Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32017D0864

Решение (ЕС) 2017/864 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година относно Европейска година на културното наследство (2018 г.)

OJ L 131, 20.5.2017, p. 1–9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2017/864/oj

20.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 131/1


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/864 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 май 2017 година

относно Европейска година на културното наследство (2018 г.)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 167 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Идеалите, принципите и ценностите, които са залегнали в културното наследство на Европа, са общ източник на историческа памет, разбиране, идентичност, диалог, сближаване и творчество за Европа. Културното наследство играе важна роля в Европейския съюз и в преамбюла към Договора за Европейския съюз (ДЕС), се заявява, че подписалите страни са „вдъхновени от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“.

(2)

В член 3, параграф 3 от ДЕС се казва, че Съюзът зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.

(3)

С член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на Съюза е дадена задачата да допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство. Действията на Съюза са насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и ако е необходимо — към подкрепа и допълване на техните действия в областите на, inter alia, подобряването на знанията и разпространяването на културата и историята на европейските народи и опазването и закрилата на културното наследство от европейско значение.

(4)

Както се подчертава от Комисията в нейното съобщение от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, културното наследство трябва да се счита за общ ресурс и общо благо, което се съхранява за бъдещите поколения. Ето защо грижата за културното наследство е обща отговорност на всички заинтересовани страни.

(5)

Културното наследство има голяма стойност за европейското общество от културна, екологична, социална и икономическа гледна точка. Поради това неговото устойчиво управление представлява стратегически избор за двадесет и първи век, както подчертава Съветът в своите заключения от 21 май 2014 г. (3). Приносът на културното наследство — от гледна точка на създаването на стойност, уменията и работните места и качеството на живот — се подценява.

(6)

Културното наследство е в центъра на Европейската програма за култура (4) и допринася за нейните цели, които са насърчаване на културното многообразие и междукултурния диалог, укрепване на културата като катализатор на творчеството и утвърждаването ѝ като жизненоважен елемент в международните отношения на Съюза. То е и един от четирите приоритета на европейското сътрудничество в областта на културата за периода 2015—2018 г., както е посочено в сега действащия Работен план за културата, приет от Съвета и от представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на 25 ноември 2014 г. (5).

(7)

В заключенията си от 21 май 2014 г. Съветът заяви, че културното наследство обхваща широк спектър ресурси, наследени от миналото, във всички форми и аспекти — материални, нематериални и цифрови (създадени като цифрови и цифровизирани), включително паметници, места, пейзажи, умения, практики, познания и изражения на човешкото творчество, както и колекции, съхранени и управлявани от обществени и частни органи като музеи, библиотеки и архиви.Културното наследство обхваща и филмовото наследство.

(8)

Културното наследство е създавано в течение на вековете чрез взаимодействие между форми на културно изразяване на различните цивилизации, които са населявали Европа. Европейската година на културното наследство ще спомогне за поощряване и постигане на напредък при разбирането за значението на опазването и насърчаването на многообразието от форми на културно изразяване. Един от начините да се постигне това разбиране е чрез програми за образоване и повишаване на осведомеността на обществото в съответствие със задълженията, предвидени в Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г., по която Съюзът и държавите членки са страна.

(9)

В съответствие с член 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която Съюзът и повечето от държавите членки са страна, страните по Конвенцията, признават правото на хората с увреждания да участват равноправно с всички останали в културния живот, като трябва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че хората с увреждания имат, inter alia, достъп до местата за културни прояви или услуги, като например театри, музеи, кина, библиотеки и туристически услуги, както и доколкото е възможно, достъп до паметници и обекти от национално културно значение.

(10)

Европейската награда „Достъпен град“ показа, че осигуряването на достъп до културното наследство в градовете, по начин, който зачита същността и ценностите му, за хора с увреждания, възрастни хора и хора с ограничена подвижност или други видове временни увреждания е практически осъществимо и представлява добра практика.

(11)

Културното наследство играе важна роля за сближаването на общностите във времена, когато културното многообразие в европейските общества нараства. Обектите, на които е присъден Знакът за европейско наследство, имат значимо европейско измерение, тъй като са избрани заради ролята си в европейската история. Заедно с Европейските столици на културата тези обекти повишават чувството за принадлежност към общо европейско пространство. Поради това следва да се търси взаимно допълване с Европейската година на културното наследство. Както показва и международното сътрудничество в рамките на Съвета на Европа, новите, стимулиращи участието и междукултурни подходи към политиките в областта на културното наследство и образователните инициативи, които придават еднаква значимост на всички форми на културно наследство, имат потенциал за засилване на доверието, взаимното признаване и социалното сближаване.

