Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32018R0841

Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (текст от значение за ЕИП)

PE/68/2017/REV/1

OJ L 156, 19.6.2018, p. 1–25 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/841/oj

19.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 156/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/841 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 май 2018 година

за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Европейският съвет, в своите заключения от 23—24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г., одобри обвързваща цел за намаление с най-малко 40 % в цялата икономика на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г., като тази цел беше препотвърдена в заключенията на Европейския съвет от 17—18 март 2016 г.

(2)

В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. се заявява, че целта за намаление на емисиите с най-малко 40 % следва да бъде постигната колективно от Съюза възможно най-ефективно по отношение на разходите, като намаленията в системата за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС), установена в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и в секторите извън СТЕ възлязат съответно на 43 % и 30 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г., а усилията се разпределят на базата на относителния БВП на глава от населението.

(3)

Настоящият регламент е част от изпълнението на ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение (5), прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Парижкото споразумение беше сключено от името на Съюза на 5 октомври 2016 г. с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета (6). Ангажиментът на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика е изложен в планирания национално определен принос, представен с оглед на Парижкото споразумение от Съюза и неговите държави членки на секретариата на РКООНИК на 6 март 2015 г. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Съюзът следва да продължи да намалява емисиите си на парникови газове и да увеличава поглъщанията в съответствие с Парижкото споразумение.

(4)

Парижкото споразумение определя, inter alia, дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 oС над прединдустриалните равнища. Горите, земеделските земи и влажните зони ще играят централна роля за постигането на тази цел. В Парижкото споразумение страните признават и основния приоритет — гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада в контекста на устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата, при същевременно насърчаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и развитието при ниски емисии на парникови газове по начин, който да не застрашава производството на храни. За да се постигнат целите на Парижкото споразумение, страните следва да увеличат колективните си усилия. Страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.

(5)

Секторът „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ (ЗПЗГС) има потенциал да осигурява дългосрочни ползи за климата, а оттук и да допринася за постигането на целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, както и на дългосрочните цели на Парижкото споразумение в областта на климата. Освен това секторът на ЗПЗГС осигурява биоматериали, които могат да заместят изкопаемите материали или материалите с висок въглероден интензитет и поради това играе важна роля в прехода към икономика с ниски равнища на емисии на парникови газове. Тъй като поглъщанията чрез ЗПЗГС са обратими, те следва да се разглеждат като отделен стълб в рамката за политиката на Съюза в областта на климата.

(6)

В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. се заявява, че следва да се вземат под внимание многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на ЗПЗГС в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.

(7)

Практиките на устойчиво управление в сектора на ЗПЗГС могат да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата по различни начини, по-специално чрез намаляване на емисиите, както и чрез запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерод, от решаващо значение е дългосрочната стабилност и приспособяемост на въглеродните депа. В допълнение, практиките на устойчиво управление могат да поддържат производителността, капацитета за възстановяване и жизнеността на сектора на ЗПЗГС и по този начин насърчават икономическото и социалното развитие, като същевременно се намаляват въглеродният и екологичният отпечатък на сектора.

(8)

Развитието на устойчиви и новаторски практики и технологии, включително в агроекологията и агролесовъдството, може да повиши ролята на сектора на ЗПЗГС за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях, както и за подобряване на производителността и устойчивостта на този сектор. Тъй като секторът на ЗПЗГС се характеризира с дълги срокове на възвръщаемост, дългосрочните стратегии са важни за увеличаването на финансирането на изследванията с оглед на развитието на устойчиви и новаторски практики и технологии и инвестирането в тях. Инвестициите в превантивни действия, например практики на устойчиво управление, могат да намалят рисковете, свързани с естествени смущения.

(9)

В заключенията си от 22—23 юни 2017 г. Европейският съвет отново потвърди ангажираността на Съюза и неговите държави членки с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, чиято цел, inter alia, е да се гарантира устойчиво управление на горите.

(10)

Важно е да се предприемат действия за намаляване на обезлесяването и влошаването на състоянието на горите и за насърчаване на устойчивото управление на горите в развиващите се страни. Във връзка с това в заключенията си от 21 октомври 2009 г. и 14 октомври 2010 г. Съветът припомни целите на Съюза за намаляване на общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50 % спрямо сегашните равнища и за прекратяване на глобалната загуба на горско покритие най-късно до 2030 г.

(11)

Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика, която доведе до включването на сектора на ЗПЗГС в поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, като от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС не генерира нетни емисии и допринася за целта за увеличаване на поглътителите в дългосрочен план. Решението не следва да определя каквито и да е задължения за отчитане или докладване за частни субекти, в това число земеделски и горски стопани.

(12)

Секторът на ЗПЗГС, включително земеделските земи, оказва пряко и значително въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Поради тази причина, важна цел за политиките, засягащи този сектор, е да се гарантира, че е налице съгласуваност с целите на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие. Следва да се предприемат действия за изпълнение и подкрепа на дейности в този сектор, свързани както със смекчаването на последиците от изменението на климата, така и с адаптирането към тях. Следва също така да се осигури съгласуваност между общата селскостопанска политика и настоящия регламент. Всички сектори трябва да дадат своя справедлив дял по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове.

(13)

Влажните зони са ефективни екосистеми за съхраняването на въглерод. Следователно защитата и възстановяването на влажните зони би могло да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове в сектора на ЗПЗГС. В този контекст следва да се вземе предвид усъвършенстването на ръководствата на Междуправителствения комитет по изменение на климата („МКИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове относно влажните зони.

(14)

За да се осигури приносът на сектора на ЗПЗГС за постигането на целите на Съюза за намаляване на емисиите с най-малко 40 % и за дългосрочната цел на Парижкото споразумение, е необходима солидна система за отчитане. С цел да се получат точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. („ръководствата на МКИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за посочения в ръководствата на МКИК период от 20 години. Държавите членки следва да могат да се отклоняват от този посочен период единствено за залесени площи и само при ограничени обстоятелства, обосновани според ръководствата на МКИК. Промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, следва да бъдат отразени, по целесъобразност, в изискванията за докладване съгласно настоящия регламент.

