Допълнение 3

Отношение при работа в реални условия

1.   Въведение

1.1.   В настоящото допълнение се определят изискванията във връзка с отношението при работа в реални условия за определена контролна функция M на системите за БД (IUPRM) за превозни средства от категория L3e, L5e-A и L7e-A, чийто тип е одобрен в съответствие с настоящия регламент.

2.   Одит на IUPRM

2.1.   По искане на органа по одобряването производителят му предоставя доклад за подадени рекламации в гаранционен срок, извършени дейности по рекламации в гаранционен срок и регистрирани при обслужването неизправности на СБД във формат, договорен при издаването на одобрението на типа. Информацията трябва да посочва в подробности честотата и същността на неизправностите на компоненти и системи, свързани с емисиите. Докладите за всеки модел превозно средство се подават поне веднъж през производствения цикъл на превозното средство за период от 5 години или за изминато разстояние, както е предвидено в приложение VII, част А) към Регламент (ЕС) № 168/2013, в зависимост от това кое от двете събития настъпи най-напред.

2.2.   Параметри, определящи фамилия в зависимост от IUPR

За определянето на фамилия в зависимост от IUPR се използват параметрите на фамилията СБД, изброени в допълнение 5.

2.3.   Изисквания по отношение на информацията

Одит на IUPRM се провежда от органа по одобряването въз основа на информация, предоставена от производителя. Тази информация трябва да включва, по-специално, следното:

2.3.1.

наименованието и адреса на производителя;

2.3.2.

наименованието, адреса, телефонния номер и номера на факс, както и адреса на електронната поща на упълномощения представител за географските зони, обхванати от информацията на производителя;

2.3.3.

наименованието(та) на модела (моделите) на превозните средства, включени в информацията на производителя;

2.3.4.

когато е целесъобразно, списъка на типовете превозни средства, обхванати от информацията на производителя, т.е. по отношение на СБД и IUPRM — фамилията СБД в съответствие с допълнение 5;

2.3.5.

кодовете на идентификационен номер на превозното средство (VIN), приложими за типовете превозни средства, спадащи към фамилията (представка VIN);

2.3.6.

номерата на одобренията на типа, приложими за типовете превозни средства от фамилията в зависимост от IUPR, включително, когато е приложимо, номерата на всички разширения и поправки на място и/или извежданията от експлоатация за отстраняване на дефекти (доработка);

2.3.7.

подробности за разширенията на одобренията на типа, поправките на място и/или извежданията от експлоатация за отстраняване на дефекти за тези одобрения на превозните средства, включени в информацията на производителя (при поискване от органа по одобряването);

2.3.8.

периода от време, през който е била събрана информацията на производителя;

2.3.9.

периода на производство на превозните средства, включен в информацията на производителя (например „превозни средства, произведени през календарната 2017 г.“);

2.3.10.

прилаганата от производителя процедура за проверка на IUPRM, включително: а) метода за установяване на местоположението на превозното средство; б) критериите за избор или за отхвърляне на превозното средство; в) типовете изпитвания и процедурите, използвани за целите на програмата; г) критериите на производителя за приемането/отхвърлянето на съответната фамилия; д) географската зона(и), в която(ито) производителят е събирал информация; е) размера на извадката и използвания план за вземане на извадка;

2.3.11.

резултатите от прилаганата от производителя процедура по проверка на IUPRM, включително: а) идентификацията на превозните средства, включени в програмата (независимо дали са били подложени на изпитване, или не). Идентификацията включва следното: — наименованието на модела; — идентификационния номер на превозното средство (VIN); — региона на употреба (когато е известен); — датата на производство; б) основанието (основанията) за отхвърляне на превозно средство от извадката; в) данни за изпитванията, включващи следното: — датата на изпитването/изтеглянето; — мястото на изпитването/изтеглянето; — всички данни, изисквани в съответствие с точка 4.1.6 от допълнение 1, изтеглени от превозното средство; — за всяка контролна функция се отчита отношението при работа в реални условия;

2.3.12.

за съставяне на извадки за IUPRM, следната информация: а) средната стойност на отношенията при работа в реални условия IUPRM на всички подбрани превозни средства за всяка контролна функция в съответствие с точка 4.1.4 от допълнение 1. б) Процентът на подбрани превозни средства, чието IUPRM е по-голямо или равно на минималната стойност, приложима за контролната функция в съответствие с точка 4.1.4 от допълнение 1.

3.   Подбор на превозни средства за проверка на IUPRM

3.1.   Извадката на производителя трябва да бъде съставена въз основа на поне две държави членки, предлагащи значително различаващи се условия на експлоатация за превозните средства (освен ако превозните средства са налични на пазара само на една държава членка). При избора на държавите членки трябва да бъдат взети предвид такива фактори като различията в горивата, условията на околната среда, средната скорост на движение по пътищата и комбинацията от движение в градски условия и по автомагистрали.

