12.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 99/1

(1)

За правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар е необходимо вносът на енергия в Съюза да се подчинява изцяло на правилата за създаване на вътрешния енергиен пазар. Прозрачността и съответствието с правото на Съюза са важни фактори за осигуряването на енергийната стабилност на Съюза. Неправилното функциониране на вътрешния енергиен пазар поставя Съюза в уязвимо и неизгодно положение по отношение на сигурността на енергийните доставки и намалява потенциалните ползи от този пазар за европейските потребители и промишленост.

(2)

За да се гарантират енергийните доставки за Съюза, е необходимо да се диверсифицират енергийните източници и да се изградят нови междусистемни енергийни връзки между държавите членки. Същевременно от първостепенна важност е да се увеличава сътрудничеството по отношение на енергийната сигурност със съседните страни и стратегическите партньори на Съюза.

(3)

Целта на приетата от Комисията на 25 февруари 2015 г. Стратегия за енергиен съюз е да осигури на потребителите сигурно, устойчиво, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване. Прилагането на политиките в областта на енергетиката, търговията и външните отношения по съгласуван и последователен начин значително ще допринесе за постигането на тази цел. По-конкретно, в Стратегията за енергийния съюз се подчертава, че пълното съответствие на споразуменията за закупуване на енергия от трети държави с правото на Съюза е важен елемент за гарантиране на енергийната сигурност, като се използва вече направеният анализ в рамките на Европейската стратегия за енергийна сигурност от 28 май 2014 г. В същия дух, в своите заключения от 19 март 2015 г. Европейският съвет призова за пълно съответствие с правото на Съюза на всички споразумения за закупуване на газ от външни доставчици, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на подобни споразумения и на съвместимостта с разпоредбите на Съюза в областта на енергийната сигурност.

(4)

Европейският парламент, в своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз, подчерта необходимостта от засилване на съгласуваността на политиките за външната енергийна сигурност на Съюза и от по-голяма прозрачност на свързаните с енергетиката споразумения.

(5)

Решение № 994/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) даде определени резултати, що се отнася до получаването на информация за действащите междуправителствени споразумения и до набелязването на проблемите, които те поставят от гледна точка на съвместимостта им с правото на Съюза.

(6)

Решение № 994/2012/ЕС обаче се оказа неефективно, що се отнася до осигуряване на съответствието на междуправителствените споразумения с правото на Съюза. Посоченото решение се опира най-вече на оценката на междуправителствените споразумения, направена от Комисията, след сключването им от държавите членки с трети държави. Натрупаният опит по изпълнението на Решение № 994/2012/ЕС показа, че при подобна последваща оценка не се оползотворяват напълно възможностите за осигуряване на съответствието на междуправителствените споразумения с правото на Съюза. По-специално, междуправителствените споразумения често не съдържат подходящи клаузи за прекратяване или изменение, които да позволят на държавите членки да отстранят всички възможни несъответствия в рамките на разумен срок. Освен това позициите на подписалите страни вече са строго определени, което създава политически натиск да не се променя нито един аспект на споразумението.

(7)

Висока степен на прозрачност по отношение на споразуменията между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката ще бъде от полза за постигането както на по-тясно сътрудничество в Съюза в областта на външните отношения в сектора на енергетиката, така и на дългосрочните политически цели на Съюза, свързани с енергетиката, климата и сигурността на енергийните доставки.

(8)

За да се избегне евентуално несъответствие с правото на Съюза и да се постигне по-голяма прозрачност, държавите членки следва възможно най-рано да уведомяват Комисията за намерението си за встъпване в преговори по нови междуправителствени споразумения или изменения на междуправителствени споразумения. Комисията следва да бъде редовно информирана за напредъка на преговорите. Държавите членки следва да имат възможността да поканят Комисията да участва в преговорите като наблюдател. Комисията следва да може да поиска да участва в преговорите в качеството на наблюдател.

(9)

По време на преговорите по междуправителствено споразумение Комисията следва да има възможността да информира съответната държава членка за това как да се избегне несъвместимост на конкретното споразумение с правото на Съюза. В тази рамка Комисията следва да има също така възможността да насочи вниманието на съответната държава членка към релевантните цели на енергийната политика на Съюза, принципа на солидарност между държавите членки и позициите във връзка с политиката на Съюза, приети в заключенията на Съвета или на Европейския съвет. Това обаче не следва да е част от правната оценка на Комисията на проекта на междуправителствено споразумение или на изменение.

(10)

С цел да се гарантира съответствието с правото на Съюза и като надлежно се взема предвид фактът, че междуправителствените споразумения и изменения в областта на газа или нефта понастоящем имат най-големи относителни последици за правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар и за сигурността на енергийните доставки в Съюза, държавите членки следва предварително да нотифицират на Комисията проекти на междуправителствени споразумения, свързани с газ или нефт, преди те да станат правно обвързващи за страните. В дух на сътрудничество, Комисията следва да подкрепя държавите членки при набелязването на проблемните моменти, свързани със съответствието на проекта на междуправителствено споразумение или на изменение. По този начин съответната държава членка ще бъде по-добре подготвена за сключването на споразумение, съответстващо на правото на Съюза.