(12)

Ролята на културното наследство е отчетена и в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. („Програмата до 2030 г.“), в която глобалното гражданство, културното многообразие и междукултурният диалог се признават за основни принципи на устойчивото развитие. Програмата до 2030 г. посочва, че всички култури и цивилизации могат да допринесат за устойчивото развитие и представляват ключови фактори за него. Културата е посочена изрично в няколко от целите за устойчиво развитие в Програмата до 2030 г., по специално в цел 11 (Градове — наследство), както и в цел 4 (Образование), и по отношение на туризма, в цел 8 (Устойчив растеж) и цел 12 (Модели на потребление).

(13)

Все по-широкото признаване в международен план на необходимостта хората и човешките ценности да бъдат поставени в центъра на една разширена и интердисциплинарна концепция за културното наследство засилва необходимостта от насърчаване на по-широк достъп до културното наследство, inter alia, заради неговото положително отражение върху качеството на живота. Такъв по-широк достъп може да се постигне чрез достигането до различни категории публика и чрез повишаването на достъпността до места, сгради, продукти и услуги, като се вземат предвид специалните потребности и последиците от демографските промени.

(14)

Политиките за поддържане, реставриране, консервиране, повторно използване, достъпност и популяризиране на културното наследство и на свързаните с него услуги са предимно национална, регионална или местна отговорност. Въпреки това културното наследство има ясно определено европейско измерение, което се разглежда освен в рамките на културната политика още и в редица други политики на Съюза, като образование, селско стопанство и развитие на селските райони, регионално развитие, социално сближаване, морско дело, околна среда, туризъм, програмата в областта на цифровите технологии, научни изследвания и иновации, и комуникации.

(15)

2018 година е от символично и историческо значение за Европа и нейното културно наследство, тъй като тя бележи няколко значими събития като 100-годишнината от края на Първата световна война и от независимостта на редица държави членки, както и 400-годишнината от началото на Тридесетгодишната война. Затова Европейската година на културното наследство може да предложи възможности за по-добро разбиране на настоящето посредством по-пълно и съвместно осмисляне на миналото.

(16)

С цел европейските общества и икономики да реализират пълния потенциал на културното наследство, защитата, развитието и управлението на културното наследство изискват ефективно, основано на участието, (т.е. с участие на различни равнища и на различни заинтересовани страни) управление и засилено междусекторно сътрудничество, както е посочено в заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. (6). Това управление и сътрудничество включва всички заинтересовани страни, включително публичните органи, сектора на културното наследство, частни лица и организации на гражданското общество, като НПО и организации в доброволческия сектор.

(17)

Освен това, в заключенията си от 25 ноември 2014 г., Съветът прикани Комисията да разгледа възможността за представяне на предложение за Европейска година на културното наследство.

(18)

В своя резолюция от 8 септември 2015 г. Европейският парламент препоръча да бъде определена Европейска година на културното наследство, като за предпочитане е това да бъде 2018 година.

(19)

В становището си от 16 април 2015 г. (7) Комитетът на регионите приветства призива на Съвета да се отдели необходимото внимание на Европейска година на културното наследство, като подчерта приноса, който това би имало за осъществяването на съвместните цели в общоевропейски план.

(20)

Обявяването на Европейска година на културното наследство е ефективен начин за повишаването на осведомеността на обществеността, разпространението на информация за добри практики, насърчаването на дебата по политиките, научните изследвания и иновациите и за подобряване на събирането и анализа на свидетелства за качеството и на количествени данни, включително статистически, относно социалното и икономическо въздействие на културното наследство. Чрез създаването на среда, която допринася за тези цели едновременно на равнището на Съюза и на национално, регионално и местно равнище, може да се постигне по-висока степен на полезно взаимодействие и по-добро използване на ресурсите. В това отношение Комисията следва да предостави информация своевременно и да си сътрудничи тясно с Европейския парламент, Съвета и държавите членки, Комитета на регионите и органите и асоциациите, които работят в областта на културното наследство на равнището на Съюза. За да се гарантира, че дейностите, предвидени за Европейската година на културното наследство имат европейско измерение, държавите членки се насърчават също така да си сътрудничат помежду си.

