Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32018R1013

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията от 17 юли 2018 година за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти

C/2018/4555

OJ L 181, 18.7.2018, p. 39–83 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2018/1013/oj

18.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/39


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/1013 НА КОМИСИЯТА

от 17 юли 2018 година

за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. (1), и по-специално член 5 и член 7 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/755 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. (2), и по-специално член 3 и член 4 от него,

След консултация с Комитета по защитните мерки, създаден по силата на член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755,

като има предвид, че:

I.   КОНТЕКСТ

(1)

На 26 март 2018 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки по отношение на вноса на 26 категории стоманени продукти (2018/C 111/10) (3). Комисията реши да започне разследването предвид наличието на достатъчно доказателства за това, че вносът на посочените продукти може да причини или да създаде опасност от причиняване на сериозна вреда за съответните производители от Съюза.

(2)

На 28 юни Комисията публикува и известие, с което разследването бе разширено, за да обхване две допълнителни категории продукти (4).

(3)

Информацията, която е на разположение на Европейската комисия от съществуващия механизъм за предварително наблюдение в сектора на стоманата (5) и от източници на промишлеността на Съюза, показа, че тенденцията на нарастване на вноса на тези категории продукти и преобладаващите заплашителни икономически и търговски условия, включително положението на стоманодобивната промишленост в Съюза, оправдават извършването на задълбочено разглеждане.

(4)

Освен това, поради мерките срещу вноса на стомана, приети от Съединените американски щати (САЩ) съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. („раздел 232“), съществува висок риск от по-нататъшно увеличение на вноса в резултат на отклоняването на търговията.

(5)

Тези обстоятелства, в контекста на продължаващия световен свръхкапацитет, може да изложат на риск стоманодобивната промишленост на Съюза, която все още е уязвима към предполагаемо неизбежно увеличение на вноса и понастоящем се възстановява от вредите, причинени от нелоялни търговски практики, както доказват значителният брой мерки за търговска защита, предприети в областта на стоманодобивната промишленост в световен мащаб през последните години.

(6)

На 11 април 2018 г. Комисията публикува документа „Бележка към досието“, в който се съдържат основни статистически данни за вноса и за наличните показатели за вредата. Във връзка с тази Бележка към досието Комисията получи 41 коментара от трети държави, национални асоциации и отделни дружества от стоманодобивната промишленост.

(7)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е оповестила доказателствата, на които се основава започването на разследването с оглед налагане на защитни мерки, по подходящ и навременен начин. Заинтересованите страни заявиха, че поради това не са имали възможност да упражнят изцяло правото си на защита. По-конкретно няколко заинтересовани страни заявиха, че в Бележката към досието, представена на 11 април 2018 г., не се съдържат данни за продажбите на Съюза, износа на Съюза, потреблението на Съюза или общото производство на Съюза.

(8)

Противно на тези твърдения, в Бележката към досието се съдържат данни за продажбите на Съюза, потреблението на Съюза и общото производство на Съюза. Освен това Комисията счита, че основните налични данни и доказателства са били обобщени по подходящ начин както в известието за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, така и в уведомлението до СТО за разследването в съответствие с член 12.1, буква а) от Споразумението на СТО за защитните мерки.

(9)

Поради това Комисията счита, че е изпълнила своите правни задължения за адекватно гарантиране на правото на защита на заинтересованите страни. Във всеки случай заинтересованите страни все още имат възможност да упражняват своите права по време на останалата част от разследването.

(10)

С цел да получи информацията, необходима за извършване на задълбочена оценка, Комисията изпрати въпросници до известните производители от ЕС и до всеки производител износител, вносител и потребител на продуктите, предмет на разследването, който поиска това в сроковете, определени в известието за започване. Тези страни, също както и заинтересованите трети държави, бяха поканени да направят коментари. Комисията получи 222 отговора на въпросниците и 74 коментара.

II.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ИЛИ ПРЯКО КОНКУРЕНТЕН ПРОДУКТ

(11)

Комисията започна разследването за налагане на защитни мерки върху 26 категории стоманени продукти, внасяни в ЕС, а на 28 юни с известие за изменение на известието за започване (6) обхватът на разследването беше разширен с 2 допълнителни категории продукти. Всички тези 28 категории продукти („разглежданият продукт“ или „разглежданите категории продукти“) са обхванати от механизма за наблюдение в сектора на стоманата, въведен от Комисията през май 2016 г. Те също са предмет на налаганите от САЩ митнически мерки по силата на раздел 232. Разглежданите категории продукти, заедно с кодовете по КН, в които тези продукти понастоящем са класирани, са изброени в приложение I.

(12)

В тази предварителна оценка Комисията счита, че 28-те категории продукти, произвеждани от производителите от Съюза (наричани по-долу „сходният продукт“ или „сходните категории продукти“), са сходни или пряко конкурентни на разглежданите категории продукти. Както произведените в Съюза, така и внасяните разглеждани продукти имат едни и същи основни физически, технически и химични характеристики. Те имат еднакви приложения и информацията за техните цени и качество е леснодостъпна. За тях също така се използват сходни или еднакви канали за продажба на клиенти, които ги купуват или могат да ги купят както от вътрешни, така и евентуално от чуждестранни износители. Поради това има силна конкуренция между разглежданите категории продукти и тези, произвеждани от производителите от Съюза и попадащи в съответните категории.

(13)

В този предварителен анализ Комисията също така установи, че е налице важна взаимовръзка и силната конкуренция между продуктите, класирани в различни категории, както и между продуктите на различни производствени етапи в рамките на определени категории, тъй като някои категории съдържат основната суровина за производството на продукти от други категории.

(14)

Няколко примера илюстрират тази взаимовръзка и конкуренция в рамките на категориите продукти и между тези категории. Например горещовалцовани широки ленти се произвеждат от сляби и се навиват на рулони или се произвеждат плоски на прокатни станове от тип „кварто“. Чрез разрязване на лентите по дължина се произвеждат листове. Тесни ленти се произвежда директно или чрез разрязване на горещовалцовани широки ленти. Горещовалцованите плоски продукти се използват също за производството на тръби за нефтохимическата промишленост, а студеновалцованите плоски продукти след това се използват от производителите на заварени тръби. Голяма част от произведените горещовалцовани широки ленти допълнително се обработва с цел производство на студеновалцовани ленти, които са по-тънки и имат по-високо качество на окончателната обработка на повърхността. Значителна част от студеновалцованите продукти са с метално покритие — с калай или хром за промишлеността, произвеждаща консервни кутии, или с цинк (7).

(15)

Много производители в Съюза са активни в производството на повечето от посочените по-горе продукти. Например Arcelor Mittal не само произвежда горещо- и студеновалцовани листове и ленти, но също изработва покритие на няколко продукта от стомана и произвежда плочи. По същия начин дружества като Voest Alpine и Tata Steel произвеждат горещо- и студеновалцовани листове и ленти, както и изработени от тези продукти стоманени продукти с покритие.

(16)

Вследствие на това, предвид равнището на взаимообвързаност, конкурентният натиск може лесно да бъде прехвърлен от един продукт към друг. За илюстрация, ако за един продукт, например рулони стомана, бъдат наложени мерки за търговска защита, този продукт може да бъде допълнително преобразуван в същата държава и изнесен под различна форма, за да се избегнат допълнителните мерки, и въпреки това да се конкурира с местните продукти. Освен това не е изключено трети държави да внасят някои от тези продукти на ниска цена и да ги трансформират преди да ги реекспортират към Съюза.

(17)

Вследствие на тази взаимообвързаност и предвид факта, че — както ще бъде обяснено по-долу — потенциалното отклоняване на търговията, произтичащо от мерките на САЩ по силата на раздел 232, засяга всички категории продукти, тъй като тези мерки се прилагат хоризонтално за всички продукти от стомана, без оглед на тяхната форма, размер или състав, анализът за целите на временното определяне бе извършен както общо за всички 28 категории продукти, като разглеждания продукт (т.е. стомана в различни форми), така и на индивидуално равнище за всяка категория продукти (8).

III.   ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ОТ СЪЮЗА

(18)

По-голямата част от производителите от Съюза са членове на Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“) или, за продуктите, представляващи тръби — членове на Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби (ESTA). Тези две отраслови организации представляват повече от 95 % от производството на стомана в Съюза. Те имат членове в почти всички държави членки.

(19)

От името на своите членове тези отраслови организации информираха Комисията, че подкрепят образуването на разследване за налагане на защитни мерки, както и приемането на мерки за справяне с отклоняването на търговията, произтичащо от приетите по силата на раздел 232 мерки, което сериозно нарушава пазара на стомана, все още не напълно възстановен от кризата в стоманодобивната промишленост.

IV.   УВЕЛИЧЕНИЕ НА ВНОСА

(20)

Въз основа на информацията от Евростат, механизма за предварително наблюдение в сектора на стоманата, както и информацията, предоставена от промишлеността на Съюза, Комисията извърши предварителен анализ на увеличението на вноса на разглежданите продукти през периода 2013—2017 г. Комисията проучи също така развитието на вноса през първото тримесечие на 2018 г., за да потвърди неотдавнашното увеличение на вноса.

(21)

Общият обем на вноса на разглежданите продукти се е променял, както следва:

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Внос (000 тона)

18 861

22 437

27 164

29 778

30 573

Индекс 2013 г. = 100

100

119

144

158

162

Пазарни дялове

12,7 %

14,4 %

16,9 %

17,9 %

18,0 %

Източник: Евростат.

(22)

Като цяло вносът на 28-те разглеждани категории продукти, взети заедно, е нараснал в абсолютно изражение с 62 % през периода 2013—2017 г. Увеличението на този внос е било особено изразено до 2016 г. Впоследствие вносът е продължил да нараства и е останал на много високо ниво.

(23)

Вносът на по-голямата част от отделните категории продукти, обхванати от разследването, също се е увеличил в абсолютно изражение през последните пет години. Например вносът на най-големите категории по отношение на вноса (категории продукти 1, 4 и 7) се е увеличил съответно с 45 %, 168 % и 78 %.

(24)

Не е било налице увеличение за 5 категории продукти, а именно продукти 10, 11, 19, 24 и 27. Поради това Комисията счита, че тези категории продукти следва на този етап да бъдат изключени от приложното поле на временните мерки. Комисията обаче си запазва правото да включи тези 5 категории продукти в обхвата на окончателните мерки и за тази цел ще продължава да наблюдава техния внос. Развитието на вноса за всяка категория продукти е представено в приложение II.

(25)

В допълнение към изключването на този етап на посочените по-горе категории продукти, Комисията също така предвиди изключването на определени държави от обхвата на мерките в съответствие със заключенията в съображение 121. Съответно Комисията изключи вноса на тези категории продукти от гореспоменатите държави от останалата част на своя предварителен анализ и преразгледа развитието на вноса.

(26)

На тази основа вносът на разглежданите продукти в това предварително определяне се е променял, както следва:

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Внос (000 тона)

17 367

20 764

25 556

28 174

29 122

Индекс 2013 г. = 100

100

120

147

162

168

Пазарни дялове

12,1 %

13,8 %

16,5 %

17,5 %

17,8 %

Източник: Евростат.

(27)

Вносът е нараснал в абсолютно изражение с 68 % през периода 2013—2017 г., като пазарните дялове са нараснали от 12,1 % на 17,80 %. Най-значителното увеличение е било отбелязано в периода 2013—2016 г., но вносът е продължил да нараства и е останал на високо равнище през 2017 г.

(28)

Тенденцията за нарастване на вноса продължава и през 2018 г. При сравнение на първото тримесечие на 2018 г. с първото тримесечие на 2017 г. се вижда, че общото увеличение на вноса представлява 10 %. За 9 категории продукти увеличението е с над 20 % и за една от тези категории (категория 13) увеличението е с повече от 100 %. Освен това посоченото увеличение е регистрирано още преди влизането в сила на мерките по раздел 232.

(29)

Ето защо Комисията стига до заключението, че е имало внезапно, рязко и значително увеличение на вноса в абсолютно изражение за 23 категории продукти. Увеличението на вноса продължава и през първото тримесечие на 2018 г. и се очаква да бъде дори още по-значително предвид очакваното отклоняване на търговията поради мерките по раздел 232.

V.   НЕПРЕДВИДЕНО РАЗВИТИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

(30)

Комисията предварително установи, че посоченото по-горе увеличение на вноса на продукти от стомана в Съюза е в резултат от непредвидено развитие на обстоятелствата, обосновано от редица фактори, които са създали и задълбочили дисбалансите в международната търговия с разглежданите продукти.

