32019D0606(01)

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
Решение - 17 April 2019 - EN - EUR-Lex

Document 32019D0606(01)

Help

Решение на Комисията от 17 април 2019 година за определяне на нови ред и условия за методиката за оценка по стълбове, която следва да се използва съгласно Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета

C/2019/2882

OJ C 191, 6.6.2019, p. 2–136 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

HTML

PDF

Official Journal

6.6.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/2

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 април 2019 година

за определяне на нови ред и условия за методиката за оценка по стълбове, която следва да се използва съгласно Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета

(2019/C 191/02)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (1), и по-специално член 154, параграфи 3 и 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 154, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) Комисията трябва да извърши оценка на системите, правилата и процедурите на лицата или субектите, изпълняващи средства на Съюза при непряко управление, ако възнамерява да разчита на тези системи, правила и процедури за изпълнението на дейността. Целта на оценката е да се гарантира ниво на защита на финансовите интереси на Съюза, еквивалентно на предвиденото, когато Комисията изпълнява бюджета при пряко управление.

(2)

Освен това съгласно член 154, параграф 4 от Финансовия регламент Комисията има задължението да оцени дали лицата или субектите, изпълняващи средства на Съюза при непряко управление, прилагат определен брой специфични системи, правила и процедури, които се отнасят например до вътрешния контрол, счетоводството и управлението на данни. Комисията може да оцени и други правила и процедури на съответното лице или субект, ако те се съгласят за това.

(3)	Оценките, които следва да бъдат извършени съгласно член 154, параграфи 3 и 4 от Финансовия регламент, обикновено се извършват от външни одитори въз основа на ред и условия, определени от Комисията.

(4)

Поради допълнителните изисквания, произтичащи от Финансовия регламент, включително правилата относно бюджетните гаранции, както и поради последните политики на Съюза относно избягването на данъци, изпирането на пари и финансирането на тероризма е необходимо да се преразгледат съществуващите ред и условия и тяхната методика, която следва да се използва при извършването на оценки.

(5)

Като се има предвид член 154, параграф 4 от Финансовия регламент, редът и условията следва да обхващат девет различни области (наречени „стълбове“), някои от които са задължителни за всички лица и субекти (по-конкретно вътрешният контрол, счетоводството, външният одит), а други се определят в зависимост от дейностите, които ще извършва лицето или субектът (по конкретно предоставянето на безвъзмездни средства, възлагането на поръчки и изпълнението на финансови инструменти, а в рамките на тези дейности — изключването от достъп до финансиране, публикуването на информация за получателите и защитата на личните данни). За всички приложими стълбове редът и условията следва да гарантират, че Комисията получава доказателства, че нивото на защита на финансовите интереси на Съюза е еквивалентно на това, което е предвидено, когато Комисията изпълнява средствата при пряко управление, като се вземат под внимание евентуалните мерки за надзор, предприети от Комисията в съответствие с член 154, параграф 5 от Финансовия регламент. Освен това в член 154, параграф 6, буква в) от Финансовия регламент се посочва, че Комисията може да реши да не изисква предварителна оценка съгласно параграфи 3 и 4 за специално изискваните от Комисията процедури, включително нейните собствени процедури и тези, посочени в основните актове.

(6)

Като се има предвид принципът на пропорционалност, редът и условията следва да не налагат изискване за специална организационна структура или определен брой служители специалисти, тъй като това би било непропорционално за малките субекти. За прилагането на посочените в реда и условията принципи обаче не е целесъобразно да се създават изключения за нови и/или малки субекти, тъй като е важно да се гарантира висок стандарт на управление.

(7)

В член 279, параграф 3 от Финансовия регламент се предвижда, че съществуващите оценки по стълбове, извършени съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (2), продължават да се прилагат и трябва да се преразглеждат, когато е целесъобразно. Доколкото редът и условията, установени с настоящото решение, съдържат изисквания, които не се съдържат в предходните ред и условия, лицата и субектите, оценени по предходните ред и условия, ще трябва да бъдат подложени на допълнителна оценка спрямо тези изисквания,

РЕШИ:

Член единствен

Редът и условията, които следва да се използват за извършването на оценки съгласно член 154, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, са определени в приложението към настоящото решение.

Съставено в Брюксел на 17 април 2019 година.

За Комисията

Günther OETTINGER

Член на Комисията

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

<БЛАНКА НА ВЪЗЛАГАЩИЯ ОРГАН>

РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ОЦЕНКА ПО СТЪЛБОВЕ НА СУБЕКТ, КОЙТО ИСКА ДА МУ БЪДЕ ВЪЗЛОЖЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС ПОД РЕЖИМ НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ

[ИМЕ НА СУБЕКТА]

Субект, искащ оценката:	[Име и пълен адрес на субекта]
Държава:	[Държава, в която субектът е установен]
Референтни данни/дата на искането за услуги:	[Референтни данни/дата на искането за услуги или на друг еквивалентен документ, издаден от субекта]
Период, подлежащ на оценка:	[Годината (12 месечен период), изтичаща в деня на започване на работата на място (процедури на място) за оценката]
Начална дата на оценката:	[Индикативна начална дата. Очаквана договорна дата на оценката (дата във формуляра за поръчка)]
Крайна дата на оценката:	[Индикативна крайна дата. Очаквана дата на получаване на окончателния доклад]

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Цели

Стандарти и насоки

Изисквания към одитора

Обхват

Процедури за оценка

Други въпроси

Приложения

ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА НАСТОЯЩИТЕ РЕД И УСЛОВИЯ

Текстът в сиво в <курсив> представлява насоки, които следва да бъдат заличени.

Текстът в квадратни скоби — [текст] — се попълва от субекта.

Текстът и формулировките в настоящите ред и условия следва винаги да бъдат спазвани и не могат да бъдат променяни.

Тази инструкция следва да бъде заличена от реда и условията.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Контекст

В член 154 от Финансовия регламент (1) (ФР), приложим към общия бюджет на Европейския съюз (ЕС), се определят методите на изпълнение на бюджета, включително непрякото управление. При непрякото управление Комисията може да възложи изпълнението на средства на Съюза или на бюджетни гаранции на държавите, организациите и органите (наричани по-нататък „субектите“), посочени в член 62 от ФР. Могат да бъдат засегнати следните субекти:

—	трети държави или определените от тях органи, напр. Министерство на вътрешните работи, Кралство Камбоджа,

—	международни организации и техните агенции, напр. Програмата на ООН за развитие (ПРООН),

—	публичноправни органи, напр. Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW),

—	частноправни организации със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции, напр. Cassa Depositi e Prestiti (CDP).

Когато такива субекти управляват средства на ЕС, те трябва да гарантират степен на защита на финансовите интереси на ЕС, еквивалентна на изискваната от ФР. По-конкретно те трябва да отговарят на изискванията във връзка с девет „стълба“. Тези стълбове са свързани със:

1)	системата за вътрешен контрол;

2)	счетоводната система;

3)	независим външен одит;

както и с правилата и процедурите за:

4)	отпускане на финансиране от средствата на ЕС чрез предоставяне на безвъзмездни средства;

5)	възлагане на поръчки;

6)	финансовите инструменти (2);

и също:

7)	изключването от достъп до финансиране;

8)	публикуването на информация за получателите;

9)	защитата на личните данни.

Поради това субектите, които желаят да работят със средства на ЕС в режим на непряко управление, трябва да бъдат подложени на пълна оценка по стълбове. Въз основа на резултатите от оценката по стълбове Комисията ще реши: i) дали може да възложи на субекта задачи по изпълнението на бюджета и ii) дали може да сключи със субекта специфични споразумения (т.е. споразумения за финансов принос под непряко управление). Ако обаче се изисква от правното основание, тези условия могат да бъдат посочени в споразумението с Комисията или чрез препращане към документи с насоки (напр. насоките за националните агенции в случая на „Еразъм“), за да се осигурят хармонизирано изпълнение и равно третиране на бенефициерите по дадена програма на ЕС във всички участващи държави.

Следват редът и условията, при които [пълно име и адрес на възлагащия орган] приема да ангажира одитора да направи оценка по стълбове на [име на субекта] и да докладва за тази оценка. Тези ред и условия се прилагат към [искането за услуги; или еквивалентен документ] на субекта.

В тези ред и условия и в приложения 1—4, които представляват неразделна част от реда и условията, се прилагат следните термини:

—

Понятията „оценка по стълбове“, „оценка“ и „ангажимент“ се отнасят до ангажимента за даване на увереност. В този контекст стълбовете са широките области, предмет на тази оценка. Те включват вътрешния контрол, счетоводството, независимия външен одит, изключването от достъп до финансиране, публикуването на информация за получателите и защитата на личните данни. Субектът винаги трябва да бъде оценен, за да се провери дали може да отговори на изискванията в тези области. В допълнение към шестте задължителни стълба, изброени по-горе, съществуват три незадължителни стълба, които включват процедурите и правилата за предоставяне на безвъзмездни средства, за възлагане на поръчки и за финансовите инструменти.

—

„Одитор“ означава одиторско дружество, наето да изпълни този ангажимент и да представи доклад за него на Комисията. „Одитор“ може да означава лицето или лицата, извършващи оценката, обикновено партньора по ангажимента или други членове на екипа за изпълнение на ангажимента. Партньорът по ангажимента е партньорът или друго лице в дружеството, които: i) отговарят за ангажимента и неговото изпълнение, както и за доклада, изготвян от името на дружеството; и ii) имат подходящи правомощия, предоставени от професионален, правен или регулаторен орган.

—	„Субект“ означава субекта, предмет на оценката по стълбове. Субектът по принцип (3) е възлагащият орган за тази оценка.

—	„Комисия“ означава Европейската комисия, която може да бъде представлявана, по целесъобразност, от съответната служба или отдел в съответната генерална дирекция на Комисията или от делегация на ЕС.

2. ЦЕЛИ

Одиторът се ангажира, за да оцени съществуващите системи, както и контрола, правилата и процедурите, прилагани от субекта за всеки стълб, по критериите, определени от Комисията за всеки стълб. Целта на тази оценка по стълбове е: i) да се даде възможност на одитора да докладва дали субектът отговаря на изискванията, определени за всеки съответен стълб в член 154, параграф 4, букви а)—е) от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейската комисия, и в член 29, параграф 1 от Финансовия регламент, приложим за Европейския фонд за развитие; и ii) да бъде изразено заключение относно това дали субектът:

—	е организирал и гарантира функционирането, във всички съществени аспекти, на ефективна, ефикасна и икономична система за вътрешен контрол, която е основана на най-добрите международни практики и отговаря на критериите, определени от Европейската комисия;

—	използва счетоводна система, която предоставя своевременно, във всички съществени аспекти, точна, пълна и надеждна информация въз основа на международните счетоводни стандарти и съобразно критериите, определени от Европейската комисия;

—	подлежи на независим външен одит, който трябва да бъде извършен, във всички съществени аспекти, в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти от служба за одит, която е функционално независима от съответния субект, и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия;

—	прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия; <да се заличи, ако този стълб не е приложим>.

—	прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез поръчки и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия; <да се заличи, ако този стълб не е приложим>.

—	прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС/бюджетните гаранции чрез финансови инструменти/бюджетни гаранции и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия; <да се заличи, ако този стълб не е приложим>.

—	прилага подходящи правила и процедури за изключване на трети страни от достъп до финансиране чрез поръчки, безвъзмездни средства и/или финансови инструменти;

—	оповестява публично информацията за получателите на средства по подходящ начин и своевременно;

—	гарантира защита на личните данни, еквивалентна на предвидената в член 5 от ФР.

Освен това, ако е получил съгласието на съответния субект и без да се засяга окончателната оценка, одиторът може да провери дали субектът отговаря на стандарти, еквивалентни на приложимото законодателство на ЕС, и на договорените международни стандарти и стандарти на ЕС по отношение на контрола, свързан с избягването на данъци и с юрисдикциите, които не оказват съдействие, борбата с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма. Ако субектът е съгласен да бъде оценен по този конкретен набор от въпроси, одиторът ще бъде ангажиран да докладва по него в рамките на стълб 6. За да изпълнява средствата на Съюза посредством финансови инструменти — подкрепени от бюджетна гаранция или не — субектът ще трябва да спазва съответните изисквания на Финансовия регламент, обхванати в допълнителните точки 6В и 6С, посредством подходящи договорни условия дори ако избере да не премине оценка по стълбове за тези точки.

3. СТАНДАРТИ И НАСОКИ

Одиторът, който извършва настоящата оценка по стълбове, трябва да се ръководи от:

—

Международната рамка за ангажименти за даване на увереност и Международния стандарт за ангажименти за даване на увереност (ISAE) 3000 на Международната федерация на счетоводителите (МФС) за ангажименти за даване на увереност, различни от одити или прегледи на историческа финансова информация, доколкото те могат да се прилагат в конкретния контекст на настоящата оценка по стълбове.

—

Етичния кодекс на професионалните счетоводители на МФС, публикуван от Съвета за международни етични стандарти за счетоводителите (СМЕСС) и в който се определят основните етични принципи за одиторите по отношение на почтеността, обективността, независимостта, професионалната компетентност и надлежната грижа, поверителността, професионалното поведение и техническите стандарти.

—	Международните стандарти за контрол на качеството (МСКК) на МФС, в които се определят стандарти и се дават насоки за системата за контрол на качеството на всеки одитор.

4. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОДИТОРА

4.1. Общи принципи

Одиторът трябва да е независим външен одитор, който е регистриран член на национален счетоводен или одиторски орган или институция, които на свой ред са член на Международната федерация на счетоводителите (МФС), и който е лицензиран да извършва одити.

Одиторът трябва да е функционално независим от съответния субект. Поради това вътрешният одитор на субект, подлежащ на оценка, не отговаря на условията за извършване на оценка по стълбове.

Като се съгласява с настоящите ред и условия, одиторът потвърждава, че отговаря на поне едно от следните условия:

—	Одиторът и/или дружеството са член на национален счетоводен или одиторски орган или институция, които на свой ред са член на МФС.

—	Одиторът и/или дружеството са член на национален счетоводен или одиторски орган или институция. Въпреки че тази организация не е член на МФС, одиторът поема задължение да изпълни този ангажимент в съответствие със стандартите и етичния кодекс на МФС, посочени в настоящите ред и условия.

—

Одиторът и/или дружеството са вписани като задължителен одитор в публичния регистър на публичен надзорен орган в държава — членка на ЕС, в съответствие с принципите на публичния надзор, определени в Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Това важи за одиторите и одиторските дружества, установени в държава — членка на ЕС.

—

Одиторът и/или дружеството са вписани като задължителен одитор в публичния регистър на публичен надзорен орган в трета държава и по отношение на този регистър се прилагат принципите за публичен надзор, предвидени в законодателството на съответната държава (това важи за одиторите и одиторските дружества, установени в трета държава).

Когато е разрешено от съответното правно основание (напр. „Еразъм“), одитор може да бъде независимият одиторски орган, определен в съответствие с член 155, параграф 1 от Финансовия регламент.

4.2. Квалификации, опит и състав на екипа (5)

Квалификации и опит

Одиторът трябва да разполага с достатъчно персонал, притежаващ: i) подходящи професионални квалификации и подходящ опит със стандартите на МФС, по-конкретно ISAE 3000 за ангажименти за даване на увереност, различни от одити или прегледи на историческа финансова информация; и ii) опит в извършването на институционални оценки или оценки на съответствието и/или в извършването на одити на системите или еквивалентни ангажименти за субекти, които са сравними по размер и сложност с въпросния субект.

В допълнение към това екипът за изпълнение на ангажимента като цяло трябва да притежава:

—

Опит с институционални оценки или оценки на съответствието и/или с одити на системите или еквивалентни ангажименти във връзка с финансирани от ЕС програми и с проекти, финансирани от национални и/или международни донори и институции. Желателно е ръководителят на екипа за работа на място, т.е. ръководителят (категория 2) или старшият одитор (категория 3), да има опит с одити на системите на финансирани от ЕС действия за външна помощ и/или други действия, финансирани от ЕС, и/или с институционални оценки или оценки на съответствието на организации в сферата на помощта за развитие и/или икономическия сектор.

—	[По избор: Свободно владеене на [език(ци).]]

Състав на екипа

Екипът от одитори, необходим за настоящата оценка по стълбове, се състои от одитор от категория 1, който носи крайната отговорност за оценката, и от екип за изпълнение на ангажимента, включващ подходяща комбинация от одитори от категории от 2 до 4. Одиторът е този, който предлага и използва екип за изпълнение на ангажимента, съставен от подходяща комбинация от одитори за този ангажимент.

Комисията прави разлика между четири категории одитори.

Категория 1 — Партньор по одита

Партньорът по одита е висококвалифициран експерт с подходяща професионална квалификация, който изпълнява или е изпълнявал висши и ръководни функции в областта на одита в публичния сектор.

Това лице следва да бъде член на национален счетоводен или одиторски орган или институция и трябва да има поне 12 години професионален опит като професионален одитор или счетоводител в областта на одита в публичния сектор. Опитът с работа с държавите, получатели на външна помощ от ЕС, също ще бъде взет под внимание.

Партньор по одита или друго лице в ситуация, подобна на тази на партньор, е лицето в одиторското дружество, което отговаря за одита и неговото извършване, както и за доклада, изготвян от името на дружеството. Партньорът по одита разполага с подходящи правомощия, предоставени от професионален, правен или регулаторен орган, и е оправомощен да сертифицира отчетите съгласно законите на държавата, в която е регистрирано одиторското дружество.

Категория 2 — Ръководител на одит

Ръководителите на одити следва да бъдат квалифицирани експерти с подходяща диплома за висше образование или с подходяща професионална квалификация. Те следва да имат най-малко 6 години опит като професионален одитор или счетоводител в областта на одита в публичния сектор, включително подходящ опит в ръководенето на одиторски екипи.

Категория 3 — Старши одитор

Старшите одитори следва да бъдат квалифицирани експерти с подходяща диплома за висше образование или с подходяща професионална квалификация и поне 3 години професионален опит в областта на одита в публичния сектор.

Категория 4 — Асистиращ одитор

Асистиращите одитори следва да притежават подходяща диплома за висше образование и поне 6 месеца професионален опит в областта на одита в публичния сектор.

Автобиографии

Одиторът следва да представи на възлагащия орган автобиографиите на партньора или другото лице в одиторското дружество, отговарящи за оценката по стълбове и за подписването на доклада, както и автобиографиите на ръководителите, на старшите одитори и на асистиращите одитори, предложени да участват в екипа за изпълнение на ангажимента. Автобиографиите следва да съдържат нужната информация за вида на ангажиментите, изпълнявани от персонала, като се посочат способностите и капацитетът за извършване на оценката. Те съдържат информация и за нужния специфичен опит. Възлагащият орган разглежда автобиографиите, преди да подпише формуляр за поръчка или друг приложим договорен документ за този ангажимент, и си запазва правото да ги отхвърли, ако прецени, че не са подходящи за нуждите, свързани с ангажимента.

5. ОБХВАТ

5.1. Място и период, обхванат от оценката

Настоящата оценка по стълбове ще бъде извършена в [ място/места ]. <От съществено значение е да се посочи точното място на извършване на оценката>. Одиторът следва да получи от възлагащия орган потвърждение за мястото/местата на извършване на оценката, преди да започне работата на място, както и да се увери, че необходимите подкрепящи документи и ключовият персонал ще бъдат на разположение по време на оценката. Одиторът следва да вземе под внимание факта, че субектът обикновено изисква да бъдат проведени срещи за подготвяне на оценката и за обсъждане на проекта на доклад, както и че това може да е свързано с допълнително пътуване (вж. точка 7).

Периодът, подлежащ на оценка, следва по принцип да бъде годината (т.е. 12-месечният период), приключваща в деня, в който започва работата на място по оценката, т.е. деня, в който одиторът реално започва на място (т.е. на мястото, където е установен субектът) процедурите и тестовете, свързани с оценката.

5.2. Контекст на ангажимента

Използване на приложение 1 „Контекст на ангажимента — Ключова информация за оценка по стълбове“

Одиторът следва да се запознае предварително с контекста на ангажимента въз основа на приложение 1 „Контекст на ангажимента — Ключова информация за оценка по стълбове“. Той трябва да познава достатъчно добре този контекст, за да е в състояние да представи разумна оферта на възлагащия орган.

Използване на приложение 2а „Въпросник за оценка“

Субектът следва да представи на одитора попълнено приложение 2а възможно най-скоро след като одиторът сключи договор с възлагащия орган, но преди началото на процедурите за оценка на одитора.

На втори етап приложение 2а ще се използва от одитора като помощен инструмент при замислянето, планирането и изпълнението на процедурите за оценка и за вземане под внимание на критериите, които според Европейската комисия е съществено или важно да бъдат спазени от подложения на оценка субект.

За одитора попълненият въпросник в приложение 2а представлява съществен източник на информация и доказателства във връзка с оценката. Той обаче далеч не е единственият източник, който одиторът следва да ползва, за да планира и изпълнява процедурите за оценка и да формулира заключения. Цялата информация, попълнена и предоставена от субекта, е предварителна и следва да премине процедурите за оценка, които одиторът счете за необходими. Одиторът не може да се опира на информацията, преди да се е уверил посредством процедурите за оценка, че тя е достатъчно точна и пълна за целите на оценката и за стигане до обосновани заключения по ключовите въпроси.

Поради това одиторът може да променя, допълва и добавя информация в колоната за констатациите, както сметне за подходящо. Той може също да добавя допълнителни въпроси, ако прецени, че това е необходимо, за да стигне до обосновано заключение по ключовите въпроси.

Одиторът трябва да вземе предвид специфичните обстоятелства на ангажимента и да използва професионалната си преценка през целия процес на оценка. Той носи по всяко време пълна отговорност за замислянето, планирането и изпълнението на процедурите за оценка, които прецени за необходими, в допълнение към въпросите и процедурите, включени във въпросника в приложение 2а .

Одиторът ще използва информацията във въпросника в приложение 2а и резултатите от процедурите за оценка, за да попълни приложение 2 „Въпросник и критерии за оценка“ (вж. точка 5.4 по-долу) и да направи заключение за всеки от оценяваните стълбове.

5.3. Естество, обхват и график на процедурите и тестовете за всеки стълб

За всеки стълб одиторът трябва да оцени замисъла на съответните системи, контрол, правила и процедури. Това означава, че той трябва да извърши процедури и тестове, въз основа на които следва да заключи дали системата, контролът, правилата и процедурите съществуват, т.е. са осигурени.

Освен това одиторът трябва да оцени оперативната ефективност на системите, контрола, правилата и процедурите за всички съответни стълбове (вж. точка 2 „Цели“ по-горе) с изключение на стълба „независим външен одит“, за който одиторът оценява само замисъла на процедурите за външен одит.

Замисълът и оперативната ефективност на съответните системи, правила и процедури трябва да бъдат оценени по критериите, определени от Комисията за всеки стълб (вж. точка 5.4 по-долу). За тази цел одиторът трябва да използва предоставените от Комисията въпросници.

Одиторът определя естеството, обхвата и графика на всички процедури и тестове, които счита, че трябва да извърши, за да стигне до заключение по отношение на замисъла и оперативната ефективност на системите, контрола, правилата и процедурите.

5.4. Критерии и същественост

За всеки стълб съществуват три нива критерии, които бяха определени от Европейската комисия чрез формулирането на (ключови) въпроси в приложение 2 „Въпросник и критерии за оценка“ и в приложение 2а „Въпросник за оценка“.

За да определи какво представлява съществена слабост или недостатък в системите, контрола, правилата и процедурите, одиторът трябва да вземе предвид определените от Комисията критерии и нива на важност (т.е. праговете на оценка), тъй като тези фактори могат да повлияят на решението на Комисията да възложи на субекта задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление.

Ниво 1 (Финансов регламент)

За всеки стълб има един общ въпрос от ниво 1 (в приложение 2 „Въпросник и критерии за оценка“), определен въз основа на Финансовия регламент. Този въпрос е основен. Възможни са само два вида заключения:

—	Отговорът на въпроса от ниво 1 е „да“. Това означава, че субектът отговаря на изискванията за съответния стълб. Заключението на одитора трябва да бъде формулирано в положителна форма, която е еквивалентна на „становище без резерви“.

—	Отговорът на въпроса от ниво 1 е „не“. Това означава, че субектът не отговаря на изискванията за съответния стълб. В този случай заключението трябва да бъде формулирано в отрицателна форма, която е еквивалентна на така нареченото „отрицателно становище“ съгласно международните стандарти.

Ниво 2 (ключови компоненти на стълба)

Ключовите въпроси от ниво 2 са свързани с критериите, които Комисията счита за съществени. За тази цел за ключовите компоненти на всеки стълб са определени ключови въпроси и ключови критерии. Компонентите са всъщност „подстълбове“, които на свой ред се състоят от групи от въпроси в приложение 2а „Въпросник за оценка“.

Одиторът трябва да използва професионалната си преценка, за да даде оценка от 0 до 10 на всеки компонент от ниво 2 в приложение 2 „Въпросник и критерии за оценка“ въз основа на информацията и доказателствата, получени чрез прилагане на приложение 2a .

Ниво 3 (въпросник за оценка с групи от въпроси)

Приложение 2а „Въпросник за оценка“ включва групи от въпроси, които се отнасят до ключовите компоненти на стълба от ниво 2. Тези групи от подробни въпроси не са изчерпателни. Това означава, че одиторът следва да използва поне тези (групи от) въпроси, за да определи оценка за всеки компонент от ниво 2.

Одиторът може да формулира допълнителни въпроси и да извърши допълнителни тестове и процедури, ако прецени за необходимо или целесъобразно. Одиторът използва изцяло професионалната си преценка за всички въпроси в приложение 2а , за да определи оценки за ключовите компоненти на стълба от ниво 2.

5.5. Ограничения на обхвата

Одиторът следва да информира възлагащия орган за всички ограничения на обхвата на работата, идентифицирани преди или в хода на оценката, както и да обсъди с възлагащия орган какви действия могат да са необходими и дали или по какъв начин оценката може да бъде продължена.

6. ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНКА

Одиторът следва да извърши оценката в съответствие с приложение 3 „Процедури за оценка“, което обхваща документацията и доказателствата, планирането, работата на място и докладването. Приложение 3 съдържа процедури за оценка, които одиторът следва да приложи, както и процедури, които той може да реши да използва. Одиторът се приканва да обърне внимание на специфичните аспекти, посочени в точки 6.1—6.3 по-долу. Той следва да полага дължимата професионална грижа и преценка и да определи естеството, графика и обхвата на процедурите за оценка така, че те да отговарят на целите, обхвата и контекста на оценката.

6.1. Документация и доказателства

Одиторът следва, в съответствие с ISAE 3000, да изготви документация и да получи достатъчни подходящи доказателства в подкрепа на констатациите от оценката, както и да формулира разумни заключения, на които да базира заключението от оценката на всеки стълб. Той използва професионалната си преценка, за да реши дали доказателствата са достатъчни и подходящи (вж. приложение 3.1).

6.2. Планиране и работа на място

Начало на оценката

Официалната начална дата на оценката е датата на подписване на формуляра за поръчка на възлагащия орган или друг приложим договорен документ за оценката. След това одиторът трябва да договори възможно най-скоро дата за започване на работата на място със субекта.

Подготвителна среща със субекта

Субектът насрочва подготвителна среща с одитора (вж. приложение 3.2.1), която следва да се проведе в [име и адрес на субекта]. Субектът информира Комисията за тази среща, на която могат да присъстват представители на Комисията.

Процедури за оценка, планиране и работа на място

Процедурите на одитора следва да включват запознаване с контекста на ангажимента, което е достатъчно за замислянето и извършването на допълнителни процедури за оценка. Това включва следното:

—	получаване на доказателства във връзка със замисъла на системите, контрола, правилата и процедурите (приложение 3.3.1),

—	провеждане на тестове на оперативната ефективност на системите, контрола, правилата и процедурите (приложение 3.3.2),

—	формиране на извадка и други способи за подбор на елементи за тестване, когато е целесъобразно (приложение 3.3.3),

—	ползване на работата на вътрешните одитори, когато е приложимо (приложение 3.3.4).

6.3. Докладване

Използване на образеца на доклад за оценка по стълбове в приложение 4

Използването на образеца на доклад за оценка по стълбове, който се намира в приложение 4, е задължително.

Език

Докладът следва да бъде представен на [език] език. [Заедно с доклада за оценка трябва да бъде представено негово резюме на [английски/френски език]] (вж. приложение 3.3.1). <Да се заличи, ако не е приложимо>.

Констатации

Съществуват два вида констатации:

—

Основни констатации са констатациите, които се отнасят до съществени слабости или недостатъци в системите, контрола, правилата и процедурите. Думата „съществен“ означава, че според одитора тези фактори са толкова важни за Комисията, че могат да повлияят на решението ѝ да възложи на субекта задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление. Поради това, когато за даден стълб бъдат направени съществени констатации, одиторът трябва да формулира отрицателно заключение за този стълб.

Основните констатации включват също случаите, в които няколко констатации, взети поотделно, не са свързани със съществена слабост или недостатък, но взети в съвкупност, са свързани с констатация на съществена слабост или недостатък. Общото въздействие на тези констатации е толкова голямо (т.е. съществено), че е основание одиторът да стигне до заключението, че субектът не отговаря на изискванията за съответния стълб (т.е. заключението е „не“).

—

Други констатации са всички несъществени констатации, за които според одитора субектът трябва да бъде уведомен. Тези констатации са свързани с пропуски и недостатъци в системите, контрола, правилата или процедурите, които, поотделно или съвкупно, не водят до непосредствен риск целите за стълба да не бъдат постигнати.

Констатациите трябва да бъдат докладвани в съответствие с (табличните) формати, посочени в образеца на доклад за оценка по стълбове в приложение 4. Основните констатации, както и другите констатации на одитора могат да бъдат основата за надзорни мерки, които ще бъдат предприети от Комисията в съответствие с член 154, параграф 5 от Финансовия регламент.

Препоръки

Съществуват два вида препоръки:

—	Критични препоръки — отнасят се до съществени слабости и недостатъци в системите, контрола, правилата или процедурите, както и до случаите, в които критериите на Комисията и/или международно приетите стандарти за стълбовете не се спазват (редовно).

—

Други препоръки — отнасят се до всички други констатации, които не са съществени. В тези случаи слабостите и недостатъците в системите, контрола, правилата или процедурите не влияят значително и непосредствено на целите на тези системи, контрол, правила и процедури. При все това е важно субектът да приложи предложените мерки, тъй като това ще му предостави възможност да подобри своите системи, контрол, правила или процедури и да повиши своята ефективност и/или ефикасност.

Препоръките трябва да бъдат докладвани в съответствие с (табличните) формати, посочени в образеца на доклад за оценка по стълбове в приложение 4.

Заключения

Докладът за оценка трябва да съдържа заключение за всеки стълб. Съществуват два вида заключения: заключенията трябва да бъдат формулирани или в положителна форма (т.е. „създал е“, „използва“, „подлежи на“ или „прилага“), или в отрицателна форма (т.е. „не е създал“, „не използва“, „не подлежи на“ или „не прилага“).

Използването на заключение с резерви (т.е. използването на формулировката „с изключение на“) не е възможно при оценка по стълбове.

Дата на доклада за оценка

Датата на проекта на доклада и на предпоследните доклади следва да бъде датата, на която тези доклади са изпратени за консултация. Датата на окончателния доклад за оценка следва да бъде датата на подписване на окончателния доклад на независимия одитор (приложение 3.4.2).

Процедури и срокове за представяне на проектите на доклад и окончателните доклади за оценка

Одиторът следва да спазва процедурите и сроковете за консултация и внасяне на проекта на доклад и окончателния доклад за оценка, посочени в приложения 3.4.3 и 3.4.4.

Одиторът се приканва да обърне специално внимание на следното:

—	Одиторът следва да представи на субекта проект на доклад в срок от [21; определя се от възлагащия орган] календарни дни след деня на заключителната среща (т.е. края на работата на място).

—

Периодът от време между заключителната среща по оценката и представянето на окончателния доклад за оценката на субекта не може да надвишава [105; определя се от възлагащия орган] календарни дни, или [15] седмици. Одиторът следва да обясни и да документира всяко забавяне на докладването в работните документи.

7. ДРУГИ ВЪПРОСИ

7.1. Информация относно практиките за изчисляване и докладване на разходите

Всяка информация, предоставена от субект за целите на настоящата оценка и отнасяща се до методиката, използвана за изчисляване и докладване на разходите, не се счита за одобрена от Комисията по отношение на бюджета за специфично действие. Такова одобрение е възможно само когато са следвани специфичните процедури, определени в решението на Комисията относно предварителната оценка на единичните разходи и единните ставки (известни също като „опростени варианти за разходите“). При липса на предварителна оценка на опростените варианти за разходите допустимостта на разходите за специфично действие се определя единствено съгласно разпоредбите на съответното(ите) споразумение(я) със субекта.

7.2. Последващи действия

Възлагащият орган може да поиска одиторът да окаже допълнителна помощ в рамките на последващите действия във връзка с окончателния доклад за оценка. Възлагащият орган може също да поиска одиторът да оцени повторно един или няколко стълба, ако окончателният доклад за оценка съдържа заключението, че субектът не е спазил изискванията за съответния(те) стълб(ове).