(15)

В международно приетите ръководства на МКИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да бъдат отчетени като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчетени в сектора на ЗПЗГС. В Съюза емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат понастоящем като нулеви съгласно член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (9) и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с ръководствата на МКИК е тези емисии да бъдат отразени прецизно в настоящия регламент.

(16)

Емисиите и поглъщанията от горски площи зависят от редица природни фактори, динамични характеристики, свързани с възрастта на горите, както и от минали и настоящи практики на управление, които се различават значително между държавите членки. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането през отделните години на емисиите и поглъщанията. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. Референтните нива за горите следва да отчитат всяка небалансирана възрастова структура на горите и следва да не ограничават ненужно интензивността на бъдещото управление на горите, така че дългосрочните поглътители на въглерод да бъдат запазени и увеличени. Като се има предвид историческата ситуация на Хърватия, нейното референтно ниво за горите може да отчита и окупацията на нейната територия и военните и следвоенните обстоятелства, които оказаха влияние върху управлението на горите през референтния период. Съответните правила за отчитане вземат под внимание и принципите за устойчиво управление на горите, както са приети на Министерските конференции за защита на горите в Европа („Forest Europe“).

(17)

Държавите членки следва да предоставят на Комисията националните отчетни планове за горите, включително референтните нива за горите. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в категорията „управлявана горска площ“.

(18)

Когато Комисията прави оценка на националните отчетни планове за горите, включително предложените в тях референтни нива за горите, тя следва да се основава на добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на експерти от държавите членки. Комисията следва да гарантира, че експерти от държавите членки участват в техническата оценка дали предложените референтни нива за горите са определени в съответствие с критериите и изискванията, посочени в настоящия регламент. Резултатите от техническата оценка следва да се предават за сведение на Постоянния комитет по горите, създаден с Решение 89/367/ЕИО на Съвета (10). Комисията следва също така да се консултира със заинтересованите страни и гражданското общество. Националните отчетни планове за горите следва да са обществено достъпни съгласно приложимото законодателство.

(19)

Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите чрез ефекта на заместване и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно и прозрачно в техните ЗПЗГС отчети промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се признае и стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по въпроси, свързани с методологията относно отчитането за продукти от добита дървесина.

(20)

Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като такова обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, с настоящия регламент следва да се гарантира, че причинените от човека обратни ефекти от поглъщанията са винаги точно отразени в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.

(21)

В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за изпълнение на своите ангажименти в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за балансиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021—2030 г. Прехвърлянията на други държави членки следва да продължи да бъде на разположение като допълнителна възможност и държавите членки следва да могат да използват годишните квоти за емисии, установени съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (11), за постигане на съответствие съгласно настоящия регламент. Използването на възможностите за гъвкавост, посочени в настоящия регламент, няма да застраши цялостното равнище на амбиция на целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове.

(22)

Горите, управлявани по устойчив начин, обикновено са поглътители, което допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата. През референтия период 2000—2009 г. докладваните средни поглъщания по поглътители от горска площ възлизат на 372 милиона тона CO2 еквивалент годишно за Съюза като цяло. Държавите членки следва да гарантират, че поглътителите и резервоарите, включително горите, са съхранени и, ако е целесъобразно, увеличени, с оглед на постигането на целта на Парижкото споразумение и изпълнението на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове на Съюза до 2050 г.

(23)

Поглъщанията от управлявани горски площи следва да бъдат отчитани въз основа на ориентирано към бъдещето референтно ниво за горите. Прогнозираните бъдещи поглъщания от поглътители следва да се основават на екстраполация на практиките при управлението на горите и интензитета за даден референтен период. Намаляването на даден поглътител, свързано с референтното ниво, следва да се отчита като емисии. Специфичните национални условия и практики, например по-ниската интензивност на дърводобива в сравнение с обичайната или стареенето на горите по време на референтния период, следва да се вземат предвид.

(24)

На държавите членки следва да се предостави известна гъвкавост временно да увеличават интензивността на дърводобива в съответствие с практиките за устойчиво управление на горите, които са в съответствие с целта, посочена в Парижкото споразумение, при условие че в рамките на Съюза общите емисии не надхвърлят общите поглъщания в сектора на ЗПЗГС. Съгласно такава възможност за гъвкавост на всички държави членки следва да бъде предоставена компенсация с основен размер, изчислен въз основа на фактор, който се изразява като процент от докладваните от тях поглътители в периода 2000—2009 г., като компенсация за отчетените от тях емисии от управлявани горски площи. Следва да се гарантира, че държавите членки могат да бъдат компенсирани само до равнището, на което техните гори престават да бъдат поглътители.

(25)

Държавите членки с много голямо горско покритие в сравнение със средното за Съюза и по-специално по-малките държави членки с много голямо горско покритие зависят повече от други държави членки от управляваните горски площи, за да балансират емисиите в други отчетни категории площи и поради това биха били засегнати в по-голяма степен и биха имали ограничен потенциал за увеличаване на горското си покритие. Поради това компенсационният фактор следва да бъде увеличен въз основа на горското покритие и земната площ, така че държавите членки с много малка земна площ и много голямо горско покритие в сравнение със средното за Съюза да получат най-голям компенсационен фактор за референтния период.

(26)

В заключенията си от 9 март 2012 г. Съветът взе под внимание особеностите на гъсто залесените страни. Тези особености засягат най-вече ограничените възможности за постигане на баланс между емисиите и поглъщанията. Като се има предвид, че е най-гъсто залесената държава членка и предвид нейните специфични географски характеристики, Финландия среща особени трудности в това отношение. Следователно на Финландия следва да се предостави ограничена допълнителна компенсация.

(27)

За целите на наблюдението на напредъка на държавите членки при изпълнението на техните ангажименти съгласно настоящия регламент и за да се гарантира, че информацията относно емисиите и поглъщанията е прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима, държавите членки следва да предоставят на Комисията съответните данни от инвентаризациите на парникови газове в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013 и прилагането на проверките съгласно настоящия регламент следва да отчете тези данни. Ако дадена държава членка възнамерява да приложи възможността за гъвкавост по отношение на управлявани горски площи, посочена в настоящия регламент, тя следва да включи в доклада за съответствието размера на компенсацията, която възнамерява да използва.

