16.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/68

(1)

Целта на определената в член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012 процедура по признаване на централните контрагенти (ЦК), установени в трети държави, е да се позволи на ЦК, установени и лицензирани в трети държави, чиито регулаторни стандарти са еквивалентни на предвидените в същия регламент, да предоставят клирингови услуги на клирингови членове или места на търговия, установени в Съюза. Тази процедура по признаване и предвидените в нея решения относно еквивалентността следователно допринасят за постигане на общата цел на Регламент (ЕС) № 648/2012 за намаляване на системния риск чрез по-широко използване на сигурни и стабилни ЦК при клиринга на договорите за извънборсови деривати, включително когато тези ЦК са установени и лицензирани в трета държава.

(2)

За да се приеме правният режим на трета държава за еквивалентен на правния режим на Съюза по отношение на ЦК, основните последици, предвидени в правната и надзорната уредба, следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза във връзка с регулаторните му цели. Целта на настоящата оценка на еквивалентността е да се провери дали правната и надзорната уредба на Обединените арабски емирства (ОАЕ) гарантира, че установените и лицензирани там ЦК не излагат установените в Съюза клирингови членове и места на търговия на по-висок риск, отколкото този, който биха могли да породят за тях лицензираните в Съюза ЦК, и следователно не създават неприемлив системен риск в Съюза. По-конкретно следва да се вземат предвид значително по-ниските рискове, произтичащи от клиринговите дейности, извършвани на финансови пазари, които са по-малки от финансовия пазар на Съюза.

(3)

В съответствие с член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за да се приеме, че правната и надзорната уредба на трета държава по отношение на лицензираните в нея ЦК е еквивалентна на предвидената в същия регламент, трябва да бъдат изпълнени три условия.

(4)

Според първото условие лицензираните в трета държава ЦК трябва да спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(5)

Правно обвързващите изисквания на ОАЕ за лицензираните там ЦК включват подзаконовите актове („подзаконовите актове“), издадени от Органа по търговията с ценни книжа и стоки (ОТЦКС) в ОАЕ. В тях се определят изискванията, които ЦК трябва постоянно да спазват, за да имат право да предоставят клирингови услуги в ОАЕ. Тези актове включват Решение № 157\R от 2005 г., с което се дава определение за клирингова агенция, и Решение № 11 на Съвета на ОТЦКС от 2015 г., с което се определят изискванията по отношение на ЦК. Установените в ОАЕ централни контрагенти трябва да бъдат лицензирани от ОТЦКС.

(6)

С публикувано от него решение (Решение № 11 на Съвета на ОТЦКС от 2015 г.) ОТЦКС изиска лицензираните в ОАЕ централни контрагенти да спазват принципите за инфраструктурите на финансовите пазари (ПИФП), издадени през април 2012 г. от Комитета по платежни и сетълмент системи (2) и Международната организация на комисиите по ценни книжа.

(7)

Съгласно подзаконовите актове ЦК са длъжни да приемат вътрешни правила и процедури, с които се гарантира спазването на всички приложими изисквания и се уреждат всички съществени аспекти във връзка с дейността им, в т.ч. предпазни мерки за управление на кредитния, ликвидния и оперативния риск. Тези вътрешни правила и процедури трябва да бъдат одобрени от ОТЦКС и не могат да се изменят, ако ОТЦКС има възражения по предложените изменения. Използваните от ЦК методики за изчисляване на финансовите ресурси, както и сценариите при стрес тестовете също трябва да бъдат одобрени от ОТЦКС.

(8)

Следователно правно обвързващите изисквания за лицензираните в ОАЕ централни контрагенти са структурирани в две степени. С основните принципи, залегнали в подзаконовите актове, по-специално в Решение № 11 на Съвета на ОТЦКС от 2015 г., се определят високите стандарти, които ЦК трябва да удовлетворяват, за да бъдат лицензирани да предоставят клирингови услуги в ОАЕ. Тези основни правила представляват първата степен на правно обвързващите изисквания в ОАЕ. Вътрешните правила и процедури на ЦК представляват втората степен на правно обвързващите изисквания в ОАЕ. ОТЦКС извършва оценка дали ЦК спазват подзаконовите актове и ПИФП. След като бъдат одобрени от ОТЦКС, вътрешните правила и процедури стават правно обвързващи за ЦК.