Настоящите ред и условия не обхващат допълнителната помощ, оказана от одитора във връзка с последващите действия на възлагащия орган по отношение на окончателния доклад за оценка. Ако е необходима такава помощ, възлагащият орган трябва да изготви допълнение за такъв ангажимент към формуляра за поръчка или към другия приложим договорен документ.

7.3. Разни въпроси

Приложения

Приложение 1	Контекст на ангажимента — Ключова информация за оценка по стълбове
Приложение 2	Въпросник и критерии за оценка
Приложение 2a	Въпросник за оценка
Приложение 3	Процедури за оценка
Приложение 4	Доклад за оценка по стълбове

ВАЖНО: Приложения от 1 до 4 са неразделна част от настоящите ред и условия.

(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

(2) Счита се, че думите „финансови инструменти“ включват и бюджетните гаранции.

(3) Комисията може да бъде възлагащият орган в надлежно обосновани случаи.

(4) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (OВ L 157, 9.6.2006 г., стp. 87), изменена с Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. (OВ L 158, 27.5.2014 г., стp. 196).

(5) Когато одиторският орган не е от частния сектор, следва да се прилагат еквивалентни нива на трудов стаж, на квалификации и на опит.

Приложение 1

Контекст на ангажимента — Ключова информация за оценка по стълбове

СУБЕКТ, ПОДЛЕЖАЩ НА ОЦЕНКА

<пълно име на оценявания субект>

СТЪЛБ

СТЪЛБ, ПОДЛЕЖАЩ НА ОЦЕНКА (1)

1	ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

ДА

2	СЧЕТОВОДСТВО

ДА

3	ВЪНШЕН ОДИТ

ДА

4	БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

ДА/НЕ <да се заличи неприложимото>

ПОРЪЧКИ

ДА/НЕ <да се заличи неприложимото>

6	ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (2)

ДА/НЕ <да се заличи неприложимото>

7	ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

ДА

8.	ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ

ДА

9.	ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

ДА

Стълбове 1, 2, 3, 7, 8 и 9 винаги подлежат на оценка (3).

Стълбове 4—6 могат да подлежат на оценка в зависимост от естеството на задачите по изпълнението на бюджета, които ще бъдат възложени.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ
Субект: [пълно име на субекта, подлежащ на оценка]
Адрес	Държава
Телефон	Факс
Уебсайт
Основно лице за контакт
Име	Длъжност	<изпълнявана длъжност, напр. директор, генерален директор, началник на отдел „Финанси и счетоводство“>
Електронна поща	Телефон/факс
Делегация на Европейския съюз в [държава] <заличете таблицата, ако не е приложима>
Адрес	Държава
Телефон	Факс
Основно лице за контакт
Име	Длъжност
Електронна поща	Телефон/факс
Служба на Европейската комисия, отговаряща за съответната програма за финансиране от ЕС <заличете, ако не е приложимо>
Основно лице за контакт
Име	Длъжност/отдел
Електронна поща	Телефон/факс

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

Опишете (на не повече от 5 страници) системата за вътрешен контрол, като засегнете следното:

—

Контролна среда

—	почтеност и етични ценности

—	организационна структура и отговорности

—	структура за надзор върху управлението

—	Оценка на риска

—

Контролни дейности, включително:

—	разделяне на задълженията (включително мерките за избягване на конфликти на интереси)

—	обработка на информация и компютризирани информационни системи (включително общия контрол на информационните системи, контрола на приложенията, целостта на данните и одитните следи)

—	предотвратяване, откриване и коригиране на грешки, измами и нередности

—	управление на средствата, държани в банки/каса

—	възнаграждения и управление на времето

—

Информация и комуникация

—	вътрешно докладване

—	външно докладване: финансови отчети; докладване пред донори

—

Мониторинг

—	мониторинг на (компонентите на) системата за вътрешен контрол

—	функция по вътрешен одит.

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДСТВО

Опишете (на не повече от 5 страници) счетоводната система:

—	Счетоводна система и политики

—	Бюджетиране

—	Счетоводство и бюджетиране за проекти, дейности, (доверителни) фондове и финансови инструменти.

СТЪЛБ 3 — НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ

Опишете (на не повече от 5 страници) функцията по външен одит, като засегнете следното:

—	Регулаторната рамка за външен одит

—	Външния одитор на субекта и стандартите за одит.

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

Опишете (на не повече от 5 страници) системата за предоставяне на безвъзмездни средства на субекта, като засегнете следното:

—	Правната и регулаторната рамка

—	Принципите за безвъзмездните средства, обхващайки по-специално мерките за избягване на конфликти на интереси през целия процес на предоставяне на безвъзмездни средства

—	Използваните видове безвъзмездни средства

—	Организацията (задачи и отговорности)

—	Документацията и архивирането на процеса на предоставяне на безвъзмездни средства

—

Процедурите за предоставяне на безвъзмездни средства, включително:

—	публикуването на покана за представяне на предложения

—	подаването на предложения

—	сигурността и поверителността на предложенията

—	получаването, регистрирането и отварянето на предложенията

—	процедурите за подбор и за оценяване

—	предоставянето на безвъзмездни средства

—	уведомяването и публикуването

—	споразуменията и договорите за предоставяне на безвъзмездни средства.

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

Опишете (на не повече от 5 страници) системата за възлагане на поръчки на субекта, като засегнете следното:

—	Правната и регулаторната рамка

—

Принципите за възлагане на поръчки, и по-специално:

—	мерките за прозрачност, като например предварителното публикуване на покани за представяне на оферти и последващото публикуване на изпълнителите

—	мерките за избягване на конфликти на интереси през целия процес на възлагане на поръчки

—	Използваните видове поръчки (строителство, услуги, доставки)

—	Използваните видове състезателни процедури за възлагане на поръчки

—	Организацията (задачи и отговорности)

—	Документацията и архивирането на процеса на възлагане на поръчки

—

Процедурите за възлагане на поръчки:

—	покана за представяне на оферти

—	процедури за подбор и за оценка и възлагане на поръчки

—	система за разглеждане на жалби.

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (4)

Опишете (на не повече от 5 страници) финансовите инструменти, като засегнете следното:

—

Правната и регулаторната рамка. Аспекти, които трябва да бъдат обхванати:

—	описанията на инструментите, включително инвестиционните стратегии или политики, видът на предоставяната подкрепа, критериите за допустимост на финансовите посредници и крайните получатели, както и допълнителните оперативни изисквания за транспониране на целите на политиката на инструмента;

—	изискванията за целеви диапазон на стойностите на ефекта на лоста (средствата от ЕС за даден финансов инструмент имат за цел да се мобилизира инвестиция, чийто общ размер надвишава този на средствата от ЕС съгласно предварително определени показатели);

—	определение за недопустимите дейности;

—	разпоредбите, гарантиращи съгласуване на интересите и преодоляване на евентуалните конфликти на интереси;

—	разпоредбите за подбор на финансови посредници (финансовите посредници трябва да се избират въз основа на открити, прозрачни, пропорционални и недискриминационни процедури, като се избягват конфликтите на интереси) и за създаване на специализирани инвестиционни механизми, ако е приложимо;

—	разпоредбите относно отговорността на упълномощените субекти и на други субекти, участващи в изпълнението на финансовите инструменти;

—	разпоредбите относно уреждането на спорове;

—	разпоредбите относно управлението на инструментите;

—	разпоредбите относно използването и повторното използване на средствата от ЕС, когато е приложимо (член 209 от ФР);

—

разпоредбите за управление на средствата от ЕС и на доверителните сметки, включително рисковете за контрагента, приемливите касови операции, отговорностите на съответните страни, коригиращите действия в случай на прекалено големи наличности по доверителните сметки, воденето на документация и докладването;

—	правилата за счетоводна отчетност и финансово отчитане (отделно финансово отчитане за всеки финансов инструмент);

—	разпоредбите относно срока, възможността за удължаване и прекратяването на инструмента, включително условията за предсрочно прекратяване и когато е уместно, стратегиите за излизане;

—	разпоредбите относно мониторинга на изпълнението на подкрепата за финансовите посредници и крайните получатели, включително докладването от страна на финансовите посредници;

—	Основните принципи: финансовите инструменти се използват в съответствие с принципите на добро финансово управление, прозрачност, пропорционалност, недискриминация, равно третиране и субсидиарност, както и съобразно своите цели;

—	Насоките и оперативните правила за използването на финансови инструменти;

—	Организацията (задачи и отговорности);

—	Системата за управление на кредитния риск и вътрешната система за оценка на риска — ако е приложимо (само за субектите, които планират да поискат бюджетна гаранция от ЕС);

—	Правилата и процедурите за контрол, свързани с избягването на данъци и неоказващите съдействие юрисдикции;

—	Правилата и процедурите за контрол, свързани с изпирането на пари или финансирането на тероризма.

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

Опишете (на не повече от 5 страници) системата за изключване на субекта, като засегнете следното:

—	Правната и регулаторната рамка

—	Критериите за изключване

—	Процедурите. Посочете по-специално дали аспектите по-горе са обхванати от процедурите и по какъв начин се прилагат.

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ

Опишете (на не повече от 5 страници) системата на субекта за публикуване на информация за получателите на средства, като засегнете следното:

—	Правната и регулаторната рамка

—

Изискванията за публикуване. Посочете по-специално дали следните аспекти са обхванати от процедурите и по какъв начин се прилагат:

—	име, местоположение, естество и предназначение, сума;

—

график;

—	средства за публикуване.

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Опишете (на не повече от 5 страници) системата на субекта за защита на личните данни, като засегнете следното:

—	Правната и регулаторната рамка

—	Изискванията във връзка със защитата на личните данни. Посочете по-специално дали тези изисквания са обхванати от процедурите и по какъв начин се прилагат.

(1) Субектът трябва да избере „ДА“ или „НЕ“, за да посочи дали стълбът подлежи на оценка.

(2) Счита се, че думите „финансови инструменти“ включват и бюджетните гаранции.

(3) Ако по изключение не се оценяват нито правилата и процедурите за предоставяне на безвъзмездни средства, нито тези за възлагане на поръчки, нито тези за финансовите инструменти (т.е. нито един от стълбове 4—6), не е необходимо да се оценяват правилата и процедурите за изключването и за публикуването (т.е. стълбове 7 и 8).

(4) Понятието „финансови инструменти“ включва също бюджетните гаранции.

Приложение 2

ВЪПРОСНИК И КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

Ниво 1 (Финансов регламент). Организирал ли е и гарантира ли субектът функционирането, във всички съществени аспекти, на ефективна, ефикасна и икономична система за вътрешен контрол, която е основана на най-добрите международни практики и отговаря на критериите, определени от Европейската комисия?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (5 компонента за вътрешния контрол)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Контролна среда Осигурява ли контролната среда на субекта подходяща база за извършването на вътрешен контрол в рамките на организацията?

../10

2.	Оценка на риска Идентифицира ли субектът рисковете пред постигането на своите цели в рамките на субекта, включително оценява ли потенциала за измами, и анализират ли се рисковете, за да се определи как следва да се управляват?

../10

3.	Контролни дейности Осъществява ли субектът ефективни и ефикасни контролни дейности, включително предотвратяване, откриване и коригиране на нередности и измами?

../10

4.	Информация и комуникация Разполага ли субектът с контрол и процедури, които гарантират надеждно докладване — както вътрешно, така и външно (входящо и изходящо) — в съответствие с приложимите изисквания и стандарти?

../10

5.	Мониторинг Упражнява ли субектът редовно и ефективно мониторинг върху вътрешния контрол?

../10

Обща оценка

../50

ОЦЕНКА

Отговорът на въпрос от ниво 1 е „ДА“, ако общата оценка за 5-те компонента е поне 70 % и оценката за всеки отделен компонент е поне 2/10, или 20 %.

Отговорът на въпрос от ниво 1 е „НЕ“, ако общата оценка е под 70 % или оценката за един отделен компонент е под 2/10, или под 20 %.

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДСТВО

Ниво 1 (Финансов регламент). Използва ли субектът счетоводна система, която предоставя своевременно, във всички съществени аспекти, точна, пълна и надеждна информация въз основа на международните счетоводни стандарти и съобразно критериите, определени от Европейската комисия?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за счетоводството)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Счетоводна система и политики Използва ли субектът подходяща счетоводна система и разполага ли той с ясни писмени счетоводни политики?

../10

2.	Бюджетиране Разполага ли субектът с бюджетна система и процедури, които водят до прозрачни и надеждни бюджети за неговите операции и дейности?

../10

Счетоводство и бюджетиране за специфични проекти, дейности, (доверителни) фондове и финансови инструменти (1) , когато е целесъобразно

Разполага ли субектът със: i) счетоводни и бюджетни процедури, които позволяват адекватно и своевременно докладване на донорите/страните, предоставящи средства (включително Европейската комисия), относно използването на средствата, предоставени от тях за проектите, дейностите, (доверителните) фондове и финансовите инструменти; и ii) капацитет и процедури за изготвяне на финансови отчети (2)?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

Отговорът на въпрос от ниво 1 е „ДА“, ако общата оценка за 3-те компонента е поне 70 % и оценката за всеки отделен компонент е поне 2/10, или 20 %.

СТЪЛБ 3 — НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ

Ниво 1 (Финансов регламент). Подлежи ли субектът на независим външен одит, който трябва да бъде извършен, във всички съществени аспекти, в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти от служба за одит, която е функционално независима от субекта, и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за независимия външен одит)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Правна и регулаторна рамка Разполага ли субектът с ясна регулаторна рамка за външен одит?

../10

Принципи.

В зависимост от приложимата регулаторна рамка и стандартите за одит могат да бъдат разграничени три възможни ситуации.

Ключов въпрос (ниво 2) — Прилага се, ако външният одит се извършва от независимо професионално дружество за външен одит (частния сектор) в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит. Подлежи ли субектът на външен одит, който:

—	се извършва от професионално дружество за външен одит, което е независимо от субекта и което съблюдава основните принципи на професионална етика, включващи почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежна грижа, поверителност и професионално поведение?

—	се извършва в съответствие с одиторски стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит (МСО), издадени от Съвета по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност (СМОССИС)?

Ключов въпрос (ниво 2) — Прилага се, ако външният одит се извършва от национална одиторска институция (публичния сектор) в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит. Подлежи ли субектът на външен одит, който:

—

се извършва от национална одиторска институция или върховна одиторска институция (напр. национална сметна палата или еквивалентен орган), която е независима от субекта и която съблюдава основните принципи на професионална етика, включващи почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежна грижа, поверителност и професионално поведение?

—	се извършва в съответствие с одиторски стандарти, еквивалентни на принципите, стандартите и насоките, издадени от Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ)?

Ключов въпрос (ниво 2) — Прилага се, ако външният одит се извършва от орган за външен одит или надзорен орган, който действа съгласно специфична регулаторна или институционална рамка (напр. външен одитор на ООН) и който е независим от субекта, в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит. Подлежи ли субектът на външен одит, който:

—	се извършва от орган за външен одит или надзорен орган, който е независим от субекта и който съблюдава основните принципи на професионална етика, включващи почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежна грижа, поверителност и професионално поведение?

—	се извършва в съответствие с одиторски стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит (МСО) или на стандартите на ИНТОСАЙ?

../10

3.	Процедури за външен одит Подлежи ли субектът на подходящи процедури за външен одит?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

Ниво 1 (Финансов регламент). Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за безвъзмездните средства)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Правна и регулаторна рамка Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка за предоставяне на безвъзмездни средства?

../10

Принципи

В процедурите, правилата и критериите на системата за предоставяне на безвъзмездни средства на субекта интегрирани ли са следните принципи: прозрачност, равно третиране, критерии за допустимост, избягване на двойно финансиране, конфликти на интереси?

Тези принципи трябва да бъдат интегрирани в процедурите, правилата и критериите на системата за предоставяне на безвъзмездни средства на субекта в съответствие с основния принцип на пропорционалност. Принципите не са абсолютни и могат да се допускат ограничен брой изключения, при условие че са ясно определени, разумни и обосновани.

../10

3.	Процедури за предоставяне на безвъзмездни средства Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

Ниво 1 (Финансов регламент). Субектът прилага ли подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез поръчки и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за поръчките)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Правна и регулаторна рамка Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка за възлагане на поръчки?

../10

Принципи

В процедурите, правилата и критериите на системата за възлагане на поръчки на субекта интегрирани ли са следните принципи: прозрачност, равно третиране, публичен достъп до информацията за възлагане на поръчки, конфликти на интереси и използване на състезателни тръжни процедури и най-добро съотношение качество/цена?

Тези принципи трябва да бъдат интегрирани в процедурите, правилата и критериите на системата за възлагане на поръчки на субекта в съответствие с основния принцип на пропорционалност. Принципите не са абсолютни и могат да се допускат ограничен брой изключения, при условие че са ясно определени, разумни и обосновани.

../10

3.	Процедури за възлагане на поръчки Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за възлагане на поръчки?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (3)

Ниво 1 (Финансов регламент). Прилага ли субектът подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС/бюджетните гаранции чрез финансови инструменти/бюджетни гаранции и в съответствие с критериите, определени от Европейския съюз?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за финансовите инструменти)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Правна и регулаторна рамка Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка за използване и изпълнение на финансови инструменти/бюджетни гаранции?

../10

Принципи

Интегрирани ли са в процедурите, правилата и критериите на финансовите инструменти/бюджетните гаранции на субекта следните принципи и условия?

Основни принципи (член 209, параграф 1 от ФР). Добро финансово управление, прозрачност, пропорционалност, недискриминация, равно третиране и субсидиарност.

Подбор на финансови посредници (член 216, параграф 3 от ФР). Финансовите посредници трябва да се избират въз основа на открити, прозрачни, пропорционални и недискриминационни процедури, като се избягват конфликти на интереси.

Условия за финансовите инструменти и за бюджетните гаранции (член 209, параграф 2 от ФР). Финансовите инструменти и бюджетните гаранции трябва да отговарят на следните основни условия: насоченост към преодоляване на неефективности на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, допълняемост, ефект на лоста и съгласуване на интересите, както и когато е приложимо, ненарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и съвместимост с правилата за държавната помощ.

../10

3.	Процедури за финансовите инструменти/бюджетните гаранции Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за използване на финансови инструменти/бюджетни гаранции?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ — допълнителна точка 6A (допълнителни въпроси за бюджетните гаранции (4)

Критерии/въпроси от ниво 2 (четири допълнителни компонента за бюджетните гаранции) Субектът разполага ли със система за управление на кредитния риск и използва ли вътрешна система за оценка на риска, съответстваща на естеството, обема и сложността на дейностите му?

ДА/НЕ

1.	Политика/стратегическа рамка по отношение на риска Разполага ли субектът с добра политика и стратегия за идентифициране, управление, измерване и контрол на риска (с акцент върху кредитния риск)?

../10

2.	Управление на риска Разполага ли субектът с подходяща организационна рамка, позволяваща ефективно управление, измерване и контрол на кредитния риск, с достатъчно човешки и технически ресурси в качествен и количествен аспект за извършване на нужните задачи?

../10

3.	Система за идентифициране, анализ и мониторинг на кредитния риск Разполага ли субектът с добре функционираща система за идентифициране, анализ и мониторинг на кредитния риск?

../10

4.	Вътрешна система за оценка на риска Използва ли субектът вътрешна система за оценка на риска, която съответства на естеството, обема и сложността на дейностите му?

../10

Обща оценка

../40

ОЦЕНКА

Отговорът на въпрос от ниво 2 е „ДА“, ако общата оценка за 4-те компонента е поне 70 % и оценките за всеки компонент са поне 2/10, или 20 %.

Отговорът на въпрос от ниво 2 е „НЕ“, ако общата оценка е под 70 % или оценката за един компонент е под 2/10, или под 20 %.

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ — допълнителни точки 6Б и 6В (по избор (5)

Ниво 1. При подбора/изпълнението на подпомагани със средства на ЕС финансови инструменти/бюджетни гаранции субектът изпълнява ли стандарти, еквивалентни на приложимото законодателство на Съюза, и договорените международни стандарти и стандарти на Съюза, поради което: а) не подпомага действия, допринасящи за избягването на данъци, и б) не участва в операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (2 компонента за контрола, свързан с избягването на данъци и с неоказващите съдействие юрисдикции)

ОЦЕНКА

(0—10)

Контрол, свързан с избягването на данъци и с неоказващите съдействие юрисдикции

При подбора/изпълнението на подпомагани със средства на ЕС финансови инструменти/бюджетни гаранции субектът изпълнява ли стандарти, еквивалентни на приложимото законодателство на Съюза, и договорените международни стандарти и стандарти на Съюза (6), поради което:

1)	не подпомага действия, допринасящи за избягването на данъци, и

2)	не участва в операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели,

../10

Ниво 1. При подбора/изпълнението на финансови инструменти/бюджетни гаранции субектът изпълнява ли стандарти, еквивалентни на приложимото законодателство на Съюза, и договорените международни стандарти и стандарти на Съюза, поради което: в) не подпомага действия, допринасящи за изпирането на пари и финансирането на тероризма, и г) не участва в нови или подновени операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, идентифицирани като високорискови трети държави?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (2 компонента за контрола, свързан с борбата с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма)

ОЦЕНКА

(0—10)

Борба с изпирането на пари и борба с финансирането на тероризма

При подбора/изпълнението на финансови инструменти/бюджетни гаранции субектът изпълнява ли стандарти, еквивалентни на приложимото законодателство на Съюза, и договорените международни стандарти и стандарти на Съюза, предоставящи разумно ефективна защита, поради което:

1)	не подпомага действия, допринасящи за изпирането на пари и финансирането на тероризма, и

2)	не участва в нови или подновени операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, идентифицирани като високорискови трети държави (7)

../10

Отговорът на въпрос от ниво 1 е „ДА“, ако общата оценка за съответната точка е поне 70 %.

Отговорът на въпрос от ниво 1 е „НЕ“, ако общата оценка за съответната точка е под 70 %.

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

Ниво 1 (Финансов регламент). Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за изключване на трети страни от достъп до финансиране чрез поръчки, безвъзмездни средства и/или финансови инструменти (8)?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за изключването от достъп до финансиране)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Правна и регулаторна рамка Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка във връзка с изключването от финансиране?

../10

2.	Критерии за изключване Интегрирани ли са критериите за изключване в процедурите и правилата за възлагане на договори за поръчки, за безвъзмездните средства и/или за финансовите инструменти?

../10

3.	Процедури за изключване Ефективно ли прилага субектът правилата и процедурите за изключване, упоменати в точка 2?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

Отговорът на въпрос от ниво 1 е „ДА“, ако общата оценка за 3-те компонента е поне 70 % и оценката за компонент 1 или 3 е поне 2/10, или 20 %, или оценката за компонент 2 е поне 5/10, или 50 %.

Отговорът на въпрос от ниво 1 е „НЕ“, ако общата оценка е под 70 % или оценката за компонент 1 или 3 е под 2/10, или под 20 %, или оценката за компонент 2 е под 5/10, или под 50 %.

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ И ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ

Ниво 1 (Финансов регламент) Оповестява ли субектът публично информацията за получателите на средства по подходящ начин и своевременно (9) ?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за публикуването на получателите)

ОЦЕНКА

(0—10)

Правна и регулаторна рамка

Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка за публикуване на получателите, обхващаща 1) публикуването на подходяща информация за бенефициерите на средства; 2) позоваване на общ международен стандарт за осигуряване на защитата на основните права и на търговските интереси; и 3) редовното публикуване на актуализации?

../10

2.	Изисквания Ако регулаторната рамка се изпълнява чрез допълнителен набор от процедури за публикуване, включват ли тези процедури нейните изисквания?

../10

3.	Процедури за публикуване Ефективно ли прилага субектът правилата и процедурите за публикуване въз основа на изискванията, упоменати в точка 2?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Ниво 1 (Финансов регламент) Гарантира ли субектът защита на личните данни, еквивалентна на посочената в член 5 от ФР (10) ?

ДА/НЕ

Критерии/въпроси от ниво 2 (3 компонента за защитата на личните данни)

ОЦЕНКА

(0—10)

1.	Правна и регулаторна рамка Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка във връзка със защитата на личните данни?

../10

2.	Изисквания Интегрирани ли са изискванията в процедурите и правилата за защита на личните данни?

../10

3.	Процедури Ефективно ли прилага субектът правилата и процедурите (напр. подходящи технически и организационни мерки) за защита на личните данни (при предоставянето на безвъзмездни средства/поръчките/финансовите инструменти, според случая) въз основа на изискванията, упоменати в точка 2?

../10

Обща оценка

../30

ОЦЕНКА

(1) Счита се, че думите „финансови инструменти“ включват и бюджетните гаранции.

(2) Вж. член 209, параграф 4 от Финансовия регламент на ЕС от 2018 г. (ФР).

(3) Счита се, че думите „финансови инструменти“ и „средства на ЕС“ включват и бюджетните гаранции.

(4) Прилага се само когато субектът планира да поиска бюджетна гаранция от ЕС.

(5) За да изпълнява средствата на Съюза посредством финансови инструменти, субектът ще трябва да спазва съответните изисквания на Финансовия регламент, обхванати в допълнителните точки 6В и 6С, посредством подходящи договорни условия дори ако избере да не премине оценка по стълбове за тези точки.

(6) Политиката и регулаторната рамка на ЕС в областта на данъците понастоящем включват по-специално: Кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията, 1.12.1997 г. (ОВ C 2, 6.1.1998 г.); Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (OВ L 345, 29.12.2011 г., стp. 8); Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (OВ L 157, 26.6.2003 г., стp. 49); Препоръка 2012/772/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (OВ L 338, 12.12.2012 г., стp. 41); Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OВ L 64, 11.3.2011 г., стp. 1); Комисия, „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци: следващи стъпки към ефективно данъчно облагане и по-голяма данъчна прозрачност в ЕС“ (COM/2016/23), Препоръка (ЕС) 2016/136 на Комисията от 28 януари 2016 г. относно изпълнението на мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби (OВ L 25, 2.2.2016 г., стp. 67); Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (OВ L 193, 19.7.2016 г., стp. 1); Заключения на Съвета по икономически и финансови въпроси от 12 февруари, 8 март, 25 май, 17 юни, 8 ноември и 5 декември 2016 г., 5 декември 2017 г., 23 януари и 13 март 2018 г.

(7) Като се вземе предвид Директива (ЕС) 2015/849.

(8) Изключването на трети страни трябва да бъде оценено за безвъзмездните средства, поръчките и/или финансовите инструменти, когато се оценява съответният стълб (безвъзмездни средства, поръчки и финансови инструменти). Счита се, че думите „финансови инструменти“ и „средства на ЕС“ включват и бюджетните гаранции.

(9) Публикуването на информация за получателите трябва да бъде оценено за безвъзмездните средства, поръчките и/или финансовите инструменти, когато се оценява съответният стълб (безвъзмездни средства, поръчки и финансови инструменти).

(10) В съответствие с регламенти (ЕС) 2018/1725 и (ЕС) 2016/679.

Приложение 2A

ВЪПРОСНИК ЗА ОЦЕНКА

СТЪЛБ

СТЪЛБ, ПОДЛЕЖАЩ НА ОЦЕНКА (1)

1.	ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

ДА

2.	СЧЕТОВОДСТВО

ДА

3.	ВЪНШЕН ОДИТ

ДА

4.	БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

ДА/НЕ <да се заличи неприложимото>

ПОРЪЧКИ

ДА/НЕ <да се заличи неприложимото>

6.	ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (2)

ДА/НЕ <да се заличи неприложимото>

7.	ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

ДА

8.	ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ

ДА

9.	ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

ДА

Стълбове 1, 2, 3, 7, 8 и 9 винаги подлежат на оценка.

Стълбове 4—6 могат да подлежат на оценка в зависимост от естеството на задачите по изпълнението, които ще бъдат възложени.

ЦЕЛ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ

На първи етап от субекта ще бъде поискано да попълни съответните въпроси в приложение 2а и да предостави попълнено приложение 2а на възлагащия орган (ако е различен от самия субект) и на одитора.

Внимание: Субектът трябва да попълни въпросите, означени с думите „попълва се от субекта“, в колоната „Коментари на субекта“. Ключовите въпроси се попълват само от одитора въз основа на професионалната му преценка и извършените процедури и тестове за оценка.

Възлагащият орган предоставя на одитора попълнен въпросник от приложение 2а възможно най-скоро след сключването на договор с одитора, но преди началото на процедурите за оценка на одитора.

На втори етап приложение 2а се използва от одитора като помощен инструмент при замислянето, планирането и изпълнението на процедурите за оценка и за да вземе под внимание критериите, които според Европейската комисия е съществено или важно да бъдат спазени от подлежащия на оценка субект.

За одитора попълненият въпросник представлява съществен източник на информация и доказателства във връзка с оценката. Той обаче далеч не е единственият източник, който одиторът следва да ползва, за да планира и изпълнява процедурите за оценка и да формулира заключения. Цялата информация, попълнена и предоставена от субекта, следва да премине процедурите за оценка, които одиторът счете за необходими. Одиторът не може да се опира на информацията, преди да се е уверил посредством процедурите за оценка, че тя е достатъчно точна и пълна за целите на оценката и за стигане до обосновани заключения по ключовите въпроси.

Поради това одиторът може да променя, допълва и добавя информация в колоната „Коментари на одитора“, както сметне за подходящо. Той може също да добавя допълнителни въпроси, ако прецени, че това е необходимо, за да стигне до обосновано заключение по ключовите въпроси.

Използване на колоната „Коментари на одитора“ — за да се избегне въвеждането на дълъг текст в колоната „Коментари на одитора“, силно се препоръчва одиторът да използва колкото се може повече коментари и описания в обобщена форма. Той може да адаптира ширината и/или дължината на тази колона, за да въвежда информация и коментари. Друг вариант е одиторът да използва приложения (напр. дълги описания и/или документи, предоставени от субекта), към които може да бъде направена препратка.

Одиторът носи по всяко време пълна отговорност за замислянето, планирането и изпълнението на процедурите за оценка, които прецени за необходими, за да може да стигне до заключение за всеки стълб, попадащ в обхвата на оценката. Той трябва да вземе предвид специфичните обстоятелства на ангажимента и да използва професионалната си преценка през целия процес на оценка.

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ
КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)	Коментари на одитора
Субектът организирал ли е и гарантирал ли е функционирането, във всички съществени аспекти, на ефективна, ефикасна и икономична система за вътрешен контрол и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?
Насоки Член 154 от Финансовия регламент Комисията може да приеме, че счетоводните системи и системите за вътрешен контрол, използвани от субектите и лицата, на които е възложено изпълнението на средства или бюджетни гаранции на Съюза, осигуряват еквивалентна степен на защита на финансовите интереси на Съюза и разумна увереност в постигането на целите на управлението.

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

1.	КОНТРОЛНА СРЕДА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Осигурява ли контролната среда на субекта подходяща база за извършването на вътрешен контрол в рамките на организацията?

Бележка: Контролната среда включва ръководните и управленските функции, както и нагласите, осведомеността и действията на лицата, изпълняващи ръководни и управленски задачи във връзка с вътрешния контрол на субекта и неговото значение в субекта.

1.1.	Почтеност и етични ценности. Демонстрира ли ръководството ангажимент за съобщаване и прилагане на нормите на почтеност и на етичните ценности?

1.1.1.

Съществува ли писмен кодекс за поведение, за който е уведомен целият персонал, или наръчник за персонала, съдържащ разпоредби за насърчаване на етичното поведение и етичните ценности?

попълва се от субекта

1.1.2.

Набляга ли ръководството на значението на почтеността и етичните ценности пред персонала и информира ли персонала за него („тонът се задава от ръководството“)?

попълва се от субекта

1.1.3.

Съществуват ли процедури (напр. дисциплинарни санкции, финансова и лична отговорност) за служителите, които не спазват правилата за почтеност и етичните ценности?

попълва се от субекта

1.1.4.

Осигурени ли са процедури за премахване на евентуални конфликти на интереси на управленско равнище?

попълва се от субекта

1.2.	Организационна структура и разпределение на правомощията и отговорностите. Разполага ли субектът с ясна и подходяща организационна структура и ясно ли са определени ключовите отговорности?

1.2.1

Разполага ли субектът с ясна организационна структура (т.е. рамката, в която се планират, изпълняват, контролират и преглеждат дейностите на субекта, насочени към постигането на неговите цели), която подпомага доброто управление и ръководство?

попълва се от субекта

1.2.2

Каква е структурата за вземане на решения и кой разполага с най-големи правомощия за вземане на решения?

попълва се от субекта

1.2.3

Определени ли са ясно отчетността и отговорностите? Например: посочени ли са ясно отговорностите, правомощията и отчетността в трудовите договори и/или в ръководствата за работа?

попълва се от субекта

1.2.4

Изготвени ли са длъжностни характеристики?

попълва се от субекта

1.2.5

Как са разпределени правомощията и отговорността за оперативните дейности и какви са отношенията във връзка с докладването и йерархиите за даване на разрешение?

попълва се от субекта

1.2.6

Какви са политиките и практиките, свързани например с наемането на работа, ориентирането, обучението, оценката, съветването, повишенията, обезщетенията и коригиращите действия?