(28)

Европейската агенция за околна среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната работна програма на агенцията, по отношение на системата за годишно докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове, оценката на информация относно политики, мерки и национални прогнози, оценката на планираните допълнителни политики и мерки, и проверките на съответствието, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент.

(29)

С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, както и за да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определенията, включително минималните стойности за определението за горите, списъците на парникови газове и въглеродни депа, определящи референтните нива за горите за държавите членки за периода съответно от 2021 до 2025 г. и от 2026 до 2030 г., добавянето на нови категории продукти от добита дървесина, преразглеждането на методиката и изискванията за информация по отношение на естествените смущения, което да отрази промените в ръководствата на МКИК, и отчитането на трансакции посредством регистъра на Съюза. Необходимите разпоредби относно отчитането на трансакциите следва да се съдържат в един-единствен инструмент, обединяващ на едно място разпоредбите относно отчетността, съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент (ЕС) 2018/842, настоящия регламент и Директива 2003/87/ЕО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(30)

Като част от редовното докладване съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 Комисията следва също да изготви оценка на резултатите от диалога за улесняване през 2018 г. съгласно РКООНИК („диалога Таланоа“). Настоящият регламент следва да бъде преразгледан през 2024 г. и на всеки пет години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При прегледа следва да се вземат предвид резултатите от диалога Таланоа и глобалния преглед съгласно Парижкото споразумение. Рамката за периода след 2030 г. следва да бъде в съответствие с дългосрочните цели и ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение.

(31)

С цел да се осигурят наличието на ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение на разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и докладване на каквато и да е друга информация, необходима за оценката на спазването на ангажиментите, поети от държавите членки в Регламент (ЕС) № 525/2013, следва да бъдат включени изисквания за докладване.

(32)

С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на Съюза за събиране на данни. За събирането на данни следва да се използват по най-добрия начин съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително рамковото изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS), Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“ и европейската система за спътникова навигация „Галилео“. Управлението на данните, включително споделянето на данни при докладване, за повторно използване и за разпространение, следва да съответства на изискванията, предвидени в Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13).

(33)

Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен.

(34)

Решение № 529/2013/ЕС следва да продължи да се прилага по отношение на задълженията за отчитане и докладване за отчетния период от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. За отчетните периоди от 1 януари 2021 г. следва да се прилага настоящият регламент.

(35)

Решение № 529/2013/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(36)

Доколкото целите на настоящия регламент, по-специално за определяне на ангажиментите на държавите членки относно сектора на ЗПЗГС, които допринасят за постигане на целите на Парижкото споразумение и за изпълнение на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2021—2030 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и въздействие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя ангажиментите на държавите членки относно сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“), които допринасят за постигането на целите на Парижкото споразумение и изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в периода 2021—2030 г. Настоящият регламент определя също и правилата за отчитане на емисиите и поглъщанията от ЗПЗГС, и за проверка на спазването от страна на държавите членки на тези поети задължения.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в приложение I раздел А към него, както са докладвани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013, и които възникват в някоя от следните отчетни категории площи на териториите на държавите членки:

а)

през периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.:

i)   „залесена площ“: земеползване, докладвано като обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи, които са преобразувани в горска площ;

ii)   „обезлесена площ“: земеползване, докладвано като горска площ, преобразувана в обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи;

iii)   „управлявана обработваема площ“: земеползване, докладвано като:

обработваема площ, запазваща се като обработваема площ,

пасище, влажна зона, населено място, друга площ, които са преобразувани в обработваема площ, или

обработваема площ, преобразувана във влажна зона, населено място или друга площ;

iv)   „управлявано пасище“: земеползване, докладвано като:

пасище, запазващо се като пасище,

обработваема площ, влажна зона, населено място, или друга площ, които са преобразувани в пасище, или

пасище, преобразувано във влажна зона, населено място или друга площ,

v)   „управлявана горска площ“: земеползване, докладвано като горска площ, запазваща се като горска площ;

б)

считано от 2026 г., „управлявана влажна зона“: земеползване, докладвано като:

влажна зона, запазваща се като влажна зона,

населено място, или друга площ, преобразувана във влажна зона, или

влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.

2.   В периода 2021—2025 г. дадена държава членка може да включи в обхвата на своя ангажимент по член 4 от настоящия регламент емисии и поглъщания на парникови газове, изброени в приложение I, раздел А от настоящия регламент, докладвани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013, и които възникват на нейна територия в отчетната категория площ на управлявана влажна зона. Настоящият регламент се прилага и за тези емисии и поглъщания, включени от дадена държава членка.

3.   Когато дадена държава членка възнамерява, съгласно параграф 2, да включи управляваните влажни зони в обхвата на своя ангажимент, тя уведомява Комисията за това до 31 декември 2020 г.

4.   Ако е необходимо предвид опита, придобит при прилагането на усъвършенстването на ръководствата на МКИК, Комисията може да направи предложение за отлагане на задължителното отчитане за управляваните влажни зони за допълнителен период от пет години.

Член 3

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

2)

„източник“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

3)

„въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

4)

„въглероден запас“ означава масата на въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо;

5)

„продукт от добита дървесина“ означава всеки продукт от дърводобива, който е напуснал съответния дърводобивен обект;

6)

„гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата, и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж, както е определено за всяка държава членка в приложение II. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесните корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, както е определено в приложение II, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

7)

„референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност, изразенa в тонове CO2 еквивалент годишно, на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски площи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. въз основа на критериите, определени в настоящия регламент;

8)

„период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, до половината от първоначалната му стойност;

9)

„естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии в гори, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка, и чийто ефект върху емисиите държавата членка обективно няма възможност да ограничи значително, дори и след тяхната поява;

10)

„незабавно окисление“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, да изменя или заличава определенията, съдържащи се в параграф 1 от настоящия член, или да добавя нови определения в него с цел адаптиране на посочения параграф към научното развитие или техническия прогрес и осигуряване на съгласуваност между тези определения и евентуалните промени на съответните определения в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

Член 4

Ангажименти

Всяка държава членка, като вземе предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12 и 13, гарантира, че за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. емисиите не надхвърлят поглъщанията, изчислени като сбора на общите емисии и на общите поглъщания на нейна територия общо във всички отчетни категории площи, посочени в член 2, като отчитането се извършва в съответствие с настоящия регламент.