За изпитването на IUPRМ в извадката за изпитване се включват само превозни средства, които отговарят на критериите от точка 2.3 от допълнение 4.

3.2.   При избирането на държавите членки, от където ще се вземат превозни средства за извадката, производителят може да избере превозни средства от държава членка, която се смята за особено представителна. В такъв случай производителят трябва да докаже на органа по одобряването, издал одобрението на типа, че изборът е представителен (например поради това, че на конкретния пазар се осъществяват най-големите годишни продажби на дадена фамилия превозни средства в рамките на Съюза). Когато за дадена фамилия се изисква да се подложи на изпитване повече от една извадкова партида, както е определено в точка 3.3, превозните средства от втората и третата извадкова партида трябва да отразяват такива експлоатационни условия за превозните средства, които се различават от условията за първата извадка.

3.3.   Размер на извадката

3.3.1.   Броят на извадковите партиди зависи от обема на годишните продажби на дадена фамилия СБД в Съюза, както е определено в следната таблица:

Регистрации в ЕС за календарна година (за изпитванията за емисии от изходната тръба на последния шумозаглушител), на превозни средства от фамилия СБД с IUPR през периода на подбор на извадката	Брой на извадковите партиди
до 100 000	1
100 001 —200 000	2
над 200 000	3

3.3.2.   За IUPR броят на извадковите партиди, които трябва да бъдат взети, е описан в таблицата в точка 3.3.1 и се основава на броя на превозните средства във фамилия в зависимост от IUPR, които са одобрени с IUPR.

В първия период на съставяне на извадка за дадена фамилия в зависимост от IUPR, всички типове превозни средства във фамилията, одобрени с IUPR, трябва да се вземат предвид при съставянето на извадката. При следващите периоди на съставяне на извадката в нея се вземат предвид само типове превозни средства, които преди това не са били подложени на изпитване или са били обхванати от одобрения за емисии, които са разширени от предходния период на съставяне на извадка.

За фамилии, състоящи се от по-малко от 5 000 регистрации в ЕС, които се вземат предвид за извадката през периода на съставянето ѝ, минималният брой превозни средства в извадковата партида е шест. За всички останали фамилии минималният брой превозни средства в извадкова партида е петнадесет.

Всяка извадкова партида трябва да представя по подходящ начин структурата на продажбите, т.е. така че да бъдат представени поне видовете превозни средства в големи бройки (≥ 20 % от общите продажби за дадена фамилия).

Превозни средства от малки серии с по-малко от 1 000 превозни средства от една фамилия СБД се освобождават от минималните изисквания по отношение на IUPR, както и от изискването да докажат съответствието си с тези изисквания на органа по одобряването на типа.

4.   Въз основа на проверката, посочена в раздел 2, органът по одобряването предприема едно от следните решения и действия:

а)	решава, че съответствието на фамилията в зависимост от IUPR е задоволително и не предприема по-нататъшни действия;

б)	решава, че предоставената от производителя информация е недостатъчна за целите на вземане на решение и отправя искане към производителя за допълнителна информация или данни от изпитвания;

в)	решава въз основа на данни от програми за надзорни изпитвания на органа по одобряването или на държава членка, че предоставената от производителя информация е недостатъчна за вземане на решение и отправя искане към производителя за допълнителна информация или данни от изпитвания;

г)	решава, че резултатът от одита на фамилията в зависимост от IUPR е незадоволителен и предприема стъпки за подлагане на този тип превозно средство или на тази фамилия в зависимост от IUPR на изпитванията в съответствие с допълнение 1.

Ако според одита на IUPRM критериите за изпитване от точка 3.2 от допълнение 4 са изпълнени за превозните средства в дадена извадкова партида, органът по одобряването на типа трябва да предприеме по-нататъшните действия, описани в буква г) от посочената точка.

4.1.   Органът по одобряването съвместно с производителя избира извадка от превозни средства с достатъчен пробег, за които с голяма сигурност може да се приеме, че са използвани при нормални условия. Производителят трябва да бъде консултиран за избора на превозните средства и да му бъде дадена възможност да присъства на потвърдителните проверки на превозните средства.

Допълнение 4

Подбор на критерии за превозни средства във връзка с отношенията при работа в реални условия

1.   Въведение

1.1.   В настоящото допълнение се определят критериите, посочени в раздел 4 от допълнение 1 към настоящото приложение, отнасящи се до подбора на превозни средства за изпитване и до процедурите във връзка с IUPRM.

2.   Критерии за подбор

Критериите за приемане на избрано превозно средство се определят за IUPRM в точки 2.1—2.5.

2.1.   Превозното средство трябва да принадлежи към тип превозни средства, одобрен съгласно настоящия регламент, и да има сертификат за съответствие съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 901/2014 (3). За проверка на IUPRM превозното средство трябва да бъде одобрено според стандарта за СБД от второ поколение или по-нов. То трябва да е регистрирано и да е било използвано в Съюза.