попълва се от субекта

1.3.	Структура за надзор върху управлението. Разполага ли субектът с подходяща структура за надзор върху управлението?

1.3.1

Съществува ли орган за надзор върху управлението (напр. надзорни органи, одиторски комитет, регулатори, управителен съвет, изпълнителен орган), който е независим от ръководството на субекта?

попълва се от субекта

1.3.2

Съществуват ли правила за назначаването, възнагражденията и оттеглянето на членовете на органа за надзор върху управлението?

попълва се от субекта

1.3.3

Ако няма орган за надзор върху управлението, взело ли е ръководството на субекта мерки за изпълнение на отговорностите си за надзор върху управлението?

попълва се от субекта

1.3.4

Разполага ли субектът с функция по вътрешен одит? Ако отговорът е „да“, вж. точка 5.2.

попълва се от субекта

1.3.5

Ако отговорът е „не“, по какъв начин (т.е. чрез какви други мерки) извършва ръководството надзор върху развитието и извършването на вътрешния контрол?

попълва се от субекта

1.4.	Процес на привличане, развиване и задържане на компетентни лица. Демонстрира ли субектът ангажимент за привличане, развиване и задържане на компетентни лица в съответствие с целите?

1.4.1

Разполага ли субектът с официални писмени политики и практики във връзка с човешките ресурси?

попълва се от субекта

1.4.2

Разполага ли субектът с политики за набиране на служители и за възнагражденията?

попълва се от субекта

1.4.3

Разполага ли субектът със система за развитие (включващо нуждите от развитие и обучение) и оценка на персонала?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

2.	ОЦЕНКА НА РИСКА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Идентифицира ли субектът рисковете пред постигането на своите цели в рамките на субекта и анализират ли се рисковете, за да се определи как следва да се управляват?

2.1

Определя ли субектът целите си достатъчно ясно, за да могат да се идентифицират и оценят рисковете, свързани с тях?

2.2

Разполага ли субектът с процедури за оценка на риска, позволяващи на ръководството да идентифицира, оценява и преодолява съществуващи или потенциални проблеми, които могат да затруднят постигането на целите на субекта?

попълва се от субекта

2.3

За всеки отделен проект ли се оценяват рисковете, или за субекта като цяло?

попълва се от субекта

2.4

Документират ли се процедурите за оценка на риска?

попълва се от субекта

2.5

Разполага ли субектът с регистър на рисковете?

попълва се от субекта

2.6

Разполага ли субектът с процедури за оценка на риска, които:

—	идентифицират събития и рискове, засягащи постигането на целите, включително възможността за измама?

—	анализират значимостта на рисковете и вероятността те да се реализират?

—	определят действията и механизмите за последващи действия, необходими за да се отговори на рисковете?

—	осъществяват и променят контрола, за да се отговори на промените в идентифицираните рискове?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

3.	КОНТРОЛНИ ДЕЙНОСТИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Извършва ли субектът ефективни и ефикасни контролни дейности?

3.1.	Общи въпроси Разполага ли субектът с официални писмени политики и процедури за контролните дейности?

3.1.1

Извършва ли субектът контролни дейности:

—	чрез официални писмени политики и процедури?

—	които допринасят за намаляването на рисковете пред постигането на целите до приемливи равнища?

—	които са уместни, т.е. се основават на оценка на рисковете и на контрола, необходим за управлението на тези рискове?

попълва се от субекта

3.1.2

Вземат ли се следните ключови аспекти предвид в извършваните от субекта контролни дейности?

—	надеждност на счетоводното отчитане и на докладването (вж. точка 4 „Информация и комуникация“);

—	опазване на активите и информацията;

—	спазване на правилата за възлагане на поръчки и за други разходни процеси;

—	предотвратяване, откриване и коригиране на грешки, измами и нередности.

попълва се от субекта

3.2.

Разделяне на задълженията — общи въпроси

Осигурено ли е ефективно разделяне на задълженията за следните ключови функции:

—	разпоредител с бюджетни кредити (т.е. мандат за разрешаване на операции във връзка с оперативни и/или финансови въпроси) и счетоводител (т.е. правомощие за извършване на плащания);

—	разрешаване, обработка, записване и преглед на операциите;

—	оперативен и финансов надзор.

3.2.1

Официално ли е предвидено разделението на задълженията — например в ръководство за работа или в наръчник за процедурите?

попълва се от субекта

3.3.	Опазване на информацията — документиране, архивиране и съхранение Разполага ли субектът с подходящи и ефективни процедури за документиране, архивиране и съхранение, както и с контрол върху пълнотата и точността на информацията?

3.3.1

Какви са основните характеристики на системите за архивиране на субекта (електронни, на хартия, инструкции за експлоатация, използване на бази данни и на електронни системи за архивиране)?

попълва се от субекта

3.3.2

Посочете и документирайте ключовите характеристики на системата/процедурите за архивиране.

попълва се от субекта

3.3.3

Разполага ли субектът със специфична политика или процедури за документиране и архивиране във връзка с процедурите за предоставяне на безвъзмездни средства, за възлагане на поръчки и за финансовите инструменти?

Бележка: Може да са приложими специфични изисквания, като например прозрачност и поверителност.

попълва се от субекта

3.4.	Обработка на информация и компютризирани информационни системи. Разполага ли субектът с ефективни процедури и ефективен контрол на ИТ системите, които поддържат целостта на информацията и сигурността на данните, които тези системи обработват?

3.4.1

Разполага ли субектът с официални писмени процедури и контрол за своите ИТ системи?

попълва се от субекта

3.4.2

Разполага ли субектът с подходящи и ефективни процедури за започване, одобрение, записване, обработка и докладване на операции?

3.4.3

Прилага ли субектът подходяща комбинация от ръчно извършвани и автоматизирани елементи във вътрешния контрол, като се вземат предвид естеството и сложността на използването на ИТ и компютризирани информационни системи от страна на субекта?

3.4.4

Контролът върху ИТ системите на субекта включва ли ефективен общ контрол на информационните системи и контрол на приложенията?

Насоки във връзка с компютризираните информационни системи

Работните процеси и свързаните с дейността процеси на субекта водят до операции, които се започват, записват, обработват и докладват от информационната система, която се управлява ръчно, от компютър или чрез комбинация от ръчно и компютърно извършвани процедури.

Съществува ли подходящо разделение на задълженията за ключовите счетоводни функции, т.е. за започването, одобрението, записването, обработката (т.е. прехвърлянето в главната книга) и докладването във финансовите отчети?

Използването на ИТ влияе на начина, по който се извършват контролните дейности. Контролът на ИТ системите е ефективен, когато поддържа целостта на информацията и сигурността на данните, обработвани от тези системи, и когато включва ефективен общ контрол на информационните системи и контрол на приложенията.

Общият контрол на информационните системи се състои от политиките и процедурите, които се отнасят до много приложения и подпомагат ефективното функциониране на контрола на приложенията. Той се прилага по отношение на мейнфрейм средата, минифрейм средата и средата на крайния потребител. Общият контрол на информационните системи, който поддържа целостта на информацията и сигурността на данните, обикновено включва контрол на следното:

—	центъра за данни и мрежовите операции;

—	придобиването, промените и поддръжката на системен софтуер;

—	промените в програмите;

—	сигурността на достъпа;

—	придобиването, разработката и поддръжката на приложения.

Контролът на приложенията се състои от ръчно извършвани или автоматизирани процедури, които обикновено функционират на ниво работен процес и се прилагат по отношение на обработката на операции от отделните приложения. Той може да има превантивен или констативен характер и има за цел да обезпечи целостта на счетоводните записи. Съответно контролът на приложенията се отнася до процедурите, използвани за започване, записване, обработка и докладване на операции или други финансови данни. Този контрол спомага да се гарантира, че осъществените операции са разрешени и са записани и обработени изцяло и точно. Примерите включват проверки на входящите данни с възможност за внасяне на промени в тях, както и проверки на поредици от цифри с ръчно проследяване на докладите за изключения или корекция на мястото на въвеждане на данни.

Използването на ръчно извършвани или автоматизирани елементи във вътрешния контрол също влияе на начина, по който операциите се започват, записват, обработват и докладват:

—

Контролът при ръчна система може да включва процедури като одобрения и прегледи на операции, както и равнения и проследяване на равняващи се позиции. От друга страна, даден субект може да използва автоматизирани процедури за започване, записване, обработка и докладване на операциите, като в този случай записите в електронен формат заместват документите на хартиен носител.

—

Контролът в информационните системи се състои от комбинация от автоматизиран контрол (например контрол, внедрен в компютърните програми) и ръчен контрол. Ръчният контрол може да бъде независим от ИТ, да използва информация, предоставена от ИТ, или да бъде ограничен до мониторинг на ефективното функциониране на ИТ и на автоматизирания контрол и до работата с изключения. Когато ИТ се използват за започване, записване, обработка или докладване на операции или на други финансови данни, които следва да бъдат включени във финансовите отчети, системите и програмите могат да включват контрол, свързан със съответните твърдения за съществените сметки, или да са от решаващо значение за ефективното функциониране на ръчния контрол, който зависи от ИТ.

Използваната от субекта комбинация от ръчно извършвани и автоматизирани елементи във вътрешния контрол зависи от естеството и сложността на използването на ИТ от страна на субекта.

3.5.	Предотвратяване, откриване и коригиране на грешки, измами и нередности Субектът разполага ли с адекватни и ефективни процедури за предотвратяване, откриване и коригиране на грешки, измами и нередности?

3.5.1

Субектът взема ли предвид възможността за грешки, измами и нередности при оценката на рисковете за постигането на целите?

попълва се от субекта

3.5.2

Субектът идентифицира ли (чувствителните) длъжности с риск от тайни споразумения (напр. банково управление и управление на ликвидността, функции за възлагане на поръчки и закупуване) и има ли надзорни мерки (напр. ротация на функциите, допълнителен контрол)?

попълва се от субекта

3.5.3

Съществуват ли процедури за докладване и последващи действия във връзка с грешки, измами и нередности?

попълва се от субекта

3.6.

Опазване на дълготрайните активи

Субектът разполага ли с адекватна и ефективна система за управление на дълготрайните нематериални активи, която гарантира опазването на дълготрайните нематериални активи и проследява дълготрайните активи за целите на финансовата отчетност, профилактичното обслужване и възпирането на кражбите?

3.6.1

Разполага ли субектът с описание на своята система за управление на активите или процедурно ръководство за нея?

попълва се от субекта

3.6.2

Постигане на достатъчно разбиране за системата за управление на активите на субекта, т.е. практиките и процедурите за придобиване и управление на земя и сгради, машини, превозни средства, оборудване и нематериални активи (напр. права на интелектуална собственост, лицензи).

Бележка: Специално внимание следва да се обърне на правилата за поръчките, които са приложими за придобиването на дълготрайни нематериални активи (вж. стълб 5 — Поръчки).

Насоки

Документиране на посочената по-горе процедура с описания и препратки към съответния изходен материал (напр. системи, диаграми, ръководства и т.н.) и установяване на евентуални недостатъци в системата за управление на активите на субекта.

Съответните въпроси са: функции и отговорности (разделяне на задълженията) за управление на процедурите за придобиване и покупка на активи, регистрация на активи (използване на регистри на активите, дневници на превозните средства), проверки и процедури за достъп, процедури за контрол и мониторинг, процедури за опазване и достъп, разпореждане с активи и прехвърляне на активи.

3.7.

Опазване на материалните запаси, вземания и дългове

Субектът разполага ли с адекватна и ефективна система за управление на материалните запаси (консумативи, стоки и материали), която гарантира опазването на материалните запаси и проследява материалните запаси за целите на финансовата отчетност, профилактичното обслужване и възпирането на кражбите?

Субектът разполага ли с адекватна и ефективна система за управление, която гарантира равнението на плащанията с вземанията и дълговете?

3.7.1

Разполага ли субектът с описание на своята система за управление на материалните запаси или процедурно ръководство за нея?

попълва се от субекта

3.7.2

Постигане на достатъчно разбиране за системата за управление на материалните запаси на субекта (практиките и процедурите за придобиване, закупуване и управление на консумативи, като например материали, инструменти, резервни части и канцеларски материали).

Бележка: Специално внимание следва да се обърне на правилата за поръчките, които са приложими за придобиването на консумативи, стоки и материали (вж. стълб 5 — Поръчки).

Насоки

Съответните въпроси са: i) функции и отговорности за управлението на материалните запаси, процедури за придобиване и покупка и регистри на материалните запаси; ii) опазване, достъп и използване; iii) процедури за контрол и мониторинг, отчитане и равнения; iv) използване и отстраняване на запаси.

3.8.	Банково управление и съхраняване на паричните средства в банката Субектът разполага ли с адекватна и ефективна система за банково управление, която гарантира съхранението на банковите сметки и която дава възможност за правилно осчетоводяване на събраните и използваните парични средства?

3.8.1

Разполага ли субектът с описание на своята система за банково управление или процедурно ръководство за нея?

попълва се от субекта

3.8.2

Субектът извършва ли редовно (поне веднъж месечно) равнение на счетоводните данни, съдържащи се в сметките на субекта (главна счетоводна книга, касова книга), с данните за банковите сметки по такъв начин, че да няма необяснимо наличие на съществени разлики?

3.8.3

Постигане на достатъчно разбиране на системата за банково управление на субекта (практиките и процедурите за управление на банковите сметки).

Насоки

Документиране на посочената по-горе процедура с описания и препратки към съответния изходен материал (напр. системи, диаграми, ръководства и т.н.) и установяване на евентуални недостатъци в процедурите за банково управление на субекта.

Съответните въпроси са: функции и отговорности (разделяне на задълженията, права на достъп, използване на отделна функция за касовите средства) за управление на банковите сметки, вид сметки (напр. лихвоносни, използвани валути), използване на процедури за двойно подписване, редовни банкови равнения, надзор и контрол, използване на специални банкови сметки за проекти; политика за управление на касовите средства.

3.9.

Управление на ликвидността и съхранение на паричните средства в брой

Субектът разполага ли с адекватна и ефективна система за управление на ликвидността, която гарантира съхранението на паричните средства в брой и която дава възможност за правилно осчетоводяване на събраните и използваните парични средства?

3.9.1

Разполага ли субектът с описание на своята система за управление на ликвидността или процедурно ръководство за нея?

попълва се от субекта

3.9.2

Субектът извършва ли редовно (поне веднъж месечно) равнение на счетоводните данни, съдържащи се в неговите сметки (главна счетоводна книга, касова книга), с данните за банковите сметки по такъв начин, че да няма необяснимо наличие на съществени разлики?

3.9.3

Има ли подходящи процедури за съхраняване на парични средства и броене на пари?

3.9.5

Субектът прави ли изчистване и равняване на временните сметки и авансите, т.е. осъществените парични плащания, от които още не са регистрирани разходи, поне веднъж месечно в срок от 30 дни след края на всеки месец? Тези аванси могат да включват авансови плащания за пътувания и оперативни сметки за авансови средства (3). Това може да включва и трансфери към други субекти, които са класифицирани като разходи в момента на тяхното извършване, дори да се очаква периодично докладване за всяка заделена част от трансферите.

3.9.6

Постигане на достатъчно разбиране на системата за управление на ликвидността на субекта (практиките и процедурите за управление на ликвидността).

Насоки

Документиране на посочената по-горе процедура с описания и препратки към съответния изходен материал (напр. системи, диаграми, ръководства и т.н.) и установяване на евентуални недостатъци в процедурите за управление на ликвидността на субекта.

Съответните въпроси са: функции и отговорности (разделяне на задълженията, права на достъп, използване на отделна функция за касовите средства) за управление на ликвидността; процедури за работа с пари в брой и ограничения за държаните парични средства; редовно броене на паричните средства в брой и равняване; управление на паричните аванси (използване, разрешаване, ограничения, мониторинг и изчистване).

3.10.

Набиране на персонал

Субектът разполага ли с адекватни и ефективни процедури за набиране на персонал (постоянен и временен)?

3.10.1

Разполага ли субектът с описание на своята система за набиране на персонал или процедурно ръководство за нея?

попълва се от субекта

3.10.2

Постигане на достатъчно разбиране на системата за набиране на персонал на субекта (практиките и процедурите за управление на командирования, местния и другия персонал).

3.10.3

Извършване на проверки на протичането на процеса на набиране на персонал от одобряването на процедурата за подбор до сключването на трудовия договор.

Насоки

Документиране на посочените по-горе процедури с описания и препратки към съответния изходен материал (напр. системи, диаграми, ръководства и т.н.) и установяване на евентуални недостатъци в процедурите за набиране на персонал на субекта.

Съответните въпроси са: функции и отговорности за управлението на персонала; процедури за подбор и одобряване; определяне и одобряване на заплатите, надбавките и другите условия на наемане на работа; използване на трудови договори; длъжностни характеристики.

3.11.

Възнаграждения и управление на времето

Субектът разполага ли с адекватна и ефективна система за възнагражденията и управлението на времето?

3.11.1

Разполага ли субектът с описание на своята система за възнагражденията и управлението на времето или процедурно ръководство за нея?

попълва се от субекта

3.11.2

Постигане на достатъчно разбиране на системата за възнагражденията и управлението на времето на субекта, т.е. практиките и процедурите за възнагражденията и управлението на времето.

3.11.3

Има ли пряка връзка между базата данни за персонала (4) и възнагражденията, за да се гарантира съгласуваност на данните? Редовно ли се извършва равнение (по принцип веднъж месечно)?

3.11.4

Има ли връзка между системата за възнагражденията и системата за управлението на времето, за да се гарантира правилното изчисляване на заплатите и възнагражденията, когато е приложимо?

3.11.5

Ограничено ли е правото за изменение на досиетата и възнагражденията; има ли одитни пътеки?

3.11.6

Въведени ли са подходящи процедури (за одобрение) за промени в досиета на служителите?

3.11.7

Съществуват ли процедури за идентифициране на слабостите в контрола и/или на фиктивните работници? Например: дали (годишните) одити на възнагражденията се извършват от структура за вътрешен одит?

3.11.8

Субектът има ли система за разпределяне на персонал, заплати и свързани с това разходи по проекти?

3.11.9

Кои принципи (т.е. реалистичност на използваните основни хипотези и коефициенти на разпределение) използва субектът, за да разпределя заплати и свързани разходи по проекти? Как се използва времето на персонала за конкретни, одобрени и регистрирани проекти?

Насоки

Документиране на посочените по-горе процедури с описания и препратки към съответния изходен материал (напр. системи, диаграми, ръководства и т.н.) и установяване на евентуални недостатъци в системите за възнагражденията и управлението на времето на субекта.

Съответните въпроси са: функции и отговорности за възнагражденията и управлението на времето на субекта; записване, изчисляване и одобряване на заплатите и компонентите на заплатите (постоянни/променливи; извънреден труд; социалната сигурност). Следва да се обърне специално внимание на системата на субекта за управление на времето: процедури за засичане на времето и записи (използване на графици за отчитане на отработените часове), надзор, контрол и процедури за одобрение.

3.12.

Контрол на други свързани със заплатите разходи и надбавки.

Субектът разполага ли с адекватен и ефективен контрол на други свързани със заплатите разходи и надбавки?

Ключов въпрос (ниво 3):

3.12.1

Разполага ли субектът с описание на своя контрол на други свързани със заплатите разходи и надбавки или процедурно ръководство за него?

попълва се от субекта

3.12.2

Какви процедури и контрол са въведени за определяне и плащане на надбавки за път и настаняване (или дневни надбавки)?

3.12.3

Какви процедури и контрол са въведени за определяне и плащане на разходи за обучение и развитие на персонала?

3.13.

Придобиване на услуги и разходи за услуги

Субектът разполага ли с адекватен и ефективен контрол за придобиването на услуги и за отчитането на разходите за услуги?

3.13.1

С какви процедури разполага субектът за възлагането на обществени поръчки за услуги с външни изпълнители (напр. проучвания и изследвания; реклама, популяризиране, публикуване и действия за повишаване на осведомеността; оценки; одит, счетоводни и правни услуги; техническа помощ; писмен и устен превод; организиране на конференции и семинари; действия за повишаване на осведомеността)?

Бележка: Специално внимание следва да се обърне на правилата за поръчките, които са приложими за придобиването на услуги (вж. стълб 5 — Поръчки).

попълва се от субекта

3.14.

Контрол на разходите за други (несвързани със заплатите) разходи

Субектът разполага ли с адекватен и ефективен контрол на други (несвързани със заплатите) разходи?

Бележка: Това включва всички разходи, различни от заплати, свързани със заплатите разходи и надбавки и разходи за услуги. Примери: административни разходи, като наем, консумативи и канцеларски материали, комунални услуги (електроенергия, вода, газ, гориво), данъци и налози (напр. такса за канализация и битови отпадъци), почистване и поддръжка; комуникации (телефон, факс, интернет); застраховки, администрация и счетоводство, печат.

3.14.1

Разполага ли субектът с описание на своя контрол на други (несвързани със заплатите) разходи или процедурно ръководство за него?

попълва се от субекта

3.14.2

Постигане на достатъчно разбиране на системата за контрол на разходите на субекта (практиките и процедурите за контрол на разходите).

Насоки

Документиране на посочените по-горе процедури с описания и препратки към съответния изходен материал (напр. системи, диаграми, ръководства и т.н.) и установяване на евентуални недостатъци в процедурите за контрол на разходите на субекта.

Съответните въпроси са: функции и отговорности за контрол на разходите; процедури за управление, които гарантират, че контролът на разходите е в съответствие с процедурите на субекта; разрешаване и одобряване на разходите; извършване на редовни сравнения бюджетирани/действителни данни.

3.15.

Мониторинг на оперативните резултати

Субектът разполага ли с адекватен и ефективен контрол на оперативните резултати?

3.15.1

Разполага ли субектът с описание на своите процедури за мониторинг на оперативните резултати или ръководство за тях?

попълва се от субекта

3.15.2

С какви мерки разполага субектът за преглед на оперативните резултати, т.е. напредъка, постигнат при изпълнението на дейности и проекти?

попълва се от субекта

3.15.3

Субектът приел ли е стандарти за качество (напр. ISO)?

попълва се от субекта

3.15.4

Ако не се използват външни стандарти, съществуват ли вътрешни стандарти?

попълва се от субекта

3.15.5

Разполага ли субектът с процедури за оценка на оперативните резултати (преди, по време на изпълнението и след изпълнението)?

попълва се от субекта

3.15.6

Кой извършва тези оценки (вътрешни или външни лица) и как се докладват и проследяват резултатите?

попълва се от субекта

3.16.

Съответствие с правилата и разпоредбите за използване на средствата

Субектът разполага ли с адекватен и ефективен контрол за осигуряване на спазването на правилата и разпоредбите на ЕС за финансирането на дейностите и проектите на субекта?

3.16.1

Разполага ли субектът с описание на своите процедури за осигуряване на спазването на правилата и разпоредбите за използване на средствата или ръководство за тях?

попълва се от субекта

3.16.2

Субектът разполага ли с процедури, които гарантират, че действително направените разходи и получените приходи за дейности и проекти са в съответствие с приложимите правила, а именно условията, посочени в договорите и споразуменията?

3.16.3

Субектът разполага ли с процедури, които гарантират, че специфичните правила и условия са добре известни и се спазват? Тези правила и условия могат да се отнасят например за: допустимостта на разходите, правилата за възлагане на поръчки (вж. стълб 5), правилата за произход, правилата за видимост на финансираните от ЕС действия, правилата за прехвърляне на активи в края на проекта.

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

4.	ИНФОРМАЦИЯ И КОМУНИКАЦИЯ — въпроси/критерии

Насоки

Информацията е необходима на субекта, за да изпълнява отговорностите си за вътрешен контрол в подкрепа на постигането на своите цели. Ръководството на субекта получава или изготвя и използва необходима и качествена информация от вътрешни и външни източници за подпомагане на функционирането на други елементи на вътрешния контрол.

Вътрешно докладване (вътрешна информация и комуникация)

Това се отнася до вътрешното докладване, което обхваща финансовото отчитане и докладването пред ръководството на субекта относно качествените аспекти на изпълнението на дейности и проекти в рамките на субекта.

Външно докладване (външна информация и комуникация)

Могат да бъдат разграничени два потока на външната информация и комуникация:

—

Изходящо външно докладване: финансово отчитане и докладване пред външни заинтересовани страни относно качествените и количествените аспекти на изпълнението на дейности и проекти от страна на субекта.

Това се отнася основно до годишните финансови отчети на субекта и отчетността му пред неговите (външни) заинтересовани страни.

—	Входящо външно докладване: финансово отчитане и докладване пред субекта относно качествените и количествените аспекти на изпълнението на дейности и проекти от страна на бенефициери на безвъзмездни средства.

Това се отнася до отчетната информация от бенефициерите на безвъзмездни средства към субекта и тяхната отчетност пред субекта. Докладването се основава на специфичните правила и условия, определени от субекта, за да съответстват на изискванията (включително изискванията за докладване) за финансирането, предоставено от ЕС и други донори. Тази отчетна информация е жизненоважен елемент от вътрешния контрол.

Посочените по-горе два вида външно докладване се разглеждат в стълб 2 — Счетоводство.

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

4.	ИНФОРМАЦИЯ И КОМУНИКАЦИЯ (продължение) — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът разполага ли с контрол и процедури, които гарантират надеждно докладване — както вътрешно, така и външно (входящо и изходящо) — в съответствие с приложимите изисквания и стандарти?

4.1.	Вътрешно докладване Субектът разполага ли с адекватен и ефективен контрол, за да се гарантира, че вътрешното докладване предоставя необходима и качествена информация за управлението?

4.1.1

Вярно ли е, че субектът получава или изготвя и използва необходима, качествена информация (вътрешни и/или външни източници) за съставяне на доклади за управлението?

попълва се от субекта

4.1.2

Ръководството на субекта получава ли редовни (месечни, тримесечни) доклади за постигнатия напредък по целите, дейностите, проектите?

попълва се от субекта

4.1.3

Информацията обхваща ли качествени аспекти на изпълнението, като например използване на показатели за степен на изпълнение и закъснения, основни проблеми и въпроси?

попълва се от субекта

4.1.4

Информацията обхваща ли количествени аспекти, като сравнения бюджетирани/действителни данни и анализи на разходите, направени по дейности/проекти?

попълва се от субекта

4.1.5

Субектът извършва ли вътрешна комуникация, включително относно целите и отговорностите във връзка с вътрешния контрол, което е необходимо за подпомагане на функционирането на вътрешния контрол?

попълва се от субекта

4.2.	Външно докладване (изходящо) — финансови отчети Подготвя ли и представя субектът годишни финансови отчети, които са надеждни и в съответствие с приложимите международни стандарти?

4.2.1

Подготвя ли и представя ли субектът годишни финансови отчети, които са надеждни?

„Надеждни“ означава, че финансовите отчети:

—	представят достоверно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на субекта;

—	отразяват икономическата същност на операциите, другите събития и условия, а не само тяхната правна форма;

—	са неутрални, т.е. безпристрастни;

—	са предпазливи; и

—	са пълни във всички съществени аспекти.

Насоки

Финансовите отчети в края на годината са основно условие за прозрачност. Способността за навременно изготвяне на финансови отчети в края на годината е ключов показател за това колко добре функционира счетоводната система и за качеството на водените регистри.

За да бъдат полезни и да допринасят за прозрачността, финансовите отчети трябва да бъдат разбираеми за читателя и да показват операциите, активите и пасивите по прозрачен и последователен начин. Това е целта на стандартите за финансово отчитане. Някои държави имат свои собствени стандарти за финансово отчитане в публичния сектор, определени от правителството или от друг оторизиран орган. За да бъдат общоприемливи, тези национални стандарти обикновено се привеждат в съответствие с международните стандарти, като например международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС), някои от които са подходящи за държавите, които са приели счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, а други са подходящи за системите на касова отчетност.

4.2.2

Финансовата информация, представена във финансовите отчети, отговаря ли на следните качества, които я правят полезна за потребителите?

—	Релевантност Финансовата информация трябва да бъде релевантна за нуждите на потребителите при вземане на решения.

—	Същественост Трябва да се акцентира върху финансовата информация, която се очаква да се отрази на решенията на потребителите.

—	Достоверно представяне Финансовата информация трябва да бъде вярна и честна и без неточности.

—	Съпоставимост Финансовата информация трябва да бъде съпоставима между отделните периоди и между организациите.

—	Проверимост Информацията трябва да съдържа съответните икономически данни за дейността на субекта.

—	Навременност Оповестяването на финансова информация не трябва да бъде прекомерно забавяно.

—	Разбираемост Финансовата информация трябва да бъде разбираема от потребители с разумни познания за дейностите на субекта.

4.2.3

Подготвя ли и представя ли субектът годишни финансови отчети, които са в съответствие с приложимите международни стандарти? Каква е приложимата рамка за финансово отчитане? С кои основни правила и разпоредби субектът трябва да се съобрази при изготвянето и представянето на годишните си финансови отчети?

попълва се от субекта

4.2.4

Други добри практики за оповестяване

Във финансовите отчети на субекта оповестява ли се следното:

—	адрес и правна форма на субекта и юрисдикцията, съгласно която той функционира?

—	естество на дейност на субекта и неговите основни дейности?

—	позоваване на правната и регулаторна рамка, уреждаща дейността на субекта?

—	име и самоличност на контролиращия субект (когато е приложимо)?

—	сравнения бюджетирани/действителни данни на кредити/поети задължения и плащания?

—	данни за източниците на финансиране (получени/предстоящи суми и самоличност на предоставящите средствата)?

—	отчети за финансовото състояние и за финансовите резултати по видове дейност, програма, проект, (доверителни) фондове и финансови инструменти за периода, обхванат от финансовите отчети?

4.2.5

Субектът спазва ли националните счетоводни стандарти (включително за финансовото отчитане), които се прилагат в държавата, в която е установен? Например: Световната банка, т.е. Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и Международната асоциация за развитие (МАР), спазва общоприетите счетоводни принципи на САЩ (US GAAP).

4.2.6

Субектът спазва ли международните счетоводни стандарти (включително за финансовото отчитане) или счетоводните политики и правила, предписани от специфични регламенти или конвенции?

—	Международни счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС)

—	Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО)

—	Други специфични конвенции и правила, като например счетоводните стандарти на системата на Организацията на обединените нации (UNSAS)

попълва се от субекта

4.2.7

Каква е счетоводната база за изготвянето и представянето на финансовите отчети на субекта:

—	Текущо начисляване

—	Касова отчетност

—	Изменено текущо начисляване или изменена касова отчетност (т.е. смесено).

Бележка под линия: „Текущо начисляване“ означава счетоводна база, при която сделките и другите събития се признават при тяхното настъпване (а не едва когато парите или техният еквивалент бъдат получени или платени). Следователно сделките и събитията се записват в счетоводните регистри и се признават във финансовите отчети за периодите, за които се отнасят. Елементите, които се признават съгласно принципа на текущо начисляване, са активите, пасивите, нетните активи/собствен капитал, приходите и разходите.

попълва се от субекта

4.2.8

Какъв период от време използва субектът за своята финансова година?

попълва се от субекта

4.2.9

Финансовите отчети на субекта включват ли следните компоненти:

—	отчет за промените в нетните активи/собствен капитал, отчет за финансовото състояние (наричан също счетоводен баланс или отчет за активите и пасивите);

—	отчет за финансовия резултат (наричан също отчет за приходите и разходите, отчет за доходите, оперативен отчет или отчет за приходите и разходите);

—	отчет за промените в нетните активи/собствен капитал;

—	отчет за паричните потоци; и

—	счетоводни политики и бележки към финансовите отчети.

попълва се от субекта

4.2.10

Финансовите отчети на субекта представят ли се за външен одит в срок от 6 месеца след края на финансовата година?

попълва се от субекта

4.3.

Външно докладване (изходящо) — специфично докладване пред донори/предоставящи средства лица

Разполага ли субектът с процедури за докладване, които позволяват адекватно и своевременно докладване пред донорите/предоставящите средства лица (включително Европейската комисия) относно използването на предоставените от тях средства за проекти, (доверителни) фондове и финансови инструменти?

4.3.1

Разполага ли субектът със специални процедури за докладване за дейности, проекти или (доверителни) фондове и финансови инструменти, финансирани от ЕС или други донори?

попълва се от субекта

4.4.

Външно докладване (входящо) — докладване от страна на вторично оправомощени лица и бенефициери на безвъзмездни средства

Субектът предприема ли подходящи мерки, които гарантират в разумна степен, че бенефициерите на безвъзмездни средства предоставят надеждни и навременни доклади относно използването на средствата, предоставени им от субекта?

4.4.1

Разполага ли субектът със специални процедури за докладване за дейности, проекти, (доверителни) фондове и финансови инструменти, финансирани от ЕС или други донори?

попълва се от субекта

4.4.2

Субектът осигурява ли условия за докладване от страна на бенефициерите на безвъзмездни средства за финансовите и качествените аспекти на изпълнението на дейности, проекти, (доверителни) фондове и финансови инструменти?

попълва се от субекта

4.4.3

Условията за докладване съобщени ли са по ясен и подходящ начин (напр. използване на техническо задание, използване на (уеб базирани) насоки, инструкции, брошури)?

—	Какви са основните условия за докладване?