Член 5

Общи правила за отчитане

1.   Всяка държава членка изготвя и води отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории площи, посочени в член 2. Държавите членки гарантират, че техните отчети и другите данни, предоставени съгласно настоящия регламент, са точни, пълни, последователни, сравними и прозрачни. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията — с отрицателен знак (–).

2.   Държавите членки предотвратяват всякакво двойно отчитане на емисии или поглъщания, по-специално като гарантират, че емисиите и поглъщанията не се отчитат в повече от една отчетна категория земя.

3.   Когато земеползването е преобразувано, 20 години след датата на посоченото преобразуване, държавите членки променят категоризацията на горска площ, обработваема площ, пасище, влажна зона, населено място и друга площ от такава площ, преобразувана в друг вид площ, в такава площ, запазваща се като площ от същия вид.

4.   Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория площ всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, раздел Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа при условие че въглеродните депа не са източници. Тази възможност да не се включват в отчетите промените в запасите на въглерод, не се прилага обаче по отношение на въглеродни депа от надземната биомаса, изсъхналата дървесина и продуктите от добита дървесина в отчетната категория площ на управляваните горски площи.

5.   Държавите членки водят пълна и точна документация за всички данни, използвани при изготвянето на техните отчети.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да изменя приложение I с цел да бъдат отразени промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

Член 6

Отчитане във връзка със залесена площ и обезлесена площ

1.   Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесени площи и обезлесени площи, като общи емисии и общи поглъщания за всяка от годините в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.

2.   Чрез дерогация от член 5, параграф 3, когато земеползването е преобразувано от обработваема площ, пасище, влажна зона, населено място или друга площ в горска площ, държава членка може да промени категорията на такава площ от „площ, преобразувана в горска площ“ в категорията „горска площ, запазваща се като горска площ“, 30 години след датата на преобразуване, ако това е надлежно обосновано въз основа на ръководствата на МКИК.

3.   При изчисляването на емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесена площ и обезлесена площ всяка държава членка определя горската площ, като използва параметрите, посочени в приложение II.

Член 7

Отчитане за управлявани обработваеми площи, управлявани пасища и управлявани влажни зони

1.   Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани обработваеми площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани обработваеми площи в базовия период 2005—2009 г.

2.   Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани пасища, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани пасища в базовия период 2005—2009 г.

3.   В периода 2021—2025 г. всяка държава членка, която, в съответствие с член 2, параграф 2, включва управлявани влажни зони в обхвата на ангажиментите си, а в периода 2026—2030 г.— всички държави членки, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в съответните периоди се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2009 г.

4.   В периода 2021—2025 г. държавите членки, които, в съответствие с член 2, параграф 2, са избрали да не включат управляваните влажни зони в обхвата на ангажиментите си, въпреки това докладват на Комисията за емисиите и поглъщанията от земеползване, докладвано като:

а)

влажна зона, запазваща се като влажна зона,

б)

населено място, или друга площ, преобразувана във влажна зона, или

в)

влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.

Член 8

Отчитане за управлявани горски площи

1.   Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. се извади петкратната стойност на референтното ниво за горите на съответната държава членка.

2.   Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1 от настоящия член, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите на дадена държава членка, съответната държава членка включва в отчетите си за управлявани горски площи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 % от емисиите на тази държава членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено по пет. Нетните поглъщания от въглеродното депо на изсъхнала дървесина и на продукти от добита дървесина, с изключение на категорията „хартия“, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а), в отчетната категория площ на управляваните горски площи, не са обект на това ограничение.

3.   Държавите членки представят на Комисията своите национални отчетни планове за горите, включващи предложено референтно ниво за горите, до 31 декември 2018 г. за периода 2021—2025 г. и до 30 юни 2023 г. за периода 2026—2030 г. Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б и се публикува, включително в интернет.

4.   Държавите членки определят своето референтно ниво за горите въз основа на критериите, посочени в приложение IV, раздел A. За Хърватия, нейното референтно ниво за горите може да отчита в допълнение към критериите, посочени в приложение IV, раздел А, и окупацията на нейната територия и военните и следвоенните обстоятелства, които оказаха влияние върху управлението на горите през референтния период.

5.   Референтното ниво за горите се основава на запазването на устойчивите практики на управление на горите, както са документирани в периода 2000—2009 г. по отношение на динамичните характеристики на горите, свързани с възрастта, в националните гори, като се използват най-добрите налични данни.

Референтните нива за горите, определени в съответствие с първа алинея, отчитат бъдещото въздействие на динамичните характеристики на горите, свързани с възрастта, за да не се ограничава необосновано интензивността на управление на горите като основен елемент на практиката на устойчиво управление на горите, с цел поддържане или увеличаване на дългосрочните поглътители на въглерод.

Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определяне на предложеното референтно ниво за горите в националния отчетен план за горите, и тези, използвани при докладването за управляваните горски площи.

6.   Комисията, след консултации с експерти, назначени от държавите членки, извършва техническа оценка на националните отчетни планове за горите, представени от държавите членки в съответствие с параграф 3 от настоящия член, с оглед да се направи оценка на степента, в която предложените референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, посочени в параграфи 4 и 5 от настоящия член и в член 5, параграф 1. Освен това Комисията се консултира със заинтересованите страни и гражданското общество. Комисията публикува обобщение на извършената работа, включително становищата, изразени от експертите, които са назначени от държавите членки, както и заключенията от тях.

Комисията отправя, когато е необходимо, технически препоръки към държавите членки, които отразяват заключенията от техническата оценка, с цел улесняване на техническия преглед на предложените референтни нива за горите. Комисията публикува тези технически препоръки.

7.   При необходимост, въз основа на техническите оценки и, когато е приложимо, на техническите препоръки, държавите членки съобщават на Комисията своите преразгледани предложения за референтни нива за горите до 31 декември 2019 г. за периода 2021—2025 г. и до 30 юни 2024 г. за периода 2026—2030 г. Комисията публикува предложените референтни нива за горите, съобщени от държавите членки.