(31)

На първо място, номиналният капацитет за производство на стомана в световен мащаб е нараснал повече от два пъти от 2000 г. насам — от 1,05 млрд. тона през 2000 г. до 2,29 млрд. тона през 2016 г., и е останал на много високо равнище през 2017 г. (2,27 млрд. тона) (9). Освен това действителното производство на стомана в световен мащаб през 2016 г. (1,6 млрд. тона) все още е със 100 млн. тона по-високо от световното търсене на стомана (1,5 млрд. тона). Вследствие на това през последните години е възникнало голямо разминаване между номиналния капацитет в световен мащаб и производството и между производството и търсенето, като това е създало безпрецедентен свръхкапацитет на световния пазар на стомана, който продължава да е налице, въпреки предприетите мерки за неговото ограничаване. Освен това докато световното производство през 2017 г. се е увеличило с повече от 5 % в резултат на икономическото възстановяване, съгласно оценките световното търсене на стомана през 2018 г. ще отчете само умерен растеж, а през 2019 г. се предвижда допълнително забавяне на растежа. През 2017 г. се наблюдаваха признаци на възстановяване, но все още са налице значителни рискове.

(32)

Стоманодобивните предприятия продължават да бъдат уязвими във финансово отношение, тъй като, както бе посочено по-горе, продължават да съществуват структурни дисбаланси в стоманодобивния сектор. Тези дисбаланси се засилват от нарушаващите конкуренцията субсидии и правителствени мерки за подкрепа (10). Предвид значителните фиксирани разходи в стоманодобивния сектор, много производители на стомана, особено в държави, които нарушават нормалното действие на пазарните сили, запазиха използването на капацитета на високи нива и заляха пазарите на трети държави със своите продукти на ниски цени, когато тези продукти не можеха да бъдат усвоени от вътрешното потребление. Това доведе до увеличаване на вноса в ЕС и до общо понижаване на цените. Като цяло цените на вноса са подбивали цените на промишлеността на Съюза през 2017 г., въз основа на сравнение на средните цени за всяка категория продукти. Това сравнение на средните цени не отразява непременно всички особености, които могат да окажат въздействие върху съпоставимостта, но все пак дава добра представа за общото равнище на цените на вноса в сравнение с цените на Съюза. За 17 категории продукти беше установено подбиване на цените, вариращо между 1,2 % и 23 %.

(33)

На второ място, посоченият по-горе ефект е обострен от ограничаващи търговията практики на пазарите на трети държави. В действителност от 2014/2015 г., в отговор на посочените по-горе свръхпредлагане на стомана и нарушаващи пазара практики, няколко държави са започнали да използват в по-голяма степен мерки на търговската политика и инструменти за защита на търговията в сектора на стоманата с оглед защита на своите местни производители. Мексико, Южна Африка, Индия и Турция са приложили увеличения на вносните мита, вариращи между 2,5 % и 40 % за редица продукти от стомана, включително: горещовалцована и студеновалцована стомана, плоски продукти от стомана, като ленти и арматурен прокат. Тези продукти са били внасяни във все по-големи количества през разследвания период. Освен това през цялата 2017 г. трети държави са продължили да налагат ограничаващи търговията мерки: някои държави са въвели минимални вносни цени (Индия), някои са наложили задължителни национални стандарти за стоманата (Индонезия), а други са наложили изисквания за местно съдържание, включително чрез възлагане на обществени поръчки (САЩ).

(34)

Освен това непрекъснато се е увеличавало използването на инструменти за търговска защита. Въз основа на статистическите данни на СТО, докато през периода 2011—2013 г. годишно са започвали средно около 77 свързани със стоманата разследвания, през периода 2015—2016 г. този среден брой се е увеличил до 117. През февруари 2018 г. в САЩ са действали 169 нареждания за налагане на антидъмпингови и изравнителни мита по отношение на стоманата, а в ход са били 25 разследвания, които биха могли да доведат до още по-ограничителни условия за внос на стомана в САЩ (11). САЩ е една от най-големите държави — вносителки на стомана, представляваща около 13,1 % от световния внос на стомана (през 2016 г.), и следователно въздействието на такъв голям брой средства за търговска защита е силно осезаемо в световен мащаб.

(35)

На трето място, в контекста на преобладаващия и продължаващ световен свръхкапацитет, незаконните и ограничителни мерки на САЩ по раздел 232, предвид техния размер и обхват, биха могли да доведат до значително отклоняване на търговията с продукти от стомана към Съюза. САЩ са изчислили, че налагането на единно мито за всички продукти по силата на мерките по раздел 232, без да се изключва почти никоя държава, следва да намали вноса с приблизително 13 млн. тона, което съответства на 7 % от потреблението на Съюза (12). По принцип Съюзът е много привлекателен пазар за продукти от стомана както по отношение на търсенето, така и на цените. Някои от основните износители за САЩ също са обичайни доставчици на стомана за Съюза и няма съмнение, че тези държави, както и други, чиито износ и производство ще бъдат засегнати от мерките на САЩ и предвидимата вълна от отклоняване на търговията, ще пренасочат износа си към Съюза. Дори частичното отклоняване на посочените по-горе търговски потоци към Съюза неизбежно би довело до нов спад на цените и подбиване на цените на пазара на ЕС, което ще доведе до ценови нива, сравними с тези от 2016 г., със значителни отрицателни последици за рентабилността на стоманодобивната промишленост на Съюза. На последно място, следва да се отбележи, че допълнителното увеличаване на вноса, което може да доведе до още по-сериозно влошаване на икономическото положение на стоманодобивната промишленост на Съюза, може по-специално да произхожда от държави, които понастоящем не са обект на антидъмпингови/изравнителни мита.

(36)

Следователно посочените по-горе непредвидени събития са довели и ще продължат да водят до явно увеличаване на вноса на стомана в Съюза.

VI.   ОПАСНОСТ ОТ СЕРИОЗНА ВРЕДА

1.   Общо положение на стоманодобивната промишленост на Съюза

(37)

За да формулира предварителните си заключения за това дали има доказателства за наличието на сериозна вреда или на опасност от сериозна вреда за стоманодобивната промишленост на Съюза за разглеждания продукт, предмет на оценката, Комисията, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 6 от Регламент (ЕС) 2015/755, разгледа тенденциите на потребление, производство, използване на капацитета, продажби, пазарен дял, цени, рентабилност, запаси, възвръщаемост на вложения капитал (ROCE), паричен поток и заетост за разглеждания продукт за периода 2013—2017 г. (до събирането на данни за 2018 г.).

(38)

Този анализ бе извършен общо и поотделно за 23-те категории продукти, за които е налице увеличение в обема на вноса („продуктите/категориите продукти, предмет на оценката“). Както бе обяснено в раздел II по-горе, Комисията счита, че извършването на общ и всеобхватен анализ е подходящо в това разследване, като се имат предвид взаимовръзката и нивото на конкуренция между различните продукти от гледна точка на търсенето и предлагането.

(39)

На фона на цялостната ситуация потреблението на Съюза, продажбите на производителите от Съюза и съответният пазарен дял са се променяли, както следва:

(В хиляди тонове)

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление

144 908

152 146

157 236

163 100

166 244

Индекс 2013 г. = 100

100

105

109

113

115

Продажби на национално равнище

125 808

129 261

129 542

132 717

134 542

Индекс 2013 г. = 100

100

103

103

105

107

Пазарни дялове (%)

86,8 %

85,0 %

82,4 %

81,4 %

80,9 %

Източник: Евростат и данни на промишлеността.

(40)

Потреблението на продуктите, предмет на оценката, се е увеличавало постоянно всяка година през периода 2013—2017 г., и като цяло с 15 %. Продажбите на производителите от Съюза също са се увеличавали, но в много по-малка степен, отколкото потреблението на Съюза, т.е. само със 7 %. Вследствие на това производителите от Съюза не са могли да се възползват от нарастващото търсене в Съюза и са загубили пазарни дялове — от 86,8 % до 80,9 %. Следва да се припомни, че по време на същия период вносът се е увеличил с 68 %.

(41)

Въз основа на отговорите на въпросника, получени от производителите от Съюза, производството и производствения капацитет са се развили, както следва:

(В хиляди тонове)

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Производство на ЕС

184 912

190 687

192 493

194 369

200 650

Индекс 2013 г. = 100

100

103

104

105

109

Производствен капацитет

257 331

257 138

258 056

260 171

265 353

Индекс 2013 г. = 100

100

100

100

101

103

Използване на капацитета (%)

71,9 %

74,2 %

74,6 %

74,7 %

75,6 %

Източник: Данни на промишлеността

(42)

Производственият капацитет се е увеличил с 3 % през периода 2013—2017 г., но по-слабо от нивото на производството, което е нараснало с 9 %. В резултат на това степента на оползотворяване на капацитета се е увеличила от 72 % на 76 %.

(43)

Запасите, поддържани от оказалите съдействие дружества, са се увеличили с 20 % в периода 2013—2017 г.

(В хиляди тонове)

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Запаси

11 006

11 896

12 391

12 117

13 222

Индекс 2013 г. = 100

100

108

113

110

120

Източник: отговори на въпросника.

(44)

Единичната продажна цена, рентабилността и паричният поток на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Единична продажна цена (EUR/тон)

673,5

652,8

616,9

572,9

681,5

Индекс 2013 г. = 100

100

97

92

85

101

Рентабилност

– 1,0 %

0,9 %

0,9 %

2,2 %

6,2 %

Паричен поток (млн. EUR)

3 133

4 975

6 519

5 386

6 141

Индекс 2013 г. = 100

100

159

208

172

196

Източник: отговори на въпросника.

(45)

В периода 2013—2016 г. е бил отбелязан значителен спад в цените на пазара на Съюза, като единичните продажни цени са намалели с 15 %. Следва да се припомни, че вносът също се е увеличил значително през този период. През 2017 г. обаче средната единична продажна цена се е възстановила и е достигнала равнище, сравнимо с това от 2013 г. Рентабилността като цяло е останала на много ниско равнище през периода 2013—2016 г. Въпреки значителния спад в цените, промишлеността на Съюза е успяла да намали производствените си разходи през 2016 г. до такава степен, че е достигнала известна печалба от 2,2 %. През 2017 г. е настъпило временно възстановяване. Продажните цени са се увеличили с почти 20 % между 2016 г. и 2017 г. и са достигнали равнището си от 2013 г. Промишлеността на Съюза е постигнала равнище на печалба от 6,2 % от момента, в който производствените разходи (суровините), макар и повишаващи се, са останали на по-ниско равнище отколкото през 2013 г. Като цяло паричният поток на промишлеността на Съюза се е увеличил с около 60 %.

(46)

От гледна точка на заетостта, през 5-годишния период производителите от Съюза на категориите продукти, предмет на оценката, са загубили почти 10 000 работни места.

 

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Заетост (в еквивалент на пълно работно време)

189 265

183 470

182 136

182 162

181 303

Индекс 2013 г. = 100

100

97

96

96

96

Източник: отговори на въпросника.

2.   Положение на равнището на отделните категории продукти

(47)

В допълнение към цялостния анализ на положението на разглеждания продукт, който Комисията счита за подходяща база за преценката на необходимостта от защитни мерки в рамките на настоящото разследване, Комисията направи оценка и на положението на равнището на отделните категории продукти, за да потвърди горепосочените тенденции и на това равнище.

(48)

По отношение на отделните категории продукти са налице повече контрасти, но като цяло се наблюдават същите тенденции. Икономическите показатели са изложени поотделно и по категории продукти в приложение III.

(49)

През последните пет години потреблението на Съюза на всички с изключение на две категории продукти се е увеличило. Макар това увеличение да е останало сравнително слабо за някои отделни продукти, с минимално увеличение от 2 %, то е било много по-ясно изразено по отношение на други, с максимално увеличение от 169 %.

(50)

Обемите на продажбите като цяло са били стабилни през периода 2013—2017 г. или в някои случаи леко са се увеличили, но, с изключение на три категории продукти, обемите на продажбите не са се увеличили толкова, колкото потреблението в ЕС. В резултат на това през петгодишния период е бил наблюдаван спад на пазарните дялове за всички продукти, с изключение на 3 продукта.

(51)

Производството като цяло се е увеличило за 18 от 23-те отделни продукта, както и степента на оползотворяване на капацитета.

(52)

По отношение на цените, през периода 2013—2016 г. е бил налице значителен ценови спад за всеки продукт (с изключение на един продукт, който е бил обект на антидъмпингово мито под формата на минимална вносна цена). През 2017 г. цените са се възстановили, предвид общото възстановяване на пазара на стоманата, но също така в резултат на различните мерки за търговска защита срещу несправедливото ценообразуване и субсидирания внос. За 16 продукта цените са останали по-ниски през 2017 г., отколкото през 2013 г. Следва да се отбележи, че средните вносни цени са били почти систематично по-ниски от цените на Съюза за всички години и за всички категории продукти.