—	Тези условия задължителни ли са? Например: условията съдържат ли се в (приложения към) споразумения или договори, сключени от субекта с бенефициерите на безвъзмездни средства?

—	Обяснени ли са последиците от неспазване на условията (напр. правила за допустимост на разходите)?

попълва се от субекта

4.4.4

Субектът контролира/проверява ли дали са спазени условията за докладване?

попълва се от субекта

4.4.5

Субектът получава ли и прави ли преглед редовно на доклади за напредъка, постигнат от бенефициерите на безвъзмездни средства?

попълва се от субекта

4.4.6

Субектът реагира ли по ефективен и навременен начин на проблемите, установени от прегледа на тези доклади? Тези проблеми могат да включват: значителни разлики в сравненията бюджетирани/действителни данни, необичайни разходни пера, (евентуални) недопустими разходи, закъснения в изпълнението на проекти, различно от планираното изпълнение на дейности по проекта.

попълва се от субекта

СТЪЛБ 1 — ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

5.	МОНИТОРИНГ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът наблюдава ли (компонентите на) своята система за вътрешен контрол редовно и ефективно?

5.1.	Мониторинг на (компонентите на) системата за вътрешен контрол (ако субектът няма функция по вътрешен одит) Ако няма функция по вътрешен одит, субектът разполага ли с адекватни и ефективни мерки за мониторинг на вътрешния контрол?

5.1.1

Какви са основните дейности, които субектът използва, за да наблюдава (компонентите на) своята система за вътрешен контрол?

попълва се от субекта

5.1.2

Как субектът инициира коригиращи действия по отношение на пропуските в (компонентите на) своята система за вътрешен контрол?

попълва се от субекта

5.2.	Функция по вътрешен одит Разполага ли субектът с ефективна функция по вътрешен одит?

5.2.1

Стандарти и харта за вътрешен одит

Функцията по вътрешен одит съобразена ли е с международните професионални стандарти и с етичния кодекс, публикувани от Института на вътрешните одитори (www.theiia.org)?

попълва се от субекта

Насоки

Необходима е редовна и подходяща обратна информация за ръководството относно действието на системите за вътрешен контрол чрез функция по вътрешен одит или еквивалентна функция за мониторинг на системите. В някои страни функциите по вътрешен одит се отнасят само за предварителния одит на операциите, което след това се счита за част от дейностите по вътрешен контрол.

5.2.2

Стандарти и харта за вътрешен одит (продължение)

Функцията по вътрешен одит приела ли е харта за вътрешен одит, която е в съответствие с определението за вътрешен одит, етичния кодекс и стандартите, издадени от Института на вътрешните одитори?

Бележка под линия: Хартата за вътрешен одит е официален документ, в който се определят целта, правомощията и отговорността на дейността по вътрешен одит. Хартата за вътрешен одит: i) установява положението на дейността по вътрешен одит в рамките на организацията, включително естеството на функционалната йерархична връзка между изпълнителния директор по одитите и управителния съвет; ii) разрешава достъп до регистрите, персонала и физическите характеристики, които са от значение за изпълнението на ангажименти; и iii) определя обхвата на дейностите по вътрешен одит. Окончателното одобрение на харта за вътрешен одит се извършва от висшето ръководство на субекта или от надзорен орган (одитен комитет), когато е целесъобразно.

попълва се от субекта

5.2.3

Независимост

Как функцията по вътрешен одит се вписва в организационната структура на субекта?

попълва се от субекта

5.2.4

Независимост

Функцията по вътрешен одит независима ли е, т.е. свободна ли е от условия, които застрашават способността ѝ да изпълнява отговорностите си за вътрешен одит по безпристрастен начин?

попълва се от субекта

5.2.5

Независимост (продължение)

Изпълнителният директор по одитите/ръководителят на функцията по вътрешен одит разполага ли с пряк и неограничен достъп до висшето ръководство и надзорния орган по целесъобразност?

попълва се от субекта

5.2.6

Цели и обхват на работата

Какво е естеството на отговорностите на функцията по вътрешен одит?

попълва се от субекта

5.2.7

Цели и обхват на работата (продължение)

Какви са дейностите, които извършва или ще извършва функцията по вътрешен одит?

попълва се от субекта

5.2.8

Цели и обхват на работата

В хартата за вътрешен одит определя ли се естеството на услугите (за даване на увереност), предоставяни на субекта?

Бележка: „Услуги за даване на увереност“ означава обективната оценка на доказателствата, с която вътрешният одитор предоставя независимо мнение или заключения относно даден субект, операция, функция, процес, система или друга тема. Естеството и обхватът на ангажимента за изразяване на увереност се определят от Международните стандарти за професионалната практика по вътрешен одит.

попълва се от субекта

5.2.9

Цели и обхват на работата

Функцията по вътрешен одит изготвя ли оценка на риска на дейностите и/или организационните функции (напр. служби, отдели)?

Бележка: Доказателствата за ефективността на функцията по вътрешен одит (или за мониторинг на системите) включват и акцент върху областите с висок риск.

попълва се от субекта

5.2.10

Цели и обхват на работата

Функцията по вътрешен одит разработва ли многогодишен (обикновено тригодишен) план за одит, както и годишни оперативни планове? Как и от кого се избират и одобряват одитните теми?

попълва се от субекта

5.2.11

Цели и обхват на работата (продължение)

Тези планове включват ли подходящ набор от видове одити, включително одити на съответствието, финансови одити, одити на възнагражденията, системни одити, включващи одити на информационните технологии, съдебно-счетоводни одити и одити на изпълнението?

попълва се от субекта

5.2.12

Цели и обхват на работата

Вътрешният одит оперативен ли е за всички дейности, управлявани от субекта?

попълва се от субекта

5.2.13

Докладване

Дали докладите за вътрешен одит се попълват и издават според фиксиран график и дали се разпространяват на висшето ръководство и надзорния орган или на одитния комитет по целесъобразност?

попълва се от субекта

5.2.14

Докладване (продължение)

Функцията по вътрешен одит представя ли редовни (т.е. месечни, тримесечни) доклади за напредъка пред ръководството на субекта и надзорния орган/одитния комитет по целесъобразност?

попълва се от субекта

5.2.15

Последващи мерки във връзка с констатациите и препоръките от вътрешния одит

Констатациите и препоръките, произтичащи от вътрешния одит, разглеждат ли се надлежно (от висшето ръководство на субекта и надзорния орган/одитният комитет по целесъобразност) и разрешават ли се?

попълва се от субекта

5.2.16

Последващи мерки във връзка с констатациите и препоръките на вътрешния одит

Ръководството на субекта реагира ли незабавно на констатациите от вътрешния одит?

попълва се от субекта

5.2.17

Последващи мерки във връзка с констатациите и препоръките на вътрешния одит

Препоръките от вътрешния одит изпълняват ли се цялостно и своевременно?

Бележка: Доказателствата за ефективността на функцията по вътрешен одит (или за мониторинг на системите) включват и действията на ръководството във връзка с констатациите от вътрешния одит. Това е от решаващо значение, тъй като при липсата на действия във връзка с констатациите се губи напълно смисълът на функцията по вътрешен одит.

попълва се от субекта

5.3.	Изявление на ръководството по отношение на ефективността на системата за вътрешен контрол Ръководството на субекта прави ли изявление относно ефективността на системата за вътрешен контрол?

5.3.1

Ръководството включва ли доклад относно ефективността на своята система за вътрешен контрол (т.е. доклад за вътрешния контрол) в годишните финансови отчети/годишния доклад на субекта?

Ако отговорът е „да“, направете преглед на докладите за вътрешния контрол на субекта през последните 3 години и на доклада на независимия одитор относно изявлението на ръководството по отношение на ефективността на системата за вътрешен контрол.

Ако отговорът е „да“, какъв вид становище (без резерви, с резерви) са изразили външните одитори относно изявлението на ръководството по отношение на ефективността на системата за вътрешен контрол?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДСТВО

КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)

Коментари на одитора

Субектът използва ли счетоводна система, която предоставя във всички съществени аспекти вярна, пълна и надеждна информация по навременен начин, основана на националните и/или международните счетоводни стандарти и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

Насоки

Счетоводните политики са конкретни принципи, изходни положения, конвенции, правила и практики, прилагани от субекта при изготвянето и представянето на финансовите отчети. Надеждна основа означава, че субектът прилага счетоводни политики, които са от значение за нуждите на потребителите при вземане на решения и които са надеждни, тъй като финансовите отчети:

—	представят достоверно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на субекта;

—	отразяват икономическата същност на операциите, другите събития и условия, а не само тяхната правна форма;

—	са неутрални, т.е. безпристрастни;

—	са предпазливи; и

—	са пълни във всички съществени аспекти.

Член 154 от Финансовия регламент

Комисията може да приеме, че счетоводните системи и системите за вътрешен контрол, използвани от субектите и лицата, на които ще бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета от името на Комисията, осигуряват еквивалентна степен на защита на финансовите интереси на Съюза и разумна увереност в постигането на целите на управлението.

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДСТВО

1.	СЧЕТОВОДНА СИСТЕМА И ПОЛИТИКИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

1.	Счетоводна система и политики

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът използва ли подходяща счетоводна система и има ли ясни и писмено формулирани счетоводни политики?

1.1

Субектът прилага ли счетоводни политики, които:

—	са от значение за нуждите на потребителите при вземане на решения и осигуряват надеждна основа за изготвяне на финансовите отчети на субекта?

—	са в съответствие с приложимите национални и/или международни счетоводни стандарти или счетоводните политики и правила, предписани от специфични регламенти или конвенции?

1.2

Субектът разполага ли с наръчник на счетоводните политики и процедури, включително подробни описания на счетоводните процедури за различните видове финансови и счетоводни операции?

попълва се от субекта

1.3

Субектът води ли двустранно счетоводство/счетоводна система?

Бележка: „Двустранна“ счетоводна система е набор от правила за отчитане на финансовата информация във финансово-счетоводна система, в която всяка трансакция или събитие променя най-малко две различни номинални сметки в счетоводната книга.

попълва се от субекта

1.4

Разполага ли субектът със сметкоплан, който правилно отразява неговите операции и дейности?

попълва се от субекта

1.5

Субектът извършва ли редовни банкови равнения и равнения с касовата книга (когато е приложимо)?

попълва се от субекта

1.6

Субектът извършва ли редовно равнение и изчистване на разчетните сметки и авансите? Водят ли се отделни сметки (главна книга) за отчитането на авансовите и окончателните плащания за различните проекти?

Бележка: Надеждното докладване на финансова информация изисква постоянно проверяване на практиките за вписване. Това е важна част от вътрешния контрол и основа за качествената информация за управлението и за външните доклади. Навременното и редовно уравняване на данните от различните източници е от основно значение за надеждността на данните.

попълва се от субекта

1.7

Счетоводната система позволява ли обработването и докладването на счетоводна и финансова информация, свързана с конкретни проекти, дейности, (доверителни) фондове и финансови инструменти, независимо дали те са финансирани от самия субект и/или от външни източници (като Европейската комисия)?

попълва се от субекта

1.8

Субектът може ли да осигури счетоводна пътека за трансакциите (приходи и разходи), свързани с конкретни проекти, дейности, (доверителни) фондове и финансови инструменти, независимо дали те са финансирани от самия субект и/или от външни източници (като ЕК)?

попълва се от субекта

1.9

Как се извършват авансовите плащания за субекта от страна на външни организации (напр. ЕК) за финансиране на конкретни проекти, дейности, (доверителни) фондове и финансови инструменти, отчитани в счетоводните регистри на субекта?

попълва се от субекта

1.10

Разполага ли субектът с процедури за „изчистване“ на авансите, платени от него на бенефициерите на безвъзмездни средства (напр. дали авансите се изчистват въз основа на одитни доклади за използването на средствата, представяни от бенефициерите на безвъзмездни средства)?

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДСТВО

2.	БЮДЖЕТИРАНЕ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

2.	Бюджетиране

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с бюджетна система и процедури, които водят до прозрачни и надеждни бюджети за неговите операции и дейности?

2.1

Бюджетните процедури официално утвърдени ли са (напр. чрез бюджетно ръководство или циркулярни писма)?

попълва се от субекта

2.2

На какви интервали от време се изготвят бюджетите (годишни, шестмесечни, тримесечни)?

попълва се от субекта

2.3

Кои са основните участници в бюджетния процес?

попълва се от субекта

2.4

Какви счетоводни и други източници на данни се използват?

попълва се от субекта

2.5

Субектът има ли подходяща система за бюджетна класификация (критериите за класификация могат да включват например: оперативни и капиталови разходи, бюджетиране по дейности или функционална, аналитична класификация, класификация по проект/подпроект).

попълва се от субекта

2.6

Бюджетите представят ли по последователен и ясен начин планираните/прогнозните разходи в съответствие с дейностите, операциите и проектите на субекта?

попълва се от субекта

2.7

Бюджетите прозрачни и подробни ли са и правилно ли отразяват дейността на субекта?

2.8

Използват ли се допускания за изготвянето на бюджетите и за изчисляването на това дали планираните и прогнозните разходи са реалистични? Коефициентите на разпределение, които се прилагат за изчисляване на бюджетните разходи, основани ли са на логични, съгласувани и правдоподобни допускания и принципи?

2.9

Дали бюджетните данни са подходящи и надеждни, така че да са от реална полза за ръководството и/или за другите потребители?

попълва се от субекта

2.10

Как и от кого се одобряват бюджетите?

попълва се от субекта

2.11

Счетоводната система може ли да предоставя подробни доклади за реално извършените годишни разходи в сравнение с първоначалния бюджет?

попълва се от субекта

2.12

В отчетите посочват ли се действителните общи разходи спрямо първоначално предвидените в бюджета общи разходи; тези отчети изготвят ли се редовно (на три, шест месеца) и издават ли се в разумен срок (1 месец) след края на периода?

попълва се от субекта

2.13

Разликите между действително направените разходи и първоначално предвидените в бюджета разходи добре ли са разгледани и обяснени?

попълва се от субекта

2.14

В случаите, когато съставът на разходите се различава значително от първоначалния бюджет, тези разлики одобрени ли са по подходящ начин?

попълва се от субекта

2.15

В докладите за изпълнението на бюджета посочват ли се също разходите, направени от трансфери към части от субекта (напр. офиси на други места), които действат автономно/независимо от седалището на субекта?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДСТВО

3.	СЧЕТОВОДСТВО И БЮДЖЕТИРАНЕ ЗА КОНКРЕТНИ ПРОЕКТИ, ДЕЙНОСТИ, (ДОВЕРИТЕЛНИ) ФОНДОВЕ, ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Целта на въпросите в тази точка е да се оцени дали счетоводната система на субекта може да произведе надеждни и навременни отчети относно използването от субекта — и/или от бенефициерите на безвъзмездни средства — на средства за конкретни дейности, проекти, (доверителни) фондове и финансови инструменти (5). Ползвателите на тези отчети са ръководството на субекта и/или външни страни, които са предоставили финансиране (като например Европейската комисия).

3.	Счетоводство и бюджетиране за проекти, дейности, (доверителни) фондове и финансови инструменти

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с процедури за счетоводство и бюджетиране, които позволяват адекватно и своевременно докладване пред донорите/предоставящите средства лица (включително Европейската комисия) относно използването на предоставените от тях средства за проекти, дейности, доверителни) фондове и финансови инструменти, както и с капацитет и процеси за изготвяне на финансови отчети (6) ?

3.1

Разполага ли субектът със счетоводна система и процедури, които позволяват генерирането на подходяща и надеждна информация за изготвяне на доклади (с финансови и качествени аспекти) и финансови отчети относно дейности, проекти, (доверителни) фондове и финансови инструменти, финансирани от ЕС или други донори?

попълва се от субекта

3.2

Счетоводната система на субекта позволява ли генерирането на финансови доклади за конкретни дейности, проекти, (доверителни) фондове и финансови инструменти или генерирането на обобщени счетоводни данни, които могат да бъдат пряко използвани за съставяне на финансови доклади и финансови отчети?

попълва се от субекта

Насоки

Информационната система на даден субект обикновено включва използването на стандартни вписвания в счетоводните книги, които трябва да се извършват периодично с цел записване на трансакциите. Примери за това са вписвания на разходите за заплати в главната книга.

Процесът на финансово отчитане на даден субект включва също така използването на нестандартни вписвания в счетоводните книги с цел регистриране на еднократни, необичайни трансакции или корекции. Те могат да бъдат необходими, за да се отчетат разходни позиции (включително разпределение на разходите), свързани с конкретен проект, които не са обхванати от стандартните счетоводни процедури и вписвания в счетоводните книги. При ръчното въвеждане в главната книга нестандартните вписвания могат да бъдат идентифицирани посредством проверка на счетоводните книги, книгите за текущите сметки и подкрепящата документация.

3.3

До каква степен субектът трябва да прави допълнителни вписвания в счетоводните книги, да коригира вписвания и/или да извършва друга ръчна обработка и манипулиране на финансови и разходни данни с цел изготвяне на пълни и надеждни отчети?

попълва се от субекта

3.4

До каква степен субектът използва междинни таблици и/или таблици за разпределение (на разходите) за проследяване на финансовите данни, представени в специфичната за проекта информация в главната книга и/или разходните сметки на субекта?

попълва се от субекта

3.5

До каква степен субектът използва допълнителен софтуер (напр. програми за електронни таблици, като MS Excel), освен обичайния си счетоводен софтуер, с цел изготвяне на финансови отчети?

попълва се от субекта

3.6

Постигане на достатъчно разбиране за начина, по който финансовата информация (т.е. разходите) за проекти се отчита в счетоводната система на субекта (т.е. ключови допускания, принципи на разпределение), и за начина, по който тази информация се извлича и включва (автоматично/ръчни корекции) във финансовите отчети.

попълва се от субекта

3.7

Разполага ли субектът с бюджетна система и процедури, които позволяват генерирането на подходяща и надеждна информация за изготвянето на бюджети за дейности, проекти, (доверителни) фондове и финансови инструменти?

Бележка: По принцип се прилагат същите въпроси, както за общия бюджетен процес на субекта.

попълва се от субекта

СТЪЛБ 3 — НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ
КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)	Коментари на одитора
Субектът подлежи ли на независим външен одит, който се извършва, във всички съществени аспекти, в съответствие с международно приетите одитни стандарти от служба за одит, която е функционално независима от субекта, и в съответствие с критериите, установени от Европейската комисия?
Насоки Висококачественият външен одит е ключова предпоставка за създаването на прозрачност в използването на ресурсите от субекта, включително средствата, предоставени от донори. Основните елементи на качеството на външния одит са: цели и обхват на одита, както и спазване на подходящи стандарти за одит, включително независимост на външния одитор, т.е. одитната институция.

СТЪЛБ 3 — НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ

1.	РЕГУЛАТОРНА РАМКА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с ясна регулаторна рамка за външен одит?

1.1

Субектът подлежи ли на независим външен одит, който се извършва от независимо професионално дружество за външен одит (частния сектор) в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит?

Ако сте отговорили с „да“, попълнете въпроси 2.1 (Принципи) и 3 (Процедури за външния одит).

попълва се от субекта

1.2

Субектът подлежи ли на независим външен одит, който се извършва от национална одиторска институция (публичния сектор) в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит? Ако сте отговорили с „да“, попълнете въпросите в точка 3 по-долу.

Ако сте отговорили с „да“, попълнете въпроси 2.2 (Принципи) и 3 (Процедури за външния одит).

попълва се от субекта

1.3

Субектът подлежи ли на независим външен одит, който се извършва от орган за външен одит или надзорен орган, действащ в рамките на специфична регулаторна или институционална рамка (напр. външен одитор на ООН) в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит? Ако сте отговорили с „да“, попълнете въпросите в точка 4 по-долу.

Ако сте отговорили с „да“, попълнете въпроси 2.3 (Принципи) и 3 (Процедури за външния одит).

попълва се от субекта

СТЪЛБ 3 — НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ

2.	ПРИНЦИПИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

2.1.

Външният одит се извършва от независимо професионално дружество за външен одит (частния сектор) в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит.

Ключов въпрос (ниво 2): Подлежи ли субектът на външен одит, който:

—	се извършва от професионално дружество за външен одит, което е независимо от субекта и което съблюдава основните принципи на професионална етика, включващи почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежна грижа, поверителност и професионално поведение?

—	се извършва в съответствие с одиторски стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит (МСО), издадени от Съвета по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност (СМОССИС)?

2.1.1

Одитът извършва ли се от професионално дружество за външен одит, което е член на признат национален счетоводен или одиторски орган?

Националният счетоводен или одиторски орган членува ли в МФС?

2.1.2

Одитът извършва ли се в съответствие с приложимите национални стандарти за одит и тези стандарти съответстват ли на Международните одиторски стандарти (МОС), издадени от Съвета за международни стандарти за одит и гаранции (СМОССИС)?

2.1.3

Одиторът, който извършва одита, воден ли е от етичен кодекс, в който са определени основните етични принципи за одиторите по отношение на почтеност, обективност, независимост, професионална компетентност и надлежна грижа, поверителност, професионално поведение и технически стандарти?

Този етичен кодекс съответства ли на Етичния кодекс на професионалните счетоводители, издаден от Съвета за международни етични стандарти на счетоводителите (СМЕСС) към МФС?

2.1.4

Напълно ли е спазен основният принцип на независимост?

2.2.

Външният одит се извършва от национална одиторска институция (публичния сектор) в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит.

Ключов въпрос (ниво 2): Подлежи ли субектът на външен одит, който:

—

се извършва от национална одиторска институция или върховна одиторска институция (напр. национална сметна палата или еквивалентен орган), които са независими от субекта и които съблюдават основните принципи на професионална етика, включващи почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежна грижа, поверителност и професионално поведение?

—	се извършва в съответствие с одиторски стандарти, еквивалентни на принципите, стандартите и насоките, издадени от Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ)?

2.2.1

Одитът извършва ли се от национална одиторска институция, която е член на ИНТОСАЙ?

2.2.2

Одитът извършва ли се в съответствие с приложимите национални стандарти за одит и тези стандарти съответстват ли на стандартите на ИНТОСАЙ?

2.2.3

Този етичен кодекс съответства ли на Етичния кодекс на ИНТОСАЙ (ISSAI 30) или на равностоен на него кодекс?

2.2.4

Напълно ли е спазен основният принцип на независимост?

2.3.

Външният одит се извършва от орган за външен одит или надзорен орган, който действа съгласно специфична регулаторна или институционална рамка (напр. външен одитор на ООН) и който е независим от субекта, в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит.

Ключов въпрос (ниво 2): Подлежи ли субектът на външен одит, който:

—	се извършва от орган за външен одит или надзорен орган, който е независим от субекта и който съблюдава основните принципи на професионална етика, включващи почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежна грижа, поверителност и професионално поведение?

—	се извършва в съответствие с одиторски стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит (МСО) или на стандартите на ИНТОСАЙ?

2.3.1

Одитът извършва ли се от орган за външен одит или надзорен орган, който действа съгласно специфична регулаторна или институционална рамка? Получаване на кратко описание на тази рамка.

2.3.2

Одитът извършва ли се в съответствие със стандарти, еквивалентни на международните стандарти за одит (МСО) или на стандартите на ИНТОСАЙ?

2.3.3

Този етичен кодекс съответства ли на принципите на Етичния кодекс на професионалните счетоводители, издаден от Съвета за международни етични стандарти на счетоводителите (СМЕСС) към МФС, на Етичния кодекс на ИНТОСАЙ (ISSAI 30) или на равностоен етичен кодекс?

2.3.4

Напълно ли е спазен основният принцип на независимост?

СТЪЛБ 3 — НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ

3.	ПРОЦЕДУРИ ЗА ВЪНШНИЯ ОДИТ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Подлежи ли субектът на подходящи процедури за външен одит?

2.1

Какви видове външни одити се прилагат за субекта (напр. годишни одити на финансовите отчети на субекта, одити на съответствието и други одити)?

Какви са целите и обхватът на тези одити? Одитите обхващат ли също аспекти на законосъобразността и редовността, свързани с финансирането, предоставено от Европейската комисия и/или от други източници?

С каква честота се извършват тези одити?

За кого изготвя одиторът своя доклад?

попълва се от субекта

2.2

От кои одитори се извършват тези одити (вж. 1 — регулаторна рамка)?

попълва се от субекта

2.3

Колко месеца след края на финансовата година на субекта се издава одитен доклад за неговите финансови отчети?

През последните 3 години какъв вид одитно становище е издавано относно финансовите отчети?

попълва се от субекта

2.4

Констатациите и препоръките, произтичащи от външните одити, разглеждат ли се надлежно (от висшето ръководство на субекта и надзорния орган/одитният комитет по целесъобразност) и разрешават ли се?

попълва се от субекта

2.5

Ръководството на субекта реагира ли незабавно на констатациите от външния одит?

попълва се от субекта

2.6

Препоръките от външния одит изпълняват ли се цялостно и своевременно?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)

Коментари на одитора

Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

Насоки

Субектът може да сключва договори за отпускане на безвъзмездни средства пряко с бенефициерите на безвъзмездни средства (7) . Безвъзмездните средства са финансов принос, отпускан безвъзмездно на конкретен бенефициер за финансиране на дейностите, извършвани от бенефициера, или за финансиране на операцията (т.е. оперативните разходи) на бенефициера.

Субектът следва да разполага с процедури, които гарантират в разумна степен, че тези бенефициери на безвъзмездни средства отговарят на изискванията за вътрешния контрол, отчетността и външния одит. Принципите на системата за предоставяне на безвъзмездни средства трябва да са посочени в добре дефинирана и прозрачна правна и регулаторна рамка, с която ясно да се установяват подходящи политики, процедури, отчетност и контрол. Системата за предоставяне на безвъзмездни средства функционира в свои собствени рамки, но тя се ползва и от общата контролна среда, включително обществения достъп до информация, вътрешния контрол, извършван от субекта, счетоводната му система и външния одит.

Комисията може да приеме, че правилата и процедурите за предоставяне на безвъзмездни средства са подходящи, ако са изпълнени следните условия:

а)	спазват принципите на пропорционалност, добро финансово управление, равно третиране и недопускане на дискриминация;

б)	гарантират прозрачност с подходящо публикуване на поканите за представяне на предложения, като процедурите за пряко предоставяне се ограничават до разумни суми или надлежно се обосновават;

в)	предотвратяват конфликтите на интереси през цялата процедура на предоставяне на безвъзмездни средства;

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

1.	ПРАВНА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка за предоставяне на безвъзмездни средства?

1.1

Какви видове безвъзмездни средства предоставя субектът? Рамката правилно ли определя понятието „безвъзмездни средства“ и видовете безвъзмездни средства (напр. максимален размер, процент от общите (допустими) разходи за действието, използване на финансиране чрез еднократни суми и т.н.)?

попълва се от субекта

1.2

За безвъзмездните средства, отпуснати след покани за представяне на предложения, съществуват ли насоки за кандидатите за безвъзмездни средства и тези насоки ясно ли описват процедурите и правилата от момента на подаване на заявление до отпускането на безвъзмездните средства?

—	Тези насоки публикувани ли са и лесен ли е достъпът до тях?

—	Насоките съдържат ли ясно описание на основните принципи (вж. по-долу) и основните въпроси, като например правилата за допустимост, изискваните оправдателни документи, както и описание на дейностите/действията?

—	Насоките съдържат ли документи, като формуляр за кандидатстване за безвъзмездни средства и образци за бюджета на действието?

—	Съществуват ли налични, лесно достъпни, прозрачни, недискриминационни, ефикасни и ефективни средства за правна защита? Бенефициерите/кандидатите информирани ли са за своите права по време на целия процес?

попълва се от субекта

1.3

Субектът използва ли стандартни образци за договори за отпускане на безвъзмездна помощ?

Образците на договори дават ли възможност за ясно определяне на действията/дейностите?

Всички бенефициери ли са идентифицирани в договорите?

В договорите посочват ли се най-малко предметът, бенефициерът/ите, продължителността, максималният размер на финансирането, бюджетът на дейността или работната програма и отговорностите на бенефициера/ите?

попълва се от субекта

1.4

В договорите посочват ли се ясно условията, правилата и критериите, които трябва да бъдат спазвани?

Когато безвъзмездните средства се отпускат на няколко субекта, в договорите за отпускане на безвъзмездни средства посочват ли се ясно задълженията и отговорностите на координатора, ако има такъв, и на другите бенефициери, както и условията за добавяне или отстраняване на бенефициер?

Измененията на договорите за отпускане на безвъзмездни средства не трябва да включват никакви промени, които биха повлияли на решението за отпускане на безвъзмездни средства или на равното третиране на кандидатите, когато е приложимо. Спазени ли са тези критерии?

Съществуват ли основни правила за допустимите разходи (напр. действителните разходи, направени от бенефициера на безвъзмездни средства)?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

2.	ПРИНЦИПИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): В процедурите, правилата и критериите на системата за предоставяне на безвъзмездни средства на субекта интегрирани ли са следните принципи: прозрачност, равно третиране, критерии за допустимост и избягване на конфликти на интереси?

Тези принципи трябва да бъдат интегрирани в процедурите, правилата и критериите на системата за предоставяне на безвъзмездни средства на субекта в съответствие с основния принцип на пропорционалност. Принципите не са абсолютни и могат да се предвидят ограничен брой изключения, при условие че са ясно определени, разумни и обосновани.

2.1

Прозрачност Поканите за представяне на предложения публикуват ли се широко и по лесно достъпен начин? Кандидатите за безвъзмездни средства разполагат ли с достатъчно време, за да представят предложения?

2.2

Равно третиране Поканите за представяне на предложения оценяват ли се от комисия за оценка, която е безпристрастна и която използва ясни и публикувани критерии? Подборът и предоставянето извършват ли се само въз основа на заявлението? По време на тези етапи позволена ли е комуникацията с кандидатите за безвъзмездни средства?

2.3.1

Критерии за допустимост Системата за предоставяне на безвъзмездни средства предоставя ли критерии за допустимост, които са прозрачни и недискриминационни? Тези критерии за допустимост публикувани ли са и лесен ли е достъпът до тях?

2.3.2

Критерии за допустимост Има ли критерии за допустимост за кандидатите за безвъзмездни средства (напр. правен и административен статут и правила за националност)?

2.3.3

Критерии за допустимост Има ли критерии за допустимост за действията, които ще бъдат финансирани с безвъзмездните средства (напр. видове дейности, сектори или теми и географски области, обхванати от безвъзмездните средства)?

2.5

Избягване на двойното финансиране Системата за предоставяне на безвъзмездни средства включва ли основни правила, от които е видно, че едни и същи разходи не могат да бъдат финансирани два пъти за една и съща дейност?

2.6

Избягване на конфликти на интереси Системата за предоставяне на безвъзмездни средства включва ли процедури и правила за предотвратяване на конфликтите на интереси по време на целия процес на отпускане на безвъзмездни средства?

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

3.	ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за предоставянето на безвъзмездни средства?

3.1.	Публикуване на покана за представяне на предложения — Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за публикуването на поканите за представяне на предложения?

3.1.1

Поканите за представяне на предложения публикуват ли се в националните/международните медии (напр. преса, интернет)?

попълва се от субекта

3.1.2

Съответните документи налични ли са и лесен ли е достъпът до тях (напр. на уебсайт) за кандидатите за безвъзмездни средства? Съответните документи могат да включват: насоки за кандидатите, включително важни критерии, като например правила за допустимост за кандидатите, действията и разходите, формуляри за кандидатстване за безвъзмездни средства, образци на споразумения или договори за отпускане на безвъзмездни средства и приложения към тях.

попълва се от субекта

3.1.3

Системата за предоставяне на безвъзмездни средства предоставя ли възможността за отпускане на безвъзмездни средства без покана за представяне на предложения (т.е. пряко възлагане)? Условията за процедурата за пряко възлагане стриктно ли са определени и ограничени ли са до изключителни и надлежно обосновани случаи, напр. безвъзмездни средства за държави бенефициери, кризисни ситуации, монополни ситуации или подобни случаи?

попълва се от субекта

3.1.4

Системата за предоставяне на безвъзмездни средства съдържа ли възможности за подкрепа и информация (напр. организират ли се информационни сесии с потенциалните кандидати, има ли лице за контакти/бюро за помощ, съществува ли механизъм за често задавани въпроси, наръчници)?

—	Могат ли кандидатите за безвъзмездни средства да изпращат въпроси след публикуването на поканата за представяне на предложения и преди крайния срок за представяне на предложения?

—	Отговорите на въпросите на даден кандидат съобщават ли се и на други кандидати?

попълва се от субекта

3.2.	Представяне на предложения — Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за представянето на предложения?

3.2.1

Разполага ли субектът с процедури за получаване, регистриране и съхраняване на предложенията, направени от кандидатите за безвъзмездни средства?

Субектът използва ли електронни/ИТ системи за регистриране и обработване на заявленията за безвъзмездни средства? Съществуват ли мерки и контрол, които гарантират целостта, наличността и, когато е уместно, поверителността на документите и защитата на личните данни?

попълва се от субекта

3.2.2

Крайните срокове за представяне на предложения съобщават ли се на кандидатите за безвъзмездни средства?

попълва се от субекта

3.3.	Сигурност и поверителност на предложенията — Субектът прилага ли правила и процедури, които гарантират сигурността и поверителността на предложения?