8.   Въз основа на предложените референтни нива за горите, представени от държавите членки, на техническата оценка, извършена съгласно параграф 6 от настоящия член и, когато е приложимо, на преразгледаното предложение за референтно ниво за горите, представено съгласно параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтните нива за горите, които да се прилагат от държавите членки за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.

9.   Ако дадена държава членка не представи своето референтно ниво за горите на Комисията до датите, посочени в параграф 3 от настоящия член, и, където е приложимо, параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтното ниво за горите, което да се прилага от посочената държава членка за периода 2021—2025 г. или за2026—2030 г., въз основа на евентуалните технически оценки, извършени съгласно параграф 6 от настоящия член.

10.   Делегираните актове, посочени в параграфи 8 и 9, се приемат до 31 октомври 2020 г. за периода 2021—2025 г. и до 30 април 2025 г. за периода 2026—2030 г.

11.   С цел да се осигури съгласуваност, както е посочено в параграф 5 от настоящия член, при необходимост държавите членки представят на Комисията технически корекции, които не изискват изменения на делегираните актове, приети съгласно параграф 8 или 9 от настоящия член, най-късно до датите, посочени в член 14, параграф 1.

Член 9

Отчитане във връзка с продукти от добита дървесина

1.   В отчетите, предоставени съгласно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, свързани с продуктите от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V:

а)

хартия;

б)

дървени плоскости;

в)

нарязана дървесина.

2.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, с цел да измени параграф 1 от настоящия член и приложение V чрез добавяне на нови категории продукти от добита дървесина, които улавят въглерод, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, и които осигуряват екологосъобразност.

3.   Държавите членки могат да определят продукти от материали на основата на дървесина, включително кори, които попадат в рамките на съществуващите и нови категории, посочени съответно в параграфи 1 и 2, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка.

Член 10

Отчитане във връзка с естествени смущения

1.   В края на всеки от периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени площи и управлявани горски площи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода от 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“). Това фоново ниво се изчислява в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.

2.   Когато държава членка прилага параграф 1, тя:

а)

предоставя на Комисията информация за фоновото ниво за отчетните категории площи, определени в параграф 1, и за данните и методиките, използвани в съответствие с приложение VI; и

б)

изключва до 2030 г. от отчитането всички последващи поглъщания, свързани със земя, засегната от естествени смущения.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да изменя приложение VI с цел преразглеждане на методиката и изискванията за информация в това приложение, така че да бъдат отразени промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

Член 11

Възможности за гъвкавост

1.   Дадена държава членка може да използва:

а)

общите възможности за гъвкавост по член 12; и

б)

за да спази ангажимента по член 4, възможността за гъвкавост за управлявани горски площи по член 13.

2.   Ако дадена държава членка не е в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в член 7, параграф 1, буква га) от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО („централният администратор“), временно забранява на тази държава членка да прехвърля или натрупва емисии съгласно член 12, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент или да използва възможността за гъвкавост на управляваната горска площ съгласно член 13 от настоящия регламент.

Член 12

Общи възможности за гъвкавост

1.   Когато общите емисии надвишават общите поглъщания в дадена държава членка и тази държава членка е решила да използва възможностите си за гъвкавост, и е поискала да заличи годишни квоти емисии по силата на Регламент (ЕС) 2018/842, заличеното количество на разпределени емисии се взема предвид по отношение на съответствието с поетия от държавата членка ангажимент съгласно член 4 от настоящия регламент.

2.   Доколкото общото количество на поглъщанията надвишава общите емисии в дадена държава членка, и след приспадане на евентуалните количества, взети предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, тази държава членка може да прехвърли оставащото количество на поглъщанията на друга държава членка. Прехвърленото количество се взема под внимание при оценяване на съответствието на приемащата държава членка с ангажимента, поет от нея съгласно член 4 от настоящия регламент.

3.   Доколкото общото количество на поглъщанията надвишава общите емисии в дадена държава членка през периода 2021—2025 г., и след приспадане на евентуалните количества, взети предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842 или прехвърлени на друга държава членка съгласно параграф 2 от настоящия член, тази държава членка може да натрупа оставащото количество на поглъщанията за периода 2026—2030 г.

4.   С цел да се избегне двойното отчитане, количеството нетни поглъщания, взето предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, се изважда от количеството на тази държава членка, налично за прехвърляне на друга държава членка или за натрупване съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член.

Член 13

Възможност за гъвкавост за управляваните горски площи

1.   Когато в дадена държава членка общите емисии надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2 и отчетени съгласно настоящия регламент, тази държава членка може да използва възможността за гъвкавост, предвидена в настоящия член за управляваните горски площи, с оглед спазването на член 4.

2.   Когато резултатът от изчислението по член 8, параграф 1 е положително число, съответната държава членка има право да компенсира тези емисии, при условие че:

а)

в своята стратегия, представена в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 525/2013, държавата членка е включила текущите или планираните специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори; и

б)

в рамките на Съюза общите емисии не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2 от настоящия член, за периода, за който държавата членка възнамерява да използва компенсацията. Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2018/842.

3.   За размера на компенсацията съответната държава членка може да бъде компенсирана само за:

а)

поглъщания, отчетени като емисии съгласно нейното референтно ниво за горите; и

б)

до посочения в приложение VII максимален размер на компенсацията за тази държава членка за периода 2021—2030 г.

4.   Финландия може да компенсира до 10 млн. тона емисии на CO2 еквивалент, при положение че изпълнява условията, посочени в параграф 2, букви а) и б).

Член 14

Проверка за съответствие

1.   До 15 март 2027 г. за периода 2021—2025 г. и до 15 март 2032 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията доклад за съответствието, съдържащ баланса на общите емисии и общите поглъщания за съответния период за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, като използват правилата за отчитане, определени в настоящия регламент.

Тези доклади също съдържат, където е приложимо, подробности за намерението да се използват възможностите за гъвкавост, посочени в член 11 и свързаните с тях количества или за използването на тези възможностите за гъвкавост и свързаните с това количества.

2.   Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствие, предоставени съгласно параграф 1 от настоящия член за целите на оценката на съответствието с член 4.

3.   През 2027 г. Комисията изготвя доклад за периода 2021—2025 г., а през 2032 г. — за периода 2026—2030 г. относно общите емисии и общите поглъщания на парникови газове в Съюза за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, изчислени като от общите докладвани емисии и общите докладвани поглъщания за периода се извади петкратната стойност на докладваните средни годишни емисии и поглъщания в Съюза за периода 2000—2009 г.