(9)

При оценката на еквивалентността на правната и надзорната уредба на установените в ОАЕ централни контрагенти следва също така да се вземе предвид до каква степен тези норми водят до намаляване на риска за установените в Съюза клирингови членове или места на търговия, когато участват в тези дружества. Доколко е намален рискът се определя както от степента на риска, присъщ на извършваните от ЦК клирингови операции, която зависи от големината на съответния финансов пазар, така и от целесъобразността на приложимата за ЦК правна и надзорна уредба за ограничаване на риска. С цел да се постигне еквивалентно намаляване на риска ЦК, които упражняват дейност на по-големи финансови пазари с присъща по-висока степен на риск, трябва да подлежат на по-строги изисквания за ограничаване на риска, отколкото ЦК, които упражняват дейност на по-малки финансови пазари с присъща по-ниска степен на риск.

(10)

Финансовият пазар, на който лицензираните в ОАЕ централни контрагенти извършват клирингови операции, е значително по-малък от този, на който упражняват дейност установените в Съюза ЦК. За последните три години общата стойност на трансакциите с деривати, преминали клиринг в ОАЕ, представлява по-малко от 1 % от общата стойност на трансакциите с деривати, преминали клиринг в Съюза. Поради това участието в установените в ОАЕ централни контрагенти излага клиринговите членове и местата на търговия, установени в Съюза, на значително по-нисък риск от тяхното участие в лицензираните в Съюза ЦК.

(11)

Следователно правната и надзорната уредба, приложима спрямо установените в ОАЕ централни контрагенти, може да се приеме за еквивалентна, тъй като снижава по целесъобразен начин степента на риска. Подзаконовите актове, приложими за лицензираните в ОАЕ централни контрагенти, допълнени от вътрешните им правила и процедури, с които се прилагат ПИФП, водят до снижаване на степента на риска в ОАЕ и до намаление на риска, което е еквивалентно на заложената в Регламент (ЕС) № 648/2012 цел.

(12)

Поради това следва да се направи заключението, че правната и надзорната уредба на ОАЕ гарантира, че лицензираните в страната ЦК спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(13)

Според второто условие по член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правната и надзорната уредба по отношение на лицензираните в ОАЕ централни контрагенти трябва да предвижда, че тези ЦК подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане.

(14)

Надзорът на лицензираните в ОАЕ централни контрагенти се осъществява от ОТЦКС. ОТЦКС има правомощия да извършва текущ надзор дали ЦК спазват приложимите за тях правно обвързващи изисквания. За целта ОТЦКС може да изиска информация от ЦК, да извършва проверки на място, да дава предписания за отстраняване на нарушения или евентуални нарушения на пруденциалните изисквания, както и за преустановяване на практики, които са в противоречие с доброто функциониране на финансовите пазари, и да разпореди ЦК да въведат мерки за вътрешен контрол и за контрол на риска. ОТЦКС може също така да освободи от длъжност членове на ръководния състав, някои членове на определени комисии и други служители на ЦК. ОТЦКС има правомощието да отнеме лиценза на ЦК и може да им наложи дисциплинарни и финансови санкции, ако не спазват приложимите за тях правно обвързващи изисквания.

(15)

С оглед на това се налага изводът, че лицензираните в ОАЕ централни контрагенти са обект на ефективен текущ надзор и правоприлагане.

(16)

Според третото условие по член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 действащата правна и надзорна уредба на ОАЕ трябва да включва ефективна еквивалентна система за признаването на ЦК, лицензирани по силата на правен режим на трета държава („ЦК от трети държави“).

(17)

ОТЦКС може да признае ЦК, лицензирани в трети държави, в които правната и надзорната уредба гарантира резултати, сходни с последиците от приложимата в ОАЕ правна и надзорна уредба. ЦК от трети държави задължително подлежат на ефективен надзор с цел да се гарантира спазването на приложимата правна и надзорна уредба. Условие за признаването е ОАЕ и компетентният надзорен орган на третата държава, от която е подалият заявление ЦК, да са сключили меморандум за разбирателство.

(18)

С оглед на това се налага изводът, че правната и надзорната уредба на ОАЕ осигурява ефективна еквивалентна система за признаване на ЦК от трети държави.

(19)

Настоящото решение се основава на правно обвързващите изисквания за ЦК в ОАЕ, приложими към момента на приемане на настоящото решение. Комисията в сътрудничество с ЕОЦКП следва да продължи текущо да наблюдава развитието на правната и надзорната уредба на ЦК в ОАЕ, както и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(20)

Редовният преглед на правната и надзорната уредба на лицензираните в ОАЕ централни контрагенти не следва да засяга възможността Комисията да извърши конкретен преглед по всяко време извън общия преглед, ако значими промени ѝ налагат да преразгледа оценката на еквивалентността, предоставена с настоящото решение. Подобна повторна оценка би могла да доведе до отмяна на настоящото решение.

(21)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,