3.3.1

Системата за предоставяне на безвъзмездни средства включва ли правила, гарантиращи сигурността и поверителността на представените предложения, по-специално чрез:

—	гарантиране на наличието на мерки за сигурност и съхранение на предложенията (напр. водене на регистър на документите, номериране на всички документи или наличие на централно хранилище за всички документи), както и за ограничаване на достъпа до документи; и

—

вземане предвид на въпросите, свързани с електронната сигурност, и осигуряване на документирани процедури за електронно съхранение и електронна комуникация (напр. предложенията, подадени по електронен път, са защитени срещу достъп преди изтичането на крайния срок; системата може да отхвърля автоматично предложенията, подадени след крайния срок)?

попълва се от субекта

3.4.	Получаване, регистриране и отваряне на предложенията — Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за приемането, регистрирането и отварянето на предложенията?

3.4.1

В системата за предоставяне на безвъзмездни средства определени ли са процедури за отваряне на предложенията, по-специално чрез:

—	отваряне и установяване на автентичността на предложенията от комисия за оценка възможно най-скоро след определеното време;

—	определяне на критериите за назначаване на членовете на тази комисия;

—	отваряне на предложенията в контекст, в който се оповестява и записва в официален протокол основна информация за предложенията;

—	посочване на ясни определящи политиката обстоятелства, които правят предложенията невалидни (напр. получените след крайния срок предложения се считат за невалидни, освен когато това се дължи на грешка на органа, предоставящ безвъзмездните средства; критерии за допустимостта на оферентите);

—	гарантиране, че поясненията по отношение на подадените предложения не водят до съществени изменения след крайния срок за подаване; и

—	осигуряване на ясен официален отчет за всички получени предложения преди предаването им на служителите, отговарящи за тяхната оценка.

попълва се от субекта

3.5.	Процедури за подбор и за оценка — Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за подбора и оценката на предложенията за безвъзмездни средства?

3.5.1

Служители по оценяването/комисия за оценка (за насоки относно комисията за оценка вж. Поръчки)

—	Процедурите за подбор и за оценка извършват ли се от повече от един служител или, за предпочитане, от комисия?

—	Определени ли са критерии за назначаването на комисията за оценка? В зависимост от стойността на предложенията и от нивото на риска комисията би могла да включва не само служители от различни отдели без йерархични връзки, но и външни експерти.

—	Описани ли са ролята, функцията, съставът и правилата за работа на комисията за оценка? Описани ли са ясно отговорностите на председателя на комисията без право на глас и на членовете ѝ с право на глас?

—	Има ли процедури за съхранението на (поверителни) документи, свързани с предложенията, и за достъпа до тях?

—

Гарантира ли се, че служителите, отговарящи за оценката, не се намират в положение на конфликт на интереси (напр. чрез задължително оповестяване) и че са обвързани с изисквания за поверителност? По отношение на комисията за оценка — при подбора на членовете ѝ трябва да се вземат предвид почтеността и професионалните качества.

—	Включват ли са всички важни аспекти на оценката в писмен доклад, подписан от служителите по оценяването/комисията за оценка?

попълва се от субекта

3.5.2

Административни и формални проверки

Предложенията подлежат ли на административни и формални проверки от комисията за оценка или от други служители, като в този случай резултатите от тяхната работа трябва да бъдат разгледани от комисията?

Тези проверки съсредоточават ли се върху пълното и правилно попълване на формуляра за кандидатстване за безвъзмездни средства и представянето на всички необходими оправдателни документи?

Тези проверки могат ли да доведат до отхвърляне на дадена кандидатура, което означава, че предложението няма да подлежи на по-нататъшна оценка?

Кандидатите имат ли възможност да представят в определен срок липсваща информация или оправдателни документи или да предоставят разяснения?

попълва се от субекта

3.5.3

Допустимост

Предложенията подлежат ли на проверки на допустимостта от комисията за оценка или от други служители, като в този случай резултатите от тяхната работа трябва да бъдат разгледани от комисията?

Тези проверки извършват ли се въз основа на списък с критерии за допустимост?

Бележка: Тези критерии могат да включват критерии за допустимост за кандидатите за безвъзмездни средства (напр. правен и административен статут, правила за националност и основания за изключване) и критерии за допустимост на действията, които ще бъдат финансирани с безвъзмездните средства (напр. видове дейности, сектори или теми и географски области, обхванати от безвъзмездните средства).

Тези проверки включват ли преглед на изискваните оправдателни документи?

попълва се от субекта

3.5.4

Финансов и оперативен капацитет

Предложенията подлежат ли на проверки за финансов и оперативен капацитет от комисията за оценка или от други служители, като в този случай резултатите от тяхната работа трябва да бъдат разгледани от комисията?

Тези проверки извършват ли се въз основа на списък с критерии?

Системата за предоставяне на безвъзмездни средства съдържа ли ясни, обективни и недискриминационни критерии за оценка на това дали кандидатите разполагат с достатъчен финансов и оперативен капацитет?

Тези критерии посочени ли са в поканата за представяне на предложения?

Бележка: „Финансов капацитет“ означава наличието на стабилни и достатъчни източници на финансиране, за да се гарантират оперативните резултати през целия период на действието. „Оперативен капацитет“ означава наличната професионална компетентност, умения, квалификации и опит за извършване на предложеното действие. Оценките могат да се основават на оправдателните документи по предложението, като например финансовите отчети и одитните доклади, и на доказателства за осъществени от кандидата действия.

попълва се от субекта

3.5.5

Замисъл и съдържание на действието

Системата за предоставяне на безвъзмездни средства съдържа ли ясни процедури, правила и критерии за оценяване на предложенията спрямо поставените цели? Основните проблеми могат да включват: замисъл на проекта, приоритети, видовете дейности, аспекти на качеството, очаквано въздействие, устойчивост, ефикасност и ефективност, видимост.

Използва ли се скала за оценка, в която са определени всички съответни критерии за оценка? Скалите за оценка включват ли отбелязване на ключовите аспекти на оценката?

попълва се от субекта

3.5.6

Заключения на комисията за оценка

Комисията за оценка изготвя ли подписан доклад за оценка на всички предложения, класирани според поставените им оценки? Към този доклад прилагат ли се попълнените скали за оценка?

Тези доклади съдържат ли ясни заключения по отношение на успелите и неуспелите кандидати?

попълва се от субекта

3.6.	Предоставяне на безвъзмездни средства — Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за предоставянето на безвъзмездни средства?

3.6.1

Решението за отпускане на безвъзмездни средства взема ли се на подходящо равнище (напр. предложение, направено от комисията за оценка, и официално решение, взето от висшето ръководство на субекта)?

попълва се от субекта

3.6.2

Решенията за отпускане на безвъзмездни средства изготвят ли се в подходяща форма (налични ли са образци на решения)?

В решенията за отпускане на безвъзмездни средства посочват ли се: общият размер на финансирането; подробна информация за бенефициера на безвъзмездните средства; наименованието/описанието на действието/дейността; когато е приложимо, причините за отпускането, особено ако не са в съответствие със становището на комисията за оценка; имената на отхвърлените кандидати и мотивите за отхвърлянето.

попълва се от субекта

3.6.3

Вземат ли се специфични решения по отношение на неуспешните кандидатури?

попълва се от субекта

3.7.	Уведомяване и публикуване след отпускането на безвъзмездни средства — Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за уведомяването и публикуването на отпуснатите безвъзмездни средства?

3.7.1

Уведомяване на кандидатите за отпускането на безвъзмездни средства

Успелите кандидати уведомяват ли се писмено за отпускането на безвъзмездни средства и за съответните подробности (напр. поне за размера на финансирането), веднага след вземането на решение за отпускане?

Неуспелите кандидати уведомяват ли се писмено за отпускането на безвъзмездни средства, веднага след вземането на решение за отпускане, и посочват ли се мотивите за отхвърляне на техните заявления?

попълва се от субекта

3.8.	Договори за отпускане на безвъзмездни средства — Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за сключване на договори за отпускане на безвъзмездни средства?

3.8.1

Субектът сключва ли договори за отпускане на безвъзмездни средства с кандидатите/бенефициерите, веднага след вземането на решение за отпускане?

попълва се от субекта

3.8.2

Договорите за отпускане на безвъзмездни средства включват ли условия и правила за плащането на безвъзмездните средства, като например оправдателни документи, спиране/прекратяване/намаляване на безвъзмездните средства в случай на некачествено/частично/закъсняло изпълнение? Бенефициерите имат ли възможност да правят коментари по тези въпроси?

попълва се от субекта

3.8.3

Разполага ли субектът с процедури за проверка на това, че разходите, декларирани от бенефициерите в техните искания за плащане (напр. декларация под формата на финансов отчет), са действителни, точни, надлежно записани и допустими в съответствие с условията на договора за отпускане на безвъзмездни средства?

попълва се от субекта

3.8.4

Разполага ли субектът с:

—	процедури за спиране/прекратяване на изпълнението на безвъзмездни средства или плащанията на безвъзмездни средства или на участието на бенефициер, в случай че са налице нередности, измами или нарушения на договорните условия?

—	подходящи правила и процедури за събиране на неправомерно изплатени средства, включително, когато е подходящо, чрез оспорване по съдебен ред и чрез прехвърляне на вземания, дължими от бенефициерите на безвъзмездни средства, към възлагащия орган или към Европейската комисия?

попълва се от субекта

3.8.5

Договорите за отпускане на безвъзмездни средства определят ли изисквания за вътрешен контрол, счетоводство (включително финансово отчитане) и външен одит?

попълва се от субекта

3.8.6

Разполага ли субектът с процедури, които гарантират в разумна степен, че бенефициерите на безвъзмездни средства отговарят на (договорните) изисквания за вътрешен контрол, счетоводство и външен одит?

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)

Коментари на одитора

Субектът прилага ли подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез поръчки и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

Насоки

Принципите на системата за възлагане на поръчки трябва да са посочени в добре дефинирана и прозрачна правна и регулаторна рамка, с която ясно да се установяват подходящи политики, процедури, отчетност и контрол. Един от основните принципи, установени с тази правна рамка, е използването на прозрачност и конкуренция като начин да се постигнат справедливи и разумни цени и най-доброто съотношение качество/цена като цяло. Системата за възлагане на поръчки функционира в свои собствени рамки, но тя се ползва и от общата контролна среда, включително публичния достъп до информация, вътрешния контрол, извършван от субекта, счетоводната му система и външния одит.

Принципи, определени в член 154 от Финансовия регламент

Комисията може да приеме, че правилата и процедурите за възлагане на поръчки са подходящи, ако са изпълнени следните условия:

а)	съответстват на принципа на широка конкуренция между оферентите, за да се постигне най-доброто съотношение качество/цена, и процедурите на договаряне се ограничават до разумни суми или надлежно се обосновават;

б)	гарантират прозрачност с подходящо предварително публикуване, по-конкретно на поканите за представяне на оферти, и подходящо последващо публикуване на изпълнителите;

в)	гарантират равно третиране, пропорционалност и недискриминация;

г)	предотвратяват конфликтите на интереси през цялата процедура за възлагане на поръчка;

д)	прилагат се подходящи процедури за контрол, правила за събиране на недължимо платени средства и правила за изключване от достъп до финансиране (основанията за изключване следва да се оценяват по стълба, отнасящ се до изключването).

Националното право на държавите членки или на третите държави, с което се транспонира Директива 2014/24/ЕС (отменяща Директива 2004/18/ЕО), следва да се счита за еквивалентно на правилата, прилагани от институциите в съответствие с Финансовия регламент.

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

1.	ПРАВНА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка за възлагане на поръчки?

1.1

Правната и регулаторна рамка има ли йерархична структура и предимството установено ли е ясно в нея?

попълва се от субекта

1.2

Осигурен ли е свободен и лесен публичен достъп до нея чрез подходящи средства?

попълва се от субекта

1.3

Тя прилага ли се за всички възлагани поръчки?

попълва се от субекта

1.4

Какви видове поръчки (напр. за строителство, услуги и доставки) са уредени в тази рамка?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

2.	ПРИНЦИПИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): В процедурите, правилата и критериите на системата за възлагане на поръчки на субекта интегрирани ли са следните принципи: прозрачност, равно третиране, публичен достъп до информацията за възлагане на поръчки, избягване на конфликтите на интереси, както и използване на състезателни тръжни процедури и най-добро съотношение качество/цена?

2.1

Прозрачност. Системата за възлагане на поръчки осигурява ли подходяща степен на прозрачност в целия цикъл на възлагане (покана за представяне на оферти, оценяване, възлагане и решаване на спорове) с цел справедливо и равно третиране на оферентите, т.е. потенциалните доставчици и изпълнители?

2.2.1

Равно третиране. В системата за възлагане на поръчки предвидени ли са процедури, гарантиращи недискриминация и че на всички оференти, отговарящи на условията, се дават равни възможности да се конкурират?

попълва се от субекта

2.2.2

Равно третиране. В системата за възлагане на поръчки предвидени ли са разпоредби за равен достъп на всички потенциални кандидати? Това включва например липса на ограничения за определени кандидати, мерки за публикация и обявяване, осигуряващи възможно най-широко участие, разпоредби, с които се гарантира, че тръжните спецификации не съдържат неоснователни пречки пред достъпа на кандидатите (технически и административни (напр. критерии за подбор, за отстраняване и за възлагане), както и по отношение на графика и сроковете).

попълва се от субекта

2.2.3

Равно третиране. Системата за възлагане на поръчки съдържа ли разпоредба за избягване на ненужни ограничения относно размера, състава или естеството на оферентите?

попълва се от субекта

2.2.4

Равно третиране. Системата за възлагане на поръчки съдържа ли правила за поддържане на ниски разходи за представяне на оферти (например като не се променят без необходимост формулярите за представяне на оферта, като не се изисква информация, от която няма особена полза, като се дава достатъчно време за изготвяне на офертите и като се използват електронни системи за представяне на оферти, когато е възможно).

попълва се от субекта

2.2.5

Равно третиране. Съществуват ли мерки за подготвяне на търговете по такъв начин, че да се предотвратява тръжната манипулация? Например: за неразкриване на самоличността на оферентите, като за идентифицирането им се използват номера, а не имена, и за насърчаване на участието на много оференти.

Насоки: Тръжна манипулация има, когато оференти се споразумяват помежду си с цел премахване на конкуренцията в процедурата за възлагане, като по този начин обществеността се лишава от възможността да получи справедлива цена.

попълва се от субекта

2.3

Публикуване на информация за възлагането на поръчки. Системата за възлагане на поръчки осигурява ли публичен достъп до цялата необходима информация относно възлагането, напр. за плановете за възлагане на поръчки, за възможностите за подаване на оферти, за възложените поръчки и за разглеждането на жалби, свързани с възлагането?

Насоки

Основен елемент на прозрачността е публичното разпространение чрез подходящи средства (напр. чрез уебсайтове на централни органи или на агенции, бюлетини за възлагането на поръчки, национални или регионални вестници или предоставяне на информация от компетентните в тази област органи при поискване) на информация относно процедурите за възлагане на поръчки и резултатите от тях. За да генерира навременни и надеждни данни, добрата информационна система събира данни за операциите, свързани с възлагането на поръчки, и е сигурна.

попълва се от субекта

2.4

Избягване на конфликтите на интереси. Системата за възлагане на поръчки включва ли процедури и правила за предотвратяване на конфликтите на интереси през цялата процедура за възлагане?

2.5.1

Използване на състезателни тръжни процедури и най-добро съотношение качество/цена. В системата за възлагане на поръчки предвидени ли са състезателни тръжни процедури, позволяващи желаното качество на услугите, доставките или строителството да бъде получено на възможно най-добрата цена?

попълва се от субекта

2.5.2

Използване на състезателни тръжни процедури и най-добро съотношение качество/цена. В системата за възлагане на поръчки ясно ли са определени различните процедури за възлагане на поръчки, които могат да бъдат използвани, и начинът, по който те следва да бъдат обосновани? Елементи, които трябва да бъдат взети предвид:

—	естество на поръчката: услуга (напр. оказване на техническа помощ или извършване на проучвания), доставка (напр. на оборудване или материали) или строителство (напр. на инфраструктура или други строителни работи);

—	вид на процедурата за възлагане на поръчка: открита, ограничена, състезателна с договаряне и т.н.;

—	стойност на поръчката и прагове за различните договори, напр. за услуги, доставки и строителство.

2.5.3

Използване на състезателни тръжни процедури и най-добро съотношение качество/цена. Кои от следните видове процедури за възлагане на поръчки са предвидени в системата за възлагане на поръчки: открита процедура (международна или местна), ограничена процедура, рамкови споразумения, динамична система за покупки, състезателен диалог, процедура на договаряне (използването на процедурата на договаряне следва да се ограничава до разумни суми или да се обосновава надлежно), процедура с една оферта и т.н.?

попълва се от субекта

2.5.4

Използване на състезателни тръжни процедури и най-добро съотношение качество/цена. Тези процедури замислени ли са по начин, който позволява лоялна и прозрачна конкуренция?

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

Насоки относно видовете процедури за възлагане на поръчки

Открита процедура

В откритите тръжни процедури (международни или местни) могат да представят оферти всички предприятия и други икономически оператори. На поръчката се дава максимална публичност чрез публикуване на обявление в национални или международни вестници и в други подходящи медии. Всяко физическо или юридическо лице, което желае да подаде оферта, може да поиска да получи тръжната документация (възможно е това да става срещу заплащане) в съответствие с процедурите, определени в обявлението за поръчка. Офертите се разглеждат, като при подбора се проверяват допустимостта и финансовият, икономическият, техническият и професионалният капацитет на оферентите. Офертите се сравняват, след което поръчката се възлага. Не се допуска договаряне.

Ограничена процедура

В ограничените тръжни процедури всички предприятия и други икономически оператори могат да поискат да подадат оферта, но само отговарящите на критериите за подбор могат да бъдат поканени да го направят. Критериите за подбор и задачите, които ще бъдат възложени, са описани в публикуваното обявление за поръчка. Въз основа на отговорите, предоставени от всички кандидати, отговорили на обявлението, се съставя списък на най-квалифицираните кандидати. На поръчката се дава максимална публичност чрез публикуване на обявление в национални или международни вестници и в други подходящи медии. Тръжната документация се изпраща на икономическите оператори, включени в списъка на най-квалифицираните кандидати. След като бъдат анализирани, офертите са сравняват и се избира оферентът, на когото да се възложи поръчката. Не се допуска договаряне.

Рамкови споразумения

Рамковото споразумение е споразумение между един или повече възлагащи органи и един или повече икономически оператори. То се сключва с цел да се определят условията на конкретните договори, които могат да бъдат възложени през определен период от време, по-специално по отношение на продължителността, предмета, цената, максималната стойност, правилата за изпълнение и предвидените количества. Рамковите споразумения, сключени с няколко икономически оператори, се наричат рамкови споразумения с няколко изпълнители. Те се сключват под формата на отделни споразумения, но при еднакви условия. В спецификациите трябва да са посочени минималният и максималният брой икономически оператори, с които възлагащият орган възнамерява да сключи споразумения. Срокът на действие на тези споразумения не може да превишава определен брой години (напр. 4) освен в изключителни случаи, обосновани по-специално от предмета на рамковото споразумение. Възлагащите органи не могат да използват рамковите споразумения неоснователно или по начин, при който целта или резултатът е предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Конкретните договори, които се основават на рамково споразумение, се възлагат съгласно неговите условия и трябва да отговарят на принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране, недискриминация и лоялна конкуренция.

Динамична система за покупки

Динамичната система за покупки е изцяло електронен процес на извършване на често осъществявани покупки за ограничен период от време. В нея могат да участват всички предприятия или други икономически оператори, които отговарят на критериите за подбор и са представили примерна оферта, изпълняваща техническите изисквания. Не се прилагат специфични прагове. За всяка отделна поръчка възлагащият орган публикува обявление за поръчка и изпраща покана до всички изпълнители, допуснати до системата, да представят оферти. Поръчката се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта (т.е. единственият критерий за възлагане е най-доброто съотношение качество/цена).

Състезателен диалог

При особено сложни поръчки, за които възлагащият орган смята, че най-доброто съотношение качество/цена не може да се постигне нито чрез директно използване на открита процедура, нито чрез ограничена процедура, той може да използва състезателен диалог. За особено сложна се счита поръчка, при която по обективни причини възлагащият орган не може да определи техническите средства, чрез които да бъдат удовлетворени неговите нужди или да бъдат постигнати целите му, или правната или финансовата рамка на проекта. Не се прилагат специфични прагове. Възлагащият орган трябва да публикува обявление за поръчка, в което посочва или към което прилага описание на своите нужди и изисквания. Той трябва да започне диалог с кандидатите, които отговарят на критериите за подбор, посочени в обявлението за поръчка. Диалогът може да включва всички аспекти на офертата. Той се провежда поотделно с всеки от кандидатите въз основа на предложените от тях решения и идеи. Възлагащият орган трябва да осигури равно третиране на оферентите и поверителност на офертите. Ето защо не е позволено да се избират най-добрите решения от различни оференти. Поканват се да представят оферта поне трима кандидати. Ако на критериите за подбор отговарят по-малко от трима кандидати, възлагащият орган може да продължи процедурата с тези един или двама кандидати. Той не може да кани икономически оператори, които не участват в процедурата, или кандидати, които не отговарят на критериите за подбор, за да изпълни изискването за необходимия брой кандидати. По време на диалога възлагащият орган трябва да третира всички оференти по еднакъв начин и да осигури поверителността на предложените решения или на друга информация, получена в рамките на диалога, освен ако кандидатът е съгласен те да бъдат оповестени. Възлагащият орган трябва да изготви доклад, в който да обоснове начина, по който е проведен диалогът.

След като информира участниците за приключването на диалога, възлагащият орган ги кани да представят окончателните си оферти въз основа на решенията, изложени и уточнени по време на диалога. Офертите трябва да съдържат цялата информация, изисквана и необходима за изпълнението на проекта. По искане на възлагащия орган те могат да бъдат изяснявани, уточнявани и усъвършенствани, при условие че това не води до промяна на основни аспекти на офертата или поканата за представяне на оферти, тъй като промените могат да нарушат конкуренцията или да имат дискриминиращ ефект. Възлагащият орган може да поиска от оферента, който представя офертата с най-добро съотношение качество/цена, да изясни нейни аспекти или да потвърди съдържащите се в нея ангажименти, ако това не води до промяна на съществени аспекти на офертата или на поканата за представяне на оферти, нито до риск от нарушаване на конкуренцията или от дискриминация.

Възлагащият орган може да определя цените или плащанията за участниците в диалога. Поръчката се възлага въз основа на офертата, която отговаря на техническите изисквания и е икономически най-изгодна (т.е. единственият критерий за възлагане е най-доброто съотношение качество/цена). Стандартните образци трябва да се адаптират според нуждите.

Процедура на договаряне/процедура с една оферта

В определени случаи (напр. когато договорът, който ще бъде сключен, не надвишава определена стойност или при изключителни обстоятелства, оправдаващи прякото възлагане) поръчките могат да се възлагат пряко (чрез процедура с една оферта или процедура на договаряне). При процедурата на договаряне трябва да бъде назначена комисия за оценка, която да пристъпи към договарянето. Във всички случаи възлагащият орган трябва да изготви доклад, в който да обясни как са избрани участник или участници в договарянето и как е договорена цената, както и да посочи основанията за решението за възлагане. Възлагащият орган трябва да гарантира надлежното прилагане на основните принципи, отнасящи се до процедурите за възлагане на поръчки, например да се провери дали са спазени правилата за допустимост (правилата относно националността) и критериите за подбор и отстраняване.

Забележка: В съответствие с раздел 2, точки 11—12 от приложение I към Финансовия регламент използването на процедурата на договаряне трябва да се ограничава до разумни суми или да бъде надлежно обосновано.

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

3.	ПРОЦЕДУРИ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ПОРЪЧКИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за възлагане на поръчки?

3.1.	Покана за представяне на оферти. Съществуват ли подходящи правила и процедури за поканата за представяне на оферти и за всеки вид процедура за възлагане на поръчки (напр. открита, ограничена и на договаряне)?

3.1.1

Системата за възлагане на поръчки осигурява ли достатъчна прозрачност по отношение на възможността за възлагане на поръчка?

—	За откритите процедури — оповестява ли се публично информацията относно възлагането на поръчки, включително свързаните с него критерии за оценка? и

—

За ограничените/селективните процедури и процедурите на договаряне/с ограничен брой оферти — публикува ли се информация за условията посредством лесно достъпно информационно средство в срок и по начин, за които с основание може да се смята, че позволяват на отговарящите на условията доставчици да кандидатстват?

3.1.2

В системата за възлагане на поръчки определени ли са правила за публикуването на обявление за поръчка, включващо:

—	информация за естеството на продукта или услугата, които трябва да бъдат доставени, спецификациите, количеството, срока за доставяне, реалистични крайни дати и часове, къде може да се получи документацията и къде се подават оферти;

—	ясно и пълно описание на критериите за подбор и възлагане, които са недискриминационни и не могат да бъдат променяни впоследствие;

—	подробности относно управлението на договора и плана и метода на плащане, както и относно гаранциите, когато се изискват; и

—	данни за звеното за контакт за запитвания?

попълва се от субекта

3.1.3

Системата за възлагане на поръчки съдържа ли правила за комуникация с потенциалните доставчици в един и същи срок и по един и същ начин, по-специално като:

—	се насърчава обменът на информация по официален път (напр. чрез звена за контакт за запитвания, информационни сесии, онлайн модул за гледане на разяснителни срещи, задаване и отговаряне на въпроси онлайн);

—	се осигуряват бързото отговаряне на искания за разяснения и предаването на тази информация на всички заинтересовани страни;

—	незабавно съобщаване на промените, за предпочитане по първоначално използвания начин; и

—	публикуване на информация, за предпочитане онлайн, за да се даде възможност за външен мониторинг и публичен контрол?

попълва се от субекта

3.2.

Процедури за подбор и за оценка и възлагане на поръчките.

Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за оценка и за възлагане?

Съществуват ли правила, които да гарантират, че оценката се извършва правилно и при спазване на поверителност и че е обективна?

Прилага ли субектът подходящи критерии за оценка?

Има ли ясни критерии за избор на офертата с най-доброто съотношение качество/цена, напр. най-ниската цена и т.н.?

3.2.1.

Сигурност и поверителност на информацията

3.2.1.1

Системата за възлагане на поръчки включва ли правила, гарантиращи сигурността и поверителността на предоставената информация, по-специално чрез:

—	гарантиране на наличието на мерки за сигурност и съхранение на тръжната документация (напр. водене на регистър на документите, номериране на всички документи или наличие на централно хранилище за всички документи), както и за ограничаване на достъпа до документи; и

—

вземане предвид на въпросите, свързани с електронната сигурност, и осигуряване на документирани процедури за електронно съхранение и електронна комуникация (напр. офертите, подадени по електронен път, са защитени срещу достъп преди изтичането на крайния срок и системата може да отхвърля автоматично офертите, подадени след крайния срок)?

попълва се от субекта

3.2.2.

Процедури за отваряне на офертите

3.2.2.1

В системата за възлагане на поръчки определена ли е ясна процедура за отваряне на офертите, по-специално чрез:

—	отваряне, парафиране и копиране на запечатаните оферти от екип (или комисия за оценка) възможно най-скоро след определеното време, като непосредствено след това, ако е възможно, се извършва публично отваряне;

—	определяне на критериите за назначаване на членовете на този екип;

—	отваряне на офертите, за предпочитане публично, при което се оповестява и записва в официален протокол основна информация за офертите;

—	посочване на определящите политиката обстоятелства, които правят офертите невалидни (напр. получените след крайния срок оферти се считат за невалидни, освен когато късното им получаване се дължи на грешка на възлагащия орган), и на критериите за допустимост за оферентите;

—	гарантиране, че всяко пояснение по отношение на подадените оферти не води до съществени изменения след крайния срок за подаване; и

—	осигуряване на ясен официален отчет за всички получени оферти (включително датата и часа на получаването им и коментарите, получени от оферентите), преди предаването им на служителите, отговарящи за тяхната оценка?

попълва се от субекта

3.2.3.

Критерии за подбор и за предварителен подбор

3.2.3.1

Системата за възлагане на поръчки съдържа ли ясни, обективни и недискриминационни критерии за:

—	преценка дали оферентите имат достатъчен финансов, икономически, технически и професионален капацитет; и

—	подбор и предварителен подбор на кандидатите и оферентите, които отговарят на тези критерии?

попълва се от субекта

3.2.3.2

Тези критерии за подбор посочени ли са в обявленията за поръчки?

попълва се от субекта

3.2.3.3

Системата за възлагане на поръчки съдържа ли ясни и обективни критерии за оценка на икономическия и финансовия капацитет на оферентите?

Примери за критерии: данни от счетоводните баланси за последните 3 години, данни за оборота/приходите/оперативните приходи за последните 3 години, персонал за последните 3 години.

попълва се от субекта

3.2.3.4

Системата за възлагане на поръчки съдържа ли ясни и обективни критерии за оценка на техническия и професионалния капацитет на оферентите?

Примери за критерии: предоставени услуги и извършени доставки и строителство през последните 3 години, мостри, описания, снимки, спецификации на доставените продукти и/или оборудване.

попълва се от субекта

3.2.4.

Критерии за оценка и за възлагане

3.2.4.1

Системата за възлагане на поръчки съдържа ли ясни, обективни и недискриминационни критерии за подробна оценка на техническите и финансовите аспекти на офертите?

попълва се от субекта

3.2.4.2

Съществуват ли ясни и обективни критерии и правила за определяне на резултатите от оценката (напр. посочване на основните критерии за всеки кандидат или оферент)?

попълва се от субекта

3.2.4.3

Поръчките възлагат ли се въз основа на ясни и обявени критерии за възлагане? Поръчките възлагат ли се на офертите с най-ниската цена или с най-доброто съотношение качество/цена (т.е. икономически най-изгодните оферти)?

попълва се от субекта

3.2.5.

Служители по оценяването/комисия за оценка

3.2.5.1

Оценките извършват ли се от повече от един служител или, за предпочитане, от комисия?

попълва се от субекта

3.2.5.2

Определени ли са критерии за назначаването на комисията за оценка? В зависимост от стойността на поръчката и от нивото на риска комисията би могла да включва не само служители от различни отдели, но и външни експерти.

попълва се от субекта

3.2.5.3

Описани ли са ролята, функцията, съставът и правилата за работа на комисията за оценка? Описани ли са ясно отговорностите на председателя на комисията без право на глас и на членовете ѝ с право на глас? Има ли секретар на комисията, отговарящ за извършването на всички административни задачи, свързани с процедурата за оценка?

попълва се от субекта

3.2.5.4

Има ли подходящи процедури за съхранението на (поверителни!) документи, свързани с офертите и предложенията, и за достъпа до тях?

попълва се от субекта

3.2.5.5

попълва се от субекта

3.2.5.6

Включват ли се всички важни аспекти на оценката в писмен доклад, подписан от служителите по оценяването/комисията за оценка?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

Насоки относно комисиите за оценка

Назначаване и състав

Офертите трябва да бъдат отваряни и оценявани от служители по оценяването или от комисия за оценка, назначена официално от възлагащия орган и състояща се от председател без право на глас, секретар без право на глас и нечетен брой членове с право на глас. На оценителите трябва да се предоставя подробна информация за планирания график и за съответното работно натоварване. Оценителите трябва да са на разположение през планирания период на оценка. За всяка процедура следва да се назначават заместник-оценители, за да се избегнат закъснения в случай на отсъствие. Членовете с право на глас трябва да владеят в достатъчна степен езика, на който са подадени офертите. Членовете с право на глас трябва да имат техническа и административна възможност да дадат информирано становище относно офертите. Самоличността на оценителите не трябва да бъде разкривана.

Безпристрастност и поверителност

Членовете на комисията за оценка трябва да подписват декларация за безпристрастност и поверителност. Всеки член, който има или е възможно да има действителен или потенциален конфликт на интереси с оферент или заявител, трябва да го декларира и незабавно да се оттегли от комисията за оценка.

В хода на процедурата за възлагане всички контакти между възлагащия орган и кандидатите, заявителите или оферентите трябва да се осъществяват при условия, гарантиращи прозрачност и равно третиране. Преди възлагащият орган да е одобрил доклада за оценка, не може да се разкрива никаква информация за разглеждането, изясняването или оценката на офертите или предложенията, нито за решенията относно възлагането на поръчка. Всеки опит на оферент, кандидат или заявител да повлияе на процеса по какъвто и да е начин (чрез контакт с членове на комисията за оценка или по друг начин) може да доведе до незабавното отстраняване на офертата или предложението му от по-нататъшно разглеждане.

С изключение на заседанието за отваряне на офертите, работата на комисията за оценка е поверителна. За да се запази поверителността на тази работа, на заседанията на комисията за оценка могат да присъстват само нейните членове.

С изключение на екземплярите, дадени на оценителите, офертите и предложенията не могат да напускат помещението/сградата, където се провеждат заседанията на комисията, преди тя да е приключила работата си. Когато не се използват, те трябва да се съхраняват на сигурно място.