(21)

Културното наследство е и една от областите за действия по различни програми в областта на външните отношения главно в Близкия изток, но и в други региони. Популяризирането на стойността на културното наследство е също така отговор на умишленото унищожаване на културни ценности в конфликтни райони, както се подчертава в Съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията от 8 юни 2016 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“. Важно е да се постигне допълване между Европейската година на културното наследство и всички инициативи във външните отношения, разработени в подходящите рамки. Действията за защита и подкрепа на културното наследство по линия на съответните инструменти в областта на външните отношения следва, inter alia, да отразяват взаимния интерес, който се свързва с обмяната на опит и ценности с трети държави. Европейската година на културното наследство следва да насърчава взаимното опознаване, зачитането и разбирането на съответните култури.

(22)

Държавите, кандидатстващи за членство в Съюза и държавите, потенциален кандидат за членство в него следва да бъдат тясно асоциирани с действията в рамките на Европейската година на културното наследство. Също така следва да се положат усилия за включването на държавите, участващи в европейската политика за съседство, както и на други партньорски държави, когато това е целесъобразно. Това включване може да се осъществи в съответните рамки за сътрудничество и диалог, по-специално в контекста на диалога в областта на гражданското общество между Съюза и тези държави.

(23)

Опазването, консервацията и развитието на културното наследство на Европа са залегнали в целите на действащи програми на Съюза. Следователно Европейската година на културното наследство може да бъде осъществена, като се използват тези програми, в съответствие с действащите техни разпоредби и се определят приоритети за финансиране на годишна или многогодишна база. Програмите и политиките в области като културата, образованието, селското стопанство и развитието на селските райони, регионалното развитие, социалното сближаване, морското дело, околната среда, туризма, стратегията за единен цифров пазар, научните изследвания и иновациите и комуникацията допринасят пряко и непряко за защитата, развитието, иновативното повторно използване и популяризирането на културното наследство на Европа и могат да подкрепят Европейската година на културното наследство съгласно съответните им правни рамки. С цел подкрепа за целите на Европейската година на културното наследство могат да бъдат разгледани възможности за принос на национално равнище в допълнение към съфинансиране на равнището на Съюза, включително чрез гъвкави механизми за финансиране като публично-частни партньорства или колективно финансиране.

(24)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(25)

С настоящото решение се определя финансов пакет за цялата продължителност на Европейската година на културното наследство, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (8) за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(26)

Доколкото целите на настоящото решение, а именно да се поощрят споделянето и утвърждаването на стойността на културното наследство на Европа, да се повиши осведомеността за общата история и общите ценности, както и да се засили чувството за принадлежност към едно общо европейско пространство не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, като се има предвид необходимостта от транснационален обмен на информация и от разпространение на добри практики в рамките на Съюза, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет

1.   2018 година се определя за Европейска година на културното наследство („Европейската година“).

2.   Целта на Европейската година е да се насърчат споделянето и утвърждаването на стойността на културното наследство на Европа като общ ресурс, да се повиши осведомеността за общата история и общите ценности, както и да се засили чувството за принадлежност към едно общо европейско пространство.

Член 2

Цели

1.   Общите цели на Европейската година се състоят в насърчаването и подкрепата на усилията на Съюза, държавите членки и регионалните и местните органи, в сътрудничество със сектора на културното наследство и гражданското общество като цяло, за защита, опазване, повторно използване, развитие, утвърждаване на стойността и популяризиране на културното наследство на Европа. По-конкретно Европейската година:

а)

допринася за насърчаването на ролята на културното наследство на Европа като ключов компонент на културното многообразие и междукултурния диалог. При пълно спазване на компетентността на държавите членки, тя набелязва най-добрите средства за съхраняването и опазването на културното наследство на Европа, както и за осигуряването на достъп до него за по-широка и по-разнообразна публика, включително посредством мерки за развитие на публиката и образование в областта на културното наследство, като по този начин се поощряват социалното приобщаване и интеграцията;

б)

способства за повишаването на приноса на културното наследство на Европа към обществото и икономиката чрез своя пряк и непряк икономически потенциал, който включва капацитет за подкрепа на културните и творческите сектори, включително малките и средните предприятия, и за вдъхновяване на творчеството и иновациите, за утвърждаване на устойчивото развитие и туризма, за засилване на социалното сближаване и за генериране на дългосрочна заетост;

в)

допринася за утвърждаването на културното наследство като важен елемент на връзките между Съюза и трети страни, като се отчитат интересите и нуждите на партньорските държави и експертният опит на Европа в областта на културното наследство.

