1)

в глава 2 раздел 2.1 се изменя, както следва:

2)

В глава 3 раздел 3.2 се заменя със следното:

„3.2.   Вземане на бактериологични проби в кланици и в помещенията на предприятия за производство на мляно месо, месни заготовки, механично отделено месо и прясно месо

Правила за вземане на проби от кланични трупове на едър рогат добитък, свине, овце, кози и коне

Деструктивният и недеструктивният метод за вземане на проби, изборът на място за вземане на проби, както и правилата за съхранение и транспортиране на пробите, които трябва да бъдат използвани, са описани в стандарт ISO 17604.

По време на всяка сесия за вземане на проби на случаен принцип се избират пет кланични трупа. Местата за вземане на проби се избират с оглед на използваната във всяко предприятие технология на клане.

Когато се вземат проби за анализи за наличие на Enterobacteriaceae и за определяне на броя на аеробните колонии, се избират четири места за вземане на проби от всеки кланичен труп. Чрез деструктивния метод трябва да бъдат получени четири тъканни проби с обща повърхност 20 cm2. Ако за същата цел бъде използван недеструктивният метод, площта на вземането на проби трябва да е минимум 100 cm2 (50 cm2 за кланични трупове на дребни преживни животни) от всяко място на вземане на проба.

Когато се вземат проби за анализи за наличие на Salmonella, се използва методът на абразивната гъба. Избират се областите, които има най-голяма вероятност да са замърсени. Общата площ за вземане на проби е минимум 400 cm2.

Ако пробите се вземат от различни места на кланичния труп, преди изследването те се обединяват в една проба.

Правила за вземана на проби от кланични трупове на домашни птици и от прясно месо от домашни птици

Кланиците вземат проби от цели кланични трупове на домашни птици със запазена кожа на шията за извършването на анализи за наличие на Salmonella и Campylobacter. Транжорните и преработвателните предприятия, които са различни от разположените в близост до кланица и извършват транжиране и преработка на месо, получено само от тази кланица, също вземат проби за анализ за наличие на Salmonella. Те вземат проби предимно от цели трупове на домашни птици със запазена кожа на шията, ако са налични такива, гарантирайки, че се вземат проби и от части от домашни птици със и/или без кожа, или с малко кожа, като този избор се прави въз основа на риска.

Кланиците включват в своите планове за вземане на проби кланични трупове на домашни птици от стада с неизвестен статус по отношение на Salmonella или за които е известно, че са с положителен статус за Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium.

Когато се извършва тестване спрямо критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, редове 2.1.5 и 2.1.9, за наличието на Salmonella и Campylobacter в кланични трупове на домашни птици в кланиците и тестовете за Salmonella и Campylobacter се извършват в една и съща лаборатория, по време на всяка сесия на вземане на проби се вземат случайни проби от кожата на шията от минимум 15 кланични трупа от домашни птици след охлаждане. Преди изследването пробите от кожата на шията от най-малко три кланични трупа от домашни птици от едно и също стадо на произход следва да бъдат обединени в една проба от 26 g. По този начин пробите от кожата на шията образуват 5 крайни проби по 26 g (26 g е необходимото количество, за да могат да се извършат паралелни анализи за наличие на Salmonella и Campylobacter върху една проба). След като бъдат взети и транспортирани до лабораторията, пробите трябва да се съхраняват при температура, не по-ниска от 1 °C и не по-висока от 8 °C, а времето между вземането на пробите и тестването за Campylobacter не трябва да надвишава 48 часа, за да се гарантира запазването на целостта на пробите. Проби, чиято температура е спаднала до 0 °C, не трябва се използват за проверка на съответствието с критерия за Campylobacter. Получените 5 проби по 26 g се използват за проверка на съответствието с критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, редове 2.1.5 и 2.1.9, и с критерия за безопасност на храните, посочен в глава 1, ред 1.28. С цел подготовка на първоначалната бактериална култура в лабораторията частта за изследване от 26 g се прехвърля в девет обема (234 ml) буферирана пептонна вода (БПВ), която трябва да е охладена до стайна температура преди добавянето. Сместа се обработва в торбичка за мацерация за еднократна употреба Stomacher или в пулсифайер в продължение на около една минута. За да се предотврати разпенването, въздухът от торбичката Stomacher се отстранява максимално. 10 ml (~ 1 g) от първоначалната бактериална култура се поставят в празна стерилна епруветка, като 1 ml от тези 10 ml се използва за преброяването на Campylobacter върху блюда на Петри със селективна среда. Останалата част от първоначалната бактериална култура (250 ml ~ 25 g) се използва за откриването на Salmonella.