(53)

Що се отнася до печалбата, всички категории продукти са били продавани на загуба или с много ограничена печалба до 2016 г. Само за 7 продукта печалбата е била възстановена до равнище над 6 % през 2017 г. Тези продукти са значителни от гледна точка на обема на производството на ЕС и 6 от тях в момента са обект на (наскоро приети) антидъмпингови или изравнителни мита. Следва да се отбележи, че тези мерки се отнасят само за някои държави на произход. Всички други продукти са останали или на загуба (3 продукта), или близо до прага на рентабилност (13 продукта). Счита се, че равнището на печалба под 6 % е недостатъчно за покриване на инвестициите, необходими за поддържане на дейността, като в по-голямата част от най-скорошните разследвания Комисията е приела равнище от около 8 % като достатъчно равнище на печалба в този сектор, за да се покрият инвестициите. Що се отнася до паричния поток, за половината от продуктите паричният поток е намалял през 2013—2017 г., а за 6 продукта дори е бил с отрицателни стойности през 2017 г. Възвръщаемостта на вложения капитал (ROCE) е останала слаба през периода 2013—2016 г., но впоследствие се е подобрила за голяма част от категориите продукти, макар че за 5 продукта през 2017 г. ROCE все още е била с отрицателна стойност.

(54)

Що се отнася до запасите, те са се увеличили за 17 категории продукти. Запасите само за 5 категории продукти са намалели, а за една категория продукти са останали на едно и също ниво през целия период.

(55)

Изложеният по-горе анализ потвърждава, че положението на стоманодобивната промишленост в Съюза се е влошило значително през периода 2013—2016 г. Това е станало чрез намаление на пазарния дял и значителен спад на цените, които са попречили на промишлеността да се възползва от намаляването на разходите за суровини. Тези тенденции са съществували както в общ план, така и на равнището на отделните продукти. През 2017 г. е настъпило частично възстановяване. Въпреки че много категории продукти все още са под нивото на устойчива печалба, положението за някои от тях се е подобрило, най-вероятно в резултат на неотдавнашното налагане на антидъмпингови и антисубсидийни мерки. Счита се, че, както общо, така и за отделните категории продукти промишлеността на Съюза е все още в нестабилно състояние и е уязвима спрямо допълнително увеличаване на вноса, по-специално ако вносът от държавите, предмет на мерки за търговска защита, се замени с друг внос, отклонен от американския пазар в резултат от действията по раздел 232.

(56)

Такъв е например случаят с категориите продукти 1, 2 и 4, които са важни от гледна точка на търсенето в Съюза, но и защото тези категории продукти (по-специално категории 1 и 2) се използват като суровина за производството на други продукти от стомана. За продуктите от категории 1, 2 и 4 финансовото положение се е характеризирало с отрицателни стойности през 2016 г., но те са станали положителни през 2017 г. след налагането на антидъмпингови и антисубсидийни мерки срещу редица държави като, наред с другото, Китай и Русия. Вносът от тези държави обаче напоследък частично е бил заменен от внос от Индия, Корея и Турция, като последните две държави са също така значими доставчици за САЩ. През първото тримесечие на 2018 г., т.е. преди налагането на мерките от САЩ, вносът на Съюза вече се е бил увеличил за категория продукти 1 в сравнение с първото тримесечие на 2017 г. и това увеличение се е дължало предимно на вноса от Турция.

(57)

Има вероятност по-нататъшното увеличаване на вноса на стомана в Съюза да попречи на промишлеността на Съюза, която все още не се е възстановила напълно, да се възползва от положителното въздействие на неотдавнашните мерки за търговска защита.

3.   Опасност от сериозна вреда

(58)

В своето съобщение за стоманата от март 2016 г. (13) Комисията стигна до заключението, че стоманодобивната промишленост на Съюза е изправена пред редица сериозни предизвикателства, които се засилват в резултат на световния свръхкапацитет, драстичното увеличение на световния износ и безпрецедентната вълна от нелоялни търговски практики.

(59)

Успоредно с това, за да се поправи вредата, причинена от нелоялните търговски практики при вноса, Съюзът е наложил редица антидъмпингови и изравнителни мерки срещу вноса на продукти от стомана. В момента са налице общо не по-малко от 19 антидъмпингови или антисубсидийни мерки срещу нелоялни търговски практики при вноса на 14 категории продукти, предмет на разследването, от различни държави. През разследвания период, т.е 2013—2017 г., в 13 нови разследвания е било установено, че стоманодобивната промишленост на ЕС е претърпяла (или в един случай е имало опасност да претърпи) материална вреда, причинена от нелоялни търговски практики.

(60)

Както е отбелязано в съображение 55, промишлеността на Съюза все още се намира в нестабилно състояние и е уязвима по отношение на евентуално допълнително увеличаване на вноса. Неотдавнашното решение на САЩ да не се изключва износът на ЕС от обхвата на мерките по раздел 232 по всяка вероятност ще намали способността на производителите от Съюза да изнасят своите продукти за САЩ и ще направи положението им дори още по-уязвимо.

(61)

Вносът на стомана е нараснал значително, като е останал на високи нива през 2017 г. По-нататъшното увеличение на вноса през 2018 г. — по-специално от държавите или износителите, които не са обект на мерки за търговска защита — има вероятност да възпрепятства промишлеността да се възстанови напълно и да се възползва от тези мерки. Стоманодобивната промишленост на Съюза действително все още се счита за уязвима спрямо допълнително увеличение на вноса.

(62)

При липсата на временни защитни мерки е вероятно положението да доведе до причиняването на действителна сериозна вреда в близко бъдеще.

(63)

В този контекст в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 Комисията разгледа степента на увеличение на износа към Съюза и вероятността наличният капацитет да се използва за износ към Съюза.

(64)

Първо, както бе заключено по-горе, вносът в Съюза се е увеличил съществено през периода 2013—2017 г., т.е. общо с 68 %. Това увеличение е било особено изразено до 2016 г., но вносът е продължил да се увеличава и през следващия период, макар и с по-бавни темпове. Както е изтъкнато в съображения (37) и (82) във връзка с критичните обстоятелства, вносът отново се е повишил значително — с почти 10 %, през първото тримесечие на 2018 г. Процентът на увеличение на вноса е значителен.

(65)

На второ място, в контекста на свръхкапацитета в различни държави в световен план, се очаква ограничителните мерки на САЩ по раздел 232, предвид техния размер и обхват, да доведат до значително отклоняване на търговията с продукти от стомана към Съюза.

(66)

САЩ обявиха намерението си да намалят вноса с приблизително 13 млн. тона, в резултат на което през март 2018 г. наложиха допълнително вносно мито в размер на 25 % върху вноса на много голям брой продукти от стомана. Обемът стомана, който вече няма да бъде изнасян за САЩ, неизбежно ще бъде пренасочен към други трети държави.

(67)

Някои от основните износители за САЩ също са обичайни износители на стомана за Съюза. Повече от вероятно е тези държави, както и други, до голяма степен да бъдат склонни да пренасочат своя износ към Съюза. В действителност Съюзът като цяло е много привлекателен пазар за продукти от стомана както по отношение на търсенето, така и на цените. Всъщност пазарът на ЕС е, след Китай, но преди САЩ, един от основните пазари на стомана, където търсенето се е увеличило през последните години и цените вече са се възстановили.

(68)

В този контекст евентуално съществено увеличаване на доставките на пазара на Съюза, предизвикано от засиления внос като цяло, ще доведе до натиск за намаляване на цените, което ще има за резултат ценови нива, сравними с тези от 2016 г., със значителни отрицателни последици за рентабилността на стоманодобивната промишленост на Съюза.

4.   Заключения

(69)

При тези обстоятелства и въз основа на изложеното по-горе се прави предварителното заключение, че макар стоманодобивната промишленост на Съюза частично да се е възстановила за някои категории продукти през 2017 г., най-вече поради мерките за търговска защита, за по-голямата част от категориите продукти, предмет на оценката, финансовото положение все още е доста под устойчивите равнища, което прави промишлеността на Съюза все още уязвима към ново голямо увеличение на вноса. Следователно Комисията стига до заключението, че стоманодобивната промишленост на Съюза се намира в положение на опасност от сериозна вреда за 23-те категории продукти, предмет на оценката.

VII.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

1.   Увеличаване на вноса

(70)

Комисията направи предварително заключение за наличието на причинно-следствена връзка между увеличаването на вноса на продукта, предмет на оценката, от една страна, и опасността от причиняване на сериозна вреда, от друга страна, въз основа на следните факти.

(71)

На първо място, следва да се припомни, че продуктите, произвеждани от производителите от Съюза, са сходни или пряко конкурентни на разглежданите продукти. Те имат едни и същи основни характеристики, еднакви приложения и се продават по сходни или еднакви канали за продажба и силно се конкурират по отношение на цената.

(72)

Както е обяснено в раздели IV и VI, производителите от Съюза са понесли загуба на пазарен дял и значителен ценови натиск, което е довело до отрицателно или неустойчиво равнище на печалба. За някои продукти, дори и производителите да са се възстановили, изглежда, че сериозната вреда е неизбежна.

(73)

През периода 2013—2017 г. вносът на разглеждания продукт в Съюза се е увеличил значително и е отнел от пазарния дял на Съюза поради по-ниските равнища на цените в сравнение с тези на производителите от ЕС. Действително пазарният дял на вноса като цяло е нараснал от 12,2 % на 17,6 %, а цените на вноса са останали почти систематично по-ниски от продажните цени на Съюза за всеки отделен продукт.

(74)

Причинно-следствената връзка между увеличения внос и състоянието на производителите от Съюза е особено ярко изразена през периода 2013—2016 г., когато вносът на ниски цени е достигнал връхната си точка (+ 62 %) и цените на производителите от ЕС са намалели с 15 %. За категория 13 намалението на цените е достигнало дори 20 %, докато за категории 1 и 3 то е било съответно 19 % и 18 %. В резултат на това производителите от Съюза на сходните продукти или са били на загуба, или са останали близо до прага на рентабилност. През 2017 г. вносът е останал на високо равнище и е продължил да подбива цените, въпреки общото увеличение на цените. Цените на ЕС са се възстановили, но не достатъчно за редица продукти, които все още са били продавани на загуба или при намалена печалба.

(75)

Макар и равнището на печалбата за някои категории продукти да е било възстановено, то продължава да е уязвимо. Всъщност, поради развитието през предходните години, тези категории продукти са особено чувствителни на ценови натиск и всяко допълнително увеличение на вноса на ниски цени би имало значително отрицателно въздействие върху тяхното състояние.

(76)

В този контекст се счита, че ограничителните мерки, приети от САЩ съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията, предвид техния размер и обхват, има вероятност да причинят неизбежна сериозна вреда за производителите от Съюза.

(77)

Поради това Комисията стигна до временното заключение, че по отношение на 23-те категории продукти, предмет на оценката, е налице причинно-следствена връзка между увеличаването на вноса, натиска върху цените на пазара на стомана в Съюза и опасността от сериозна вреда за производителите от Съюза.

2.   Други известни фактори

(78)

За да гарантира, че сериозната вреда не може да бъде отдадена на фактори, различни от увеличения внос, Комисията извърши предварителен анализ с цел да определи дали други фактори може да са допринесли за значителната вреда, понесена от производителите от Съюза.

(79)

Беше установено, че глобалният свръхкапацитет е изиграл роля, доколкото е стимулирал навлизането на евтин внос в Съюза. Потреблението на разглежданите продукти от стомана се е повишило и следователно не би могло да отслаби причинно-следствената връзка.

(80)

Комисията също така разгледа възможността за причиняване на сериозна вреда от вноса на разглежданите продукти от държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В резултат на Споразумението за ЕИП между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и членовете на ЕИП (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), от друга страна, Съюзът създаде тясна икономическа интеграция с пазарите в държавите от ЕИП, както и с отраслите за производство на разглежданите продукти. Промишлеността на тези пазари е зряла и наситена, поради което се счита, че изключването на продуктите с произход от държавите от ЕИП от защитните мерки ще има слабо въздействие (ако въобще има някакво въздействие) върху нивата на вноса на продуктите. В действителност, въпреки че вносът от тези държави наистина е допринесъл за увеличаването на вноса за някои категории продукти (общият внос от тези държави е отчел увеличение от приблизително 9 %), делът на този внос в общия внос е ограничен (делът на вноса от ЕИП е около 1,5 % със съответен пазарен дял от общо 0,3 %). Освен това членовете на ЕИП по традиция са малки доставчици на разглеждания продукт за САЩ, поради което рискът от отклоняване на търговията предварително бе определен като ограничен. Следователно, като се имат предвид традиционно дребните доставки за САЩ, зрелостта на промишлеността на пазарите в ЕИП и свързания с това ограничен риск от отклоняване на търговията, Комисията счита, че вносът на разглежданите продукти от членовете на ЕИП може само много слабо да е допринесъл, ако въобще е допринесъл, за опасността от сериозна вреда.