2.2.   Превозното средство трябва да е изминало най-малко 3 000 km или да е било в експлоатация най-малко 6 месеца — взема се по-късно настъпилото от двете събития, и не трябва да надвишава определения за съответната категория превозни средства пробег за устойчивост (дълготрайност), посочен в приложение VII, част А) към Регламент (EС) № 168/2013, или да е било в експлоатация повече от 5 години — взема се по-рано настъпилото от двете събития.

2.3.   За проверка на IUPRM в извадката за изпитване се включват само превозни средства:

а)

за които са събрани достатъчно експлоатационни данни, необходими за контролната функция, която трябва да бъде подложена на изпитване. За контролни функции, които трябва да отговарят на отношението при работа в реални условия и да проследяват и доставят данни за това отношение в съответствие с точка 4.6.1 от допълнение 1, „достатъчно експлоатационни данни за дадено превозно средство“ означава знаменател, който отговаря на критериите, посочени по-долу. Знаменателят, определен в точки 4.3 и 4.5 от допълнение 1, за подлежащата на изпитване контролна функция трябва да има стойност равна или по-голяма от една от следните стойности: i) 15 за контролните функции за следене на системата за бензинови пари, контролните функции за следене на системата за вторичен въздух и за контролните функции със знаменател, увеличен в съответствие с точка 4.3.2 от допълнение 1 (например контролни функции за следене на пускане при студен двигател, за следене на климатична система и т.н.); или ii) 5 за контролните функции за следене на филтъра за прахови частици и контролните функции за следене на окислителния катализатор, използващи знаменател, увеличаван в съответствие с точка 4.3.2 от допълнение 1; или iii) 30 за контролните функции за следене на катализатора, кислородния датчик, рециркулацията на отработили газове, системата за променливо газоразпределение и всички останали компоненти.

б)	които не са били подлагани на неразрешено изменение или са оборудвани с допълнителни или изменени части, което би довело до това системата за бордова диагностика да не отговаря на изискванията на приложение XII.

2.3.   Ако бъде извършено някакво обслужване, то трябва да се осъществява в съответствие с препоръчаните от производителя интервали на експлоатация.

2.4.   Превозното средство не трябва да показва признаци на неправилно използване (например за състезателни цели, претоварване, зареждане с неподходящо гориво и др.) или други фактори (например неразрешено изменение), които биха могли да повлияят на показателите на емисиите. Вземат се под внимание кодовете за неизправност и данните за пробега, запаметени в компютъра. Превозното средство не трябва да се избира за изпитване, ако запаметената в компютъра информация показва, че то е било използвано след възникване на код за неизправност и не е бил извършен своевременен ремонт.

2.5.   Не трябва да е извършван неразрешен значителен ремонт на двигателя или на превозното средство.

3.   План за коригиращи мерки

3.1.   Органът по одобряването на типа изисква от производителя да представи план за коригиращи мерки с оглед да се отстрани несъответствието, когато:

3.2.   За IUPRM за конкретна контролна функция М са спазени следните статистически условия в извадката за изпитване, чийто размер се определя съгласно точка 3.3.1 от допълнение 3.

За превозни средства, сертифицирани за отношение 0,1 в съответствие с точка 4.1.4 от допълнение 1, събираните от превозните средства данни показват поне за една контролна функция М в извадката за изпитване, че или средното отношение при работа в реални условия на извадката за изпитване е по-малко от 0,1, или че за 66 % или повече от превозните средства, съставляващи извадката за изпитване, отношението при работа в реални условия е по-малко от 0,1.

3.3.   Планът за коригиращи мерки трябва да бъде предоставен на органа по одобряването на типа не по-късно от 60 работни дни от датата на уведомлението, посочено в точка 3.1. Органът по одобряването на типа обявява в срок от 30 работни дни дали одобрява или не одобрява плана за коригиращи мерки. Въпреки това, в случай че производителят докаже по удовлетворителен за органа по одобряването на типа начин, че е необходимо повече време за проучване на несъответствието, за да изготви план за коригиращи мерки, срокът се удължава.

3.4.   Коригиращите мерки се прилагат за всички превозни средства, за които има вероятност да бъдат засегнати от същата неизправност. Преценява се дали е необходимо да се изменят документите за одобрението на типа.

3.5.   Производителят трябва да предостави копие от цялата кореспонденция, отнасяща се до плана за коригиращи мерки, да пази документация с информация за кампанията за извеждане от експлоатация за отстраняване на дефектите и да предоставя периодични доклади за нейното изпълнение на органа по одобряването на типа.

3.6.   Планът за коригиращи мерки включва изискванията, определени в точки 3.6.1—3.6.11. Производителят присвоява уникално идентификационно име или номер на плана за коригиращи мерки.