4.   Европейската агенция за околна среда в съответствие с годишната си работна програма подпомага Комисията за прилагането на рамката за мониторинг и привеждане, предвидени в настоящия член.

Член 15

Регистър

1.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 от настоящия регламент с цел допълването му, за да определи правилата за регистриране на количествата емисии и поглъщания за всяка отчетна категория площ във всяка държава членка и да гарантира, че отчитането, извършено във връзка с използването на възможностите за гъвкавост по силата на член 12 и член 13 от настоящия регламент, посредством регистъра на ЕС, създаден по силата на член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013, е точно.

2.   Централният администратор извършва автоматизирана проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и при необходимост блокира трансакции, за да гарантира, че няма нередности.

3.   Информацията по параграфи 1 и 2 е достъпна за обществеността.

Член 16

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 8, параграф 9, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощието не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния период. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу това продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 9, параграф 8, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 8, параграф 9, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 17

Преглед

1.   Настоящият регламент се преразглежда, като се вземат предвид, inter alia, събитията в международен план и усилията, предприети за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение.

Въз основа на констатациите от доклада, подготвен съгласно член 14, параграф 3, и резултатите от оценката, направена в съответствие с член 13, параграф 2, буква б), Комисията, когато е целесъобразно, прави предложения, за да се гарантира, че се съблюдават целостта на общата цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и приносът му за целите на Парижкото споразумение.

2.   Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета в рамките на шест месеца след всеки глобален преглед, договорен по силата на член 14 от Парижкото споразумение, относно действието на настоящия регламент, като включва, когато е приложимо, оценка на въздействието на възможностите за гъвкавост, посочени в член 11, както и относно приноса на настоящия регламент за общата цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, особено по отношение на нуждата от допълнителни политики и мерки на Съюза, включително рамка за периода след 2030 г., с оглед на необходимото увеличаване на намаленията на емисиите на парникови газове и поглъщанията в Съюза и, ако е целесъобразно, прави предложения.

Член 18

Изменения на Регламент (ЕС) № 525/2013

Регламент (ЕС) № 525/2013 се изменя, както следва:

1)

Член 7, параграф 1 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следната буква:

„га)

считано от 2023 г., емисиите и поглъщанията, обхванати от член 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (*1) в съответствие с методиките, посочени в приложение IIIа към настоящия регламент;

(*1)  Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19 юни 2018 г., стр. 1).“;"

б)

добавя се следната алинея:

„Държавите членки могат да поискат разрешение от Комисията за дерогация от първа алинея, буква га), за да приложат методика, различна от посочената в приложение IIIa, когато изискваното подобрение на методиката не може да бъде постигнато навреме, така че да бъде взето предвид в инвентаризациите на парниковите газове за периода 2021—2030 г., или когато разходите за подобряване на методиката биха били несъразмерно високи в сравнение с ползите от прилагането на такава методика за подобряване на отчитането на емисиите и поглъщанията в резултат на слабото значение на емисиите и поглъщанията от съответните въглеродни депа. Държавите членки, които желаят да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 31 декември 2020 г., като посочват срока, до който подобрението на методиката може да бъде въведено, предложената алтернативна методика или и двете заедно, както и оценка на потенциалните въздействия върху точността на отчитането. Комисията може да изиска представянето на допълнителна информация в определен разумен срок. Ако Комисията счете, че искането е обосновано, тя предоставя дерогацията. Ако Комисията отхвърли искането, тя излага мотивите за своето решение.“

2)

В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка:

„viii)

считано от 2023 г., информация за националните политики и мерки, въведени за изпълнение на задълженията им по Регламент (ЕС) 2018/841, и информация относно допълнителните национални политики и мерки, планирани с оглед ограничаване на емисиите на парникови газове или увеличаване на поглътителите, които надхвърлят техните ангажименти по посочения регламент;“.

3)

В член 14, параграф 1 се вмъква следната буква:

„ба)

считано от 2023 г., прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии и поглъщания на парникови газове, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/841“.

4)

Вмъква се следното приложение:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIIА

Методики за мониторинг и докладване, посочени в член 7, параграф 1, буква га)

Подход 3: Географски данни за преобразуването на земеползването в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.

Методика от ниво 1 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.

За емисиите и поглъщанията на въглеродно депо, на което се падат най-малко 25—30 % от емисиите или поглъщанията в категория източник или поглътител, която е приоритизирана в рамките на националната система за инвентаризация на държавата членка, тъй като оценката за нея оказва значително влияние върху общата инвентаризация на държавата на парниковите газове от гледна точка на абсолютното равнище на емисиите и поглъщанията, тенденцията на емисиите и поглъщанията или неточността по отношение на емисиите и поглъщанията в категориите земеползване — най-малкото методика от ниво 2 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.

Държавите членки се насърчават да прилагат методика от ниво 3 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.“

Член 19

Изменение на Решение № 529/2013/ЕС

Решение № 529/2013/ЕС се изменя както следва:

1)

В член 3, параграф 2, първа алинея се заличава.

2)

В член 6 параграф 4 се заличава.

Член 20

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 30 май 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

L. PAVLOVA


(1)  ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 103.

(2)  ОВ C 272, 17.8.2017 г., стр. 36.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 май 2018 г.

(4)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(5)  ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(6)  Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1).

(7)  Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).

(8)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

(9)  Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30).

(10)  Решение 89/367/ЕИО на Съвета от 29 май 1989 г. относно учредяване на Постоянен комитет по горите (ОВ L 165, 15.6.1989 г., стр. 14).

(11)  Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (вж. страница 26 от настоящия брой на Официален вестник).

(12)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(13)  Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ И ВЪГЛЕРОДНИ ДЕПА

А.

Парникови газове, съгласно посоченото в член 2:

а)

въглероден диоксид (CO2);

б)

метан (CH4);

в)

двуазотен оксид (N2O)

Тези парникови газове се изразяват в тонове CO2 еквивалент и се определят в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013.

Б.