(81)

Вследствие на това Комисията не установи други фактори, които биха отслабили причинно-следствената връзка между увеличаването на вноса и сериозната вреда за производителите от Съюза. Въпреки това по-подробното разглеждане на всички други фактори, които може да са допринесли за вредата, ще се извърши в рамките на останалата част от разследването.

VIII.   КРИТИЧНА СИТУАЦИЯ

(82)

Както бе посочено по-горе, производителите на стомана в Съюза като цяло са в положение на опасност от причиняване на вреда и е явно, че настъпването на сериозна вреда е неизбежно. За някои конкретни категории продукти вече има признаци за настъпването на сериозна вреда. Допълнителното увеличение на вноса вероятно ще окаже значително неблагоприятно влияние върху икономическото състояние на промишлеността като цяло.

(83)

Комисията проучи дали съществуват критични обстоятелства, при които забавянето би причинило вреда, която би била трудно поправима. По-специално беше разгледано дали вносът е продължил да се увеличава през най-скорошния период.

(84)

Въз основа на сравнение между вноса на продукти от стомана през първото тримесечие на 2018 г. и първото тримесечие на 2017 г. изглежда, че за 18 от 23-те категории продукти вносът се е увеличил с 26 %. Това увеличение на вноса е значително по-голямо, отколкото наблюдаваното през периода 2016—2017 г., което е било около 2 %.

(85)

На 23 март 2018 г. по силата на раздел 232 върху продуктите от стомана бяха въведени тарифи със ставка от 25 %. На този етап не е възможно да се оцени пълното въздействие на мерките на САЩ по отношение на отклоняването на търговията. Увеличението на вноса в Съюза през първото тримесечие на 2018 г. обаче би могло да се разглежда като предварителен ефект от тези мерки и, следователно, да даде добра представа какво може да бъде евентуалното бъдещо развитие на вноса в Съюза след налагането на мерките от страна на САЩ.

(86)

На 30 май 2018 г. САЩ реши също така, че мерките по раздел 232 ще се прилагат спрямо Съюза, Мексико и Канада. Комисията счита, че това е допълнителен критичен фактор, тъй като тези мерки не само ще ограничат износа на Съюза, но също така ще увеличат риска от отклоняване на търговията от другите две важни държави — производителки на стомана.

(87)

Предвид уязвимото състояние на промишлеността и с оглед на неотдавнашното нарастване на вноса, допълнителното свръхпредлагане на продукти от стомана на пазара на Съюза и произтичащият натиск върху цените несъмнено ще имат сериозни последици върху състоянието на производителите от Съюза.

(88)

Поради това Комисията счита, че, като се има предвид реалният риск от отклоняване на търговията, и допълнителното ограничаване на вноса за САЩ на важни държави — производителки на стомана, са налице критични обстоятелства, при които всяко забавяне в приемането на временни защитни мерки би причинило трудно поправима вреда. Поради това Комисията стига до заключението, че следва да бъдат приети без забавяне временни защитни мерки.

IX.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(89)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2015/478 беше проучено дали, въпреки временното установяване на опасност от сериозна вреда, съществуват неопровержими доводи да се направи заключението, че не е в интерес на Съюза да се приемат временни мерки в този конкретен случай. Интересът на Съюза беше анализиран на базата на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на производителите от Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(90)

Промишлеността на Съюза се състои от около 40 производители, разположени в много различни държави — членки на Съюза, и осигуряващи заетост на над 180 000 работници в пряка връзка с разглежданите продукти по време на периода 2013—2017 г. Установено бе, че промишлеността на Съюза е изправена пред опасност от сериозна вреда, причинена от увеличението на вноса. Припомня се, че промишлеността на Съюза не се е възползвала от увеличението на потреблението и че икономическото състояние на промишлеността на Съюза продължава да е нестабилно и уязвимо спрямо по-нататъшно увеличаване на вноса. Стратегическото значение на стоманодобивната промишленост отдавна е признато (14). В интерес на Съюза е да има стабилна и конкурентоспособна стоманодобивна промишленост. Ясно е, че ако не бъдат взети мерки, цените и пазарният дял на производителите от Съюза ще намалеят допълнително, което ще доведе до намаляване на производството, повече финансови загуби и загуба на работни места в стоманодобивната промишленост и в свързаните с нея отрасли. Налагането на временни защитни мерки би поправило временно сериозната вреда и би улеснило приспособяването на промишлеността на Съюза.

(91)

Ползвателите и вносителите като цяло се стремят към възможно най-ниска цена на стоманата и е ясно, че без приемането на мерките цените биха били по-ниски. Все пак в техен интерес е също да има конкурентна и жизнеспособна стоманодобивна промишленост в Съюза, в състояние да отговори на техните потребности в бъдеще.

(92)

В този контекст няколко заинтересовани страни в разследването изказаха твърдението, че не би било в интерес на Съюза да бъдат наложени временни защитни мерки. Те твърдят, че мерките почти със сигурност ще доведат до недостиг в предлагането и поради това ще поставят промишлеността на Съюза в по-силна позиция за преговори с цел упражняване на натиск върху цените. Освен това те заявиха, че източниците на доставки вече са ограничени от налагането на антидъмпингови и антисубсидийни мерки и че продуктите, които не се предлагат от производителите от Съюза или не се предлагат в достатъчно количество или с подходящите технически спецификации, трябва да бъдат изключени от защитните мерки.

(93)

С цел да се намери правилният баланс между различните легитимни интереси и тъй като опасността от причиняване на сериозна вреда в този случай е свързана предимно с наличието на отклоняване на търговията, Комисията счита, че формата на защитните мерки следва да запази историческите равнища на внос и че единствено вносът над това равнище следва да бъде предмет на мерките. В това отношение системата на тарифните квоти, при която не се поставят пречки пред традиционните търговски потоци, гарантира, че защитните мерки са в съответствие с интереса на Съюза. Тази форма на мерките би предотвратила отрицателните последици от отклоняването на търговията за промишлеността на Съюза, като в същото време запази традиционните източници на доставки и ефективната конкуренция на пазара на стомана.

(94)

При тези обстоятелства Комисията счита, че рискът приетата мярка да доведе до недостиг в предлагането или до увеличение на цената не е съществен. Освен това твърдението, че определени специфични категории продукти трябва да бъдат изключени от защитните мерки, тъй като не се предлагат от производителите от Съюза или не се предлагат в достатъчно количество или с подходящите технически спецификации, следва да бъде отхвърлено, тъй като традиционните търговски потоци ще бъдат гарантирани.

(95)

Поради това, след като надлежно разгледа въпроса, Комисията стигна до временното заключение, че интересът на Съюза налага приемането на временни защитни мерки под формата на увеличение на тарифите, което ще се прилага при надхвърляне на традиционните търговски потоци на базата на категория продукти.

X.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРИЕМАНЕ НА ВРЕМЕННИ МЕРКИ

1.   Приемане на временни мерки

(96)

Беше достигнато до предварителното заключение, че стоманодобивната промишленост на Съюза е в положение на опасност от причиняване на сериозна вреда за 23-те категории продукти, предмет на оценката, и че тази ситуация може да се трансформира в реална сериозна вреда в обозримо бъдеще. Като се има предвид наличието на критични обстоятелства, беше счетено, че следва да бъдат приети временни защитни мерки, за да се предотврати трудно поправимо увреждане на стоманодобивната промишленост на ЕС преди приключването на текущото разследване.

2.   Форма и ниво на мерките

(97)

За избора на подходяща форма на мярката Комисията разгледа следните три елемента. Първо, вероятно е за цялата стоманодобивна промишленост на Съюза в действителност да настъпи сериозна вреда в резултат на отклоняването на износа на стомана от САЩ за ЕС вследствие на мерките по раздел 232. На второ място, счита се, че отвореността на пазара на Съюза и традиционните потоци на вноса следва да се запазят. Всъщност вносът, надвишаващ тези традиционни търговски потоци, се счита за основната заплаха за състоянието на стоманодобивната промишленост. На последно място, временните мерки следва да бъдат под формата на тарифни мерки в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 и с международните задължения на Съюза, по-специално член 6 от Споразумението на СТО за защитните мерки.

(98)

Въз основа на това Комисията счита, че, както е посочено в съображение 93, временните защитни мерки следва да бъдат под формата на система от тарифни квоти, при надхвърлянето на които се плаща допълнително мито. С цел да се гарантира достъпът до пазара на Съюза за всички традиционни доставчици тези тарифни квоти следва да се основават на средното годишно равнище на вноса през 2015, 2016 и 2017 г. Тъй като тарифните квоти ще са приложими за период от 200 календарни дни, те следва да бъдат определени пропорционално спрямо годишната стойност.

(99)

Ставката на допълнителното мито за превишаващия квотата внос следва да бъде определена на ниво, което съответства на целта да бъде предотвратено причиняването на сериозна вреда за промишлеността на Съюза. Като се имат предвид заключенията относно опасността от причиняване на сериозна вреда и фактът, че като цяло все още не е възникнала сериозна вреда, Комисията счита, че изчисляването на маржа на вредата въз основа на конструираната средна непричиняваща вреда цена за тон продукти на промишлеността на Съюза през последния период не изглежда целесъобразно.

(100)

При тези обстоятелства Комисията счита, че е по-целесъобразно да се предприеме перспективен подход за оценяване на нивото на митото, необходимо за възпиране на вноса, надвишаващ традиционните търговски потоци, както и за предотвратяване на настъпването на сериозна вреда на промишлеността на Съюза вследствие на този внос, след изчерпване на квотата.

(101)

В тази връзка промишлеността на Съюза представи два допълнителни метода за изчисляване на тарифа с достатъчно възпиращо действие, които Комисията счита за подходящи за тази цел: първият се изразява в модел на частично равновесие на пазара на Съюза за стомана, докато с втория се изчисляват маржовете на приноса за стоманени продукти.

(102)

Моделът на частично равновесие се основава на уравнения на търсенето и предлагането, съсредоточени върху една част на икономиката, при което за останалата част на икономиката се прилага презумпцията за равни други условия. Това предполага също така, че макроикономическото въздействие на анализирания сценарий не е достатъчно голямо, за да може той да влияе върху макроикономическите агрегати, например общото ниво на заплащане в икономиката.

(103)

Моделът, предложен от промишлеността на Съюза, се основава на публично достъпeн код, програмиран и изчислен със софтуер за електронни таблици. Моделите на частично равновесие като цяло са стандартен инструмент за анализ на търговската политика от разследващите органи, включително от Комисията.

(104)

Моделът, както повечето други такива, прилага т.нар. презумпция „Armington“, че продуктите от различен произход са несъвършени заместители. Моделът разглежда пазара на Съюза, като използва единствено функция на предлагането за всеки един от следните елементи: вътрешни доставки на Съюза, доставки от внос от държави, предмет на защитни мерки, и доставки от внос от държави, освободени от защитни мерки. Накрая, моделът използва функция на търсенето в Съюза, която отговаря на общото равнище на цените, за да определи търсенето на стомана на обобщено равнище, и разпределя този резултат съответно спрямо относимите цени на трите посочени по-горе източници на доставка. Този процес е воден от т.нар. „еластичности на Armington“, т.е. икономически параметри, представящи еластичността на взаимозаменяемостта между продуктите от различни държави на произход, която се различава в зависимост от видовете продукти и пазарите.

(105)

Източник на данните за модела са EUROFER и Евростат. Еластичностите на Armington, както и еластичностите на търсенето и предлагането, идват от вече съществуващи източници, като например Комисията за международната търговия на САЩ и Проекта за анализ на световната търговия (ПАСТ). В съответствие с тези източници еластичността на Armington се определя на 3,75, еластичността на търсенето — на -0,5, а трите еластичности на предлагането — на 4.

(106)

Тъй като това е модел за една държава, следва да се направят някои експлицитни и имплицитни допускания, по-специално по отношение на американския пазар на стомана и въздействието на мерките по силата на раздел 232.

(107)

На първо място, приема се, че тези мерки ще успеят да изключат от пазара на САЩ настоящия износ на държавите, които са обект на мерките по раздел 232. На следващия етап, делът на този изключен износ, който ще бъде отклонен към пазара на ЕС за всяка държава производител, понастоящем изнасяща за САЩ, се изчислява в съответствие с методология, при която се разглеждат и претеглят четири различни критерия: разстоянието до Съюза, съществуването в съответния регион на държави, които могат да абсорбират отклонения износ, съществуването на държави в региона със значителен свръхкапацитет и прилагането в държавата на мерки за търговска защита. Тези изчисления показват, че 72 % от настоящия внос в САЩ на стомана ще бъдат пренасочени към пазара на ЕС, което съответства на 55 % от общия внос в Съюза на стомана през 2017 г. Приема се също така, че този допълнителен внос ще измести съответстващо по обем производство на Съюза.