3.6.1.   Описание на всеки тип превозно средство, включен в плана за коригиращи мерки;

3.6.2.   Описание на конкретните модификации, изменения, ремонти, корекции, настройки или други промени, които трябва да се извършат с цел привеждане в съответствие на превозните средства, включително кратко описание на данните и на техническите проучвания, които подкрепят решението на производителя да предприеме определени мерки за отстраняване на несъответствията;

3.6.3.   Описание на начина, по който производителят информира собствениците на превозните средства;

3.6.4.   Описание на правилната поддръжка или експлоатация, ако има такива, които производителят поставя като условие за правото на ремонт по плана за коригиращи мерки, както и обяснение на мотивите на производителя да наложи такива условия. Не могат да се налагат никакви условия относно поддръжката или експлоатацията, освен ако те не са категорично свързани с несъответствието и с коригиращите действия;

3.6.5.   Описание на процедурата, която трябва да се следва от собствениците на превозните средства за отстраняване на несъответствието. Описанието трябва да включва датата, след която могат да се предприемат коригиращите мерки, предполагаемото време за ремонта в сервиза и мястото, където той може да се извърши. Ремонтът трябва да бъде извършен своевременно в разумен срок след доставянето на превозното средство;

3.6.6.   Копие от информацията, изпратена на собственика на превозното средство;

3.6.7.   Кратко описание на използваната от производителя система за осигуряване на необходимата доставка на компоненти или системи за изпълнение на ремонтната дейност. Трябва да се посочи датата, на която ще има достатъчна наличност от необходимите компоненти или системи за започване на кампанията;

3.6.8.   Копие от всички инструкции, които се изпращат на лицата, отговорни за извършване на ремонта;

3.6.9.   Описание на въздействието на предлаганите коригиращи мерки върху емисиите, разхода на гориво, управляемостта и безопасността на всеки тип превозно средство, включен в плана за коригиращи мерки, включително данни, технически проучвания и др., подкрепящи заключенията за възможните въздействия;

3.6.10.   Всяка друга информация, доклади или данни, които органът по одобряването може основателно да прецени като необходими за оценка на плана за коригиращи мерки;

3.6.11.   Когато планът за коригиращи мерки включва извеждане от експлоатация за отстраняване на дефекти, на органа по одобряването на типа се предоставя описание на метода за регистриране на извършения ремонт. Ако се използва етикет, трябва да се предостави образец от него.

3.7.   От производителя може да се изиска да проведе адекватно разработени и необходими изпитвания на компоненти и превозни средства, свързани с предложените промени, ремонти или изменения, за да докаже тяхната ефективност.

3.8.   Производителят е отговорен за воденето на документация за всяко изведено от експлоатация за отстраняване на дефекти и ремонтирано превозно средство, както и за сервиза, в който е извършен ремонтът. При поискване, на органа по одобряването на типа трябва да бъде предоставен достъп до документацията за период от 5 години от изпълнението на плана за коригиращи мерки.

3.9.   Ремонтът и/или изменението или добавянето на ново оборудване се отразяват в сертификат, предоставен от производителя на собственика на превозното средство.

Допълнение 5

Фамилия СБД

1.   Въведение

1.1.   В настоящото допълнение се определят критериите за определяне на фамилия СБД, както е посочено в допълнения 3 и 4.

2.   Критерии за подбор

Типовете превозни средства, при които най-малко описаните по-долу параметри са еднакви, се считат за принадлежащи към една и съща комбинация двигател/контрол на емисиите/СБД.

2.2.   Двигател:

—	горивен процес (т.е. принудително запалване, запалване чрез сгъстяване, двутактов/четиритактов/ротационен),

—	метод на подаване на гориво в двигателя (т.е. едноточково или многоточково впръскване),

—	тип гориво (т.е. бензин, дизелово гориво, смес от горива бензин/етанол, смес от горива дизелово гориво/биодизел, ПГ/биометан, ВНГ, двугоривна система бензин/ПГ/биометан, двугоривна система бензин/ВНГ).

2.3.   Система за контрол на емисиите:

—	тип каталитичен преобразувател (т.е. окислителен, трипътен, с подгряване, със селективна каталитична редукция — SCR, друг),

—	тип на филтъра за прахови частици,

—	вдухване на вторичен въздух (т.е. със или без),

—	рециркулация на отработилите газове (т.е. със или без).

2.4.   Части и функциониране на СБД:

—	методите за следене на функциите на СБД за установяване на неизправности и за сигнализиране за неизправности на водача на превозното средство.

Допълнение 3

Изпитване за дълготрайност при стареене на изпитвателен стенд

1.   Изпитване за дълготрайност при стареене на изпитвателен стенд

1.1.   Превозното средство, изпитвано съгласно предвидената в настоящото допълнение процедура, трябва да е натрупало повече от 100 km пробег от първото си стартиране след излизането си от производствената линия.