(11)

Комисията следва да разполага с достатъчно време за такава оценка, за да гарантира възможно най-голяма правна сигурност, като същевременно не допуска неоправдани забавяния. Комисията следва да разгледа възможността за съкращаване на сроковете, предвидени за оценката ѝ, ако е целесъобразно, по-специално ако дадена държава членка поиска това или ако държава членка е уведомявала Комисията достатъчно подробно по време на преговорите, и като взема предвид степента, в която проектът на междуправителствено споразумение или на изменение се основава на стандартни клаузи. С цел да се възползват пълноценно от подкрепата на Комисията, държавите членки следва да се въздържат от сключването на междуправителствено споразумение, свързано с газ или нефт, или междуправителствено споразумение, свързано с електроенергия, когато дадена държава членка е решила да поиска предварителна оценка от Комисията, докато Комисията не информира държавата членка за резултатите от своята оценка. Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да постигнат подходящо решение с оглед отстраняване на всяка установена несъвместимост.

(12)

В светлината на Стратегията за енергийния съюз прозрачността по отношение на миналите и бъдещите междуправителствени споразумения продължава да бъде от изключително значение и е важен елемент за осигуряването на енергийната стабилност на Съюза. Поради това държавите членки следва да продължат да нотифицират на Комисията действащите и бъдещите междуправителствени споразумения, независимо дали са влезли в сила или се прилагат временно по смисъла на член 25 от Виенската конвенция за правото на договорите, както и новите междуправителствени споразумения.

(13)

Комисията следва да оцени съвместимостта с правото на Съюза на междуправителствените споразумения, които са в сила или се прилагат временно към датата на влизане в сила на настоящото решение, и да информира за това държавите членки. В случай на несъвместимост държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да намерят подходящо решение за отстраняване на установената несъвместимост.

(14)

Настоящото решение следва да се прилага за междуправителствени споразумения. Междуправителствените споразумения изразяват, по-специално чрез своето съдържание и независимо от формалното им наименование, намерението на страните споразумението да има правно обвързваща сила, изцяло или частично. Следва да подлежат на нотификация само междуправителствените споразумения, които се отнасят до закупуването, търговията, продажбата, транзита, съхранението или доставката на енергия във или на поне една държава членка или до изграждането или експлоатацията на енергийна инфраструктура с физическа връзка с поне една държава членка. При съмнение държавите членки следва да се консултират незабавно с Комисията. По принцип споразуменията, които вече не са в сила или повече не се прилагат, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящото решение.

(15)

Правно обвързващата сила на даден инструмент или на части от него, а не формалното му наименование, го определя като междуправителствено споразумение или, при липса на такава правно обвързваща сила, като необвързващ инструмент за целите на настоящото решение.

(16)

Държавите членки установяват отношения с трети държави не само чрез сключване на междуправителствени споразумения, но и под формата на необвързващи инструменти, които често са формално обозначени като меморандуми за разбирателство, съвместни декларации, съвместни декларации на министрите, съвместни действия, съвместни кодекси за поведение, или със сходни термини. Поради правно необвързващото естество на тези инструменти не може да има правно задължение за държавите членки да ги прилагат, включително когато тяхното прилагане е несъвместимо с правото на Съюза. Дори да нямат правно обвързващ характер, подобни инструменти могат да се използват за създаването на подробна уредба за енергийната инфраструктура и енергийните доставки. За постигане на по-голяма прозрачност държавите членки следва да могат да представят на Комисията необвързващите инструменти, а именно споразумения между една или повече държави членки и една или повече трети държави, които не са правно обвързващи, и които определят условията за енергийните доставки или за развиването на енергийните инфраструктури, включително чрез тълкувания на правото на Съюза в тази област или измененията на такива необвързващи инструменти, включително всички приложения към тях. Ако необвързващ инструмент или изменение се позовава изрично на други текстове, държавата членка следва да e в състояние да представи и тези текстове.

(17)

Междуправителствените споразумения и необвързващите инструменти, които е необходимо да бъдат нотифицирани на Комисията в тяхната цялост въз основа на други актове на Съюза или които засягат въпроси, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящото решение.

(18)

Настоящото решение не следва да поражда задължения във връзка със споразумения между предприятия. Държавите членки обаче следва да са свободни да съобщават на Комисията на доброволна основа такива споразумения, изрично препращане към които се съдържа в междуправителствени споразумения или необвързващи инструменти.

(19)

Комисията следва да предостави на всички останали държави членки достъп в защитен електронен формат до получаваната от нея информация във връзка с междуправителствени споразумения с цел повишаване на координацията и прозрачността между държавите членки и засилване по този начин на преговорните им позиции по отношение на трети държави. Комисията следва да зачита исканията на държавите членки за третиране на предоставената ѝ от тях информация като поверителна. Исканията за поверително третиране обаче не следва да ограничават достъпа на самата Комисия до поверителна информация, тъй като Комисията се нуждае от изчерпателна информация за целите на извършваната от нея оценка. Комисията следва да отговаря за осигуряване на прилагането на клаузата за поверителност. Исканията за поверително третиране не трябва да накърняват правото на достъп до документи, предвидено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(20)

Ако дадена държава членка счита, че конкретно междуправителствено споразумение е поверително, тя следва да предостави на Комисията обобщена информация за него, съдържаща неговите предмет, цел, обхват, продължителност, страните по него, както и информация относно основните му елементи, за да може тази информация да бъде доведена до знанието и на останалите държави членки.

