоящото разследване (51), което означава, че същото важи и за производителите на дизелово гориво.

(471)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 391 от Регламента за временните мерки.

(472)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 393 от Регламента за временните мерки.

(473)

В заключение нито един от доводите, представени от заинтересованите страни, не доказва, че са налице убедителни основания да не се наложат мерки върху вноса на разглеждания продукт.

(474)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърждава заключенията си, изложени в съображения 394—395 от Регламента за временните мерки.

(475)

След разгласяването на временните мерки EBB не прие заключението на Комисията, че регистрационният режим по отношение на вноса не е обоснован.

(476)

EBB се противопостави на мотивите на Комисията, като заяви, че член 24, параграф 5 от основния регламент изисква от промишлеността на Съюза само да предостави „достатъчно доказателства, обосноваващи регистрацията на вноса“ и че няма връзка между член 24, параграф 5 и член 16, параграф 4 на правно основание. Член 16, параграф 4 определя условията за събиране на митата с обратно действие по време на периода на регистрация.

(477)

Второ, EBB заяви, че дори ако критериите, определени в член 16, параграф 4 от основния регламент е трябвало да се спазят, за да се извърши регистрацията, Комисията има право да открие „критични обстоятелства, при които по отношение на въпросния субсидиран продукт се причинява трудно поправима вреда от масов внос в относително кратък период от време на продукт, при който е реализирана полза от подлежащи на изравняване субсидии“.

(478)

EBB заяви, че член 2, буква г) от основния регламент позволява на Комисията да тълкува „вреда“ от текста в регламента като „опасност от причиняване на вреда“.

(479)

Комисията не се съгласи с твърденията на EBB, като се има предвид, че член 16, параграф 4 пояснява, че Комисията трябва да открие „трудно поправима вреда“. „Трудно поправима вреда“ се отнася до ситуация, при която съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза може да се задълбочи поради масивен внос, ако липсва събиране на митата с обратно действие и преди да могат да бъдат приети мерки. Случаят не е такъв, когато констатациите в разследването се основават на опасност от съществена вреда.

(480)

Следователно Комисията счита, че подобна „опасност от трудно поправима вреда“ не попада в обхвата на член 16, параграф 4 от основния регламент.

(481)

Поради това Комисията потвърди констатациите от Регламента за временните мерки в съображения 403 и 404.

(482)

С оглед на направените заключения по отношение на субсидирането, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени окончателни изравнителни мита, за да се предотврати реализирането на непосредствената опасност от причиняване на съществена вреда за промишлеността на Съюза посредством субсидиран внос от Индонезия.

(483)

Член 15, параграф 1, алинея 3 от основния регламент гласи, че размерът на изравнителното мито не надвишава размера на установените подлежащи на изравняване субсидии.

(484)

Член 15, параграф 1, алинея 4 освен това гласи че: „Когато въз основа на предоставената информация Комисията може категорично да заключи, че не е в интерес на Съюза да определя размера на мерките в съответствие с трета алинея, размерът на изравнителното мито следва да бъде по-малък, ако това по-малко по размер мито би било подходящо, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза.“

(485)

Такава информация не е била предоставена на Комисията и следователно нивото на изравнителните мерки ще бъде определено във връзка с член 15, параграф 1, алинея 3.

(486)

След окончателното разгласяване производителят износител Wilmar отбеляза липсата на изричен анализ на маржа на вредата. По-специално Wilmar заяви, че определянето на това дали размерът на мерките следва да бъде на равнището на подлежащите на изравняване субсидии трябва да се направи на основата на цялата информация, представена от заинтересованите страни.

(487)

При това определяне беше взета предвид цялата информация, представена от заинтересованите страни. Действително има ограничен брой страни в Съюза, които са изразили несъгласие с изравнителните мерки като цяло, но те не са предоставили никаква информация, която да обяснява защо не би било в интерес на Съюза да наложи изравнителни мита на равнището на подлежащите на изравняване субсидии.

(488)

По-специално, в член 31, параграф 7 се изисква за целите на анализа на интереса на Съюза информацията да се взема предвид само ако е подкрепена с реални доказателства за нейната достоверност. В това отношение едно необосновано възражение срещу налагането на изравнителни мерки няма почти никаква стойност.

(489)

Като се има предвид, че окончателните мерки в този случай ще се основават на размера на установените подлежащи на изравняване субсидии, нивото на маржа на вредата не е от значение. Следователно тестът, предвиден в член 15, параграф 1, алинея 5, не е приложим.

(490)

Един индонезийски производител износител („заявителят“) представи предложение за доброволен ценови ангажимент (гаранция) в съответствие с член 13 от основния регламент. Комисията анализира предложението за ангажимент и счете, че приемането му би било нецелесъобразно по следните причини.

(491)

Предложената минимална вносна цена (МВЦ) беше неподходяща, тъй като не беше достатъчна, за да компенсира размера на подлежащите на изравняване субсидии. Съгласно член 13.1, параграф 3 от основния регламент увеличението на цената в рамките на ценовия ангажимент не може да е по-голямо от необходимото за компенсиране на размера на подлежащите на изравняване субсидии.