1.2.   Използваното при изпитването гориво е едно от горивата, посочени в допълнение 2 към приложение II.

2.   Процедура за превозни средства с двигатели с принудително запалване

2.1.   Следната методика на изпитване за стареене на изпитвателен стенд се прилага за превозните средства с двигатели с принудително запалване, включително за хибридни превозни средства, използващи катализатор като основно устройство за управление на последващата обработка на емисиите.

Процедурата на изпитване за стареене на изпитвателен стенд изисква монтирането на системата „катализатор плюс кислороден датчик“ на изпитвателен стенд за стареене на катализатора.

Стареенето на изпитвателния стенд се извършва, като се следва стандартният цикъл на изпитвателен стенд (SBC) за периода от време, изчислен от уравнението за времето на стареене на изпитвателен стенд (BAT). Уравнението за BAT изисква като входящи величини данните за времето, при което катализаторът е при определена температура, измерени по време на стандартния пътен цикъл (SRC-LeCV), описан в допълнение 1. Като алтернатива, ако е приложимо, могат да се използват данните за времето, при което катализаторът е при определена температура, измерени по време на одобрения цикъл за дълготрайност с натрупване на пробег, както е описано в допълнение 2.

2.2.   Стандартен цикъл на изпитвателен стенд (SBC). Стандартният процес на стареене на катализатор на изпитвателен стенд се извършва, като се следва стандартният цикъл на изпитвателен стенд (SBC). Стандартният цикъл на изпитвателен стенд (SBC) се провежда за период от време, изчислен по уравнението за BAT. SBC е описан в допълнение 4.

2.3.   Данни за времето, при което катализаторът е при определена температура. Температурата на катализатора трябва да бъде измерена поне по време на два пълни цикъла на SRC-LeCV, както е описано в допълнение 1, или, ако е приложимо, при поне два пълни цикъла AMA, както е описано в допълнение 2.

Температурата на катализатора трябва да бъде измерена на мястото с най-висока температура в най-горещия катализатор на изпитваното превозно средство. Като алтернатива температурата може да бъде измерена на друго място, при положение че бъде коригирана съгласно добра инженерна преценка така, че да представлява температурата, измерена на най-горещото място.

Температурата на катализатора трябва да бъде измервана с минимална честота от един херц (едно измерване на секунда).

Резултатите от измерената температура на катализатора се подреждат в хистограма с температурни групи с диапазон, не по-голям от 25 °C.

2.4.   Време на стареене на изпитвателен стенд. Времето на стареене на изпитвателен стенд се изчислява по уравнението за времето на стареене на изпитвателен стенд (BAT), както следва:

te за температурна група = th e((R/Tr)-(R/Tv))

Общо te = сбор на te за всички температурни групи

време на стареене на изпитвателен стенд = A (общо te)

където:

A	=	1,1 Тази стойност коригира времето на стареене на катализатора, за да се отчете влошаването от източници, различни от топлинното стареене на катализатора
R	=	топлинна реактивност на катализатора = 18 500
th	=	времето (в часове), измерено в рамките на предписаната температурна група от хистограмата на температурата на катализатора на превозното средство, коригирано за целия период на експлоатация на превозното средство, например ако хистограмата представя 400 km, а периодът на експлоатация в съответствие с приложение VII към Регламент (ЕС) № 168/2013 е 20 000  km за Le3, всички времеви стойности от хистограмата следва да бъдат умножени по 50 (20 000 /400)
Общо te	=	еквивалентното време (в часове), необходимо за остаряване на катализатора при температура Tr на изпитвателния стенд за стареене на катализатора, при използването на цикъла за стареене на катализатора, за да се постигне същата степен на влошаване на катализатора, получена вследствие на топлинно деактивиране при използване при пробег, който е специфичен за класа превозно средство, посочен в приложение VII към Регламент (ЕС) № 168/2013, например 20 000  km за Le3
te за температурна група	=	еквивалентното време (в часове), необходимо за остаряване на катализатора при температура Tr на изпитвателния стенд за стареене на катализатора, при използването на цикъла за стареене на катализатора, за да се постигне същата степен на влошаване на катализатора, получена вследствие на топлинно деактивиране при температурна група Tv при използване при пробег, който е специфичен за класа превозно средство, посочен в приложение VII към Регламент (ЕС) № 168/2013, например 20 000  km за Le3
Tr	=	ефективната еталонна температура (в K) на катализатора в режим на работа на изпитвателния стенд при цикъла на стареене на стенда. Ефективната температура е постоянната температура, която би предизвикала същата степен на остаряване, като различните температури по време на цикъла на остаряване на изпитвателния стенд
Tv	=	средната температура (в K) на температурната група от хистограмата на температурата на катализатора при движение по пътя на превозното средство

2.5.   Ефективна еталонна температура на стандартния цикъл на изпитвателен стенд (SBC). Ефективната еталонна температура при SBC се определя за действителния модел на каталитичната система и действителния изпитвателен стенд за стареене, които ще бъдат използвани при прилагане на следните процедури:

а)

Измерване на данни за време при определена температура в каталитичната система на изпитвателния стенд за стареене на катализатора при следване на SBC. Температурата на катализатора трябва да бъде измерена на мястото с най-висока температура в най-горещия катализатор в системата. Като алтернатива температурата може да бъде измерена на друго място, при положение че бъде коригирана така, че да представлява температурата, измерена на най-горещото място. Температурата на катализатора трябва да бъде измервана с минимална честота от един херц (едно измерване на секунда) в продължение на най-малко 20 минути процес на стареене на изпитвателен стенд. Резултатите от измерената температура на катализатора се подреждат в хистограма с температурни групи с диапазон, не по-голям от 10 °C.

б)

Уравнението за BAT се използва за изчисляване на ефективната еталонна температура, като еталонната температура (Tr) се изменя итеративно дотогава, докато изчисленото време на стареене стане равно или надвиши действителното време, представено в хистограмата на температурата на катализатора. Получената температура е ефективната еталонна температура при SBC за тази каталитична система и този изпитвателен стенд за стареене.

2.6.   Изпитвателен стенд за стареене на катализатора. Изпитвателният стенд за стареене на катализатора трябва да отговаря на SBC и да осигурява на входа на катализатора подходящ поток от отработили газове и равнище на емисиите в съответствие с потока от отработили газове на двигателя, за който катализаторът е проектиран, със съответните компоненти на отработилите газове и температура.

Цялото оборудване и всички процедури за стареене на изпитвателен стенд трябва да регистрират съответната информация (като например за измерени съотношения A/F и за време при определена температура в катализатора), удостоверяваща, че действително е настъпило достатъчно остаряване.

2.7.   Необходими изпитвания. За целите на изчисляването на коефициентите на влошаване върху превозното средство за изпитване трябва да се проведат поне две изпитвания от тип 1 преди процедурата на стареене на изпитвателен стенд на устройствата за контрол на емисиите, и поне две изпитвания от тип 1 след повторното монтиране на преминалите през процедурата на стареене устройства за контрол на емисиите.

Изчисляването на коефициентите на влошаване трябва да бъде направено в съответствие с посочения по-долу метод на изчисляване.

Мултипликативният коефициент на влошаване за емисиите на отработили газове се изчислява за всеки замърсител, както следва:

където:

Mi1	=	масова емисия на замърсителя i в g/km след изпитване от тип 1 на превозно средство, определено в точка 1.1 от настоящото допълнение.
Mi2	=	масова емисия на замърсителя i в g/km след изпитване от тип 1 на подложено на стареене превозно средство в съответствие с процедурата, описана в настоящото приложение.

Тези интерполирани стойности трябва да са получени с точност четири знака след десетичната запетая, преди да се делят една на друга, за да се определи коефициентът на влошаване. Резултатът трябва да се закръгли до три знака след десетичната запетая.

Ако коефициентът на влошаване е по-малък от единица, се счита, че е равен на единица.

По искане на производителя може да се използва кумулативен коефициент на влошаване за емисиите на отработили газове, който за всеки замърсител се изчислява, както следва:

D.E.F. = Mi2 – Mi1

Допълнение 4

Стандартен цикъл на изпитвателен стенд (SBC)

1.   Въведение

Стандартната процедура за изпитване за дълготрайност при стареене се състои от подлагане на стареене на система „катализатор/кислороден датчик“ на изпитвателен стенд за стареене, като се следва стандартния цикъл на изпитвателен стенд (SBC), описан в настоящото допълнение. SBC изисква използването на изпитвателен стенд за стареене заедно с двигател, служещ за източник на входящ газ за катализатора. SBC е цикъл с продължителност 60 секунди, който се повтаря на изпитвателния стенд за стареене според необходимостта за предизвикване на процес на стареене за изисквания период от време. SBC се определя въз основа на температурата на катализатора, съотношението въздух/гориво (A/F) на двигателя, както и количеството на вдухания вторичен въздух на входа на първия катализатор.

2.   Регулиране на температурата на катализатора

2.1.   Температурата на катализатора се измерва в гнездото на катализатора на мястото, където се достига най-висока температура в най-горещия катализатор. Като алтернатива може да бъде измерена температурата на подаваните газове и превърната в температура в гнездото на катализатора, като се използва линейно преобразуване, изчислено от корелационни данни, събрани за структурата на катализатора и изпитвателния стенд за стареене, които ще се използват при процеса на стареене.

2.2.   Температурата на катализатора трябва контролирано да се повиши до най-малко 800 °C (± 10°) при работа със стехиометричното отношение (от 1 до 40 секунди по време на цикъла), като се подберат подходящата честота на въртене на двигателя, натоварване и момент на запалване на двигателя. Максималната температура на двигателя по време на цикъла от 890 °C (± 10 °C) трябва контролирано да се постигне, като се подбере подходящото съотношение въздух/гориво (A/F) на двигателя по време на „обогатената“ фаза, описана в таблицата по-долу.