(108)

Моделът се основава на посочените по-горе параметри и пазарните данни, коригирани за допусканията, направени в предходните две съображения. Моделът след това е изчислен със сценарии с различни размери на защитните тарифи за внос извън квотата на Съюза. Според резултатите от модела тарифа от 25 % би позволила нива на вноса, които са с около 19 % по-високи в сравнение с референтния период 2015—2017 г. Тарифа от 32 % би позволила с 10 % повече внос, отколкото през референтния период. Тарифа от 41 %, от друга страна, би намалила вноса до нивата за периода 2015—2017 г.

(109)

Резултатите от макроикономическия търговски модел са допълнени с поредица от макроикономически симулации на типични маржове на приноса за 12 различни категории продукти, предмет на оценката. Анализът се основава на допускането, че в случай на спад на цените производителите ще продължат да използват напълно своя капацитет и ще изнасят за Съюза дотогава, докато променливите разходи са покрити. Разликата между продажната цена и променливите разходи се нарича „марж на приноса“. С други думи, даден производител би продължил да произвежда, докато маржът на приноса не стане отрицателен. Анализът установява за всяка от дванадесетте категории продукти, предмет на оценката, цената при разтоварване в Съюза, при която маржът на приноса за износителите за ЕС ще бъде напълно изчерпан. Поради това разликата между тази цена и невредоносната цена на вътрешния пазар на Съюза следва да бъде тарифата, приложима извън квотата, която тарифа е необходима за гарантиране на невредоносно ценово равнище на пазара на Съюза.

(110)

Анализът използва кошница от цени на суровините въз основа на публични индекси от изданието „Metal Bulletin“, променливи цени на китайските дружества от базата данни на CRU и предполагаеми разходи за навло от 60 USD/тон между Китай и ЕС, които са посочени като консервативна оценка. С анализа се стига до заключението, че маржовете на приноса и следователно необходимите възпиращи тарифи, приложими извън квотата, следва да бъдат от порядъка на 19—45 %, с медиана от 34 %, което по същество потвърждава размера на тарифата, приложима извън квотата, установен с модела на частичното равновесие.

(111)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията предварително установи, че временна тарифа, приложима извън квотата, в размер на 25 % би била достатъчна, за да се предотврати настъпването на сериозна вреда. Тази по-ниска тарифа в сравнение с произтичащата от модела тарифа в размер на 32 % за осигуряване на традиционната търговия плюс 10 % увеличение на търговските потоци на вноса представлява предпазлив подход, при който се взема предвид интересът на Съюза. След приемането на временните мерки се очаква заинтересованите страни да представят своите коментари и следва да се извърши по-задълбочено проучване на развитието на вноса, преди да бъдат наложени окончателни мерки.

3.   Управление на квотите

(112)

Най-добрият начин да се използват оптимално тарифните квоти е те да се разпределят по хронологичен ред в съответствие с датите на приемане на декларациите за пускане в свободно обращение, както е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (15). За всички вносители за Съюза следва да се гарантира равен и непрекъснат достъп до квотите. Този метод на управление изисква тясно сътрудничество между държавите членки и Комисията.

(113)

Допустимостта на внасяните от развиващите се държави стоки за изключване от тарифните квоти зависи от произхода на стоките. Следва да се прилагат критериите за определяне на непреференциален произход, които понастоящем са в сила в Съюза.

(114)

За целите на временните мерки — за да се даде възможност на традиционните търговски потоци да продължат — за всяка от категориите продукти, за които с настоящия регламент се налагат временни мерки, ще бъде определена конкретна квота, независимо от тяхната държава на произход. В останалата част от разследването ще се определи дали е желателно разпределението на квотите според държавата износител, за да се гарантират традиционните търговски потоци от тези държави и като се вземе предвид въздействието на временните мерки. По-специално Комисията ще трябва да вземе под внимание потенциалното въздействие на антидъмпинговите и антисубсидийните мерки, които в момента са в сила, за разпределянето и използването на квотите по държави.

4.   Приложими антидъмпингови и антисубсидийни мерки

(115)

Защитните мерки ще започнат да се прилагат след достигането на определената безмитна квота.

(116)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че комбинацията от вече наложени антидъмпингови и изравнителни мерки върху много категории продукти със защитни мерки за вноса на същите тези продукти ще създаде нежелателно обременяваща тежест за някои производители износители, възнамеряващи да изнасят за ЕС, което би могло да има ефекта на отказване на достъпа им до пазара на Съюза.

(117)

Действително за 12 категории продукти от стомана, обхванати от настоящите временни защитни мерки, някои държави на произход понастоящем са обект на антидъмпингови и изравнителни мита. Следователно е необходимо да се разгледа дали комбинирането на тези мерки със защитните мерки няма да доведе до по-голям ефект, отколкото е желателно (16). С цел да се избегне налагането на „двойна защита“, когато тарифната квота бъде надвишена, съществуващите антидъмпингови и изравнителни мерки ще бъдат отменени или намалени, за да се гарантира, че комбинираният ефект от тези мерки не превишава най-високото равнище на защитните мерки или на действащите антидъмпингови/изравнителни мита.

5.   Продължителност

(118)

Временните мерки следва да се прилагат за срок от 200 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

XI.   ИЗКЛЮЧВАНЕ НА НЯКОИ ДЪРЖАВИ ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ВРЕМЕННИТЕ МЕРКИ

(119)

В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478 и с международните задължения на Съюза временните мерки няма да се прилагат по отношение на продукти с произход от развиваща се държава, освен ако нейният дял на вноса на този продукт в Съюза не надхвърля 3 % и при условие че развиващите се държави — членки на СТО, с дял на вноса, който е по-малък от 3 %, общо представляват не повече от 9 % от общия внос в Съюза на разглеждания продукт.

(120)

Предварителното определяне от страна на Комисията показва, че разглежданите категории продукти, произхождащи от някои развиващи се държави, отговарят на изискванията, за да се ползват от посочената дерогация. В приложение IV (Списък на продукти с произход от развиващите се държави, към които се прилагат временните мерки) се посочват развиващите се държави за целите на настоящия регламент. В него също така се посочват за всяка от 23-те категории продукти развиващите се държави, към които се прилагат временните мерки. Комисията счита, че на този етап е целесъобразно да се изчисли обемът на вноса от развиващите се държави въз основа на всяка категория продукти, тъй като тарифната квота също се определя, като се вземат под внимание традиционните търговски потоци за всяка категория поотделно. Това не засяга евентуалните бъдещи решения дали дадена държава може да бъде считана за развиваща се държава.

(121)

Както бе посочено в съображение 80 по-горе, предвид тясната интеграция на пазарите с членовете на ЕИП, общите стойности на вноса от тези държави и ниския риск от отклоняване на търговията, Комисията счита, че продуктите, предмет на оценката, с произход от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Откриват се тарифни квоти във връзка с вноса в Съюза на всяка от 23-те категории продукти, изброени в приложение I, за период от 200 дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

2.   Тарифните квоти са определени в приложение V (чрез позоваване на съответните кодовете по КН).

3.   Когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, се налага допълнително мито в размер на 25 %. Това допълнително мито се прилага към митническата стойност на внасяния продукт.

Член 2

1.   Произходът на всеки продукт, за който се прилага настоящият регламент, се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход.

2.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат съответните действащи разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 3

Тарифните квоти се управляват от Комисията и държавите членки в съответствие със системата за управление на тарифни квоти, предвидена в членове 49—54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията.

Член 4

Вносът на категориите продукти, посочени в член 1, които вече са на път към Съюза към датата на влизане в сила на настоящия регламент и чието местоназначение не може да бъде променено, не се включва в тарифните квоти, нито подлежи на допълнителното мито, посочено в член 1, и тези продукти могат да бъдат допуснати за свободно обращение.

Член 5

Държавите членки и Комисията си сътрудничат тясно, за да гарантират спазването на настоящия регламент.

Член 6

1.   При спазване на параграф 2, по отношение на вноса на 23-те категории продукти, описани в приложение I, с произход от някоя от развиващите се държави, както е посочено в приложение IV, не се прилагат тарифни квоти, нито допълнителното мито, посочено в член 1.

2.   За всяка една от тези 23 категории продукти в приложение IV се определя спрямо кои развиващи се държави, от които произхождат продуктите, се прилагат мерките, предвидени в член 1.

Член 7

Мерките, предвидени в член 1, не се прилагат по отношение на продуктите с произход от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 юли 2018 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 16.

(2)  ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 33.

(3)  ОВ C 111, 26.3.2018 г., стр. 29.

(4)  ОВ C 225, 28.6.2018 г., стр. 54.

(5)  През април 2018 г. бяха приети мерки за предварително наблюдение с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/670 на Комисията от 28 април 2016 г. за въвеждане на предварително наблюдение от страна на Съюза върху вноса на някои железни и стоманени продукти от някои трети държави (ОВ L 115, 29.4.2016 г., стр. 37).

(6)  ОВ C 225, 28.6.2018 г., стр. 54.

(7)  Дело № COMP/ECSC.1351 Usinor/Arbed/Aceralia и дело № COMP/M.4137 Mittal/Arcelor.

(8)  Вж. по-специално раздел IV и раздел VI, параграфи 1 и 2.

(9)  Вж. докладите от 83-то и 84-то заседания на Комитета по стоманата на ОИСР, на разположение на адрес: http://www.oecd.org/sti/ind/steel.htm.

(10)  Idem, 83-ти доклад.

(11)  Съобщение за медиите от министъра на търговията на САЩ Ross, https://www.commerce.gov/news/press-releases/2018/02/secretary-ross-releases-steel-and-aluminum-232-reports-coordination.

(12)  Доклад от Министерството на търговията на САЩ по раздел 232, https://www.commerce.gov/sites/commerce.gov/files/the_effect_of_imports_of_steel_on_the_national_security_-_with_redactions_-_20180111.pdf.

(13)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“, COM (2016) 155 final, 16.3.2016 г.

(14)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка от 16.3.2016 г.: „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“, COM (2016) 155 final.

(15)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).

(16)  Регламент (ЕС) 2015/477 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно мерките, които Съюзът може да предприеме във връзка с комбинирания ефект на антидъмпингови или антисубсидийни мерки със защитни мерки (ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 11).


ПРИЛОЖЕНИЕ I — Разглеждани продукти

Номер на продукта

Категория на продукта

Кодове по КН

1

Горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани

7208 10 00 , 7208 25 00 , 7208 26 00 , 7208 27 00 , 7208 36 00 , 7208 37 00 , 7208 38 00 , 7208 39 00 , 7208 40 00 , 7208 52 10 , 7208 52 99 , 7208 53 10 , 7208 53 90 , 7208 54 00 , 7211 13 00 , 7211 14 00 , 7211 19 00 , 7212 60 00 , 7225 19 10 , 7225 30 10 , 7225 30 30 , 7225 30 90 , 7225 40 15 , 7225 40 90 , 7226 19 10 , 7226 91 20 , 7226 91 91 , 7226 91 99

2

Студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани

7209 15 00 , 7209 16 90 , 7209 17 90 , 7209 18 91 , 7209 25 00 , 7209 26 90 , 7209 27 90 , 7209 28 90 , 7209 90 20 , 7209 90 80 , 7211 23 20 , 7211 23 30 , 7211 23 80 , 7211 29 00 , 7211 90 20 , 7211 90 80 , 7225 50 20 , 7225 50 80 , 7225 99 00 , 7226 20 00 , 7226 92 00

3

Ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES)

7209 16 10 , 7209 17 10 , 7209 18 10 , 7209 26 10 , 7209 27 10 , 7209 28 10 , 7225 19 90 , 7226 19 80

4

Ламарини с метално покритие

7210 20 00 , 7210 30 00 , 7210 41 00 , 7210 49 00 , 7210 61 00 , 7210 69 00 , 7210 90 80 , 7212 20 00 , 7212 30 00 , 7212 50 20 , 7212 50 30 , 7212 50 40 , 7212 50 61 , 7212 50 69 , 7212 50 90 , 7225 91 00 , 7225 92 00 , 7226 99 10 , 7226 99 30 , 7226 99 70

5

Ламарини с органично покритие

7210 70 80 , 7212 40 80

6

Продукти от бяла ламарина

7209 18 99 , 7210 11 00 , 7210 12 20 , 7210 12 80 , 7210 50 00 , 7210 70 10 , 7210 90 40 , 7212 10 10 , 7212 10 90 , 7212 40 20