Отговорности на членовете на комисията за оценка

Председателят отговаря за координирането на процеса на оценка и за осигуряването на неговата безпристрастност и прозрачност. Членовете на комисията за оценка, разполагащи с право на глас, носят колективна отговорност за нейните решения.

Секретарят на комисията отговаря за извършването на всички административни задачи, свързани с процедурата за оценка. Те включват, наред с другото, водене на протоколи от заседанията на комисията за оценка, поддържане на записи и документация и изготвяне на доклади за оценка. Всяко искане за разяснения, за което е необходима комуникация с оферентите или заявителите по време на процеса на оценка, трябва да се подава писмено.

Срокове

Комисията за оценка трябва да бъде съставена достатъчно рано, за да могат членовете ѝ да подготвят и проведат процеса на оценка. Офертите трябва да бъдат оценени навреме, за да може процедурата да бъде приключена в рамките на срока на валидност на офертите. Много важно е всички оференти — спечелили и неспечелили, да получават информация незабавно.

След приключването на оценката възлагащият орган трябва бързо да вземе решението за възлагане, като одобри докладите за оценка.

Срок на валидност

Оферентите са обвързани със своите оферти за срока, посочен в писмото с покана за представяне на оферти и/или в тръжната документация. Този срок трябва да бъде достатъчен, за да може възлагащият орган да разгледа офертите, да одобри предложението за възлагане на поръчката, да уведоми спечелилите и неспечелилите оференти и да сключи договора. Срокът на валидност на офертите трябва да e подходящ брой календарни дни (напр. 90 дни) от крайния срок за представяне на офертите.

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

3.	ПРОЦЕДУРИ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ПОРЪЧКИ (продължение) — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

3.2.6.

Възлагане на поръчките

3.2.6.1

Системата за възлагане на поръчки съдържа ли правила за информиране на оферентите и на широката общественост за резултатите от тръжната процедура чрез:

—	уведомяване на спечелилите и неспечелилите оференти за резултата по отношение на техните оферти, както и кога и къде е публикувана информацията за възлагането на поръчката;

—

разглеждане на възможността да се публикуват основанията за възлагането, включително вземането предвид на елементи на офертата, отнасящи се до качеството. Следва да не се разкрива чувствителна в търговско отношение информация за спечелилата оферта и за други оферти, която може да способства за тайно споразумяване при бъдещи процедури за възлагане на поръчки; и

—	когато съществува задължителен период на изчакване, спазването му преди началото на изпълнението на поръчката?

попълва се от субекта

3.2.6.2

Системата за възлагане на поръчки съдържа ли правила, даващи възможност при поискване доставчиците да получават обратна информация, при което:

—	не се разкрива поверителна информация (напр. търговски тайни или ценообразуване);

—	се изтъкват силните и слабите страни на неспечелилата оферта;

—	при предоставяне на обратна информация в писмен вид — като се гарантира, че писменият доклад се одобрява предварително от висш служител, отговарящ за възлагането на поръчки; и

—	се организира устно предоставяне на обратна информация, при условие че обсъжданията се извършват по структуриран начин, така че да не се разкрива поверителна информация, и че се документират надлежно?

попълва се от субекта

3.3.

Система на обжалване

В системата за възлагане на поръчки предвиден ли е независим, прозрачен, недискриминационен, ефикасен и ефективен процес на административен контрол на възлагането на поръчки, чрез който да се разглеждат жалби относно възлагането на поръчки, подавани от участниците, не само преди, но и след възлагането и преди подписването на договора?

Решенията по жалбите трябва да се вземат бързо, за да може при необходимост възлагането да се отмени и за да се ограничат корективните действия във връзка с пропуснатите печалби и разходите за изготвяне на оферти или предложения след подписването на договорите. Добре замисленият такъв процес дава също така възможност решенията по жалбите да бъдат обжалвани пред независима по-горна инстанция.

3.3.1

Системата за възлагане на поръчки дава ли информация за това как да се подаде жалба във връзка с възлагането на поръчки? Жалбите разглеждат ли се от структура или орган, които:

—	са съставени от опитни специалисти, познаващи добре правната уредба за възлагане на поръчки, и включват членове от частния сектор, гражданското общество и държавното управление;

—	не участват в никакво качество във възлагането на поръчки или в процеса, водещ до вземане на решения за възлагане на поръчки;

—	не събират такси, които не позволяват на заинтересованите страни да подават жалби;

—	следват ясно определени и публично достъпни процедури за подаване на жалби и вземане на решения по жалби;

—	могат да спрат възлагането на поръчка;

—	издават решения в определените в правилата/нормативната уредба срокове; и

—	издават решения, които са задължителни за всички страни (без да се изключва възможността страните да ги обжалват пред външна по-горна инстанция)?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (8)

КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Субектът прилага ли подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС/бюджетните гаранции чрез финансови инструменти и в съответствие с критериите, определени от Европейския съюз?

Насоки

Финансовите инструменти могат да бъдат под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми или гаранции или други инструменти за поделяне на риска и могат да бъдат комбинирани с други форми на финансова подкрепа.

Финансов регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз.

Комисията може да изпълнява финансовите инструменти под непряко управление чрез възлагане на задачи на субекти и на техните финансови посредници. В дял X от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз, са определени принципите и условията за изпълнението на финансови инструменти:

—	финансови инструменти под пряко и непряко управление (член 208 от ФР);

—	подбор на субектите, на които се възлага изпълнението на финансови инструменти под непряко управление (член 208, параграф 4 от ФР);

—	принципи и условия, приложими за финансовите инструменти и за бюджетните гаранции (член 209 от ФР);

—	съдържание на споразуменията за финансов принос със субектите, на които се възлага изпълнението на финансови инструменти под непряко управление (член 155, параграф 6 и член 208 от ФР);

—	мониторинг на финансовите инструменти (членове 155 и 209 от ФР); и

—	правила и изпълнение (член 215 от ФР).

Международни счетоводни стандарти за субектите от частния сектор

Съгласно международни счетоводни стандарти (МСС) 32 и 39финансов инструмент е „всеки договор, който поражда финансов актив за дадено предприятие и финансов пасив или инструмент на собствения капитал за друго предприятие“.

В МСС 32 (Финансови инструменти) се описват счетоводните изисквания за представянето на финансови инструменти, особено по отношение на класификацията им като финансови активи, финансови пасиви и инструменти на собствения капитал. В този стандарт също така се дават насоки относно класификацията на свързаните с финансовите инструменти лихви, дивиденти, загуби и печалби и обстоятелствата, при които финансовите активи и финансовите пасиви могат да бъдат компенсирани. МСС 39 бе преиздаден през декември 2003 г., прилага се за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г., и се заменя с международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 „Финансови инструменти“ за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2015 г. В МСФО 9 „Финансови инструменти“ се определят изискванията за признаването и оценяването на финансови инструменти и някои договори за покупка или продажба на нефинансови позиции. С приключването на различните етапи от цялостния си проект за финансовите инструменти Съветът по международни счетоводни стандарти допълва този стандарт и той ще замени напълно МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“.

Международни счетоводни стандарти за субектите от публичния сектор

За субектите от публичния сектор се прилагат международни счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) 28—30. Съдържащите се в тях определения за финансов инструмент, финансови активи, финансови пасиви и инструменти на собствения капитал по същество са същите като тези в МСС 32. МСФО 9 няма еквивалентен МССПС и не се прилага в МССПС. Финансовите инструменти могат да се категоризират въз основа на метода на оценяването им:

—	финансови инструменти, оценявани по текуща стойност (обикновено пазарната цена): парични инструменти, ценни книжа, деривати, облигации, капиталови инструменти, които се търгуват на активни пазари;

—	финансови инструменти, оценявани по амортизирана стойност: отпуснати и взети заеми, вземания, капиталови инструменти без активен пазар.

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

1.	ПРАВНА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка за използване и изпълнение на финансови инструменти?

Принципите за използване на финансови инструменти трябва да са посочени в добре дефинирана и прозрачна правна и регулаторна рамка, с която ясно да се установяват подходящи политики, процедури, отчетност и контрол. Финансовите инструменти функционират в свои собствени рамки, но те се ползват и от общата контролна среда, вътрешния контрол, извършван от субекта, счетоводната му система и външния одит.

1.1

Разполага ли субектът с правна и регулаторна рамка за финансовите инструменти, съдържаща:

—

описания на финансовите инструменти, включително инвестиционните стратегии или политики, вида на предоставяната подкрепа, критериите за допустимост на финансовите посредници и крайните получатели, както и допълнителни оперативни изисквания, с които се транспонират свързаните с политиката цели на финансовите инструменти;

—

системи, правила и процедури за постигане и измерване на целеви диапазони на стойностите на ефекта на лоста и на мултиплициращия ефект (средствата от ЕС за даден финансов инструмент трябва да имат за цел да се мобилизира инвестиция, чийто общ размер надвишава този на средствата от ЕС съгласно предварително определени показатели);

—

равностойни на изискванията на ЕС разпоредби за управлението на средствата, предоставени от трети страни, включително възможността да се откриват доверителни сметки от името на трета страна, рисковете за контрагента, допустимите касови операции, отговорностите на съответните страни, коригиращите действия в случай на прекалено големи наличности по доверителните сметки, воденето на документация и докладването (9);

—	правила за счетоводното отчитане, финансовото отчитане (отделно финансово отчитане за всеки финансов инструмент) и външния одит;

—

системи, правила и процедури за срока на действие на финансовите инструменти, за възможността за удължаването му и за прекратяването му, включително условията за предсрочно прекратяване и когато е уместно — стратегиите за излизане, както и относно възстановяванията, които са платени/следва да бъдат платени на третата страна или по доверителни сметки;

—	системи, правила и процедури за мониторинг на изпълнението на подкрепата за финансовите посредници и крайните получатели, включително отчитането от финансовите посредници?

попълва се от субекта

1.2

Какви видове финансови инструменти използва или възнамерява да използва субектът? Следва да се получи подробно описание на:

—

видовете използвани финансови инструменти, включително разяснения на (технически) термини и съкращения. Финансовите инструменти могат да включват заеми с търговски (по пазарни цени) лихвени проценти, заеми с преференциални лихвени проценти и условия на погасяване, заеми с условия на погасяване, зависещи от резултатите, микрокредити, неподлежащи на връщане безвъзмездни средства, гаранции, рамки за сътрудничество с трети страни, като например инвестиционни механизми и механизми за смесено финансиране, и др.;

—

рисковете, свързани с всеки финансов инструмент, начина, по който се управляват тези рискове, и осигурените коригиращи мерки. Типичните рискове могат да включват, без да се ограничават до тях, рискове, свързани с обменния курс (заеми, отпуснати и подлежащи на погасяване в местни валути, и заеми, финансирани с международно конвертируеми валути), и кредитни рискове (кредитоспособност на получателите на заемите).

попълва се от субекта

1.3

Как финансовите инструменти се предоставят на бенефициерите (заемополучателите)? Как се обезпечават и с какъв вид задължения и/или гаранции?

Отговорете на следващия въпрос по отношение на:

—	подкрепата чрез финансови посредници (финансиране с посредници)

—	пряката подкрепа за крайните получатели (финансиране без посредници)

попълва се от субекта

1.4

Субектът разполага ли с насоки или оперативни правила и с наръчници за използваните финансови инструменти?

попълва се от субекта

1.5

Субектът използва ли стандартни образци при предоставянето на финансови инструменти, например модели на договори?

Отговорете на следващия въпрос по отношение на:

—	финансовите посредници

—	крайните получатели (при финансиране без посредници)

попълва се от субекта

1.6

В тези договори определят ли се ясно съответните условия?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

2.	ПРИНЦИПИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): В процедурите, правилата и критериите на финансовите инструменти на субекта интегрирани ли са следните принципи и условия?

Основни принципи (член 209, параграф 1 от ФР).

Финансовите инструменти се използват в съответствие с принципите на добро финансово управление, прозрачност, пропорционалност, недискриминация, равно третиране и субсидиарност, както и съобразно своите цели и ако е приложимо — срока на действие, определен в основния акт за съответния финансов инструмент.

Подбор на финансови посредници (член 208 от ФР)

Финансовите посредници се избират въз основа на открити, прозрачни, пропорционални и недискриминационни процедури, като се избягват конфликти на интереси. Финансовите посредници или крайните получатели на финансовите инструменти се избират, като се отчитат надлежно естеството на финансовия инструмент, който ще се изпълнява, опитът и оперативният и финансовият капацитет на съответните субекти и/или икономическата жизнеспособност на проектите на крайните получатели. Изборът трябва да бъде прозрачен и обоснован от обективни причини и не трябва да поражда конфликт на интереси.

Условия за финансовите инструменти и за бюджетните гаранции (член 209 от ФР)

Финансовите инструменти и бюджетните гаранции трябва да отговарят на следните основни условия: насоченост към преодоляване на неефективности на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, допълняемост, ненарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и съвместимост с правилата за държавната помощ, ефект на лоста, съгласуване на интересите и предоставяне на възнаграждение съобразно с поделянето на риска.

Насоки

Посочените по-горе принципи трябва да бъдат интегрирани в процедурите, правилата и критериите на финансовите инструменти на субекта в съответствие с основния принцип на пропорционалност. Принципите не са абсолютни и могат да се допускат ограничен брой изключения, при условие че са ясно определени, разумни и обосновани.

2.1.1

Основни принципи. В процедурите, правилата и критериите за използване и изпълнение на финансовите инструменти и бюджетните гаранции на субекта интегрирани ли са следните основни принципи:

—	добро финансово управление;

—	прозрачност;

—	пропорционалност;

—	недискриминация; и

—	равно третиране?

попълва се от субекта

2.2.1

Подбор на финансови посредници. Каква е процедурата на субекта за подбор на финансови посредници (10)?

попълва се от субекта

2.2.2

Подбор на финансови посредници. Финансовите посредници избират ли се въз основа на открити, прозрачни, пропорционални и недискриминационни процедури, като се избягват конфликти на интереси?

2.2.3

Подбор на финансови посредници. Финансовите посредници или крайните получатели на финансови инструменти избират ли се, като се отчитат надлежно естеството на финансовия инструмент, който ще се изпълнява, опитът и оперативният и финансовият капацитет на съответните субекти и/или икономическата жизнеспособност на проектите на крайните получатели?

Прозрачен и обоснован от обективни причини ли е изборът и гарантира ли се, че той не поражда конфликт на интереси?

2.3.1

Условия за финансовите инструменти. Системите, правилата и процедурите на субекта дават ли му възможност да изпълнява финансови инструменти, насочени към преодоляване на неефективности на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, които финансови инструменти се считат за икономически жизнеспособни съгласно международно приетите стандарти, но не могат да наберат достатъчно финансиране от пазарни източници?

попълва се от субекта

2.3.2

Условия за финансовите инструменти. Системите, правилата и процедурите на субекта позволяват ли да се изпълняват финансови инструменти, отговарящи на принципа на допълняемост (финансовите инструменти не трябва да имат за цел да заменят финансови инструменти на държава членка, частно финансиране или друга финансова намеса на ЕС)?

попълва се от субекта

2.3.3

Условия за финансовите инструменти. Системите, правилата и процедурите на субекта позволяват ли да се спазва условието за съгласуваност на интересите чрез разпоредби, като например съвместни инвестиции, изисквания за поделяне на риска или финансови стимули, като същевременно се предотвратяват конфликти на интереси с други дейности на субекта, на който е възложено изпълнението)?

попълва се от субекта

2.3.4

Условия за финансовите инструменти. Системите, правилата и процедурите на субекта позволяват ли да се постигат и измерват ефект на лоста и мултиплициращ ефект, включително, когато е целесъобразно, максимално използване на частни инвестиции?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

3.	ПРОЦЕДУРИ ЗА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът прилага ли ефективно правила и процедури за използване и изпълнение на своите финансови инструменти?

3.1.	Мониторинг. Прилага ли субектът ефективно подходящи правила и процедури за мониторинг на финансовите инструменти?

3.1.1

Разполага ли субектът с процедури за мониторинг на използването на финансови инструменти, които се основават на докладите и отчетите, предоставени от финансовите посредници, и на наличните одити и контрол, извършен от финансовия посредник?

попълва се от субекта

3.1.2

Когато не съществуват финансови посредници, разполага ли субектът с процедури за пряк мониторинг на използването на финансови инструменти въз основа на докладите и отчетите, представяни от крайните получатели?

попълва се от субекта

Насоки: мониторинг на финансовите инструменти

С цел да се осигури хармонизираният мониторинг на финансовите инструменти, посочен в член 215, параграф 3 от Финансовия регламент, разпоредителят с бюджетни кредити, отговарящ за осигуряването на разумна увереност, че средствата на ЕС се използват в съответствие с член 36, параграф 2 от Финансовия регламент, следва да въведе система за мониторинг.

Системата за мониторинг следва да се използва за: i) оценка на напредъка по изпълнението на финансовите инструменти във връзка с постигането на целите на политиката, отразени в съответните показатели за крайните продукти и за резултатите, установени при предварителната оценка, ii) анализ на това до каква степен изпълнението отговаря на изискванията, определени в съответствие с член 209, параграф 2 от Финансовия регламент, и iii) осигуряване на основата за отчитането от Комисията съгласно член 41, параграф 4 и член 140, параграф 8 от Финансовия регламент.

3.2.	Заеми. Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за сключване на заеми?

3.2.1

Какви системи и процедури за регистриране и отчитане се прилагат за заемите?

попълва се от субекта

3.2.2

Подходящи ли са тези системи и процедури?

3.2.3

Договорите за заем одобряват ли се въз основа на подходящи и прозрачни критерии?

3.2.4

Сметката за договорите (главна книга) равнява ли се редовно (поне веднъж месечно) със системата за регистриране на договорите?

попълва се от субекта

3.3.	Гаранции. Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за издаване на гаранции?

3.3.1

Какви системи и процедури за регистриране и отчитане се прилагат за гаранциите?

попълва се от субекта

3.3.2

Подходящи ли са тези системи и процедури?

3.3.3

Гаранциите одобряват ли се въз основа на подходящи и прозрачни критерии?

3.3.4

попълва се от субекта

3.3.5

Що се отнася до бюджетните гаранции, субектът може ли да извършва подходящо докладване за изпълнението им, включително — когато с предоставените средства се възстановяват разходи — въз основа на отчети за направените разходи и декларация за управлението, в която се потвърждава, че: i) информацията е подходящо представена, пълна и точна; ii) предоставените средства са били използвани по предназначение; iii) въведените системи за контрол осигуряват необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на съответните операции и iv) е направено или планирано обобщение на окончателните одитни доклади и на осъществения контрол, включително анализ на естеството и степента на установените грешки и слабости в системите и на коригиращите действия?

3.4.	Намаления на лихвени проценти/субсидии. Разполага ли субектът с подходяща система за регистриране и отчитане за предоставянето на намаления на лихвени проценти/субсидии?

3.4.1

Какви системи и процедури за регистриране и отчитане се прилагат за намаленията на лихвени проценти?

попълва се от субекта

3.4.2

Подходящи ли са тези системи и процедури?

3.4.3

Намаленията на лихвени проценти одобряват ли се въз основа на подходящи и прозрачни критерии?

3.5.	Собствен капитал. Прилага ли субектът подходящи правила и процедури за извършване на капиталови операции?

3.5.1

Разполага ли субектът с капиталова стратегия или насоки за капиталови инвестиции и въвел ли е процес на комплексна проверка, одобрен от управителния съвет или от друг подходящ управителен орган?

попълва се от субекта

3.5.2

Субектът оценява ли системно своите капиталови операции към момента на одобряването и периодично през жизнения цикъл на инвестицията? Опишете информацията и метода или методите, използвани за оценката.

3.5.3

Въвел ли е субектът процес на управление на излизането от капиталови инвестиции? В капиталовата стратегия определени ли са изисквания за план за навременно излизане?

3.5.4

Субектът управлява ли активно капиталовия си портфейл? Разполага ли той с членове на управителния съвет с правомощия в дружествата, в които инвестира (за преките капиталови инвестиции), или с други подобни начини да следи отблизо резултатите от дейността на тези дружества? По отношение на инвестициите във фондове — назначени ли са негови членове в органите, представляващи инвеститорите във фондовете?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ — ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ЗА БЮДЖЕТНИТЕ ГАРАНЦИИ (по избор) (11)

6.а.	БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът разполага ли със система за управление на кредитния риск и използва ли вътрешна система за оценка на риска, съответстваща на естеството, обема и сложността на дейностите му?

Насоки

Повечето субекти, изпълняващи бюджетни гаранции, са кредитни институции или инвестиционни посредници, които подлежат на регулиране и надзор, включително на правила за кредитния риск, за оценката на риска и за информационните системи и процедурите за тяхната експлоатация.

Целта на тази подточка е да се оцени надеждността на функцията по управление на риска, с която разполага субектът, включително нейното управление и вътрешна система за оценка на кредитния риск, което е от съществено значение за бъдещите оценки на механизмите за поделяне на риска между ЕС и субекта, както и за възнаграждението на ЕС, произтичащо от поемания от него риск (член 209, параграф 2, буква е) от ФР).

Експозицията на ЕС към контрагенти по бюджетните гаранции включва условен пасив, представляващ финансовият пасив на ЕС, който не е напълно покрит с провизии (член 211 от ФР). За да се оцени рискът исканията на контрагенти за плащания от ЕС по активиране на гаранции да надхвърлят наличните провизии, Комисията трябва да извършва поне веднъж годишно мониторинг на експозицията на ЕС по всяка бюджетна гаранция. За тази цел контрагентите трябва да предоставят ежегодно на Комисията информация за неизпълнените финансови задължения, произтичащи за Съюза от бюджетните гаранции, включително оценка на риска, информация за категоризацията и очакваните неизпълнения във връзка с операциите, обхванати от бюджетната гаранция (член 219, параграф 6 от ФР). Комисията се основава на тази информация при извършването на оценката на устойчивостта на условните пасиви (член 210, параграф 3 от ФР) и на редовния преглед на процента на обезпечаване по всяка бюджетна гаранция (член 211, параграф 1 от ФР).

Стандартите за регулирането, надзора и управлението на риска на банките са описани в:

—	на международно равнище: „Базел III“ — договорен на международно равнище набор от мерки, разработен от Базелския комитет по банков надзор, в т.ч. „Основни принципи за ефективен надзор“, и по-специално принципи 15 (процес на управление на риска) и 17 (кредитен риск);

—

на равнище ЕС: Директива 2013/36/ЕС относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници; Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници; Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти.

6а.1

Политика/стратегическа рамка по отношение на риска. Разполага ли субектът с добра политика и стратегия за идентифициране, управление, измерване и контрол на риска (с акцент върху кредитния риск)?

6а.1.1

Разполага ли субектът с политика по отношение на риска:

—	в която ясно се определят и разпределят отговорностите в организацията;

—	в която се вземат предвид стабилността, рационалността и осъществимостта; и

—	която е на разположение на всички звена и се разбира от всички звена в организацията?

попълва се от субекта

6а.1.2

Разполага ли субектът със стратегия или насоки по отношение на риска, одобрени от висшето ръководство, с които редовно:

—	се определят границите и факторите, свързани с дейността, с които се очаква субектът да се съобразява при осъществяване на своята стратегия за дейността;

—	се определят рисковете на индивидуално и съвкупно равнище и различните видове рискове (капацитетът за поемане на риск, включително ограниченията), които субектът е готов и може да поеме, за да извършва своите дейности;

—	на всички звена в рамките на субекта се съобщава ефективно склонността на управителния съвет към поемане на риск, като тя се свързва с ежедневното вземане на оперативни решения и се определят начините за повишаване на осведомеността за рисковете в рамките на субекта;

—	се осигурява приемственост, като се вземат предвид цикличните аспекти на икономиката, в която осъществява дейност субектът, и произтичащите от тях промени в състава и качеството на общия портфейл; и

—	се предоставят както количествени, така и качествени елементи, които следва да бъдат вземани предвид?

попълва се от субекта

6а.2

Управление на риска. Разполага ли субектът с подходяща организационна рамка, позволяваща ефективно управление, измерване и контрол на кредитния риск, с достатъчно човешки и технически ресурси в качествен и количествен аспект за извършване на нужните задачи?

6а.2.1

Разпределени ли са ясно отговорностите в рамките на субекта, така че:

—

управителният съвет или друг управителен орган да одобрява политиките за управление и контрол на риска, да извършва редовен преглед на тези политики и да играе активна роля при определянето на склонността към поемане на риск и при осигуряването на съответствието ѝ със стратегическия, капиталовия и финансовия план и с практиките по отношение на компенсациите;

—	висшето ръководство да отговаря за изготвянето и прилагането на правилата и процедурите за управление, измерване и контрол на риска;

—	да съществуват ясни нива на отговорност за поемането, измерването, мониторинга, управлението и отчитането на риска;

—

висшето ръководство да гарантира, че персоналът, участващ във всички етапи на процеса на управление на риска, е квалифициран, компетентен и обучен и има желанието и опита да извършва разумна преценка при оценката, управлението и/или контрола на риска, както и че разбира добре стратегическите насоки, политиките, процедурите, толерантността по отношение на риска и ограниченията на субекта;

—	функцията по управление на риска да участва във всички дейности за генериране на приходи; и

—	главният отговорник за управлението на риска да е подчинен на управителния съвет или на неговия комитет по риска и да има директен и безпрепятствен достъп до тях?

попълва се от субекта

6а.2.2

Разделени ли са задълженията, така че:

—

функцията по управление на кредитния риск да е напълно независима от стопанската функция и да се състои от ясно разпознаваеми три линии на защита:

1)	стопанската линия (първата линия на защита) носи основната отговорност за риска. Тя взема предвид и управлява риска, който поема при извършването на дейностите си;

2)	функцията по управление на риска (втората линия на защита) отговаря за допълнително идентифициране, измерване, мониторинг и отчитане на риска на равнището на целия субект като част от втората линия на защита, независимо от първата линия (12);

3)	функцията по вътрешен одит/по спазване на изискванията (третата линия на защита) извършва периодичен преглед на риска, и по-специално на аспектите, свързани с кредитния риск?

попълва се от субекта

6а.2.3

Обхватът на дейностите на функцията по управление на риска достатъчно широк ли е, така че да включват, доколкото е възможно, следните аспекти:

—	идентифициране на съществените индивидуални, съвкупни и възникващи рискове;

—	оценка на тези рискове и измерване на експозицията на субекта към тях?

попълва се от субекта

6а.2.4

В политиките на субекта посочват ли се ясно нивата на делегиране на правомощието за одобряване на ръководството (13) и одобренията извършват ли се в съответствие с писмените политики и насоки на субекта и от подходящото ръководно ниво?

попълва се от субекта

6а.3

Разполага ли субектът с добре функционираща система за идентифициране, анализ и мониторинг на кредитния риск?

6а.3.1

Системата за идентифициране на риска, с която разполага субектът, включва ли:

—	всички съществени рискове за субекта на балансово, задбалансово и групово равнище, както и на равнището на портфейла, на стопанската дейност и на операциите; и

—	текущ анализ на съществуващите рискове, както и идентифициране на нови или възникващи рискове?

попълва се от субекта

6a.3.2

Функцията по управление на риска извършва ли обективна оценка на качеството на отделните кредити/инвестиции и на общия портфейл, включително на адекватността на оценката на кредитния риск и на оценката на загубите? Това второ становище дава ли се на етапа на одобрение и след това подлага ли се редовно на преглед през цялата продължителност на операциите?

попълва се от субекта

6а.3.3

При измерването на кредитния риск отчитат ли се, доколкото е възможно, следните аспекти:

—	специфичното естество и договорните и финансовите условия на кредита или инвестицията;

—	профилът на експозицията до падежа във връзка с потенциалните промени на пазара и икономическия цикъл;

—	наличието на обезпечение или гаранция;

—	вероятността за неизпълнение на задължения въз основа на вътрешната оценка на риска;

—	количествена оценка (напр. финансово моделиране) и качествена оценка; и

—	системна комплексна проверка и анализ на риска по отношение на всички операции, когато констатациите от комплексната проверка имат отражение върху одобрението от ръководството и/или структурирането на операцията?

попълва се от субекта

6a.3.4

Информационната система за управление (на кредитния риск) на субекта има ли следните характеристики:

—	осигурява подходяща информация (качество, подробности, своевременност) за състава на кредита/инвестиционния портфейл;

—	достатъчно надеждна и изчерпателна е, така че субектът да може да използва точни, солидни и надеждни вътрешни и външни данни, позволяващи му да идентифицира, оценява и намалява рисковете; и

—	включва периодично преразглеждани стрес тестове и анализи на сценарии, даващи на субекта по-добра представа за потенциалните експозиции към риск при различни неблагоприятни обстоятелства?

попълва се от субекта

6a.4

Използва ли субектът вътрешна система за оценка на риска, която съответства на естеството, обема и сложността на дейностите му?

6а.4.1

Може ли субектът да обоснове с факти избора си на критерии за оценка и да предостави данни и анализи, доказващи, че определените критерии и процедури водят до оценки, при които се прави съдържателно разграничение между рисковете?

попълва се от субекта

6a.4.2

Системата за оценка на риска, с която разполага субектът, има ли, доколкото е възможно, следните характеристики:

—	за всички кредитни експозиции се извършва оценка на риска;

—	включва адекватен брой оценки на риска, които са разумни, навременни и динамични;

—	съществува процес на съотнасяне на тази система към регулаторната класификация и/или скалите на агенциите за кредитен рейтинг;

—	критериите за оценка отразяват подходяща комбинация от качествени и количествени фактори и критериите, въз основа на които се дава всяка оценка, са ясно определени;

—	съществува времеви хоризонт за оценката на риска;

—	оценките отразяват както очакваната способност на заемополучателя да изпълнява задълженията си, така и структурата на операцията;

—	когато субектът използва външна база данни за допълване на своите данни и/или външен модел за оценка, той доказва адекватността на външните данни, както и че разбира оценъчните принципи, на които се основава този модел; и

—	оценките, които се дават на операциите, са добре подкрепени с факти и документирани?

попълва се от субекта

6a.4.3

Субектът съхранява ли данни за реализираните нива на неизпълнение на задължения, свързани с оценъчните степени и промените на оценките?

попълва се от субекта

6a.4.4

Разполага ли субектът с цялостни политики и процедури за ефективно утвърждаване на системата за оценка (14) и редовен независим преглед на адекватността на вътрешната система за оценка на риска?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ — ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ (по избор) (15)

6.б.	ИЗБЯГВАНЕ НА ДАНЪЦИ И ЮРИСДИКЦИИ, НЕОКАЗВАЩИ СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): При подбора/изпълнението на подпомагани със средства на ЕС финансови инструменти/бюджетни гаранции субектът изпълнява ли стандарти, еквивалентни на приложимото законодателство на Съюза, и договорените международни стандарти и стандарти на Съюза, поради което: а) не подпомага действия, допринасящи за избягването на данъци, и б) не участва в операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели?

Насоки

Със стандартите за предотвратяване на избягването на данъци като цяло се цели да се гарантира, че са въведени данъчни правила за ефективно облагане и че те не се заобикалят:

—	На равнище ОИСР те включват по-конкретно принципите на прозрачност и обмен на информация, както и работата по отношение на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

—

На равнище ЕС те включват по-специално данъчната политика на ЕС и регулаторната му рамка относно избягването на данъци (16), като например ангажиментите в рамките на политиката срещу избягването на данъци (включително политиката на ЕС относно юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели), Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията (вредна данъчна конкуренция), предвидените в различни директиви мерки за борба със злоупотребите, цялостния пакет от мерки за борба с избягването на данъци, който бе приет през 2016 г. и с който правилата за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби се транспонират в правната рамка на ЕС, и правилата на ЕС относно административното сътрудничество и прозрачността, предвидени в съответните директиви.

Съгласно тези стандарти за борба с избягването на данъци финансираните от ЕС проекти не трябва да включват агресивно данъчно планиране и следва да имат солидни икономически съображения (различни от данъчни съображения) за конкретна структура, като не се възползват от техническите аспекти на данъчна система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения. Директива (ЕС) 2018/822 от 25 май 2018 г. съдържа списък на „типичните белези“, който улеснява идентифицирането на операции, които е възможно да включват елементи на избягване на данъци или на злоупотреба, и който оценителите могат да използват като референтен инструмент.

При оценяването на това дали процедурите и правилата за предварителна комплексна проверка, с които разполага субектът, са достатъчно пълни, за да може да се спазят изискванията по този стълб, следва да бъдат взети предвид следните елементи:

а)	Дали комплексната проверка във връзка с данъците обхваща съответните субекти в структурата на проекта. Например освен крайните действителни собственици следва да бъдат обхванати и субектите, с които за даден проект субектът има договор или непреки отношения въз основа на този договор (17).

б)	Съответните финансови потоци в структурата на проекта (и съответното им данъчно третиране), включително например дали съответните финансови потоци могат да се облагат ефективно с данъци (18) и дали проектът не е структуриран изкуствено (19).

в)

Оценката и намаляването на рисковете от избягване на данъци при конкретни операции, които произтичат от слабости, свързани с данъчното облагане и отнасящи се до: i) критериите за прозрачност; ii) критериите за справедливо данъчно облагане и iii) критериите, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, за юрисдикциите, поели ангажимент за отстраняване на такива слабости, установени от ЕС (20).