2.3.   Ако се използва ниска контролирана температура, различна от 800 °C, високата контролирана температура трябва да е с 90 °C над ниската.

Стандартен цикъл на изпитвателен стенд (SBC)

Време (секунди)	Съотношение въздух/гориво на двигателя	Вдухване на вторичен въздух
1—40	Работа при стехиометричното отношение с натоварване, момент на запалване и честота на въртене на двигателя, подбрани за постигането на минимална температура на катализатора от 800 °C	Няма
41—45	„Обогатено“ (съотношение A/F, подбрано за постигането на максимална температура на катализатора по време на целия цикъл от 890 °C или с 90 °C над ниската контролирана температура)	Няма
46—55	„Обогатено“ (съотношение A/F, подбрано за постигането на максимална температура на катализатора по време на целия цикъл от 890 °C или с 90 °C над ниската контролирана температура)	3 % (± 0,1 %)
56—60	Работа при стехиометричното отношение със същото натоварване, момент на запалване и честота на въртене на двигателя, както през периода от цикъла от 1 до 40 секунди	3 % (± 0,1 %)

3.   Оборудване и процедури за стареене на изпитвателен стенд

3.1.   Конфигурация на изпитвателен стенд за стареене. Изпитвателният стенд за стареене трябва да осигурява подходяща интензивност на потока отработили газове, температура, съотношение въздух/гориво, компоненти на отработилите газове и вдухване на вторичен въздух на входа на катализатора.

Стандартният изпитвателен стенд за стареене се състои от двигател, блок за управление на двигателя и динамометър на двигателя. Възможни са и други конфигурации (например цяло превозно средство на динамометър или горелка, осигуряваща същите характеристики на емисиите на отработили газове), при положение че са спазени условията за входа на катализатора и контролните параметри, определени в настоящото допълнение.

Изпитвателният стенд за стареене може да разделя потока от отработили газове на няколко потока, при положение че всеки от тях изпълнява изискванията на настоящото допълнение. Ако изпитвателният стенд има повече от един поток от отработили газове, могат едновременно да бъдат подложени на стареене няколко каталитични системи.

3.2.   Монтиране на изпускателната уредба. На изпитвателния стенд се монтира цялата система „катализатор(и) плюс кислороден датчик“ заедно с всички изпускателни тръбопроводи, съединяващи тези компоненти. За двигатели с няколко потока от отработили газове всяка група на изпускателната уредба се монтира на изпитвателния стенд паралелно и отделно една от друга.

За изпускателни уредби, съдържащи няколко последователни катализатора, се монтира цялата каталитична система, включително всички катализатори, кислородни датчици и свързаните с тях изпускателни тръбопроводи като едно звено за подлагане на стареене. Като алтернатива всеки отделен катализатор може да бъде подложен на стареене самостоятелно за подходящия период от време.

3.3.   Измерване на температурата. Температурата на катализатора се измерва с термодвойка, поставена в гнездото на катализатора на мястото, където се достига най-висока температура в най-горещия катализатор. Като алтернатива може да бъде измерена температурата на подаваните газове точно преди входа на катализатора и превърната в температура на гнездото на катализатора, като се използва линейно преобразуване, изчислено от корелационни данни, събрани за структурата на катализатора и изпитвателния стенд за стареене, които ще се използват при процеса на стареене. Температурата на катализатора трябва да се запаметява на цифров носител с честота 1 херц (едно измерване на секунда).

3.4.   Измерване на съотношението въздух/гориво (A/F). Необходимо е да се създадат условия за измерването на съотношението въздух/гориво (A/F) (като например кислороден датчик с широк обхват) възможно най-близо до входните и изходните фланци на катализатора. Информацията от тези датчици трябва да се запаметява на цифров носител с честота 1 херц (едно измерване на секунда).

3.5.   Балансиране на потока от отработили газове. Необходимо е да се създадат условия, за да се гарантира, че през всяка каталитична система, подложена на процес на стареене на изпитвателен стенд, преминава правилно количество отработили газове (измерени в грамове/секунда при стехиометричното отношение, с толеранс от ± 5 грама/секунда).

Правилната интензивност на потока отработили газове се определя въз основа на потока отработили газове, който би се получил от двигателя на превозното средство в първоначално състояние при постоянна честота на въртене на двигателя и натоварване, подбрани за процеса на стареене на изпитвателен стенд съгласно точка 3.6.

3.6.   Настройване. Честотата на въртене на двигателя, натоварването и моментът на запалване се подбират така, че да се постигне температура в гнездото на катализатора от 800 °C (± 10 °C) при работа при стабилно стехиометрично отношение.

