(1)

Съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011 предвидените в член 17 хармонизирани стандарти трябва да отговарят на изискванията на хармонизираната система, определени в настоящия регламент или чрез него.

(2)

През юли 2013 г. Европейският комитет за стандартизация (CEN) прие хармонизиран стандарт EN 14342:2013 „Подова настилка от дървесина и паркет: Характеристики, оценка на съответствието и маркировка“. Впоследствие позоваването на стандарта бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(3)

На 21 август 2015 г. Германия отправи официално възражение по отношение на хармонизирания стандарт EN 14342:2013. Официалното възражение се позоваваше на клауза 4.4 от посочения стандарт, отнасяща се за методите за оценка и критериите за някои опасни вещества, като с него се изискваше оттегляне на позоваването на стандарта от Официален вестник на Европейския съюз или, като алтернативен вариант, ограничение, изключващо клауза 4.4 от посочения стандарт от обхвата на посоченото позоваване.

(4)

Според Германия посоченият стандарт не съдържа хармонизирани методи за оценка на експлоатационните показатели на въпросните строителни продукти по отношение на съществената характеристика изпускане на други опасни вещества. Всъщност в клауза 4.4 от стандарта се посочва, че проверката и декларацията относно изпускането или съдържанието на допълнителни опасни вещества, различни от обхванатите от други клаузи на стандарта, следва да бъдат направени като се вземат предвид националните разпоредби на мястото на употреба.

(5)

Становището на Германия бе, че този недостатък представлява нарушение на член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 305/2011, тъй като въпросният стандарт не отговаря изцяло на изискванията, установени в относимия мандат, както се предвижда в член 18.

(6)

Освен това Германия подчерта колко важно е да бъдат подходящо третирани изпусканията на такива други опасни вещества, особено летливите органични съединения (ЛОС), в рамките на хармонизираните стандарти, и по-специално за въпросните продукти на основата на дървесина.

(7)

Поради тези причини Германия поиска оттегляне на позоваването на този стандарт или, като алтернативен вариант, неговото ограничаване чрез изключване от обхвата му на клауза 4.4, така че държавите членки да могат да приемат национални разпоредби за оценка на експлоатационните показатели по отношение на въпросната съществена характеристика, що се отнася до изпускането на други опасни вещества.

(8)

При оценяване на допустимостта на повдигнатите искания следва да се посочи, че ако алтернативното искане от страна на Германия трябваше да се разбира като представляващо отделно искане с цел да се даде възможност на държавите членки да въвеждат национални разпоредби за установяване на допълнителни изисквания, такова искане не би било насочено към съдържанието на EN 14342:2013 и затова би следвало да се счита за недопустимо. Тъй като обаче формулировката на искането е ясно насочена към ограничаването на обхвата на позоваването на посочения стандарт, свързаните твърдения от страна на Германия относно последиците от такова ограничаване следва да се считат само като част от аргументацията, изложена в рамките на официалното възражение, и следователно да не се разглеждат отделно.

(9)

Съгласно член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 305/2011 хармонизираните стандарти трябва да предоставят методите и критериите за оценка на експлоатационните показатели на обхванатите от стандартите продукти по отношение на съществените им характеристики. Както твърди Германия, в клауза 4.4 от EN 14342:2013 се съдържа само позоваване на въведените национални разпоредби. В това отношение EN 14342:2013 не отговаря на изискванията, посочени в член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 305/2011.

(10)

Освен това в съдебната практика на Съда (3) е посочено, че държавите членки нямат право да въвеждат национални разпоредби за оценка на експлоатационните показатели по отношение на съществени характеристики извън съдържащите се в хармонизираните стандарти, когато се отнася за предлагане на пазара или употреба на обхванатите от тях строителни продукти. Следователно съдържанието на EN 14342:2013 е в противоречие и с тези принципи.

(11)

Поради това, както и поради факта, че регламентите са пряко приложими, клауза 4.4 от EN 14342:2013 не следва да се прилага, независимо от резултата от тази процедура по официално възражение.

(12)

Независимо от това, тъй като съдебната практика на Съда (4) потвърждава изчерпателния характер на хармонизираната система, установена в Регламент (ЕС) № 305/2011 или чрез него, невалидността на клауза 4.4 от EN 14342:2013 не означава, че държавите членки биха могли да приемат национални разпоредби за оценка на експлоатационните показатели по отношение на съществената характеристика изпускане на други опасни вещества.

(13)

Въз основа на съдържанието на стандарта EN 14342:2013, както и на информацията, подадена от Германия, от другите държави членки, от CEN и от отрасъла, и след консултация с комитетите, учредени съгласно член 64 от Регламент (ЕС) № 305/2011 и член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5), следва да се отбележи, че не бяха изразени възражения по същество срещу продължаване на публикуването на позоваването на посочения стандарт в Официален вестник на Европейския съюз. Изключването на клауза 4.4 от обхвата на позоваването, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, породи опасения, основаващи се на тълкуване на съдебната практика на Съда в смисъл, че държавите членки могат — ако сметнат, че безопасността на даден продукт не е достатъчно гарантирана — да определят изисквания, ограничаващи свободното обращение на тези продукти. Самият Съд обаче вече посочи, че такова тълкуване би поставило под въпрос ефективността [(„effet utile“)] на хармонизацията в тази област (6).

(14)

Следователно предполагаемата непълнота на посочения стандарт не следва да се счита за достатъчно основание за приемане на първото искане на Германия — пълно оттегляне на позоваването на стандарт EN 14342:2013 от Официален вестник на Европейския съюз. Поради това посоченото искане следва да бъде отхвърлено.

(15)

По отношение на алтернативното искане за ограничаване на позоваването чрез изключване на клауза 4.4 от обхвата му, следва първо да се припомни, че — както беше вече доказано — посочената клауза не следва да се прилага, независимо от резултата от тази процедура по официално възражение. От съображения за яснота обаче е необходимо въпросната невалидна клауза да се изключи изрично от позоваването.

(16)

Поради това позоваването на стандарта EN 14342:2013 следва да се запази, но е необходимо да се въведе ограничение, изключващо клауза 4.4 от посочения стандарт от обхвата на този стандарт,