г)

Процедурите на субекта за участие в нови или подновени операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, включени в списъка в рамките на съответната политика на ЕС относно юрисдикциите, неоказващи съдействие, включително например дали се прилагат такива забрани; кои субекти, свързани с проекта, обхващат те; какво е определението на субекта за „нови или подновени“ операции; дали такива забрани се прилагат за договори за нови или подновени операции от момента на включване на юрисдикцията в списъка на ЕС и какви дерогации от забраните са разрешени (21).

При извършването на своята оценка оценителите следва да вземат под внимание съответните насоки, публикувани от Комисията, като например съобщението „Нови изисквания, насочени срещу избягването на данъци, в законодателството на ЕС, уреждащо по-специално операциите по финансиране и инвестиране“ (C(2018) 1756 final) и последващите му актуализации.

6б.1

В правилата на организацията, съгласно които се избират/изпълняват финансовите инструменти, подкрепяни със средства на ЕС, предвидени ли са изрично оценка на рисковете от избягване на данъци и забрани по отношение на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, въз основа на следните стандарти:

а)	установените от ОИСР принципи на прозрачност и обмен на информация, както и работата на тази организация по отношение на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; и

б)	данъчната политика на ЕС и регулаторната му рамка относно избягването на данъци (съгласно посоченото в насоките по-горе) или равностойна на тях уредба?

попълва се от субекта

6б.2

По отношение на контрола, свързан с избягването на данъци, какви правила и процедури е въвел субектът, така че чрез финансовите инструменти, подкрепяни със средства на ЕС, да не се финансират действия, които допринасят за избягването на данъци?

попълва се от субекта

6б.2.1

Обхватът на процедурите и правилата за предварителна комплексна проверка достатъчно пълен ли е, така че те да обхващат всички съответни субекти, участващи във финансовите потоци по проекта?

6б.2.2

Предварителната комплексна проверка във връзка с данъците, която извършва субектът, позволява ли да се провери, ако е необходимо — до нивото на крайния действителен собственик, дали:

а)	се облагат ефективно съответните финансови потоци; и

б)	проектът не е изкуствено структуриран с цел избягване на данъци?

6б.2.3

В предварителната комплексна проверка във връзка с данъците, извършвана от субекта, участието на юрисдикции, поели ангажимент да отстранят установени от ЕС слабости, в съответните субекти (22) разглежда ли се като възможен риск от избягване на данъци, например по отношение на: i) прозрачността, ii) справедливото данъчно облагане и iii) свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, като се имат предвид заключенията на Съвета, с които се установяват критериите за включване в списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели?

Ако това е така, при извършваната от субекта комплексна проверка във връзка с данъците определят ли се възможни надзорни мерки за отстраняване на тези слабости?

6б.3

По отношение на неоказващите съдействие юрисдикции правилата и процедурите на субекта гарантират ли, че при изпълнението на финансовите инструменти, подкрепяни със средства на ЕС, субектът:

а)	открива присъствието на юрисдикции, включени в списъка по приложение I към заключенията на Съвета на ЕС, в проекта и в съответните субекти по проекта;

б)	прилага мерки за разширена комплексна проверка на клиента спрямо операциите, в които участват субекти, учредени или установени в юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;

в)	не участва в нови или подновени операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, включени в списъка по приложение I към заключенията на Съвета на ЕС; и

г)	не спазва буква в) само ако действието физически се извършва в същата юрисдикция и няма никакви основания да се счита, че съответната операция допринася за изпиране на пари, финансиране на тероризма, избягване на данъци, данъчни измами или отклонение от данъчно облагане?

TBCBE

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ — ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ (по избор) (23)

6.в	БОРБА С ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ и БОРБА С ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът изпълнява ли в подбора/изпълнението на финансовите инструменти/бюджетните гаранции стандарти, еквивалентни на приложимото законодателство на ЕС, и договорените международни стандарти и стандартите на ЕС? Ето защо субектът: а) не подкрепя ли действия, които допринасят за изпирането на пари и финансирането на тероризма; и б) не участва ли в нови или подновени операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, идентифицирани като високорискови трети държави?

Насоки за борбата с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма (борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма)

Стандартите в областта на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма имат за цел като цяло да се предотвратят злоупотребите с финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез прилагането на превантивни мерки.

—	На международно равнище тук се включва и работата на Специалната група за финансови действия (FATF).

—	По-конкретно на равнище ЕС се включва и Директива (ЕС) 2015/849 на ЕС.

Прегледът на правилата и процедурите на субекта ще се спре на това:

а)

дали правилата и процедурите на субекта съдържат планиране за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и за забрани във връзка с „високорискови трети държави“, и при утвърдителен отговор, до каква степен оценката на риска може да доведе до приемането на надзорни мерки за преодоляване на рисковете;

б)

дали субектът разполага с подходящи политики, контрол и процедури, включително мерки за вътрешен контрол, политика за одит, мерки за обучение и правила за защита от отмъщение на персонала/служителите, които докладват за съмнителни сделки или нарушения съгласно задълженията за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма;

в)	дали субектът разполага с предварителен процес на надлежна проверка, за да проверява, че съответната информация относно платците и получателите придружава преводите на средства, както и обхвата на този процес (24);

г)

дали правилата и процедурите на субекта включват изисквания за комплексна проверка на клиента (КПК), водене на документация и мониторинг на сделки и при утвърдителен отговор, в каква степен те включват подходящи мерки за проверка на самоличността на действителния(те) собственик(ци) на клиентите (т.е. юридически лица и правни договорености) и за разбиране на собствеността и контрола на клиента, и мерките, които са приложими, ако субектът установи съмнителна сделка.

д)	дали субектът прилага изискванията за разширена комплексна проверка, като се вземе предвид Директива (ЕС) 2015/849, когато става въпрос за „високорискови трети държави“; и

е)	дали субектът прилага някои забрани за проекти, свързани с юрисдикции, които са идентифицирани като високорискови държави (25).

6в.1

По отношение на борбата с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, субектът разполага ли с подходящи политики, контрол и процедури, за да гарантира, че финансираните от ЕС действия не допринасят за изпиране на пари или финансиране на тероризма?

6в.1.1

Субектът разполага ли с подходящи политики, контрол и процедури, за да установява и оценява рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като отчита рискови фактори, включително тези, които се отнасят до техните клиенти, държави или географски зони, продукти, услуги, сделки или механизми за доставка?

6в.1.2

При предоставянето на средства от ЕС за трети страни субектът прилага ли мерки за комплексна проверка на клиентите, която включва:

а)	идентифициране на третата страна и проверка на нейната идентичност въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник;

б)

идентифициране на действителния собственик и вземане на подходящи мерки за проверка на неговата идентичност, така че субектът да е удовлетворен, че знае кой е действителният собственик, включително по отношение на юридически лица, доверителна собственост, дружества, фондации и сходни правни форми, като вземат подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на третата страна;

в)	оценяване и когато е приложимо — получаване на информация за целта и планираното естество на деловите взаимоотношения;

г)

осъществяване на постоянен мониторинг върху деловите взаимоотношения, включително внимателно проучване на сделките, предприети по време на целия период на тези взаимоотношения, за да се гарантира, че те са в съответствие с известната на субекта задължителна информация за клиента, за стопанската дейност и профила на риска и включително, където е необходимо, произхода на средствата, и гарантиране, че притежаваните документи, данни или информация се актуализират (26)?

При прилагането на тези мерки за комплексна проверка на клиентите субектът прилага изисквания за разширена комплексна проверка на клиентите, особено когато става въпрос за:

—	идентифицирани високорискови трети държави, като се взема предвид Директива (ЕС) 2015/849;

—	трансгранични банкови отношения с институция респондент от трета държава; или

—	по отношение на сделки или стопански отношения с видни политически личности и при други по-рискови случаи, установени от субекта?

6в.2

Като се взема предвид Директива (ЕС) 2015/849, за юрисдикции, идентифицирани като високорискови трети държави, при изпълнението на финансиран от ЕС проект субектът:

а)	идентифицира ли в проекта и в свързаните с проекта субекти присъствието на юрисдикции, идентифицирани като „високорискови трети държави“;

б)	прилага ли мерки за разширена комплексна проверка на клиентите за операции, свързани с „високорискови трети държави“;

в)	не участва ли в нови или подновени операции със субекти, учредени или установени в юрисдикции, идентифицирани като високорискови трети държави, като се взема предвид Директива (ЕС) 2015/849?

г)	прави ли дерогация от буква в) само ако действието физически се изпълнява в същата юрисдикция и няма никакви основания да се счита, че съответната операция спомага за изпиране на пари, финансиране на тероризма, избягване на данъци, данъчни измами или отклонение от данъчно облагане?

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ
КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)	Коментари на одитора
Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за изключването на трети страни от достъп до финансиране чрез поръчки, безвъзмездни средства и/или финансови инструменти (27) ?

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

1.	ПРАВНА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка във връзка с изключването от финансиране?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

2.	КРИТЕРИИ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Следните критерии за изключване интегрирани ли са в правилата и процедурите за възлагане на договори за поръчки, безвъзмездни средства и/или финансови инструменти (28)?

попълва се от субекта

2.1

Изключени ли са от финансиране трети страни, ако те или лице с правомощия за представителство, вземане на решения или контрол спрямо тях, или член на техния административен, управителен или надзорен орган са били предмет на окончателно съдебно решение или на окончателно административно решение поради една от следните причини (29):

а)	процедури за несъстоятелност, неплатежоспособност или ликвидация;

б)	нарушение на задължения, свързани с плащането на данъци или социалноосигурителни вноски;

в)	тежко професионално нарушение, включително погрешно представяне на данни;

г)

измама;

д)

корупция;

е)	поведение, свързано с престъпна организация;

ж)	изпиране на пари или финансиране на тероризма;

з)	терористични престъпления или престъпления, които са свързани с терористични дейности;

и)	детски труд и други видове трафик на хора;

й)	нередност (30);

к)	създаване на фиктивно дружество;

л)	съставляване на фиктивно дружество.

Съществуват ли дерогации от гореизброените точки по обосновани причини, като например:

—	императивни съображения от обществен интерес, като общественото здраве или опазването на околната среда?

2.2

Взема ли се предвид пропорционалността, когато се взема решение за изключване от финансиране?

2.3

Взема ли се предвид правото на защита, когато се взема решение за изключване от финансиране?

2.4

Взема ли се предвид оценката на въведените от субекта коригиращи мерки, за да се докаже надеждността му, когато се взема решение за изключване от финансиране?

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

ПРОЦЕДУРИ

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за изключване (при предоставянето на безвъзмездни средства/поръчки/финансови инструменти, както е уместно) въз основа на изискванията, посочени в точка 2?

попълва се от субекта

3.1

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за изключване при предоставянето на безвъзмездни средства?

3.2

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за изключване в процеса на възлагане на поръчки?

3.3

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за изключване по финансовите инструменти?

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ НА СРЕДСТВА И ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ
КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)	Коментари на одитора
Субектът оповестява ли информацията за получателите на средства своевременно и по подходящ начин?

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ НА СРЕДСТВА И ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ

1.	ПРАВНА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка във връзка с публикуването на информация за получателите, обхващаща: i) подходящи елементи на публикуване на получателите; ii), позоваване на общ международен стандарт за осигуряване на защитата на основните права и на търговските интереси; и iii) редовно актуализиране на публикациите?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ НА СРЕДСТВА И ДРУГА ИНФОРМА

2.	ИЗИСКВАНИЯ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2) Следните изисквания интегрирани ли са в процедурите и правилата за публикуване?

попълва се от субекта

2.1

Като общо правило субектът публикува ли информация относно получателите на средства, съдържаща най-малко следните елементи: име, местоположение, характер, предназначение и сума?

Без да се засягат правилата и процедурите за защита на данните, разгледани в рамките на стълба за защита на данните, има ли случаи на изключение от правилото по основателни причини, като:

—	субектът може да се откаже от публикуването от съображения за поверителност и сигурност, например, ако публикуването би застрашило правата и свободите на лицата или би навредило на търговските интереси на получателя; или

—	субектът може да се откаже от публикуването, когато договорите са за малки суми?

2.2

Субектът публикува ли информацията редовно (например: най-малко веднъж годишно)?

2.3

Субектът публикува ли информацията по подходящ начин въз основа на общи международни стандарти? Кои (например: Инициативата за прозрачност на международната помощ (ИПМП), ОИСР)?

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ НА СРЕДСТВА И ДРУГА ИНФОРМА

3.	ПРОЦЕДУРИ НА ПУБЛИКУВАНЕ — въпроси/критерии

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за публикуване (при предоставянето на безвъзмездни средства/поръчки/финансови инструменти, както е уместно) въз основа на изискванията, посочени в точка 2?

попълва се от субекта

3.1

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за публикуване при предоставянето на безвъзмездни средства?

3.2

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за публикуване в процеса на възлагане на поръчки?

3.3

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за публикуване по финансовите инструменти?

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
КЛЮЧОВ ВЪПРОС (ниво 1)	Коментари на одитора
Субектът гарантира ли защита на личните данни, еквивалентна на посочената в член 5 от Финансовия регламент (31) ?

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

1.	ПРАВНА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Разполага ли субектът с ясна правна и регулаторна рамка във връзка със защитата на личните данни?

попълва се от субекта

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

2.	ИЗИСКВАНИЯ

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Следните изисквания интегрирани ли са в процедурите и правилата за защита на личните данни?

2.1

Като общо правило дали личните данни:

—	се обработват законно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на въпросното лице;

—	се събират за конкретни, точно определени и законни цели и не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели;

—	са подходящи, релевантни и ограничени до необходимото за целите, за които се обработват;

—	са точни и при необходимост актуализирани;

—	са съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на лицата за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват личните данни;

—	се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни?

2.2

В процедурите и правилата включват ли се следните принципи:

—	право на информация;

—	право на достъп и коригиране или заличаване на личните данни;

—	право на преносимост на данните;

—	право на поверителност на електронните съобщения?

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

ПРОЦЕДУРИ

Коментари на субекта

Коментари на одитора

Ключов въпрос (ниво 2): Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите (напр. подходящи технически и организационни мерки) за защитата на личните данни (при предоставянето на безвъзмездни средства/поръчки/финансови инструменти, както е уместно) въз основа на изискванията, посочени в точка 2?

3.1

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за защита на личните данни при предоставянето на безвъзмездни средства?

попълва се от субекта

3.2

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за защита на личните данни в процеса на възлагане на поръчка?

попълва се от субекта

3.3

Субектът прилага ли ефективно правилата и процедурите за защита на личните данни в рамките на финансовите инструменти?

попълва се от субекта

(1) Субектът/одиторът трябва да избере „ДА“ или „НЕ“, за да посочи дали стълбът подлежи на оценка.

(2) Счита се, че думите „финансови инструменти“ включват и бюджетните гаранции.

(3) Системата на касови аванси е вид финансова счетоводна система. Най-често срещаната система на касови аванси е системата на паричните средства в брой. Основната характеристика на системата на касови аванси е, че се заделя фиксирана сума и впоследствие тази сума се допълва след определен период от време или когато обстоятелствата го изискват, защото парите са изразходени. Това допълване идва от друга сметка, напр. паричните средства в брой се допълват чрез осребряване на чек, издаден от банкова сметка.

(4) Ефективното управление на възнагражденията следва да се основава на базата данни за персонала (в някои случаи тя е наричана „щатно разписание“ и не е непременно компютъризирана), съдържаща списък на всички служители, които следва да получават възнаграждение всеки месец и които могат да бъдат проверени спрямо одобрен списък на служителите и отделните досиета на персонала (документи на персонала). Връзката между базата данни и възнагражденията е ключов механизъм за контрол. Всяко изменение, което се налага да се извърши в базата данни за персонала, следва да се обработи своевременно чрез доклад за промяна и следва да води до одитна пътека. Следва да се извършват редовни одити на възнагражденията с цел установяване на фиктивните работници, попълване на пропуските в данните и идентифициране на слабостите в контрола.

(5) Счита се, че „финансовите инструменти“ включват и бюджетните гаранции.

(6) В съответствие с член 209, параграф 4 от Финансовия регламент.

(7) Понятието „бенефициери на безвъзмездни средства“ следва да се разбира в широк смисъл, т.е. може също да включва държавите бенефициери/партньори и и партньорите на субекта по изпълнението.

(8) Счита се, че думите „финансови инструменти и средства на ЕС“ включват и бюджетните гаранции.

(9) За организациите, които все още не прилагат международните счетоводни стандарти за публичния сектор, бе прието, че финансовото отчитане може да се извършва съгласно международните стандарти за финансово отчитане.

(10) Понякога дейността на международните финансови институции се осъществява и посредством органи от държавата партньор (национални фондове), които се приравняват на финансови посредници.

(11) Прилага се само когато субектът планира да кандидатства за бюджетна гаранция от Европейския съюз.

(12) Функцията по спазване на изискванията също се смята за част от втората линия на защита.

(13) Т.е. кога да се използват индивидуално правомощие за подписване, двойни или съвместни правомощия или кредитна/инвестиционна комисия в зависимост от размера и естеството на операцията.

(14) Напр. преглед на фактите, обосноваващи замисъла на модела, бек-тестване, бенчмаркинг, оценка на разграничителната способност на оценките.

(15) Дори ако оценката по тази точка не достига прага, субектът може да се счита за успешно издържал оценката по този стълб в зависимост от надзорните мерки, прилагани на договорно равнище, съобразно със случая.

(16) Политиката и регулаторната рамка на ЕС в областта на данъците понастоящем включват по-специално: Кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията, 1.12.1997 г. (ОВ C 2, 6.1.1998 г., стр. 2); Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (OВ L 345, 29.12.2011 г., стp. 8); Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (OВ L 157, 26.6.2003 г., стp. 49); Препоръка 2012/772/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (OВ L 338, 12.12.2012 г., стp. 41); Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/EИО (OВ L 64, 11.3.2011 г., стp. 1); Комисия, „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци: следващи стъпки към ефективно данъчно облагане и по-голяма данъчна прозрачност в ЕС“ (COM/2016/23); Препоръка (ЕС) 2016/136 на Комисията от 28 януари 2016 г. относно изпълнението на мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби (OВ L 25, 2.2.2016 г., стp. 67); Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (OВ L 193, 19.7.2016 г., стp. 1); Заключения на Съвета по икономически и финансови въпроси от 12 февруари, 8 март, 25 май, 17 юни, 8 ноември и 5 декември 2016 г., 5 декември 2017 г., 23 януари и 13 март 2018 г.

Тази информация е публикувана на следните адреси: политика на ЕС относно юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели (https://ec.europa.eu/taxation_customs/tax-common-eu-list_en); пакет от мерки за борба с избягването на данъци (уебсайт на Комисията: https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/company-tax/anti-tax-avoidance-package_en; уебсайт на Съвета: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/anti-tax-avoidance-package/); политика на ЕС срещу вредната данъчна конкуренция (https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/company-tax/harmful-tax-competition_en), включително работата на група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) (уебсайт на Съвета: https://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/preparatory-bodies/code-conduct-group/); работа на ЕС относно административното сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане (https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/tax-cooperation-control/administrative-cooperation/enhanced-administrative-cooperation-field-direct-taxation_en); относно прозрачността за посредниците (https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/company-tax/transparency-intermediaries_en); и регулаторната рамка на ЕС относно данъчното облагане (https://eur-lex.europa.eu/browse/directories/consleg.html?root_default=CC_1_CODED%3D09&classification=in-force&displayProfile=lastConsDocProfile&locale=bg#arrow_09).

(17) Вж. по-специално раздел IV (1), точка 1.2 от Съобщение C(2018) 1756 на Комисията от 21.3.2018 г.

(18) Това означава например да се провери дали реализираните печалби се облагат съгласно приложимите стандартни правила (ако това не е така, преминете към следващото ниво на субект) и дали канализираните печалби се облагат съгласно приложимите стандартни правила (ако това не е така, преминете към следващото ниво на субект и ако е необходимо — до крайните действителни собственици). Когато обаче за даден финансов поток се установи ефективно данъчно облагане, за този поток не са нужни други доказателства.

(19) Това може да включва например предоставяне на доказателства за икономическото основание за дадена структура, за действителната същност на различните субекти (вж. например стр. 125 и сл. от http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10421-2018-INIT/en/pdf и http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-5814-2018-REV-3/en/pdf) и за данъчното въздействие на структурирането.

(20) Когато в структурата на дадена операция има юрисдикции, включени в приложение II към заключенията на Съвета на ЕС, следва да се извършва индивидуално разглеждане, като се обърне специално внимание, за да се гарантира, че слабостите, които тези юрисдикции са се ангажирали да отстранят, за да изпълнят критериите за добро данъчно управление, не се използват в проекти, финансирани със средства на ЕС. Тези слабости могат да се отнасят до всеки от критериите, посочени в приложение V към заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г., а именно: i) прозрачност и обмен на информация; ii) справедливо данъчно облагане (включително критерий 2.2) и iii) стандарти по отношение на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Например финансовите потоци по проекти, финансирани със средства на ЕС, следва да не се ползват от вредни данъчни режими, които дадена юрисдикция се е ангажирала да премахне. Аналогично, когато юрисдикция все още не изпълнява критериите за прозрачност поради недостатъчни механизми за обмен на информация с държавите — членки на ЕС, следва да се провери дали несъобщаваната данъчна информация във финансовите потоци по проекта може да попречи на ефективното данъчно облагане на съответния финансов поток.

(21) Единствената дерогация, разрешена съгласно Финансовия регламент на ЕС, е дерогацията за физическо изпълнение. При прилагането на тази дерогация субектът следва да направи оценка на физическото местоположение на проекта (напр. чрез подходящ тест за икономическата същност) и дали има признаци, че съответният проект допринася за избягването на данъци.

(22) Т.е. юрисдикции, включени в приложение II към заключенията на Съвета на ЕС.

(23) Дори ако оценката по тази точка не съответства на прага, субектът може да се счита за успешно издържал оценката по този стълб в зависимост от надзорните мерки, прилагани на договорно равнище, съобразно със случая.

(24) В съответствие с Регламент (ЕС) 2015/847 и Директива (ЕС) 2015/849.

(25) Като се вземе предвид Директива (ЕС) 2015/849.

(26) Като се вземе предвид Директива (ЕС) 2015/849.

(27) Счита се, че думите „финансови инструменти и фондове на ЕС“ включват и бюджетни гаранции.

(28) Ако субектът прилага Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (член 57) или национален закон, транспониращ тази директива, защитата на финансовите интереси на ЕС се счита за еквивалентна на правилата, политиките и процедурите на Съюза.

(29) Директива 2014/24/ЕС (за отмяна на Директива 2004/18/ЕО) се счита за еквивалентна на Финансовия регламент на ЕС. Ето защо тази точка може да бъде проверена по отношение на системите, правилата и процедурите за прилагане на горепосочената директива или на националния закон, транспониращ горепосочената директива.

(30) Не е приложимо за финансовите инструменти.

(31) Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1725 и Регламент (ЕС) 2016/679.

Приложение 3

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНКА

3.1. Документи и доказателства за оценка

1) Документи за оценка (работни документи)

В съответствие с ISAE 3000 одиторът следва да подготви документи, в които се посочват:

—	достатъчно и подходящо досие, въз основа на което одиторът е изготвил доклада си; и

—	доказателства, че оценката е била планирана и извършена съгласно ISAE 3000 и приложимите правни и регулаторни изисквания.

„Документи“ или „работни документи“ означава записите на извършените процедури за оценка, съответните събрани доказателства и заключенията, достигнати от одитора. „Досие за оценка“ означава една или повече папки или други средства за съхранение на данни във физическа или електронна форма, съдържащи данните, които се състоят от документацията за оценката или работните документи за конкретен ангажимент.

2) Доказателство

В съответствие с ISAE 3000 одиторът следва да гарантира, че се събират доказателства в подкрепа на заключението на одитора, както и доказателство, че оценката е извършена в съответствие с Международната рамка за ангажименти за даване на увереност на IFAC и с Международния стандарт за ангажименти за даване на увереност (ISAE) 3000 за ангажименти за даване на увереност, различни от одити или прегледи на финансова информация за минали периоди.

Одиторът следва да получи достатъчни и подходящи доказателства, за да може да подкрепи констатациите при оценката и да достигне до приемливи заключения, на които да се основат заключенията от оценката. Одиторът използва професионалната си преценка, за да определи дали доказателствата са достатъчни и подходящи.

3) Съхраняване на документите за оценка (работни документи) <Възлагащият орган може да премахне или да адаптира тази част по свое усмотрение>

Одиторът следва също да съхранява документи за ангажимента (включително доказателства за таксите и разходите, като фактури за настаняване в хотел, самолетни бордни карти, кочани с билети, графици и др.) за проверка от страна на възлагащия орган за срок от 5 години, считано от датата на плащане на одитора от страна на възлагащия орган на окончателната фактура по отношение на този ангажимент. При поискване и в съответствие със законодателството на страната, в която се намира отговарящата за оценката служба, възлагащият орган следва да има достъп до документите за оценка в рамките на 5-годишния период.

4) Достъп до регистрите и документите на субекта

Одиторът следва да има пълен и неограничен достъп по всяко време до всички регистри и документи (включително счетоводна документация, договори, протоколи от заседания, банкови документи, фактури и др.), до служителите и местоположението на субекта, доколкото това е възможно и от значение за оценката. Одиторът може да поиска от субекта достъп до неговите банки (например, за да поиска банково потвърждение), консултанти и др., или до дружества, наети от субекта.

3.2. Планиране

1) Подготвителна среща със субекта

Обикновено субектът планира подготвителна среща с одитора. Тази среща ще се проведе в седалището на субекта или на друго място, в зависимост от това кое е най-подходящо и удобно за двете страни. Целта на тази среща е да се обсъдят планирането, работата на място и докладването на оценката и да се изяснят нерешените въпроси. Субектът и одиторът могат да се споразумеят за алтернативни методи за изготвяне на оценката (например конферентни разговори). По време на подготвителната среща одиторът може да поиска допълнителна информация и документи, които счита за необходими или полезни за планиране и работа на място по оценката.

Субектът следва да информира Комисията за тази среща, на която могат да присъстват представители на Комисията.

2) Дейности по планиране, план за оценка и работни програми за оценка

Одиторът следва да планира оценката, така че тя да се осъществява по ефективен и ефикасен начин. Подходящото планиране включва отделяне на необходимото внимание на важни области на оценка, на бързо набелязване и разрешаване на потенциални проблеми и на правилното организиране и управление на оценката, така че тя да е ефективна и ефикасна.

Одиторът следва да има план за оценка (или подобен документ за планиране, като например работен план за оценка или меморандум за планиране), в който да се установяват подходът за оценяване и ключовите принципи на планиране, работа на място и докладване. Одиторът следва да има работни програми за оценка, в които подробно се описват и документират тестовете и процедурите по оценката.

3.3. Работа на място

1) Получаване на доказателства относно замисъла на системите, контрола, процедурите и правилата

Обхватът на работата следва да включва оценка на замисъла на системите, контрола, процедурите и правилата, които са от значение за съответния стълб.

Процедурите за получаване на доказателства относно замисъла на системите, контрола, процедурите и правилата могат да включват:

—	разговори с членовете на персонала на субекта, които може да разполагат със съответната информация;

—	оценка на това дали описанията, ако има такива, дават вярна представа за системите, контрола, процедурите и правилата, които са били изготвени и изпълнени от субекта;

—	проверка на правни и регулаторни документи (например закони, подзаконови актове, договори и споразумения), вътрешни инструкции и ръководства (например оперативни правила, наръчници за вътрешен контрол и др.) и всеки друг документ, който одиторът може да сметне за подходящ;

—

наблюдение на операциите и проверка на документи, доклади, печатни и електронни регистри на трансакции, счетоводни процедури (напр. равнение на банкови сметки), както и други ключови процедури за одобрение и за вътрешен контрол (напр. периодични доклади за разходи, сравнения между бюджета и действителните приходи и разходи, преглед и одобрение на графиците и др.), документи, свързани например с: i) регулаторната рамка за външен одит на субекта; ii) процедури за безвъзмездни средства и за възлагане на поръчки; и iii) финансови инструменти и сделки с финансови инструменти; и

—	повтаряне на контрола и процедурите.

Одиторът може да поиска да използва диаграми или въпросници, за да се подпомогне оценката му на замисъла на контрола, процедурите и правилата.

2) Тестове на системите, контрола и процедурите

Обхватът на работата следва да включва оценка на това дали съответните системи, контрол, процедури и правила действат ефективно.

Система, контролен механизъм, процедура или правило функционира ефективно, ако поотделно или в комбинация с други системи, контрол, процедури или правила, предоставя достатъчна увереност, че;

—	целите на субекта са постигнати (например целите на системата за вътрешен контрол или на процеса за предоставяне на безвъзмездни средства или за възлагане на поръчки), и по-специално, че рисковете за постигането на целите са правилно управлявани и контролирани;

—	рисковете от грешки, нередности и измами се предотвратяват, откриват и коригират своевременно и по подходящ начин.

При планирането и извършването на тестове на контрола одиторът следва да:

—

провежда други процедури в допълнение към разследванията, за да получи доказателства относно:

—	как функционира дадена система или как се прилага контрол, процедура или правило;

—	последователността, с която е функционирала системата или с която е бил приложен контрол, процедура или правило; и

—	от кого или с какви средства са били прилагани контролът, процедурите или правилата;

—	определя средства за подбор на елементи за тестване, които са ефективни за постигането на целите на процедурата.

Когато определя обхвата на тестовете на контрола, процедурите или правилата, одиторът трябва да взема предвид фактори, като характеристиките на подлежащата на тестване статистическа съвкупност, естеството на контрола, процедурите и правилата, честотата на тяхното прилагане (например на месец, на ден, няколко пъти на ден) и очаквания процент на отклонение.

Тестовете на контрола, процедурите и правилата могат да включват, но не се ограничават до проверка (на досиета, документи и активи), наблюдение, провеждане на интервюта с ръководителите и с други членове на персонала в рамките на субекта, потвърждаване, преизчисляване и повтаряне на някои процедури.

3) Формиране на извадка и други способи за подбор на елементи за тестване

При замислянето и извършването на тестването на системите, контрола, процедурите и правилата одиторът може да използва формиране на извадка или други способи за подбор на елементи за тестване. Формирането на извадка включва прилагането на процедурите върху по-малко от 100 % от елементите от значение за оценката (например набор от сделки или салда по сметки), така че всички извадкови единици да имат шанс да бъдат избрани. Това ще предостави на одитора разумна база за оформяне на заключения за цялата статистическа съвкупност.

Формирането на извадка може да приеме или статистически, или нестатистически подход. Одиторът може да използва прецизно избран набор от конкретни елементи от статистическа съвкупност (например елементи с висока стойност или основни позиции, всички елементи, надхвърлящи определена сума, елементи за получаване на информация или елементи за тестване на контролните дейности или процедурите, или правилата). Селективната проверка не представлява формиране на извадка.

Селективната проверка на конкретни елементи често ще бъде ефективно средство за получаване на доказателства, но тя не представлява формиране на извадка. Резултатите от процедурите, прилагани за избраните по този начин елементи, не могат да бъдат проектирани или екстраполирани за цялата статистическа съвкупност. Ето защо селективната проверка на конкретни елементи не предоставя доказателства за останалата част от статистическата съвкупност. Формирането на извадка, от друга страна, е предназначено да даде възможност да се направят заключения за цялата статистическа съвкупност въз основа на тестване на извадка от нея.

4) Ползване на работата на вътрешните одитори

Когато одиторът установи, че функцията по вътрешен одит е вероятно да бъде от значение за оценката, той: а) определя дали и до каква степен може да бъде използвана работата на вътрешните одитори; и б) ако се използва специфичната дейност, осъществявана от вътрешните одитори, определя дали тази работа е подходяща за целите на одита. Одиторът следва да спазва стандарта МОС 610„Ползване работата на вътрешните одитори“, доколкото този МОС е от значение за оценката.

5) Писмени изявления

Според ангажиментите за даване на увереност, различни от одити или прегледи на финансова информация за минали периоди (ISAE 3000), одиторът следва да получи изявления от ръководството. Писменото изявление е изявление, предоставено на одитора от ръководството, за да се потвърдят някои въпроси или да се подкрепят други доказателства за оценката.

Одиторът може да поиска документ за изявление, подписан от члена (овете) на ръководството на субекта, които носят основната отговорност за системите, контрола, процедурите и правилата на субекта.

6. Информационна бележка („aide mémoire“)

Одиторът ще изготви информационна бележка за обсъждане по време на заключителната среща. В бележката следва да се очертават основните констатации от оценката, които са резултат от работата на място и препоръките. Копие от информационна бележка следва да бъде изпратено на управителя на одитната задача на възлагащия орган.

7) Заключителна среща

Одиторът следва да организира заключителна среща със субекта. Субектът следва да информира Комисията за тази среща, на която могат да присъстват представители на Комисията.

Целта на тази среща е да се обсъди информационната бележка и да се получат потвърждението и първоначалните коментари на субекта за констатациите и препоръките на одитора. Одиторът и субектът могат да се договорят за останалата информация, която трябва да бъде предоставена от субекта, а когато е приложимо — за краен срок за предаването ѝ. Одиторът може да информира субекта относно процедурите за докладване. Одиторът следва да документира всички коментари (устни и писмени), отправени от субекта и от представителите на Комисията, и да ги вземе предвид в доклада за оценка.

