Комисията припомня, че Рамковото споразумение не съставлява правно основание за предаване на лични данни между ЕС и САЩ за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм (вж. член 1, параграф 3 от Споразумението). По-скоро, в съчетание с приложимото правно основание за предаването на лични данни и при спазване на условията, посочени в член 5 от Споразумението, то има за цел да предостави подходящи гаранции по смисъла на член 37, параграф 1 от Директива 2016/680. Споразумението обаче не предоставя общо разрешение за предаване на данни. Освен това със Споразумението се запазва способността на националните органи за защита на данните да упражняват пълноценно предоставените им от правото на ЕС надзорни правомощия по отношение на международното предаване на данни, попадащо в приложното поле на Споразумението.

Комисията отбелязва, че член 19, параграф 1 от Рамковото споразумение предоставя на гражданите на ЕС права на съдебна защита в съответствие с искането, отправено от Европейския парламент в неговата резолюция от 12 март 2014 г. (2013/2188(INI)), да се гарантират „ефективни и приложими средства за […] съдебна защита за всички граждани на ЕС в САЩ“ и да се „поставят правата на гражданите на ЕС на равна основа с правата на гражданите на САЩ“. За да се съобрази с тази разпоредба, Конгресът на САЩ вече прие Закона за съдебната защита (Judicial Redress Act). Това е важна стъпка в процеса на изпълнение на Споразумението. Въз основа на уверенията, които получи по време на преговорите, Комисията очаква, че ще бъдат извършени всички предвидени в този закон определяния — както определянето на ЕС за „обхваната държава“, така и посочването като „определена федерална агенция или нейна структура“ на всички служби на САЩ, които обработват данни, попадащи в обхвата на Споразумението — и че всяко предаване на данни, попадащо в обхвата на Споразумението, ще бъде обхванато от посочения закон. Комисията потвърждава, че това включва предаване на данни, извършено въз основа на Споразумението между ЕС и САЩ относно резервационните данни на пътниците (PNR) и Споразумението между ЕС и САЩ относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от ЕС до САЩ за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (вж. член 3, параграф 1 във връзка с четвъртия параграф от преамбюла на Споразумението), и че по отношение на съответните набори от данни не може да се прави изключение от ползването на правата на съдебна защита, предоставени от Закона за съдебната защита. Комисията счита, че единствено по този начин ще бъде осигурено цялостното изпълнение на член 19, параграф 1 от Споразумението, както се изисква в член 5, параграфи 2 и 3 от Споразумението.

Според Комисията член 19, параграф 1 от Рамковото споразумение е съществена разпоредба от Споразумението, която трябва да бъде изцяло изпълнена, по-специално чрез необходимите определяния. Освен това, както е предвидено в член 23, параграф 1 от Споразумението, по време на съвместния преглед Комисията ще обърне особено внимание на ефективното изпълнение на член 19 от Споразумението, отнасящ се до съдебната защита.

Въпреки че лицата, които не са граждани на ЕС, не могат да се ползват от допълнителните права на съдебна защита, предвидени в член 19, параграф 1 от Споразумението, това не засяга упражняването на други съществуващи права на съдебна защита, предвидени в правото на САЩ, които са на разположение на всяко физическо лице, независимо от местожителството или гражданството му (вж. член 19, параграф 3 от Споразумението), като например правата по Закона за административното производство (Administrative Procedure Act), Закона за неприкосновеност на електронните съобщения (Electronic Communications Privacy Act) или Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act).