7

Валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани

7208 51 20 , 7208 51 91 , 7208 51 98 , 7208 52 91 , 7208 90 20 , 7208 90 80 , 7210 90 30 , 7225 40 12 , 7225 40 40 , 7225 40 60

8

Горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

7219 11 00 , 7219 12 10 , 7219 12 90 , 7219 13 10 , 7219 13 90 , 7219 14 10 , 7219 14 90 , 7219 22 10 , 7219 22 90 , 7219 23 00 , 7219 24 00 , 7220 11 00 , 7220 12 00

9

Студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

7219 31 00 , 7219 32 10 , 7219 32 90 , 7219 33 10 , 7219 33 90 , 7219 34 10 , 7219 34 90 , 7219 35 10 , 7219 35 90 , 7219 90 20 , 7219 90 80 , 7220 20 21 , 7220 20 29 , 7220 20 41 , 7220 20 49 , 7220 20 81 , 7220 20 89 , 7220 90 20 , 7220 90 80

12

Пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани

7214 30 00 , 7214 91 10 , 7214 91 90 , 7214 99 31 , 7214 99 39 , 7214 99 50 , 7214 99 71 , 7214 99 79 , 7214 99 95 , 7215 90 00 , 7216 10 00 , 7216 21 00 , 7216 22 00 , 7216 40 10 , 7216 40 90 , 7216 50 10 , 7216 50 91 , 7216 50 99 , 7216 99 00 , 7228 10 20 , 7228 20 10 , 7228 20 91 , 7228 30 20 , 7228 30 41 , 7228 30 49 , 7228 30 61 , 7228 30 69 , 7228 30 70 , 7228 30 89 , 7228 60 20 , 7228 60 80 , 7228 70 10 , 7228 70 90 , 7228 80 00

13

Арматурен прокат

7214 20 00 , 7214 99 10

14

Пръти и леки профили от неръждаема стомана

7222 11 11 , 7222 11 19 , 7222 11 81 , 7222 11 89 , 7222 19 10 , 7222 19 90 , 7222 20 11 , 7222 20 19 , 7222 20 21 , 7222 20 29 , 7222 20 31 , 7222 20 39 , 7222 20 81 , 7222 20 89 , 7222 30 51 , 7222 30 91 , 7222 30 97 , 7222 40 10 , 7222 40 50 , 7222 40 90

15

Валцдрат от неръджаема стомана

7221 00 10 , 7221 00 90

16

Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани

7213 10 00 , 7213 20 00 , 7213 91 10 , 7213 91 20 , 7213 91 41 , 7213 91 49 , 7213 91 70 , 7213 91 90 , 7213 99 10 , 7213 99 90 , 7227 10 00 , 7227 20 00 , 7227 90 10 , 7227 90 50 , 7227 90 95

17

Профили от желязо или от нелегирани стомани

7216 31 10 , 7216 31 90 , 7216 32 11 , 7216 32 19 , 7216 32 91 , 7216 32 99 , 7216 33 10 , 7216 33 90

18

Шпунтови прегради

7301 10 00

20

Тръби от видовете, използвани за газопроводи

7306 30 41 , 7306 30 49 , 7306 30 72 , 7306 30 77

21

Кухи профили

7306 61 10 , 7306 61 92 , 7306 61 99

22

Безшевни тръби от неръждаема стомана

7304 11 00 , 7304 22 00 , 7304 24 00 , 7304 41 00 , 7304 49 10 , 7304 49 93 , 7304 49 95 , 7304 49 99

23

Лагерни тръби

7304 51 12 , 7304 51 18 , 7304 59 32 , 7304 59 38

25

Заварени тръби с големи диаметри

7305 11 00 , 7305 12 00 , 7305 19 00 , 7305 20 00 , 7305 31 00 , 7305 39 00 , 7305 90 00

26

Други заварени тръби

7306 11 10 , 7306 11 90 , 7306 19 10 , 7306 19 90 , 7306 21 00 , 7306 29 00 , 7306 30 11 , 7306 30 19 , 7306 30 80 , 7306 40 20 , 7306 40 80 , 7306 50 20 , 7306 50 80 , 7306 69 10 , 7306 69 90 , 7306 90 00

28

Телове от нелегирани стомани

7217 10 10 , 7217 10 31 , 7217 10 39 , 7217 10 50 , 7217 10 90 , 7217 20 10 , 7217 20 30 , 7217 20 50 , 7217 20 90 , 7217 30 41 , 7217 30 49 , 7217 30 50 , 7217 30 90 , 7217 90 20 , 7217 90 50 , 7217 90 90


ПРИЛОЖЕНИЕ II

II.1 — Увеличение на вноса за 23-те категории продукти (в тонове)

Номер на продукта

Категория на продукта

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

увеличение през 2017 г. в сравнение с 2013 г.

1

Горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани

4 814 207

5 212 268

7 807 441

8 574 007

6 991 376

45 %

2

Студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани

1 832 159

1 903 092

2 759 877

1 998 437

2 462 471

34 %

3

Ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES)

266 559

285 132

280 256

318 496

379 649

42 %

4

Ламарини с метално покритие

1 854 963

2 202 856

2 687 715

3 911 752

4 980 452

168 %

5

Ламарини с органично покритие

681 698

725 296

622 553

730 625

915 248

34 %

6

Продукти от бяла ламарина

552 384

662 861

638 316

756 016

617 567

12 %

7

Валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани

1 419 767

1 959 605

2 554 930

2 814 802

2 530 630

78 %

8

Горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

175 836

233 028

269 697

351 075

436 173

148 %

9

Студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

697 457

1 017 613

787 521

843 352

976 108

40 %

12

Пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани

911 115

1 219 800

1 200 627

1 400 824

1 385 829

52 %

13

Арматурен прокат

527 008

972 602

1 430 014

1 292 971

1 191 445

126 %

14

Пръти и леки профили от неръждаема стомана

113 071

147 453

142 416

147 811

159 577

41 %

15

Валцдрат от неръджаема стомана

52 082

71 229

57 627

58 670

62 978

21 %

16

Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани

1 125 730

1 289 953

1 697 912

2 000 967

2 094 274

86 %

17

Профили от желязо или от нелегирани стомани

223 669

277 507

268 014

388 041

262 745

17 %

18

Шпунтови прегради

15 870

16 503

14 051

36 970

85 054

436 %

20

Тръби от видовете, използвани за газопроводи

266 467

340 051

298 103

336 050

380 257

43 %

21

Кухи профили

461 263

552 874

574 490

725 545

820 667

78 %

22

Безшевни тръби от неръждаема стомана

32 581

38 782

39 719

42 510

42 701

31 %

23

Лагерни тръби

7 489

9 426

11 944

9 773

8 663

16 %

25

Заварени тръби с големи диаметри

286 939

411 273

209 524

159 219

1 044 534

264 %

26

Други заварени тръби

474 949

491 934

510 548

540 386

571 167

20 %

28

Телове от нелегирани стомани

573 988

722 719

692 714

736 500

722 633

26 %

II.2 — Увеличение на вноса за 23-те категории продукти (в тонове)

Номер на продукта

Категория на продукта

първо тримесечие на 2017 г.

първо тримесечие на 2018 г.

увеличение през първото тримесечие на 2017 г. в сравнение с първото тримесечие на 2018 г.

1

Горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани

1 810 764

2 079 408

15 %

2

Студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани

679 628

630 459

– 7 %

3

Ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES)

80 836

114 451

42 %

4

Ламарини с метално покритие

1 482 049

1 190 741

– 20 %

5

Ламарини с органично покритие

212 209

201 838

– 5 %

6

Продукти от бяла ламарина

146 457

168 583

15 %

7

Валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани

676 207

640 176

– 5 %

8

Горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

122 092

107 577

– 12 %

9

Студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

229 981

280 549

22 %

12

Пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани

319 420

466 154

46 %

13

Арматурен прокат

210 505

551 316

162 %

14

Пръти и леки профили от неръждаема стомана

40 602

49 988

23 %

15

Валцдрат от неръджаема стомана

14 956

19 642

31 %

16

Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани

560 863

641 668

14 %

17

Профили от желязо или от нелегирани стомани

73 733

139 670

89 %

18

Шпунтови прегради

19 947

20 326

2 %

20

Тръби от видовете, използвани за газопроводи

94 430

120 512

28 %

21

Кухи профили

223 618

256 998

15 %

22

Безшевни тръби от неръждаема стомана

12 411

12 399

0 %

23

Лагерни тръби

1 316

1 498

14 %

25

Заварени тръби с големи диаметри

48 791

51 285

5 %

26

Други заварени тръби

145 059

153 106

6 %

28

Телове от нелегирани стомани

176 299

202 450

15 %

II.3 — Увеличение на вноса за 5-те категории продукти (в тонове)

Номер на продукта

Категория на продукта

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

увеличение през 2017 г. в сравнение с 2013 г.

10

Горещовалцовани върху четирите си страни ламарини от неръждаеми стомани

34 319

40 218

37 542

31 407

32 917

– 4 %

11

Електротехнически лист със зърнесто ориентирана структура

147 565

160 580

150 047

156 477

121 947

– 17 %

19

Елементи за железопътни линии

1 376

1 096

1 240

1 521

1 342

– 2 %

24

Други безшевни тръби

456 167

528 245

475 132

464 876

402 600

– 12 %

27

Завършени чрез студена обработка пръти от нелегирани и други легирани стомани

456 791

521 976

484 927

459 327

458 310

0 %


ПРИЛОЖЕНИЕ III — Икономически показатели за 23-те категории продукти

Продукт 1 Горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

30 225 632

31 095 524

33 121 273

34 158 703

32 768 375

Внос

Обем (в тонове)

4 814 207

5 212 268

7 807 441

8 574 007

6 991 376

Пазарен дял (%)

15,9 %

16,8 %

23,6 %

25,1 %

21,3 %

Единична цена (EUR/тон)

463

442

396

351

492

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

75 %

75 %

76 %

75 %

76 %

Производство (в тонове)

76 871 621

77 990 908

77 331 686

77 563 694

79 568 514

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

25 411 425

25 883 256

25 313 832

25 584 696

25 776 999

Пазарен дял (%)

84,1 %

83,2 %

76,4 %

74,9 %

78,7 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

519

493

455

422

556

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 1,9 %

0,0 %

– 3,1 %

– 1,0 %

7,8 %

Заетост (края на периода)

37 467

35 573

35 038

33 557

34 815

Запас

2 572 574

2 580 258

2 585 958

2 617 556

2 749 280

Парични потоци

448 135 738

1 065 492 450

763 891 666

603 485 811

1 369 472 142

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 3,8 %

1,0 %

– 6,6 %

– 1,0 %

7,7 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

11,5 %

Продукт 2 Студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

9 772 904

9 728 449

10 353 391

9 849 904

10 085 487

Внос

Обем (в тонове)

1 832 159

1 903 092

2 759 877

1 998 437

2 462 471

Пазарен дял (%)

18,7 %

19,6 %

26,7 %

20,3 %

24,4 %

Единична цена (EUR/тон)

566

546

485

474

606

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

71 %

75 %

75 %

75 %

77 %

Производство (в тонове)

40 855 196

41 632 189

41 639 946

41 738 974

42 811 283

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

7 920 370

7 805 648

7 570 764

7 829 002

7 602 288

Пазарен дял (%)

81,0 %

80,2 %

73,1 %

79,5 %

75,4 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

588

558

522

495

633

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 4,4 %

– 2,8 %

– 3,0 %

0,6 %

9,8 %

Заетост (края на периода)

12 690

11 973

11 550

11 230

11 264

Запас

1 078 838

1 052 246

1 064 061

1 054 347

1 093 798

Парични потоци

200 559 843

413 849 620

324 264 435

454 766 919

375 807 983

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 8,0 %

– 2,4 %

– 12,8 %

– 3,1 %

4,0 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

4,3 %

Продукт 3 Ламарини от електротехническа (магнитна) стомана (различни от GOES)

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

1 267 827

1 287 448

1 223 892

1 255 417

1 350 354

Внос

Обем (в тонове)

266 559

285 132

280 256

318 496

379 649

Пазарен дял (%)

21,0 %

22,1 %

22,9 %

25,4 %

28,1 %

Единична цена (EUR/тон)

648

617

578

502

642

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

87 %

80 %

80 %

82 %

81 %

Производство (в тонове)

1 080 894

1 110 013

1 052 273

1 032 560

1 114 309

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

1 001 268

1 002 316

943 636

936 553

969 977

Пазарен дял (%)

