This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32017R1495
Commission Regulation (EU) 2017/1495 of 23 August 2017 amending Regulation (EC) No 2073/2005 as regards Campylobacter in broiler carcases (Text with EEA relevance. )
Регламент (ЕС) 2017/1495 на Комисията от 23 август 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2073/2005 по отношение на Campylobacter в кланични трупове на бройлери (Текст от значение за ЕИП. )
Регламент (ЕС) 2017/1495 на Комисията от 23 август 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2073/2005 по отношение на Campylobacter в кланични трупове на бройлери (Текст от значение за ЕИП. )
C/2017/5746
OB L 218, 24.8.2017, p. 1–6
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force
24.8.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 218/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1495 НА КОМИСИЯТА
от 23 август 2017 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 2073/2005 по отношение на Campylobacter в кланични трупове на бройлери
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (1), и по-специално член 4, параграф 4 от него,
като има предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията (2) се определят микробиологичните критерии за някои микроорганизми и правилата за прилагане, които трябва да се спазват от производителите и търговците на храни при изпълнението на общите и специфичните хигиенни изисквания, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 852/2004. |
(2) |
По-специално, с Регламент (ЕО) № 2073/2005 се определят критериите за хигиена на процеса, чрез които се установява индикативна стойност на замърсяване, над която се изисква предприемането на корективни действия, за да се поддържа хигиената на процеса в съответствие със законодателството относно храните. |
(3) |
В „Обобщения доклад на ЕС за тенденциите и източниците на зоонози, зоонозни причинители и хранителни взривове в Европейския съюз през 2015 г.“ (European Union Summary Report on Trends and Sources of Zoonoses, Zoonotic Agents and Food-borne Outbreaks in 2015) (3), публикуван от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), се посочва, че кампилобактериозата при човека е най-често докладваното хранително заболяване в Съюза с около 230 000 докладвани случая годишно. |
(4) |
През 2010 г. ЕОБХ публикува анализ на проучването за събиране на първоначална информация относно процентът на случаите на Campylobacter в партидите от бройлери и кланичните трупове на бройлери (4). Проучването беше проведено през 2008 г. на равнището на кланиците, за да се получат сравними данни за процентът на случаите и равнището на замърсяването при бройлерите в Съюза. ЕОБХ заключи, че средно 75,8 % от кланичните трупове на бройлери са били замърсени, като са налице значителни вариации между отделните държави членки и кланици. |
(5) |
Според публикуваното през 2010 г. Научно становище на ЕОБХ относно свързания с месо от бройлери риск от кампилобактериоза при човека (Scientific Opinion on the risk of human campylobacteriosis linked to broiler meat) (5) между 20 и 30 % от случаите на кампилобактериоза при човека вероятно са свързани с боравенето, приготвянето и консумацията на месо от бройлери, а между 50 % и 80 % от тези случаи може да се дължат на пилетата като естествен източник на бактерията. |
(6) |
В публикуваното през 2011 г. Научно становище относно вариантите за контрол на Campylobacter в производствената верига на месо от домашни птици (Scientific Opinion on control options for Campylobacter along the poultry meat production chain) (6) ЕОБХ предлага редица варианти за контрол на равнището както на стопанствата, така и на кланиците, и оценява ефекта от тях за намаляването на случаите при хора, включително чрез въвеждането на критерий за хигиена на процеса за Campylobacter. ЕОБХ смята, че рискът за общественото здраве, свързан с консумацията на месо от бройлери, може да бъде намален с повече от 50 %, ако при кланичните трупове не се превишава границата от 1 000 cfu/g и подчертава, че са налице значителни разлики в равнището на замърсяване между проби от кожа на шията и от кожа на гърдите. |
(7) |
Също така, през 2012 г. ЕОБХ публикува Научно становище относно рисковете за общественото здраве, които трябва бъдат обхванати от инспекциите на месото от домашни птици (Scientific Opinion on the public health hazards to be covered by inspection of poultry meat) (7), според което становище Campylobacter е с голяма значимост за общественото здраве и се препоръчва съществуващите методи за инспекция на кланични трупове на домашни птици да бъдат адаптирани, за да включват и Campylobacter. По-конкретно ЕОБХ предлага да бъде въведен критерий за хигиена на процеса за Campylobacter при кланични трупове на бройлери. |
(8) |
Въз основа на становищата на ЕОБХ от 2010 и 2011 г. Комисията възложи изготвянето на анализ на разходите и ползите от въвеждането на определени мерки за контрол с цел намаляване на наличието на Campylobacter в месо от бройлери на различните етапи от хранителната верига (8). Основното заключение от анализа на разходите и ползите е, че чрез определянето на критерий за хигиена на процеса за Campylobacter в кланични трупове на бройлери се постига най-добър баланс между намаляването на случаите на кампилобактериоза при човека, свързани с консумацията на месо от домашни птици, и икономическите последици от прилагането на критерия. |