Въглеродни депа, съгласно посоченото в член 5, параграф 4:

а)

надземна биомаса;

б)

подземна биомаса;

в)

паднала листна маса и клони;

г)

изсъхнала дървесина;

д)

органичен въглерод в почвата;

е)

продукти от добита дървесина в отчетните категории площи на залесени площи и управлявани горски площи.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНИ СТОЙНОСТИ НА ПАРАМЕТРИТЕ ЗА РАЗМЕР НА ПЛОЩТА, ПОКРИТИЕ ОТ ДЪРВЕСНИ КОРОНИ И ВИСОЧИНА НА ДЪРВЕТАТА

Държава членка

Площ (ha)

Покритие от дървесни корони (%)

Височина на дърветата (m)

Белгия

0,5

20

5

България

0,1

10

5

Чешка република

0,05

30

2

Дания

0,5

10

5

Германия

0,1

10

5

Естония

0,5

30

2

Ирландия

0,1

20

5

Гърция

0,3

25

2

Испания

1,0

20

3

Франция

0,5

10

5

Хърватия

0,1

10

2

Италия

0,5

10

5

Кипър

0,3

10

5

Латвия

0,1

20

5

Литва

0,1

30

5

Люксембург

0,5

10

5

Унгария

0,5

30

5

Малта

1,0

30

5

Нидерландия

0,5

20

5

Австрия

0,05

30

2

Полша

0,1

10

2

Португалия

1,0

10

5

Румъния

0,25

10

5

Словения

0,25

30

2

Словакия

0,3

20

5

Финландия

0,5

10

5

Швеция

0,5

10

5

Обединено кралство

0,1

20

2


ПРИЛОЖЕНИЕ III

БАЗОВА ГОДИНА ИЛИ ПЕРИОД ЗА ЦЕЛИТЕ НА ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ГОРНАТА ГРАНИЦА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 2

Държава членка

Базова година/Период

Белгия

1990 г.

България

1988 г.

Чешка република

1990 г.

Дания

1990 г.

Германия

1990 г.

Естония

1990 г.

Ирландия

1990 г.

Гърция

1990 г.

Испания

1990 г.

Франция

1990 г.

Хърватия

1990 г.

Италия

1990 г.

Кипър

1990 г.

Латвия

1990 г.

Литва

1990 г.

Люксембург

1990 г.

Унгария

1985—1987 г.

Малта

1990 г.

Нидерландия

1990 г.

Австрия

1990 г.

Полша

1988 г.

Португалия

1990 г.

Румъния

1989 г.

Словения

1986 г.

Словакия

1990 г.

Финландия

1990 г.

Швеция

1990 г.

Обединено кралство

1990 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

НАЦИОНАЛЕН ОТЧЕТЕН ПЛАН ЗА ГОРИТЕ, СЪДЪРЖАЩ РЕФЕРЕНТНО НИВО ЗА ГОРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА

А.   Критерии и насоки за определяне на референтните нива за горите

Референтните нива за горите на държава членка се определят съгласно следните критерии:

а)

референтното ниво да е в съответствие с целта за постигане на баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове през втората половина на този век, включително повишаване на потенциала на поглъщанията от застаряващи горски запаси, които иначе могат да показват постепенно намаляващи поглътители;

б)

референтното ниво да гарантира, че самото наличие на въглеродни запаси се изключва от отчитането;

в)

референтното ниво да осигурява стабилна и надеждна система на отчитане, която да гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията, дължащи се на използването на биомаса;

г)

референтното ниво да включва въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, като се дава сравнение между предполагано незабавно окисление и прилагането на функцията на разлагане от първи порядък и на стойности за периода на полуотделяне на въглерода;

д)

предполага се постоянно съотношение между използването на горска биомаса за производство на трайни продукти и енергия, като документираното в периода 2000—2009 г.;

е)

референтното ниво да е в съответствие с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси, както е посочено в стратегията на ЕС за горите, националните политики на държавите членки за горите и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

ж)

референтното ниво да съответства на националните прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за поглъщане по поглътители, докладвани съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013;

з)

референтното ниво да е съобразено с инвентаризациите на емисиите на парникови газове и със съответните данни за минали периоди и да се основават на прозрачна, пълна, последователна, съпоставима и точна информация. По-специално моделът, използван за определяне на референтното ниво, трябва да позволява възпроизвеждането на данни за минали периоди от националната инвентаризация на парниковите газове.

Б.   Елементи на националния отчетен план за горите

Националният отчетен план за горите, представен съгласно член 8, съдържа следните елементи:

а)

общо описание на определянето на референтното ниво за горите, както и описание на начина, по който са взети под внимание критериите в настоящия регламент;

б)

идентификация на въглеродните депа и парниковите газове, които са включени в референтното ниво за горите, причините дадено въглеродно депо да не бъде включено при определянето на референтното ниво за горите, и демонстриране на съответствието между въглеродните депа, включени в референтното ниво за горите;

в)

описание на подходите, методите и моделите, включително количествена информация, използвани при определянето на референтното ниво за горите и съответстващи на последния представен доклад за националната инвентаризация и описание на документите с информация относно устойчивите практики и интензивността на управление на горите, както и на приетите национални политики;

г)

информация за това как се очаква да се развият нивата на добив при различните сценарии на политика;

д)

описание на начина, по който е взет под внимание всеки от следните елементи при определянето на референтното ниво за горите:

i)

площта, за която се прилага управлението на горите;

ii)

емисиите и поглъщанията от горите и от продуктите от добита дървесина, както е видно от инвентаризациите на парниковите газове и съответните данни за минали периоди;

iii)

характеристики на горите, включително динамични характеристики, свързани с възрастта на горите, разрастване, продължителност на ротацията и друга информация относно дейностите по управление на горите при продължаване на обичайната практика;

iv)

минали и бъдещи нива на добив с разбивка между енергийните и неенергийните употреби.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФУНКЦИЯ НА РАЗЛАГАНЕ ОТ ПЪРВИ ПОРЯДЪК, МЕТОДИКИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА ПЕРИОДА НА ПОЛУОТДЕЛЯНЕ НА ВЪГЛЕРОДА ЗА ПРОДУКТИ ОТ ДОБИТА ДЪРВЕСИНА

Методологични въпроси

Ако не е възможно да се направи разграничение между продуктите от добита дървесина по произход в отчетните категории площи от залесени площи и от управлявани горски площи, за отчитането на тези продукти държавата членка може да приеме, че всички емисии и поглъщания се осъществяват в управлявани горски площи.