2.   Конкретните цели на Европейската година са:

а)

да насърчава подходи към културното наследство, които са ориентирани към хората, приобщаващи и насочени към бъдещето, по-интегрирани, устойчиви и междусекторни;

б)

да насърчава иновативни модели на основано на участието управление на културното наследство, които да включват всички заинтересовани страни, в това число публичните органи, сектора на културното наследство, частни лица и организации на гражданското общество;

в)

да насърчава дебата, научните изследвания и обмена на добри практики във връзка с качеството на консервацията, опазването, иновативното повторно използване и развитието на културното наследство, както и във връзка със съвременната намеса в историческата среда;

г)

да насърчава решенията, които правят културното наследство достъпно за всички, включително чрез цифрови средства, чрез премахване на социалните, културните и физическите бариери, като взема предвид лицата със специални потребности;

д)

да подчертава и засилва положителния принос на културното наследство за обществото и икономиката посредством научните изследвания и иновациите, включително чрез укрепване на базата от научни доказателства за този принос на равнището на Съюза;

е)

да насърчава полезните взаимодействия между културното наследство и политиките за околната среда посредством интегрирането на културното наследство в политиките в областта на околната среда, архитектурата и планирането и чрез насърчаване на енергийната ефективност;

ж)

да насърчава регионалните и местните стратегии за развитие, използващи потенциала на културното наследство, включително чрез насърчаване на устойчивия туризъм;

з)

да подкрепя развитието на специализирани умения и да подобрява управлението и трансфера на знания в сектора на културното наследство, като се отчитат последствията от цифровизацията;

и)

да насърчава културното наследство като източник на вдъхновение за съвременното творчество и иновациите и да подчертава потенциала за взаимно обогатяване и засилено взаимодействие между сектора на културното наследство и останалите културни и творчески отрасли;

й)

да повишава осведомеността за значението на културното наследство на Европа чрез образование и учене през целия живот, по-специално чрез насочване на вниманието към децата, младежите и възрастните хора, местните общности и трудните за въздействие социални групи;

к)

да изтъква потенциала на сътрудничеството по въпроси на културното наследство с цел създаване на по-силни връзки в рамките на Съюза и със страни извън Съюза и за насърчаване на междукултурния диалог, помирението след конфликти и предотвратяването на конфликти;

л)

да насърчава научните изследвания и иновациите по отношение на културното наследство; да улеснява усвояването и използването на резултатите от научните изследвания от всички заинтересовани страни, по-специално публичните органи и частния сектор, както и да способства за разпространението на резултатите от научните изследвания сред широката общественост;

м)

да насърчава полезните взаимодействия между Съюза и държавите членки, в това число засилването на инициативите за предотвратяване на незаконния трафик на предмети на културата; и

н)

да изтъкне, през 2018 година, значимите събития, които са от символично значение за историята на Европа и за нейното културно наследство.

Член 3

Съдържание на мерките

1.   Мерките, които трябва да се вземат за постигане на целите, определени в член 2, включват следните дейности на равнището на Съюза, на национално, регионално или местно равнище, свързани с целите на Европейската година:

а)

инициативи и събития за насърчаване на дебата и повишаване на осведомеността за значението и стойността на културното наследство и за улесняване на участието на гражданите и заинтересованите страни;

б)

предоставянето на информация, изложби, образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността с цел популяризиране на ценности като многообразието и междукултурния диалог, чрез използване на доказателства от богатото културно наследство на Европа, и за стимулиране на приноса на широката общественост за защита и управление на културното наследство, както и в по-общ план за постигане на целите на Европейската година;

в)

споделянето на опита и добрите практики на национални, регионални и местни администрации и други организации и разпространението на информация за културното наследство, включително чрез Europeana;

г)

провеждането на проучвания и научноизследователски и иновационни дейности и разпространението на техните резултати в европейски и национален мащаб; и

д)

насърчаването на проекти и мрежи, свързани с Европейската година, включително чрез медиите и социалните мрежи.

2.   Комисията и държавите членки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, могат да определят дейности, различни от посочените в параграф 1, при условие че те допринасят за постигането на целите на Европейската година, определени в член 2.