(9) |
С въвеждането на критерия за хигиена на процеса за Campylobacter при кланични трупове на бройлери се цели контрол на замърсяването на кланичните трупове при процеса на клане. Освен това, за да се осигури подход, обхващащ цялата верига, съгласно препоръката в становището на ЕОБХ относно вариантите за контрол на Campylobacter, следва да бъдат предвидени мерки за контрол и на равнището на стопанствата. |
(10) |
Контролът на Campylobacter продължава да е предизвикателство, тъй като вертикалното предаване изглежда не представлява значим рисков фактор и всичко зависи от това колко са ефективни мерките за биосигурност за премахването на Campylobacter от бройлерите. Поради това следва да бъде обмислен поетапен подход, като постепенно критериите за хигиена на процеса стават все по-строги. За да се запази обаче вече постигнатата от някои държави членки степен на защита, в член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2073/2005 е предвидена достатъчна гъвкавост за прилагане на по-строг критерий за хигиена на процеса, тъй като този критерий осигурява гаранции, които са най-малкото еквивалентни на референтния критерий, определен в същия регламент. |
(11) |
С цел да се намали административната тежест за производителите и търговците на храни, в плана за вземане на проби за критерия за Campylobacter следва да се използва същият подход за вземане на проби, както при критерия за хигиена на процеса, определен за Salmonella при кланични трупове на домашни птици. Това означава, че същите проби от кожата на шията, взети за тестване на съответствието с критерия за хигиена на процеса, определен за Salmonella при кланични трупове на домашни птици, може да се използват и за анализа на Campylobacter. |
(12) |
Международният стандарт EN ISO 10272-2 е хоризонталният метод за преброяване на Campylobacter в храните и фуражите. Поради това той следва да бъде определен като референтен метод за проверка на спазването на критерия за Campylobacter при кланични трупове на домашни птици. |
(13) |
Целесъобразно е началната дата на прилагане на настоящия регламент да бъде отложена, за да се даде достатъчно време на производителите и търговците на храни да адаптират настоящите си практиките към новите изисквания и да се позволи на лабораториите, извършващи изследвания за Campylobacter, да въведат новите методи за тестване, установени в настоящия регламент. |
(14) |
Поради това Регламент (ЕО) № 2073/2005 следва да бъде съответно изменен. |
(15) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2018 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 23 август 2017 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1.
(2) Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 22.12.2005 г., стр. 1).
(3) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2016; 14(12):4634
(4) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010; 8(03):1503).
(5) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010; 8(1):1437.
(6) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2011; 9(4):2105.
(7) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2012; 10(6):2741
(8) https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/safety/docs/biosafety_food-borne-disease_campy_cost-bene-analy.pdf
ПРИЛОЖЕНИЕ
Приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005 се изменя, както следва:
1) |
в глава 2 раздел 2.1 се изменя, както следва:
|
2) |
В глава 3 раздел 3.2 се заменя със следното: „3.2. Вземане на бактериологични проби в кланици и в помещенията на предприятия за производство на мляно месо, месни заготовки, механично отделено месо и прясно месо
Деструктивният и недеструктивният метод за вземане на проби, изборът на място за вземане на проби, както и правилата за съхранение и транспортиране на пробите, които трябва да бъдат използвани, са описани в стандарт ISO 17604. По време на всяка сесия за вземане на проби на случаен принцип се избират пет кланични трупа. Местата за вземане на проби се избират с оглед на използваната във всяко предприятие технология на клане. Когато се вземат проби за анализи за наличие на Enterobacteriaceae и за определяне на броя на аеробните колонии, се избират четири места за вземане на проби от всеки кланичен труп. Чрез деструктивния метод трябва да бъдат получени четири тъканни проби с обща повърхност 20 cm2. Ако за същата цел бъде използван недеструктивният метод, площта на вземането на проби трябва да е минимум 100 cm2 (50 cm2 за кланични трупове на дребни преживни животни) от всяко място на вземане на проба. Когато се вземат проби за анализи за наличие на Salmonella, се използва методът на абразивната гъба. Избират се областите, които има най-голяма вероятност да са замърсени. Общата площ за вземане на проби е минимум 400 cm2. Ако пробите се вземат от различни места на кланичния труп, преди изследването те се обединяват в една проба.
