This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32019R1718
Commission Implementing Regulation (EU) 2019/1718 of 14 October 2019 protecting the traditional terms Opolo, Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP), Kvalitetno biser vino, Mlado vino, Vrhunsko pjenušavo vino and Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP) identifying wines produced in Croatia
Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1718 на Комисията от 14 октомври 2019 година за предоставяне на закрила на традиционните наименования Opolo, Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP), Kvalitetno biser vino, Mlado vino, Vrhunsko pjanušavo vino и Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP), обозначаващи вина, произведени в Хърватия
Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1718 на Комисията от 14 октомври 2019 година за предоставяне на закрила на традиционните наименования Opolo, Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP), Kvalitetno biser vino, Mlado vino, Vrhunsko pjanušavo vino и Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP), обозначаващи вина, произведени в Хърватия
C/2019/7230
OB L 262, 15.10.2019, p. 13–18
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force
15.10.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 262/13 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1718 НА КОМИСИЯТА
от 14 октомври 2019 година
за предоставяне на закрила на традиционните наименования „Opolo“, „Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP)“, „Kvalitetno biser vino“, „Mlado vino“, „Vrhunsko pjanušavo vino“ и „Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP)“, обозначаващи вина, произведени в Хърватия
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (1), и по-специално член 115, параграфи 2 и 3 от него,
като има предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията (2) бяха определени някои подробни правила по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти. На 14 януари 2019 г. Регламент (ЕО) № 607/2009 беше отменен с Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 (3). |
(2) |
В съответствие с член 61, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 разпоредбите на Регламент (ЕО) № 607/2009 продължават да се прилагат по отношение на заявленията за предоставяне на закрила и процедурите за предявяване на възражения във връзка с традиционни наименования, за които към датата на влизане в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 е имало висящо заявление за предоставяне на закрила. |
(3) |
В съответствие с член 30 от Регламент (ЕО) № 607/2009 на 17 май 2013 г. Хърватия подаде до Комисията заявление за предоставяне на закрила за наименованията „Opolo“, „Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP)“, „Kvalitetno biser vino“, „Mlado vino“, „Vrhunsko pjenušavo vino“ и „Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP)“ като традиционни наименования (наричани по-нататък „хърватски традиционни наименования“ или „традиционни наименования, за които Хърватия е поискала закрила“). |
(4) |
На 10 февруари 2018 г. заявлението за предоставяне на закрила на хърватските традиционни наименования беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (4), а на 4 април 2018 г. Комисията получи от Босна и Херцеговина декларация за възражение срещу посоченото заявление в съответствие с член 37, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 607/2009. |
(5) |
Комисията разгледа представените от Босна и Херцеговина мотивирана декларация за възражение и подкрепящи документи и определи възражението за допустимо в съответствие с член 38 от Регламент (ЕО) № 607/2009. |
(6) |
Босна и Херцеговина възрази срещу заявлението за предоставяне на закрила с аргумента, че традиционните наименования, за които Хърватия е поискала закрила, се регулират от законодателството на Босна и Херцеговина като наименования, описващи някои вина в съответствие с тяхното качество, цвят или съдържание на остатъчна захар, и традиционно се използват от нейните винопроизводители. В декларацията на Босна и Херцеговина също така се посочва, че традиционните наименования, за които Хърватия е поискала закрила, са част от правното наследство на бившата Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и съответно са били пренесени в законодателството на държавите, образувани при нейното разпадане. И накрая, в декларацията се подчертава, че хърватският е един от официалните езици на Босна и Херцеговина и това обяснява наличието на някои наименования, които са омоними на наименованията, използвани за описание на вината в Хърватия. Въз основа на това Босна и Херцеговина поиска да се запази правото на нейните производители да използват посочените наименования и след датата на влизане в сила на правния акт, с който се предоставя закрила на хърватските традиционни наименования. |
(7) |
С писмо от 28 август 2018 г. Комисията предаде на Хърватия документацията, свързана с възражението, и в съответствие с член 39, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 607/2009 прикани хърватската страна да представи коментари в срок от два месеца от датата на писмото на Комисията. |
(8) |
Както Хърватия, така и Босна и Херцеговина изпратиха до Комисията електронни съобщения, с които я уведомиха за намерението си да организират среща между свои представители с оглед постигането на споразумение. И двете страни поискаха на тази среща да присъстват и представители на Комисията. |
(9) |
На срещата, проведена на 30 януари 2019 г., хърватската страна призна, че оспорваните традиционни наименования са използвани от десетилетия в няколко региона на бившата СФРЮ и увери Босна и Херцеговина, че Хърватия няма да претендира за изключителни права при употребата им. Независимо от това Хърватия изрази опасения във връзка с обстоятелството, че някои от традиционните наименования, за които е поискала закрила, се използват в Босна и Херцеговина при описанието на вина без защитено наименование за произход или защитено географско указание. Босна и Херцеговина предостави гаранции, че това опасение ще бъде уредено в хода на текущото привеждане в съответствие на нейното законодателство с правото на Съюза по отношение на традиционните наименования. |