Когато се извършва тестване спрямо критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, редове 2.1.5 и 2.1.9, за наличието на Salmonella и Campylobacter в кланични трупове на домашни птици в кланиците и тестовете за Salmonella и Campylobacter се извършват в две различни лаборатории, по време на всяка сесия на вземане на проби се вземат случайни проби от кожата на шията от минимум 20 кланични трупа от домашни птици след охлаждане. Преди изследването пробите от кожата на шията от най-малко четири кланични трупа от домашни птици от едно и също стадо на произход следва да бъдат обединени в една проба от 35 g. По този начин пробите от кожата на шията образуват 5 крайни проби по 35 g, които от своя страна трябва да бъдат разделени, за да се получат 5 крайни проби по 25 g (които да бъдат изследвани за Salmonella) и 5 крайни проби по 10 g (които да бъдат изследвани за Campylobacter). След като бъдат взети и транспортирани до лабораторията, пробите трябва да се съхраняват при температура, не по-ниска от 1 °C и не по-висока от 8 °C, а времето между вземането на пробите и тестването за Campylobacter не трябва да надвишава 48 часа, за да се гарантира запазването на целостта им. Проби, чиято температура е спаднала до 0 °C, не трябва се използват за проверка на съответствието с критерия за Campylobacter. Получените 5 проби по 25 g се използват за проверка на съответствието с критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, ред 2.1.5, и с критерия за безопасност на храните, посочен в глава 1, ред 1.28. Получените 5 крайни проби по 10 g се използват за проверка на съответствието с критерия за хигиена на процеса, посочен в глава 2, ред 2.1.9.

За анализите за наличие на Salmonella при прясно месо от домашни птици, различни от проби от кланични трупове на домашни птици, се вземат пет проби от най-малко 25 g всяка от една и съща партида. Пробата, взета от части от домашни птици с кожа, трябва да съдържа кожа и тънко парче повърхностен мускул, в случай че количеството кожа не е достатъчно за оформянето на единица проба. Пробата, взета от части от домашни птици без кожа или с малко кожа, трябва да съдържа тънко парче или парчета повърхностен мускул в допълнение към наличната кожа, за да се оформи достатъчна единица проба. Парчетата месо се отделят по такъв начин, че да съдържат колкото се може повече от повърхността на месото.

Указания за вземане на проби

По-подробни указания за вземането на проби от кланични трупове, и по-специално за местата за вземане на проби, могат да бъдат включени в насоките за добра практика, посочени в член 7 от Регламент (ЕО) № 852/2004.

Честота на вземане на проби от кланични трупове, мляно месо, месни заготовки, механично отделено месо и прясно месо от домашни птици

Производителите и търговците на храни от кланици или предприятия за производство на мляно месо, месни заготовки, механично отделено месо или прясно месо от домашни птици вземат проби за микробиологичен анализ най-малко веднъж седмично. Денят на вземането на проби трябва да се променя всяка седмица, за да се гарантира, че се обхваща всеки един ден на седмицата.

По отношение на вземането на проби от мляно месо и месни заготовки за наличие на Е. coli и анализи на броя на аеробни колонии, както и вземането на проби от кланични трупове за наличие на Enterobacteriaceae и анализи на броя на аеробни колонии, честотата може да се намали до тестване веднъж на две седмици, ако в течение на шест последователни седмици са получавани задоволителни резултати.

Когато се вземат проби за анализи за наличие на Salmonella в мляно месо, месни заготовки, кланични трупове и прясно месо от домашни птици, честотата може да се намали до изследване веднъж на две седмици, ако в течение на 30 последователни седмици са получавани задоволителни резултати. Честотата на вземане на проби за Salmonella може да се намали и ако се прилага национална или регионална програма за контрол на Salmonella и ако тази програма включва тестване, което заменя описаното в настоящия параграф вземане на проби. Честотата на вземане на проби може да бъде намалена допълнително, ако в рамките на националната или регионалната програма за контрол на Salmonella се установи, че има нисък процент на случаи на Salmonella при животните, закупувани от кланицата.

Когато се вземат проби за анализ за наличие на Campylobacter в кланични трупове на домашни птици, честотата може да се намали до веднъж на две седмици, ако в течение на 52 последователни седмици са получавани задоволителни резултати. Честотата на вземане на проби за наличие на Campylobacter може да бъде намалена с разрешение от компетентния орган, ако е налице официална или официално призната национална или регионална програма за контрол на Campylobacter и ако тази програма включва вземане на проби и тестване, еквивалентни на пробите и тестването, необходими за проверка на съответствието с критерия за хигиена на процеса, посочен в глава 2, ред 2.1.9. Ако в програмата за контрол е определено ниско равнище на заразяване на стадата с Campylobacter, честотата на вземане на проби може да бъде допълнително намалена, ако това ниско равнище е достигнато за период от 52 седмици във фермите на произход на бройлерите, закупени от кланицата. В случай че програмата за контрол покаже задоволителни резултати през определен период от годината, с разрешение от компетентния орган честотата на анализа за Campylobacter може също така да бъде съобразена със сезонните вариации.

При все това обаче, малките кланици и предприятията, произвеждащи мляно месо, месни заготовки и прясно месо от домашни птици в малки количества, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на настоящите честоти на вземане на проби, когато това е обосновано с анализ на риска и впоследствие — разрешено от компетентния орган.“