Кланиците вземат проби от цели кланични трупове на домашни птици със запазена кожа на шията за извършването на анализи за наличие на Salmonella и Campylobacter. Транжорните и преработвателните предприятия, които са различни от разположените в близост до кланица и извършват транжиране и преработка на месо, получено само от тази кланица, също вземат проби за анализ за наличие на Salmonella. Те вземат проби предимно от цели трупове на домашни птици със запазена кожа на шията, ако са налични такива, гарантирайки, че се вземат проби и от части от домашни птици със и/или без кожа, или с малко кожа, като този избор се прави въз основа на риска. Кланиците включват в своите планове за вземане на проби кланични трупове на домашни птици от стада с неизвестен статус по отношение на Salmonella или за които е известно, че са с положителен статус за Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium. Когато се извършва тестване спрямо критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, редове 2.1.5 и 2.1.9, за наличието на Salmonella и Campylobacter в кланични трупове на домашни птици в кланиците и тестовете за Salmonella и Campylobacter се извършват в една и съща лаборатория, по време на всяка сесия на вземане на проби се вземат случайни проби от кожата на шията от минимум 15 кланични трупа от домашни птици след охлаждане. Преди изследването пробите от кожата на шията от най-малко три кланични трупа от домашни птици от едно и също стадо на произход следва да бъдат обединени в една проба от 26 g. По този начин пробите от кожата на шията образуват 5 крайни проби по 26 g (26 g е необходимото количество, за да могат да се извършат паралелни анализи за наличие на Salmonella и Campylobacter върху една проба). След като бъдат взети и транспортирани до лабораторията, пробите трябва да се съхраняват при температура, не по-ниска от 1 °C и не по-висока от 8 °C, а времето между вземането на пробите и тестването за Campylobacter не трябва да надвишава 48 часа, за да се гарантира запазването на целостта на пробите. Проби, чиято температура е спаднала до 0 °C, не трябва се използват за проверка на съответствието с критерия за Campylobacter. Получените 5 проби по 26 g се използват за проверка на съответствието с критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, редове 2.1.5 и 2.1.9, и с критерия за безопасност на храните, посочен в глава 1, ред 1.28. С цел подготовка на първоначалната бактериална култура в лабораторията частта за изследване от 26 g се прехвърля в девет обема (234 ml) буферирана пептонна вода (БПВ), която трябва да е охладена до стайна температура преди добавянето. Сместа се обработва в торбичка за мацерация за еднократна употреба Stomacher или в пулсифайер в продължение на около една минута. За да се предотврати разпенването, въздухът от торбичката Stomacher се отстранява максимално. 10 ml (~ 1 g) от първоначалната бактериална култура се поставят в празна стерилна епруветка, като 1 ml от тези 10 ml се използва за преброяването на Campylobacter върху блюда на Петри със селективна среда. Останалата част от първоначалната бактериална култура (250 ml ~ 25 g) се използва за откриването на Salmonella. Когато се извършва тестване спрямо критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, редове 2.1.5 и 2.1.9, за наличието на Salmonella и Campylobacter в кланични трупове на домашни птици в кланиците и тестовете за Salmonella и Campylobacter се извършват в две различни лаборатории, по време на всяка сесия на вземане на проби се вземат случайни проби от кожата на шията от минимум 20 кланични трупа от домашни птици след охлаждане. Преди изследването пробите от кожата на шията от най-малко четири кланични трупа от домашни птици от едно и също стадо на произход следва да бъдат обединени в една проба от 35 g. По този начин пробите от кожата на шията образуват 5 крайни проби по 35 g, които от своя страна трябва да бъдат разделени, за да се получат 5 крайни проби по 25 g (които да бъдат изследвани за Salmonella) и 5 крайни проби по 10 g (които да бъдат изследвани за Campylobacter). След като бъдат взети и транспортирани до лабораторията, пробите трябва да се съхраняват при температура, не по-ниска от 1 °C и не по-висока от 8 °C, а времето между вземането на пробите и тестването за Campylobacter не трябва да надвишава 48 часа, за да се гарантира запазването на целостта им. Проби, чиято температура е