(10) |
Двете държави подчертаха, че не само споделят правното наследство на бившата СФРЮ, но и че неизбежно използват едни и същи основни славянски думи като синоними на понятия като „защитено наименование за произход“, „качествено вино“ и „младо вино“. Те се съгласиха, че ако на въпросните наименования се предостави закрила за използване само в една държава, би било невъзможно другата страна да замени наименования, използвани в продължение на няколко десетилетия, с такива, които не са идентични на хърватските традиционни наименования. |
(11) |
Поради това Хърватия и Босна и Херцеговина се договориха, че следва да се предвиди преходен период, през който на Босна и Херцеговина да се разреши използването на ползващите се със закрила традиционни наименования за лозаро-винарски продукти, които не отговарят на определението и условията за използване на тези наименования, предвидени в настоящия регламент. Този преходен период следва да позволи на Босна и Херцеговина да приключи постепенното привеждане в съответствие на нейното законодателство с правото на Съюза или — в противен случай — да адаптира нормите за етикетиране на вина, носещи посочените хърватски традиционни наименования. |
(12) |
Съдържанието на споразумението, постигнато между Хърватия и Босна и Херцеговина, не противоречи на правото на Съюза. |
(13) |
Наред с това, тъй като приложимото законодателство на Босна и Херцеговина все още не е напълно приведено в съответствие с правото на Съюза, включително с член 35, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 607/2009, подаването от страна на Босна и Херцеговина на паралелно заявление за пряка закрила съгласно посочения регламент не би могло да е възможно решение. |
(14) |
Следователно, като се вземат предвид интересите на производителите и операторите, които досега са използвали законно посочените наименования, и с оглед преодоляване на временните затруднения, пред които е изправена Босна и Херцеговина, е целесъобразно да се предостави преходен период, за да се даде възможност за постепенно хармонизиране на законодателството на Босна и Херцеговина с това на Съюза. |
(15) |
Тъй като обаче настоящият регламент се прилага единствено на територията на Съюза, преходният период се отнася само за лозаро-винарските продукти с произход от Босна и Херцеговина, които са внесени и предлагани на пазара на Съюза и които носят ползващите се със закрила хърватски традиционни наименования, макар и те да не отговарят на определението и условията за използване. |
(16) |
В контекста на гореизложеното и предвид обстоятелството, че представеното от Хърватия заявление отговаря на условията, предвидени в член 112 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и посочени в член 40, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 607/2009, следва да се предостави закрила на хърватските традиционни наименования, които обозначават вина, произведени в Хърватия, като тези наименования следва също така да се впишат в електронния регистър e-Bacchus. |
(17) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предоставя се закрила за следните традиционни наименования, които обозначават произведени в Хърватия лозаро-винарски продукти и които се вписват в електронния регистър e-Bacchus:
а) |
традиционни наименования по смисъла на член 112, буква а) от Регламент (ЕС) № 1308/2013:
|
б) |
традиционни наименования по смисъла на член 112, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013:
|
Определенията и условията за използване на традиционните наименования са посочени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Наименованията, за които се предоставя закрила съгласно член 1, могат да бъдат използвани в продължение на пет години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, като обозначения за лозаро-винарски продукти, които не отговарят на определението и условията за използване на защитените наименования, посочени в същия член, и които са внесени и предлагани на пазара на Съюза от Босна и Херцеговина, ако тези наименования се използват традиционно на територията на тази трета държава.
След изтичането на петгодишния срок на пазара могат да се предлагат законно и до изчерпване на всички налични количества само лозаро-винарските продукти, посочени в първата алинея, които са били внесени в Съюза от Босна и Херцеговина преди изтичането на петгодишния срок.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 14 октомври 2019 година. година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(2) Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 г. за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, 24.7.2009 г., стр. 60).
(3) Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2)..
ПРИЛОЖЕНИЕ
Определения и условия за използване на традиционните наименования, посочени в член 1
„Оpolo“
Наименование: Оpolo
Език: хърватски
Определение: „Opolo“ е традиционно наименование съгласно член 112, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това традиционно наименование е разрешено за непенливо вино розе с преобладаващ плодов аромат, произведено изключително от червено грозде от препоръчани сортове Vitis vinifera, в съответствие с Наредбата относно националния списък на сертифицираните сортове грозде (Официален вестник № 53/2014). Вината, описвани с традиционното наименование „Opolo“, се произвеждат по технологията за производство на бели вина и имат минимално действително алкохолно съдържание 11 об. %. Максималният добив за тези вина е 12 000 kg/ha. Аналитичното и органолептичното изследване са задължителни. Цветът на вината „Opolo“ може да е от светлорозов до наситен розов.