3.   Институциите и органите на Съюза, както и държавите членки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, могат да използват Европейската година и нейното лого за популяризиране на дейностите, посочени в параграфи 1 и 2.

Член 4

Координация на равнището на държавите членки

Организацията на участието в Европейската година на национално равнище е отговорност на държавите членки. За тази цел държавите членки определят национални координатори. Националните координатори осигуряват координацията на съответните дейности на национално равнище.

Член 5

Координация на равнището на Съюза

1.   Комисията свиква редовни срещи на националните координатори за координиране на протичането на Европейската година. Тези срещи служат също така за обмен на информация относно изпълнението на Европейската година на национално равнище и на равнището на Съюза. Представители на Европейския парламент могат да участват в тези срещи като наблюдатели.

2.   При координацията на Европейската година на равнището на Съюза се следва хоризонтален подход с оглед на създаването на взаимодействия между различните програми на Съюза и инициативите за финансиране на проекти в областта на културното наследство.

3.   Комисията свиква редовни срещи на заинтересованите страни и представителите на европейски организации или органи, развиващи дейност в областта на културното наследство, включително съществуващите транснационални културни мрежи и заинтересовани НПО, а също и младежки организации, които да я подпомагат в реализирането на Европейската година на равнището на Съюза.

Член 6

Международно сътрудничество

За целите на Европейската година Комисията си сътрудничи с компетентни международни организации, по-специално със Съвета на Европа и Юнеско, като същевременно осигурява видимост на участието на Съюза.

Член 7

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията взема подходящи мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящото решение, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и инспекции, и ако бъдат установени нарушения — чрез възстановяване на недължимо платените суми, а когато е уместно — чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и проверки и инспекции на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящото решение.

3.   Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (10), с цел да установи дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение или решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран по силата на настоящото решение.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразумения за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договори, както и споразумения и решения за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящото решение, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответната си компетентност.

Член 8

Финансиране

Съфинансирането на равнището на Съюза на дейности в изпълнение на Европейската година се извършва в съответствие с приложимите правила за съществуващи програми, като програмата „Творческа Европа“ и в рамките на съществуващите възможности за определяне на приоритети на годишна или многогодишна база. По целесъобразност Европейската година може да се подкрепя също така от други програми и политики в рамките на действащите за тях правни и финансови разпоредби.

Член 9

Бюджет

Финансовият пакет за изпълнението на настоящото решение за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2018 г. възлиза на 8 милиона евро.

Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и от Съвета в рамките на многогодишната финансова рамка.

Член 10

Наблюдение и оценка

До 31 декември 2019 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението, резултатите и общата оценка на инициативите, предвидени в настоящото решение. Докладът включва идеи за бъдещи общи инициативи в областта на културното наследство.

Член 11

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Страсбург на 17 май 2017 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

C. ABELA


(1)  ОВ C 88, 21.3.2017 г., стр. 7.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 май 2017 г.

(3)  Заключения на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа (ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 36).

(4)  Резолюция на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура (ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1).

(5)  Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно работния план за културата за периода 2015—2018 г. (ОВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 4).

(6)  Заключения на Съвета относно основаното на участието управление на културното наследство (ОВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 1.)

(7)  Становище на Комитета на регионите — „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (ОВ C 195, 12.6.2015 г., стр. 22).

(8)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(9)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(10)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).


СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

В съответствие с член 9 от Решението финансовият пакет за изпълнение на Европейската година на културното наследство (2018 г.) възлиза на 8 милиона евро. За финансиране на подготовката на Европейска година на културното наследство 1 милион евро ще бъдат финансирани от съществуващите ресурси в бюджета за 2017 г. За бюджета за 2018 г. 7 милиона евро ще бъдат запазени за Европейска година на културното наследство и видими в бюджетен ред. От тази сума 3 милиона евро ще дойдат от предвидените понастоящем средства за програма „Творческа Европа“ и 4 милиона евро ще дойдат от промяна на приоритетите от други съществуващи ресурси, без да се използват съществуващите резерви и без да се засягат правомощията на бюджетния орган.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията отбелязва споразумението на съзаконодателите да определят финансов пакет в размер на 8 милиона евро в член 9 от решението на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.). Комисията припомня, че бюджетният орган е компетентен да разреши размера на бюджетни кредити в годишния бюджет, в съответствие с член 314 от ДФЕС.


Top