Продуктите от добита дървесина, намиращи се в депа за твърди отпадъци, както и продуктите от добита дървесина за енергийни цели се отчитат въз основа на незабавното окисление.

Вносните продукти от добита дървесина не се отчитат от внасящата държава членка независимо от произхода им („производствен подход“).

За изнасяните продукти от добита дървесина специфичните за държавата данни се отнасят за специфичните за нея стойности за периода на полуотделяне на въглерода и за употребата на продукти от добита дървесина в държавата вносител.

Специфичните за държавата стойности за периода на полуотделяне на въглерода за продукти от добита дървесина, пуснати на пазара в Съюза, следва да не се различават от тези, използвани от държавата членка вносител.

Държавите членки могат, единствено за сведение, да посочват в представените данни дела на дървесината, използвана за енергийни цели, която е била внесена от държава извън Съюза, както и държавите на произход на такава дървесина.

Държавите членки могат да използват специфични за държавата методики и стойности за периода на полуотделяне на въглерода вместо посочените в настоящото приложение методики и приети стойности за този период, при условие че въпросните методики и стойности са определени въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни и използваните методики са поне толкова подробни и точни, колкото посочените в настоящото приложение.

Приети стойности за периода на полуотделяне на въглерода:

„Период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, на половината от първоначалната му стойност.

Приетите стойности на периода за полуотделяне на въглерода (HL) са, както следва:

а)

2 години за хартията;

б)

25 години за дървесните плоскости;

в)

35 години за рязаната дървесина.

Държавите членки могат да определят продукти от материали на основата на дървесина, включително кори, които попадат в рамките на категориите, посочени в букви а), б) и в) по-горе въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка. Освен това държавите членки могат да използват специфични за страната подкатегории за всяка от посочените категории.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ФОНОВОТО НИВО НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ СМУЩЕНИЯ

1.

За изчисляване на фоновото ниво е необходима следната информация:

а)

нива в миналото на емисиите, причинени от естествени смущения;

б)

вид(ове) естествени смущения, включени в оценката;

в)

оценки на общите годишни емисии за тези видове естествени смущения за периода 2001—2020 г., посочени по отчетни категории земя;

г)

доказателство за съгласуваността на времевите редове по отношение на всички съществени параметри, включително минималната площ, методиките за оценка на емисиите, обхванатите въглеродни депа и газове.

2.

Фоновото ниво се изчислява като средна стойност за времевите редове за периода 2001—2020 г., като се изключват всички години, за които са регистрирани нетипични нива на емисиите, т.е. с изключение на всички големи статистически отклонения. Установяването на големи статистически отклонения се извършва, както следва:

а)

изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на пълния времеви ред за периода 2001—2020 г.;

б)

от времевия ред се изключват всички години, за които отклонението в стойността на годишните емисии превишава два пъти стандартното отклонение от средната стойност;

в)

повторно изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на времевия ред за периода 2001—2020 г. минус годините, изключени по буква б);

г)

повтарят се операциите по букви б) и в), докато повече не могат да бъдат установени големи отклонения.

3.

След като се изчисли фоновото ниво съгласно точка 2 от настоящото приложение, ако емисиите през дадена година в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. надхвърлят фоновото ниво плюс допустимо отклонение, количеството на емисиите, което надхвърля фоновото ниво, може да бъде изключено в съответствие с член 10. Допустимото отклонение е равно на ниво на вероятност 95 %.

4.

Не се изключат следните емисии:

а)

емисии в резултат на дейности по дърводобив и санитарна сеч, извършени на площи вследствие на настъпилите естествени смущения;

б)

емисии в резултат на препоръчително изгаряне, извършено на площи през която и да е година от периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г.;

в)

емисии, свързани с площи, които са били подложени на обезлесяване вследствие на настъпилите естествени смущения.

5.

Изискванията за информация съгласно член 10, параграф 2 включват следното:

а)

установяване на всички площи, засегнати от естествени смущения през въпросната година, включително географското им местоположение, периода и видовете естествени смущения;

б)

доказателство, че през остатъка от периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. не е осъществявано обезлесяване на площите, които са били засегнати от естествени смущения и по отношение на които емисиите са били изключени от отчитането;

в)

описание на подлежащи на проверка методи и критерии, които да бъдат използвани, за да се установи обезлесяване на тези площи през следващите години от периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г.;

г)

по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за предотвратяване или ограничаване на последиците от тези естествени смущения;

д)

по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за рехабилитация на земите, засегнати от тези естествени смущения.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА КОМПЕНСАЦИЯТА, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ СЪГЛАСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ГЪВКАВОСТ ЗА УПРАВЛЯВАНИТЕ ГОРСКИ ПЛОЩИ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 3, БУКВА Б)

Държава членка

Докладвани средни поглъщания от поглътител и от горски площи за периода 2000—2009 г. в млн. тонове CO2 еквивалент годишно

Праг на компенсацията, изразен в милиони тонове CO2 еквивалент, за периода 2021—2030 г.

Белгия

–3,61

–2,2

България

–9,31

–5,6

Чешка република

–5,14

–3,1

Дания

–0,56

–0,1

Германия

–45,94

–27,6

Естония

–3,07

–9,8

Ирландия

–0,85

–0,2

Гърция

–1,75

–1,0

Испания

–26,51

–15,9

Франция

–51,23

–61,5

Хърватия

–8,04

–9,6

Италия

–24,17

–14,5

Кипър

–0,15

–0,03

Латвия

–8,01

–25,6

Литва

–5,71

–3,4

Люксембург

–0,49

–0,3

Унгария

–1,58

–0,9

Малта

0,00

0,0

Нидерландия

–1,72

–0,3

Австрия

–5,34

–17,1

Полша

–37,50

–22,5

Португалия

–5,13

–6,2

Румъния

–22,34

–13,4

Словения

–5,38

–17,2

Словакия

–5,42

–6,5

Финландия

–36,79

–44,1

Швеция

–39,55

–47,5

Обединено кралство

–16,37

–3,3


Top