Списък на съответните защитени наименования за произход или географски указания: Традиционното наименование „Opolo“ може да се използва при описанието на вината със защитени наименования за произход „Primorska Hrvatska“, „Hrvatska Istra“, „Hrvatsko primorje“, „Sjeverna Dalmacija“, „Dalmatinska zagora“ и „Srednja i Južna Dalmacija“, които отговарят на изискванията за използване на това традиционно наименование.
Категории лозаро-винарски продукти: Вино съгласно определението в част II, точка 1 от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
„Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP)“
Наименование: Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP) независимо дали е допълнено от:
— |
Arhivsko vino: за вина, престояли в изба пет или повече години, от които най-малко три години — в бутилката; |
— |
Desertno vino: за вина, получени чрез преработка на презряло или сухо грозде, без добавяне на каквито и да било вещества и с естествено алкохолно съдържание, не по-малко от 16 об. % и действително алкохолно съдържание, не по-малко от 9 об. %; |
— |
Kasna berba: за вина, произведени от презряло грозде, чиято мъст е с най-малко 94 °Oe; |
— |
Izborna berba: за вина, произведени от специално подбрано грозде, чиято мъст е с най-малко 105 °Oe; |
— |
Izborna berba bobica: за вина, произведени от подбрано презряло и заразено със сиво гниене (botrytis) грозде, чиято мъст е с най-малко 127° Oe; |
— |
Izborna berba prosušenih bobica: за вина, произведени от подбрани зърна на презряло грозде, чиято мъст е с най-малко 154 °Oe; |
— |
Ledeno vino: за вина, произведени от грозде, брано при температура от поне - 7 °C и преработено в замразено състояние, чиято мъст е с най-малко 127° Oe. |
Език: хърватски
Определение: „Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP)“ е традиционно наименование съгласно член 112, буква а) от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това традиционно наименование е синоним на понятието „защитено наименование за произход“, което е разрешено с оглед описанието на вина, произведени от грозде от препоръчани сортове Vitis vinifera, в съответствие с Наредбата относно националния списък на сертифицираните сортове грозде (Официален вестник № 53/2014). Естественото алкохолно съдържание на тези вина трябва да бъде не по-малко от:
— |
10 об. % в зона В; |
— |
10,5 об. % в зона CI; |
— |
11 об. % в зона CII. |
Максималният добив за производството на тези вина е:
— |
10 000 kg/ha (6 000 l/ha) в зона B; |
— |
11 000 kg (6 600 l/ha) в зони CI и CII. |
Не се допуска обогатяване, подслаждане, повишаване и намаляване на киселинното съдържание. Аналитичното и органолептичното изследване са задължителни. В зависимост от степента на зрелост на гроздето и от процеса на производство и отлежаване на виното може да се използват следните допълнителни наименования:
— |
Arhivsko vino; |
— |
Desertno vino; |
— |
Kasna berba; |
— |
Izborna berba; |
— |
Izborna berba bobica; |
— |
Izborna berba prosušenih bobica; |
— |
Ledeno vino. |
Списък на съответните защитени наименования за произход или географски указания: Традиционното наименование „Vrhunsko vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Vrhunsko vino KZP)“ може да се използва за всички хърватски вина със защитено наименование за произход, които отговарят на изискванията за използване на това традиционно наименование.
Категории лозаро-винарски продукти: Вино съгласно определението в част II, точка 1 от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
„Kvalitetno biser vino“
Наименование: Kvalitetno biser vino
Език: хърватски
Определение: „Kvalitetno biser vino“ е традиционно наименование съгласно член 112, буква а) от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това традиционно наименование е синоним на понятието „защитено наименование за произход“, което е разрешено с оглед описанието на искрящо вино, получено от качествени вина, от младо вино в процес на ферментация, от гроздова мъст или от частично ферментирала гроздова мъст, произведени от грозде от препоръчани сортове Vitis vinifera, в съответствие с Наредбата относно националния списък на сертифицираните сортове грозде (Официален вестник № 53/2014). Вината, обозначени с традиционното наименование „Kvalitetno biser vino“, трябва да имат общо алкохолно съдържание, не по-малко от 9 об. % и действително алкохолно съдържание, не по-малко от 7 об. %. Свръхналягането, дължащо се на разтворен ендогенен въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура 20 °С, трябва да е не по-ниско от 1 бар и не по-високо от 2,5 бара.