(21)

Постоянният обмен на информация за междуправителствените споразумения на равнището на Съюза следва да позволи разработването на най-добри практики. Въз основа на тези най-добри практики Комисията, в сътрудничество с държавите членки, а когато е целесъобразно, в сътрудничество с Европейската служба за външна дейност по въпросите, свързани с външната политика на Съюза, следва да разработи незадължителни стандартни клаузи, които да се използват в междуправителствените споразумения между държавите членки и трети държави, както и насоки, включително списък с примери на клаузи, които не съответстват на правото на Съюза и поради тази причина не следва да се използват. Използването на подобни стандартни клаузи следва да има за цел да се избегнат евентуални противоречия между междуправителствените споразумения и правото на Съюза, по-специално с правилата за вътрешния енергиен пазар и правото на Съюза в областта на конкуренцията, както и противоречия с международните споразумения, сключени от Съюза. Подобни стандартни клаузи или насоки следва да служат за справка на компетентните органи и по този начин ще допринесат за повишаване на прозрачността и съвместимостта с правото на Съюза. Използването на подобни стандартни клаузи следва да бъде незадължително, а съдържанието им следва да може да се адаптира към всякакви особени обстоятелства.

(22)

По-доброто взаимно познаване на действащите и на новите междуправителствени споразумения следва да спомогне за по-голяма прозрачност и по-добра координация по въпросите на енергетиката между държавите членки и между държавите членки и Комисията. Тази подобрена координация следва да позволи на държавите членки да се възползват в пълна степен от политическата и икономическата тежест на Съюза, а също така да даде възможност на Комисията да предлага решения на констатираните проблеми в областта на междуправителствените споразумения.

(23)

Комисията следва да улеснява и насърчава координацията между държавите членки с цел засилване на стратегическата роля на Съюза като цяло в областта на енергетиката посредством ясно определен и ефективен координиран подход към държавите производителки, държавите на транзитно преминаване и държавите потребителки.

(24)

Доколкото целта на настоящото решение, а именно обменът на информация между държавите членки и Комисията във връзка с междуправителствените споразумения в областта на енергетиката, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради последиците от настоящото решение, приложимо във всички държави членки, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(25)

Разпоредбите на настоящото решение не следва да накърняват прилагането на правилата на Съюза относно нарушенията, държавната помощ и конкуренцията. По-специално, в съответствие с член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията има правото да започне производство за установяване на нарушение, когато прецени, че дадена държава членка не е изпълнила задълженията си по ДФЕС.

(26)

Комисията следва да оцени дали настоящото решение е достатъчно и ефективно за целите на осигуряването на съответствие на междуправителствените споразумения с правото на Съюза и на висока степен на координация между държавите членки във връзка с междуправителствените споразумения в областта на енергетиката.

(27)

Следователно Решение № 994/2012/ЕС следва да бъде отменено,

(1)

„междуправителствено споразумение“ означава всяко правно обвързващо споразумение, независимо от формалното му наименование, между една или няколко държави членки и една или няколко трети държави, или между една или няколко държави членки и международна организация, което се отнася до:

въпреки това, когато такова правно обвързващо споразумение обхваща и въпроси, различни от посочените в букви а) и б), се счита, че само клаузите, чието съдържание е свързано с посочените букви, и общите клаузи, приложими за тези свързани с енергетиката клаузи, представляват междуправителствено споразумение;

2)

„действащо междуправителствено споразумение“ означава междуправителствено споразумение, което е в сила или се прилага временно към 2 май 2017 г.;

3)

„необвързващ инструмент“ означава договореност между една или повече държави членки и една или повече трети държави, която не е правно обвързваща, като например меморандум за разбирателство, съвместна декларация, съвместна декларация на министрите, съвместно действие или съвместен кодекс за поведение, и която определя условията за доставки на енергия, като например обеми и цени, или за развитието на енергийните инфраструктури;

4)

„действащ необвързващ инструмент“ означава необвързващ инструмент, подписан или договорен по друг начин преди 2 май 2017 г.

а)

неговия предмет;

б)

неговите цел и обхват;

в)

неговия срок на действие;

г)

страните по него;

д)

информация за основните му елементи.

а)

да прави преглед на развитието при междуправителствените споразумения и да се стреми към последователност и съгласуваност във външните отношения на Съюза в областта на енергетиката с държавите производителки, държавите на транзитно преминаване и държавите потребителки;

б)

да набележи общите проблеми при междуправителствените споразумения, да проучи подходящите мерки за решаване на тези проблеми и когато е целесъобразно, да предложи насоки и решения;

в)

да подпомага, когато е целесъобразно, изготвянето на многостранни междуправителствени споразумения с участието на няколко държави членки или на Съюза като цяло.