3.4. Докладване

1) Основни изисквания за докладване и език

Одиторът следва да докладва резултатите от оценката в съответствие с Международната рамка за ангажименти за даване на увереност на IFAC и с ISAE 3000, с практиките на неговото одиторско дружество и с изискванията на настоящите ред и условия.

Докладът следва да бъдат обективен, ясен, кратък, навременен и конструктивен.

Докладът следва да бъде представен на езика, посочен в точка 6.4 от реда и условията. Ако езикът на доклада е различен от английски или френски, одиторът следва да предостави също така резюме на доклада на английски или френски език.

2) Дата на доклада за оценката

Датата на проекта на доклада и на предпоследните доклади следва да бъде датата, на която тези доклади са изпратени за консултация. Датата на заглавната страница на окончателния доклад за оценка следва да бъде датата, на която се подписва окончателният доклад за оценка.

Фактите и събитията, които са стигнали до вниманието на одитора преди подписването на окончателния доклад и които имат последици за заключенията в този доклад, трябва да бъдат взети предвид. Одиторът обаче не е задължен да се осведомява за управлението на субекта и/или да извършва допълнителни процедури след заключителната среща и преди подписването на окончателния доклад.

3) Процедура за консултация и представяне на проекта на доклад <Възлагащият орган може да адаптира тази част по свое усмотрение, тъй като предложеният текст е въз основа на процедурите на Комисията. Внимание: частите, при които Комисията се консултира/информира, трябва да бъдат запазени>

Одиторът следва да представи проект на доклад пред възлагащия орган в срок от < 21> календарни дни след деня на заключителната среща (т.е. края на работата на място). Проектът на доклад следва да включва коментарите на субекта, доколкото те вече са получени по време на работата на място за оценката и заключителната среща.

Следва да се представят хартиена и електронна версия на проекта за доклад заедно с придружително писмо. Думата „проект“ следва да бъдат ясно посочена върху всички версии.

Субектът може да изпрати копие от проекта на доклада на оценката по стълбове до Европейската комисия, за да поиска мнението на Комисията по конкретни елементи от проекта на доклад (1).

Възлагащият орган следва да предостави коментари на одитора в срок от 21 календарни дни от получаването на проекта на доклад.

Одиторът следва да представи на възлагащия орган преработен проект на доклад, в който се вземат предвид всички коментари, получени в срок от < 7> календарни дни от получаване на коментарите.

Възлагащият орган следва да предостави коментари на одитора в срок от < 21> календарни дни от получаването на проекта на доклад.

4) Процедура за консултация и представяне на окончателния доклад < Възлагащият орган може да адаптира тази част по свое усмотрение, тъй като предложеният текст е въз основа на процедурите на Комисията. Внимание: частите, при които Комисията се консултира/информира, трябва да бъдат запазени >

Ако не се изисква допълнителна работа на място, одиторът следва да представи предпоследен доклад на възлагащия орган в срок от < 7> календарни дни от получаването на коментарите по проекта на доклад. Думата „предпоследен“ следва да бъде посочена на заглавната страница на предпоследния доклад. Възлагащият орган следва да уведоми одитора писмено дали приема предпоследния доклад в срок от < 14> календарни дни от получаването на предпоследния доклад.

Одиторът следва да представи окончателен доклад в срок от < 7> календарни дни от получаването на коментарите по предварителния доклад.

Одиторът следва да представи на субекта оригинал на хартиен носител и една електронна версия на окончателния доклад заедно с придружително писмо.

Докладите следва да се предоставят на оригиналната бланка на одитора. Думата „окончателен“ следва да бъдат ясно посочена върху всички версии. Одиторът следва също така да изпрати на субекта електронна версия на окончателния доклад (т.е. сканирано копие (във формат PDF) на окончателния доклад с дата и подпис на бланка на одитора).

Периодът между заключителната среща и представянето на възлагащия орган на окончателния доклад не може да надхвърля < 105> календарни дни или < 15> седмици.

Одиторът следва да изпрати електронен и хартиен екземпляр на окончателния доклад за оценката по стълбове на Европейската комисия:

European Commission

Directorate-General for […]

Audit and Control Unit

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

(1) Без да се засягат мерките за надзор, които Комисията предприема в съответствие с член 154, параграф 5 от Финансовия регламент

Приложение 4

ДОКЛАД ЗА ОЦЕНКА ПО СТЪЛБОВЕ

<БЛАНКА НА ОДИТОРА>

[ПРОЕКТ НА, ПРЕДПОСЛЕДЕН ИЛИ ОКОНЧАТЕЛЕН], ДОКЛАД

[дата]

<за окончателния доклад това е датата, на която се подписва окончателният доклад на независимия одитор; за проекта на доклад или предпоследните доклади това е датата, на която тези доклади са изпратени за консултация>

ОЦЕНКА ПО СТЪЛБОВЕ

НА [ИМЕ НА СУБЕКТА]

Субект, подлежащ на оценка:	[Име на субекта]
Държава:	[Държава, в която субектът е установен]
Одитор:	[Одиторско дружество и офис, отговорен за оценката]
Период, подлежащ на оценка:	[дата] до [дата] [това по принцип следва да бъде годината (12-месечен период), приключващ в деня на започване на работата на място (процедури на място) по оценката]
Дати на работата на място по оценката:	[[дата] до [дата]

Съдържание

Независим доклад за даване на увереност

112

Резюме

117

Контекст на ангажимента

126

Система за вътрешен контрол

127

Счетоводна система

129

Независим външен одит

129

Безвъзмездни средства

129

Поръчки

130

Финансови инструменти

130

Изключване от достъп до финансиране

131

10.

Публикуване на информация за получателите

131

11.

Защита на личните данни

131

Приложения

133

ИНСТРУКЦИИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ ОБРАЗЕЦ НА ДОКЛАД

Този образец на доклад за оценка по стълбове съдържа формат и структура на доклада за одитора и включва насоки за съдържанието на точките на доклада.

—	Текстът в сиво в <курсив> представлява насоки, които следва да бъдат заличени.

—	Целият текст, който не е маркиран в сиво, може да бъде използван от одитора за изготвяне на доклада. Одиторът може да изменя текста, както счете за уместно, с изключение на предвидения текст на доклада на независимия одитор.

Текстът и формулировките в доклада за увереност на независимия одитор следва винаги да бъдат спазвани и не могат да бъдат променяни.

Тази инструкция следва да бъде заличена от доклада.

НЕЗАВИСИМ ДОКЛАД ЗА ДАВАНЕ НА УВЕРЕНОСТ

Оценка по стълбове

[пълно наименование и адрес на субекта]

Извършихме оценка по стълбове („оценката“) на [наименование]; „субекта“. Целта на оценката е да се предостави достатъчна увереност на Европейската комисия i) за това дали субектът отговаря на изискванията, определени в член 154, параграф 4, букви а)—е) от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейската комисия, и в член 29, параграф 1 от Финансовия регламент, приложим за Европейския фонд за развитие, по отношение на следните стълбове:

1.	Система за вътрешен контрол

2.	Счетоводна система

3.	Независим външен одит

4.	Безвъзмездни средства <да се заличи, ако не е приложимо>

5.	Поръчки <да се заличи, ако не е приложимо>

6.	Финансови инструменти (1) <да се заличи, ако не е приложимо>

7.	Изключване от достъп до финансиране

8.	Публикуване на информация за получателите

9.	Защита на личните данни

Обхватът на нашата работа и нашите заключения за всеки един от съответните стълбове са изложени по-долу.

Отговорности на ръководството на субекта и на одитора

Ръководството на субекта носи отговорност да гарантира, че системите, контролът, правилата и процедурите, свързани със стълбовете, са в съответствие с международно приетите стандарти и с критериите, определени от Европейската комисия за всеки стълб. Ръководството на субекта също отговаря за предоставянето на одитора на информация, документи и достъп до системите и персонала на субекта, доколкото това е необходимо и уместно за целите на тази оценка.

Наше задължение е да направим оценка на въведените системи и на прилаганите от субекта за всеки стълб контрол, правила и процедури спрямо критериите за всеки стълб и да докладваме констатациите си в съответствие с реда и условията на тази оценка.

В настоящите ред и условия се уточнява, че трябва да извършваме дейността си в съответствие с Международния стандарт за ангажименти за даване на увереност 3000 (издаден от Международната федерация на счетоводителите) за ангажименти за даване на увереност, различни от одити или прегледи на историческа финансова информация, доколкото този стандарт може да се прилага в специфичния контекст на настоящата оценка по стълбове. Чрез този стандарт от нас се изисква да съблюдаваме приложимите етични стандарти при провеждането на работата си.

Обхват на работата за всички стълбове

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на всеки стълб и на въведените системи, както и на контрола, правилата и процедурите, прилагани от субекта.

В зависимост от изискванията за съответния стълб оценката ни обхвана замисъла или оперативната ефективност и замисъла на съответните системи, контрол, процедури и правила.

Нашата оценка изискваше да сравним фактическа информация и данни относно системите, контрола, правилата и процедурите по критериите на Комисията. Тези критерии и нивата на важност (същественост) са изложени подробно в глава 2.3 от подробния ни доклад.

За да определим какво представлява съществена слабост или недостатък в системите, контрола, правилата и процедурите, взехме предвид определените от Комисията критерии и нива на важност, като тези фактори могат да повлияят на решението на Комисията да възложи на субекта задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление.

За тази оценка разгледахме предимно системите, контрола, правилата и процедурите, които са в сила за редовните операции на субекта. Заключенията от тази оценка не са свързани нито със сегашни, нито с бъдещи специфични действия, проекти, договори или споразумения.

Поради присъщите си ограничения, системите за вътрешен контрол и другите системи, правила и процедури могат да не предотвратяват или откриват грешки. Освен това, прогнозите за тази оценка на миналия замисъл и ефективност на системите, контрола, правилата и процедурите за бъдещи периоди са изложени на риска от това тези системи, контрол, правила и процедури да станат неподходящи поради промени в условията или поради това че степента на спазване на правилата и процедурите може да се влоши.

Взехме предвид всички налични доказателства, представени по време на работата на място, която приключихме на [дата на заключителната среща], включително последващите коментари и информация на субекта и на Европейската комисия до датата на настоящия доклад.

Считаме, че събраните доказателства са достатъчни и подходящи за обосноваване на заключенията ни.

СТЪЛБ 1 — СИСТЕМА ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът е създал и е осигурил функционирането на ефективна, ефикасна и икономична система за вътрешен контрол. Ето защо предприетите от нас процедури обхванаха замисъла и оперативната ефективност на системата за вътрешен контрол.

Работата ни се насочи върху елементите на вътрешния контрол и контрола, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът е установил и осигурил функционирането, във всички съществени аспекти, на ефективна, ефикасна и икономична система за вътрешен контрол и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Позоваваме се на нашите констатации, посочени в точка 1.3: Обобщение на констатациите от подробния доклад, в който се посочват съществени слабости и недостатъци в системата за вътрешен контрол.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не е установил и осигурил функционирането, във всички съществени аспекти, на ефективна, ефикасна и икономична система за вътрешен контрол и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДНА СИСТЕМА

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът използва счетоводна система, която предоставя точна, пълна, надеждна и навременна информация. Предприетите от нас процедури обхванаха замисъла и оперативната ефективност на счетоводната система.

Работата ни се насочи върху аспектите и елементите на счетоводната система, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът използва счетоводна система, която предоставя, във всички съществени аспекти, точна, пълна, надеждна и навременна информация и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Позоваваме се на нашите констатации, посочени в точка 1.3: Обобщение на констатациите от подробния доклад, в който се посочват съществени слабости и недостатъци в счетоводната система.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не използва счетоводна система, която предоставя, във всички съществени аспекти, точна, пълна, надеждна и навременна информация и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 3 — НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът подлежи на независим външен одит, извършен в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти от служба за одит, която е функционално независима от съответния субект. Ето защо предприетите от нас процедури обхванаха замисъла на рамката на външния одит, на който подлежи субектът.

Работата ни се насочи върху аспектите и елементите на рамката за независим външен одит, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът подлежи на независим външен одит, който се изисква да бъде извършван, във всички съществени аспекти, в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти от служба за одит, която е функционално независима от субекта, и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Позоваваме се на нашите констатации, посочени в точка 1.3: Обобщение на констатациите от подробния доклад, в който се посочват съществени слабости и недостатъци в рамката за независим външен одит.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не подлежи на независим външен одит, който се изисква да бъде извършван, във всички съществени аспекти, в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти от служба за одит, която е функционално независима от субекта, и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът прилага подходящи правила и процедури за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства. Ето защо предприетите от нас процедури обхванаха замисъла и оперативната ефективност на системата за предоставяне на безвъзмездни средства.

Работата ни се насочи върху аспектите и елементите на системата за предоставяне на безвъзмездни средства, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставянето на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставянето на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът прилага подходящи правила и процедури за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез поръчки. Ето защо предприетите от нас процедури обхванаха замисъла и оперативната ефективност на системата за възлагане на поръчки.

Работата ни се насочи върху аспектите и елементите на системата за възлагане на поръчки, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставянето на финансиране от средствата на ЕС чрез поръчки и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставянето на финансиране от средствата на ЕС чрез поръчки и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (2)

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът прилага подходящи правила и процедури за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез финансови инструменти. Ето защо предприетите от нас процедури обхванаха замисъла и оперативната ефективност на използваните от субекта финансови инструменти.

Работата ни се насочи върху аспектите и елементите на използваните от субекта финансови инструменти, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставянето на финансиране от средствата на ЕС чрез финансови инструменти и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Позоваваме се на нашите констатации, посочени в точка 1.3: Обобщение на констатациите от подробния доклад, в който се посочват съществени слабости и недостатъци в използваните от субекта финансови инструменти.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не прилага подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставянето на финансиране от средствата на ЕС чрез финансови инструменти и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът прилага подходящи правила и процедури за изключване на трети страни от достъп до финансиране.

Ето защо предприетите от нас процедури обхванаха замисъла и оперативната ефективност на предприетите от субекта мерки за тази цел.

Работата ни се насочи върху основанията за изключване и взетите от субекта мерки, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът прилага подходящи правила и процедури за изключване на трети страни от достъп до финансиране и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Позоваваме се на нашите констатации, посочени в точка 1.3: Обобщение на констатациите от подробния доклад, в който се посочват съществени слабости и недостатъци в системата на субекта за изключване.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не прилага подходящи правила и процедури за изключване на трети страни от достъп до финансиране в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът оповестява информация относно получателите на средства по подходящ начин и навреме.

Работата ни се насочи върху изискванията, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът прилага подходящи правила и процедури за оповестяване на информация за получателите на средства по подходящ начин и навреме в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не прилага подходящи правила и процедури за оповестяване на информация за получателите на средства по подходящ начин и навреме в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

В обхвата на ангажимента ни се включва оценка на това дали субектът гарантира защита на личните данни, еквивалентна на посочената в член 5 от Финансовия регламент?

Работата ни се насочи върху изискванията и взетите от субекта мерки, които Комисията счита за важни и които са описани подробно във въпросниците по оценката.

Заключение

<формулировка, която да се използва за положително заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на извършената от нас работа, смятаме, че субектът прилага подходящи правила и процедури за осигуряване на защита на личните данни в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

<формулировка, която да се използва за отрицателно заключение; тази част да се заличи, ако не е приложима>.

Като цяло, въз основа на съществения характер на посочените в предишния параграф въпроси и на извършената от нас работа, смятаме, че субектът не прилага подходящи правила и процедури за осигуряване на защита на личните данни в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

Разпространение и използване

Този доклад е поискан от субекта и е предназначен само за информация и за използване от субекта и Европейската комисия.

Подпис на одиторите <лице или дружество, или и двете, както е подходящо>.

Име на подписалия се одитор <лице или дружество, или и двете, както е подходящо>.

Адрес на одитора <офис, отговарящ за одита>.

Дата на подписване <да не се използва за проекти на доклади. Датата, на която е подписан окончателният доклад.>

1. РЕЗЮМЕ

1.1. Заключения

По-долу е представено резюме на нашите заключения за всеки стълб.

СТЪЛБ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1.	Система за вътрешен контрол

ДА/НЕ

Субектът организирал ли е и гарантирал ли е функционирането, във всички съществени аспекти, на ефективна, ефикасна и икономична система за вътрешен контрол и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

2.	Счетоводна система

ДА/НЕ

Субектът използва ли счетоводна система, която предоставя, във всички съществени аспекти, точна, пълна, надеждна и навременна информация, която е в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия.

3.	Независим външен одит

ДА/НЕ

Субектът подлежи ли на независим външен одит, който се изисква да бъде извършван, във всички съществени аспекти, в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти от служба за одит, която е функционално независима от субекта, и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

4.	Безвъзмездни средства

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез безвъзмездни средства и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

Поръчки

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

6.	Финансови инструменти

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Субектът прилага ли подходящи правила и процедури, във всички съществени аспекти, за предоставяне на финансиране от средствата на ЕС чрез финансови инструменти и в съответствие с критериите, определени от Европейската комисия?

По-конкретно, субектът прилага ли подходящи правила и процедури по отношение на:

Системата за управление на кредитния риск и използването на вътрешна система за класифициране на риска?

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Избягването на данъчно облагане и юрисдикциите, които не оказват съдействие?

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма?

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

7.	Изключване от достъп до финансиране

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Субектът прилага ли подходящи правила и процедури за изключването на трети страни от достъп до финансиране чрез поръчки, безвъзмездни средства и/или финансови инструменти?

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

8.	Публикуване на информация за получателите

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Субектът оповестява ли информация относно получателите на средства по подходящ начин и в разумен срок?

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

9.	Защита на личните данни

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

Субектът гарантира ли защита на личните данни, еквивалентна на посочената в член 5 от Финансовия регламент (3)?

ДА/НЕ/НЕ Е ПРИЛОЖИМО

1.2. Пътна карта

<Предложена дължина на пътната карта: до 2 страници>

Стигнахме до заключението, че субектът не отговаря напълно на изискванията на стълба(овете) [уточнете стълба(овете)].

Установихме съществени недостатъци и слабости в… <опишете накратко основните слабости и недостатъци за съответния(ите) стълб(ове) в съответствие с констатациите в точка 1.3>.

Отправихме няколко критични препоръки за отстраняване на тези ключови слабости <опишете накратко ключовите препоръки за съответния(ите) стълб(ове) в съответствие с препоръките в точка 1.3>.

Предлагаме субектът да приложи тези препоръки, за да се съобрази с условията за възлагане на задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление от страна на Европейската комисия.

За тази цел предлагаме план за действие, т.е. пътна карта, която включва график за разглеждане и отстраняване на установените нередности и слабости. Тази пътна карта, както и графикът за изпълнението на предложените от нас мерки, бяха обсъдени и договорени със субекта <Пътната карта следва, доколкото е възможно, да бъде съгласувана със субекта преди изготвянето на окончателния доклад на одитора. Ако това не е възможно, причините за това следва да бъде ясно обяснени>.

Пътна карта

<Опишете тук пътната карта, като обърнете внимание на следните ключови аспекти за всеки стълб:

—	кратко описание на основните констатации, т.е. съществените слабости или недостатъците в системите, контрола, процедурите и правилата;

—	кратко описание на предложения план за действие за отстраняване на тези слабости или недостатъци. В плана за действие следва ясно да се посочва кои от предложените мерки (т.е. критични препоръки), ще бъдат приложени и как ще бъдат приложени, както и ясен и реалистичен график за това.>

1.3. Обобщение на констатациите и препоръките

Вж. по-долу обобщение на нашите констатации и препоръки за всеки стълб.

Констатации

Основните констатации са тези, които се отнасят до съществени слабости или недостатъци в системите, контрола, правилата и процедурите. Думата „съществен“ означава, че смятаме тези фактори за толкова важни за Комисията, че те биха могли да окажат влияние върху решението на Комисията да възложи задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление на субекта. Поради това при установяване на съществени констатации за даден стълб изразихме отрицателно заключение за него.

Основните констатации включват също случаите, в които няколко констатации, които, взети поотделно, не са свързани със съществена слабост или недостатък, но, взети заедно, са свързани с констатация на съществена слабост или недостатък. Общото въздействие на тези констатации се смята за толкова голямо (т.е. съществено), че ни е довело до заключението, че субектът не отговаря на изискванията за съответния стълб (т.е. заключението е „не“).

Другите констатации са всички несъществени констатации, за които считаме, че субектът трябва да бъде уведомен. Тези констатации са свързани с пропуски и недостатъци в системите, контрола, правилата или процедурите, които, поотделно или заедно, не носят непосредствен риск целите за съответния стълб да не бъдат постигнати.

Препоръки

Критичните препоръки се отнасят до съществени слабости и недостатъци в системите, контрола, правилата или процедурите, както и до случаите, в които критериите на Европейската комисия и/или международно приетите стандарти за стълбовете не се спазват (редовно).

Другите ни препоръки се отнасят до всички други констатации, които не са съществени. В тези случаи слабостите и недостатъците в системите, контрола, правилата или процедурите не влияят значително и непосредствено на целите на тези системи, контрол, правила и процедури. При все това смятаме, че е важно субектът да приложи предложените мерки, за да има възможност да подобри своите системи, контрол, правила или процедури и да повиши своята ефективност и/или ефикасност.

Всяка от препоръките ни е описана подробно в глави 3—8.

Предлагаме субектът да приложи критичните ни препоръки, изложени в пътната карта в точка 1.2 от настоящия доклад.

СТЪЛБ 1 — СИСТЕМА ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 3.3.1 или 3.3.2.

СТЪЛБ 2 — СЧЕТОВОДНА СИСТЕМА
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 4.3.1 или 4.3.2.

СТЪЛБ 3 НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 5.3.1 или 5.3.2.

СТЪЛБ 4 — БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 6.3.1 или 6.3.2.

СТЪЛБ 5 — ПОРЪЧКИ
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 7.3.1 или 7.3.2.

СТЪЛБ 6 — ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 8.3.1 или 8.3.2.

СТЪЛБ 7 — ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 9.3.1 или 9.3.2.

СТЪЛБ 8 — ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 10.3.1 или 10.3.2.

СТЪЛБ 9 — ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Основни констатации/критични препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Други констатации/други препоръки
Няма	Описание на констатацията/препоръката
1	Констатация: <кратко описание на констатацията, максимум 2 реда>
	Препоръка: <кратко описание на препоръката, максимум 2 реда>
2

3

и т.н.

Забележка: Номерът и описанието на констатацията/препоръката трябва да съответстват на подробната констатация/препоръка съответно в точка 11.3.1 или 11.3.2.

2. КОНТЕКСТ НА АНГАЖИМЕНТА

2.1. Контекст

В член 154 от Финансовия регламент (4) (ФР), приложим към общия бюджет на Европейския съюз (ЕС), се определят методите на изпълнение на бюджета, включително непрякото управление. При непрякото управление Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на държавите, организациите и органите (наричани по-нататък „субектите“), посочени в член 62 от ФР. Могат да бъдат засегнати следните субекти:

—	трети държави или определените от тях органи, напр. Министерство на вътрешните работи, Кралство Камбоджа;

—	международни организации и техните агенции, напр. Програмата на ООН за развитие (ПРООН);

—	публичноправни органи, напр. Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW);

—	частноправни организации със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции, напр. Cassa Depositi e Prestiti (CDP).

(1)	системата за вътрешен контрол;

(2)	счетоводната система;

(3)	независим външен одит;

както и правилата и процедурите за:

(4)	отпускане на финансиране от средствата на ЕС чрез предоставяне на безвъзмездни средства;

(5)

поръчки;

(6)	финансови инструменти (5)

и също:

(7)	изключване от достъп до финансиране;

(8)	публикуване на информация за получателите;

(9)	защита на личните данни.

2.2. Описание на субекта, който подлежи на оценка

<Опишете субекта. Предложена максимална дължина: 2 страници.

Основни елементи и характеристики на субекта, организационна структура, естество на дейностите и операциите и т.н.>

2.3. Използвани критерии за оценка и същественост

За всеки стълб съществуват три нива критерии, които бяха определени от Европейската комисия чрез формулирането на (основни) въпроси в приложения 2 и 2а от реда и условията (Въпросник и критерии за оценка и Въпросник за оценка). За да определим какво представлява съществена слабост или недостатък в системите, контрола, правилата и процедурите, взехме предвид определените от Комисията критерии и нива на важност (т.е. праговете на оценка), тъй като тези фактори могат да повлияят на решението на Комисията да възложи на субекта задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление.

Ниво 1 (Финансов регламент)

За всеки стълб има един общ въпрос от ниво 1 (в приложение 2 Въпросник и критерии за оценка), определен въз основа на Финансовия регламент. Възможни са само два отговора:

—	Отговорът на въпроса от ниво 1 е „да“. Това означава, че субектът отговаря на изискванията за съответния стълб. Нашето заключение е положително, което е еквивалентно на „становище без резерви“.

—	Отговорът на въпроса от ниво 1 е „не“. Това означава, че субектът не отговаря на изискванията за съответния стълб. В този случай заключението ни е отрицателно, което е еквивалентно на „отрицателно становище“ съгласно международните стандарти.

Ниво 2 (основни компоненти на стълба)

Основните въпроси от ниво 2 са свързани с критериите, които Комисията счита за съществени. За тази цел за основните компоненти на всеки стълб са определени основни въпроси и основни критерии. Компонентите са всъщност „подстълбове“, които на свой ред се състоят от групи от въпроси в приложение 2а Въпросник за оценка).

Използвахме професионалната си преценка, за да дадем оценка от 0 до 10 на всеки компонент от ниво 2 в приложение 2 Въпросник и критерии за оценка въз основа на информацията и доказателствата, които получихме в приложение 2a .

Ниво 3 (въпросник за оценка с групи от въпроси)

Приложение 2а Въпросник за оценка включва групи от въпроси, които се отнасят до ключовите компоненти на стълбовете от ниво 2. Бяхме водени от тези групи от подробни въпроси и като цяло те са неизчерпателни примери. Това означава, че можем — макар и да не трябва непременно — да използваме (всички) тези (групи от) въпроси, за да определим оценка за всеки компонент от ниво 2.

Формулирахме допълнителни въпроси и извършихме допълнителни процедури и тестове, когато преценихме, че е необходимо или целесъобразно. Използвахме изцяло професионалната си преценка за всички въпроси в приложение 2а , за да определим оценки за ключовите компоненти на стълбовете от ниво 2.

3. СИСТЕМА ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ

3.1. Описание на системата за вътрешен контрол

<Опишете основните характеристики на системата за вътрешен контрол на субекта. Предложена максимална дължина: 2 страници>

3.2. Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на системата за вътрешен контрол. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

3.3. Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

<Използването на формата на таблица по-долу е задължително и трябва да се спазва винаги>

3.3.1. Основни констатации и критични препоръки

Номер на констатация/преп.: [номер]

Заглавие: [кратко описание на констатацията и препоръката]

Описание на констатацията:

[опишете констатацията подробно, като включите фактите, критериите, причините и последиците]

Описание на препоръката:

[опишете подробно препоръката]

Коментари на субекта:

[посочете дали субектът е съгласен или не е съгласен с констатацията/препоръката и опишете коментарите на субекта]

Коментари на Комисията:

[опишете коментарите на Комисията]

Допълнителни коментари на одитора:

[попълва се само ако субектът не е съгласен с констатацията/препоръката на одитора, дори ако одиторът все още смята, че констатацията/препоръката е валидна. В този случай тук одиторът трябва да обори коментарите на субекта и да посочи основания, поради които констатацията се запазва]

3.3.2. Други констатации и препоръки

Номер на констатация/преп.: [номер]

Заглавие: [кратко описание на констатацията и препоръката]

Описание на констатацията:

[опишете констатацията подробно, като включите фактите, критериите, причините и последиците]

Описание на препоръката:

[опишете подробно препоръката]

Коментари на субекта:

Коментари на Комисията:

[опишете коментарите на Комисията]

Допълнителни коментари на одитора:

4. СЧЕТОВОДНА СИСТЕМА

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол. Следва да се използват същата структура и съдържание.>

4.1. Описание на счетоводната система

[…]

4.2. Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на счетоводната система. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

4.3. Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

5. НЕЗАВИСИМ ВЪНШЕН ОДИТ

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол Следва да се използват същата структура и съдържание.>

а)	Описание на рамката за независим външен одит […]

б)

Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на независимия външен одит. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

в)

Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

6. БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол Следва да се използват същата структура и съдържание.>

а)	Описание на системата за предоставяне на безвъзмездни средства […]

б)

Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на безвъзмездните средства. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

в)

Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

7. ПОРЪЧКИ

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол. Следва да се използват същата структура и съдържание.>

а)	Описание на системата за възлагане на поръчки […]

б)

Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на поръчките. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

в)

Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

8. ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (6)

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол. Следва да се използват същата структура и съдържание.>

а)	Описание на финансовите инструменти […]

б)

Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

< Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на финансовите инструменти. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

в)

Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

9. ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДОСТЪП ДО ФИНАНСИРАНЕ

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол. Следва да се използват същата структура и съдържание.>

а)	Описание на използваната система за изключване на получатели от достъп до финансиране […]

б)

Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на изключването от достъп до финансиране. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

в)

Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

10. ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол. Следва да се използват същата структура и съдържание.>

а)	Описание на използваната система за публикуване на информация за получателите [….]

б)

Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на публикуването на информация за получателите. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

в)

Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

11. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

<Вж. глава 3: Система за вътрешен контрол. Следва да се използват същата структура и съдържание.>

а)	Описание на системата, използвана за осигуряване на защита на личните данни […]

б)

Обобщение на извършената работа и на критериите, използвани за оценката

<Посочете кратко описание на работата, например процедурите и извършените тестове, за да оцените стълба на системата за защитата на личните данни. Опишете накратко критериите, използвани за оценка на този стълб. Одиторът може да се позове на глава 2.3 и на попълнения въпросник за оценка и критериите в приложения 2 и 3.>

в)

Констатации и препоръки

Подробните ни констатации и препоръки са изложени по-долу.

i.	Основни констатации и критични препоръки […]

ii.	Други констатации и препоръки […]

(1) Счита се, че думите „финансови инструменти“ включват бюджетните гаранции.

(2) Това включва бюджетните гаранции, данъчното облагане и изискванията на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма. Моля, представете заключенията за всяка подточка (6а, 6б, 6в) в допълнение към общите заключения за целия стълб.

(3) Без да се засягат разпоредбите на регламенти (ЕС) 2018/1725 и (ЕС) 2016/679.

(4) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

(5) Счита се, че думите „финансови инструменти“ включват и бюджетните гаранции.

(6) Включително бюджетните гаранции.

Приложение 1

Лица, с които е осъществен контакт или които са участвали в оценката

Одиторът — [наименование на одиторското дружество]
[Име 1]	[посочете позицията/длъжността на лицето в одиторското дружество, което в крайна сметка отговаря за ангажимента и резултатите от него, както и за доклада, който се издава от името на дружеството, например партньор, директор или подобно]
[Име 2: по избор]	[по избор (ако не е в конфликт с практиките и политиките в областта на човешките ресурси на одиторското дружество). Посочете позицията/длъжността на лицето в одиторското дружество, което е управлявало одита, напр. старши ръководител]

Субект, подлежащ на оценка — [име на субекта]
[Име 1]	[посочете позицията/длъжността в субекта, например директор, финансов управител, счетоводител, ръководител на програма]
[Име 2]	[като 1]
[Име 3 и т.н.]	[като 1]

<Таблиците по-долу следва да се попълнят само ако и когато Комисията е била свързана с оценката и/или ако с нея са се консултирали относно проекта за текст на доклада за оценка. Ако не, тези таблици могат да бъдат заличени>

Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“/Друга генерална дирекция
[Име 1]	[посочете позиция/длъжност и отдел в Комисията, напр. началник на отдел „Финанси“, „Договори“ и „Одит“]
[Име 2]	[като 1]
[Име 3 и т.н.]	[като 1]

Делегация на Европейския съюз в [държава]
[Име 1]	[посочете позицията в делегацията на ЕС, напр. началник на отдел „Финанси и договори“, ръководител на програма, служител по договорите, финансов служител и т.н.]
[Име 2]	[като 1]
[Име 3 и т.н.]	[като 1]

[посочете името на всяка друга външна организация или лице, с която е установен контакт или е участвала в одита, като задължителните одитори или техническите сътрудници на субекта. Тази таблица да се заличи, ако не е приложима]

[Име 1]	[посочете позиция/длъжност в организацията]
[Име 2 и т.н.]	[като 1]

Приложение 2

Въпросник и критерии за оценка

<Настоящото приложение трябва да включва копие от приложение 2 към реда и условията, т.е. въпросника и критериите за оценка, попълнено от одитора>.

Приложение 3

Въпросник за оценка

<Настоящото приложение трябва да включва пълно копие от приложение 2а към реда и условията, т.е. въпросника за оценка, попълнено от одитора>. Одиторът може да предостави този документ като отделно приложение към настоящия доклад.

Top