(492)

Годишното равнище, т.е. годишното ограничение на вноса, предмет на ангажимента, предложен от заявителя, обхваща целия износ на биодизел от Индонезия и е било обвързващо за другите индонезийски износители, които не са представили предложение за ангажимент. В предложението не беше упоменато как ще се контролира годишното равнище, така че да се гарантира неговото спазване.

(493)

Комисията определи годишното равнище на вноса на минимална вносна цена като прекомерно. То е надвишавало пазарния дял на индонезийския внос на биодизел през разследвания период. Наред с липсата на таван на вноса за всяко тримесечие предложеното годишно равнище значително е увеличило риска от високо равнище на вноса в Съюза през определени месеци.

(494)

Комисията отбеляза, че заявителят се характеризира с много сложна структура и използва сложни канали за продажба. Дори и в рамките на допълнителния ангажимент, предложен относно каналите за продажба, това би увеличило вероятността от заобикаляне и кръстосано компенсиране, и би направило ефективния мониторинг неприложим.

(495)

Комисията изпрати на заявителя писмо, в което изложи причините за отхвърляне на предложението за ангажимент, и предостави на заявителя възможността да коментира. Комисията получи коментари от заявителя относно МВЦ, годишното равнище и рисковете от кръстосано компенсиране, също така и в контекста на допълнителните коментари на ЕВВ относно първоначалното предложение за ангажимент. Заедно с коментарите си заявителят преразгледа някои елементи от предложението си за ангажимент след приложимия краен срок.

(496)

В коментарите си заявителят е изразил несъгласие със заключението на Комисията, че МВЦ не е достатъчна, за да се компенсира размера на подлежащите на изравняване субсидии. Заявителят не промени методологията за изчисляване на предложената МВЦ. Комисията поддържа констатациите си и поради това отхвърли твърдението.

(497)

Заявителят допълнително поясни, че годишното равнище, определено в предложението за ангажимент, би обхванало единствено вноса в Съюза на продукти, произведени или търгувани от заявителя. Той също така предложи да се намали годишното равнище и да се въведе таван за тримесечията при използването на годишното равнище.

(498)

Комисията приветства обяснението във връзка с годишното равнище и отбеляза, че то, както е посочено от заявителя, е било обвързващо само за заявителя. Това беше една от причините Комисията да счита равнището за прекомерно, тъй като предложеното годишно равнище е надвишавало пазарния дял на вноса на всички индонезийски износители на биодизел през разследвания период, като в същото време ограничението е било предназначено само за един износител, а именно заявителя. Новото предложено равнище е по-ниско от годишното равнище, посочено в предложението за ангажимент, но продължава да бъде високо, тъй като е близко до общото равнище на вноса на биодизел от Индонезия по време на разследвания период. Комисията също отбеляза, че в преразгледаното предложение не е упоменато как ще се контролира годишното равнище, така че да се гарантира неговото спазване. Комисията поддържа констатациите си и поради това отхвърли твърдението.

(499)

В коментарите си заявителят изрази несъгласие с констатацията на Комисията относно неговата сложна структура и сложни канали за продажба. Заявителят не предложи никакви допълнителни ангажименти, различни от тези, включени в предложението за ангажимент. Комисията поддържа констатациите си и поради това отхвърли твърдението.

(500)

Комисията счита, че мониторингът на ангажимента е неприложим и неосъществим поради причините, посочени в съображения 490 и 499 по-горе, следователно отхвърли окончателното предложение.

(501)

Следва да бъдат наложени окончателни изравнителни мерки върху вноса на биодизел с произход от Индонезия в съответствие с правилата на член 15, параграф 1 от основния регламент, който гласи, че окончателното мито следва да съответства на общия размер на установените подлежащи на изравняване субсидии.

(502)

Въз основа на изложеното по-горе ставките на окончателните изравнителни мита, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са следните:

(503)

Индивидуалните ставки на изравнителното мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват състоянието, констатирано по време на разследването по отношение на тези дружества. Ето защо тези митнически ставки (за разлика от митото, приложимо за цялата държава, което се прилага за „всички други дружества“) се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от Индонезия и произведен от тези дружества. Внесените разглеждани продукти, произведени от всяко друго дружество, което не е конкретно посочено в разпоредителната част на настоящия регламент, включително субекти, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и се облагат с митото, приложимо по отношение на „всички други дружества“.

(504)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на митото, дори ако впоследствие промени името си или името на някоя от структурите си. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията. То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява на дружеството да докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него индивидуална ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(505)

Ако след разследвания период настъпят събития, които водят до дълготрайна промяна в обстоятелствата, могат да бъдат предприети подходящи действия в съответствие с член 19 от основния регламент.

(506)

Предвид член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 (52), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, размерът на лихвата, която следва да бъде заплатена, е процентът, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, който се публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден на всеки месец.

(507)

Член 16, параграф 2 от основния регламент гласи, че Комисията взема решение каква част от временното мито да бъде окончателно събрана.

(508)

Член 16, параграф 2 гласи още, че в случай на опасност от съществена вреда, временните мита не се събират, освен когато е констатирано, че без временните мерки би възникнала съществена вреда.

(509)

Предвид констатациите по настоящия случай, временните суми се освобождават и не се събират, както е посочено в член 16, параграф 2 от основния регламент.

(510)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (53),