Системата за вдухване на въздух се настройва така, че да осигурява необходимия поток от въздух, даващ 3,0 % кислород (± 0,1 %) в потока от отработили газове с постоянно стехиометрично отношение точно пред входа на първия катализатор. Типична стойност на ламбда в предна точка на измерване на A/F (изисквана в точка 5) е 1,16 (което приблизително отговаря на 3 % съдържание на кислород).

При задействано вдухване на въздух „обогатеното“ съотношение A/F се настройва така, че да се получи температура в гнездото на катализатора, равна на 890 °C (± 10 °C). Типична стойност на A/F за този вид настройка е при ламбда 0,94 (което приблизително отговаря на 2 % съдържание на CO).

3.7.   Цикъл на стареене. При стандартните процедури на стареене на изпитвателен стенд се използва стандартният цикъл на изпитвателен стенд (SBC). SBC се повтаря до получаването на степента на стареене, която е изчислена по уравнението за времето на стареене на изпитвателен стенд (BAT).

3.8.   Осигуряване на качеството. Температурите и съотношението A/F в точки 3.3 и 3.4 трябва да бъдат периодично проверявани в процеса на стареене (поне на всеки 50 часа). При необходимост трябва да се правят пренастройки, за да се гарантира, че по време на целия процес на стареене правилно се следва стандартният цикъл на изпитвателен стенд.

След приключване на процеса на стареене данните от катализатора за време при определена температура, събрани в процеса на стареене, се подреждат в хистограма с температурни групи с диапазон не по-голям от 10 °C. За да се определи дали действително е постигната подходящата степен на топлинно остаряване на катализатора, се използва уравнението за BAT и изчислената ефективна еталонна температура за цикъла на стареене в съответствие с точка 2.4 от допълнение 3 към приложение VI. Процесът на стареене на изпитвателен стенд се продължава, ако топлинният ефект от изчисленото време на стареене не е поне 95 % от целевата степен на топлинно стареене.

3.9.   Пускане и спиране. Трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че максималната температура на катализатора при бързо влошаване (например 1 050 °C) не се достига по време на пускането или спирането. За да се избегне този проблем, могат да се използват специални процедури на пускане и спиране при ниска температура.

4.   Опитно определяне на показателя R за процедури на изпитване за дълготрайност при стареене на изпитвателен стенд

4.1.   Показателят R е коефициентът за топлинна реактивност на катализатора, използван в уравнението за времето на стареене на изпитвателен стенд (BAT). Производителите могат да определят стойността на R по експериментален път чрез използването на следните процедури:

4.2.   Чрез използване на приложимия цикъл на изпитвателен стенд и хардуер на изпитвателен стенд за стареене се подлагат на процес на стареене няколко катализатора (най-малко 3 с една и съща конструкция) при различни контролни температури между нормалната работна температура и граничната температура, след която настъпват повреди. Измерват се емисиите (или степента на неефективност на катализатора (1 — ефективност на катализатора) за всеки компонент на отработилите газове. Проверява се дали окончателното изпитване дава резултатни данни между един и два пъти стойността на нормата за емисиите.

4.3.   Прави се оценка за стойността на R и се изчислява ефективната еталонна температура (Tr) за цикъла на стареене на изпитвателен стенд за всяка контролна температура в съответствие с точка 2.4 от допълнение 3 към приложение VI.

4.4.   За всеки катализатор се прави графика, като по едната ѝ ос се нанасят стойностите на емисиите (или неефективността на катализатора), а по другата — времето на стареене. Изчислява се правата на изравняване през точките на графиката по метода на най-малките квадрати. За да са от полза за тази цел, данните трябва да имат обща пресечна точка приблизително между 0 и 6 400 km. Като пример вж. графиката по-долу.

4.5.   Изчислява се наклонът на правата на изравняване за всяка температура на стареене.

4.6.   По ординатната ос се нанасят стойностите на натуралния логаритъм (ln) от наклона на всяка права на изравняване (определен в точка 4.5), а по абсцисната ос — реципрочните стойности на температурата на стареене (1/(температура на стареене, в K). Изчисляват се въз основа на данните правите на изравняване по метода на най-малките квадрати. Наклонът на правата представлява показателят R. Като пример вж. следната графика.

4.7.   Сравнява се показателят R с първоначалната стойност, използвана в съответствие с точка 4.3. Ако изчислената стойност на показателя R се различава от първоначалната стойност с повече от 5 %, се избира нов показател R, който е между първоначалната и изчислената стойност, след което се повтарят стъпките от точка 4, за да се получи нов показател R. Този процес се повтаря, докато изчислената стойност на показателя R попадне в границите на 5 % от първоначално приетата стойност на показателя R.

4.8.   Сравняват се стойностите на показателя R, определен поотделно за всеки компонент на отработилите газове. В уравнението за BAT се използва най-ниската стойност на показателя R (най-лошият случай).