Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32017R0371

Регламент (ЕС) 2017/371 на Европейския парламент и на Съвета от 1 март 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (преразглеждане на механизма за суспендиране)

OJ L 61, 8.3.2017, p. 1–6 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

No longer in force, Date of end of validity: 17/12/2018; отменен от 32018R1806

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2017/371/oj

8.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 61/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/371 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 1 март 2017 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (преразглеждане на механизма за суспендиране)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕО) № 539/2001 (2) на Съвета са посочени третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

(2)

Механизмът за временно суспендиране на освобождаването от изискването за виза за граждани на трета страна, включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, както е посочено в член 1а от посочения регламент („механизъм за суспендиране“) следва да бъде засилен, като се улеснят държавите членки при нотифицирането за обстоятелствата, водещи до евентуално суспендиране, и като се даде възможност на Комисията да задейства механизма за суспендиране по своя инициатива.

(3)

По-специално, използването на механизма за суспендиране следва да бъде улеснено чрез съкращаване на референтните периоди и сроковете, позволяващи по-бърза процедура, както и чрез разширяване на обхвата на възможните основания за суспендиране, така че да включват отслабване на сътрудничеството по въпросите на обратното приемане, както и значително нарастване на опасностите за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки сред тези основания. По-специално, под посоченото отслабване на сътрудничеството следва да се разбира значителното нарастване на дела на отхвърлените молби за обратно приемане, включително на граждани на трети страни, преминали транзитно през съответната трета страна, в случай че споразумението за обратно приемане, сключено между Съюза или държава членка и тази трета страна, предвижда такова задължение за обратно приемане. Комисията следва също така да може да задейства механизма за суспендиране, в случай че трета страна не сътрудничи за обратното приемане, по-специално когато има сключено споразумение за обратно приемане между съответната трета страна и Съюза.

(4)

За целите на механизма за суспендиране значително нарастване означава нарастване, което надвишава прага от 50 %. То може да означава и по-малко нарастване, ако Комисията счете, че то е приложимо за конкретния случай, за който съответната държава членка е изпратила нотификация.

(5)

За целите на механизма за суспендиране нисък процент на признаване означава процент на признаване на молбите за убежище около 3 или 4 %. Може да означава и по-висок процент на признаване, ако Комисията счете, че това е приложимо за конкретния случай, за който съответната държава членка е изпратила нотификация.

(6)

Необходимо е да се избегне и да се предотврати всяка злоупотреба с освобождаването от изискването за виза, когато то води до увеличаване на миграционния натиск, произтичащ, например, от нарастване на неоснователните молби за убежище, и когато води до неоснователни молби за разрешения за пребиваване.

(7)

За да се гарантира, че специфичните изисквания, които са посочени в член — 1 и които се използват за оценка на целесъобразността от освобождаване от изискването за виза, предоставено в резултат на успешното приключване на диалога за либерализиране на визовия режим, продължават да се спазват във времето, Комисията следва да наблюдава положението в съответната трета страна. Комисията следва да обърне специално внимание на положението на правата на човека в съответните трети страни.

(8)

Комисията следва да докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета поне веднъж годишно, за срок от седем години от датата на влизане в сила на либерализирането на визовия режим с тази трета страна, и след това, ако Комисията счете за необходимо, или по искане на Европейския парламент или на Съвета.

(9)

Преди да вземе решение за временно суспендиране на освобождаването от изискването за виза за граждани на трета страна, Комисията следва да вземе предвид положението на правата на човека в тази трета страна и евентуалните последици от суспендирането на освобождаването от изискването за виза в тази ситуация.

(10)

С цел да се осигури ефективното прилагане на механизма за суспендиране, и по-специално когато се налага спешна реакция за преодоляване на трудностите, пред които е изправена най-малко една държава членка, и като се вземе предвид цялостното отражение на извънредната ситуация върху Съюза като цяло, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3). За приемането на такива актове за изпълнение следва да бъде използвана процедурата по разглеждане.

(11)

Суспендирането на освобождаването от изискването за виза с акт за изпълнение следва да обхване определени категории граждани на съответната трета страна чрез позоваване на съответните видове документи за пътуване и, когато е подходящо, допълнителни критерии, като например лица, пътуващи за първи път до територията на държавите членки. В акта за изпълнение следва да бъдат определени категориите граждани, за които следва да се прилага суспендирането, като се вземат предвид специфичните обстоятелства, за които е изпратена нотификация от една или няколко държави членки или които са докладвани от Комисията, както и принципът на пропорционалност.

(12)

За да се гарантира подходящо включване на Европейския парламент и на Съвета в прилагането на механизма за суспендиране, като се има предвид политически чувствителният характер на суспендиране на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, както и хоризонталните последици за държавите членки и самия Съюз, и по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с решението за временно суспендиране на освобождаването от изискване за виза за гражданите на съответните трети страни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (4). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(13)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва съгласно Решение 2000/365/ЕО на Съвета (5); следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(14)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва съгласно Решение 2002/192/ЕО на Съвета (6); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(15)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (8).