спаднала до 0 °C, не трябва се използват за проверка на съответствието с критерия за Campylobacter. Получените 5 проби по 25 g се използват за проверка на съответствието с критериите за хигиена на процеса, посочени в глава 2, ред 2.1.5, и с критерия за безопасност на храните, посочен в глава 1, ред 1.28. Получените 5 крайни проби по 10 g се използват за проверка на съответствието с критерия за хигиена на процеса, посочен в глава 2, ред 2.1.9. За анализите за наличие на Salmonella при прясно месо от домашни птици, различни от проби от кланични трупове на домашни птици, се вземат пет проби от най-малко 25 g всяка от една и съща партида. Пробата, взета от части от домашни птици с кожа, трябва да съдържа кожа и тънко парче повърхностен мускул, в случай че количеството кожа не е достатъчно за оформянето на единица проба. Пробата, взета от части от домашни птици без кожа или с малко кожа, трябва да съдържа тънко парче или парчета повърхностен мускул в допълнение към наличната кожа, за да се оформи достатъчна единица проба. Парчетата месо се отделят по такъв начин, че да съдържат колкото се може повече от повърхността на месото.
По-подробни указания за вземането на проби от кланични трупове, и по-специално за местата за вземане на проби, могат да бъдат включени в насоките за добра практика, посочени в член 7 от Регламент (ЕО) № 852/2004.
Производителите и търговците на храни от кланици или предприятия за производство на мляно месо, месни заготовки, механично отделено месо или прясно месо от домашни птици вземат проби за микробиологичен анализ най-малко веднъж седмично. Денят на вземането на проби трябва да се променя всяка седмица, за да се гарантира, че се обхваща всеки един ден на седмицата. По отношение на вземането на проби от мляно месо и месни заготовки за наличие на Е. coli и анализи на броя на аеробни колонии, както и вземането на проби от кланични трупове за наличие на Enterobacteriaceae и анализи на броя на аеробни колонии, честотата може да се намали до тестване веднъж на две седмици, ако в течение на шест последователни седмици са получавани задоволителни резултати. Когато се вземат проби за анализи за наличие на Salmonella в мляно месо, месни заготовки, кланични трупове и прясно месо от домашни птици, честотата може да се намали до изследване веднъж на две седмици, ако в течение на 30 последователни седмици са получавани задоволителни резултати. Честотата на вземане на проби за Salmonella може да се намали и ако се прилага национална или регионална програма за контрол на Salmonella и ако тази програма включва тестване, което заменя описаното в настоящия параграф вземане на проби. Честотата на вземане на проби може да бъде намалена допълнително, ако в рамките на националната или регионалната програма за контрол на Salmonella се установи, че има нисък процент на случаи на Salmonella при животните, закупувани от кланицата. Когато се вземат проби за анализ за наличие на Campylobacter в кланични трупове на домашни птици, честотата може да се намали до веднъж на две седмици, ако в течение на 52 последователни седмици са получавани задоволителни резултати. Честотата на вземане на проби за наличие на Campylobacter може да бъде намалена с разрешение от компетентния орган, ако е налице официална или официално призната национална или регионална програма за контрол на Campylobacter и ако тази програма включва вземане на проби и тестване, еквивалентни на пробите и тестването, необходими за проверка на съответствието с критерия за хигиена на процеса, посочен в глава 2, ред 2.1.9. Ако в програмата за контрол е определено ниско равнище на заразяване на стадата с Campylobacter, честотата на вземане на проби може да бъде допълнително намалена, ако това ниско равнище е достигнато за период от 52 седмици във фермите на произход на бройлерите, закупени от кланицата. В случай че програмата за контрол покаже задоволителни резултати през определен период от годината, с разрешение от компетентния орган честотата на анализа за Campylobacter може също така да бъде съобразена със сезонните вариации. При все това обаче, малките кланици и предприятията, произвеждащи мляно месо, месни заготовки и прясно месо от домашни птици в малки количества, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на настоящите честоти на вземане на проби, когато това е обосновано с анализ на риска и впоследствие — разрешено от компетентния орган.“ |