79,0 %

77,9 %

77,1 %

74,6 %

71,8 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

705

657

606

576

699

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 8,9 %

– 8,1 %

– 13,0 %

– 14,3 %

– 3,2 %

Заетост (края на периода)

1 522

1 707

2 087

2 069

2 065

Запас

45 680

136 605

142 998

125 466

148 259

Парични потоци

110 221 498

213 556 132

127 226 053

131 151 436

– 89 295 095

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 18,3 %

– 11,7 %

– 38,3 %

– 17,9 %

– 3,4 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

8,1 %

Продукт 4 Ламарини с метално покритие

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

23 229 673

24 289 751

25 840 225

27 439 848

28 231 862

Внос

Обем (в тонове)

1 854 963

2 202 856

2 687 715

3 911 752

4 980 452

Пазарен дял (%)

8,0 %

9,1 %

10,4 %

14,3 %

17,6 %

Единична цена (EUR/тон)

679

657

615

530

662

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

78 %

82 %

84 %

86 %

84 %

Производство (в тонове)

27 930 059

29 517 243

29 875 495

29 905 847

30 450 568

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

21 344 052

22 056 052

23 118 423

23 490 212

23 218 040

Пазарен дял (%)

91,9 %

90,8 %

89,5 %

85,6 %

82,2 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

682

654

614

586

711

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

1,9 %

5,4 %

5,5 %

7,9 %

11,7 %

Заетост (края на периода)

28 915

28 243

28 749

29 863

29 648

Запас

1 970 500

2 433 422

2 498 143

2 329 341

2 597 133

Парични потоци

807 884 294

1 353 026 892

1 343 062 742

1 720 354 890

2 020 588 339

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 6,8 %

– 0,9 %

– 10,4 %

– 1,7 %

6,0 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

7,0 %

Продукт 5 Ламарини с органично покритие

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

4 533 256

4 823 144

4 809 384

5 121 927

5 221 575

Внос

Обем (в тонове)

681 698

725 296

622 553

730 625

915 248

Пазарен дял (%)

15,0 %

15,0 %

12,9 %

14,3 %

17,5 %

Единична цена (EUR/тон)

854

813

813

709

853

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

70 %

76 %

74 %

76 %

75 %

Производство (в тонове)

4 479 238

4 564 346

4 574 414

4 863 169

4 940 410

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

3 851 467

4 097 788

4 186 771

4 391 169

4 306 231

Пазарен дял (%)

85,0 %

85,0 %

87,1 %

85,7 %

82,5 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

898

868

829

791

934

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 1,7 %

1,4 %

1,1 %

3,7 %

3,9 %

Заетост (края на периода)

6 377

6 272

6 047

6 150

6 095

Запас

239 236

182 275

197 241

214 384

258 114

Парични потоци

152 893 378

351 790 418

321 603 588

361 237 401

79 886 901

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 7,6 %

– 2,1 %

– 12,9 %

– 2,7 %

3,7 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

8,6 %

Продукт 6 Продукти от бяла ламарина

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

3 638 423

3 758 879

3 789 391

3 792 575

3 695 205

Внос

Обем (в тонове)

552 384

662 861

638 316

756 016

617 567

Пазарен дял (%)

15,2 %

17,6 %

16,8 %

19,9 %

16,7 %

Единична цена (EUR/тон)

822

792

781

667

753

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

82 %

84 %

84 %

82 %

84 %

Производство (в тонове)

4 223 583

4 315 402

4 353 002

4 302 367

4 295 575

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

3 085 602

3 095 745

3 150 741

3 036 316

3 077 185

Пазарен дял (%)

84,8 %

82,4 %

83,1 %

80,1 %

83,3 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

845

821

789

728

812

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

1,7 %

4,1 %

4,8 %

4,6 %

3,1 %

Заетост (края на периода)

7 939

7 660

7 683

7 819

7 424

Запас

380 445

394 384

394 712

297 877

356 460

Парични потоци

117 064 184

201 350 074

291 440 814

272 002 110

133 250 945

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 18,6 %

– 10,1 %

– 35,2 %

– 20,4 %

– 25,0 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

7,3 %

Продукт 7 Валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

10 148 839

10 375 274

10 934 966

11 058 596

11 059 068

Внос

Обем (в тонове)

1 419 767

1 959 605

2 554 930

2 814 802

2 530 630

Пазарен дял (%)

14,0 %

18,9 %

23,4 %

25,5 %

22,9 %

Единична цена (EUR/тон)

513

492

474

403

533

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

58 %

62 %

62 %

63 %

65 %

Производство (в тонове)

10 749 475

11 240 103

10 608 260

10 244 950

10 581 040

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

8 727 826

8 414 892

8 377 455

8 242 865

8 527 686

Пазарен дял (%)

14,0 %

18,9 %

23,4 %

25,5 %

22,9 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

700

676

714

582

692

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 9,4 %

– 8,9 %

– 4,0 %

– 7,5 %

3,2 %

Заетост (края на периода)

18 472

17 628

17 177

16 763

16 211

Запас

707 152

788 008

896 708

862 084

819 690

Парични потоци

45 651 999

123 399 207

426 592 285

– 44 547 318

205 976 592

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 12,2 %

– 0,3 %

– 3,3 %

– 9,9 %

– 1,5 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

23,0 %

Продукт 8 Горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

1 168 291

1 352 875

1 590 437

1 807 242

1 487 848

Внос

Обем (в тонове)

175 836

233 028

269 697

351 075

436 173

Пазарен дял (%)

15,1 %

17,2 %

17,0 %

19,4 %

29,3 %

Единична цена (EUR/тон)

2 011

1 926

1 877

1 518

1 822

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

61 %

65 %

69 %

73 %

73 %

Производство (в тонове)

3 334 814

3 525 794

3 664 821

3 842 503

3 799 867

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

991 962

1 119 435

1 320 528

1 455 714

1 050 966

Пазарен дял (%)

84,9 %

82,7 %

83,0 %

80,5 %

70,6 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

2 023

2 013

2 028

1 792

2 115

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 4,2 %

– 0,3 %

4,0 %

4,9 %

9,2 %

Заетост (края на периода)

5 439

4 914

4 464

4 271

4 133

Запас

103 375

131 557

123 098

106 508

93 335

Парични потоци

144 497 251

182 932 062

613 851 975

116 754 324

218 815 195

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 33,7 %

– 37,1 %

– 1,5 %

– 0,4 %

13,6 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

13,9 %

Продукт 9 Студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

3 362 718

3 671 898

3 587 237

3 913 974

3 816 472

Внос

Обем (в тонове)

697 457

1 017 613

787 521

843 352

976 108

Пазарен дял (%)

20,7 %

27,7 %

22,0 %

21,5 %

25,6 %

Единична цена (EUR/тон)

2 098

1 985

2 064

1 782

2 023

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

71 %

76 %

80 %

84 %

84 %

Производство (в тонове)

3 076 074

3 016 723

3 139 572

3 425 201

3 114 323

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

2 664 602

2 653 177

2 798 719

3 070 197

2 839 979

Пазарен дял (%)

79,2 %

72,3 %

78,0 %

78,4 %

74,4 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

2 259

2 272

2 238

2 014

2 323

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 4,2 %

– 2,7 %

2,4 %

5,5 %

9,4 %

Заетост (края на периода)

10 205

9 483

9 220

8 892

8 812

Запас

179 087

206 956

219 170

215 904

213 931

Парични потоци

135 463 456

45 971 825

847 696 098

450 355 017

685 492 711

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 12,4 %

– 7,7 %

8,5 %

10,6 %

21,5 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

12,9 %

Продукт 12 Пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

11 891 558

12 422 902

12 297 356

12 678 733

13 617 607

Внос

Обем (в тонове)

911 115

1 219 800

1 200 627

1 400 824

1 385 829

Пазарен дял (%)

7,7 %

9,8 %

9,8 %

11,0 %

10,2 %

Единична цена (EUR/тон)

699

657

640

531

641

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

79 %

82 %

80 %

80 %

74 %

Производство (в тонове)

12 132 593

12 585 360

12 301 986

11 839 241

12 427 808

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

10 964 010

11 189 221

11 095 204

11 276 054

12 230 774

Пазарен дял (%)

92,2 %

90,1 %

90,2 %

88,9 %

89,8 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

632

613

573

520

592

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

2,2 %

3,4 %

2,4 %

0,8 %

3,6 %

Заетост (края на периода)

9 537

9 734

10 057

10 342

10 486

Запас

749 386

888 456

914 268

943 355

1 023 612

Парични потоци

220 994 774

264 742 034

272 433 127

255 904 385

123 997 731

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 1,2 %

3,7 %

3,3 %

3,9 %

6,9 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

– 8,3 %

Продукт 13 Арматурен прокат

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

9 617 685

10 359 993

10 664 689

11 099 947

11 253 309

Внос

Обем (в тонове)

527 008

972 602

1 430 014

1 292 971

1 191 445

Пазарен дял (%)

5,5 %

9,4 %

13,4 %

11,6 %

10,6 %

Единична цена (EUR/тон)

475

446

388

353

441

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

72 %

72 %

71 %

73 %

67 %

Производство (в тонове)

13 171 558

13 019 699

12 763 140

13 191 436

12 494 712

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

8 906 120

9 187 941

9 019 809

9 568 119

9 848 615

Пазарен дял (%)

92,6 %

88,7 %

84,6 %

86,2 %

87,5 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

460

437

386

367

436

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 2,0 %

– 2,5 %

– 2,6 %

3,4 %

4,8 %

Заетост (края на периода)

5 563

5 441

5 529

5 634

5 457

Запас

761 808

683 591

642 506

602 948

659 484

Парични потоци

20 571 082

14 116 433

53 015 513

165 167 521

249 292 475

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

0,9 %

2,4 %

1,9 %

6,2 %

9,3 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

– 1,3 %

Продукт 14 Пръти и леки профили от неръждаема стомана

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

526 080

593 501

593 530

630 737

632 804

Внос

Обем (в тонове)

113 071

147 453

142 416

147 811

159 577

Пазарен дял (%)

21,5 %

24,8 %

24,0 %

23,4 %

25,2 %

Единична цена (EUR/тон)

3 092

2 894

3 035

2 590

2 885

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

65 %

68 %

68 %

69 %

72 %

Производство (в тонове)

527 386

597 178

599 927

637 938

641 446

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

411 655

444 339

450 094

482 314

472 247

Пазарен дял (%)

78,2 %

74,9 %

75,8 %

76,5 %

74,6 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

2 988

2 969

2 838

2 404

2 807

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

5,2 %

5,6 %

4,1 %

2,3 %

5,8 %

Заетост (края на периода)

3 680

3 766

3 737

3 789

3 844

Запас

83 561

91 900

89 676

90 409

90 893

Парични потоци

111 869 518

142 849 693

191 511 047

155 623 001

145 832 442

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

1,0 %

4,3 %

1,4 %

– 0,7 %

4,9 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

– 2,8 %

Продукт 15 Валцдарт от неръджаема стомана

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

318 373

323 191

304 987

335 552

347 077

Внос

Обем (в тонове)

52 082

71 229

57 627

58 670

62 978

Пазарен дял (%)

16,4 %

22,0 %

18,9 %

17,5 %

18,1 %

Единична цена (EUR/тон)

2 300

2 193

2 310

1 962

2 228

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

63 %

64 %

65 %

69 %

71 %

Производство (в тонове)

373 010

383 586

388 273

412 892

449 392

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

266 290

251 961

247 359

276 880

284 098

Пазарен дял (%)

83,6 %

78,0 %

81,1 %

82,5 %

81,9 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

2 480

2 516

2 382

2 022

2 417

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 3,7 %

– 2,1 %

– 4,7 %

– 3,1 %

3,9 %

Заетост (края на периода)

1 677

1 671

1 731

1 761

1 852

Запас

24 810

28 696

31 083

31 584

43 800

Парични потоци

13 022 575

18 221 077

106 175 940

84 328 053

44 337 763

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 0,7 %

2,9 %

– 1,5 %

– 2,8 %

5,5 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

7,8 %

Продукт 16 Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

18 033 534

18 249 258

18 949 497

19 375 225

20 026 426

Внос

Обем (в тонове)

1 125 730

1 289 953

1 697 912

2 000 967

2 094 274

Пазарен дял (%)

6,2 %

7,1 %

9,0 %

10,3 %

10,5 %

Единична цена (EUR/тон)

522

504

439

392

486

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

80 %

84 %

83 %

81 %

83 %

Производство (в тонове)

19 765 154

19 775 715

20 436 595

20 037 883

20 757 864

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

16 782 585

16 828 358

17 108 877

17 222 468

17 795 595

Пазарен дял (%)

93,1 %

92,2 %

90,3 %

88,9 %

88,9 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

509

492

443

420

505

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

1,8 %

4,8 %

3,0 %

0,6 %

3,4 %

Заетост (края на периода)