(16)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (10).

(17)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (12),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва:

1)

Член 1а се заменя със следното:

„Член 1а

1.   Чрез дерогация от член 1, параграф 2 освобождаването от изискването за виза за гражданите на трета страна, включена в списъка в приложение II, се суспендира временно въз основа на съответните обективни данни в съответствие с настоящия член.

2.   Държава членка може да нотифицира Комисията, ако в рамките на период от два месеца, в сравнение със същия период от предходната година или спрямо последните два месеца, предхождащи прилагането на освобождаването от изискването за виза за гражданите на трета страна, включена в списъка в приложение II, тя се сблъска с едно или повече от следните обстоятелства:

а)

значително нарастване на броя на гражданите на тази трета страна, на които е отказано влизане или за които е установено, че пребивават на територията на държавата членка, без да имат право;

б)

значително нарастване на броя на молбите за предоставяне на убежище от граждани на тази трета страна, за която процентът на признаване е нисък;

в)

отслабване на сътрудничеството за обратното приемане с тази трета страна, подкрепено с адекватни данни, по-специално значително нарастване на процента на отказите на молбите за обратно приемане, подадени от държавата членка до тази трета страна относно граждани на последната, или когато в споразумение за обратно приемане, сключено между Съюза или държавата членка и тази трета страна, това е предвидено за граждани на трети страни, които са преминали транзитно през територията на тази трета страна.

г)

нарастване на рисковете или непосредствената заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки, по-специално значително нарастване на броя на тежките престъпления, свързани с граждани на тази трета страна, подкрепено с обективна, конкретна и относима информация и данни, предоставени от компетентните органи.

Нотификацията, посочена в първа алинея, съдържа причините, на които се основава, и включва относима информация и статистически данни, както и подробно обяснение за предварителните мерки, които съответната държава членка е предприела за разрешаване на ситуацията. Съответната държава членка може в своята нотификация да уточни кои категории граждани на съответната трета страна трябва да бъдат включени в обхвата на акт за изпълнение съгласно параграф 4, буква а), като изложи подробно причините за това. Комисията незабавно информира Европейския парламент и Съвета за получаването на такава нотификация.

2а.   Когато Комисията, отчитайки съответните данни, доклади и статистически данни, разполага с конкретна и надеждна информация че обстоятелствата, посочени в параграф 2, букви а), б), в) или г), възникват в една или повече държави членки или че тази трета страна не сътрудничи за обратно приемане, по-специално когато е сключено споразумение за обратно приемане между тази трета страна и Съюза, като например:

отхвърля или не обработва своевременно молбите за обратно приемане,

не издава своевременно документи за пътуване за целите на връщането в сроковете, определени в споразумението за обратно приемане, или не приема европейски документи за пътуване, издадени след изтичането на сроковете, посочени в споразумението, или

прекратява или спира споразумението за обратно приемане,

Комисията информира Европейския парламент и Съвета незабавно със своя анализ и се прилагат разпоредбите на параграф 4.

2б.   Комисията наблюдава дали продължават да се спазват специфичните изисквания, които се основават на член - 1 и които са използвани за оценка на целесъобразността от либерализиране на визовия режим от третите страни, чиито граждани са освободени от изискването за виза при влизане на територията на държавите членки в резултат на успешното приключване на диалог за либерализиране на визовия режим, воден между Съюза и съответната трета страна.

Освен това Комисията докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета поне веднъж годишно в продължение на седем години от датата на влизане в сила на либерализирането на визовия режим за тази трета страна, и след това, когато Комисията счете това за необходимо или по искане на Европейския парламент или на Съвета. Докладът е насочен към онези трети страни, за които Комисията счита, въз основа на конкретна и надеждна информация, че определени изисквания вече не се изпълняват.

Когато докладът на Комисията показва, че едно или повече от специфичните изисквания вече не се изпълняват по отношение на дадена трета страна, се прилага параграф 4.

3.   Комисията разглежда всяка нотификация, направена съгласно параграф 2, като взема предвид:

а)

дали е налице някоя от ситуациите, посочени в параграф 2;

б)

броя на държавите членки, засегнати от всяка отделна ситуация от посочените в параграф 2;

в)

цялостното въздействие на обстоятелствата, посочени в параграф 2, върху миграционната обстановка в Съюза, за която свидетелстват данните, предоставени от държавите членки или с които Комисията разполага;

г)

докладите на европейската гранична и брегова охрана, на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището или на Европейската полицейска служба (Европол), или на всяка друга институция, орган, служба или агенция на Съюза или международна организация с компетентност по въпросите, обхванати от настоящия регламент, ако обстоятелствата го изискват в конкретния случай;

д)

указанията, които съответната държава членка може да е дала в своята нотификация, по отношение на евентуални мерки съгласно параграф 4, буква а);

е)

въпроса за обществения ред и вътрешната сигурност като цяло, след консултации със съответната държава членка.

Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за резултатите от проучването си.

4.   Когато въз основа на анализа, посочен в параграф 2а, на доклада, посочен в параграф 2б, или на проучването, посочено в параграф 3, и като взема предвид последиците от суспендирането на освобождаването от изискването за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки със съответната трета страна, и като същевременно работи в тясно сътрудничество с тази трета страна с цел намирането на алтернативни решения в дългосрочен план, Комисията решава, че е необходимо да се предприемат действия, или когато обикновено мнозинство от държавите членки е нотифицирало Комисията за наличието на обстоятелствата, посочени в параграф 2, букви а), б), в) или г), се прилагат следните разпоредби:

а)

Комисията приема акт за изпълнение, с който временно суспендира освобождаването от изискването за виза за гражданите на съответната трета страна за срок от девет месеца. Суспендирането се прилага за определени категории граждани на съответната трета страна чрез позоваване на съответните видове документи за пътуване, и когато е целесъобразно, допълнителни критерии. При определяне на това за кои категории се прилага суспендирането, Комисията, въз основа на наличната информация, включва категории, които са достатъчно големи, за да се допринесе ефективно за справяне с обстоятелствата, посочени в параграфи 2, 2а и 2б във всеки конкретен случай, като същевременно се спазва принципът на пропорционалност. Комисията приема акта за изпълнение в срок от един месец от:

i)

получаването на нотификацията, посочена в параграф 2;

ii)

уведомяването ѝ за информацията, посочена в параграф 2а;

iii)

представянето на доклада, посочен в параграф 2б; или

iv)

получаването на нотификацията за наличието на обстоятелствата, посочени в параграф 2, букви а), б), в) или г), от обикновено мнозинство от държавите членки.

Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 4а, параграф 2. В него се определя датата, от която суспендирането на освобождаването от изискването за виза трябва да породи действие.

По време на срока на суспендирането Комисията установява засилен диалог със съответната трета страна с цел коригиране на въпросните обстоятелства.

б)

Ако обстоятелствата, посочени в параграфи 2, 2а и 2б, продължават да бъдат налице, най-късно два месеца преди изтичането на деветмесечния срок, посочен в буква а) от настоящия параграф, Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 4б, с който временно суспендира прилагането на приложение II за срок от 18 месеца за всички гражданина съответната трета страна. Делегираният акт поражда действие от датата на изтичане на срока на действие на акта за изпълнение, посочен в буква а) от настоящия параграф, и изменя съответно приложение II. Това изменение се прави, като до името на въпросната трета страна се вмъква бележка под линия, в която се отбелязва, че освобождаването от изискването за виза се суспендира за тази трета страна и се посочва срокът на това суспендиране.

Когато Комисията е представила законодателно предложение съгласно параграф 5, срокът на суспендиране, посочен в делегирания акт, се удължава с още шест месеца. Бележката под линия се изменя съответно.

Без да засяга прилагането на член 4, от гражданите на съответната трета страна се изисква да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки по време на срока на суспендирането.

Държава членка, която в съответствие с член 4 предвижда нови изключения от изискването за виза за определена категория граждани на трета страна, която попада в обхвата на делегирания акт за суспендиране на освобождаването от изискването за виза, уведомява Комисията за тези мерки в съответствие с член 5.

5.   Преди да изтече срокът на действие на делегирания акт, приет съгласно параграф 4, буква б), Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Към този доклад може да бъде приложено законодателно предложение за изменение на настоящия регламент с цел прехвърляне на съответната трета страна от приложение II в приложение I.

6.   Когато Комисията е представила законодателно предложение съгласно параграф 5, тя може да удължи срока на действие на акта за изпълнение, приет съгласно параграф 4, за срок не по-дълъг от 12 месеца. Решението за удължаване на срока на действие на акта за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 4а, параграф 2.“;

2)

Член 1б се заменя със следното:

„Член 1б

До 10 януари 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на ефективността на механизма за реципрочност, предвиден в член 1, параграф 4, и при необходимост представя законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. Европейският парламент и Съветът се произнасят по предложението посредством обикновената законодателна процедура.“;

3)

Вмъква се следният член:

„Член 1в

До 29 март 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на ефективността на механизма за суспендиране, уреден в член 1а, и при необходимост представя законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. Европейският парламент и Съветът се произнасят по предложението посредством обикновената законодателна процедура.“;

4)

Член 4б се зaменя със следното:

„Член 4б

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1, параграф 4, буква е), се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 януари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

2а.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1а, параграф 4, буква б), се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 28 март 2017 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 4, буква е) и в член 1а, параграф 4, буква б), може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

3а.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*1).

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 4, буква е), влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от четири месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 1а, параграф 4, буква б), влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения.

(*1)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.“"

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на 1 март 2017 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

C. AGIUS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 15 декември 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 27 февруари 2017 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(4)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(5)  Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43).

(6)  Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

(7)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(8)  Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(9)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(10)  Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

(11)  ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(12)  Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).


Top