Списък на съответните защитени наименования за произход или географски указания: Традиционното наименование „Kvalitetno biser vino“ може да се използва за всички хърватски искрящи вина със защитено наименование за произход, които отговарят на изискванията за използване на това традиционно наименование.
Категории лозаро-винарски продукти: Искрящо вино съгласно определението в част II, точка 8 от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
„Mlado vino“
Наименование: Mlado vino
Език: хърватски
Определение: „Mlado vino“ е традиционно наименование съгласно член 112, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това традиционно наименование е разрешено за вина, произведени от грозде от препоръчани сортове Vitis vinifera, в съответствие с Наредбата относно националния списък на сертифицираните сортове грозде (Официален вестник № 53/2014), при които процесът на ферментация е завършен или почти завършен. Вината, обозначени с традиционното наименование „Mlado vino“, трябва да са пуснати на пазара преди 31 декември на календарната година, когато е набрано гроздето.
Списък на съответните защитени наименования за произход или географски указания: Традиционното наименование „Mlado vino“ може да се използва за всички хърватски вина със защитено наименование за произход, които отговарят на изискванията за използване на това традиционно наименование.
Категории лозаро-винарски продукти: Вино съгласно определението в част II, точка 1 от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
„Vrhunsko pjenušavo vino“
Наименование: Vrhunsko pjenušavo vino
Език: хърватски
Определение: „Vrhunsko pjenušavo vino“ е традиционно наименование съгласно член 112, буква а) от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това традиционно наименование е синоним на понятието „защитено наименование за произход“, използвано при описанието на пенливи вина, които са получени чрез първична алкохолна ферментация от прясно грозде или гроздова мъст, или чрез вторична алкохолна ферментация от вино, подходящо за получаването на качествени или висококачествени вина, произведени от грозде от препоръчани сортове Vitis vinifera, в съответствие с Наредбата относно националния списък на сертифицираните сортове грозде (Официален вестник № 53/2014). Пенливите вина, обозначени с традиционното наименование „Vrhunsko pjenušavo vino“, трябва да имат действително алкохолно съдържание, не по-малко от 10 об. % и свръхналягане, дължащо се на разтворен ендогенен въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура 20 °С, не по-ниско от 3 бара.
Списък на съответните защитени наименования за произход или географски указания: Традиционното наименование „Vrhunsko pjenušavo vino“ може да се използва за всички хърватски пенливи вина със защитено наименование за произход, които отговарят на изискванията за използване на това традиционно наименование.
Категории лозаро-винарски продукти: Пенливо вино съгласно определението в част II, точка 4 от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013.
„Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP)“
Наименование: Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP) независимо дали е допълнено от:
— |
Mlado vino: ако е произведено от грозде от препоръчани сортове Vitis vinifera, в съответствие с Наредбата относно националния списък на сертифицираните сортове грозде (Официален вестник № 53/2014), при което процесът на ферментация е завършен или почти завършен и което е пуснато на пазара преди 31 декември на календарната година, когато е набрано гроздето; |
— |
Arhivsko vino: ако е престояло в изба най-малко пет години, от които последните три — в бутилката; |
— |
Desertno vino: ако е получено чрез преработка на презряло или сухо грозде, има естествено алкохолно съдържание, не по-малко от 16 об. % и действително алкохолно съдържание, не по-малко от 9 об. %. |
Език: хърватски
Определение: „Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP)“ е традиционно наименование съгласно член 112, буква а) от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Това традиционно наименование е синоним на наименованието „защитено наименование за произход“, използвано при описанието на вина, произведени от грозде от препоръчани сортове Vitis vinifera, в съответствие с Наредбата относно националния списък на сертифицираните сортове грозде (Официален вестник № 53/2014). Виното, обозначено с традиционното наименование „Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP)“, трябва да има естествено алкохолно съдържание, не по-малко от:
— |
8,5 об. % в зона В; |
— |
9,0 об. % в зона СI; |
— |
9,5 об. % в зона CII. |
Максималният добив за тези вина е:
— |
11 000 kg/ha (7 700 l/ha) в зона B; |
— |
12 000 kg (8 400 l/ha) в зони CI и CII. |
Аналитичното и органолептичното изследване са задължителни.
Списък на съответните защитени наименования за произход или географски указания: Традиционното наименование „Kvalitetno vino s kontroliranim zemljopisnim podrijetlom (Kvalitetno vino KZP)“ може да се използва за всички хърватски вина със защитено наименование за произход, които отговарят на изискванията за използване на това традиционно наименование.
Категории лозаро-винарски продукти: Вино съгласно определението в част II, точка 1 от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013.