11 561

11 598

11 881

13 068

13 058

Запас

876 450

896 633

1 120 091

974 085

954 649

Парични потоци

234 768 428

424 076 182

365 467 214

287 106 970

310 381 566

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

1,0 %

6,9 %

2,9 %

3,9 %

6,7 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

3,7 %

Продукт 17 Профили от желязо или от нелегирани стомани

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

6 159 135

6 544 142

6 549 935

7 205 377

7 375 383

Внос

Обем (в тонове)

223 669

277 507

268 014

388 041

262 745

Пазарен дял (%)

3,6 %

4,2 %

4,1 %

5,4 %

3,6 %

Единична цена (EUR/тон)

539

509

463

409

473

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

64 %

69 %

71 %

72 %

72 %

Производство (в тонове)

8 583 668

8 590 216

8 894 223

9 400 691

9 605 365

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

5 935 432

6 266 353

6 281 426

6 817 231

7 112 453

Пазарен дял (%)

96,4 %

95,8 %

95,9 %

94,6 %

96,4 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

471

471

449

417

463

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 6,5 %

– 3,7 %

– 0,6 %

2,1 %

– 1,8 %

Заетост (края на периода)

6 212

5 685

6 006

6 264

6 096

Запас

510 927

464 184

466 561

559 452

569 947

Парични потоци

– 48 381 794

7 224 031

161 157 041

150 487 051

– 18 595 244

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 6,0 %

6,3 %

1,4 %

3,9 %

0,6 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

– 2,1 %

Продукт 18 Шпунтови прегради

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

574 025

637 684

577 270

584 985

626 863

Внос

Обем (в тонове)

15 870

16 503

14 051

36 970

85 054

Пазарен дял (%)

2,8 %

2,6 %

2,4 %

6,3 %

13,6 %

Единична цена (EUR/тон)

787

765

1 126

651

629

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

78 %

82 %

76 %

82 %

81 %

Производство (в тонове)

907 320

940 451

840 182

777 182

817 764

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

558 131

621 150

563 140

548 010

541 782

Пазарен дял (%)

97,2 %

97,4 %

97,6 %

93,7 %

86,4 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

711

697

652

623

640

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

6,8 %

11,5 %

8,8 %

14,0 %

3,7 %

Заетост (края на периода)

949

971

951

981

995

Запас

49 762

47 610

58 744

68 417

75 616

Парични потоци

58 272 442

68 732 139

63 936 644

86 404 634

40 555 786

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 9,3 %

6,8 %

6,7 %

10,3 %

1,5 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

1,7 %

Продукт 20 Тръби от видовете, използвани за газопроводи

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

1 211 435

1 662 233

1 653 112

1 637 097

1 642 935

Внос

Обем (в тонове)

266 467

340 051

298 103

336 050

380 257

Пазарен дял (%)

22,0 %

20,5 %

18,0 %

20,5 %

23,1 %

Единична цена (EUR/тон)

688

649

646

566

676

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

37 %

38 %

38 %

40 %

37 %

Производство (в тонове)

1 053 283

1 460 549

1 471 772

1 396 933

1 392 404

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

944 903

1 322 070

1 354 273

1 300 727

1 262 560

Пазарен дял (%)

78,0 %

79,5 %

81,9 %

79,5 %

76,8 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

717

666

619

580

693

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

0,9 %

1,3 %

2,3 %

3,9 %

0,5 %

Заетост (края на периода)

552

543

548

526

509

Запас

55 178

55 305

53 434

58 081

50 697

Парични потоци

15 451 286

15 884 723

16 166 705

15 309 189

20 506 964

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

3,7 %

3,9 %

1,1 %

1,7 %

8,7 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

2,4 %

Продукт 21 Кухи профили

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

3 347 996

3 407 926

3 511 951

3 885 748

4 028 730

Внос

Обем (в тонове)

461 263

552 874

574 490

725 545

820 667

Пазарен дял (%)

13,8 %

16,2 %

16,4 %

18,7 %

20,4 %

Единична цена (EUR/тон)

599

571

553

497

618

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

46 %

46 %

46 %

47 %

49 %

Производство (в тонове)

3 019 375

3 019 977

3 106 261

3 333 368

3 388 786

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

2 882 473

2 854 843

2 936 771

3 159 965

3 207 994

Пазарен дял (%)

86,1 %

83,8 %

83,6 %

81,3 %

79,6 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

606

569

541

517

625

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

– 2,7 %

– 3,9 %

– 3,3 %

0,2 %

– 0,5 %

Заетост (края на периода)

1 073

1 124

1 200

1 209

1 181

Запас

160 442

138 981

146 353

107 826

149 537

Парични потоци

– 9 630 441

13 389 861

23 807 058

13 000 201

21 372 166

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 2,4 %

– 5,3 %

– 6,2 %

– 0,6 %

7,2 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

1,2 %

Продукт 22 Безшевни тръби от неръждаема стомана

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

96 507

101 504

97 341

96 320

95 672

Внос

Обем (в тонове)

32 581

38 782

39 719

42 510

42 701

Пазарен дял (%)

33,8 %

38,2 %

40,8 %

44,1 %

44,6 %

Единична цена (EUR/тон)

6 941

6 167

6 118

5 846

6 300

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

6 %

7 %

6 %

6 %

6 %

Производство (в тонове)

116 630

124 135

101 291

101 831

92 357

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

61 822

61 708

56 802

53 196

52 083

Пазарен дял (%)

64,1 %

60,8 %

58,4 %

55,2 %

54,4 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

7 913

7 740

8 318

7 361

7 993

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

3,1 %

5,9 %

– 0,4 %

– 0,1 %

1,2 %

Заетост (края на периода)

11 180

11 211

10 369

9 779

9 317

Запас

7 452

9 389

10 455

8 690

11 688

Парични потоци

19 858 477

10 438 041

– 48 885 671

4 038 078

– 22 872 178

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

22,7 %

– 4,3 %

– 58,1 %

– 33,4 %

– 50,5 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

21,2 %

Продукт 23 Лагерни тръби

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

68 824

72 805

67 249

59 867

65 355

Внос

Обем (в тонове)

7 489

9 426

11 944

9 773

8 663

Пазарен дял (%)

10,9 %

12,9 %

17,8 %

16,3 %

13,3 %

Единична цена (EUR/тон)

2 069

1 626

1 749

1 630

1 608

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

68 %

64 %

53 %

52 %

63 %

Производство (в тонове)

64 972

65 475

58 407

52 494

57 657

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

61 324

63 378

55 304

50 092

56 691

Пазарен дял (%)

89,1 %

87,1 %

82,2 %

83,7 %

86,7 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

2 023

2 003

1 925

1 804

1 837

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

4,6 %

4,9 %

– 6,7 %

– 9,2 %

– 1,8 %

Заетост (края на периода)

332

322

306

274

280

Запас

1 285

1 433

2 591

1 452

2 429

Парични потоци

3 499 664

3 928 566

5 055 796

– 791 310

– 620 461

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

0,9 %

– 3,3 %

– 64,7 %

– 54,5 %

– 28,1 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

12,5 %

Продукт 25 Заварени тръби с големи диаметри

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

669 846

1 041 055

427 457

586 746

1 804 463

Внос

Обем (в тонове)

286 939

411 273

209 524

159 219

1 044 534

Пазарен дял (%)

42,8 %

39,5 %

49,0 %

27,1 %

57,9 %

Единична цена (EUR/тон)

1 070

793

904

772

936

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

26 %

32 %

29 %

35 %

65 %

Производство (в тонове)

1 333 900

1 150 000

1 034 600

1 086 300

1 500 000

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

382 758

624 819

216 243

426 937

759 478

Пазарен дял (%)

57,1 %

60,0 %

50,6 %

72,8 %

42,1 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

894

887

835

771

766

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

3,0 %

– 6,1 %

– 2,7 %

– 0,6 %

0,0 %

Заетост (края на периода)

1 512

1 545

1 365

1 372

1 326

Запас

322 722

600 020

633 600

727 048

1 139 429

Парични потоци

197 726 967

– 97 558 802

94 492 289

– 70 888 943

13 666 659

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

– 15,8 %

– 23,5 %

– 17,7 %

– 6,7 %

9,1 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

– 22,0 %

Продукт 26 Други заварени тръби

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

2 385 499

3 121 613

3 126 300

3 286 436

3 352 661

Внос

Обем (в тонове)

474 949

491 934

510 548

540 386

571 167

Пазарен дял (%)

19,9 %

15,8 %

16,3 %

16,4 %

17,0 %

Единична цена (EUR/тон)

1 352

1 376

1 397

1 262

1 431

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

57 %

57 %

57 %

58 %

60 %

Производство (в тонове)

2 384 152

3 166 935

3 144 492

3 190 480

3 301 195

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

1 907 944

2 622 348

2 588 536

2 721 349

2 765 915

Пазарен дял (%)

80,0 %

84,0 %

82,8 %

82,8 %

82,5 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

1 024

1 013

984

942

1 062

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

1,2 %

2,4 %

1,7 %

4,2 %

4,3 %

Заетост (края на периода)

3 024

3 013

3 011

3 089

3 025

Запас

125 621

84 268

100 035

120 308

120 420

Парични потоци

66 281 502

68 619 951

77 514 611

87 283 492

106 630 804

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

9,1 %

11,5 %

8,8 %

12,8 %

19,3 %


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

– 34,8 %

Продукт 28 Стоманени телове

Данни за календарни години

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

Потребление (в тонове)

1 318 451

1 517 192

1 480 243

1 513 248

1 505 202

Внос

Обем (в тонове)

574 083

722 773

692 918

736 623

722 858

Пазарен дял (%)

43,5 %

47,6 %

46,8 %

48,7 %

48,0 %

Единична цена (EUR/тон)

781

729

722

626

708

Състояние на производителите от ЕС

Използване на капацитета (%)

73 %

75 %

77 %

73 %

71 %

Производство (в тонове)

899 763

932 496

940 169

886 666

900 054

Обем на продажбите в ЕС (в тонове)

744 368

794 419

787 325

776 626

782 344

Пазарен дял (%)

56,5 %

52,4 %

53,2 %

51,3 %

52,0 %

Единична продажна цена (EUR/тон)

940

909

840

832

905

Нетна печалба/загуба от продажбите в ЕС (%)

0,5 %

0,0 %

1,1 %

2,6 %

0,8 %

Заетост (края на периода)

3 387

3 395

3 429

3 459

3 408

Запас

 

 

 

 

 

Парични потоци

66 281 502

68 619 951

77 514 611

87 283 492

106 630 804

Възвращаемост на вложения капитал („ROCE“) (%)

 

 

 

 

 


Сравнение на цените за 2017 г.

 

Подбиване на цените

21,8 %


ПРИЛОЖЕНИЕ IV — Списък на продуктите с произход от развиващите се страни, към които се прилагат временните мерки

Държава/Група продукти

1

2

3

4

5

6

7

8

9

12

13

14

15

16

17

18

20

21

22

23

25

26

28

Афганистан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Албания

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ангола

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Антигуа и Барбуда

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аржентина

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Армения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кралство Бахрейн

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бангладеш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Барбадос

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Белиз

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бенин

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Многонационална държава Боливия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ботсуана

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бразилия

x

x

 

 

 

x

x

 

 

 

 

 

 

 

x

 

 

 

 

 

 

 

 

Бруней Даруссалам

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Буркина Фасо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бурунди

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кабо Верде

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Камбоджа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Камерун

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Централноафриканска република

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чад

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чили

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Китай

 

 

x

x

 

x

 

x

 

x

 

 

x

 

 

x

 

x

x

x

x

x

x

Колумбия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Конго

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коста Рика

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кот д'Ивоар

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Куба

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Демократична република Конго

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джибути

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доминика

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доминиканска република

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Еквадор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Египет

x

 

 

 

 

 

 

 

 

x

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ел Салвадор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиджи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Габон

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гамбия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Грузия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гана

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гренада

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гватемала

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гвинея

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гвинея Бисау

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гвиана

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хаити

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хондурас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хонконг, Китай

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Индия

x

x

x

x

x

x

x

 

x

 

 

x

x

 

 

 

x

 

x

x

 

x

 

Индонезия

 

 

 

 

 

 

x

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ямайка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Йордания

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Казахстан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Държавата Кувейт

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Киргизка република

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лаоска народнодемократична република

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лесото

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Либерия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Макао, Китай

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мадагаскар

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малави

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малайзия

 

 

 

 

 

 

 

 

x

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малдиви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мали

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мавритания

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мавриций

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мексико

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Република Молдова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

x

 

 

x

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Монголия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Черна гора

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мароко

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мозамбик